Идеята за тази работа се появи на бял свят, когато се запознах със статията ”Природата в София”. В нея авторът засяга някои проблеми, които определят поведението на градския жител или такива, които са резултат от това поведение. Разгледани са проблеми свързани с организацията на градското пространство, комуникативността и движението из града, опазването на околната среда, начините за ориентиране в София, липсата на социален контрол. Накратко – градът е представен като място, което предлага възможност да бъдат анализирани образите на ирационалността, хаоса и отчуждението. Анализирайки тези особености авторът достига до извода, че живеещите в жилищните комплекси и жителите от централната градска част имат различни „гещалти” за град и съответно различни поведения.

Някои от процесите, които авторът описва в своя труд не бяха характерни за централната част на София в годините преди падането на комунизма. Запознавайки се със съдържанието на статията не можех да не обърна внимание на факта, че след промените старата градска част претърпя някои метаморфози, както във физическия облик, така и по отношение на поведението на различните групи обитатели участващи в живота на изследвания квартал.

В настоящата работа ще се занимая с някои аспекти на промените, настъпили в централната част на София след 10.11.1989 г. Основните проблеми, които ще разгледам са свързани със ситуирането на индивидите от старата градска част в публичното пространство. Ще проследя. Първо, как обитателите виждат, осмислят, употребяват и (не)се грижат за това пространство. Друг проблем, който ще бъде обект на моето изследване е начинът, по който хората общуват и се възприемат взаимно. Ще засегна и темата за социалния контрол и неговите форми и механизми.

Ясно съзнавам, че градът не се съставлява от затворени пространства и някои от процесите, които се наблюдават са характерни за отделните негови части, други постоянно търпят развитие, а трети се наблюдават по цялата градска територия. Районът, който ще представя тук обхваща територията, ”затворена”, между булевардите ”Патриарх Евтимий”, ”Витоша”, ул.”У. Гладстон”, ул.”Р. Димчев” и ул.”Г. С. Раковски”. Избрах този тази част на града, защото съм роден и израснал тук. Имах възможност да наблюдавам как се променя кварталът от две различни позиции: един път като част от него и сега, когато живея на територията на друг район.

Основните целеви групи в моето изследване са съставени от хора, живеещи в квартала повече от десет години, в това число и хора, които не само са израснали и живеят в квартала, но и работят тук. Другите целеви групи, работещи и преминаващи през този квартал, не са засегнати пряко в настоящото изследване поради липсата им на ”органическа” обвързаност с тази част на града. Под липса на органическа обвързаност имам предвид възприятието на тези групи хора за изследваната част - като място, където те са временно или просто като територия, която трябва да бъде преодоляна за да бъде достигната евентуална цел. Освен това, хората от основната целева група, работещи извън изследваната зона, на работното място или движейки се из града също попадат в категорията на непряко засегнатите от това изследване.

Целите на работата са :

- да се установи има ли промени във взаимоотношения на хората от квартала и ако да, кои фактори, в най-голяма степен спомагат за тези промени;

- да се установи степента на близост между обитателите на квартала – като фактор за наличие на социален контрол;

- да се установи чувството за сигурност на живеещите в квартала и доверието им към полицията;

- да се установят разликите в начините за поддържане на чистотата на публичните територии преди или след 1989 г.;

- да се изследва степента и формите на социален контрол;

- доколко лесно се организират за начинание или дейности, свързани с ”общото благо” на общността (като сигнал за наличие на социален контрол);

- наличие на социални групи с конфликтни интереси и (експлицитни или имплицитни) противоречия (като сигнал за намалена ефективност на социалния контрол).

ГЛАВА І

Теоретични и методологически рамки на изследването

В следващите редове държа да отбележа, че настоящата работа няма претенциите да бъде представителна за старата градска част. Тя би могла да послужи за основа на едно бъдещо социологическо изследване на територията на град София, което от своя страна да установи посоката на движение на процесите в града след промените през 1989 г.

Тъй като досега не е правено подобно представително изследване за никоя от частите на града, липсваше основа, на която да базирам изследването си. Затова в своята работа съм се основал на установените теории на някои учени както и на събран специално за целта емпиричен материал - провел съм включено и пряко наблюдение, интервюта и анкети.

1. Теоретични основи на изследването

В теоретичната част на тази работа съм се основал на теориите на Ф. Тьонис, П. Бъргър, Н. Елиас, някои съвременни изследователи на постсоциалистическия град - Г. Андрюс, Иван Селени, Оскар Нюман. Ползвал съм и работите на български изследователи в сферата на градската проблематика - Д. Варзоновцев, И. Евтимов, А. Ангелов, Г. Краев, В. Пеневска.

Опирайки се на техните теории търсех да намеря теоретични конструкции, които да ми помогнат да разкрия или обясня изследваните от мен явления:

1. Принципите и връзките, формиращи човешките взаимоотношения (Ф. Тьонис) - като условие за наличие на социален контрол

а) понятие за общност;

б) понятие за общество

2. Социален контрол (П. Бъргър, Н. Елиас)

а) определение за социален контрол

б) локализация на индивида в обществото (П. Бъргър, Н. Елиас, Цв. Тодоров, В. Пеневска)

в) форми на упражняване на социален контрол (П. Бъргър, Н. Елиас)

3. Характеристики на постсоциалистическия град (Д. Варзоновцев, И. Евтимов, И. Селени)

4. Особености на изследваната част (А. Ангелов, Д. Варзоновцев)

2. Методология на изследването

Методите, които съм използвал в настоящото изследване са пряко и включено наблюдение.

Израствайки в централната част на София, която е предмет на моето изследване, имах възможност на да участвам в живота на изследваната зона.

Сега, когато живея в друг квартал мога да наблюдавам промените, които настъпиха в старата градска част.

3. Хронология на изследването

Първата стъпка в това изследване е свързана най-вече с моите спомени от детството, гимназията и първите години на новия век. Познавайки обекта на моето изследване имах възможност да определя посоката, в която да насоча своята работа.

Втората стъпка се състоеше в изготвянето на теоретична конструкция на изследването, за целта използвах вече установените теории на по-горе изброените автори.

Третата стъпка, практическата теренна част на изследването се състоеше провеждането на полуструктурирани интервюта (тук разчитах предимно на спомените на респондентите) и анкети. Интервюираните бяха хора на възраст между двадесет и осем и шейсет и девет години, хора от различни професии, различно образование и социален статус, които не бяха подбрани на случаен принцип.

Резултатите от тези интервюта послужиха за основа на следващата, четвърта стъпка - изготвянето на анкета, където отговорите и изследваните променливи бяха базирани почти изцяло на отговорите получени в интервютата. В периода между 22.02.2004 г. и 17.03.2004 г. анкетирах шейсет души (тридесет и един мъже и двадесет и девет жени), избрани на случаен принцип по отношение на пол, образование и социален статус, но не и по отношение на възраст и време на живеене в изследваната зона. На места, където достъпът беше затруднен съм използвал анкетьори, които предварително бях инструктирал. В тази част от изследването си позволих да сваля долната граница на анкетираните до осемнадесет годишна възраст. Докато в интервютата разчитах до голяма степен и на спомените на респондентите, то при анкетите вече ме интересуваше какво се случва сега.

Техните отговори в проведените интервюта и анкети ми помогнаха да определя посоката на движение на процесите протичащи в тази част на града.

ГЛАВА ІІ

Теоретични предпоставки

”Понятието за социален контрол е едно от най-често срещаните в социологията. То се отнася до средствата, използвани в обществото, за да бъдат вкарани в правия път непокорните му членове. Никое общество не може да съществува без социален контрол. Дори малка група от хора, освен ако тя не се събира случайно, ще трябва да развие механизъм за контрол или в противен случай би се разпаднала.”[1]

Разбира се, за да постигнем по-голяма яснота по въпроса, трябва да се запознаем с принципите и връзките формиращи човешките взаимоотношения. В тази част ще разгледам на теориите за общността и обществото създадени от Ф. Тьонис. Ще се спра и върху вижданията на социолозите от Чикагската школа, които изследват поведението на градския жител. Различните форми на заедност и методите за контрол описани от З. Бауман, П. Бъргър и Норберт Елиас. Разгледаните теории ще послужат за основа на по-нататъшното изследване.

В настоящата работа под социален контрол ще разбирам, контролът който гражданите упражняват базирайки се на законите и конвенционалните норми на поведение.

4. Социалният контрол и различните форми на заедност

В своето произведение, ”Общност и Общество”, Тьонис поставя някои основни положения, формиращи различните типове връзки осъществени между хората. Базирайки се на неговата теория и на данните получени в настоящото изследване бихме могли да установим видовете взаимоотношения между хората в изследваната зона и съответно да установим възможността за осъществяване на социален контрол.

Данните получени от интервютата, както и моите собствени наблюдения навеждат на мисълта, че преди 1989 г. отношенията между обитателите в централната част на град София в определени моменти се доближава повече до живота в общността, отколкото до този в модерното градско общество.

“Интимният, близкият, изключителният съвместен живот е представен от автора като живот в общността. Обществото е представено като публичността.”

“Същността на общността е разбирането на връзката като реален или органичен живот, докато обществото е разгледано от Тьонис като идеално и механично образование”.[2]

- Теория за общността :

Теорията за общността изхожда от положения, отговарящи на пълното единство на човешките воли като първоначално или естествено състояние, което се запазва дори след емпиричното разделяне. Изхождайки от това единство авторът представя три основни положения характерни за живота в общността: преходни (майка – дете), взаимно утвърждаващи (съпруг – съпруга), базирани на паметта и навика (брат – сестра). Разгледани са и по-далечни отношения, базирани на неравенството и господството, авторитети, разпределение на труда и удоволствията и т.н.

В края на своята теория Тьонис излиза от рамките на семейството и разглежда общността като една по-отворена система, връзките при която също са основани на принципи подобни на по-горе изброените. Авторът извежда три основни типа взаимовръзки: 1) на роднинство (на кръвта), 2) на съседството (на мястото), 3) на дружбата (на духа).

В първия вариант можем да използваме примера с отношението между майката и детето, а именно преходния, откъм движение, характер на връзката. При роднинството особено важна роля играе домът. Това е основата, на която стъпва човек и прави първите крачки в своето развитие и възпитание. И макар роднинския дух и воля да не са свързани с границите на дома и пространствената близост, това е мястото където винаги можеш да се завърнеш и да се чувстваш най-добре.

Вторият тип връзки представени от Тьонис - на съседството (на мястото), наподобяват първия вид отношения, но вече в една по-отворена система, където близостта и навикът играят важна роля в съвместното съжителство. По- нататък в изследването ще видим, че според респондентите разпадането на стари връзки и липсата на нови такива (вероятно поради липсата на достатъчно изминало време ) е една от причините за промяната в отношенията на живеещите в централната част на София и за по-трудното им организиране за различни начинания. Според Тьонис този вид общност също би могъл да се запази в отсъствие, но за разлика от първия вид това би било по-трудно.

Третият тип взаимовръзки - на дружбата (на духа) – представени от автора се основават на единството в мисленето на индивидите. Най-често тя се създава на базата на равенството или сходството на професията или изкуството. Според Тьонис, едно от условията за да бъде подържана дружбата е чрез често и непринудено общуване поради това, че за разлика от предходните два типа този вид връзка има най-малко органичен характер.

Изхождайки от положенията заложени от Тьонис аз ще изляза от рамките на семейството и под общност ще разбирам група хора, участниците в която се познават. Тук ще се спра на няколко примера, които според мен биха могли да отговарят на принципите заложени от Тьонис в теорията му за общността.

Кварталът който изследвам е мястото, където аз съм живял повече от двадесет години. На практика аз съм израснал там, завършил съм близката гимназия и познавам много от живеещите. Вече пет години живея в друга част на града, но въпреки всичко за мен казват: ”Той е от нашата махала”. Тук се проявява първият тип взаимоотношение описан от Тьонис, а именно преходния. Кварталът (”майката”) и аз (”детето”), оставаме свързани дори и след напускането ми. Разбира се, аз не съм единственият пример. В последните години много хора смениха местоживеенето си, но винаги уговаряме срещите си в ”в нашата махала”.

Отношенията създадени на базата на съседството бяха много характерни за изследваната зона. Малките улички, общи дворове, ниските три - четири етажни кооперации, в които живееха десетина семейства, спомагаха за едно привикване на хората едни към други. След 1989 г. някои от обитателите напуснаха, появиха се нови съседи, а в някои от апартаментите се нанесоха фирми. Под една или друга форма досегашните взаимоотношения се промениха. Както ще можете да се убедите от получените в изследването резултати, хората, които съжителстват от по-дълго време се познават по-добре и съответно се организират по-лесно за съвместни мероприятия.

Тези процеси са описани и от Иван Евтимов[3], когато разглежда промени настъпили в град Варна. От това може да съдим, че проблемите, които ще разгледам в настоящата работа се наблюдават и в други големи градове в България.

Макар и независима от родството и съседството, често дружбата се основава именно на тези две положения (близостта и роднинството). В много от случаите тя се създава от факта, че хората живеят в близост един до друг. Друга предпоставка, посочена от Тьонис, е че тя се основава на равенството. Една от причините, посочена от респондентите, за промяната в отношенията между хората от квартала е икономическата. По времето на комунизма хората имаха приблизително еднакви доходи и условия за живот. След десети ноември някои успяха да натрупат капитали, други обедняха. Това неминуемо доведе и до едно отдръпване и недоверие между доскорошните приятели, както бихте могли да се убедите по-нататък в изследването. Едни от най-често посочваните отговори в анкетата са озлобление и безразличие. Разбира се има и такива обитатели, които смятат, че отношенията между живеещите в квартала са добри, както и такива, които са посочили изброените по-горе отговори, но смятат, че такива са били и отношенията преди 1989 г.

Преди промените често можеше да се случи да Ви попитат при кого отивате, ако влезете в сграда, в която не живеете или да ви направят забележка, че не затваряте входната врата. Учениците, които се обучаваха в близкото училище задължително трябваше да живеят в района, в който се намираше това учебно заведение.

Поставени в контекста на Тьонисовата теория, тези примери, както и липсата на избор при осъществяването на социални контакти (една сладкарница, една бакалия, една хлебарница и т.н.), навеждата на мисълта, че живота в изследваната зона, преди промените се доближава повече до живота в общността, отколкото до този в модерното градско общество.

- Теория за обществото:

Теорията за обществото конструира един кръг от хора, които, както в общността, по мирен начин обитават и живеят заедно, но остават разделени въпреки всички обвързаности. Връзките, съществуващи между индивидите съществено се различават от отношенията, съпътстващи живота на една общност. Сферите на дейност тук строго диференцирани и всяка намеса се разглежда като признак на враждебност.”2

Тук можем да се отнесем към теорията на З. Бауман, отнасяща се до формите на заедност. “В уличната заедност другия е препятствие; срещата е безсмислица и губене на време. На улицата да бъдеш редом с някого не може да бъде избегнато. Но всеки се опитва да не бъде с другия”. 1 Може би имено това е причината нито един от респондентите да не посочи улицата като място, където човек се чувства сигурен.

Преплитането на отношенията на отделните индивиди (необвързани органично) в публичното пространство и целта, която ги кара да гледат в една посока и да действат в синхрон е същността на обществото според Тьонис. Понятието ”общо благо”, според автора не съществува в своя идеалистичен смисъл. То е по-скоро резултат от пресичане на различни воли, чиито интереси ги водят към обединение. Поглеждайки резултатите в направената анкета ще установим, че според респондентите, колкото по-малко “органично” са свързани живущите с изследваната зона, толкова по-рядко участват в мероприятията от общ характер, а именно: събиране на пари за общи нужди, ремонт и поддръжка на сградата, мероприятия свързани с почистване около сградата. Това неминуемо може да доведе до конфликти между живеещите в съответната сграда.

Следвайки Тьонисовата теория за общество и съпоставяйки я с резултатите получени в анкетите (изследвали поведението и отношенията на живущите централната част на София) можем да се отнесем към теориите представени от учените от Чикагската школа.

Изследвайки поведението на градския човек в града, социолозите от Чикагската школа разграничават две негови нива: ”биотично” и ”културно”. Под биотично ниво те разбират поведението, задвижвано от човешките инстинкти за самосъхранение, оцеляване, конкуренция. Рязката промяна в живота на хората след промените, събуждането и появата на нови процеси, най-вероятно събуждат у хората този инстинкт за самосъхранение. Може би именно това е причината да срещаме в отговорите на анкетираните и интервюираните думи като: отдръпнатост, безразличие и страх.

