Частично (кратко) резюме на темата:  

Светът в края на Първата световна война и непосредствено след нея изпада в дълбока криза, която обхваща всички области на обществения живот. Войната не постига целта си да разреши проблемите и задачите, които си е поставила, а напротив – още повече ги задълбочава. Воюващите страни са изправени пред огромни беди, предизвикващи хаос и разруха. Тази всеобща тенденция не подминава и България. Като победена страна във войната тя е изправена пред всички онези трудности и последствия наравно с активните участници в бойните действия. Характерното за нашата държава от този период е, че всеобщите кризисни явления за нас се оказват много по-дълготрайни. В периода 1920-1924 г. кризата е в разгара си. Следва кратък период на възход, който е последван от нова и по-силна кризисна вълна, която обхваща вече не само стопанство, а и политическия и обществен живот у нас. Загубените земи и непосилните репарации се оказват последният удар на гилотината, която “обезглавява” българската икономика. Макар и спорадични и със спорен резултат са опитите на земеделското управление да контролира стопанската политика в държавата. Периодът на стабилизация е твърде кратък, за да се отчетат каквито и да било трайни последици. Последвалата нова криза бележи стопанското ни развитие чак до края на Втората световна война.
.....