|
|
|
Университет за национално и световно стопанство
Реферат
по
Социология на личността
На тема:
Типология на ценностните системи на съвременните българи
София, 01. 2007 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
3. Възрастово развитие на моралните ценности 14
4. Съвременната българска култура 21
5. Българският ценностен модел, погледнат отвътре 25
6. Българският ценностен модел в панкултурна перспектива 27
7. Българският ценностен модел в общоевропейска перспектива 29
8. Българският ценностен модел в източноевропейски контекст 30
Историческите промени, на които сме свидетели, не само със своята неизбежност, но и с мащабността и дълбочинната си безпределност налагат особеното усещане за безпомощност и обреченост. И точно фактът, че те са извън контрола на традиционната рационалност и остарелите социални механизми и технологии, формира в човека чувството на отговорност и необходимостта от по-внимателно вглеждане във всекидневните постъпки и поведение.
Срутването на редица ценности промени, рязко екзистенциалната топология на личността, нейното социално пространство и време, наложи друга координираност и динамика. Цялостната нормативно - аксиологична конституция на хората бе атакувана и тя се поддаде по-малко или повече, обратимо или необратимо на силовия външен икономически и политически натиск. При едни личности това доведе до съвсем друго състояние, при други - до повече пластичност и приспособимост Външното напрежение и историческа суетливост не минават безследно през човека, а дори и на подсъзнателно ниво актуализират или потискат определение архитипове и по този начин много по-дълбочинно променят цялостната личностна стратегия.
По силата на някаква дълбоко запазена инертност в нашето общество, на все още действащи овехтели схеми на всички нива в реакциите на обикновените хора сякаш доминира неясното очакване, че с “изграждането на демокрацията и пазарната икономика ще настъпи светлото бъдеще” и ще се реализира “законът за все по-пълно задоволяване на потребностите на трудещите се”.
Но както централизираната икономика не е абстракция, която се изчерпва със своите негативни страни или качества, така и свободната пазарна икономика не е съвършен механизъм за организирането на икономическия живот. Тя не функционира гладко, а също е процес на усъвършенстване и развитие, което изисква от личността не просто някаква промяна, а друга психична пластичност, особени личностни качества, отговарящи на общество с висока степен на комплексност. Точно тази необходимост се възприема от хората като живот “с по-високо напрежение” - 85% от анкетираните споделят тази оценка1.
Преходът към пазарна икономика налага нова личностна стратегия, което е друга личностна идентификация. Стресът, предизвикан от промяната на собствеността, от преливането на държавната собственост в ръцете на определено малцинство, води до съществени трансформации при груповата принадлежност, до криза на идентичността и търсенето на нови социални групи, спрямо които да се формира усещането за принадлежност и сплотеност. Ако кризата на 40-те години утвърди проблема за идентичността, сегашната бърза социална промяна постави пред личността сериозната задача за осъзнаване, осмисляне и обяснение на цялостното проблематизирано битие. Рязкостта при прехода, липсата на умерен ритъм изправи обикновения човек пред изпитание. И ако идентичността е епигенетична задача, характерна за юношеството, използвайки думите на Ериксън, можем да твърдим, че съвременното общество е вътрешно близко на променящата се, двойствена, несигурна среда на юношата, че то превръща всеки от нас в юноша и кризите на идентичността стават типичните биографични кризи на съвременната личност.
.............................................................
Съвременната българска култура е динамична, преходна, много от нещата в нея ще умрат без да оставят следа или ще бъдат трансформирани и трудно узнаваеми след време. Това създава определени трудности пред изследователя, но едновременно с това го провокира. Провокира неговата способност да очертае динамичните тенденции в неясното и смътно настояще, а също да екстраполира контура на бъдещето.
Поради динамичния характер на съвременната българска култура не е коректно нейният ценностен модел да бъде очертан с помощта на една извадка. Необходими са най-малко две извадки, за да видим дали е достатъчно устойчив. Ето защо по-долу ще разгледаме част от резултатите от три изследвания на ценностната система. Подходът в първите две изследвания бе крос-културен. Целта бе да се анализират ценностите на съвременната българска култура в сравнителен план, т.е. по отношение на други култури. Като основа за сравнение служат данните от най-голямото крос-културно изследване на ценностите, ръководено от проф. Ш. Кварц от Йерусалимския университет, Израел. Започнато през 1987 г., днес това изследване включва повече от 50 страни от три континента. Използвана е стратегията на белязани извадки. От всяка страна участват студенти и учители. Това са групи особено подходящи за изследване на ценностите на определена култура. Причината е, че учителите са участници в. процеса на социализация на ценностите, техните ценности в голяма степен отразяват относително стабилните аспекти на културата. Студентите са представители на динамичните и модернизиращите тенденции в обществото, които са от особен интерес в процес на социална промяна.
Резултатите от крос-културното изследване на ценностите показват, че съществуват седем категории ценности и две би полярни дименсии, които характеризират ценностите на обществото.
..........................................................................
България десетилетия е прославяна по света със своите талантливи творци, официално или неофициално завладявали световни сцени, галерии и културно-художествени прояви. Принудителното във всички случаи е обуславяно от различни социално-политически, а в някои случаи и от икономическите условия в нашата страна. Не са единични случаите, когато български творци, изпълнители или художествени таланти са получавали признание (и прослава) на първо време в други страни, за да бъдат приети със съответните оценки и признание в своята родина.
В това проучване нямаме за задача да интерпретираме психо-емоционалната страна на всички тези причини и следствия. Както посочихме в началото, главната цел и последователното разглеждане на задачите за нейното постигане в условията на социални противоречия и социален емоционален стрес в периода на преход от централизирано управление на икономиката и социалните процеси към пазарно стопанство са доказателствената същност на нашия подход.
Както подчертахме, тези процеси са уникално засега явление в човешката история - преминаване от обществени материални, промишлени, селскостопански и финансови мощности към приватизация по „безкръвен" път.
В текста за генезиса на социалните противоречия подчертахме ролята, влиянието и последствията от функцията и дейността на субективния фактор. Тук заслужава да подчертаем, че този фактор решаваше всички или почти всички социални, политически и икономически проблеми по пътя на декретирането, игнорирайки икономическите закономерности и етапи в развитието на обществото.
И въпреки това периодът на преход даде до голяма степен отрицателно отражение върху състоянието и на културата, и на изкуството. В този смисъл поставяме на оценка дейността, развитието на материалната база и количествените измерители на основните културни институции за периода 1960-1965 г. и 1970 - 1996 г.
Перспективата за дълбоки социални и политически промени с придружаващите ги рискове е толкова заплашителна, че колкото сюрреалистично и плашещо да е статуквото, в даден момент започва да придобива неясен вид на по-доброто от всички възможни обществени формации.
„Във всяко общество обаче съществуват псевдореволюционери, обсебени от остарелите концепции на „втората вълна", за които нито една от предложените промени не е достатъчно радикална - архимарксисти, анархоромантици, десни фанатици, расистки демагози и религиозни фанатици, кабинетни партизани, религиозни терористи, които мечтаят (а и се борят - б.а.) за тоталитарни технокрации, средновековни утопии или теократични държави". Нашето съвремие е препълнено с групи от този род и с много събития - от локални военни стълкновения до необясними от гледна точка на нормалната човешка логика терористични актове, които потвърждават твърдението на Тофлър. Макар че прояви и действия от този род често биват оглавявани или най-малкото благославяни и финансирани от сериозни международни (или национални) институции, дори в противоречие с приети от тях международни норми, актове, конвенции и др.
............................................................................................
.....................................................................
Темата е писана 2007 г.
Темата съдържа таблици и графики като най-новите данни са от 1996 г.
социология на личността, типология на ценностните системи, аксиологична конституция, епигенетична задача, социално битие, постмодернистичен колаж, самореализация, ценностно-нормативна структура, Аз-концепция, диспозиционни доминанти, моралните ценности, меркантилизиране на ценностите, българска култура, крос-култура, афективна автономност, български ценностен модел, общоевропейска перспектива, източноевропейски контекст, човешки фактор
1 Емпирично социологическо изследване на НЦИОМ през февруари 1993 г.
]]>