Под ”културно” поведение, учените от Чикагската школа разбират, социалното поведение и процеси, характерни само за мислещите човешки същества.

“Според един от идеолозите на Чикагската школа – Робърт Парк, структурата на човешките общности отразява както различните форми на съзнателно поведение (”културно” ниво), така и инстинктивните, естествените форми на индивидуалното и груповото поведение (”биотично” ниво). Следователно и градът, съставен от множество взаимно свързани човешки общности, също отразява тези два аспекта от човешките прояви. Парк и последователите му изследват как това ”двуединство” се отпечатва в пространството.”1 Изследвайки растителния свят, в който различни видове растения се “борят” помежду си за територия, учените от Чикагската школа правят аналогия с човешкия свят, където по-силните завземат територията на по-слабите и тъй като този процес не е еднократен акт е нужно време докато се стигне до състояние на равновесие.

на нови сгради, адаптирането на стари за нови дейности и честите промени на целите, за които се използва едно помещение(особено през първите години след падането на стария политически строй), неминуемо водят и до промени в “личния състав ” на изследвания квартал, а съответно и до по-трудно установяване на здрави връзки в отношенията на обитателите му.

В моята работа, като пример бих могъл да посоча една нова сграда на ул. ”П. Парчевич” № 55, в която биха могли да живеят двайсетина семейства, а на приземния етаж е изградено помещение, което е пригодено за салон за красота. Преди 1989 г. на мястото на тази сграда имаше еднофамилна къща, в която живееха трима души или около десетина пъти по-малко от сегашните и обитатели, без да броим работещите във фризьорския салон, както и техните клиенти. Други три кооперации на същата улица, обитавани общо от девет семейства сега са приспособени изцяло като офис сгради, като една от тях беше съборена и построена отново.

Много от помещенията използвани с търговска цел често сменят характера на своята дейност (аптека - плод и зеленчук, месопродавница -магазин за аудио-техника, кафене - модна агенция и т.н.), което особено в първите години на демокрацията можеше да се случи в разстояние само на няколко месеца, и това неминуемо водеше до появата на нови участници в живота на квартала и съответно до невъзможност за установяване на по-трайни взаимоотношения.

Бихме могли да кажем, че постоянните промени в състава на една по-голяма група от хора, мобилността, конкуренцията и неравенството характерни за модерното общество с пълна сила са навлезли в живота на изследваната територия. Това от своя страна доведе до разпадането на определен тип взаимоотношения базирани на съседството, равенството и дружбата, които вече не са локализирани единствено в рамките на квартала.

4.1. Предпоставки за наличието на социален контрол

След като разгледах посочените от Ф. Тьонис типове взаимоотношения, очертани в рамките на общността и обществото, ще премина към същността на тази работа, като се спра върху концепциите на някои автори, занимаващи се с феномена социален контрол. Това са теориите на П. Бъргър и Н. Елиас, които освен социалния контрол, разглеждат и различните форми на неговото осъществяване.

Като начало, нека да уточним, че под социален контрол ще разбирам контролът, който едно общество прилага върху тези свои членове, които са излезли от рамките на установения вече порядък.

Движението на отделния индивид в обществото започва от неговото самоопределяне, повлияно от начинът му на разположение на социалната карта. Излизайки от рамките на дома, той попада в една друга, много по-глобална рамка, в която посоката на движение е отдавна определена.

“Основните координати, в рамките на които човек може да се придвижва и да взима решения, все пак очертани от други, мнозинството от които непознати, много от тях – отдавна покойници.”1

“Човек се ражда в свят, съществувал отпреди неговото раждане и този свят по начало е не само физически, а и социокултурен. Социокултурния свят е предварително конституиран и предварително организиран свят, чиято характерна структура е резултат от исторически процес и следователно е различна за всяка култура и общество.”[4]

“Наместването” на индивида в обществото става по определени правила, които често са в разрез с индивидуалните нагласи. Имено характерът на порядъка създаден на базата на преплитането на множеството различни воли е много по-силен отколкото волята и разумът на отделните хора, които го създават.

Тук бихме могли да се върнем назад във времето и да си припомним кастовото разделение при индуизма, където воинът се ражда воин, просякът просяк, а царят цар и никой не би могъл да премине в друга каста. Разбира се, едно такова разделение е немислимо в едно съвременно демократично общество, но дори и тук новият индивид трябва да се съобразява с предварително начертаните от групата рамки, в които той би могъл да се движи. В много от случаите определените правила не съществуват като закон, но всеки един опит да бъдат нарушени подлежи на санкция от страна на групата, защото те са вече част от навика, от механизма на дадено общество. Именно това е една от идеите на социалния контрол. Да възпитава у отделния индивид, още от най-ранна детска възраст, една автоматичност, една самопринуда в неговото поведение, която да не допуска отклоняване от вече установения ред.

Разбира се, в някои случаи е възможно преобразуване, като с течение на времето една на пръв поглед отклоняваща се форма би могла да се превърне в ценностна система.

Като пример можем да посочим различни видове субкултури, които след смяна на поколения са се превърнали в част от културата на дадено общество.

Същността на законите на живота в обществото е различна от тази на законите на индивидуалното мислене, макар двата типа да са функционално свързани помежду си.

“Регулирането се базира на предположението, че всеки индивид поотделно регулира сам най-стриктно поведението си съобразно нуждите от това преплитане. Главната опасност, която представлява тук човек за човека, е да не би някой от участниците да в това движение да загуби контрол над себе си. Необходими са непрекъснато самонаблюдение, саморегулиране на поведението, за да може отделният индивид да се ориентира в суматохата.” 1

Обобщавайки , бихме могли да кажем, че социалният контрол очертава онези в рамки, в които една общност или едно общество намират компромиса между отделните индивидуалности.

Методите за контрол варират съобразно целта и характера на въпросната група, като контролните механизми служат за отстраняване на нежеланите сътрудници и за “насърчаване на останалите”.

4.2. Механизми за осъществяване на социалния контрол

Насилието като форма на социален контрол

Несъмнено най-старото средство за осъществяване на социален контрол е насилието. Дори и една модерна демократична държава не би могла да съществува без съответните репресивни органи.

Крайното и несъмнено най-старо средство за социален контрол е физическото насилие. В примитивното общество то все още е най -главното. Но дори и в рафинирано действащите общества на модерната демокрация последният аргумент е насилието. Това крайно насилие може да не бъде често използвано(Преди около 7-8 години, във един всекидневник беше написано, че затворът в Сан Марино е бил затворен, защото единственият затворник в него е успял да избяга). Може да има множествено предварителни стъпки преди неговото прилагане под формата на предупреждения и смъмряния.

Тъй като официалната употреба на насилие би била непрактична, а така също и неефективна, официалните органи на социален контрол разчитат най-вече на възпиращия ефект на общоизвестната достъпност на средствата за насилие.

В много случаи в демократичните общества се наблюдава тенденция, при която мнозинството от хората да споделят да ценностите в името на които се използват средствата на насилие (не е задължително те да са добри – например случаите с ромските гета в София). Често пъти мнозинството от отделни индивиди възприема ограничаването на личните права и свободи за благото на обществото. Последният пример, който ни изплува в съзнанието са ограниченията по летищата в САЩ и Великобритания.

Във всяко действащо общество насилието се използва икономично и само в краен случай, при което простата заплаха за тази крайна употреба е достатъчна за упражняването на социален контрол. Най-различни външни принуди се превръщат в самопринуда. Ако разбираме по подобен начин ролята на насилието в социалния контрол, става ясно, че така да се каже, наказателните средства за принуда са от голямо значение за мнозинството от хората през повечето време.

“Когато се създаде монопол над насилието, възникват свободни пространства, обществени сфери, които са освободени от прояви насилие. Обществата без стабилен монопол на насилието са същевременно винаги общества, в които разделението на функциите е относително ниско и веригите на действие, обвързващи отделния индивид, са относително слаби. И обратното....”1

Монополната организация на физическото насилие подчинява отделния индивид обикновено не чрез непосредствена заплаха.

Преди 1989 г. държавата беше тази, която определяше рамките и посоките, в които трябваше да се движи отделният индивид. Веднага изплуват примерите със Софийското жителство, задължителните манифестации, задължителните Ленински съботници, както и човек като инструмент на държавния апарат, коренно се различават от теориите изложени от Бъргър и Елиас, за насилието като форма на социален контрол. В едно демократично общество “силовите” институции би трябвало да бъдат инструмент в ръцете на гражданите, с който те да осъществяват социален контрол. По време на комунизма ситуацията беше точно обратната и може би това е причината за резултатите получени в някои от отговорите. На въпроса, с който респондентите трябваше да определят понятието социален контрол, едва 25% от анкетираните смятат, че това е контролът, който самите граждани трябва да упражняват, докато 13% от участниците в изследването смятат, че властта е тази, която е отговорна за налагането на някакви механизми на контрол. Един голям процент, в случая 62%, смятат, че отговорността трябва да е поделена, което довежда до извода, че по-голямата част не са готови сами да поемат тежестта и отговорността на гражданското общество. Сходни резултати наблюдаваме и при други въпроси, в които анкетираните са поставени между себе си, като част от едно общество и държавата . Към тази тема ще се върна при представянето на резултатите от изследването.

Освен насилието съществуват и други форми за упражняване на социален контрол. Това са тъй наречените мирни принуди връщането на отклонилия се индивид в правия път.

„Мирни” принуди за осъществяване на социалния контрол

„Мирните” принуди за упражняване на социален контрол са характерни предимно за групи, където хората живеят и работят заедно и където всеки е лично познат на другия. Това са механизмите на убеждаването, присмеха, клюката и изхвърлянето от групата.

Присмехът и клюката, като форми на социален контрол биха били силен аргумент в малките групи хора, които социолозите наричат първични. Някои общества използват присмеха, като един от основните начини за възпитание на децата. Но дори и сред възрастните често се наблюдава възпиращият ефект от възможността да станеш за смях в очите на останалите.

Клюката, както едва ли е необходимо да се обяснява, е особено ефективна в малки общности, където мнозинството хора прекарват живота си при висока степен на социална видимост на подназорност от страна на съседите. В съвременното общество този механизъм би имал по-сериозен ефект върху тъй наречените публични личности.

Безспорно, една от най-жестоките форми за упражняване на социален контрол е остракизмът. Възможността да бъдеш игнориран от групата, особено при наличието на липса на избор, често пъти има по-силен възпиращ ефект от всички изброени до сега механизми и налага една много силна форма на самоконтрол на отделния индивид.

Присмехът, клюката и остракизмът, като мирни форми на упражняване на социален контрол биха били по-ефективни в една по-малка и локализирана група хора. В модерния град, в който анонимността, мобилността и конкуренцията са част от основните движещи сили от живота на този град тези методи биха били не биха били толкова ефективни. В днешно време човек по-лесно може да смени местоживеенето си, работата (дори да няма нужната квалификация или дори тя да е по-висока от заеманото от него място), средата в която се движи и т.н. Разбира се това важи за обикновените хора. Рискът да попадне под силите на тези форми на контрол за една публична личност е много по-голям, в много случаи дори задължителен.

Преди 1989 г. тези форми на социален контрол бяха по-ефективни поради определени характеристики на изследваната зона. Започвайки още от училището, където можеха да се обучават деца живеещи в тогавашния Благоевски район и се стигне до възрастните хора, семействата на повечето от които живееха от няколко поколения в този квартал. Тук се сещам за два примера за семейства, които от години живееха на една улица и водеха семейни войни, както и за един пример, в който друго семейство беше тотално изолирано от съседите си и за което се носеха различни слухове.

Липсата на избор на местата, където би могъл да отидеш след училище или след работа спомагаха за опознаването на хората помежду си и споделянето на един общ живот характерен за общността или за селото отколкото за модерния град. Разглеждайки тези примери, можем да се обърнем към думите на Д. Варзоновцев: ”Българският квартал е действително кентавър – това е и махала, ”бившето село” и град, общото място за властта и подвластните на безличните норми и безбройните житейски ”овсекиднявания”.1

Измамата като форма на социален контрол

Един аспект на социалния контрол, който следва да се подчертае, е, че той често се основава на измамата. Във всеки случай това определено е възможно. Същите възможности за измамничество са налице при всички форми на разисквания социален контрол. Тук отново бихме могли да се спрем на думите на Д. Варзоновцев, където се казва: „Известно е, че във всяка публична ситуация индивидът се стреми да се ”представи добре”, което според него е начинът да се пригоди към налаганите отвън изисквания и стандарти на поведение. По този начин хората често без да осъзнават това, трансформират своите мнения и отношения по посоката, която се налага отвън.”2

Също така бихме могли да се обърнем и към социолозите от Чикагската школа, където индивидът опитвайки се да оцелее в една конкретна среда е възможно да използва измама, която в условията на анонимност вероятно няма да бъде разгадана. Един от примерите, за които се сещам е от първите години на прехода. Тогава с появата на силовите групировки се оказа, че почти няма човек, който да не познава някой “борец”.

Разглеждайки принципите, определящи човешките връзки и начините за контролиране на отделните участници в живота на една група, трябва да отбележим, че важно значение за живота на тази група е начинът по който тя е ситуирана в пространството

Тук бихме могли да се обърнем към теорията на Нюман, където се казва: “Видът на едно жилищно пространство говори за това какви са неговите обитатели, но всъщност е не по-малко вярно, че то е провокирало определено отношение към територията, която населяват).”1

С откриване на механизмите по които физическата среда влияе върху човешките действия и съответно върху социалната организация в градовете, ние сме получили лостовете, с които обществото е в състояние да коригира определени форми на отклоняване от нормалното поведение.

Това от своя страна ни препраща към настоящата изследвана територия и теорията на Д. Варзоновцев, където се казва: “Важна характеристика на очертания център е, че тук концентрацията е достигнала своите граници. В центъра не бива да се строи. Допуска се само реконструкция и реставрация на старите сгради. Насищането на центъра с политика, култура, икономика е достигнало предела си. Усеща се дефицит на зелени площи.”2

Събарянето на някои от по-старите сгради в центъра на София и построяването на нови на тяхно място рязко контрастира с по-горе изложената теория. Тук бих могъл да посоча един пример от централната част на Генуа, където старите сгради са културни и архитектурни паметници, което очевидно не се случва старата градска част на София.

5. Характеристики на изследваната зона

В тази част на своята работа, ще се опитам да развия у читателя представата за обекта на моето изследване, като представя физическите характеристики на квартала и опиша взаимоотношенията между обитателите на изследваната зона. За да може четящия, следващите редове, да определи по-лесно посоката на движение на процесите протичащи в квартала ще се върна в годините преди промените през 1989 г., след което, по метода на сравнителния анализ да засегна и основната проблематика. Инструментите, с които съм си послужил в тази част на изследването са: включено наблюдение, някои от отговорите на интевюираните от мен живущи в квартала, както и снимков материал. Роден и израстнал съм в този квартал, продължавам да прекарвам голяма част от свободното си време там и ще се постарая да бъда максимално обективен описвайки особеностите на старата градска част.

Улици – тесни, павирани, еднопосочни, регулирани улички

Сгради – стари, тухлени сгради, построени в началото или средата на миналия век. Височината им е между три и шест етажа, като на всеки етаж има между един и три апартамента. Това са тъй наречените кооперации. Самото наименование предполага очаквания за един живот по-близък до живота в общността, отколкото в едно модерно градско общество. Също така, в района можеха да се видят еднофамилни, едно или двуетажни, къщи. Всяка една от тези сгради притежаваше външен или вътрешен двор. Често пъти дворове бяха свързани помежду си - дали заради паднала ограда или поради липса изобщо на такава. На улица ”П. Парчевич” 47 се намираше една изоставена, двуетажна сграда, в която до 1985 г. живееха две семейства.

След промените, някои от кооперациите бяха бутнати и на тяхно място се издигнаха нови, модерни здания, рязко контрастиращи със сградите построени преди повече от половин век.

Тук се може да се обърнем към Д. Варзоновцев, където се казва: “Важна характеристика на очертания център е, че тук концентрацията е достигнала своите граници. В центъра не бива да се строи. Допуска се само реконструкция и реставрация на старите сгради. Насищането на центъра с политика, култура, икономика е достигнало предела си. Усеща се дефицит на зелени площи.” Едно условие, което очевидно не е спазено на територията на изследваната зона.

Обществени заведения – преди промените в квартала имаше една хлебарница, един магазин за хранителни стоки, един плод и зеленчук, една сладкарница, един пункт за продажба на бира и безалкохолни напитки (съответно и за изкупуване на амбалаж).

Една от промените посочена от интервюираните беше появата на много нови заведения и магазини придаващи друг облик на квартала и съответно даващи възможност на избор.

Културни институции - Освен училището (”И. Н. Денкоглу”, най-старото училище в град София), затворено между улиците: ”П. Парчевич”, ”А. Кънччев”, ”П. Поптомов” (сега ”У. Гладстон”) и ”Г. Генов” (сега ”Хр. Белчев”) в квартала се намира и сградата на читалище ”Владимир Заимов” (след промените ”Р. Алексиев”) с прилежащите към нея двор и помощна сграда. В двора имаше три пейки и една чешмичка.

До 1996 г. читалището продължаваше да функционира, като след това беше реституирано и обявено за продан. През 1998 г. покривът му изгоря. В момента сградата стои неизползвана, а дворът към нея е превърнат в сметище.

Интензивност на движението на автомобили – преди 1989 г. тази част на града беше относително спокойна по отношение на интензивността на уличното движение. Тук ще илюстрирам с два примера: „Всеки ден баща ми паркираше автомобила под прозореца на апартамента, в който живееше нашето семейство. Той не притежаваше служебен абонамент за това място, нито го беше оградил или маркирал по някакъв начин. Просто живеещите бяха постигнали негласно споразумение и никой не паркираше на мястото на другия. Същевременно ние, децата играехме различни игри на улицата , като с часове можеше да не мине кола.”

След промените, един от най-големите проблеми в квартала се оказа невъзможността да бъде поет целия поток от коли, стичащ се към центъра на града. Липсата на изградена инфраструктура и обособени места за паркиране налага на шофьорите да нарушават правилника за да могат да спират своите автомобили. Едва през 2006 г. шофьорите бяха заплашени с глоби ако не спазват официалните изисквания. Това може да ни върне към темата за отношението към полицията и липсата на респект към тази власт. Неправилното паркиране често принуждава пешеходците да се придвижват по улицата, а лошата видимост пречи на водачите да пазят максимално добре придвижващите се пеша.

ГЛАВА ІІІ

РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО

Практическата част на изследването се състоеше провеждането на полуструктурирани интервюта (тук разчитах предимно на спомените на респондентите) и анкети. Интервюираните бяха хора на възраст между двадесет и осем и шейсет и девет години, хора от различни професии, различно образование и социален статус, които не бяха подбрани на случаен принцип.

Резултатите от тези интервюта послужиха за основа на следващата стъпка - изготвянето на анкета, където отговорите и изследваните променливи бяха базирани почти изцяло на отговорите получени в интервютата. В периода между 22.02.2004 г. и 17.03.2004 г. анкетирах шейсет души (тридесет и един мъже и двадесет и девет жени), избрани на случаен принцип по отношение на пол, образование и социален статус, но не и по отношение на възраст и време на живеене в изследваната зона. На места, където достъпът беше затруднен съм използвал анкетьори, които предварително бях инструктирал. В тази част от изследването си позволих да сваля долната граница на анкетираните до осемнадесет годишна възраст. Докато в интервютата разчитах до голяма степен и на спомените на респондентите, то при анкетите вече ме интересуваше какво се случва сега. Изискването тук беше, че анкетираните трябва да живеят на територията на изследваната зона повече от десет години. По отношение на професия, възраст, образование и социален статус участниците в анкетата са подбрани случайно .

В условието на десет от въпросите в анкетата е посочено, че респондентите могат да посочат повече от един отговор. Резултатите от получените отговори надхвърлят стоте процента и това е причината представените от мен графики да са под формата на чарт. Числата изобразени над колоните представят броя на респондентите посочили определен отговор, а не процента от всичките участвали в анкетата. В таблиците, изобразени под съответните графики съм посочил и какъв е процента на дали съответния отговор от общия брой анкетирани. Въпросите, изискващи по един отговор са

представени с пити, като посочените цифри показват процента от общия брой респонденти. Цифрите при тези въпроси не надхвърлят стоте процента.

1. Какви взаимоотношения наблюдавате между хората в квартала? Можете да посочите повече от един отговор

	жени	%	мъже	%	Общо	%
Озлобление	5	9%	8	13%	13	22%
отдръпнатост	6	10%	9	15%	15	25%
безразличие	12	20%	17	28%	29	48%
Добри	13	21%	9	15%	22	36%
Чудесни	0	0%	0	0%	0	0%
не мога да преценя	2	4%	0	0%	2	4%
друго(моля посочете)	1	2%	4	7%	5	9%

Целта на този въпрос беше да получа собствената оценка на респондентите за взаимоотношенията в изследваната зона. Отговорите, които оформиха въпроса са получени на базата на предварително проведените интервюта.

От възможността да посочат повече от един отговор са се възползвали двадесет и един души(единадесет мъже и десет жени).

Ето и резултатите, които се получиха.

- Тринадесет души(пет жени и осем мъже) или 22 % са посочили “озлобление”.

- Петнадесет от анкетираните(шест жени и девет мъже) или25% са отбелязали “отдръпнатост”.

- “Безразличие ” е най-често посочваният от респондентите отговор.

- Двадесет и девет души(дванадесет жени и седемнадесет мъже) или 48%, че живущите в квартала нямат отношение към съседите и съкварталиците си или по-скоро се интересуват предимно от собствените си проблеми.

- Тридесет и шест процента или двадесет и двама анкетирани (тринадесет жени и девет мъже) смятат, че отношенията между хората в квартала са добри, но никой не ги намира за чудесни.

- Две респондентки или 3% не могат да преценят какви са взаимоотношенията между живеещите в квартала.

- Пет души или 9% от изследваната група са попълнили графата “друго”. В отговорите присъстват двуличие(двама мъже), завист и егоизъм(двама мъже) и интригантство(една жена).

От възползвалите се от възможността да посочат повече от един отговор, седем души (шест жени и един мъж) смятат, че отношенията между живеещите в квартала са добри. Наред с този отговор обаче, анкетираните са задраскали и отговори като : безразличие, отдръпнатост и озлобление. От това противоречие в отговорите можем да съдим, че тези респонденти не разглеждат еднозначно взаимоотношенията между хората.

Другите анкетирани, дали повече от един отговор са посочили някоя от първите три възможности, а именно: озлобление, отдръпнатост, безразличие.

Този въпрос присъства във всички предварително направени интервюта. Двама от интервюираните смятат, че няма промяна в отношенията между хората или, че те са прекрасни. В останалите шест от тях респондентите говорят за движение и промяна във взаимоотношенията главно в негативна посока.

Какви са причините за тези промени са предмет на изследване на следващия въпрос.

2. На какво според вас се дължат в най-голяма степен промените в отношенията между хората от квартала?

Ако смятате, че няма промени отбележете под таблицата и не я попълвайте.

Променливите отбелязани във този въпрос са пет на брой, като

анкетираните, които смятат, че няма промяна във взаимоотношенията между хората от квартала не попълват другите възможности. Останалите отговори са степенувани съответно: без значение; малко важно; не мога да преценя; важно значение; особено важно значение. От анкетираните шейсет души, 28% смятат, че отношенията между живеещите в квартала не са се променили след 1989 година.

В следващите редове ще Ви запозная с мнението на останалите 72% от анкетираните, които виждат някакви промени в отношенията между хората от тази част на града и как те ги степенуват по важност.

- Промяна в икономическото положение на хората

В теорията за общността Тьонис говори за различните дружбата, като посочва няколко предпоставки за нейното наличие. Една от тях според него е, че тя се основава на равенството. След събитията от 1989 г., политическите и икономически промени в държавата дадоха отражение и в живота на обикновените граждани. Промените в доходите и различните условия на живот неминуемо доведоха до едно отдръпване и недоверие между доскорошните приятели.

Поглеждайки резултатите от направената анкета ще забележим, че едва 2% от анкетираните смятат, че икономическото положение на хората е без значение за промяната в техните взаимоотношения. Продължавайки нататък виждаме, че респондентите, които отдават малко значение (но не никакво) на икономическия фактор са 12% или с десет процента повече от първата група. Три процента от анкетираните не могат да преценят какво влияние оказва тази променлива върху взаимоотношенията на живеещите в квартала. Тридесет процента от изследваната целева група отдават важно значение на този фактор, а 25% го смятат за особено важен за създаването или разпадането на определен тип неформални връзки. На практика това са 55% или повече от половината респонденти, които смятат, че икономическото положение на хората играе важна роля. Този фактор оказва важна роля в нарушаването на социалния контрол в изследвана градска зона.

Вече споменахме за приблизително еднаквия социален статус, на живеещите в тази част на града хора, преди 1989 г. Промяната на този статус и промяната във взаимоотношенията на хората, в следствие от този фактор, спомагат за разпадането на една хомогенна група и съответно намаляват ефективността на социалния контрол.

- по-малко свободно време

При регламентирано и близко по продължителност работно време, преди 1989 г., хората имаха приблизително еднаква възможност за осъществяване на социални контакти. След промените, с появата на нови възможности за работа и различните форми на работно време (почасова работа, нощни смени, по-дълго работно време и др.) възможностите за общуване между хората се промениха.

Осем процента от респондентите не са могли да преценят дали фактора време играе някаква роля при промените в общуването между хората от квартала.

Разглеждайки графиката симетрично – без значение- особено важно значение; малко важно- важно значение – ще открием, че за разлика от предходния въпрос, в процентното съдържание на отговорите няма толкова ясно изразена разлика.

Десет процента от респондентите смятат, че липсата на време не е от решаващо значение за взаимоотношенията между хората в квартала, а осем процента смятат, че това е от особено важно значение. Двадесет процента смятат, че това е малко важно, срещу двадесет и пет, които го определят като важен елемент. Събрани процентно получаваме тридесет процента (без значение; малко важно) срещу тридесет и три процента (важно значение; особено важно значение). За сравнение, в предходния въпрос процентите са съответно, четиринадесет срещу петдесет и пет.

Изводът, който можем да направим е, че заетостта не оказва влияние върху социалните контакти на тридесет процента от анкетираните, докато за тридесет и три процента от респондентите това би могло или се явява като проблем. Тези тридесет и три процента са разпръснати по цялата изследвана територия. Ограничавайки контактите си, те се подлагат на “доброволен остракизъм”.

Тук се връщаме към теорията на П. Бъргър, според когото една от формите за упражняване на социален контрол е именно изхвърлянето от групата. Разбира се, в конкретната ситуация говорим за едно “доброволно” излизане от тази група, което от своя страна ни препраща към учените от Чикагската школа или по-точно към това, което те наричат биотично ниво на поведение или поведение диктувано от инстинкта за самосъхранение.

- поява на нови обитатели в квартала

Осемнадесет процента от изследваната целева група смятат, че появата на нови обитатели в квартала не оказва влияние в промяната на отношенията между хората. Според двадесет и три процента от анкетираните, новите хора в квартала не са сериозен фактор, спомагащ за промяната на определен тип отношения. Дванадесет процента от респондентите не могат да преценят влиянието, което оказват новите обитатели в създаването или разпадането на връзките между хората от квартала. Тринадесет процента от участниците в анкетата смятат, че появата на новите обитатели има важно значение за промяната във взаимоотношенията между живеещите в квартала. Особено важно значение на този фактор отдават пет процента от изследваните.

До известна степен бях изненадан от тези резултати. Преди да започна изследването бях провел разговори с някои от живеещите в квартала и оценките, които те даваха за “новопристигналите” не бяха особено ласкави. Както можем да видим от графиката обаче, това не се оказва решаващ фактор.

- напускане на стари обитатели от квартала

Десет процента от респондентите, са посочили “без значение” като отговор на този въпрос.

Напускането на стари обитатели е малко важен фактор според 23% от анкетираните.

Тринадесет процента от участниците в анкетата не могат да преценят какво влияние оказва този фактор върху отношенията между хората. Според други 13% от анкетираните напускането на стари обитатели на квартала играе важна роля върху съвместния живот на живеещите в изследваната зона.

От особено важно значение е тази променлива за 12% от участниците в изследването. Ако разгледаме симетрично данните от последните два въпроса ще забележим, че получените резултати от посочилите като отговор малко важно - важно значение (23% и 13%) се повтарят и в двата случая. Приблизително еднакъв е процентът на посочилите не мога да преценя (съответно 12% и 13%). Интерес могат да представляват данните получени в крайните посочени възможности, без значение – особено важно значение. В предходния въпрос получените резултати са съответно 18% и 5%. Поглеждайки данните от последния въпрос ще забележим, че процентите на посочилите, без значение намалява до 10%, за сметка на процента на отговора особено важно значение, които вече са 12%.

От получените данни достигаме до извода, че според респондентите, напускането на стари обитатели на изследваната зона играе по-голяма роля за промените в отношенията между хората от квартала.

- променили са се интересите на хората

Според 2% от анкетираните промяната на интересите на хората не оказва никакво влияние върху техните взаимоотношения. Седем процента от респондентите смятат, че този фактор е малко важен в отношенията между живеещите в квартала. Същият процент е получен и сред анкетираните, които не могат да преценят как промяната на интересите на хората са се отразили съвместния живот на обитателите на квартала. Според 20% тези промени имат важно значение за промяната в отношенията между хората от изследваната целева група, а 36% смятат, че тази променлива има особено важно значение.

Процентът на посочилите като отговор особено важно значение тук е най-висок в сравнение с предните въпроси. Първоначално сметнах, че под интереси, респондентите отново се обръщат към въпросът за икономическото положение на хората, като фактор, влияещ на техните взаимоотношения. Сравнявайки резултатите от двата въпроса, установих че отдаващите по-важно значение тук са с 11% повече от тези, посочили икономическия фактор. Следователно, парите, не са единственият най-важен фактор при промяната във взаимоотношенията между живущите в квартала.

3. Познавате ли съседите си?

Този въпрос има за цел да изследва степента на близост между хората от изследваната целева група, като предпоставка за наличие на социален контрол. Тук бихме могли да се обърнем към теорията на П. Бъргър, в която се казва: ”Там където хората живеят и работят в компактни групи, в които всеки е лично познат на останалите и към които те са привързани с чувства на лична лоялност(този вид групи социолозите наричат първични групи), там върху действителните или потенциални носители на отклоняващо се поведение се стоварват много силно въздействащи и същевременно незабележими механизми на контрол.” (Покана за социология)

Изготвените графики са под формата на чарт, тъй като получените данни надвишават стоте процента. Посочените цифри показват броя анкетираните посочили съответния отговор. В таблиците под графиките, освен броя на хората е показан и какъв процент от всички респонденти са отговорили по съответния начин.

- такива, нанесли се а последните десет години

	жени	%	Мъже	%	Общо	%
Познавам ги по физиономия	20	34%	22	37%	42	71%
Познавам ги и по имена	9	15%	13	21%	22	36%
Знам детайли от биографията им	1	2%	2	3%	3	5%
Не мога да преценя	1	2%	1	2%	2	4%
Не ги познавам изобщо	1	2%	2	3%	3	5%

Четиридесет и двама души или 71%, отговарят, че познават съседите, които са се нанесли в последните десет години по физиономия. Двадесет двама от респондентите или 36% знаят и имената на настанилите се в последните десет години. Едва трима от анкетираните или 5% отговарят, че знаят и детайли от биографията им. Двама от участниците в анкетата или 4% не могат да преценят до каква степен познават новите си съседи, а трима от респондентите или 5%, отговарят че изобщо не познават хората нанесли се през последните десет години.

- такива, живеещи повече от десет години

	Жени	%	Мъже	%	Общо	%
Познавам ги по физиономия	29	48%	31	52%	60	100%
Познавам ги и по имена	20	34%	19	32%	39	66%
Знам детайли от биографията им	7	12%	6	10%	13	22%
Не мога да преценя	0	0%	0	0%	0	0%
Не ги познавам изобщо	0	0%	0	0%	0	0%

Шейсет човека или 100% (срещу 71% за нанеслите се в последните десет години) от участниците отговарят, че познават по физиономия хората, с които съжителстват повече от десет години. Тридесет и девет души или 66%( срещу 36%) от респондентите отговарят, че знаят и имената на съседите, с които живеят повече от десет години в една сграда, а тринадесет души или 22%(срещу 5%) знаят детайли от биографията им. Нито един от анкетираните не е посочил отговорите – “не мога да преценя” и “не ги познавам изобщо”, съответно срещу 4% и 5% за новонастанилите се.

Тук отново ще се върна към въпроса за факторите, оказали влияние във взаимоотношенията на хората от изследваната зона. Там респондентите отдават по-голямо значение на графата напуснали обитатели на квартала, като фактор за промяна в човешките взаимоотношения, отколкото на новопоявилите се жители на изследваната зона.

Поглеждайки резултатите от последния въпрос обаче, ще установим, че участниците в изследването(хора живеещи повече от десет години в квартала) не познават новите си съседи в такава степен, както познават тези, с които съжителстват от по-дълъг период от време. Звучи съвсем логично, ако според анкетираните появата на нови обитатели в централната градска част има важно значение за промяната във взаимоотношенията между хората от изследваната зона, но според резултатите това не е така. Това ме връща към първия въпрос, където изследвах собствената оценка на респондентите за отношенията между хората от квартала. Там най-често посочвания отговор беше “безразличие” (49%). Следователно, изводът до който стигнах е, че на мястото на вече разрушените съседски връзки не се създават нови такива. Това разбира се има и своето обяснение. Трудно би било за няколко години да се създадат връзки подобни на други, изградени понякога за няколко поколения. Като друга причина би могла да посочена честата смяна на живеещите и участващите в живота на изследваната зона след 1989 г. Някои от апартаментите смениха по няколко пъти своите собственици и наематели, помещенията пригодени за търговска цел пък често сменяха своята сфера на дейност, което допълнително затруднява установяването на по-трайни взаимоотношения. Това е все едно всеки месец да сменяш номера на мобилния си телефон и да очакваш познатите ти да го знаят само защото познават теб.

И макар мобилността да е една от характеристиките на модерното общество, липсата на ясно установени конвенции по отношение на грижата за облика на квартала (вероятно не само изследвания), разпадането на един тип връзки между обитателите му и липсата на нови би могло да бъде предпоставка за нарушен социален контрол.

Имено решаването на общите нужди и проблеми е предметът на изследване на следващия въпрос.

4. Как решавате общите проблеми на входа?

- събиране на пари за общи нужди( почистване, ток, асансьор и т.н.)

а) живеещи повече от десет години

Според 87% от респондентите, живеещите повече от десет години дават пари за общите на нужди на живеещите в дадена кооперация. Осем процента от анкетираните смятат, че съседите, с които съжителстват повече от десет години не дават парите за общи нужди. Отговорът “друго” е посочен от три процента от участниците в изследването. Два процента от анкетираните не са посочили никакъв отговор.

б) нанесли се последните десет години

Осемдесет и един процента от анкетираните са посочили отговора “дават”, когато въпросът се отнася за нанеслите се в последните десет години.

Тринадесет процента от респондентите смятат, че съседите, с които съжителстват от по-скоро “не дават” пари за общите нужди на входа.

И тук посочилите друг отговор са 3% от участниците в изследването.

Процентът на неотговорилите тук е 3%.

в) фирми

Според 87% от респондентите, фирмите дават пари за общите на нужди на живеещите в дадена кооперация. Осем процента от анкетираните смятат, че работещите в сградата не дават парите за общи нужди. Отговорът “друго” е посочен от 3% от участниците в изследването. Два процента от анкетираните не са посочили никакъв отговор.

- събиране на пари за ремонт на сградата

а) живеещи повече от десет години

Според 89% процента от респондентите живеещите повече от десет години в квартала дават пари за ремонта на сградата. Осем процента от анкетираните, са посочили като отговор “не дават”. Три процента от участниците са дали друг отговор.

б) нанесли се през последните десет години

Седемдесет и осем процента от участниците в анкетата, отговарят, че новите им съседи дават пари за ремонт на сградата. Процентът на далите отрицателен отговор тук вече е седемнадесет. Три процента са дали друг отговор. Два процента не са посочили никакъв отговор.

в) фирми

Според седемдесет и един процент от участниците в изследването фирмите, помещаващи се в сградите в изследваната част на града дават пари за ремонт на съответната сграда. Двадесет и три процента са посочили отговор “не дават”. Три процента от анкетираните са посочили друг отговор. Три процента от респондентите не са посочили никакъв отговор.

- участия в мероприятия, свързани с почистване около кооперацията

а) живеещи повече от десет години

Шейсет и два процента от респондентите смятат, че живеещите повече от десет години участват в мероприятия свързани с почистване около съответните кооперации. Тридесет и пет процента отговарят, че хората, с които съжителстват повече от десет години нямат отношение към териториите около сградите. Три процента от анкетираните са посочили друг отговор.

б) нанесли се през последните десет години

Тридесет и седем процента от респондентите споделят, че новите им съседи участват в мероприятия свързани с почистване около сградата. Шейсет процента от анкетираните отговарят, че новите им съседи не участват в почистването около сградата.

Три процента от участниците в изследването са посочили друг отговор.

в) фирми

Едва осемнадесет процента от респондентите споделят, че работещите в съответната сграда участват в мероприятия свързани с почистване на територията около сградата. Седемдесет и девет процента от участниците в анкетата смятат, че фирмите не участват в оформянето на територията около сградите. Три процента от анкетираните са посочили друг отговор.

Разглеждайки резултатите от този въпрос бихме да установим още една предпоставка за наличието на нарушен социален контрол. Според респондентите (хора, живеещи повече от десет години в изследваната зона), нанеслите се в последните десет години, както и фирмите помещаващите се в съответните сгради не участват толкова активно в мероприятията свързани с решаване на общите проблеми, колкото активни са живеещите повече от

десетилетие.

При събирането на средства за общи нужди, според 87% от респондентите живеещите повече от десет години дават пари. Същият процент виждаме и когато става за фирмите обитаващи съответната сграда. Той обаче намалява, когато анкетираните са запитани за отношението на нанеслите се в последните десет години и процентите вече са осемдесет и един.

Първият по-сериозен конфликт се появява, когато на обитателите се налага да събират пари за ремонт на сградата. Тук процентите са съответно 89% за живеещите от по-дълъг период от време срещу 78% за нанеслите се в последните десет години и едва 71% за фирмите. За разлика от средствата отделяни за общи нужди тук разликата в процентите е значително по-голяма, което е предпоставка за създаване на конфликтни групи и съответно говори за наличие на нарушен социален контрол.

Най-осезателна разлика в процентно отношение се получава в отговорите на въпроса, свързан с организацията за почистване на общите територии около жилищните сгради. Според 62% от респондентите живеещите повече от десет години участват в този род мероприятия, докато при нанеслите се в последните десет години и фирмите този процент драстично намалява, съответно до 37% и 18%. Може би тук най-ясно бихме могли да видим разликата между различните групи обитаващи квартала и отношението им към него.

Както можем да установим от предходния въпрос, хората живеещи от по-дълго време се познават в по-добре, което до голяма степен улеснява организирането им за общи мероприятия. Въпросът с фирмите помещаващи се в тази част на града би могъл да се разгледа от друга позиция. Работещите в изследваната зона, като живеещи другаде, може би не считат за техен “дълг” да участват в мероприятия в територия, с която не се чувстват обвързани.

5. Кой според вас, независимо от официалните разпоредби, трябва да отговаря за поддръжката на сградата?

Според 38% живущите в сградата трябва да отговарят за поддръжката на сградата. Четиридесет и седем процента от анкетираните смятат, че за това трябва да се грижи общината. Друг отговор са посочили петнадесет процента от респондентите.

Връщайки се към предходния въпрос бихме могли да открием една съществена разлика. Когато става въпрос за събиране на пари за ремонт на сградата според 89% от участниците в изследването, живеещите повече от десет години дават пари. Едва 38% от тях обаче смятат, че те са тези, които трябва да отговарят за поддръжката на сградата. Според 47% от респондентите общината е тази, която трябва да се грижи за външния вид на сградите. Според официалните разпоредби тази дейност трябва да се осъществява от живеещите на съответното място, докато преди 1989 г. с тази дейност се занимаваше общината. Може би споменът от този период, икономическото положение и данъците, които хората плащат дават основание на тези 47% да отговорят по този начин.

От анкетираните 15% смятат, че трябва да има някакъв компромисен вариант, според който общината и живеещите трябва да си поделят задълженията по поддръжката на сградата.

Тук ще завърша с един пример. Преди две години бях паркирал колата си на тротоара под една сграда. Признавам, че не бях спазил разстоянието, което изискват нормативните уредби, но на този въпрос ще се спра по-късно в своята работа. Вечерта, от фасадата на сградата се откъсна голямо парче мазилка и тухли и се стовари върху автомобила ми. Покривът на моторното превозно средство беше продънен и задното стъкло счупено. За щастие застрахователите поеха всички щети , но кой щеше да носи отговорност ако в този миг по тротоара преминаваше човек?

6. Според Вас, трябва ли да има задължителни дни, в които хората от квартала да се организират за почистване на общите територии?

- Шейсет и осем процента от анкетираните смятат, че трябва да има задължителни дни, в които хората от квартала да се организират за почистване на общите територии. Тридесет и два процента от респондентите са против тази форма на организация за почистване на квартала.

- Съвсем умишлено използвах думата “задължителни” в този въпрос. Трябва да призная, че процентът на посочилите отговор “Да” е по-голям от очаквания от мен имено заради посочената форма на организация, но според тези 68% това е най-добрият начин на организиране на хората. Може би част от респондентите посочили този отговор все още не са се отърсили от живота преди 1989 г., когато обикновения човек беше инструмент в ръцете на държавата, а не обратното. Различните форми на заетост, както и споменът за ”Ленинските съботници” е вероятната причина останалите 32% да не предпочетат тази форма на организация.

Със следващия въпрос изследвах степента на сигурност, която имат живеещите в централната градска част. Преди 1989 г. почти всяка вечер аз и родителите ми имахме гости или ние самите на гостувахме на някое семейство от квартала. В Новогодишната нощ вратите на апартаментите в нашата кооперация бяха отворени по цяла нощ, а живеещите излизаха в полунощ и заедно образувахме новогодишното хоро.

Улицата беше мястото, където заедно с другите деца играехме на различни игри без да се притесняваме, че можем да бъдем ударени от кола или да бъдем обрани.

Разглеждайки данните получени от следващия въпрос ще установим, че домът е мястото, където по-голямата част от анкетираните се чувстват сигурни, но според някои от тях дори и там не са в пълна безопасност. Нито един от респондентите не е посочил улицата като отговор, макар че 10% от участниците в изследването да споделят, че се чувстват сигурни навсякъде.

7. Къде се чувствате най-сигурен? Можете да посочите повече от един отговор.

	жени	%	мъже	%	Общо	%
В къщи	19	32%	24	40%	43	71%
на улицата	0	0%	0	0%	0	0%
в обществени заведения и организации	1	2%	0	0%	1	2%
не се чувствам сигурен никъде	8	13%	6	10%	14	23%
чувствам се сигурен навсякъде	4	7%	2	3%	6	10%
не мога да преценя	1	2%	2	3%	3	5%
друго( моля посочете)	0	0%	0	0%	0	0

Целта на този въпрос бе да установя степента на сигурност на обитателите в изследваната част на града. Най-често срещаният сред респондентите отговор е “в къщи”. Той е посочен от четиридесет и трима души или 71% от анкетираните. Четиринадесет души или 23% са отговорили, че не се чувстват сигурни никъде. Сигурни навсякъде се чувстват едва шест човека или 10% от цялата изследвана група. Трима от респондентите или 5% от изследваната група не могат да преценят къде се чувстват най-сигурни.

В условието на въпроса е записано, че може да бъде посочен повече от един отговор. От тази възможност са се възползвали седем души (четири жени и трима мъже) от анкетираните шейсет. И при седемте души първият посочен отговор е: ”в къщи”. От далите втори отговор четирима са посочили: ”не се чувствам сигурен никъде” (трима мъже и една жена), което до известна степен противоречи на първия отговор – би могло да се заключи, че домът е последното им убежище, в което уви, също не се чувстват защитени. Двама са посочили ”чувствам се сигурен навсякъде” (жени), а един - ”обществени заведения и организации” (жена). Тук можем да се отнесем към теорията на З. Бауман, отнасяща се до формите на заедност. “В уличната заедност другия е препятствие; срещата е безсмислица и губене на време. На улицата да бъдеш редом с някого не може да бъде избегнато. Но всеки се опитва да не бъде с другия”.

8. На престъпление от какъв тип сте бил жертва?

Можете да посочите повече от един отговор.

	жени	%	Мъже	%	Общо	%
домашен обир	13	21%	16	27%	29	48%
уличен грабеж	8	13%	4	7%	12	20%
кражба на автомобил	2	3%	5	9%	7	12%
побой на улицата	2	3%	3	5%	5	8%
друго(моля посочете)	2	3%	2	3%	4	6%
не съм бил жертва на престъпление	9	15%	11	18%	20	33%

Двадесет и девет от респондентите или 48% от всички анкетирани са ставали жертва на домашен обир. Пострадали от улични крадци са били дванадесет души или 20% от цялата изследвана група. Дванадесет процента от анкетираните или седем души са се разделяли, не по свое желание, с автомобила си. Пет души или процента от респондентите са ставали жертва на улични побойници. Шест процента или четирима души са посочили отговора “друго”. Двадесет души или 33% не са ставали жертва на никакво престъпление.

От получените резултати виждаме, че една трета от респондените не са били жертва на престъпление. Останалите 67% или четиридесет души са посочили петдесет и седем престъпления, което прави по 1.7 престъпления на човек, като приемем, че видовете криминални деяния не са се повтаряли. Най-интересният резултат тук можем да наблюдаваме при домашните обири. Двадесет и девет души или 48% от цялата изследвана група са ставали жертва на домашен обир. Въпреки това, ако се върнем към предния въпрос ще установим, че имено домът е мястото където респондентите се чувстват най-защитени. Може в случая собственото жилище се приема като последно убежище.

Жертвите на престъпления извън дома (уличен побой, грабеж, кражба на автомобил и др.) съставляват 46% или приблизително толкова, колкото и пострадалите при домашен обир. Защо все пак домът е предпочетен като по-сигурно място от улицата, може би ще установим от следващите въпроси. Там респондентите споделят дали са били свидетели на престъпления и от какъв род и какви реакции наблюдават в другите хора.

9. Били ли сте свидетел на престъпление?

Можете да посочите повече от един отговор.

	Жени	%	мъже	%	Общо	%
обир на апартамент	2	3%	7	12%	9	15%
уличен грабеж	10	16%	12	20%	22	36%
уличен побой	6	10%	10	16%	16	27%
убийство	1	2%	2	3%	3	5%
бомбен взрив	0	0%	2	3%	2	3%
друго(моля посочете)	0	0%	1	2%	1	2%
не съм бил свидетел на престъпление	15	25%	16	27%	31	52%

Девет от души или 15% от респондентите са били свидетели на обир на апартамент. Двадесет и двама от анкетираните или 36% са очевидци на уличен грабеж. Двадесет и седем процента или шестнадесет души са наблюдавали уличен побой. Трима от анкетираните или 5% са свидетели на убийство. За бомбен взрив споменават 3% или двама от респондентите. Тридесет и един души или 52% от цялата изследвана група не са били свидетели на престъпление. В графата друго, респондентът е посочил опит за убийство. Ако разгледаме резултатите ще видим, че процентно наблюдаваните престъпления на улицата са повече свидетелствата за домашни обири. Едва 15% от анкетираните са ставали свидетели на домашен обир. Хората ставали свидетели на престъпление на улицата са цели 73%.

Ако предположим, че човек е бил свидетел на няколко престъпления извършени извън рамките на дома, логично е той да чувства по-голяма сигурност в собствения си дом. Вероятно и самото познаване на обстановката придава една по-голяма увереност в собствените сили, която се губи в уличното пространство и човек е по-склонен да разчита на другите. А как реагират те, според участниците в изследването ще разберем от следващия въпрос.

10. Какви реакции на хората сте забелязвали в такива ситуации?

Можете да посочите повече от един отговор.

	жени	%	мъже	%	Общо	%
Обаждат се в полицията	10	16%	6	10%	16	27%
Намесват се в защита на жертвата	5	8%	6	10%	11	18%
Правят забележка на нарушителя	4	7%	0	0%	4	7%
Правят се, че не виждат	12	20%	13	22%	25	42%
Не реагират	7	11%	15	25%	22	36%
Друго(моля посочете)	1	2%	2	3%	3	5%
Неотговорили	0	0%	1	2%	1	2%

Според двадесет и седем процента, или шестнадест души от изследваната група, хората се обаждат в полицията. Според единадесет души, или 18% от анкетираните, хората се намесват в защита на жертвата. Осем процента или четири души, са наблюдавали как хора от квартала правят забележка на нарушителя. Според двадесет и пет души, или 42% от респондентите, хората се правят, че не виждат, когато се извършва престъпление. Тридесет и осем процента или двадесет и двама души от анкетираните смятат, че хората не реагират. Друг отговор са посочили пет процента или трима от респондентите. Един от респондентите не е посочил никакъв отговор.

Събрани процентно можем да забележим, че 52% от отговорите посочват някаква реакция от страна на хората. В този въпрос посочените отговори можеха да бъдат повече от един и съответно полученият резултат надхвърля стоте процента. Някои от участниците в изследването са наблюдавали корено различни реакции от страна на хората и съответно са отбелязали противоположни твърдения. Разглеждайки процента на отговорите: “правят се, че не виждат” и “не реагират”, ще установим, че процентно събрани дават резултат от 78%.

Какви са причините за тези реакции, според респондентите е ще разберем от следващия въпрос.

11. Защо според вас хората реагират по този начин?

Можете да посочите повече от един отговор.

	жени	%	Мъже	%	общо	%
смятат, че е техен дълг да се намесят	6	10%	3	5%	9	15%
вярват, че могат да помогнат	5	8%	5	8%	10	16%
вярват, че полицията ще помогне	7	11%	3	5%	10	16%
безразлично им е	5	9%	10	16%	15	25%
не реагират от страх	14	24%	20	33%	34	57%
друго(моля посочете)	1	2%	2	3%	3	5%
неотговорили	0	0%	1	2%	1	2%

Според 15% от анкетираните или девет души, хората смятат, че е техен дълг да се намесят. Според десет души или 16% от изследваната група, живущите в квартала, смятат, че могат да помогнат. Според същия процент от респондентите, хората вярват, че полицията ще помогне. Двадесет и пет процента или петнадесет души от анкетираните смятат, че на хората им е безразлично какво се случва. Петдесет и осем процента или тридесет и четири души смятат, че хората не реагират от страх. Трима души или 5% от анкетираните са посочили друг отговор. Един от респондентите не е отговорил на този въпрос. Четиридесет и седем процента от участниците в изследването вярват, че намесата на хората, под различна форма, би дала нужният резултат. Анкетираните, посочили безразличието като основен фактор за липсата на реакция на хората са една четвърт от цялата изследвана група. Това отново ни връща към първите въпроси от анкетата, където установихме, че промяната на интересите на хората и нарушеното общуване между тях, довежда до промяна в отношенията им един към друг и до едно ограничаване на индивида в рамките на собствения си живот. Според 58% от респондентите страхът в хората е основният фактор, който движи техните реакции.

Преди 10. 11.1989 г. нашият апартамент беше обран. Оказа се, че това са двама младежи от квартала, които са били видени от нашия съсед и по негово описание бяха заловени и откраднатото върнато. В днешно време, ако подадеш сигнал в полицията за забелязани нередности, дори и за висок шум, трябва да се идентифицираш пред органите на реда. В едно от направените интервюта се споменава за ответна реакция на нарушителите с директна заплаха за смърт.

След промените, както вече споменахме много от отношенията между хората се промениха по различни причини. Отново на преден план излиза въпроса за връзките установени между самите обитатели на изследваната зона. Разпадането на стари такива, несъздаването на нови и липсата на установени норми на поведение в ситуации засягащи социалния живот на едно общество могат да бъдат разгледани предпоставка за нарушен социален контрол.

Как според участниците в изследването реагира полицията, като един от инструментите за осъществяване на социалния контрол ще разберем от следващия въпрос.

12. Смятате ли, че полицията реагира адекватно?

На тридесет процента от анкетираните се е налагало да ползват нуждите на полицията, но това не е дало желаният от тях резултат. Петнадесет процента от респондентите не са търсили помощ от полицията, но нямат вяра в съответната институция и смятат, че тя не би реагирала адекватно. Седем процента от анкетираните са търсили съдействие от органите на реда и това е дало желаният от тях резултат. Тези, които не са търсили помощ от полицията, но вярват в институцията и нейната адекватна намеса са тридесет и три процента от цялата изследвана група. Дванадесет процента от респондентите не могат да преценят дали полицията реагира адекватно. Три процента са посочили друг отговор.

В демократичните общества е налице поне тенденция мнозинството от хората да споделят ценностите, в името на които се използват средствата за насилие. Разглеждайки получените резултати можем да установим липсата на това мнозинство, споделящо тези ценности. Наистина, 40% от анкетираните вярват в органите на реда, но на само 7% от тях се е налагало да се обръщат към тях и това да е давало нужния резултат.

От другата страна стоят съответно, 30% анкетирани, които са се обръщали към полицията с молба за помощ, но поради различни причини не са я получавали и 15%, на които не се е налагало да търсят органите на реда, но нямат вяра в тази институция. Разбира се, официалните власти не носят цялата отговорност за създалата се ситуация. Връщайки се към предните въпроси ще видим, че вина имат и самите граждани със своята незаинтересованост и бездействие.

Тук можем да се обърнем отново към Нюмън, според когото в определена среда и ситуация е възможно да настъпи състояние на неефективност и взаимна враждебност между местното население и органите на властта. На практика се получава един омагьосан кръг, който би могъл да бъде прекъснат при положение, че самите участници в живота на изследваната зона съдействат на официалните власти и изискват от тях.

13. Кое от твърденията смятате, че е характерно за вашия квартал? Можете да посочите повече от един отговор.

	жени	%	мъже	%	Общо	%
увеличиха се битовите кражби	15	25%	17	28%	32	53%
пешеходците не са защитени от шофьори	8	13%	11	27%	24	40%
увеличиха се наркоманите	14	24%	17	28%	31	52%
опасно е човек да се движи сам по улиците вечер	9	15%	7	12%	16	27%
кварталът е тих и спокоен	2	3%	3	5%	5	8%
кварталът е безопасен	3	5%	0	0%	3	5%
друго(моля посочете)	1%	2%	1	2%	2	4%

Този въпрос има за цел да разгледа собствената представа на анкетираните за живота на квартала извън личните взаимоотношения.

Според тридесет и двама души или 54% от респондентите, битовите кражби в квартала са се увеличили. Връщайки се към някои от въпросите, когато запитах респондентите дали са ставали жертва на престъпление, 48% отговориха, че домът им е бил обиран, а 15% са ставали свидетели на такова престъпление. Вероятно това е причината такъв процент анкетирани да са отбелязали този отговор. Четиридесет процента или двадесет и четири души, смятат че пешеходците не са защитени от шофьори.

Според официалните разпоредби, в еднопосочните улици автомобилите имат право да спират единствено от дясната страна на определено отстояние от тротоара за да не бъде затруднявано движението на пешеходците. След промените от 1989 г. се оказа невъзможно да бъде овладян потокът от коли стичащ се към центъра на града. Липсата на изградена инфраструктура и обособени места за паркиране налага на шофьорите да нарушават правилника за да могат да спират своите автомобили. Едва през 2006 г. шофьорите бяха заплашени с глоби ако не спазват официалните изисквания и въпреки това, както можете да се убедите, ако се разходите по малките централни улички, те не са спазени. Това може да ни върне към темата за отношението към полицията и липсата на респект към тази власт. Неправилното паркиране често принуждава пешеходците да се придвижват по улицата, а лошата видимост пречи на водачите да пазят максимално добре придвижващите се пеша. Това дава основание на тези участниците в изследването да смятат, че пешеходците не са защитени от автомобили.

Според тридесет и един от респондентите или 52%, наркоманите в квартала са се увеличили. Наркотиците са безспорно един от най-големите проблеми на обществото ни като цяло. Разположението на квартала е до много от местата за разпространение на наркотици и това от своя страна води до увеличаване на пристрастените дрогата. Двадесет и седем процента, или шестнадесет души от изследваната група, смятат, че е опасно е човек да се движи сам по улиците вечер. Отново се връщам към въпросите за степента на сигурност на анкетираните, характерът на престъпленията на които са били жертва или свидетели участниците в изследването. Събрани процентно, престъпленията извършени на улицата преобладаваха в отговорите, което дава основание на такъв процент респонденти да посочат този отговор. Според петима от респондентите или 7%, кварталът е тих и спокоен. Пет процента, или трима души вярват, че кварталът е безопасен. Двама души или четири процента са посочили друг отговор.

14. Какво разбирате, когато чуете понятието социален контрол?

Шейсет и два процента от анкетираните смятат, че социалният контрол се изразява в съдействието между органите на реда и цивилните граждани. Според 25% от респондентите, същественото за социалния контрол е, че това е контролът, който самите граждани трябва да осъществяват. Тринадесет процента от хората в изследваната група, смятат, че това е контролът, който властта трябва да упражнява.

Посочените отговори на този въпрос показват, че участниците в анкетата все още не са се отърсили напълно от спомените за времето на комунизма, когато обикновеният човек беше “инструмент” в ръцете на властта. Получените резултати показват, че хората от изследваната целева група се намират на едно междинно ниво от момента, в който самостоятелно да могат да осъществяват социален контрол. Дали, според респондентите, има осъществен такъв контрол или не ще разберем от следващия въпрос.

15. Смятате ли, че има осъществен социален контрол във вашия квартал?

	жени	%	мъже	%	общо	%
не, защото гражданите нямат узряло съзнание да го реализират	8	14%	11	18%	19	32%
не, защото няма заинтересованост у хората	10	18%	12	20%	22	38%
не, защото не се спазват законите	5	9%	13	21%	18	30%
има, но е сведен до минимум	3	5%	2	3%	5	8%
да, смятам че има такъв	3	5%	2	3%	5	8%
не мога да преценя	3	5%	0	0%	3	5%
друго( моля посочете)	0	0%	1	2%	1	2%

Според деветнадесет души, или 32% от анкетираните живущите в квартала нямат узряло съзнание и това е една от причините за невъзможността да бъде осъществен социален контрол. Тридесет и седем процента или двадесет двама души смятат, че няма заинтересованост у хората и съответно такъв контрол не се осъществява.

Връщайки се назад към другите въпроси към анкетата ще видим, че безразличието, незаинтересоваността и затварянето са най-често срещаните отговори в анкетите и интервютата.

Според 30% или осемнадесет души от анкетираните, законите не се спазват и това възпрепятства осъществяването на социален контрол. Тук отново се връщаме към отношението към полицията и отговорността, която трябва да поемат самите хора. Нарушаването на закона, дори и в “най-безобидна” форма, какъвто е случаят с неправилното паркиране е предпоставка за нарушен социален контрол. Пет човека или 8% от респондентите, смятат, че в квартала има осъществен социален контрол, но той е сведен до минимум. Същият е и процентът на хората, които смятат, че в квартала има реално осъществен социален контрол. Трима души или 5% не могат да преценят дали и под каква форма се осъществява социален контрол в тази част на града. Един от респондентите е посочил друг отговор. Осем от респондентите (шестима мъже и две жени) са посочили повече от един отговор.

В последната група въпроси съм поставил няколко условия към участниците в изследването. Едно от тях е респондентите да живеят повече от десет години на територията на изследвания квартал. По отношение на възрастта съм поставил долна граница на респондентите и тя е осемнадесет години. По отношение на пол, образование и доходи анкетираните са подбрани на случаен принцип.

16. Вашият пол:

Четиридесет и осем процента от изследваната целева група са от жени, а останалите петдесет и два процента са мъжки пол. По тношение на пола респондентите бяха избрани на случаен принцип.

17. Вашата възраст

Тридесет процента от респондентите са на възраст между осемнадесет и тридесет години. Хората на възраст между тридесет и една и четиридесет години, представляват петнадесет процента от цялата изследвана група. Седемнадесет процента от участниците в изследването са на възраст между четиридесет и една и петдесет години. Шест души или десет процента от респондентите са на възраст между петдесет и една и шейсет години. Респондентите на възраст между шейсет и една и седемдесет години съставляват двадесет процента от всички анкетирани. Хора на възраст между седемдесет и една и осемдесет години не са участвали в изследването. Осем процента от респондентите са на възраст над осемдесет години. Единственото условие тук бе участниците в анкетата да имат навършени осемнадесет години.

18. Вашето образование:

Шейсет и два процента от респондентите са с висше образование. Останалите тридесет и осем процента са със средно образование. Хора със основно и начално образова ние не са участвали в изследването. Чрез този въпрос читателят може да добие представа за степента на образованост на респондентите.

19. Вашите доходи:

Десет процента от участниците в изследването са посочили, че получават до сто и двадесет лева месечно. Хората, чиито доходи са между сто двадесет и един и двеста и петдесет лева представляват 34% от респондентите.

Анкетираните, които са посочили, че получават между двеста петдесет и един и четиристотин лева, са 13% от участниците в изследването. Осем процента са тези, които са посочили, че получават между четиристотин и един и шестстотин лева. Доходите на 7% от анкетираните са между шестстотин и един и осемстотин и петдесет лева. Между осемстотин петдесет и един и хиляда и двеста лева месечно са посочили , че взимат 5% от анкетираните. Нито един от участниците в изследването не е посочил доход над хиляда и двеста лева. Двадесет и три процента от респондентите не желаят да посочат личните си доходи.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В настоящата работа изследвах някои проблеми, свързани с промените или липсата на такива, настъпили в живота на хората от централната част на София след падането на комунизма. Съзнавам, че тези промени не са настъпили изведнъж и , че те са резултат от различни процеси родени в едно посткомунистическо общество. Годината, 1989 е по-скоро база, която играе ролята на основите при строежа на една нова къща.

Целите на работата бяха : да се установи има ли промени във взаимоотношения между живеещите в централната част на София и ако да, кои фактори, в най-голяма степен спомагат за тези промени да се установи степента на близост между обитателите на квартала – като фактор за наличие на социален контрол:

- да се установи чувството за сигурност на живеещите в квартала и доверието им към полицията;

- да се изследва степента и формите на социален контрол: доколко лесно се организират за начинание или дейности, свързани с ”общото благо” на общността ( като сигнал за наличие на социален контрол ); наличие на социални групи с конфликтни интереси и (експлицитни или имплицитни) противоречия (като сигнал за намалена ефективност на социалния контрол).

В теоретичната част на дипломната работа използвах материали от чуждестранни и български автори. Опирайки се на техните теории потърсих теоретични конструкции, които да ми помогнат да разкрия или обясня изследваните от мен явления

Втората стъпка в това изследване беше свързана най-вече с моите спомени и тези на анкетираните обитатели на квартала.

- да се установи как живеещите в квартала определят отношенията помежду си – смятат ли, че са настъпили промени от детството, гимназията и първите години на новия век. Също така и създаването на снимков материал, който да даде по-ясна представа за някои от характеристиките на изследваната зона.

Третата стъпка, практическата теренна част на изследването беше провеждането на полуструктурирани интервюта. Резултатите от тези интервюта послужиха за основа на следващата, четвърта стъпка - изготвянето на анкета, където отговорите и изследваните променливи бяха базирани почти изцяло на отговорите получени в интервютата.

С първата група въпроси имах за цел да получа собствената оценка на респондентите за отношенията между живеещите в квартала, да разбера причините за настъпилите промени, ако има такива и до каква степен се познават хората от изследваната зона.

В първия въпрос преобладаваха предимно негативни нагласи на респондентите, като безразличие беше най-често срещания отговор. Трябва да отбележим, че според някои от респондентите отношенията между хората са добри, а други са посочили взаимоизключващи отговори, което показва, че не определят еднозначно отношенията между хората.

- да установя дали има промени в отношенията между обитателите на квартала и причините довели до тях беше целта на втория въпрос. Според почти една трета от анкетираните няма промени в отношенията между живеещите в квартала. Според останалите изследвани промени са настъпили и основните причини, според участниците в изследването са промяната в интересите на хората и икономическият фактор. На заден план отстъпват идването на нови и напускането на стари съседи, както и свободното време.

От третия въпрос разбрах, че хората, които живеят от по-дълго време заедно се познават по-добре. Механизмите, с които могат да упражняват контрол помежду си са по-силни. Това от своя страна спомага и по-лесното организиране за начинания свързани с “общото благо”, което беше предмет на изследване на следващата група въпроси.

От получените резултати, установих, че живеещите повече от десет години на територията на квартала са по-активни в мероприятията свързани с ремонтни дейности по сградата, както и в начинанията по почистване на общите територии. Това от своя страна води до конфликти, в някои случаи явни между различните групи и до нарушен социален контрол. Според респондентите, напускането на стари обитатели на квартала играе по-голяма роля за промяната в отношенията между хората, отколкото появата на нови. Сравнявайки тези резултати и резултатите получени от последната група въпроси би следвало да заключим, че на мястото на разпадналите вече връзки между хората не се създават нови, което от своя страна е предпоставка за намалена ефективност на социалния контрол в централната градска част.

Със следващите въпроси изследвах степента на отговорност, която анкетираните смятат, че трябва да поемат за начинания извън сферата на частния живот, като поддръжка на фасадата на сградата и дейности свързани с почистването на общите площи. Резултатите показаха, че по-големият процент от участниците в изследването не смятат за свой “дълг” да поемат отговорността по изследваните проблеми.

Другата група въпроси целеше да изследва степента на сигурност на респондентите, техните реакции, отношението им към официалните

Власти. Домът остава най-сигурното място за участниците в изследването, въпреки че домашният обир е най-често срещан в отговорите на респондентите. Потенциалните опасности на улицата са повече и по-разнообразни.

Изследвайки реакциите на хората, видяхме, че най-често посочваните от респондентите отговори са – “не реагират” и “правят се, че не виждат” и причините според анкетираните основните причини за това са страхът и безразличието. Може би именно страхът, както може да се убедим и от интервютата, спира хората да съдействат на официалните власти. Това от своя страна намалява ефективността на полицията и съответно на доверието на хората към тази институция.

Какво разбират респондентите под понятието социален контрол и дали според тях има реално осъществен такъв в квартала беше предмет на изследване на следващите два въпроса. Според около две трети от участниците в изследването това е контролът, който трябва да бъде осъществяван съвместно от хората и официалните власти. Едва една четвърт смятат, че те са тези, които трябва да осъществяват социалния контрол. Изводът, до който достигнах от получените резултати е, че по-голямата част от анкетираните предполагат едно междинно ниво и все още не се смятат напълно готови да поемат отговорността за осъществяването на самостоятелен контрол, където официалните власти да са просто един инструмент за осъществяване на такъв контрол.

Едва една шеста от респондентите смятат, че има реално осъществен социален контрол или той е сведен до минимум в рамките на квартала. Причините посочените такъв да няма според останалите респонденти са неспазването на законите, отново безразличието(най-висок процент) и липсата на узряло съзнание в хората, което е предпоставка за намален социален контрол.

Анализирайки резултати получени от интервютата, анкетите, както и от своите собствени наблюдения, съпоставени с вече установените теории достигнах до извода, че преди 1989 г. животът в изследваната зона се доближаваше повече до живота в общността, описан от Ф. Тьонис, отколкото до живота в модерното градско общество. Отношенията създадени на базата на съседството бяха много характерни за изследваната зона. Малките улички, общи дворове, ниските три - четири етажни кооперации, в които живееха десетина семейства, както и липсата на избор на обществени места спомагаха за едно привикване на хората едни към други. Този начин на живот улесняваше упражняването на формите на социален контрол, представени от П. Бъргър и Н. Елиас. Ефектът от присмехът, клюката и остракизмът в една така представена ситуация би бил много по-ефективен. По отношението на насилието, като форма на контрол положението беше обратно на представеното за демократичните общества. Преди промените обикновения човек беше “инструмент ” в ръцете на официалните власти. Както можахме да се убедим от проведеното изследване, някои от респондентите все още не са се отърсили от този начин на мислене и за решаването на някои от проблемите те все смятат, че това е част от ресора на официалните власти.

След 1989 г. някои от обитателите напуснаха, появиха се нови съседи, а в някои от апартаментите се нанесоха фирми. Под една или друга форма досегашните взаимоотношения се промениха. Промените в състава на населението обитаващо изследваната зона, появата на много възможности за осъществяване на социални контакти, сведоха до минимум възможността за употреба на мирните форми на социален контрол, поради тяхната неефективност. Разпадането на стари връзки (поради икономически различия или просто поради отсъствие) и несъздаването на нови, незаинтересоваността на хората (най-често срещаният отговор в анкетите и интервютата) и липсата на изградени рамки (при смяната на режима), са предпоставки за намалена ефективност на социалния контрол.

Тук ще се обърна към индуската митология и значението на бог Шива в нея. Богът, който разрушава за да може всичко да бъде издигнато отново.

Тук процесът на разрушение не се състоя в буквалния смисъл и вероятно това е причината старото и новото да съжителстват силно контрастиращо и да създават усещането за хаос и за една протяжност във времето. Защото знаем, че е много по-лесно една нова къща да бъде издигната отново, отколкото да бъде изцяло реконструирана. Вглеждайки се внимателно в изследването обаче, ще видим, че някои от процесите протичащи в централната част на града са типични имено за съвременното модерно общество, характерно с мобилността и правото на свободен избор. Наистина, липсват “топлите съседски” взаимоотношения, описани от някои от интервюираните, но се създават тип взаимоотношения, характерни за големия град. Връщайки се отново към резултатите от анкетата, ще видим, че респондентите смятащи, че социалният контрол трябва да бъде осъществяван от официалните власти са много по-малък процент от тези, които смятат, че този контрол трябва да бъде дело на самите хора. Най-голям процент са тези, според които контролът трябва да се осъществява съвместно от цивилните граждани и органите на властта. Следователно, ако си представим дадената ситуация като пясъчен часовник, бихме могли да кажем, че сега е моментът, в който половината от времето е изминала и пясъкът в долната част на часовника започва да надвишава този от горната.

Тази работа, няма претенциите да бъде представителна за града, но би могла да послужи като основа на едно бъдещо изследване по цялата територия на столицата, а вероятно и в други градове.

Използвана литература

1. Ангелов,. А. ”Природата в София”.

2. Пеневска, В. “Пространството като част от човека”, УИ “Св. Климент Охридски”, София 1995 г..

3. Пеневска, В. “Градът между животното и човека”, сп.”Архитектура”, 1996 г.

4. Варзоновцев, Д. “Феноменът модернист”, издателство “Институт за модерността ” 2003 г.

5. Варзоновцев, Д. “Моят буржоазен град”.

6. Евтимов, И. “Един залив и един връх”.

7. Тодоров, Цв. “Живот с другите”, изд. “Наука и изкуство”, София 1998 г.

8. Бъргър, П. “Покана за социология”, изд.”Лик”, София 1999 г.

9. Елиаз, Н. “Общественият към самопринуда” , Във: Фотев, Г. “Извори на социологията”, изд. ”Идея” 1998 г.

10. Тьонис, Ф. “Общност и общество”, Във: Фотев, Г. “Извори на социологията”, изд. “Идея” 1998 г.

11. Бауман. З. “Живот във фрагменти”, изд. “Лик” София 2000 г.

12. Тулмин, С. “Космополис”, изд. “Калъс” 1994 г.

13. Newman, O. “Defensible space”, from Defensible space: “Crime Prevention Trough Urban Design” N.Y. 1973 г.

14. Szelenyi, I. “Cities under socialism- and after”, from:Andrusz, G., Harloe, M. and Szelenyi, I., “Cities after socialism”, Blackwell, 1996 г.

15. Шютц, А. “Чужденецът”, изд. “Лик” София 1999 г.

ПРИЛОЖЕНИЯ

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

Интервю 1

Име: 1

Възраст: 69 г.

Образование: висше

Занимание: пенсионер

Въпрос: Какви промени забелязвате в квартала след 10.11.1989 г.?

Отговор: Промените общо взето, тук в нашия квартал, са положителни. Улицата беше асфалтирана, построиха се някои нови сгради, които придават, така, по-съвременен облик на квартала. Имаме ново осветление на нашата улица, нови табели с имената на улиците...........разбира се, една голяма част от имената бяха сменени.

В.: Тези подобрения могат ли да се разглеждат, като инициатива на живеещите в квартала?

О.: Не бих казал, не бих казал, но общо взето преди десети ноември за архитектурния облик се грижеше съвета. С времето общата финансова криза, която е обхванала държавата, възможностите на бившите съвети намаляват, но има да се желае още много по отношение опазването на сградния фонд, на улиците, уличните настилки, на осветлението, външния вид на сградите. Много от кооперациите тук са строени преди доста години. Например нашата кооперация е строена преди около шестдесет години и тя все повече и повече придобива неугледен вид, защото хората в последно време нямат възможност да отделят средства за измазването и.

В.: Отношенията между самите хора промениха ли се по някакъв начин?

О.: Мисля че в отрицателна посока. Някои хора се отдръпнаха, някак си в себе си и гледат повече да общуват във семействата си. Отдавна няма това общуване, което аз си спомням от моите младежки години. В дворовете на кооперациите в квартала имаше градинки, имаше беседки и съответно съкооператорите се събираха, общуваха, грижеха се за тези места. Сега това го няма.

В.: Според вас на какво се дължат тези промени в отношенията между хората?

О.: Според мен това се дължи на факта, че хората имат много повече ангажименти и нямат това свободно време, което са имали преди.........да речем преди шестдесет години – говоря за моето детство – когато домакините си седяха в къщи, имаха възможност да подредят дворовете около кооперациите, да излязат да почистят улицата и т.н. Може би от силно политизирания живот, който беше наложен след девети септември, по време на комунизма, което дава и отпечатък, доведе до едно такова отдръпване на хората от обществения живот в квартала.

В.: До колко добре познавате съседите си?

О.: Е, аз се познавам сравнително добре със съседите, но за съжаление мога да кажа добри думи само за някои от тях. Голяма част от съседите са хора неприветливи, мрачни, неконтактни. Не желаят да участват, да речем в почистването на двора или на квартала. В никакъв случай не можеш да ги накараш, по какъвто и да е повод, да участват в едно такова начинание.

В.: В такъв случай , когато има някакъв проблем как се решава той?

О.: Решава се с помощта на по-възрастните съкооператори.....такива като мен. За съжаление младите хора рядко откликват по какъвто и да е повод.

В.: Виждам, че тук има офиси на фирми. Какви са взаимоотношенията ви с тях?

О.: Е те са външни хора и общо взето така, съдействат за вътрешния ред в кооперацията. Дават и пари, но така или иначе са външни хора и на тях така, много, не може да се разчита.

В.: Имали ли сте някакви конфликти с тях?

О.: Не, поне ние не сме имали някакви проблеми с фирмите в нашата кооперация. За другите не мога да кажа.

В.: По отношение на сигурността, сега или преди 10.11.1989 г. се чувствахте по-сигурни?

О.: Значи нас ни обираха и преди десети, и след това. Общо взето, преди трийсет години хората се чувстваха по-сигурни. Нямаше я тази ярко изразена престъпност, каквато е сега битовата престъпност, която се е разраснала. Както виждаш, тук всички сме с решетки на прозорците, метални врати, имаме охранителни уредби и т.н.

В.: Когато ви обраха, някой от съседите видял ли е нещо, реагирал ли е?

О.: Когато ни обраха за първи път, това беше някъде 86 – 87 г., съседи казаха, че са видели тука един млад мъж, облечен с черно яке да скача през единия от прозорците. Така че хората реагират, но какво от това. Тогавашната милиция нищо не направи естествено, да залови този крадец. Препоръчаха ни да пием по една студена вода. Обирите, които станаха години по-късно дадоха същия ефект, т.е. никакъв.

В.: Имали ли сте някакви други проблеми?

О.: Патили сме и от силна музика. В съседната кооперация, преди няколко години се настани една фирма, която явно е била от системата на т.нар. борчески групи, бандити направо казано. Нощно време тормозеха хората от целия квартал, като надуваха някаква свръх мощна уредба. Обикновено започваха по-тихичко, някъде към десет - единайсет часа и силата на звука достигаше максимума си към три часа през нощта. Хората протестираха, викаха полиция и какво ли не щеш, но никой не беше в състояние да им въздейства по какъвто и да е начин. Бяха заплашвали тяхна съседка пенсионерка с думите: ”Искаш ли да си ядеш пенсията”? Слава богу, изнесе се тази фирма и вече не ни тормозят.

В.: А на улицата чувствате ли се сигурен?

О.: Не, улицата е направо трагична. Тя не само, че не е сигурно място, но по нея е и трудно да се движиш. Виждаш за какво става дума. Паркирани коли и от двете страни. Ако си притежател на кола и решиш да я паркираш тук, в нашия квартал, това е направо изтезание. На мен ми се е случвало, преди да почна да я паркирам в гараж, да обикалям двайсет, трийсет дори четиридесет минути докато намеря празно място да я паркирам. Общо взето, при тази ситуация, сигурността на пешеходците по улиците на квартала е много така затруднена.

В.: Как според вас може да бъде решен този проблем.?

О.: Като се направят достатъчно подземни и надземни гаражи, които да приберат колите на хората, но не срещу такива страхотни цени на паркингите, каквито са сега. Аз плащам по деветдесет лева месечно за колата си за гаража под НДК. Това е една непосилна сума за деветдесет и пет на сто от притежателите на коли.

В.: Какво според вас е социален контрол?

О.: Не знам дали има такъв.

В.: Какво си представяте като чуете социален контрол?

О.: Някаква организация, обединение на хора, което да съдейства с органите на реда, полицията. Но не знам дали е възможно да се осъществи такъв социален контрол, защото гражданите трябва да имат дотолкова узряло съзнание та да могат да го реализират. Контрол, който да бъде в полза обществото

Интервю 2

Име: 2

Възраст: 67 г.

Образование: висше

Занимание: пенсионер

Въпрос: Какви промени наблюдавате в квартала след 10.11. 1989 г.?

Отговор: Ами в квартала най-големи промени има във връзка с десетките магазини, които се появиха със много богати и хубави стоки и порядъчно скъпи, някои от тях. Това е нещо, което ни правеше впечатление на всички, това бие на очи. Много и хубави магазини, много стоки......само магазин за пари няма.

В.: Взаимоотношенията между хората промениха ли се по някакъв начин?

О.: Взаимоотношенията между хората според мен охладняха. Хората не са това, което бяха по-рано. Няма ги топлите съседски отношения, но разбира се има и хора, които си остават същите, но има и такива, които много се различават от това, което са били. Може би от недоимък, може би от....някои дори бих казала от озлобление, че едни имат много пък други нямат дори и за храна.

В.: Освен финансови, има ли други причини според вас?

О.: Това, че непрекъснато си под напрежение, от крадци. Ние сме свидетели даже на нашата улица как окрадоха една жена. На съседната улица, в чейндж бюрото, убиха човек, на ”Ангел Кънчев”.

В.: Някои реагира ли при тези ситуации?

О.: Какво да реагират? Въобще може да се каже, че нямаше и ......даже и не говореха по между си хората за това. За тази жена, която окрадоха пред нас, един и дръпна чантата и избяга напред. Тя почна да вика:” Помощ, помощ”. Това стана тука на ”Ангел Кънчев” и ”Хан Аспарух” и чак на Витошка един човек му направи марка и той падна.

В.: Значи все пак е имало някаква реакция?

О.: Да, реагира, но много далече от мястото. Това стана в седем часа и имаше много хора по улицата. Никой нищо не направи.

В.: Отношенията със седите ви какви са?

О.: Със съседите ни отношенията са много добри. Говоря за старите, защото с тях се познаваме и се разбираме чудесно. Новите са много непознати за нас още. Тука от осем апартамента, на три собствениците има са във чужбина, други два, единият е офис, а другият е лекарски кабинет и три има, в които живеят........а и на тавана живее едно момиче.

В.: Как се разбирате с хората от фирмата и лекарския кабинет?

О.: Фирмата е нова и не ги познавам, но с кабинета добре се разбираме.

В.: Те поемат ли някакви ангажименти по отношение нуждите на входа?

О.: Ами, поемат, когато трябва нещо да се свърши, но много рядко. Те просто казват: ”О, да и ние ще участваме” обаче не участват. За сметка на това лекарския кабинет......лекарят се отзовава много. Благодарение на него боядисаха стълбите, вратата от към улицата. Той е много отзивчив.

В.: Как се грижите за чистотата?

О.: Чистотата, на нас ни чисти чистачка, за която всички си плащат.

В.: За двора как се грижите?

О.: А двора, отгоре хвърлят боклуци хора, които ние смятаме, че са интелигентни, но отгоре се изсипват пепелници с фасове, изсипват се остатъци от храна, разни пликчета. Въобще, за двора бих казала, жалко за културата на хората.

В.: Защо не организирате ден за почистване на двора?

О.: Не можем да организираме, защото няма хора, които да вземат участие. Ние тука с мъжа ми скубахме треви и почиствахме двора една година, но......

В.: Забелязвате ли някакви конфликти?

О.: Между съседите тука не съм забелязала някакви явни конфликти. По улиците и по автобусите, и по трамваите прави впечатление, че има доста често конфликти и то така от хора, които са изнервени, се заяждат помежду си. Даже мъжете, които не участваха, по-рано, в такива спорове сега и те започват да се заяждат.

В.: Къде виждате причините за това?

О.: Ами от.....много стресови ситуации съпътстващи живота и най-вече от недоимък . Особено пенсионерите са в жалко състояние.

В.: Засегнахме в началото темата за престъпността. Вие ставали ли сте жертва на престъпление?

О.: По отношение на престъпността...... нас са ни обирали тука няколко пъти. Единият път ние бяхме в хола, те влязоха в спалнята през прозореца. Взеха ми чантата с пенсията. Вторият път влязоха през прозореца на кухнята, а третия направо през вратата. Това наложи да сложим решетки. Тука сме като в затвор. Дворът беше пълен с наркомани. Врата сложихме, защото тук идваха деца, които си биеха инжекции. Даже аз един ден ги питах и се оказа, че са ученици още. Хубави, млади......деца, ученици. Когато ги попитах защо го правят, те казаха: ”Ами започнахме вече и не можем да спрем”.

В.: Кой, според вас трябва да помага на тези деца?

О.: Няма, аз питах даже доста така .....по познати, дали няма такъв орган, който да ги прибере, да се погрижи и да помогне на тези деца. Не, те казваха:” Дори и да кажете, ще ви отговорят, че това е обикновено явление”.

В.: Чувствате ли се по сигурни след мерките, които сте взели?

О.: Не, никак сигурна не се чувствам. Те са страшно изобретателни, сръчни и талантливи. Един ден заварихме в бравата, че са се опитвали да влизат. На горните етажи също бяха влизали. Нито един не е заловен. Четем, когато на някой известен човек му открадват колата, как след седмица е открита. Значи там полицията се старае повече. Това е ежедневие и понеже са много случаите явно, че не им достигат сили да помогнат на всички.

В.: Чувствате ли се сигурна, когато се движите по улицата?

О.:Аз преди това сам ходила, като ученичка, до десет и половина вечерта. Ходех на един драм състав чак до кино Благоев. От там се прибирах пеша до ул.”Хан Крум”, без притеснения, без майка ми да се тревожи, че по улицата нещо ще ми се случи. Тогава нямаше и толкова хора по улицата както сега. Но сега това е сигурно просто от напрежение и стрес. Като ходи човек зад гърба ми аз се обръщам и съм по-внимателна.

В.: Какво разбирате под социален контрол?

О.: На мен ми е трудно да формулирам какво е социален контрол, но аз бих казала, че това е контролът, който самите хора упражняват помежду си......едни на други. Такъв според мен няма. Всеки е незаинтересован, всеки гледа себе си, плюе и хвърля боклуци по улицата. Не смееш да направиш забележка, защото не знаеш какво те чака.

Интервю 3

Име: К. Колев

Възраст: 29 г.

Образование: средно

Занимание: безработен

Въпрос: Какви промени наблюдавате в квартала след 10.11. 1989 г.?

Отговор: Страшно много. Както в хората, така и в сградите. Улиците са по-осветени, увеличиха се заведенията и колите са много повече. Това е в общи линии.

В.: Отношенията между хората изменили ли са се по някакъв начин?

О.: Като за едно гладно общество, отношенията между хората се измениха максимално отрицателно. По принцип хората не са злобни, но в тези трудни времена всеки е по-внимателен и не толкова отворен към другите.

В.: Какви са отношенията ви със съседите?

О.: По-различни от преди. Появиха се нови съседи, фирми. С тях отношенията не са толкова близки, колкото с хората, с които живеем отдавна в кооперацията.

В.: Как решавате общите проблеми във входа?

О.: Всички проблеми се решават с пари. Пари се искат за чистачка, осветление и т.н., така че това е начинът. По принцип няма проблем хората да дават, но тези разходи също са големи за някои от тях. При нас има пенсионери и се вижда, че се ограничават. Общо взето парите са за покриване на най-дребните нужди.

В.: По отношение на чистота можете ли да кажете нещо?

О.: Чистотата е на сравнително добро ниво що се отнася до входовете, но не бих могъл да кажа същото за улиците в квартала.

В.: По-сигурен ли се чувствате след 1989 г.?

О.: Престъпността определено се увеличи и в този смисъл не се чувствам по-сигурен. Нито в къщи нито на улицата човек може да бъде максимално спокоен. Бомби гърмят навсякъде, като най-пресният пример е бомбата при ”Визаж”.

В.: Вие ставал ли сте жертва на престъпление?

О.: Разбивали са колата ми, на побоища също.

В. : Някой реагирал ли е, намесвал ли се е?

О.: Не. Всеки е толкова егоистично настроен вече, че такива работи са отживелица. Бреме на новото време. Разбира се, става въпрос за непознати хора.

В.: Какво разбирате под социален контрол?

О.: Взаимодействие между държавата и хората. Такъв смятам, че няма.

Интервю 4

Име: Г. Йорданов

Възраст: 37 г.

Образование : Висше

Занимание: работи в АД

Въпрос: Какви промени наблюдавате в квартала след 10.11.1989 г.?

Отговор: Има и хубави и лоши промени. Едно от хубавите неща е , че се появиха много хубави заведения и магазини, което придаде по-модерен вид на улиците. Е, все още сме далеч от истинския европейски вид, но придобива едно по-приятно лице. Все пак това е центъра на София и тук винаги се е обръщало повече внимание отколкото на другите квартали.

В.: Отношенията между хората промениха ли се по някакъв начин?

О.: Отношенията между хората преди осемдесет и девета бяха по-топли, защото се знаеше, че те са приблизително на едно ниво във финансово отношение. Нямаше такава разлика във заплатите и в класите и отношенията бяха по-топли и по-задружни. Сега вече хората се разделиха на много бедни, средна класа и тук-таме много богати. Много богатите са един по-тесен и затворен кръг. Отношенията между средната класа и много бедните се изостриха. Едно, че много бедните нямат никакво желание или нямат възможност да работят и както е характерно за българите.....не е важно ти да си добре, другия да е зле.

В.: Отношенията ви със съседите промениха ли се?

О.: За мен лично отношенията със съседите, от моя гледна точка не се промениха много. Тяхното отношение към мен също не се промени на пръв поглед, въпреки че знам, че се говори зад гърба ми. Аз се имам за човек от средната класа и знам как съм го постигнал. С много труд и рискове.

В.: Значи ли това, че промяната в отношенията е предимно на икономическа основа?

О.: Не само, но осемдесет процента от промените в отношенията смятам, че се дължат на това. Ако всички хора са добре задоволени, както в една западна държава хората няма да бъдат толкова изнервени. Знаеш за проблемите с паркирането в този квартал. Често стават инциденти именно за това, че някои е паркирал на чуждо място. Хора, съвършено непознати, нямащи какво да делят се сбиват само за това, че единия засякъл другия Това се дължи именно на тази изнервеност на хората, породена, според мен, от финансовите им проблеми.

В.: Как решавате проблемите свързани с чистотата и поддържането на сградата?

О.: Ами не се решават колективно в никакъв случай. Ние събрахме пари, но сме малка кооперация. Чувал съм обаче, че има по-големи кооперации, с повече от петнайсет апартамента, където спират ремонти, защото някои семейства нямат възможност да заделят хиляда – две хиляди лева за ремонт. Тогава наистина се изострят отношенията между живущите. В квартала повечето сгради са стари и имат нужда от ремонт. Някои от кооперациите са на по петдесет – шейсет години и започват да се рушат. Преди десети държавата даваше пари за ремонта и гражданите заделяха по-малко средства от своите доходи.

В.:Според вас трябва ли държавата да дава пари и сега?

О.: Трябва разбира се. Плащаме данък сгради и е нормално да се дават пари за поддържането на тези сгради. По отношение на чистотата нямаме никакво право на глас. Идват от общината, пишат ти данък смет, толкова пари. От там на татък ти нямаш никакво право на глас и никакво решаване.

В.: Вие организирате ли се по някакъв начин за почистване ?

О.: Преди имаше Ленински съботници и се организираха хората. Аз лично не съм уважавал тази форма на организиране, но се казва, че когато загубиш нещо, тогава го оценяваш. Сега, като се замисля, смятам, че са били хубаво нещо тези съботници. Вярно, излизаш една събота в месеца и си почистваш квартала, но то си е за теб. Да не забравяме и, че се появиха и много нови обитатели, които явно нямат нагласата, че за това, което е извън апартамента също трябва да се носи отговорност.

В.: Според вас, престъпността в квартала увеличила ли се е или е намаляла?

О.: Увеличила се е и в това съмнение няма. Преди десети имаше по-голяма сигурност. Аз съм се прибирал в три часа през ноща и не съм се страхувал изобщо. Големият ми син е на четиринайсет години и не го пускам сам на тренировка, защото само тенис ракетите му струват хиляда лева и мен ме е страх да не го набият. Скорошен пример беше бомбата при ”Визаж”. Вярно, че беше през нощта, но можеше да има хора наблизо, а и съседните сгради пострадаха. Колите също се увеличиха, което е проблем..Хубаво е всеки един човек да има кола и е нормално в двадесет и първи век, но центъра на града не е проектирана за такъв трафик, същевременно е най-натоварената част. Шофьорите паркират навсякъде където сварят .Това налага пешеходците да се движат по платното понякога, което не е безопасно. Споменах вече и за изнервянето от липсата на места за паркиране. Престъпността се е увеличила невероятно много и защото много хора идват от провинцията, но не всеки намира работа. Някои се принуждават да крадат или да вършат други престъпления само и само да оцелеят или да живеят по-добре. Престъпленията в нашия квартал смятам, че са дело на гастрольори от други квартали.

В.: Вие бил ли сте жертва на престъпление?

О.: Да, обраха ни апартамента през ноща, разбивали са ми стъклото на колата, кола са ми крали, което беше много нагло, защото беше през деня, а аз бях паркирал пред къщи. Аз не познавам човек, който да не е бил жертва на престъпление. Изходът от това положение е здрави закони. Четох в едно списание, че за двехилядната година в Букурещ не е открадната нито една кола. Това е защото присъдата е двайсет години и никой не му се рискува да лежи толкова време за хиляда марки.

В:. Според вас, как реагират гражданите в такива ситуации?

О.: Гражданите ги е страх защото нямат никаква сигурност. Много малко хора ще посочат някой престъпник и ще кажат: ”Да той беше, аз го видях”. Преди осемдесет и девета година тези хора ги имаше, защото имаха сигурност. Сега хората ги е страх, че престъпникът или неговите приятели ще се върнат и ще смачкат онзи, който е дръзнал да свидетелствува.

В.: Какво разбирате под социален контрол?

О.: Това е пак нещо, което на практика не може да стане. Разбирам го като, да се контролира начинът, действието, даже движението на обществото от самите хора, но малко не сме свикнали да имаме самостоятелен контрол над себе си. Да има ограничения просто. Да не накърняват човешките права, но да са базирани на някакъв закон тези ограничения.

В.: Нали има закони ?

О.: И ако се спазват тези закони социалния контрол ще го има.

Интервю 5

Име: П. Андреев

Възраст: 30 г.

Образование: средно - специално

Занимание: собственик на заведение

Въпрос: Наблюдавате ли някакви промени в квартала след 10.11.1989 г.?

Отговор: Да, промениха се много неща. Кварталът стана по-оживен, появиха се много нови заведения и вече се усеща свободното мислене на хората. Общо взето промените са в добра посока.

В.: Отношенията между хората промениха ли се по някакъв начин?

О.: Тук не бих могъл да кажа много хубави неща. Появи се много завист между хората и когато някой почне да изплува ”нагоре”, другите колективно го дърпат ”надолу” . Все още има и истински приятели, на които можеш да разчиташ при нужда, но те са вече все по-малко. Всеки е като вълк единак. Стават ненужни скандали и дрязги между хората, които могат да бъдат избегнати с един диалог.

В.: На какво мислите, че се дължи това?

О.: Най-вече на трудния живот според мен. Времената станаха трудни, все по-малко пари, хората вече не вярват толкова, колкото едно време и не са толкова задружни.

В.: Познавате ли съседите си и в какви отношения сте?

О.: С абсолютно всички се познавам. Всички до един са много точни и добри хора, което е една утеха в тези времена.

В.: Като собственик на заведение имал ли сте някакви проблеми със съседи и полиция.?

О.: Само с един, но той не е много нормален. С другите съм в прекрасни отношения. Повечето са доста по-възрастни и гледат на мен като на техен син може би.

В.: Как решавате проблемите свързани с чистотата и поддържането на сградата?

О.: Събираме се от време на време, когато трябва да решаваме някои проблеми. В това отношение сме задружни. Когато трябва са се чисти, излизаме и чистим. Вярно, има хора, които се покриват от тези неща, но като цяло сме задружни в това отношение. Всеки обича да му е чисто и приветливо.

В.: Според вас, престъпността в квартала увеличила ли се е или е намаляла?

О.: Престъпността я е имало и ще я има винаги, това е неизбежно. Важно е какви са нейните размери. Според мен тя прогресира, защото държавата е слаба, шири се голяма корупция навсякъде.

В.: Чувствате ли се сигурен на улицата?

О.: Ами то сигурност няма никъде. По улицата минават шофьори убийци, няма никакъв контрол, в къщи не знаеш кога ще дойде някой изпаднал да те обере, а и бомби гърмят, като случая с ”Визаж”

В.: Вие бил ли сте жертва на престъпление?

О.:О, няколко пъти разбиваха заведението. У дома също влизаха един път. Предполагам, че в тези ситуации става дума за изпаднали хора, предимно наркомани. В нашия квартал има прекалено много наркотици, дилъри, наркомани, хора без скрупули и задръжки. Виках полиция, идваха на оглед и нищо.

В.: Какво разбирате под социален контрол?

О.: Обществото, в което живеем ние трябва да каже един ден твърдо не на престъпниците, наркоманите и т.н. Хората да се обединят и да изкоренят тези боклуци, които има между нас за да може нашите деца да растат в една нормална обстановка. Да няма притеснения дали детето ти може да стане наркоман или престъпник под влиянието на такива хора. Е, разбира се няма да се връщаме към комунизма и да слагаме отрядници, но нашето съзнание трябва да е насочено в тази посока.

Интервю 6

Име: О. Белов

Възраст: 28 г.

Образование :висше

Занимание: лекар

Въпрос: Какви промени наблюдавате в квартала след 10.11 1989 г.?

Отговор: Промените са много. В отношенията между хората не забелязвам значителни промени. Говоря за тези, които се познаваме от дълго време. Може би хората се събират по-рядко сега и това е характерно по-скоро за възрастните. При младите няма голяма промяна според мен. Прави впечатление, че интересите се променят. Децата се ориентират повече към друг тип развлечения, като Интернет и компютърни игри например. По-рядко можеш да видиш деца да играят в училищния двор. Вярно е, че по наше време нямахме такива възможности, но все пак. Прави впечатление, че се увеличиха и заведенията и те са предпочитано място за събирания на младите хора от квартала. При възрастните промяната се дължи на факта, че много застаряха хората, които живеят в квартала и идват малко нови хора.

В.: Във вашия вход има ли нови съседи?

О.: В нашия вход има трима или четирима, предимно от провинцията. Те са млади и работят в София, но обикновено не се задържат много и нямаме възможност да установим някакви по-дълбоки отношения. Имаме и няколко фирми, но те са на хора, които живеят тук от преди десети и са си направили апартаментите на офиси. Фирми на нови хора няма.

В.: Добре ли се познавате със съседите си?

О.: Да, в това отношение няма промяна и това се дължи на факта, както казах вече, че няма много нови лица при нас.

В.: Как решавате проблемите свързани с поддръжката на сградата и чистотата?

О.: Тези неща преди бяха уредени по-различно. За сградите се грижеше държавата, а по отношение на чистотата имаше Ленински съботници. Всичко беше планово и нагласено, а сега те принуждават обстоятелствата.

В.: Как се организирате за такива мероприятия?

О.: Лесно се организираме. За входа има чистачка, на която плащаме. За поддръжката на двора и други някои проблеми се грижим сами. В това отношение няма някакви проблеми или нежелание на някои от живущите да участва.

В.: По отношение на сигурността забелязвате ли някакви промени?

О.: Да. Страхът в хората се е увеличил и това е съвсем разбираемо. Виждаш какво се случва.....гърмят бомби, убиват хора, кражби и т.н.

В.: Във вашия вход имало ли е подобно инциденти?

О.: В нашата кооперация на два - три пъти нападаха хора на стълбите. По етажите често намираме спринцовки, оставени от наркомани. Тези неща неминуемо увеличават страха у хората и ги правят по-затворени.

В.: Реагирахте ли след тези инциденти?

О.: Да, но смисъл нямаше. Обаждахме се на полицията, те идваха записваха, но както и едно време ....нищо. Според мен обаче този тип престъпления бяха повече първите години на Демокрацията. Сега, като че ли престъпността се изнесе на едно друго, икономическо, ниво и не се усеща много на улицата. Разбира се понякога и невинни хора могат да пострадат.

В.: Какво разбирате под социален контрол?

О.: Контрол върху социалните взаимоотношения в обществото. Социалния контрол трябва да се упражнява от законодателните органи от една страна, а от друга от някакви лични норми на всеки човек. Социалният контрол се обуславя от някакви морални възприятия и собствени ограничения. Има писани и неписани правила. Неписаните норми смятам, че до известна степен се спазват и има някакъв социален контрол.

Интервю 7

Име: С. Аврамов

Възраст: 30 г.

Образование: висше

Занимание: собственик на заведение

Въпрос: Какви взаимоотношения наблюдавате между хората в квартала?

Отговор: Доста подли бих ги нарекъл. По един начин говорят помежду си, друго говорят зад гърба си, трето си мислят, четвърто правят. Неясна, интригантска работа.

В.: На какво смятате, че се дължи това?

О.: Може би хората са си такива. Няма друга причина според мен.

В.: Какви са вашите взаимоотношения със съседите?

О.: Добри са, не сме имали проблеми с тях. Имало е случаи, когато е идвала полиция заради високата музика, но това е разбираемо и до колкото знам не са викани от хора, които живеят в кооперацията над нас.

В.: Имат ли съседите някакви изисквания към вас?

О.: До сега не са ни търсили за нищо. Ние почистваме сутрин пред заведението и това е.

В.: Какви конфликти наблюдавате в квартала?

О.: Някакви сериозни конфликти не съм забелязал. В кафето е имало някакви дребни спречквания, най-вече на пиянска основа, но нищо сериозно.

В.: Вие самият имал ли сте някакъв конфликт ?

О.: Случвало се е, но нищо сериозно. Дори и полицията, когато е идвала, са се държали културно хората, без да пишат актове или нещо подобно.

В.: На редовни клиенти ли разчита заведението?

О.: Да, заведението би могло да се нарече квартално, но тук е център и минават и случайни посетители.

В.: Забелязали ли сте конфликт между редовните клиенти и случайните посетители?

О.:Не, не сме имали такива проблеми.

В.: Чувствате ли се сигурен, когато се движите из квартала?

О.: Не повече отколкото в другите квартали. Заблуда е, че щом е в центъра има повече сигурност. И тук е пълно с наркомани, разбиват се коли, пукат се гуми, краде се. Общо взето, което се случва навсякъде се случва и тук. Може би все пак е малко по-добре, но в никакъв случай разликата не е, като да речем между Манхатън и Бруклин в Ню Йорк. Тук хората наистина се познават, но като се замислиш и Люлин е разделен на микрорайони, където хората също се знаят добре.

В.: Какви други проблеми забелязвате?

О.:Голям е проблемът с паркирането. Виждаш, щайги, кофи, железа. За тези, които поставят такива неща трябват жестоки глоби и това е. Като цяло обаче, проблемът с паркирането не може да се реши. Няма паркинги, а дори и да има са твърде скъпи. Да се направят подземни или надземни гаражи също струва пари, а на този етап едва ли някой е готов да даде. Просто няма условия за решаване на този проблем.

В.: Смятате ли, че този проблем е предпоставка за някакви други конфликти?

О.: Аз лично не съм имал такива конфликти, но като гледам как паркират някои хора, как други обикалят да търсят място да спрат, няма да се учудя ако възникват проблеми.

В.: Какво разбирате под социален контрол?

О.: Някакъв обществен контрол, който да се осъществява от хората.

В.: Според вас осъществява ли се такъв в квартала?

О:. Не

Интервю 8

Име: П. Стаменов

Възраст: 55 г .

Образование: средно

Занимание: държавен служител

Въпрос: Какви промени забелязвате в квартала след 10.11. 1989 г.?

Отговор: От една страна се увеличиха търговските обекти, промени се техния облик. От друга страна, по отношение сигурността и безопасността на гражданите, положението е много зле.

В.: Промениха ли се взаимоотношенията между хората?

О.: Вече не са предишните. Всеки се затвори в черупката си. Чувства се едно напрежение. Преди се събирахме в двора на училището всяка неделя и играехме футбол. Сега това го няма.

В.: На какво се дължи това според вас?

О.: Не знам, може би на прехода, може би на рязкото обедняване, защото явно има едно обедняване като цяло. Това може да е един вид стъпало, което да разделя хората.

В.: Как се разбирате със съседите?

О.: С тези, които са от нашата кооперация се познаваме и разбираме добре и отношенията ни са нормални, приятелски. Със хората от съседните кооперации също се разбираме. Малко има едно затваряне, но общо взето отношенията са добри. Все пак се познаваме отдавна. Няма много нови наематели.

В.: Как решавате проблеми свързани с чистотата и поддръжката на сградата?

О.: Организираме се с бригади .....съботник не е точно, защото е отживелица, но решаваме сами. Скоро коментирахме със съседите, че малко да се позатопли и тук трябва да се почисти основно.

В.: Всички ли се отзовават на тези инициативи?

О.: Е почти всички. Както се знае, във всяко стадо има и мърша, но като цяло повечето хора са готови да участват.

В.: Стана въпрос за сигурността. Промените в какъв аспект са?

О.: Определено отрицателен. Едно време, в моята младост, аз можех да вървя през нощта без никакви притеснения., но сега това го няма. По улиците стана страшно.

В.: Вие били ли се жертва на престъпление?

О.: Разбиваха ни мазетата, за една година три пъти. Влезнаха през прозорец.

В.: Как реагират хората в такива ситуации?

О.: Преди, като че ли имаха смелост, но сега всички са се изпокрили.

В.: Какво разбирате под социален контрол?

О.: Всеки сам трябва да си налага някакъв контрол, който да е свързан с останалите членове на обществото.

В.: Съществува ли според вас сега?

О.: Намален е до минимум. Преди определено беше по-добре. Имаше ред някак си.

Интервю 9

Име: Г. Мондев

Възраст: 41 г.

Образование: висше

Занимание: работи в частния сектор

Въпрос: От колко години живеете в квартала?

Отговор: Аз съм родом от Сливен. Завърших ВИАС в София, а от девет години живея в този квартал.

В.: Познавате ли се с всички съседи?

О.: Да, ние сме малка кооперация и се познаваме всички.

В.: Какви са взаимоотношенията по между ви?

В.: Отношенията ни са прекрасни. Винаги можеш да разчиташ на тях. Ето например, когато ми свърши олиото, захарта или нещо друго, винаги мога да отида до съседката и да поискам. После тя ще ме помоли да и оправя контакт или нещо друго и аз ще помогна. Сега например правя ремонт и хората идват, питат могат ли да помогнат с нещо.

В. Как решавате общите проблеми свързани с чистота и поддръжка на сградата?

О.: Никакъв проблем. Организираме се и чистим. За по-сериозни въпроси правим събрания и всеки си казва мнението. Имаме и домоуправител. Когато нещо трябва, той ходи търси. Тези неща са си за нас.

В.: Имате ли нови съседи?

О.: Не, аз съм най-от скоро тук. Повечето живеят от повече от двайсет години в тази кооперация. Има и една фирма, но те хората си участват когато трябва.

В.: Как ви се струват взаимоотношенията между хората на улицата?

О.: Всеки си гони интересите. Мисля, че са съвсем нормални и няма нещо по-особено. Отчуждени са хората, но София е голям град, а така е по-целия свят.

В.: Чувствате ли се достатъчно сигурен в квартала?

О.: Е това е голям проблем. Разбиха много апартаменти при нас. Мен лично ме обираха няколко пъти. Сега сам сложил блиндирана врата и е малко по-спокойно, но като цяло не е добре положението.

В.: Някой от съседите не е ли видял нещо?

О.: Не, повечето обири ставаха по обяд. Викахме полиция, но никой не е хванат. Освен това хората ги е страх. Единият път засякох крадеца и ходих да го гоня. Гоних го чак до Витошка. Виках по улиците да го спрат, но никой не обърна внимание

В.: На улицата чувствате ли се достатъчно сигурен?

О.: Каква сигурност, глупости, няма такова нещо. За мен сам взел предпазни мерки, но пак няма сигурност. До сега не съм имал проблеми, но точно когато гръмна бомбата аз трябваше да се прибера. Една приятелка ме накара да остана да спя у тях. Ами ако бях минал тогава?

В.: На какво се дължи тази несигурност?

О.: Ами увеличи се престъпността, хората са изгладнели и всеки гледа да избие от където може.

В.: Какво разбирате под социален контрол?

О.: Е, това е някакво далечно понятие. Става за соц-времената, когато един следеше какво става и докладваше за всички.

Приложение 2

АНКЕТНА КАРТА

Уважаеми участници,

тази анкета има за цел да разгледа човешките взаимоотношения в квартала, в който живеете, отношението Ви към него и начина, по който решавате общите проблеми.

1. Какви взаимоотношения наблюдавате между хората в квартала? Можете да посочите повече от един отговор.

q озлобление

q отдръпнатост

q безразличие

q добри

q чудесни

q не мога да преценя

q друго (моля посочете) ...............................................................

2. На какво според вас се дължат в най-голяма степен промените в отношенията между хората в квартала? Ако смятате, че няма промени отбележете под таблицата и не я попълвайте.

	1. без значение	2. малко важно	3. не мога да преценя	4. важно значение	5.особено важно значение
Промяна в икономическото положение на хората
По-малко свободно време
Поява на нови обитатели в квартала
напускане на стари обитатели от квартала
променили са се интересите на хората
Друго (моля посочете)............

3. Познавате ли съседите си?

	нанесли през последните 10 г.	живущи повече от 10г.
Познавам ги по физиономия
познавам ги и по имена
знам детайли от биографията им
не мога да преценя
никого не познавам
друго(моля посочете) ......................

4. Как решавате общите проблеми на входа?

- събиране на пари за общите нужди на входа (почистване, ток, асансьор и т.н.)

	Дават	Не дават
Живущи повече от 10 г.
Настанили се в последните 10 г.
Фирми

- събиране на пари за ремонт на сградата

	Дават	Не дават
Живущи повече от 10 г.
Настанили се в последните 10 г.
Фирми

- участие в мероприятия свързани с почистване около кооперацията

	Участват	Не участват
Живущи повече от 10 г.
Настанили се в последните 10 г.
Фирми

5. Кой според вас, независимо от официалните разпоредби, трябва да отговаря за поддръжката на фасадата на сградата?

q живущите в сградата

q общината

q друго (моля посочете) ....................................................................

6. Според вас трябва ли да има задължителни дни, в които хората от квартала да се организират за почистване на общите територии?

q да

q не

7. Къде се чувствате най-сигурен? Можете да посочите повече от един отговор

q в къщи

q на улицата

q в обществени заведения и организации

q не се чувствам сигурен никъде

q чувствам се сигурен навсякъде

q не мога да преценя

q друго ( моля посочете).............................................................................

8. На престъпление от какъв тип сте бил жертва?

Можете да посочите повече от един отговор

q домашен обир

q уличен грабеж

q кражба на автомобил

q побой на улицата

q друго (моля посочете)...............................................................................

q не съм бил жертва на престъпление

9. Били ли сте свидетел на престъпление?

q обир на апартамент

q уличен грабеж

q уличен побой

q убийство

q бомбен взрив

q друго (моля посочете)...............................................................................

q не съм бил свидетел на престъпление

10. Какви реакции на хората сте наблюдавали в такива ситуации?

q обаждат се в полицията

q намесват се в защита на жертвата

q правят забележка на нарушителя

q правят се, че не виждат

q не реагират

q друго(моля посочете)....................................................................

11. Защо според вас хората реагират по този начин?

q смятат, че техен дълг е да се намесят

q вярват, че могат да помогнат

q вярват, че полицията ще помогне

q безразлично им е

q не реагират от страх

q друго ( моля посочете )……………………………………. ..................

12. Смятате ли, че полицията реагира адекватно?

q не съм опитвал, но по-скоро мисля, че не

q опитвал съм и е имало ефект

q не съм опитвал, но по-скоро опитвал съм, но без ефект

q мисля, че да

q не мога да преценя

q друго(моля посочете)..............................................................................

13. Кое от твърденията смятате, че е характерно за вашия квартал? Можете да посочите повече от един отговор

q увеличиха се битовите кражби

q пешеходците не са защитени от шофьори

q увеличиха се наркоманите

q опасно е сам човек да се движи по улиците вечер

q кварталът е тих и спокоен

q кварталът е безопасен

q друго( моля посочете)........................... ................................................

14. Какво разбирате, когато чуете понятието социален контрол?

q съдействие между органите на реда и цивилните граждани

q контролът, който самите граждани трябва да осъществяват

q контролът, който властта трябва да упражнява

q друго( моля посочете).......................................................................

15. Смятате ли, че има осъществен социален контрол във вашия квартал?

q не, защото гражданите нямат узряло съзнание за да го реализират

q не, защото няма заинтересованост у хората

q не, защото не се спазват законите

q има, но е сведен до минимум

q да, смятам че има такъв

q не мога да преценя

q друго (моля посочете)...............................................................................

16. Вашият пол?

q мъж

q жена

17. Вашата възраст?......................................................................................

18. Вашето образование?

q висше

q средно

q основно

q начално

19. Вашите месечни доходи?

q до 120 лв.

q от 121 до 250 лв.

q от 251 до 400 лв.

q от 401 до 600 лв.

q от 601 до 850 лв.

q от 851 до 1200 лв.

q Над 1200 лв.

q не желая да отговоря на този въпрос

[1] Бъргър, П. “Покана за социология”, изд.”Лик”, София 1999

[2] Тьонис, Ф. “Общност и общество”, Във: Фотев, Г. “Извори на социологията”, изд. “Идея” 1998

1Евтимов, Ив. “Един залив и един връх”

2 Тьонис, Ф. “Общност и общество”, Във: Фотев, Г. “Извори на социологията”, изд. “Идея” 1998

2. Пеневска, В. “Градът между животното и човека”, сп.”Архитектура”, 1996

1 Бъргър, П. “Покана за социология”, изд.”Лик”, София 1999

2 Шютц, А. “Чужденецът”изд. “Лик”, София 1999

1 Елиаз, Н. “Общественият към самопринуда” , Във: Фотев, Г. “Извори на социологията”, изд.”Идея” 1998

1 Варзоновцев, Д. “Феноменът модернист” изд. “Институт за
модерността ” 2003

2 Варзоновцев, Д. “Моят буржоазен град”

1Newman, O. “Defensible space”, from Defensible space: “Crime Prevention Trough Urban Design” N.Y. 1973

2 Варзоновцев, Д. “Моят буржоазен град”

Интервю 2

Интервю 3

Интервю 4

Интервю 5

Интервю 6

Интервю 7

Интервю 9

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.comАрхив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета