Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Социални науки >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (120 лв)  96.00 лв Нова цена!


СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

ДИПЛОМНА РАБОТА

на тема:

„Просоциално поведение на ученици от 9 до 12 клас”

2009 г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

 

Увод. 3

Първа глава. Теоретични основи на проблема за просоциално поведение. 6

1. Същност на просоциалното поведение. 6

1.1. Дефиниция на просоциално поведение. 6

1.2. Конкретни проявления на просоциално поведение. 8

1.3. Агресия и просоциално поведение като краища на континиум?. 14

1.4. Просоциално поведение – алтруизъм. 16

2. Подходи към обясняване на просоциалното поведение като феномен. 18

2.1. Индивидуалистичен подход. 18

2.2. Междуличностен подход. 20

Втора глава. Агресия и просоциално поведение. 22

1. Същност на агресията. 22

2. Природа и структура на агресията. 22

3. Фундаментални теории за изясняване на агресивното поведение. 25

3.1. Психоаналитичен подход. 27

3.2. Етологичен подход. 29

3.3. Фрустрационна теория. 31

3.4. Теория на социалното научаване. 34

4. Структура на агресивното поведение. 35

5. Процес на формиране на агресивност при ученици от 9 до 12 клас. 37

6. Психосоциална и педагогическа характеристика на ученици от 9 до 12 клас. 39

Трета глава. Изследване. 41

1. Методика на изследването. 41

2. Анализ на резултатите. 42

2.1. Анализ на просоциалното поведение. 42

2.2. Анализ на агресията. 51

Изводи и препоръки.. 58

Използвана литература. 61

Приложения. 62

 

Увод

Началото на ХХІ век е време на бурно развитие. Прогресът е цел на всички общества. Все по-нови технологии завладяват пространството. Навсякъде съществуват форми на изкуствен интелект и човек все по-рядко се доверява на собствените си възможности. Естественият, човешки интелект започва да бледнее пред изобилието от изчислителни машини и компютри. Все по-забързаното, все по-задъханото общество изисква от своите членове не умение, а скорост. Ролята на човека се изчерпва с натискането на един бутон. Животът без физически труд, удобствата и улесненията са идеала на настоящите поколения. Отношенията човек – човек все повече се заместват с връзката човек – машина.

Просоциалното поведение обаче не е вградено в паметта на компютъра. Не може да се запише и на дискета. То е привилегия само на човека и като такова може да се осъществява единствено от него, а не да се замества с дейността на една машина, колкото и съвършена да е тя. Просоциалното поведение изисква личен поглед върху ситуацията, лично мнение относно участниците в нея. За него няма универсална програма за решения.

Поради тази, а може би и поради хиляди други причини, в днешното общество се забелязва изключително голям, дори тревожен дефицит на подпомагащо поведение. Ежедневно ни заливат потоци от информация, но все по-рядко може да се открие в нея пример за такова поведение. Телевизия, радио, вестници, всички масмедии ни засипват с новини за престъпления и извращения. Цялата тази палитра от най-разнообразни видове агресивно поведение сякаш засяга самолюбието на хората, техният вечен стремеж към уникалност и ги подтиква да създават все по-нови негови нюанси, за да се появи и техният лик на първа страница или във водещите новини. Агресията се е превърнала в болест, залазила цялото човечество. Бездушието, конкуренцията и експлоатацията е неизменна част от поведението, дори и към най-близките.

Всичко това представлява част от проблемите, поставени пред социалните психолози от много години насам. Голяма част от тях все още таят надеждата, че опитите да се заличи всичко човешко у човечеството няма да бъдат доведени до успешен край. Като мярка срещу цялата тази агресия, разпростряла се върху целия съвременен свят, те издигат лозунга за повече човечност в отношенията между хората, за по-често проявяване на просоциалното поведение.

...................................................................................................................................

Първа глава. Теоретични основи на проблема за просоциално поведение

1. Същност на просоциалното поведение

1.1. Дефиниция на просоциално поведение

Терминът просоциално поведение за първи път (в границите на съвременната му интерпретация) е използван от Уайсп[1] като антоним на антисоциално поведение. Оттогава разбирането за този феномен търпи очаквана еволюция.

Просоциалното поведение е форма, с която Азът откликва на другия, когато е в ситуация на затруднения.

Просоциалното поведение това са позитивните форми на социално поведение реакции, които облагодетелстват други хора, групи от хора или институции, т.е. други социални обекти.[2]

Широко приетото определение на просоциално поведение в социалната психология гласи: действия, насочени към благото на друг човек, които не предполагат външна лична изгода за извършващия ги. Основният проблем при тази дефиниция е свързан с неясната същност на въпросното благо, полза. За обективна – общочовешка, с обществена ценност изгода ли трябва да се говори; възприемана като полза ли е от страна на донора и реципиента?

Зад просоциалното поведение могат да се открият различни ориентации.

