Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> История >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (55.5 лв)  49.95 лв Нова цена!


Б А К А Л А В Ъ Р С К А    Т Е З А

Културно-историческото наследство на град Мелник и околностите му и туристическото развитие в региона

София, 2005 г.

С ЪД ЪР Ж А Н И Е

  1.  Историческото развитие на град Мелник........................        2
  2.  Манастирът „Св. Богородица Спилеотиса” („Св.Зона”)

и значението му като културно-исторически паметник......  27

   3. Роженският манастир................................................................  49

   4. Паметници на средновековната жилищна архитектура            

        (Болярската къща)...................................................................   57

  5. Развитието на туризма в региона............................................    67

      Използвана литература

………………….

1. Историческото развитие на град Мелник

Град  Мелник днес е най-малкият град в България с 267 жители. Разположен е на 22 км. Югоизточно от гр. Сандански. Закътан е сред изящните драперии на Мелнишките земни пирамиди югозападните склонове на Южен Пирин. Обявен е за културно-исторически резерват и за град - музей със статут на уникално селище с международно значение за стопанския туризъм.

Мелник посреща хиляди гости всяка година. Неповторимата атмосфера на старинния град, многобройните археологически, архитектурно-художествени и исторически паметници, привлекателните природни обекти дават изключително разнообразни възможности за отдих и туризъм.

Разходката в гр. Мелник е изключително преживяване. Запазените изцяло, частично и в руини над 200 жилищни, обществени и култови сгради от средновековието и Възраждането    дават представа за градоустройството през тези епохи и за самостоятелния, характерен само за гр. Мелник, архитектурен тип мелнишка къща, обособена през първата половина на ХVІІІ век.

Името на Мелник има чисто славянски произход. То идва от старинното славянско има мел - бяла глина, креда, с което се означават скалите, сред които е раз положен градът. На разни места из нашата страна, както и в други славянски земи, със същата дума се означава подобни местности. Така  край Гостиля  (Оряховски) има място Мела, до Криводол (Врачанско) - Мело, в Радомирско се намират селата Долна и Горна Мелна, край Етрополе тече р. Мелна, а в Странджа има река Мелнишка и в Северозападна България - Бели Мел. По своя произход името на града Мелник е сродно с наименованието на онова старо славянско племе - мелинги, за което се знае, че от VІІІ в. Насам обитавало заедно със своите събратя езеритите или езерците склоновете на планината Тайгет в Пелопонез и че със своето непокорство създавало грижи на Византийската империя през вековете.

Старинният славянски произход на името на Мелник ни подсеща, че селището ще да е възникнало на това място като поселение на български славяни през най-ранното средновековие. Славяни се поселили тук още през първите векове на своето настаняване на Балканския полуостров. Това славянско население се запазило в тази покрайнина неизменно до наши дни.

Българославянският облик на покрайнината дава основание да се приеме с голяма правдоподобност, че възникването на славянското селище Мелник трябва да се отведе към времето, когато през ранното средновековие - вероятно още към VІІ - ІХ в. - тук се заселили българославянски множества. Не е трудно да се отгатне кое ги е привлякло да се заселят тук:  преди всичко топлият климат, плодородната и богата земя и защитеността на мястото от самата природа. Достатъчно било човешката ръка да помогне на природата с изграждането на някой як зид или да издигне по недостъпните височини някоя крепост, за да осуети всеки опит за нападение и заплаха от врагове. Недалече на юг бил разположен вторият град на Византийската империя - Солун, и оттам винаги можела да се прояви войска и да нападне тукашното мирно славянско население. В началото на Х в. Границата между Византийската империя и българската държава минавала твърде близо на север от този голям крайморски град, както за това говорят намерените гранични стълбове с надписи, в които под 904 г. се четат имената на българския цар Симеон и неговите първенци олгутаркана Теодор и комитата Дръстър. В землището на Мелник върху високите скали вече съществувала обаче яка крепост, от която бдителният взор можел да долови всяка заплаха отдалеч. Изглежда, че градът Мелник е прекарвал по това време период на спокойствие. Именно затова неговото име дълго не се споменава в историческите извори.

Разположен твърде далече от големите пътища и важните средища на държавата, Мелник сякаш бил отминат от множеството съдбоносни събития, които станали  в българската държава през целия период докъм средата на Х в. Може да се предполага обаче, че широката просветна дейност, която се извършила в югозападните български земи от Климент Охридски, от многочислените негови ученици, както и от Иван Рилски и неговите преки приемници, ще да е проникнала и в тази отдалечена от столицата Преслав покрайнина. При завладяването на североизточните български земи и на Преславска България през периода 968 - 972 г. и отцепването на западните земи като последно убежище на независимостта срещу завоевателните набези на Византия средището на големите исторически събития се пренесло към югозапад - към областта на Мелник и по-далече.

При разделянето на властта над югозападните български земи срещу четиримата синове на комит Никола Самуиловият брат Мойсей поел управлението на Струмишката област. Обсегът на неговите владения с4 простирал не само към гр. Сяр, но вероятно и по-северно, по течението на Струма. Тук минавал важният път, който съединявал по течението на голямата река северните земи, крепостта Средец и южните области - земите на Източна Македония. Немного време по-късно, след гибелта на Моисей под стените на сярската крепост в 976-977 г. тези земи минали под властта на Арон. Владетел на Северна Македония и на Софийската област, Арон е трябвало да отбранява цялото поречие на Струма: от юг, откъм Солун и Сяр, винаги можела да се зададе ромейска войска. Именно по това време е бил укрепен Рупелският проход, недалеч от Мелник.  Този проход, образуван от пробива на Струма, бил най-удобният път за проникване откъм юг през българското селище Валовища (днешното Сидерокарстро, Демирхисар). Защитата на покрайнината южно от Пирин била обезпечавана от крепостта на Мелник. На юг от днешния град върху високите скали били издигнати няколко укрепления, които трябвало да служат главно като убежище на войската и местното население при опасност. Върху възвишението в югоизточната част на града била изградена наблюдателница, от височините на която можело да се следи всяко движение по течението на Мелнишка река на запад.Внушителните развалини на тази сграда - позната под названието Болярска или Византийска къща - личат и днес и напомнят за яката някогашна укрепителна система на града.

Византийските повествуватели, които разказват за многобройните подходи на Василий ІІ в края на Х и на ХІ в. срещу българските земи и войските на Самуил, дълго време не споменават името на Мелнишката крепост. Очевидно това се дължи не толкова на обстоятелството, че тази крепост не представлява цел на подходите на суровия и жесток византийски самодържец;  напротив, мълчанието показва, че нямало какво да се  разкаже за набезите на ромеите. Византийският император решил да предприеме някакви по-големи действия против крепостта едва след като успял да нанесе най-тежък удар на Самуил и войската му. В края на юли 1014 г. ромейската войска, предвождана от самия император, спечелила победа над Самуил в битката в Ключката клисура, в теснината на близките до Мелник планини Беласица и Огражден. Над пленените войни Василий извършил нечувана в историята жестокост, поради която и заслужил прозвището Българоубиец. Безжалостно ослепени, с по един едноок водач на всеки стотина злощастници, те били изпратени при Самуил. Императорът не се излъгал в своя план. Това бил ударът, който сломил силите на упорития войн Самуил и само няколко месеца по-късно сложил край на живота му. Тъкмо по времето между поражението при Ключ и смъртта на Самуил (6 октомври 1014),  когато Василий ІІзнаел, че е отстранил от пътя си своя противник, византийските войски, предводителствувани от самия император, се отправили срещу крепостта на Мелник. През юли или малко по-късно Василий ІІ напуснал областта около Беласица и навлязъл в Загория, т.е. тази покрайнина, която се простира югозападно от Пирин - между Рупелския проход, Кресна и Струма. Изчезналото днес наименование Загора или Загория за тази област се споменава доста време по-късно в историческите извори. Когато проникнал в Загория, императорът се озовал пред крепостта Мелник. Византийският писател, който ни разказва за събитията, съобщава, че тук императорът намерил „твърде силна крепост Мелник, изградена върху една скала, обиколена отвред със стръмнини и много дълбоки пропасти”.  Според признанието на византийския летописец императорът много скоро се убедил, че било невъзможно, въпреки многочислената войска, която водел със себе си, да превземе чрез настъпление и преки удари здравата, укрепена от природата и от човешката ръка Мелнишка крепост.

…………………….

2. Манастирът “Св.Богородица спилеотиса” (“Св. Зонà ”) и значението му като културно-исторически паметник

      Манастирът “Св.Богородица Спилеотиса” (“Св.Зонà) е един от най-известните културно-исторически паметници на Мелник. С богата си история, с интересната си архитектура и живопис той е привличал вниманието на редица изтъкнато български и чужди учени от средата на ХIХ в. до наши дни.

Построен в началото на ХШ в., манастирът “Св. Богородица Спилеотиса” се нарежда сред най-ранните образци на градското манастирско строителство в българските земи от периода за зрялото средновековие, известни засега в науката. Той е типичен представител на това строителство - с разположението си на високо и труднодостъпно място, сред красива природа, с неголемите си размери, със съобразените му с теренната  конфигурация композиционни принципи. Надживял много от превратностите в историческата съдба на Мелник, манастирът функционирал до началото на ХХ в.  Разрушаван и отново въздиган, той е един от редките примери у нас, чрез който се проследяват традициите и измененията в манастирската структура през средновековието и Възраждането. Изоставен през Балканската война (1912), манастирът е обречен на постепенна разруха. През 40-те години върху останките на главния му храм, назоваван през средните векове “Св. Богородица Спилеотиса”,  а през Възраждането - “Богородица на Св. Пояс”, е построен и сега действуващият параклис “Св. Св.Зонà” . Макар и в руини, манастирът се почита като свято място от жителите на Мелник и околностите му, като на храмовия празник тук се стичат поклонници. Този факт е свидетелство не само за силата на култовата традиция, но и за някогашното важно значение на манастира - причина за тази трайна традиция. Необходимо е да изтъкнем, че сред многобройните порутени мелнишки църкви и манастири има само няколко, на които до наши дни старите мелничани палят свещи на патронните празници, а  “св. Богородица Спилеотиса” е единственият манастир с възстановен в ново време параклис.Той е собственост на Св. Синод на Българската православна църква (Неврокопска митрополия) и е под закрилата на Закона за опазване на паметниците на културата.

Съществуват редица писмени сведения за тази обител, спомагащи за изясняването както на статута и наименованието й през отделните исторически периоди, така и на мястото й в културно-историческото наследство на Мелник и на българските земи като цяло. Първостепенно историческо значение й придава известният сигилий (дарствена грамота), издаден й през 1220 г. от нейния ктитор деспот Алексий Слав. Той е единственият оцелял през вековете документ с подписа на този български велможа. В него манастирът е наречен “деспотски и царски"”  Засега у  нас не е известен друг манастир  с подобен статут и това подсилва националното му значение.  Сигилият е единственият български честновладетелски юридически акт от епохата на средновековието. Той е важен исторически извор за устройството на манастира, за личността на неговия ктитор, за самочувствието и политиката на деспот Слав като самовластен господар, за социалните отношения в пределите на неговата държава със столица Мелник и в останалите български земи през зрялото средновековие (ХШ-XIX). Известно е, че българската аристокрация по това време покровителствувала разгърналото се широко манастирско строителство във и около градовете. Царе и велможи често обдарявали манастирите с поземлена и друга собственост, давайки им имунитетни права върху нея. Този факт е отразен в ред запазени до днес грамоти, най-ранната от които е на деспот Слав.

……………….

5. Развитието на туризма в региона

Културно- историческото наследство в Пиринския регион е разнообразно и представлява интерес за наши и чуждестранни туристи.

Град Мелник притежава огромен потенциал за развитие на туризма. В последните години той е сред най-предпочитаните места за отдих  у нас. Неповторима е старинната атмосфера, която потапя всеки посетител във великолепието на отминали векове.

Мелнишки пирамиди, възрожденска архитектура и руйно вино. Това очаква всеки гост на най-малкото родно градче, закътано в полите на Пирин.

Старинните мелнишки къщи впечатляват с богатата си архитектура, а с избите си, с подредбата, разкриваща българското чувство за практичност и красота. Най-известни от тях са: Кордопуловата къща (най-голямата на Балканския полуостров от Възрожденския период) с необикновените си стенописи и огромна изба; Болярската къща (най-старата запазена също в България), Пашовата къща, превърната в музей.

Кордопуловата къща

Разположена в живописния град Мелник, Кордопуловата къща е един от най-впечатляващите образци на местната архитектура. Кръстена е на винопроизводителя и търговеца  Манолис Кордопулов, на когото е принадлежала някога. Тя е най-голямата запазена къща от 19 век на Балканския полуостров. В близост до нея се намират Пашовата, Цинцаровата и Болярска къща -  средновековни паметници на културата. Но най-впечатляващата от всички тях е Кордопуловата къща, построена през 1758 г., омайващ6а както с архитектурата е че, така и с великолепните си дърворезби, рисувани орнаменти по долапи и тавани, както и с огромната си изба.

В приемната стая 24 прозореца с венециански стъклописи сякаш оглеждат в пълен кръг цялото градче. Разглеждането й ще ви запознае и ще ви доближи до културата и историята на миналия век. Понастоящем Кордопуловата къща е частен музей. В нея е уредена експозиция на мелнишка изба, издълбана във вид на тунел в скалата, с експонирани в нея огромни бъчви за съхраняване на мелнишко вино.

Градският исторически музей в Мелник е разположен в Пашовата къща, строена през 1815 г., и състояща се от каменно приземие и паянтов етаж със салон - общо 8 помещения. В приземния етаж на музея е показан основният поминък на този град и района - винопроизводството от местната мелнишка лоза.

Показани са снимки от мелнишки изби, бъчви и др., свързани с обработката и съхраняването на мелнишкото вино. В централния квартал на днешния Мелник, по двата бряга на Мелнишкия дол, ценни в архитектурно-художествено отношение обекти са ансамбълът около църквата „СВ.Св.Петър и Павел” (ХІХ в.) и метохът - на левия бряг, сградата на конака, Узуновата, Лумпаровата , Каменовата и Попташевата къща - на десния бряг. Най-отдалеченият квартал, на десния бряг на Мелнишка река, е интересен с чудесния ансамбъл около църквата „Св.Йоан Предтеча” („Св.Яни”; ХІХ в.) от Анговата, Въчковата, Воденичаровата и други къщи, както и със запазения над реката, т.нар.Римски мост. Кварталът около митрополитската църква „Свети Николай Чудотворец” (1756 г.), в която  се съхраняват ценни икони от Мелнишкото художествено средище, е на десния бряг на Мелнишкия дол в подножието на платото Свети Никола. Специален интерес заслужават Сандъкчиевата къща, както и турската баня (хамъмът). Очарователната атмосфера на Мелник се допълва от 500-годишните чинари в центъра на града и край Мелнишка река и от уютните битови заведения, които предлагат вкусни ястия от традиционната местна и пиринска кухня.  Природните дадености и богатото културно - историческо наследство правят този край изключително привлекателен за отдих и туризъм. Средиземноморският климат позволява Мелник да посреща своите гости всеки сезон. За настаняване гр. Мелник разполага с  един голям хотел, няколко уютни фамилни хотелчета и множество частни квартири за тези, които предпочитат  съприкосновението с местния бит.

……………

И З П О Л З В А Н А     Л И Т Е Р А Т У Р А

  1.  Поредица - Мелник - І, ІІ, ІІІ т. Виолета Нешева
  2.  Манастирите в България - Любен Прашков, Е.Бакалова, Ст.Бояджиев
  3.  Роженския манастир (1990 г.) Е. Бакалова
  4.  Български манастири  - Ив. Божилов, Л. Прашков,

    Н. Тулешков

5. Манастирите в България  - Г. Чавръков

………………….

Темата е изготвена 2005г.

Темата не съдържа таблици и графики.

Ключови думи: културно-исторически паметници, град Мелник, манастир „Св. Богородица Спилеотиса” („Св.Зона”), Роженският манастир, паметници на средновековната жилищна архитектура (Болярската къща), развитието на туризма в региона.


Търси за: културно исторически паметници | град Мелник | Св.Зона | развитието туризма региона

Helpos.com >> Архив >> История >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (55.5 лв)  49.95 лв Нова цена!


.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker