 |
|
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И
СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
КУРСОВА РАБОТА
на тема:
„Управление
на банковия риск”
2009 г.
СЪДЪРЖАНИЕ:
1.
Теоретични аспекти на банковия риск. Видове риск в банковата система.
2. Управление и контрол на кредитния риск.
2.1. Проблеми при управлението на кредитния риск в
България.
2.2. Контрол върху кредитите, кредитната политика и
системите за кредитиране в банките.
2.3. Проблеми на търговските банки при кредитирането.
3. Препоръки за облекчаване на кредитирането.
4. Рискова експозиция на Търговските банки при
инвестиционна дейност в България.
1. Теоретични
аспекти на банковия риск. Видове риск в банковата система.
Необходимостта
от банков надзор за осигуряване на стабилност на банковата система се отнася до
предпазването й от различни видове банкови рискове. Рискът се свързва най-вече
с вероятността явленията да се отразят негативно върху капитала или приходите
на банката. От друга страна поемането на риск е възможност за печалба, затова
целта на банките е да оптимизират нивото на риска и да постигнат възможно
най-голяма печалба.[1]
Видове
риск в банковата система:
1)
риск присъщ на транзакцията:
-
ценови - включва валутния риск, ликвидния, лихвения, при
хеджиране;
-
кредитен;
2)
оперативен - дължащ се на небрежност, грешка, липса на
контрол в банката;
3) ликвиден - свързан със
затруднения на банката да поеме изплащането на финансови задължения;
................................................................................................................................
4. Рискова експозиция на Търговските банки при инвестиционна дейност в България.
Оценката на кредитните предложения е едно от най-важните
звена на кредитната политика. Ето защо те създават методики за анализ и оценка
на кредитоспособността на кредитополучателите. Тези методики се разработват на
основание разпоредбите на вътрешните правила за кредитиране на юридически и
физически лица в банките и представляват неразделна част от нея.
Кредитирането като дейност е свързано с многообразни рискови
фактори и налага задължително изучаване и анализиране на кредитополучателите.
При анализа на кредитоспособността се цели установяване способността и
готовността на кредитополучателя да изпълни задълженията си към банката в
съответствие с условията на договора за кредит.
С методиката за анализ се цели получаване на достатъчно
надеждна информация по трите основни момента:
-
дееспособност на кредитополучателя;
-
репутация на кредитополучателя;
-
наличието на капитал и перспективи за реализирането на доход.
Границата на анализа за оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя са в зависимост от:
-
размера на искания заем;
-
резултатите от досегашната дейност на фирмата;
-
степента на обезпеченост на кредита;
-
взаимоотношенията на банката с кредитополучателя в миналото.
................................................................................................................................
Използвана
литература
1.
Вачков, Ст., „Същност на банковото дело”, Варна, 2000 г;
2.
Вътев, Ж., „Закономерности в развитието на доходността и рентабилността
на българските банки”, Народностопански архив”, 2/2002 г.;
3.
Вътев, Ж., „Практически банков мениджмънт”, изд.
„Абагар”, В. Търново, 2002 г.;
4.
Вътев, Ж., А., Ангелов, Б., Божинов, „Анализ на банковата
дейност”, изд. „Абагар”, В. Търново, 1998 г., с. 139;
5.
Димитрова, Р., Банки и банково дело, София, 2002 г;
6.
Джонсън, Ф.,”Банков мениджмънт”, изд. „Принцепс”; 1999 г.;
7.
Младенов, М., „Пари, банки и кредит”, изд. „Принцепс”; 1998
г.;
8.
Стефанова, П., „Рентабилност, ликвидност и адекватност на
банките”, София, 1994 г;
.........................................................................................................................................
Темата е изготвена
2009 г.
Най-новата
информация е от 2002 г.
Ключови думи:
управление, банков риск, кредитен риск, БНБ, капиталова адекватност, ликвидност,
рентабилност, търговски банки, рискови експозиции, лихвен процент
]]>
