Реферат

Германската външна политика след края на Студената война

05.2006 г.

Съдържание

1. Германия след края на Студената война. 3

2. Външнополитически роли на Германия. 6

2.1. Германия като търговска държава. 6

2.2. Ролята на Германия в политиката на сигурност. 7

2.3. Германия като фактор за намаляване на напрежението. 8

2.4. Германия като интеграционният двигател на Европа. 8

3. Равносметката. 9

Източници: 11

1. Германия след края на Студената война

Обединението на Германия в единна суверенна държава провъзгласено на 3 октомври 1990 г., краят на Студената война, разпадането на Съветския съюз и възникването на нови държави в Централна и Източна Европа са фактори, които променят съществено рамковите условия за германската външна политика. Според немски специалисти, Западната връзка на външната политика на старата Федерална република и новото геополитическо положение на Обединена Германия са могли да станат източник на нови напрежения и конфликти. Ето защо веднага след обединението управляващият немски елит смята, че спешно трябва да се постави въпросът за новите германски интереси и цели във външната политика. От друга страна се взима предвид, че успешната западна връзка на Федералното правителство в годините на Студената война са довели до доверие към германската външна политика, която е поставила основите на една съвършено нова и ценна традиция за външната политика на Федералната република.

...........................................................

2. Външнополитически роли на Германия

След падането на Берлинската стена Германия започва да играе следните външнополитически роли на международната сцена:

2.1. Германия като търговска държава

Още през 1969 г. Хелмут Шмид определя на Федералната република ролята на “световна сила” в световната и стопанската система. Ролята на Германия в триадата между САЩ, Япония и Европа се характеризира с нейното голямо значение като страна-износител; същевременно Германия е зависима от вноса от световната стопанска система не само по отношение на суровините. За разлика от Япония тя е силно свързана с региона на Европа: над половината от обема на нейния износ е насочен за страните от Европейския съюз. През следващите години анализаторите предвиждат по нататъшно нарастване на ролята на Германия като световна икономическа сила в триадата. В стопанско отношение след обединението тя не заема позата на националистическа велика сила или дори на световна сила. Напротив: като страна на търговията и благополучието Германия притежава характера на пример, но с оглед на защитата на международните интереси ролята на икономически и цивилизационен образец вече не е достатъчна. Все по-важна става нейната роля в политиката на сигурност.

.........................................................

2.4. Германия като интеграционният двигател на Европа

Европейският съюз предлага оптимална рамка за германските интереси. Стопанският просперитет и либерално-демократичното развитие на държавата и обществото същевременно представляват защита срещу връщането към националистически действия. Но Германия е единствената страна, която трябва едновременно да реформира западни структури в политиката, държавата и обществото и да преодолява последиците на съветското подтисничество, диктатура и държавен социализъм. Ето защо според експертите за Германия е особено трудно да се даде една умерена дефиниция на интересите. На нито една страна не се налага да дефинира своите външнополитически роли и интереси така плътно до пресечната точка на източни и западни кризисни състояния. Само Германия е част от Запада и същевременно експериментално поле за последиците от рухването на комунизма и плановото стопанство. Ето защо се препоръчва връзките със Запада да се затвърдяват, а тези с Изтока да се разширяват и укрепват.

3. Равносметката

Теоретическите заключения на анализаторите на външната политика на Германия след обединението може да се обобщят в следното:

След 1990 година възниква една нова национална държава, не само една нова Федерална република. Това налага да се придобие нов опит и да се направи преоценка на стари традиции. Политическата култура и политическият спектър на обединена Германия ще бъдат по-многообразни и изпълнени с повече напрежение в сравнение с културата на старата Федерална република. Нация, национално единство и национална идентичност са все още необичайни за германците, но признаването на тяхното съществуване е предпоставка за дефинирането на националните интереси.

..........................................................

Източници:

1. Георги Марков, История и Цивилизация, изд. Просвета

2. Христина Мирчева, История на международните отношения в най-ново време, книга втора, изд. Софи-Р

3. Хенри Кисинджър, Дипломацията, изд. Труд

4. http://en.wikipedia.org/wiki/History_of_Germany

5. http://www.german-foreign-policy.com/en/info/

.................................................................

Темата е писана 2006 г.

Ключови думи:

германска външна политика, Студената война, Германия като търговска държава, Германия в политиката на сигурност, Германия като фактор за намаляване на напрежението и интеграционният двигател на Европа