Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Банки >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (100 лв)  80.00 лв Нова цена!


ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ

гр. Варна

МАГИСТЪРСКИ ПРОЕКТ

на тема:

„Сливания и поглъщания при банковите институции”

2009 г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

 

Въведение. 4

ПЪРВА ГЛАВА. 8

Глобализация и стратегически междуфирмени алианси, като фактор за международната конкурентоспособност. 8

1. Обща характеристика, същност на глобализацията. Икономически аспекти на глобализацията. 8

1.1. Търговията - движеща сила на глобализацията. 10

1.2. Интегриране в глобалната финансова система. 11

1.3. Глобализиране на собствеността и управлението. 12

2. Основни мотиви за създаване на международните стратегически съюзи. 13

3. Видове стратегически съюзи. 20

4. Основни предимства и рискове при сключването на  стратегически съюзи. 22

5. Обхват на дейността на стратегическите междуфирмени алианси и етапи на формирането. 24

6. Избор на стратегически партньор. 24

7. Същност на банковото дело и банковото производство в процеса на глобализация. 26

ВТОРА ГЛАВА. 35

Сливания и поглъщания в банковата сфера. 35

1. Същност на сливанията и поглъщанията в международния бизнес. 35

2. Форми на сливанията и поглъщанията в банковия сектор. Технология за сливане на банки. 37

2.1. Форми на сливания и поглъщания:. 38

2.2. Банкови сливания в България. 39

3. Мотиви за сливания и поглъщания. 45

4. Ефекти при сливанията и поглъщанията в банковия сектор. 48

5. Поглъщане на банки като част от международната конкурентоспособност. Централизация на банковия капитал в САЩ. 53

5.1. Централизация на банковия капитал в САЩ. 53

5.2. Централизация на капитала в Европа. 54

5.3. Американската и японската банкова криза. 60

6. Стратегията All Finanz като част от процесите на сливания и поглъщания в банковия сектор. 66

7. Насоки за развитие на стратегическите банкови алианси от гледна точка процесите на сливания и поглъщания. 69

Заключение и обобщаващи изводи.. 79

Използвана литература. 85

Въведение

Глобализацията на съвременната икономика се дефинира като процес на формиране на единно стопанство в планетарен мащаб. Може да се разгледа и като взаимосвързаност на стопанствата и излизане на бизнеса от националните рамки и стандартизирани със стопанствата на останалите страни. Тя е интегриране на икономическия живот в отделните страни към най-напредналото в света, изграждане на тази основа на единно, взаимосвързано, на високо равнище на производствените сили и техническия прогрес световно стопанство.

В края на 20 век се забелязва намаляване значението на националните граници в световното пространство. Комуникациите на народите един към друг стават по-интензивни и глобалната интеграция се разглежда все по-често като всеобхватен процес. Настъпващите промени в едни или други страни оказват все по голямо влияние върху останалия свят. Това е една от основните причини международните организации и институции, както и отделните правителства, учени и медии да засилват вниманието си върху процеса на глобализация.

Либерализацията на икономиката в световен мащаб направи възможен и онзи мощен процес на глобализация, на който сме свидетели днес. Той има две основни характеристики: все по-голямата “прозрачност” на националните граници и свързаното с това премахване на бариерите и ограниченията пред “неограничения търговски обмен” и ръстът на взаимозависимостта между отделните “елементи”, съставляващи международната общност. В такива условия постепенно се тушира разликата между “вътрешно - държавно” и “международно”. В комбинация с бързото развитие на технологиите, се постигна мощно ускоряване ритъма на световната икономика. Наред с големите плюсове обаче, този факт носи и потенциални заплахи за сигурността на отделната държава.

Многонационалните корпорации са един от главните двигатели на глобализацията в икономиката през втората половина на настоящото столетие. Тяхното значение нарасна още повече през последното десетилетие. Този процес ще продължава и през следващите десетилетия. Освен че са притежатели на най-високи технологии, в рамките на тези корпорации се глобализират институционалните форми на стопанските единици, на тяхната собственост, на текущото и още повече на стратегическото им управление.

В момента в света има около 65 000 транснационални корпорации, които контролират над 850 000 национални компании. 500 транснационални корпорации са ядрото, в което е концентрирана неограничена икономическа и политическа власт и те фактически определят и контролират установяването на световен ред и управление на човешкото общество съобразно изискванията и потребностите на елита притежаващ тези корпорации.

................................................................................................................................

4. Ефекти при сливанията и поглъщанията в банковия сектор.

Основните ефекти при сливанията и поглъщанията в банковия сектор са по отношение реализирането икономии от мащабите, окрупняване на банковите капитали, възможностите за всеобщо финансово предлагане под един покрив, както и възможността за инвестиции и иновации.

Повечето иновации в банковата дейност са свързани именно с интернет банкирането. Съществуват възможности вече и в българската банкова практика, иновациите да се внедрят и в пакетното предлагане на продукти и услуги в банковото производство, иновации в маркетинговата и общата продуктова стратегия на банката, както и по отношение на вътрешния банков контрол по депозитите и инвестиционната дейност във всяка една банка. Иновационната политика обхваща и пасивните банкови операции по влогонабирането, а така също и основните кредитни операции на търговските банки.

Кредитната политика може да се дефинира и като израз на намеренията на банката в сферата на кредитните операции, тя е и съвкупност от интелектуални и практически действия целящи постигането на удовлетворяващи и двете страни междини и крайни резултати. В този смисъл интереса на търговските банки за създаване и провеждане на правилна кредитна политика ще цели постигането на един определен положителен резултат. Иновациите в кредитната дейност на банките от своя страна ще донесат в допълнителна степен устойчивост, сигурност и разнообразие в кредитните услуги и продукти на банките, а от друга конкурентни предимства и повече клиенти на самата банка и възможност чрез различните си кредитни нови продукти да диверсифицира риска, който при кредитните операции е твърде висок. Във връзка с това кредитната политика трябва да отговаря на определени изисквания, произтичащи от нейната връзка и зависимост с различни политически, икономически и социални фактори и явления. Тези изисквания могат да бъдат общи и конкретни.

Общите принципни изисквания могат да се изведат от основните банкови изисквания на паричнокредитната система, тъй като кредитната политика може да се разглежда като част от тази система, а именно

-         да бъде адекватна на пазарните процеси - тъй като тя е част от банковата и общата икономическа политика.

-         да бъде единна - единството на кредитната политика би могло да се разглежда от две страни: като еднакво спазване на законовата уредба от търговските банки за тяхната дейност и еднакво реагиране на действията на Централната банка, и като провеждането на относително еднаква кредитна политика от клоновата мрежа на дадена банка, с оглед реализирането на общата и стратегия.

-         да бъде стабилна - в нея да се извършват промени само когато е действително наложително, за да могат клиентите да са сигурни, че могат да осъществяват целите си съгласно предоставяният план и обосновка

-         да бъде еластична - изискването за еластичност на кредитната политика също може да се разглежда от две страни: като необходима реакция на изменящата се среда - общата икономическа ситуация регулативни мерки от Централната банка, промени в състоянието на конкретните кредитополучатели и други, като изграждане на повече или по-малко обобщени правила за кредитиране от централата на дадена банка, които да позволят на банковите клонове да правят конкретни отклонения от общите параметри /лимити, проценти, срокове и други/, с цел по-добро адаптиране към средата в района на тяхното действие или към конкретните кредитополучатели. Този втори аспект е почти неприложим, тъй като при необходимост в резултат на широкото развитие на неправомерни действия в кредитната сфера Търговските банки определят стриктни правила за кредитиране, отнасящи се до всички клонове като при необходимост от изключения се изисква съответно разрешение от централното управление на банката[1].

...............................................................................................................................

Заключение и обобщаващи изводи

Последното десетилетие на XX век бе белязано с огромни промени в структурата на световната финансова система. 90-те години започнаха с разрешаване на дълговия проблем и това даде силен тласък за развитие на процеса на секюритизация.

През същия период продължи дерегулацията на финансовите пазари и финансовото посредничество както в индустриалните страни, така и в тези от групата на нововъзникващите пазари.

Либерализацията на капиталовите потоци, започнала още през първите година на 21 век и засили процеса на глобализация на финансовото посредничество.

В същото време последните пет  години ще се запомнят с активната институционализация сред финансовото посредничество. На глобалният финансов пазар се утвърдиха взаимните фондове, хедж фондовете и фондовете за управление на рисков капитал. Засили се влиянието на застрахователните компании и пенсионните дружества.

Не на последно място е масовото навлизане на информационните технологии във финансите, което допринася за чувствително повишаване на ефективността на финансовото посредничество и повишаване достъпността на информацията. Това даде мощен тласък на процеса на дезинтермедиация - преориентация от институционален към пазарен тип посредничество. Именно поради развитието на този процес в края на 90-те ескалира вълната от сливания, придобивания и формиране на стратегически съюзи. По всичко изглежда, че тя ще продължи с неотслабваща сила и през следващите години.

Процесите, които протичат в банковите системи на страните от Европейския съюз, са в съответствие с глобалните. Въвеждането на общата парична единица в общността катализира редица тенденции в банковия сектор.

На първо място възникна проблема с излишния капацитет. Броят и капацитетните възможности на банките в страните от ЕС е много по-голям от остатъчния пазарен дял. Това изостря изключително конкуренцията в рамките на общия пазар на банкови услуги. От своя страна, тази ожесточена конкуренция поставя под натиск рентабилността на финансовите институции и води до преориентация в техните стратегии. Засегнатите от тази тенденция са предимно малките и средни банки. От гледна точка на дейностите са кореспондентските отношения, валутните операции и управлението на ликвидността. Първите две постепенно изчезват или значително се редуцират, докато управлението на ликвидността изцяло се централизира.

...............................................................................................................................

Използвана литература

1.      Аройо, Ж., „Икономическата глобализация в съвременните условия”, сп.  „Икономическа мисъл”, 1999 г., кн. 2;

2.      Бауман, З., „Глобализацията. Последиците за човека“, София, 1999 г.;

3.      Боева, Б., „Управление на смесени фирми”, НБУ- ЦДО; 1996 г.;

4.      Данаилов, Д., „Международен финансов мениджмънт”, Люрен, София, 1997 г.;

5.      Донъли, Дж., Дж., Гибсън, Дж., Иванчевич, „Основи на мениджмънта”, Фондация „Отворено общество”, 1997 г.;

6.      Каракашева, Л.; „Външнотърговски операции”, ИК „Юрапел”, София,  1995 г.;

7.      Каракашева, Л.; Б., Боева, „Международна сделка на покупко-продажба”, „Принсепс”, Варна, 1994 г.;

8.      Проданов, В., „Глобалните промени и съдбата на България”, Изд. къща „Христо Ботев”, София, 1999 г.

9.      Рийч, Р., „Трудът на нациите, как да се готвим за капитализма на XXI век”, УИ „Св. Климент Охридски”, София;

10.  Синцеров, Л., „Длиннье волны глобальной интеграции”, 2000 г., кн. 5;

11.  Стегър, М., „Глобализация”; София; 2005 г.;

12.  Тобин, Дж., „Глобалная икономика, Проблемь теории и практики управления”, 1999 г., кн. 1;

13.  Фридман, Л., С., Кузнецова, „Глобализация: развитие и развиващи се страни”, 2000 г., кн. 10 и 11;

14. Издание на ООН: United Nations/TCMD. p. 2;

15.  DeLong, J.B., What do we Really Know about Economic Growth?, November 1997;

16. I ssing, O., How to Achieve a Durable Macro-economic Policy Mix Favourable to Growth and Employment?, May 2000;

17. Kolodko, G., Postsocialist Transition and the Integration to the World Economy. Economic Prospects and Social Challenges. Madrid, October 2001;

18. International Cooperation Europe Ltd, Career space, Determining the Future Demand for ICT Skills in Europe. 2001;

19.  IBRD, Globalisation, Growth, and Poverty. A World Bank Policy Research Report, 2001;

20. Kolodko, G.,Globalisation and Transition. Illusions and Reality. January 2001. International Herald Tribune, April 3, 2000; The Wallstreet Journal Europe, April 3,   2000; Financial Times, Febr 10, 2000; The Economist, Febr 12, 2000, April 8, 2000.;

21. Stiglitz, Joseph, Redefining the Role of the State, Tokyo, March 17, 2004 ;

22. Stiglitz, Joseph, Knowledge for Development: Economic Science, Economic Policy and Economic Advise, Washington D. C., April 20, 2004;

23. Baily, M., Innovation in the New Economy, OECD Observer, October 11, 2005. http://www.oecd.org;

24. Baily, M. N., The New Economy, OECD Forum 2000. http://www.oecd.org

25. The Economist, April 15, 2007;

26. Pichard Brеaley, Stewart Myers, “Principles of Corporate Finance”,1988,Mc Graw – Hill Inc;

27. Stephen Ross, Randolph Westerfield, “Corporate Finance”, 1988;

28. Bradford Cornell, “Corporate Valuation”, 1993,Business One Irwin, Inc.;

29. Steven Kaplan, Richard Ruback, “The Valuation of Cash Flow Forecasts:An Empirical Analysis”, The Journal of Finance, September 1995;

30. Davis, E., Financial Data Needs for Macroprudential Surveyllance – What Are the Key Indicators of Risk to Domestic Financial Stability? Bank of England, 1999;

31. Demirguc-Kunt, A., E. Detragiache, The Determinants of Banking Crises: Evidence from Developing and Developed Countries, IMF WP 106 / 1997;

32. Demirguc-Kunt A., E. Detragiache, Does Deposit Insurance Increase Banking System Stability, IMF WP 3 / 2000;

33. Dymski, G, The International Debt Crisis, University of California, 2002;

34. Frankel, J., A. Rose, Currency Crashes in Emerging Markets: An Empirical Treatment. Journal of International Economics 41/1996;

35. Gai, P., S., Hayes, H. Song Shin, Crisis Cost and Debtor Discipline: The Efficacy of Public Policy in Sovereign Debt Crises, Bank of England, 2001;

36. Gavin, M., R. Hausmann, The Roots of Banking Crises: The Macroeconomic Context, Inter-American Development Bank, WP 318 / 1996;

37. Huang, H., D. Marin, C. Xu, Fianacial Crisis, Economic Recovery, and Banking Development in Russia, Ukraine, and Other FSU Countries, IMF WP 105 / 2004;

38. Jeanne, O., J. Zettelmeyer, “Original Sin”, Balance Sheet Crises, and the Roles of International Lending, IMF WP 234 / 2002;

39. Kaminsky, G., C. Reinhart, The Twin Crises: The Causes of Banking and Balance of Payments Problems. Board of Governors of the FRS, IFDP 544 / 1996;

40. Mishkin, F., Understanding Financial Crises: A Developing Country Perespective, NBER WP 5600 / 1997;

41. Reinhart, C., Default, Currency Crises and Sovereign Credit Ratings, NBER WP 8378 / 2002;

42. Slack, G., Availability of Financial Soundness Indicators, IMF WP 58 / 2003.

...........................................................................................................................................

                     Темата е изготвена 2009 г.

                     Най-новата информация е от 2008 г.

                     Темата съдържа таблици и графики.

                     Ключови думи: сливания, поглъщания, консолидация, придобиване, разрастване, форми, банки, глобализация, стратегически банкови алианси, мотиви, видове, обхват, избор на стратегически партньор, банково дело, централизация, капитал, криза, хедж, суап, стратегия All Finanz,

 

 



[1] Трябва да се спомене и една важна особеност на банковото дело и банките в България. Приблизително по едно и също време основните български търговски банки бяха приватизирани и закупени от частни банкови холдинги и консорциуми /които в пълно степен осъществяват усругата за всеобщо финансово предлагане/ и това доведе до приблизително по едно и също време на наличието на свободни привлечени финансови ресурси за осъществяване на активни дейности, което от своя страна бе допълнителен стимул в развитието на различни кредитни услуги, които можем да счетем за иновации в кредитното дело на банките в България. Това даде и възможност за по-бързото осъществяване на продуктови иновации в активните и пасивните операции на банките. По своята същност закономерното и плавно осъществяване на банковата реформа бе заменено от нуждата бързо банковата система да въведе новостите в продуктовия асортимент и следствие на това да започне и тяхното развитие и разработване в цялостност и дълбочина.


Търси за: сливания | поглъщания | консолидация | придобиване | банки | глобализация | избор стратегически партньор | банково дело | централизация | капитал | криза | хедж | суап | стратегия All Finanz

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Банки >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (100 лв)  80.00 лв Нова цена!


.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker