Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (35 лв)  33.25 лв Нова цена!


Курсова работа

На тема:

Управление на риска (рисков мениджмънт)

2005г.

Съдържание:

  1.  Управление на кредитния риск.
  2.  Кредитен риска за фирмите.
    1.  Ключови показатели, отразяващи кредитния риск на фирмите.
  3.  Кредитен риск за банките
  4.  Оценка на лихвения риск
  5.  Управление на лихвения риск
    1.  Суапови сделки като метод за хеджиране на лихвен риск
    2.  Лихвени фючърси и опции като методи за хеджиране на лихвен риск
      1.  Лихвени фючърси
      2.  Лихвени опции  
  6.  Ликвидност
  7.  Ликвиден риск при фирмите
  8.  Ликвиден риск при банките
    1.  Концепции за банковата ликвидност
    2.  Измерване на нуждите от ликвидност и на адекватността на ликвидните активи
    3.  Методи за управление на ликвидността
  9.  Валутен риск
  10.  Оценка на валутния риск
  11.  Управление на валутния риск

Откъси:

.........................

  1.  Управление на кредитния риск.

  1.  Кредитен риска за фирмите.

Кредитния риск при фирмите отразява тяхната способност навременно да погасяват задълженията си към своите кредитори /както дългосрочни в лицето на банки и други финансови иснтитуции, така и кратксорочни в лицето на клиенти, доставчици, държавата и др./.т съществено значение за размера на кредитния риск за една фирма е нейната капиталова структура /съотношението дъл/собствен капитал/. Целесъобразно е за финансирането на стратегията на фирмата да използва значителен привлечен ресурс - това позволява постигането на по-ниска средно претеглена цена на капитала, от една страна,  и по висока възвращаемост на вложените собствени средства, от друга. Това се дължи на факта, че цената на привлечения ресурс е по-ниска от тази на собствения капитал - кредиторите получават лхвените си плащания приоритетно пред възнаграждението на акционерите - лихвите се приспадаст от брутната печалба на фирмата преди облагането и с корпоративен данък. /самата фирма получава данъчна преференция по лихвените си плащания./ Нещо повече, кредиторите са приоритетни ищци спрямо собствениците при евентуално изпадане на фирмата в несъстоятелност. Съществено за една фирма обаче е да определи относително по-безрисковите нива на увеличаване на нейната дългова структура. При чувствиелно нарастване на съотношението дълг/капитал наричано gearing фирмата може да изпадне в затруднение да посреща задълженията си към своите кредитори и да се изправи пред риска да получава допълнително финансиране /или да и бъде отказвано такова/ на по висока цена поради повишените нива на финансов риск. Фирмите могат да изпаднат в такова състоянив, в което непрекъсннато да рефинансират стари дългове.

Международните агенции за кредитен рейтинг /Moody's, S&P, Fitch/ дават оценки на кредитоспособността на фирмите като тези оценки обикновено обхващат период от 1 година,  след което подлежат на преразглеждане. Агенциите съпоставят на всяка буквена оценка съотвестваща на дадено ниво на кредитоспособност определен процент от вероятност за изпадане в несъстоятелност /PD - probability of default/. Рейтинговите скали на трите водещи свтовни агенции за кредитен рейтинг са показани по-долу:

...........................

  1.  Оценка на лихвения риск

С нарастване на волатилността на лихвените проценти банките станаха все по-загрижени за експозицията си спрямо лихвеният риск - рискваността на печалбата и възвращаемостта свързани с измененията на лихвените проценти. Ако чувствителните към промените на лихвените проценти пасиви на банката са повече, отколкото активите, покачването на лихвените проценти намалява печалбата на банката, а понижаването на лихвените проценти увеличава печалбите. Ако чувствителните на промяна на лихвените проценти активи преобладават над чувствителните пасиви, то покачването на лихвения процент би довело до повишаване на печалбата на банката и обратно-падането на лихвения процент-до нейното намаляване.

Най-често използваният измерител на лихвено рисковата чувствителност на банката е ресурсният дисбаланс (Gap analysis). Според този подход активите и пасивите се класифицират по следния начин:

Ресурсният дисбаланс представлява разликата между сумата на ЛЧА и ЛЧП. Той може да бъде представен и като отношение на ЛЧА към ЛЧП - коефициент на лихвена чувствителност.

Gap=RSA-RSL

RSR=RSA/RSL

Където GAP е ресурсният дисбаланс,  RSA - лихвено чувствителни активи, RSL - лихвено чувствителни пасиви и RSR - коефициент на лихвена чувствителност.

............................

Анализ на дисбаланса - Чувствителността на банковата печалба към промените на лихвените проценти може да се измери по-директно като се използва анализа на дисбаланса, при който сумата на чувствителните към промени на лихвените проценти пасиви се изважда от тази на активите (ако например размера на чувствителните към промени на ЛП активи е 20 млн лв, а тази на пасивите - 50 млн лв то нетния резултат ще възлиза на -30млн. лв. Ако лихвеният процент бележи ръст от 5%, то изменението на печалбата ще бъде 30 X 5% - 1.5 млн. лв)

Направеният анализ е познат като базов анализ на дисбаланса и може да се подобри по два начина. Не всички активи и пасиви от категорията с фиксирани лихвени проценти са с един и същ срок. Едното подобрение е подхода на групиране на падежите и предполага измерване на дисбаланса за няколко под интервала на сроковете, наричани групирани падежи, така че да може да се изчисли влиянието на изменението лихвените проценти за многогодишен период. Второто подобрение, наречено стандартизиран анализ на дисбаланса, отчита различната степен на чувствителност към промените на лихвените проценти за различните активи и пасиви.

...........................

  1.  Ликвидност

  1.  Ликвиден риск при фирмите

Ликвиден риск възниква тогава, когато фирмата изпадне в затруднение на посреща текущите си задължения и поетите ангажименти.

Текущите задължения на една фирма са отразени в нейните краткосрочни пасиви /задължения към клиенти и доставчици, задължения по търговски заеми, задължения по получени краткосрочни банкови заеми /овърдрафтни кредити и др/, задължения към персонала, задължения към държавата под формата на осигуровки и данъци и др./ Тези пасиви са с кратък матуритет и са бързо изискуеми, което поражда необходимостта от тяхното адекватно покритие от страна на фирмата с ликвидни активи. Разграничаваме няколо основни показателя за ликвидност:

.......................

  1.  Валутен риск

Валутният риск се отнася към групата на финансовите рискове, съпътстваща една външнотърговска сделка. Предвид на това, че такава сделка се осъществява между резиденти на различни държави, участниците в нея са изложени на множество други рискове: ценови /от промяна на цените на международните стокови пазари/, транспортни /от изменения на фрахтовите условия/, платежни /при неплащане/, трансферни /от промени в законовото регламентиране на външната търговия, политически и др. Валутният риск възниква поради факта, че плащанията по външноикономическата сделка се извършват във валута, която е чужда най-малко за едната страна.

В широк смисъл под валутен риск се разбира - риск от всяка промяна в стойността на валутата на плащането и влошаване на условията на валутния режим в дадена страна. При такова широко тълкуване в него се включва и инфлационният риск, който е резултат от вътрешната обезценка на съответната валута. растежът на цените в Япония, например, ще рефлектира върху външната стойност на японската йена и ще доведе до понижаване на нейния курс. Ако спадът в курса на Японската валута напълно съответства на по-високите нива на инфлация в страната, то тогава инфлационния натиск напълно се абсорбира от промяната във валутния курс. Ако при растеж на инфлацията валутния курс на страната остане непроменен, то тогава националната парична единица е надценена. В този случай притежателите на Японски йени не търпят валутен риск, но тяхната покупателна способност спрямо Японсклия пазар намалява.

промяна на валутния режим е свързана с риска от влошаване условията на валутния трансфер.

.........................

Използвана литература:

  1.  Адамов, В., и А.Захариев, Финансов анализ, В.Търново, 2001
  2.  Велев Т., Ценни книжа и фондови борси, С., 1996г.
  3.  Грозданов, Борис, Финанси, част втора, Корпоративни финанси, Велико търново, АБАГАР, 1998г.
  4.  Данаилов, Д., Финансов мениджмънт в бизнеса, ИК “Люрен”, 1996
  5.  Парушев, С., Облигации, Варна, 1997
  6.  Петкова И., Сделки с ценни книжа,С.,  1993г.
  7.  Пилбийм, К.,  Международни финанси, София, 1995
  8.  Симеонов, Ст., Опциите - контракти, пазари, оценяване, стратегии, Абагар, В.Търново, 2002г.

……………………..

Темата е изготвена 01.2005г.

В темата не са посочени източниците на информация.

Темата съдържа таблици.


Търси за: управление кредитния риск при фирмите при банките | показатели оценка | оценка управление лихвения риск | методи хеджиране | суапови сделки | лихвени фючърси опции | ликвиден риск при фирмите банките | измерване методи определяне ликвидността | оценка управление валутния риск

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (35 лв)  33.25 лв Нова цена!


.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker