|
|
|
Курсова работа
по:
Мениджъмнт на отбраната и сигурността
на тема:
Войната в Ирак. Позицията на България.
06.2005
Съдържание:
3.1. Основни мотиви на САЩ за обявяване на военни действия срещу Ирак 6
3.2. Лично мнение за мотивите на САЩ да обявят военни действия срещу Ирак 8
4. Позициите на държавите по света и общественото мнение за войната в Ирак 8
7. Ефект от войната за България 14
9. Следвоенно възстановяване на Ирак 16
В тази курсова работа ще бъдат разгледани основните въпроси свързани с войната в Ирак, както и позицията на България като неразривна част от външната политика на страната.
Основният проблем, който ще бъде изследван е мотивът за започването на военните действия срещу правителството на Садам; позицията на България и страните по света; общественото мнение.
След това ще се спрем на елементите изграждащи подкрепата на България във военната политика на САЩ срещу Ирак. Ще бъдат разгледани доводите на правителството в полза на решението за участие в “Мироопазващата война”, в това число ще бъдат проследени и основните негативни ефекти от участието на България в тази война.
През 90 - те години към отбранителната програма на САЩ бе добавена допълнителна точка: оправдание от "мирния дивидент" след края на Студената война. Тогава за пръв път се появява Проектът за нов американски век (PNAC = Project for New American Century) основаващ се на “тоталната война”.
Този термин все по - често се използва във връзка с войната на Съединените щати “Срещу терора”. Един от бащите на Проекта за нов американски век, казва:“Това е тотална война. Ние водим война срещу широк диапазон врагове. Има ги много. Всичките тези приказки, че първо отиваме в Афганистат, после в Ирак…това е една напълно грешна постановка. Ако дадем свобода на нашата визия за света и я прегърнем изцяло без опити да я скърпваме парче по парче чрез игра на умна дипломация, а просто обявим тотална война…децата ни ще пеят химни за нас в идващите години.” Другите основатели на този Проект включват имена като:
Те са съвременните бащи - основатели на държавния тероризъм на Съединените щати. Съвместното им дело, докладът за PNAC с подзаглавие “Преустрояване на американската отбрана стратегия, военни сили и ресурси за един нов век”, проектира целите на САЩ най - подробно - като се изключи името. Още преди събитията от 11 септември да се случат и USA да започнат борба срещу тероризма, този доклад препоръчва увеличение на разходите за въоръжение с $48 милиарда, за да могат Съединените щати “да водят едновременно по няколко големи войни и да ги печелят”. В него се поставя задача САЩ първо да разработят атомни оръжия за “разгромяване на бункери” и второ, да превърнат т.нар. “звездни войни” в национален приоритет. В доклада се подчертава, че ако Буш стане президент, Ирак автоматично се превръща в мишена. Както и стана. Колкото до т.нар. “оръжия за масово унищожение” на Ирак, те не са нищо повече от удобно извинение. “Докато нерешеният конфликт с Ирак предлага недвусмислено оправдание” - четем в доклада, “нуждата от съществено военно присъствие на САЩ в Залива превишава по сила проблема със смяната на режима на Садам Хюсеин”. Серия статии във “Вашингтон пост” със съавтор Боб Удуърд (известно име от аферата “Уотъргейт”), базирани на дълги интервюта с висши членове на администрацията на Буш, разкрива тъмната страна на мотивите за започването на войната срещу Ирак, както и че събитията от 11 септември 2001 година са манипулирани.
………………………….
Съответстващата на проблема юридическа рамка е формулирана в Хартата на ООН, “тържествен договор”, приет като основа на международното право и реда в света.
Хартата постановява, че “Съветът за сигурност определя наличието на заплаха за мира, нарушаване на мира или акт на агресия ще препоръчва или решава какви точно мерки следват да бъдат предприети в съответствие с членове 41 и 42”, а те изброяват подробно “мерки, изключващи прилагането на въоръжена сила” и разрешаващи на Съвета за сигурност на ООН да предприеме допълнителни действия, ако установи, че изброените мерки не са подходящи за конкретния случай. Единственото изключение е член 51, който допуска “правото на индивидуална или колективна самозащита” срещу въоръжена атака, докато съвета за сигурност предприеме нужните мерки за поддържане на международния мир и сигурност. Извън тези изключения, страните -членки на ООН са длъжни да се въздържат от заплахи или прилагане на сила в международните си отношения.
България е една от страните - в момента непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, което не й дава пълно право да участва във военните действия срещу Ирак с използването и прилагането на сила. Най - малко, защото българското общество не одобрява тази политика, а нали именно управляващите са тези, които трябва да отразяват мнението на народа, който ги е избрал и да защитават националните интереси. Последните, не са ясно формулирани и обосновани от правителството на Република България за позицията на страната като участник във военните действия срещу Ирак.
…………………………
Темата е изготвена 06.2005г
В темата са посочени 13 източника на информация
Темата съдържа 2 приложения:
Решение за разрешаване на прелитането, временно пребиваване и транзитно преминаване през и на територията на република България на сили и личен състав на САЩ и други държави от коалицията и изпращането и разполагането на български отбранителни формирования за ядрена, химическа и биологическа защита извън страната в подкрепа на планирането на евентуална коалиционна операция във връзка с изпълнението на Резолюция 1441 на Съвета за сигурност на ООН
Ричърд Пърл, бивш съветник на Рейгън; един от основателите на Проекта за нов американски век,PNAC
]]>
