Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

С. А. Д. А. Ценов Свищов

Магистърски проект

Диагностика на счетоводно-информационната система на Разплащателна Агенция. Възможности за оптимизиране

Специалност: Финанси

Предмет: Финанси

2007


Съдържание:

 

Глава Първа. 3

Основни характеристики на предприсъединителните фондове. 3

1. Същност на предприсъединителните фондове. Основни предприсъединителни фондове. 3

2. Степен  на усвояване на средствата по фондовете в Република България. 8

3. Предизвикателства при участието във фондовете на ЕС.. 14

3.1. Проблеми при усвояване на средствата. 14

3.2. Анализ на ползите от предприсъединителните програми на ЕС. 18

Глава втора. 25

Структурни фондове. Роля и значение на Разплащателната агенция за България. 25

1. Обща характеристика на Структурните фондове и тяхната роля в България. 25

2. Обща характеристика на ДФ Земеделие% и Програма САПАРД за България. 32

3. Създаване, начин на работа на Разплащателна агенция по отношение евросубсидиите. 36

4. Диагностика на счетоводно-информационната система на Разплащателна Агенция. 44

Глава трета. 57

Възможности за оптимизиране на информационно-отчетната система на Разплащателната агенция в България. 57

1. Трудности и проблеми в отчетната система на Разплащателната агенция. 57

2. Насоки за оптимизиране ефективността и контрола на Агенцията. 58

Списък с използваната литература. 64

 


Глава Първа

Основни характеристики на предприсъединителните фондове

 

1. Същност на предприсъединителните фондове. Основни предприсъединителни фондове.

Основните инструменти в подкрепа на концепцията за икономическо и социално сближаване са Структурните фондове (Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Европейския фонд за насочване и гарантиране на селското стопанство и Финансовия инструмент за насочване на риболова) и Кохезионния фонд. Понастоящем структурните операции са втория по големина разход на бюджета на Общността, което отразява нарастващото политическо значение на икономическото и социално сближаване през последните години. За страните- кандидатки икономическото и социално сближаване е част от техните стратегии за конвергенция с ЕС. Това е и важен приоритет, заложен в Партньорство за присъединяване.

На базата на предложение на Европейския Парламент, Съветът на Министрите определя бюджета и основните правила свързани със структурната помощ. Структурните фондове се разпределят по цели и по страни. Европейската комисия представя областите, които могат да получават финансиране; изготвя и разпространява указания за работата.

Детайлите от програмите, дефинирани в т. нар. Програмни допълнения, се определят от националните или регионалните власти. Информация за тях се предоставя на Комисията, без да се преговаря по тях. На базата на тези програмни допълнения националните или регионалните власти обявяват кандидатстването за проекти, което (както и по-нататъшната дейност) се извършва според възприетите оперативни методи. [1]

Съответните органи избират проекти, които отговарят по най-добрия начин на целите на програмата, и информират спечелилите търговете.

Съответните органи редовно наблюдават напредъка по изпълнение на програмите, информират за това Европейската комисия и предоставят доказателства, че средствата се използват по най-добрия възможен начин. Европейската комисия следи функциониращите одитни системи и постепенно превежда финансовите средства от Структурните фондове, анализира развитието на мониторинговите индикатори и документите, оценяващи работата на фондовете.

Основни предприсъединителни фондове

Основно се говори в българската практика за три основни предприсъединителни програми на Европейския съюз, започнали своето подпомагане при преговорите на страната ни за членство в ЕС. Това са Програма ФАР, програма ИСПА и програма САПАРД. Въпреки, че в публичното пространство се дискутират много още програми за подпомагане на малките и средни предприятия и като цяло частната инициатива, производство и предприемачество, които са с различна целева насоченост (финансови аспекти на помощта, консултинг, партньорство, обмен на кадри, иновации и трансгранично сътрудничество и други), основно се набляга на официалните предприсъединителни фондове и програми. България по тези програми получава € 240 милиона над предварително обявеното финансиране от €4.4 милиона от бюджета на ЕС за първите три години от членството си: 2007, 2008 и 2009 г. През периода 2004 – 2006 г. ЕС увеличава финансовата си подкрепа за България с 30 %. Страната получава около € 400 милиона годишно, които са равни на 2% от брутния й вътрешен продукт (БВП). Друг остава въпроса каква част от тези средства не са усвоени, както и причините за това. [2]

Останалите европейски институции, които работят активно с България по тези програми и като цяло по присъединяването на страната към Еврозоната, са Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). ЕИБ предоставя заеми за широк кръг проекти, насочени към подпомагане на прехода към пазарна икономика и усвояването на достиженията на Общността. Дейността на ЕИБ е съгласувана с ФАР, с финансовите институции на Държавите членки и с ЕБВР. Дейността на ЕИБ в България започва още през 1991 г. и оттогава банката е предоставила над € 1 милиард за приоритетни проекти в страната. 65% от средствата са инвестирани в транспортния сектор, а останалите – в изграждане на ключова инфраструктура и индустриални проекти с европейско измерение.

В контекста на регионалната политика на страните - кандидатки целта на институционалното изграждане е да се развие административен капацитет и многогодишно планиране. Това се постигна най-вече чрез Специалната подготвителна програма за Структурните фондове. Тази програма бе предназначена да подкрепя идентифицирането на регионалните различия в страните - кандидатки, дефинирането на приоритети и цели за структурните програми и изработването на програми за структурно развитие. Конкретна цел на Специалната подготвителна програма бе да запознае страните -кандидатки с принципите, инструментите и процедурите на структурната политика на ЕС и да ги приложи на оперативно ниво чрез пилотни проекти.

Вторият приоритет на програма ФАР има две цели. Първата цел е инвестиране чрез проекти за доставка на оборудване, което директно подпомага дадена институция да осъществява своите функции. Обект на втората цел е инвестиране за постигане на икономическо и социално сближаване с оглед опитно да “се тестват” съответните институционални структури посредством програми за смекчаване на икономическата и социална цена на преструктурирането или спазването на европейското законодателство в конкретен индустриален сектор .

Подкрепата на програма ФАР предполага интервенции подобни на тези на държавите- членки посредством Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейския социален фонд (ЕСФ). Както при програмирането по Цел 1 на Структурните фондове, помощта се предоставя за изпълнението на приоритети, определени в Предварителен Национален план за развитие (ПНПР), и е съсредоточена върху производствения сектор, бизнес- инфраструктурата и развитие на човешките ресурси. ПНПР на страните-кандидатки определя техните стратегии, приоритети и програми за насърчаване на икономическо и социално сближаване. След като се представи от съответните национални органи и бъде одобрен от Комисията, ПНПР се анексира към Националната програма за приемане достиженията на правото на Европейските Общности и по този начин се превръща във важен документ по програмирането на помощта по програма ФАР. След присъединяването ПНПР се превърна в Национален план за развитие, необходим за получаване на помощ по Структурните фондове.

Изработването и изпълнението на ПНПР трябва да бъде основано на принципите на партньорство: в бъдеще националните и регионалните органи в страните-кандидатки, както и съответните неправителствени актьори с опит в сферата на икономическото и социалното развитие, следва все повече да участват в изработването му.

В допълнение, програма ФАР се ориентира към по-задълбочен програмен подход, който доведе до по-голямо сближаване на програмата за трансгранично сътрудничество по ФАР с аналогичната програма в рамките на Структурните фондове – INTERREG.

Основните цели на ФАР са:

·        Засилване на публичната администрация, така че тя да може да функционира ефективно в рамките на ЕС;

·        Подкрепа за хармонизиране на законодателството на страните кандидатки с европейската система от правила (acquis communautaire), така че да се намали нуждата от преходни периоди след присъединяването;

·        Подкрепа на икономическото и социално сближаване.

 Около 30% от средствата по ФАР се предоставят за Институционално изграждане, което предполага добра институционална схема на управление на програмата.[3]

Като цяло, подпомагането от страна на ФАР цели да приближи социалната политика на България към тази на ЕС.

При използване на финансиране от страна на ФАР в МТСП е необходимо да се има предвид следното:

Социалната интеграция се разглежда като абсолютно необходим елемент в създаването на балансирана Общност. Подготовката на България за икономическото и пазарното интегриране трябваше да се съпровожда с мерки и в социалната област, които да осигурят пълни гаранции за социалните права на работниците. Акцентирането само върху икономическите мерки и политики, поддържането на досегашното "подчинено" значение на социалната защита и политики би се оказало в разрез с утвърждаващата се през последните десетилетия европейска практика.

Фундаментално условие е създаването на устойчиво демократично общество с ясно изразени и независими един от друг сегменти - държава, политическо и гражданско общество. Процесите на проникване, срастване и/или контролиране на някои от тези сегменти от другите (най- вече на гражданското общество от държавата и политическото общество, проникването и срастването на част от политическото общество с държавата) можеха да се окажат непреодолима преграда пред стремежа за "влизане в Европа". В един такъв контекст ясното поддържане на оформени и обособени държава, политическо и гражданско общество (в т. ч. особено недържавните организации, синдикатите, гражданските обединения) придобиват особена важност на абсолютно задължително предварително условие и  е компонент от финансирането на ФАР.

Инструментът за структурни политики за предприсъединяване – ИСПА предостави финансова помощ за инвестиции в сферата на околната среда и транспорта с цел да се подпомогне въвеждането и прилагането на европейското законодателство в тези два сектора за периода 2000- 2006 г. Освен тази подкрепа, най-важният приоритет на ИСПА за страните- кандидатки беше възможността да се запознаят с процедурите и да създадат институции, които да администрират помощта по Кохезионния фонд (и Структурните фондове).

ИСПА е предприесъединителен финансов инструмент за страните от Централна и Източна Европа, кандидатстващи за членство в Европейския съюз, за периода 2000-2006 г. Генералните цели на ИСПА са:

- Подготовка на страните- кандидати за присъединяване;

- Запознаване на страните- кандидати с регионалната политика и процедурите на ЕС за Кохезионния и Структурните фондове;

- Хармонизиране на законодателството в областта на околната среда с Европейските директиви;

- Разширяване и даване достъп до транс-европейската транспортна мрежа.

Финансовите ресурси, с които разполага ИСПА са 1 млрд. евро годишно. За България сумата възлизаше на около 8-12% годишно или 80 – 120 млн. евро, което за 7-те години прави 280-420 млн. евро. Отпусканите финансови средства се определят индивидуално за всяка страна на базата на следните показатели:

·        Население;

·        БВП на глава от населението;

·        Площ на страната;

·        Преценка на страните с най-големи нужди.

·        ИСПА участва във финансирането на проектите до 75% от стойността им, като в изключителни случаи може да бъде 85%.

 

2. Степен  на усвояване на средствата по фондовете в Република България.

От трите инструмента, ФАР и САПАРД са годишни програми, т .е . имат бюджет за всяка година и съответните проекти се финансират от този бюджет , докато ИСПА е постоянен инструмент , по който постоянно се добавят и биват финансирани нови проекти .

 

            Всички цитирани по-долу данни се отнасят за 2004. Най-старият инструмент , с който българската администрация е запозната от 1998, е програма ФАР. До 2004 г. България е била страна по 6 годишни програми ФАР (от 1998 до 2003 включително ). Общият бюджет на тези 6 програми за България е 923,4 милиона евро, българската администрация е сключила договори за проекти на стойност 556,3 милиона евро, а фактически платените средства са 425,7 милиона евро. До 2004 г. България е страна по годишните програми САПАРД от 2000 до 2003 включително, като по тези 4 годишни програми общият бюджет е 291,8 милиона евро, сключените договори са за проекти на стойност 234,8 милиона евро, а фактически усвоените средства са 78,4 милиона евро . По програма ИСПА България участва от 2000 насам, като общата стойност на финансираните проекти до 2004 г. е 1,027 милиарда евро, сключени договори има за 205,7 милиона евро, а фактически усвоените средства са 35,6 милиона евро. Общо по всички програми това прави бюджетирани 2,242 милиарда евро, договорени 996,9 милиона евро и реално усвоени 539,7 милиона евро по данни на Министерство на финансите[4] .

За периода средата на 2003 - средата на 2004 фактическото усвояване на средствата не е пренебрежимо малко – то се оказва над един процент от БВП за съответния 12-месечен период . Усвояване на средствата е по-бавно от тяхното бюджетиране и договаряне. Това относително изоставане се дължи на обективните дадености на процеса (бюджетираните суми се увеличават всяка година, докато изразходването им се случва месеци до няколко години след самото бюджетиране и поради това напълно естествено го следва с някакъв лаг) или на административна неспособност. Трето, нивото на усвояване на средства по различните програми е доста различно, като усвояването по програма САПАРД може да се оцени като добро (бюджетираните суми се договарят относително бързо, след което в рамките на години средствата биват усвоени ), усвояването е задоволително, а по ИСПА – твърде бавно.

            За годината между средата на 2003 и средата на 2004 тези стойности са съответно 2 %, 2 % и 1,1 %, което показва определено ускоряване на темпото, с което българската страна договаря и изразходва средствата от фондовете. Разбира се, известна част от това ускоряване се дължи на обективни фактори, като например фактът, че самото преработване на механизмите за финансиране изисква определен период на административно изграждане и учене и е логично в първите години темповете на усвояване да са бавни. Същевременно е много вероятно ускоряването поне в известна степен да се дължи и на подобрение на административната способност на България да усвоява средствата .

            Програма ФАР предостави помощ от 1,35 млрд. евро за България през периода 1992 - 2002, включваща 122,9 млн. евро през 2002 г. За годините 2000 - 2003, общата финансова помощ за България възлезе на около 155 млн. евро годишно от ФАР, приблизително 55 млн. евро от САПАРД, и между 83 и 125 млн. евро от ИСПА.

            Програма ФАР за 2003 г. за България се състои от отпуснати 122.9 млн. евро за Националната програма и още отпуснати средства за извеждане от експлоатация. България също така участва и ползва средства по линия на финансирани от ФАР многостранни и хоризонтални програми като например Бюрото за техническа взаимопомощ и обмен на информация (TAIEX), програмата за малки и средни предприятия, СИГМА. [5]

            Многогодишното финансово споразумение (МФС), с което се определят правилата за прилагане на САПАРД, е подписано през м. декември 2000 г. Годишното финансово споразумение (ГФС), за 2003 г. е подписано през м. юли 2003 г. България е първата държава-кандидатка, която има своя акредитирана агенция САПАРД, която получава временно право на управление. Първоначалният й мандат включва осъществяването на напълно децентрализирана основа на три от 11 мерки по програма САПАРД ("инвестиции в селскостопански обекти", "преработка и маркетинг на селскостопански и рибни продукти" и "разграничаване на икономически дейности").

            Усвояване на средствата от предприсъединителните фондове на ЕС за периода 2000 - 2005 е както следва:

            Програма ФАР: По Финансов меморандум по Национална Програма ФАР - 2000 общият бюджет е 124.29 млн. евро, от които са договорени 106.14 млн. евро. Към 31.07.2004. са усвоени 79.18 % от договорените средства.

            По Финансов меморандум по Национална Програма ФАР - 2001 от общ бюджет 112.32 млн. евро са договорени 90.59 млн. евро и са усвоени 51.64 млн. евро, което представлява 58.30 % от договорените средства.

            Програма ИСПА: Първоначално,  по програма ИСПА са одобрени 25 проекта за 2005 година, както следва: 4 Финансови меморандума в сектор “Транспорт”, 16 проекта в сектор “Околна среда”, 2 меморандума за техническа помощ и три мерки – система за мониторинг на програмата, за подготовка за прилагане на принципа на разширената децентрализация и за укрепяване капацитета на институциите, участващи в програмата.

            До края на 2005 година са сключени Финансови меморандуми на обща стойност 1,026 млрд. евро, от които финансирането по Програма ИСПА възлиза на 615 млн. евро, съфинансирането от държавния бюджет – на 195 млн. евро, и това от международните финансови институции – на 216 млн. евро. Към 31 дек 2005 г. са договорени общо 20.04 % от предвидените по програмата средства и са разплатени 18.64 %.

Според национално представително проучване на Министерството на финансите, за периода 2005 – 2006 г. близо половината от бизнес общността (47%) е имала намерение да кандидатства с проекти по оперативните програми. От изследването, проведено в периода февруари – март 2005 г., става ясно, че неправителствените организации имат най-голямо намерение да кандидатстват (82%), следвани от представителите на местните власти (67%).

Липсата на практическа информация за механизма на усвояване е посочена като най-голяма трудност (62%).

Готовността на бизнеса за усвояване на европейските средства може да се изведе от проектите, които са били подадени за грантовите схеми по програма ФАР, обясни още Колев. В сегмента на консултантските услуги представителите на бизнеса са подготвили 1443 проекта, от които са одобрени и се изпълняват 194. Причината за неприемането на всички проекти е, че средствата са били ограничени. Финансовата перспектива пред България за периода 2007 – 2013 г. е точно обратната – на страната ни се предлага огромен обем средства, които трябва да се усвоят за седемгодишния период. 

Опитът, който България има с предприсъединителните фондове, е използван в създаването на механизма на работа със Структурните и Кохезионния фондове. Правителството постигна облекчения в режима на усвояването, сред които е т.нар.правило N+3, което означава, че проектът, с който се кандидатства, трябва да бъде изпълнен за срок от три години. Този режим е предвиден за периода 2007 – 2009 г., за да улесни получателите на европейските средства. В това отношение България е привилегирована, защото за останалите държави този срок е две години.

Бизнесът има четири важни роли в усвояването на Структурните фондове и Кохезионния фонд, подчерта още Камен Колев. Първата е, че той би могъл да бъде пряк бенефициент по две оперативни програми – "Конкурентоспособност" и "Човешки ресурси".

Втората, която позволява на бизнеса да бъде единствено изпълнител е, че това са фондовете, които ще предоставят средства за подобряване и изграждане на инфраструктура и в областта на екологията. Консултантската дейност е една от сериозните перспективи в усвояването на европейските пари. Партньорството с общините, което ще бъде насърчавано от Европейската комисия, е друга насока, в която бизнесът може да се развива.

 

 

Усвоените средства за 2006 година са както следва:

1. По проекти по ФАР.

В документите за финансовата 2006 г. е предвидено да бъдат субсидирани 21 проекта на обща стойност 52 205 000 евро. От тях 42 млн. евро са от Евросъюза, а останалите над 10 млн. евро са национално съфинансиране и ще бъдат предвидени в републиканския бюджет.

По правилата на предприсъединителните програми усвояването на средствата и срокът за изпълнение на проектите за трансгранично сътрудничество е до четири години. Проектите и парите по ФАР за трансгранично сътрудничество се управляват от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. За всеки проект се обявява публична покана за участие в търга.

С последните пари по ФАР за трансгранично сътрудничество ще бъдат реализирани най-много проекти с Гърция – 8 за 20 млн. евро само еврофинанссиране, следва Турция – с 4 проекта за 7 млн. евро, и по три проекта с Румъния (8 млн. евро), Македония (3 млн. евро) и Сърбия (4 млн. евро). Най-мащабните проекти според Любомир Дацов са рехабилитация на пътищата Чепеларе – Соколовци и Елхово - Ямбол, изграждане на обходен път край Рудозем и за повишаване на безопасността по път Е79 от Дупница до Кулата.

Част от средствата ще бъдат насочени за изграждането на туристически център "Перперикон". По този начин археологическият комплекс ще стане достъпно и още по-посещавано място от туристите, твърдят от Министерството на културата. За да бъде улеснено придвижването на туристите министър Стефан Данаилов имал идея да се изгради ескалатор. Ще бъдат построени и предпазни съоръжения в басейна на реките Марица и Еврос, за да бъдат избегнати наводнения, и ще бъдат реализирани по-малки проекти в граничните райони между България и Сърбия, Македония и Румъния.

От 1998 г. откакто действа ФАР досега България е получила по програмата за трансгранично сътрудничество 250 млн. евро. По данни на Министерство на финансите към 28 февруари 2007 г. почти 100% от всички средства по ФАР са усвоени за финансовите 1998 и 1999 години, около 95% е усвояването за 2000 г., малко над 90% за 2001 г., 84% за 2002 г., 78% за 2003 г., 34% за 2004 г. и 60% за 2005 г.


Финансовото състояние на проекта към 14.05.2006 г.:

 

 

                   

 

Бюджет

 

 

ФАР

 

 

Съфинансиране

Усвоени средства до 14.05.2006 от ФАР

Усвоени средства до 14.05.2006 от съфин.

Общо усвоени средства до 14.05.2006

BG 0004.03.01

    99 862,50

 

   99 862,50

 

    99 497,93

 

    99 497,93

BG 0004.03.02

 196 750,00

 

  196 750,00

 

   157 400,00

 

   157 400,00

BG 0004.03.03

5 929 944,47

4 683 370,71

1 246 573,76

1 774 539,67

472 322,30

2 246 861,97

Общо

6 226 556,97

4 979 983,21

1 246 573,76

2 031 437,60

472 322,30

2 503 759,90

 

2. По проекти САПАРД.

За периода 2000 - 2004 г. по програма САПАРД размерът на помощта от Европейския съюз възлиза на 286 млн. евро.

Към 31 август 2005 г. са договорени 100% от средствата за 2000-2003 г., а за 2004 г. са договорени 55% от общия им размер. Към същата дата усвояването на средствата по САПАРД е 45%.

За преодоляване на съществуващите затруднения правителството се ангажира с допълнителни корективни действия за постигане на максималната ефективност. Всички проекти за институционално изграждане включват дейности за подобряване на административния капацитет. Този процес ще бъде продължен и засилен в рамките на оставащия предприсъединителен период от 15 месеца. В момента е в ход процес на подготовка за преминаване към разширена децентрализирана система за изпълнение по програмите ФАР и ИСПА. Без предварителен контрол от страна на Делегацията на Европейската комисия в България националният ръководител ще представи искане за акредитация на изпълнителните агенции по съгласувания план за действие с Европейската комисия в края на м. март 2006 г.

Ежемесечно министърът на финансите внася информация в Съвета по евроинтеграция за договорените, отпуснатите и изразходваните средства по ФАР, ИСПА и САПАРД.

3. По програма ИСПА.

18 млн. лв. са били усвоени неправомерно по програма САПАРД миналата година, съобщи Mediapool, позовавайки се на доклад за дейността на Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейската общност (АФКОС).

Полицията и ГДБОП са разследвали три случая, по които са били усвоени тези средства. Освен тях правоохранителните органи са работили по още 9 случая на измами, свързани със средства по други европейски финансови програми.

Общо 29 нередности по предприсъединителните програми за миналата година е докладвала България пред Европейската служба за борба с финансовите измами (ОЛАФ). Една от нередностите е по програма ИСПА, 10 - по ФАР, 18 - по САПАРД.

От полицията и ГДБОП са извършили предварителни проверки по 22 случая. В резултат на това са образувани 8 следствени дела и 5 дознания. Пет от случаите са за неправомерно усвояване на средства по САПАРД. Нанесените щети са за повече от 2.2 млн. лв., се казва в доклада.

3. Предизвикателства при участието във фондовете на ЕС

3.1. Проблеми при усвояване на средствата.

Заплахата от невъзможността да бъдат усвоени парите от ЕС по линия на структурните и кохезионни фондове и субсидиите за селското стопанство е една от най-тиражираните и обществено обсъждани теми в публичното пространство. Въпреки че присъединяването на страната към ЕС се случи на 1 януари 2007 г., все още не са започнали да функционират програмите по европейските фондове и да се приемат документи на кандидатите.

През първите два месеца на 2007 г. обаче, страната направи задължителната вноска към бюджета на ЕС в размер на 146,6 млн. лв. Според договореностите с ЕС, България следва да внася 1,2% от БВП на година в бюджета на ЕС, което за 2007 г. се очаква да надхвърли 640 млн. лв. Срещу тези плащания страната получава дял от бюджета на ЕС под формата на субсидии и безвъзмездни помощи. Те се равняват на крупната сума от 4,6 млрд. лв. за периода 2007 – 2009 г., разпределени в следните направления:

1) Селско стопанство - 1,5 млрд. евро

2) Структурни политики (изграждане на инфраструктура, конкурентноспособност на фирмите и развитие на регионите) - 2,3 млрд. евро

3) Вътрешни политики, подобрение на администрацията и бюджетни компенсации - 730 млн. евро

Министерство на финансите публикува данни за финансовото изпълнение на предприсъединителните програми в България към края на м. март 2007 г. Те могат да служат като своеобразна индикация за бъдещото усвояване на средствата по структурните фондове и финансовите средства, предвидени при провеждане на общата селскостопанска политика на ЕС, въпреки че тези фондове само за 3 години представляват повече от 2 пъти бюджета на предприсъединителните програми.

Данните показват, че изпълнението по програма САПАРД (която финансира селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост) е 95%, докато по програма ФАР изпълнението е 64%, а по програма ИСПА (която финансира инфраструктурни проекти на национално ниво) - 43%. Тъй като ИСПА има най-голям дял в общия размер на предвидените средства по предприсъединителните програми, усвояването към началото на 2007 г. представлява средно около 60% от общия размер на фондовете.

В Румъния положението е подобно. Усвояването по програма САПАРД е над 95%, а по програма ИСПА - около 35%. Това показва, че в страните липсва готовност за изграждането на големи инфраструктурни проекти, което често е продиктувано от политически причини или недостатъчен финансов и управленски капацитет на местната власт за реализирането на инфраструктурни проекти.

Първенецът по усвояване на еврофондове от осем новоприсъединили се страни-членки на ЕС е Словения, която към октомври 2006 г. е договорила 43% от предвидения бюджет на субсидиите и помощите за периода.

Като цяло нетният ефект върху бюджета от членството на страните в ЕС е отрицателен, поради задължението за съфинансиране на проектите по еврофондовете от държавния бюджет, предварително финансиране на одобрените проекти, вноската на страните към ЕС и разходите, свързани с поддържане на по-голяма администрация в резултат на администрирането на субсидиите и трансферите.

На семинар "Структурните фондове - възможности и предизвикателства" проведен тази година министърът на финансите съобщава, че нивото на усвояването на средства по някои програми е особено тревожно. Форумът в Бургас е част от кампанията на финансовото министерство за създаването и развиването на национален капацитет за усвояването на средствата от структурните фондове на ЕС. Според Орешарски тези данни налагат извършването на сериозна подготовка, за да стартира от следващата година ефективната работа по усвояване на средствата. Министърът напомни, че след присъединяването ни, отпусканите от ЕС средства ще се увеличат многократно.

По време на парламентарния контрол министър-председателят Сергей Станишев обяви, че България има проблем с усвояването на средства от ЕС[6]. Според Станишев това до голяма степен се дължи на невъзможността да се привлекат добри специалисти при нивото на заплащане в администрацията. Станишев информира депутатите, че в периода 2007-2009 г. България ще бъде финансирана по четири направления: селско стопанство - 1,562 млрд. евро, структурни действия - 2,3 млрд. евро, вътрешни политики и администрация - 498 млн. евро, бюджетни компенсации и подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение - 240 млн. евро. Или общо 4,6 млрд. евро. Премиерът съобщи още, че като са отчетени възможностите на фискалната рамка, правителството е одобрило нива на усвояване на структурните и кохезионния фонд, включително и със съответното съфинансиране за 2007 г. - 300,9 млн. лв.; за 2008 г. - 555,2 млн. лв.; за 2009 г. - 1093,1 млн. лв. Портал ЕВРОПА припомня, че доклад на ПРООН от края на юли показва ниската степен на готовност на общините за усвояването на средства от структурните фондове. В същото време от самото министерство на финансите заявяват, че ще се наложи двукратно намаляване на сроковете за изпълнение на проекти. От Европейската сметна палата обявиха, че България и Румъния са имали много нисък процент на усвояване на проекти по програмата ФАР особено в периода 2000 - 2004 г. В края на юли Европейската Комисия връща за пренаписване Националната стратегическа референтна рамка поради липсата на приоритети за финансирането от европейските фондове.

Някои от по-разпространените митове за еврофондовете са следните:

1. Фондовете трябва да бъдат усвоени на 100%

България е страната, за която са договорени най-голям размер на субсидиите и помощите по структурните и кохезионен фонд като процент от БВП. Опасението, че страната няма да може да се възползва в максимална степен от тази "привилегия" и няма да успее да усвои всички пари, е една от водещите критики и към политиците, и към бизнеса в страната. В действителност, обаче, усвояването на фондове зависи не само от административния капацитет, но и от макроикономическият капацитет на страната да бъдат поети конкретни ангажименти и проекти срещу предоставените пари. Разпределянето на фондовете в отделни сектори зависи от предварително поставени задачи и приоритети, изготвени на централно ниво. Реалните потребности на икономиката могат да се различават от заложените области на финансиране. Желанието да се усвоят на всяка цена всички средства в този случай ще доведе до големи изкривявания в икономиката, промени в относителните цени на стоките и услугите, проинфлационен натиск и реализиране на проекти, които се оказват нерентабилни впоследствие.

Интервенциите изкривяват поведението на предприемачите. Вместо да се стремят да увеличават производителността си, за някои фирми ще стане по-рентабилно да измислят проекти, с които да кандидатстват пред фондовете. Пазарната логика, обаче, е точно обратна - у предприемача се заражда бизнес идея и едва след това той търси начини да я финансира.

 

2. Контролът в ЕС по изразходване на средствата от фондовете е по-надежден и злоупотребите са по-малки.

Механизмът на раздаване на субсидии и помощи е свързан с големи транзакционни разходи по изграждане на тромави административни структури. Общият размер на средствата по фондовете, които трябва да се разпределят сред 27-те членки на ЕС през 2007 г. възлизат на близо 100 млрд. евро. Навсякъде по света съсредоточаването на голяма власт и дискреция в ръцете на публични органи създава предпоставки и условия за зараждане на корупция, рентиерство, лобиране за интересите на определени групи. Скандали и разкрития за злоупотреби с еврофондовете са неразделна част от съществуването на Евросъюза и не са характерни само за България и Румъния, или страните от Източна Европа, но и за страни от "стара Европа" като Гърция и Италия. Показателно е, че вече 12 поредни години Европейската сметна палата не заверява бюджета на ЕС поради пропуски и съмнения за злоупотреби и "грешки в законността и редовността" в отчитането на общите фондове. 

 

3. Бедните региони могат да постигнат по-бърз икономически растеж чрез получаването на пари наготово.

Просперитетът и дългосрочният икономически растеж могат да дойдат единствено от повишаване на производителността на труда и увеличаване на инвестициите и капитала в икономиката, но не и от изкуственото увеличаване на паричната маса в икономиката. Появиха се и изследвания, които доказват, че привличането на технологични иновации в региони, в които няма обучена работна ръка или достатъчно ресурси и подходящи условия за развитието на високотехнологичен бизнес, могат да доведат по повече негативни резултати за хората от евентуалните ползи.

От друга страна субсидиите създават култура на зависимост и не стимулират иновациите и предприемаческия дух на пазарните играчи. Например, субсидиите са причина за вземането на недалновидни решения и поддържането на нерентабилни и губещи производства.

Изводът е, че фондовете няма да решат присъщите проблеми на страната, свързани с ниските доходи и незадоволителното качество на услугите в някои публични сектори като образование и здравеопазване. За да се подобри благосъстоянието на хората, са необходими истински икономически реформи и поддържането на благоприятна институционална и политическа среда.

3.2. Анализ на ползите от предприсъединителните програми на ЕС.

Предприсъединителните програми са много модерна и много популярна тема напоследък, често дискутирана в медийното пространство, анализирана и обобщавана като едно от неуспешните мероприятия не само на последното правителство, но и на предходните две. Интересното е, че доста малко хора знаят какво точно се крие зад тези предприсъединителни фондове, защо ги дават, откъде тръгват и какъв е интересът на Европейския съюз да дава такива финансови средства на страни като България.

Това е най-общото мнение за тези фондове, което циркулира в пространството и медийното включително, като структурна политика на ЕС по присъединяването ни през 2007 година. Структурната политика е нещо, което Европейският съюз е измислил, още когато се е създаден. Образно погледнато, тази структурна политика би могла, да бъде определена като “Робин Худ”, но в ХХI век. Принципът, на който е изградена предприсъединителната програма на фондовете, е - взима се от по-богатите, от по-развитите региони на Европейския съюз и се дава на по-недоразвитите, за да може да се затвори разликата между тях и те да могат да отговарят на общите критерии за членство в съюза – икономически, политически, социо-културни и обществени.

Предприсъединителните инструменти играят точно тази роля. Те имитират структурните фондове на Европейския съюз. Два от основните фондове на Европейския съюз, това са Европейският фонд за регионално развитие и Европейският социален фонд. Те се имитират от програма ФАР. Една от целите, които тя си поставя, е именно да намали изоставянето на България, на региона, който покрива България, в сравнение с регионите на Европейския съюз. Може да кажем, например, че България е, като държава, шест пъти по-бедна от Люксембург, повече от три пъти по-бедна от Германия, Италия и така нататък. Точно затова са предприсъединителните инструменти. В този процес, наречен предприсъединяване, предприсъединителни фондове и структурна политика, има двама основни партньори. Това е държавата, като под държавата може да се разбира, най-общо Европейската комисия, която е Правителството на Европейския съюз, в частност българското Правителство, и от друга страна, стои гражданският сектор и фирмите (стопанската дейност в икономиката и предимно частния сектор и общините, като ползватели на средства от такива еврофондове). Ако някой от тези партньори не е на висота и няма капацитет да усвоява тези средства по предприсъединителните фондове, финансирането от ЕС остава като резерв, а в някои от случаите се връща отново в ЕС по отделните програми и се разпределя между останалите държави кандидат-членки за ЕС, като единствено от това губи държавата, неусвоила дадените й средства. Задачата на държавата е да “докара” парите в България, както и да създаде правилни механизми за тяхното усвояване спрямо изискванията на тези фондове и ЕС (нещо, което българското правителство не прави до този момент и оттам идва и голямата неусвоена сума по тези програми. Липсват институционални и законови предпоставки да се финансират български производители и частни предприемачи от тези фондове. България по тези причини все още не е усвоила средствата си от 2002 г., а по програма ФАР над 30% от тях са върнати на ЕС като неусвоени). 324,9 милиона евро е общата сума неусвоени средства от еврофондове от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Неусвоените средства в размер на 38 и половина милиона евро по програма ФАР трябва да бъдат върнати. По програма ИСПА до края на 2004 година усвояването на средствата от регионалното министерство е нула процента. Данните са от одита на Сметната палата и независим оценител, който ползва Европейската комисия в България.

При използването на финансовите средства по тези програми трябва да има взаимно доверие, трябва да има взаимно разбиране между институциите, които реализират тези проекти, а това са държавата, това са съответните предприсъединителни фондове и общините. Така че, ако тези институции работят добре, помагат си и си сътрудничат, ще могат най-ефективно да усвоят тези средства по проектите. Но ако самото правителство и институциите, отговорни за това не спазят изискванията на Европейския съюз, ако те не спазят законодателството, ако те иска да прокарат тези проекти само и само да угодят на свои фирми или да угодят на приближени, тези проекти се опорочават. И разбира се, се връщат, обжалват, отиват в съда и така нататък. Когато обаче тези проекти се усвояват съгласно изискванията, те намират подкрепа, не само се усвояват навреме и качествено, но тръгва тяхната реализация в определения срок, без да се протака процедурата и което е най-лошо за една страна – тези средства да трябва да се върнат отново в ЕС.

Освен това, може би, ще бъдат необходими по-задълбочени познания за цялостния евроинтеграционен процес, както и по-настойчиво търсене на партньорства с общността, с гражданските институции и организации, публични и частни институции. А не на последно място от особена важност е подобряването на достъпа на информация от страна на частни фирми и предприемачи, който касае финансиращи програми, по които те могат да кандидатстват с проекти[7].

Предприсъединителните фондове от ЕС трябва да са открити, а не като сега - закрити по феодален начин в няколко ведомства. Хората не знаят какво на практика могат да получат от фондовете. Трябва също да се смени “езикът”, на който се говори за евроинтеграцията, има разногласия между отделни структури в изпълнителната власт по хода на присъединяването ни към Евросъюза. Преди да се отразява една реалност, тя трябва да се създаде. За голяма част от обществото евроинтеграцията не е реалност, а е нещо, което само се съобщава по новините.

Следователно, изпълнението на програмите на този етап от икономическото ни развитие и достигнатите нива на преговорите за присъединяване към ЕС, следва да се осъществява в контекста на такива рамкови документи за отношенията между ЕС и страните-кандидатки като “Партньорство за присъединяване”, Националните стратегии на източноевропейските страни за присъединяване към Съюза, техните Национални програми за приемане на европейското законодателство и др. Така България ще може да генерира повече положителни проекти, които да постигат целите си, а именно насърчаване на предприемачеството и конкурентноспособност на икономиката спрямо изискванията на ЕС. Вливането на еврофондове и чужди инвестиции в Източна Европа ще стимулират икономическия растеж, така ще се създават нови работни места, съдействащи за политическата ефективност на управлението и лесно адаптиране към изискванията на ЕС по предприсъединителните програми и преговорите за членство.

След очакваното присъединяване на България към ЕС в началото на 2007-а година, страната ще може да ползва финансови средства от европейските структурни фондове и от тези за развитието на транспортната инфраструктура и опазването на околната среда. Чрез осъществяване на проекти, за които ще се ползва това финансиране, ще се подобри живота на българите. Затова и очакванията за по-пълното им усвояване са големи.

Националната стратегическа референтна рамка е документът, който всяка страна-членка на ЕС, изготвя, за да получи средствата от европейските фондове. България вече е представила в Европейската комисия работен вариант на този документ за периода 2007 – 2013 г., като окончателният му вариант ще бъде внесен веднага, след като страната стане член на Евросъюза. Документът представя перспективите за развитието на страната. За периода 2007 – 2013 г. предвиденото европейско финансиране за България е в размер на 6 млрд евро. Най-много от тези средства - 60 процента, ще се използват за проекти, които повишават конкурентноспособността на българската икономика. Това означава подкрепа за малките и средни предприятия, насърчаване на иновациите, създаване на качествени работни места и насърчаване на онези производства, от които страната ще има нужда. Правилата в ЕС обаче са ясни: от момента на одобрението на проектите до тяхното финансиране трябва да има не повече от 2 години. В противен случай страната губи средства, ако те не са усвоени, а България не може да си позволи такива загуби. Други прироритети, за които ще се ползва европейско финансиране, са транспорт, регионалното развитие, околна среда. Чрез осъществяването на проекти в тези области българските пътища ще доближат стандартите на европейските, ще се развиват различните видове транспорт, ще се подобри пътната мрежа, свързваща отделните селища на страната, както и водоснабдяването на отделните региони. Други проекти са свързани с опазване на биологичното разнообразие.

Българските общини подготвят проекти, чиято реализация да започне още през средата на 2007 г. Може да се каже, че дори съществува известна конкуренция между тях. И това е оправдано - с европейското финансиране животът на хората в тях ще стане по-добър, регионите ще станат по-атрактивни. В края на миналата седмица правителството отчете, че има опасност България да не усвои предвиденото за нея еврофинансиране, тъй като има липса на подготвени кадри за подготовката на проектите, а проблем е и ниското им заплащане. Освен това самата подготовка на проектите изисква определени средства, които особено по-малките общини не могат да осигурят.

Единственият проблем опира до това, че бюджетните средства на общините са ограничени. За да разработят определени проекти, се налага да спрат инвестирането на средства в обекти, които са значими за всяка община, например - ремонтни дейности. По отношение на неодобрените проекти, общините нямат информация защо един проект е приет и защо друг е отхвърлен. За да могат хората, които разработват проектите да повишават своята квалификация и да се научат на това как се работи по европроекти, ни е необходима и оценка на комисията за допуснатите пропуски.

Най-голяма готовност за кандидатстване по еврофондовете имат местните власти, а най-слаба - бизнесът.

Това сочат резултатите от проучване на MBMD и Института за маркетинг и социални изследвания за готовността при усвояването на парите от европейските фондове, проведено в началото на този месец сред представители на бизнеса, журналисти и консултанти.

Намерение за кандидатстване по еврофондовете изразяват 82% от представителите на неправителствените организации, 67% от представителите на местната власт и 47% от представителите на малкия и среден бизнес.

59% от всички групи бенефициенти са оптимисти по отношение на усвояването на средствата от еврофондовете, се казва още в проучването, което беше представено по време на старта на националната информационна кампания за представяне на условията и параметрите за финансиране на проекти от европейските структурни фондове „Бъдете активни". Тежките бюрократични процедури и липсата на практическа информация за еврофондовете са сред основните трудности при усвояването на средствата. Сред посочените проблеми, затрудняващи усвояването на фондовете, са също така липсата на средства за проектите, неумението за разработване на проекти и невъзможността за работа в партньорство.

Измина една година от членството на страната ни в Европейския съюз. На този етап равносметката от присъединяването на България към ЕС е положителна. Въпреки че изпитват трудности от адаптацията към новите стандарти и се притесняват от снижаването на доходите и инфлацията, българите са позитивно настроени към участието ни в Европейската общност, тъй като са наясно, че ползите предстоят. Около 69% от българите одобряват присъединяването на страната ни към Европейската общност. Очевидно хората запазват оптимизъм по отношение на перспективите от участието ни в Европейския съюз, въпреки че на този етап то все още не носи подобрение на жизнения им стандарт. Ясно е, че бърз ефект от членството ни в ЕС няма да има, тъй като България е най-бедната страна членка на Европейската общност. Държавата ни бе приета в ЕС с множество проблемни области, нуждаещи се от незабавни реформи; бяха въведени редица предпазни клаузи. България трудно изпълни многобройните изисквания и критерии за членство, плащайки висока цена със закриването на четирите ядрени реактора на АЕЦ Козлодуй.

Като цяло обаче, страната ни демонстрира стабилитет в икономическото си развитие. Разбира се, все още сме далеч под средното европейско равнище по доходи и производителност, но брутният вътрешен продукт расте, има прираст в индустрията, увеличават се чуждите инвестиции. Това означава, че в дългосрочен план резултатът за България от членството в ЕС ще бъде положителен. Нещо повече, благодарение на географското си разположение и на възобновените икономически отношения с Русия, в скоро време България ще играе значима роля и на енергийния пазар. На този етап обаче преобладават проблемите, възникнали в резултат от членството ни в Европейския съюз. Над 90% от населението споделя възгледа, че присъединяването ни към ЕС се отразява негативно върху цените, които гонят стойности, изравнени с европейските стандарти.

Снижаването на доходите се очертава като най-сериозния проблем пред страната ни в близко бъдеще. Така ще възникнат трудности пред определени слоеве от българското общество, които имат проблеми с адаптацията към новия стандарт. В страната видимо се открояват две прослойки хора, формирани на базата на личния им стандарт на живот. От една страна, в рамките на 10 - 15 % се очертава кръг от граждани, подобрили материалното си благосъстояние. Те са с позитивни очаквания и нагласи към членството ни в ЕС. На другия полюс е около една трета от населението. Това са хората, на които присъединяването на страната към ЕС се отразява негативно върху жизнения им стандарт. Сред тях са над 60% от пенсионерите, безработните, селскостопанските работници. Държавата би трябвало да насочи вниманието си към бедните слоеве на населението и да им помогне в хода на националната евроинтеграция. С въвеждането на плоския данък бяха премахнати данъчните облекчения за деца, падна необлагаемият минимум, акцизите се увеличиха. Очевидно е необходима стратегия, която да облекчи данъчните реформи, съобразявайки се с хората, които търпят несгоди от новите условия. Плоският данък безспорно ще подобри условията за бизнеса, но е необходимо държавата да обезщети хората с ниски доходи, засегнати от новата данъчна реформа. Според обществените нагласи на този етап членството ни в ЕС се отразява негативно най-вече върху цените и стандарта на живот.

Около 29% от хората смятат, че малкият бизнес също е ощетен, въпреки предприсъединителните помощи по програмите на структурните фондове. Новите изисквания и промените в земеделието, довели до фалити сред производителите от различни браншове, също влияят негативно върху селското стопанство, считат около 36% от жителите на страната. Присъединяването на страната ни към Европейската общност е с положителен ефект единствено върху развитието на туризма и външните инвестиции, гарантиращи устойчив икономически растеж. През 2008 година започва реалното усвояване на европейските средства, заделени за България по Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС. Въпреки че Европейската комисия стриктно ще следи агенциите, които се занимават с разпределението на средствата от европейските фондове, хората споделят мнението, че субсидиите ще бъдат неефективно разпределени. Около 65% от гражданите са песимистично настроени по отношение на усвояването и разпределението на помощите от европейския бюджет. От една страна, скептицизмът се дължи на недостатъчната осведоменост за начина на достъп до тези средства. От друга страна, хората смятат, че парите от еврофондовете ще бъдат усвоени в тесни кръгове. 

 


Глава втора

Структурни фондове. Роля и значение на Разплащателната агенция за България

1. Обща характеристика на Структурните фондове и тяхната роля в България.

Исторически практиката на структурните фондове в ЕС е стартирана с Доклада “Томсън” от 1975 г. С този доклад на “въоръжение” се въвежда Европейския фонд за регионално развитие. Мисията на този фонд е в това да подпомага икономическото и социалното сближаване чрез коригиране на основните регионални дисбаланси и чрез подкрепата на развитието и конверсията на тези региони. По-конкретно фондът стимулира заздравяването на икономическия потенциал в подпомаганите региони, съдейства за структурно приспособяване на региона, за повишаване на растежа и заетостта в региона. Фондът е подпомагал производствените инвестиции за създаване и запазване на работни места, за реализацията на инфраструктурни проекти, дейности за развитие на икономическия потенциал на регионите. Фондът е осъществявал това подпомагане главно чрез съфинансиране на бизнес програми на малки и средни предприятия, чрез предоставяне на техническа помощ и съфинансиране на подготвителни проучвания, чрез финансиране на инвестиции в образованието и здравеопазването, когато те съдействуват за структурното приспособяване на съответния регион.

Вторият инструмент, чрез който Европейската общност е обезпечавала ресурсно реализацията на регионалната икономическа политика, е Европейският социален фонд. Този фонд е регламентиран с Римския договор, претърпява редица промени, за да бъде натоварен след 1988 г. със следните цели: намаляване на дългосрочната безработица и повишаване трудовата заетост на младите хора. От 1993 г. на фонда е възложено и подпомагането на приспособяването на регионите към индустриалните промени. Съгласно последващите изменения в статута на фонда се предвижда той да подкрепя мерки за намаляване на безработицата, за развитие на човешките ресурси и социалната интеграция в трудовия пазар, равнопоставеността  между мъжете и жените, устойчивото развитие и икономическото и социално сближаване.

Третият инструмент, чрез който се обезпечава ресурсно реализацията на регионалната политика на ЕС, е разделът “Ориентиране” на Фонда за ориентиране и гарантиране на селското стопанство. Този фонд е създаден като средство за осъществяване на общата селскостопанска политика в Общността. Основната цел на раздела “Ориентиране” на Фонда е да стимулира структурното приспособяване на селскостопанския отрасъл чрез модернизиране на производството и развитие на селските райони.

Четвъртият инструмент, който се използва за реализация на регионалната политика на Общността, е “Финансовият инструмент за ориентиране на риболова”. По същество този финансов инструмент е специален фонд, създаден през 1994 г., за да замести и интегрира многобройните инструменти, които са действали в тази област от 1976 г. Според статута на фонда, той има за задача да финансира мерки за постигане на устойчиво равновесие на рибните ресурси и тяхната експлоатация, да финансира проекти за повишаване на конкурентоспособността и жизнеспособността на предприятията от този сектор, да финансира проекти за икономическо съживяване на областите, зависещи от риболова. Ако трябва да бъдат посочени конкретни мерки, финансирани чрез този инструмент, то те са: подновяване и модернизиране на риболовните кораби, подкрепа на дребния крайбрежен риболов, защита на морските ресурси в крайбрежните води, преработката и маркетинга на рибните продукти и отваряне на нови пазари, проектите за изграждане на съвместни предприятия.

Петият инструмент, чрез който се обезпечава ресурсно реализацията на регионалната политика на Общността, е Кохезионния фонд (фонда за сближаване), влязъл в сила през 1993 г. с Договора от Маастрихт. Основна цел на фонда е да подпомага по-слабо развитите страни – членки на Общността да се подготвят за участие в икономическия и валутен съюз и за бюджетната дисциплина, която този съюз налага. Заедно с това фондът е натоварен със задачата да подпомага усилията за развитие и сближаване на по-слабо развитите страни с по-развитите (по-богатите) страни – членки на Общността. Фондът се явява форма на компенсация на по-бедните страни членки на Общността затова, че приемат принципите на икономическия и валутен съюз и на произтичащия от този съюз контрол върху бюджетния дефицит. В досегашната практика средствата от фонда за сближаване са допълвали средствата, включени в другите структурни фондове. От фонда за сближаване са финансирани главно транспортни инфраструктурни проекти, които допринасят за развитието на трансевропейската транспортна мрежа, както и проекти за опазване на околната среда.

 

Обща бюджетната политика на ЕС.

Независимо от непрекъснатото подобряване на бюджета, страните не получават еднакво финансиране. Трудно могат да се измерят ползите и разходите за страните. Събирането на приходи от страните не винаги е адекватно на ползите от интеграцията. Бюджетните трансфери не бива да са смесват с разходите и ползите за страните-членки. Политиката на Общността има много и разнообразни икономически ефекти. Като ползи и разходи могат да се определят развитието на селскостопанския сектор - субсидиране на селското стопанство, свободната търговия, производството на стоки, услуги и т.н. Свободната търговия засилва интеграцията на пазара, както и конкуренцията, води до постигане на икономия към мащаба и защита от чужда конкуренция. Най-същественото за повечето политики е ефектът на заместване между разходите на Общността и националните разходи. Чрез интеграцията се постига икономия към мащаба и разходите са по-малки от общите разходи, които страните изразходват, по-специално от националните бюджетни разходи за селското стопанство и други сектори на икономиката.

Общо разпределение на бюджета на ЕС по приоритетни държави.

 

Развитието на интеграцията е съвместимо с изравняването на приноса с ползите и разходите. Ползите от бюджета отразяват зависимостта между бюджетните приходи и разходи. Когато се разглежда ползата от разпределението на финансовите ресурси, трябва да се имат предвид два основни принципа. Първият принцип е свързан с представата за равенство между разходите и ползите, т.е. с аргумента за справедлива замяна. Вторият принцип е за общо обединяване на фондовете към бюджета и тяхното изразходване. Този принцип е свързан с възможността за плащане. Не може да се каже, че този принцип стриктно се прилага. Обаче представата, че всеки член на ЕС ще получи от бюджета финансиране, еквивалентно на контрибуцията, не съответства на целите на европейската интеграция. Дори и на национално равнище няма регион или индивид, който да получава от бюджета толкова, колкото е платил. Ако това стане - балансираност на контрибуцията и финансирането, то тогава разпределителната функция на бюджета би изчезнала.

Общо разпределение на бюджета на Структурните фондове по цели за всяка държава от ЕС

Member State

Objective 1

Transitional
support
under
Objective 1 (*)

Objective 2

former
Objectives 2
and 5 b (*)

Objective 3

Total

0

625

368

65

737

1 795

0

0

156

27

365

548

19 229

729

2 984

526

4 581

28 049

20 961

0

0

0

0

20 961

37 744

352

2 553

98

2 140

42 887

3 254

551

5 437

613

4 540

14 395

1 315

1 773

0

0

0

3 088

21 935

187

2 145

377

3 744

28 388

0

0

34

6

38

78

0

123

676

119

1 686

2 604

261

0

578

102

528

1 469

16 124

2 905

0

0

0

19 029

913

0

459

30

403

1 805

722

0

354

52

720

1 848

5 085

1 166

3 989

706

4 568

15 514

127 543

8 411

19 733

2 721

24 050

182 458

* Transitional support will be provided to certain regions which by 1999 had attained an economic and social position no longer justifying, for 2000-2006, such a high level of Community regional assistance as before.

Източник на средства за финансиране на регионалната политика се явява и Европейската инвестиционна банка, която финансира и инфраструктурни проекти в транспорта, енергетиката и опазването на околната среда. Разбира се, че това не е основната функция и цел на банката. Тя финансира съответни проекти, имащи отношение към регионалното развитие, по общия ред, по който тя финансира инвестиционни инициативи.

Структурните фондове са свързани с регионалната политика на ЕС и се използват за финансиране най-вече на бедни региони със структурна помощ, за постигане на икономическо и социално единство и единен пазар. Целта е така да бъде усилена икономическата и социална сплотеност, че навсякъде в ЕС да могат да се справят с изискванията на общия Вътрешен пазар. Фондовете са:

·                    Европейският фонд за регионално развитие - ЕФРР (European Regional Development Fund - ERDF) за финансирането на регионалнополитически структурни помощи,

·                    Европейският социален фонд - ЕСФ (European Social Fund - ESF) за осъществяването на социалната политика,

·                    Европейският фонд за насърчаване и гарантиране на селското стопанство - ФЕОГА (European Agricultural Guidance and Guarantee Fund - EAGGF),

·                    както и новият Финансов инструмент за развитие на риболова - ФИРР (Financial Instrument for Fisheries Guidance - FIFG).

Регионалната политика на Европейския Съюз е основана на финансовата солидарност, доколкото част от вноските на държавите-членки в бюджета на Общността се насочва към по-малко преуспяващи региони и социални групи. За периода 2000 - 2006 тези средства представляват една трета от бюджета на Общността или EURO 213 млрд., разпределени така:

·                     EURO 195 млрд. в Структурните фондове (ERDF, ESF, EAGGF и FIFG - виж схема),

·                    EURO 18 млрд. в Кохезионния фонд - специфичен фонд, осигуряващ пряко финансиране на определени проекти за транспортна инфраструктура и околна среда в Испания, Гърция, Ирландия и Португалия, доколкото там те са все още неадекватни. По същата линия и Структурният инструмент за предприсъединяване ИСПА (Instrument for Structural Policies for pre-Accession - ISPA) осигурява помощ на десетте кандидатстващи за членство страни от централна и източна Европа.

Структурните фондове са концентрирани към ясно определени приоритети (виж и таблицата по-долу):

·                    Цел 1: развитие на регионите, които прогресират с по-бавни темпове и развитие на регионите с изключително ниска плътност на населението (предимно във Финландия и Швеция) - 70 % от финансирането отива в области, чието развитие изостава и в които живее 22 % от населението на Съюза;

·                    Цел 2: икономическо и социално преобразуване на регионите в структурна криза - 11.5 % от финансирането. В области, изпитващи структурни трудности живее 18 % от населението на Съюза;

·                    Цел 3: развитие на човешките ресурси - 12.3 % от финансирането е предназначено за модернизация на обучаващи системи и създаване на заетост;

Съществуват и четири Инициативи на Общността,

за които са заделени 5.35 % от средствата на Структурните фондове:

·                    Interreg III - Международно, междунационално и междурегионално сътрудничество - за хармонично, балансирано развитие и планиране на Европейската територия;

·                    Urban II - Жизнеспособно развитие на градовете и градските околности в криза с цел устойчиво развитие;

·                    Leader + - Селско развитие чрез местни инициативи, сътрудничество между местни групи;

·                    Equal - Междунационално сътрудничество в борбата срещу дискриминацията и неравенството при достъпа на пазара на труда.

Освен това:

·                    Съществува специална схема, която покрива преструктурирането в рибарския сектор в районите извън Цел 1 - 0.5 %.

·                    Създават се условия за иновационни дейности за насърчаване и експериментиране с нови идеи за развитие - 0.51 %.

Засега Структурните фондове са достъпни само за държавите-членки на ЕС. Независимо от типа помощ, тези инструменти не заменят националните усилия.

 

 

ERDF

ESF

EAGGF

FIFG

Цел 1

х

х

х

х

Цел 2

х

х

Цел 3

х

Interreg III

х

Urban II

х

Leader +

х

Equal

х

преструктуриране в рибарския сектор

х

х

иновационни дейности

х

 

2. Обща характеристика на ДФ Земеделие% и Програма САПАРД за България.

САПАРД е програма аналог на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране селското стопанство и програмите за регионално развитие по цел 1 на ЕС. Програмата САПАРД, както и програмата ИСПА са стартирани в съответствие с политическите решения на Европейския съвет от декември 1997 г. Специалната програма за присъединяване в областта на земеделието и селските райони за периода 2000 – 2006 г. (САПАРД) задължително се координира с рамковите документи Партньорство за присъединяване, Национална програма за възприемане достиженията на Европейското законодателство; Национален план за икономическо развитие. Програмата САПАРД съфинансира проекти за селскостопанско развитие и развитие на селските райони, които са приоритетни области за Националния план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2000 – 2006 г. В статута за ползване на средства по програма САПАРД изрично е записано, че обектите, за които се иска финансиране по тази програма, трябва не само да са приоритетни области за Националния план за развитие на земеделието и селските райони, но и обезателно да са включени в този план. А за такива приоритетни области са определени: подобряването на условията за производство, преработка и маркетинг на селскостопанските продукти, горски и рибни продукти, съгласно европейските стандарти; развитието на екологосъобразно селско стопанство, както и подобряването на дейностите по опазване и подобряване на околната среда, земеделието и горите; интегрираното развитие на селските райони с цел съхраняване и укрепване на техните икономики и общности и съдействие за ограничаване на процеса на обезлюдяване на тези райони; инвестициите в човешки ресурси – квалификация и обучение на заетите в производството и преработката на продукция в селското стопанство; оказването на техническа помощ. Основните принципи на регламента на ЕС за програма САПАРД са: изготвяне на дългосрочен план за развитие с определени приоритети; насочване на усилията към сектори и региони, които най-силно се нуждаят от подкрепа; средствата от ЕС допълват националните средства; налице е партньорство в разработката и реализацията на проектите. От шестте направления, които приоритетно се финансират по програма САПАРД, две направления са свързани изцяло и директно с проблемите на регионалното развитие. Става дума веднъж за направлението “обновяване и развитие на селата, опазване и съхраняване на селското наследство и културните традиции”, и втори път за “развитието и подобряването на междуселищната инфраструктура”.

САПАРД е “Специална програма за присъединяване в областта на земеделието и селските райони”, която е един от инструментите, подготвящи страните-кандидатки за бъдещото им членство в Европейския съюз. Програмата ще действа в периода 2000 - 2006 година.

Обновяване и развитие на селата, опазване и съхраняване на селското наследство и културни традиции. Целта на мярката е да се укрепят селските общности като уникален социален и културен актив чрез предоставяне на субсидии и техническа помощ на общинските власти и други местни организации за изготвяне и прилагане на планове за подобряване на основната техническа инфраструктура и възстановяване на сгради с архитектурно и историческо значение в населени места от изостаналите селски райони с цел подобряване на селската среда и качеството на живот в тези райони, предоставяне на условия за културни дейности на местните жители, поставяне на основи за развиване на нови икономически дейности като селски туризъм и др.

Програма САПАРД предшества Европейския фонд за насочване и гарантиране на селското стопанство (ЕФОГСС). Основен приоритет на САПАРД бе да допринася за прилагането на законодателството в сферата на Общата селскостопанска политика и свързаните с нея политики и да решава специфични проблеми за устойчивото адаптиране на земеделския сектор и селските райони в страните-кандидатки.

Изпълнението на САПАРД се основава на два основни принципа :

·         Осъществяване от всяка страна-кандидатка на Програма за земеделие и развитие на селските райони за периода 2000 - 2006 г. на базата на принципите приложими за Структурните фондове

·         Управлението на помощта по САПАРД се предоставя на напълно децентрализирана основа като Европейската комисия осъществява последващ контрол съгласно принципите на Секция “Гарантиране” на ЕФОГСС за финансово управление.

САПАРД е “Специална програма за присъединяване в областта на земеделието и селските райони”, която бе един от инструментите, подготвящи страните - кандидатки за бъдещото им членство в Европейския съюз. Програмата действа в периода 2000 – 2006 год. като заделената за нея от ЕС сума от 520 млн. евро за десетте държави в преход - България, Унгария, Полша, Чешката република, Словакия, Словения, Естония, Литва, Латвия, и Румъния е разпределена по обективни критерии (население, БВП, заетост в селското стопанство, земеделски площи, специфични териториални особености и др.) и бе усвоена като субсидии. За България това означава годишна безвъзмездна помощ в размер на 52,124 млн. евро за 7 годишния период. Основните условия за стартиране на програмата бяха: одобрен от Европейската Комисия - Национален план за развитие на земеделието и селските райони, наличие на акредитирана агенция по прилагане и разплащане (Агенция по САПАРД), която е в процес на структуриране в рамките на ДФ “Земеделие” и подготвена надеждна система за прилагане, мониторинг и контрол на програмата. В тази връзка през 1999 год. в Министерството на земеделието и горите бе разработен Национален план за развитие на земеделието и селските райони, който на базата на подробен социален и икономически секторен и програмен анализ, определи стратегията и приоритетите на земеделието в периода 2000 - 2006 год. в съответствие с двата основни правителствени документа: Партньорство за присъединяване и Национална програма за възприемане на законодателството на ЕС.

            След широко обсъждане и провеждане на поредица срещи и семинари с участието на регионалните и местни власти, с организации на земеделски производители и преработватели, с регионални агенции за развитие, неправителствени организации, профсъюзи и други партньори както и в съответствие с Регламента за САПАРД на ЕС бяха определени стратегическите цели и приоритети на Националния план за развитие на земеделието и селските райони.

 

Двете основни цели са:

1. Развитие на ефективно земеделско производство и конкурентен хранително преработвателен сектор, чрез подобряване на пазарната и технологична инфраструктура и стратегическа инвестиционна политика, насочени към достигане на европейските стандарти.

2. Устойчиво развитие на селските райони, в съответствие с най-добрите екологични практики, чрез създаване на алтернативна заетост, диверсификация на икономическите дейности и създаване на необходимата инфраструктура, което ще доведе до подобряване на условията за живот, ще увеличи възможностите за получаване на доходи и възможностите за работа за хората, живеещи в селските общности.

Първата стратегическа цел за седемгодишния период бе насочена към повишаване ефективността и качеството на земеделското производства и изграждане на конкурентно способни структури в областта на преработката и маркетинга на селскостопански продукти. Условията на живот и труд в България в бъдеще все повече ще зависят от развитието на конкурентно селско и горско стопанство. Инвестирането в земеделски стопанства е една от приоритетните сфери у нас, която се нуждае от големи усилия за подпомагане на фермерите в процеса на адаптиране на земеделското производство към европейските стандарти. Подобряване на пазарните структури е решаваща предпоставка за успешното развитие на селското ни стопанство. Изграждането на конкурентноспособни структури и предприятия в преработвателния сектор както и в сферата на маркетинга и реализацията определят пазарните позиции на бранша. За модернизиране на наличните производствени мощности са необходими значителни инвестиции с цел адаптиране към качествените, здравни и маркетингови стандарти на ЕС в периода на присъединяване. В тази връзка използване на помощите по програма САПАРД ускори процеса на обновяване.

            Втората стратегическа цел е свързана с подобряване условията на живот и труд на хората живеещи в селските райони. Тези условия зависят до голяма степен и от съхранението и укрепването на културното наследство, от развитието на възможностите за отдих, спорт и т.н.. Цел на развитието на селските райони е комплексността в развитието им, т.е. провеждането на политика за общо укрепване на икономиката, обществото, инфраструктурата, природата и културата на селските територии.

            Двете стратегически цели обосноваха определянето на следните четири приоритетни области за българското земеделие:

·        Подобряване на условията за производство, преработка и маркетинг на земеделска продукция, горски и рибни продукти, съгласно Европейските стандарти; развитие на екологосъобразно селско стопанство, както и подобряване на дейностите по опазване на околната среда в земеделието и горите;

·        Интегрирано развитие на селските райони с цел съхраняване и укрепване на техните икономики и общности и съдействие за ограничаване процеса на обезлюдяване на тези райони;

·        Инвестиции в човешките ресурси - квалификация и обучение на заетите в производство и преработка на селскостопанска, горска и рибна продукция.

·        Техническа помощ.

 

3. Създаване, начин на работа на Разплащателна агенция по отношение евросубсидиите.

На официална церемония в Министерство на земеделието и горите на 20 декември 2006 г. министърът на земеделието и горите Нихат Кабил акредитира Държавен фонд „Земеделие” в качеството му на изпълняващ функциите на единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика и Общата политика в рибарството на ЕС. На церемонията присъстваха ръководителят на Делегацията на Европейската комисия в България Майкъл Хъмфрис, председателят на парламентарната Комисия по земеделие и гори Васил Калинов, заместник-председателят Венцислав Върбанов, политическият кабинет на МЗГ, ръководството на ДФ „Земеделие” и представители на одиторската фирма „Грант Торнтън”. Изграждането на една ефективно действаща Разплащателна агенция е от основно значение за способността на България да прилага Общата селскостопанска политика на ЕС и да усвоява значителния финансов ресурс, който ще бъде предоставен за земеделието ни от 1 януари 2007 г., каза министър Кабил по време на събитието.

Акредитацията на Разплащателната агенция е условна, защото предстои да бъдат назначени още 100 служители в нея, които ще прилагат Общата селскостопанска политика. Предстои и да бъдат обсъдени мерките по Програмата за развитие на селските райони и Оперативната програма за рибарство и аквакултури с Европейската комисия. До края на месец април на 2007 г. новоназначените експерти бяха назначени и обучени, а от месец септември Разплащателната агенция започна работа по двете програми. През първото тримесечие на 2007 г. се ЕК направи одит на Разплащателната агенция и удостовери, че цялата процедура за акредитацията отговаря на европейските изисквания. Разплащателната агенция е институцията, която осъществява подпомагането в земеделието и предоставя достатъчно гаранции за това, че коректно извършва правилата на Европейската общност.

От 23.06.2008 г. Разплащателната агенция започна изплащането на средствата по мерките за необлагодетелствани райони по Кампания 2007, които са част от директните плащания на площ. Общо над 19 800 са земеделските стопани, които обработват земи в необлагодетелстваните планински райони. Те получат по банковите си сметки субсидия в размер на 23 млн. 632 хил. лева, за обща обработваема площ от 235 хил. ха. За необлагодетелствани райони, различни от планинските, чиито площи възлизат над 158 хил. ха, субсидия  получат 7 273 земеделски стопани. Подпомагането е на стойност над 7 млн. 172 хил. лева.

Размерът на финансовата помощ, която един земеделски стопанин може да получи е фиксиран и се изчислява по следния начин: За Планински райони: 

1.      За обработваемите площи до 50 ха стопаните получават субсидия в левовата равностойност на 90 евро на хектар.  

2.      За площи над 50 ха - до 100 ха – получават левовата равностойност на 40 евро на ха.  

3.      За площи над 100 ха Разплащателната агенция не се предоставя финансова помощ.        

За Необлагодетелстваните райони, различни от планинските:

1. За обработваемите площи до 50 ха земеделските стопани получават левовата равностойност на 50 евро на хектар.

2. За площи над 50 ха - до 100 ха – получават левовата равностойност на 20 евро на ха.

3. За площи над 100 ха субсидия не се изплаща. Максималният размер на субсидията, която може да бъде изплатена по едно заявление за планинските райони е 12 712.70 лв., а за необлагодетелстваните райони, различни от планинските – е 6 845.30 лв.

Държавен фонд "Земеделие" става разплащателна агенция по програма САПАРД, след като Европейската комисия в Брюксел дава акредитацията. България е първата от десетте кандидатки за членство в ЕС, която получава правото да усвоява помощта по европейската програма за подпомагане на земеделието. По нея до 2007 г. получава по 53,026 млн. евро годишно. Траншовете бяха превеждани на всеки два месеца. Проектите по САПАРАД приемат също на два месеца. Мерките, с които стартира програмата, са насочени изцяло към частния сектор. Те включват четири основни направления инвестиции в селските стопанства, подобряване на преработката на селскостопански и рибни продукти, както й развитие и разнообразяване на икономическата дейност чрез алтернативна заетост и създаване на организации на производителите. В създаващата се в момента Разплащателна агенция работят 1104 души. През ръцете им минават всички пари за субсидиране на земеделските производители и за развитието на селските райони, които Европейският съюз и националният бюджет отделиха от 2007.

Напрежението сред бездействащите чиновници расте, фонд "Земеделие" си е свършил работата само наполовина, защото звената на разплащателната агенция не са изградени, няма йерархия, а както се изрази един от скучаещите служители, това означава анархия и безвластие.

Асен Друмев, изп. директор на фонд "Земеделие", има шестима заместници, назначени по партийни квоти още през миналата година. Като отделим настрана Ализан Яхова и Владимир Карамишев, които от години дърпат работата, новоизпечените началници Радослав Иванов, Исай Пешев, Мюхетин Карауглан, Николай Маринов и до ден днешен нямат ресори.

Не е приета от Министерския съвет и структурата на фонд "Земеделие", в която е мястото на Разплащателната агенция. Процедурата закъснява.

• Разград. 41 души са назначени в регионалната Разплащателна агенция. Те заемат 3 етажа и 600 кв. м -по 15 квадрата на човек. Сградата се ремонтира и служителите са събрани в конферентната зала. Ремонтът трябвало да приключи до края на годината. Агенцията е под наем, който е 3600 лв. на месец.

• Враца е приютила Разплащателната агенция в ремонтирано помещение на старата градска баня, което е обзаведено със стари, взети на заем ученически чинове. Назначени са 6-има специалисти.

• Шумен. Дама, учила начална педагогика, е една от 6-имата назначени в звеното на Разплащателната агенция в града. В конкурса не била зачетена политическата схема 3:5:8. Шуменският екип е с работно време от 9 до 17,30 ч. Настанен е в голяма зала с мощни компютри, но без телефони и се обучава по папки с документи. Нямат началник. Ако някой поиска информация, препращат го в София или към шефа на фонд "Земеделие" в града Стоян Джамбазов.

• В Благоевград са назначени 7 души в регионалната структура, 25 в инспектората и 6 в областната дирекция. За 38-те са доставени 15 компютъра. Започнал е монтаж на телефони и кабели за компютрите, проведен е конкурс за офис оборудване на помещенията в сградата на Кооперативния пазар, където ще бъде агенцията.

• Шестима са назначените в Русе на квотен принцип - по двама от ДПС, БСП и НДСВ. Реално те не вършат никаква работа, защото липсва нормативна уредба за функциите им. Областното бюро на Разплащателната агенция ще се занимава само с банкиране. Настанено е в 7 стаи в сграда на "Напоителни системи", които все още се ремонтират.

• В Плевен назначените са 39. Ще бъдат настанени в сграда на земеделското министерство. Стаите са ремонтирани и заключени, чака се обществената поръчка за мебели. Половината компютри са пристигнали. Служителите пътуват по семинари и курсове, защото им предстои изпит. Очаква се реално да заработят чак през февруари.

• В Пловдив 33-те стаи за 50-те служители на агенцията засега са покрити с ламиниран паркет, но са празни. Очакват се мебели. До края на август трябва да са монтирани и компютри. 30 души се обучават в зала на Панаира.

• До дни се очаква да приключи ремонтът на помещенията за Разплащателната агенция в Бургас. Седмината назначени са били на едноседмично обучение в София. До дни ще имат мебели и телефони.

• В Стара Загора са назначени 6-има души, които са били на обучение в столицата. Имат вече нова "Шкода". Работните им места са оборудвани с компютри, прокарват се кабели за сателитна връзка с интегрираната национална система за обработка на информацията.

Контрол над средствата по отделните програми. 

България, подобно на други държави-членки, получи значителна финансова и техническа подкрепа от Европейския съюз в периода преди присъединяването си и отговаря на критериите за високи равнища на финансово подпомагане за периода до 2013 г. – 6,852 млрд. EUR само от структурните фондове. Докато структурните фондове са на ранен етап от своето усвояване в България, средствата, получени в предприсъединителния период в рамките на програми като ФАР, ИСПА и САПАРД, вече се усвояват. Освен административните забавяния, които бяха наблюдавани при много държави-членки, Комисията установи слабости в системите за контрол, използвани в България, както и няколко случая на измами и нередности. Българските власти знаят за тези проблеми и предприемат стъпки за решаването им, включително посредством назначаването на заместник министър-председател, който да упражнява надзор върху управлението на средства от ЕС в страната. Имайки предвид отговорността, която носи по силата на Договора за изпълнението на бюджета на ЕС и за защитата на финансовите интереси на ЕС, Европейската комисия е решила да докладва за трудностите при усвояване на средствата в България на бюджетния орган на ЕС – Парламента и Съвета. В своя доклад Комисията посочва установените проблеми при усвояването и прави преглед на коригиращите мерки, предприети до настоящия момент, и на следващи стъпки.

При управлението на средства от ЕС всички държави-членки трябва да спазват общи стандарти за управление и финансов контрол. Тези стандарти включват строги процедури за възлагане на обществени поръчки (например при търгове, оценяване и възлагане на договори) и строг финансов контрол. Европейският съюз предоставя финансиране едва след като бъде доказано и сертифицирано стабилно финансово управление. България среща сериозни трудности с усвояването на средствата по няколко програми, финансирани от ЕС, и все още трябва да покаже, че са създадени структури за стабилно финансово управление, които функционират ефективно. Административният капацитет е все още слаб и има сериозни твърдения за нередности, както и подозрения за измами и конфликти на интереси при възлагането на договори. Това доведе до временното преустановяване на средства.

Признавайки измеренията на проблема, българското правителство предприе наскоро редица коригиращи действия. То започна да работи по процедурни и законодателни промени, необходими за ефективното решаване на проблема с конфликта на интереси. Бяха извършени назначения на ключови постове на високо равнище – като назначаването на заместник министър-председател, отговарящ за координирането на средствата от ЕС, който същевременно ръководи българската служба за координиране на борбата с измамите. Назначен бе нов директор на органа, отговарящ за одита. Това са стъпки в правилната посока. Но всичко това трябва да бъде последвано от надеждни структурни коригиращи действия и основна реформа.

Предвидените за България средства от ЕС представляват практическото изражение на солидарността на Съюза с българските граждани. В доклада си Комисията приканва България да предприеме спешни действия за усвояването на средствата от ЕС, които са предназначени за насърчаване на социалното сближаване, подобряване на регионалното развитие и засилване на икономическите резултати и икономическата стабилност на страната. Тя препоръчва следното:

§                    Административният капацитет за управлението на средства от ЕС трябва да бъде укрепен, като се гарантират стабилност, обучение и техническа експертиза на персонала. При назначенията на ръководни длъжности трябва да се избягват потенциални конфликти на интереси;

§                    Вероятността за конфликти на интереси при управлението на средствата трябва да бъде изключена;

§                    Надзорът и прозрачността на процедурите за обществени поръчки трябва да се подобрят;

§                    Трябва да се извършват редовни проверки и одити на място при всички програми за финансиране;

§                    Комисията трябва да бъде незабавно уведомявана за нередности и измами съгласно ясни критерии;

§                    Трябва да се вземат мерки за предотвратяване на нарушаването на поверителността, както и бързи предпазни, корективни или дисциплинарни мерки, когато това е необходимо;

§                    Координацията между министерствата, заинтересованите лица и между централните, регионалните и местните власти трябва да бъде подобрена още повече.

Народното събрание създава подкомисия, която да контролира усвояването на Еврофондовете.

Подкомисия по усвояването на средствата от ЕС е създадена с решение на Комисията по европейските въпроси на 4 октомври 2007 г. Тя ще събира и обобщава информация от другите комисии на НС в рамките на предмета на тяхната дейност.  Подкомисията поддържа контакти с държавни институции, общини, неправителствени организации, фирми и други организации и лица, свързани с усвояването на средствата от ЕС и изисква от тях съответната информация. На заседанията на подкомисията ще бъдат изслушвани длъжностни лица, експерти и граждани.

На базата на събраната информация Подкомисията подготвя на всеки шест месеца Доклад за усвояването на средствата от ЕС. Освен това могат да се изготвят доклади и по някои конкретни въпроси, които са били предмет на специално обсъждане. Подкомисията има 7 членове. За председател е избран депутатът от Коалиция за България Радослав Иванов. Правителството планира да създаде ново звено или агенция, което да подпомага бенефициентите на средства от еврофондовете и в същото време да упражнява контрол върху усвояване на парите.

Новата структура е препоръчана от Брюксел и е на подчинение на вицепремиера. Акцентът в работата й е превантивният контрол. Досега българското звено, което партнира с ОЛАФ, беше на подчинение на МВР. Плугчиева заявява, че иска санкции за служители на администрацията в различните ведомства, отговарящи за усвояването на европари, които са изпращали с “неглижирани, несъстоятелни, неотговорни и формални” отговори на писма от Брюксел. По думите й направения преглед е констатирал незачитане на препоръките на Еврокомисията - изпускани са срокове, писма “потъвали” и оставали без отговор, често се пишели “планове в геройски срокове”, които оставали само на хартия. Подобни проблеми има почти навсякъде, каза Плугчиева, и посочва като примери Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" и Разплащателната агенция към земеделското министерство. В отговор на въпрос вицепремиерът обясни, че не става дума само за небрежност, но и за корупция.

Учреден е Общественият съвет за граждански мониторинг върху усвояването на средствата от европейските фондове в агросектора.

Той се създава по инициатива на евродепутата Петя Ставрева, член на Комисия по земеделие в Европейския парламент.

Общественият съвет няма да бъде формална институция, а гражданска структура, която ще обедини усилията на всички, които искат да гарантират, че поредният шанс за развитие на България няма да бъде пропилян заради корупция, злоупотреби и лошо управление.

Голямата цел е изграждането на механизми за обществен контрол и широк достъп до информация за изразходването на средствата от европейските фондове за земеделие, за реализацията на проектите и за добрите практики в този сектор.

Общественият съвет ще осъществява граждански, а не административен контрол.

Дали се спазват правилата на субсидирането, ще следят управляващите органи на всяка оперативна програма, междините звена към тях и дирекция "Одит на средствата от ЕС" към Министерството на финансите. Тя е одитиращият орган на целия процес по усвояване на средствата от структурните и Кохезионния фондове на ЕС и е на пряко подчинение на министъра на финансите. Нередностите се докладват пред Еврокомисията. Изключения се правят за нарушенията под 10 хил. евро. Няма да се одитира всеки отделен проект. В зависимост от това какви нарушения или нередности е установило съответното междинно звено, управляващият орган по оперативната програма извършва проверки на фирмите, спечелила грантово финансиране с проекти, на базата на определена статистическа извадка. Това обаче не означава, че от фирмите няма да се изискват документи, доказващи, че средствата са изразходвани по предназначение. Освен това проекти над определена сума (различна е за всеки грант и оперативна програма) задължително трябва да бъдат проверявани от външен одитор.

Много от фирмите правят грешка, като съсредоточат силите си върху спечелването на даден грантов договор, без да са планирали добре проектните дейности, необходимите време и екип за реализация, както и средствата. Затова, след като вече са получили одобрение за проектите си, някои предприемачи имат проблеми и нерядко се стига до закъснение от предварително заложените срокове.

Не се признават разходи за лихви, за невъзстановим ДДС и за жилищно строителство. По някои проекти част от признатите разходи се определят като процент от стойността на проекта. Например признават се само до определен процент разходи, извършени за ремонтни дейности, за одит или за популяризиране на проекта. Често се случва осигуровките на хората, участващи в реализирането на проекта, да се подават с един документ, включващ осигуровките, дължими от предприятието като цяло. За да бъдат признати осигуровките като разход, от счетоводните документи за проекта трябва да става ясно каква сума е внесена за всеки член на екипа, който реализира проекта. Експерти съветват мениджърите на фирми да се запознаят предварително с изискванията за допустимост на разходите, които могат да извършват при изпълнението на проекта. По правило в неговия бюджет могат да се правят само обосновани промени, и то в минимален размер. Това става с разрешение на координаторите от съответната институция - управляващия орган по съответната програма. Не се допускат и предварително направени разходи извън договорения срок за изпълнение на проекта. Има и още едно съществено ограничение - не е позволено да се увеличава размерът на гранта или да се правят каквито и да било съществени промени в дейностите. Например да се замени предвиденото за закупуване технологично оборудване с друго.

Каква е мотивацията на фирмите да спазват всички тези органичения? Направените волни или неволни пропуски или грешки водят след себе си финансови санкции - от намаляване на одобрената за финансиране сума на гранта и връщане на неправомерно отчетени разходи, до невъзможност за изпълнение на договора и провал на проекта. При последния вариант всички направени разходи остават за сметка на фирмата.

 

4. Диагностика на счетоводно-информационната система на Разплащателна Агенция.

Администриране и контролът в Държавен фонд „Земеделие” се осъществяват чрез интегрирана информационна система. Една от основните дейности на Разплащателната агенция към Държавен фонд „Земеделие” е да осигури административни и технически механизми съгласно европейските норми, чрез които земеделските стопани да могат да получават финансово подпомагане от фондовете на Европейския Съюз. Създаването на тази Разплащателна агенция бе едно от изискванията за приемането на страната ни в ЕС. Тя е институцията, чиято задача е да регламентира и контролира отпускането на средства от европейските фондове за земеделските производители. Поради голямата отговорност, която има тази агенция както към българското земеделие, така и към европейските фондове, мерките за нейното ефективно функциониране включват създаване на надеждна ИКТ инфраструктура, разработване на единна информационна система и осигуряване на безпроблемното й функциониране съобразно всички изисквания за сигурност и защита на данните. Проектът е реализиран в рамките на година и половина. Стартира в края на 2005 г. с определяне на основните задачи по неговото реализиране. Една част от доставките на ИКТ оборудването е изпълнена още тогава, а основната част - през 2006 г. На 1 март 2007 г. започна функционирането на цялата система. Обхват Проектът включва изграждане на информационна и комуникационна инфраструктура, набавяне на оборудване, създаване на софтуерна система, с която да работят централизирано в реално време всички структурни единици на фонда - централното управление в София и 28-те териториални звена, където се приемат заявките на земеделските производители за кандидатстване за финансово подпомагане. Цялата информация, подадена в електронен вид, се обработва в централното управление и, след като се направят необходимите проверки, се разрешава отпускането на определената сума.„Тази задача беше много комплексна, много сложна. Европейските изисквания са високи и трябваше да бъдат стриктно спазени както по отношение на техническа обезпеченост, така и на софтуерната разработка и сигурността на информацията. Изграждането на инфраструктурата стана на базата на множество обществени поръчки. Можем да кажем, че участваха почти всички големи, а и по-малки ИТ фирми в България. Доставихме доста сървъри, разпределени дискови масиви, работни станции, комуникационно оборудване. Така в рамките на около една динамична година имаше множество търгове, доставки, инсталации, привеждане в експлоатация. Към декември 2006 при проверката от външните одитори трябваше да имаме такава готовност, за да може от 1 март 2007 да стартира работата на информационната система”, подчерта Евгени Хинков, началник отдел „Информационни технологии” в Държавен фонд „Земеделие”.„Софтуерната система беше разработена на три етапа от фирма „Технологика” и консорциум „Технологика и Датекс” в рамките на една година и при изключително сложна координация с оперативните отдели. В рамките на сегашния проект „Лирекс Нет” се изградиха оптични връзки със скорост 2 Мb/s и 4 Мb/s във всички областни градове, трасетата са дублирани и като цяло начинът на комуникация сега е съвсем различен. Единственото, което остана от предишния проект са сателитните комуникации и в момента преразглеждаме договора, за да останат като резервен вариант”, каза Хинков. В рамките на сегашния проект са изградени три оптични трасета до централното управление в София през два различни маршрута, едното е дълго 1,5 км, а другото – 8,5 км. Същата топология тип звезда е реализирана и с център Пловдив. Центровете на двете „звезди” са с независими оптични трасета. „Голямо внимание отделяме на сигурността. Имаме изградена система за откриване на неправомерен достъп, т.нар. Intrusion Detection система със защитни стени на Cisco, които са дублирани със защитни стени на Microsoft. Закупихме система, която следи трафика, пиковете, измененията, която предприема превантивни мерки, прави анализи на базата на заложени алгоритми, може автоматично да блокира евентуални пробиви в системата, да заложи „черни” списъци. Поради спецификата на новата система – обмен на електронни документи с голям обем с много растерна графика (един пакет документи обикновено се състои от 100-200 листа), увеличихме пропускателната способност на мрежата на 2 и 4 Мb/s. За всички връзки са предвидени и резервни, дори в офисите има по две различни трасета. Комуникационното ни оборудване е много добро с достатъчен капацитет да поеме големи натоварвания. Имаме договор, по силата на който при пикови моменти пропускателната способност на трасето може да бъде увеличена, като в рамките на 3 дни това ще е безплатно”, поясни Благомир Благоев, главен ИТ експерт в ДФ „Земеделие”.Локалните мрежи на организацията позволяват скорост на трансфер на данни от 1Gb/s, в София са централизирaни с 2 мощни комутатора Cisco Catalyst 6500 с двойно резервирани процесори, с две захранвания, гръбнакът на мрежата е със скорост 4 Gb/s. Информационната система е разделена на три подчасти – бази данни, ГИС бази данни, приложен сървър. Сървърите за всеки от тези компоненти са дублирани. Данните се съхраняват в дублиран SAN (Storage Area Network), като всеки от сървърите е свързан и с двата SAN-а. Данните са разпределени така че дори да изгори единият SAN, другият ще го замени. Взети са всички мерки за надеждно съхранение на данните, системата да работи достатъчно ефективно и надеждно, служителите да могат да обработват информацията с необходимата скорост. Общо организацията разполага с четири SAN-а – един в Пловдив (7 ТB) и останалите – в София (общо около 20 ТB). Имаме изграден и резервен информационен център (т.нар. Disaster Recovery Center). „Цялата стратегия на информационната инфраструктура е изградена така че при тежки бедствени случаи в рамките на 1-2 дни цялата работа на информационния център в София може да се поеме от резервния център”, каза Хинков. Информационната система. Тя е уеб базирана, достъпна е от всяко работно място след необходимата оторизация. С нея се работи централизирано, в реално време. Друго предимство е, че нейното подновяване с добавяне на нова функционалност или нов модул, може да се извършва по време на работа, също централизирано, без да е необходимо преинсталиране на множеството работни места в цялата страна. Разработена е със средствата на Oracle.„Третата, уникална характеристика на тази система е интеграцията й с географската информационна система, която се използва на 100%, т.е. всички заявления имат изражение в ГИС средата, респ. географските бази от данни. В системите на другите европейски страни едва 10-15% от заявленията са въвеждат директно в ГИС средата, в географските бази от данни. Това предполага наличието на много нови функции за работа с ГИС през уеб браузър. Затова можем да кажем, че в тази област имаме голям успех, защото на практика имаме ГИС система, работеща в уеб среда, която дава не само възможност за визуализация на географска информация, а и за редактиране и въвеждане на нови данни”, подчерта Свилен Костов, главен експерт от отдел “Директни плащания на площ” в ДФ „Земеделие”.Географската информационна система, вградена в единната ИС на Разплащателната агенция в ДФ „Земеделие”, е разработена специално за нуждите на агенцията, отговаря на изискванията за точност, заложени в европейското законодателство и съдържа данните от системата за идентификация на земеделски парцели (т.нар. физически блокове) на Министерството на земеделието и продоволствието. Системата се включва следните слоеве: орто-фотоснимки с размер на пиксела 50 см, административни данни (области, общини, землища), кадастралните имоти и физическите блокове. „Можем да видим заявените земи на конкретен земеделски производител, с каква култура са засети и т.н.. Всичко се съхранява в географската база от данни. Това води до допълнителни предимства. Заложени са доста алгоритми за проверки на данните – препокриване на части от различни парцели, представяне на един парцел от няколко лица, както и проверки според изискванията на ЕК за минимални площи, за които може да се отпусне финансиране”, каза Костов. Когато има нередност (напр. един парцел е подаден от двама души или част от един парцел се препокрива с друг) самата програма генерира сигнал и съответно се отива на място за проверки. До „изчистването” на случая нито един от двамата не получава помощ за съответната припокрита площ. Разработен е и модул за анализ на риска на база заложени критерии. След като се извършат проверките, системата изчислява крайната сума, която следва да се отпусне на земеделския производител или пък санкции, ако има нарушения. Пакетът от изчислени суми се изпраща към системата за осчетоводяване и изплащане на субсидиите. За три месеца след стартирането на системата на 1 март са подадени около 79 000 заявления от земеделски производители, които желаеха да бъдат подпомогнати по линията на т.нар. Директни плащания. Всички документи са сканирани и обработени чрез кръстосани проверки. Информацията се предава на службите за проверки на място, които, оборудвани с GPS-и и таблетни преносими компютри, сравняват подадената информация с реалната, координатите на парцелите и т.н. По изискване на ЕК минимум 5 % от заявленията трябва да бъдат проверени за достоверност. Проверки на място от регионалните технически експекторати. За тази цел в системата са предвидени три нива: Първото ниво е уеб базирано за изготвяне на графиците за проверка. Тази година ще се направят близо 18 000 проверки на място. Това изисква планиране, разпределение на хора, време. Всеки проверяващ е екипиран с таблетен преносим компютър и GPS. На таблата има инсталиран оф лайн модул, който поема данните от он-лайн модула, генерирал заявка за проверка на място. Той съдържа всички парцели, всички географски данни за съответния кандидат и генерира контролен лист. Всяка проверка на практика се извършва чрез стандартни контролни листи с цел да се избегне субективизма. Третият модул се инсталиран в GPS-а, в който се зареждат данните от заявлението на земеделския производител със съответната орто фото снимка. Така проверяващият на практика може да види къде се намира и какви данни са заявени.Проверката протича така: проверяващият си зарежда на таблета проверките за текущия ден, а в GPS-а - ГИС данните. Всичките измервания се въвеждат през таблета, попълва се контролния лист в електронен вид и тази информация чрез съответните права за достъп се записва в централната база от данни на единната система. Възможни са неограничени по брой и вид справки. Има предварително дефинирани справки, които се използват за анализ извършваните дейности. Но могат да се правят най-различни видове справки според желаните критерии. Предвижда се системата да може да се ползва не само от служителите на ДФ „Земеделие”, но и от самите земеделски производители. „Тази възможност е готова и тествана. Необходимо е обаче да мине известено време на работа, за да се избегнат проблеми. Предвидени са две нива на достъп: земеделският производител трябва да се регистрира като участник в нашата VPN и трябва да има парола за ползване на самата информационна система. За големите производители това няма да е проблем, тъй като голяма част от тях ползват ИТ в организиране на работата си.

Администриране и контролът в Държавен фонд „Земеделие” се осъществяват чрез интегрирана информационна система. За три месеца след стартирането на 1 март на единната информационна система (ИС) на Разплащателната агенция са подадени около 79 000 заявления от земеделски производители, желаещи да бъдат подпомогнати по линията на т.нар. Директни плащания. Информацията се подава към Централно управление по защитени VPN линии. Всички документи са сканирани и обработени чрез кръстосани проверки. Информацията се предава на службите за проверки на място, които, оборудвани с GPS-и и таблетни преносими компютри, сравняват подадената информация с реалната. Предстои да бъдат пуснати и други схеми за подпомагане на земеделските производители от Структурните фондове на ЕС. Софтуерът за тяхната обработка е готов и тестван. 

За три месеца след стартирането на 1 март на единната информационна система (ИС) на Разплащателната агенция са подадени около 79 000 заявления от земеделски производители, желаещи да бъдат подпомогнати по линията на т.нар. Директни плащания. Информацията се подава към Централно управление по защитени VPN линии. Всички документи са сканирани и обработени чрез кръстосани проверки. Информацията се предава на службите за проверки на място, които, оборудвани с GPS-и и таблетни преносими компютри, сравняват подадената информация с реалната. Предстои да бъдат пуснати и други схеми за подпомагане на земеделските производители от Структурните фондове на ЕС. Софтуерът за тяхната обработка е готов и тестван[8]

Една от основните дейности на Разплащателната агенция към Държавен фонд „Земеделие” е да осигури административни и технически механизми съгласно европейските норми, чрез които земеделските стопани да могат да получават финансово подпомагане от фондовете на Европейския Съюз. Създаването на тази Разплащателна агенция бе едно от изискванията за приемането на страната ни в ЕС. Тя е институцията, чиято задача е да регламентира и контролира отпускането на средства от европейските фондове за земеделските производители. Поради голямата отговорност, която има тази агенция както към българското земеделие, така и към европейските фондове, мерките за нейното ефективно функциониране включват създаване на надеждна ИКТ инфраструктура, разработване на единна информационна система и осигуряване на безпроблемното й функциониране съобразно всички изисквания за сигурност и защита на данните. Проектът е реализиран в рамките на година и половина. Стартира в края на 2005 г. с определяне на основните задачи по неговото реализиране. Една част от доставките на ИКТ оборудването е изпълнена още тогава, а основната част - през 2006 г. На 1 март 2007 г. започна функционирането на цялата система. Проектът включва изграждане на информационна и комуникационна инфраструктура, набавяне на оборудване, създаване на софтуерна система, с която да работят централизирано в реално време всички структурни единици на фонда - централното управление в София и 28-те териториални звена, където се приемат заявките на земеделските производители за кандидатстване за финансово подпомагане. Цялата информация, подадена в електронен вид, се обработва в централното управление и, след като се направят необходимите проверки, се разрешава отпускането на определената сума.„Тази задача беше много комплексна, много сложна. Европейските изисквания са високи и трябваше да бъдат стриктно спазени както по отношение на техническа обезпеченост, така и на софтуерната разработка и сигурността на информацията. Към декември 2006 при проверката от външните одитори трябваше да имаме такава готовност, за да може от 1 март 2007 да стартира работата на информационната система”, подчерта Евгени Хинков, началник отдел „Информационни технологии” в Държавен фонд „Земеделие”. „Софтуерната система беше разработена на три етапа от фирма „Технологика” и консорциум „Технологика и Датекс” в рамките на една година и при изключително сложна координация с оперативните отдели. Разработчиците подходиха много отговорно към поставената им задача и успяха да я пуснат в действие в тези кратки срокове. Изграждането на комуникациите бе също доста сериозен проект, изпълнен за кратко време и много качествено от „Лирекс Нет”, допълни Магдалена Накова, главен експерт в отдел „ИТ”. ИКТ инфраструктура „Когато преди години стартирахме информационната система на фонда в съответствие със специалната предприсъединителна програма САПАРД на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в страната ни, бяхме изградили комуникация на база Интернет и сателитни връзки за резервиране. Но начинът на организация тогава беше различен от този, който ни е необходим за новата информационна система, съотв. и скоростта на връзките не бе достатъчно висока, за да осигурим достатъчно ефективна работа с огромния брой електронни документи. Така в рамките на сегашния проект „Лирекс Нет” изградиха оптични връзки със скорост 2 Мb/s и 4 Мb/s във всички областни градове, трасетата са дублирани и като цяло начинът на комуникация сега е съвсем различен. Единственото, което остана от предишния проект са сателитните комуникации и в момента преразглеждаме договора, за да останат като резервен вариант”, казва Хинков. В рамките на сегашния проект са изградени три оптични трасета до централното управление в София през два различни маршрута, едното е дълго 1,5 км, а другото – 8,5 км. Същата топология тип звезда е реализирана и с център Пловдив. Центровете на двете „звезди” са с независими оптични трасета. „Голямо внимание отделяме на сигурността. Имаме изграденa система за откриване на неправомерен достъп, т.нар. Intrusion Detection система със защитни стени на Cisco, които са дублирани със защитни стени на Microsoft. Закупихме система, която следи трафика, пиковете, измененията, която предприема превантивни мерки, прави анализи на базата на заложени алгоритми, може автоматично да блокира евентуални пробиви в системата, да заложи „черни” списъци. Поради спецификата на новата система – обмен на електронни документи с голям обем с много растерна графика (един пакет документи обикновено се състои от 100-200 листа), увеличихме пропускателната способност на мрежата на 2 и 4 Мb/s. За всички връзки са предвидени и резервни, дори в офисите има по две различни трасета. Комуникационното ни оборудване е много добро с достатъчен капацитет да поеме големи натоварвания. Имаме договор, по силата на който при пикови моменти пропускателната способност на трасето може да бъде увеличена, като в рамките на 3 дни това ще е безплатно”, поясни Благомир Благоев, главен ИТ експерт в ДФ „Земеделие”.Локалните мрежи на организацията позволяват скорост на трансфер на данни от 1Gb/s, в София са централизирaни с 2 мощни комутатора Cisco Catalyst 6500 с двойно резервирани процесори, с две захранвания, гръбнакът на мрежата е със скорост 4 Gb/s. Информационната система е разделена на три подчасти – бази данни, ГИС бази данни, приложен сървър. Сървърите за всеки от тези компоненти са дублирани. Данните се съхраняват в дублиран SAN (Storage Area Network), като всеки от сървърите е свързан и с двата SAN-а. Данните са разпределени така че дори да изгори единият SAN, другият ще го замени. Взети са всички мерки за надеждно съхранение на данните, системата да работи достатъчно ефективно и надеждно, служителите да могат да обработват информацията с необходимата скорост. Общо организацията разполага с четири SAN-а – един в Пловдив (7 ТB) и останалите – в София (общо около 20 ТB). Имаме изграден и резервен информационен център (т.нар. Disaster Recovery Center). „Цялата стратегия на информационната инфраструктура е изградена така че при тежки бедствени случаи в рамките на 1-2 дни цялата работа на информационния център в София може да се поеме от резервния център”, каза Хинков. Информационната система. Тя е уеб базирана, достъпна е от всяко работно място след необходимата оторизация. С нея се работи централизирано, в реално време. Друго предимство е, че нейното подновяване с добавяне на нова функционалност или нов модул, може да се извършва по време на работа, също централизирано, без да е необходимо преинсталиране на множеството работни места в цялата страна. Разработена е със средствата на Oracle. Третата, уникална характеристика на тази система е интеграцията й с географската информационна система, която се използва на 100%, т.е. всички заявления имат изражение в ГИС средата, респ. географските бази от данни. В системите на другите европейски страни едва 10-15% от заявленията са въвеждат директно в ГИС средата, в географските бази от данни. Това предполага наличието на много нови функции за работа с ГИС през уеб браузър. Затова може да се каже, че в тази област има голям успех, защото на практика има ГИС система, работеща в уеб среда, която дава не само възможност за визуализация на географска информация, а и за редактиране и въвеждане на нови данни. Географската информационна система, вградена в единната ИС на Разплащателната агенция в ДФ „Земеделие”, е разработена специално за нуждите на агенцията, отговаря на изискванията за точност, заложени в европейското законодателство и съдържа данните от системата за идентификация на земеделски парцели (т.нар. физически блокове) на Министерството на земеделието и продоволствието. Системата се включва следните слоеве: орто-фотоснимки с размер на пиксела 50 см, административни данни (области, общини, землища), кадастралните имоти и физическите блокове. Може да се види че заявените земи на конкретен земеделски производител, с каква култура са засети и т.н.. Всичко се съхранява в географската база от данни. Това води до допълнителни предимства. Заложени са доста алгоритми за проверки на данните – препокриване на части от различни парцели, представяне на един парцел от няколко лица, както и проверки според изискванията на ЕК за минимални площи, за които може да се отпусне финансиране. Когато има нередност (напр. един парцел е подаден от двама души или част от един парцел се препокрива с друг) самата програма генерира сигнал и съответно се отива на място за проверки. До „изчистването” на случая нито един от двамата не получава помощ за съответната припокрита площ. Разработен е и модул за анализ на риска на база заложени критерии. След като се извършат проверките, системата изчислява крайната сума, която следва да се отпусне на земеделския производител или пък санкции, ако има нарушения. Пакетът от изчислени суми се изпраща към системата за осчетоводяване и изплащане на субсидиите. За три месеца след стартирането на системата на 1 март 2007 са подадени около 79 000 заявления от земеделски производители, които желаят да бъдат подпомогнати по линията на т.нар. Директни плащания. Всички документи са били сканирани и обработени чрез кръстосани проверки. Информацията се е предавала на службите за проверки на място, които са оборудвани с GPS-и и таблетни преносими компютри, са сравнявали подадената информация с реалната, координатите на парцелите и т.н. По изискване на ЕК минимум 5 % от заявленията са трябвало да бъдат проверени за достоверност. Проверки на място от регионалните технически експекторати. За тази цел в системата са предвидени три нива: Първото ниво е уеб базирано за изготвяне на графиците за проверка. През 2008 година се направиха близо 18 000 проверки на място. Това изисква планиране, разпределение на хора, време. Всеки проверяващ е екипиран с таблетен преносим компютър и GPS. На таблета има инсталиран оф лайн модул, който поема данните от он-лайн модула, генерирал заявка за проверка на място. Той съдържа всички парцели, всички географски данни за съответния кандидат и генерира контролен лист. Всяка проверка на практика се извършва чрез стандартни контролни листи с цел да се избегне субективизма. Третият модул се инсталиран в GPS-а, в който се зареждат данните от заявлението на земеделския производител със съответната орто фото снимка. Така проверяващият на практика може да види къде се намира и какви данни са заявени. Проверката протича така: проверяващият си зарежда на таблета проверките за текущия ден, а в GPS-а - ГИС данните. Всичките измервания се въвеждат през таблета, попълва се контролния лист в електронен вид и тази информация чрез съответните права за достъп се записва в централната база от данни на единната система. Възможни са неограничени по брой и вид справки. Има предварително дефинирани справки, които се използват за анализ извършваните дейности. Но могат да се правят най-различни видове справки според желаните критерии. Предвижда се системата да може да се ползва не само от служителите на ДФ „Земеделие”, но и от самите земеделски производители. Тази възможност е готова и тествана. Необходимо е обаче да мине известено време на работа, за да се избегнат проблеми. Предвидени са две нива на достъп: земеделският производител трябва да се регистрира като участник в VPN система и трябва да има парола за ползване на самата информационна система. За големите производители това няма да е проблем, тъй като голяма част от тях ползват ИТ в организиране на работата си. Тъй като ще е необходим електронен подпис, се планира да се издава такива, валидни в рамките на тази дейност. ДФ „Земеделие” е пред сертификация по ISO 9001 (системата за качество) и ISO 27001 (стандарт за ИТ сигурност).  

7% от потенциалните потребители на интегрирани ИС, са взели решение за внедряване на български програмен продукт, а 20% планират внедряване, но не са избрали система, сочи проучване на сп. ”Бизнес, Счетоводство & Компютри”. В продължението на нашия обзор представяме 15 софтуерни продукта, илюстриращи разнообразието в предлагането на софтуер за бизнеса. Над 50 са българските фирми, разработващи софтуер за автоматизацията на ключови за бизнеса процеси като счетоводна отчетност, управление на материалните запаси, логистика, отчитане на труда и работната заплата. През последните години, в отговор на изискванията на своите клиенти и под силния натиск на конкуренцията от страна на все по-активно предлаганите чуждестранни решения, доставчиците на бизнес софтуер у нас се ориентираха към развитието на интегрирани системи и към разширяване на функционалността на своите продукти. На този етап разработчиците са фокусирани върху създаването на продукти даващи възможност за изграждане на цялостно решение, осигуряващо най-масово внедряваната от българските потребители функционалност - автоматизация на финансовата и счетоводна отчетност, управление на материалните запаси и дълготрайните активи, вземанията и задълженията и т.н. Обособяват се и български системи, следващи концепцията ERP. Те поддържат значителен брой функционални области, включително най-актуалните за българските потребители – производство, бюджетиране, управление на инвестиционни проекти и същевременно предоставят на потребителя възможност за избор на платформа и СУБД, което е свързано и с потенциала системата за разгръщане на по-мащабни решения. Според Web анкета на сп. Бизнес, Счетоводство & Компютри от март 2007г. 7% от потенциалните потребители на интегрирани ИС, са взели решение за внедряване на български програмен продукт, а 20% планират внедряване, но не са избрали система. Системите представени в настоящия обзор всъщност са около една трета от възможностите за избор и илюстрират разнообразието в предлагането на софтуер за бизнеса.

ХАРИС е система за комплексна автоматизация и планиране на ресурсите разработена от M&DSoft, за производствени и търговски фирми. Основните и модули са: Личен състав, ТРЗ, Графици за работа, Производство, Складово стопанство, Продажби, Счетоводство, Кандидати за работа. Софтуерните системи на M&Dsoft ползват предприятия като Спарки - Ловеч, Велбъжд – Кюстендил, Гама Кабел – Смолян, Лесопласт – Троян, Елмот – Велико Търново, а също Нов Български Университет и Дъжавен фонд земеделие.

Основни насоки в дейността на фирмата:

 Разработка на информационни системи в среда на Oracle.

 Създаване на потребителски софтуер.

 Доставка, инсталиране, настройка и поддръжка на компютърни системи.

 Обучение и консултантска дейност в областта на разпределените бази данни и защита на информацията.

 Основни разработки.

 Собствени разработки.

  Оперативно следене на товарителници на куриерска фирма ТНТ - България - ЕООД, включващо трансфер на данни от и за страната.

 Следене на лизингови договори за фирма Синит АД (ПИЛК и Daewoо).

 Customer service & Dispatcher на куриерска фирма ТНТ - България - ЕООД.

 Система за следене договорите с клиенти на куриерска фирма ТНТ - България - ЕООД.

 HR & SALARY системи личен състав и работни заплати внедрена в куриерска фирма  ТНТ - България - ЕООД, ЕОС - ЛД ООД, СПАРКИ ЕЛТОС АД, Велбъжд АД,  Осми март АД, Лесопласт АД, ВАТВАС АД, Радомир - Метали АД и др.

 New Law - система за отчитане на труда на адвокатите за Адвокатска кантора Борислав Боянов.

 Поръчки и склад на зъботехника за фирма Естадент.

 MediCare система за обслужване на болничното лечение в клиника по сърдечна хирургия на НЦССЗР.

 MediCare GP система за обслужване Личните лекари.

 Складова система Sales Manager внедрена във фирми ЕОС - ЛД ООД, Делор 3, Софкао, Атрей ООД, Кавей ООД, Астамеда ООД и др.

Като подизпълнител е разработвала на база Oracle, софтуер за:

 ComSalary система за работни заплати внедрена в Метро кеш енд кери, Юнион Миниер, Спарки - Русе, Химволокно - Черкаси в Украйна.

 Com Medic система за медицинско обслужване внедрена в Юнион Миниер.

 Мониторинг на подземни води към комитет по геология.

 Разрешителни за ползване на водни ресурси към МОСВ.

 Събиране на данни за нефтените сондажи в България към комитет по геология.

 Софтуер за обработка на акции за Райфайзенбанк.

 Софтуер за митническо обслужване на фирма ЦТКТ.

 Адаптиране на банков софтуер на английската фирма Капити за нуждите на българския банков пазар.

  Помощни системни модули.

Разработваните проекти са реализирани на програмни езици от типа на Dbase 3.0, Pascal, Clipper 5.3, Microsoft C, C++, Access, Delphi 1.00, Delphi 2.00 C/S, Delphi 3.00, Delphi 4.00, Oracle SQL. Като собствени специалисти фирмата разполага с инженери и математици, чиито образователен ценз и професионални квалификации отговарят на изискванията за осъществяване на дейността по офертата. При решаването на възникналите проблеми фирмата има възможност да ползва специалисти и техника и на други фирми, за което има сключени споразумения, като по този начин да осъществи най - бързо и качествено обслужване на клиента.

Потребителите ползват различни модули на системата. Например в СПАРКИ работи ТЕХНОКЛАС на Л-Клас и модули Личен състав, ТРЗ, Модул за трудова медицина и оценка на риска на работните места на ХАРИС. Последният модул е новост в системата и би представлявал интерес и за други фирми, се коментира от представители на M&Dsoft. Идеята е както да се запази самостоятелността на модулите и възможностите им за комбиниране с външни системи, така и да ги обвържем в единна система за да предоставим на нашите клиенти цялостно решение. Клиентите ни ползват различни комбинации от модули, като част от тях вървят към ползване на всички модули от системата.

В момента най-болната тема е програма ФАР с десет спрени проекта и може да се каже, че след срещи с ресорни министри съществува план за действие, за да върви подготовката на механизъм, за да се осигурят средствата, нужни за спасяването на тези проекти. По линия на САПАРД са засегнати 623 проекта, зад които стоят съдбите на много хора. Проектите са на обща стойност около 272 млн. лева. В доклада на Европейската комисия е посочено, че има оферти, по които няма достатъчно контрол. Има фирми, които са регистрирани наскоро, допуснати са да участват в конкурси и вече са уличени в злоупотреби. Всички проекти по САПАРД, които са спрени заради проверки на ОЛАФ, са минали през Комитета за наблюдение, когато Меглена Плугчиева беше него, каза вчера Тадаръков.

 

 


Глава трета

Възможности за оптимизиране на информационно-отчетната система на Разплащателната агенция в България

 

1. Трудности и проблеми в отчетната система на Разплащателната агенция.

Четирите слаби места на Разплащателната агенция са  липса на достатъчна ресурсна обезпеченост, липса на достатъчен персонал в регионалните офиси на Разплащателната агенция, липса на яснота по водене на стоковите сметки и незадоволително ниво на вътрешен контрол. "Разплащателната агенция няма окончателна оценка от 1 до 5. Одитът на сертифициращия доклад не предвижда даване на такава оценка", обяснява Апостолов.

"Торнтън - България", фирмата, която е изготвила сертификационния доклад за Разплащателната агенция, който е бил изпратен до ЕК на български и английски език. Английският вариант на доклада обаче е изпратен с техническа неточност, твърди Димитър Тадаръков, изпълнителен директор на Фонд "Земеделие". Именно заради нея се получавало и разминаване на оценките по четирите критерия, които представляват проблем. Оттам насетне изпратеното писмо на ЕК към България е некоректно заради грешката в английския вариант.

Той твърди, че проблемът с човешките ресурси в Разплащателната агенция не е бил решен по вина на министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев. Тадаръков обясни, че е поискал с писмо до министър Николай Василев увеличение на състава на служителите на Разплащателната агенция с 331 бройки. През декември 2007 г. министърът на държавната администрация е отказал увеличение на бройките с аргумента, че в системата на Министерството на земеделието и продоволствието има 255 незаети щатни бройки. Тадаръков обяснява, че разплащателната агенция е акредитирана през 2006 г. за едногодишен период, а на 20 декември 2007 г. агенцията е получила пълна акредитация.

ЕК спира средства по две от мерките на програма САПАРД и предупреждава, че може и да прекрати дейността на Разплащателната агенция заради слабости в дейността й. Димитър Тадаръков коментира и обвиненията в злоупотреби срещу бившия директор на фонда Асен Друмев. Димитър Тадаръков обяснява, че в продължение на 10 дни се е срещал с представители на прокуратурата, като им е представил оригинални документи по случая със злоупотреби с проекти на стойност 48 млн. лева. Той изразява надежда, че след като е представил оригиналните документи на прокуратурата, казусът по обвинението срещу Асен Друмев ще бъде разрешени и Агенция САПАРД ще изплати и на останалите бенефициенти средствата по техните проекти.

ОДИТ КОНСТАТИРА НЕЗАДОВОЛИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РАБОТАТА НА РАЗПЛАЩАТЕЛНАТА АГЕНЦИЯ

Агенцията, сертифициращ орган на Разплащателна агенция до началото на тази година, обяви резултатите от проверката си. Марий Апостолов, представител на одиторите, обяснява, че от всички задължителни критерии, на които трябва да отговаря Разплащателната агенция по четири критерия българската агенция има оценка 2 в скалата 1-5, което означава, че критериите са изпълнени незадоволително[9].

2. Насоки за оптимизиране ефективността и контрола на Агенцията.

На основание чл. 41, ал. 1 от ЗСП, се дават следните препоръки за оптимизиране на ефективността и контрола на Агенцията  от министъра на земеделието и продоволствието:

1.                 Да се организира обучение за поддържане на придобитата квалификация за работа с ИСАК. Да се разшири броят на експертите за работа с ИСАК на всички нива на Разплащателната агенция.

2.                 Да се предприемат действия за ефективно разпределение и използване на придобития по проекта хардуер и стандартен софтуер за Централно управление и регионалните офиси на Разплащателната агенция.

На основание чл. 42, ал. 1 от ЗСП, в срок 15.01.2008 г. министърът на земеделието и продоволствието следва да уведоми писмено Сметната палата за предприетите мерки по изпълнение на препоръките.

Изготвен е доклад на основание чл. 41, ал. 1 от ЗСП, и е приет от Сметната палата с решение № 268 от 04.10.2007 г.

ИКТ инфраструктура и Единна ИС на Разплащателната агенция към Държавен фонд "Земеделие"

    * Възложител ДФ "Земеделие"

    * Изпълнител/и

o Софтуерната система - фирма "Технологика" и консорциум "Технологика и Датекс";

o Комуникациите - "Лирекс Нет";

o Оборудването (сървъри, разпределени дискови масиви, работни станции, комуникационно оборудване) - почти всички големи, а и по-малки ИТ фирми в България.

* Цели на проекта: Осигуряване на административни и технически механизми в Разплащателната агенция към ДФ "Земеделие" съгласно европейските норми, чрез които земеделските стопани да могат да получават финансово подпомагане от фондовете на Европейския съюз. Поради голямата отговорност, която има тази агенция както към българското земеделие, така и към европейските фондове, мерките за нейното ефективно функциониране включват създаване на надеждна ИКТ инфраструктура, разработване на единна информационна система и осигуряване на безпроблемното функциониране съобразно всички изисквания за сигурност и защита на данните.

Проектът включва

Изграждане на информационна и комуникационна инфраструктура, набавяне на оборудване, създаване на софтуерна система, с която да работят централизирано в реално време всички структурни единици на фонда - централното управление в София и 28-те териториални звена, където се приемат заявките на земеделските производители за кандидатстване за финансово подпомагане. Цялата информация, подадена в електронен вид, се обработва в централното управление и след като се направят необходимите проверки, се разрешава отпускането на определената сума.

Географската информационна система, вградена в единната ИС на Разплащателната агенция в ДФ "Земеделие", е разработена специално за нуждите на агенцията, отговаря на изискванията за точност, заложени в европейското законодателство и съдържа данните от системата за идентификация на земеделски парцели (т.нар. физически блокове) на Министерството на земеделието и продоволствието. Системата включва следните слоеве: орто-фотоснимки с размер на пиксела 50 см, административни данни (области, общини, землища), кадастралните имоти и физическите блокове.

Заложени са доста алгоритми за проверки на данните - препокриване на части от различни парцели, представяне на един парцел от няколко лица, както и проверки според изискванията на ЕК за минимални площи, за които може да се отпусне финансиране

Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) към Министерството на земеделието и продоволствието:

    * Възложител Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) към Министерството на земеделието и продоволствието.

    * Изпълнител/и софтуерната група Акстър към ТУ-София (за ИС), Скортел (за сателитната система).

    * Цели на проекта: Внедряване на ИС, която да следи за постоянното ниво на улова на риба, да улеснява определянето на националните квоти, съобразени с редица параметри, вкл. търговски, автоматично изпращане на данни към системата на ЕС в синхрон с европейските стандарти и изисквания в сферата на риболова.

Сателитната система за наблюдение на риболовните плавателни съдове визуализира върху електронна карта във WGS 84 координатна система движението на риболовните кораби. На борда на всеки кораб е инсталирано устройство за сателитен мониторинг. Данните за моментните координати и скоростта на кораба, наред с датата и часа се записват в централната ИС и съответно се визуализира траекторията на плавателния съд. Системата разполага с модул, предназначен за комуникация между капитана на кораба и центъра за наблюдение. Уловът може да се изтегли и декларира в системата още преди да бъде разтоварен на риболовното пристанище. Това допринася за повишаване ефективността на контролните центрове на пристанищата.

 

 

Съгласно европейските регламенти разплащателните агенции са служби или органи на държавите - членки на ЕС, които изпълняват три основни функции: Одобрение на средствата.Установява се размерът на сумата, която трябва да се изплати на заявителя в съответствие с правилата на ЕС, и конкретната схема, по която е предвидено финансиране. Плащане.Издава се нареждане до обслужваща агенцията банка или държавна организация, за да бъде извършен превод по сметката на одобрения заявител. Осчетоводяване на разходите. Плащанията се записват в отделни счетоводни книги, поддържа се електронна база данни, подготвят се периодични отчети за приходите и разходите и месечни и годишни декларации до Европейската комисия.

Надеждата на хилядите земеделски производители в България, че ще получат първите помощи за обработваема земя, има шанс да се сбъдне наесен. Разплащателната агенция, която ще управлява субсидиите от еврофондовете за земеделие и рибарство, получи акредитация в сряда, но се чака утвърждаване от Брюксел. Дотогава агенцията ще съществува само на хартия.

Земеделски производител обработва 30 декара с царевица, пшеница или други полски култури. Обработваемата земя е разположена в 15 различни парцела. Четири от тях са от по 5 декара, а другите 11 парцела са от 0.3 до 0.8 декара. Производителят има право да получи от 10 до 15 лв. на декар директни плащания за обработваема площ само за 20-те декара. По схемата за единно плащане на площ обработваема земя България е договорила с еврокомисията да се субсидират над 10 декара за полски култури и над 5 декара за зеленчуци, тютюн, лозя и други трайни насаждения. От Националната служба за съвети в земеделието препоръчват на аграрните производители, обработващи малки парцели земя, да се регистрират като сдружение за съвместна дейност с минимум 10 декара земя, за да не изпускат субсидиите. Възможен е и друг вариант. С нотариална заверка се предоставя правото да се кандидатства за преки плащания на един или двама производители, но общият сбор на обработваемата земя да не е под 10 декара.

Регламент (ЕО) № 1233/2007 на Комисията от 22 октомври 2007 година за изменение на Регламент (ЕО) № 885/2006 относно реда и начина на прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР  Годишните счетоводни отчети, посочени в член 8, параграф 1, буква в),  от Регламент (ЕО) № 1290/2005, включват:

a) прехвърляните приходи, посочени в член 34 от Регламент (ЕО) № 1290/2005;

б) разходите по ЕФГЗ след приспадане на каквито и да било недължими плащания, които не са били възстановени в края на финансовата година, различни от тези, посочени в буква з), включително каквито и да било лихви върху тях, обобщени по позициции и подпозиции от бюджета на Общността;

в) разходите по ЕЗФРСР по програми и по мерки. При приключването на програмата, каквито и да било недължими плащания, които не са възстановени, извън посочените в буква з), включително лихвите върху тях, се приспадат от разходите за разглежданата финансова година;

г) информация относно разходите и прехвърляните приходи или потвърждение, че подробностите за всяка транзакция са съхранявани в компютърен файл на разположение на Комисията;

д) таблица на разликите, по позиции и подпозиции, или в случая на ЕЗФРСР — по програми и мерки, между разходите и прехвърляните приходи, обявени в годишните счетоводни отчети и тези, обявени за същия период в документите, посочени в член 4, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 883/2006 на Комисията от 21 юни 2006 г. относно формулиране на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение воденето на счетоводството от разплащателните агенции, декларациите за разходите и приходите и условията за възстановяване на разходите по линия на ЕФГЗ и ЕЗФРСР [****], доколкото това се отнася за ЕФГЗ, и в член 16, параграф 2 от посочения регламент, доколкото това се отнася за ЕЗФРСР, съпътствана от обяснение за всяка разлика;

е) отделно, сумите, които ще бъдат поети от съответните държави-членки и Общността съгласно член 32, параграф 5, първа алинея и параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1290/2005;

ж) отделно, сумите, които ще бъдат поети от съответните държави-членки и Общността съгласно член 33, параграф 7 и параграф 8, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1290/2005;

з) таблица с недължимите плащания, които трябва да бъдат възстановени в края на финансовата година като следствие от нередности по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета [*****], включително каквито и да било санкции и лихви върху тях, като се следва образецът, посочен в приложение III към настоящия регламент;

и) извлечение от регистъра на длъжниците за сумите, които трябва да бъдат възстановени и кредитирани или от ЕФГЗ, или от ЕЗФРСР, извън тези, посочени в букви б), в) и з), включително каквито и да било санкции и лихви върху тях, като се следва образецът, посочен в приложение IIIа;

й) обобщение на интервенционните операции и доклад за количеството и местонахождението на запасите в края на финансовата година;

к) потвърждение, че подробната информация за всяка стъпка по интервенционното складиране се съхранява в досиетата на разплащателната агенция.

2. Приложение I се изменя в съответствие с приложение I към настоящия регламент.

3. Приложение III се заменя с текста в приложение II към настоящия регламент.

4. След приложение III текстът, даден в приложение III към настоящия регламент, се добавя като приложение IIIа.

 


Списък с използваната литература

 

1.      Ангелов, Ив., Икономиката на България и ЕС. Стратегия за догонващото икономическо развитие до 2020 година., ИУ – БАН, 2002

2.      Великов, Цв.,  Предизвикателствата на подготовката за участие  в структурните фондове на Европейския съюз, публ. Дирекция “Европейска интеграция и международно сътрудничество” към Агенция за държавен вътрешен финансов контрол, 2002

3.      Динков, Д., Европейска интеграция, ИСК при УНСС, 2002

4.      Ковачев, А., Преструктуриране и развитие на икономиката. Сборник  България – ЕС, състояние, проблеми, перспективи. В. Търново, 2002

5.      Колев., Г., Българския бизнес не е подготвен за влизане в ЕС,  Сп. Експерт, 2001/5

6.      Комисия на Европарламента подкрепи членството на България и Румъния 30 март 2005: http://www.mediapool.bg/site/bulgaria/2005/03/30/19_300305bg.shtml

7.      Константинов, Ем., Европейската политика  за съседство и предизвикателствата пред България,  Сп. Експерт, ян, 2006

8.      Манова, Д., Новите предизвикателства пред България в стремежа й за членство в Европейския съюз и НАТО: http://www.binetti.ru/varia/manova_1.shtml

9.      Маринов, В., и кол., Европейска икономическа интеграция, С., 2001

10. Спиридонов, Ив., Основи на ЕС, 2003, с 23

11. Николова, Е.,  Европейският съюз пред съдбоносни промени, Сп. Експерт, ян, 2006

12. Пиримова, В., Икономически растеж и благосъстояние в България – очаквания и реалности., УНСС, София, 2003

13. Регламент 1260/1999 на Съвета на ЕС установяващ общите условия за Структурните фондове, чл. 1-2; Главна Дирекция “Регионална политика”- Inforegio.

14. Тодоров, А., Блян по Европа или европейски проект, Сп. Експерт, 2001/3

15. Шикова, И, Разширяването на Европейския съюз: ускоряване на темпа на присъединяването (икономическата реформа и помощта от ЕС, приемането и прилагането на acquis communautaire в България, поуки от опита на Полша и Чехия):

16. http://www.becsa.org/start_en.php?id=bg_RIIA1999

17. EU, 6th Periodic Report. Part 2: Competitiveness. http://europa.eu.int

18. Havlik, P. et al., Competitiveness of CEE Industries: Evidence from Foreign Trade Specialisation, August, 2002

19. Havlik, P., Patterns of Catching-Up in Candidate Countries’ Manufacturing Industry, WIIW, August, 2002

20. Koontz, Harold, Management : A Suggested Formulation of Principles, California Management review, 1999, No 2

21. Quality Indicators, WIIW,July 2001. http://www.wiiw.ac.at

22. www.econ.bg

23. www.nsi.bg

24. www.stat.bg

25. www.bnb.bg

26. http://eu.actualno.com/news_41162.html

27. www.evroportal.bg

28. http://www.minfin.government.bg

29. http://www.verfassungsspiel.de/bg/index.php/02/01

30. http://www.ic.evropa.bg/bg/del/europe-a-to-z/eu-policies/regional-policy.html

 

 



[1] На базата на предоставените указания всяка от държавите- членки изготвя предложенията си за финансиране в рамките на План за развитие. След изготвянето си плановете се изпращат на Европейската комисия. Държавите- членки и Европейската комисия дискутират съдържанието на Плана за развитие и средствата (националните и общностните) за реализирането му.  Европейската комисия одобрява плановете като програми във вид на Рамка за подкрепа от общността или Единен програмен документ. Прави се реално плащане и държавите- членки могат да започнат да изпълняват програмите.

[2] www.evroportal.bg

[3] Институционалното изграждане се определя като процес, който да позволи на страните кандидатки да развият структури, стратегии, човешки и управленски ресурси за засилване на икономическия, социален, законодателен и административен капацитет. Помощта се предоставя специално, за да помогне на страните кандидатки в прилагането на acquis communautaire и да ги подготви за участие в политиките на ЕС и за изпълнение на политическите критерии за членство от Копенхаген.

 

[4] Тези данни се отнасят до бюджетирането , договарянето и усвояването на средства от предприсъединителните фондове за България за целия период от началото на 1998 до средата на 2004. За същия период общият БВП на България е 95,2 милиарда евро . Това означава , че общо бюджетираните средства са за 2,4 % от БВП , договорените средства са за малко над 1 % от БВП , а реално усвоените са за около 0,6 % от БВП . Казаното дотук важи за целия шестгодишен период .

 

[5] www.evroportal.bg

[6] News.bg

[7] Сред успешните примери за усвояване на еврофондове в публичния сектор в България може да се посочи проектът, реализиран от община Троян, за изграждане на пречиствателна станция в гр. Троян на стойност 2,870 млн. евро.

[8] Вестник „Computerworld” - бр. 33, 2007

 

 

[9] агенция "Фокус"


Търси за: предприсъединителни фондове същност | основни характеристики | усвояване средства | структурни фондове характеристика роля | програма САПАРД

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker