Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Ик. на отбраната >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (55.5 лв)  49.95 лв Нова цена!


МИРООПАЗВАЩИТЕ ОПЕРАЦИИ В КОСОВО

(дипломна работа)

2006

СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМАТИКАТА.

ПЪРВА ГЛАВА. СЪЩНОСТ И СПЕЦИФИКА НА ДЪРЖАВНИТЕ КОНФЛИКТИ.

  1.  Междуобщностни конфликти.
  2.  Фази на конфликтите.
  3.  Действия за предотвратяване на конфликти.
  4.  Етнически конфликти - същност и общи аспекти.
  5.  Миротворчески операции. Видове и класификация на миротворческите операции.

ВТОРА ГЛАВА. ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА - СФЕРА НА ИНТЕРЕСИ И ВЛИЯНИЕ. ПОЛИТИЧЕСКАТА БУФЕРНА ЗОНА НА БАЛКАНИТЕ.

  1.  Балканите - пресечна точка на интереси.
  2.  Фактори за нестабилност на Балканите.
  3.  Европейският съюз и сигурността на Югоизточна Европа.

ТРЕТА ГЛАВА. КОСОВО - УСИЛИЯТА НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОБЩНОСТ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ЕТНИЧЕСКОТО РАЗДЕЛЕНИЕ

  1.  Исторически аспект на противопоставянето.
  2.  Влиянието на войната от 1999г. върху развитието на етническите отношения.
  3.  Операции по поддържане на мира в Косово.
  4.  Перспективи за Косово.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ОБОБЩАВАЩИ ИЗВОДИ.

ПРИЛОЖЕНИЯ.

ИЗПОЛЗВАНИ ЛИТЕРАТУРНИ И ИНФОРМАЦИОННИ ИЗТОЧНИЦИ.

ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМАТИКАТА

Политикогеографските изменения, осъществени в страните на Югоизточна Европа, са обусловени от съществено преобразуване на икономическите, социалните и политическите структури. От изключително значение за политическата география на страните от Източна Европа е адаптацията на държавните им структури към променената вътрешно и външнополитическа конюнктура. Важно е и въздействието на съседите на определена държава върху хода на процесите на преход и трансформация. Уточнението е нужно, защото сблъсъкът на разнопосочни геополитически въздействия върху един относително малък по териториален обхват регион, какъвто е Балканският полуостров, го лишава до голяма степен от възможността той самият да се превърне в значителен геополитически център. Голямата народностна и държавна раздробеност наред с редица географски и политически фактори има като пряк резултат общата политическа слабост на държавите от полуострова. Достигнатото за един продължителен период от време равновесие на силите между двата водещи геополитически центъра след Втората световна война запази териториалното статукво на полуострова, прикривайки балканските проблеми (етнически, религиозни, вътрешно-държавни и междудържавни) със завесата на едно гигантско, в световен мащаб противопоставяне.

Крахът на комунизма извади наяве скритите дотогава икономически и социални проблеми, както и натрупаните национални противоречия. В резултат се възроди един стар за Балканския полуостров проблем - национализмът. Той зае политическото пространство, опразнено от комунистическата идеология, и се възползва от трудностите на прехода и демократизацията на обществения живот, за да се прояви открито. Особено се изостриха националните и национално-териториалните противоречия в бивша Югославия. През 1999г. съхранилият се като остров в Югоизточна Европа сърбокомунизъм водеше вече четвърта война - този път в Косово. Отново за кой ли път разместването на геополитическите пластове доведе до истинска катастрофа на Балканите. Тогава си задавахме въпроси като:

Косовският проблем не е продукт на комунизма, нито на Югославия. Той е следствие от демографската експанзия на албанците в Косово поле, Метохия и Западна Македония, където те още от края на 17-ти век се очертават като мнозинство от населението. Демографската експанзия след налагането на принципа на националните държави в Европа през 19-ти век прераства в териториален експанзионизъм, поставящ си за цел колкото може повече територии, в които живеят и албанци, да бъдат включени в албанската държава или в други временни форми на албанска държавност. През 20 в. албанците отказват да приемат статута на малцинство, дори когато имат всички, дори и колективни права, като колективен политически субект (“народност” според югославската терминология), в държавата, в която живеят. По времето на Тито от 1944 до 1980г. в комунистическа Югославия са избити много повече косовски албанци, отколкото по времето на управлението на Сърбия от Милошевич 1985-2000г. В кралска Сърбия от 1913г. до 1941г. има няколко въстания на косоварите, удавени в кръв. А през зимата на 1944-45г. в Косово се води шестмесечна гражданска война между албанските военни отреди и югославската комунистическа партизанска армия на Тито.

През Втората световна война Косово е част от италианския, а после германски протекторат Велика Албания. Албанците там отказват да приемат връщането си в Югославия след края на войната и затова водят война с новите югославски комунистически власти с всички средства,  с които разполагат, докато не биват смазани с военна сила. Тогава загиват хиляди албанци. Никой обаче не заявява, че това е военно престъпление на режима на Тито.

Когато през 1998-99г. режимът на Милошевич се опита да изпълни конституционните си задължения, и с военна и полицейска сила да опази териториалната цялост на СР Югославия, като се справи с албанските метежници в Косово, Милошевич и неговите офицери бяха обявени от САЩ и техните съюзници за военнопрестъпници и дори за извършители на геноцид, макар че и до днес не са открити убедителни доказателства за това3.

Днес обстановката е силно променена. Косово е изправено на прага на своята независимост. Има всички изгледи това да се случи още през следващата 2006г. В случая не е толкова важно под каква форма Косово ще получи “условна независимост”.

Който поставя “условия” в такива случаи, той ги поставя така, че да могат да бъдат изпълнени и да му създадат допълнително алиби за налагането на едно оспорвано решение.

Получаването на “някаква форма на независимост” от Косово обаче само на пръв поглед изглежда решение на проблема. Всъщност то ще даде началото на заплитането на нови, също толкова трудно разрешими проблеми, каквито са настоящите.

Тезата, защитавана в дипломната работа е да се анализират мироопазващите фактори и действия с оглед на факта (твърдението), че мироопазващите сили в Косово имат огромно значение за опазване на мира и етническите конфликти и на тази база да се изгради ефективна мироопазваща стратегия за независимо Косово.

В тази насока на 21 ноември 2006г. започват преговорите за окончателния статут на Косово под патронажа на специалния пратеник на ООН, бившия финландски президент Марти Ахтисаари. В седмиците преди това сръбският президент посети Москва, а сръбският премиер - Пекин, в опит да си осигурят подкрепата на Русия и Китай за сръбската позиция, че Косово трябва да остане част от Сърбия.

Парламентът на Косово приема резолюция с искане областта да получи независимост. В САЩ и в много влиятелни европейски кръгове отдавна се наложи убеждението, че единственият начин за решаване на “косовския проблем” е превръщането на Косово в независима държава. Този процес е в напреднал стадий на развитие след юли 1999г. и изглежда необратим. Остава тезата чрез реални преговори и мироопазващи действия да се постигне трайна независимост и етнически мир в Косово.


ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ОБОБЩАВАЩИ ИЗВОДИ

С възникването на такива дълбоки международни кризи като Косовската и Иракската ни дават основание за известно време дава основание за обобщение. Еднополюсният свят все още по-очевидно крие немалки рискове за глобален ред и сигурност. Тезата на Х. Ласуел, че “ Властта развращава, абсолютната власт развращава абсолютно” е в пълна сила не само спрямо индивидите, а и към нациите. В условията на международен ред, в който принципът на националното разделение и съперничество е все още много жизнен, концентрацията на преобладаващата мощ в ръцете на една национална държава - пък била и тя, подобно на САЩ, и с най-зряла демократична традиция - носи опасностите от едно изграждане на “PAX America”.

В този смисъл наистина назрява необходимостта от двуполюсен или много полюсен свят, който обаче да носи в себе си гаранциите на демократичния етнос и демократични институции. И имайки превдид европейската традиция на толерантност към различието, кой по-добре от наднационалния ЕС може де се справи с ролята на балансиращ “ втори полюс”.

Общото и индивидуално в историческия опит на отделните балканските държава, както и особеностите на тяхната култура, народопсихологията и манталитет, събуди прекомерни надежди за бъдещо национално обединение сред албанците.  Никой не може да бъде в състояние да откаже албанците в региона от набелязаната цел  национално обединение. Затова Косово се разглежда като ключ към успеха или правала на целите Балкани, но особено на Албания.    

Стабилизирането на Косово

Докато Милошевич увеличаваше преди години репресиите върху Косово, още едно публично предупреждение от Съединените щати би се оказало нож в гърба чрез даване на надежда на радикално настроените албанци, че САЩ могат директно да интервенират. Всякакви по-нататъшни предупреждения не трябва да са публични. Но има и още три действия, които САЩ биха могли да предприемат: Първо, единодушно се приема в региона, че пълното вдигане на санкциите върху Сърбия, без това да засегне Косово, ще повиши напрежението. Милошевич ще се почувства по-свободен и косоварите ще се почувстват изоставени. Второ, подновените усилия да се върнат в Косово наблюдателите на ОССЕ биха могли да облекчат напрежението и да осигурят едно по-ранно предупреждение преди някакъв голям инцидент. На трето място, САЩ би трябвало да осъвременят своите планове за въздържане, за да могат да се справят със сръбските военни, ако в Косово избухне граждански конфликт.

Нужно е да се анализира и по този начин подобри икономическата и военна помощ за Македония Незабавна икономическа помощ в размер от 20 до 30 млн. щатски долара е необходима на Македония, за да може да осигури допълнително нефт и да покрие част от неплатените заплати в Скопие. Алтернативата е галопираща инфлация, тъй като Скопие ще започне да печата банкноти, за да плаща заплатите. Бюджетната подкрепа за Скопие е крайно необходима при наличието на двойното ембарго, което му е наложено, следователно членовете на ЕС трябва да бъдат насърчени да участват в спешните мерки.

Македонските въоръжени сили включват 15 000 войници и буквално никакво военно оборудване. Всичките танкове, бойни самолети и тежка артилерия, разположени в Македония преди разпадането на Югославия, бяха пренесени в Сърбия от югославската армия. Военните съвети от страна на САЩ ще бъдат приети добре и ще имат важно влияние върху развитието на македонските въоръжени сили, но броят на съветниците не трябва да бъде голям. Обучението за справяне с масови безредици може да се окаже крайно полезно. Ако оръжейното ембарго върху бивша Югославия се вдигне за Словения и Хърватска, Македония също трябва да може да получава военно оборудване.

Албанските слабо тренирани и екипирани сили са разположени изцяло защитно. Трансферът на основно несмъртоносно оборудване ще получи подкрепа от американските политици. Ситуацията би могла да се подобри чрез създаването на система в Германия за идентифициране на допълнителните защитни клаузи, уместни за Албания. Осигуряването на американски съветник по отбраната за допълнение на групата за военни контакти би помогнало. Трябва засега да се противопоставяме на доставката на смъртоносно оборудване за Албания, тъй като то лесно би могло да се окаже в Косово.

За Косово САЩ би трябвало да изработят такава стратегия и политика, които да предотвратят масовия приток на бежанци към Македония или дори да упражнят контрол, ако това би означавало повишаване на ожесточеността на конфликта в Косово. Сърбия трябва да разбере, че ще плати много висока цена, ако прогони косоварите на юг като бежанци. Второ, ако косоварите евентуално дойдат в Македония като бежанци, Западът трябва да има вече подготвен спасителен план, координиран не само със субрегионалните участници в проблема Македония и Албания, но също така с Турция, Гърция и България, както и политика и добре развита стратегия за отношения със съюзниците от Северноатлантическия съюз.

Няколко фактори сега ограничават способността на Косово да се движи напред: липсата на достъп до международно финансиране и инвестиции поради несигурния му статут; никакъв достъп до международните фондови борси (отново поради несигурния му статут), намаляващи помощи от донори и помощи от диаспората. Докато не бъдат решени тези проблеми, перспективите са мрачни. Когато бежанците се завърнаха през 1999г. и започнаха да се вливат парични потоци, икономиката на Косово започна да се развива динамично. От 2004г. обаче нещата започнаха да се влошават и настъпи стагнация.

БВП на Косово на глава от населението от малко над 1 100 евро е най-ниският в Югоизточна Европа, а икономическият ръст също е нисък. Безработицата се оценява на 40 % и представлява огромен проблем. Безработицата сред младежите е над 60 %. Достъпът до европейските пазари на труда би могъл да помогне в това отношение, но това изглежда малко вероятно в близко бъдеще.

Най-тревожен е търговският баланс, тъй като Косово почти не произвежда нищо. Износът покрива само 6 % от вноса. Това е добра новина за един бюджет, който зависи от митническите приходи, но е лоша новина, когато дългосрочният план е по-свободна регионална търговия. Икономиката функционира почти изцяло като потребителско общество, основано на търговия с относително малки мащаби и незначителен семеен бизнес. Много малко пари са били инвестирани в сектори, които могат да осигурят работни места. Особена загриженост предизвиква земеделският сектор. Косово може да се самозадоволява с храни; земеделските ресурси не се използват оптимално.

На хоризонта се задават още проблеми. Съкращаването на мисията на ООН, която изхарчи около 2,6 милиарда евро за стоки, служители и услуги между 1999 и 2006г., ще нанесе сериозен икономически удар. Това, заедно с продължаващото намаляване на помощите от диаспората, може да се окаже катастрофално. В краткоспочен план оцеляването на Косово почни сигурно ще зависи от ЕС.

Въпреки сегашните обстоятелства, Косово може фактически да бъде устойчиво и стабилно. В крайна сметка, населението му е едва 2 милиона. Съществуват много млади хора готови и желаещи да работят и съкращаването на международното присъствие би трябвало да доведе до намаляване на заплатите, които са доста високи за региона. За да се постигне устойчивост, са необходими две решаващи промени. Международната общност - и това вероятно ще падне върху плещите на ЕС - трябва да осигури възможност на Косово да привлече чужди инвестиции. В същото време ЕС трябва да оглави трансформирането на инфраструктурата на Косово.

В много отношения Косово все още е доста изолирано. Ако опитът в останалата част на региона може да ни покаже нещо, то е че ключът там е по-голяма регионална интеграция. С такъв малък пазар, инвеститорите трябва да гледат на Косова като на част от по-голяма картина. Това означава, че те ще искат лесно да могат да доставят своите стоки до други страни в региона. Международната общност трябва да стимулира големи инвестиции в шосейните и железопътни връзки. Приоритет тук е съкращаването на времето за пътуване между Тирана и Прищина.

Правителството трябва да направи съществени инвестиции в образованието, тъй като в Косово понастоящем е регистрирано най-ниското участие в Европа в образователната квалификация след гимназия. То трябва също да реши въпроса с крайно-лошата си репутация по отношение на корупцията. "Трансперънси Интернешънъл" рисува мрачна картина, макар че в съседна Албания нещата са доста по-зле. Дори с независимост и достъп до финансови пазари, инвеститорите все още се нуждаят от допълнителни уверения. В Косово има случаи на успешни инвестиции. Това трябва да стане широко достояние.

Регионалната интеграция вече е в ход другаде на Балканите и е важно Косово също да стане част от този процес. Докато това може да не се окаже лесно по отношение на Сърбия, другите съседи на Косово са готови да отворят вратите си. За Югоизточна Европа като цяло инвестиционният климат се подобрява. Народът на Косово отдавна осъзна, че независимостта няма да промени драматично неговото икономическо положение в краткосрочен план. Той многократно призовава за повече конкретни отговори от елита за това откъде ще се появят работните места. Правителството трябва да пренасочи вниманието си от независимостта към създаването на благосъстояние.

Най-сложното предизвикателство е това, че цялостната стратегия и политиката в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план трябва да се координират едновременно с Косово и Македония.

ИЗПОЛЗВАНИ ЛИТЕРАТУРНИ И ИНФОРМАЦИОННИ ИЗТОЧНИЦИ

  1.  Проблеми пред военната наука на съвременния етап и направления за тяхното решаване - Военна академия, 1991г.;
  2.  Стратегическа концепция на НАТО - 1999г.;
  3.  Характеристика и класификация на военните конфликти -Военна академия - 1995г.;
  4.  Управление на кризи и военни конфликти - Военна академия - 1997г.;
  5.  Енциклопедия на съвместната доктрина на САЩ, издание 16.07.1997г.;
  6.  Томас Найн. Разработка на BBC на САЩ относно "Бъдещето на системата за ДРЛО на BBC на САЩ", м. 04.1999г.;
  7.  Военните действия в Югославия. Военен журнал, №2/2000г.;
  8.  М. Ноел, Кратка история на Косово;
  9.  Томас Куин. Проект за национална политика на САЩ в Космоса, 1994г.;
  10.  Брус Джентълсън. Превантивната дипломация и етническите конфликти.
  11.  Къртис Шлехер. Електронната война в информационния век, 1999г.;
  12.  Едуард Уолшц. Информационната война, 1999 г.;
  13.  Брус Бъркозиц Новото лице на войната ВИ 2003;
  14.  С.Хънтингтън Войникът и държавата, изд. Лео, 1998;
  15.  Участие на БА в многонационални операции по поддържане на мира - уроци и предизвикателства. ВИ 2005;
  16.  Л. Петров Тероризъм и системи за сигурност. София, 2005;
  17.  доц. М.Манев доц. Узунов Кризи и конфликти;
  18.  Yugoslavia (Newton Abbot, 1977) The Kossovo Day Committee. Kossovo Day (1389-1916) (London, 1916) Kostovicova, Denisa.
  19.  The Destruction of Yugoslavia: Tracking the Break-up 1980-92 (London and New York, 1993) Malcolm, Noel. Kosovo: A Short History (London, 1998) Maliqi, Shkelzen. Kosova: Separate Worlds, Reflections and Analyses;
  20.  www.bbc.co.uk- доклад на ВВС за Косово

Дипломната работа е защитена с пълно отличие в УНСС през 2006г. Съдържа множество, таблици, коментари, анализи и графики. Разполага с богата литература на български и английски език;

Ключови думи: специфика на държавните конфликти, управление на кризи, мироопазващи мисии, бежанци, военен конфликт, Kосовo, Югоизточна Европа, фактори за нестабилност, критична точка, военна политика, военна доктрина.

2 Брус Бъркозиц Новото лице на войната ВИ 2003;

3 Пак там.


Търси за: специфика държавните конфликти | управление кризи | мироопазващи мисии | бежанци | военен конфликт | Kосовo | Югоизточна Европа | фактори нестабилност | критична точка | военна политика | военна доктрина

Helpos.com >> Архив >> Ик. на отбраната >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (55.5 лв)  49.95 лв Нова цена!


.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker