Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> История >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (87 лв)  69.60 лв Нова цена!


Национална гимназия за древни езици и култури

“Св. Константин-Кирил Философ”

ДИПЛОМНА РАБОТА

История на ордена на тамплиерите

(Спекулации, фалшификации, инсинуации)

2007 г.

Съдържание

 

УВОД.. 3

Първа глава. 5

Създаване и кратка история на ордена на тамплиерите. 5

1. Създаване на ордена на тамплиерите. 5

    2. Устав на Ордена на тамплиерите. 14

3. Краят на Ордена на тамплиерите. 17

Втора глава. 24

Мистерии, свързани с тамплиерите. 24

1. Златото на тамплиерите. 24

2. Културни практики, отклоняващи се от християнската религия. 25

3. Хипотетични връзки на тамплиерите с пазенето на тайното съкровище, открито в Йерусалим. 28

Трета глава. 36

Тамплиерският мит. 36

1. Спекулации – псевдонаучни и литературни. 36

2. Жаждата за мистика и тайнство на постмодерното общество. 41

Заключение. 45

Последици от популяризиране на мита за тамплиерите. 45

Приложение - Устав на Ордена на тамплиерите. 48

Библиография. 70

 

 


УВОД

 

            Историята на тамплиерите е тема, която винаги е привличала изследователския интерес. Тя е обект на внимание не само сред академичните среди, с времето историята около тайнствения орден на тамплиерите придобива все по-голяма популярност и сред обикновените читатели. Интересът става все по-осезаем, а това от своя страна създава редица възможности за спекулации с голяма част от исторически доказаните факти и документи. Нестихващата вълна от въпроси и отговори  касае както самите тамплиери, така и хипотетично пазената от тях тайна. Какво в действителност е представлявал самият Орден, каква е неговата връзка с пазенето на Свещения граал и ако последния наистина е съществувал и продължава да съществува какво представлява той? Всички тези въпроси и още много поддържат жив огъня на любопитството и съмненията, които намират израз в многото псевдонаучни и художествени книги. В някои от тях авторите злоупотребяват с малкото исторически доказателства по тази тема и експлоатират оскъдните данни предимно с комерсиална цел.

            Всичко това се оказва достатъчен аргумент за едно по-подробно разглеждане на проблема, касаещ не толкова самият Орден на тамплиерите, Свещеният граал и въпросите, свързани с него, колкото евентуалните отговори, които един или друг автор е дал. Тези отговори представляват синтез от проучвания и хипотези, някои от които по-задълбочени и коректни, а други повърхностни и неверни.

            Тамплиерите, като участници в кръстоносните походи, остават тясно свързани със средновековната християнска история. И съвсем естествено, като част от нея те са носители на онзи митичен ореол, който неизменно съпътства участниците в основните събития при религиозните сблъсъци. Около тамплиерите се създава загадъчен кръг на съмнения и въпроси, но дали той не е дело на многото изследователи, които в търсене на истината поставят началото на тамплиерския мит, превърнал се в сензация в съвременното постмодерно общество.

            В представената тук работа е направен опит, едновременно с проследяване историята на Ордена, да се съпостави с едни от най-скандалните и противоречиви книги на нашето съвремие. По този начин се поставя като основна изследователска цел не само разглеждането на по-важните, възникнали исторически въпроси, например - има ли връзки между темата за Граала и тамплиерите, какво е особеното на този орден, което го прави толкова популярен през вековете и др., но най-вече да бъде потърсен отговор на въпроса на какво се дължи нестихващия интерес към тази тема до днес, което я превръща в съвременен културен феномен.

            Изследването на проблема за тамплиерите има вече няколко вековна традиция както в научните, така и в научно-популярните среди. Поради тази причина броят на книгите и трудовете, засягащи тези въпроси е огромен. Тук не си поставя за цел да бъде обхваната цялата съществуваща литература, което би могло да бъде обект на много по-продължително изследване, а по-скоро да бъдат подбрани едни от най-съществените въпроси, изложени в достъпната за българските читатели научна, псевдо-научна и художествена литература.

            В текста са изложени някои от основните етапи в развитието на Ордена, неговата съдба и главните причини за трагичния и внезапен край на съществуването му. Направен е опит за съпоставка на съответната литература като огледален образ на историческите събития и факти. Обърнато е особено внимание на некоректното отношение и тълкуването на някои сведения, с оглед да се създаде една по-завършена и цялостна концепция за тамплиерския мит, неговото начало и развитие до днес.

.............................................................

Първа глава

Създаване и кратка история на ордена на тамплиерите

 

1. Създаване на ордена на тамплиерите

 

            Още от ранната сутрин на 14 август 1128 г. – денят на св. Иларий - в катедралната църква на Троа започват приготовленията за откриването на предстоящия Събор. По този повод в Троа се събират архиепископите на Реймс и Санс, десет епископи, седем абати, учените - клирици господата Фуше и Обери от Реймс, заедно с много други лицa, за които, както пише Жан Мишел, писарят на събранието, е трудно да се разкаже. Съборът е оглавяван от кардинала - легат Матей от Албано, но в действителност истинският авторитет е св. Бернар от Клерво, тъй като събранието се състои почти изцяло от негови приятели, ученици и ревностни последователи. По този начин съвременният изследовател Марион Мелвил, в своята книга История на “Ордена на тамплиерите”, след като анализира почти всички запазени свидетелства за този събор ни дава подробна и ясна представа за протичането му и за участниците в него.[1]

            Св. Бернар - един от най-влиятелните хора на своето време, мистик и ерудит, държавен мъж и ’’Божи човек’’. Неговото призвание проличава още в детската му възраст и властта му над душите на хората става все по-силна с времето. Отказал се от светския живот на двадесет и три години, той почти насила увлича със себе си петимата си братя, чичо си по майчина линия, баща си, сеньор дьо Фонтен, и тридесетима приятели, които всички до един са ’’хора благородни или образовани’’. Бернар приема обета в Сито, център на цистерцианското монашество, откъдето скоро след това заминава, за да основе клон на ордена в Клерво. Човек с духовна мощ, строгост и лично обаяние, той скоро се превръща в безспорен авторитет на Църквата за своето време, не изпитваща недостиг нито от известни хора, нито от светци.

............................................................

 

Втора глава 

Мистерии, свързани с тамплиерите

 

1. Златото на тамплиерите

 

            След като през 1312 г. папата издава була, наречена Vox clamantis, с която обществено и открито заявява мнението си относно процеса срещу тамплиерите, малко по-късно същата година, на 2 май с булата Ad providam урежда въпросите, свързани с отнемане имотите им. Според неговото постановление всички техни имоти трябва завинаги да преминат под юрисдикцията и властта на хоспиталиерите. Изключение правят имотите, които се намират извън пределите на Франция и които са на разположение на Светия престол. Няма никакви сведения, дали „касите“ на отделните командории или „съкровищата“ са били предадени в ръцете на Филип Хубави. Не са открити нито злато, нито сребро, а от документите из архивите - единствено онези, които се отнасят до покупките на земя. Възможните причини за това са две: или хората на Филип Хубави за заграбили всичко, или тамплиерите предварително са разбрали за готвения срещу тях процес. В действителност по-голяма част от командорите не притежават значителни парични средства, с изключение на онези, които се намирали на важни търговски кръстовища като Провен, Бокер и др. Оттук идват и легендите за скритите съкровища. Има голяма вероятност много от тях да са верни, или по-скоро да са били верни, тъй като откритите съкровища със сигурност не са били обявени. Всяка командория е разполагала със свое скривалище, и това е съвсем логично с оглед на факта, че колкото и да се страхували разбойническите банди от тамплиерите, все пак командорите не били напълно предпазени и защитени от нападения и грабежи. [2]

..........................................

Трета глава

Тамплиерският мит

............................

         2. Жаждата за мистика и тайнство на постмодерното общество

 

            Йоан Кръстител, като един от добре познатите персонажи в Библията, се превръща в пресечна точка на много и различни версии и мнения относно това, кой всъщност е бил той и какви са били отношенията му с Иисус Христос. Двете традиции - едната съсредоточена върху Йоан Кръстител, а другата върху Мария Магдалина, стават реално осезаеми около 12 в., когато се появяват катарите в Лангедок, а тамплиерите достигат върха на могъществото си. Идеята за важното значение на Мария Магдалина се запазва дълго време във Франция и оказва осезаемо влияние върху катарите. През 12 в., въпреки че църквата на Йоан отдавна е изчезнала, отново набира популярност в мистичната почит на тамплиерите към Кръстителя. Най-вероятно традицията на Йоан е оцеляла независимо в Близкия Изток, но в Европа се появява значително по-късно. Именно рицарите тамплиери са тези, които пренасят традицията на Йоан в Европа, за да я присъединят към култа за Магдалина и така осмислят отделните на пръв поглед мъжки и женски мистични традиции.  Малко вероятно е двете традиции да са обединени случайно от рицарите тамплиери, тъй като тяхната основна цел е да открият най-мистичното познание. Това са практични мъже, които се интересуват най-много от придобиването на материално могъщество, които отстояват тайните си убеждения. А в основата на тези убеждения залягат магични и алхимични тайни . Но тамплиерите устремено и целенасочено се стремят към скритото окултно познание. Те не само се стремят да разширят философските си и религиозни познания, но търсят и върховното могъщество, господството върху самото време.

....................................................................

Заключение

Последици от популяризиране на мита за тамплиерите

 

            И така, пагубното унищожаване на един богат и влиятелен орден, какъвто е тамплиерския, само в рамките на една нощ, неизменно води до появата на хиляди въпроси. Тази тайнственост привлича като магнит вниманието и интереса на своите съвременници. В търсене на подходящите отговори обаче, тези хиляди въпроси остават нерешени за бъдещите поколение и история. Това създава необходимостта за появата на измислени митове и разкази, които водят своето начало от времето непосредствено след  зловещата клада и смъртта на последните двама водачи на тамплиерския орден.

            Тези митове и разкази първоначално са били предавани от уста на уста, понякога добронамерено щедро доукрасявани, а друг пат не толкова. Но при всички положения тези измислици стават център на внимание за своето време. Постепенно интересът по този проблем  нараства осезаемо и той става вече основа и на по-задълбочени разсъждения и изследвания. Появяват се по-сериозни научни и литературни трудове, които се опитват всячески да разтурят облаците на съмнение и да извадят тази тайна от обвивката й. Но уви, колкото повече сериозни и задълбочени изследвания да се предлагат на хората, с цел да се изтръгне корена на тайната завинаги, толкова повече стават и въпросите. И като естествен резултат се ражда безкрайна поредица от отговори и въпроси, която продължава своето развитие и днес. И днес ние си задаваме същите въпроси, лишени от алтернатива да разкрием истинската същност на тайната.

            С течение на времето обаче, литературата става все по-некоректна към конкретните исторически факти и събития. Така те стават основен обект на спекулации и се появява практиката да се използват за основа, върху която да се изградят литературните митове и измислици. Това опорочаване на историческа действителност е основното обвинение срещу авторите, чиито полулитературни и псевдонаучни текстове на практика пренаписват християнската история. Не случайно много от тях са отхвърлени от Църквата и обявени за еретични. В опита си да популяризират класическия мит за тамплиерите, те представят крайни и понякога невероятни версии. Този основен похват, с цел привличане вниманието на по-голяма публика обаче, е в състояние да привлече повече негативи. Но колкото и некоректни да са те спрямо историческата действително, факт е, че преобръщат съзнанието на съвременния човек и предизвикват „взрив“ на вече утвърдените християнки норми.

            Подобна реакция предизвиква „Светата кръв и Свещеният граал“ на Бейджънт, Лий и Линкълн, както и небезизвестния роман на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“. Като две от най-нашумелите книги за своето време те предизвикват нечуван интерес, както към себе си като литературно дело, така и към идеите, които проповядват. Като цяло книгите взаимно се допълват, тъй като Дан Браун се уповава главно на „Светата кръв и Свещеният граал“ при написването на своя роман и той неведнаж споменава този факт. И основната идея, която авторите използват като централна нишка е потомството на Иисус Христос и царската кръв Христова.

....................................................

Библиография

 

 

1.      Бейджънт, М., Р. Лий, Х. Линкълн. Светата кръв и Свещеният граал.   (Тайните на тамплиерите и масонската ложа). С., 1994

2.      Блум, Ж. Рен льо Шато, вестготи, катари, тамплиери ( тайната на еретиците). С., 1998 

3.      Браун, Д. Шифърът на Леонардо. С., 2005

4.      Еко, Умберто. Името на розата. С., 2002

5.      Еко, Умберто. Махалото на Фуко. С., 2001

6.      Мелвил, М. История на Ордена на тамплиерите. С., 2005

7.      Перну, Р. Тамплиерите. С., 2004

8.      Пикнет, Л., К. Принс. Прозрението на тамплиерите (тайните пазители на истината за Христос). С., 1999

9.      Рийд, П. П. Тамплиерите. Варна 2006

10. Шарпантие, Л. Тайната на ордена на тамплиерите. С., 1998

11. Lees B. Records of the Templars in England in the 12-th Century (По Марион Мелвил, История на Ордена на тамплиерите)

12. Migne, J.P. Patrologiae cursus completus. Seriae latina,  T. 155 

13. Prawer, The Latin Kingdom of Jerusalem. ( По Пиърс Пол Рийд, Тамплиерите)

14. Southern, R. W. Saint Anselm: A Portrait in a Landscape, Cambridge, 1990 

15. Upton – Ward, The Rule of the Templars ( По Пиърс Пол Рийд, Тамплиерите)

16. Vitry, Jacques de. Historia orientalis. P.,1957 г.. Сар. LXV

...................................................

Темата е писана 2007 г.

В приложение е Устава на тамплиерите, който се състои от 20 страници

 

Ключови думи:

Ордена на тамплиерите – създаване и устав; спекулации, фалшификации, инсинуации; злато на тамплиерите; мистика и тайнство; Свещеният граал; тамплиерски мит; Йерусалим; капитул; Мария Магдалина

 



[1] Мелвил, М. История на Ордена на тамплиерите, С.,  2005, с. 12.

[2] Шарпантие Л., Тайната на ордена на тамплиерите. С., 1998,  с. 195 – 198


Търси за: спекулации | инсинуации | Йерусалим | Мария Магдалина

Helpos.com >> Архив >> История >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (87 лв)  69.60 лв Нова цена!


.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker