Helpos.com >> Архив >> Социални науки >> Тема преглед >> HTML преглед на файла

топ търсения

Шуменски университет

"Епископ Константин Преславски"

Педагогически факултет

Катедра по социална педагогика

Р Е Ф Е Р А Т

По Междуличностно общуване

на тема:

Общуване и невербални комуникации

спец. Социални дейности

гр. Шумен, 2006 г.

Съдържание:

Основни понятия 2

Същност на невербалното поведение и 6

невербалната комуникация 6

Функции на невербалната комуникация 9

Структура на невербалната комуникация 11

Общи изводи, обобщения и заключение 14

Литература: 16

…………………………………..

Невербалното поведение на човека включва съвкупността от невербални знаци (представляващи целенасоченото предаване на невербална информация) и невербални сигнали (излъчващи информация независимо от желанието на човека или против него), в които се съчетават съзнателни и несъзнателни характеристики, а от друга страна са отчасти вродени и отчасти придобити в резултат на възпитанието и обучението най-вече в ранното детство.

Би могло да се каже, че първото голямо изследване на невербалното поведение на оратора прави М. Ф. Квинтилиан в трета глава на единадесeтата книга от трактата си "Обучението на оратора". Авторът насочва вниманието на читателя към всички елементи - интонация, мимика, поглед, поза, жест, пространствено поведение.

…………………………………

Основните елементи на невербалното поведение по същество очертават различните канали за получаване и предаване на невербални съобщения. Те изпълняват различни функции, свързани преди всичко с речевото - подкрепят го, отричат го, допълват го, заместват го, предават контекст.

Функциите на невербалната комуникация са изследвани най-сериозно от М. Аргайл, според когото те се реализират при:

- управление на социалната ситуация - за синхронизиране на общуването, за проява на интерес или отегчение, за размяна на ролите на говорещ и слушател, за проява на разбиране и съгласие. При реторическото общуване водеща роля за реализацията на тези функция им ораторът, който по-същество управлява вътрешната и външната активност на слушателите, предлага модели на комуникативно поведение, учи на определени техники за общуване.

•  - предава информация за личността на говорещия. Най-често това става по пътя на спонтанната невербална комуникация, но може и да се използва от добре подготвения комуникатор за създаване на определени положителни нагласи и настроения. За оратора и успешността на изявата му е от голямо значение създаването на благоприятен психически климат на взаимно уважение и доверие, за което може спомогне доброто му себепредставяне и това на отделните участници и аудиторията като цяло. Невербалната информация често много сполучливо замества речевото представяне и често е по-подходяща за създаване на позитивно първо впечатление и за поддържане на това впечатление впоследствие.

……………………………

Други видове невербална комуникация могат да се осъществяват чрез:

•  цветове - в натурален вид това са индианските маски на мира или войната, в осъвременен могат да се използват възможностите на козметиката;
•  звуци - звънци, камбани, изстрели, чукане, тропане, блъскане, ритане. Звукова невербална комуникация се използва в училище за оповестяване на началото и края на всеки учебен час, чрез училищния звънец; в парламента; в църквата.

Литература:

1.  Джонев., С., Организационно поведение. С., 1995.
2.  Джонев, С., Социална психология, т.1, 2, 3, Софи-Р, 1996.

Темата е изготвена 2006 г.

Темата съдържа една таблица.

Ключови думи:

общуване, междуличностно общуване, невербална комуникация, оратор, социална група, невербално поведение, знаци, сигнали, реч

5

Helpos.com >> Архив >> Социални науки >> Тема преглед >> HTML преглед на файла

топ търсения