 |
|
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
РЕФЕРАТ
на тема:
„Анализ на риска при
бедствия и аварии”
2009 г.
СЪДЪРЖАНИЕ:
2. Същност на
риска. Видове риск.
2.1. Същност
на риска разкрита от дефинициите.
3.
Избор на методи за въздействие върху риска.
3.1.
Статистически метод за анализ на риска.
3.3.
Метод на безрисковият еквивалент.
4.
Вземане на решения по стратегия за управление на риска.
5.
Непосредствено въздействие върху риска.
6.
Контрол и коригиране на резултатите от процеса на управление на риска.
6.5.
Възможности за намаляване на риска.
7.
Резултати от изследванията - изводи и препоръки.
Въведение
Бедствието е
всяко природно явление като земетресение, наводнение, свличане на земни
пластове, бури, снежни виелици, лавини, специфични пожари, продължителни суши и
епидемии. Характер на бедствие имат радиационното, химическото и
бактериологичното заразяване, когато са причинени жертви и тежки материални
щети на собствеността или са застрашени здравето и живота на населението.
Горските пожари са
сериозен екологичен, социален, икономически и стопански проблем. До края на
80-те години на миналия век основните статистически показатели, характеризиращи
измеренията на горските пожари, говорят за относително постоянен размер на
проблема. Данните от последното десетилетие обаче, разкриват драстична промяна
в пожарната обстановка в горите – броят на пожарите и средната площ на един
пожар са нараснали 6 пъти, а опожарената площ и процентът от залесената площ,
изгарящ средногодишно – 35 пъти. Увеличението не е в пунктове, а в десетки пъти. В
следствие на драстичното влошаване на пожароопасната ситуация в горите на
България през последното десетилетие на миналия век, тя вече е почти
съпоставима с тази в райони и страни, където горските пожари са естествено и
исторически обусловено явление.
В миналото са опожарявани
средно по 800-3000 хектара годишно. През последните години, обаче, проблемът
придоби кризисен характер, а за 1999-2001 г. положението може да се определи
като катастрофално. Данните показват, че в периода 1991-2000 г. са опожарени
130 хил. ha горски площи (около 3.0% от горската площ на страната), като само
за 2000 г. са опожарени 57.4 хил. ha. Към тях се добавят нови 20 300 ha
засегнати от пожари през 2001 г.
Може да се направи извод,
че в рамките на последното десетилетие България от страна, където горските
пожари не представляват заплаха за горите, се е превърнала в страна, където
проблемът не само е възникнал, но е толкова сериозен, че изисква практиката й в
борбата с горските пожари да бъде поставена на качествено ново ниво. Нещо
повече – България се нуждае от такава противопожарна практика в горите, която е
съизмерима с практиките на най-уязвимите в пожароопасно отношение държави,
които диктуват европейските стандарти на противопожарна борба.
................................................................................................................................
6.5. Възможности за намаляване на риска.
-
Повишаване
на квалификацията на лицата вземащи решения при условия на риск
-
Създаване
на компенсатори за неутрализиране на рискови ситуации- запаси от материали,
резервни части, машини.
-
Разработване
на ситуационни модели за поведението на системата “дърво на решенията”
-
По-добро
изучаване на производствената система и факторите указващи влияние върху
нейното функциониране.
Методи
за оценка на риска:
1) рисков премиен дисконтов фактор
Df =
1/(1 + r + r1)’ r1- % за очаквана възвращаемост в съответствие с прогнозата за
риска
2) метод на очакваната вероятна
възвращаемост
-
определяне
на общия обем на инвестициите
-
уточняване
на срока за оценка на възвращаемостта.
-
прогнозиране
на очакваните приходи за всяка от годините на реализацията на проекта с техните
вероятности.
-
определяне
на % на възвращаемост и значение на
дисконтовите фактори
-
дисконтиране
на паричните потоци
-
изчисляване
на ННС и вземане на решения за инвестиционния процес
3) анализ на чувствителността –
определят се елементите, влияещи на приходите и се анализира чувствителността
им на външни влияния
4) детайлизация на разходите и
определяне чувствителността спрямо определени промени
5) коефицентен метод- изчислява се
коефициента, отчитащ финансовото състояние на БО. По тях се определя бал, който
се съпоставя със скала, характеризираща риска
................................................................................................................................
Използвана литература.
1. Димитров, П., Л., Василева, „Управление
на риска и вземане на решения в икономиката и териториалните системи”;
2. Тодоров, К., „Бизнес стратегия на
малката фирма”, НБУ – ЦДО, София, 1996 г.;
3. „Сборник 7 бизнес планове за малкия и
среден бизнес”, ИК „Нова звезда”, 1999 г.;
4. Близнаков, А., З., Гъргаров, З., „Оценка
на въздействието върху околната среда”, НБУ, София, 2001 г.;
5. Годишен доклад на националното
управление по горите за 2002 г., МЗГ – НУГ, София, 2003 г.;
6. Мардиросян, Г., „Природни
екокатастрофи и тяхното дистанционно аерокосмическо изучаване”, Акад. изд.
„Проф. М. Дринов”, София, 2000 г.;
7. Мардиросян, Г., А., „ Горските
пожари”, Сп. „Планета екоинфо” кн. 1. с. 9-10, София, 2000 г.;
8. Найденов, Я., „Оценка на въздействието
върху околната среда”, София, 2000 г.
................................................................................................................................
Темата е изготвена 2009 г.
Най-новата информация е от 2007 г.
Ключови думи: риск, бедствия, аварии, анализ,
същност, видове, методи за въздействие върху риска, безрисков еквивалент,
превенция, подготовка, реагиране, възстановяване, контрол, резултати.
]]>
