---

---

НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

Специалност: Икономика и бизнес администрация

КУРСОВА РАБОТА

по дисциплината:

Техника на външнотърговската дейност

на тема:

„Анализ на условията за осъществяване на външнотърговски сделки в България след присъединяването й към ЕС”

подтема:

„Осъществяване на външнотърговски сделки с индустриални стоки”

2009 г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Въведение. 2

1. Търговска политика на ЕС.. 3

2. Внос на индустриални стоки.. 4

3. Прилагане на антидъмпингови и защитни мита. 5

4. Режим на внос. 7

Използвани литературни и информационни източници.. 7

Приложение. 8

 

Въведение

Външната търговия е един от първите инструменти на европейската интеграция, където държавите членки прехвърлиха на Общността част от суверенитета си. Страните от ЕС участват като единна група в международните търговски преговори. ЕС вярва в отварянето на пазарите за внос отвън и очаква неговите търговски партньори да направят същото. Той обаче е готов да направи отстъпки за развиващите се страни като им разреши да отворят пазарите си по-бавно, отколкото индустриалните държави и по този начин им помогне да се интегрират в световната търговска система.

ЕС е ключов фактор в световните търговски преговори за либерализация. Целта на тези преговори, които сега се водят в рамките на Световната търговска организация (СТО) е да намалят тарифите за внос и да премахнат бариерите в световната търговия. В резултат на досегашните преговори средната митническа тарифа на ЕС спадна до 4% и е една от най-ниските в света. ЕС е създал мрежа от двустранни търговски споразумения с отделни страни и региони по света. Той има такива споразумения със съседните страни в Средиземноморския басейн, както и с Русия и другите републики от бившия Съветски съюз.

1. Търговска политика на ЕС

Търговската политика на ЕС е тясно свързана с неговата политика за подпомагане на развитието. ЕС е предоставил свободен и преференциален достъп до своите пазари на повечето от развиващите се страни и на новите икономики, както и на икономиките в преход. За 49-те най-бедни страни в света преференциите са още по-големи – с изключение на оръжията, всички техни стоки влизат безмитно на вътрешния пазар. Със 78 държави от Африка, Карибския басейн и Тихоокеанския регион ЕС прилага нова търговска стратегия, с цел да улесни интегрирането им в световната икономика. Споразумение за свободна търговия има и с ЮАР, подобни споразумения се договарят и с шестте страни от Персийския залив: Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.

ЕС има споразумения за търговия и асоцииране с Мексико и Чили и подготвя либерализирането на търговията с групата “Меркосюр” (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай). ЕС няма специални търговски споразумения с основните си търговски партньори като САЩ и Япония. Търговията с тях се подчинява на правилата на СТО, макар че ЕС има много двустранни споразумения в отделните сектори.

От датата на присъединяване към Европейския съюз България  възприе изцяло Общата търговска политика на ЕС по отношение вноса от трети страни, в това число Общата митническа тарифа и преференциалните търговски споразумения на ЕС, както и прилаганите антидъмпингови и защитни мерки.

Преди присъединяването на страната ни в ЕС, в България съществуваха два режима за администриране на тарифните квоти:

-         управлявани от митническата администрация на принципа “пръв пристигнал - пръв обслужен”;

-         управлявани на базата на вносни лицензи.

 При присъединяването към ЕС не настъпиха съществени промени в режима на управление на тарифните квоти.

За ползване на тарифни квоти, управлението на които се извършва на принципа “пръв пристигнал - пръв обслужен”, икономическите оператори ще оформят ЕАД за свободно обращение, представляващи искания за тарифни квоти. Посредством митническата информационна система тези искания се препращат в ГД “Данъци и митнически съюз”, където се обработват постъпилите от всички страни членки искания за тарифни квоти.

Сравнение по отношение на тарифните линии в Комбинираната номенклатура и ставките на митата, прилагани от България и от ЕС, е направено в следната таблица.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2. Внос на индустриални стоки

Големите обеми на внос в България на индустриални стоки с произход от трети страни извън ЕС се осъществяват основно за минерални горива и суровини, за които ЕС прилага мито 0%. В този смисъл няма промяна в условията на достъп до пазара след 1.1.2007 г., тъй като и България прилага 0% мито за следните основни продуктови групи: природен газ от Русия; въглища с произход от Украйна, Русия, Австралия, Канада, Виетнам, САЩ; железни руди от Бразилия, Украйна; медни руди от Чили, Бразилия, Аржентина и др. страни; цинкови руди от Перу и др.; сулфати - Русия, др. По отношение на различните групи потребителски и инвестиционни стоки ЕС като цяло прилага по-ниски мита при внос от трети страни.

В таблица №2 са селектирани индустриални стоки[1], за които са регистрирани големи обеми на внос в България от трети страни извън ЕС и митата при внос в рамките на единния европейски пазар са по-високи от практиката на българската страна през изминалите години:

Таблица 2

Продукт (съответни тарифни номера)	обем на вноса в България с произход от посочените в колона (3) страни, 2005 г.	произход на вноса в България, 2005 г.	прилагани мита при внос в България при третиране "най-облагодетелствана нация", 2006 г.	прилагани мита при внос в ЕС при третиране "най-облагодетелствана нация"
(1)	(2)	(3)	(4)	(5)
Необработен алуминий
76011000 76012010	над 30 хил. тона	Русия, Украйна, Таджикистан	0%	6%*

 

Разглеждайки прилаганите средни мита при внос в рамките на европейския пазар следва да се има предвид, че ЕС прилага антидъмпингови и защитни мита за различни стоки с произход от Китай, Украйна, Виетнам, Тайван и др.

В приложение 1 са изведени индустриални стоки, за които митата при внос в ЕС при третиране “най-облагодетелствана нация” са по-високи, в сравнение с бългалската практика от предходните години.

 

3. Прилагане на антидъмпингови и защитни мита

ЕС използва инструменти на защита от дъмпингов и субсидиран внос като прилага антидъмпингови и защитни мита. При установяване на  потенциални вреди за местната индустрия се пристъпва към консултации и съответни процедури за въвеждане на антидъмпингови и защитни мита.

Към момента ЕС  прилага подобни мита за различни стоки с произход от Китай, Украйна, Виетнам, Тайван и др.

Таблица 3

Описание на продуктовите групи по глави на Митническата тарифа Индустриални стоки                                                                                  

25	Сол, сяра, пръст и камъни	49	Печатни издания	73	Изделия от чугун, желязо или стомана
26	Руди, шлаки и пепели	50	Естествена коприна	74	Мед и изделия от мед
27	Минерални горива	51	Вълна	75	Никел и изделия от никел
28	Неорганични химични продукти;	52	Памук	76	Алуминий и изделия
29	Органични химични продукти	53	Други растителни текстилни влакна	78	Олово и изделия от олово
30	Фармацевтични продукти	54	Синтетични или изкуствени нишки	79	Цинк и изделия от цинк
31	Торове	55	Синтетични или изкуствени влакна	80	Калай и изделия от калай
32	Дъбилни или багрилни екстракти	56	Вати, филцове	81	Други неблагородни метали
33	Етерични масла	57	Килими	82	Инструменти и сечива
34	Препарати за пране	58	Специални тъкани	83	Изделия от неблагородни метали
35	Белтъчни вещества	59	Технически артикули от текстилни материали	84	Ядрени реактори, котли, машини, апарати и мехатизми
36	Барути и експлозиви	60	Трикотажни платове	85	Електрически машини и апарати
37	Фотографски продукти	61	Облекла	86	Жп превозни средства
38	Продукти на химическата промишленост	62	Облекла	87	Автомобилни превозни средства
39	Пластмаси	63	Други текстилни артикули	88	Въздухоплаване и космонавтика
40	Каучук и каучукови изделия	64	Обувки	89	Морско или речно корабоплаване
41	Кожи	65	Шапки и части за шапки	90	Оптични, фото- или кинематографски инструменти
42	Кожени изделия	66	Чадъри, сенници	91	Часовникарски изделия
43	Кожухарски кожи	67	Апретирани пера и пух	92	Музикални инструменти
44	Дървен материал	68	Изделия от камъни	93	Оръжия
45	Корк и коркови изделия	69	Керамични продукти	94	Мебели
46	Тръстикови или кошничарски изделия	70	Стъкло и изделия от стъкло	95	Играчки, игри
47	Дървесна маса	71	Перли, скъпоценни камъни, благородни метали	96	Разни видове изделия
48	Хартии и картони	72	Неблагородни метали	97	Произведения на изкуството

 

На Графика №1 са показани по-ниски средни мита за индустриалните стоки в ЕС в сравнение с митата, прилагани от българската страна през изминалите години за всички групи индустриални продукти (представени по глави от Митническата тарифа), с изключение на глава 81.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Индустриални стоки

Графика №1

ЕС прилага по-ниски мита като средно аритметична калкулация, но същевременно митата за внос в рамките на единния европейски пазар за някои стоки са по-високи от митата, при които българските търговски опретори, осъществяваха внос през изминалите години, в т.ч. и за стоки, за които нашата страна разчита на външни доставки.

При прилагането на Общата митническа тарифа на ЕС се облагат с високи мита вносът при третиране “най-облагодетелствана нация” на меса, риби, сухо мляко, цитрусови плодове, сурова захарна тръстика за рафиниране, ориз и др., което е възможно да наложи необходимост от адаптиране на дейността на търговските оператори в нашата страна.

4. Режим на внос

Икономическите оператори биха могли да извършат преценка на възможността за внасяне в режим “активно усъвършенстване” в случай че е целесъобразно и би оптимизирало икономическата им дейност при осъществяването на доставки на някои суровини и стоки за преработка.

Използвани литературни и информационни източници

1.      Георгиева, Е., К. Симеонов, Европейска интеграция, изд. Византия, 2005 г.;

2.      Митническо законодателство – Митнически кодекс, Закон за митниците, Правилник за неговото прилагане, Сиела, 2007 г.;

3.      http://www.mее.government.bg/;

4.      http://europa.eu.int/comm/trade/index_en.htm;

5.      http://europa.eu.int/eur-lex/en/;

6.      http://www.wto.org/

 

Приложение