 |
|
Висше училище «Земеделски колеж»
КУРСОВА РАБОТА
По Управление на човешките ресурси
На тема:
Управленски модел в информационната епоха. Съвременни прояви
Специалност: Аграрна икономика
Пазарджик, 2009 г.
Съдържание:
1. Методическа роля на управленския модел в информационната епоха
3. Аналитическа /конкретна/ роля на управленския модел в информационната епоха
3.2. Управленски информационни системи
3.3. Системи, подпомагащи вземането на решения
3.4. Системи, подпомагащи изпълнителния директор
4. Оптимизационна среда – подходи в управлението
5. Видове управленски информационни системи
Увод
Пред човечеството стои проблемът за създаването на нов тип организация, която да може да се справи с различни предизвикателства. Когато става дума за организациите, които са ключовия инструмент на развитието на човешката цивилизация, не бива да се забравя, че те са преди всичко човешки феномен. Организациите не са нищо друго освен „двама или повече души обединени от обща цел в дългосрочна перспектива и коопериращи усилията си за нейното достигане”.
Формирането и развитието на устойчиви модели в областта на управлението на човешките ресурси е много важна и актуална тема, защото когато се говори за модели по управление на човешките ресурси се има предвид цялостната управленска система на организацията. Актуалността на тази тема се определя и от необходимостта да се прогнозират и разработват отговори на предизвикателствата на бъдещето.
Темата е важна и за това, че тя дава възможност на основата на прегледа и сравнението на различните модели да се разбере логиката на действието на всеки един от тях. По този начин може да се осъзнаят и да се приложат в собствената практика множество подходи и механизми за усъвършенстване на управлението на сътрудниците и на организациите в нашата страна.
……………………………………
Bъвеждането на информационни технологии в управлението няма алтернатива. Именно затова въпросите свързани с ингтеграцията на информационните технологии в управлението се превръщат в едни от най-важните и актуални проблеми в управленската мисъл и практика.
Опитът за класифициране на информационните системи се сблъсква с проблеми поради динамичното развитие на информационните и комуникационни технологии. Последните променят класификацията на информационните системи по категории, защото новите приложения комбинират нови възможности със предлаганите стари такива. Въпреки, че границите на категориите се променят, отделните типове иформационни системи поддържат процеса вземане на решения от различна гледна точка. Поради тези причини информационните системи могат да се групират по различни критерии.
Понятието “информация” е процесът за обработване на данните, процедурите за отделните информационни дейности се извършват по относително постоянни правила. Развитието на комуникационните и информационни технологии, което позволява автоматизирането на все повече дейности в рамките на организацията, се приема, че информационните системи са компютърни. Тенденцията е съвременните информационни системи да бъдат разпределени като обработката се извършва в различни възли от мрежата.
…………………………………………
Твърдият подход към УЧР се основава на количествените, измерителните и стратегическите аспекти при управлението на числеността на работната сила и се осъществява с такива “рационални” методи, каквито се използват за всеки друг икономически фактор. Философията на този бизнес ориентиран подход подчертава необходимостта хората да бъдат управлявани с такива методи, които биха способствали за създаването на допълнителна ценност и формирането на конкурентно преимущество на организацията. Стремежът да се внедри УЧР произлиза от необходимостта на организацията адекватно да реагира на външната заплаха от страна на ожесточаващата се конкуренция.Този подход е фокусиран в/у следващите аспекти:
· Удовлетворение на интересите на ръководството;
· Реализация на стратегическия подход, съгласуван със стратегията на организацията;
· Създаване на допълнителна ценност в благодарение на развитието на човешките ресурси и управлението на ефективността на труда;
· Потребност от силна корпоративна култура, изразена в мисии и ценности на организацията и подкрепена от процеси на комуникация, обучение и управление ефективността на труда.
…………………………………
Като правило системите съдържат информация относно ценностите и нормите. Тази информация направлява формирането на целта и използването на ресурсите. Информацията относно целите и ресурсите лежи в основата на управлението на всяка една социална система за да може тя да осъществява подходящо интерактивно взаимодействие с външния свят. Естествени ограничения за едно такова взаимодействие, са тези свързани със сигурността на информацията. Установено е че, информационната сигурност има регулираща функция и степента на нейната практическа интерпретация, наред с другите политически, социални и културологични особености на обществото, би могъл да се нарече индекс на информационната култура на прозрачност за всяка отделно взета образователна информационна среда.
В епохата от средата на 50-те години на ХХ век водещата роля в управлението на качеството в световен план постепенно започва да преминава от САЩ в Япония. Почти до края на 50-те години самите японци наричат произвежданите от тях продукти „ясукароо, варукароо”, т.е. „евтини и лошокачествени”. Но от различни посоки – държава, фирми, университети и институти се започва активно действие за усъвършенстване на системите по управление на качеството. Японците се запознават с идеите за тотално управление на качеството (Total Quality Control) на д-р Арманд Файгенбаум, шеф на качеството в "Дженеръл Илектрик" (General Electric). През 1962 г., когато в американската корпорация “Мартин-Мариета” започва внедряването на т.нар. “движение “нула дефекти” (Zero Defect) японските фирми бързо заимстват идеята и започват внедряването и още същата година.
…………………………………
Използвана литература
1. Карабельова, С. Психологически особености на типовете култура и управленските стилове в организацията. Годишник на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Книга “Психология”, Т. 95., С., 2002.
2. Бенис, У. Да станеш лидер на лидерите. В: Преосмисляйки бъдещето. С., 2001.
3. Гибсън, Р. Преосмисляйки бизнеса. В: Преосмисляйки бъдещето. С., 2001, с. 16 – 20.
4. Дракър, П. Мениджмънт на предизвикателствата през XXI век. С., 2000.
5. Дракър, П. Ефективното управление. С., 2002.
6. Хенди, Ч. Откриване на смисъл в несигурността. В: Преосмисляйки бъдещето. С., 2001, с. 21-29.
7. Хофстеде, Х. Култури и организации. Софтуер на ума. С., 2001, с. 3-16.
8. „Функции на управлението” – Г. Милчева, Г. Куртева, В. Славянска
9. Internet източници
10. Андролова, К. Големи булеварди, малки крачки, списание L’EUROPEO, №2, QM Media, юни 2008.
11. Денчев С., Петева И., Библиотеки и публичен достъп до информация, монография, Академично издателство "Марин Дринов", БАН, София, 2006.
12. Петева, И. Информираният гражданин. Прозрачност и сигурност на информацията. София, За буквите – О писменехь, 2007.
13. Habermas, J. The theory of communicative action. Boston, Beacom Press, 1989.
Темата е изготвена 2009 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
управленски подходи; комуникационни системи; управленски информационни системи; системи, подпомагащи вземането на решения; системи, подпомагащи изпълнителния директор; оптимизационна среда; американски и японски модел на управление на фирмата; твърд и гъвкав подход към УЧР; система за управление с обратна връзка, управление с прогнозиране, превантивно управление
]]>
