 |
|
ВСУ “ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР”
СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ
РЕФЕРАТ
По Управление на международни инвестиционни проекти
На тема:
Анализ на значението и тенденциите в чуждестранните инвестиции за България
Спец. МИО
Варна, 2010 г.
Съдържание:
1. Значение на преките чуждестранни инвестиции за икономическия растеж в България
3. Привличане на преки чуждестранни инвестиции
4. Инвестиционна среда в България и стратегии за привличане на чуждестранни инвестиции
4.1. Анализ на преките чуждестранни инвестиции като фактор за икономически подем
4.2. Насърчаване на чуждестранните инвестиции в България
5. Фактори, ограничаващи притока на преки чужди инвестиции в България
…………………………….
В частност, ПЧИ са инструмент, който дава възможност на икономиките в преход да въведат нови технологични и управленски техники и по този начин да се справят с техните стратегически и организационни „пропуски”, наследени от епохата на комунизма. От друга страна, дългосрочният характер на ПЧИ предопределя една по-висока чувствителност към техния рисков характер. Политическата и икономическа стабилност, както и прозрачните правни регулации в страната бенефициент, засягащи чуждестранната собственост и възможността за репатриране на печалбите, са важни определящи фактори на процеса на вземане на решение за инвестиране зад граница. ПЧИ са особено важен елемент на икономическата интеграция, защото създават възможности за ускорен икономически растеж, технологични иновации и преструктуриране на предприятията, както и за подпомагане на капиталовата сметка на платежния баланс. По този начин членството в Европейския съюз може да бъде разглеждано като определящ елемент на съществуващата бизнес среда и по този начин директно да влияе върху размера на ПЧИ в икономиките в преход, в това число и България.
…………………………….
България вече четвърта година е равноправен и равноотговорен член на oбединена Европа. Все по-отчетливо се забелязват устойчиви темпове на нарастване на брутния вътрешен продукт, финансова и банкова стабилност, задържане на инфлацията в допустими за страната и Европа граници, консолидирани параметри на макрорамката, в която се развива българската икономика.
Тези положителни тенденции в социално-икономическото ни развитие обаче съвсем не могат да компенсират все още сериозното изоставане на българската икономика от развитието на европейската в трите фундаментални направления:
o Ниско равнище и недостатъчни темпове на нарастване на производителността на труда в българските предприятия и фирми. Средно около 2,5, а в някои случаи и до 3 пъти, е по-ниско равнището на произведения БВП на един зает у нас през последните 3-4 години в сравнение с равнището на производителността на труда в развитите страни-членки на ЕС.
o По-висока материало- и енергопоглъщаемост на продукцията и сериозно превишение на текущите производствено-реализационни и капиталови разходи в единица продукция.
o Незадоволителни темпове на обновяване, по-ниско качество на произвежданите изделия и недостатъчна конﬖрентоспособност на българските предприятия и бизнес организации в сравнение с европейските.
…………………………….
Мерките, които трябва да бъдат предприети, за да се стимулират инвестициите и икономическата активност в страната, трябва да бъдат насочени към разширяване на стопанската свобода:
1. Намаление на данъчната и осигурителната тежест икономиката. България има една от най-ниските ставки за корпоративен данък в Европа (15%) и трябва да се търсят стимули извън фискалните, за да се привличат инвестиции. Дефакто, общата данъчна и осигурителна тежест в страната е по-висока спрямо посочените преки конкуренти Румъния и Хърватия. Делът на преразпределение на БВП през бюджета (около 43%) също е сред най-високите нива. За Румъния – например – това отношение е под 35%. Това показва, че фискалните стимули са един от справедливите начини за равнопоставено стимулиране на инвеститорите и предприемачите – чуждестранни и местни.
Конкретна мярка, които би насърчила съществено инвестициите, е въвеждането на обещаната нулева ставка върху реинвестираната печалба, чрез която се реализират много добри резултати в Естония.
…………………………….
Фундаменталните фактори, които ще определят динамиката на преките чуждестранни инвестиции в страната в следващите няколко месеца и години, са свързани с подобрението на бизнес средата. България се класира на десето място от 27 страни в Източна Европа (в т.ч. бившите съветски републики) според доклада на Световната банка „Doing Business“, като изпреварва всички свои непосредствени съседи (Гърция, Турция, Румъния, Сърбия) с изключение на Македония по привлекателност на бизнес средата. В този ред на мисли, България е в по-добра изходна позиция за привличане на външен инвестиционен интерес от повечето свои регионални конкуренти, при условие че овладее бюджетния дефицит и избегне сценарий с фискална дестабилизация през 2010 г.
Използвана литература:
1. Мирослав Матеев, статия “Ползите от преките чуждестранни инвестиции”, 23.07.2008 (http://www.bm-businessmagazine.bg/bg/articles/Ползите-от-преките-чуждестранни-инвестиции/676/index.html).
2. Красен Йотов (макроикономист от Industry Watch), доклад "Инвестиционната дестинация България - с позагубен блясък, но и с потенциал", 03.2010 (http://www.investor.bg).
3. доц. д-р Георги Попов, статия “Тенденции на чуждестранните инвестиции в индустрията на България”, Икономически алтернативи, бр. 4, 2008.
4. Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, ДВ, бр. 42/2007 г.
5. www.ínvest.bg.government.bg
6. http://www.ime.bg/pr_bg/253-2.htm
Темата е изготвена 2010 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
привличане на преки чуждестранни инвестиции, икономически растеж в България, инвестиционна среда в България, стратегии за привличане на чуждестранни инвестиции, икономически подем, насърчаване на чуждестранните инвестиции в България
]]>
