|
|
|
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
Утвърждаване на сръбската национална доктрина в навечерието на края на Югославската федерация (1981 - 1992)
Факултет: Международна икономика и поилитика
Катедра: Международни отношения
Дисциплина: Етномалцинствени проблеми и конфликти на Балканите
2007 г.
Съдържание:
І. Историческо развитие на Югославия: възход и падение 3
ІІ. Смъртта на Тито и проблеми относно наследството на неговото управление 4
1. Политическа и икономическа криза във федерацията (1981 - 1984 г.) 4
1.1. Икономическа дестабилизация 4
1.2. Обществено-политически проблеми и идеалогически дилеми 5
1.3. Външна политика на СФРЮ - роля и място в Движението на необвързаните страни 8
2. Динамичност на балканската политическа ситуация (1984 - 1989 г.) 8
2.1. Задъблочаване на кризата във федерацията 8
3. Потребност и лансиране на нова национална доктрина на сърбите в Югославия 10
3.2. Извеждането на Свободан Милошевич като сръбски национален лидер в средата на 80 - те 12
3.3. Меморондомът на Сръбската академия на науките (САНУ) от септември 1986 г. 14
4. Сръбската национална програма в условията на Югоразпадането 16
4.3. Отношение на международната общност спрямо случващото се в СФРЮ 20
За проследяване процеса на утвърждаване на сръбската национална доктрина през годините е необходимо задълбочено познание на историческите събития и особености на балканските страни. Така в периодът на Възраждането отделните балкански държави имат своите общи и специфични характеристики, но обединяващата цел на всички национално-освободитени движения неизмено е една - извоюване на национална независимост.
В тази насока сръбското национално възраждане започва в края на ХVIII век. в рамките на Хабсбургската и Османската империи. По конкретно през 30-те години на ХІХ век е формулирана и сръбската буржоазно-националистическа мегалистка прогрома, поместена в прословутото ”Начертание” на Илия Гарашанин и побликувано през 1842г. Всъщност тази програма открито представя крайния сръбски стремеж към обедивяване на всички южни славияни под върховенството на Сърбия без да се съобразява с техните национални въжделения. До 1929 г. "Начертание" е държано секретно и се изпълнява до връхната точка на създаването на Велика Сърбия (1990-1991 г.). На практика от своето появяване в 1844 до 1918 г. „ Начертанието” се приема като основен документ за сръбската история и политика.
Следващата исторически важна стъпка е създаването на Кралство на сърби, хървати и словенци (КСХС) на 1 декември 1918 г., непосредствено след края на Първата световна война, в израз на желанието на всички южни славянски народи да се обединят с победителката Сърбия. Изградена върху остатъците на Австро-унгарската и Отоманските империи, новата държава доминира над една нестабилна етническа мозайка, включваща: унгарци, албанци, словаци, чехи, власи, турци, румънци, германци, италанци и българи. Наименованието Югославия се използва от 1929 г. През 1941 г. Югославия казва „не” на Хитлер, а през 1948г. отказва и на Сталин, с което печели симпатиите на демократичния свят. Но остава неразрешен националният въпрос и с пълна сила се проявява неяснотата на националните взаимоотношения във федерацията. След избухването на Втората световна война се наблюдава постепенно изместване на интернационализма с национализъм, въплатен в комунистическата идеалогия. Накратко, Първата световна война извежда югославското общество по пътя на единството и обединението чрез създаването на Кралство на сърби, хъбвати и словенци, а Втората световна война с комунистическата федерация. Ролята на комунистическия лидер Тито като балансьор на националните противоречия заема важно място във федерацията, но имено тоталтитарната диктатура води до утвърждаването на автономизмът вместо на централизмът. Така сръбския национализъм се заема със защита на федерацията от разпадане и постепено засилва своето присъствие и доминиране над другите народи в рамките на Югофедерацията.
.................................................................
През 1989г. Европа празнува падането на комунизма като начало на нова ера. След половин век разделение и Студена война хората от Изтока и Запада вече могат да очакват да построят „ общия европейски дом”, както казва Михаил Гарбачов. За една нощ демократичните права и свободи заменят цензурата и диктатурата. Но падналата от власт комунистическа номенклатура в Източна Европа измисля начин да се приспособи към новите условия, като запази привилегиите си от предизвикетелството на политическата и икономическата конкуренция. В Югославия основният коз е агресивният национализъм - Милошевич преоткрива себе си като сръбски шовинист.
Новите световни събития из основи променят съотношението на силите в международната политика и в самата СФРЮ. Те същевременно повдигат въпроса за оцеляването на политическата система на СФРЮ.
Годината 1989 г. е повратна точка в развитието на югославската политика. Това е обусловено от няколко фактора. Първо, партийният апарат започва да се разпада постепенно. Гражданите спират да ходят по митинги, местните комитети спират да функционират и са затваряни, партийните членове връщат картите си, а партията лека полека се срива. Второ, инфлацията се покачва на 800-900 % през годината и достига 1000 % в края на годината. Това разбира се оказва влияние върху настроението на хората, тяхното отношение и поведение на всички нива, включително и на политическо равнище. Трето, националният въпрос, който изглежда, че е под контрол към края на 1970 - та година и горе-долу управляем в началото на 1980 - та година, се превръща в всемогъща сила през 1989 г., което в известна степен е продукт на програмата и стратегията на Милошевич. Четвърто, в частност, в Косово след анесирането от Сърбия на тази провинция през март 1989 г., косовският проблем става изключително сериозен, след като сърбо-албанското напрежение става все по-силно (след като привърженици на Слободан Милошевич завземат властта в двете провинции - Косово и Войводина и през февруари-март 1989г. стачките в Косово се разрастват, белградския парламент променя конституцията от 1974 г. и фактически реинтегрира провинция Косово в република Сърбия). Пето, продължителният дебат отностно Конституцията създава усещането, че прамяната не само е необходима, но и неизбежна. И шесто, промените, настъпващи и в други части на Източна Европа, в частност, в Полша и Унгария, Източна Германия и Чехословакия, спомагат допълнително за нарастващата югославска нетърпимост към техните системи.
....................................................................
Дълбоката и продължителна политическа и икономическа криза в Югославската федерация след смъртта на Тито очертават картината на едно общество, в което сръбският национализъм и унитаризъм постепенно излизат на политическата сцена и с пълна сила успяват да се наложат като хегемон и да се намесят по всички нива на обществения живот във федерацията. Сръбската нацианална програма си поставя за цел да сведе правата на автономните области до „ културна автономия”, да доминира над останалите югославски републики и да се превърне в първостепенен фактор за запазване цялостта на югофедерацията, която е и най-важното условие за нейното съществуване. Националистичестият стремеж на сърбите влиза в остър сблъсък с албанския национализъм в Косово и за пореден път показва, че няма да позволи на никой да установи властта си в региона, освен сърбите. Излизането на преден план на Слободан Милошевич маркира началото на един продължителен процес на засилване на сръбския национализъм, неговото утвърждаване не само в Сърбия , но и в рамките на федерацията.
Повратната 1989 г. донася много нови тревоги на Югофедерацията. Така караниците в средите на Съюза на югославските комунисти водят до разтурянето му още през януари 1990 г. Междувременно проблемите в Югославската федерация карат съставните й републики да се затворят в себе си и да преоткрият националистическите си тежнения и мечти за независимост. Идеята за „Велика Сърбия” среща противопоставянето на югославските обединения и най- вече на Словения и Хърватия, които бързо възприемат плуралистичните възгледи на съвременното общество и стават пример за успешно изграждане на демократична система на развитие. Постепенно националните комунискически партии стават поддръжници на различни форми на независимост, а това води след себе си до четири войни, до разпадането на федерацията и до раждането на пет държави: Словения, Хърватия, Босна и Херциговина, Македония и Съюзна републиса Югославия, съставена от Сърбия и Черна гора.
....................................................................
.............................................................
Темата е писана 2007 г.
Ключови думи:
сръбска национална доктрина, Югославска федерация, политическа и икономическа криза, обществено-политически проблеми, идеалогически дилеми, балканска политическа ситуация и противоречия, национална доктрина, Свободан Милошевич
]]>
