 |
|
РЕФЕРАТ
на тема:
МАРАКЕШКО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА СВЕТОВНАТА ТЪРГОВСКА ОРГАНИЗАЦИЯ
2007
Съдържание
2. ОСНОВНИ ФУНКЦИИ И ЗАДАЧИ НА СВЕТОВНАТА ТЪРГОВСКА ОРГАНИЗАЦИЯ
1. ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ИКОНОМИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТЪРГОВИЯТА – СЪЗДАВАНЕ НА СВЕТОВНАТА ТЪРГОВСКА ОРГАНИЗАЦИЯ
Необходимостта от разширяване на единната система за многостранна търговия се поражда от сложните от аспекта на глобалните промени и тенденции отношения в областта на търговските и икономическите стремежи, които отделните страни трябва да развиват с оглед на повишаването на жизнения стандарт, осигуряване на пълна заетост, голям и стабилно растящ обем на реалните доходи и ефективното търсене и разширяване на производството на стоки и услуги и търговията с тях, като същевременно се допуска оптимално използване на световните ресурси съгласно целите на устойчивото развитие, като се проявява стремеж да се опазва и съхранява околната среда и да се развиват използваните за това средства по начин, съвместим със съответните им потребности и проблеми на различни нива на икономическо развитие.
Отделните страни по Маракешкото споразумение за създаването на Световната търговска организация /СТО/, водени от желанието да допринесат за постигане на тези цели чрез реципрочни и взаимно изгодни договорености за съществено намаляване на митата и други пречки пред търговията и за премахване на дискриминационното третиране в международните търговски отношения, както и решени да развиват единна, жизнеспособна и трайна система на многостранна търговия, която обхваща Общото споразумение за митата и търговията и резултатите от досегашните усилия за либерализация на търговията и всички резултати от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори, се споразумяват да създадат единна система за многостранна търговия с цел максимизиране ефекта и оптимизиране структурата на водената външна търговия и стокообмен на едно глобално равнище. С подобно споразумение се институционализират регулаторните отношения във връзка с подобен глобален аспект на търговията.
......................................................................
3. ПРАВНИ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИ АСПЕКТИ НА ТЪРГОВСКИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ, ОСИГУРЯВАЩИ ОБЩАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ТЪРГОВИЯ
След провеждането на Уругвайския кръг преговори в рамките на ГАТТ през 2001 година в Доха, Катар се дава началото на нов кръг преговори в рамките на новосъздадената Световна търговска организация.
Декларацията от ноември 2001 на Четвъртата Министерска Конференция в Доха, Катар, дава мандат за преговори по набор от теми и допълнителни функции, включително въпросите, свързани с прилагането на действащите споразумения.
Преговорите включват тези по селското стопанство и услугите, които започват в началото на 2000 г.
Петата Министерска Конференция в Канкун, Мексико през септември 2003 г. е планирана като среща за “зашиване” на отстъпките, в която членовете да постигнат съгласие как да бъде приключен преговорният процес. Срещата обаче е помрачена от разминавания по селското стопанство, включително памука, и завършва без постигане на напредък по “въпросите от Сингапур”. Реален напредък по въпросите от Сингапур и селското стопанство няма до ранните часове на 1 август 2004, когато се стига до редица решения на Общия съвет (често наричани Юлски пакет). Пропуска се първоначалния краен срок от 1 януари 2005. Настоящият неофициален краен срок, поставен от страните е завършване на преговорите в края на 2006 г.
.........................................................................
Най-важните принципи, залегнали в ГАТС са принципът на третиране “най - облагодетелстваната нация” и принципът на еднаквото третиране на чуждестранните производители във вътрешното си законодателство. Съгласно първия принцип страните по Споразумението “незабавно и безусловно предоставят по отношение на услугите и доставчиците на услуги на всяка друга страна членка не по-малко благоприятно третиране от това, предоставяно по отношение на подобни услуги и доставчици на услуги на друга държава”. По силата на втория принцип, “всяка страна членка следва да предоставя на услугите и на доставчиците на услуги от всяка друга страна членка в секторите, вписани в нейния списък и при отчитане на условията и ограниченията, предвидени в него, третиране не по-малко благоприятно за всички мерки, засягащи предлагането на услуги, от това, предоставено на собствените є подобни услуги и доставчици на услуги”.
Държавите – страни по ГАТС предоставят на останалите държави т.нар. “списъци със задължения” за либерализация в сферата на услугите, които съдържат списък на държавите, за чиито търговци се предоставя и същевременно се показват съществуващите ограничения по отношение на достъп до пазара, или които се ползват от “национално третиране”. Споразумението съдържа клауза, която задължава страните по него да продължават с прогресивната либерализация на пазара на услуги.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Боева, Б. Управление на външнотърговската дейност. УДО, УНСС, 2001;
2. Илиев, Ив и кол. Външнотърговска политика и сделки. ИК “СТЕНО”; Варна, 2002;
3. Каракашева, Л. Външнотърговски операции. ИК “Юрапел”; второ издание; 1995.
4. Augus Maddison, The World Economy: A Millennial Perspective, Development Centre Studies OECD, 2001.
5. Grainne de Burca, Joanne Scott, The Impact of the WTO on EU Decision-making, 06/2000,
7. ww.evroportal.bg
8. www.wto.org
Темата е разработена 2007 г.
Не съдържа таблици.
Ключови думи:
Марешко споразумение, СТО, икономическа организация на търговията, правни и институционални аспекти на търговските споразумения, обща външна политика, либерализация на пазара на услуги, външнотърговски операции, търговска политика, страни – членки на СТО
]]>
