Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> История >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (31 лв)  29.45 лв Нова цена!


ВСУ “Черноризец Храбър”

 

 

УНК: “Хуманитарни науки и изкуства”

Програма: “История и европеистика”

 

 

 

КУРСОВА РАБОТА

 

 

 

По Изворознание

 

На тема:

Извори за стопанската история на Възраждането – видове извори

 

 

 

Специалност: История

 

 

 

Варна, 2008 г.


Съдържание:

 

1. Същност на историческите извори. 3

2. Основна класификация на изворите. 4

2.1. Според произход и език. 4

2.2. Според съдържанието. 5

2.3. Според естеството си. 6

3. Историческите извори през епохата на Възраждането. 6

Използвана литература: 12

 


1. Същност на историческите извори

Основната предпоставка за познаване на социалното минало е използването на запазени „следи” от разнообразната дейност на някогашните хора. Тези „следи” се наричат „исторически извори”. Но преди да придобият статута на извор съответните следи трябва да се превърнат в обект на специален (извороведски) анализ от извороведа или историка, които ползват съдържащата се в тях информация за изследваното минало.

Поради това критиката и интерпретацията на изворите е централен проблем на изворознанието специален дял от науките, чиято цел е да предоставя на историка знания както за теорията, така и за методиката на изследване и използване на историческия извор при опитите му да разкрива вярната картина за социалното минало. Следователно, анализът на изворите е необходимо звено в процеса на историческото познание, а теорията на изворознанието – една от най-важните части от общата методология на историческата наука.

 

…………………………………………

 

2.2. Според съдържанието

Без значение дали са домашни или чужди, изворите се класифицират на юридически и неюридически.

·                   Юридическите извори са правни актове, които носят информация за характера, устройството и историята на българската държава и нейната правна система. Те или обективират правната норма (закони и законодателни сборници, обичайно-правни норми) или са форма на реализиране на правната норма (междинародни договори, царски грамоти и др.).

Нормативни актове – закони, законодателни сборници, ориентирани към неопределен кръг от хора. Те се класифицират на свой ред според формата на официални (издадени от законодателен орган) и неофициални (систематизация на вече действащи правни норми от частни лица); според връзката с чужди правни актове на оригинални български (напр. Крумовото законодателство), реципирани чужди (създадени въз основа на чужд правен акт – напр. Славянската Еклога) и прилагани чужди (чужди актове, прилагани в българските земи направо или чрез превод – напр. Византийската Еклога).

·                   Неюридическите дават информация за възникването и развитието на държавата и правото, но по своето естество не са публични или частни правни актове. Те могат да бъдат литературни произведения, фолклорни и етнографски или веществени (сгради и предмети).

 

……………………………………

 

Полицата и записът на заповед са други два документа, които дават ценни данни, които насочват към същността на сложните търговски взаимоотношения. Чрез записаните в тях имена на издателя, платеца, ремитента и джиратите се очертава пътят и начинът на извършваните парични плащания, в косвен аспект – очертават се отношенията, в които влизат отделни лица в процеса на своята търговска дейност.

Акцията съдържа сведения за акционерното дружество, което я издава – име и цел на дружеството, установен капитал, брой на издадените акции, номинална стойност на всяка една от тях.

Всички тези документи взаимно се допълват и очертават състоянието на нашата търговия през епохата на Възраждането. Българският търговец от тази епоха оформя своите баланси и съставя тефтерите си по сложния счетоводен метод на диплографията и борави с полици и създава акционерни дружества – това показва, че той съвсем не е далеч от модерната за онова време европейска търговска теория и практика.

 

…………………………………

 

Хронологическият обхват на темата се определя от хронологическите граници на епохата на българското Възраждане – началото на XVIII век – края на 70-те години на ХІХ век. Горната хронологическа граница е краят на 70-те години на ХІХ век. Тези граници се определят условно, защото създадените през Възраждането производствено-търговски структури, капиталистически по своята същност, намират естественото си продължение в условията на новия буржоазно-правов ред в Свободна България.

 


Използвана литература:

 

1.                           Русев, И., Фирми и манифактури в Сливенско-Котленския район през Възраждането, Изд. “Фабер” - В. Търново, 1996.

2.                           Тодоров, Н., Изследвания върху икономическите и социалните аспекти на Българското възраждане и генезиса на капитализма – В: Проблеми на българската историография след Втората световна война, С., 1973 г.

3.                           Косев, К., Изследвания върху генезиса на капитализма в градското стопанство – В: Проблеми на българската историография след Втората световна война, С., 1973 г.

 

 

 

Темата е изготвена 2008 г.

Темата не съдържа таблици, графики, картинки.

 

Ключови думи:

исторически извори, класификация на историческите извори, историческите извори през Възраждането, веществени и писмени паметници, юридически и неюридически извори, домашни и чужди извори, изворознание

 


Търси за: исторически извори | историческите извори през Възраждането | изворознание

Helpos.com >> Архив >> История >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (31 лв)  29.45 лв Нова цена!


.

Copyright © 2002 - 2021 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker