Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Икономика - общо >> Външна търговия >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

Специалност: Икономика и бизнес администрация

КУРСОВА РАБОТА

по дисциплината:

Техника на външнотърговската дейност

на тема:

„Анализ на условията за осъществяване на външнотърговски сделки в България след присъединяването й към ЕС”

подтема:

„Осъществяване на външнотърговски сделки с индустриални стоки”

2009 г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Въведение. 2

1. Търговска политика на ЕС.. 3

2. Внос на индустриални стоки.. 4

3. Прилагане на антидъмпингови и защитни мита. 5

4. Режим на внос. 7

Използвани литературни и информационни източници.. 7

Приложение. 8

 

Въведение

Външната търговия е един от първите инструменти на европейската интеграция, където държавите членки прехвърлиха на Общността част от суверенитета си. Страните от ЕС участват като единна група в международните търговски преговори. ЕС вярва в отварянето на пазарите за внос отвън и очаква неговите търговски партньори да направят същото. Той обаче е готов да направи отстъпки за развиващите се страни като им разреши да отворят пазарите си по-бавно, отколкото индустриалните държави и по този начин им помогне да се интегрират в световната търговска система.

ЕС е ключов фактор в световните търговски преговори за либерализация. Целта на тези преговори, които сега се водят в рамките на Световната търговска организация (СТО) е да намалят тарифите за внос и да премахнат бариерите в световната търговия. В резултат на досегашните преговори средната митническа тарифа на ЕС спадна до 4% и е една от най-ниските в света. ЕС е създал мрежа от двустранни търговски споразумения с отделни страни и региони по света. Той има такива споразумения със съседните страни в Средиземноморския басейн, както и с Русия и другите републики от бившия Съветски съюз.

1. Търговска политика на ЕС

Търговската политика на ЕС е тясно свързана с неговата политика за подпомагане на развитието. ЕС е предоставил свободен и преференциален достъп до своите пазари на повечето от развиващите се страни и на новите икономики, както и на икономиките в преход. За 49-те най-бедни страни в света преференциите са още по-големи – с изключение на оръжията, всички техни стоки влизат безмитно на вътрешния пазар. Със 78 държави от Африка, Карибския басейн и Тихоокеанския регион ЕС прилага нова търговска стратегия, с цел да улесни интегрирането им в световната икономика. Споразумение за свободна търговия има и с ЮАР, подобни споразумения се договарят и с шестте страни от Персийския залив: Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.

ЕС има споразумения за търговия и асоцииране с Мексико и Чили и подготвя либерализирането на търговията с групата “Меркосюр” (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай). ЕС няма специални търговски споразумения с основните си търговски партньори като САЩ и Япония. Търговията с тях се подчинява на правилата на СТО, макар че ЕС има много двустранни споразумения в отделните сектори.

От датата на присъединяване към Европейския съюз България  възприе изцяло Общата търговска политика на ЕС по отношение вноса от трети страни, в това число Общата митническа тарифа и преференциалните търговски споразумения на ЕС, както и прилаганите антидъмпингови и защитни мерки.

Преди присъединяването на страната ни в ЕС, в България съществуваха два режима за администриране на тарифните квоти:

-         управлявани от митническата администрация на принципа “пръв пристигнал - пръв обслужен”;

-         управлявани на базата на вносни лицензи.

 При присъединяването към ЕС не настъпиха съществени промени в режима на управление на тарифните квоти.

За ползване на тарифни квоти, управлението на които се извършва на принципа “пръв пристигнал - пръв обслужен”, икономическите оператори ще оформят ЕАД за свободно обращение, представляващи искания за тарифни квоти. Посредством митническата информационна система тези искания се препращат в ГД “Данъци и митнически съюз”, където се обработват постъпилите от всички страни членки искания за тарифни квоти.

Сравнение по отношение на тарифните линии в Комбинираната номенклатура и ставките на митата, прилагани от България и от ЕС, е направено в следната таблица.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2. Внос на индустриални стоки

Големите обеми на внос в България на индустриални стоки с произход от трети страни извън ЕС се осъществяват основно за минерални горива и суровини, за които ЕС прилага мито 0%. В този смисъл няма промяна в условията на достъп до пазара след 1.1.2007 г., тъй като и България прилага 0% мито за следните основни продуктови групи: природен газ от Русия; въглища с произход от Украйна, Русия, Австралия, Канада, Виетнам, САЩ; железни руди от Бразилия, Украйна; медни руди от Чили, Бразилия, Аржентина и др. страни; цинкови руди от Перу и др.; сулфати - Русия, др. По отношение на различните групи потребителски и инвестиционни стоки ЕС като цяло прилага по-ниски мита при внос от трети страни.

В таблица №2 са селектирани индустриални стоки[1], за които са регистрирани големи обеми на внос в България от трети страни извън ЕС и митата при внос в рамките на единния европейски пазар са по-високи от практиката на българската страна през изминалите години:

Таблица 2

Продукт (съответни тарифни номера)

обем на вноса в България с произход от посочените в колона (3) страни, 2005 г.

произход на вноса в България, 2005 г.

прилагани мита при внос в България при третиране "най-облагодетелствана нация",

2006 г.

прилагани мита при внос в ЕС при третиране "най-облагодетелствана нация"

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

Необработен алуминий

76011000

76012010

над 30 хил. тона

Русия, Украйна, Таджикистан

0%

6%*

 

Разглеждайки прилаганите средни мита при внос в рамките на европейския пазар следва да се има предвид, че ЕС прилага антидъмпингови и защитни мита за различни стоки с произход от Китай, Украйна, Виетнам, Тайван и др.

В приложение 1 са изведени индустриални стоки, за които митата при внос в ЕС при третиране “най-облагодетелствана нация” са по-високи, в сравнение с бългалската практика от предходните години.

 

3. Прилагане на антидъмпингови и защитни мита

ЕС използва инструменти на защита от дъмпингов и субсидиран внос като прилага антидъмпингови и защитни мита. При установяване на  потенциални вреди за местната индустрия се пристъпва към консултации и съответни процедури за въвеждане на антидъмпингови и защитни мита.

Към момента ЕС  прилага подобни мита за различни стоки с произход от Китай, Украйна, Виетнам, Тайван и др.

Таблица 3

Описание на продуктовите групи по глави на Митническата тарифа Индустриални стоки                                                                                  

25

Сол, сяра, пръст и камъни

49

Печатни издания

73

Изделия от чугун, желязо или стомана

26

Руди, шлаки и пепели

50

Естествена коприна

74

Мед и изделия от мед

27

Минерални горива

51

Вълна

75

Никел и изделия от никел

28

Неорганични химични продукти;

52

Памук

76

Алуминий и изделия

29

Органични химични продукти

53

Други растителни текстилни влакна

78

Олово и изделия от олово

30

Фармацевтични продукти

54

Синтетични или изкуствени нишки

79

Цинк и изделия от цинк

31

Торове

55

Синтетични или изкуствени влакна

80

Калай и изделия от калай

32

Дъбилни или багрилни екстракти

56

Вати, филцове

81

Други неблагородни метали

33

Етерични масла

57

Килими

82

Инструменти и сечива

34

Препарати за пране

58

Специални тъкани

83

Изделия от неблагородни метали

35

Белтъчни вещества

59

Технически артикули от текстилни материали

84

Ядрени реактори, котли, машини, апарати и мехатизми

36

Барути и експлозиви

60

Трикотажни платове

85

Електрически машини и апарати

37

Фотографски продукти

61

Облекла

86

Жп превозни средства

38

Продукти на химическата промишленост

62

Облекла

87

Автомобилни превозни средства

39

Пластмаси

63

Други текстилни артикули

88

Въздухоплаване и космонавтика

40

Каучук и каучукови изделия

64

Обувки

89

Морско или речно корабоплаване

41

Кожи

65

Шапки и части за шапки

90

Оптични, фото- или кинематографски инструменти

42

Кожени изделия

66

Чадъри, сенници

91

Часовникарски изделия

43

Кожухарски кожи

67

Апретирани пера и пух

92

Музикални инструменти

44

Дървен материал

68

Изделия от камъни

93

Оръжия

45

Корк и коркови изделия

69

Керамични продукти

94

Мебели

46

Тръстикови или кошничарски изделия

70

Стъкло и изделия от стъкло

95

Играчки, игри

47

Дървесна маса

71

Перли, скъпоценни камъни, благородни метали

96

Разни видове изделия

48

Хартии и картони

72

Неблагородни метали

97

Произведения на изкуството

 

На Графика №1 са показани по-ниски средни мита за индустриалните стоки в ЕС в сравнение с митата, прилагани от българската страна през изминалите години за всички групи индустриални продукти (представени по глави от Митническата тарифа), с изключение на глава 81.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Индустриални стоки

Графика №1

ЕС прилага по-ниски мита като средно аритметична калкулация, но същевременно митата за внос в рамките на единния европейски пазар за някои стоки са по-високи от митата, при които българските търговски опретори, осъществяваха внос през изминалите години, в т.ч. и за стоки, за които нашата страна разчита на външни доставки.

При прилагането на Общата митническа тарифа на ЕС се облагат с високи мита вносът при третиране “най-облагодетелствана нация” на меса, риби, сухо мляко, цитрусови плодове, сурова захарна тръстика за рафиниране, ориз и др., което е възможно да наложи необходимост от адаптиране на дейността на търговските оператори в нашата страна.

4. Режим на внос

Икономическите оператори биха могли да извършат преценка на възможността за внасяне в режим “активно усъвършенстване” в случай че е целесъобразно и би оптимизирало икономическата им дейност при осъществяването на доставки на някои суровини и стоки за преработка.

Използвани литературни и информационни източници

1.      Георгиева, Е., К. Симеонов, Европейска интеграция, изд. Византия, 2005 г.;

2.      Митническо законодателство – Митнически кодекс, Закон за митниците, Правилник за неговото прилагане, Сиела, 2007 г.;

3.      http://www.mее.government.bg/;

4.      http://europa.eu.int/comm/trade/index_en.htm;

5.      http://europa.eu.int/eur-lex/en/;

6.      http://www.wto.org/

 

Приложение

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

        

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



[1] Селектирани са единствено индустриални стоки, за които българските доставчици осъществяват внос от трети страни извън ЕС и стойностите на вноса, реализиран в рамките на календарна година надвишава 10 млн.щ.д. На основа на този критерии списъкът се състои от два тарифни номера.

 


Търси за: внос | СТО | сделки | индустриални стоки | антидъмпингови мита | защитни мита | митническа тарифа | комбинирана номенклатура

Helpos.com >> Архив >> Икономика - общо >> Външна търговия >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2017 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker