Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Публични >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (120 лв)  96.00 лв Нова цена!


СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ „ДИМИТЪР А. ЦЕНОВ” – гр. Свищов

МАГИСТЪРСКИ ПРОЕКТ

на тема:

„Инфлация и инфлационна обезценка на парите в България по време на валутен борд”

2009 г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Въведение. 3

1. Инфлационните процеси в началото на прехода. 5

2. Същност и фактори на инфлацията. 6

2.1. Фактори породени от страна на предлагането (производството), 7

2.2. Фактори и причини, които стоят от страна на търсенето:. 7

2.3. Социално – икономически последици от инфлацията:. 9

2.4. Борба срещу инфлацията – мерки и подходи. 11

3. Инфлация при преход към пазарна икономика. Общ вариант и модел на ценово поведение при прехода. 12

4. Същност и специфика на инфлационните процеси в България в първия период от прехода от планова към пазарна икономика (1989 – 1997 г.). 18

4.1. Българската икономика в началото на прехода (1989 – 1991 г.). 18

4.2. Българската икономика след първите години на прехода (1992 - 1996 г.)  20

4.3. Повратна точка - кризата от зимата на 1996 – 1997 г. 23

4.4. Социално – икономически последици от инфлацията пред първия период на прехода до 1997 г. 26

5. Българската икономика и инфлационните процеси в годините след въвеждането на Валутен борд  1997 – 1998 г. 27

5.1. Възстановяване и растеж. Инфлацията във втория период от прехода (1997 - 2002)  30

5.2. Макроикономическа политика и инфлация през периода 1999 - 2001 г. 32

5.3. Макроикономическа политика и инфлация през периода 2002 – 2003 г. 32

5.4. Макроикономическа политика и инфлация през периода 2004 – 2005 г. 33

6. Индексирането като пряк начин за регулиране на доходите на населението при инфлация. 36

6.1. Индексиране на работните заплати, пенсии, социални помощи      и инфлацията в България. 37

Заключение. Основни изводи и препоръки. 43

Използвана литература. 46

Приложения. 47

 

            Въведение

Икономическото развитие на България преминава през два основни периода на промени и на преход от планова към пазарна икономика. При анализирането на общата икономическа постановка, неимоверно внимание трябва да се обърне на всеки един от тези периоди. Разпадането на държавите от Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) през 1989 година предначертава общите посоки на развитие на страните от СИВ и само умелата и правилна политика на правителствата, съчетана с пазарните механизми ще доведе до успешен край реформите в българската икономика и развитието й като демократична и пазарна икономика. Осъществяването на самия преход е трудна и непосилна задача за голяма част от българските управници, някои, водени от желанието си за бързи и радикални промени, които довеждат до нови и нови кризи и задълбочаване на проблемите, други – свързани с желанието си за нов държавен монопол и създаване на планова държава на принципа на хибридното устройство при внедряване на пазарни принципи в нова планова икономика.

Икономическото развитие е белязано, както с бързо и прогресивно развитие, така и с множество неуспехи в политиката на преходните правителства от 1989 година до днес. Редица от предпоставките за икономическите кризи са явни недостатъци в политическото управление и идеи на съответните правителства. Някои, водени от амбициите си за успех водят до фатални грешки, фатални за цялата икономика. Не е за подценяване и факта, че все още икономиката на страната ни не е достигнала пълната си икономическа мощ от 1989 г. и този преход  се явява едно стабилизиране до изходни за икономиката нива. Големи грешки, българските правителства допускат по отношение бавната либерализация на цените, по отношение бавната и скрита приватизация, по отношение управлението на държавния дълг и БВП, на два пъти инфлацията се покачва до хипер равнища, което също е в резултат от неразумна  парична и кредитна политика. Плавният преход, който страната ни трябва да извърши,  няма допирни точки с този на държавите от бившия СИВ дори и по отношение придобиване на опит.

Страните при разпадането на Съвета тръгват по един и същи път с едни и същи неизвестни, но голяма част от тези държави преодоляват икономическите си проблеми и тези, свързани с преустройството на икономиката още в първите години, докато България се колебае по този път с ясната носталгия към плановото стопанство  и опитите й да намери правилен път за съчетаването на планова и пазарна икономика и грешките от това, които са негативни за цялата й икономика.

Въвеждането на Валутен борд през 1997 г. коренно променя структурата на работа на българската икономика в процес на нейната стабилизация. Строгите рестриктивни мерки на МВФ и БНБ, действайки като Централна банка, имат значение за намаляване  и ограничаване на инфлацията, на бюджетния дефицит, спиране на неразумното кредитиране на губещи държавни предприятия и водене на стабилна макроикономическа политика на подем. България за първи път през този период отбелязва и постоянен седемгодишен ръст на БВП и на икономиката като цяло.

................................................................................................................................

1. Инфлационните процеси в началото на прехода.

Историческият опит, включително и опитът на страните от Източна Европа, показва, че е трудно, ако не и невъзможно да се избегне инфлацията при прехода от централно планирана към пазарна икономика. Важно е обаче да се подчертае, че тази инфлация не е породена от самия преход, а е следствие от старата система на стопанисване.

До 1989 г. да се говори и пише, че в България има инфлация е табу. Всъщност тя съществува, но цензурата не допуска да се появи какъвто и да било намек за нейното проявление. Впоследствие действителността показва, че наложеното мълчание по проблемите на инфлацията е напълно безсмислено.

Инфлацията е основен дял от макроикономиката. Тя е показател за състоянието и развитието на икономиката на всяка страна в даден момент. Инфлацията е спад в покупателната способност на парите, която се изразява в повишаване на общото ниво на цените на стоките и услугите[1]. Макроикономиката разглежда инфлацията като сложно многофакторно явление, което се обуславя от фактори, породени както от търсенето, така и от предлагането. В зависимост от размера си тя се класифицира на: умерена, галопираща и хиперинфлация. С увеличаване на инфлацията се обезценяват парите, преразпределя се БВП, настъпват безредици в паричното обръщение и платежните отношения. Изобщо инфлацията е явление, което влияе неблагоприятно върху икономика на всяка страната. Всички тези неблагоприятни последици налагат активна борба срещу нея. В макроикономиката се използват няколко основни механизма за ограничаване на инфлацията. При тежки икономически кризи, когато е налице хиперинфлация, се прибягва до нулификация на парите. Според други, основата при провеждане на антиинфлационна политика е контрол върху заплатите и цените. Тази мярка е съпроводена от два подхода – на социалното договаряне и японския подход[2]. Друго решение за ограничаване на инфлацията е метода на “скъпите пари”. Това е ефикасно решение за борба с инфлацията, което обаче трябва да се прилага с голяма прецизност

................................................................................................................................

2. Същност и фактори на инфлацията.

Старата парична реформа разглежда инфлацията като еднофакторно явление, т.е.  като явление породено единствено от злоупотребата с паричния механизъм въобще и паричната емисия по-конкретно[3]. Съвременната парична теория третира инфлацията като сложно и многофакторно явление, което се обуславя и от:

 2.1. Фактори породени от страна на предлагането (производството), а именно:

а) повишено търсене на фактори на производството, което обуславя нарастването на цените им, а с това и на разходите на производството, а чрез тях и на продажните цени.

б) поскъпване на вносните стоки – вносна инфлация.

в) калкулиране в цените на прекалено висока или спекулативна печалба.

г) делът на бюджета в БВП и въздействието му върху производството, което често пъти е неадекватно на пазарните изисквания.   

д) рязко съкращаване (спадане) на производството и вноса.

 2.2. Фактори и причини, които стоят от страна на търсенето:

а) големите държавни разходи за инвестиции и задоволяване текущото потребности на социалната сфера.

б) нарастването на експорта с по-бързи темпове от динамиката на вноса и на БВП, което води до ограничаване на предлагането на стоки и слуги на вътрешния пазар[4].

Съществено влияние върху инфлацията оказва фискалната и преди всичко кредитната политика на държавата, чрез която част от заемния капитал на нацията се използва от нея, предимно за непроизводителни цели.

Всички посочени основни фактори обуславят развитието и равнището на инфлация, която се класифицира на:

-         умерена (до 10%);

-         галопираща  (20-100-200 %);

-         хиперинфлация (Германия през 1920 – 1923 г. Япония и Унгария след Втората световна Война и повечето латиноамерикански стани през последните десетилетия).

 Колкото инфлацията е по-голяма, толкова в по-голяма степен се обезценяват парите, разстройва се паричното обръщение, внасят се смущения и несигурност в платежните отношения. Освен това тя води до преразпределение на БВП и обединяване на повечето слоеве от населението, с изключение главно на тези, които произвеждат стоки и оказват услуги.

................................................................................................................................

6. Индексирането като пряк начин за регулиране на доходите на населението при инфлация.

Основния регулативен механизъм на отношението  между инфлацията и доходите е индексирането на доходите с по-нисък процент от процента на нарастването на инфлацията (приема се, че тя не може да бъде прекратена и затова се налага да бъде подхранвана с все повече обезценявани пари и реално спадащи доходи). Парадоксът на повишаването на доходите при икономически спад и инфлация се мотивира главно със социални съображения и се осъществява от Правителството[5]. 

Индексирането на доходите в зависимост от инфлацията защитава в известна степен само част от текущо получаваните, но не и получените в миналото, превърнали се в спестявания. Нарастващите текущи доходи при икономически спад поощряват инфлацията. Тя унищожава и част от спестените, които не са достатъчно защитени и от лихвите по спестовните влогове. Възниква парадокс. Като подхранва инфлацията, индексирането на текущите доходи се превръща в средство за понижаване на покупателната сила на всички доходи на населението. То изпълнява противоречива роля като средство за социална защита на доходите и за развитие на инфлацията, която непрекъснато подкопава тази защита. Причината е в това, че изменението на доходите  е в почти пълна зависимост от инфлацията, а не от изменението на икономическата ефективност, по-точно от производителността на труда и на обема на произведената и предложена на пазара стокова продукция При променена в тази насока стратегия по отношение на доходите темповете на инфлация ще спаднат и ще се създадат силни стимули за увеличаване на заетостта и по-ефективен труд

................................................................................................................................

Заключение. Основни изводи и препоръки.

“България разполага с правилната макроикономическа политика, която ще и позволи да запази макроикономическата стабилност и да се радва на силен и устойчив растеж…Решимостта да на правителството да действа предпазливо, но в същото време да провежда гъвкава фискална политика, съчетана със сериозен банков надзор, ни правят уверени, че макроикономическата стабилност е подсигурена дори и при неблагоприятни външни условия…”

Годишен доклад на ЕС по присъединяването на България, 2005 г.

България закъснява изключително много в своя преход към високоефективно пазарно стопанство, включително и спрямо повечето пост социалистически страни от Централна и Източна Европа. Кризите в банковия сектор, забавянето на структурната реформа, ненавременно привеждане на нашето законодателство в съответствие с европейското, неспазване на данъчни закони, забавяне на приватизацията са все проблеми, които характеризират и определят българския преход като изключително труден и свързан с много тежести и социално напрежение. Разходите на този преход поема българското население. Изходните условия, от които стартира България са доста по-различни от тези в Полша, Чехия и Унгария, като минусите са изцяло за нашата страна. В резултат на комплексното влияние на този и на други фактори, българската икономика е подложена на сътресения от явленията инфлация и безработица, които за България се измерват в много по-големи цифри, отколкото за другите страни. Нещо повече – България няма да влезе в Европейския съюз поне до 2007 година, за разлика от останалите разглеждани държави. А това е естествено признание, за това че реформите у нас се окачествяват като не дотам ефективни. България трябва да реформира и подобри регламентирането и спазването на нормативната си уредба с цел привличане на повече чужди инвеститори и намаляване нивото на сенчестия бизнес, както и запазване на темповете на растеж, отбелязани в последните години. Само така може да се финишира с успешен преход от командна (планова) към пазарна икономика.

................................................................................................................................

Използвана литература

1.      Ангелов, Ив. с кол., „Икономиката на България до 2004 година”, в. „Пари”, 25 юни 2002 г.;

2.      Балабанов, Ил., „Инвестиционният вакуум – причини и изход”. Акад. Изд. „Проф. Марин Дринов”, София, 2002 г.;

3.      Балабанов, Ил., „Контекст и подход за разкриване и използване на перспективните пазарни ниши на българската икономика”, сп. „Икономическа мисъл”, 2001 г., кн. 1;

4.      Бюлетин “Европа по отблизо”, Фондация „Отворено общество”, 2002 г.;

5.      В - к “Пари плюс”, 16.01.2001 г.;

6.      Дамянова, А., „Повишаване на конкурентоспособността на българската икономика”, Център за икономическо развитие, 2002 г.;

7.      Дзобелова, С., „България - бъдещ член на европейското семейство. Права и ограничения”, В-к „Български новини”, Атина 05/01/2005 г.;

8.      Динко, Д., България в европейската интеграция, София, 2003 г.;

9.      Златев, М., „Бюджетните аспекти на либерализма в България”, София;

10. Лазаров, Р., Препятствията пред иновационната дейност на предприятията. сп. „Икономическа мисъл”, 2001 г., кн. 2;

11. Несторов, Л., „Процесът на евроинтеграция и възможностите за икономически растеж на България”, катедра “Обща теория на икономиката”, СА “Д. А. Ценов”, Свищов, 2000 г.;

12. Програмата за икономическа реформа от Лисабон, С., 2003 г.;

13. Програма за икономическа реформа: възможности на страните кандидатки, Център за икономическо развитие, 2003 г.

14. Редовен доклад за напредъка на България в процеса на присъединяване; 2003 г.;

15.  Павлов, И.,  Предизвикателства пред фискалната политика”; сп. Финанси”, бр. ІІІ, март 2004 г.;

16. Станчев, К., „Предизвикателствата пред българската икономика: 2002 г.  и след това”, ИПИ бюлетин, бр. 55 / 2001 г.;

17. Стоилов, Ст., Българският икономически растеж се внася отвън”. Монитор, 20 март 2003 г..

18. www.government.bg

19. www.nsi.bg

20. www.ced.bg

.........................................................................................................................................

                   Темата е изготвена 2009 г.

                   Най-новата информация е от 2006 г.

                   Съдържа таблици.

                   Ключови думи: инфлация, хиперинфлация, обезценка, пари, валутен борд, дефлатор, измерители, фактори, причини, последици, криза, преход, пазарна икономика, макроикономическа политика, индексиран, заплати, социални помощи, пенсии, възстановяване, растеж, бюджет, БВП,



[1] Всяка страна се стреми да регулира и ограничава този процес. Според монетаристите всички действия трябва да бъдат насочени към ограничаване на паричните емисии и премахване на излишната парична маса. Препоръчва се висок лихвен процент, който да стимулира спестяването и да ограничава потреблението. Този подход даде добри резултати през първите години (висок лихвен процент), но продължителното му използване доведе до оскъпяване на финансирането и направи почти невъзможно инвестирането. След това започнаха да се прилагат други ограничения: минимални задължителни резерви, операции на открития пазар, дисконтова политика на Централна Банка, кредитни пари.

 

[2] Според тези учени съществуват 2 генерални подхода към общата антиинфлационна политика. Единият е това, което европейците наричат подход на социалното договаряне. Силно централизираните професионални съюзи, големите компании и правителствата се договарят за прилагане на определен модел на увеличение на заплатите и цените, който да предпазва икономиката от инфлационна спирала. Споразумението включва общо съгласие да не се повишават заплатите или цените в повече от определените проценти и да не се правят опити да се компенсират намалението на доходите, вследствие екзогенни токове като слаба реколта, картели от типа на ОБЕК.Този тип споразумение се прилага с известен успех в Германия и Австрия.

Вторият подход е японския. Повечето служители в големите компании в Япония получават значителна част от доходите си под формата на премии, а не като заплати. Когато екзогенни токове заплашват да дестабилизират икономиката, премиите се съкращават вместо да се водят преговори за намаление на заплатите. Това значително улеснява избягването на надпреварата между цени и заплати, която е завладяла американската икономика последните десетилетия.

 

[3] Инфлацията е спад в покупателната способност на парите,  изразен в продължително повишаване на общото ниво на цените, отразено в индекса на цените на дребно. Когато количеството на парите в обръщение се увеличава с по-бързи темпове от нарастването на стоките и услугите, предназначени за размяна. Това обуславя нарастването на цените или явлението инфлация.

[4] И двете групи обособени фактори влияят върху дейността на фирмите, от една страна като доставчици на суровини, а от друга на страната на предлагащите

[5] Виж Балабанов, Ил., Контекст и подход за разкриване и използване на перспективните пазарни ниши на българската икономика, Икономическа мисъл, 2001, кн. 1

 


Търси за: инфлация | хиперинфлация | обезценка | пари | валутен борд | дефлатор | криза | преход | пазарна икономика | макроикономическа политика | заплати | социални помощи | пенсии | възстановяване | растеж | бюджет | БВП

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Публични >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (120 лв)  96.00 лв Нова цена!


.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker