Началото на демократичния процес в България през 1989 г. отчита неподготвеността на част от българското общество за предстоящите радикални промени в обществено икономическия живот, в държавата и в органите за местно самоуправление и местната администрация. Въпреки необратимия преход от тоталитаризъм към демокрация в страните от Централна и Източна Европа са направени първите стъпки в създаването на нормативната уредба в областта на местната администрация и самоуправление.

…........................................................................

ВТОРА ГЛАВА

БЪЛГАРСКИЯТ МОДЕЛ НА РЕФОРМА В МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Реформата в местното самоуправление - българският модел. Нормативна уредба на местното самоуправление и местната политика

Република България е държава с богата 13 вековна история, допринесла за обогатяване на културните съкровищници на Европа и света. Тя е разположена в Югоизточна Европа, в източната част на Балканския полуостров. Страната има територия от около 111 кв. км. и население от около 8 млн. жители. Нейната столица е гр. София.

Местното самоуправление в България има хилядолетна история: по-дълга отколкото на българската държавност. То е съществувало в една или друга форма дори и когато националната държава не е присъствала на политическата карта. Това е така, защото за българина винаги е била важна средата, в която протича неговото ежедневие, грижи се за своето семейство, отглежда своето потомство и удовлетворява своите насъщни материални и духовни потребности. Тази среда е общината, града, селото, квартала, работното място, училището. Изхождайки от тези исторически корени и вярвайки в необратимостта на демократичните промени в българското общество, се възлагат големи надежди на местната власт като на основа на демокрацията в България.

Местното самоуправление е гарантирано от Конституцията, според която:

• Република България е парламентарна република с местно самоуправление;

• Територията на страната се дели на общини и области;

• Общината е основна административно-териториална единица, в която се осъществява местно самоуправление;

• Общината има самостоятелни бюджет и собственост, който се използват в интерес на териториалната общност;

• Гражданите могат да участват в управлението на общините по два начина - непряко - чрез избраните от тях на общинските избори органи на местно самоуправление и пряко - чрез референдуми и общи събрания.

Законът за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), приет през 1991г. урежда статута и правомощията на местните власти. През 1995г. България ратифицира и Европейската харта за местното самоуправление. Правата, отговорностите и финансирането са регламентирани в отделни закони за: административно - териториалното устройство на РБ; общинската собственост; общинските бюджети; местните данъци и такси; устройството на територията; местните избори и други.

Местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на местните власти да управляват обществените дела на територията на общината в полза на населението й.

От общината зависи решаването на основни въпроси, свързани с:

• Чистотата (събиране и третиране на битовите отпадъци);

• Изграждането и поддръжката на улиците, площадите, парковете, градините, уличното осветление;

• Социалното подпомагане - социалните грижи и помощи, социално-жилищно задоволяване и други социални дейности;

• Управлението на общинските собственост, фирми и предприятие;

• Опазване на околната среда и използването на ресурсите с общинско значение, развитие на спорта, отдиха и туризма;

• Изграждането, поддръжката на общинските училища (начални, основни и средни), текуща издръжка;

• Здравеопазването - болнично обслужване в общинските болници и детските заведения, здравна профилактика, санитарно - хигиенни дейности;

• Развитието на културата - развитие и поддръжката на читалища, театри, оркестри, библиотеки, музеи, самодейност, ритуали, местни традиции и обичаи; по опазването на културни, исторически и архитектурни паметници с общинско значение;

Функциите по управление на здравеопазването, образованието, социалното подпомагане и култура се споделят между общината и държавата.

Държавата е делегирала на общините да изпълняват и други конкретни задачи по подготовка и произвеждане на избори, защита на населението при бедствия и аварии и др.

Областите са структури на централната държавна власт. Областния управител се назначава от Министерския съвет и осигурява провеждането на държавната политика, отговаря за защитата на националните интереси, на законността и на обществения ред и осъществява административен контрол.

Конституцията на Република България гарантира правото на общините да си сътрудничат, да осъществяват съвместна дейности при упражняване на своите правомощия и да се сдружавата за защитат общите си правомощия.

Местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност в сферата на:

1. общинското имущество, общинските предприятия, общинските финанси, данъци и такси, общинската администрация;

2. устройството и развитието на територията на общината и на населените места в нея;

3. образованието;

4. здравеопазването;

5. културата;

6. благоустрояването и комуналните дейности;

7. социалните услуги;

8. опазването на околната среда и рационалното използване на природните ресурси;

9. поддържането и опазването на културни, исторически и архитектурни паметници;

10. развитието на спорта, отдиха и туризма2.

Актуалността на темата се определя от основния проблем на общините в България, а именно огромните бюджетни дефицити (за 2004 год.- 240 млн. лева, за 2005 год.- 150 млн. лева, по прогнози за 2006 год.- 310 млн. лева). Причините за формирането на бюджетни дефицити са комплексни. Най-често това се дължи на наличието на неразплатени разходи от предходната финансова година. Основна част от тези неразплатени разходи са за заплати на работещите на бюджетна издръжка, за социални помощи и осигуровки. Наред с това през последните години непрекъснато намалява размера на държавните субсидии за общините. Конкретният размер на субсидията, отпускана от републиканския бюджет,не винаги може да се изчисли точно от Мнистерство на финансите, защото често зависи от конюнктурни фактори, специфични за отделната община - ниво на безработица, функциониращи на печалба предприятия, броят на получаващите социални помощи и т.н. На фона на общата икономическа ситуация в България и големия процент безработни именно социалните помощи са най-солидното перо разходи в общинския бюджет и натоварват общинската администрация с непланирани социални разходи, които не винаги се компенсират навреме и в пърен размер от сържавните субсидии. А това води след себе си и допълнително социално напрежение.

...................................................................

ГЛАВА ТРЕТА

ОСНОВНИ НАСОКИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНАТА РЕФОРМА

1. Цели

Изхождайки от прегледа на състоянието на процесите на децентрализацията и деконцентрацията, както и от анализа на силните и слабите страни на децентрализацията правителството определя следните стратегически цели на политиката на децентрализация:

Цел 1. Създаване на условия за засилено развитие на децентрализацията и самоуправлението при балансирано прилагане на деконцентрацията на териториалното управление в страната.

Цел 2. Оптимизиране функционалната компетентност на областния управител и областната администрация.

Цел 3. Качествено развитие на местното самоуправление на общинско равнище.

Цел 4. Оптимизиранe функциите на териториалните звена на централната администрация и подобряване на координацията и партньорството между децентрализираната и деконцентрираната администрация на областно и общинско равнище. Утвърждаване на партньорството с частния бизнес и неправителствения сектор, засилване на гражданското участие, на прозрачността и публичността в дейността на администрацията.

2. Приоритети

Структурообразуваща роля по отношение на дефинирането на приоритетите имат формулираните визия и цели на стратегията. С определянето на приоритетите се конкретизират ключовите области на интервенция и възможностите за преразпределяне на правомощията от централната към местната и регионалната власти, както и възможната финансова подкрепа от страна на държавата. Самите приоритети следва да отчитат: значимостта на целите и реалните условия за тяхната реализация; важността и неотложността на самите проблеми, които следва да се решат; взаимните им връзки с конкретните цели и избягването на тяхното раздробяване. Основното предназначение на приоритетите е с тяхна помощ да се определят и прецизират отделните мерки /програми, проекти и действия/. В този смисъл те са основополагащ структурен компонент на програмата за изпълнение на стратегията.

За правилно насочване на действията по изпълнение на поставените цели и за ускоряване на процесите u1085 на децентрализация и деконцентрация се формират следните основни приоритети на стратегията:

1. Усъвършенстване на функционалната, институционалната и финансовата рамка на децентрализацията (има пряко отношение към цел 1 на стратегията);

2. Повишаване капацитета на областната администрация за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси (пряко отношение към цел 2);

3. Засилване оперативната самостоятелност на областния управител (пряко

цел 2);

4. Усъвършенстване дейността на общинското самоуправление, управление и ефективно функциониране на местната администрация при предоставяне на услуги (пряко цел 3);

5. Развитие на процеса на финансова децентрализация на общинско ниво с участието на структурите на централната изпълнителна власт, при зачитане интересите на всички заинтересовани страни (пряко цел 3);

6. Оптимизиране на функциите на териториалните звена на централната администрация (пряко цел 4);

7. Въвеждане на единен модел за статута на териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт(пряко цел 4);

8. Развитие на партньорството, гражданското участие, сътрудничеството и убличността между регионалните и местните власти и взаимодействието им с ентралната администрация, неправителствения сектор и частния бизнес (пряко цел 4);

ИЗПОЛЗВАНИ ЛИТЕРАТУРНИ И ИНФОРМАЦИОННИ ИЗТОЧНИЦИ

Дончев, Д., Каракашев Хр. Физическа и социално-икономическа география на България. “Слово”, Велико Търново, 2002.
Танова П. -Световното стопанство и българският избор, С.1995/стр.109-116/
доц. Димитър Костов и Добри Костинов; “Административен процес”; С. 2000;
Неделчев, Др.; „Институционална промяна и европейска интеграция”; С.; Акад. Изд. „Проф. Марин Дринов”; 2002
Реформа на административното правосъдие: Необходимост и перспективи; 2003
Анастасов, Ив. и др.; „Нов поглед върху българското административно право”; С.; „Софийски новини”; 2000
„Реформите в публичния мениджмънт на страните на ОИСР”; Варна; ВСУ „Черноризец Храбър”; 2000
„Административната реформа. Опитът на страните от изтока и запада. Сравнителен анализ”; под ред. на Д. Кумс и Т. Верхайен; ФАР / ЕЙС; С.; European Commision; Lettera; 1997
Павлов, И.; „Стратегическо управление в публичния сектор”; Варна; ВСУ „Черноризец Храбър”;2002
Моллов, Б.; „Регионалната политика в процеса на присъединяване на България към ЕС”; материали от ИПАЕК; юни 2003
Диков, П.; „Специализирана методика за изработване на Национална комплексна устройствена схема на Република България”; С.; 2002
Институт по публична администрация и европейска интеграция; „Публична администрация”; бр. 1, 2, 3, 4 / 2003
Администрация: Управление & Management / Център по администрация към МС; София; 1993 - 1997
Спасов, Б.; “Изпълнителна власт”; С.; Ciela; 2001
Георгиев, Г., Ч. Христов «Статут и заплащане на държавния служител. Цялостна нормативна уредба. Професионални разяснения, Правен Коментар»; ИК “Труд и право”; 2000
Цонева, А.; «Съветник на специалиста от държавната и общинската администрация»; “Перфект Консулт” ООД; С.; 2001
Балабанова, Хр.; “Администрация на изпълнителната власт в “Законодателството на Република България”; “Албатрос”; 2000
Администрация и политика: Изд. на Варн. своб. университет „Черноризец Храбър” / Факултет Административни политически науки; 1, 2 / 1999
Право, администрация, политика; Благоевград; Югозападен университет „Неофит Рилски” / Юридически факултет; 1997
Миланов, Ж.; „За разделението и баланса на властите”; Правна мисъл; 1 / 1995
Стоянов, К. И В. Методиев; „Българските конституции и конституционни проекти”; С.; „Петър Берон”; 1990
Закон за местното самоуправление и местната администрация, ,(Обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; бр. 69 от 05.08.2003г. - в сила от деня, следващ датата на произвеждане на местните избори през 2003г.
ЗАТУРБ, Обн., ДВ, бр. 63 от 14.07.1995 г. изм., бр. 67 и бр. 80/2003г.
Кюранов, Ч. и кол. Проблеми на децентрализацията и местното самоуправление в РБ. С., 2002;
НАЦИОНАЛЕН ПЛАН за регионално развитие за периода 2000 - 2006 .; Приет с ПМС № 208 от 22.11.1999 г., обн., ДВ, бр. 106 от 3.12.1999 г., изм. и доп., бр. 24 от 13.03.2001 г.
The EU compendium of spatial planning systems and policies, EU Regional Development Studies, 1997
Our Common Future, World Commission of Environment and Development, New York, 1987
Governance for sustainable development : Five OECD case studies; Paris; OECD; 2002
Indicators of sustainable development Guide Lines and methodologies; 2 ed; New York; UN; 2001
Sustainable development in Europe, North America and Central Asia: Progress since Rio; UN; New York and Geneva; 2002
“Europe Progress Report for EU Candidate Countries”; June 2002
www.namrb.bg
http: // www. europa.eu.int/
http: // www. e - europeawards.org/
http: // www. euractiv.com/
http: // www. oecd. org/

......................................................................................

Темата е писана 2007 г.

Ключови думи:

административна реформа, държавна политика, публична и местна власт, административно- териториални единици, местно и гражданско самоуправление, законодателни инициативи, централизация и децентрализация, административно управление, SWOT анализ

Дипломна работа

ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМАТИКАТА