Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Банки >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

ДИПЛОМНА РАБОТА

на тема:

„Проблеми на кредитирането и кредитния риск”

2008 г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Увод. 4

І. ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА СЪЩНОСТТА И УПРАВЛЕНИЕТО НА КРЕДИТНИЯ ПОРТФЕЙЛ НА ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ. 5

1. Структуриране на кредитния портфейл.. 5

1.1. Елементи на кредита. 5

1.2. Форми на кредита. 6

1.3. Видове банкови кредити.. 7

2. Управление на кредитния портфейл.. 9

3. Ефективност на кредитната дейност. 13

4. Банков надзор - контрол върху дейността на търговските банки.. 15

5. Контролни процедури при предоставяне на големи и вътрешни банкови кредити. 16

5.1. Правна уредба на големите и вътрешни кредити на банката. 16

5.2. Отделен клиент. 18

ІІ. ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА КРЕДИТНИЯ РИСК. 22

1. Същност и характер на кредитния риск. 22

2. Фактори за появата на кредитния риск. 23

3. Методи за измерване и оценка на риска. 24

3.1. Методи за измерване на риска. 25

3.2. Модел на кредитния риск. 29

4. Източници за покриване на риска. 31

4.1. Провизиране. 31

4.2. Обезпечение. 34

4.3. Влияние на обезпечението върху кредитния риск. 35

ІІІ. АНАЛИЗ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА КРЕДИТНИЯ РИСК.. 38

1. Анализ на оценката на риска. 38

2. Показатели за повишения риск по кредитите. 48

ІV. ПРАКТИКА НА КОНТРОЛА ВЪРХУ КРЕДИТНИЯ РИСК В ТБ „БИОХИМ”. 52

1. Методика за анализ и оценка на банковия кредитен риск. 52

2. Източници за покриване на риска и анализ на банкови счетоводни отчети в ТБ „Биохим”. 54

3. Система за обобщена оценка на оперативния кредитен риск (финансовия риск и бизнес - риска). 59

V. МЕЖДУНАРОДНИ  ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО В ОБЛАСТТА НА КРЕДИТНИЯ РИСК. 62

Заключение. 70

Приложения. 72

 

Увод

В настоящият момент българската икономика е в процес на промяна на структурата си и обновяване на технологичните и финансовите си възможности. Тези необходими за оцеляването промени се извършват нелеко. Първите реални изменения бяха започнати след 1990 г., но най-голям тласък бе даден с въвеждането през юли 1997 г. на валутен борд. Той определи строгите финансови рамки на реформите и с приемането на редица закони бе подобрена нормативната уредба на процеса.

Всички сектори на икономиката са засегнати от свиването на пазари, промяната на доставчиците, намалението на доходите и други негативни тенденции. Единственият изход пред стопанските субекти в страната е привличането на свеж капиталов ресурс, с помощта на който може да се извърши подмяна на морално и физически остарелите мощности, да се създаде оборотна база, която на много места е изчерпана и да се търсят нови възможности за производство и реализация.   

Интересът на настоящата разработка към тази тема е продиктуван от особено важното значение на потребителското и корпоративно кредитиране от страна на банките, което в настоящия етап е незадоволително. Кредитирането е важно за развитие на малкия и средния бизнес, което ще формира средна класа в България.

Основната цел на дипломната работа е да се разгледат проблемите и управлението на кредитирането и кредитния риск, анализиран от гледна точка на банковата система.

Данните разгледани в анализа за управление на риска в ТБ "Биохим" АД са ограничени от гледна точка изискванията на Закона за банките за спазване на банковата тайна (чл. 52, 35 обн. ДВ бр. 52/97 г. с изм. и доп. до бр. 92/2000 г.). По същата причина са ползвани данни от 1998-1999 г.

За кредитният банков риск и неговото управление съществуват редица теоретични публикации и публикации, свързани с практическото им приложение.

В настоящата дипломна работа неговата оценка е не само от гледна точка на функциониращата банка "Биохим", а и на микроравнище в светлината на реформите, договорени с международните финансови институции (СБ, ЕБ, МВФ и др.).

І. ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА СЪЩНОСТТА И УПРАВЛЕНИЕТО НА КРЕДИТНИЯ ПОРТФЕЙЛ НА ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ.

1. Структуриране на кредитния портфейл

Кредитът е един от основните елементи на банковата дейност. От правилното му използване до голяма степен зависи крайният резултат от дейността на конкретната банка, а дори и нейното съществуване. Затова нека хвърлим светлина и върху този въпрос, засягащ основната ни тема.

У нас, според допълнителните разпоредби на Наредба №22 на БНБ: "Кредит е всяко вземане или поемане на задължение към едно лице или икономически свързани лица, което е резултат от предоставяне на паричен заем от всякакъв вид, включително акцептен кредит, предоставяне на кредитно улеснение независимо от неговата форма, сконтиране на менителница, запис на заповед или чек, менителнично поръчителство (авал), поръчителство, издаване на банкова гаранция, или предоставяне на друго обезпечение, придобито вземане чрез цесия, встъпване в дълг или поемане на дълг, прехвърляне на менителница, запис на заповед или чек чрез джиро, други вземания и поети ангажименти, независимо от използвания инструмент".

"Кредитът и заемният капитал са неразривно свързани. Заемният капитал функционира, движейки се под формата на кредит. Движението е невъзможно, без да има какво да се движи. С други думи, кредитът представлява форма на съществуване на заемния капитал".

Така кредитът намира своето място в развитието на обществено икономическия живот, основна част от който сме ние - хората.

1.1. Елементи на кредита

Кредитът и самата кредитна сделка се определят и зависят от много и най-разнообразни условия и фактори.

Основните елементи на кредита и на договора за банков кредит са, а именно:

-         вид на кредита;

-         величина (сума) на кредита;

-         цена (лихва) на кредита и разходите на банката по оформянето и предоставянето му;

-         срок (падеж) за погасяване, начин за погасяване и погасителни вноски;

-         обезпечение и гаранции (защита) на кредита;

-         осигуряване на пълно обслужване и погасяване на кредита или така наречените финансово технически условия на кредита (по какъв начин се предоставя кредита, вид на сметката, техниката на погасяване и други).

1.2. Форми на кредита

Кредитът изразява своето проявление в стопанския живот, приемайки многобройни форми, които са резултат от развитието и усъвършенстването на икономиката и нейното функциониране.

-         Кредит в парична форма - отразява съвременното развитие на стоково-паричните отношения и има следните разновидности:

-         Банков кредит - това е втората основна форма на кредита. Възниква през късното Средновековие в резултат от развитието на банките и банковото дело. Този кредит заема основно място в съвременните кредитни отношения. Отпуска се от банките и е в парична форма.

-         Емисионен кредит - предоставя се от централната банка чрез парична емисия, като чрез него нарастват пасивите на централната банка. След това нарастват пасивите и на търговските банки, като се увеличава привлеченият от тях капитал.

-         Държавен кредит - този кредит се отпуска в парична форма, като едната страна по кредитната сделка винаги е държавата, която може да бъде както дебитор, така и кредитор. Основен кредитор на държавата са банките, като освен тях тя може да получава кредити и от други държави и от международни институции като Световната банка, Международния валутен фонд и други.

-         Международен кредит - може да бъде както в парична, така и в стокова форма. Участници в кредитната сделка могат да са както отделните държави, представени от правителството, централната банка и други държавни банки, така и частни банки, фирми и отделни субекти. При този кредит се преливат капитали от една държава в друга.

-         Облигационен заем - този кредит е основна форма на движението на заемния капитал. Неговото осъществяване става чрез емитирането на облигации, които са дългов инструмент и носят лихва на притежателите си под формата на купон. Облигационният дълг е по-изгоден от банковия кредит и може да бъде емитиран както от държавата, така и от частните юридически лица. Последните трябва да отговарят на определени изисквания, посочени в нормативните актове (най-вече Търговския закон), за да могат да емитират облигации и да се възползват от предимствата, които тази специфична форма на финансиране им дава.

Тук е  мястото да отбележим наличието и на някои специфични форми за финансиране, каквито са лизингът, факторингът и форфетирането.

1.3. Видове банкови кредити

Безспорно, банковият кредит има най-голямо значение в икономиката. С развитието си в днешно време той е най-съвременната форма на кредитни отношения.

Нека видим какви кредити отпускат банките, като по този начин структурират кредитния си портфейл. Първо кредитите се делят на различни видове.

Според сроковете кредитите биват:

-         краткосрочни - със срок до 1 година;

-         средносрочни - със срок 1-3 години и

-         дългосрочни - със срок 3 - 10 и повече години.

Това разделение е условно, защото в различните държави посочените времеви интервали са различни.

В  зависимост от наличието или отсъствието на обезпечение, кредитите се делят на:

-         необезпечени, наречени още непокрити или бланкови и

-         обезпечени или още покрити кредити.         

От гледна точка на това какви са кредитополучателите различаваме:                                     

-         кредити, предоставени на физически лица;

-         кредити, отпускани на юридически лица и

-         кредити за държавата.

Според целта и предназначението им кредитите се делят на:

-         потребителски, или консумативни кредити;

-         кредити с производствено значение, разграничаващи се на кредити за оборотни средства и инвестиционни кредити;

-         кредити по вноса - износа и

-         други кредити.

Величината на кредита е предпоставка за деленето на:

-         малки;

-         средни и

-         големи кредити.

Това деление също е условно и зависи от собствения капитал и привлечените средства, с които оперира банката.

Кредитите биват още:

-         преки - банката предоставя договорената по кредита сума на длъжника и

-         непреки банкови кредити - те са под формата на гаранции, издавани от банката, която се задължава при определени обстоятелства, фиксирани в договора да плати вместо длъжника по дадена сделка.

Според начина на предоставяне разграничаваме:

-         кредити, при които сумата се предоставя наведнъж;

-         кредити, при които сумата се предоставя на части през определени периоди от време (такива са кредитните линии и траншовете) и

-         вариантно предоставяне на средства по съответния кредит.                      

В зависимост отраслите, за които са предназначени, различаваме кредити за промишлеността, търговията, строителството, селското стопанство, туризма, транспорта и други.

Важно деление на кредитите е в зависимост от финансово-техническата им форма и съдържание.

1)     Краткосрочни кредити, които се подразделят на:

-         Контокорентен кредит;

-         Сконтов кредит;

-         Ломбарден кредит;

-         Акцептен кредит;

-         Авалов (гаранционен) кредит.

2)     Дългосрочни кредити:

-         Ипотечен кредит;

-         Кредит за жилищно строителство;

-         Междинно финансиране на строителството;

-         Предварителни заеми за строителството;

-         Комунален кредит;

-         Дългосрочни инвестиционни кредити;

-         Облигационен кредит;

-         Експортни кредити;

-         Проектно финансиране.

3)      Потребителски кредити:

-         Студентски кредити

4)     Кредити за външната търговия:

-         Рамбурсен кредит;          

-         Факторинг;                          

-         Форфетиране;

-         Гаранции;

-         Други форми за кредитиране на външнотърговската дейност (контокорентен, ипотечен и ломбарден кредит).

2. Управление на кредитния портфейл

Качествената характеристика на банковите активи до голяма степен зависи от специфичните качества на нейния портфейл. Кредитните експозиции на банката дават възможност за оценяване на активите по два аспекта:

-         вътрешна структура на кредита (поглед отвътре);

-         функционална пригодност - следствена зависимост между кредитния портфейл и други банкови позиции (поглед отвън).

При изучаване на вътрешната структура и състоянието на кредитните експозиции се изследва влиянието на следните финансови показатели и съотношения:

Обща сума на кредитния портфейл и прираст на кредитите за определен период. Тези две категории са носители на информация относно величината на банката, нейната доходност и ликвидност. От значение е и динамиката на кредитния портфейл. Необходимо е да се следи съотношението "доходност - риск".

Плавното повишаване на кредита неизбежно води и до повишаване степента на риска. Това повишаване е оправдано от съответното повишение на доходността. Такъв прираст е желан и оптимален за банката.

Доходността от кредитни операции представлява съвкупност от следните показатели:

-         средна норма на възвращаемост на кредитния портфейл:

R = Ri . Wi

където:

R е средната норма на възвращаемост на кредитния портфейл;

Ri - норма на възвращаемост на отделните кредити;

Wi - относително тегло на кредитите в портфейла

-         ефективност на ликвидните доходи:

реални приходи от активи

номинални лихвени приходи

-         коефициент на загуба на лихви от несъбираеми кредити:

загуби от лихви вследствие на

отписване на несъбираеми кредити

обща сума на кредита

Рисковата структура на кредитния портфейл се оценява в няколко направления:

А. Диверсификация на кредитния портфейл по размер на кредита, по видове кредит, по срокове и падежна структура, по отрасли и териториален обхват. Съсредоточаването на кредите в някоя от посочените насоки е нежелана тенденция, водеща до концентриране на риска.

Б. Относителният дял на редовните кредити, кредитите под наблюдение, нередовните кредити, съмнителните кредити и загубите в общия размер на кредитите (Наредба № 9 на БНБ от 1997 г.).

редовни кредити                          съмнителни кредити

сума кредити                                     сума кредити

Един от основните показатели при оценка качествата на отпускания кредит е делът на загубите в общата сума на кредитния портфейл.

За приемливо равнище този показател се счита около 5%. Въпреки че съгласно българското законодателство размерът е 10%, практиката показва, че стойности над 5% не въздействат положително върху управлението на кредитния портфейл и са индикатор за снижаване качеството на кредитите и респективно качеството на активите, като цяло.

В. Чрез дела на проблемния кредит в общата сума на кредита или в стойността на активите:

проблемен кредит                                   проблемен кредит

общо кредит                                              общо активи

Величината на проблемния кредит се формира от кредита под наблюдение, нередовния кредит, съмнителните кредити и загубите.

Вторият аспект при оценката на качеството на кредитния портфейл е проследяването на функцията причинно-следствена зависимост между отделните балансови позиции. В тази насока от съществено значение са следните показатели:

Г. Дял на кредита в активите и динамика на неговото изменение:

средна стойност на кредита

средна стойност на активите

Ако е налице тенденция за повишаване на кредита с темп, който е по-висок от темпа на нарастване на активите, при равни други условия се повишава степента на риск. Не може да се счита, че всяко нарастване на кредитния портфейл е генератор на риск, тъй като то създава условия за диверсификация на кредитните вложения, което е основен фактор за минимализиране на кредитния риск.

Наличие на 50-60% дял на кредитите в активите се приема за нормално.

Д. Норма на кредитиране. Използването й е свързано със следните обстоятелства:                 

-         необходимата ликвидност зависи в голяма степен от динамиката на влоговете и търсенето на кредити;

-         кредитите са най-ниско ликвидни, но и най-доходоносни активи.

Нормата на кредитиране се изчислява по следния начин:

сума на кредитите

сума на влоговете

Повишаване на стойностите на този показател означава повишаване на доходността, но създава условия за снижаване на ликвидността. В такъв случай е необходимо ограничаване на кредитната активност, или разширяване на ресурсната база. За нормални се приемат стойности на нормата на кредитиране, вариращи между 65-75%. Ако тя е под 65% гарантира добра ликвидност, но снижава доходността и обратно.

Е. Съотношение между собствения капитал и сума на отпуснатите кредити. Този показател дава представа за степента на покритие на кредитите със собствения капитал:

собствения капитал

общо кредити

Приемливата граница на това съотношение е около 1:6. Достатъчната обезпеченост на кредитите със собствения капитал позволява провеждането на по-рискова и високодоходна кредитна политика.

Връзката между кредити и собствения капитал е важна и от гледна точка на нормативните разпоредби за капиталова адекватност. Изискванията за капиталовата адекватност, налагат обвързване между прираста на кредитите и останалите активи.

Стремежът за увеличаване на печалбата е причина понякога банките да извършват преструктуриране на падежите, чрез насочване на част от кратко срочните си ресурси в по-дългосрочни кредитни вложения. Тази трансформация при определени обстоятелства може да доведе до критична ситуация на ликвидна криза. Поради това кредитната политика трябва да е съобразена с оптималните граници на показателя норма на трансформация на кредитните ресурси  Т) начин позволяващ реализиране на печалбата,  като същевременно  се  поддържа необходимата степен на ликвидност. Този показател се изчислява по следния начин:

 

 


Кр - краткосрочни ресурси;

Кк - краткосрочни кредити;

Dк - дългосрочни кредити;

НТ - показва каква част от дългосрочните кредити са финансирани изключително от ресурси, имащи краткосрочен характер.

Върху разпределението на портфейла влияят множество фактори. Изборът на стратегия за голяма банка, намираща се в малък район се определя от баланса на търсенето и предлагането на потребителите, търговския и ипотечния капитал. Малката банка в малък регион ще се ориентира към коренно различна стратегия на действие, като се концентрира предимно в отпускането на потребителски заеми, на второ място към търговско кредитиране и напълно ще игнорира ипотечния кредит. Голямата банка може да разработва своя кредитна политика в няколко аспекта   -   географски,   отраслов и потребителски. Разпределението и стратегиите се обуславят главно от наличните ресурси, професионалните умения и опит в областта на кредитирането, изпълнителните техники, методики и спомагателни системи.

3. Ефективност на кредитната дейност

Принципно подходите се разделят на два. На такива използващи разликата между резултатите и ресурсите и на такива използващи съотношението между тях.

Коефициент базиран на разликата

Изразено математически базираните на разликата коефициенти за ефективност са:

(1) Е = 0-I

(2) Е = (0-1)/0    

(3) Е = (0-1)/I

където:                                          

Е е ефективността

0 е резултата (или сумата им)

I е ресурсите (или сумата им)

Първата формула приложена в условията на стойностно изражение на ресурсите и резултатите ни дава печалбата на организацията. Все още печалба е един от основните критерии при оценката на дейността на организацията. Разгледана изолирано тя не ни дава достатъчно информация. Резултата от формула (1) има един съществен недостатък. Липсва съпоставимост между размера на печалбата и размера на организацията. При условие, че две организации реализират еднаква печалба, то по-голямата от тях е по-неефективна вземайки в предвид размера й. Един от начините за отчитане на размера е да се съпостави резултата от формула (1) с някой от критериите за размера на организацията. Обикновено за такива критерии, с вземат активите на организацията, нейния капитал или потребените от нея ресурси или получен резултат, както е във формули (2) и (3). В практиката по-често се използва съпоставката на печалбата с активите, капитала или други позиции от баланса или отчета за приходите и разходите в зависимост от целите на анализа.

Следващата разновидност на ефективността се базира на съотношението на ресурсите с резултатите. В тази група влизат и най-познатите коефициенти за ефективност, отразени в счетоводните стандарти, базирани на стойностния измерител. Съотнасяйки сумата на приходите със сумата на разходите се получава коефициента за ефективност на приходите (формула 4). Реципрочната стойност на коефициента е ефективността на разходите (формула 5).

(4) Е на приходите = Приходи / Разходи

(5) Е на разходите = Разходи / Приходи

Коефициента за ефективността на приходите дава информация за това какви приходи се поучават от единица разходи. Следва да се отбележи, че почти никога не се проявява пряка функционална връзка между извършените, разходи и реализираните приходи, т.е. ако разходите се увеличат с 5%, то това не означава, че и приходите ще нараснат.

В контекст на разглежданата в дипломната работа тема, смятам че трябва да бъде отделено внимание и на същността и проблемите пред Банковия надзор в Българската банкова система.

4. Банков надзор - контрол върху дейността на търговските банки

Банките като финансови институции изпълняват изключително важни функции, роля и задачи в икономиката и в националното стопанство като цяло. Това обуславя необходимостта от поставянето им при по-особен режим на функциониране в смисъл на осъществяване на широкообхватен и строг надзор върху тяхната дейност от страна на държавата, респективно от Централната Банка, която фактически се явява банка на банките. Ефективният надзор върху банковите институции има за задача да гарантира, че банките оперират по безопасен и разумен начин, както и че притежават достатъчно капитал и резерви за посрещане на рисковете, възникващи в хода на дейността им.

Надзорът върху дейността на банките и другите кредитни институции и клонове на чуждестранни банки у нас, се осъществява от БНБ чрез управление "Банков надзор".

Управление "Банков надзор" се характеризира със следната организационна структура:

 

Фигура 1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Функциите на ЦБ относно надзора върху банковата система се осъществяват от нейния подуправител, ръководещ управление "Банков надзор", самостоятелно и независимо или от оправомощени от него длъжностни лица.

Управление "Банков надзор" използва надзорни мерки, които да доведат до навременни корективни действия и да позволят вземането на решение съобразено с конкретната ситуация. В случаите, при които констатираният проблем е сравнително незначителен, неформални действия като устна или писмена забележка към ръководството могат да се окажат достатъчна корективна мярка. При други обстоятелства може да се наложи прилагането на формални мерки.

Чрез управление Банков надзор при БНБ се осъществява оценка и надзор върху големите кредитни експозиции, следи се управлението на ликвидността и капиталовата адекватност на банките.

 Инспекторът по банков надзор трябва да определи дали рисковете, които банката поема, са оправдани. По принцип оправдани са тези рискове, които са разбираеми, измерими и контролируеми и които банката е в състояние да понесе при неблагоприятно развитие на обстоятелствата. Когато рисковете са неоправдани, инспекторът по банков надзор трябва да уведоми ръководството и да поиска ограничаването или елиминирането на тези рискове. Ответните действия на банката могат да включват намаляване на експозициите, увеличаване на капитала или засилване на процесите на управление на риска.

5. Контролни процедури при предоставяне на големи и вътрешни банкови кредити.

5.1. Правна уредба на големите и вътрешни кредити на банката.

За банките с различен капитал моментът, в който един кредит бива определян като "голям" е различен. Предоставянето, пряко или косвено, на кредит, кредитно улеснение или гаранция, чийто размер надхвърля 10 на сто от собствения капитал на банката, на едно лице или на икономически свързани лица (голям кредит) се извършва с решение на лицата, които управляват и представляват банката.

Съгласно Закона за банките, "... общият размер на предоставените кредити спрямо собствения капитал на банката не може да надхвърля 10 на сто...". Банката трябва да знае по всяко време какъв е собственият й капитал. В структурата на собствения банков капитал влизат:

1)     Печалбата от текущата година на банката.

2)     Капиталът на банката - този който е регистриран в съда -нарича се още основен капитал.

3)     Допълнителният капитал на банката - той се набира за сметка на печалбата за текущата година след облагането й с данъци.

4)     Резерви.

Сумата от всички посочени реквизити на собствения банков капитал представляват размерът, който трябва да се има предвид при изчисляването на големия кредит.

Няма значение дали големият кредит е предоставен от банката пряко или косвено. Под пряко предоставяне на кредит се разбира непосредствено сключване на договор за банков кредит с лицето, което ще поеме кредита и заедно с това - задължението да възстанови в определения срок разноските, лихвите и главницата. Кредитът се предоставя косвено, когато вместо да бъде предоставен на лицето, което реално ще ползва кредита, бъде предоставен на трето лице. Между третото лице и лицето, което реално ще се възползва от кредита обикновено съществува вътрешно споразумение, съглашение, по силата на което третото лице преотстъпва получения кредит на лицето с реални интереси от кредита. Последното, наред с това, може да изтегли друг кредит от същата финансова институция. Така то на практика придобива два кредита от една и съща банка само че действайки под различна правна видимост. В първия случай лицето действа чрез фигурата на т.нар. "сламен човек" - подставено лице, което тегли кредита, за да задоволи не своите, а чужди кредитни интереси. Във втория случай лицето с кредитен интерес действа от свое име и за своя сметка като изтегля кредит от същата банка. Така косвено банката предоставя два кредита, които ако бъдат сумирани могат да съставляват голям кредит. При това не е задължително двете лица - лицето с реални кредитни интереси и сламения човек, да бъдат в икономическа зависимост.

Когато банката предоставя кредит на едно лице, тя трябва да има пълна представа за икономическата му свързаност с други лица. Това е така, защото когато предоставя два кредита на две различни юридически лица, действащи под различни фирми и тези два кредита не са големи, може впоследствие да се окаже, че лицата са икономически свързани.

Икономическата свързаност може да се състои в това, едното лице да оказва такова икономическо влияние върху другото, че да поставя в пряка зависимост от своето волеизявление вземането на решения или препятстването на вземане на решения. "Банкова група" или "икономически свързани лица" по смисъла на закона са онези лица, една от които, пряко или непряко, притежава повече от 50 на сто от капитала на други лица или има такова участие, което осигурява мнозинство при вземане на решения или възпрепятства вземането на решения. Следователно, от гледна точка на проблематиката, която разглеждаме, предоставянето на кредити на две лица, едно от които притежава повече от 50 на сто от капитала на другото или има такова участие, което осигурява мнозинство при вземането на решения или възпрепятства вземането на решения, е всъщност предоставяне на един кредит, който би могъл да бъде "голям", ако размерът му е повече от 10 на сто от собствения капитал на банката.

5.2. Отделен клиент.

Отделен клиент е икономически свързани лица, взети заедно т.е. кредитите, които банката отпуска на две или повече икономически свързани лица, представляват всъщност кредит на отделен клиент. И тъкмо като такъв, той следва да бъде изчисляван при определяне на брутната балансова експозиция, както и при класифицирането на кредита като голям.

Аналогично е и положението в банково кредитната сфера: икономически свързаните лица представляват отделен клиент за кредитора - банка или банкова група и кредитната експозиция се изчислява общо, сумарно за всички икономически свързани лица като по този начин става ясно дали се касае за голям кредит или не. Банките установяват брутната си балансова експозиция към всеки отделен клиент като сума от всички отделни кредити.

Банките обаче не могат да разчитат на данъчната информация относно свързаността на данъчно задължените лица. Те дори нямат правно основание да изискват тази информация. Тя е за целите на фиска; тя е данъчна тайна. Ето защо Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №7 предвиди: "Преди възникване на експозиция банката изисква от всеки клиент да състави и представи сведение за наличие или отсъствие на свързаност с други лица, както и за всяка ново възникнала свързаност или за настъпили промени във вече заявената." (Наредба №7 на БНБ, чл.14). Тази норма се отнася за клиентите на банките, а не за самите банки. Въпреки това обаче тя е израз на възможността банките да проучват по-детайлно икономическото състояние и взаимоотношенията на клиентите си.

В отделни случаи банките може съзнателно да скрият от надзорниците си, че поемат експозиции, които се знае, че са към икономически свързани лица. В такива случаи ръководството на банката често е свързано с кредитополучателите. Това е равносилно на измама и трудно се предотвратява, ако цялото ръководство на банката е страна по такова споразумение. Началната предпазна мярка е да се въведат високи професионални изисквания за ръководствата на банките. Подобен проблем възниква и когато нисшото ръководство скрие известна вече връзка от висшето ръководство и вътрешните одитори. Решението в такъв случай е да се гарантира, че вътрешният контрол на банката функционира адекватно, като съществува ясна процедура за вземане на решения и никое звено не остава извън общия надзор над централното ръководство. Службата за вътрешен контрол изпълнява важна функция в това отношение. Освен това външните одитори и надзорниците, като използват, ако е необходимо, техниките на банковите проверки и инспекции, често играят съществена роля при откриването на експозиции с такъв характер.

Лимитите за големите експозиции обикновено се определят спрямо капитала на кредитиращата банка. Тези ограничения представляват най-много 10% от капитала на банката. В тези граници могат да се отпускат кредити на кредитополучател от частния сектор или на група свързани кредитополучатели без да е необходимо изрично разрешение от банков надзор.

Освен, че осигурява полезна мярка за качеството на кредитния портфейл, отчитането на най-големите експозиции дава възможност на надзорника да преценява дали съществуват експозиции към икономически свързани лица. Обикновено изпращането на известие, преди лимитът да бъде достигнат, помага да се предаде съобщението, че лимитът е точно такъв, че не трябва да се надвишава освен в изключителни случаи, но само с изричното одобрение на надзорника.

Специално внимание трябва да се обръща на кредитите, отпуснати на "свързани с банката" контрагенти (т.е. тези, които са свързани с кредитиращата банка). Особено при малките банки кредитите, отпускани на директорите и други вътрешни лица, могат да обхващат значителна част от кредитния портфейл. Други форми на "свързана с банката" експозиция са кредитите, отпускани на филиали или дъщерни дружества на една компания, както и кредитите, отпускани на акционери или собственици. Тези видове кредити могат да доведат до конфликт на интереси, а в някои случаи и до опасно задлъжняване в рамките на група фирми. В много страни тези кредити са забранени или се приспадат от капитала на кредитиращата банка. Когато кредитите на свързани с банката лица са разрешени, надзорните органи обикновено налагат лимити много по-ниски от прилаганите за други кредитополучатели, освен ако в някои случаи тези експозиции са обезпечени и това удовлетворява надзорника.

Колкото и прецизно банките и надзорниците да прилагат лимитите за отделните длъжници, винаги съществува риск банката да пострада от едновременното неизпълнение на няколко относително големи длъжници. На практика може да се окаже много трудно това да се предотврати в случаите на малки регионални банки, поставени в местни условия на депресия, но банките въпреки това трябва да осъзнават рисковете, възникващи от различните форми на обвързаност и да се насърчават да предприемат възможните превантивни мерки. За да се привлече вниманието на банките към тези рискове и да се предоставя помощна информация на надзорниците, за да оценяват степента на кредитна концентрация, много полезно е да се въведе праг на отчитане по-нисък от абсолютния лимит.

Когато банката има портфейл, съдържащ относително висок процент големи единични експозици, дори и никоя от тях да не е твърде голяма, банката е изложена повече на потенциален кредитен риск, отколкото друга банка с по-диверсифициран кредитен портфейл. Ако всички експозиции над 10% от капитала се отчитат, надзорникът може да преценява всеки случай поотделно и ако е необходимо, да се увери, че са предприети допълнителни предпазни мерки.

По същия начин кредитната концентрация може да се прояви под формата на експозиция над средната към конкретни икономически или географски сектори, което ще направи кредитиращата банка уязвима към слабостите в конкретна индустрия или регион. Затова е нужно банките систематично да установяват и измерват експозициите си към различните сектори и региони така, че ръководството да е запознато с поеманите рискове и ако е необходимо, да корегира разликата.

Чрез Наредба №10 на БНБ се определят принципите, редът и формите за провеждане на вътрешен контрол в банките. 

По чл. 59 от ЗБ всяка банка създава специализирана служба за вътрешен контрол (вътрешен одит). Вътрешният контрол трябва да бъде самостоятелна организационна структура в системата на банката, подчинена единствено на висшия управителен орган на банката - надзорен съвет или общо събрание на акционерите. Ръководителят на звеното за вътрешен контрол трябва да се избира и освобождава от Общото събрание на акционерите.

Основно задължение на службата за вътрешен контрол е установяването на злоупотреби и неправомерни действия на служители и проверка за спазването на вътрешно банковите правилници, процедури и на нормативната база. Вътрешният одит отговаря за оценката на ефективността на банковите операции, адекватността на системата за вътрешен контрол и за установяването на банкови транзакции, които застрашават или вредят на законните интереси на вложителите, кредиторите и акционерите.

Служителите на вътрешния контрол трябва да участват в разработването на нови правилници, процедури и продукти. Това участие осигурява наличието на адекватни механизми за контрол по време на планирането и реализирането им.

В началото на надзорната инспекция се проверява дейността на вътрешния контрол. Констатираните от доклада на вътрешния контрол проблеми трябва да се обсъдят с инспектора, проверяващ областта, в която са установени проблемите. Проверката на качеството и обхвата на вътрешно контролната дейност може да облекчи работата на инспекторите по банков надзор.

За всички области от дейността на банката трябва, да са налице работни програми за проверка. Всяка програма следва да съдържа ясно и кратко изложение на дейността, която ще се извърши. Трябва да се разработят процедури за одит, които да са изложени в логически ред.

След приключването на одита вътрешните контрольори изготвят писмен доклад, в който подробно се описват констатациите и препоръките. Контрольорите трябва да проследяват изпълнението на всички предложени корективни мерки.

ІІ. ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА КРЕДИТНИЯ РИСК.

1. Същност и характер на кредитния риск.

Кредитните операции са най-доходоносните, но и най-рисковите банкови операции. Всяка такава операция е свързана с поемането на риск от страна на търговската банка. Това изисква добро познаване на същността и многообразието на рисковете, съпътстващи банковата дейност. Кредитния риск намира своето проявление в сферата на банковите операции по отпускането и връщането на кредити. Под кредитен риск се разбира "риска от непогасяване на основния дълг и на лихвите на отпуснати кредити". Можем да го определим също така: "вероятността клиентът по кредитна сделка да неизпълни или да се окаже в невъзможност да изпълни условията на сделката"1. Това влияе върху ликвидността на банките и ограничава възможностите им за отпускане на нови кредити. От двете определения констатираме, че рискът е вероятна опасност, т.е. вероятност за възникване на ситуация, при която длъжникът изпитва затруднение да върне в срок дължимата на банката сума плюс начислените до момента договорени или определени съгласно законовите разпоредби лихви. С други думи кредитния риск може да се оредели като вероятност за възникване на неблагоприятни условия, които не позволяват на фирмите длъжници да възстановят в необходимите срокове средствата по отпуснатите кредити плюс дължимите до момента лихви, в резултат на което банките кредитори понасят съответните щети. Кредитният риск е последица от дейността на икономическите субекти, от една страна и банковата система, от друга страна, насочена към мобилизирането на временно свободните парични ресурси и тяхното предоставяне на нуждаещите се предприемачи. Но той също зависи и състоянието на националната икономика. Във всички случай кредитният риск трябва да бъде умело управляван. А това е неразривно свързано, с изучаването на фирмите кредитоискатели и комплексен анализ на  цялостната им дейност, за да се разкрият вероятните ситуации, при които би могло да се създадат условия за проявлението на кредитния риск.

Рискът при отпускането на кредити е неизбежен. Обяснението на това е наличието на разлика във времето между момента на предоставяне и момента на погасяване на кредита. Времето е носител на множество рискове: инфлация, промени във валутните курсове, промени в стопанската конюнктура, в това число и в пазарите и др. Възможно е клиент, които винаги е бил коректен в отношенията си с банката, по силата на случайни обстоятелства да се окаже в невъзможност да посрещне задълженията си към нея.

Няма кредит, който да е напълно лишен от риск. При всеки кредит, без значение колко добре е обезпечен с провизии независимо от това, кой е и кредитополучателят, съществува потенциална възможност банката да понесе загуби.

2. Фактори за появата на кредитния риск.

Върху кредитният риск, влияние оказват множество фактори, които се групират по различен начин. Например Н. Николов сочи четири групи фактори:

1)     Репутация на фирмата (клиента), т.е. как тя обслужва предишните свои кредити. Ако е била акуратна, има основание да се очаква, че ще бъде такава и в бъдеще и ще погаси на време дълговете си.

2)     Доходността на фирмата (клиента) - получаването на доходи е основен източник за погасяването на кредита. Банките не гледат добре на перспективата самите те да продават заложените срещу заема активи.

3)     Притежавани активи, т.е. дали фирмата (клиента) разполага с достатъчно дълготрайни и краткотрайни активи, годни да гарантират връщането на искания кредит. Добре се приемат фирми, които разполагат с модерно оборудване, достатъчно запаси от търсена стока и т.н.

4)     Стопанска конюнктура, т.е. когато условията, при които функционира националната икономика, са благоприятни и общото развитие е устойчиво, това ще намали кредитният риск.

Ако в тези четири групи фактори са на лице обратните тенденции, то изводите също ще бъдат противоположни. Когато кредитоспособността на дадена фирма респ. клиент е висока, то тогава кредитния риск бележи тенденция към намаляване и обратно - с намаляването на кредитоспособността расте кредитния риск, който банките биха поели, отпускайки заем на дадена фирма (клиент). Това определя необходимостта от оптимизация на съотношението между риска и доходността при формиране на кредитния портфейл на банките. В условията на еднозвенна банкова система не се обръщаше достатъчно внимание на риска, съпровождащ отделните банкови операции, тъй като банките не  можеха да  вземат самостоятелни  решения  при осъществяването както на активните, така и на пасивните си операции. Върху тях се оказваше натиск при предоставянето на кредити и в повечето случаи кредитирането на държавните предприятия се извършваше на основата на правителствени решения. Настоящето състояние на икономиката и на банковата система поражда разнообразни източници на риск:

-         ограниченият достъп до източници на финансиране на търговските банки;

-         голямата взаимна задлъжнялост между предприятията, създаваща сериозни кредитни рискове;

-         наличието все още на редица нормативно регламентирани, не достатъчно обосновани от държавата ограничения - икономически, кредитни, валутни и др.;

-         недостатъчна информираност за състоянието на пазара - вътрешен и външен;

-         липса на достъпни и надеждни методи за анализ и оценка на рисковете.

Посочените източници на риск, както и необходимостта от неговото преодоляване пораждат потребност от повишаване на професионалната подготовка на банковите служители, работещи в областта на управлението на рискове.

3. Методи за измерване и оценка на риска.

Риск съществува, когато дадено събитие има няколко възможни последствия, от които поне едно е неблагоприятно. При предоставянето на кредит е възможно: (1) той да бъде върнат изцяло навреме; (2) да бъде погасен със закъснение, т.е. по-късно от падежа; (3) да бъде частично погасен; (4) да не бъде погасен изобщо. Естествено е, че в случая съществува кредитен риск, тъй като три от възможните четири последствия са неблагоприятни. Вероятното разпределение1, т.е. подреждането на вероятните последствия от дадено събитие е представено в табл.1

Таблица 1

Последствия

Вероятности

Изцяло погасяване

0,3

Несвоевременно

0,2

Частично

0,1

Непогасяване

0,4

 

Определянето на вероятността може да стане по два начина: първо - обективно, ако е изведена по математически път, и второ -субективно, в случаите, когато вероятността на всяко последствие се основава на специализирани експертни оценки или на минал опит на банковите служители. При субективните оценки вероятността, за настъпване на кредитния риск не може да се предвиди с такава точност, както при обективните. Въпреки това измерването на кредитния риск е ценен ориентир при провеждането на кредитния анализ и вземането на решение за предоставянето на кредит. Няколко възможни последствия, погледнати през призмата на вероятността за тяхното постигане, са за предпочитане пред еднозначната оценка.

3.1. Методи за измерване на риска

Кредитният риск може да се измери чрез използване на следните три метода:

1)     Метод за установяване на очакваните загуби.

2)     Метод за измерване на измененията на приходите.

3)     Метод за изчисляване на очакваната възвращаемост.

Метод за установяване на очакваните загуби

Чрез този метод се измерва кредитният риск посредством установяването както на очакваните, така и на неочакваните загуби, които банката ще реализира при непогасяване или при частично и несвоевременно погасяване на кредита.

Величината на очакваната загуба може да се получи на основата на данните за загубите, характерни за дадения вид кредити обикновено през последните 5-10 години. Тя може да се установи на основата на лична преценка от банковия служител, който би следвало да предвиди и очаквани промени в процента на загубите в бъдеще. Средната величина на тези загуби може да се установи и като средна аритметична величина.

 

 

 

където:                                         

Х - средна величина на загубите;

Хi - размерът на загубите през i-та година;            

N - броят на годините.                                   

Тази средна величина на загубите може да бъде съобразена с очакваните тенденции в развитието на кредитната политика и на състоянието на кредитоискателите.

Установяването на средногодишния размер на загубите не е достатъчно за преценката за степента на риска. Необходимо е да се определят и средно годишните отклонения на тези загуби от средната им величина за даден период от време. А това може да се постигне чрез изчисляване на стандартното отклонение от средната величина за даден период от време.

 

 

 

 

където:

σ е стандартното отклонение на загубите през отделните години на разглеждания период в сравнение със средната величина за този период.                                           

Диапазонът между стойността на очакваните загуби и средната им величина за периода е следният:

Х' = (Х - σ1 Х + σ)

където:

Х' - е стойността на очакваните загуби.

На основата на установения диапазон и стойността на очакваните загуби може да се определи вероятността даденият вид кредит да попадне сред очаквани загуби (d) или, обратно - вероятността да бъде нормално погасен (1 -d).

На основата на пресметнатата вероятност кредитът да бъде погасен, т.е. на основата на степента на риска банката може да установи равнището на лихвеният процент за дадения кредит, включващ в своя състав, първо, промяната в стойността на парите във времето и, второ, поетия от банката кредитен риск, т.е. рисковата премия. Адекватния на степента на риска лихвен процент се получава по следната формула:

 

 

където:

r* - е лихвеният процент на рисковия кредит;

r - лихвеният процент на без рисковите кредити.

От формулата се вижда, че когато кредитът е силно рисков, лихвеният процент (r*) е доста по-висок в сравнение с лихвените проценти на безрисковите кредитни вложения на банките. При ниско рисковите кредити, т.е. при кредитите, при които вероятността d за очаквани загуби се доближават до 0, лихвеният процент се доближава до този за безрисковите кредити.

Брутната рискова премия, представляваща компенсацията на кредитора за очакваните загуби, се получава като разлика между лихвения процент за рисковия кредит и лихвения процент за безрисковите банкови вложения, видно от следната формула:

r*- r = (1 + r* ). d

Нетната рискова премия, изразяваща реализираната добавена стойност от банките при обслужване на рискови кредити, се получава, като от договорения лихвен процент за тези кредити се приспаднат:

1)     лихвения процент за най-безрисковите банкови вложения -тримесечните съкровищни бонове;

2)     средния процент на загубите от рисковите кредити за предходните няколко години;

3)     стандартното отклонение на стойността на реалните загуби от средната им величина;

4)     други не лихвени разходи на банките, свързани с обслужването на кредитите.

Метод за измерване на измененията на приходите на фирмите

Рискът за банката е по-голям, когато се установи значителното колебание в получаваните приходи от фирмите. Промените в приходите, на фирмите, както и рискът на банките при представянето на кредити могат да се установят по следната формула:


където:

N - броят на извършените наблюдения;

i - периодът от време;

Х - очакваните доходи;

Рi - вероятността да се получи i-тия доход;

Хi - фактическия доход.

Колкото така изчислената стойност на σ е по-малка, толкова вероятността да се доближат фактическите резултати до средните или очакваната стойност е по-голяма.

Чрез разгледаните до тук модели се пресмятат възможностите на кредитоискателите да погасяват получените кредити. В тях не може да се включи желанието им да ги върнат, което е също елемент на риска.

Метод за определяне на очакваната възвращаемост

Този метод дава представа за очакваната възвращаемост на кредита, изразена в стойностна величина, т.е. той показва каква част от предоставеният кредит, като се изхожда от вероятностното му разпределение, ще се възстанови на банката. Тя се получава като сбор от произведенията на очакваните резултати от вероятните изходи от дадено събитие (погасяване на кредита) и вероятностите за тяхното осъществяване по следната формула:

ОВ = ОРi * Вi

където:

ОВ - е очакваната възвращаемост;

ОРi - очаквания резултат от вероятно последствие;

Вi - вероятността за осъществяване на i-то последствие.

Очакваната възвращаемост може да се определя като за краткосрочните така и за дългосрочните кредити. Колкото е по-дълъг периодът, за които се предоставят кредитите, толкова рискът е по голям, а следователно вероятността да се появят непредвидени обстоятелства нараства.

При определяне на очакваната възвращаемост на кредитите не трябва да се забравя необходимостта от дисконтиране на паричните потоци с цел превръщането им в съпоставими величини. На тази основа би следвало да се търсят възможностите за компенсиране на отклоненията от средните стойности при активна кредитна дейност.

Очакваната възвращаемост може да се получи и при използването на стандартното отклонение на очакваните загуби от средната им величина за възприетия период от време. Колкото е по-голямо това отклонение, толкова рискът за банката е по-голям и следователно ще бъде по-малък размера на очакваната възвращаемост на кредита.

3.2. Модел на кредитния риск.

Кредитните банкови мениджъри са длъжни много добре да преценяват кредитоспособността на заемоискателите. Те трябва да разкрият зависимостта  между състоянието на кредитоискателя (коректност, точност, добро финансово  състояние, капиталова адекватност, гаранции), както и общоикономическите условия, в които той функционира, и вероятността за непогасяване на получения от него кредит. Обикновено данните, върху които се базира оценката на кредитния риск, се отнасят за вече вече минали периоди, а новият кредит ще се обслужва в бъдеще. Така, че кредитните експерти трябва да предвиждат в преспектива измененията във финансовото състояние на кредитополучателите.

В световната практика оценката на кредитния риск, се извършва на базата на комплексен анализ чрез използването на система от показатели. В САЩ се използва методът на "5-те С", дефиниран като кредитна точкова система, обхващаща:

1)     Character - личностна характеристика на кредитоискателя;

2)     Capacity - възможността за погасяване на кредита;

3)     Capital - състоянието на капитала на фирмата;

4)     Collateral - гаранции;

5)     Conditions - общите икономически условия, в които функционира фирмата.

В личностните характеристики на кредитоискателя банките включват и кредитната му история. Според тях това е един от най-важните индикатори за стабилността и способността на кредитоискателя да обслужва редовно искания кредит. Кредитните аналитици често се допитват за референции за негови клиенти и доставчици, за да преценят степента на неговата бизнес - коректност.

Капацитетът показва възможността на кредитоискателя да генерира достатъчно нетни парични потоци. Банките търсят информация за мястото на кредитоискателя на съответния пазар, характера на този пазар, финансова грамотност и компетентност на управляващия персонал и др.

Капиталът се свързва с размера на собствените инвестиции, които кредитоискателя е направил в своя бизнес. Ако той не е готов да рискува налични собствени средства, то защо някой друг трябва да поеме риска да го финансира. Банките предпочитат да работят с мениджъри, който са готови пропорционално да споделят с тях кредитния риск. Един собственик на бизнес, който има значително лично финансово участие, демонстрира ангажираност и стремеж към успеха, което дава по-голяма сигурност на кредитните институции.

Гаранциите или кредитното обезпечение е собственост на кредитоискателя, което се предоставя като залог с цел да се защитят интересите на съответната кредитна институция. Повечето кредитори вярват, че когато собственик на бизнес предостави своя дом за обезпечение, то той има голяма заинтересованост да обслужва редовно своя дълг. Все пак обезпечението е вторичен източник за погасяване на кредита. Кредитиращите институции в повечето случай нямат интерес да придобиват право на собственост върху обезпечението.  

Стопанската конюнктура е множество от външни фактори, които оказват влияние върху бизнеса на кредитоискателите. Тук се включват икономическите показатели от националната и регионална икономика, тенденциите в бранша, нормативните уредби и конкуренция.

Вероятността за възникване на ликвидни проблеми при кредитоискателя се изразява, чрез функцията:

d = F (I / С1 /; С2 ; С3 ; С4 ; С5 ),

където:

I - е качеството на информацията.

При влошаване на тези фактори вероятността от непогасяване на кредитите нараства и, обратно, при подобряването им намалява.

Особено внимание при този анализ трябва да се отдели на връзката между качеството на информациония поток и личностната характеристика на кредитоискателя. Става въпрос, първо, за качеството на информацията от гледна точка на нейното съдаржание, точност и достоверност и, второ, за коректността и почтеността на банковия клиент, за готовността му да погаси взетия кредит, за неговия професионален опит, за управленските му способности и делови престиж.      

Оценката на общоикономическите условия, в които функционира фирмата, има изключително голямо значение. Анализът следва да се направи в следната последователност: обща характеристика на конюнктурата в страната,  на отрасъла,  в които работи кредитоискателя, на състоянието и динамиката на развитие на пазара, на жизнения цикъл на стоката, създавана чрез използване на банковия кредит и други.

В нашата икономическа практика действа НСС-13 "Показатели за финансово-счетоводен анализ на предприятията", който препоръчва да се използват система от осем групи показатели, на базата на които може да се даде прецизна диагноза за състоянието на всяка фирма, която да послужи като оценка на кредитоспособността и, респективно на нейния кредитен риск. Използвайки тези показатели, може да се направи комплексна количествена оценка на кредитния риск.

4. Източници за покриване на риска.        

4.1. Провизиране

За покриване на кредитния риск, банката заделя провизии от печалбата след облагане с данък или като текущи разходи, няколко вида провизии:

-         общи провизии, които не се свързват с конкретно вземане, а се образуват за цялата сума на кредитния портфейл;

-         специфични провизии, които се заделят за всяка отделна класифицирана рискова ескпозиция.

По своята същност провизиите следва да се разглеждат, като количествен измерител на риска. Ако провизията е сума, то провизирането е дейност свързана с управлението на кредитния портфейл.

Нормативно въпросите с провизирането се урежда с Наредба №9 на БНБ от 1997 година. Същественото е, че на провизиране подлежи общата кредитна експозиция на всеки клиент на банката или на икономически свързани лица. Целта е максимално да бъде покрит риска и защитени интересите на вложителите на банката. Това обяснява и ситуацията, когато в дадена кредитна експозиция има просрочени плащания по главница или лихва, или е извършено реструктуриране за облекчение на кредитополучателите,   провизирането общо за експозицията се отнася в класификационната група, за която се изисква формирането на по-голям размер провизии. Банките оценяват, класифицират и провизират рисковите си експозиции най-малко веднъж тримесечно въз основа на срока на забавяне на изискуемите суми по тях, оценката на финансовото състояние на длъжника и главните източници за погасяване на неговите задължения. Рисковите експозиции се класифицират в пет групи: редовни, експозиции под наблюдение, нередовни експозиции, съмнителни експозиции и загуба на основа на следните критерии и размери за провизиране:

Таблица 2

Вид на рисковата експозиция

Критерии за класификация

Размер на провизията

1. Редовни

1.        Изплащането на главницата и лихвите става текущо в съответствие с условията на договора или със забава до 30 дни.

2.        Длъжникът използва заема за целите, предвидени в договора.

3.        Длъжникът предоставя редовно на банката изискваните от нея финансови отчети и други сведения, включително годишни счетоводни отчети.

0% до 3%

2. Под наблюдение

1.        Натрупани са просрочени плащания по главницата или по лихвите със забава от 13 до 60 дни.

2.        Длъжникът използва заема за цели, различни от предвидените в договора.

3.        Длъжникът е забавил повече от 30 дни преставянето на финансово-счетоводните отчети

15% до 25%

3. Нередовни

1.        Натрупани са просрочени плащания по главницата или по лихвите със забава от 61 до 90 дни.

2.        Във финансовоно състояние на длъжника има значимо влошаване, което е в състояние да застраши погасяването на задълженията.

3.        Длъжникът е забавил повече от 60 дни представянето на финансово-счетоводните отчети.

30% до 50%

4. Съмнителни

1.        Натрупани са просрочени плащания по главницата или по лихвите със забава от 91 до 180 дни.

2.        Длъжникът има траен паричен недостиг.

3.        Във финансовоно състояние на длъжника съществува влошаване, което при настъпилите условия и обстоятелства прави много съмнително пълното погасяване на задълженията.

4.        Длъжникът е забавил повече от 90 дни представянето на финансово-счетоводните отчети.

50% до 75%

5. Загуба

1.        Натрупани са просрочени плащания по главницата или по лихвите със забава над 180 дни.

2.        Длъжникът има траен паричен недостиг.

3.        Длъжникът е обявен в несъстоятелност.

4.        Длъжникът е в процес на ликвидация и съществува риск да останат неудовлетворени кредиторите.

100%

 

Формираните провизии биват специфични и общи. Специфичните се елемент на счетоводните разходи и коректив на отчетната стойност на балансовите активи. Те се формират срещу конкретно определени експозиции, класифицирани като редовни, под наблюдение, нередовни, съмнителни и загуба. Специфичните провизии за покриване на условни задължения, отразени като задбалансови позиции, се отчитат в пасива на баланса.

Общите провизии представляват общите резерви от счетоводния баланс. Те се определят за покриване на неидентифицирани рискове от загуби, които не могат да бъдат отнесени към отделно вземане. Тези резерви се формират след облагането на печалбата с данък и се включват във фонд "Резервен" по смисъла на чл. 24 от Закона за банките.

Провизирането става въз основа на мотивирано писмено предложение на кредитния комитет.

Банките представят и годишен отчет за класифицираните рискови експозиции и формираните провизии като неразделна част от годишния си отчет. Банките оповестяват в годишните си публични отчети използваните методи за оценка на обезпеченията и влиянието им върху формираните специфични провизии, както и дела на класифицираните и преструктурирани експозиции в портфейлите си.             

Всяка банка, която има за дъщерни дружества други банки, съставя и консолидиран отчет за банкова група по образец, утвърден от подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор".

Като дейност провизирането започва, от момента на проучване на възможностите за инвестиране от банката, отчитайки очакваната доходност от инвестицията при възникването на необходимост от покриване на риска. В началния етап дейността има главно разчетен характер. При възникване на просрочие повече от 30 дни провизирането става задължително. Размерът на провизиите в този случай зависи, от предлаганото високо ликвидно обезпечение.

Съгласно Наредба №9 на БНБ на провизиране подлежи нетната стойностна рисковата експозиция. Това е разликата между общия размер на рисковата експозиция (само главницата) и размера на високо ликвидното обезпечение.

НС = РЕ - ВЛО

където:

НС - нетна стойност;

РЕ - рискова експозиция;

ВЛО - високо ликвидно обезпечение.

В случаите когато:

ВЛО > РЕ, или ВЛО = РЕ, тогава няма необходимост от провизиране, поради наличието на качествено обезпечение.

Особеното тук, е че балансово начислените просрочени лихви до 90 дни, независимо от вида на обезпечението и класификационната група към, която е отнесена главницата се провизират на 100%.

От съществено значение е правилното определяне стойността на ВЛО. Тя се формира, като предварително се сконтират предлаганите обезпечения съгласно приетата от всяка банка Система за определяне размера на обезпеченията. По същия начин се постъпва и при определяне размера на обезпеченията по предоставени кредити. Изискванията за всеки кредит е да бъде обезпечен минимум 125% от размера на дълга към момента на предоставянето на кредита.

Търсенето на този процент обезпечение е с цел да се намали риска, който банката поема при тези операции.

Най-малко на всеки три месеца, банката задължително преоценява приетите от нея обезпечения и ги актуализира. Качеството на обезпечението не зависи от неговия размер. Това налага използването на т.н. кошница на обезпеченията, изразяваща се в осигуряването на ВЛО в размер на 65% от РЕ, като останалата част бъде покрита от обезпечения, достатъчно бързо реализируеми но не високо ликвидни.

4.2. Обезпечение

За обезпечение се приема "всяко поръчителство, гаранция, залог, ипотека или изявление, което осигурява възможност при непогасяване от страна на длъжника, дължимата сума да се събере от поръчителя, гаранта, изявителя или чрез продажба на заложеното или ипотекирано имущество".

При предоставянето на кредит банката може да приема само предвидените от закона обезпечения. Изискванията, на които трябва да отговарят са предмет на голяма част от разпоредбите на действащото законодателство, където подробно са разработени, както общите правила, така и спецификата на всеки вид обезпечение поотделно.

4.3. Влияние на обезпечението върху кредитния риск.

Обезпечеността на отпусканите от търговските банки кредити е важна тяхна характеристика не само с оглед събираемостта на вземанията на банките, а оттам и с оглед тяхната стабилност и интереси на вложители и акционери, но и заради редица нормативно предвидени тежести за банките, отпуснали необезпечени или недостатъчно обезпечени кредити. От друга страна обезпечеността е и една от предпоставките за капитализация на лихвите, реструктуриране и редуциране на кредитите. Наред с общодостъпните обезпечения залог, ипотека, поръчителство в полза на банките могат да бъдат учредявани и специални банкови залози върху вещи - залог без предаване на заложените вещи, залог върху стоки и материали в обработка и върху стоки в оборот. Изглежда обаче, тези обезпечения не винаги удовлетворяват разбиранията на страните по кредитния договор за целесъобразност. Така в много случаи банките се въздържат да приемат като обезпечение залог върху стоки в оборот или особен залог върху производствено оборудване, съмнявайки се в ликвидността на тези обезпечения. От друга страна едно от най-сигурните обезпечения ипотеката е обременено в много случаи с неоправдано големи разноски по учредяването.

Тези два фактора, несигурната реализируемост и големият размер на разноските по учредяването, допълнени разбира се и с общата предпоставка - наличност на имуществото, вероятно са подвели практиката към търсене на нови, нетрадиционни обезпечения, чрез които да се удовлетвори нуждата от обезпеченост на банковите кредити при приемливи за кредитополучателя и банката условия. Сред най-широко практикуваните "алтернативни обезпечения" са учредяването на залог върху дялове в ООД, издаването на записи на заповед от кредитополучателя и сключването на предварителни договори за продажба на недвижими имоти.

Залог върху дялове в ООД не е уреден в действуващия Търговски закон (ТЗ), за разлика от регламентацията на отменения Закон за дружествата с ограничена отговорност от 1924 г. (ЗООД), чийто чл.93, ал.3 изрично разпорежда, че "Правото на отчуждаване включва в себе си правото на договорно залагане..." на дялове. Мнозинството от публикациите, коментиращи съвременната уредба на ООД, въобще не се спират на въпроса, но не подлагат на съмнение възможността дялове в ООД да бъдат залагани.

Нека видим как кредиторът, в чиято полза е учреден залог върху дял в ООД ще може да реализира заложното си право при режима на действуващия ТЗ. В основата на всяко принудително изпълнение стои идеята, да се преодолее нежеланието на длъжника да направи нещо да изпълни доброволно. Казано с други думи съдия-изпълнителят да направи това, което длъжникът би трябвало да направи - да предаде вещта, да продаде някое свое право и с получените пари да погаси паричния си дълг. Ето защо във всички случаи имуществената отговорност на длъжника се състои във възможността негови имуществени права да бъдат отчуждени без съгласието му. За да се постигне този ефект обаче, имуществените права на длъжника, върху които се насочва изпълнението, трябва да бъдат отчуждими. Ако едно имуществено право е непрехвърлимо за неговия титуляр, то не може да бъде годен обект на принудително изпълнение, защото не може да бъде продадено и от съдия-изпълнителя. Следователно както за длъжника, така и за съдия-изпълнителя не съществува способ, с който да бъде преодоляно несъгласието на останалите съдружници в ООД делът на техния съдружник да бъде отчужден, а това е достатъчно за да се види, че дори и да е учреден залог върху този дял, то този залог не може да изиграе ролята си на обезпечение, защото е учреден върху право, което не е свободно прехвърлим и не е уреден правен способ да се осигури неговата прехвърлимост.

Издаването на запис на заповед от кредитополучателя е друг използван в практиката способ за обезпечаване на кредити. Няма спор, че самият запис на заповед, както и всяка друга негоцируема ценна книга, например акция, може да бъде предмет на залог. В същност обаче залогът се учредява върху правата материализирани в ценната книга, а не върху ценната книга като вещ, която без материализираните в нея права едва ли има пазарна стойност.

Предварителен договор за продажба на недвижим имот не може да се използва за обезпечаване, поради изричния текст на чл.209 ЗЗД, според който "Продажбата с уговорка за изкупуване е недействителна". Недействителността на тази продажба е уредена като гаранция за спазване на правилото на чл.152 ЗЗД "Съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително".

Споделените по-горе разсъждения върху възможността залогът върху дяловете в ООД и сключването на предварителен договор за продажба на недвижим имот да се използват като "алтернативни обезпечения" на вземанията на банка по отпуснат кредит показват опасностите, които ползването на такива "алтернативни обезпечения" крие. Към общата последица от тези обезпечения, необезпеченост на кредитите със всички следващи от това нормативни и икономически последици, би следвало прибавим и още една - воденето от страна на банката на искови и изпълнителни процеси, които с лекота могат да бъдат загубени. Една перспектива, която никак не издига престижа на банката, но за това пък създава у кредитираните чувство на недосегаемост.

Ако в стопанския живот съществува някаква практика, то тя сигурно има своите основания, така че не е достатъчно да отречем нейното право да съществува. Много по-правилно би било ако знаем причините на тази практика и източниците на опасностите, които прилагането й крие, да се направи нещо, което от една страна да отстрани тези опасности, а от друга да направи уредените в закона обезпечения по-достъпни, а оттам и по привлекателни, за да бъде ограничена икономическата нужда от "алтернативни обезпечения", защото е ясно, че тъкмо банките са тези, които чрез отпускането на кредити правят възможно както функционирането на стопанството, така и собственото си съществуване.

ІІІ. АНАЛИЗ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА КРЕДИТНИЯ РИСК

1. Анализ на оценката на риска.

Още с възникването на банковото дело, фундамент на неговото съществуване е доверието. Липсата на взаимно доверие прави невъзможно привличането на необходимите ресурси и тяхната трансформация във вложения. Хората и институциите предоставят своите вложения на банките, уверени в тяхната лоялност и убедени, че ще реализират дохода, който очакват. От своя страна банките кредитират бизнеса, уверени в коректното обслужване на задълженията. Въпреки безспорната им необходимост, добрите намерения и доверие не са достатъчни. Банкирането е дейност, свързана с много фактори и обстоятелства, генериращи многобройни и разнопосочно действащи рискове. Рискът представлява несигурност - състояние, свързано със съмнението, включващо елементи на изненада и степен на вероятност. В банковото дело рискът произтича от потенциалната възможност за не връщане на заемните средства вследствие на независещи от банките и неконтролируеми обстоятелства. Това е ситуация, която реално генерира загуби, т.е. количествен измерител на риска е загубата.

Някои от продуктите на банката носители на кредитен риск:

А. Кредитиране, обезпечено с активи

Описание

Кредитирането, обезпечено с активи на длъжника, е форма на револвираща кредитна линия, която се обвързва директно със стойността на предоставеното обезпечение - обикновено вземания  или материални запаси. Общите характеристики на   кредитополучателите, предпочитащи използването на този вид кредити, включват:

-         Бърз растеж и нужда от краткосрочно финансиране през цялата година, като кредитните суми са прекалено големи, за да не се изисква обезпечение.

-         Недостиг на оборотни средства или недостатъчна печалба, която да позволи периодичното изчистване на кредитната задлъжнялост.

-         Неадекватен размер на оборотните средства, в сравнение с обема на продажбите и типа на извършваните операции.

-         Предишни необезпечени задължения, които не са вече гарантирани поради редица фактори.

При този вид кредитиране съществува директна връзка между стойността на обезпечението и кредитните средства, отпуснати срещу него. Частично или пълно изплащане на кредита може да се поиска, когато, стойността на обезпечението намалее. Молбите за отпускане на допълнителни суми се следят стриктно. Изключително важно за банките е да разполагат с реална оценка за стойността на обезпечението. Банката трябва да има информация за предишни, загуби при реализацията на съответния или сходен вид обезпечение.

Описаният тип обезпечени, кредити се предлагат на клиенти, които не могат да получат по-благоприятни условия на финансиране от банките. Следенето и контролът върху този вид кредити са по-интензивни, в сравнение с другите и нерядко включват проверки на място от служители на банката или от трети лица по поръчка на банката.

Риск на продукта

Както - при всички кредити, основният риск произтича от вероятността длъжникът да не е в състояние да погаси дължимите главница и лихви. Още повече кредитирането, обезпечено с активи на длъжника, съдържа елемент на условен риск за главницата, тъй като в общия случай банката има ангажимент да отпусне допълнително средства до размера на договорената сума.                                      

Банката трябва да следи отблизо финансовото състояние на длъжниците и да е сигурна във всеки един момент, че размерът на обезпечението е достатъчен, за да покрие текущата експозиция. Експозицията в случая включва остатъчното салдо на главницата и начислените лихви, както и договорената, но неусвоена сума на кредита.

Измерване на кредитния риск

Максималната кредитна експозиция на банката при отпускане на този вид кредити включва следните компоненти:

-         Непогасена главница

-         Дължими лихви

-         Кредитен еквивалент на неусвоените от клиента суми (измерват се, като се умножи неусвоената от длъжника главница по вероятността тя да бъде изтеглена).

След определяне на общия размер на експозицията, кредиторът трябва да оцени, вероятността за неизпълнение на договорните условия от страна на длъжника, както и нетната реализируема стойност на активите, предоставени като обезпечение по кредита. Оценката на тези фактори след това се използва при измерването на риска за банката и служи за основа при определяне на провизиите.

Б. Синдикирани кредити

Описание

Синдикирани кредити са тези, при които няколко банки заедно отпускат голям кредит, който самостоятелно банки не могат или не биха искали да отпуснат. Синдикат от банки се съставя за клиенти, чиито финансови нужди са толкова големи, че нито една банка не би могла да осигури самостоятелно такъв голям кредит, без да наруши баланса на кредитния си портфейл. Банките се обединяват в банков консорциум, който организира група банки от различни страни в отпускането и централизирането на големи кредити при финансирането на специални проекти.

Членовете на банковия синдикат назначават една или няколко от участващите в него банки за управител на синдиката. В определени случаи длъжникът може сам да избере банката - управител на синдиката. В този случай другите банки избират една от тях да изпълнява функциите на агент от тяхна страна  и  да  ги  представя.  Банката - управител поема задължението да преговаря с кредитополучателя, да подготви необходимата документация, да събере отделните кредитни суми от различните банки, да ги прехвърли по сметката на кредитополучателя, и накрая да събере дължимите суми от кредитополучателя и да ги разпредели между членовете на синдиката.

Освен с банката - управител не е нужно членовете на синдиката да имат пряк контакт с длъжника, въпреки че както кредитополучателят, така и участващите банки са наясно кои са членовете на синдиката. Кредитен риск има за всеки един от членовете на синдиката върху кредитната сума, с която участва. Всяка от участващите банки, следователно, е отговорна за провеждането на всякакъв друг вид наблюдения и проверки, които сметне за необходими. Въпреки че процедурите по следенето на кредита често се координират от банката - управител, тя играе роля само на представител на синдиката и при изплащането му получава единствено дължимата част от кредита, с която е участвала при неговото отпускане.

Риск на продукта

Банката - управител е подложена и на риск при неизпълнение на поетите   договорни задължения за доверително управление или администриране на големия кредит. Както бе споменато по-горе, в повечето случаи процедурите по следенето на кредитите се координират от банката управител и следователно съществува риск за останалите членове на синдиката от прилагане на неадекватни контролни процедури.

Измерване на кредитния риск

Максималната експозиция за една банка, членуваща в подобен синдикат, включва:

-         Непогасена главница

-         Дължими лихви

-         Кредитен еквивалент на неусвоените от клиента суми (измерват се, като се умножи неусвоената от длъжника главница по вероятността тя да бъде изтеглена).

В. Стенд-бай акредитиви и гаранции

Описание

Стенд-бай акредитивите са обещание, поето от банката да изплати определена сума на трета страна от името на свой клиент, в случай, че той не изпълни условията по договор. Стенд-бай акредитиви могат да се издадат под формата на кредит или за една определена сума и срок. Обикновено плащането при такива споразумения зависи от изпълнението или неизпълнението на някакви условия, заложени в договора.

Стенд-бай акредитивите обикновено се записват като условни задължения задбалансово, срещу които лежат условни вземания от дадения клиент. В случаите на отпускане на средствата по акредитива, усвояването им се осчетоводява като кредит.

Банката може да продаде част от стенд-бай акредитива. При продажба на акредитива банката всъщност заменя кредитния риск, произтичащ от клиента, с кредитния риск на участващата банка.

Закупуването на участие на банката в този тип сделки се записва счетоводно като условно задължение по описания за стенд-бай акредитивите начин, но обикновено се води в отделна  сметка.   Приходът на банката от стенд-бай акредитивите идва от комисионни, които се плащат от клиента при откриването на акредитива, както и за поетия от банката ангажимент. Те се събират месечно, на тримесечие или годишно, според условията на договора.

Гаранциите, издавани от банката в полза на нейни клиенти, са близки по своята същност до стенд-бай акредитивите и също са условни задължения, които биха възникнали само в случай на неизпълнение от страна на клиента на предварително договорено условие. Комисионните и начинът, по който те се събират от банката, са сходни с тези на стенд-бай акредитива, а условните задължения се отчитат задбалансово.

Риск на продукта

Стенд-бай акредитивите и гаранциите обикновено се разглеждат като задбалансови инструменти и като такива се записват като условни задължения в извънсчетоводните регистри на банката. Основният риск произтича от вероятността за неизпълнение от страна на клиента на поетите по договор задължения, в следствие на което банката е длъжна да преведе средствата според условията на   гаранцията/стенд-бай акредитива. След като средствата са били преведени, рискът става идентичен с този при обикновените кредити.

Измерване на кредитния риск

Банковата рискова експозиция при издаването на гаранции и стейд-бай акредитиви се изчислява като кредитен еквивалент на общата сума. Еквивалентът се изчислява като сумата на договора се умножава по коефициент, представляващ вероятността от услояване на даговорените средства. Често този коефициент се приема за 100%.

Г. Акредитиви

Описание

Акредитивите са иструменти за улесняване на търговията (използвани главно в международната търговия) чрез замяна на тьрговски кредит с банков кредит. Акредитивът дава сигурност на продавача, че ще му бъде заплатено за изпратените от него стоки. В същото време акредитивът служи като гаранция и за купувача, че плащането няма да се извърши, докато не са спазени всички условия, записани в договора за продажба.

Д. Кредитни линии

Описание

Кредитните линии, включващи кредитните продукти, класифицирани като "револвиращи кредитни линии", се откриват от банката на даден клиент в рамките на една максимална сума и при предварително определен падеж. Клиентът тегли и изплаща обратно на банката средствата от кредитната линия, в съответствие с изискванията по кредита. Кредитните линии са много подходящи за краткосрочно финансиране на оборотни средства или при нужда от сезонно финансиране. Банката обикновено начислява комисионна за неусвоените от клиента кредитни суми. Кредитните линии обикновено са необезпечени, но могат да бъдат и обезпечени с материални запаси. Фирми, опериращи в материалното производство, продажбата на стоки и услуги, търговията на дребно и други, често използват кредитни линии, за да финансират недостига си от оборотен капитал в краткосрочен план.

Кредитните линии са много близки по характеристики с обикновените търговски кредити. Основната разлика е, че остатъчният баланс варира непрекъснато, в зависимост от изтеглените и върнати суми по кредита.

Риск на продукта

Както при всички останали кредити, основният риск се дължи на вероятността длъжникът да не може да изплати главницата и дължимите лихви. Освен това, при кредитните линии съществува и елемент на условен риск, произтичащ от задължението на банката да отпуска допълнителни средства при поискване.

Измерване на кредитния риск

Банковата кредитна експозиция при кредитните линии включва следните компоненти:

-         Непогасена главницата 

-         Начислени лихви

-         Кредитен еквивалент на неусвоената част (изчислява се като се умножи неусвоената главница по вероятността тя да бъде изтеглена).

След определяне на общата експозиция, банката трябва да направи оценка на вероятността за изпадане на клиента в несъстоятелност и анализ на нетната стойност на предоставеното обезпечение при евентуалната му реализация. Оценката на тези фактори се използва при окончателното определяне на риска за банката и служи за определяне на нивото на провизиите.

Е. Продажба на дълг                     

Описание

Банките извършват продажба на дълг или част от него на други финансови институции по редица причини: при обслужването на крупни клиенти, чиито финансови нужди надхвърлят възможностите на банката; с цел диверсификация на портфейла; за балансиране структурата на падежите на портфейла си или за да подобрят ликвидността си.

Договорите за продажба на кредити уреждат условията на сделката - начина на превеждане на суми, получени от длъжника, правата и задълженията в случай на неизпълнение на договора, както и законните права върху обезпечението. Заемите се продават със или без право на регресен иск и при условия, подобни или различни от тези на първоначалния кредит.

Продадените кредити се показват в баланса на продаващата ги банка, без стойността на продадената част. Купувачът я записва като други кредитни активи в баланса си. Кредитите, които се продават с право на регресен иск, трябва да се анализират внимателно по отношение на третирането им във финансовите отчети, за да се определи дали е извършена продажба или финансиране.

Когато банката купува дълг без право на регресен иск, рискът от загуба е същият като този, който банката поема, ако кредитира директно длъжника. Следователно, контролът върху обслужването на кредита и състоянието на длъжника трябва да е също толкова интензивен, както при отпускането на кредит. Фактът, че някоя друга банка е разрешила кредита, не намалява кредитния риск за банката, която го купува.

Риск на продукта

Както при всички останали видове кредити, основният риск произтича от невъзможността на длъжника да изплати дължимите главница и лихви по кредита. Продажбата на дълг понякога съдържа елемент на условен риск за банката, тъй като обикновено тя се задължава да отпусне допълнителни средства при поискване. Банката, продаваща кредит с право на регресен иск, придобива, така наречената условна кредитна експозиция спрямо банката, закупила кредита (т.е. в случай на неплатежоспособност на клиента, закупуващата банка може да изиска сумата от продаващата банка). Продажбата на кредити без право на регресен иск ефективно намалява кредитната експозиция на продаващата банка спрямо кредитополучателя.

Измерване на кредитния риск

Максималната кредитна експозиция на банката при изкупуването на заеми включва:

-         Непогасена главница

-         Начислени лихви

-         Еквивалентната кредитна експозиция на остатъчния ангажимент (изчислява се като се умножи непогасената главница по вероятността тя да бъде удвоена).

След като определи общата кредитна експозиция, банката трябва да извърши оценка на вероятността от изпадане на клиента в несъстоятелност, както и оценката на нетната стойност на активите, предоставени като обезпечение по кредита. Оценката на тези фактори се използва при определяне на риска и провизиите.

Ж. Обезпечени кредити

Описание

Обезпечаването  на  кредита  (или  липсата  му) обикновено се разглежда като характеристика на кредита, а не като отделна кредитна категория. Независимо от това, при анализа на кредитния си портфейл много банки използват съотношението на обезпечените кредити към общия баланс на кредитите.

Една част от банковите кредити не са покрити със специфичен вид обезпечение. Колкото по-неблагонадежден е потенциалният длъжник, толкова по-голяма е вероятността банката да изиска обезпечение, за да намали риска от загуба.

Обезпечението по кредитите се взима не с основна цел реализация и по този начин изплащане на кредита. Поддръжката и ликвидацията на обезпечението често е труден и отнемащ време процес, от който банката не извлича печалба. В много случаи не е изгодно за банката да поеме владение върху активи за чието ликвидиране няма достатъчно опит. В тези случаи банката назначава синдик, който извършва продажбата на обезпечението, или позволява на кредитополучателя да извърши продажбата под контрола на банката. Съображенията, свързани с отговорното пазене, застраховката, юридическата отговорност на банката, цената на съхранението и поддръжката, са определящи при вземане на решение относно упражняване на права върху обезпечението.

Повечето видове обезпечения са под формата на постоянни или променящи се във времето юридически права на банката върху определени активи или ипотечни права върху собственост. Често срещани форми на обезпечение са:

1)     Залог (право на задържане). Залогът е правото да се задържа чужда вещ до изплащането на дълга от страна на нейния собственик. Съгласно чл. 156 от Закона за задълженията и договорите за този вид обезпечение се сключва договор за залог, който задължително трябва да бъде оформен писмено. Залогът може да бъде директен и индиректен. В първия случай заложеното имущество се съхранява в банкови складове или трезори, а във втория - в складовете на трети лица или кредитоискателя. Кредиторът не притежава право на собственост върху залога. Длъжникът си запазва собствеността.

2)     Ипотека. Ипотеката е обезпечение чрез недвижима собственост. Правото на собственост не преминава върху банката. Въпреки че договорът за отпускане на заем обикновено включва клаузи относно поддържането на застраховката на имота и може да предвижда права на периодична инспекция на имота.

Някои от основните фактори за увеличаване на кредитния риск в иначе традиционно "безопасната" област на кредитирането срещу ипотека са следните:

-         липса на проверка на финансовото състояние на длъжника или наличие на клаузи в кредитния договор, позволяващи удължаването на срока за изплащане на кредита;

-         влошаване на съотношението кредит / стойност на собствеността, като резултат или на спад в цените на недвижимите имоти, или на въвеждането на модерни ипотечни продукти, като ипотека с разсрочени лихвени плащания, използване на кредити за нови форми на закупуване на собственост. В следствие на това, много ипотекарни кредитори се сблъскаха с увеличаване нивото на лошите кредити и трудности при придобиване на право на собственост върху ипотекираното имущество.

3)     Цесия. Цесията е прехвърляне от длъжника на правото на вземане (обикновено парична наличност) от трето лице. Например клиент на банката може да цесира свои вземания от дебитори в полза на банката като обезпечение по кредитния договор. Въпросът за владението очевидно не възниква в случаите на цесия. Все пак могат да възникнат проблеми, например коя страна има правото да съди третото лице длъжник за получаването на плащане. За да избегнат подобни усложнения, банките обикновено настояват за официалното юридическо прехвърляне на дълговете.

4)     Поръчителство. Вероятно най-разпространената форма на обезпечение е поръчителството, при което трето лице поема задължените да отговаря за дълга или неизпълнението от страна на длъжника. Поръчителството може да бъде устно или писмено и може само по себе си също да бъде обезпечено.

Риск на продукта

Както при всички кредити, първичният риск и при този банков продукт се съдържа вероятността длъжникът да не може да изплати кредитните си задължения. Обезпечаването на кредитите се смята от банките за процес, който намалява риска от загуби, дължащи се на несъстоятелност на длъжниците, както беше подчертано по-горе. Ликвидацията на обезпечението обикновено не носи печалба на банките, а по-скоро служи като предохранителна  мярка.  Длъжникът,  който е заложил определени активи в полза на банката, не би желал да ги изгуби. Затова именно неговото желание е да запази собствеността си върху тях и служи като гаранция, намаляваща до известна степен кредитния риск за банките.

Измерване на кредитния риск

Оценката на рисковата експозиция на банката при обезпечените кредити зависи първо от класификацията, която е получил кредитът в резултат на вътрешно банковия анализ и сценка.

2. Показатели за повишения риск по кредитите.

Някои симптоматични индикатори предупреждават за съществуването или възможността определени кредити да се превърнат в проблемни.      

Най-важната роля от управление на кредитната сделка е навреме да се разпознае опасността от възникване на проблема.

Долу изброените показатели следва да се имат в предвид при управлението и текущия контрол по всяка кредитна сделка:

1)     Забавяне в представяне на финансовите отчети. Ако клиентът не успее да представи текущите финансови отчети в договорените срокове, това може да означава, че клиентът има финансови затруднения.

2)     Свидетелства за съдебни действия срещу клиента - данъчни  актове,  съдебна  заповед  за  задържане  на имуществото, съдебни дела за нанесени щети, присъди и други, това може да означава непредвидени данъчни задължения в близко бъдеще.

3)     Признаци на влошаване на отношенията с доставчиците, смяна на основни доставчици.

4)     Склонност към поемане на неоправдани рискове.

5)     Нереалистично ниски цени на стоките и услугите.

6)     Промяна в поведението на клиента, нарушаване на обичайната сезонност.

7)     Неочаквано увеличаване на размера на исканите кредити.

8)     Прекратяване на застраховки поради неплащане на застрахователна премия. Това означава краен недостиг на налични средства и може да създаде сериозни затруднения по предоставяне на банкови обезпечения под формата на застрахователни покрития.

9)     Загуба на един или няколко големи клиенти с добро финансово състояние.

10) Участие в проекти, които обещават необичайно големи печалби.

11) Занемаряване или спиране на печеливши, основни за предприятието производствени линии.

12) Закъснели реакции на влошаващи се пазарни или икономически условия.

13) Липса на приемственост в управлението.

14) Еднолично управлявани,  необичайно  бързо разрастващи се фирми, при които възникват съмнения относно способността  на  ръководителя да управлява / контролира дейността.

15) Кредити, които се погасяват само от един източник на приходи или алтернативните източници на приходи са под въпрос.

16) Допускане на просрочия - неизпълнение на ангажименти по сключени договори за кредит, нарушаване на писмени договори за кредит или споразумения.

17) Тегления  на кредити,  чрез други, фирми, последователно залагане на активи пред различни банки и други подобни.

18) Неспособност да се изпълняват в срок поетите задължения, отнасящи се до производство, доставки или изпълнение на договори. От наличието на подобни признаци може пряко да се съди за нивото на управление на фирмата.

19) Липса на точни прогнози и бизнес - планове. Липсват краткосрочни и средносрочни прогнози или същите не са достатъчно конкретни и точни. Резултатите се разминават с прогнозите. Работи се "на парче".

20) Стагнация в собствения капитал. Собствениците не са склонни да внасят допълнителен капитал. Печалбите не се реинвестират, а "изтичат" под формата на дивиденти. Необходимият за нормално функциониране на фирмата капитал се осигурява преимуществено с помощта на кредити.

21)  Пропуски във воденето на счетоводната отчетност на фирмата.

22) Промяна в жизнения стил на ръководителите на фирмата. Наличие на данни за прекомерна разточителност, увлечение по хазарт, злоупотреба с алкохол и др.

23) Семейни  проблеми  на длъжника (развод).

24) Разпределението на собствеността и присъдените парични задължения по развода могат да доведат до сериозни промени в собствеността и да предизвикат разпадане на дружеството.

25) Впускане в нови, нетипични за фирмата сделки, производства, особено без необходимите предварителни проучвания, квалификация и т.н.

26) Промени в състава на акционерите, ръководството и водещите специалисти.

27) Рязко влошаване на касовата наличност и наличността по сметки. Изразява се в промяна на размера и периодичността на депозитните операции, намаляване на средномесечните салда по сметките и внасянията (теглене на каса, прибягване до овърдрафт и др.).

28) Увеличаване на срока за събиране на вземанията на фирмата и промяна в структурата им. Увеличаване на размера на вземанията в абсолютни цифри, като процент от активите. Особено обезпокояващи са "застаряващите" вземания, както и концентрацията им в един от няколко длъжници със съмнително финансово състояние.

29) Чувствително увеличаване на готовата продукция в абсолютни цифри или като процент от активите. Причината за това би могло да бъде залежаването на стоки или нежеланието на кредитополучателя да пристъпи към разпродажба по намалени цени.

30) Намаляване относителния дял на краткотрайните активи в процент от общата сума на активите. При краткосрочните кредити кредиторите разчитат на конвертирането на краткосрочните активи в средства като основен източник за погасяване на кредита. При нарастване на относителния дял на дълготрайните активи кредиторите трябва да потърсят алтернативна източници за погасяване на кредита.

31) Намаляване на дълготрайните активи, признак, че средствата, необходими за закупуване на дълготрайни активи, се използват за други цели, което в бъдеще ще се отрази в увеличаване на разходите и нуждите от дългосрочно финансиране.

32) Наличие на значителни активи, инвестирани в дъщерни фирми, за които кредиторът не е в състояние да получи достоверна и изчерпателна информация.

33) Потенциален проблем е "изцеждането" на оборотния капитал, при което същият се инвестира в спекулативни "пазарни ценни книжа". В този случай рискът за кредиторите, финансиращи нуждата от оборотен капитал, е особено голям.

34) Значително увеличаване на дългосрочните задължения. Погасяването е проблематично, когато се разчита на значителна част от приходите в продължение на няколко години, особено в рискови отрасли с висока степен на конкуренция.

35) Неблагоприятно съотношение дълг / капитал.

36) Значителна разлика между брутните и нетните продажби. Показва наличието на голям брой рекламации и е индикатор за ниско качество и бъдещи пазарни проблеми.

37) Увеличаване на себестойността за производството на единица продукция.

38) Увеличаване на обема на продажбите, при намаляване на печалбата (освен ако фирмата не разполага със значителен собствен капитал). Това ще доведе до увеличаване на зависимостта от заемни средства.

39) Увеличаване на проблемните вземания - сигнал за влошаване на финансовото състояние на клиента и води до удължаване на срока за събиране на вземанията.      

40) Значителни изменения в структурата на баланса. Необходимо е същите да се разшифроват, за да се допълни финансовият профил на фирмата към последна дата.

ІV. ПРАКТИКА НА КОНТРОЛА ВЪРХУ КРЕДИТНИЯ РИСК В ТБ „БИОХИМ”.

1. Методика за анализ и оценка на банковия кредитен риск.

Банковата практика предвижда изграждане на методика за анализ и оценка на банковия кредитен риск.

Методиката има за цел да способства за изграждане на системен и унифициран подход при анализа на банковия кредитен риск, който да позволи по-задълбочена и обективна преценка на кредитоспособността на кандидатстваща за кредит фирма, както и до последващо минимизиране на поетия от банката риск при евентуално положително решение.

Основната цел на оценката на банковия кредитен риск е чрез анализ на кредитоспособността на всеки кредитоискател да се определи степента на неговите реални и потенциални възможности за съществуващо на договора за кредит изпълнение на кредитните задължения - погасяването на заемите с лихвите да се извърши в резултат на нормалните функции на кредитополучателя, без да се засяга неговата жизнеспособност, както и интересите на други стопански субекти.

Степента на риска, който банката е готова да поеме, се определя във всеки конкретен случай съобразно кредитната й политика. При оценка на кредитоспособността на всеки кандидат - кредитополучател трябва да се анализира възможно най-широката и представителна информация, свързана с цялостното състояние на клиента. Там, където съществуват специфични особености, следва те да се отчитат чрез вариативност на относителното тегло на отделните рискови компоненти.

Методиката за анализ обхваща количествени и качествени групи фактори, определящи степента на риск за банката и характеризиращи миналото и текущото състояние на клиента, неговия потенциал и перспективите за развитие, както и влиянието на външната среда и пазарната конюнктура върху степента на риска.

Методиката за анализ на кредитоспособността включва както количествени оценки на финансовите възможности на кредитоискателите, определящи финансовия риск, така и качествени оценки на отделни страни от тяхната дейност, отнасящи се до бизнес риска. Целта е да се създадат предпоставки за по-точна преценка на възможностите за успешен бизнес на конкретния кандидат  кредитоискател в рамките на реалната макроикономическа и пазарна среда, както и на неговата лоялност и коректност по отношение на други субекти - доставчици, клиенти, органи на държавата, банки и др.

В обичайната банкова практика системата за оценка на банковия кредитен риск е до голяма степен комплекс от субективни оценки, направени въз основа на обективни фактори. В областта на кредитирането този риск по същество представлява рискът от неизпълнение на задълженията на кредитополучател по погасяване на кредита поради възникнали фирмени проблеми. Най-често той бива категоризиран като финансов и бизнес - риск. Финансовият риск е свързан с вероятността фирмата да изпадне в затруднено положение поради неустойчива капиталова структура. Бизнес - рискът отразява опасността фирмата да не завърши успешно цикъла на обращаемост на своите активи.

За формиране на обща оценка на банковия кредитен риск като съвкупност от оценката на поредица показатели е целесъобразно да бъдат анализирани 10 базисни показатели, характеризиращи различни страни на кредитоспособността на кредитополучателя. От гледна точка на тяхната различна относителна значимост и роля се прилага технология с отчитане на различни относителни тегла на самите показатели.

В съответствие с това показателите се разделят на три основни групи.

Първата група включва анализ на показателите на финансовия риск, чието естество позволява приемливо точна квантификация и съответно по-прецизно измерване. Градиентът на финансовия риск се структурира чрез прилагане на функционален модел (Приложение 1) с пет степени както следва:

I.        минимален финансов риск

II.     умерен финансов риск

III.   умерен към завишен финансов риск

IV.  завишен финансов риск

V.     висок финансов риск

Във втората група са 7 други показатели, чиято оценка се прави въз основа на ситуационен анализ и в своята съвкупност представлява величината на бизнес - риска. Показателите са:

-         Външна среда.

-         История и собственост на кредитоискателя.

-         Характеристика на дейността.

-         Пазарни позиции.

-         Взаимоотношения с банки и държавни институции.

-         Качество на мениджмънта.

-         Вид на кредита.

За оценяване на седемте показатели са изготвени форми за оценка на бизнес - риска (Приложение 2) с пет степени на риск: "минимален", "умерен", умерен към завишен", "завишен" и "висок". Цифровите оценки, посочени по показателите, съответстват на зададена тяхна относителна тежест, която се определя от експертен екип. При изготвяне на становището за кредитен риск може да се избират оценки на показателите само от една колона или от различни колони. Накрая цифровите изражения се сумират и се оценяват според скала за оценка на бизнес - риска.

В процеса на оценка на отделните показатели следва да се използват помощни таблици за оценка на бизнес - риска (Приложение 3).

В третата група се прави самостоятелна буквена оценка в три степени на риска от обезпечението (Таблица 13.).

Класифицираният финансов риск заедно с комулативната оценка на бизнес - риска формират оперативния кредитен риск, измерван в система за обобщена оценка. Обобщената оценка на оперативния кредитен риск заедно с оценката на риска от обезпечението съставляват окончателната крайна оценка на банковия кредитен риск.

2. Източници за покриване на риска и анализ на банкови счетоводни отчети в ТБ „Биохим”.

В приложението са представени счетоводните отчети на ТБ "Биохим" за 1999 г., на базата на които е извършен анализа за развитието на кредитния риск и начините за неговото контролиране в системата на тази банка.

Кредитите и авансите се представят в баланса по остатъчното салдо на главниците, увеличена с натрупаните лихви, намалена с провизии за загуби от кредити и намалени с отсрочени такси или разходи, свързани с представяне на кредити. Провизии се начисляват за всички вземания, чиято събираемост по мнение на ръководството е несигурна.

Общата сума на провизиите през годината, намалена с освободените и възстановими суми по кредити, предварително отписани, се начисляват за сметка на приходите. Ръководството периодично оценява адекватността на провизиите на базата на миналия опит на банката по отношение на предишни загуби от кредити, известни и присъщи рискове в кредитния портфейл, неблагоприятни събития, които биха дали отражение върху способността на кредитополучателя да се издължава, приетата оценка на съответното обезпечение и текущите икономически условия.

При определяне на провизиите, банката класифицира кредитите и авансите в пет категории, съгласно класификацията на кредитните рискови експозиции, по отношение на способността на кредитополучателя да обслужва кредита и историята на събираемостта на кредита и формира провизии на база на следните проценти върху неизплатена главница след приспадане на стойността на всяко надеждно или приемливо обезпечение или гаранции, предоставени от трети страни:

Таблица 3

Редовни

3%

Под наблюдение

25%

Нередовни

50%

Съмнителни

75%

Загуба

100%

 

В приложения счетоводен отчет не са предвидени провизии за потенциални загуби във връзка с общата дейност на банката, които, въпреки че не са изрично упоменати, са присъщи за баланса на банката. Ръководството на "Биохим" е убедено, че резервите, формирани за покриване на загуби от кредити, са достатъчни за да покрият тези общи рискове.

Размерът на загубите от условните задбалансови задължения се признава за разход и задължение, ако:

-         е възможно бъдещи събития да потвърдят, че след като се вземе предвид вероятно възстановяване, е бил намален актив или е възникнало задължение към датата на баланса; и

-         може да се измери паричния ефект от подобна загуба.

Счетоводното третиране на условните загуби се определя от очаквания изход на условното задължение. Ако е вероятно условното задължение да доведе до загуба, тогава тя се признава като загуба в счетоводния отчет.

ПАРИЧНИ СРЕДСТВА, НОСТРО СМЕТКИ И СМЕТКИ В ЦЕНТРАЛНАТА БАНКА

Таблица 4

 

31 декември 1999 - хил. лв.

31 декември 1988 - хил. лв.

Парични средства в брой в български лева

12,007

13,666

Парични средства в брой в чуждестранна валута

 

10,931

 

13,551

Общо парични в брой

22,938

27,217

Ностро сметки в чуждестранна валута

13,538

12,706

Текущи сметки в Централната банка в български лева

 

21,045

 

28,714

Общо парични средства, ностро сметки и сметки в Централната банка

 

57,521

 

68,637

 

Към 31 декември 1999 и 1998 сметките в Централната банка включват сумите от 21,045 хил. лв. и 25,152 хил. лв., представляващи минимален задължителен резерв в лева, изискван съгласно разпоредбите на Централната банка и изчислен като процент от депозитната база в лева. Централната банка не налага ограничения за използването на минималните резерви.

Към 31 декември 1999 и 1998 г. 412 хил. лв. и 1,637 хил. лв. от отчетените ностро сметки са блокирани като обезпечение във връзка с акредитиви.

Към 31 декември 1999 година 30% от ностро сметките са концентрирани в Дойче Банк. Към 15 март 2000 година този процент е намален на 11%.

 

КРЕДИТИ И АВАНСИ НА КЛИЕНТИ, НЕТНО - Анализ по видове клиенти

Таблица 5

 

31 декември 1999 - хил. лв.

31 декември 1988 - хил. лв.

Граждани

- в български лева

- в чуждестранна валута

 

6,589

6,612

 

1,089

3,731

Частни фирми и еднолични търговци

- в български лева

- в чуждестранна валута

 

75,644

242,391

 

30,495

150,769

Държавни фирми

- в български лева

- в чуждестранна валута

 

15,107

46,352

 

18,95

98,26

 

В следващата таблица обобщава класификацията на предоставените кредити и аванси на клиенти към 31 декември 1999 г. съгласно класификацията на банката за кредитните рискови експозиции.

Таблица 6

Класификация

Брутна стойност към 31 декември 1999 - хил. лв.

Натрупани провизии към 31 декември 1999 - хил. лв.

Нетна балансова стойност към 31 декември - хил. лв.

Редовни

79,924

1,195

78,729

Под наблюдение

21,364

4,476

16,888

Нередовни

8,318

922

7,396

Съмнителни

1,229

106

1,123

Загуба

184,52

177,686

6,834

Анализ по отрасли

Анализът на кредитите и авансите на клиенти към 31 декември 1999 г. е както следва:

Таблица 7

 

В български лева - хил. лв.

В чужда валута хил. лв.

31 декември 1999 хил. лв.

Транспорт и комуникации

4,934

4,598

9,532

Селско стопанство

2,685

10,446

13,131

Промишленост

40,806

108,975

149,781

Строителство

3,683

-

3,683

Търговия

27,736

70,282

98,018

Услуги

10,074

2,931

13,005

Други сектори

959

760

1,719

Физически лица

6,463

23

6,486

 

Анализът на кредитите и авансите на клиентите към 31 декември 1998 г. е както следва:

Таблица 8

 

В български лева - хил. лв.

В чужда валута хил. лв.

31 декември 1998 хил. лв.

Транспорт и комуникации

1,879

4,113

5,992

Селско стопанство

1,344

9,528

10,872

Промишленост

27,661

86,894

114,554

Строителство

1,492

4,761

6,253

Търговия

12,411

80,685

93,096

Услуги

3,458

1,009

4,467

Други сектори

1,2

12,594

13,794

Физически лица

1,089

2,642

3,732

 

 

От 1 януари, 2000 влиза в сила промяна на Наредба №9, относно оценката на рисковите експозиции на банките и заделянето на провизии за покриване на съответните рискове, по отношение на признаване на стойността на обезпеченията. Съгласно променената наредба всички български банки са задължени да признават като обезпечения по кредити за целите на оценката на провизиите, единствено и само ипотеки на апартаменти, къщи или други сгради с подобни функции, парични депозити и държавни ценни книжа. Към 31 декември 1999 значителна част от отпуснатите кредити от банката са обезпечени с ипотека на цели предприятия и производствени и административни сгради. В резултат на приемането на Наредбата, банката би следвало да начисли към 31 декември 1999 година, прилагайки единствено счетоводните принципи на българското законодателство, допълнителни провизии за загуби по кредити в размер на 15,212 хил. лв. или да придобие ново обезпечение върху тези кредити.

ВЗЕМАНИЯ ПО НАЧИСЛЕНИ ЛИХВИ И ДРУГИ АКТИВИ

Таблица 9

 

31 декември, 1999 - хил лв.

31 декември, 1998 - хил. лв.

Приходи от начислени лихви по ценни книжа

3,155

2,703

Приходи от начислени лихви по кредити и аванси

762

1,542

Аванси

694

773

Вземания по споразумения за обратно изкупуване

-

1,118

Вземания от държавния бюджет

844

350

Материали

268

203

Други вземания

4,869

2,674

 

ПРОВИЗИИ ЗА ЗАГУБИ ОТ КРЕДИТИ И ДРУГИ ПРОВИЗИИ

Движението на провизиите за годините, приключващи на 31 декеври 1999 и 1998 е както следва:

Таблица 10

 

Кредити и аванси

Предост. ресурси

Други активи

Капитало ви инвест

Провизии и задълж.

Задбалан сови пера

Общо

1 януари, 1998

184,812

22,409

2,456

-

-

361

210,038

Начислени провизии (нетно) за 1998

 

 

5,208

 

 

-1,642

 

 

-

 

 

-

 

 

-

 

 

3,001

 

 

6,567

Отписани вземания

 

-

 

-

 

-230

 

-

 

-

 

-

 

-230

1 януари, 1999

190,02

20,767

2,226

-

-

3,362

216,375

Начислени провизии (нетно) за 1999

 

 

15,114

 

 

2,201

 

 

1,307

 

 

108

 

 

1,5

 

 

-2,396

 

 

17,834

Отписани вземания

 

-20,749

 

-5,114

 

-1,008

 

-

 

-

 

-

 

-26,871

31 декември

1999

 

184,385

 

17,854

 

2,525

 

108

 

1,5

 

966

 

207,338

 

3. Система за обобщена оценка на оперативния кредитен риск (финансовия риск и бизнес - риска).

Системата представлява модел на функционална обвързаност между оценката на финансовия риск и бизнес риска с цел да се покаже степента на оперативния кредитен риск. Моделът е конструиран с асиметрично разпределение на оценката на общия риск поради обстоятелството, че при нарастване на риска двата типа поотделно общия риск нараства не само количествено, но и качествено.

Таблица 11

Класификация на финансовия риск

Класификация на бизнес - риска

Минимален

Умерен

Умерен към завишен

Завишен

Висок

І

Минимален кредитен риск Много добър за кредитиране

Минимален кредитен риск Много добър за кредитиране

Умерен кредитен риск Подходящ за кредитиране

Умерен кредитен риск към завишен Задоволително подходящ за кредитиране

Завишен кредитен риск Неподходящ за кредитиране

ІІ

Минимален кредитен риск Много добър за кредитиране

Умерен кредитен риск Подходящ за кредитиране

Умерен кредитен риск към завишен Задоволително подходящ за кредитиране

Завишен кредитен риск Неподходящ за кредитиране

Завишен кредитен риск Неподходящ за кредитиране

ІІІ

Умерен кредитен риск Подходящ за кредитиране

Умерен кредитен риск към завишен Задоволително подходящ за кредитиране

Завишен кредитен риск Неподходящ за кредитиране

Завишен кредитен риск Неподходящ за кредитиране

Висок кредитен риск Крайно неподходящ за кредитиране

ІV

Умерен кредитен риск към завишен Задоволително подходящ за кредитиране

Завишен кредитен риск Неподходящ за кредитиране

Завишен кредитен риск Неподходящ за кредитиране

Висок кредитен риск Крайно неподходящ за кредитиране

Висок кредитен риск Крайно неподходящ за кредитиране

V

Завишен кредитен риск Неподходящ за кредитиране

Завишен кредитен риск Неподходящ за кредитиране

Висок кредитен риск Крайно неподходящ за кредитиране

Висок кредитен риск Крайно неподходящ за кредитиране

Висок кредитен риск Крайно неподходящ за кредитиране

Степените на оперативния кредитен риск са пет като всяка се определя и с буквен израз:

 

Таблица 12

A

МИНИМАЛЕН КРЕДИТЕН РИСК

B

УМЕРЕН КРЕДИТЕН РИСК

C

УМЕРЕН КЪМ ЗАВИШЕН КРЕДИТЕН РИСК

D

ЗАВИШЕН КРЕДИТЕН РИСК

E

ВИСОК КРЕДИТЕН РИСК

 

Таблица 13

 

Ниска

Завишена

Висока

Крайна оценка

Оценка на обезпечението

A

B

c

a

 

КРАЙНА ОЦЕНКА НА БАНКОВИЯ КРЕДИТЕН РИСК - Са

V. МЕЖДУНАРОДНИ  ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО В ОБЛАСТТА НА КРЕДИТНИЯ РИСК.

Взаимодействието на националните ни институции с международни финансови организации разбира се не се изчерпва само в отношения с Международния Валутен Фонд (МВФ) и Световната Банка, но те са безспорно най-значими поне в момента. В сходен план може да се спомене и ефекта на подготовката на асоциирането на България към Европейската Общност. Трудно е да се систематизират официалните данни за действителните отношения изцяло и в подробности, но дори и тези, които са обсъдени тук сочат, че са налице ефективни механизми за директно въздействие при подготовката на нормативните актове, уреждащи отношения толкова важни за преструктурирането и функционирането на цялата икономика, банковия сектор и специално на кредитния риск в банковата система и неговото управление.

Анализът на наличните данни сочи, че новото българско банково и финансово законодателство на практика е въведено под сравнително силния натиск на Световната банка и на Международния Валутен Фонд, посредством положението им на международни институции, кредитиращи суверенни държави. Намирайки се в преходен за икономиката и политиката си период, България остро се нуждае от финансова помощ и не е особено трудно да се налагат изисквания относно приемане на нормативни актове и стандарти.

Механизмът на упражняването на това влияние е значително улеснен от съществуващото разделение на властите и компетенциите в страната. БНБ понастоящем е доста независима от правителството (разбира се и от Министерството на Финансите) като изпълнителна власт и е най-общо казано подконтролна само на Народното събрание. БНБ действува на практика също така и като експерт на парламента по въпросите на финансовото законодателство и съответно има на разположение специфични механизми,  включително и  поради финансовото си влияние може да изисква ефективно от Народното събрание да приема съответните закони или разпоредби. От своя страна БНБ е изложена на много силно външно влияние тъй като държавата вече е задлъжняла, а още се нуждае от нови помощи като БНБ всъщност е посредникът през когото преминават и от когото се контролират тези инструменти. БНБ носи поне морална ако не и юридическа (в отделни случаи), отговорност пред чуждестранните и международните кредитори на страната и част от тези отношения се изграждат и развиват въз основа на доброто име и коректността към външните кредитори на националната ни банка.

От друга страна стоят интересите на частноправните субекти на банковото право главно търговските банки. Търговските (всъщност "универсални" в международната банкова терминология) банки в България, както тези с преобладаващо държавно участие са строго контролирани от БНБ и не са в позиция да импровизират в дейността си. Като се вземат предвид влиятелната позиция на БНБ особено в периода на икономическа, политическа и социална нестабилност от една страна и нейното тъй да се каже лично излагане на натиска на международните финансови институции, от друга страна, става ясно защо въвеждането на изисканите от тези институции нормативни актове и мерки върви толкова гладко. БНБ концентрира достатъчно власт в себе си, за да има извинение пред международните институции да не изпълнява изискванията им. Рискът от отказване на външното финансиране или на загуба на доверие от тяхна страна е твърде голям за каквато и да е институция, който и да е парламент. А в известен смисъл Народното събрание е поставило БНБ като буфер между себе си и чуждестранните финансови организации.

Един от първите финансови инструменти на Световната банка по отношение на България е Заемът за Структурна Промяна (САЛ), договарян през 1991 г. Наличието на клаузи, налагащи известни условия за отпускането на този заем се коментира в Меморандума на Мисията на Световната банка в България, посетила страната от 23.09.1991 г. до 04.10.1991 г. Първото такова условие е незабавно да бъде внесен в Народното Събрание проектозакон за банките и кредитното дело. При очакваното му приемане до края на 1991 г., законът влезе в сила през месец март 1992 г. Още при посещението си Мисията изрази загрижеността на Световната банка относно забавеното приемане на нови нормативни актове.

Друг аспект на първото условие е въвеждането на стандарти за банков надзор, приемливи за Световната банка. Мисията изразява особена загриженост за неадекватността на практиката на банковия надзор в страната. Международният Валутен Фонд също отпусна средства за развитието на системата за надзор и персонала на надзорното тяло вътре в БНБ (Управление "Банков Надзор"), Препоръките на Мисията БНБ да състави планове за:

1)     Организацията и личния състав на Управление "Банков Надзор", да приготви проекти за стандарти за банков надзор и да започне начални проверки на банките.

2)     Методите за привличане на персонал в Управление "Банков Надзор".

3)     Ангажирането на чуждестранни консултанти за по-дълъг период от време и постоянно обучение на българския персонал; също са поставени като предварителни условия за отпускането на втория транш по САЛ.

Освен вече коментираните други начални условия по този заем (САЛ) са още и: изпълнението на приемлива за Световната банка програма за преструктуриране и подобряване на банковите структури най-вече създаването на Банкова консолидационна компания и консолидирането на банките; преструктуриране на кредитните портфейли на банките; започване на анкета за структурните проблеми на банковата система и ангажирането за тази цел на чуждестранни експерти; ограничаване даването на лицензи за банкова дейност на нови банки.

По време на посещението на мисията от май 1992 г. започват и преговори по условията на нов заем от Световната банка ФЕСАЛ за развитието на финансовия сектор и индустрията. В началото на 1992 г. на България бе предложен нов Заем за Преструктуриране на Финансовия и Промишления Сектор (ФЕСАЛ). По време на посещенията на мисии на Световната банка бяха обсъдени въпросите относно размера и условията на заема и бе изготвена програма за действие. В нея са набелязани необходимите по-нататъшни политически и институционални мерки за изпълнение, които да продължат и разширят първоначалните стъпки на структурната реформа подпомогната от САЛ.

Между условията поставени от Световната банка за отпускането на ФЕСАЛ са например тези за въвеждане на приватизационна програма, включително за приватизация на банки; за независимо одитиране (от чужди фирми като Прайс Уотърхаус, Ърнст енд Янг, БДО Биндер) на държавни банки; за подобряване на банковия надзор; за въвеждане на схема за гарантиране на депозитите в банките; за премахване привилегиите на Държавна Спестовна Каса; за данъчни реформи по отношение на финансовите услуги, особено относно данъчните облекчения на резервите на банките.

Така или иначе Световната банка не отпуска този заем и през 1993 г. въпреки нуждата от предлаганите средства за икономическите промени, които реално стават и предстоят в страната, но условията, за които се поставят от Световната банка явно по начин различен от волята на националните органи на суверенна власт и управление.

През 1993 година Народното събрание ратифицира Европейското Споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави - членки и Република България и Временно Споразумение за търговия със страните от общността. През февруари 1995 г. бе обявено, че Европейското Споразумение е влязло в сила. Последното твърдение е малко спорно тъй като Споразумението предвижда, че ще влезе в сила едва след като всяка от страните изпълни собствените си съответни процедури за влизането на нормативен акт в сила. Тоест поне за България е сигурно, че процедурата не е извършена перфектно тъй като Споразумението не е обнародвано в "Държавен вестник" (вероятно поради обема си) както безусловно изисква Конституцията на Република България в чл.5, ал.5.

Така или иначе в текста на Споразумението повечето разпоредби съвпадат с изискванията на Световната банка и на Международния Валутен Фонд. Все пак обаче в него има някои важни изключения, даващи право на България да извършва дискреционна преценка и то предимно в областта на финансовата сфера (като последната е определена в Приложение XV б на Споразумението).

Що се отнася до влиянието върху законодателството, според чл.45, ал.4 от споразумението, България е поела особено задължение за бездействие да не приема нови нормативни актове или мерки, които ще въведат дискриминация по отношение на предприятия от европейската Общност, по време на преходния период, съответно и Част III от Споразумението и посветена на сближаването на законодателствата. Според чл.70 приоритетни сфери на сближаването са и банковото, финансовото (финансови  услуги), счетоводното и данъчното законодателство. Според чл.84 сътрудничеството при сближаването на законодателствата ще се концентрира върху сфери между които са: подобряване на ефективна счетоводна и одитинг система според стандартите на ЕО; стабилизация и преструктуриране на банковата и финансовата системи; подобряване и хармонизиране на системата за надзор и регулиране на банковите и финансовите услуги; размяна на информация, особено по отношение на законопроекти; съставяне на проектозакони и превеждане на отделни закони от Общността и България.

Явно механизмът на влияние е основан на чисто икономическата принуда като отпускането на парични средства или други финансови инструменти се обуславя от изпълнението на икономически и политически условия, включително моделирането на законодателната система, а по принцип законодателстването е съществен елемент от суверенитета.     

Върху отпусканите средства и инструменти се упражнява постоянен контрол за целевото им предназначение като значителна част от тях са насочени към погасяване на съществуващи дългове или се усвояват от чуждестранни експерти без да имат директно отражение върху финансовите възможности и цели на страната. Контролът се разпростира и върху държавния бюджет, а дори включва и директно влияние върху социалните сфери, например във връзка с преференциални кредити.

Действията и целите на отделните международни институции са координирани като освен поставянето на еднообразни условия има и институционално обвързване на отделните финансови инструменти като например изискването на Световната банка за наличие и на споразумение с МВФ или препращането в Европейското Споразумение към статута на МВФ.

Особен интерес явно представлява законодателната уредба на финансовия отрасъл най-вече банковото и данъчното право; банковия надзор и одитирането на дружествата; приватизацията, включително приватизацията и консолидацията на банките; реституцията и селското стопанство; търговската несъстоятелност и бюджета на републиката.

Последователното провеждане на набелязаните мерки и реформи от международните институции, провежданите анкети и другите форми на контрол и постоянното изискване на информация особено вече подредена в нормативните, счетоводни и надзорни стандарти на международните организации, безспорно прави банковата и финансовата дейност в страната напълно прозрачна за тях.

 Пазарът днес изглежда коренно променен в сравнение с времената отпреди борда. Към началото на октомври 2001 г. има 36 действащи банки, които управляват активи в размер на 11.1 млрд. лева. Осем от лицензираните институции са клонове на чуждестранни банки, представени у нас. Само една банка ("Токуда кредит експрес") е с ограничен лиценз, който й позволява да извършва сделки само в страната. Последният играч на пазара е "Прокредит банк", която получи лиценз от БНБ в края на септември и започна реална дейност от средата на октомври. С нея банките, разполагащи с пълен лиценз, станаха 27.

Присъствието на толкова много играчи на пазара прави банковата система най-развитата част от финансовия сектор в България, характеризираща се с три отличителни черти:

Първо - банките са преобладаващо частна собственост. Към настоящия момент частните банки държат близо 82.7% от активите на системата като цяло. На банките с преобладаващо държавно участие (Банка ДСК, Биохим и Насърчителна банка) се падат едва 17.3% от активите. Тази картина на сектора е следствие от извършената през последните години приватизация.

Второ - чуждестранните капитали доминират. Заедно с клоновете на западни банки институциите с преобладаващо чуждестранно участие (над 51% или близко до него) държат близо 72.7% от активите на системата. На българските банки се падат 27.3%, но това съотношение също ще бъде променено с продажбата на оставащите държавни трезори.

Трето - собствеността е концентрирана в ръцете на няколко банки. Макар да намали малко своя пазарен дял в последната една година, Булбанк продължава да държи близо 24.1 от всички банкови активи. Заедно с ОББ и Банка ДСК тя концентрира 47.5% от активите и близо половината от привлечените депозити. На тези три банки се падат и над 76% от печалбата, реализирана от цялата банкова система. Тази свръх концентрация на банковия пазар е наследство от времето преди приватизацията в сектора и заедно с нарастващата конкуренция по линия на навлизащите отвън чуждестранни капитали ще бъде факторът, който ще кара по-малките местни банки да търсят пътища за консолидиране през следващите години.

Финансови резултати на банките към 30 юни 2001 г.

Таблица 14

Банки

Балансово число в хил. лв.

Акционерен капитал в хил. лв.

Резерви в хил. лв.

Печалба след дан. облагане хил. лв.

Банка ДСК

1 294 029

99 054

36 492

11 123

Булбанк

2 681 364

300 799

59 007

134 428

БПБ

563 400

50 754

15 135

-583

ОББ

1 303 354

85 910

149 179

9 941

ПИБ

71 986

20 478

1 937

275

Биохим

607 455

40 999

19 166

12 242

 

Може също да се каже, че секторът е чист. Липсват "проблемни" банки, които да застрашават стабилността на системата. В сравнение със средата на 1997 г., когато общата капиталова адекватност (съотношението между собствения капитал и сумата, на рисковите активи) на системата беше 10.2%, по този показател през последните години банките преизпълняват заложените в закона изисквания. В края на полугодието тази година общата капиталова адекватност е била 32.05%. В същото време банките продължават да отчитат и много висока ликвидност, което е следствие от въздържането им от мащабно кредитиране и от правилата на борда заради ограниченото право на БНБ да действа като "кредитор от последна инстанция". Значително подобрение се наблюдава и при другия важен показател - за качествата на кредитните портфейли. Общо за системата лошите кредити са едва 2.74%, докато водените като редовни надхвърлят 92%, което е добър показател за това, че банките са си взели поука от фалитите в сектора и подхождат предпазливо при отпускането на заеми.

Банките бавно се отърсват от обичайната за последните години консервативност. В края на полугодието кредитите най-после успяха да надхвърлят 30% от общия размер на банковите активи. Постигнатият от началото на годината ръст в отпуснатите заеми показва, че банкерите преосмислят разбиранията си за риска и източниците на печалба за сметка на депозитите в чужди банки и инвестициите в ДЦК, които доскоро надхвърляха 40% от всички банкови активи. За първите шест месеца на годината са отпуснати нови кредити за 411 млн. лева, като най-голям е ръстът по линия на кредитите за граждани и домакинства, които са се увеличили със 135 млн. лева. Освен за порасналото доверие в клиентите това е сигурен знак, че банките преориентират стратегиите си за работа и се насочват все повече към банкирането на дребно - сегмента, който доскоро беше запазена територия за Банка ДСК.

Заключение

От настоящата работа се вижда, че банковата система и кредитът като неин основен инструмент, стоят в основата, на извършващата се в България икономическа реформа. За да завърши тя успешно е необходимо създаване на отговорност у кредитоискателите да погасяват своевременно своите задължения, чрез действащите закони. Трябва да се създаде цялостна пълна законова нормативна база, в която ясно да са регламентирани мерките за въздействие и санкциите при неспазването й.

Проблемът за управлението на кредитния риск стои с особена острота пред българските банки. Досегашните условия у нас не стимулираха кредитирането на рентабилни и ликвидни предприятия. Пазарната икономика обаче изисква необходимото пазарно съзнание и поведение от всички участници. Ето защо управлението на кредитния риск е от първостепенно важност в банковото дело. От настоящото изложение става ясно, че рискът не може да се избегне. Но това не означава системно провеждане на рестриктивна кредитна политика. Не е добра бизнес практика да се отхвърля всеки риск. В условията на конкурентна икономика, каквато е пазарната винаги ще се намерят банки, които са склонни заради по-голямата доходност да поемат по-високо ниво на кредитен  риск.  Това би застрашило, съществуването на по-консервативните банки. Затова за да намерят своето място в икономиката банките трябва да се оценяват кредитния риск реално и да го управляват разумно, тъй като съображенията за ликвидност, рентабилност и капиталова адекватност налагат това.

Бъдещето на банките е в пренасочване на кредитната им стратегия към дребния клиент. Това е най-неразработеният пазарен сегмент и е логично в следващите години всички банки да се насочат към него.

Това е пряк резултат от повишената конкуренция и навлизането на големи чуждестранни банки.

В изложението са посочени и проблемите на управлението на кредитния риск, част от които са резултат от макроикономическата и законова обстановка в страната.

Използвана литература

1.      Стефанова, П., „Банки и кредитно посредничество, Тракия - М, София, 2000 г.;

2.      Стефанова, П., „Банките. Рентабилност, ликвидност, капиталова адекватност”, София, 1994 г.;

3.      Младенов, М., „Пари, банки, кредит”, София, 1995 г.;

4.      Вътев, Ж., „Анализ на банковата дейност”, В. Търново, 1998 г.;

5.      Джонсън, Ф., „Банков мениджмънт”, Принцепс, София, 1996 г.;

6.      Закон за банките - ДВ, бр.52 от 01.07.1997 г.;

7.      Закон за БНБ, ДВ, бр.46 от 10.07.1997 г.;

8.      Наредба № 9 на БНБ;

9.      Наредба № 7 на БНБ;

10. Стоянов, В., „Основи на финансите”, т.ІІ, Галик, София, 1998 г.;

11. Заутер, В., „Основи на банковото дело”, Делфин, Бургас;

12. Петров, Г., „Основи на финансите на фирмата”, Тракия – М, София;

13.  Рачев, Ф., „Банков и търговски кредит”;

14. Пътев, П., „Управление на портфейла”, В. Търново, 1966 г.;

15. Малинов, В., „Управление на бизнес кредита”, В. Търново;

16. Банки и финанси, спец. приложение на в-к Капитал;

17. Наредба №10 на БНБ, ДВ, бр. 51 от 15.06.1993 г.;

18. Адамов, В. „Анализ на банковата дейност”, 1998 г.;

19. Попов, Д., колектив, „Теория на парите и кредита”, София, 1999 г.;

20. Радиев, Р., колектив, „Пари и банково дело”, 1996 г.;

21. Адамов, В., „Управление на капиталите в търговските банки”, 1995 г.

Приложения

Приложение 1

ФОРМА ЗА ОЦЕНКА НА ФИНАНСОВИЯ РИСК ПО ПОКАЗАТЕЛИ

Финансово-счетоводна информация

Анализиран период

…….. г.

…….. г.

…….. г.

От баланса

 

 

 

Собствен капитал

3 000 000

3 000

3 000

Общо пасиви

 

 

 

Дългосрочни пасиви

 

 

 

Краткосрочни пасиви

 

 

 

Задължения към банки

 

 

 

Общо активи

 

 

 

Дълготрайни активи

 

 

 

Краткотрайни материални активи

 

 

 

Краткосрочни вземания

 

 

 

Парични средства

 

 

 

От ОПР

 

 

 

Общи разходи

 

 

 

Общи разходи по пряката дейност

 

 

 

Амортизации

 

 

 

Разходи по лихви

 

 

 

Нетни приходи от продажби

 

 

 

Общо приходи

 

 

 

Оперативна печалба (печалба от пряката дейност, преди плащане на лихви и данъци)

 

 

 

Брутна печалба (преди данъци)

 

 

 

Данъци върху печалбата

 

 

 

Нетна печалба

 

 

 

От паричен поток

 

 

 

Паричен поток от оперативна дейност

 

 

 

Годишни (средногодишни) плащания по дългосрочни задължения към банките

 

 

 

Нетен оборотен капитал

 

 

 

 

Показатели и коефициенти

Размер

Скала за оценка

Оценка

….  г.

….

г.

….

Г.

Задоволително

(-1)

Неутрално

(0)

Задоволително

(+1)

Коефициенти за ликвидност

х

х

х

х

х

х

х

Обща ликвидност

 

 

 

Под 1,1

1,1 - 1,5

Над 1,5

 

Бърза ликвидност

 

 

 

Под 0,4

0,4 - 0,8

Над 0,8

 

Абсолютна ликвидност

 

 

 

намаляващ

сравнително постоянен

увеличение

 

Коефициенти за задлъжнялост

х

х

х

х

х

х

х

Финансова автономност

 

 

 

Под 0,5

0,5 - 1,0

Над 1,0

 

Дългосрочна задлъжнялост

 

 

 

Около и под 0,3

0,3 - 0,7

Над 0,7

 

Краткосрочна задлъжнялост

 

 

 

Намаляващ

Сравнително постоянен

Увеличение

 

Коефициент на собственост

 

 

 

0,2

0,2 - 0,5

Около и над 0,5

 

Зависимост от банки

 

 

 

Над 3,0

3,0 - 2,0

Под 2,0

 

Покритие на дълга

х

х

х

х

х

х

х

Покритие на лихвите

 

 

 

Под 2,0

2,0 -5,0

Над 5,0

 

Общо покритие на плащанията по дълг

 

 

 

Под 1,0

1,0 - 3,0

Над 3,0

 

Коефициенти за рентабилност

х

х

х

х

х

х

х

Обща рентабилност

 

 

 

Под 0,00

0,00 - 0,05

Над 0,05

 

Рентабилност от дейността

 

 

 

Под 0,05

0,05 - 0,10

Над 0,10

 

Рентабилност на активите

 

 

 

Под 0,00

Над 0,00

Над 0,00 и нарастваща

 

Рентабилност на собст. капитал

 

 

 

Под 0,05

0,05 - 0,10

Над 0,10

 

Рентабилност на привлечения капитал

 

 

 

Под 0,05

0,05 - 0,10

Над 0,10

 

Рентабилност на кредитите

 

 

 

Под 0,075

0,075 - 0,10

Над 0,10

 

Показатели за икономическа ефективност

х

х

х

х

х

х

х

Обръщаемост на краткотрайните активи  в дни

 

 

 

Увеличение

Постоянно ниво

Намаление

 

Брой обороти на кратко- трайните активи за година

 

 

 

Увеличение

Постоянно ниво

Намаление

 

Използване на оборотния капитал

 

 

 

Около и под 0,03

0,05 - 0,3

Над 0,3

 

Ефективност на разходите

 

 

 

Над 1,00

1,00 - 1,10

Над 1,10

 

 

 

 

 

Обща оценка на финансовия риск

0

 

РИСК - ФИНАНСОВО СЪСТОЯНИЕ

МИНИМАЛЕН РИСК

Много добро

От + 20 до + 14

УМЕРЕН РИСК

Над средното

От + 13 до +6

УМЕРЕН КЪМ ЗАВИШЕН РИСК

Средно

От +5 до -5

ЗАВИШЕН РИСК

Под средното

От - 6 до - 13

ВИСОК РИСК

Лошо

От -14 до -20

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

Приложение 2

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОЦЕНКА НА БИЗНЕС-РИСКА:

1.      Външна среда;

2.      История и собственост на кредитоискателя;

3.      Характеристика на дейността;

4.      Пазарни позиции;

5.      Взаимоотношения с банки и държавни институции;

6.      Качество на мениджмънта;

7.      Вид и условия на кредита.

ФОРМИ ЗА ОЦЕНКА НА БИЗНЕС-РИСКА

Показатели

Тежест

Мини-мален

Умерен

Умерен към зав.

Зави-шен

Висок

Крайна оценка

1.

Външна среда

1,5

3

6

9

12

15

4,5

2.

История и собственост

1,0

2

4

6

8

10

6

3.

Характ. на дейността

2,0

4

8

12

16

20

16

4.

Пазарни позиции

2,0

4

8

12

16

20

16

5.

Взаимоотношения с банки

1,0

2

4

6

8

10

4

6.

Качество на мениджмънта

1,5

3

6

9

12

15

9

7.

Вид на кредита

1,0

2

4

6

8

10

6

 

Оценка

10

20

40

60

80

100

61,5

 

СКАЛА ЗА ОЦЕНКА НА БИЗНЕС-РИСКА

Минимален бизнес-риск

20 -35 т.

Умерен бизнес-риск

36 -50 т.

Умерен към завишен бизнес-риск

51 -65 т.

Завишен бизнес-риск

66 -80 т.

Висок бизнес-риск

81 -100 т.

 

Пример: 4,5 + 6 3 18 + 24 + 8 + 9+ 6 = 75,5 точки –

Умерен към завишен бизнес-риск

Приложение 3

 

ПОМОЩНИ ТАБЛИЦИ ЗА ОЦЕНКА НА БИЗНЕС-РИСКА И РИСКА ПО ОБЕЗПЕЧЕНИЕТО

1. ВЪНШНА СРЕДА

МИНИМАЛЕН

УМЕРЕН

УМЕРЕН КЪМ ЗАВИШЕН

ЗАВИШЕН

ВИСОК

-Стабилност на държав- ното управление и на икономическа политика.

-Отсъствие на резки колебания и промени в общественото доверие към управляващата сила/сили.

-Високи и устойчиви темпове на ИР, значи-телен приток на чуж-дестранни инвестиции, ниски макро-показатели - инфлация, бюджетен и търговски дефицит (безработица).

-Нормално обслужване на външния и вътрешен държавен дълг.

-Съществен напредък в политиката на доходите, бързо развитие на конкурентната среда, динамика в стокообо-рота и потреблението.

-Стабилни отношения с основните международ-ни финансови институ-ции, съществен напредък в процеса на евроинтеграция.

-Видимо развитие на пазара на банковите услуги, иновативни продукти, стабилност в доверието към сектора, нормална регулативна рамка. Разгръщане на кредитирането във всичките му форми. Растяща депозитна маса.

-Снижаване на диферен-циала между лихвените равнища по депозити и кредити.

-Активизиране на паричния и развитие на капиталовия пазар.

-Поява на рискове за държавното управле-ление и за икономи-ческата политика.

-Средни до ниски темпове на ИР, постоянен приток на чуждестранни инвес-тиции, поява на нестабилност в движението на някои макро-показатели-инфлация, бюджетен и търговски дефицит, безработица.

-Нормално обслужва-не на външния и вът-решен държавен дълг.

-Средни  резултати в политиката на дохо-дите, развитие на конкурентната среда, средна динамика в стокооборота и потреблението.

-Стабилни отношения с основните между-народни финансови институции, слаб напредък в процеса на евроинтеграция.

-Развитие на пазара на банковите услуги вкл. иновативни продукти, стабилност в доверието към сектора,  нормална регулативна рамка.

Слабо нарастване на депозитната маса, бавно развитие на капиталовия пазар.

-Ниски рискове за държавното управ-ление и за икономи-ческата политика.

-Нестабилни темпове на ИР, стагниращ приток на чуждестранни инвестиции, променливи макро-показатели - инфла-ция, бюджетен и търговски дефицит, безработица.

-Запазване на значи-телна дългова тежест.

-Слаби резултати в политиката на дохо-дите, неустойчивост на конкурентната среда, противоречи-ва динамика в стокооборота и потреблението.

-Поява на проблеми в отношенията с основните между-народни финансови институции, формален напредък в процеса на евро-интеграция.

-Забавено развитие на пазара на банкови услуги, тенденция към промени в регулирането на сектора.

-Нарастващи рискове за държавното управ-ление и за икономи-ческата политика, тенденция към не-стабилност в политическата конюктура.

-Ниски темпове на ИР, намаляващ при-ток на чуждестранни инвестиции; промен-ливи преобладаващо нарастващи стойнос-ти на някои макро-показатели - инфлация, бюджетен и търговски дефицит, безработица.

-Запазване на значи-телна дългова тежест

-Незначителни резул-тати в политиката на доходите; слабо развитие на конку-рентната среда; низходяща динамика в стокооборота и потреблението.

-Рестриктивни позиции на основни-те международни финансови институ-ции, несъществен напредък в процеса на евроинтеграция.

-Слабо развитие на пазара на банковите услуги, спад в общественото дове-рие, промени в регулирането на банковия сектор.

-Криза в държавно-то управление и икономическа политика.

-Отсъствие на ИР, незначителен при-ток на чуждестран-ни инвестиции, дестабилизирани макропоказатели (инфлация, бюдже-тен и търговски дефицит, безработи-ца, нарастване на дълговата тежест, срив в политиката на доходите), слаба конкурентна среда, намаляващ стокооборот и потребление.

-Провал на валутния борд, криза в отношенията с основните между-народни финансови институции, блоки-ране на процеса на евроинтеграция.

-Кризисни тенден-ции в банковия сектор, криза на доверието, макси-мално рестриктивно регулиране на банковата система.

 

2. ИСТОРИЯ И СОБСТВЕНОСТ НА КРЕДИТОИСКАТЕЛЯ

МИНИМАЛЕН

УМЕРЕН

УМЕРЕН КЪМ ЗАВИШЕН

ЗАВИШЕН

ВИСОК

-Дългогодишна исто-рия - над 7 г. много добра репутация и устойчиво развитие.

-Липса на негативно влияние от икономи-ческа или друга свързаност.

-Много добра финан-сова стабилност и добър имидж на мажоритарните собственици.

-Период на същест-вуване - 5 до 7 г., добра репутация и устойчиво развитие.

-Липса на негативно влияние от икон. и друга обвързаност.

-Добра финансова

стабилност и добър имидж на мажоритарните собственици.

-Период на същест-вуване - 3 до 5 г.

-Няма смущаваща информация относно икон. и друга свързаност.

-Няма смущаваща информация около репутацията на клиента, както и относно имиджа на мажоритарните собственици.

-При по-дълъг пери-од на съществуване - чести промени в структурата и/или съществени изме-нения в основния предмет на дейност.

-Период на същест-вуване - 1 до 3 г. При по-дълъг период на съществуване:

-Основателни съмнения относно репутацията или негативна зависимост поради икон. или друга свързаност.

-Има чести промени в структурата и/или съществени измене-ния в основния предмет на дейност.

-Откривани процедури по несъстоятелност.

-Период на същест-вуване до 1 г. При по-дълъг период на съществуване:

-Лоша репутация.

Открити процедури по несъстоятелност.

-Негативна зависи-мост от икон. или друга свързаност.

Нестабилно състояние на мажоритарните собственици.

 

3. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДЕЙНОСТТА И РЕАЛИЗАЦИЯ НА ПРОЕКТА.

МИНИМАЛЕН

УМЕРЕН

УМЕРЕН КЪМ ЗАВИШЕН

ЗАВИШЕН

ВИСОК

-Дейността е с много добри перспективи, фирмата има дълго-годишен опит в нея.

-Наличие на много добри технологии и инфраструктура, няма екологични проблеми.

-Много добро ниво на производствените мощности, годни за използване и за други производства.

-Осигурени доставки на стабилни цени, алтернативни сурови-ни и материали.

-Дейността има значение за национал-ното стопанство.

-Дейността е с добри перспективи, фирмата има опит в нея.

-Наличие на добри технологии и инфраструктура, няма екологични проблеми.

Добро ниво на производствените мощности, годни за използване и за дру-ги производства.

-Достъпност и заменяемост на суровини и материали на приемливи цени.

-Дейността е с неясни перспективи, фирмата има опит в нея.

-Използваните технологии и производствени мощности са в голя-ма степен морално и физически остарели.

-Зависимост на доставките на суровини и материали от малко на брой доставчици.

-Дейността е в спад. Кратък опит на кли-ента в този бизнес.

-Технологичните и производствени мощности са остарели. Има еколо-гични проблеми.

-Доставките са неритмични и при силно променливи цени.

-Специфични суро-вини и материали, които не могат да бъдат заместени.

-Криза в дейността. Нов бизнес за клиента.

-Няма информация за производствени-те мощности и технологии на клиента.

-Големи екологични проблеми с опасност от спиране на производството.

-Опасност от пре-късване на достав-ките или има силна зависимост от един или няколко достав-чици като суровини-вините и материали-те не могат да бъдат заместени с други.

 

4. ПАЗАРНИ ПОЗИЦИИ

МИНИМАЛЕН

УМЕРЕН

УМЕРЕН КЪМ ЗАВИШЕН

ЗАВИШЕН

ВИСОК

-Разширение на пазарите.

Продажби на утвър-дени продукти в нас-тоящи пазари.

-Стабилни пазарни позиции, монополист.

-Силно нарастване на продажбите.

-Наличие на договори за реализация с надеждни партньори.

-Няма зависимост от малък брой клиенти.

-Високо качество на продукцията.

-Много добра ценова политика, задълбоче-но проучване на пазара.

-Стабилно присъст-вие на пазара с възможности за разрастване.

-Много добри позиции спрямо конкуренцията.

-Увеличение на продажбите.

-Наличие на догово-ри за реализация - минимум за 50% от планираното производство или търговски оборот.

-Няма зависимост от малък брой клиенти.

-Добро качество на продукцията.

-Добра ценова поли-тика, проучване на пазара.

-Завоюване на нови пазарни ниши - про-даване на утвърдени продукти на нови пазари.

-Ограничени пози-ции на пазара. Кон-курентноспособен.

 -Слабо увеличение на продажбите.

-Има договори за ре-ализация, но за под 50% от планираното производство или търговски оборот.

-Добро качество на продукцията.

-Променлива ценова и пазарна политика поради обективни причини.

-Най-общо познава-не на пазара.

-Реализация на нови продукти на същест-вуващи пазари.

 -Силна конкуренция.

-Загуба на пазарни позиции.

-Спад на продажбите.

-Няма договори за реализация.

-Зависимост от малко на брой клиенти.

-Задоволително качество на продукта

-Променлива ценова политика поради обективни причини.

-Нереалистична пазарна политика и слабо познаване на пазара.

-Реализация на нови продукти на нови пазари.

-Дълготрайна загуба или липса на пазар-ни позиции.

-Много силна конкуренция.

-Силен спад на продажбите.

-Няма договори за реализация.

-Силна зависимост от малко на брой клиенти, които са с финансови затруднения.

-Продукцията не отговаря на стандартите.

-Нереални цени.

-Непознаване на пазара.

 

5. ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С БАНКИ И ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ

МИНИМАЛЕН

УМЕРЕН

УМЕРЕН КЪМ ЗАВИШЕН

ЗАВИШЕН

ВИСОК

-Извършва изцяло или по-голямата част от разплащанията си чрез банката.

-Редовно и без забава предоставя изисквани те от банката документи и фин. информация.

-Ползва се с доверие то на стабилни банки, изразено чрез предоставени кредити от тях и/или добри референции.

-Обслужва коректно и без забава задълже-нията си към други финансови и държав-ни институции.

-Извършва по-голямата част от разплащанията си чрез банката.

-Обслужва коректно задълженията си към държавата и други финансови институции.

-Предоставя изискваните от банката документи със забава до 10 дни.

-Определени свои разплащания извършва чрез банката.

-Допускани са просрочия по задължения за плащане до 30 дни към държавни и други финансови институции.

-Предоставя изискваните от банката документи със забава до 30 дни.

 

-Допускани са просрочия по задължения за плащане над 30 дни към банката или държавни институции.

-Нередовно и непълно предоставя изискваната от банката финансова информация и документи.

-Често сменя обслужващите банки.

-Отказва да извършва разплащанията си чрез банката.

-Допускани са систематично просрочия, като съществуват и в момента просроче-ни дългове към държавата и други финансови институции.

-Не предоставя изискваната от банката информация и/или предоставя невярна информация.

 

 

6. КАЧЕСТВО НА МЕНИДЖМЪНТА

 

МИНИМАЛЕН

УМЕРЕН

УМЕРЕН КЪМ ЗАВИШЕН

ЗАВИШЕН

ВИСОК

-Отлични познания и над 5 г. опит в управлението.

-Отлични умения за работа с колектив и за вземане на решения.

-Много висок образователен ценз.

-Професионален опит и умения в областта на производството, продажбите и финансите.

-Добри познания и до 5 г. опит в управлението.

-Добри умения за работа с колектива и за вземане на решения.

-Висок образователен ценз.

-Опит в областта на производството, продажбите и финансите.

-Задоволителни познания и до 3 г опит в управлението.

-Епизодични затруднения в работата с колектива и при провеждане на взети решения.

-Недостатъчно висок образователен ценз.

-Недостатъчен опит в областта на произ- водството, продаж- бите и финансите.

-Слаби познания и до 1 г. опит в управлението.

-Чести затруднения в работата с колектива и при провеждане на взети решения.

-Нисък образователен ценз.

-Липса на опит в областта на производството, продажбите и финансите.

-Ръководството е с неподходяща квалификация за съответния бизнес, без опит в бранша.

-Много нисък образователен ценз.

-Няма данни за ръководителите на фирмата.

 

7. ВИД НА КРЕДИТА

МИНИМАЛЕН

УМЕРЕН

УМЕРЕН КЪМ ЗАВИШЕН

ЗАВИШЕН

ВИСОК

-Средносрочен - до 2г

-Срочността на кредита отговаря на трайността на придобивания с него дълготраен актив.

-Достатъчност на кредита. Наличие на алтернативни източници на финансиране.

-Участие на клиента със собствени средства.

-Размер на кредита - до 2% от собствения капитал на банката.

-Средносрочен до 2г

-Срочността на кредита отговаря на трайността на придобивания с него дълготраен актив.

-Достатъчност на кредита. Наличие на алтернативни източници на финансиране.

-Размер на кредита - до 5% от собствения капитал на банката.

 

-Средносрочен до 3г

-Срочността на кредита незначително не отговаря на трайността на придобивания с него дълготраен актив.

-Достатъчност на кредита.

-Размер на кредита - до 10% от собствения капитал на банката.

-Дългосрочен до 5 г.

-Финансиране на краткотрайни активи с дългосрочен кредит

-Недостатъчност на кредита - търсене на алтернативни източници на кредитиране.

-Размер на кредита - до 15% от собствения капитал на банката.

-Дългосрочен над 5г

-Финансиране на дълготрайни активи с краткосрочен кредит.

-Недостатъчност на кредита.

-Размер на кредита - над 15% от собствения капитал на банката.

 

8. ОБЕЗПЕЧЕНИЕ

МИНИМАЛЕН

ЗАВИШЕН

ВИСОК

-Процент на обезпеченост, отговарящ и дори над изискванията на банката.

-Бързоликвидно обезпечение.

-Няма други тежести върху обезпечението.

-Не се очаква сериозна промяна на пазарната му цена през срока на кредита.

-Наличие на пълно застрахователно покритие при надеждна застрахователна компания.

-Малки разходи по съхранението.

-Обезпечение до 25% под изискванията на банката.

-Бавноликвидно обезпечение.

-Има основания да се очаква чув-ствително занижение на пазарната цена през срока на кредита.

-Наличие на застрахователно покритие при компания, която не е сред първокласните (или на частично застрахователно покритие).

-Значителни разходи по съхранението.

-Обезпеченост значително под изискванията на банката.

-Пазар на предлаганото обезпечение липсва (или то е трудно реализуемо).

-Стойността на обезпечението може в голяма степен да бъде променена през време на кредита.

-Трудна прогноза за евентуални пазарни промени.

-Без застрахователно покритие.

-Много големи разходи по съхранението.

 

Приложение 4

ТБ БИОХИМ

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

към 31 декември 1999 и 1998

 

31.12.1999

 (хил. лв.)

31.12.1998 (хил. лв.)

АКТИВИ

 

 

Парични средства, ностро сметки и сметки в Централната банка

 

57,521

 

68,637

Предоставени ресурси и аванси на банки и други финансови институции

 

91,339

 

92,485

Държавни ценни книжа и други ценни книжа в оборотен портфейл

 

131,152

 

169,596

Кредити и аванси на клиенти, нетно

110,97

62,74

Вземания по начислени лихви и други активи

8,067

7,137

Капиталови инвестиции

436

395

Дълготрайни материални активи

24,846

27,62

Общо активи

424,331

428,61

ЗАДЪЛЖЕНИЯ

 

 

Задължения по споразумения за обратно изкупуване

21,276

7,171

Депозити от банки и др. финансови институции

13,927

29,842

Депозити от клиенти

357,625

366,983

Задължения по начислени лихви и др. задължения

4,921

12,344

Провизии за потенциални задължения и разходи

1,5

-

Общо задължения

399,249

416,34

СОБСТВЕН КАПИТАЛ

 

 

Основен капитал

16,757

16,757

Непокрита загуба (резерви)

-5,35

21,361

Печалба/загуба за годината

13,675

-15,848

Общо собствен капитал

25,082

12,27

Общо задължения и капитал

424,331

428,61

Приложение 5

ТБ БИОХИМ

ОТЧЕТ ЗА ПРИХОДИТЕ И РАЗХОДИТЕ

 

31.12.1999 г.

хил. лв.

31.12.1998 г.

хил. лв.

Приходи от лихви и други подобни

26,562

31,501

Разходи за лихви и други подобни

-5,431

-6,849

Нетна печалба от лихви

21,131

24,652

Приходи от такси и комисионни, нетно

9,246

7,63

Печалба (загуба) от операции с ценни книжа, нетно

 

3,222

 

-4,3

Печалба (загуба) от операции в чуждестранна валута, нетно

 

30,62

 

-13,28

Други приходи от дейността, нетно

1,738

2,92

Печалба (загуба) от преоценка на ценните книжа

 

6,048

 

-2,883

Провизии от загуби от кредити и други провизии

 

-17,834

 

-6,567

Общо административни разходи

-39,457

-37,383

Печалба (загуба) преди данъчно облагане

14,714

-29,211

Данъчни (разходни) приходи

-1,039

3,363

Нетна печалба (загуба)

13,675

-25,848

 

Приложение 6

ТБ БИОХИМ

ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

 

31.12.1999 г. хил. лв.

31.12.1998 г. хил. лв.

Нетен паричен поток от основна дейност

 

 

Нетна печалба (загуба)

13,675

-25,848

Загуба от кредити и други загуби

17,834

6,611

Намаление на стойността на дълготрайните активи

-863

-

Нереализирана печалба (загуба) от ценни книжа