 |
|
Реферат
на тема:
Подходи за вземане на управленски решения
2007
1. Характеристика на процеса на вземане на управленско решение
2. Подходи за вземане на решение
3. Етапи на вземане на решения в организацията
1. Характеристика на процеса на вземане на управленско решение
Вземането на решения е мисловен процес, изразяван чрез езикови средства – устни или писмени. Той има двойствена природа – от една страна той е процес, от друга е изход и представлява процес на преобразуване на данни или сведения в действие вземането на решение е целият сложен и обикновено продължителен процес на вземане на решение, т.е. регистриране и оценка на постъпилата информация, определяне на проблема и целите за подобряване на работата, формулиране и избор на алтернативи чрез прогнозиране на резултатите и критерии за оценка. Вземането на решения е неделима част от управлението в организацията.
Управленското решение трябва да отразява интересите на цялата система, която се управлява, да бъде съгласувано, да бъде ясно формулирано, обосновано и конкретно. Това означава в него да бъдат посочени мястото, времето и начинът на изпълнението му, както и изпълнителите му. То трябва да отговаря и на някои други, не по-малко важни изисквания и следва да бъде взето на необходимото равнище на управление. Също така е важно то да бъде взето навреме, тъй като ефективно е само своевременно взетото решение.
Решенията по характер на изпълнителите могат да бъдат индивидуални и групови.
2. Подходи за вземане на решение
Иманентна характеристика на решенията е това, че те се осъществяват с поглед в бъдещето и при известна степен на несигурност; информационната осигуреност е много важна за управленските решения, но за съжаление не винаги е достатъчна и често дори не описва напълно проблема.
Относно вземането на решения според тези ограничения ще разгледаме два основни подхода за вземане на решения: интуитивен и логически (решение, основано на съждения) подход.
2.1 Интуитивен подход
Представлява готово решение на даден проблем, често единствената обосновка на което представлява опитът на генериралия го субект и неговите предположения за закономерностите при процеса и за развитието му в бъдеще. Основанията за вземане на решение са строго субективни и им липсва фактологическа обосновка, като гарант за изпълнението им става само авторитета на издалата решението институция. Решения от този тип също внасят голяма степен на несигурност и е възможно и да доведат до задълбочаване на проблема.
.................................................................
Последният етап – изборът на алтернатива е фактически вземането на решение. Тук мениджърите избират коя точно алтернатива да приложат на практика. Алтернативата се избира и по очаквани резултати, и по възможност за реализация; основният подход отново е съжденчески, но има и интуитивен, по – специално в процеса на избора често се правят компромиси за една алтернатива спрямо друга, които компромиси са субективни и отразяват отношението на мениджъра или предприемача спрямо риска и виждането му за реализацията на избраната алтернатива.
На някои места се сочи и шести етап – реализация и оценка на решението, но като че ли този етап се отнася по – скоро до друга функция на управлението – контрола и за това няма да го разгледаме подробно тук; ще отбележим само, че при него се анализира текущата информация изключително на база научни и то предимно математически модели; субективизмът е много слабо изразен.
Използвана литература
1. Генев, Кольо, Умеем ли да вземаме управленски решения, “Образование и квалификация КГ”, София, 1993 г.
2. Мюлер, Радостина, Управленски решения, Университетско издателство “Стопанство”, София, 1993 г.
3. Станулов, Никола, Рангова теория за индивидуално и групово вземане на решения, Издателство на БАН, София, 1989 г.
Темата е разработена 2007 г.
Не съдържа таблици.
Ключови думи:
управленско решение, процес на вземане на решение, интуитивен подход, управление в организацията, решение на база съждения, анализиране на информация, функции на управлението, избор на алтернатива
]]>
