 |
|
МАГИСТЪРСКИ ПРОЕКТ
На тема:
Разнообразие на пенсионните продукти при
задължителната пенсионна система
2007 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
ГЛАВА ПЪРВА. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА
ПЕНСИОННА СИСТЕМА
I. ИСТОРИЧЕСКИ ОБЗОР НА
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ПЕНСИОННИ СИСТЕМИ
2. СИСТЕМА НА ГЛОБАЛНОТО
ПОПЕЧИТЕЛСТВО
II. ЗАДЪЛЖИТЕЛНAТA ПЕНСИОННA СИСТЕМА
В БЪЛГАРИЯ
III. МЯСТО И РОЛЯ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА
ПЕНСИОННА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ
ГЛАВА ВТОРА. АНАЛИЗ НА ПЕНСИОННИТЕ
ПРОДУКТИ
I. ПЕНСИОННИ ПРОДУКТИ ФОРМИРАНИ НА
РАЗХОДНОПОКРИВЕН ПРИНЦИП
1. ПЕНСИЯ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И
ВЪЗРАСТ
2.1. Пенсия за инвалидност поради
общо заболяване
2.2. Пенсия за инвалидност поради
трудова злополука или професионална болест
4. ПЕНСИИ, НЕСВЪРЗАНИ С ТРУДОВА
ДЕЙНОСТ
4.1. Пенсия за военна инвалидност
4.2. Пенсии за граждански
инвалидност
4.3. Социални пенсии за инвалидност
II. ПЕНСИОННИ ПРОДУКТИ ФОРМИРАНИ НА
КАПИТАЛОВОПОКРИВЕН ПРИНЦИП
ГЛАВА ТРЕТА. ПРОБЛЕМИ И ВЪЗМОЖНИ
РЕШЕНИЯ ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ПЕНСИОННИТЕ ПРОДУКТИ
I. СЪЩЕСТВУВАЩИ ПРОБЛЕМИ И ВЪЗМОЖНИ
АЛТЕРНАТИВИ ПРИ РАЗХОДНОПОКРИВНИТЕ ПЕНСИОННИ ПРОДУКТИ
II. СЪЩЕСТВУВАЩИ ПРОБЛЕМИ И ВЪЗМОЖНИ
АЛТЕРНАТИВИ ПРИ КАПИТАЛОВОПОКРИВНИТЕ ПЕНСИОННИ ПРОДУКТИ
ИЗПОЛЗВАНИ ЛИТЕРАТУРНИ И
ИНФОРМАЦИОННИ ИЗТОЧНИЦИ
УВОД
Проблемите на
планетата днес са застаряващото население, безработицата, ниското ниво на
вноските и нарастващия брой на заетите в сивата икономика.
Демографските
проблеми и начинът, по който те рефлектират върху дългосрочното осигуряване, са
общи, както за страните с развита икономика, така и за страните в преход. В
много от тях се предприемат реформи, насочени към намаляване на пенсионния
товар и финансова стабилизация на осигурителните фондове. Дългосрочното
осигуряване или пенсионните системи, създадени преди много години от Бисмарк,
днес се нуждаят от драстични промени в съответствие с развитите икономики в
света. Статистически данни показват, че финансирането на социалното и на
пенсионното осигуряване вече е международен проблем. В повечето страни
пенсионирането става в по-ранна възраст, а около 80% от работещите в световен
мащаб живеят без пенсионно осигуряване. Старите системи не са създадени, за да
поемат големи групи от хора, които не работят. Те утежняват системата, защото
не правят никакви вноски.
В съвременните
пенсионни системи се вижда ясно тенденцията за повишаване на разходите – по-дълги периоди на изплащане,
увеличаване на броя на хората с право на пенсия, както и увеличаване на размера
й. В същото време пада раждаемостта. В световен план се очертава тенденция за
непрекъснато увеличение на разходите за социално осигуряване и на участието на
държавата с бюджетни средства.
Размерите на
вноските за пения се увеличават, отразявайки промените в демографската картина.
Демографските прогнози сочат, че към 2030 г. тежестта на работещите по
отношение на отчисленията в развитите страни ще се удвои. По данни на
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) в страните от
G7, разходите за пенсии от 6.7% от БВП ще достигне до 10.7% от БВП през 2030 г. Разходите за социално
осигуряване ще се повишат от 18.3% от БВП през 1990 г. до 25.5% през 2050 г. при реализиране на базовия
сценария. При по-бърз ръст те ще се увеличат до 23.7%, при по-нисък – до 30.4%.[1]
Това налага да се
търсят нови решения за подобряване финансовата организация на осигурителните
системи. Осигурените лица (в.т. число работодателите) търсят такива
осигурителни схеми, които да задоволяват и финансово да гарантират техните
потребности от социална защита и сигурност.
Актуалността
на разглежданата проблематика се свързва с възприетата нова система на пенсионно
осигуряване в Европейския съюз и в частност в България,
която система е свързана от една страна със задължителното пенсионно
осигуряване на работниците и служителите, а от друга тя се изгражда на
доброволния влогов принцип. При него всеки доброволно внася т.нар. вноски за
социално и пенсионно осигуряване, които финансови средства индивидуално се управляват
от пенсионните дружества, носят доход на индивида и са гарантирани с цел
получаването на допълнително пенсионно заплащане при настъпване на
осигурителния случай. Те са известни в практиката като система на пенсионно
осигуряване с дефинирани социални вноски. Подобна стратегия преди години беше
възприета и в България по отношение т.нар. три стълба на социалното
осигуряване. Актуалността на проблематиката се поражда и от развитието на
пенсионното осигуряване в Европейския съюз, както и по отношение процесите на
глобализация, които рефлектират по отношение управлението на дефинираните
/индивидуалните финансови вложения на осигуряващите се/ осигурителни вноски.
Актуален е проблема с т.нар. предлагане на финансови услуги под един покрив или
стратегията “Allfinanz”. Тя има пряко отношение към доверителното
управление на осигурителните вноски на лицата, като гарантира стабилност в
инвестиционните решения и доверие в системата на доброволното пенсионно
осигуряване. Тази система и стратегия позволява събраните осигурителни вноски
да се инвестират в собствени финансови институции под този финансов покрив,
както и чрез помощта на банкови институции да се вложат в ликвидни и
високодоходни инвестиции с цел по-добра възвръщаемост. Това определя в основна
степен проблемите, свързани с доизграждането и усъвършенстването ефективността
на системата за социално осигуряване с дефинирани вноски.
……………………………………
2. СИСТЕМА НА ГЛОБАЛНОТО
ПОПЕЧИТЕЛСТВО
Ползите от продуктите и услугите на глобалното попечителство
и преимуществата от използването на глобална попечителска банка с пълен набор от услуги
Едно от основните
задължения на администраторите на пенсионни фондове е да защитават и съхраняват
активите на пенсионните фондове и да ги инвестират благоразумно единствено за
благото на участниците във фонда и техните наследници. Освен това,
администраторите на пенсионни фондове отговарят за ежедневния контрол и
управление на всички аспекти на пенсионния фонд. Това включва приемането на
вноски и тяхното разпределяне, изчисляване и изплащане на обезщетенията,
инвестиране на активите на фонда, съхраняване на активите, счетоводство и
отчетност, обучение на членовете и маркетинг, обслужване на клиенти и спазване
на изискванията на надзора. В много отношения, те официално или неофициално
изпълняват ролята на попечители на фонда.
С много малко
изключения, общоприетата практика на пенсионноосигурителните дружества в
България е да установяват взаимоотношения с редица попечители. Изпадането в
несъстоятелност на банките в миналото и други икономически проблеми са довели
до създаването на атмосфера на опасение и предпазливост, а оттам идва и нуждата
от изключително внимателен подход и добро управление на риска. Разпределянето
на активите на пенсионните фондове се разглежда като изключително подходящ
метод за намаляване на риска.
При
пенсионноосигурителните дружества в България понастоящем процесът на
разпределяне и изпълнение на задълженията, като че ли е концентриран вътре в
самите дружества и по-конкретно в борда на директорите и служителите.
Ограничено е ползването на външни експерти, като например мениджъри на парични
средства, попечителски банки, индустриални консултанти и други финансови
посредници. Според пенсионноосигурителните дружества, в момента не съществува нужда
от наемане на външни експерти за оперативните функции и това е поради малкия им
размер, ограничения обем на извършваните дейности и свързаните с това разходи.
Що е
глобалното попечителство и кой предоставя глобални попечителски услуги? Глобалното попечителство
представлява пълен набор от финансови услуги, предоставяни от големи
мултинационални банки в полза на пенсионноосигурителните дружества. Основните
услуги включват, но не се ограничават до следното – обработване на сделките и
съхраняване на ценните книжа, събиране на доходи, водене на счетоводство и
отчетност в различни валути, събиране на доходи в различни валути, корпоративни
действия и възстановяване на данъци, ежедневно управление на пари (STIF), както
и електронно прехвърляне на интегрирана информация посредством онлайн системи и
достъп до мрежата. Другите услуги, предлагани от попечителските банки се считат
за специализирани или услуги с допълнителна стойност. Те включват – даване на
ценни книжа под наем, консултантски услуги по анализ оценка на резултатите,
контрол върху спазването на законовите изискванията и отчитане на сметките в
офшорни зони, специализирано управление на парични средства, управление на
портфейли, високо специализирани попечителски услуги и изплащане на
обезщетения.
………………………………………
II. ЗАДЪЛЖИТЕЛНAТA ПЕНСИОННA СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ
Пенсионните
системи са една от сферите на обществено-икономическия живот на страните-членки
на Европейския съюз (ЕС) в която водещо място имат националните политики и законодателства.
Същевременно на равнище ЕС се прилага открития метод на координация в областта
на пенсионната политика, който включва съгласие по общите цели, включването им
в националните пенсионни стратегии и периодично наблюдение върху напредъка в
постигането на целите на базата на общоприети индикатори. Тези дейности се
възприемат като част от процеса на взаимно обучение и имат за цел да
подпомогнат страните-членки в разработването на техни национални стратегии за
постигането на адекватно и финансово устойчиво пенсионно осигуряване в
дългосрочен период. Основните области в които са формулирани единадесет
общоприети цели на пенсионната политика са свързани с адекватността на
пенсиите, финансовата устойчивост на пенсионните системи и модернизацията на
пенсионните системи в отговор на променящите се потребности на икономиката,
обществото и индивидите.
Пенсионните
системи в страните-членки на ЕС са изправени пред сериозни проблеми, породени
от общата тенденция на застаряване на населението в тази част на Европа и
влошаване на съотношението между работещите и пенсионерите. Протичащите
демографски процеси поставят на изпитание финансовата устойчивост на
традиционните разходопокривни пенсионни системи. Прогнозите на Комитета по
икономическа политика показват, че въпреки извършените пенсионни реформи през
90-те години на миналия век, застаряването на населението ще доведе в повечето
страни-членки на ЕС до нарастване с 3-5 процентни пункта от брутния вътрешен
продукт на разходите за публичните пенсии в следващите десетилетия. Това налага
развитието на капиталовата част на пенсионните системи, която осигурява
допълнителни източници на пенсионен доход. Голяма част от провежданите
пенсионни реформи целят да насърчат развитието на частно управлявани пенсионни
схеми, които да поддържат общата адекватност на пенсионните системи в условията
на намаляващ коефициент на заместване на доходите от пенсиите, изплащани от
публичната част на системата.
Многостълбовата
архитектура на пенсионната система е общоприет модел в Европейския съюз. В
рамките на тази обща рамка съществуват значителни различия между пенсионните
системи на страните-членки по отношение на ролята на отделните стълбове,
участието на работодателите и финансовите институции, видовете пенсионни
планове, дизайна на пенсионните плащания и др.
Първото
предизвикателство пред пенсионноосигурителния бранш и пред институциите,
провеждащи политиката и регулациите в допълнителното пенсионно осигуряване у
нас е намирането на точното съответствие/ кореспонденция между отделните елементи
на българската система и елементите на пенсионните системи на страните-членки
на ЕС. Трудностите при практическото решаване на задачата за установяване на
съответствието произтичат преди всичко от принципните разлики между българския
пенсионен модел и възприетия в по-голямата част на ЕС модел на пенсионно
осигуряване.
Както е известно
през 1999-2000 г. у нас беше осъществена системна по своя характер пенсионна
реформа с която се въведе тристълбовия пенсионен модел на Световната банка.
Този модел има своя действащ прототип в страните от Латинска Америка и е
възприет от редица централно и източно европейски страни. След голямото
разширяване на ЕС през 2003 г. този модел навлиза и в ЕС чрез пенсионните
системи на новоприети страни като Полша, Унгария, прибалтийските държави и др.
Традиционният
европейски пенсионен модел, разпространен преди всичко в старите страни-членки
на ЕС, също се базира на три стълба/нива, слоеве, но влага различно съдържание
в тях. Първият стълб обхваща законоустановените (statutory) пенсионни схеми,
вкл. и законоустановените частноуправлявани пенсионни схеми. Професионалните
(occupational) пенсионни схеми съставляват втория стълб на европейския
пенсионен модел. През 2002 г. завършва изграждането на тази тристълбовата
пенсионно-осигурителна система в България.
……………………………………
II. СЪЩЕСТВУВАЩИ ПРОБЛЕМИ И ВЪЗМОЖНИ АЛТЕРНАТИВИ ПРИ
КАПИТАЛОВОПОКРИВНИТЕ ПЕНСИОННИ ПРОДУКТИ
Държавната
разходно-покривна система, все още преобладаваща в България, е класически пример
за обещание, което може би няма да бъде изпълнено. Несигурността на обещанието
обаче едва ли може да бъде осъзнато от всички; по-скоро повечето участници в
системата наистина очакват доход на старини, дори ако не са спестявали, докато
са работили. Те очакват, че бъдещото поколение ще създава богатство, което ще
раздели с тях, точно както те сега разделят създадената от тях стойност със
сегашните пенсионери. Това е очакване за бъдещ доход и бъдещо потребление,
което не се основава на сегашно спестяване. Тъй като спестяването по дефиниция
е отложено потребление, разходно-покривната система не е система за спестяване.
Спестяването в истинския смисъл е отлагане на потребление, което се изразява в
увеличени възможности за създаване на богатство в бъдеще. Това е източникът на
т.н. икономически растеж и съответно постепенно увеличаване на богатството.
Спестяването обаче е винаги вече създаден доход и никога обещание за създаване
на доход.
Очакването
за държавна пенсия значително намалява стимулите на хората за реално спестяване
на доход и следователно за инвестиране в нови възможности за създаване на
богатство. Добър макроикономически пример дава приватизацията на пенсионната
система в Чили например, където общите спестявания като дял от общия доход
нарастват значително. Казано накратко, сегашната пенсионна система в България
има негативен ефект върху спестяванията, инвестициите и увеличаването на
богатството. Разбира се, хората имат избор между потребление днес и потребление
утре във всеки един момент; те правят този избор на основата на очаквани бъдещи
възможности за харчене. В случая със системата на НОИ този избор се прави на
фалшива основа: вместо това да е избор за харчене в различно време на вече
създаден доход, този избор включва и обещанието, че бъдещото богатство - още
несъздадено - ще е достатъчно за всички и тези, които го създават ще са готови
да го поделят на солидарен принцип.
Икономическата
логика ни показва, че задължителното държавно пенсионно осигуряване – или както
го наричаме за краткост данък "пенсия" – означава национализиране на
доход и намаляване на разполагаем доход в стопанството. Преди всичко обаче това
е търсене на доброволна солидарност на малцинство, което може да се осигурява
само, с мнозинство, което не може. Явно се счита, че това може да стане само
при посредничеството на държавата. Само че изземването на доход от текущото
потребление и инвестициите се отразява на стопанското равнище като по-нисък
потенциал за растеж, т.е. по-малко възможности за финансиране на каквато и да
било – задължителна или доброволна – солидарност. С други думи, вноските в
разходно-покривната пенсионна система, които отиват за safety net, вероятно са
по-малко от доброволната солидарност, която би възникнала без НОИ.
……………………………………
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Динамичните
промени в икономическата и политическата среда в съвременния свят налагат
необходимостта от реформи на публичните пенсионни системи в много държави.
Особена роля за изостряне на проблемите изигра рецесията през 70-80 години,
която засегна значително устоите н а пенсионното осигуряване в редица развити
западни държави. Демографските промени в посока на застаряване на населението,
които се наблюдават в повечето страни водят до все по-голямо социално
осигурително натоварване на настоящото и следващите поколения в работоспособна
възраст. Миграционните процеси, резултат от засилените процеси на интеграция и
глобализация в света също влияят в неблагоприятна посока върху възрастовата
структура на страните с висока емиграция. Икономическите кризи, безработицата и
промените във формите на икономическата активност на населението намаляват
финансовата стабилност на задължителните системи за пенсионно осигуряване
В основата на
преустрояването и на икономиката, и на обществата във всички страни от
Централна и Източна Европа, включително и България,
са залегнали едни и същи принципи, едни и същи универсални методи за
реформиране на икономиката, основани на доброволно отваряне на националните
икономики към външния свят, на либерализация на цените, макроикономическа
стабилизация, базирана на твърда монетарна политика и приватизация на
държавната собственост. Така или иначе, тези универсални изисквания, които са
доминантни в политиката на Международния валутен фонд и Световната банка,
изиграха едва ли не определяща роля в избора на стратегия за пенсионната
реформа.
С проведените
през 2000 г. реформи в българската социално-осигурителна система бе въведен
тристълбов модел на пенсионно осигуряване. По този начин разходно-покривната
система бе допълнена с капиталовонатрупваща в лицето на допълнителното
пенсионно осигуряване. Тази промяна е изцяло в съответствие с протичащите в
цяла Европа процеси на реформиране на пенсионните системи вследствие на
демографските проблеми, които изпитват почти всички страни на стария континент.
Българските пенсионни фондове се развиват в условията макроикономическа
стабилност, което се отразява благоприятно и на тяхното финансово здраве.
По този начин в
България бяха формирани втория и третия стълб в пенсионното осигуряване функциониращи
на капиталовонатрупващ принцип, а нашата страна, стана третата от източна
Европа след Унгария и Полша, в която успешно се развива тристълбова пенсионна
система. Първите години след извършените промени се отличават със стабилност в
сектора, както по отношение на натрупването на активи от страна на пенсионните
компании така и по отношение на реализираната от тях доходност. Бързото
нарастване на активите на пенсионните фондове поставя под натиск портфейлните
мениджъри, които трябва да намерят подходящи инструменти за инвестирането на
тези средства. Този факт, както и ефективността в сектора до голяма степен ще
предопределят по-нататъшната либерализация на дейността на пенсионните фондове.
Тези процеси най-вероятно ще се проявят в годините след 2007, когато България
стана част от единния пазар на Европа.
……………………………………
ИЗПОЛЗВАНИ ЛИТЕРАТУРНИ И
ИНФОРМАЦИОННИ ИЗТОЧНИЦИ
1. Гочев, Г., Б., Манов, Социално осигуряване, изд. „Тракия-М”, С., 2001.
2. Георгиев, З. и колектив, Икономика и организация на социалното осигуряване, Варна, 1988.
3. Георгиев, З. и колектив, Теория на социалното дело, Свищов.
4. Димова Д, Социална политика и социално осигуряване, София, 1993.
5.
Неновски,
Н.; „Свободните пари. Въпроси на икономическата теория”; Акад. Изд. „М.
Дринов”; С.; 2001.
6.
Николов,
Н.,”Финансови изчисления”; Част І,ІІ; изд. ”Стопанство” УИ; 1997.
7. проф. Монкиевич, Ян, „Полският финансов сектор в преходния период: наблюдения”, www.knuife.gov.pl.
8. проф. Монкиевич, Ян, „Застрахователната и пенсионната система в Полша не се различава съществено от българската”, в-к „Застраховател” от 23 Февруари 2006 г.
9. Павлов, Н., Осигурителни схеми, Свищов, 2005.
10.
Павлов, Н.,Социално
осигуряване, Свищов, 1998.
11.
Шопов, Д., Л. Стефанов, М.
Паунов, Л., Дулевски, Икономика на труда, изд. „Тракия – М”, С., 2002 г.
12. Шопов, Д., М. Атанасова, Управление на човешките ресурси, т. 1, изд. „Тракия-М”.
13. в-к „Застраховател”, бр. 6, 30 март – 13 април, 2005 г. Раздел „Осигуряване”, стр. 5 Българският пенсионен модел е „бялата лястовица” на реформите”.
14. Регулация на частните пенсионни схеми с дефинирани вноски в България”: Джон Уилкин, F.S.A., M.A.A.A., декември 2000.
15. Социалноосигурителната система в България – Предложение за модел на осигуряването по втори и трети стълб’: Октавио Рохас-Мухика, AVA, март 2003.
16. Пазарът на анюитети и въпроси на политиката в реформиращите се социалноосигурителни системи”. – Естел Джеймс.
17. Анюитети: основни проблеми’: Михаел Оржак, доклад, изнесен пред годишната конференция на Националната асоциация на пенсионните фондове във Великобритания, май 2000 г.
18. Пенсионноосигуриетлните системи на базата на индивидуална капитализация’ – Андрес Керн, консултант, проект “Пазар на труда” към ААМР, май 2003 г.
19. Преоткриване на анюитетите’: Майк Уодсуърд, Алек Финдлатер, Том Бордмън – доклад, представен пред “Staple Inn Actuarial”, 16 януари 2001 г.
20. Директива на Европейския парламент и Съвета на Европа за дейността и надзора над институциите, предлагащи професионално пенсионно осигуряване, ноември 2002.
21. Българско актюерско дружество – предложения за промени в ЗДДПО, касаещи актюерските практики. http://www.zastrahovatel.com
22. http://www.easibulgaria.org/docs/market-and-state/pension3.doc
23. www.pension.bg/OLDSITE/pension1/en/publicat/
24.
Davis,
E. Philip (2002); “Pension Fund Management and International Investment – A
Global Perspective”
25.
Hu,
Yu-Wei (2005); “Pension Fund Investment and Regulation – A Macro – Study”
26.
Davis,E.
P., Hu, Yu-Wei (2004) “Is there a link between pension fund assets and economic
growth? A cross country empirical study.”
27.
Blake,
D., (1999) “Financial System Requirements for Successful Pension Reform”
28.
Galer
Russel; “Prudent Person Rule – Standard for the Investment of Pension Fund
Assets”
29.
Актюерски доклад на НОИ за 2006 г.
Темата е изготвена 2007 г.
Темата съдържа таблици.
Данните в темата са за периода 2003-2006
г.
Ключови думи:
задължителна пенсионна система, модели пенсионни системи,
система на глобално попечителство, пенсионен продукт, разходопокривен принцип,
капиталовопокривен принцип, пенсия за осигурителен стаж и възраст, пенсия за
инвалидност – поради общо заболяване и поради трудова злополука, наследствена
пенсия, пенсия за военна инвалидност, пенсия за гражданска инвалидност,
социална пенсия за инвалидност, персонална пенсия, доброволно пенсионно
осигуряване (ДПО), задължително пенсионно осигуряване (ЗПО),
пенсионноосигурителни дружества, универсален
пенсионен фонд, професионален пенсионен фонд (ППФ), доброволен пенсионен понф
(ДПФ)
]]>
