Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> История >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (55.5 лв)  49.95 лв Нова цена!


ДИПЛОМНА РАБОТА

ТЕМА: БЪЛГАРО - ЮГОСЛАВСКИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ / 9.ІХ. 1944-1948 година/

София 2005 г.

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

1. ПРЕДГОВОР 3

2. Увод 11

3. Глава I 20

Икономическите отношения между България и Югославия в заключителния период на втората световна война 20

3.1. Българо-югославско военноикономическо сътрудничество. 20

3.2. В подкрепа на Югославските народи 29

4. Глава II 39

Стопански взаимоотношения между България и Югославия в следвоенния период /1945-1949 Г./ 39

4.1. Партньорство в рамките на Съветския блок 39

4.2. След разрива с коминформбюро. 57

5. Заключение 61

6. Приложения 63

 ПРЕДГОВОР

Цялото европейско пространство в края на Втората световна война е преразпределено между двете нови супер сили - СССР и САЩ. В световен мащаб се обособяват три групи страни - развиващи се, развити капиталистически и държави от групата  на съветския блок. В следващите петдесетина години, всяка една държава в света се развива в рамките на блока, към който принадлежи. Така очерталите се граници са разрушени чак в край на ХХ век, но резултатите от това разделение се усещат и в наши дни. Следи от това блоково развитие се намират в икономическото, политическото културното равнище, та дори и в междудържавните отношения на всяка една страна.

През септември 1944 г. България на практика е окупирана от съветските войски. Според договореностите на Великите сили държавата ни минава в съветската сфера на влияние. Този факт е от решаващо значение за идването на власт в страната ни на Отечественият фронт, както и за водената просъветска политика от държавата, включително в отношенията ни с Югославия.

На 9.ІХ.1944 г. в България е свалено от власт правителството на Константин Муравиев и на негово място се издига лявата политическа коалиция - Отечественият фронт, която включва БРП /к/, БЗНС “Александър Стамболийски”,  политическия кръг “Звено”, Българската социалдемократическа партия и група независими интелектуалци. В новия кабинет комунистите съумяват да се наложат на важните министерски постове. Те имат решаващата дума по всички въпроси, засягащи вътрешната и външната политика на България.

В същото това време, като бивш сателит на фашистка Германия, страната ни изпада в тежка международна изолация, от която не успява да излезе дори и след подписаното на 28 октомври 1944 г. в Москва примирие. Правителствата на САЩ, Великобритания, Гърция, Турция гледат с огромно недоверие на отечественофронтовска България.

Една от първите задачи на външната политика на България в края на Втората световна война е подобряването на отношенията й със съседните балкански държави.

 По отношение на Гърция тези опити не дават практически резултати. Тя е насърчавана в този момент от дипломацията на Великобритания и отхвърля категорично всякакви опити за преговори и споразумения с България, като създава и всевъзможни трудности за развитие на нормални връзки на Балканите. ЕАМ, ръководена от Гръцката комунистическа партия, освобождава до есента на 1944 г. чрез ЕЛАС преобладаващата част от територията на Гърция. На 3 октомври 1944 г. след началото на изтеглянето на немските войски от територията на Гърция, когато страната фактически е освободена от силите на ЕЛАС се извършва първият английски десант. Това възпрепятства предстоящото навлизане на съветската армия на гръцка територия. По заповед на английското командване частите на ЕЛАС са разоръжени. Следва незабавна смяна на правителството, с цел да осигури подкрепа на английските планове1.

Кабинетът на Кимон Георгиев е силно затруднен в опитите си за контакти с Гърция и от апелите на гръцкото емигрантско правителство на Г. Попандреу, непосредствено след 9.ІХ., за “териториално възмездие от окупатора България”2. Дори и тогава, когато България е започнала вече да изтегля войските си от Беломорието.

За излизане от международната изолация, в която е попаднала България не може да разчита на някаква особена подкрепа от Албания, другата страна на Балканите, поради незначителното й международно влияние.

Въпреки привидно коректните отношения със съседна Турция, на тази държава също не може да се разчита да работи за българска кауза, тъй като в същност там също се води доста силна антибългарска пропаганда. В началото на август 1944 г. Турция е скъсала дипломатически отношения с Германия, но все още не се включва пряко във военните действия. Нейните националистически среди раздухват идеята за “избраната роля” на Турция за въдворяване ред на Балканския полуостров, за спиране разпространението на съветското влияние. От огромно значение за турско-българските отношения е и фактът, че в заключителния стадий на войната Турция заема особено място в английската политика на Балканите.

През лятото на 1944 г. на възстановяването на гръко-турския съюз се гледа като на основа за прокарване на английското влияние в този регион на света. Ето защо английската дипломация подтиква Турция да скъса политиката си на неутралитет и по този начин да получи право за участие в хода на предстоящите мирни преговори. Последвалото обявяване на война от Турция на Германия на 23 февруари 1945 г. няма никакво стратегическо значение за изхода от войната, а преследва единствено политически цели - Турция да премине в лагера на победителите.

Подобряване на отношенията между България и Румъния се наблюдава едва след март 1945 г., когато в северната ни съседка идва на власт правителството на Националдемократическия фронт, начело с Петру Гроза. В дадения исторически момент Румъния, обаче е в аналогично с България международно положение. Тя също е в ролята на бивш сателит на фашистка Германия.

Подтикната от съветските, а в не по-малка степен и югославски планове за създаване на Южнославянски съюз, заобиколена от страни, с които по една или друга причина не може да влезе в съюзни отношения, или пък установяването на такива не би имало някакво съществено международно значение, България обръща поглед за международна подкрепа към Югославия. Западната ни съседка е страната на Балканския полуостров, която има зад гърба си авторитета на няколкогодишна антифашистка съпротива. Използването на този неин авторитет, би помогнало на България да излезе от международната изолация. Но отношенията между тези съседни страни имат и един друг нюанс. Югославия не се отказва от великосръбските си тежнения, а дори смята, че точно сега е настъпил доста благоприятен момент за тяхното практическо изпълнение. Това означава, че в отношенията й към България не трябва да се търси безкористност.

България е принудена в резултат на водената от правителствата й до този момент политика да преглътне присъединяването на Вардарска Македония към Югославската федерация със статут на шеста федерална единица3.

Страната ни приема като своя външнополитическа линия всяческото подпомагане на Югославската федерация, като възможност да бъде подпомогната в замяна за излизане от тежката си международна изолация. За да ползва положителния политически кредит на Югославия на предстоящата мирна конференция, България в известна степен жертва своите собствени интереси.

Сближението между България и Югославия на този етап следователно е резултат от взаимодействието на редица фактори - в частност традицията в междудържавните отношения, географската близост, международната обстановка. До голяма степен то е предопределено от “спецификите” на Втората световна война.

През април 1945 г. Сталин обяснява, че “тази война се различава от всички предходни: който завладее една територия, й налага и своята социална система. Всеки налага своята социална система, докъдето стигне армията му.”4

В резултат на този принцип и в Югославия и в България ръководно място заемат комунистическите партии. Последвалото сътрудничество между тях е задължително, защото се обуславя от командващата ги “Интернационална солидарноост”. Това означава, че подчинявайки се на ръководната роля на КПСС и двете партии, поне в началото на разглеждания период, водят очакваната от тях политика на сближение.

Позициите на БРП /к/ в най-голяма степен са в постоянна и пряка зависимост от съветските планове и са в плен на последвалата идея за федериране.

На практика българо-югославските отношения се оказват до голяма степен режисирани от съветската страна. Част от тази режисура е и “македонският въпрос”. България безпрекословно приема създаването на Федеративна република Македония, както и създаването по изкуствен начин, по почина на Коминтерна на т.нар “македонски” език през 1944 г., който няма нищо общо с историческите факти, а е политически акт, целящ да раздели българския народ на две части. Целта на тези реформи е да се утвърдят новите политически граници, да се отстрани чувството за някогашната близост и принадлежност към едно цяло. Това е логиката на разделението на румънци-молдавци, фини-карели, българи-македонци. Така че на фона на българските апели за дружба се очертава особено ясно прокарваната националистическа линия в политиката на Югославия.

Икономическите отношения между двете страни следват логиката на политическите отношения. Югославия смята, че България е длъжна, независимо от това, че народът й бедства да изнася за съседката си стоки от първа необходимост.

Доста ясно се очертава и една линия за “виновност” в политиката на България, включително и в икономическата област. В този момент, тъй като е победена страна, България няма право да участва пряко в международния политически живот.

Чрез културното, икономическото и политическото си сближение с Югославия, България търси начин да намери съюзник за отстояване на позициите си на предстоящата мирна конференция. България иска да използва нарастващия международен авторитет на съседката си.

Връзките между двете балкански страни се улесняват и от общите действия на НОВА и ЮНОВА. Тези връзки са един доста любопитен момент от икономическите отношения, установяващи се между тези държави. Част от българската армия /Пета армия/ е на територията на Югославия от преди 9.ІХ.1944 г., но веднага след тази дата, българската армия подпомага безвъзмездно с боеприпаси, оръжие, медикаменти и хранителни продукти югославската армия. Още повече, че и двете армии се изправят в преки военни действия срещу общ враг - хитлеристка Германия.

Икономическите, политически и културни връзки между България и Югославия се засилват, след като бойните действия в края на 1944 г. се пренасят на територията на Северозападна Югославия и особено в периодите на водените преговори за създаване на обща федерация.

Задачата на настоящата дипломна работа е да се покаже стопанската обстановка в България и Югославия непосредствено в последните месеци на 1944 г. и в началото на мирния период; да се очертаят параметрите на установилото се сътрудничество между тях и влиянието, което им оказва външната намеса; да се отбележи ползата от активна външна политика на България в отстояването на националните ни интереси, както и отрицателните резултати от погазването им.

Погледната в исторически план, картината на междубалканското историческо сътрудничество е многопланова и сложна. Тази историческа ретроспекция е важна за нас - българите. Влизаме в единна Европа, но това означава да извадим за себе си поуки от недотам далечното минало и да не допускаме същите грешки.

Ако като нация ние не уважаваме преди всичко себе си и не държим на собственото си достойнство, няма да бъдем уважавани и от другите. Ако ние сами не защитим собствените си икономически интереси, културната си идентичност, няма кой да го стори вместо нас. Страната ни има нужда от стабилна икономика и ясни национални приоритети, за да не бъде използвана за чужди цели и да не бъде манипулирана.

Югославия и Македония са наши съседи. И днес през Сърбия минава най-прекия път за икономически контакт на България със Западна и Централна Европа. Точно в отношенията си със съседните ни страни се предполага да имаме ясни отношения, за да се избегнат трудностите по пътя ни към просперитет. Точно междубалканските отношения, обаче винаги са били доста сложна тема и то доста неразбираема за страничния наблюдател. Темата на настоящата дипломна работа визира един доста кратък, погледнат в исторически план период, но той е концентрирал в себе си и миналите, и настоящите проблеми в отношението ни с Югославия.

Тази тема е била обект на много исторически изследвания.

         Темата за икономическите връзки между България и Югославия в след военния период е разгледана особено подробно от проф. Даскалов в “Българо-Югославски политически отношения 1944-1945 година”, в трудовете на покойния професор Милчо Лалков, засегната е в томовете на “История на отечествената война”, в трудовете на Любен Беров- “Развитие на индустрията в България” и “Стопанска история”, Ст.Тонев и много други.

        Интересен е факта, че въпросите, засягащи в сравнителен план общото и специфичното в развитието на Балканите след Втората световна война са изяснени преди всичко в монографии излезли под перото на небалкански, главно американски учени.

        Такива са: “Balkan Economic History 1550-1950 From Imperial  Borderlands to Developing  Nations. - Lample, J. R., M. R. Jackcon, а също и “Historical Geography of the Balkans” - под редакцията на Фр. Картър, излязла през 1977 г., както и книгата на Хофман “Regional Development Strategy in South - East Europe”. През 1982 г. излиза книга на Н. Ямарас “The Economics of the Balkan Countries”.

        Тези трудове са адресирани към небалканските читатели, за които Балканите са далечен, непознат и екзотичен регион.

        И в книгите си посветени на разглежданият период, югославската историография остава вярна на себе си. В Югославия излизат голямо количество автобиографични книги и споменици от съвременници  - интерес за темата представляват спомените на Тито, Темпо и Кардел. В тях те мимоходом, с нежелание се спират на българската материална помощ за Югославия. Те не само, че не изследват значението й, но сред югославските историографи битува мнението, че българските историци прекаляват с разглеждането на тази тема.

       Югославските автори набляга на мотива за вина у българите по този начин се намалява моралната значимост на тази помощ, а икономическото й значение изобщо не се отчита.

       Материали по разглежданата тема има във всички български архиви, но най-вече в архива на Министерство на външните работи, Централния военен архив и Централния държавен архив. Важен извор при осветляване на интересуващата ни тема е българският периодичен печат. Няма вестник или списание от този период, в който да не са отразени българо-югославските връзки, особено в периодите, в които се водят преговори за създаването на федерация.

СПРАВОЧЕН АПАРАТ

  1.  “Балканите в международните отношения 1944-1948 г.” - стр.11-23
  2.  Пак там.
  3.  Гоцев, Славчо. “Борби на българското население в Македония срещу чуждите аспирации и пропаганда 1878-1945” - С. 1951-стр.185
  4.  Драганов, Драган - “В сянката на сталинизма” - стр.34
  5.  Димитров, Стр., Кр.Манчев - “История на балканските народи - т.1”, стр.11
  6.  Пак там - стр.15
  7.  “История на третата българска държава” - стр.68-75
  8.  Пак там
  9.  Димитров, Стр., Кр. Манчев - “История на балканските народи” - т.1, стр. 138
  10.  “История на третата българска държава” - стр.13
  11.  “История на България”, 1993 - стр.483-484
  12.  Манчев, Кръстьо, “История на балканските народи /1918-1945/” , стр.55
  13.  Пак там - стр.55
  14.  Пак там - стр.55
  15.  Пак там - стр.72
  16.  Пеев, Христо, “Търговията …1936”, стр.12-13
  17.  “Статистически годишник на Царство България - 1940 г., ХІІV. Външна търговия”, с.500-501
  18.  Манчев, Кръстьо. “История …” Стр.72
  19.  “История на третата българска държава” - стр.289
  20.  Пак там - стр. 269.
  21.  Косашки, Й. “Военната икономика на България 1939-1945 г.”, С.,1980
  22.  Пак там - стр.18
  23.  Пак там - стр.20
  24.  Манчев, Кр., “История …” Стр.217
  25.  “История на света: Хронолически справочник”, стр.550
  26.  Пак там - стр.561.
  27.  “Страници от историята на България” - стр.148.
  28.  Пак там - стр.178
  29.  Лалков,Милчо. “От надежда към разочарование” - стр.101.
  30.  Пак там - стр.102
  31.  Пак там - стр.138
  32.  Пак там - стр.139
  33.  Пак там - стр.141
  34.  Страници от …Стр.180
  35.  Даскалов, Г. цит.съч. - стр.178
  36.  Пак там - стр.178
  37.  Пак там - стр.180
  38.  Пак там - стр.181
  39.  Пак там - стр.181
  40.  Пак там - стр.183
  41.  АМВън Р, оп.1 д.16, преп.107, л.41
  42.  “История на отечествената война.” Т.З. - стр.304
  43.  АМВън Р, оп.1, д.16, преп.107, л.41
  44.  Пак там, оп.1, д.16, л.135, преп.105
  45.  Гинчев,Г. “Икономическата помощ на България за Югославия и Унгария” - стр.339-349
  46.  Беров, Л. И П.Горанов - “Икономическо развитие на социалистическата система след Втората световна война” - стр.144
  47.  Страници от … стр.179
  48.  Пак там - стр.180
  49.  Рачев,П. “Българският народ” - стр.48
  50.  Лалков, М. “От надежда до разочарование” - стр.158
  51.  Пак там - стр.160
  52.  Даскалов,Г, цит.съч. - стр.199
  53.  Пак там - стр.199
  54.  Това, както и всички следващи цитирани постановления на МС са взети от АМВънР, опис 1, дело № 15, преп.105
  55.  Беров, Л. и П.Горанов - “Икономическото развитие на социалистическата система след Втората световна война” - стр.144
  56.  Беров,Л. “Стопанска история” - стр.532
  57.  Пак там - стр.533
  58.  Даскалов, Г. Цит.съч. - стр.202, раб.дело №96 - 1945 г.
  59.  Пак там - стр.215
  60.  Пак там - стр.215
  61.  Пак там - стр.217
  62.  Пак там - стр.216
  63.  Пак там - стр.216
  64.  ЦДА,Ф.136, оп.1, а.е.114, л.21-22
  65.  Даскалов,Г. цит.съч. - стр.218
  66.  АМВън Р, оп.1,/102/80, 1945, л.1-2
  67.  Даскалов, Г. цит.съч. - стр.220
  68.  Пак там - стр.221
  69.  АМВън Р, дело № 16, пр.107, л.17
  70.  Раб.дело, 14 дек.1944
  71.  Пак там - стр.2
  72.  Даскалов, Г. цит.съч. - стр.213
  73.  ЦДА,ф.160, оп.2, а.е.121, л.1. Раб.дело - 15.01.1945
  74.  Беров, Л. “Стопанска история …” Стр.532
  75.  Пак там - стр.533
  76.  Очерци … стр.200
  77.  Лалков, М. “От надежда …” Стр.222
  78.  Пак там - стр.225
  79.  Сведение № 105 от Архивата на Министерство на вътрешните работи
  80.  ЦПА,ф.1, оп.7, а.е.792,л.1
  81.  Вестник “Македонско знаме” №1, 16 юли 1945 г.,стр.3
  82.  Пак там - № 12/1 октомври1945, № 47/3 юни 1946
  83.  Дело №14/1/1945 на МВънР, преписка № 168
  84.  “История на България”, 1993 - стр. 696
  85.  “Стопански фронт”, 1946, бр.3-4, стр.43
  86.  Пак там, бр.10, стр.2
  87.  Пак там, бр.10, стр.2
  88.  Пак там, бр.10, стр.2
  89.  Пак там, бр.10, стр.34
  90.  ЦПА, ф.1, оп.6, а.е.117, стр.333
  91.  Пак там
  92.  “Отечествена индустрия и търговия” - кн.6,1946 г.
  93.  ЦПА,ф.146, оп.2, а.е.599
  94.  Страници … Стр.103
  95.  АМВънР, папка № 7, оп.4, пореден № 253
  96.  Страници от …- стр.105
  97.  Даскалов, Г. “Българо …” стр.223-224
  98.  Пак там - стр.224
  99.  Пак там - стр. 224
  100.  Пак там - стр.224
  101.  АМВънР, папка № 7, оп.4, пореден № 153
  102.  Раб. дело № 931, 14 стр., 1947 г.
  103.  Пак там
  104.  Драганов, Др. “В сянката …” стр.63
  105.  Мичев,Д. Цит.съч. - стр.332
  106.  Пак там - стр.32
  107.  Мичев,Д. Цит.съч. - стр.332
  108.  АМВънР, папка № 7, оп.4, пореден № 153
  109.  АМВънР, папка № 7, оп.4, пореден № 253
  110.  Мичев, Д.цит.съч. - стр.401
  111.  Пак там - стр.332
  112.  Раб.дело, № 931, 14 април 1949
  113.  Пак там
  114.  АМВънР, папка 36, оп.10, преписка 565, л.1-6
  115.  Лалков,М. цит.съч. - стр.262
  116.  Мичев,Д. Цит.съч. - стр.332
  117.  Лалков, М.цит.съч. - стр.283
  118.  Пак там - стр.285
  119.  Пак там - стр.285
  120.  Пак там - стр.279
  121.  Драганов, Др. цит.съч. - стр.67
  122.  Пак там - стр.67


ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ

І. Документални материали

1. АРХИВ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ

  1.  оп.1, д.15, преп.105, л.135
  2.  оп.1, д.16, преп.107, л.41
  3.  оп.1, д.16, преп.107, л.17
  4.  1/102/80-1945,л.1-12
  5.  пр.1-102 /80 - 1947
  6.  ІІІ / 3 / 12/ 3, л.1-2
  7.  ІІІ / 3 / 4/ 3, л.1-4
  8.  папка №7, опис №4, пореден №153
  9.  папка №7, опис №4, пореден №253
  10.  папка №36, опис №10, преписка 565, л. 1-6
  11.  дело №16, преп. №106, л.70

  1.  ЦЕНТРАЛЕН ДЪРЖАВЕН АРХИВ
  2.  ф. 136, оп.1, а.е. 114, л.21-22
  3.  ф. 160, оп.2, а.е. 121, л.1
  4.  ф. 285, оп.5, а.е. 91, л.52-54
  5.  ф. 285, оп.5, а.е. 201, л.4-5
  6.  ф. 285, оп.5, а.е. 201, л.18-19
  7.  ф. 285, оп.5, а.е. 352, л.16
  8.  ф. 296, оп.1, а.е. 84, л.1

  1.  ЦЕНТРАЛЕН ПАРТИЕН АРХИВ
  2.  ф. 1, оп.6, а.е. 117, л.333
  3.  ф. 1, оп.7, а.е. 792, л.1
  4.  ф. 1, оп.15, а.е. 123, л.26
  5.  ф. 146, оп.2, а.е. 599, стр.439

ІІ. ПОБЛИКУВАНИ ДОКУМЕНТИ

1. “БАЛКАНИТЕ в международните отнишения 1944-1948” (Сборник доклади на съветски и български автори от съвместен симпозиум). - С. :БАН,1984

  1.  “ХРИСТОМАТИЯ по история на България.” -С. :Хемус, 1993

ІІІ. ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ

  1.  “Български търговски вестник”
  2.  “Отечествена индустрия и търговия”
  3.  “Работническо дело”
  4.  “Списание на Главна дирекция на Храноснабдяването”
  5.  “Списание на Главна дирекция на статистиката”
  6.  “Стопански фронт”

ІV. ЛИТЕРАТУРА

  1.  “балканите след втората световна война.” Т.2.
  2.  “БЪЛГАРИЯ в света от древността до наши дни.” Т.1.
  3.  “ВЪНШНА търговия на НР България.” -С. :Наука и изкуство, 1970
  4.  Апостолски, Михаило. Поглед врв Йугословенско - “Бугарските относи во Втората светска война.” - Скопйе: Наша книга 1980 - 432с.
  5.  ГОЦЕВ,Славчо. “Борби на българското население в Македония срещу чуждите аспирации и пропаганда” - 1878-1945г.
  6.  ДАСКАЛОВ, Георги. “Българо-югославски политически отношения 1944-1945г.” С. :СУ, 1989
  7.  ДИМИТРОВ, Стр. Кр. Манчев. “История на балканските народи. 1879-1918г.” -С. :Наука и изкуство, 1979
  8.  “ИСТОРИЯ на България.” - София :СУ, 1993
  9.  “ИСТОРИЯ на третата българска държава.” - С. :СУ, 1993
  10.  ИСУСОВ, Мето. “Политически живот на България след Втората световна война.” - В. :Страници от българската история. - Т.2. - С. :Просвета, 1993
  11.  КАЦАРКОВА, Вера
  12.  КОСАШКИ, Й. “Воената икономика на България 1939-1945г.” С., 1980
  13.  ЛАЛКОВ, Милчо. “От надежда към разочарование: Идеята за федерацията в Балканския югоизток.1944-1946” -С. :СУ, б.г.
  14.  МАТЕЕВА, М. Хр.Тепавичаров. “Дипломатически отношения на България 1878-1988.” -С. :БАН,1989
  15.  МЕЧЕВ, Добрин. “Македонският въпрос и българо-югославските отношения - 9.ІХ.1944-1949.” - С. :СУ, 1994
  16.  Марковиh, Предраг. “Београд измеhy Истока и Запада 1948-1965г.” - Београд: Служебнии лист, 1996 - 548с.
  17.  НИКОВА, Е. “За сравнителни икономически изследвания на балканските страни.” -В. :Балканистика :Т.2 - С., 1987
  18.  Нешковик, Слободан. “Бладските спогодби Скопie” - Наша книга, 1991г. - 281с.
  19.  ОГНЯНОВ, Любомир. “Външната политика на България”. В. :Очерци на българската история 1878-1948. -стр.195-237
  20.  “ПРОБЛЕМИ на балканската история и култура”. -С. :БАН,1979
  21.  ПЕЕВ, Христо. “Търогвията ………
  22.  РАЧЕВ, Стоян. “Българският народ в помощ на братска Югославия през време на Отечествената война. -1937г.”
  23.  Стамболич, Иван. “Пътят към безпътицата.” - София: Орфей, 1997г. - 176с.
  24.  “СТРАНИЦИ от българската история / Събития. Размисли. Личности.” - Т.2. - С. :Просвета, 1993
  25.  “ИСТОРИЯ на Отечествената война на България. 1944-1945г.” Том 2
  26.  “Йугославенско - Бугарски относи у ХХв.” - Београд: Народна книга, 1982г. - 231с.
  27.  БЕРОВ, Л. “Развитие на индустрията в България”
  28.  БЕРОВ, Л. “Стопанска история”

Дипломната работа съдържа 76 страници текст с много богато използване на литературни и библиографични източници; Изградена е на базата на описание и сравнения. Съдържа исторически и актуални за днешно време данни.

Ключови думи:

България, Румъния, Балкани, външна политика, Югославия, Отечествена война, пропаганда, етнически конфликти; Константин Муравиев; Отечествен фронт, световна война, офанзива, икономическо развитие, политически интереси; балканска история и култура; дипломация, война; съюзничество.


Търси за: България | Румъния | Балкани | външна политика | Югославия | пропаганда | етнически конфликти | световна война | офанзива | икономическо развитие | политически интереси | дипломация | война

Helpos.com >> Архив >> История >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (55.5 лв)  49.95 лв Нова цена!


.

Copyright © 2002 - 2017 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker