 |
|
ВСУ “Черноризец Храбър”
УНК: “Хуманитарни науки и изкуства”
Програма: “История и европеистика”
КУРСОВА РАБОТА
По Изворознание
На тема:
Извори за стопанската история на Възраждането – видове извори
Специалност: История
Варна, 2008 г.
Съдържание:
1. Същност на историческите извори
2. Основна класификация на изворите
3. Историческите извори през епохата на Възраждането
1. Същност на историческите извори
Основната предпоставка за познаване на социалното минало е използването на запазени „следи” от разнообразната дейност на някогашните хора. Тези „следи” се наричат „исторически извори”. Но преди да придобият статута на извор съответните следи трябва да се превърнат в обект на специален (извороведски) анализ от извороведа или историка, които ползват съдържащата се в тях информация за изследваното минало.
Поради това критиката и интерпретацията на изворите е централен проблем на изворознанието специален дял от науките, чиято цел е да предоставя на историка знания както за теорията, така и за методиката на изследване и използване на историческия извор при опитите му да разкрива вярната картина за социалното минало. Следователно, анализът на изворите е необходимо звено в процеса на историческото познание, а теорията на изворознанието – една от най-важните части от общата методология на историческата наука.
…………………………………………
2.2. Според съдържанието
Без значение дали са домашни или чужди, изворите се класифицират на юридически и неюридически.
· Юридическите извори са правни актове, които носят информация за характера, устройството и историята на българската държава и нейната правна система. Те или обективират правната норма (закони и законодателни сборници, обичайно-правни норми) или са форма на реализиране на правната норма (междинародни договори, царски грамоти и др.).
Нормативни актове – закони, законодателни сборници, ориентирани към неопределен кръг от хора. Те се класифицират на свой ред според формата на официални (издадени от законодателен орган) и неофициални (систематизация на вече действащи правни норми от частни лица); според връзката с чужди правни актове на оригинални български (напр. Крумовото законодателство), реципирани чужди (създадени въз основа на чужд правен акт – напр. Славянската Еклога) и прилагани чужди (чужди актове, прилагани в българските земи направо или чрез превод – напр. Византийската Еклога).
· Неюридическите дават информация за възникването и развитието на държавата и правото, но по своето естество не са публични или частни правни актове. Те могат да бъдат литературни произведения, фолклорни и етнографски или веществени (сгради и предмети).
……………………………………
Полицата и записът на заповед са други два документа, които дават ценни данни, които насочват към същността на сложните търговски взаимоотношения. Чрез записаните в тях имена на издателя, платеца, ремитента и джиратите се очертава пътят и начинът на извършваните парични плащания, в косвен аспект – очертават се отношенията, в които влизат отделни лица в процеса на своята търговска дейност.
Акцията съдържа сведения за акционерното дружество, което я издава – име и цел на дружеството, установен капитал, брой на издадените акции, номинална стойност на всяка една от тях.
Всички тези документи взаимно се допълват и очертават състоянието на нашата търговия през епохата на Възраждането. Българският търговец от тази епоха оформя своите баланси и съставя тефтерите си по сложния счетоводен метод на диплографията и борави с полици и създава акционерни дружества – това показва, че той съвсем не е далеч от модерната за онова време европейска търговска теория и практика.
…………………………………
Хронологическият обхват на темата се определя от хронологическите граници на епохата на българското Възраждане – началото на XVIII век – края на 70-те години на ХІХ век. Горната хронологическа граница е краят на 70-те години на ХІХ век. Тези граници се определят условно, защото създадените през Възраждането производствено-търговски структури, капиталистически по своята същност, намират естественото си продължение в условията на новия буржоазно-правов ред в Свободна България.
Използвана литература:
1. Русев, И., Фирми и манифактури в Сливенско-Котленския район през Възраждането, Изд. “Фабер” - В. Търново, 1996.
2. Тодоров, Н., Изследвания върху икономическите и социалните аспекти на Българското възраждане и генезиса на капитализма – В: Проблеми на българската историография след Втората световна война, С., 1973 г.
3. Косев, К., Изследвания върху генезиса на капитализма в градското стопанство – В: Проблеми на българската историография след Втората световна война, С., 1973 г.
Темата е изготвена 2008 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
исторически извори, класификация на историческите извори, историческите извори през Възраждането, веществени и писмени паметници, юридически и неюридически извори, домашни и чужди извори, изворознание
]]>
