Частично (кратко) резюме на темата:  

По данни на Националния статистически институт населението на България през 2005 е 7 720 000 души. В този брой са включени и голяма част от българските граждани, живеещи постоянно извън страната. Техният брой се оценява консервативно на около 700 000 души. Според преброяването от 2001 г., 83,9% от население на страната са българи, като двата най-големи други етноса са тези на турците (9,4 %) и на ромите (4,7 %).

Останалите 2 % включват арменци, руснаци, румънци, украинци, гърци и евреи. 84,8 % от населението говори български език, който е и официален. Поради силно изразеният демографски срив в страната ще се наложат някой демографски промени след 15 до 20 години. Според официални данни годишно в България умират около 110 000 души, докато ражданията са около 70 000- 75 000 годишно. Това означава, че населението на страната намалява с около 40 000 души на година.

Отчитанията на статистиците сочат, че раждаемостта сред българското население бавно започва отново да се увеличава с около 5000 до 6000 деца на година от 2001 насам. Това означава, че отрицателният прираст на населението с тези темповена развитие би се запазил до 2022 година, когато се очаква раждаемостта и смъртността да се изравнят по показатели. (100 000 на 100 000) До тогава населението на страната би намаляло до 6 900 000 души. едва след стабилизирането на демографските процеси след 2022 година се очаква постепенно увеличаване на населението на страната с около 3000 души годишно. Това означава, че при тези запазени стойности населението до 2050 година би се увеличило до около 7 000 000 души при продължаващ растеж. Повечето българи са източноправославни (83,9 %), като само 12,1 % изповядват исляма, 1,7 % са римокатолици, 0,8 % — юдаизъм, а останалите 1,6 % се полагат на протестанти и други.

Преходът към обществена система, основана главно на управление с икономически средства, т. нар. „пазарна икономика", с присъщите й плу¬рализъм и свобода на инициативата, в икономически смисъл в България обхваща периода от 1991 г. до наши дни. През него чувствително се про¬мениха както общата икономическа и социална обстановка и политика, така и насоките, формите и силата на въздействие на конкретните инс¬трументи на демографската политика, в частност. Гръбнакът на прехода се състои в замяна именно на методите за управление на икономиката, съпроводено с адекватните им процеси на реституция и приватизация на собствеността, „оттегляне" на държавата от управлението на икономи¬ката и активизиране на пазарния инструментариум - цени, данъци, лих¬ви, валутен курс и т. н. В конкретните условия на България промени¬те се оказаха сложни и болезнени в условията на хроничната „криза на прехода". Тя се характеризира с чувствителен спад на производството и двойно намаление на реалните доходи, висока инфлация (до края на 1997 г.), негативни лихви по депозитите, водещи до стопяване на дребните спестявания и високи лихви по кредитите плюс масови фалити на бан¬ки, поява на масова безработица, нарастване на данъчно-осигурителното бреме върху индивидуалните заплати и доходи, влошаване на системата на обществените услуги (здравеопазване, безопасност, образование и т. н.), невинаги оправдана диференциация на доходите. Същевременно не може да не се отбележат и някои положителни черти. Първо, гъвкавите цени доведоха до равновесие между търсенето и предлагането в макроикономически мащаб. В резултат, паричната единица стана наистина всеобщ еквивалент - с нея по принцип могат да се купят всякакви стоки и услуги (например жилище, кола, стоки за дълготрайна употреба или чуждестранна валута). Второ, премахването на държавния монополизъм отваря място за личната инициатива и по-пълно обвързване на усилията с крайния резултат.
.....