Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Публични >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

ДИПЛОМНА РАБОТА

на тема:

Митнически контрол в процеса на присъединяване на Република България към Европейския съюз

2008 г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

 

Увод. 4

 

Глава първа. Правна регламентация, организация, структура и функции на митническия контрол. 6

1. Историческо развитие и правна уредба. 6

2. Митнически контрол – същност, особености и функции. 12

3. Задачи и обхват. 18

4. Структура и организация на митническия контрол. 19

4.1. Органи на митническия контрол. 19

4.2. Права и задължения на органите на митническия контрол. 21

Глава втора. Митнически съюз и България. 25

1. Развитие на европейския съюз. 25

2. Митнически съюз. 29

2.1. Характеристика. 29

2.2. Съвременни аспекти на митническата политика на европейския съюз. 30

2.3. Контрол и методи за контрол прилагани в европейския данъчен и митнически съюз. 31

2.4. Нормативна уредба. 32

2.5. Анализ на риска. 32

3. Присъединяване на Република България към митническия съюз. 33

3.1. Търговско - политически аспекти. 33

3.2. Митнически режими и процедури. 39

4. Позиция на Република България за преговорие за присъединяване към Европейския съюз в сферата на митническия съюз. 50

4.1. Обща позиция. 50

4.2. Приемане и прилагане на достиженията на правото на ЕС. 51

4.З. Премахване на митата между страните – членки. 51

4.4. Прилагане на общата митническа тарифа. 51

4.5. Режими и процедури. 52

4.6. Митническо задължение. 52

4.7. Транзитни процедури.. 52

4.8. Вътрешен контрол.. 53

4.9. Международно митническо сътрудничество и взаимопомощ. 53

4.11. Компютъризация. 54

Глава трета. Технология на митническия контрол. 56

1. Методи и форми на митническия контрол. 56

2. Средства и способи на митническия контрол. 58

2.1. Определяне на митата и спазване на митническите тарифи. 58

2.2. Определяне на митническата стойност. 62

2.3. Определяне на митническия режим. 68

3. Типични митнически нарушения. 87

4. Видове и механизи за налагане на наказания от упражнен митнически контрол. 89

Заключение. 91

Използвана литература. 93

 

Увод

В края на 90-те години идеята за обединена Европа доминира в българското обществено съзнание и е символ на надеждите пред едно общество, обременено от противоречията на посткомунистическата трансформация. Самият процес на присъединяване към Европейския съюз (ЕС) се възприема като решаващ критерий за успеха на прехода на страната към демокрация.

През последните години на политически и икономически реформи след демократичната промяна в България обаче не е даден категоричен отговор за успеха на реформата. Липсата на институционална стабилност, конкуренцията на често несъвместими политически визии за бъдещето и забавянето на икономическите реформи пораждат нарастващо разочарование и апатия и рефлектират негативно върху политиката на присъединяване.

Институционалната инфраструктура е основен инструмент, както на демократичното развитие, така и на политиката на присъединяване към ЕС. В нейното развитие и усъвършенстване се осъществява връзката между демокрация и интеграция. Политическата демокрация и нейната институционална стабилност е един от критериите и определящо вътрешно условие за успеха на прехода. Стабилизирането на финансовата система на страната е друг ясен приоритет, както от вътрешна, така и от международна гледна точка. Проблемът за конкуренцията е особено важен за посткомунистическите икономики с характерния бум на сенчести структури, които понякога монополизират цели сектори на стопанския живот. Сектор с приоритетно значение е и митническият съюз.

Представената дипломна работа е на тема “Митническия контрол в процеса на присъединяване на България към Европейския Съюз”.

Цел  на разработката е да характеризира митническия контрол, прилаган в нашата страна в един момент на адаптиране и присъединяване към изискванията на Европейския Съюз.

Във връзка с постигането на тази цел е направен опит да се решат следните задачи:

-         да се опишат правната регламентация, същността, особеностите, обхвата, както и организацията на митническия контрол;

-         да се анализират готовността на Република България за присъединяване към Митническия съюз от гледна точка на митнически режими и процедури и търговско - политически аспекти;

-         да се характеризират технологията на митническия контрол, като методи и форми,  средства и способи и да обърна внимание на митническите нарушения.

Глава първа. Правна регламентация, организация, структура и функции на митническия контрол.

1. Историческо развитие и правна уредба.

Митата са една от най-старите форми на косвени данъци. През Средновековието и Ренесанса те са били едни от най-важните приходоизточници. Впоследствие тяхното фискално значение постепенно намалява. Митата могат да се определят като косвен данък, който се начислява и събира при преминаване на стоките през границата. Митата се събират от митническата администрация за преминаващите през границата вносни, износни и транзитни стоки съгласно Митническата тарифа.

В историческото развитие на България едни от първите сведения за митата като приход за хазната на хана дава договорът между хан Тервел и византийския император Теодосий Трети в началото на VIII в. от н.е. В него се предвижда задължението за търговците от двете страни да се снабдяват със специални разрешителни писма, с оглед да не се избягва митническия контрол. През ІХ-Х в., с мита са били облагани стоките не само на търговците, търгуващи с Византия, но и на тези, които са осъществявали търговска размяна с по-далечни страни като Киевска Русия, Великоморавия, Франкската империя и т.н. В Националния исторически музей в София, кв. Бояна, са изложени оригинални оловни печати, използвани също през ІХ - Хв. на митницата на българо-византийската граница при тогавашния град Дебелт. Автентични сведения за наличие на облагане с мита се срещат и в три грамоти на цар Иван Александър от средата на ХІV в. общ термин за митата по това време е византийското наименование кумерк, което се употребява в Дубровнишката и в Рилската грамоти, а във Виргинската грамота този термин е заменен със славянобългарската дума царина. В тези писмени исторически паметници е посочено, че адвалорно мито в размер 3% от стойността на всяка стока са заплащали търговците от италианската Република Венеция. Търговците от другата много силна в стопанско и военно отношение през късното средновековие италианска Република Генуа са били облагодетелствани в сравнение с венецианските търговци. В полусамостоятелното Добруджанско княжество, което в средата и в края на ХІV в. е било управлявано от Добротица, а по-късно от наследника му Иванко, са плащали адвалорно мито в размер само на 1% от стойността на стоките.

След Освобождението на България от турско робство преди назначаването на първото българско правителство, на 07.04.1879 г. администрацията на временното руско управление изготвя, а императорският комисар княз Дондуков - Корсаков утвърждава „Проект за митарствен устав на Българското княжество”. Този устав на практика е използван за първия митнически закон у нас в първите години след възстановяването на българската държава се е предвиждало в Княжество България да не могат да се налагат мита, по-високи от 8% за вносните стоки. По този начин внасяните чуждестранни стоки в сравнение с произвежданите по занаятчийски начин български стоки стават значително по-евтини. Това води до западане на българските занаяти и впоследствие до разоряване на повечето от българските занаятчии и оттам на редица градове и региони в Подбалканските котловини и Предбалкана. На практика Княжество България не е в състояние да провежда самостоятелна митническа политика в интерес на своята национална икономика, което се отразява негативно на състоянието на бюджета на княжеството. През 1879 г. се приема и Временна инструкция за митническите учреждения в Българското княжество. По-късно през 1881 г. се разработва Проект за обща митническа тарифа за вносните и износните стоки, основаваща се на специфичните мита, което по това време е сравнително по-благоприятно за фиска. Независимо от сравнително ниския размер на митата те са представлявали един от най-важните приходоизточници за бюджета и през първите дванадесет години след възстановяването на българската държава между 1879 г. и 1890 г. те са заемали между 12,3% и 19,7% от общите приходи за държавния бюджет. През 1885 г. се приема Закон за митниците на Княжество България, а през 1900 г. - Правилник за митниците. В него се детайлизират някои основни постановки, свързани с дейността на митническите служители, служебната им отговорност преминаването на стоките през границата, процедурите по обмитяването и т.н. Значително изменение на митническия режим у нас настъпва с приемането в началото на 1895 г. на Закон за насърчение на местната индустрия. Съгласно неговите разпоредби се освобождават от вносно мито непроизвежданите в нашата страна суровини и материали, а също и машините, необходими за изграждането на български индустриални предприятия. По този начин по законодателен път чрез регламентация на регулирането на външнотърговските взаимоотношения се дава мощен тласък за развитието на родното производство и преимуществено на индустрията. С оглед на преодоляването или по-скоро заобикалянето на неравноправните разпоредби на Берлинския договор по отношение на митническия режим, по предложение на кабинета на Стефан Стамболов Народното събрание приема „Закон за сключване на търговски договори с всички държави, които биха пожелали това”. Първата държава, която след приемането на закона, сключва междудържавен договор с Българското княжество е Великобритания. В него вносното мито за английските стоки вече е 8,5%, вместо 8 %, както бе предвидено на Берлинския конгрес през 1878 г. Вследствие на далновидността на тогавашното правителство, разработило и наложило гласуването на този закон, вносните мита постепенно се повишават на 10,5%, а за някои стоки по-кьсно те стават 14%.

През 1906 г. се приема Закон за митниците, а през 1938 г. - Правилник за митническата стража. Тези два нормативни акта действат до 1948 г. Относително високи са приходите от мита непосредствено след Първата световна война, когато те са около 30% от общите бюджетни приходи. По- късно те намаляват и според статистическите данни от средата на тридесетте години на XX век митата са били между 11,9% и 13,3% от общите бюджетни приходи. През годините на Втората световна война приходите от мита чувствително намаляват поради военните действия на основните търговски партньори на България. По времето на планово - централизираното стопанство е установен абсолютен държавен монопол на външната търговия, както и държавен валутен монопол. Основната задача в този период на митническия контрол и на митническите органи при облагането с мита е преди всичко да осигуряват спазването на тези два държавни монопола, а на по-заден план е да събират митата, независимо че те са значително перо в бюджета по това време. През периода 1948-1990 г. митата със страните, имащи развито пазарно стопанство, от Европейската икономическа общност, САЩ, Канада, Япония и т. н. са твърде високи за сметка на тези със страните, които членуват в бившия Съвет за икономическа взаимопомощ или са включени в групата на т.нар. „приятелски” развиващи се държави. Митата са осигурявали в този период значителна част от приходите в бюджета. България по това време не е членувала в ГАТТ (Общото споразумение за митата и търговията), което е позволявало вносните, износните и транзитните стоки да бъдат облагани със сравнително високи мита. За осигуряването на спазването на тези два държавни монопола изцяло е променено стопанското и финансовото ни законодателство, което е съответствало на принципите на планово - централизираното стопанство. През 1948 г. е приет друг Закон за митниците, който отменя този отпреди войната, както и редица правилници и наредби за прилагането му. През 1960 г. е приет осъвременен Закон за митниците, който с редица изменения бе в сила до началото на 1999 г. Монополът на държавата във външната търговия бе отменен едва с Указ №56 за стопанската дейност през 1989 г., което доведе до значително изменение на основните задачи и на прерогативите на митническите органи в Република България.

Днес нормативната база на митническия контрол е регламентирана в Закона за митниците. Правилника за приложение на закона за митниците и Правилника за вътрешния ред на митническите учреждения.

От 1999 година започва да действа новият Закон за митниците, като последната му поправка е от 21.12.2001 г. и е в сила от 01.01.2002 г. В структурно отношение той има 240 члена, разпределени в девет части с тридесет и две глави, допълнителни, преходни и заключителни разпоредби.

Този Закон за митниците е направен по подобие на Европейския митнически кодекс, с изключение на първата глава “Общи положения” и предпоследната свързана с “Административно наказателните разпоредби” той напълно наподобява на цитирания кодекс. Интересен е въпроса защо не сме приели Митнически кодекс, след като сме пренесли изцяло Митническия кодекс на Европа. Отговорът се крие в конкретната правна и фактическа среда у нас. Съгласно Закона за нормативните актове с “Кодекс се регламентират обществените отношения предмет на цял клон на правната система”. Такива у нас са Наказателен кодекс, Кодекс на труда, Семеен кодекс и др. Органът имаш право на законодателна инициатива приема, че митата, митническия контрол не са самостоятелен клон на правната система, поради което законодателя е издал закон.

Освен това трябва да се има предвид, че всяка промяна трябва да бъде гласувана от Народното събрание. С това всяко негова изменение е значително по-трудно и бавно. С изборът си на Закон за митниците е постигната по-голяма гъвкавост и приемственост необходими при новите условия. Самият закон препраща към множество други подзаконови нормативни актове, което означава, че отсъстват правни норми и се дава възможност не по законодателен път да бъдат променяни и изменяни.

Законът предвижда излизането на два правилника, няколко наредби и инструкции. Първият подзаконов акт е “Правилник за приложението на закона за митниците”, а вторият основен поднормативен акт е “Правилник за вътрешния ред на митническите учреждения”.

Правилникът за прилагане на закона за митниците /ППЗМ/ влезе в сила от 01.01.1999 г., последно променян на 18.02,2000 г., и отмени действащия ППЗМ от 1975 година. Обнародван е в ДВ№ 149/1998 година и съдържа 886 члена, състои се от шест части, седемдесет и три глави, допълнителни, преходни и заключителни разпоредби, заедно с 67 приложения.

Като цяло ППЗМ развива идеите за либерализация на митническия контрол и уеднаквяването му с европейския такъв.

След публикуването на ППЗМ, бяха издадени и други нормативни актове. По-важните, от които са:

-         Наредба № 11/1998 г. За реда за писмено деклариране на стоки пред митническите учреждения;

-         Наредба №7/1999 г. за условията и реда за предоставяне на държавни учреждения на отнети или изоставени в полза на държавата моторни превозни средства;

-         Наредба №11/99 за условията и реда за разпореждане от митниците с изоставени и отнети в полза на държавата стоки. В сила са международните митнически конвенции, които Република България е подписала или към които се е присъединила.

Конвенциите са нормативни актове, които имат предимство пред нормативните актове, създадени в страната. Те са следните:

-         Митническа  конвенция за временно допускане  на стоки /АТА/. Брюксел, от 12.1961 г., в сила за нашата страна от 01.11.1964 г..;

-         Митническа конвенция за международен транспорт на стоки, под прикритието на ТИР карнета, Женева, 14.11.1975 г., в сила за нашата страна от 20.04.1978 г.;

-         Митническа конвенция за създаване на международен съюз за публикуване на митнически тарифи, Брюксел, 05.07.1890 г.;

-         Междунардна конвенция за опростяване на митническите формалности. Женева,  03.11.1923 г.,  в  сила  за  нашата страна от 10.12.1926 г.;

-         Конвенция за митнически улеснения в полза на туризма и допълнителния протокол към нея, съставена в Ню Йорк на 04.06. 1954 г., в сила за страната ни от 05.01.1960 г.;

-         Конвенция  относно  временен  внос  на  частни  шосейни превозни средства, съставена в Ню Йорк на 04.06.1954 г. и в сила за нашата страна от 07.01.1960 г.;

-         Митническа конвенция относно контейнерите,  създадена в Женева на 02.12.1972 г и в сила за нашата страна от 22.08.1977 г.;

-         Митническа конвенция за режима на палети, използвани при международен транспорт, Женева, 09.12 1960 г., в сила за нашата страна от 12.06.1962 г.

-         Конвенция  за  създаване  на  Съвет  за  митническо сътрудничество, Брюксел, 15.12.1950 г. и в сила за нашата страна от 01 08.1962 г..;

-         Митническа конвенция относно улесненията, които се дават за внос на стоки, предназначени да бъдат показани или използвани на изложение, панаир, конгрес или подобно мероприятие, съставена в Брюксел на 08.06.1961 г. и в сила за нашата страна от 01.11.1964 г.;

-         Митническа  конвенция  относно  временния   .внос   на професионални материали, Брюксел, 08.06.1961 г. и в сила за нашата страна от 01.11.1964 г.;

-         Международна  митническа  конвенция  за  опростяване  и уеднаквяване на митническите режими, съставена в Киото на 18.05.1973 г. и в сила за нашата страна от 20.07.1982 г.;

-         Митническа конвенция относно временен внос на търговски  шосейни  превозни  средства,  съставена  в  Женева  на 18.05.1956 г., в сила за нашата страна от 07. 01.1960 г. ,

-         Митническа конвенция относно временен внос на амбалажи, съставена в Брюксел на Об.10.1960 г. и в сила за нашата страна от Об.12.1969 г.

От 01.01.2000 година влезе в сила Валутния закон, с които се отмени действащия от 1966 год. Закон за сделките с валутни ценности и валутен контрол. С него страната ни се доближи до европейските стандарти.

За митническата администрация влизането на Валутния закон породи нови задължения: нова декларация, нови регистри и информация, нови лимити за износ и внос на валутни ценности и други.

2. Митнически контрол – същност, особености и функции.

Същността на митническия контрол може да бъде определена от различни гледни точки.

Митническият контрол проверява внасяните и изнасяните стоки, за да се установи дали вносът или износът е законен и да се определят качествата, количеството и стойността на внасяните и изнасяните стоки.

Според новия закон Митнически контрол е “извършването от митническите органи на специфични действия: като проверка на стоки, на транспортни, търговски, счетоводни и други документи на физически лица, на превозни средства, на багажи и други стоки, пренасяни през държавната граница, и други подобни действия за осигуряването на митническото законодателство и спазването на други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор, както и събирането на митни сборове.”

Според Теорията на управлението, управлението на митническата дейност може да бъде разделено по функции на управление, сред които контролът заема особено важно място.

Според някои автори митническият контрол представлява система от дейности, предхождащи процеса на обмитяване на стоките. Те обясняват появата на митническия контрол с разликата във времето и мястото на възникване на генераторния факт и ликвидацията на данъка. Заради това е необходима форма на наблюдение на стоките. Тази форма на наблюдение е митническият контрол.

Това определение е заимствало от действащия Закон за митниците, където митническият контрол е част втора от закона, а обмитяването е част трета.

Внимателният анализ на съдържанието на обмитяването показва, че то е основното съдържание на митническия контрол. Като съвкупност от процедури, то включва деклариране, манифестираме, преглеждане, описване, оценяване и тарифиране на стоките, изчисляване, заплащане или обезпечаване на митните сборове или пропускане на стоките безмитно и коригиране на отклоненията.

Обмитяването обхваща движението на стоките от пресичане на държавната граница, която е и митническа граница. С опита за пресичане или с пресичането на границата възникват  задълженията,  свързани  с  митнически  контрол:  деклариране, пропускане с или без мито.

Митническият контрол  е вид специализиран финансов контрол, притежаващ специфична организация, технология и методология, имащ за цел спазването на установения външнотърговски режим. Подобно интерпретиране дава възможност да се разгледат поотделно въпросите за същността, съдържанието, организацията, методологията и технологията на митническия контрол.

В новия Закон за митниците е въведено и понятието митнически надзор, който е дефиниран като “съвкупност от действия на митническите органи, предприемани с цел осигуряване спазването на * митническото законодателство и на други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор”. Разграничат се действията на субекта на контрол /митническата администрация/ при еднаквост на целите, организация, работата, методология и технология. Разграничението е на общи и специфични действия.

В общите характеристики може да се посочи:

-         общ субект на действие - митническата администрация;

-         общ обект на контрол;

-         общ характер на дейността - по същество се извършва контрол, но в по-общ план.

Освен  общите  черти,  които  показват  общата  същност, митническият контрол и надзор имат и различия. Те са:

-         в по-широкото поле на обхват на митническия надзор – всички стоки с влизането си на митническата територия са под митнически надзор и могат да бъдат обект на митнически контрол;

-         митническият надзор преминава в митнически контрол след определяне на митническия статут на стоките, тоест след като се определи митническият режим или митническото направление;

-         митническият надзор приключва, когато стоките са изнесени или унищожени,  условията  за преференциално третиране  са премахнати или се получи разрешение за друго целево предназначение. Заедно с него приключва и възможността за митнически контрол;

-         възможностите за въздействие на надзора се обуславят от възможностите на въздействие на митническия контрол, откъдето следва, че те се отнасят като общ контрол към специфичен;

-         митническият контрол предполага специфични действия, докато надзорът - общи, откъдето следва, че те са едно цяло с две различни части по степен на обобщеност;

-         митническият  надзор  дава  възможност  да  бъде  извършен контрол, но не всяка възможност може да бъде реализирана, което обуславя и репрезентативния характер на митническия контрол.

С делението на митническия контрол на общ (митнически надзор) и специализиран се постигат повече знания за процесите, които съпътстват обектите на контрол, по-голяма измеримост на контролното въздействие.

Според общата теория на контрола 3, митническият контрол има следните елементи:

-         Формулира режима в очертаната митническа политика.

-         Измерване на очакваното състояние.

-         Оценка на фактическото състояние.

-         Диагностика

-         Коригираща програма за действие.

Митническият контрол се разделя на различни видове. Според близостта на обекта на контрол към субекта на контрол се разделя на:

-         вътрешен;

-         ведомствен.

Вътрешен  контрол  се  осъществява  в  самото  митническо учреждение - пункт, районна митница, митническо бюро и т.н. Митническият контрол се осъществява от митническите служители върху преминаващите стоки, пътници, при изпълнение на служебните им задължения. Ведомствен е контролът, осъществяван от Агенция Митници по отношение на своите подразделения.

Според вида на транспортното средство МК се дели на:

-         контрол на автомобили;

-         контрол на самолети;

-         контрол на кораби;

-         контрол на железопътни превози.

Според предмета на контролната дейност:

-         физически и юридически лица;

-         местни и чуждестранни лица;

-         частни и държавни.

Според териториалния обхват митническият контрол бива национален и интернационален.

Една от спецификите на митническия контрол се изразява във факта, че митническата политика се формира, както от вътрешни, така и от външни интереси, споразумения и договорености.

Според степента на обобщеност митническият контрол се дели на общ и специализиран. Общ е митническият контрол, които се осъществява чрез митническия надзор, а специализиран е митническият контрол, които се осъществява в рамките на законовото определение на митническия контрол.

Един от основните моменти при разглеждането на същността на митническия контрол е митническата територия на съответната страна и в частност на Република България, на която те могат да  

бъдат извършвани. Митническата територия в редица случаи не съвпада с държавната територия. Нейните елементи са:

-         Сухоземна митническа територия. Тя може да бъде определена като земята (сушата), принадлежаща на съответната държава в рамките на нейните митнически граници, а също и островите, принадлежащи в териториалното море,  изкуствените острови, установки, съоръжения и конструкции, които тя е изградила в морската  изключителна  икономическа  зона  или  които  тя стопанисва и над които упражнява изключителна юрисдикция по отношение на митническото законодателство като платформи за добив на нефт и газ, летища на изкуствени острови и т.н.

-         Водна митническа територия е пространството на реките, езерата, водохранилищата и каналите, разположени в пределите на митническата територия, а също вътрешните морски води, териториалното море и прилежащата зона.

-         Въздушна  митническа  територия  е  пространството  над сухоземната и водната митническа територия на съответната страна, определено чрез мислено прокарване на вертикална линия, чиято основа се явява границата на сухоземната и водната митническа територия.

Основно изискване за определянето на митническата територия е националното митническо законодателство, което действа за определената с междудържавни договори митническа територия на държавата (съответно сухоземна, водна и въздушна).

Митата изпълняват три основни функции:

-         социално-икономическа - намира конкретен израз в регулирането на външнотърговските отношения. Облагането с мита на вносните, износните и транзитните стоки е диференцирано по отделни видове или групи стоки. Прилагането на високи ставки на митата ограничава развитието на външната търговия, а ниските ставки на митата я стимулират. Социалният аспект на тази функция се изразява в обстоятелството, че чрез промяна на равнището на митническите ставки и използването на различни митнически се насърчава местното производство. Възможно е да се създадат нови работни места чрез налагането на по-високи вносни мита за някои стоки, които приоритетно се произвеждат у нас, а вносните стоки са били дотогава по-евтини, тъй като са се продавали на дъмпингови цени;

-         фискална - проявлението на тази функция е в осигуряването на финансови средства за бюджета. Значението на тази функция в последните години постепенно намалява, тъй като не само България, но и в страните, членуващи в Световната търговска организация (СТО), постепенно намаляват митата си;

-         политическа - изразява се в оказване на политически натиск чрез митническата си политика от по-силните в икономическо отношение страни по отношение на страните с по-слабо развито стопанство. Това на практика става, като се налагат прекомерно високи вносни мита от по-силно развитата държава за стоките, произведени в развиващата се страна, което довежда до още по-голямото й икономическо изоставане. Познати са редица случаи на оказване на политически натиск чрез използването на икономически средства за принуда, каквито са митата, за постигането на някои стратегически интереси на водещи страни в стопанско и военно отношение във вреда на слабо развити държави.

В последните десетина години една от основните цели на митническия контрол, респективно значението на една от основните функции на митата фискалната постепенно намалява. Митата са все още важен приходоизточник за държавния бюджет, но техният относителен дял в общия размер на приходите намалява в последните години. Ето защо на преден план излиза другата основна цел на митническия контрол, която се свежда до защита на интересите на българското производство от конкурентен за българските производители внос и особено ако се използват дъмпингови цени, както и стимулирането на ефективния износ на български стоки.  От съществено значение за развитието на митническия контрол в бъдеще е неговата решаваща роля при предпазване  на  българското  население  и  на  останалите потребители от страните на ЕС, както и на групата страни, желаещи да се присъединят към неговите структури от редица стоки, чието контрабандно преминаване е забранено по силата на международни конвенции и спогодби,  като наркотици,  вредни химикали, биологически и бактериологически вещества, оръжие, селскостопански произведения и продукти, опасни за здравето, защитени  видове  диворастящи  растения  и  диви  животни, произведения на изкуството и културата,  в т.ч.  и тези с археологическа стойност, валута и ценни книжа над определените със закона размери, благородни метали над определените норми от българското законодателство и т.н.

Митническият контрол е част от граничния контрол и се осъществява съвместно със следните държавни органи:

-         правоохранителните органи на границата от системата на МВР - граничната полиция и паспортната служба;

-         за ветеринарно-санитарен контрол и за фитосанитарен контрол;

-         за здравен контрол на преминаващите пътници;

-         за контрол върху превозните средства от Управление „Пътни разрешителни и такси” при Министерството на благоустройството и регионалното развитие и др.

Синхронизацията на контролните действия между посочените държавни контролни органи в името на защитата и отстояването на държавните интереси е в основата на ефективния граничен, респективно митнически контрол, В тази връзка от съществено значение е и съвместната борба на посочените държавни органи срещу негативните явления в досегашната им дейност, от които най-важна е борбата срещу различните форми на корупция.

Съприкосновението на чуждестранния турист или бизнесмен с контролната  дейност на държавните  органи и в частност с митническите органи на ГКПП е първото негово впечатление от вашата страна и много често то се явява определящо за бъдещото му отношение към нея и към нашия народ. Ето защо от качеството на упражнявания митнически контрол и от граничния контрол като цяло зависят по косвен начин в редица случаи бъдещите инвеститорски планове на потенциални чуждестранни инвеститори или планове за традиционен рекреационен туризъм на цели семейства от водещи в икономическо отношение страни. В качествено отношение за подобряването на ефективността на митническия контрол относно ускоряването на процедурите по обмитяването и проверката на стоките и багажите на физическите лица по начин, сходен с този от страните от ЕС и другите развити държави, има още какво да се желае от митническите органи.

3. Задачи и обхват.

Основните цели на митническия контрол са:

-         защита на обществото от внос на забранени предмети за пренасяне през границата като наркотици, вещества, от които се произвеждат и прекурсори, оръжие, радиоактивни вещества, порнографски материали и т.н.;

-         фискална, свеждаща се до акумулиране в държавния бюджет на мита и на останалите два косвени данъка - ДДС и акцизи за вносните стоки;

-         опростяване на външнотърговските процедури;

осъществяване на външнотърговска, транспортна и финансова статистика.

Във връзка с постигането на тези цели се определят и задачите на митническия контрол.

Задачите формират обхвата на митническия контрол и могат да се сведат до следното :

-         да осъществява контрол върху внасяните и изнасяните стоки и валутни ценности, пощенски пратки, багажи през държавната граница;

-         да упражнява контрол върху преминаващите през държавната граница превозни средства и превозваните стоки, да начислява и събира по установения от закона ред митническите сборове и такси за стоките, багажите и пощенските пратки;

-         да  издава  наказателни  постановления  за  констатирани нарушения, да предотвратява незаконното превозване и пренасяне през  границата на стоки предмети и валутни ценности в нарушение на установения ред или по контрабанден начин;

-         да привлича към отговорност нарушителите и предаване на лицата и материалите на прокуратурата;

-         да се разпореждат със стоките отнети в полза на държавата;

-         да установяват контрол върху временен внос и износ, експорт;

-         да  осъществява  контрол  върху  транзитно  преминаващите транспортни средства.

4. Структура и организация на митническия контрол.

4.1. Органи на митническия контрол.

Митническите органи осъществяват на митническата територия на Република България митнически надзор и митнически контрол върху влизащите, излизащите и транзитно преминаващите лица и внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки за, от и през Република България, събирането на митни сборове, прилагането на административно - наказателни разпоредби и разследвания на митнически престъпления при условията и по реда, предвидени в Наказателно - процесуалния кодекс. В Закона за митниците е предвидено, че митническата администрация е централизирана административна структура, организирана в Агенция „Митници” към министъра на финансите, която е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София. Агенция „Митници” е структурирана в Централно митническо управление и регионални митнически дирекции. Общата и специализираната администрация в Централното митническо управление са организирани в дирекции. Агенция „Митници” се ръководи и представлява от директор.

Регионалната митническа дирекция (РМД) е структурирана в регионално митническо управление и митници. Общата и специализираната администрация в регионалната митническа дирекция е организирана в дирекции. У нас има създадени пет регионални митнически дирекции. Техните местоседалища са в градовете София, Пловдив, Бургас, Варна и Русе.

Митницата е структурирана в териториално митническо управление и митнически бюра и/или митнически пунктове. Общата и специализираната администрация в митницата е организирана в отдели. У нас функционират 17 митници, на които местоседалищата са в София - 2 митници: Столична митница и Митница „Аерогара София”, Калотина, Благоевград, Кулата, Кюстендил, Перник, Пловдив, Свиленград, Бургас, Варна, Добрич, Русе, Свищов, Лом, Видин и Силистра. Техните подразделения са: 45 митнически пункта и 4 митнически клона по границата на Граничните контролно - пропускателни пунктове (ГКПП), както и в т.нар. вътрешни ГКПП, каквито са летищата, като в Пловдив, Горна Оряховица и т. н., и 46 митнически бюра във вътрешността на страната. Митническите бюра са с местоседалища и в промишлените центрове, освен в областните градове, в които няма. Те са създадени с оглед улесняването на митническата обработка на Единните административни документи или митническите декларации, които попълват юридическите лица и едноличните търговци - износители на стоки в чужбина.

Централното митническо управление в Агенция „Митници” е със следната организационна структура, която се подразделя на Обща администрация и Специализирана администрация :

-         Инспекторат, който е на пряко подчинение на директора на агенцията.  Неговите служители осъществяват контрол върху дейността  на  митническата  администрация  и  извършват комплексни,  тематични и целеви проверки за спазване на митническото законодателство. Те предоставят на директора на агенцията констатациите от тях, а също следят за предприетите действия  за слабостите и нарушенията,  констатирани при проверките, както и осъществяват дейности по разкриване и борба с корупцията в митническата администрация;

-         Дирекция „Митнически режими и процедури”. До приемането на устройствения правилник на агенцията тя имаше  следните отдели:  „Внос  и  износ  на  стоки,  безмитна  търговия”, „Митнически икономически режими,  „Митническо складиране, складове по митнически контрол, „Данъци при внос на стоки”,Износ и внос на валутни ценности и „Транзит на стоки;

-         Дирекция „Тарифна политика”;

-         Дирекция „Последващ контрол”. С приетия през януари 2001 г. устройствен правилник на Агенция „Митници” се предвиждат редица нови промени и функции в работата на дирекцията. Служителите й са оторизирани да извършват последващ контрол на търговската и счетоводната документация на лицето, подало Единния административен документ, и на лицата, които имат отношение към прилагането на различните митнически режими.

-         Дирекция „Митническа статистика и автоматизация”;

-         ДирекцияФинансово-стопански дейности;

-         Дирекция „Административно,   правно   и   информационно обслужване”;

-         Дирекция „Евроинтеграция и международно сътрудничество”. До приемането на устройствения правилник на агенцията тя имаше следните  отдели: „Европейска  интеграция, „Многостранни договори и организации, „Институционално изграждане и програма ФАР”, Кореспонденция и протокол.

-         Дирекция „Митническо разузнаване и разследване. Нейните служители  са  оторизирани  с  т. нар.  „дознание”  при следствените  дела  по  митническите  производства  при относително по-леките митнически престъпления;

-         Дирекция „Централна митническа лаборатория”.

Митническите служители са държавни служители, които заемат длъжност по трудово правоотношение.

4.2. Права и задължения на органите на митническия контрол.

Централното митническо управление организира,  ръководи, контролира и отчита дейността на митническата администрация и извършва  митническа  дейност.  Неговите  прерогативи  са  да осъществява и международните връзки на Агенция „Митници”.

Правомощията на служителите на регионалните митнически дирекции, предвидени в ЗМ, се свеждат до: организиране, ръководство, контрол и отчитане на дейността на включените в структурата на регионалната митническа дирекция митници, извършване на митническа дейност и осигуряване на информационно обслужване на митниците и на Централното митническо управление.

Правомощията  на  служителите  от  митниците  или  на Териториалните  митнически  управления  са  да  организират, ръководят, контролират и отчитат дейността на включените в структурата  на  митницата  митически  бюра  и/или  митнически пунктове и заедно с тях са основни изпълнители на митническия надзор и контрол. В ЗМ е предвидено, че общото ръководство и контрол върху дейността на митническата администрация се осъществява от министъра на финансите или от определен от него заместник - министър. Предвидена е възможността Агенция Митници да издава специализирани печатни издания. От няколко години се издава списание „Митническа хроника, което се използва не само от служителите на митническата администрация, а и от лица, които осъществяват външнотърговска дейност, изучават митнически контрол и митническо право и др. В ЗМ е регламентирана разпоредбата, съгласно която регионални митнически дирекции, митници, митнически бюра и митнически пунктове се създават, преобразуват и закриват от министъра на финансите по предложение на директора на Агенция „Митници”.Директорът на Агенция „Митници” определя структурата и числеността на персонала им в рамките на общата численост на персонала на агенцията.

Агенция „Митници се ръководи и се представлява от директор, който се назначава и се освобождава от министъра на финансите, съгласувано с министър - -председателя. При осъществяване на своите функции директорът на Агенция „Митници” е подпомаган от трима заместник - директори, а също и от главен секретар. Заместник - директорите на Агенция „Митници се назначават и се освобождават от министъра на финансите по предложение на директора на агенцията, което се отнася и за нейния главен секретар.

С оглед на подобряването на контролната дейност на митническите служители, в т.ч. и за намаляването на корупцията сред тях, е предвидена разпоредбата в ЗМ, според която министърът на финансите по предложение на директора на Агенция “Митници” определя служителите за допълнително възнаграждение, заради участието им в борбата срещу митническите и валутните и престъпления, и за материално стимулиране. Тези се определят в размер 25% от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на Агенция „Митници” за съответната година и се включват в Закона за държавния бюджет за същата година, а редът за определяне на индивидуалния размер на това допълнително възнаграждение се определя със специална наредба, издадена от министъра на финансите.

В ЗМ са предвидени редица правомощия на митническите органи. При изпълнение на служебните си задължения те имат право  :

-         да извършват проверки,  свързани с митническия надзор и контрол на стоки,  превозни средства и лица в зоните на граничните контролно-  пропускателни пунктове и на цялата митическа територия на страната;

-         да предприемат необходимите мерки, допустими от закона, за осъществяване на митническия контрол;

-         да  изискват  представянето  или  предаването  на  стоки, документи, сведения и други носители на информация, свързани с митническия надзор и контрол;

-         да изискват представяне на документ за самоличност;

-         да изискват писмени или устни обяснения;

-         да извършват  последващ  митнически  контрол  на  стоки и документи, свързани с вноса, износа и транзита;

-         да събират суми: за митни сборове за внесени и изнесени стоки; за неизпълнени задължения и поръчителства; за заплащане равностойността на отнети в полза на държавата стоки, когато липсват или са отчуждени, и за всякакви други митнически задължения и за други държавни вземания, които се събират от митническите органи.

-         да налагат по установения от закона ред запори и възбрани за обезпечаване на дължими митни сборове и други държавни вземания, събирани от тях;

-         да извършват претърсвания и изземвания на контрабандни стоки и свързаната с тях документация в офиси, служебни и други помещения, както и личен обиск на намиращите се в тях лица, при спазване разпоредбите на Наказателно - процесуалния кодекс;

-         да   осъществяват   контролирани   доставки   съвместно   с компетентните органи на Министерството на вътрешните работи и с разрешение на съответната прокуратура;

-         да носят оръжие и да го използват при неизбежна отбрана и при крайна необходимост.

При изпълнение на служебните си задължения митническите служители са длъжни :

-         да спазват организацията на работа в митническото учреждение;

-         да опазват имуществото, правата и свободите на лицата, които преминават държавната граница и са обект на митнически контрол;

-         да представят митнически знак и служебна карта;

-         да носят униформено облекло, когато това е предвидено за съответните длъжности в Устройствения правилник на Агенция “Митници;

-         да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод изпълнение на служебните им задължения, определени от този закон като служебна тайна, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон, или на друг митнически орган във връзка с осъществяване на правомощията  му  по  този  закон.  Условията  и  редът  за предоставяне  на  сведения  за  обстоятелства  и  факти, съставляващи служебна тайна, на друг митнически орган се определят от директора на Агенция „Митници” .

За неизпълнение на служебните си задължения митническите служители носят дисциплинарна отговорност.

Митническите органи се задължават да обявяват на публично място в съответното митническо учреждение, в което функционира БИМИС, възможността за подаване в електронна форма на данните от ЕАД  . Служителите от тези митнически учреждения, които са отговорни за информационната дейност, предоставят на деклараторите и на други заинтересовани лица единния формат за подаване в електронна форма на данните от ЕАД, а също са длъжни и да дават разяснения и да съдействат за тяхното прилагане.

Глава втора. Митнически съюз и България.

1. Развитие на европейския съюз.

Европейският съюз (ЕС) се превърна в гравитационен център на политическия живот в Европа. В много централни области на политиката органите на ЕС вземат задължителни решения, които непосредствено засягат държавите-членки и техните граждани. При това обемът на задачите и дейността на тези органи обхващат широк спектър от политически, икономически и социални проблеми.

ЕС е централен и оспорван предмет на обществена дискусия. Като типичен случай за програмната многозначност, която от самото начало придружава и характеризира процеса на обединение на Европа, концепциите за Европейския съюз също се отличават с многообразие на различни идеали за европейската интеграция.

Терминът “Европейски съюз” бе формулиран от държавните и правителствените   ръководители   на   страните - членки   на Конференцията на върха в Париж през 1972 година. Тогава те определиха “като първостепенна цел  при абсолютно спазване на вече сключените договори, съвкупността на отношенията на държавите-членки да се преобразува в Европейски съюз”. Тази дефиниция бе повторена в преамбюла на Единния европейски акт (ЕЕА) .

Опитите както на политически, така и на академични среди това понятие да бъде по-подробно определено и да се използва задължително имаха само ограничен успех. Научните опити да се достигне до по-нататъшно прецизиране чрез самото понятие или чрез каталога от общи задачи не доведоха до надеждно политическо съгласие. В “Тържествената декларация за Европейския съюз” от Щутгарт - 1983 година, както и в преамбюла ЕЕА от 1987 година бяха посочени общите цели за един подобен Европейски  съюз,   като   принципите   на   демокрацията, върховенството на  правото и гарантирането на правата на човека.

Двата текста формулираха по-прецизно развитието на Европейския сито по една двойна стратегия, която се забелязва и в Договора от Амстердам от 1997 година: Европейският съюз следва да се осъществи на основата на функциониращите по свои собствени правила Общности, от една страна, и на европейското сътрудничество между държавите, подписали Договора, от друга. Освен това този Съюз следва да бъде снабден с необходимите средства за действия.

Проявява се едно разбиране, което изхожда от конкретните европейско - политически развития през 60-те и 70-те години и дефинира като съществени елементи за Европейския съюз исторически очерталите се форми на интеграция и сътрудничество. В Договора от Маастрихт се формулира: “Основа на Съюза са Европейските общности, допълнени чрез въведените с този (съюзен) Договор политики и форми на сътрудничество” (чл. 1 на ДВС).

От влизането в сила на Договора от Маастрихт и свързаните с това дискусии в държавите-членки около ратификацията федералната интеграционна концепция бе подложена на усилена критика. Характеризирането на Европейския съюз от Федералния Конституционен съд на ФРГ (присъдата Маастрихт от октомври 1993 година) като “съюз от държави” също се сблъска с различни реакции, но така в дебата бе въведено едно неупотребявано досега понятие.

С конференцията на върха в Маастрихт през 1991 година бяха конкретизирани представите за един Европейски съюз чрез нов договор, който влезе в сила на 1 ноември 1993 година.

Съществените елементи и съдържание на Договора за Съюза са:

1)     Общи разпоредби.

2)     Европейска общност, включително Икономически и валутен

3)     Гражданство на ЕС.

4)     Обща външна политика и политика за сигурност (ОВППС).

5)     Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи.

6)     Заключителни разпоредби.

7)     Протоколи, най-важните, от които засягат икономическата и социалната сплотеност, както и социалната политика; а така също декларации относно ОВППС, както и текстове на държавите-членки на Западноевропейския съюз (ЗБС) за ролята му.

От глобалните цели на Съюза става ясен обхватът на темите, които трябва да бъдат разработвани в описаните единни институционни рамки. Става дума за “подпомагане на балансиран и траен икономически и социален напредък, особено чрез създаване на пространство без вътрешни граници, чрез укрепване на икономическата и социалната сплотеност и чрез изграждането на икономически и валутен съюз, който в по-дългосрочна перспектива ще обхване и единна валута съобразно този Договор”. Втората съществена цел на Съюза е “утвърждаването на неговата идентичност на международно равнище, особено чрез обща външна политика и политика за сигурност, към която в по-дългосрочна перспектива принадлежи и установяването на политика в областта на отбраната”. Като трета цел бе съгласувана “укрепване на защитата на правото и на интересите на гражданите на държавите-членки чрез въвеждането на гражданство на ЕС”. На четвърто място страните - членки ще се стремят към “развитието на по-тясно сътрудничество в областите правосъдие и вътрешни работи”.

Независимо че Съюзът може да се занимава с почти всички теми на обществената политика, той не разполага с компетентност, стигаща до детайлите. По-скоро степента на придаване на компетенции е уредена по извънредно различен начин. В някои полета на дейност се говори за “обща” политика – така например при селскостопанската политика и при политиката в областта на транспорта; в други само за “една” политика – така например при политиката в областта на околната среда и при социалната политика; в други области - така например при политиката в областта на образованието и при политиката в областта на културата се предвиждат подпомагане или мерки при напояване на всякакви правни или административни предписания към държавите - членки. “Общата” външна политика и политика за сигурност в своите правни и институционни очертания не е сравнима с “общата” политика в рамките на Договора за ЕО.

Възможното “прекомерно увеличаване” на влиянието на ЕО трябва да бъде ограничено чрез принципа на субсидиарността, съгласно който Общността “действа в области, които не попадат в нейните изключителни компетенции, само докъдето и доколкото целите на предвидените мерки не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен на ниво държави-членки и вследствие на това поради своя обхват или поради своите въздействия по-добре могат да бъдат постигнати на равнище Общност”.

Договорът от Амстердам допълни в съществени области градивните елементи на Договора от Маастрихт. В Общите разпоредби - “покрива” - архитектите на договора съществено са разширили каталога от задачи на Съюза: Цел е “Съхраняването и по-нататъшното развитие на Съюза като пространство на свободата, сигурността и правото, в което се гарантира свободното движение на хората във връзка с подходящи мерки по отношение на: контрола на външните граници, имиграцията, правото на политическо убежище, както и предотвратяването и борбата с престъпността”. Тези правила допълнително увеличават своята тежест, тъй като тяхното нарушаване може да доведе до преустановяване на правата на държавите-членки. С това е уредено премахването на граничния контрол на вътрешните граници на Общността, упражняването на общ външен контрол чрез единна визова политика и политики по отношение на имиграцията и предоставяне на политическо убежище. Чрез обхватното разширяване на компетенциите  или  квази разширяването  на  компетенциите  се очаква повишаване на способността за действия и на ефективността на ЕС. От споменаване се нуждаят и главата относно въпросите на заетостта (политика в областта на заетостта), както и приемането на разпоредбите на Социалния протокол в Договора за ЕО.

Договорът от Амстердам формулира поновому и съществени постановки, които между другото предвиждат допълнително разширяване на областите на действие на ОВППС с така наречените задачи от Петерсберг (хуманитарни задачи, „задачи за поддържането на мира, както и военни акции за преодоляването на кризи) и един нов инструмент – общата стратегия”, с възможността за решения с мнозинство. С процедурата за “по-тясно сътрудничество” в значителна степен се потушава дискусията за гъвкавостта. Полицейското сътрудничество и сътрудничеството в правната област са формулирани по-точно, а с тяхното квази преминаване в наднационална компетентност те са оформени и по-ефективно.

Съществени елементи на Договора за ЕС бяха и са предмет на интензивни политически дискусии. Един централен спорен въпрос има за тема отношението на очертания в Маастрихт Европейски съюз към националната (конституционна) държава. Наяве излизат страхове и съпротива срещу отиващото твърде далеч прехвърляне на компетенции от националното към европейското равнище, които нерядко се представят като застраховане на (националната) държавност и като риск за обхватното гарантиране на основните права. При това в очите на някои граждани Европейският съюз се превърна от идеал в образ на врага.

За бъдещето на Европейския съюз се поставя въпросът за осъществяването и конкретизирането както на Договора от Маастрихт, така и на Договора от Амстердам. Тези договори трябва (каквито са и повечето настроения) да се тълкуват в съответните конкретни ситуации, което означава също, че за много постановки и политически планове преценка може да се даде едва след събирането на по-нататъшен практически опит.

2. Митнически съюз.

2.1. Характеристика.

Митническият съюз е обединение на няколко митнически територии в една единна митническа територия. При това отпадат вътрешните мита между членките. За разлика от зоната за свободна търговия при вноса на стоки от трети страни, никоя държава - членка не може да събира собствени мита, като вместо това се събират единни външни мита. На 1.07.1968 година - година и половина по-рано от предвидения срок, ЕО можа напълно да установи митнически съюз в промишлената област. При селскостопанските продукти митническият съюз бе напълно установен на 1.01.1970 година. Присъединилите се по-късно страни - членки съответно получиха преходен срок, докато митническият съюз стане напълно приложим и на тяхната територия.

За България присъединяването към външноикономическите отношения на ЕС, в това число към митническия съюз, означава привеждане на търговската политика на страната в съответствие с общата търговска политика. След присъединяване България ще прилага към трети страни всички мерки, приети от ЕС към датата на присъединяване в изпълнение на общите политики.

Присъединяването  на България следва да е съвместимо с родните, многостранни и двустранни ангажименти на  ЕС. Постигането на подобна съвместимост предполага предварително приспособяване на  националната  търговска  политика  към прилаганата от ЕС или пряко приемане на цялостните ангажименти при присъединяване, т. в случай на несъответствие са международните ангажименти на ЕС,  доколкото се присъединява към тях, а не обратно.

Що се отнася до търговската интеграция между България и изпълнението на Европейското споразумение допринася за постигането на либерализация за съществена част от търговията.

При присъединяване българската митническа администрация ще стане част от европейската и ще поеме функциите по прилагане на разпоредбите на общата търговска, общата селскостопанска и политика в областта на рибите и рибните продукти.

Присъединяването на България към по-високата степен на интегрираност на пазара, а именно към единния вътрешен пазар на (пазар без вътрешни граници) ще постави пред българската митническа администрация изискването да упражнява защита и контрол на част от външната граница на ЕС.

Предварителната подготовка по сближаване на митническото законодателство и практическото прилагане на режими и процедури, аналогични на прилаганите от митническите служби на ЕС, както и изграждането на необходимите инфраструктури ще позволи на българската страна да изпълни функциите на страна - прилагане на търговския режим на ЕС и гарантиране на защитата и контрола на “външната граница” на ЕС.

2.2. Съвременни аспекти на митническата политика на европейския съюз.

Със създаването на единния европейски пазар, страните на ЕС са в абсолютна зависимост една от друга от гледна точка на всички традиционни и нови задачи на митническата администрация.

“Защитният обръч” около единния пазар може да бъде стабилен само ако са стабилни връзките вътре в самия съюз. Естествено се появява ясна нужда от еквивалентно ефективен контрол във всички точки, тъй като стоки влезли, през която и да е страна членка могат свободно да се придвижват навсякъде в рамките на Съюза.

Европейската Комисия, в сътрудничество с всички страни членки е изработила нови цели на митническата политика и на практическото й прилагане. Основна цел е изглаждането на оперативните различия по митническите въпроси на национално ниво и осигуряване възможността митническите администрации на страните членки да поемат изпълнението на своите задължения така ефективно както би го направила една единствена Европейска митническа администрация.

За постигане на тези цели Европейският Парламент и Съвета на Европа приемат на 19.12.1996 / Решение № 210 /97 /ЕС / предложението на Комисията за активна програма за митническа политика на общността, наречена Митница 2000. Тази програма в периода 1996 – 2000 г. Осигури основата за сътрудничество на 15-те митнически администрации на страните членки, както и модернизацията и уеднаквяването на системата за митнически контрол.

Програмата “Митница 2000 е преразгледана и продължена до края на 2002 г. /Решение 105/2000/ЕС от 17.12.1999/. Във връзка с факта, че митниците са от особена важност в подготовката на страните кандидатки за присъединяване в ЕС / поради факта, че новите страни членки ще са новата сухоземна граница на Съюза, както и ще увеличат морските и въздушни граници на общността/, митническата администрация е приоритетен сектор в процеса на евроинтеграцията.

Програмата “Митница 2002” е напълно отворена към страните кандидатки. Специално внимание се отделя на въпроси свързани с контрола на външните граници на Съюза и въпроси свързани с търговията. Съюза и страните кандидатки работят заедно с цел подготовка за присъединяване, така че новите страни членки да бъдат успешно интегрирани в една взаимосвързана икономика, финансово и бюджетно цяло.

Страните кандидатки трябва да са напълно наясно със своите митнически задължения и техните митнически администрации трябва да бъдат модернизирани, така че да могат да прилагат изцяло нормативната база на Съюза още от първия ден на своето присъединяване. По тази причина програмата “Митница 2002” е напълно отворена към страните кандидатки. Те имат възможност да участват в мероприятия като обмен на служители, програми за обучение организирани от страните членки и различни семинари.

2.3. Контрол и методи за контрол прилагани в европейския данъчен и митнически съюз.

За да се постигне ефективност при значителното увеличаване на търговските обеми е необходимо да се прилагат модерни методи с цел опростяване на процедурите и фокусиране на контрола там, където той е най-необходим и най-ефективен.

Формите на контрол са се променили от времето, когато контрола е включвал главно физически проверки, почти във всички или в повечето от случаите. В частност последващия и одиторския контрол, заедно с анализ на риска са форми ,които се използват все повече и се развиват.

Те са свързани до голяма степен с използването на компютри и съвременни средства за комуникация. За да се усъвършенства контрола е необходимо да се погледне критично и действащата законова база, да се използва унифициране, обмяна на и определяне на критерии за измерване.

2.4. Нормативна уредба.

Нормативната база, която митниците прилагат в рамките на ВС трябва да бъде лесно разбираема и приложима, както и защитена от измами, доколкото е възможно. Страните членки трябва да осигурят адекватното й прилагане. Програмата “Митница 2002” се стреми да помогне в тази насока като посочи основните направления на законодателите за създаването на ефективни закони за митниците, както и да даде препоръки относно употребата на модерни техники за контрол, за предоставяне и обмен на информация, както и да осигури механизъм за получаване на обратна информация относно конкретни законови положения.

2.5. Анализ на риска.

Митниците трябва да са способни да управляват риска. Анализът на риска подпомага митническата администрация да се справя с незаконната дейност едновременно с намаляването на усложненията за легитимните участници. С други думи контрола трябва да се насочи за постигане на оптимални резултати. Анализът на риска позволява на митниците да определят същността и вероятността на такива пратки, които поради стойността им , произхода или търговеца представляват определен риск и да се концентрират върху техния контрол.

Това  включва  анализ , на  възможните  рискове,  както  и последствията от тяхното сбъдване.  Основните параметри за анализ трябва да са ясно определени и характеризирани, след което съобщени на оперативния персонал.

Всички страни членки използват все повече анализ на риска. Много е важно информацията и опита в тази област да се обменят. Анализът на риска се усъвършенства с обратната информация от постигнатите резултати, събирането на по-детайлна информация, както и от прилагането на доказани и усъвършенствани аналитични методи.

Проекти, по които се работи в тази насока:

-         Работна група прави “хармонизиран модел” за процеса на управление на риска определяйки основните структурни елементи, след което този модел ще бъде достъпен и от полза за всички страни членка.

-         Друга работна група се занимава с изследване на потенциала и структурата на различните информационни системи на страните членки, които могат да се използват за анализ на риска.

Обменът на информация по съществуващите информационни системи за анализ на риска ще бъде подкрепян и поощряван. Това ще бъде постигнато посредством размяна на длъжностни лица , презентации и унификация на системите. Доклади върху извършените мероприятия ще бъдат изработени и съхранени с цел достъп от всички страни членки.

За стимулиране обмяната на опит и знания в областта на анализа на риска ще бъде осигурен целеви обмен и развитие на информационни мрежи, ще бъде сформирана контактна група от експерти работещи върху Анализа, действаща ежедневно и в реални условия.

Дългосрочни проекти:

-         Създаване на сигурен уеб-сайт за обмен на информация;

-         Осъзнаване на необходимостта от подготовка на митнически служители за работа с Анализ на риска;

-         Създаване на стандартен рисков профил;

3. Присъединяване на Република България към митническия съюз.

3.1. Търговско - политически аспекти.

Общността се основава на митнически съюз, който обхваща цялата търговия със стоки и които включва забрана на митата върху вноса и износа между страните - членки и на всички такси с равностоен ефект, както и приемането на обща търговска политика при техните отношения с трети страни.

Разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност отнасящи се до митническия съюз между страните - членки, предвиждат:

-         премахване на митата между страните - членки;

-         приемане на общата митническа тарифа;

-         елиминиране на количествените ограничения между страните - членки.

Изграждането на митническия съюз (1 юли 1968 година) е основополагащ принцип за свободното движение на стоки в рамките на митническата територия на Общността. Всяка страна, присъединяваща се към ЕС, преминава процес на отмяна на митата по търговията вътре в Общността и приравнява националната си митническа тарифа към общата митническа тарифа. Стоките, произхождащи от трета страна, се считат като намиращи се в свободно обръщение в страна - членка, ако формалностите по вноса са били изпълнени и всички мита и такси, имащи равностоен ефект, които е трябвало да бъдат платени, са били събрани в тази страна - членка в случай, че не се ползват от цялостно или частично освобождаване от такива мита или такси.

Процесът на либерализация води и до повишаване на степента на търговска интеграция с все по-нарастващ относителен дял на търговията с ЕС в общата търговия на България. Темповете на развитие на този процес от датата на влизане в сила на временното споразумение по търговията (1993) са положителни, като делът на ЕС нараства от 28.2 % в общия износ на България през 1993 година на 40% през 1996 година и съответно от 29.8 % в общия внос през 1993 г. на 38.7% през 1996 година (данните са на НСИ).

Степента на интегрираност от гледна точка на стоковата структурата на вноса е значително по-висока, като се има предвид значителният дял на минералните продукти и горивата (почти 40%) в общия внос на България.

За сравнение на степента на интегрираност на търговията между страните - членки на ЕС може да бъде посочено, че относителният дял на обема търговия помежду им в общата търговии на ЕС с трети страни възлиза на около 60% (данни на Евростат за 1993 година). Присъединяването на три от страните от ЕАСТ, заемащи съответно 11.5% от общия внос на ЕС и 11.7% от общия износ към трети страни (през 1993 година), води до по-нататъшно нарастване на относителния дял на “вътрешната търговия” в общия обем търговия на ЕС.

В този смисъл нарастващият относителен дял на търговията с ЕС паралелно на процеса на преструктуриране на икономиката и усвояване потенциала на зоната за свободна търговия създава предпоставки за по-нататъшно интегриране на търговията на България и за стимулиране на икономическия растеж.

От друга страна, процесът допринася за прогресивното адаптиране на българската икономика и смекчаване на негативния ефект върху промишленото производство от по-ниската тарифна защита след приемане на общата митническа тарифа на ЕС. Делът промишлените стоки във вноса от ЕС възлиза съответно на 93% за 1995 и 95% през 1996 година, т.е. за по-голямата част от двустранната търговия на България с ЕС, митата ще бъдат вече елиминирани.

Присъединяването към общата митническа тарифа на ЕС ще доведе намаляване на нивото на тарифна защита за промишлените стоки. Това улеснява присъединяването, тъй като не поражда необходимост от компенсации спрямо трети търговски партньори. По отношение на България обаче рязкото намаляване на тарифната защита ще доведе до нарастване на импортния натиск от трети страни. Прогресивното адаптиране и смекчаване на негативния ефект върху промишленото производство може да бъде подкрепено чрез нарастване дела на вноса от ЕС в контекста на изграждащата се зона за свободна търговия.

Предварителното идентифициране на секторите, които ще бъдат най-силно засегнати, ще позволи на българската страна да отчете ефекта от присъединяване при разработването на националната програма за преструктуриране на отделните отрасли.

Средното ниво на тарифна защита за селскостопанските стоки след влизане в сила на договореностите от Уругвайския кръг е 25%, като тарифният профил показва високи нива на тарифна защита за зърнени храни (над 60%) , месо и месни продукти (до 50%), млечни продукти (над 60%) захар (30%) и тютюневи изделия (45%) и ниски дори нулеви нива за маслодайни семена, плодове и зеленчуци, растения. В случая на плодовете, зеленчуците и растенията обаче средното ниво от 10% прикрива сезонните високи мита, осигуряващи ефективна защита за производителите на ЕС. Най-съществената промяна след Уругвайския кръг е тарификацията на нетарифните мерки, включително променливите такси и замяната с тарифни еквиваленти.

,По отношение на общата търговската политика разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност целят с изграждането на митническия съюз помежду си страните - членки да допринесат в името на общия интерес към хармоничното развитие на световната търговия, прогресивно премахване на бариерите в световната търговия и намаляване на митата. Общата търговска политика следва да отчете благоприятния ефект от елиминирането на митата между страните - членки върху нарастването на конкурентоспособността на икономическите агенти в тези страни.

В преходния период до изграждането на митническия съюз страните - основателки се ангажират да координират търговските си отношения с трети страни така, че в края на преходния период  да са налице необходимите условия за прилагане на обща политика в областта на външната търговия, общата търговска политика се основава на единни принципи, особено що се касае до промени на митническите ставки, сключването на тарифни и търговски споразумения, постигането на унифицираност на мерките за либерализация, експортната политика и мерките за търговската защита, като тези, прилагани в случай на дъмпингов и субсидиран внос.

Ключов елемент на програмата за изграждане на вътрешния пазар е елиминирането на търговските ограничения, поддържани от отделните страни - членки. Въпреки че Договорът от Маастрихт не отменя разпоредбата на  Римския  договор,  позволяваща  на страните - членки при определени обстоятелства да предприемат протекционистични мерки,  политиката,  прилагана от Общността след изграждането на единния вътрешен пазар е насочена към съществено ограничаване позоваването на тази разпоредба.

Законодателството на ЕС относно общата търговска политика към трети страни се състои от многостранните и двустранните търговско - политически договорености и от автономните инструменти за търговска защита.

Присъединяването на България към общата търговска политика на ЕС към трети страни означава присъединяване към ;

-         общата митническа тарифа;

-         външнотърговските аспекти на общата селскостопанска политика;

-         различните преференциални споразумения на ЕС с трети страни;

-         автономни преференциални режими на ЕС;

-         законодателството на ЕС по инструментите за търговска защита;

-         режимите за неразпространение на оръжията за масово унищожение и прилагания от ЕС списък на стоки с възможна двойна употреба.

По отношение на количествените ограничения и мерките с ефект България следва да пристъпи към диференциация на прилагани по националния външнотърговски режим в контекста на подготовката за присъединяване, като отдели мерките, въведени по смисъла на член 20 на ГАТТ, съответно член 36 на Римския договор (общи изключения); мерките, въведени по смисъла на законодателството по инструментите за търговска националните мерки, които българската страна би поддържала в рамките на преходен период след присъединяването си. Това ще позволи на България да обоснове националния си търговски режим при преговорите за присъединяване.

Присъединяването на България към двустранните преференциални споразумения на ЕС ще бъде елемент от бъдещия Договор за присъединяване. Тези споразумения ще се прилагат от България от датата на влизане в сила на бъдещия договор. Това ще разшири пазарния достъп за българския износ.

Преференциалните споразумения на ЕС следните търговски партньори: Андора, Алжир, България, Египет, Естония, Израел,, Йордания, Кипър, Латвия, Ливан, Литва, Малта, Мароко, Норвегия, Полша, Румъния, Сирия, Словашката  република, Словения, Тунис, Турция, Унгария, Чешката република, Швейцария.

Преференциалните ставки се прилагат към всички бенефициенти, с изключение на най-слабо развитите и страните от “Андийската група”, към които се прилага по-благоприятно третиране. Защитната клауза предвижда възстановяване на митата по искане на страна - членка или на комисията, когато вносът предизвиква или заплашва да предизвика сериозни трудности на производител в ЕС.

Механизмът на степенуване на преференциите дефинира критериите за изключване на страна/стоки от схемата за преференции, като се отчита:

-         относителен доход, определен като съотношение на дохода на глава от населението на бенефициента към средния доход на глава от населението на ЕС;

-         относителен дял на промишления износ на страната - бенефициент като дял от общия промишлен износ на ЕС;

-         секторен дял във вноса на ЕС, определен като дял на вноса в ЕС от страната бенефициент за дадена категория продукти в общия внос на ЕС за същата категория;

-         общ дял във вноса на ЕС, определен като обща стойност на вноса в ЕС от страната - бенефициент спрямо общия внос на ЕС.

Националната схема за преференции (GSP) на България е значително по-опростена, основаваща се на списък от бенефициенти и преференциална разлика или безмитен достъп за най-слабо развитите страни. За сближаване със системата, прилагана от ЕС, е необходимо да се направи анализ на принципите от гледна точка на хармонизиране с прилаганите от в това число по отношение на: обхвата на бенефициентите, преференциалната  разлика, правилата за произход, елементите за степенуване и прекратяване на преференциите в съответствие с разликата в икономическото ниво. Това ще улесни присъединяване на България и ще смекчи евентуални при резки промени в третирането по пазарния достъп спрямо някои търговски партньори.

Присъединяването към общата търговска политика в материята по инструментите  на  търговска  защита  означава  отмяна  на  законодателство, включително предприетите мерки за търговска защита и присъединяване към законодателството на ЕС, включително предприетите мерки срещу дъмпингов и субсидиран внос, защитните мерки и мерките по смисъла на “новия инструмент за търговска защита”. Очаква се, че автоматичното прилагане от България на мерките, предприети от ЕС, ще предизвика оспорване на тяхната съвместимост с ГАТТ/СТО по подобие на предишното разширяване, както и евентуално нарастване на вноса непосредствено преди присъединяването на България с оглед заобикаляне на мерките. Българската страна следва да изрази готовност за сътрудничество с ЕС по решаването на тези проблеми.

Законодателството на ЕС в тази материя, прието в края на 1994 година, е обхванато в четири регламента на Съвета, съдържащи разпоредбите по “търговската защита” и инкорпориращи резултатите от Уругвайския кръг на ГАТТ в областта на дъмпинга, субсидиите, защитните мерки и процедурата за предприемано на защитни действия спрямо страни, нарушаващи международните правила. Новият инструмент по търговските бариери е предназначен да осигури упражняването на правата на Общността по спазването на международните търговски правила, в частност тези, установени от СТО, т.е. не толкова защита на пазара на Общността, а постигане на по-голяма търговска либерализация в контекста на международните правила.

Националното законодателство на България е в съответствие с критериите на ГАТТ в областта на дъмпинга, субсидиите и защитните мерки. По отношение на практиката България не е въвеждала антидъмпингови мерки. Известен опит е натрупан в областта на защитните мерки в периода преди присъединяването към СТО.

Подготовката на България следва да се съсредоточи върху подготовката на експертиза, което да позволи обосновани предложения за предприемане на мерки след присъединяване. Изграждането на национални структури за прилагане първоначално на националното, а впоследствие на законодателството на ЕС ще укрепи капацитета за бъдещо участие в процеса на вземане на решения по прилагането на инструментите за търговска защита.

Във взаимоотношенията си с международните организации, както и в двустранните си отношения България следва да поема такива ангажименти, които да подсигурят хармонизиране с бъдещите й задължения като член на Общността. При присъединяване България следва да поеме ангажиментите на ЕС по споразуменията в рамките на ГАТТ/СТО. Активното сътрудничество на България с ЕС по въпросите на многостранната търговска политика ще създаде необходимата степен на готовност за бъдещо участие в процеса на вземане на решения.

В областта на контрола върху въоръженията за масово унищожение и на стоките и технологиите с възможна двойна употреба от юли 1995 година ЕС въведе всеобхватен режим от общи стандарти и контрол. Новата рамка задължава страните - членки да подлагат износа на стоките с възможна двойна употреба на ефективно контролиране и да разработят общи стандарти в рамките на преходен период с оглед осигуряване на изпълнението от страните - членки на международните им задължения по неразпространението на оръжията за масово унищожение.

Националното законодателство на България в областта на експортния контрол отчита, както критериите за членство в международно съгласуваните контролни режими, така и бъдещо присъединяване към ЕС.

3.2. Митнически режими и процедури.

При присъединяване на българската митническа служба следва да поеме отговорността по прилагане на мерките, предприети от Общността в изпълнение разпоредбите на общата търговска, общата селско стопанска и политиката в областта на рибата и рибните продукти.

Предвид присъединяването към Единния пазар без вътрешни граници българската митническа служба следва да поеме и отговорността за защита и контрол на своята част от външната граница на ЕС.

Понастоящем българската митническа администрация разполага с натрупан опит по прилагане на националната търговска политика, в т.ч. сключените преференциални споразумения. Като се има предвид многообразието от мерки по прилагането на търговската политика на ЕС и многократната разлика в обемите търговия, е несъмнена необходимостта от концентриране на усилията в периода до присъединяването за повишаване на оперативния капацитет.

Постигането на доверие в българската митническа администрация е възможно чрез ускорено разработване на национална стратегия за подготовка и на конкретен план за действие по изпълнение на стратегически цели.

Със създаването на вътрешния пазар(01.01.1993 г.) настъпват съществени промени в митническия режим на ЕС. Съществуващите процедури за движение на стоки страните - членки бяха заменени с нови задължения, които не са свързани с митническия контрол върху стоките, движещи се на територията на Европейския съюз. Що се отнася до търговските отношения с трети страни, въведени единни правила, използвани за осъществяване политиките на Общността в съответните области с оглед контролът върху външната граница на ЕС да бъде по-ефективен и процедурно еднакъв. В митническия съюз всеки митнически пункт и всеки митнически служител работи за Европейския съюз като цяло и качеството на митническия контрол, извършвано във всяка точка от територията на Европейския съюз е от съществено значение за всяка страна членка. Нещо повече, постигането на равностоен резултат от двете дейности по отношение на контрола и по отношение улесняване на търговията на всички точки на външната граница, ще благоприятства избягването на деформациите в конкуренцията, отклонения в търговските потоци и защита на здравето и живота на гражданите.

Митницата има решителна роля за правилното функциониране на вътрешния пазар. В същото време услугите предоставяни от митниците са насочени към изпълнение на серия от нефискални функции, като прилагане на митническата политика като част от търговската политика, селскостопанската политика и политиката на опазване на природната среда, както и защита на интересите на потребителя и на културното богатство на страните. Не на последно място е решаващата роля на митницата в защита на гражданите от нелегален трафик и упойващи вещества и оръжие. Тези дейности са присъщи на митническите администрации по принцип, но присъединяването на България към ЕС налага нови рамки за законодателство, хармонизирано и съответстващо на действащото в ЕС, нови хармонизирани процедурни правила при митническо обслужване и адекватна организация на дейността, да  отговори  на  високите  критерии  за  контрол  и митническо обслужване.

От митническата администрация се очаква модернизиране, улесняване на стокообмена и подобряване на приходите от мита и такси, като едновременно с това се приеме и започне да се прилага цялото европейско законодателство, което българската митническа администрация ще бъде упълномощена да прилага от името на останалите страни - членки. Като се има предвид обема на търговията на ЕС, нарастващите търговски потоци в резултат на действащите и бъдещите търговски споразумения с трети страни, в съчетание със специфичното географско разположение на България, несъмнено отговорността, която ще бъде поета, в значителна степен надвишава тази на една национална митница.

Митническата администрация следва да гарантира прилагането на европейското и националното законодателство в следните области:

-         прилагане на мерките на търговската политика (тарифи, квоти);

-         контрол по мерките на селскостопанската политика

-         събиране на митнически сборове (собствените ресурси на ЕС и националните);

-         контрол върху нелегалния внос (включително упойващи вещества);

-         контрол върху стандартите.

            В тази насока подготовката за присъединяване следва да бъде насочена към:

-         прилагане на законодателството на ЕС съгласно “Бялата книга”;

-         постигане  на  подходящо  ниво  на  съоръженост  на инфраструктурите

-         компютаризация  и  укрепване  на  средствата  за разследване;

-         създаване на ефективна митническа администрация с достатъчен Брои квалифицирани и мотивирани служители, демонстриращи способност да работят екипно.

-         “Бялата книга” разграничава законодателните мерки, които следва да приемат АСЦИЕ, на такива, свързани с консолидиране на зоната за свободна търговия(първи етап) и на мерки, които следва да бъдат приети при присъединяване към митническия съюз (втори етап). Законодателните мерки, предприети през първия етап, следва да бъдат принципно съвместими със законодателството на ЕС (Митническия кодекс, комбинирана номенклатура), докато законодателните мерки през втория следва да бъдат насочени към пълно приемане на законодателството.

Първата стъпка в посока сближаване с процедурите и практиките, прилагани от митническите служби на страните членки от ЕС, е приемането на нов Закон за митниците, което за България е вече факт. Това е и първата препоръка от първия етап в раздел Митници на Бялата книга (законодателните мерки, които следва да бъдат приети през първия етап обхващат две директиви и 14 регламента).

Митническия кодекс  на Общността  в сила от 01.01.1993 г. обединява всички митнически разпоредби на страните - членки в единствен и единен акт, като регламентира:

-         Общите разпоредби, определящи областта на приложение и основните дефиниции, правата и задълженията на лицата по отношение на митническите разпоредби, включително и правото на представляване, валидността на решенията, издадени от митническите органи и на обвързващата информация по тарифното класиране и по произхода на стоките.

-         Елементите, на база, на които се прилагат вносните и износните мита и други мерки, свързани с търговията със стоки , включително Митническата тарифа и класирането на стоките, произхода на стоките, непреференциален и преференциален, стойността на стоките за митнически цели.

-         Разпоредбите прилагани към стоките, въведени на митническата територия, които не са получили митническо направление, включително въвеждане на стоки на митническата територия, представяне на стоките пред митниците, общо деклариране (манифестиране) и разтоварване на представените пред митницата стоки, временно складиране.

-         Митническо направление, включително митническите процедури  по поставянето на стоките под митнически режим, деклариране на стоките – нормална и опростена процедура, освобождаване за свободно движение, митнически икономически режим – митническо складиране, активно усъвършенстване, обработка под митнически контрол, временно внасяне  и пасивно усъвършенстване, износ, вътрешен транзит, свободни зони и свободни складове.

-         Митническо задължение, включително възникване, заплащане, обезпечаване, погасяване, срокове и начин на плащане.

-         Право на обжалване.

Разпоредбите на правилника  за приложение на Митническия кодекс са свързани с основните раздели на кодекса, като формулират по-прецизно някои правила, с цел да се постигне по-добро нормативно осигуряване. Разширява се обхвата на някои разпоредби, които съгласно кодекса се прилагат само за специфични митнически процедури, с цел да се отчете широкото му и задълбочено прилагане. Освен това в правилника се включват общи разпоредби по отношение на действащите правила за произход по преференциалните споразумения и методите за административно сътрудничество, непреференциалните правила за произход, допълват се разпоредбите по определяне на стойността на стоките за митнически цели, правилата по процедурите за деклариране на стоки и условията за прилагане  на опростени процедури. В правилника се съдържат и разпоредби по  прилагане  на  процедурите  по  транзита,  по митнически икономически режими,  както и други разпоредби, в международни митнически конвенции,  действащи на територията на Общността.

Комбинираната номенклатура на ЕС, базирана на хармонизираната система за описание и кодиране на стоките 1996 е въведена в Митническата тарифа на Република България от 01.01.1996 г., като степента на хармонизация е пълна по отношение на промишлените стоки и частична за селско стопанските стоки и преработените селскостопански стоки. В сила е новата Митническа тарифа, отразяваща направените в комбинираната номенклатура на Общността изменения и поетите от страната ангажименти при присъединяване към Световната търговска организация, включително откритите тарифни квоти за селскостопански стоки, ставките на митата по действащите преференциални търговски споразумения, както и голяма част от общите разпоредби по прилагане на тарифните мерки.

Интегрираната тарифа на ЕС съдържа различните правила, прилагани към стоките,  внасяни или изнасяни,  внасяни или от  митническата  територия  на  ЕС.  Тя  включва класификация и кодификация на Хармонизираната система,  на митническата  номенклатура  и  на  конкретните  мерки  на политика на ЕС, отнасящи се до:

-         облекчения;

-         тарифни квоти;

-         тарифни  преференции,  произтичащи  от  всички  търговски споразумения

-         общата система  от  тарифните  преференции,  прилагани към се страни;

-         антидъмпингови  и изравнителни мита;

-         изравнителни такси;

-         селскостопанския компонент при преработените селскостопански продукти

-         единични стойности за някои бързо развалящи се стоки;

-         стандартни вносни стойности за плодове и зеленчуци;

-         минимални цени и референтни цени;

-         забрани за внос;

-         ограничения при внос - количествени и тези в СIТЕS

-         контрол по вноса;

-         забрани по износ;

-         ограничения по износ;

-         контрол по износ;

-         възстановявания по износ.

ТАRIС дава митническите ставки за всяка една стока при всичките изброени условия, връзките с нормативните документи, които ги определят и момента на прилагане или неприлагане (срок на действие).

Наличието на такава база данни е от изключителна важност, защото позволява еднакво прилагане на действащото законодателство и мерките по търговската политика, независимо от мястото на обмитяване, прозрачност за действията на митническите инспектори и икономическите оператори.

По  отношение  на  правилата  за  произход  България  има значителен  напредък.  Въведени  са  новите  преференциални правила за произход, включени в съответните протоколи на преференциалните споразумения с Чехия, Словакия, Словения, страните от ЕАСТ и Европейското споразумение за асоцииране, като  се  прилага многостранна  система на  кумулация за произхода.  Натрупан  е  значителен  практически  опит  във взаимно сътрудничество със съответните страни по споразуменията  по  последващия  контрол  по  издадените удостоверяващи произхода.  Въведени са и нови перференциални правила в търговията със страните бенефициенти по Общата система за преференции.

По отношение на правилата за непреференциален произход хармонизацията от българска страна следва напредъка на работа подготовка и приемането на нови, хармонизирани правила в на комитета по правилата за произход към СТО. От своя страна България, изпълнявайки ангажиментите си по присъединяване към СТО, въведе нови не преференциални правила произход, базирани на тези, действащи понастоящем в Европейския съюз.

В този смисъл не се очакват никакви проблеми при въвеждане на съответните регламенти на ЕС, както по преференциалните, така и по непреференциалните правила за произход.

Разпоредбите на Митническия кодекс на ЕС регламентират правото на получаване на информация, касаеща митническото законодателство. При писмено поискване митническите власти следва да предоставят обвързваща митническа информация, отнасяща се до класификацията на стоките или произхода. Получателят на тази информация следва да докаже, че стоките декларирани по вноса (или износа), съответстват във всяко отношение на тези, описани в информацията. Информацията е валидна за срок от шест години от датата на издаване.

В практически план с въвеждането на обяснителните бележки към Хармонизираната система са предприети стъпки, които чрез разработен програмен продукт облекчават работата по класирането на стоките. При писмено поискване митническите органи издават решения за обвързваща тарифна информация, която икономическите оператори използват за целите на  тарифирането при обмитяване на стоките. Прилага се принципът за пълно съответствие на декларираните стоки с тези, посочени и описани в обвързващата информация.

Транзитът е ключов инструмент в търговията и икономическата интеграция. Той има важно значение за опростяване на митническите формалности при освобождаването на стоките и за улесняване на свободното движение на стоките, както между Общността и нейните партньори от ЕАСТ и Винеградската четворка в рамките на конвенцията за общия транзит, така и между 59-те страни, членуващи в конвенцията ТIR.

С присъединяване на България към конвенцията за общия транзит се постига свързване на транзитните системи на България Общността и съответствие с предвиденото в Бялата книга законодателство по подготовка за присъединяване.

Приемане на митническото законодателство, което е хармонизирано с Митническия кодекс и правилника за приложението му, са важното условие за осигуряване на свободното движение на стоките, регламентирано с Европейското споразумение за асоцииране, но не е достатъчно за подготовката за присъединяване към вътрешния пазар на Общността. Развиващата се икономическа интеграция, възприемането на комбинираната номенклатура, хармонизираните преференциални правила за кумулиране на произхода подпомагат страната за по-пълно използване на потенциала на Европейското споразумение, като увеличават възможностите за интегриране на производството и търговията.

За да се улесни движението на стоковите потоци обаче, е необходимо опростяване на процедурите по митническото обслужване при пълно гарантиране на интересите на държавата, е възможно само при развитието на съответните процедурни и добра техническа обезпеченост и компютъризация.

През последните години нарушенията на транзита са довели значително  изтощаване на бюджетите дори на страните - членки на ЕС и до нелегален  трафик на  европейските  пазари на и  тотално  неконтролирани  стоки.,  излагайки  не  само конкуренцията в бизнеса, но и здравето и живота на хората. Осъзната е необходимостта от радикални действия за съхраняване на транзитната процедура, за възстановяване на икономическите й предимства и гарантиране на по-висока защита срещу растящите рискове.

Нарастващата търговия и бъдещата икономическа и политическа интеграция между ЕС и страните - кандидатки за присъединяване ще затрудни координирането и управлението на многообразните видове транзит. Успехът ще зависи много силно от мерките за опростяване на управлението на транзита, като особено важна роля се определя за НТКС (новата транспортна компютъризирана система), която се разработва да интегрира и по възможност да обедини вътрешния транзит в Общността и общата система за транзит.

Особено съществено за България е условието, че новите членове на Общата система за транзит ще трябва да докажат способността си да поддържат реформираната, реформираната компютъризирана система, докато взаимоотношенията с настоящите партньори в Общата система за транзит ще се основават на системно и тясно сътрудничество и максимално използване на възможностите за взаимно сътрудничество. България е представила желанието си за присъединяване към конвенцията за общия транзит и трябва да съсредоточи усилия към изпълнение на високите критерии, които се поставят, за да отговори на изискванията за включване към Общата система за транзит, включително обезпечаване на необходимото компютърно оборудване. Това е шанс за преодоляване на изоставането на развитието на процесите по подготовка за присъединяване към ЕС.

Основни насоки на плана за действие на ЕК за новата компютъризирана транспортна система са:

-         установяване на ясна и обвързана система, която може лесно да бъде разбрана и прилагана от митническите инспектори;

-         система, която  използва  процедури  за  обновяване  и инструменти за сътрудничество,  свързани с  електронния обмен на данни;

-         система, която може да оперира с голям обем процедури и ситуации;

-         система, която включва координирани мерки срещу измама (контрабанда)  и  покрива  сумите  при  риск  в  нейните процедури;

-         система,  която е управлявана и оценявана с помощта на подходящи отчетни системи за общи и оперативни цели.

Докато Общността като правило не се намесва в начина, по който страните - членки организират администрациите си и решават за правомощията и отговорностите на техните служби, то от жизнено важно значение за ЕС и за страните - членки е да се заемат заедно с борбата срещу контрабандата и организираната престъпност. Като се има в предвид поставените в момента на национално ниво приоритетни задачи за борба с контрабандата и икономическата престъпност, както и сравнително доброто ниво на подготовка, следва да се направи приоритетна задачата за техническото осигуряване и ресурсното обезпечаване на работата по новата компютъризирана транзитна система. Прилагането й е съществена процедурна практика, напълно съвпадаща с функциониращата в страните от Общността и стъпка към присъединяването към ЕС.

Пълноценно  функционираща  митническа служба е предварително необходимо условие за поемане на отговорността по управлението на външните граници на разширения ЕС, в това число по събиране на националните мита и данъци и формиращи собствените ресурси на ЕС, и по прилагане на многобройните мерки на контрол на ЕС, упражняван на границата. При присъединяване източната и западна граница на България ще станат външна граница на ЕС.

Отчитайки тези обстоятелства, следва да се планира перспективно инфраструктурата и  подготовката на  кадрите. Необходимо е  също   специфично подпомагане на развитието на оперативния капацитет на митническата администрация.

Прилагането на координиран подход към трансформирането на българската митническа администрация ще доведе до постигане на следните специфични цели:

-         укрепване на системите за управление по набиране на информация,  използване на  същата  за  митнически разследвания  и  митническа статистика  с оглед, от  една страна,  ефикасно прилагане  на системата и, от друга страна,  ефективно взаимодействие  с другите служби  на националната администрация, икономическите  агенти  и международните организации;

-         консолидиране и по-нататъшно развитие на прилагането на ЕАД и свързаните с него разпоредби  като основен инструмент на трансграничното регулиране на търговията в контекста на изравняване с Европейския съюз;

-         по-нататъшно развитие на законодателството и необходимите за прилагането му мерки, позволяващи присъединяването към Общата система за транзит;

-         развитие  и  въвеждане на законодателство и разпоредби, управляващи правото на представителство и компетенциите на митническите служители в контекста  на изравняването с практиката на ЕС;

-         укрепване  и развитие на мерки срещу митнически и валутни, контрабанда и наркотрафика в сътрудничество с ЕС на международно ниво;

-         по-нататъшно развитие на вътрешния контрол и прилагане на ефикасни практики за избягване злоупотреби в митническата служба чрез укрепване на институцията митнически инспекторат;

-         разработване и възприемане на българска интегрирана тарифа, основаваща се на принципите за функциониране на ТАК1С с оглед изравняване с митническите практики на ЕС.

За постигането на тези цели  е необходимо да бъдат изпълнени следните специфични задачи:

-         Осъвременяване на методите и ефективността на информационния анализ, в това число на критерии и показатели за нуждите на оценката на риска в съответствие с най-добрите практики на  ЕС и наличната технология;

-         Разработване и използване на статистиката, основаваща се  на адекватното прилагане на ЕАД;

-         Подобряване на качеството и срочността на информацията, разпространявана, както вътре в митническата администрация, така и към други управленски структури;

-         Развитие на нормативната база  за финансово обезпечаване на гаранциите в рамките на Общата система за транзит, която да се използва и от регионалните митнически служби;

-         Подготовка на пилотен проект  за регионално прилагане  на  ЕАД и Общата система за транзит чрез използване на компютърен и  телекомуникационен интерфейс;

-         Повишаване на ефективността на информационната система за разкриване на злоупотреби, в това число разработване на база за валутни и митнически нарушения и икономически нарушения, контрабанда и наркотрафика в сътрудничество с ЕС международно ниво;

-         По-нататъшно развитие на вътрешния контрол и прилагане на ефикасни практики за избягване злоупотреби в митническата служба чрез укрепване на институцията митнически инспекторат;

-         разработване и възприемане на българска интегрирана тарифа, основаваща се на принципите за функциониране на ТАК1С с оглед изравняване с митническите практики на ЕС.

За постигането на тези цели е необходимо да бъдат изпълнени следните специфични задачи:

-         Осъвременяване на методите и ефективността на информационния анализ, в това число избор на критерии и показатели за  нуждите на оценката на риска в   съответствие с най-добрите  практики  на  ЕС и наличната  технология;

-         Разработване и използване на статистиката, основаваща се  на  адекватното прилагане на ЕАД;

-         Подобряване на качеството и срочността на информацията, разпространявана, както вътре в митническата администрация, така и към други управленски структури;

-         Развитие на нормативната база за финансово обезпечаване на гаранциите в рамките на Общата система за транзит, която да се използва и от регионалните митнически служби;

-         Подготовка на пилотен проект за регионално прилагане на ЕАД и Общата система за транзит чрез използване на компютърен и  телекомуникационен интерфейс;

-         Повишаване на ефективността на информационната система за разкриване на злоупотреби, в това число разработване на база данни за валутни и митнически нарушения и икономическа контрабанда за нуждите на оценка на рисковия фактор (особено по отношение на фирмени злоупотреби), основаваща се  на националната практика на митническите администрации на страните - членки на ЕС, селектирани от българската митническа администрация. В тази връзка да се осигури възможността представители на българската митническа администрация да се запознаят с практиките на  страните от ЕС.

Разработване на система за прогресивно развитие на институцията на митническия инспекторат за създаване и укрепване на механизми за последващ вътрешен митнически контрол с цел подобряване на събираемостта на вземанията;

Създаване на предварителни условия за въвеждане на Българската интегрирана тарифа, в това число кодиране на националния митнически и външнотърговски режим.

4. Позиция на Република България за преговорие за присъединяване към Европейския съюз в сферата на митническия съюз

4.1.      Обща позиция.

Република България приема и изцяло ще прилага достиженията на правото на Европейската общност в областта “ съюз”.

Работната хипотеза на правителството е, че Република България ще стане пълноправен член на ЕО към 01.01.2007 г.

В областта “Митнически съюз” България не предвижда необходимост от изключения и преходни периоди.

4.2. Приемане и прилагане на достиженията на правото на ЕС.

Рамковото законодателство в раздела “Митнически съюз” за митниците и Правилникът за неговото прилагане са базирани на Митническия Кодекс на Европейската Общност /МКЕО / и Правилника за неговото прилагане /ППМКЕО/.

В рамките на предприсъединителния период ще бъде постигната още по-висока степен на хармонизация чрез:

-         Изменения и допълнения на Закона за митниците, които ще отразяват настъпилите промени в европейското законодателство.

-         Чрез подзаконови нормативни актове, следващи хармонизацията с правото на ЕО в други раздели.

Пълно хармонизиране на митническото законодателство ще бъде постигнато към момента на присъединяване.

4.З. Премахване на митата между страните – членки.

Премахването на митата между Република България и ЕС се извършва съгласно “Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и Република България” и разширяващата се либерализация на търговията със селскостопански стоки и преработени селскостопански стоки.

4.4. Прилагане на общата митническа тарифа.

Не се предвижда необходимост от преходен период за приемане на ставките на митата към трети страни, включени в Общата митническа тарифа.

Митническото законодателството на Република България по отношение на тарифната политика е в голяма степен сходно с прилаганото в Общността. Ставките на митата за “най-облагодетелствана нация” постепенно се намаляват с тенденция за доближаване до прилаганите от ЕС.

Република България актуализира номенклатурата на митническата си тарифа ежегодно в съответствие с Комбинираната номенклатура и приема автономни ставки на митата към трети страни. В процес на разработка е българска интегрираната митническа тарифа на база на ТАRIC. Системата за администриране на тарифните квоти за селскостопанските стоки е централизирана, базирана на принципа •пръв влязъл, пръв обслужен”. Република България не прилага тарифни квоти, придружени с мерки за стоки, изискващи специален сертификационен режим, но към датата на присъединяване ще въведе процедурите, прилагани в ЕС.

4.5. Режими и процедури.

Постигната е пълна хармонизация при процедурите при вноса Контрола на стоките с възможна двойна употреба. Максимално висока степен на съвместимост, възможна за предприсъединителния период е постигната в следните области: Поставяне на стоки под митически икономически режими, Митническо задължение, Правила за произход, Активно и пасивно усъвършенстване, Митническо складиране. Временен внос, Обработка под митнически контрол, Износ, Транзит, Свободни зони и свободни складове, Прекурсори, Проверка на багаж и Опростени процедури. Разпоредбите, регламентиращи Единния административен документ(ЕАД), са хармонизирани с тези в ППМКЕО и Конвенцията за опростяване на формалностите при търговия със стоки (Конвенция (ЕАД)). Използваният в България Единен административен документ (ЕАД) е уеднаквен с използвания в ЕО по всички изисквания. България е изпълнила законодателните изисквания за присъединяването към тази конвенция.

4.6. Митническо задължение.

Направените промени в Закона за митниците приведоха в съответствие с правото на  ЕО нормативната уредба за митническото задължение и процедурите по обжалване на актовете принудително събиране на държавните вземания. Обжалването на административни актове се извършва в съответствие специалния Закон за административното производство, който се прилага в Република България.

4.7. Транзитни процедури

Във връзка с изискването на чл. 94, ал. 2 от “Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и Република България” относно свързване на транзитните им системи от 01.01.1999 г. в страната ни се прилагат транзитни процедури, предвидени както в МКЕО, така и в Конвенцията за общ транзит, във връзка с присъединяването, към която страната ни е включена в проекта “Транзит Север-Юг” на ЕК.

Всички предприети действия до настоящия момент недвусмислено изразяват ангажимента на Република България за максимално бързо присъединяване към Конвенцията за общ транзит и Конвенцията ЕАД.

4.8. Вътрешен контрол

Съвместно с митническите администрации на Франция и Великобритания започна работа по проекта “Борба с корупцията в българската митническа администрация (БМА)”, финансиран от предприсъединителните фондове на ЕС. Реализирането на проекта ще доведе до засилване на централизирания контрол върху дейността на митническите служби.

4.9. Международно митническо сътрудничество и взаимопомощ.

Република България участва пълноценно и играе активна роля международното митническо сътрудничество и взаимопомощ.

Република  България  изпълнява  ангажиментите  си  по произтичащи от Европейското споразумение за асоцииране. Взаимната помощ между административните власти на България  продължава  активно  да  се  осъществява  в с  разпоредбите  на  Протокол  №6 за  взаимна административна помощ в митническата дейност и особено в сферата на борбата с контрабандата. Република България изразява желание за участие със статут на наблюдател на български експерти в някои комисии и работни групи по Митническия кодекс на ЕО с оглед следене на процесите и навременната реакция по регулиране на промените, които настъпват.

Република  България е пълноправен член на Световната търговска организация  (СТО)  и на Световната митническа организация. България  подкрепи  предложението  на  Европейската комисия за координиране между България и ЕО на заеманите позиции при  международни  преговори,  касаещи  митническата област.

Република България е страна по Митническата конвенция за международния транспорт на стоки под покритието на карнета ТИР /Конвенция ТИР/, Митническата конвенция относно контейнерите, Международната конвенция за опростяване и уеднаквяване на митническите процедури /Киото/.

В областта на взаимната помощ между митническите власти Република България има сключени двустранни споразумения с някои от ЕС /Австрия, Великобритания, Гърция/ и се подготвя за преговори с други. При присъединяването към ЕС страната ни ще стане договаряща страна по всички международни споразумения, подписани от ЕС с трети страни с цел подобряване в сътрудничеството в митническата област.

4.10. Капацитет за прилагане на достиженията на правото ЕО.

Административната структура за прилагане правото на ЕО в Областта “Митнически съюз” е Агенция “Митници”.

Република България притежава необходимия административен капацитет и структури и не се налага създаването на нови институции или административни органи, за да продължи успешното възприемане на достиженията на правото на ЕО.

Българската митническа администрация разработи,  прие и Бизнес - стратегия, към която има План за конкретни действия. С решение на правителството беше одобрена Стратегията подготовка на митническата и данъчна администрации на България за присъединяване към ЕС.

4.11. Компютъризация.

Изграждането на Българската Интегрирана Митническа Информационна Система (БИМИС) е основен приоритет за българската митническа администрация като важен елемент за постигане на необходимия капацитет за прилагане на достиженията на правото на ЕО.

Разработено е ядрото на БИМИС, която обхваща митническите учреждения, осигуряващи 90 % от документооборота. Паралелно с процеса на внедряване на ядрото ще се разработват и внедряват допълнителни подсистеми към БИМИС, като крайният резултат ще бъде изграждане на информационна система, съответстваща на изискванията на ЕС в тази област.

Българското правителство приключи преговорите по глава 25 “Митнически съюз”, с което България официално пое ангажимента по на прозрачна и ефективна митническа служба. По професионализъм и надеждност тя напълно ще съответства на ЕС. Така България гарантира институционален капацитет за митнически контрол и ефективно прилагане на ЕС в областта на 'Митнически съюз'.

Република България е готова да  проведе допълнителни преговори,  ако възникне такава необходимост поради приемането законодателство на ЕО.

Глава трета. Технология на митническия контрол.

1. Методи и форми на митническия контрол.

Митническия контрол се проявява в социално време и социално пространство чрез своите форми и методи на контролна дейност.

Формите и методите на митнически контрол имат общи черти с останалите форми и методи на контрол и свои специфични черти.

Общите черти се дължат на общото съдържание на контролната функция на единството в тяхната същност.

Специфичното  проявление  се  основава  на  характерните особености на  обекта и субекта на контрол при  тяхното взаимодействие, изградената за целта организация и методология, както и целите и задачите, които  преследва  формираната митническа политика.

Формите на контрол съществуват в социалното пространство и социалното време. Разделянето им е предпоставка за по-задълбочен подход при изследване на тяхното проявление. Социалното пространство разглежда различните дейности в едно и също социално време.

Формите на контрол в пространството се обуславят от самата митническа дейност. Те обхващат съдържанието, което се проявява чрез тях.

Изходната база при разглеждането на формите на контрола е обмитяването, възприето като съдържание на митническия контрол. В архитектурата на формите на контрол следва да влизат всички •или някои от процедурите на обмитяване.

Общата теория на контрол приема, че когато няма пълно обхващане на съдържанието, тогава формите се превръщат в методи  на познанието. Едно от условията за форма е тя да обхваща съдържанието напълно, а методът като метод на научното познание има  за задача да изследва отделните части от съдържанието.

Сред  утвърдените и безспорни форми на контрол са:

-         Митническата проверка;

-         Митническото наблюдение;

-         Документален контрол;

-         Физически контрол.

Съдържанието на митническия контрол дава представа за на процесите и явленията и дава основание да се твърди, че сред формите на контрол  са и съществуващите митнически режими и направления.

Всеки митнически режим или направление е конкретна форма на контрол. Основанията за това са следните:

-         митническият режим обхваща целия процес на обмитяване, от подаването на митническата декларация до заплащането на митни сборове или безмитното пропускане и контрол на съответните ценности;

-         обхващането  е  както  във  времеви  аспект,  така  и  в пространствен, като в зависимост от конкретната форма се променя и обмитяването;

-         прилагането на митническия режим има конкретна правна рамка.

Форми на контрол във времето:

Предварителен контрол е налице, когато контролът се извършва преди осъществяване на самата дейност.

Митническият контрол се характеризира с обстоятелството, че се извършва преди да се премине границата, т.е. той има степен  на  предварителност,  заложена  в  неговото съдържание. По силата на тази специфичност при констатирани отклонения митническият контрол наказва и опита да се извършва митническо нарушение или отклонение.

Сред отделните  видове митнически контрол  (контрол  на пътници и  багажи, контрол на непридружавани пратки, контрол на пратки и други) предварителният митнически контрол е задължителен, което оказва  съществено  влияние върху ефективността и икономичността на митническия контрол.

Предварително,  митнически  контрол  се  осъществява  във вътрешността на страната още при регистрацията на юридическите лица  в съответната митница, на митническите пунктове при преминаване на границата. Предварителният митнически контрол се осъществява от  износителите  или  вносителите още преди :декларирането на стоки и услуги на самата митница.

Текущият митнически контрол митнически контрол по място се осъществява в митническите пунктове, бюра, районните митници. Извършва се по време на преминаване на границата, както и при осъществяването на някои от  митническите режими.

Последващият митнически контрол се извършва в случаите, когато преминаването през митническата граница е осъществено.

Интерес представляват случаите, в които стоките са пропуснати без мито. При тях вносителите имат ограничени права. Те нямат право да продават, залагат, дават под наем и т.н. тези вещи. В случаите на нарушение митническият контрол трябва да събере дължимите митни сборове. Срокът, в който действа последващият митнически контрол, е три години след вноса на стоките. Последващият контрол е с богати възможности за развитие главно по пътя на взаимодействието с другите видове специализиран финансов контрол (данъчен и ревизионно-финансов).

При изследване на части от съдържанието в науката се използват методи на митнически контрол. Сред най-често използваните методи са:

-         Проверка на документи - документален контрол;

-         Инвентаризация;

-         Митнически преглед - за да се изпълни процедурата трябва да са налице изисквания като: не се прави еднолично, а със свидетел, всичко се оставя на видимо място, прави се протокол, за да се види какво е намерено.

2. Средства и способи на митническия контрол.

2.1. Определяне на митата и спазване на митническите тарифи.

Обмитяването е облагане с мита, а облагането е законосъобразна дейност по определяне и събиране на митата. При този процес се изпълняват и строго определени в Закона за митниците митнически формалности при преминаването на стоките на митническата граница на страната. В този основен нормативен акт за митнически контрол са предвижда размера на митата у нас да се определя то Министерския съвет, който издава Митническата тарифа на Република България. Интегрираната митническа тарифа, която бе в сила от 01.01.2002 г. до 31.12.2002 г. Новата митническа тарифа за 2003 година, която е в сила от 01.01.2003 г.

Към нея са дадени приложения за преференции при внос на стоки. Предимството на изданието е, че на един ред са дадени ставките на конвенционалните мита и ставките на автономните мита, както и допълнителната мерна единица. Това улеснява митническия инспектор, митническия агент и останалите лица, които работят с Митническата тарифа. Единствено за стоките при нетърговския обмен (пренасяни с предимство от пътници за лична употреба) правителството може да определя митата по друг начин, което става със специална наредба.

В ЗМ е предвидено Митническата тарифа (МТ) да включва:

-         номенклатура на Митническата тарифа, която включва от своя страна номенклатурата на стоките, основана на Конвенцията на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките и на Комбинираната номенклатура на ЕС, от една страна, и от друга - номенклатурата, базирана въз основа на разпоредби за прилагане на тарифни мерки,  включваща номенклатурата по Хармонизираната система, като се добавят към нея и някои подразделения;

-         ставки на митата, предоставяни от Република България при третиране за „най-облагодетелствана нация”;

-         преференциални ставки на митата, предоставяни в съответствие със споразумения, по които Република България е страна;

-         преференциални ставки на митата, предоставяни от Република България в рамките на Общата система от преференции;

-         автономни тарифни мерки;

-         допълнителни мерни единици.

У нас преобладаващо  се  прилагат  ставки  на  митата, определени на адвалорна основа, която се изчислява в процент от митническата стойност на стоките, ако на съответното ниво не е предвидено друго.

Тарифното класиране на стоките е определянето на позициите и подпозициите в номенклатурите на Митническата тарифа, съгласно нейните правила, като при прилагането на Митническата тарифа се използват следните термини:

-         “позиция”, с която се определя четирицифреното число, посочено в колона

-         “тарифен номер” и съответстващо описание на стоките;

-         подпозция”, с която се определя, с която се определя шест или осемцифреното число, посочено в колона „Тарифен номер”, и съответстващото описание на стоките;

-         “тарифен номер”, с който се определя деветцифреното число, посочено в колона „Тарифен номер” и съответстващото описание на стоката.

В някои издания на Митническата тарифа сполучливо се използва графично и цветово разделяне, в зависимост от характера на стоката: синя за селскостопанските стоки, жълта за промишлените стоки и бяла за приложенията към Митническата тарифа, в които са дадени някои стоки с обемни и временни (сезонни) ограничения, предимно от селскостопанския сектор, е достъпно за сравнително по-неподготвени представители деловите среди, осъществяващи вносно-износни операции, и за начинаещи лица, изучаващи митническия и външнотърговския режим.

В първите три колони се включват: колона „Общи мита” – ставките от тази колона се предоставят от Република България като третиране „Най-облагодетелствана нация”, като те означават основните ставки. В следващата се означават преференциалните мита съгласно Общата система за преференции на УНКТАД - Организацията за търговия в системата на ООН. Тези преференции се предоставят едностранно на група от най-слабо развити страни, като при вноса от тях се изисква сертификат за произход (форма ИА).

В колона №5 се посочват допълнителните мерни единици. Възприета е метричната система. Основна мерна единица са килограмите, но в редица случаи стоките по-точно се описват и в друти мерни единици като: бройки, литри, киловати, квадратни метри и т.н. Следват още десет колони с групирани преференциални мита, които се определят на реципрочна основа в съответствие със задълженията по влезли в сила споразумения за създаване на зони за свободна търговия.

Колона № 6 е за държави, членуващи в ЕС.

Колона № 7 е за страните от ЕАСТ: Исландия, Норвегия, Лихтенщайн и Швейцария.

Колони от №8 до № 13 са за страните от ЦЕФТА, в което освен България членуват: Чехия, Словакия, и Словения и митата са еднакви.

Колона №14 е за мита при внос от Турция, с която страната ни е сключила споразумение за създаване на зона за свободна търговия, което е в сила от 1999 г.

Колона №15 е за мита при внос от Македония, с която България има подписано споразумение за създаване на зона за свободна търговия, влязло в сила от 2000 г.

Митническата тарифа (МТ) обхваща ставките на митата върху 10 000 стоки. При селскостопанските стоки, които по принцип са по-чувствителни към ценови промени, се използват т.нар. мерки на търговската политика като тарифните квоти. Това означава безмитен внос или внос с намалено мито, който е в рамките на квотата. Българските тарифни квоти произтичат от задълженията на нашата страна в рамките на Световната търговска организация (СТО).

Доказателство за произхода на стоката е Сертификатът за произход, форма А. Той има съществено значение при вноса на стоките, поради обстоятелството, че в зависимост от произхода стоката, която се внася, вносителят може да ползва някакви преференции, като да прилага за внесените от него стоки нулева или намалена ставка на митата. Произходът на стоките е:

1)     Непреференциален, който служи за целите на:

-         прилагането на МТ, с изключение на преференциалните тарифни мерки;

-         Прилагането на установени с акт на МС мерки, различни от тарифните;

-         Изготвянето и издаването на сертификати за произход. При определянето на произхода на стоките е необходимо да се има предвид обстоятелството, че стоките, които произхождат от страна, са само тези, които са изцяло произведени или (добити)  в  нея  като:  руди и други минерални продукти, добити в тази страна; живи животни, които са родени и отгледани в страната и др. За стоките, в чието производство участва повече от една страна, се счита, че те произхождат от страната,  в която са претърпели своята последна,  най-съществена, икономически обоснована преработка или обработка, довела до  произвеждането на нов артикул.

Сертификатът  за  произход  трябва  да  е  издаден  от упълномощени за тази цел организации от съответната държава. В България такива организации, оторизирани да издават Сертификат за произход са: Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Българската стопанска камара (БСК).

2)     Преференциален - регламентира се със:

-         международни споразумения, по които Република България е страна относно въвеждането на преференциални тарифни мерки;

-         нормативни  актове  за  едностранно  приети  от  Република България преференциални тарифни мерки - Общата система за преференции.

Визираният преференциален произход на стоките, който е предмет на  тарифни преференции  по  международни  търговски споразумения, по които България е една от страните, се определя с правилата за  произход,  регламентирани  със  съответните споразумения. В тези случаи произходът на стоката се доказва със сертификат за движение на стоките EUR 1.  Тарифните преференции по Общата система за преференции се използват за стоки с произход от развиващите се страни, които се наричат “страни - бенефициенти”, директно транспортирани до Република България.

При внос на стоки у нас от страна - бенефициент тарифните преференции се ползват само ако се представи на митническите органи Сертификат за произход форма А, който впоследствие се прилага към митническата декларация. Той следва да бъде издаден от митническите или от други компетентни органи, оторизирани в страната - бенефициент. Сертификатът за произход форма А се представя на митническите власти. При кражба или загубване на оригинала митническите  органи  признават  и  негов  заверен дубликат.

2.2. Определяне на митническата стойност.

От съществено значение, за изясняването на процеса на обмитяване, е  определянето  на  митническата  стойност  или :митническата  облагаема стойност.

Митническата стойност е определената за митнически цели стойност на стоките в левове. Разпоредбите на ЗМ уреждат определянето на митническата стойност за целите на прилагане на Митническата тарифа на Република България, както и за целите на прилагане на установени с нормативен акт мерки, различни от тарифните.  Митническата  стойност  на  внасяните  стоки  е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата   

на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България при условие, че:

-         няма ограничение относно правото на разпореждане или на ползване на стоките от купувача, освен ограниченията, които установени с нормативни актове на Република България или географския регион, в който стоките могат да бъдат препредавани, или не засягат съществено стойността на стоките;

-         продажбата или цената не е подчинена на условия или съображения, чиято стойност по отношение на подлежащите на остойностяване стоки не може да бъде определена;

-         каквато и да е част от прихода от всяка следваща продажба, отстъпено право на ползване или на разпореждане със стоките от купувача не се връща пряко или косвено на продавача, освен ако е възможна корекция;

-         купувачът и продавачът не са свързани лица или когато са свързани - при условие, че договорната стойност е приемлива за митнически цели.

В ЗМ са регламентирани обстоятелства, които се отчитат при наличието на свързани лица:

При определянето дали договорната стойност е приемлива за целите на митническия контрол фактът, че купувачът и продавачът са свързани лица, не следва да бъде основание договорната стойност да се разглежда като неприемлива. При необходимост да се разгледат обстоятелствата по продажбата и при условие, че връзката не е повлияла върху цената, договорната следва да бъде приета. В случаите, когато въз основа предоставената от купувача или от друг източник информация митническите  учреждения имат основание да считат, че връзката е повлияла върху цената, те следва да съобщят своите основания на декларатора да му дадат реална възможност да отговори. По искане на декларатора основанията му се съобщават писмено.

При продажба между свързани лица договорната стойност следва и стоките да се приеме и стоките да се остойностят, когато деклараторът докаже,  че тази стойност е много близка до една от следните стойности: определени в същия или приблизително същия момент договорна стойност при продажби на идентични или сходни стоки, продадени за износ в Република България между купувачи , които не са свързани лица, а също и митническата стойност на идентични или сходни стоки.

При прилагането  на  този  начин  за  определяне  на митническата стойност  се отчитат различията в търговското равнище, в  количеството, в елементите, направени от продавача при продажби, когато той и купувачът не са свързани лица, и които не се правят от продавача при продажби, когато той и купувачът са свързани лица. Изброените методи в тази връзка се прилагат по инициатива на декларатора и само за сравнителни цели, а не като основа за определяне на митническата стойност. Платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, купувачът е платил или следва да плати за внасяните стоки на продавача или в полза на продавача,  и включва всички плащания от купувача на продавача или от купувача на трета страна за удовлетворяване на задължения на продавача, които са или следва да се извършат като условие за продажбата. Плащането не е необходимо винаги да бъде под формата на  пари в брой чрез внасяне на касата на митническия пункт (митническото бюро) или като паричен превод, а може да бъде осъществено чрез акредитив или договоряеми средства и може да бъде извършено пряко или косвено. Действия, включително маркетингови, предприети от купувача за негова сметка, различни тези, за които е предвидена корекция, не следва да се смятат за косвено плащане на продавача даже и когато те могат да се разглеждат, че са в полза на продавача, или са били предприети • резултат на споразумение с него и разходите за тях не следва да се добавят към реално платената или подлежащата на плащане цена. В ЗМ е регламентирано, че „маркетингови действия” са всички действия, свързани с рекламирането и насърчаването на продажбата на остойностяваните стоки и всички гаранционни дейности по отношение на стоките.

В случаите, когато митническата стойност не може да бъде определена по посочените начини, тя следва да се определи чрез последователното  прилагане  на  втората  разпоредба,  докато условията на  първата  по  ред  разпоредба  позволи  нейното прилагане.  Изключение  от  посочения  ред  се  допуска  прилагането й, ако деклараторът пожелае размяната на реда на тези две точки - само в случаите, когато такава стойност не да бъде определена по конкретна точка в посочената последователност.  Митническа  стойност,  определена  по  този начин е:

-         договорната стойност на идентични стоки, продадени за износ за Република България и изнесени приблизително в същия момент, както стоките, подлежащи на остойностяване;

-         договорната стойност на сходни стоки, продадени за износ за Република България и изнесени приблизително в същия момент, както стоките, подлежащи на остойностяване;

-         стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с лицата, от които те купуват тези стоки;

-         изчислената стойност, състояща се от сумата от разходите за материали и производство или за други операции, свързани с обработката на внасяните стоки и сумата от печалбата и общите разходи, равна на тази, която обикновено се калкулира при продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи  на  остойностяване,  които  са  произведени  от производители в страната на износа за износ за Република България, а също и разходите за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции и застраховка на внасяните стоки.  

В случаите, когато митническата стойност на внасяни стоки не може да бъде определена по посочените начини, тя следва да определи  чрез способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение  по  митата  и  търговията  -  по-известно  с  наименование  ГАТТ.  През  1995  г.  тази .международна организация бе трансформирана в Световна търговска (СТО) на своя висш форум, проведен в гр. Маракеш, Мароко. Република  България  е  член  на  СТО  от  1996  г. Митническата стойност, определена по този начин, не може да се основава на:

-         продажната цена в Република България на стоки, произведени в България;

-         система, предвиждаща приемането за митнически цели на по-високата стойност от две възможни стойности;

-         цената на стоки на вътрешния пазар на страната на износа;

-         производствени разходи, различни от изчислените стойности, които са били определени за идентични и сходни стоки;

-         цени на  стоки,  продадени  за износ,  който не  е  били предназначен за Република България;

-         минимални митнически стойности;

-         субективно определени или фиктивни стойности.

При определяне на митническата стойност съгласно посочените способи към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки следва да се прибавят следните разходи в размера, в който се плащат от купувача, но не са включени в реално платената или подлежащата на плащане цена:

-         Комисиони и възнаграждения за посредничество (брокерски възнаграждения),  с изключение на комисионите за покупка; разходите за контейнери, които за митнически цели се третират заедно с остойностяваните стоки;  разходите  за опаковка, включващи труда и материалите;

-         Стойността съответно разпределена,  на следните стоки и услуги, когато са доставени пряко или косвено от купувача безплатно или на намалени цени, за използване във връзка с производството и продажбата за износ на внасяните стоки, доколкото тази стойност не е била включена в платената или в подлежащата на плащане цена: материали, съставки, части и подобни, включени във внасяните стоки; инструменти, клишета  матрици  и  други  подобни,   използвани  при производството на внасяните стоки; изразходвани материали при производството на внасяните стоки; инженеринг, разработки, художествено оформяне, дизайн, планове и чертежи, които не са разработени в Република България и са били необходими за производството на внасяните стоки;

-         роялти (авторски права) и лицензни такси, отнасящи се до остойностяваните стоки, които купувачът пряко или косвено трябва да плати като условие за продажба на остойностяваните стоки в размера, в който тези роялти и такси не са включени в платената или в подлежащата на плащане цена;

-         стойността на всяка част от прихода, от всяка следваща продажба, отстъпване правото на владеене или ползване на внасяните стоки, която се предоставя пряко или косвено на продавача.;

-         разходи за: транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България; товаро - разтоварни и обработващи операции, свързани с транспортиране на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България, както и за застраховка на внасяните стоки.

В митническата стойност се включват в някои специфични случаи и  таксите за правото да бъдат възпроизвеждани внасяните стоки в Република България, които не следва да се добавят към платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки при определяне на митническата стойност и плащанията, направени от купувача за правото да разпространява или да препродава внасяните стоки, ако тези плащания не представляват условие за продажбата на стоките за износ за Република България.

Митническата стойност на внасяните стоки не следва да включва следните разходи, при условие че те са разграничени от платената или подлежащата на плащане цена:

-         разходите за транспорт на стоките, извършени на територията на България, след тяхното въвеждане;

-         разходи за строителство, инсталиране, монтаж, поддръжка или техническа помощ, извършени за стоките след вноса им;

-         таксите за правото да бъдат възпроизвеждани внасяните стоки в Република България;

-         комисиони за покупка;

-         мита, данъци, акцизи и такси, дължими в Република България за вноса или за продажбата на стоките;

-         лихви по финансови споразумения на купувача във връзка с покупката на  внасяните  стоки,  независимо  от  това  дали е предоставен от продавача, от банка или от трето лице, при условие че лихвите са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена, финансовото споразумение е в писмена форма и че купувачът може при необходимост да докаже, че: такива стоки се продават към момента на остойностяване по цената, декларирана като реално платена или подлежаща на плащане цена, и обявеният лихвен процент не превишава равнището за преобладаващия брой такива договори в страната, където и по времето, когато финансирането е било осигурено.

При определяне на митническата стойност на внасяни носители на данни или внасяни инструкции за използване на оборудване за електронна обработка на данни се вземат предвид само разходите за самите носители, а не и данните за тези носители, като компактдискове, дискети и т.н. В ППЗМ е предвидено, че към носителите на информация не се причисляват интегрални схеми и полупроводници и подобни устройства, а към т.нар. „данни или , инструкции” не се включват звукови, кинематографични или видеозаписи. Митническата стойност на внасяни носители за информация, носещи данни или инструкции, не включва разходите за данните или инструкциите, при условие че тези разходи или стойност , са разграничени от разходите или стойността на въпросните носители, т. е. стойността и разходите на носителите и на данните върху тях трябва да са записани във фактурата поотделно.

По отношение на валутния курс при определянето на митническата стойност са налице редица специфики. За начисляването на митническата стойност и други митнически цели е наложително чуждестранните платежни средства да се приравнят българския лев. Превръщането на чуждестранната валута в левове за изчисляване на митническата стойност се извършва по обявения от БНБ курс на чуждестранните валути към лева. Периодът, в който се прилага съответният курс, се определя от ППЗМ. В него е посочено, че курсът, определен в предпоследната сряда на месеца й публикуван в този или на следващия ден, следва да се ползва през следващия месец и е курсът за митнически цели. В случаите, в предпоследната сряда не е определен курс или е определен, но не е публикуван в този или на следващия ден, тогава за курс, определен за предпоследната сряда на месеца, се смята последният определен и публикуван курс за въпросната валута през последните 14 дни. Валутният курс, който е определен през предпоследната сряда на месеца, се използва за митнически цели през следващия календарен месец, освен ако не е заменен. Замяна на курса, определен в предпоследната сряда на месеца, е възможна, когато курсът, определен в последната сряда на месеца и публикуван в този или в следващия ден, се различава с 5 на сто или повече от курса, установен в предпоследната сряда на месеца, за влизане в сила от следващия месец. В този случай се прилага курсът, определен в последната сряда от месеца, а не от предпоследната сряда. В случаите, когато в течение на период на прилагане на курса, курс, който е регистриран в сряда и е публикуван през този или през следващия ден, се различава с 5 на сто или повече от курса, използван в момента, той замества този последен курс и влиза в употреба от следващата сряда като курса, използван за митнически цели. На практика всяка сряда се прави равносметка относно валутния курс и дали той не се различава с 5% или повече от действащия курс за митнически цели. В случаите, че това е налице, този нов курс влиза в сила от следващата сряда и се използва до края на текущия месец.

2.3. Определяне на митническия режим.

В ЗМ са регламентирани общо 9 митнически режима,  а в Наредба №11 за реда на писмено деклариране на стоки пред митнически учреждения са описани общо 11 митнически режима. В нея са посочени, освен тези 9, регламентирани със ЗМ, и следните митнически режими: реекспортиране на стоки извън митническата територия на Република България и реимпорт.

1)     Внос. Оформянето  на  режим  внос  придава  на чуждестранните стоки митнически статут на местни стоки. Вносът обхваща  прилагането  на  мерките  на  търговската  политика, извършването на формалностите, предвидени при внос на стоки, и облагането с дължимите митни сборове.

Когато след датата на приемане на декларацията за внос, но преди вдигане на стоките, се намалят ставките на митата или на таксите с равностоен ефект, деклараторът има право да поиска прилагането на по-благоприятните ставки или такси. Това не се прилага, когато стоките не са вдигнати по вина на декларатора. В други случаи, когато една пратка съдържа стоки с различно тарифно класиране, чието отделно деклариране води до обработка и разходи, несъответстващи на размера на дължимите вносни митни сборове,  митническите органи имат право по искане на декларатора да приемат облагане на цялата пратка съобразно с тарифното класиране на стоката с най-висока митническа ставка.

Внесените стоки, които поради специфичното си предназначение се облагат с намалени или нулеви мита или такси с равностоен ефект, остават под митнически надзор. Митническият надзор приключва, когато:

-         Условията за ползване на правото за намалени или нулеви мита са премахнати;

-         Стоките са изнесени или унищожени; или използването на стоките за цели, различни от определените за прилагането на намалени или нулеви мита и след заплащане на дължимите митни сборове.

            Стоки губят митническия си статут на местни случаите, когато:

-         Декларацията за внос е анулирана след вдигането им;

-         Вносните митни сборове за тези стоки са възстановени или опростени.

При характеристиката на режимите с отложено плащане и митническите икономически режими от съществено значение е определянето им като митнически режими, които са предпоставка за ускорено икономическо развитие на стопанството ни. За целите на прилагането на разпоредбите на ЗМ:

2)     Терминът режим  с  отложено  плащане  се  отнася  за чуждестранни стоки, поставени под следните режими:

-         митническо складиране;

-         активно усъвършенстване с отложено плащане;

-         обработка под митнически контрол;

-         временен внос.

3)     Понятието митнически икономически режим се отнася за стоките поставени под следните режими:

-         митническо  складиране;

-         активно усъвършенстване;

-         обработка под митнически контрол;

-         временен внос;

-         пасивно усъвършенстване.

В ЗМ е предвидено, че стоките, поставени под режим с отложено плащане, както и стоките, които в рамките на режим активно усъвършенстване по системата с възстановяване са били формалностите за внос, се считат за вносни стоки. Вносните стоки, които в рамките на режимите  за активно усъвършенстване  и обработка под митнически контрол не са претърпели никакви операции по усъвършенстване или обработка, се смятат за стоки в непроменено състояние.

Прилагането на всеки митнически икономически режим се допуска с разрешение, което се издава от митническите органи. Тези разрешения се издават при спазване на условията, предвидени за съответния режим:

-         на лицата, които са в състояние да осигурят правилното протичане на операциите;

-         в случаите, когато митническите органи са в състояние да осигурят  надзора и контрола върху режима, без да се налага въвеждане на административни изисквания, несъответстващи на икономическата нужда от ползване на режима.

Условията, при които се прилага съответният режим, се посочват в  разрешението. Неговият титуляр е длъжен да уведоми е органи за всяка промяна, настъпила след издаването може да повлияе върху неговото съдържание и върху а за прилагането му. В някои случаи, когато стоки, от стоки под режим с отложено плащане, не се смятат , съответните стоки се смятат за поставени под същия а тези случаи са регламентирани в ППЗМ.

За поставяне на стоките под режим с отложено плащане органи имат право да поискат обезпечаване на митническото задължение. За всеки режим с отложено плащане се предвиждат специални разпоредби за учредяване на съответно обезпечаване.

Митнически икономически  режим  с  отложено  плащане  се приключва,  когато  стоките,  поставени  под  този  режим  или получените компенсаторни или обработени продукти получат ново допустимо митническо направление. Митническите органи вземат всички необходими мерки за целите на митническия контрол, които .се регламентират с ППЗМ за стоките, за които режимът не е съгласно предвидените условия. Правата и задълженията на титуляря на митнически  икономически  режим  могат  при от  митническите   органи  условия   да   бъдат прехвърляни на други лица, които отговарят на за ползване на съответния режим.

4)     Транзит разрешава пренасяне от едно до друго място на митническата територия на Република България на:

-         чуждестранни стоки, без да бъдат облагани с вносни митни сборове и без да подлежат на мерките на търговската политика;

-         местни стоки,  предназначени за изнасяне,  за които  са извършени съответните митнически формалности.

Пренасянето на стоките се осъществява:

-         съгласно разпоредбите за режим транзит в Република България;

-         покритието на карнет ТИР, използван като транзитен гаранционен документ по реда на Митническата конвенция за международен превоз на стоки под покритието на карнети ТИР от 1975 г. Карнет ТИР се прилага в случаите, когато пренасянето е започнало или трябва да завърши извън страната, или при случаите, когато пренасянето се отнася за пратки със стоки, трябва да бъдат разтоварени в страната и които са отправени заедно със стоки, предназначени за разтоварване в чужбина;

-         под покритието на карнет АТА, използван като транзитен гаранционен документ по реда на Митническата конвенция за временно допускане на стоки от 1961 г., както и на други конвенции, по които Република България е страна;

-         чрез пощенски пратки, включително колети.

Транзитът се прилага, без да се нарушават специалните разпоредби, отнасящи се до движението на стоки, поставени под митнически икономически режим. Режимът транзит се приключва, когато стоките и необходимите документи се представят в определеното митническо учреждение съгласно действащото митническо законодателство. Режимът транзит се прилага при пренасяне на стоки на територията на друга държава в следните случаи:

-         по ред, определен в международно споразумение;

-         под  покритието  на  транзитен  документ,   издаден  на митническата територия на Република България. Действието на режима транзит се прекратява на територията на другата държава.

Задълженията за титуляря на режима транзит се свеждат до:

-         представяне  на  стоките  в  непроменено  състояние  пред определеното митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране;      

-         спазване на разпоредбите за режима транзит.

Независимо от задълженията на титуляря на режима превозвачът или получателят, който приема стоките и знае, че те са поставени под режим транзит, е длъжен също да ги представи в непроменено състояние пред определеното митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране. В случаите, когато за прилагането на режим транзит не се изисква обезпечение, титулярят на режим транзит е длъжен да обезпечи митническото задължение и другите държавни вземания, които биха възникнали за стоката. Не се изисква обезпечение, когато са налице:

-         превози по вода и по въздух;

-         пренасяне по електропроводи и тръбопроводи;

-         превози, осъществявани от Националната компания „БДЖ”, и превози на пощенски пратки, включително колети;

-         превози, определени с нормативен акт на Министерския съвет.

Всяко местно лице, което в продължение най-малко на три години е извършвало редовно транзитни операции в Република България и има финансово състояние, което му позволява да покрие  своите  митнически  задължения,  и  не  е  извършвало нарушения на митническите и данъчните разпоредби,  може да получи от митническите органи писмено разрешение за извършване на транзит без обезпечение. Такова разрешение не следва да се издава при транзит на стоки, чиято обща стойност превишава определения в правилника размер, а също и на стоки, които са рискови поради размера на дължимите митни сборове и други държавни вземания, събирани от митническите органи.

В тези случаи задължение на заинтересованото отговорно лице е да бъде вписано в „Декларация за поемане на отговорност при освобождаване от обезпечение” по съответния образец.

5)     Чрез  режима  митническо  складиране  се  разрешава поставянето и съхранението в  митнически склад на:

-         чуждестранни стоки, които не се облагат с вносни митни сборове и не подлежат на мерките на търговската политика;

-         стоки, за които съгласно действащите разпоредби при поставянето им в митнически склад е предвидено прилагането на мерки като при износ.

Митнически склад е всяко одобрено от митническите органи и поставено под техен контрол място, където могат да се складират стоки при определени условия. Налице са и специфични случаи, при които стоките могат да бъдат поставени под режим митническо складиране, без да се намират в митнически склад, които се определят в ППЗМ. Митническият склад може да бъде обществен или частен.

Обществен I е този склад,  който може да се ползва за складиране на стоки от всички лица.

Частен е митническият склад, който може да се ползва за складиране на стоки само от складодържателя. Складодържател е лицето, на което е разрешено да управлява митническия склад. Вложител в склада е лицето, отговорно по декларацията за поставяне на стоките под режим митническо складиране,  или лицето, на което тези права и задължения са прехвърлени.

Откриването и управлението на митнически склад се допускат след  издаване  на  разрешение  от  митническите  органи,  с изключение на случаите, когато складът се управлява от тези органи.

Лице, което желае да открие и да управлява митнически склад, подава писмено искане до митническите органи, съдържащо необходимите сведения за издаване на разрешение и доказващо икономическата целесъобразност от складирането. В разрешението, което се издава само на местни лица, се определят условията, при които митническият склад се открива и управлява. Задълженията на складодържателя са:

-         да осигури неотклоняване на стоките от митнически надзор по време на тяхното съхраняване в митническия склад;

-         да  изпълнява задълженията, произтичащи от поставянето на стоките под режим митническо складиране;

-         да  спазва условията, определени в разрешението.

В случаите, когато разрешението е за обществен склад, тези задължения могат да се възложат от митническите органи само на вложителите в склада. Вложителят  е  винаги  отговорен  за изпълнението на задълженията, произтичащи от поставянето на стоките  под режим митническо складиране.

Правата и задълженията на складодържателя могат да бъдат прехвърлени на друго лице с разрешение на митническите органи. При спазване на разпоредбите на ЗМ митническите органи имат право да изискват от складодържателя да учреди обезпечение на задълженията му.

Материалната отчетност за стоките, поставени под режим митническо складиране, се води от лице, одобрено от митническите органи, по утвърдени от тях условия и ред, освен в случаите, когато общественият склад се управлява от митническите органи.

Престоят на стоките под режим митническо складиране е неограничен. Само в определени случаи митническите органи имат право да поставят срок, преди изтичането, на който вложителят е длъжен да поиска ново митническо направление. По време на митническото складиране с вносните стоки могат да се извършват обичайни операции (опаковка, поставяне в хладилник и т.н.), предназначени да осигурят тяхното запазване, подобряване на търговския им вид или качество или подготвянето им за доставка или препродажба.

Стоките, поставени под режим митническо складиране, могат да бъдат временно извадени от митническия склад, когато това се налага от конкретните обстоятелства. Изваждането на стоките се разрешава предварително от митническите органи, които определят  условията за извършването му.

Стоките под режим митническо складиране могат да бъдат преместени от един в друг митнически склад с разрешение на митническите органи. В случаите, когато чуждестранни стоки са оформени под режим внос, без да са представени в митническото учреждение до представянето на митническа декларация, при облагане на стоките с дължимите вносни митни сборове се ползват елементите за облагане за същите стоки, приети от митническите органи, при поставянето им под режим митническо складиране.

6)     Митническият режим  активно  усъвършенстване  е сравнително по-рядко употребяван режим, чрез който се разрешава да бъдат осъществени една или повече операции на митническата територия на Република България по усъвършенстването на:

-         чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани като компенсаторни продукти, без да се облагат с вносни митни сборове и без да подлежат на мерките на търговската политика. В конкретния случай режимът е „Активно усъвършенстване с отложено плащане”;

-         внесени стоки, за които ще бъдат възстановени или опростени вносните митни сборове, ако бъдат изнесени като компенсаторни продукти извън митническата територия на Република България. В този случай режимът е „Активно усъвършенстване по система с възстановяване”.

Операции по усъвършенстване са:

-         обработка на стоки, включително тяхното монтиране и комплектуване с други стоки;

-         преработка на стоки;

-         поправка на стоки, включително пълното им възстановяване;

-         използване на определени в правилника стоки, които не се съдържат  в  компенсаторните продукти, но позволяват или улесняват производството им дори ако се изразходват изцяло или частично в производствения процес;

Компенсаторни продукти са всички продукти, получени в резултат на операциите по усъвършенстване на стоките. Съществува и определение на термина „еквивалентни стоки”, които са местни стоки, използвани вместо вносни стоки за производството на компенсаторни продукти, а също и на терминарандеман”, т.е. количеството или процентът компенсаторни продукти, получени при усъвършенстването на определено количество вносни стоки.

Митническите органи могат да разрешат компенсаторните продукти да бъдат получени от еквивалентни стоки. Компенсаторните продукти, получени от еквивалентните стоки, могат да бъдат изнесени извън митническата територия на Република България преди внасянето на вносните стоки. Еквивалентните стоки трябва да бъдат от същото качество и да притежават същите характеристики като вносните стоки. В определени специфични случаи може да се разреши еквивалентните стоки да бъдат в по-напреднал производствен стадий в сравнение с вносните стоки. За митнически цели при прилагането на тази разпоредба вносните стоки се считат за еквивалентни, а еквивалентните - за вносни. В случаите, когато компенсаторните продукти подлежат на облагане с износни митни сборове и тези продукти не се изнесат или реекспортират по режима активно усъвършенстване, титулярят на разрешението обезпечава митните сборове, ако в определените срокове вносните стоки не се внесат.

Разрешението за активно усъвършенстване се издава по искане на лицето, което осъществява или нарежда осъществяването на операциите по усъвършенстването. Разрешението се издава на местни лица, като се допуска издаването на разрешение и на чуждестранни лица, ако внасят стоки с нетърговски характер:

-         в случаите, когато е възможно идентифициране на вносните стоки в компенсаторните продукти, с изключение на стоките, посочени при характеризиране   на   режима   активно усъвършенстване, а също и когато е възможно да се провери изпълнени ли са условията,  предвидени за еквивалентните стоки;

-         в случаите, когато режимът активно усъвършенстване спомага за създаването на по-благоприятни условия за износ или реекспорт на компенсаторни продукти и не се засягат основни икономически  интереси  на  производителите в страната.

Със специална разпоредба в ЗМ митническите органи са задължени да определят срок, в който компенсаторните продукти трябва да бъдат изнесени или реекспортирани или да получат друго митническо направление. Този .срок се определя съобразно продължителността на операциите по усъвършенстването и разпореждането с компенсаторните продукти. Срокът започва да тече от датата, на която чуждестранните стоки са поставени под режим активно усъвършенстване. Митническите органи могат да продължават този срок след писмено мотивирано искане от титуляря на разрешението. Митническите органи могат да допуснат срок, който започва да тече в рамките на календарен месец или тримесечие, да изтече на последния ден от последващ календарен месец, съответно тримесечие. Митническите органи определят срока за внасяне на чуждестранните стоки и декларирането им за режима. Този срок започва да тече от датата на приемането на декларацията за износ на компенсаторните продукти, получени от еквивалентните стоки. За отделни вносни стоки или операции по усъвършенстването могат да бъдат определени и специални срокове.

С оглед предотвратяването на възможни опити за злоупотреба в ЗМ е дадено право на митническите органи да одобряват и рандемана за операциите по усъвършенстване на стоките или да посочват периода за определянето му. Рандеманът се определя на базата на действителните условия, при които се извършва или трябва да се извърши операцията по усъвършенстването. За случаите на обичайно извършване на операции по усъвършенстване на стоки с постоянни характеристики при еднакви технологични условия, водещи до производство на компенсаторен продукт с постоянно  качество,  на  основата  на  натрупани  данни,  в правилника могат да се определят стандартни ставки на рандеман.

В случаите, когато възникне митническо задължение, неговият размер се определя на базата на елементите за облагане, съответстващи на вносните стоки, към момента на приемане на декларацията за поставянето им под режим активно усъвършенстване.

Ако при приемане на декларация за внос съществува преференциално тарифно третиране в рамките на тарифни квоти или плафони за идентични на декларираните стоки, тези стоки могат да ползват предвидените преференции, при условие че в момента на приемане на декларацията за поставяне под режим активно усъвършенстване вносните стоки са отговаряли на условията за преференциално тарифно третиране. Извън тези случаи компенсаторните продукти се облагат по следните начини:

-         с вносните митни сборове за тези продукти, когато се поставят под режим  внос и  са включени в  списък,  приложен  към правилника, и ако са в количества, които съответстват по рандеман на изнесената част от компенсаторните продукти, невключени в списъка. Титулярят на разрешението може да поиска облагането на тези продукти да се определя на базата на елементите за облагането, съответстващи на вносните стоки;

-         с вносни митни сборове, определени съгласно разпоредбите за режим с отложено плащане или за свободна зона, или за свободен склад, ако са поставени под този режим или са в свободна зона, или в свободен склад като:

а) по искане на заинтересованото лице облагането може да ге извърши съгласно разпоредбите, посочени по-горе;

б) когато компенсаторните продукти са получили едно от посочените митнически направления, с изключение на обработка под митнически контрол, размерът на вносните митни сборове да бъде не по-малък от размера,  определен съгласно разпоредбите, посочени по-горе.

по режима обработка под митнически контрол, ако вносните митни сборове могат да бъдат поставени под този режим;

Освен това компенсаторните продукти могат да ползват по-благоприятно тарифно третиране поради специфичното им  предназначение, ако такова третиране е предвидено за внасяни идентични стоки, а също и се освобождават от вносни митни сборове, ако такова освобождаване е предвидено за внасяни идентични стоки.

Компенсаторните продукти и стоките в непроменено състояние или части от тях могат да се изнасят временно за допълнителни операции по усъвършенстване извън митническата територия на Република България при условията на режима пасивно усъвършенстване. В тези случаи, когато при реимпортирането на продуктите и стоките се поражда митническо задължение, се облагат:

-         компенсаторните продукти или стоките в непроменено състояние, чиито вносни митни сборове се определят съгласно посочените начини по-горе;

-         реимпортираните продукти след обработката им извън митническата територия на Република България, като размерът на вносните митни сборове се изчислява съгласно разпоредбите на режима пасивно усъвършенстване при същите условия, които биха се приложили, ако продуктите, изнесени при условията на този режим, биха били допуснати за внос преди изнасянето им.

Прилагането на системата с възстановяване е възможно за всички стоки, с изключение на стоките, които в момента на приемане на декларацията за внос са подложени на количествени ограничения при внос, а също и за стоки, които могат да ползват преференциални или автономни тарифни мерки в рамките на квоти. Прилагането на системата с възстановяване е възможно и ако не е определено субсидиране при износа на компенсаторните продукти в момента на приемане на декларацията за внос на вносните стоки. Не се извършва възстановяване, ако в момента на приемане на декларацията за износ на компенсаторните продукти е предвидена субсидия за тях. Декларацията за внос трябва да съдържа указания, че се ползва системата с възстановяване, както и номерът и датата на разрешението за нейното прилагане. Временен износ на компенстаторни продукти не се счита за износ, освен ако тези продукти не са реимпортирани в Република България в определените срокове. Титулярят на разрешението има право да поиска възстановяване или опрощаване на вносните митни сборове, когато представи доказателства пред митническите органи, че внесените стоки по системата с възстановяване или компенсаторните продукти, получени от тях, са:

-         изнесени;

-         с цел последващо реекспортиране са поставени под режими -- транзит, митническо складиране, временен внос, активно усъвършенстване по системата с отложено плащане или в свободна зона, или в свободен склад.

Тази разпоредба се прилага, ако са спазени всички условия за ползване на съответния режим. За получаване на митническо направление по упоменатите начини внесените стоки и компенсаторните продукти се считат за чуждестранни стоки. Компенсаторните продукти или стоките в непроменено състояние, поставени под митнически режим или в свободна зона, или в свободен склад, могат да бъдат поставени под режим внос с разрешение на митническите органи. В този случай, при спазване на изискванията на ЗМ, размерът на възстановените или опростените вносни митни сборове съответства на размера на митническото задължение. При определяне размера на вносните митни сборове, подлежащи на възстановяване или опрощаване, се прилага тази посочена по-горе разпоредба,  като се отчита съответната специфика.

При режим активно усъвършенстване по системата с отложено плащане компенсаторните продукти се освобождават от износни митни сборове, които се събират за подобни продукти, получени от местни стоки, вместо от вносни.

7)     Режимът обработка под митнически контрол разрешава допускането на митническата територия на Република България на чуждестранни стоки за обработка с цел промяна на вида или състоянието им, без да се облагат с вносни митни сборове или да се подлагат на мерките на търговската политика. Получените в резултат на обработката продукти (обработени продукти) се оформят за внос в страната след заплащане на дължимите за тях вносни митни сборове. Разрешение за обработка под митнически контрол се издава по искане на лицето, което осъществява или нарежда осъществяването на обработката само на местни лица, когато:

-         вносните стоки могат да се идентифицират в обработените продукти;

-         след обработката на стоките е икономически неоправдано да се възстановят видът и състоянието им, които са имали преди поставянето им под режима;

-         прилагането на режима няма да доведе до заобикаляне на правилата  за  произход  и  количествените  ограничения, предвидени за внасяни стоки;

-         прилагането на режима стимулира развитието на съответната дейност в страната, без да засяга основните икономически интереси  на  местни  производители  на  подобни  стоки.  В случаите, когато възникне митническо задължение за стоки в непроменено състояние или за продукти, намиращи се в междинен стадий на обработка по отношение на предвидената в разрешението, размерът на това задължение се определя въз основа на елементите на облагането, установени за вносните стоки, при приемане на декларация за обработка на стоките под митнически контрол. При допускането на режим обработка под митнически контрол, ако вносните стоки са отговаряли на условията за ползване на определено преференциално тарифно третиране и ако то е приложимо за продукти, идентични на оформяните за внос обработени продукти, за изчисляване на вносните митни сборове за обработените продукти се прилагат преференциалните митнически ставки. Тези разпоредби се прилагат и при тарифни квоти или плафони. В тези случаи от тарифните квоти или плафони, прилагани при приемане на митническата декларация за внос, се приспада количеството на вносната стока, използвана за получаване на обработения продукт.

8)     Режимът временен внос разрешава ползването на митническата територия на Република България, с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове и без прилагане на мерките на търговската политика, на чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани, без да са претърпели изменения, освен нормалното износване при тяхната употреба. Режимът временен внос е много често обект на нарушения от недобросъвестни вносители на стоки и респективно е един от режимите, където митническият контрол следва да е особено стриктен и да не допуска заобикалянето му. Това не е възможно да бъде осъществено както по обективни, така и по субективни причини и понастоящем са налице редица пропуски в контролната дейност на митническите органи при прилагането на митнически режим временен внос.

В ЗМ е предвидено, че разрешение за временен внос се издава по искане на лицето, което ползва или нарежда ползването на тези стоки. Митническите органи не разрешават режим временен внос, когато е невъзможно вносните стоки да се идентифицират.

Налице е едно изключение - митническите органи могат да разрешат режим временен внос без идентифициране на стоките само в случаите, когато естеството им или операциите, които ще се осъществят, няма да доведат до злоупотреби с режима. Срокът, в който вносните стоки трябва да се реекспортират или да получат ново митническо направление, се определя от митническите органи.

Този срок трябва да бъде достатъчен за осъществяване на разрешеното ползване.

Максималният срок, през който стоките могат да останат под режим временен внос, е две години (двадесет и четири месеца). Митническите органи могат да определят по-кратък срок със съгласието на заинтересуваното лице. При изключителни обстоятелства митническите органи могат да продължават посочените срокове по искане на заинтересуваното лице в разумни граници, за да се осъществи разрешеното ползване.

В ЗМ и в ППЗМ е предвидено, че ползването на режим временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове  се разрешава за стоки, които остават собственост на чуждестранно лице и не отговарят на всички условия, предвидени  за  разрешаване на временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове. Размерът на дължимите вносни митни сборове за стоките, поставени  под режим временен внос с частично освобождаване, за всеки календарен месец или част от месец, по време на който са под този режим, е 3 на сто от размера на митните сборове, дължими за тези стоки, ако са били допуснати под режим внос на датата, на която са поставени под режим временен внос. Общият размер на частично дължимите вносни митни сборове не трябва да превишава размера на митните сборове, които биха се дължали, ако тези стоки са оформени под режим внос на датата, на която са били поставени под режим временен внос, без да се прибавят дължимите лихви. Прехвърлянето на и задълженията, произтичащи от режим временен внос, когато се касае за титуляр на митнически икономически режим, не налага прилагането на същата система на освобождаване за всеки период на ползване. В случаите, когато прехвърлянето на правата и задълженията е извършено при режим с частично освобождаване за двамата титуляри на режима през един и същ месец, първият титуляр дължи сумата от вносните митни сборове за целия месец.

В случаите, когато възникне митническо задължение за вносни стоки, неговият размер се определя на основание на елементите за облагане, съответстващи на тези стоки, към момента на приемането на декларацията за поставянето им под режим временен внос. В някои други случаи размерът на задължението се определя на базата на елементите за облагане, съответстващи на тези стоки, към момента на възникване на съответното митническо задължение. В случаите, когато по причина, различна от поставянето на стоките под режим временен внос с частично освобождаване от митни сборове, възникне митническо задължение за тези стоки, размерът на това задължение е равен на разликата между митните сборове, изчислени като елементи на облагане и митните сборове, които са в размер 3 на сто.

9)     Режимът пасивно усъвършенстване разрешава да се изнасят временно местни стоки извън митническата територия на Република България, за да се подложат на операции по тяхното усъвършенстване, и получените в резултат на тези операции да бъдат оформени под режим внос с пълно или частично от вносни митни сборове. Временното изнасяне на местните стоки включва облагането им с износни митни сборове, прилагането на мерките на търговската политика, както и другите формалности предвидени при износ на местни стоки извън митническата територия на Република България. За целите на пасивно усъвършенстване:

-         временно изнасяни стоки са стоките, поставени под режим пасивно усъвършенстване;

-         операции  по усъвършенстване, в т.ч.: операциите по обработката на стоки, монтирането им и комплектуването им с други стоки; тяхната преработка и поправка и т.н. ;

-         компенсаторни продукти са всички продукти, получени в резултат на операциите по усъвършенстване на стоките;

            Рандеман е количеството или процентът компенсаторни продукти,  получени при усъвършенстването на определено количество временно изнесени стоки:

-         износът, на които дава право за възстановяване или за опрощаване;

-         които преди износа са били под режим внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове поради употребата им за специални цели, докато условията, определени за разрешаването на това освобождаване, са в сила;

-         износът, на които дава право на получаване на субсидия.

Не могат да бъдат поставени под режим пасивно усъвършенстване местни стоки:

-         вносните митни сборове;

Разрешение за пасивно усъвършенстване се издава по искане на лицето, което нарежда извършването на операциите по усъвършенстването. Ползване на режима пасивно усъвършенстване може да се разреши и на друго лице за стоки с български произход по смисъла на ЗМ в случаите, когато операциите по усъвършенстването се състоят във вграждане на тези стоки в стоки, произведени извън Република България и внесени като компенсаторни продукти. Прилагането на режима се разрешава, ако се улеснява продажбата на изнасяните стоки, без да се засягат основните интереси на местните производители на стоки, идентични или сходни на внесените компенсаторни продукти.

Разрешението се издава на местни лица, когато е възможно да се установи, че компенсаторните продукти са получени в резултат на усъвършенстване на временно изнесените стоки, а също и когато разрешението за ползване на режима пасивно усъвършенстване няма да засегне съществено икономическите интереси на местните производители. Срокът, в който компенсаторните продукти трябва да бъдат реимпортирани на митническата територия на Република България, се определя от митническите органи. Определеният срок може да бъде продължен при мотивирано искане на титуляря на разрешението. Рандеманът за операциите по усъвършенстване на стоките се определя от митническите органи, които при необходимост посочват метода за определянето му.

Пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове се разрешава при условие, че компенсаторните продукти са декларирани за внос от името или за сметка на титуляря на разрешението или на всяко друго местно лице, ако то е получило съгласието на титуляря на разрешението и ако условията на разрешението са изпълнени. Не се разрешава пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове, когато едно или няколко от условията или задълженията по режима пасивно усъвършенстване не са изпълнени, с изключение на случаите, когато неизпълнението не е нарушило правилното функциониране на режима. Пълното или частичното освобождаване от вносни митни сборове се осъществява чрез приспадане от размера на вносните митни сборове, дължими за внесените компенсаторни продукти, на размера на вносните митни сборове, които биха се дължали на същата дата за временно изнесените стоки, ако се внесат в митническата територия на Република България от страната, където са били обект на операцията или на последната операция по усъвършенстване. Размерът, който се приспада, се изчислява на основата на количеството и вида на временно изнесените стоки на датата на приемане на декларацията за поставянето им под режим пасивно усъвършенстване и на основата на другите елементи за облагане, прилагани по отношение на тези стоки на датата на приемане на декларацията за внос на компенсаторните продукти. Тази разпоредба не се прилага, ако в рамките на търговския стокообмен между Република България и други страни е предвидено освобождаване от вносни митни сборове за някои компенсаторни продукти. В случаите, когато операцията по усъвършенстването има за цел поправка на временно изнасяните стоки, последващият им внос се извършва при пълно освобождаване от вносни митни сборове, ако се докаже, че поправката е извършена безплатно поради гаранционно задължение или производствен дефект, което не се прилага, когато дефектното състояние на стоката е установено и взето предвид в момента на първоначалния внос на тази стока. В случаите, когато операцията по усъвършенстването е поправка на временно изнасяни стоки срещу заплащане, частичното освобождаване от вносни митни сборове е определяне размера на дължимите митни сборове на основание на елементите за облагане на компенсаторните продукти към датата на приемане на декларацията за вноса им. Тогава митническата стойност е равна на разходите за поправката, ако тези разходи представляват единственото плащане на титуляря на разрешението и не са повлияни от връзки между него и извършващото поправката лице. Компенсаторният продукт може да бъде заменен с внасяна стока -  заместващ продукт, при прилагане на системата на стандартния обмен, която се разрешава от митническите органи, когато операцията по усъвършенстването се състои в поправка на местни стоки.

Митническите органи могат да разрешат предварителен внос на заместващите продукти преди износа на временно изнасяните стоки, при които се учредява обезпечение на вносните митни сборове. Заместващите продукти трябва да имат едно и също тарифно класиране, търговско качество и технически характеристики като предназначените за предвидената поправка временно изнасяни стоки. В случаите, когато временно изнасяните стоки са употребявани преди износа, заместващите продукти също трябва да бъдат употребявани. Митническите органи имат право да разрешават заместващият продукт да не бъде употребяван, ако е доставен безплатно поради гаранционно задължение или фабричен дефект. Стандартният обмен се разрешава, ако е възможно да се провери изпълнени ли са условията, които са предвидени в ЗМ. При предварителен внос износът на временно изнасяните стоки трябва да се осъществи в срок 2 месеца от датата на приемане на декларацията за внос на заместващите продукти, но законодателят е дал право на митническите органи да продължават този срок при мотивирано искане на титуляря.

10) Митническият режим износ представлява изнасяне на местни стоки извън митническата територия на Република България и включва прилагане на формалностите, предвидени за изнасяне на стоките, включително и на мерките на търговската политика, а когато е предвидено - облагане с износни митни сборове. Местните стоки, предназначени да бъдат изнесени, се поставят под режим износ, но това не се прилага за стоките, поставени под режим пасивно усъвършенстване и временен износ. Декларацията за износ се представя в митническото учреждение, в района, на което се подготвят експедицията и товаренето на стоките за износ, но в ППЗМ са предвидени и някои изключения от тази разпоредба. За местни стоки, за които в закон са предвидени фискални преференции като за износ, режимът износ може да се прилага и когато стоките не напускат митническата територия на Република България. В ЗМ е предвидено, че износ се разрешава само ако стоките напускат митническата територия на Република България в същото състояние, в което са били при приемане на декларацията за износ. В специална разпоредба в ППЗМ е регламентирано, че стоките, които не са предмет на забрани и ограничения и чиято левова равностойност не надвишава 3000 щатски долара за пратка и за декларатор, могат да се декларират в изходното митническо учреждение.

11) Временният износ е митнически режим, при който се разрешава местни стоки да се изнесат временно извън митническата територия на Република България при условие да бъдат реимпортирани, без да са претърпели изменения, освен нормалното износване при тяхната употреба.

При спазване разпоредбите на ЗМ режимът временен износ се допуска за стоки, които могат да бъдат идентифицирани при реимпорта им,, като се отчита съответната специфика. При режим временен износ се прилагат разпоредбите на режим износ, като се отчита, съответната, специфика за този режим. Временното изнасяне на местни стоки като специфична форма на износ включва облагането им с износни митни сборове, прилагане на мерките на търговската политика, както и всякакви други мерки, предвидени за износ на местни стоки извън митническата територия на Република България. Поставянето на стоки под режим временен износ не дава основание за възстановяване на вече заплатени вносни митни сборове. Като искане за разрешаване на режим временен износ се смята подаването пред митническите органи на митническа декларация за поставяне под режим, а като разрешение за поставяне под режим временен износ се смята приемането на декларацията от митническите органи. Декларацията се придружава от сведение, изготвено от декларатора, съдържащо следните данни, доколкото те са необходими и не могат да се впишат в клетка 44 на митническата декларация:

-         името или търговското наименование и адреса на молителя на режима, когато молителят не е един и същ с декларатора;

-         целите на временния износ;

-         времето, необходимо за реимпорт на временно изнесените стоки ;

-         начина за идентификация.

Срокът, през който временно изнесените стоки могат да останат извън митническата територия на Република България, се определя в зависимост от целта на временния износ, като срокът, през който временно изнесените стоки се реимпортират без заплащане на вносни митни сборове, е 1 година. Срокът на временния износ може да бъде продължаван с разрешение на ръководителя на съответното митническо учреждение, допуснало режима, а едногодишният срок се удължава от директора на Агенция „Митници” или от упълномощено от него лице. По желание на заинтересуваното лице лични вещи с по-значителна стойност, които ще бъдат реимпортирани, се декларират по един от допустимите начини за деклариране. Пътниците могат да изнасят шосейни моторни превозни средства само след представяне на документ за правомерното им владеене. Изнесените по този ред шосейни превозни средства се допускат обратно в страната след представяне на документ, удостоверяващ регистрацията им в Република България. Реимпортът на временно изнесените стоки се счита за извършен, когато стоките са въведени в митническата територия на Република България и са оформени под режим внос, като се приема в тази връзка датата на приемане на декларацията за внос.

3. Типични митнически нарушения.

Митническите и свързаните с тях валутни нарушения и престъпления са едни от най-често срещаните икономически нарушения и престъпления и борбата с тях е изключително трудна.

Понастоящем сериозни проблеми са налице в работата на финансовите и правоохранителните органи и най-вече при синхронизирането на техните съвместни действия и в преодоляването на някои негативни явления като корупцията и т.н. сред  някои  митнически,  финансови  (данъчни,  финансово - ревизионни и т.н.) и правоохранителни органи.

В ЗМ е предвидено, че митническите органи проучват, установяват и наказват всяко нарушение или опит за нарушаване на разпоредбите  на митническото  законодателство, доколкото деянието не представлява престъпление, а също са регламентирани и  деянията,   които   съставляват   митнически   нарушения, наказанията, които се налагат за тях, както и отговорностите за тях. Процедурите по установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Изпълнението на влезлите в сила наказателни постановления и решения  на  съда  се  извършва  по  реда  на  Закона  за административните  нарушения  и  наказания.  Административно-наказателно отговорни са лицата, извършили митническо нарушение на митническата територия на Република България,  както и подбудителите, помагачите и укривателите, а те от своя страна отговарят солидарно за възникналите в резултат на нарушението митни сборове и други публични държавни вземания, с изключение на наказанието глоба. В случаите, когато отнемането в полза на държавата е невъзможно или митницата се отказва от него, лицата,  нарушили митническото законодателство,  заплащат солидарно сума, равна на стойността на предмета на нарушението. В други случаи, когато за нарушението не се предвижда отнемане в полза на държавата, лицето заплаща митните сборове и другите държавни вземания, събирани от митническите органи. Изхождайки от свой собствен опит, придобит в сферата на външната търговия, както и от информация получена от пресата в последните години, ще се опитам да направя кратка класификация на най-честите според мен митнически нарушения заедно с описание на техния механизъм./

-         Контрабанда - най-грубото митническо нарушение състоящо се  във въвеждане  на  стоки  на митническата  територия  на Република България нелегално, без каквото и да е представяне пред митническите власти. С голяма загриженост трябва да отбележим , че когато това нарушение е в големи размери, тоест количеството и стойността на контрабандно внесените стоки са големи, извършването му в повечето случаи става с участието на държавни служители, пряко ангажирани с прилагането на законите на страната.

-         Прикриване същността и количеството на стоките - това са нарушения свързани с представянето на стоки пред митническите власти. Вносители представят пред митническите власти документи с невярно съдържание - транспортни и търговски такива, в които същността и/или количествата на внасяните стоки са представени нереално с цел избягване заплащането на митни сборове и други данъци. В повечето случаи тези нарушения се установяват лесно чрез физически  контрол,  както когато  се  касае  за неправдоподобно същинско представяне на стоката, така и когато става въпрос за представяне на лъжливи физически параметри - брой, тегло и др.

Специално, когато се касае за сухопътен транспорт, огромна помощ за пресичане на такива нарушения би оказало монтирането на съвременни кантари на всички митнически пунктове или поне на най-стратегическите и натоварени такива, нещо, което се дискутира от 1995 г.

-         Нарушаване на митническия режим - конкретно най-уязвими са режимите износ и временен внос. При тези режими често се правят измами с фиктивен износ,  тоест стоките напускат територията  на  република  България  само  документално,  а фактически се реализират на вътрешния пазар, и при това нарушение ролята на субективния фактор е голяма, в повечето от случаите нарушенията се извършват със съдействието на лица натоварени да извършват контрол.

-         Представяне на невярна търговска информация - това са нарушения свързани с определянето на митническата облагаема стойност , при внос на стоки в Република България. Недобросъвестни търговци представят пред митническите власти документи за покупки на стоки със стойности по-ниски от действително направените разходи. По този начин се цели начисляване на дължимите мита и други данъци върху митническа облагаема стойност по ниска от реалната. За пресичане на нарушения от този род имат значение както подготовката и компетентността на българските митнически служители така и тясното сътрудничество с митнически администрации в световен мащаб с цел получаване на информация от страната износител, осъществяване на насрещни проверки и др.

4. Видове и механизми за налагане на наказания от упражнен митнически контрол.

В ЗМ за целите на митническото административно-наказателно производство са предвидени следните видове административни наказания:

-         глоба;

-         временно лишаване от правото да се осъществява внос и износ на стоки за юридическите лица и за едноличните търговци;

-         имуществена санкция за юридическите лица и за едноличните търговци в размер до 200 на сто върху митническата стойност на стоките;

-         лишаване от право да се осъществява внос и износ на стоки, като временна забрана на нарушителя да осъществява такава дейност за срок от шест месеца до две години. Това наказание се налага, когато митническата контрабанда представлява, тежък случай или при повторно извършване на митнически нарушения, която е от 1 до 5 лв. и се събира с фиш;

-         глоби на местонарушението, налагани от митническите органи по ред и в размерите, установени в чл. 39 от Закона за административните нарушения и наказания за маловажни случаи на митнически нарушения, установени при извършването им.

В ЗМ е предвидено, че митническите органи имат право да изземват и задържат стоките - предмет на митническо нарушение, преносните, превозните и други средства, послужили за тяхното укриване, внасяне или изнасяне от страната, веществените доказателства, необходими или свързани с процедурата на разследване, както и стоки и суми за обезпечаване на евентуални вземания по съставения акт. В тази връзка е предвидено и че до приключване на административно-наказателното и наказателното производство иззетите и задържаните стоки се съхраняват от митническото учреждение, а също, че в него се задържат и съхраняват под митнически надзор и стоките, които са предмет или средство, или доказателство за извършено престъпление, до извършване на митническите формалности по отношение на тях съобразно регламентираните разпоредби на действащото ни законодателство.

С някои особености е характерна процедурата за иззетите от митническите органи наркотични вещества, при която се прилагат разпоредбите на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В ЗМ е налице императивната разпоредба, съгласно която митническите органи са длъжни да предават незабавно на органите на Министерството на вътрешните работи иззетите и задържани оръжия, боеприпаси и взривни вещества. С оглед защитата на интересите на фиска е регламентирано за случаите, когато стоките, предмет на митническо нарушение, не се отнемат в полза на държавата, включително при присъждане на тяхната равностойност, митните сборове и  сборове и другите публични държавни вземания се дължат на общо основание.

В сравнение с данъчното производство, регламентирано с ДПК, в производството  по делата за нарушения на митническия режим

са налице редица особености. За всеки случай на нарушения се съставя акт от митническите органи, Наказателните постановления се издават от директора на Агенция “Митници”  или от определени от него длъжностни лица.  В случаите, когато нарушителят е неизвестен, актът се подписва от актосъставителя и от един свидетел и не се връчва, а се издава с наказателно постановление, което влиза в сила един месец след издаването му. В други случаи, когато нарушителят е известен, на адреса, посочен при връчването на акта за административно нарушение,  или е напуснал страната,  или е посочил адрес само в чужбина, наказателното постановление не се връчва. Постановлението се счита за влязло в законна сила два издаването му.

Заключение

Целите на ЕО, заложени в Договора за създаване, за постигането на хармонично и балансирано развитие на икономическата дейност, висока степен на трудова заетост, повишаване на жизнения стандарт и качеството на живота, както и икономическото и социално сближаване между страните-членки. Основното средство за постигането на тези цели е обединяването на националните пазари на отделните страни-членки в пространство без вътрешни граници - единно пазарно стопанство. Неговото изграждане преминава през различни фази, една от които е Митническия съюз.

Характерно за държавите, участващи в Митническия съюз, е това, че е забранено облагането с мита на стоките, произведени в страните - негови членки. Те приемат обща митническа политика и прилагат обща митническа тарифа спрямо стоките, произведени в трети страни.

За Република България е важно да се присъедини към външноикономическите отношения на ЕС, като приведе търговската си политика в съответствие с общата политика. Предпоставка за това е сближаването на митническото законодателство и практическото прилагане на режими и процедури, аналогични на тези на ЕС. В процеса на присъединяване митническата администрация има определяща роля. Тя трябва да поеме отговорността за подпомагане стабилното функциониране на пазара, за правилно прилагане на политиките на Общността, за обезпечаване на различни контролни функции на Европейския съюз на външните граници, за събиране на националните приходи и ресурси от името на Съюза, за защита на обществото от нелегалното разпространение на забранени и опасни стоки.

Република България приключи преговорите с Европейския съюз по глава 25 “Митнически съюз', с което България окончателно прие ангажиментите по осигуряване на прозрачна и ефективна митническа служба. По професионализъм и надеждност тя напълно ще съответства на структурите на ЕС. Така България гарантира институционален капацитет за митнически контрол и ефективно прилагане на правото на ЕС в областта на 'Митнически контрол”.

До края на 2005 г. Всички митници в България ще отговарят на високите Европейски стандарти, с всички положителни последици за бизнеса. Митническите системи ще бъдат изцяло компютъризирани и прозрачни, което ще предотврати възможността за корупция.

Използвана литература

1.      Закон за митниците - 01.01.1999 г., изм. ДВ 07.2000 г.;

2.      Правилник за прилагане на Закона за митниците;

3.      Стратегия на Република България за присъединяване към ЕС, приета с ПМС №3/2000 г.;

4.      Национален план за икономическо развитие на България 2000 - 2006 Партньорство за присъединяване – 1999 г.;

5.      Сборник статии, Основното за ЕС, СУ Св. Климент Охридски”, 1998 г.;

6.      Адамов, В. и кол., Мита и митническа политика, Абагар”, Велико Търново, 1999 г.;

7.      Великов, В., Митническа територия и митническа граница”, Тракия – М, София, 2000 г.

8.      Гълъбов, И., и кол., Наръчник за преминаване на граничните контролно-пропускателни пунктове на Република България”, ФорКом, София, 2000 г.;

9.      Димов, О., „Митнически контрол”, Рацио 90, София, 1997 г.;

10. Динев, М., Контрол в социалното управление”, Тракия - М, София, 1999 г.;

11. Найденов, Б., „Международни търговски конвенции и кодекси”, София, 1993 г.

12. Славков, Б., Данъчна система и данъчен контрол в Република България”, Тракия – М, София, 1998 г.;

13. Стоянов, В, Теория на финансите. Том 1-ви”, Галик, София, 1997 г.;

14. В-к Капитал

15. В-к Монитир

16. В-кПари”

17. Сп. Митническа хроника”

            Интернет източници:

1.      www.evropa.bg

2.      www.minfin.goverment.bg

3.      www.customs.goverment.bg

4.      www.mediapool.bg

 


Търси за: митнически контрол | технология | присъединяване | правомощия | митническа политика | мита | стоки | митническа облагаема стойност | митнически режим | внос | износ | транзит | митническо складиране | активно усъвършенстване | пасивно усъвършенстване | временен внос | митнически съюз | обща митническа тарифа

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Публични >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker