Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Геоикономика >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (25 лв)  23.75 лв Нова цена!


Курсова работа

На тема:

Развитие на селското стопанство в България в периода между двете световни войни

04. 2004г

Съдържание:

Въведение.

1. Кризата след Първата световна война

2. Управлението на БЗНС и въведените реформи

3. Демократическият сговор и временната стабилизация

4. Световната икономическа криза и отражението й върху българското стопанство.

5. Стопанско развитие в навечерието на Втората световна война

Заключение

Откъси:

................................

Въведение

Светът в края на Първата световна война и непосредствено след нея изпада в дълбока криза, която обхваща всички области на обществения живот. Войната не постига целта си да разреши проблемите и задачите, които си е поставила, а напротив - още повече ги задълбочава. Воюващите страни са изправени пред огромни беди, предизвикващи хаос и разруха. Тази всеобща тенденция не подминава и България. Като победена страна във войната тя е изправена пред всички онези трудности и последствия наравно с активните участници в бойните действия. Характерното за нашата държава от този период е, че всеобщите кризисни явления за нас се оказват много по-дълготрайни. В периода 1920-1924 г. кризата е в разгара си. Следва кратък период на възход, който е последван от нова и по-силна кризисна вълна, която обхваща вече не само стопанство, а и политическия и обществен живот у нас. Загубените земи и непосилните репарации се оказват последният удар на гилотината, която “обезглавява” българската икономика. Макар и спорадични и със спорен резултат са опитите на земеделското управление да контролира стопанската политика в държавата. Периодът на стабилизация е твърде кратък, за да се отчетат каквито и да било трайни последици. Последвалата нова криза бележи стопанското ни развитие чак до края на Втората световна война.

1. Кризата след Първата световна война

България излиза от Първата световна война на 29 септември 1918 г. Държавата е обхваната от всеобща разруха, обхващаща селското стопанство, търговията, промишлеността. Производството е спаднало много под довоенното равнище. Огромни са човешките загуби - около 105 хил. души, а други над 100 хил. остават военопленици години наред. За малка държава като България тези загуби са огромни и водят след себе си до неминуем спад в земеделското производството. Според подписания мирен договор държавата е длъжна да предостави на Румъния, Гърция и Сърбо-Хървато-Словенското кралство (по-късно Югославия) контрибуции в натура в размер на 125 бика, 13 500 млечни крави, 12 500 коне, 2 500 мулета, 9 200 волове, 33 000 овце. Освен всичко това и още 250 000 тона каменни въглища. България е тотално ограбена и нейното стопанство е върнато до положение от преди десетки години. Към тези задължения се прибавят още и 2 250 000 000 златни франка, които трябва да бъдат изплатени в период от 1920 до 1985 г. с 2 % лихва върху общата сума и 5 % лихва за следващите години. България губи и територии - отнета й е Южна Добруджа, която дава 1/4 от довоенния износ на зърнени храни. Придобива земи в планинските райони, чиято обработваема площ от 1,5 млн. декара не може по никакъв начин да компенсира загубата от 3,8 млн. декара обработваема площ в Южна Добруджа.

........................

2. Управлението на БЗНС и въведените реформи

След проведените избори на първо място с 27,5 % от гласовете се нарежда БЗНС, следван от БКП с 20,7 %. Мандати в Народното събрание печелят и Социалдемократическата партия, Демократическата, Народната, Прогресивнолибералната и Радикалната партии. С по един-двама депутати успяват да се уредят и някои от по-малките партии.

Така на 6 октомври 1919 г. е формирано коалиционно правителство начело със земеделския лидер Александър Стамболийски. В правителството са включени 5 земеделци, 2 народняци и 1 цанковист. Запазват се и две министерски места за евентуално разширяване на коалицията.

С най-голямо одобрение това правителство е посрещнато от Съглашенските сили. Макар и да осъзнава преходния си характер това управление се заема с незабавни реформи във вътрешнополитически план. Първо е приет Закон за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобити имоти. В резултат на това са арестувани всички министри от кабинета на д-р В. Радославов, журналисти, генерали и депутати, които са обвинени във въвличането на България в националната катастрофа.

Създава се и Консорциум с приетия Законопроект за търговия със зърнени храни и произведенията от тях и за прехраната. Този Консорциум се очертава като един вид държавно-кооперативен монопол за износ на зърнени храни. Целта му е да се грижи за интересите на широката маса производители и да намали безскрупулното изнасяне на жито от страната.

............................

4. Световната икономическа криза и отражението й върху българското стопанство.

През 1929 г. току-що стабилизиралият се капиталистически свят е сполетян от огромна свръхпроизводствена икономическа криза. Тя избухва първо в САЩ, а после обхваща и европейските държави и света като цяло. Тази криза продължава до началото на 1934 г.

От есента на 1929 г. и българската икономика е обхваната от тежка и продължителна стопанска криза. Основните причини за това са както от външно, така и от вътрешно естество. Това са зависимостта на нашето стопанство от световните пазари по линия на външната търговия, международния кредит и чуждия капитал, неравномерното разложение на отделните стопански отрасли.

Най-пагубна се оказва кризата за областта на земеделието, въпреки че тя не довежда до спад на производството, а се отразява жестоко върху цените на произведената продукция. Спадат цените на зърнените храни, фуража, животинските продукти.

В областта на индустрията кризата въздейства в значително по-малка степен. Индустрията забавя хода на развитието си, едни браншове намаляват, а други увеличават производството си.

Намалява се покупателната способност на населението, цените в селскостопанския отрасъл постоянно спадат, а тези в индустрията се увеличават. Така се намаляват доходите на населението, но това по никакъв начин не облекчава техните задължения към държавата във вид на данъци. Фактически се произвежда стока, но няма пари.

Държавата в лицето на управлението на Народния блок се опитва дда промени нещо. През 1930 г. се учредява Дирекция “Храноизнос”. Нейната цел е на вътрешния пазар да се поддържат по-високи изкупни цени на земеделските стоки, отколкото са на международния пазар. В резултат държавата губи 500-600 млн. лева. Стига се до стагнация в промишлеността и намаляване на външната търговия. Националният доход спада почти два пъти.

.............................

Темата е изготвена 04.2004г.

Използвана литература 3 източника.


Търси за: икономиката България след Първата световна война | управлението реформи правителството БЗНС | приети закони | стопанско развитие навечерието Втората световна война

Helpos.com >> Архив >> Геоикономика >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (25 лв)  23.75 лв Нова цена!


.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker