Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Геоикономика >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (55.5 лв)  49.95 лв Нова цена!


Университет за национално и световно стопанство

Дипломна работа

На тема: 21 век със стари и нови демографски промени

2006 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

1. СЪЩНОСТ И ОСОБЕНОСТИ НА СВЕТОВНОТО ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ 3

2.  РЕГИОНАЛИЗАЦИЯ НА ДЕМОГРАФСКОТО РАЗВИТИЕ 11

3.  ДИСПРОПОРЦИИ МЕЖДУ ГЛОБАЛНИТЕ СЕВЕР И ЮГ 19

4.  ГЛОБАЛНИ ТЕНДЕНЦИИ НА ДЕМОГРАФСКИ ПРОБЛЕМИ 38

5. ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В ЕВРОПА 60

6. СЪЩНОСТ И ОСОБЕНОСТИ НА ДЕМОГРАФСКОТО РАЗВИТИЕ  В БЪЛГАРИЯ В ГОДИНИ НА ПРЕХОД 68

7. ТЕНДЕНЦИИ НА ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ В СТРАНАТА С ОГЛЕД ГЛОБАЛНИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОМЕНИ. НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ 71

8.  21 ВЕК - НОВИ ГЛОБАЛНИ ПРОМЕНИ В СВЕТОВНИЯ РЕД 76

ПРИЛОЖЕНИЯ 80

ИЗПОЛЗВАНИ ЛИТЕРАТУРНИ И ИНФОРМАЦИОННИ ИЗТОЧНИЦИ 85

1. СЪЩНОСТ И ОСОБЕНОСТИ НА СВЕТОВНОТО ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ

Демографията е наука за населението и неговото възпроизводство. Демографски знания е имало още в древността, при възникването на държавността. Държавата винаги е имала нужда да получава информация за броя на населението и възможностите за съставяне на определени военни контингенти - за отбрана и нападение. Демографските данни в древните култури на Египет, Китай, Рим, са били приблизителни и са били примесени с географски, етнически, военни и пр. данни.

Демографията е наука с почти четири вековна история. В епохата на Средновековието, когато се обособяват повечето от днешните науки, интересът към населението в Европа довежда до обособяването на определена методология, очертаваща облика на съвременната демография. За родоначалник на количествената демография се смята Джон Граунт, който е автор на първите изчисления за населението и неговото възпроизводство чрез ражданията и умиранията. През XVII век възникването на демографията като наука се извършва спонтанно, по повод на интереса, който първите демографи са имали към своя обект - населението. Джон Граунт изследва смъртността на населението на Лондон по пол и възраст и причини за умиранията, а също и раждаемостта, съотношението между половете и др. Английският астроном Едмунд  Халей е автор на първата таблица за смъртност, основана на използването на данни за умрелите по възраст в условията на гр. Бреслау през 1687 - 1691 г., като е използвал т. нар. "метод на умрелите" (метод на Халей). По-късно таблицата за смъртност се превръща в основен метод на демографията, появяват се различни нейни разновидности, прилагани в зависимост от целите, които са си поставяли изследователите и достъпната им информация. В този първи етап демографията (тогава наричана "политическа аритметика") се развива като предимно емпирична наука, която представя в числов вид различни страни от процеса на възпроизводство на населението. От друга страна интересът на държавата към населението още от древността поражда различни идеологически интерпре- тации, отнасящи се до демографското възпроизводство и отделни негови елементи. В наше време най-влиятелни са две теоретични направления, които изразяват противоречиви възгледи и интереси: малтусианството и марксизма.

В края на XVIII век - Т. Малтус написва своето прочуто "Есе върху принципите на населението"; това произведение претърпява още пет издания до 1826 г. В него се разработени основните принципи на доктрината на малтусианството, възникнала по повод критичната реакция на Малтус към разпространяващите се по това време оптимистични възгледи за социална справедливост на базата на отрицание на частната собственост. По-късно в трудовете на К. Маркс и Ф. Енгелс тези възгледи се оформят в доктрината на марксизма, която и до днес има непримирими идеологични противоречия с малтусианството и нео-малтусианството. Още от този начален период и до днес демографията в Европа се развива в контекста на историческите и идеологически особености на обществото, като постепенно формира своя облик, едновременно в методологично отношение и по отношение на основните теоретични концепции (доктрини за населението).

Терминът "демография" е въведен през XIX век от А. Гайар. Той буквално означава "описание на населението" {demos (гр.) - народ; grapho (гр.) - пиша), което далеч не съответства на съвременното разбиране за обхвата на тази наука.

През XX век демографията направи сериозни стъпки в насока на разширяване на своя предмет и разработване на нови, съвременни изследователски методологии. Можем да разграничим няколко основни области на съвременните демографски изследвания, които очертават съвременния облик на демографията:

  1.   Теории за населението (теоретична демография);
  2.   Демографски методи (демографска методология);
  3.   Демографска статистика (статистика на населението). Последната включва събирането на първична демографска информация - данни и тяхната обработка в съответствие с принципите на демографската методология с цел получаването на съпоставими или агрегирани демографски показатели (също наричани "данни").

На съвременния етап от своето развитие демографията разполага с голям обем от специализирани методи (методология) за обработка на първичните данни, получавани главно в системата на държавната статистика (у нас - Национален статистически институт). Този процес на обработка на данните се нарича "демографски анализ". Той изисква познаването на специфичните статистически методи за обработка на данни, които намират приложение в демографията; изисква и добро познаването на основните демографски отношения и зависимости (обикновено представяни чрез демографски модели). Резултатите от демографския анализ показват насоките на демографското развитите в различни негови аспекти: по отношение на раждаемостта, смъртността, брачността, бракоразводността, миграциите и др. Интерпретацията на тези резултати във връзка с развитието на други социални сфери, съставянето на реалистични прогнози, на изводи и препоръки към социалната практика и политика - всичко това изисква познаването на основните теории за населението, на обществото и на социалния контекст. С други думи, развитието на демографията като наука и практика не може и не трябва да спира на нивото на демографския анализ. Необходимо е да се направи и още една стъпка - обратно към социалната проблематика, в която така или иначе се вписва демографският процес.

Демографията в контекста на настоящото изложение е наука за населението, ситуирана в рамките на социалните науки. Това разбиране е различно от някои съществуващи възгледи за тази научна област като подходящо поле за приложение на теорията на статистиката, т.е. - като част от статистиката като наука. Демографската статистика от своя страна е емпиричната страна на демографската наука (която генерира демографските данни); тя може да има социален смисъл само тогава, когато се постави в обяснителния контекст на теориите за населението (т.е. на теоретичната демография).

Демографията сама за себе си, извън социалния контекст, се превръща в една силно методологизирана област, изолирана от нуждите на хората и обществото. Такава "демография", която спекулира със своя сложен и неразбираем методологичен апарат, може не само да остане извън процеса на развитие на обществото и социалните идеи, но може и да попречи и забави това развитие. Динамиката на населението, т.е. демографското възпроизводство, е сложен социално-биологичен процес, в който участват както природни (главно биологични, вкл. генетични) фактори, така и социални и психологични такива. Човек се ражда независимо от неговата воля, ражда се в определен град, село, държава; като дете обикновено живее там, където живеят родителите му. След навършване на определена възраст (пълнолетие) всеки човек получава пълното право да решава сам съдбата си: да напусне населеното място или държавата, където е живял и да се засели другаде; да се ожени, да има дете (деца) или да остане ерген (мома); да живее в дома на родителите си или да се премести в друго (самостоятелно) жилище. Също така след навършване на пълнолетие човек може да взима собствени решения относно това дали да работи или да учи, дали да бъде финансово самостоятелен или обвързан с други хора: с родителите си (особено ако учи), с приятел (приятелка), съпруг (съпруга), деца и пр. Очевидно е, че тези решения съвсем не се взимат безразборно, а като се отчитат различни условия и фактори - финансовото състояние на семейството, различни влечения към една или друга професия или начин на живот, емоционални фактори, здравословното състояние, социалните норми и др. Обикновено като най-важни фактори се изтъкват финансовата страна на тези решения и ролята на материалната осигуреност върху избора на начина на живот на пълнолетните лица, но често зад подобни обяснения се крият фактори от друг характер: психологически, социален, здравен и пр. Важните решения, определящи жизнения път на всеки човек, формиращи т. нар. "демографско поведение", се определят от сложно съчетание от индивидуални и колективни цели, ценности, интереси и пр., които демографите проучват посредством техния резултат, проявяващ се в демографските данни. На базата на демографски данни и изчисления могат да се правят изводи за важни тенденции в общественото развитие, могат да се предвиждат определени социално значими процеси, могат да се преодоляват възникващи или предстоящи напрежения и конфликти.

......................................................

6. СЪЩНОСТ И ОСОБЕНОСТИ НА ДЕМОГРАФСКОТО РАЗВИТИЕ  В БЪЛГАРИЯ В ГОДИНИ НА ПРЕХОД

По данни на Националния статистически институт населението на България през 2005 е 7 720 000 души. В този брой са включени и голяма част от българските граждани, живеещи постоянно извън страната. Техният брой се оценява консервативно на около 700 000 души. Според преброяването от 2001 г., 83,9% от население на страната са българи, като двата най-големи други етноса са тези на турците (9,4 %) и на ромите (4,7 %)2

.

Останалите 2 % включват арменци, руснаци, румънци, украинци, гърци и евреи. 84,8 % от населението говори български език, който е и официален. Поради силно изразеният демографски срив в страната ще се наложат някой демографски промени след 15 до 20 години. Според официални данни годишно в България умират около 110 000 души, докато ражданията са около 70 000- 75 000 годишно. Това означава, че населението на страната намалява с около 40 000 души на година. Отчитанията на статистиците сочат, че раждаемостта сред българското население бавно започва отново да се увеличава с около 5000 до 6000 деца на година от 2001 насам. Това означава, че отрицателният прираст на населението с тези темповена развитие би се запазил до 2022 година, когато се очаква раждаемостта и смъртността да се изравнят по показатели. (100 000 на 100 000) До тогава населението на страната би намаляло до 6 900 000 души. едва след стабилизирането на демографските процеси след 2022 година се очаква постепенно увеличаване на населението на страната с около 3000 души годишно. това означава, че при тези запазени стойности населението до 2050 година би се увеличило до около 7 000 000 души при продължаващ растеж. Повечето българи са източноправославни (83,9 %), като само 12,1 % изповядват исляма, 1,7 % са римокатолици, 0,8 % - юдаизъм, а останалите 1,6 % се полагат на протестанти и други.

Преходът към обществена система, основана главно на управление с икономически средства, т. нар. „пазарна икономика", с присъщите й плурализъм и свобода на инициативата, в икономически смисъл в България обхваща периода от 1991 г. до наши дни. През него чувствително се промениха както общата икономическа и социална обстановка и политика, така и насоките, формите и силата на въздействие на конкретните инструменти на демографската политика, в частност. Гръбнакът на прехода се състои в замяна именно на методите за управление на икономиката, съпроводено с адекватните им процеси на реституция и приватизация на собствеността, „оттегляне" на държавата от управлението на икономиката и активизиране на пазарния инструментариум - цени, данъци, лихви, валутен курс и т. н. В конкретните условия на България промените се оказаха сложни и болезнени в условията на хроничната „криза на прехода". Тя се характеризира с чувствителен спад на производството и двойно намаление на реалните доходи, висока инфлация (до края на 1997 г.), негативни лихви по депозитите, водещи до стопяване на дребните спестявания и високи лихви по кредитите плюс масови фалити на банки, поява на масова безработица, нарастване на данъчно-осигурителното бреме върху индивидуалните заплати и доходи, влошаване на системата на обществените услуги (здравеопазване, безопасност, образование и т. н.), невинаги оправдана диференциация на доходите. Същевременно не може да не се отбележат и някои положителни черти. Първо, гъвкавите цени доведоха до равновесие между търсенето и предлагането в макроикономически мащаб. В резултат, паричната единица стана наистина всеобщ еквивалент - с нея по принцип могат да се купят всякакви стоки и услуги (например жилище, кола, стоки за дълготрайна употреба или чуждестранна валута). Второ, премахването на държавния монополизъм отваря място за личната инициатива и по-пълно обвързване на усилията с крайния резултат.

.......................................................................................

8.  21 ВЕК - НОВИ ГЛОБАЛНИ ПРОМЕНИ В СВЕТОВНИЯ РЕД

XXI век ще е най-забележителният и динамичен век в човешката история. Всичко ще се промени! Промяната е единствената постоянна величина за бъдещето. Няма пътеводител за бъдещето. Мениджърски умения, които предвиждат промените и разбират тяхната скорост, ще са жизненоважни за оцеляване в идващата икономика! Високоскоростен и въздесъщ Интернет - основата на цивилизацията на 21 век, виртуална реалност, биотехнологии, нанотехнологии и изкуствен интелект ще променят до неузнаваемост икономическия, обществен и политически пейзаж, който познаваме. Повечето хора подценяват силата на технологичния напредък в дългосрочен план и скоростта, с който той ще се осъществи. Хората предполагат, че сегашния темп на развитие ще се запази и в бъдеще. Те бъркат! Темпът на развитие се ускорява, бъдещето все повече ще ни изненадва.

Технологичната промяна е експоненциална. Според Ray Kurzweil, известен учен, изследовател и предприемач, през 21 век ни очакват не 100 години прогрес, както може да се предположи, а 20 000 (със сегашния темп на развитие). Технологиите от Матрицата - интелигентни компютри; даунлоуд на познания, директно в човешкия мозък; виртуална реалност, неразличима от реалния живот; не са нищо повече от реалност, която ни очаква след около 30, 40 години! Звучи като чиста научна фантастика, но технологичният прогрес се удвоява всяко десетилетие и през 2019 г. компютър за 1000$ ще има изчислителната мощ на човешки мозък, през 2029 - на 1000, а през 2050 ще се равнява на 1 милиард човешки мозъци! Нека си припомним, че сегашните компютри са милион пъти по-прости от човешкия мозък. Човек може да пресметне 10  изчисления в секунда и това число не може да расте, докато небиологичната интелигентност ще може да се увеличава експоненциално, т.е. няма граница на растеж. Как да се подготвим за такова бъдеще?

Трансформацията на световната икономика едва сега започва. Най-ценният ресурс на 21 век ще бъдат идеите и креативното мислене. Голямо конкурентно предимство ще получат тези нации и корпорации, които са иновативни, имат визия за бъдещето.

Какво място ще заеме България в тези изключителни процеси?

Бъдещето е в наши ръце. Ние заедно можем да измисли бъдещето на България. Трябва да сме готови да отговорим на тези предизвикателства, за да не бъдем длъжници на идните поколения. Трябва да развием оригиналното и творческо мислене, предприемачески дух, лидерски умения, интерес към предизвикателствата, да се научим постоянно и бързо да се учим, да се научим да мислим по-нов начин, да работим по-бързо.

През юли 2007 година населението на Земята ще достигне 7,6 милиарда души - над два и половина пъти повече, отколкото през 1950 г., когато е било 2,5 милиарда, предаде ИТАР-ТАСС, цитирайки огласените вчера данни от експертен доклад на ООН. В доклада се казва, че сега светът преживява период на динамични демографски промени, а населението на планетата застарява. В световен мащаб за половин век броят на хората на възраст над 60 години е нарастнал повече от три пъти и тази година ще се увеличи със 705 милиона души, за да достигне почти 2 милиарда през 2050 г.

Увеличава се градското население. Раждаемостта в развитите промишлени страни продължа да се спада и демографската ситуация там се спасява от имигрантите, които вече наброяват 191 милиона души. Те обаче са съсредоточени в сравнително малко страни и представляват 20 процента от населението на общо 41 държави.

Глобалните тенденции на демографските промени могат да бъдат сведени до пет основни:

Глобални инициативи, общочовешки и общосоциални задачи

Глобалните демографски промени не само силно се отразяват върху всички страни на индивидуалния, обществения, националния и международния живот, но и  преобразяват всички аспекти на човешкото битие: икономически, политически, културни, психологически, духовни.

Възникват неотложни потребности от мобилизиране на значителни по вид, по размер и по обхват ресурси за преодоляване на негативните демографски промени.

Нужно е да се отчита и това, че ако в развитите страни процесът на застаряване е протичал постепенно и на фона на устойчиво икономическо развитие и висок жизнен стандарт, то страните в преход, както и  развиващите се страни, са изправени пред необходимостта да решават едновременно проблемите и на устойчивото си икономическо развитие, и на повишаване на жизнения стандарт, и на застаряването на населението. Във всички страни, като приоритетни стратегически насоки за действие, се набелязва подобряване на положението на децата, на възрастните и на най-възрастните, особено на най-възрастните  жени.

Европейски измерения на демографските промени

На 16 март 2005 г. Европейската комисия оповести основните положения на т.нар. „Зелена книга”, озаглавена “Изправени пред демографска промяна, нова солидарност между поколенията”.

В „Зелената книга” за пръв път Комисията възприема всеобхватен подход към проблема за застаряването на европейското население.

Особено внимание се отделя на отрицателния прираст на населението в редица страни членки и кандидатки, вкл. и в България.

Европейското предложение за посрещане на демографските предизвикателства от страните е да мобилизират своите ресурси в рамките на три основни приоритета:

.............................................................

ИЗПОЛЗВАНИ ЛИТЕРАТУРНИ И ИНФОРМАЦИОННИ ИЗТОЧНИЦИ

  1.  Бекярова, Н. Демография и сигурност; Военно издателство; С.; 2004 г.
  2.  Горбачева, А. Внмирающая страна. В прошедшем году смертность в Росени превьгсила рождаемость почти в два раза.
  3.  Гълъбов Н.; Демографския срив  в България; С.; 2005 г.
  4.  Демиров, П., Г. Георгиев. Относно състоянието на демографския фактор в аспекта на националната сигурност. Трудове на ВА „Г .С . Раковски" 1998, с. 63-65.
  5.  Демографическая ситуация в странах СНГ http://demoscope.ru/
    weeklv/2002/063/temaO1 .php.
  6.  Демографический потенциал России в зпоху глобализации http:// www.rosbalt.ru/2002/10/31/72053.html.
  7.  Желев, Антон. Геополитика на исляма. - Ние, бр. 11-12,1999.
  8.  Закон за отбраната и Въоръжените сили на Република България. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995.
  9.  Иванов, В., П. Славейков. Демографска картина и военна мощ на страната. Лекция. ВА „Г. С. Раковски", 2003, с. 9-13; 35-40.
  10.  Иванов, П. Циганска каруца по път незнайно за къде. www. Spiralata.goto.bg/cigani.html.
  11.  Капица, С. Модель роста населения Земли и предвидимое будущее цивилизации http://sky.kuban.ru/socio etno/iphrRAS/%7Emifs/kkm/Gl 1 .htm.
  12.  Капица, С. Общая теория роста человечества, Москва. Наука, 1999:www.ODN. Ru.
  13.  Кацаров, И. Демография. С, 1986.12-21.
  14.  Колев, К., А. Райчев, А. Бунджолов. Училището и социалните неравенства. Социалдемократически институт. С, 2000, с. 36-42.
  15.  Конвенция за статута на бежанците, 1951 http://www.unhcr.bg/pubs/ handbook pedrs/annex 2.pdf.
  16.  Концепция за национална сигурност на Р.България. ДВ, бр. 46, 22.04.1998, с.1-3.
  17.  Косев, К. Има ли бъдеще нацията ни? С, 1993, с. 4-8.
  18.  Лармина, О. Место демографии в системе наук. М., 1975, с. 8-23.
  19.  Максимов, С. Демографический фактор формирования механизма устойчивого развития. - Вестн. Моск. ун-та. Сер.6. Зкономика, 1997, бр. 1, с. 85-92.
  20.  Миграция как политический визов http://www.deutschebotschaft-moskau.ru/ru/bibliothek/internationale-politik/1999-04/article04.html.
  21.  Минков, М. Демография. В., 1999, с 15-18; 65-70.
  22.  Население Европм: 1950-2050. www.demoscope.ru/cemter/bull.htm
  23.  Национален статистически институт.
  24.  Сутарова М. Въведение в демографията. ИК „Авалон”; С.; 2004 г.

...............................................................

Темата е писана 2007 г.

Темата съдържа таблици като най-новите данни са от 2005 г.

Ключови думи:

демографски промени и динамика, регионализация, глобални тенденции, икономически и политически промени, национална стратегия за демографско развитие, 21 век, геоикономически подходи


2 Гълъбов Н.; Демографския срив  в България; С.; 2005 г.


Търси за: демографски промени динамика | регионализация | глобални тенденции | икономически политически промени | национална стратегия демографско развитие | век

Helpos.com >> Архив >> Геоикономика >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (55.5 лв)  49.95 лв Нова цена!


.

Copyright © 2002 - 2017 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker