 |
|
ФАКУЛТЕТ
"ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ НАУКИ"
Реферат
на тема:
Организация и иновационни организации – същност и измерения
дисциплина: Организационни иновации, квалификация и преквалификация на персонала
град Пловдив
~ 2010 г.~
Съдържание
1.2. РЕИНЖЕНЕРИНГЪТ НА ОСНОВАТА НА БИЗНЕС – ПРОЦЕСИТЕ
1.4. “МРЕЖОВОТО УПРАВЛЕНИЕ” НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ В НАЧАЛОТО НА 21 ВЕК
2. ОРГАНИЗАЦИОННАТА ИНОВАЦИЯ – ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ТИПОВЕ ОРГАНИЗАЦИОННИ ИНОВАЦИИ
2.1. СТРУКТУРНА ОРГАНИЗАЦИОННА ИНОВАЦИЯ
2.2. ОРИЕНТИРАНИ КЪМ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ С ВЪНШНАТА СРЕДА ОРГАНИЗАЦИОННИ ИНОВАЦИИ
2.3. ДЕЙНОСТНИ ОРГАНИЗАЦИОННИ ИНОВАЦИИ
2.4. ОРГАНИЗАЦИОННИ ИНОВАЦИИ, ОРИЕНТИРАНИ КЪМ ГЕНЕРИРАНЕ НА ИДЕИ
2.5. ИНСТРУМЕНТАЛНИ ОРГАНИЗАЦИОННИ ИНОВАЦИИ..
2.6. ИНТЕГРАЛНИ ОРГАНИЗАЦИОННИ ИНОВАЦИИ
3. ИНОВАЦИИТЕ В МАЛКИТЕ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ В БЪЛГАРИЯ
3.2. ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ НА ИНОВАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ
3.3. НАЧИН ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ИНОВАЦИОННА ДЕЙНОСТ
3.4. ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ ИНОВАЦИИТЕ
3.5. РЕЗУЛТАТИ ОТ ИНОВАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ
3.6. ИНОВАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ В “ДЕВОРА” ООД
УВОД
Знанието, въплътено в продуктови, технологични и организационни иновации, отдавна е признато за важен фактор за икономически растеж и повишаване на жизнения стандарт. Развитите държави осигуряват своя просперитет чрез изграждане на икономика, основана на знанието. Този избор ги изправя пред сериозни предизвикателства: как да се комерсиализира бързо натрупващото се ново знание преди да е морално остаряло, как да се синхронизират действията и взаимоотношенията между всички звена, имащи отношение към иновациите, как да се изгради ефективна система за технологично партньорство, как от управление на изследванията в рамките на фирмата да се премине към управление на системата на технологичните иновации и др. Научните изследвания, технологичното развитие и иновациите са обекти на политиката както на отделните страни, така и на Европейския съюз.
Днес в условията на турбулентна динамика и период на преход от „Индустриална” към това, което наричаме „Постиндустриална” или „Информационна парадигма” на развитие проблемът за иновацията несъмнено придобива ключово и актуално значение както за развитието на човечеството като цяло, така и за неговите отделни компоненти. Тези отделни компоненти са както държавите и нациите, така и отделните полеви организации, били те от стопански, социален, военен и всякакъв друг характер.
Синтезът между полевите организации ражда, това, което наричаме организационни иновации. В случая, когато става дума за институционалните организации, говорим за т.нар. социални иновации.
…………………………………………..
2. ОРГАНИЗАЦИОННАТА ИНОВАЦИЯ – ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ТИПОВЕ ОРГАНИЗАЦИОННИ ИНОВАЦИИ
Като се има предвид актуалността и важността на феномена на организационната иновация следва ясно да определим същността и, както и да идентифицираме нейните основни параметри. При формулировката на това що е организационната иновация следва да се изходи преди всичко от разбирането за иновацията като такава. Иновацията може да бъде определена като „новост”, притежаваща качествено различна степен на усъвършенстване, нововъведение и новооткритие спрямо предходното, при което се постига значителен положителен ефект върху развитието на съответната сфера или обществото като цяло. Съответно вторият компонент в тази формулировка следва да бъде организацията. Последната пък определяме като „двама и повече души обединени от обща цел в дългосрочна перспектива и съвместяващи, коопериращи усилията си за нейното достигане”.
В този смисъл „организационната иновация” дефинираме като „качествено усъвършенстване, нововъведение и новооткритие в областта на организацията (вътрешно - организационните и междуорганизационните взаимодействия) постигащо значителен положителен ефект както за дейността на организацията, така и за свързаните с нея заинтересувани страни или обществото като цяло”. Безспорно и тук както и при другите видове иновации може да се говори за това, че иновацията е процес. Във времето, това което е било иновация, става нещо тривиално. Но от тази гледна точка може да се каже, че организационните иновации имат своите особености.
……………………………………………..
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Новият модел на развитие – “икономиката на знанието” и “обществото на знанието”, изискват нов тип човешки фактор. Изискват се хора с висока професионална подготовка, характеризираща се с непрекъснато усъвършенстване и повишаваща се квалификация. Но подготовката е само едната страна на въпроса. Другата е формирането на съответното иновационно мислене и действие на “Организационния човек”. Или казано по друг начин превръщането на последния в “Творчески” и “Иновационен човек”.
В тази връзка “творческият” или “иновационен модел на управление” нужен в средно или дългосрочна перспектива предполага дълбоки промени в организационната култура и структура, мислене и действие. Чрез мрежовата организация се преодолява вертикалното структуриране, което е контрапродуктивно на необходимостта от развитие на творческия потенциал на организацията. Последният е безалтернативно решение за успешно развитие в условията на турбулентност. Другият ключов параметър на философията на иновацията като основа на новия тип управление освен принципа на партньорството следва да бъде принципа на кросфункционалността. Една иновация, колкото и ценна да бъде тя по своите функционални възможности и параметри на действие има смисъл само, когато идва навреме. Т.е. позволява ни да решим даден въпрос преди той да се е превърнал в проблем. Това означа, че като носеща основа на философията на творчеството и иновацията следва да бъде посочен отново подхода на изпреварващото действие и активизма.
Изпреварващото действие – това означава, че иновацията следва да осигурява осъществяването на такава система от управленски и организационни действия, които имат “изпреварващ характер” спрямо определени, най-често външни, независещи от организацията и управленската воля фактори.
……………………………………………..
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Модели по управление на човешките ресурси, автор: Нако Стефанов, София 2008
2. Управление на човешкия фактор, автор: Нако Стефанов, София 2008
3. Иновациите – политика и практика, автор: Иван Георгиев, София 2004
4. Бизнес обновяване или как да вземаме правилните решения, автор: Серджо Зийман, София 2005
5. Управление и развитие на човешкия потенциал, автор: Соня Карабельова, София 2004
6. Интернет
Темата е разработена 15. 01. 2010 г.
Съдържа множество таблици и графики.
Най – новите данни са от 2008 г.
Ключови думи:
иновационни организации, квалификация и преквалификация на персонала, реинженеринг, иновации в малките и средни предприятия, управление на човешкия фактор, кросфункционалност, понятие за организационна култура
]]>
