 |
|
КУРСОВА РАБОТА
На тема:
Разположение на българските политически партии по оста „дясно” – „ляво”
Специалност: Политология
2009 г.
Съдържание:
1. Корени и съдържание на „дясно”, „център”, „ляво”
2. „Десни” и „леви” идеи в България
2.1. „Леви” партии в България. БСП
2.2. „Десни” партии в България. СДС и ДСБ
…………………………….
Според традиционното разбиране за „дясно“, то е носител на консервативен дух и традиционни ценности, включително идеята за нацията, разбирана чрез апотеоза на нейното величие. В социален план „дясното“ определено изразява интересите на богатите, които се виждат като квинтесенция на предприемчивост и съзидателен труд.
Съответно „центърът“ е с претенциите да бъде волният дух, т.е. либерализма, погледнат от кулата на историята на онова „трето съсловие, което се опълчва срещу косността на феодализма и неговите ограждения пред социалната мобилност на активната и динамична обществена личност. В този смисъл той има амбицията да бъде ако не прогресивен, то поне „прогресистки“, т.е. носител е на движение във вярна обществена посока. В социален смисъл центризмът се опира на т.нар. „средни слоеве“, т.е. служещи, интелектуалци, свободни професии и т.н.
………………………………….
Увлечена от желанието си да изглежда по европейски, БСП започна да излъчва предимно десни послания. С това тя като че ли загърби традиционно мислещите социалисти и комунисти, което доведе до очертаване две крила (дясно и ляво) в БСП. Изводът, който се налага е, че БСП не е двойствена, а е многопланова и доста гъвкава по отношение на политическото си говорене. Съществува обаче сериозен проблем в изработването на имидж на тази партия. И той се крие в липсата на усещане за мяра при подкрепата на своите или атаката срещу “врага”.
……………………………………
Прагматичността взема връх над ценностното говорене за ляво и дясно, комунизъм и антикомунизъм, което поставя сериозни въпроси пред политиката на представените в парламента основни десни партии – ДСБ и СДС. Убедителното съчетаване на ценностно говорене, типично за ДСБ и прагматичното търсене на по-бърз път към властта СДС е трудна задача, за което се иска професионално изработване на послания и политическо поведение. Задачата обаче не би била неразрешима ако и десните лидери не страдаха от описаното по-горе „заболяване”. Изграждането на система за изработване на политики и послания, както и предаването им чрез политическите говорители, което не се свежда просто до буквосъчетанието PR, е начина за разрешаване на проблема. Това не би изглеждало нереалистично ако се забелязваха сигнали за осъзнаване на подобна потребност.
…………………………….
Източници:
1. Кандимиров, В., „Теория на дясното”, 2005, Media Times Review (http://www.mediatimesreview.com/june05/RightTheory.php).
2. „Неолиберализъм, пост-марксизъм и социал-дарвинизъм”, 2009, http://credo.superhosting.bg/~commuorg/index.php?option=com_content&task=view&id=21&Itemid=10).
3. Методиев, К., „Бойко Борисов е в образа на хайдутин, спасяващ селото”, 2006, Obshtestvo.net (http://www.obshtestvo.net/content/view/95/3/).
4. Иво Марков, “Лявото и дясното на кръстопът”, в. Земя.
Темата е изготвена 2009 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
десни и леви политически идеи, политически център, БСП, СДС, ДСБ, ГЕРБ, Бойко Борисов
]]>
