 |
|
ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ
гр. Варна
МАГИСТЪРСКИ ПРОЕКТ
на тема:
„Сливания
и поглъщания при банковите институции”
2009 г.
СЪДЪРЖАНИЕ:
1.
Обща характеристика, същност на глобализацията. Икономически аспекти на
глобализацията.
1.1.
Търговията - движеща сила на глобализацията
1.2.
Интегриране в глобалната финансова система.
1.3.
Глобализиране на собствеността и управлението.
2.
Основни мотиви за създаване на международните стратегически съюзи.
3.
Видове стратегически съюзи.
4.
Основни предимства и рискове при сключването на стратегически съюзи.
5.
Обхват на дейността на стратегическите междуфирмени алианси и етапи на
формирането.
6.
Избор на стратегически партньор.
7.
Същност на банковото дело и банковото производство в процеса на глобализация.
Сливания
и поглъщания в банковата сфера.
1.
Същност на сливанията и поглъщанията в международния бизнес.
2.
Форми на сливанията и поглъщанията в банковия сектор. Технология за сливане на
банки.
2.1.
Форми на сливания и поглъщания:
2.2.
Банкови сливания в България.
3.
Мотиви за сливания и поглъщания.
4.
Ефекти при сливанията и поглъщанията в банковия сектор.
5.1.
Централизация на банковия капитал в САЩ.
5.2.
Централизация на капитала в Европа.
5.3.
Американската и японската банкова криза
6.
Стратегията All Finanz като част от процесите на
сливания и поглъщания в банковия сектор.
Заключение
и обобщаващи изводи
Въведение
Глобализацията на
съвременната икономика се дефинира като процес на формиране на единно
стопанство в планетарен мащаб. Може да се разгледа и като взаимосвързаност на
стопанствата и излизане на бизнеса от националните рамки и стандартизирани със
стопанствата на останалите страни. Тя е интегриране на икономическия живот в
отделните страни към най-напредналото в света, изграждане на тази основа на
единно, взаимосвързано, на високо равнище на производствените сили и
техническия прогрес световно стопанство.
В края на 20 век се
забелязва намаляване значението на националните граници в световното
пространство. Комуникациите на народите един към друг стават по-интензивни и
глобалната интеграция се разглежда все по-често като всеобхватен процес.
Настъпващите промени в едни или други страни оказват все по голямо влияние
върху останалия свят. Това е една от основните причини международните
организации и институции, както и отделните правителства, учени и медии да
засилват вниманието си върху процеса на глобализация.
Либерализацията
на икономиката в световен мащаб направи възможен и онзи мощен процес на
глобализация, на който сме свидетели днес. Той има две основни характеристики:
все по-голямата “прозрачност” на националните граници и свързаното с това
премахване на бариерите и ограниченията пред “неограничения търговски обмен” и
ръстът на взаимозависимостта между отделните “елементи”, съставляващи
международната общност. В такива условия постепенно се тушира разликата между
“вътрешно - държавно” и “международно”. В комбинация с бързото развитие на
технологиите, се постигна мощно ускоряване ритъма на световната икономика.
Наред с големите плюсове обаче, този факт носи и потенциални заплахи за сигурността
на отделната държава.
Многонационалните
корпорации са един от главните двигатели на глобализацията в икономиката през
втората половина на настоящото столетие. Тяхното значение нарасна още повече
през последното десетилетие. Този процес ще продължава и през следващите
десетилетия. Освен че са притежатели на най-високи технологии, в рамките на
тези корпорации се глобализират институционалните форми на стопанските единици,
на тяхната собственост, на текущото и още повече на стратегическото им управление.
В момента в
света има около 65 000 транснационални корпорации, които контролират над 850
000 национални компании. 500 транснационални корпорации са ядрото, в което е
концентрирана неограничена икономическа и политическа власт и те фактически
определят и контролират установяването на световен ред и управление на
човешкото общество съобразно изискванията и потребностите на елита притежаващ
тези корпорации.
................................................................................................................................
4. Ефекти при сливанията и поглъщанията в банковия сектор.
Основните ефекти при
сливанията и поглъщанията в банковия сектор са по отношение реализирането
икономии от мащабите, окрупняване на банковите капитали, възможностите за
всеобщо финансово предлагане под един покрив, както и възможността за
инвестиции и иновации.
Повечето иновации в банковата дейност са свързани именно
с интернет банкирането. Съществуват възможности вече и в българската банкова
практика, иновациите да се внедрят и в пакетното предлагане на продукти и
услуги в банковото производство, иновации в маркетинговата и общата продуктова
стратегия на банката, както и по отношение на вътрешния банков контрол по депозитите
и инвестиционната дейност във всяка една банка. Иновационната политика обхваща
и пасивните банкови операции по влогонабирането, а така също и основните
кредитни операции на търговските банки.
Кредитната политика може да се дефинира и като израз на намеренията на
банката в сферата на кредитните операции, тя е и съвкупност от интелектуални и
практически действия целящи постигането на удовлетворяващи и двете страни
междини и крайни резултати. В този смисъл интереса на търговските банки за
създаване и провеждане на правилна кредитна политика ще цели постигането на
един определен положителен резултат. Иновациите в кредитната дейност на банките
от своя страна ще донесат в допълнителна степен устойчивост, сигурност и
разнообразие в кредитните услуги и продукти на банките, а от друга конкурентни
предимства и повече клиенти на самата банка и възможност чрез различните си
кредитни нови продукти да диверсифицира риска, който при кредитните операции е
твърде висок. Във връзка с това кредитната политика трябва да отговаря на
определени изисквания, произтичащи от нейната връзка и зависимост с различни
политически, икономически и социални фактори и явления. Тези изисквания могат
да бъдат общи и конкретни.
Общите принципни изисквания могат да се изведат от основните банкови
изисквания на паричнокредитната система, тъй като кредитната политика може да
се разглежда като част от тази система, а именно
-
да бъде адекватна на пазарните процеси -
тъй като тя е част от банковата и общата икономическа политика.
-
да бъде единна - единството на
кредитната политика би могло да се разглежда от две страни: като еднакво
спазване на законовата уредба от търговските банки за тяхната дейност и еднакво
реагиране на действията на Централната банка, и като провеждането на
относително еднаква кредитна политика от клоновата мрежа на дадена банка, с
оглед реализирането на общата и стратегия.
-
да бъде стабилна - в нея да се извършват
промени само когато е действително наложително, за да могат клиентите да са
сигурни, че могат да осъществяват целите си съгласно предоставяният план и
обосновка
-
да бъде еластична - изискването за
еластичност на кредитната политика също може да се разглежда от две страни:
като необходима реакция на изменящата се среда - общата икономическа ситуация
регулативни мерки от Централната банка, промени в състоянието на конкретните
кредитополучатели и други, като изграждане на повече или по-малко обобщени
правила за кредитиране от централата на дадена банка, които да позволят на
банковите клонове да правят конкретни отклонения от общите параметри /лимити,
проценти, срокове и други/, с цел по-добро адаптиране към средата в района на
тяхното действие или към конкретните кредитополучатели. Този втори аспект е
почти неприложим, тъй като при необходимост в резултат на широкото развитие на
неправомерни действия в кредитната сфера Търговските банки определят стриктни
правила за кредитиране, отнасящи се до всички клонове като при необходимост от
изключения се изисква съответно разрешение от централното управление на банката[1].
...............................................................................................................................
Заключение и обобщаващи изводи
Последното десетилетие на
XX век бе белязано с огромни промени в структурата на световната финансова
система. 90-те години започнаха с разрешаване на дълговия проблем и това даде
силен тласък за развитие на процеса на секюритизация.
През същия период
продължи дерегулацията на финансовите пазари и финансовото посредничество както
в индустриалните страни, така и в тези от групата на нововъзникващите пазари.
Либерализацията на
капиталовите потоци, започнала още през първите година на 21 век и засили
процеса на глобализация на финансовото посредничество.
В същото време последните
пет години ще се запомнят с активната институционализация
сред финансовото посредничество. На глобалният финансов пазар се утвърдиха
взаимните фондове, хедж фондовете и фондовете за управление на рисков капитал.
Засили се влиянието на застрахователните компании и пенсионните дружества.
Не на последно място е
масовото навлизане на информационните технологии във финансите, което допринася
за чувствително повишаване на ефективността на финансовото посредничество и
повишаване достъпността на информацията. Това даде мощен тласък на процеса на
дезинтермедиация - преориентация от институционален към пазарен тип
посредничество. Именно поради развитието на този процес в края на 90-те
ескалира вълната от сливания, придобивания и формиране на стратегически съюзи.
По всичко изглежда, че тя ще продължи с неотслабваща сила и през следващите
години.
Процесите, които протичат
в банковите системи на страните от Европейския съюз, са в съответствие с
глобалните. Въвеждането на общата парична единица в общността катализира редица
тенденции в банковия сектор.
На първо място възникна
проблема с излишния капацитет. Броят и капацитетните възможности на банките в
страните от ЕС е много по-голям от остатъчния пазарен дял. Това изостря
изключително конкуренцията в рамките на общия пазар на банкови услуги. От своя
страна, тази ожесточена конкуренция поставя под натиск рентабилността на
финансовите институции и води до преориентация в техните стратегии. Засегнатите
от тази тенденция са предимно малките и средни банки. От гледна точка на
дейностите са кореспондентските отношения, валутните операции и управлението на
ликвидността. Първите две постепенно изчезват или значително се редуцират,
докато управлението на ликвидността изцяло се централизира.
...............................................................................................................................
Използвана литература
1.
Аройо,
Ж., „Икономическата глобализация в съвременните условия”, сп. „Икономическа мисъл”, 1999 г., кн. 2;
2.
Бауман, З., „Глобализацията.
Последиците за човека“, София, 1999 г.;
3. Боева, Б., „Управление на смесени
фирми”, НБУ- ЦДО; 1996 г.;
4. Данаилов, Д., „Международен финансов
мениджмънт”, Люрен, София, 1997 г.;
5. Донъли, Дж., Дж., Гибсън, Дж.,
Иванчевич, „Основи на мениджмънта”, Фондация „Отворено общество”, 1997 г.;
6. Каракашева, Л.; „Външнотърговски
операции”, ИК „Юрапел”, София, 1995 г.;
7. Каракашева, Л.; Б., Боева,
„Международна сделка на покупко-продажба”, „Принсепс”, Варна, 1994 г.;
8.
Проданов, В., „Глобалните
промени и съдбата на България”, Изд. къща „Христо Ботев”, София, 1999 г.
9.
Рийч, Р., „Трудът на
нациите, как да се готвим за капитализма на XXI век”, УИ „Св. Климент
Охридски”, София;
10. Синцеров, Л., „Длиннье волны глобальной интеграции”, 2000
г., кн. 5;
11. Стегър, М., „Глобализация”; София; 2005 г.;
12. Тобин, Дж., „Глобалная
икономика, Проблемь теории и практики управления”, 1999 г., кн. 1;
13. Фридман, Л., С.,
Кузнецова, „Глобализация: развитие и развиващи се страни”, 2000 г., кн. 10 и
11;
14. Издание на ООН: United Nations/TCMD. p. 2;
15. DeLong, J.B., What do we Really Know
about Economic Growth?,
November 1997;
16. I ssing, O.,
How to Achieve a Durable Macro-economic Policy Mix Favourable to Growth and
Employment?,
May 2000;
17. Kolodko,
G., Postsocialist Transition and the Integration to the World Economy. Economic
Prospects and Social Challenges.
18. International
Cooperation Europe Ltd, Career space, Determining the Future Demand for ICT
Skills in
19. IBRD, Globalisation, Growth, and Poverty.
A World Bank Policy Research Report, 2001;
20. Kolodko,
G.,Globalisation and Transition. Illusions and Reality. January 2001.
International Herald Tribune, April 3, 2000; The Wallstreet Journal Europe,
April 3, 2000; Financial Times, Febr
10, 2000; The Economist, Febr 12, 2000, April 8, 2000.;
21. Stiglitz, Joseph, Redefining the Role
of the State, Tokyo, March 17, 2004 ;
22. Stiglitz, Joseph, Knowledge for
Development: Economic Science, Economic Policy and Economic Advise, Washington
D. C., April 20, 2004;
23.
Baily,
M., Innovation in the New Economy, OECD Observer, October 11, 2005. http://www.oecd.org;
24.
Baily, M. N., The New Economy, OECD
Forum 2000. http://www.oecd.org
25. The
Economist, April 15, 2007;
26. Pichard Brеaley, Stewart Myers,
“Principles of Corporate Finance”,1988,Mc Graw – Hill Inc;
27. Stephen Ross, Randolph Westerfield,
“Corporate Finance”, 1988;
28. Bradford Cornell, “Corporate
Valuation”, 1993,Business One Irwin, Inc.;
29. Steven Kaplan, Richard Ruback, “The
Valuation of Cash Flow Forecasts:An Empirical Analysis”, The Journal of
Finance, September 1995;
30. Davis, E., Financial Data Needs for
Macroprudential Surveyllance – What Are the Key Indicators of Risk to Domestic
Financial Stability? Bank of England, 1999;
31. Demirguc-Kunt, A., E. Detragiache,
The Determinants of Banking Crises: Evidence from Developing and Developed
Countries, IMF WP 106 / 1997;
32. Demirguc-Kunt A., E. Detragiache,
Does Deposit Insurance Increase Banking System Stability, IMF WP 3 / 2000;
33. Dymski, G, The International Debt
Crisis, University of California, 2002;
34. Frankel, J., A. Rose, Currency
Crashes in Emerging Markets: An Empirical Treatment. Journal of International
Economics 41/1996;
35. Gai, P., S., Hayes, H. Song Shin,
Crisis Cost and Debtor Discipline: The Efficacy of Public Policy in Sovereign
Debt Crises, Bank of England, 2001;
36. Gavin, M., R. Hausmann, The Roots of
Banking Crises: The Macroeconomic Context, Inter-American Development Bank, WP
318 / 1996;
37. Huang, H., D. Marin, C. Xu, Fianacial
Crisis, Economic Recovery, and Banking Development in Russia, Ukraine, and
Other FSU Countries, IMF WP 105 / 2004;
38. Jeanne, O., J. Zettelmeyer, “Original
Sin”, Balance Sheet Crises, and the Roles of International Lending, IMF WP 234
/ 2002;
39. Kaminsky, G., C. Reinhart, The Twin
Crises: The Causes of Banking and Balance of Payments Problems. Board of Governors
of the FRS, IFDP 544 / 1996;
40. Mishkin, F., Understanding Financial
Crises: A Developing Country Perespective, NBER WP 5600 / 1997;
41. Reinhart, C., Default, Currency
Crises and Sovereign Credit Ratings, NBER WP 8378 / 2002;
42. Slack, G., Availability of Financial
Soundness Indicators, IMF WP 58 / 2003.
...........................................................................................................................................
Темата е изготвена 2009 г.
Най-новата информация е от 2008 г.
Темата съдържа таблици и графики.
Ключови думи: сливания, поглъщания,
консолидация, придобиване, разрастване, форми, банки, глобализация,
стратегически банкови алианси, мотиви, видове, обхват, избор на стратегически
партньор, банково дело, централизация, капитал, криза, хедж, суап, стратегия All
Finanz,
]]>
