 |
|
Бургаски Свободен университет
Въпрос за държавен изпит
по:
Бизнес администрация
Развитие на теорията на управление
Исторически етапи в развитието на управлението
Характеристика на управлението и организацията до 1900г.
Има много веществени доказателства за съществуването на управленската практика още преди три хилядолетия. Управленската практика е действително древна. Но идеята за управлението като научна дисциплина, професия, изследователска област е относително нова. Хората, до края на миналия век са се интересували единствено от това как организацията да заработи повече пари, как да се сдобият с повече политическа власт, но не и как да управляват по-ефективно.
Книгата на Фредерик Тейлър “Принципи на научното управление”, публикувана през 1911г., предизвиква истински интерес към управлението. Появата ѝ се счита за начало на признанието, че една организация може да се управлява системно и ефективно за достигане на нейните цели.
Идеята, че управлението може да има съществен принос за развитието и успеха на една организация, се е зародила за първи път в Америка.
През първата половина на ХХ век са се появили хронологически следните управленски школи:
Школа на научното управление (1885г - 1920г.)
Школата е свързана с имената и изследванията на Фредерик Тейлър, Франк и Лилия Джилбърт и Хенри Гант. Те си поставят за цел посредством наблюдение, измервания, логика и анализ, да усъвършенстват изпълнението на ръчните операции. Целта е работникът с най-малък разход на физическа и психическа енергия да осъществи ефективно една операция или набор от работни операции. Важен принос е използването на материалното стимулиране, с цел работникът да бъде заинтересован от повишаване производителността на труда и обема на производството.
…………………………………………………
Ситуационен подход
Ситуацията представлява конкретен набор от обстоятелства, които оказват силно влияние върху поведението на организацията в точно определено време. Този подход концентрира своето внимание върху ситуационните различия между организациите и различията вътре в самите организации.
Методологията на този подход може да се обясни с алгоритъм, който съдържа четири стъпки:
1) Ръководителят трябва да познава средствата и методите на професионалното управление, които са доказали своята ефективност;
2) Всеки метод, всяка методика и концепция има своята силна и слаба страна, когато се използват в конкретна ситуация;
3) Ръководителят трябва да притежава умението правилно да интерпретира ситуацията;
4) Ръководителят трябва да прилага онези методи, методики и концепции, които се характеризират с най-малък отрицателен ефект в конкретната ситуация.
Ключови думи:
теория на управлението, характеристики на управлението, управленски школи, ситуационен подход
]]>