Ървин Стауб отделя три основни ориентации, на които е подчинено поведението на Аза:

-         ориентация към другия;

-         ориентация към съществуващите норми, изисквания, ценности;

-         ориентация към собствения Аз.

Тези ориентации придават различен смисъл на поведението – егоистичен или алтруистичен.

Алтруистичните ориентации се определят чрез насочеността към другия – откликът на Аза е заради другия. Азът не очаква нищо от другия в замяна – признателност, благодарност, отплата. Алтруистичната мотивация разкрива несиметричността на отношението Аз – другия и набляга на отговорността на Аза за другия. Алтруистичната мотивация набляга на:

-         възможност за саможертва – откликът на Аза може да предизвика различни загуби и да причини немалки страдания и болка;

-         възможност откликът да бъде не само към близкия, но и към далечния друг; другият се превръща в ближен – на – мен - друг чрез отговорния отклик, с който Аз се изтръгвам от затвореността и предавам себе си на другия.

Като изрази на алтруистична мотивация обикновено се посочват емпатията, симпатията, другият като ценност.

Егоистичните ориентации се определят чрез насочеността към собствения Аз. Егоистичната мотивация отразява безразличието на Аза към другия. При егоистичната мотивация направеното за другия не е заради другия, а заради собствения Аз.

Към егоистичната мотивация се отнасят:

-         стремеж към одобрение;

-         стремеж към избягване на отхвърлянето;

-         стремеж към избягване обвиненията на съвестта;

-         стремеж към избягване на вината;

-         стремеж към постигане на съвършенство или на покриване на изискванията, зададени от его - идеала;

-         стремеж към избягване на безпокойството, породено от страданието на другия.

Егоистичната мотивация  разкрива отклика към другия като зависим от вътрешното състояние на Аза.

.....................................................................................................................................

Втора глава. Агресия и просоциално поведение.

1. Същност на агресията

Поради твърде широките граници, в които се интерпретира агресията като явление, е нужно да се направи опит за дефинирането й, и то по-специално като проблем, представляващ изследователски интерес за социалната психология.

Всички агресивни реакции имат 2 общи характеристики:

-         представяне на неприятен стимул

-         междуличностен контекст.

Някои изследователи включват не само акта на причиняване на вреда спрямо някого, но подчертават и важността на намерението на определено поведение на индивида. Ленард Бърковиц[3]  дава именно такава дефиниция, определяйки агресията като “преднамерено ощетяване на другия”. Доказателство за това доколко е важно наличието на умисъл в даден насилствен акт е например разликата в присъдите и дори във формулировката на термините на два вида престъпления - предумишлено и непредумишлено убийство. Според Р. Барон[4] агресия е всяка форма на /1/ поведение, насочено към /2/ целта да се навреди или да се нарани друго живо същество, което е /3/ мотивирано да избегне такова отношение.

................................................................................................................................................

Трета глава. Изследване.

1. Методика на изследването

По-висока степен на протичане на процесите на просоциално поведение при учениците от 9 до 12 клас. Просоциалното поведение осигурява не само по-ефективното осъществяване на процеса на обучение, но и съдейства за формиране на специфични личностни качества.

Изследването има два аспекта – изследване на агресията и изследване на просоциалното поведение при учениците от 9 до 12 клас. Изследването на агресията се базира на анкети към ученици и към родители.

Методиката включва анкетно проучване, посредством специално разработени анкетни карти – Джонев и Калчев. Въпросите са съобразени както с възрастта на учениците така и със спецификата на проблема агресия.

Съобразно спецификата на изследването бяха използвани следните методи:

1)     Теоретичен анализ на литература, отнасяща се до изследваната тема;

2)     Наблюдение на изследваните лица по време на тестирането;

3)     Анкети.

Наблюдението по време на тестирането имаше за цел получаване на повече информация за междуличностните отношения на изследваните лица.

Изследване на агресията. Анкетата за юношите включва 12 въпроса (приложение №2). Въпросите са открити. Юношите в свободна форма отговаряха на поставените въпроси. При подбора на методите на изследването се ръководих от следните принципи:

1)     Изследователския инструментариум да бъде достъпен и понятен за изследваните лица.

2)     Времетраенето на провеждащото се изследване да не бъде по – дълго от 35 минути, за да не се преуморяват и разсейват изследваните лица, защото това оказва влияние върху резултатите от изследването.

3)     Самостоятелно изследваните лица да изпълняват поставените им задачи.

4)     Сравнение на наличие на агресивност между групите на 14 - 16 годишни и 16 - 18 годишни.

5)     Анкетата за родители (приложение 2) съдържа 10 въпроса, от които два са отворени.

Изследването се проведе в СОУ. Изследваните ученици са разделени в две групи – 14 – 16 годишни и 16 – 18 годишни по 14 във всяка. Групата на родителите е от 25 души.

Изследване на просоциалното поведение. Анкетата се състои от 10 въпроса (Приложение 1). Тя представлява система от целенасочени въпроси с отговори към тях, като отговорите са свободни и структурирани. При анкета със свободен отговор се получава по-различна картина. При анкета със структуриран отговор, картината е по-бедна, но по-подходяща за анализ, за това тази анкета е от комбиниран тип, по-лесно се избягват слабостите от единия и другия тип. По този начин получаваме най-пълна представа за нашия обект на изследване и проверката.

.....................................................................................................................................

Изводи и препоръки

Както се забелязва от представеното до тук, просоциалното поведение се превръща във все по-голяма рядкост в нашето ежедневие. За това ще обърнем внимание и на още един проблем, свързан с тази тема, а именно обучението в алтруистично поведение. Все повече се налага мнението, че експлоатацията и дори жестокостите към хора, които не са наши близки или не са в нашето обкръжение или група, е нещо нормално. По този начин първата стъпка към социализация на алтруизма се заключава в противодействието на естественото предразположение на човек в полза на своята група. Даниел Батсон показва каква роля в това играят религиозните учения. Те разширяват границите на родовия алтруизъм чрез призивите си към братска любов по отношение на всички деца на бога. Ако всеки от нас се почувства част от едно единно човешко семейство, то той би имал по-голяма мотивация за помощ. Границата между "ние" и "те" би се разрушила.

Вече разгледахме ситуацията, когато очевидците не реагират, следователно и ние не предприемаме никакво поведение. Ако обаче видим някой да помага, ние също предлагаме съдействие. Оказва се дори, че телевизионните просоциални модели имат по-голямо влияние от антисоциалните модели. Също така е факт, че индивидът ще е по-склонен да следва алтруистичното поведение, ако свалим едната си риза от гърба си и я дадем на нуждаещия си, отколкото ако проповядваме библейската норма:"Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си!". С други думи не нормата, а ситуативните фактори на подражание движат индивида в подпомагането.

Друг ключ към социализация на алтруизма се явява изследователския ефект на свръх оправданието. Когато постъпките намират достатъчно оправдание човек може да им припише и външни причини, а не вътрешни мотиви. Понякога обаче възнаграждението би могло да намали вътрешната мотивация. Затова трябва да се дава възможност на юношите да намерят вътрешни оправдание за добрите си постъпки.

.....................................................................................................................................

Използвана литература

1.      Ачкова, М.,  „Роля и значение на училището”, Сборник - Социална психиатрия - под редакцията на Вл. Иванов, Медицина и физкултура, София, 1989 г.;

2.      Георгиев, Л., „Психология на развитието и възрастова психология”, София, 2005 г.;

3.      Дако, Пиер, „Фантастичните победи на модерната психология”, София, 1995 г.;

4.      Десев, Л., „Речник по психология”, София, 2006 г.;

5.      Джонев, С., „Социална психология”. т. ІІ, София, 1996 г.;

6.      Енциклопедичен речник по социология, София, 1997 г.;

7.      Енциклопедия по психология, София, 1998 г.;

8.      Иванов, П., „Приложна социална психология”, София, 2007 г.;

9.      Карагьозов, И., „Психологическа диагностика на отклоненията в развитието и поведението на детето и юношата”, Благоевград, 1999 г.;

10.  Маджаров, Г., „Развитие на психиката в детско - юношеска възраст”, Велико Търново, 2002 г.;

11. Майерс, Д., „Социальная психология”, 1999 г.;

12. Попов, Н., „Обща психология”, София, 1994 г.;

13. Селие, Х., „Стрес без дистрес”, София, 1982 г.;

14.  „Социална психология”, христоматия, ДИЛОК, София, 2001 г.;

15.  Стаматов, Р., Б., Иванова, „Развитие на просоциалното поведение”, Макрос, Пловдив, 2003 г.;

16.  Стаматов, Р., „Моралното развитие на детето”, ПУИ, Пловдив, 2004 г.;.

17. Стаматов, Р., „Емпатията в живота на детето”, ПУИ, Пловдив, 2004 г.;

18. Тодорова, Е., „Социална психология”, София, 1995 г.

...............................................................................................................................

Темата е изготвена 2009 г.

Съдържа множество графики.

Най-новата информация е от 2006 г.

Ключови думи: просоциално поведение, алтруизъм, същност, дефиниция, проявление, емпатия, его – граница, континуум, фрустрация, ресигнация, агресия, амигдала, Ървин Стауб, Зигмунд Фройд, Рош, Лоренц



[1] Виж L. Wispe, “Positive forms of social behavior: an overwiew”. Journal of Social Issues, 28, 1972.

[2] Енциклопедичен речник по социология, с. 365

[3] Berkowitz, L. 993. Aggression: its causes, consequences, and control. NY: McGraw-Hill.

[4] Берон, Р. И др. Агрессия. / Пер. с англ. – СПб: Питер, 2001. – 352 с.

                                                                                                                                               


Търси за: емпатия | континуум | фрустрация | агресия

Helpos.com >> Архив >> Социални науки >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (120 лв)  96.00 лв Нова цена!


.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker