Преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз по глава 25 "Митнически съюз", започнали на 12 юни 2001 г., са безспорно признание за постигнатото от администрацията на Агенция "Митници" за последните години.

Около 70% от българското митническо законодателство вече е хармонизирано с правото на Общността. Законът за митниците и Правилникът за неговото прилагане създадоха подробна и ясна регламентация на цялата митническа дейност и въведоха облекчения и прозрачни правила за икономическите оператори.

Подготовката за изпълнение на критериите за членство в ЕС, освен създаване на цялостна законодателна и нормативна рамка, хармонизирана с европейското право в митническата област, включва и модернизиране на митническата дейност.

Освен хармонизирането на законодателството и повишаването на административния капацитет, митническата администрация постигна напредък и в областта на компютъризацията и засилването на граничния контрол. Взаимоотношенията с икономическите оператори бяха подобрени, предприеха се мерки за улесняване на търговията.

Ангажиментите, които пое страната ни с отварянето на преговорите, са:

- вграждане на Интегрираната митническа тарифа ТАRIC, както и на адекватна компютърна система;

- хармонизиране на законодателството в областта на стоките с културен характер и на стоките с възможна двойна употреба;

- предоставяне на адекватни пълномощия на митническата администрация за прилагане на общностите политики.

Митническата администрация предприема мерки за намаляване времето за престой на границите, за защита на правата върху интелектуалната собственост, за борба срещу икономическата и организираната престъпност.

България подготви финансов план, описващ бюджетните и човешките ресурси, необходими за пълното прилагане на достиженията на ЕС и информация за прилагането на анализа на риска и селективните методи на национално и регионално ниво, както и за плановете за осъществяване на последващ контрол и еднакво прилагане на митническите процедури.

България пое ангажимента да прилага подходящи системи за обучение, които да спомогнат за достигането на целта - професионална и мотивирана митническа администрация, както и стабилни условия за работа на персонала.

Предложените от Агенция "Митници" проекти за финансиране по програма ФАР 2001 за продължаване на реформата в митническия сектор са защитени успешно по време на трите мисии на Европейската комисия за програмиране.

Магистърската теза, която защитавам в настоящата дипломна работа е, че увеличаването на административния капацитет за прилагане на достиженията на Общността стратегическа задача, която включва:

- разработване на система за управление на човешките ресурси в митническата сфера;

- въвеждане на последващ контрол;

- повишаване качеството на инфраструктурата и оборудването;

- по-нататъшно развитие на системата от митнически лаборатории;

- развитие на общо/интегрирана тарифа;

- борба срещу корупцията.

Предмет на дипломната работа са административно управленските аспекти дейността на агенция “Митници” в процеса на присъединяване на България към Европейския съюз.

Обект на дипломната работа е българската митническа администрация.

Целта на дипломната работа е да се изследва процеса на модернизиране на митническата дейност в Р България.

За постигане на целта се решават следните изследователски задачи:

- анализират се изискванията на митническия съюз към България;

- изследва се административния и организационен капацитет на митническата администрация;

- анализира се българската позиция за преговори за присъединяване по глава 25, Митнически съюз.

На тази основа се правят изводи за постиженията и нерешените задачи за модернизацията на митническите дейности у нас.

Глава първа. Изисквания на Митническия съюз към присъединяването на България.

1.1. Търговско-политически аспекти.

За България присъединяването към външноикономическите отношения на ЕС, в това число към митническия съюз, означава привеждане на търговската политика на страната в съответствие с общата търговска политика. След присъединяването България ще прилага към трети страни всички мерки, приети от ЕС към датата на присъединяване в изпълнение на общите политики.

Присъединяването на България следва да е съвместимо с международните, многостранни и двустранни ангажименти на ЕС. Постигането на подобна съвместимост предполага предварително приспособяване на националната търговска политика към прилаганата от ЕС или пряко приемане на цялостните ангажименти на ЕС при присъединяване, т.е в случай на несъответствие приоритетни са международните ангажименти на ЕС, доколкото България се присъединява към тях, а не обратно.

Що се отнася до търговската интеграция между България и ЕС, изпълнението на Европейското споразумение допринася за постигането на либерализация за съществена част от търговията.

В резултат на присъединяването българската митническа администрация ще стане част от европейската и ще поеме функциите по прилагане на разпоредбите на общата търговска, общата селскостопанска и политиката в областта на рибите и рибните продукти.

Присъединяването на България ще осигури по-високата степен на интегрираност на пазара, а именно към единния вътрешен пазар на ЕС (пазар без вътрешни граници) ще постави пред българската митническа администрация изискването да упражнява защита и контрол на част от външната граница на ЕС.

Предварителната подготовка по сближаване на митническото законодателство и практическото прилагане на режими и процедури, аналогични на прилаганите от митническите служби на ЕС, както и изграждането на необходимите инфраструктури ще позволи на българската страна да изпълни функциите на страна - членка: прилагане на търговския режим на ЕС и гарантиране на защитата и контрола на "външната граница" на ЕС.

Общността се основава на митнически съюз, които обхваща цялата търговия със стоки и които включва забрана на митата върху вноса и износа между страните - членки и на всички такси с равностоен ефект, както и приемането на обща търговска политика при техните отношения с трети страни.

Разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност отнасящи се до митническия съюз между страните - членки, предвиждат:

- премахване на митата между страните - членки;

- приемане на общата митническа тарифа;

- елиминиране на количествените ограничения между страните - членки.

Изграждането на митническия съюз (1 юли 1968 година) е основополагащ принцип за свободното движение на стоки в рамките на митническата територия на Общността. Всяка страна, присъединяваща се към ЕС, преминава процес на отмяна на митата по търговията вътре в Общността и приравнява националната си митническа тарифа към общата митническа тарифа. Стоките, произхождащи от трета страна, се считат като намиращи се в свободно обръщение в страна - членка, ако формалностите по вноса са били изпълнени и всички мита и такси, имащи равностоен ефект, които е трябвало да бъдат платени, са били събрани в тази страна - членка в случай, че не се ползват от цялостно или частично освобождаване от такива мита или такси.

Прогресивното прилагане на Европейското споразумение между България и ЕС води до изграждане на зоната за свободна търговия. Този процес съгласно договорения график следва да приключи на 01.01.2002 година. По този начин в края на преходния период България ще бъде в състояние да се присъедини към тази част от разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност, отнасяща се до елиминиране на митата (без селскостопанските стоки) и количествените ограничения и мерките с подобен ефект в търговията със страните - членки на ЕС. (Краткосрочните приоритети на Митническия съюз са дадени в приложението).

Процесът на либерализация води и до повишаване на степента на търговска интеграция с все по-нарастващ относителен дял на търговията с ЕС в общата търговия на България. Темповете на развитие на този процес от датата на влизане в сила на временното споразумение по търговията (1993) са положителни, като делът на ЕС нараства от 28.2% в общия износ на България през 1993 година на 40% през 1996 година и съответно от 29.8% в общия внос през 1993 г. на 38.7% през 1996 година (данните са на Националния статистически институт (НСИ)). Степента на интегрираност от гледна точка на стоковата структурата на вноса е значително по-висока, като се има предвид значителният дял на минералните продукти и горивата (почти 40%) в общия внос на България.

За сравнение на степента на интегрираност на търговията между страните - членки на ЕС може да бъде посочено, че относителният дял на обема търговия помежду им в общата търговии на ЕС с трети страни възлиза на около 60% (данни на Евростат за 1993 година). Присъединяването на три от страните от Европейска асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), заемащи съответно 11.5% от общия внос на ЕС и 11.7% от общия износ към трети страни (през 1993 година), води до по-нататъшно нарастване на относителния дял на "вътрешната търговия" в общия обем търговия на ЕС.

В този смисъл нарастващият относителен дял на търговията с ЕС паралелно на процеса на преструктуриране на икономиката и усвояване потенциала на зоната за свободна търговия създава предпоставки за по-нататъшно интегриране на търговията на България и за стимулиране на икономическия растеж.

От друга страна, процесът допринася за прогресивното адаптиране на българската икономика и смекчаване на негативния ефект върху промишленото производство от по-ниската тарифна защита след приемане на общата митническа тарифа на ЕС. Делът на промишлените стоки във вноса от ЕС възлиза съответно на 93% през 1995 и 95% през 1996 година, т.е. за по-голямата част от двустранната търговия на България с ЕС, митата ще бъдат вече елиминирани.

Присъединяването към общата митническа тарифа на ЕС ще доведе намаляване на нивото на тарифна зашита за промишлените стоки. Това улеснява присъединяването, тъй като не поражда необходимост от компенсации спрямо трети търговски партньори. По отношение на България обаче рязкото намаляване на тарифната защита ще доведе до нарастване на импортния натиск от трети страни. Прогресивното адаптиране и смекчаване на негативния ефект върху промишленото производство може да бъде подкрепено чрез нарастване дела на вноса от ЕС в контекста на изграждащата се зона за свободна търговия.

Предварителното идентифициране на секторите, които ще бъдат най-силно засегнати, ще позволи на българската страна да отчете ефекта от присъединяване при разработването на националната програма за преструктуриране на отделните отрасли.

Средното ниво на тарифна защита за селскостопанските стоки след влизане в сила на договореностите от Уругвайския кръг е 25%, като тарифният профил показва високи нива на тарифна защита за зърнени храни (над 60%), месо и месни продукти (до 50%), млечни продукти (над 60%), захар (30%) и тютюневи изделия (45%) и ниски дори нулеви нива за маслодайни семена, плодове и зеленчуци, растения. В случая на плодовете, зеленчуците и растенията обаче средното ниво от 10% прикрива сезонните високи мита, осигуряващи ефективна защита за производителите на ЕС. Най-съществената промяна след Уругвайския кръг е тарификацията на нетарифните мерки, включително променливите такси и замяната им с тарифни еквиваленти.

По отношение на общата търговската политика разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност целят с изграждането на митническия съюз помежду си страните - членки да допринесат в името на общия интерес към хармоничното развитие на световната търговия, прогресивно премахване на бариерите в световната търговия и намаляване на митата. Общата търговска политика следва да отчете благоприятния ефект от елиминирането на митата между страните - членки върху нарастването на конкурентоспособността на икономическите агенти в тези страни.

В преходния период до изграждането на митническия съюз страните - основателки се ангажират да координират търговските си отношения с трети страни така, че в края на преходния период да са налице необходимите условия за прилагане на обща политика в областта на външната търговия. Общата търговска политика се основава на единни принципи, особено що се касае до промени на митническите ставки, сключването на тарифни и търговски споразумения, постигането на унифицираност на мерките за либерализация, експортната политика и мерките за търговската защита, като тези, прилагани в случай на дъмпингов и субсидиран внос.

Ключов елемент на програмата за изграждане на вътрешния пазар е елиминирането на търговските ограничения, поддържани от отделните страни - членки. Въпреки, че Договорът от Маастрихт не отменя разпоредбата на Римския договор, позволяваща на страните - членки при определени обстоятелства да предприемат протекционистични мерки, политиката, прилагана от Общността след изграждането на единния вътрешен пазар е насочена към съществено ограничаване позоваването на тази разпоредба.

Законодателството на ЕС относно общата търговска политика към трети страни се състои от многостранните и двустранните търговско - политически договорености и от автономните инструменти за търговска защита.

Присъединяването на България към общата търговска политика на ЕС към трети страни означава присъединяване към:

- общата митническа тарифа;

- външнотърговските аспекти на общата селскостопанска политика;

- многостранните и двустранните ангажименти на ЕС в областта на търговската политика;

- различните преференциални споразумения на ЕС с трети страни;

- автономните преференциални режими на ЕС;

- законодателството на ЕС по инструментите за търговска защита;

- режимите за неразпространение на оръжията за масово унищожение и прилагания от ЕС списък на стоки с възможна двойна употреба.

По отношение на количествените ограничения и мерките с подобен ефект България следва да пристъпи към диференциация на мерките, прилагани по националния външнотърговски режим в контекста на подготовката за присъединяване, като въведе мерките, въведени по смисъла на член XX на Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), съответно член 36 на Римския договор (общи изключения); мерките, въведени по смисъла на законодателството по инструментите за търговска защита; националните мерки, които българската страна би поддържала в рамките на преходен период след присъединяването си. Това ще позволи на България да обоснове националния си търговски режим при преговорите за присъединяване.

Присъединяването на България към двустранните преференциални споразумения на ЕС ще бъде елемент от бъдещия Договор за присъединяване; тези споразумения ще се прилагат от България от датата на влизане в сила на бъдещия договор. Това ще разшири пазарния достъп за българския износ. Преференциалните споразумения на ЕС обхващат следните търговски партньори: Андора, Алжир, България, Египет, Естония, Израел, Исландия, Йордания, Кипър, Латвия, Ливан, Литва, Малта, Мароко, Норвегия, Полша, Румъния, Сирия, Словашката република, Словения, Тунис, Турция, Унгария, Чешката република, Швейцария.

Разработването на национална стратегия за постигане на договорености с преференциалните партньори ще укрепи позициите на България за откриване на преговори за присъединяване към ЕС, като сигнализира политическата привързаност към ускорено интегриране. Приемането на национален график за преговори с индивидуалните партньори ще мобилизира усилията и ще ускори процеса, като се отчита изоставането на България спрямо останалите страни от региона. Същевременно предприемането на действия по предварителна либерализация на търговията на двустранна основа ще позволи прогресивното адаптиране на националните производства към либерализацията на вноса след присъединяване към ЕС.

Преференциалните ставки се прилагат към всички бенефициенти, с изключение на най-слабо развитите и страните от "Андийската група", към които се прилага по-благоприятно третиране. Защитната клауза предвижда възстановяване на митата по искане на страна - членка или на комисията, когато вносът предизвиква или заплашва да предизвика сериозни трудности на производител в ЕС.

Механизмът на степенуване на преференциите дефинира критериите за изключване на страна/стоки от схемата за преференции, като се отчита:

- относителен доход, определен като съотношение на дохода на глава от населението на бенефициента към средния доход на глава от населението на ЕС;

- относителен дял на промишления износ на страната - бенефициент като дял от общия промишлен износ на ЕС;

- секторен дял във вноса на ЕС, определен като дял на вноса в ЕС от страната бенефициент за дадена категория продукти в общия внос на ЕС за същата категория;

- общ дял във вноса на ЕС, определен като обща стойност на вноса в ЕС от страната - бенефициент спрямо общия внос на ЕС.

Националната схема за преференции (GSР) на България е значително по-опростена, основаваща се на списък от бенефициенти и преференциална разлика или безмитен достъп за най-слабо развитите страни. За сближаване със системата, прилагана от ЕС, е необходимо да се направи анализ на принципите от гледна точка на хармонизиране с прилаганите от ЕС, в това число по отношение на: обхвата на бенефициентите, преференциалната разлика, правилата за произход, елементите на механизма за степенуване и прекратяване на преференциите в съответствие с разликата в икономическото ниво. Това ще улесни бъдещото присъединяване на България и ще смекчи евентуални реакции при резки промени в третирането по пазарния достъп спрямо някои търговски партньори.

Присъединяването към общата търговска политика по отношение на инструментите на търговска защита означава отмяна на националното законодателство, включително предприетите мерки за търговска защита и присъединяване към законодателството на ЕС и мерките срещу дъмпингов и субсидиран внос, защитните мерки и мерките по смисъла на "новия инструмент за търговска защита". Очаква се, че автоматичното прилагане от България на мерките, предприети от ЕС, ще предизвика оспорване на тяхната съвместимост с Общото споразумение за митата и търговията Световната търговска организация (ГАТТ/СТО) по подобие на предишното разширяване, както и евентуално нарастване на вноса непосредствено преди присъединяването на България с оглед заобикаляне на мерките. Българската страна следва да изрази готовност за сътрудничество с ЕС по решаването на тези проблеми.

Законодателството на ЕС в тази материя, прието в края на 1994 година, е обхванато в четири регламента на Съвета, съдържащи разпоредбите по "търговската защита" и инкорпориращи резултатите от Уругвайския кръг на Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) в областта на дъмпинга, субсидиите, защитните мерки и процедурата за предприемано на защитни действия спрямо страни, нарушаващи международните правила. Новият инструмент по търговските бариери е предназначен да осигури упражняването на правата на Общността по спазването на международните търговски правила, в частност тези, установени от Световната търговска организация (СТО), т.е. не толкова защита на пазара на Общността, а постигане на по-голяма търговска либерализация в контекста на международните правила.

Националното законодателство на България е в съответствие с нормите на Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) в областта на дъмпинга, субсидиите и защитните мерки. По отношение на практиката България не е въвеждала антидъмпингови мерки. Известен опит е натрупан в областта на защитните мерки в периода преди присъединяването към Световната търговска организация (СТО).

Прегледът на въведените от ЕС мерки на търговска защита показва следното:

- дъмпинг - 156 антидъмпингови мерки в сила към края на 1994 година;

- субсидии - 2 мерки в сила;

- защитни мерки - в съответствие с Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) споразумението по защитните мерки ЕС следва да елиминира в рамките на четири години всички мерки, принадлежащи към така наречената сива зона;

- търговски бариери - процедурите се инициират в случай, че постъпи оплакване от производители в ЕС за пречки в търговията, имащи ефект върху пазара на Общността и предизвикващи материална вреда, както и за пречки в търговията, имащи ефект на пазара на трета страна и водещи до влошаване на търговския ефект (за износителите на ЕС); мерките се прилагат по търговията със стоки, частично по търговията с услуги, както и по отношение защитата на свързаните с търговията със стоки и услуги права на интелектуалната собственост, предприемането на мерки може да включва отмяна или оттегляне на концесии, увеличаване на митата или въвеждане на импортни такси, въвеждане на количествени ограничения или други мерки, засягащи търговските отношения със съответната страна.

Във взаимоотношенията си с международните организации, както и в двустранните си отношения България следва да поема такива ангажименти, които да подсигурят хармонизация с бъдещите й задължения като член на Общността. При присъединяване България следва да поеме ангажиментите на ЕС по споразуменията в рамките на Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ)/Световната търговска организация (СТО). Активното сътрудничество на България с ЕС по въпросите на многостранната търговска политика ще създаде необходимата степен на готовност за бъдещо участие в процеса на вземаме на решения.

Националното законодателство на България в областта на експортния контрол отчита, както критериите за членство в международно съгласуваните контролни режими, така и бъдещо присъединяване към ЕС.

По отношение на практиката България следва да представи на партньорите си от ЕС достатъчно доказателства, че експортният контрол се упражнява ефективно.

В отговор на подадената от България молба за членство в ЕС и в съответствие с процедурата по член О на Договора от Маастрихт Европейската комисия представи становище по готовността на България да се присъедини към ЕС.

По отношение на външноикономическите отношения е констатирано, че:

- присъединяването на България няма да предизвика проблеми за ЕС (търговската политика и взаимоотношенията на ЕС с трети страни);

- ангажиментите на България в контекста на присъединяването към Световната търговска организация (СТО) по отношение на пазарния достъп са съвместими с поетите от ЕС;

- задълженията на България по прогресивното изграждане на зоната за свободна търговия се изпълняват съгласно договорения по Европейското споразумение график;

- договореностите с трети страни (преференциални споразумения и Споразумения за плащане) са съвместими с тези на ЕС и не предполагат последващо усложняване на отношенията след присъединяването на България към общите политики на ЕС;

- България има готовност да се присъедини към външноикономическите отношения на ЕС.

1.2. Митнически режими и процедури

При присъединяване българската митническа администрация следва да поеме отговорността по прилагане на границата на мерките, предприети от Общността в изпълнение разпоредбите на общата търговска, общата селскостопанска и политиката в областта на рибите и рибните продукти.

Предвид присъединяването към Единния пазар без вътрешни граници българската митническа администрация следва да поеме и отговорността за защита и контрол на своята част от външната граница на ЕС.

Понастоящем българската митническа администрация разполага с натрупан опит по прилагане на националната търговска политика, в т.ч. сключените преференциални споразумения като се има предвид многообразието от мерки по прилагането на търговската политика на ЕС и многократната разлика в обемите търговия, е несъмнена необходимостта от концентриране на усилията в периода до присъединяването за повишаване на оперативния капацитет.

Постигането на доверие в българската митническа администрация е възможно чрез ускорено разработване на национална стратегия за подготовка и на конкретен план за действие по изпълнение на стратегическите цели.

Със създаването на вътрешния пазар (01.01.1993 г.) настъпват съществени промени в митническия режим на ЕС. Съществуващите митнически процедури за движение на стоки между страните - членки бяха заменени с нови задължения, които не са свързани с митнически контрол върху стоките, движещи се на територията на Европейския съюз. Що се отнася до търговските отношения с трети страни, бяха въведени единни правила, използвани за осъществяване политиките на Общността в съответните области с оглед контролът върху външната граница на ЕС да бъде по-ефективен, ефикасен и процедурно еднакъв. В митническия съюз всеки митнически пункт и всеки митнически служител работи за Европейския съюз като цяло и качеството на митническия контрол, извършвано във всяка точка от територията на Европейския съюз е от съществено значение за всяка страна - членка. Нещо повече, постигането на равностоен резултат от двете дейности - по отношение на контрола и по отношение улесняване на търговията на всички точки на външната граница, ще благоприятства избягването на деформациите в конкуренцията, отклонения в търговските потоци и защита на здравето и живота на гражданите.

Митницата има решителна роля за правилното функциониране на вътрешния пазар. На първо място при събиране на митническите сборове - едно от най-важните пера за бюджета на всяка държава. В същото време услугите, предоставяни от митниците са насочени към изпълнение на серия от не фискални функции, като прилагане на митническата политика като част от търговската политика, селскостопанската политика и политиката на опазване на природната среда, както и защита на интересите на потребителя и на културното богатство на страните. Не на последно място е решителната роля на митницата в защита на гражданите от нелегален трафик на упойващи вещества и оръжие. Тези дейности са присъщи на митническите администрации по принцип, но присъединяването на България към ЕС налага нови рамки за законодателство, хармонизирано и съответстващо на действащото в ЕС, нови хармонизирани процедурни правила при митническото обслужване и адекватна организация на дейността, способна да отговори на високите критерии за контрол и митническо обслужване.

От митническата администрация се очаква модернизиране, улесняване на стокообмена и подобряване на приходите от мита и такси, като едновременно с това се приеме и започне да се прилага цялото европейско законодателство, което българската митническа администрация ще бъде упълномощена да прилага от името на останалите страни - членки. Като се има предвид обемът на търговията на ЕС, нарастващите търговски потоци в резултат на действащи и бъдещи търговски споразумения с трети страни, в съчетание със специфичното географско разположение на България, несъмнено отговорността, която ще бъде поета, в значителна степен превишава тази на една национална митница.

Митническата администрация следва да гарантира прилагането на европейското и националното законодателство в следните области:

- прилагане на мерките на търговската политика (тарифи, квоти);

- контрол по мерките на селскостопанската политика;

- събиране на митническите сборове (собствените ресурси на ЕС и националните);

- контрол върху нелегалния внос (вкл. упойващите вещества);

- контрол върху стандартите.

В тази насока подготовката за присъединяване следва да бъде насочена към:

- прилагане на законодателството на ЕС съгласно "Бялата книга";

- постигане на подходящо ниво на съоръженост на инфраструктурите;

- компютъризация и укрепване на средствата за разследване;

- създаване на ефикасна митническа администрация с достатъчен брой квалифицирани и мотивирани служители, демонстриращи способност да работят екипно.

Бялата книга разграничава законодателните мерки, които следва да предприемат асоциираните страни от Централна и Източна Европа (АСЦИЕ), на такива, свързани с консолидиране на зоната за свободна търговия (първи етап) и на мерки, които следва да бъдат приети при присъединяване към митническия съюз (втори етап). Законодателните мерки, предприети през първия етап, следва да бъдат принципно съвместими със законодателството на ЕС (Митнически кодекс, комбинирана номенклатура) докато законодателните мерки през втория етап следва да бъдат насочени към пълно приемане на законодателството.

Първа стъпка в посока сближаване с процедурите и практиките, прилагани от митническите служби на страните от ЕС, е приемането на нов Закон за митниците, което за България е вече факт. Това е и първата препоръка от първия етап в раздел Митници на Бялата книга (законодателните мерки, които следва да бъдат приети през първия етап обхващат две директиви и 14 регламента).

Митническият кодекс на Общността е в сила от 01.01.1993 година и обединява всички митнически разпоредби на страните - членки в единствен и единен акт, като регламентира:

- Общите разпоредби, определящи областта на приложение и основните дефиниции, правата и задълженията на лицата по отношение на митническите разпоредби, включително правото на представляване, валидността на решенията, издадени от митническите органи и на обвързващата информация по тарифното класиране и по произхода на стоките.

- Елементите, на базата, на които се прилагат вносните и износните мита и други мерки, свързани с търговията със стоки, включително Митническата тарифа и класирането на стоките, произхода на стоките – непреференциален и преференциален, стойността на стоките за митнически цели.

- Разпоредбите, прилагани към стоки, въведени на митническата територия, които още не са получили митническо направление, включително въвеждане на стоки на митническата територия, представяне на стоките пред митницата, общо деклариране (манифестиране) и разтоварване на представените пред митницата стоки, временно складиране.

- Митническото направление, включително митнически процедури по поставяне на стоки под митнически режим, деклариране на стоките - нормална и опростена процедура, освобождаване за свободно движение, митнически икономически режими - митническо складиране, активно усъвършенстване, обработка под митнически контрол, временно внасяне и пасивно усъвършенстване, износ и вътрешен транзит, свободни зони и свободни складове.

- Митническото задължение, включително възникване, заплащане обезпечаване, погасяване, срокове и начини на плащане.

- Правото на обжалване.

Разпоредбите на Правилника за приложение на Митническия кодекс на ЕС са свързани с основните раздели на кодекса, като формулират по-прецизно някои правила, с цел да се постигне по-добро нормативно осигуряване при тяхното прилагане. Разширява се обхватът на някои разпоредби, които съгласно кодекса се прилагат само към специфични митнически процедури, с цел да се отчете широкото му и задълбочено прилагане. Освен това в правилника се включват всички общи разпоредби по отношение на действащите правила за произход по преференциалните споразумения и методите за административно сътрудничество, непреференциалните правила за произход, допълват се разпоредбите по определяне на стойността на стоките за митнически цели, правилата по процедурите за деклариране на стоките и условията за прилагане на опростени процедури. В правилника се съдържат и разпоредби по прилагане на процедурите по транзита, по митническите икономически режими, както и други разпоредби, включени в международни митнически конвенции, действащи на територията на Общността.

Комбинираната номенклатура на ЕС, базирана на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките 1996 е въведена в Митническата тарифа на Република България от 01.01.1996 г., като степента на хармонизация е пълна по отношение на промишлените стоки и частична за селскостопанските стоки и преработените селскостопански стоки. В сила е новата Митническа тарифа, отразяваща направените в комбинираната номенклатура на Общността изменения и поетите от страната ангажименти при присъединяване към Световната търговска организация, включително откритите тарифни квоти за селскостопански стоки, ставките на митата по действащите преференциални търговски споразумения, както и голяма част от общите разпоредби по прилагане на тарифните мерки.

Интегрираната тарифа на ЕС (ТАRIС) съдържа различните правила, прилагани към стоките, внасяни или изнасяни от митническата територия на ЕС. Тя включва класификацията и кодификацията на Хармонизираната система, на комбинираната номенклатура и на конкретните мерки на търговската политика на ЕС, отнасящи се до:

- тарифни облекчения;

- тарифни квоти;

- тарифни преференции, произтичащи от всички търговски споразумения;

- общата система от тарифни преференции, прилагани към развиващи се страни;

- антидъмпингови и изравнителни мита;

- изравнителни такси;

- селскостопанския компонент при преработените селскостопански продукти;

- единични стойности за някои бързо развалящи се стоки;

- стандартни вносни стойности за плодове и зеленчуци;

- минимални цени и референтни цени;

- забрани за внос;

- ограничения при внос - количествени и тези по СIТЕS;

- контрол по вноса;

- по износа;

- ограничения по износа;

- контрол по износа;

- възстановявания по износа.

ТАRIС дава митническите ставки за всяка една стока при всички от изброените условия, връзките с нормативните документи, които ги определят, и момента на прилагане или не прилагане (срок на действие).

Наличието на такава база данни е от изключителна важност, защото позволява еднакво прилагане на действащото законодателство и мерките по търговската политика, независимо от мястото на обмитяване, прозрачност за действията на митническите инспектори и икономическите оператори.

По отношение на правилата за произход България има значителен напредък. Въведени са новите преференциални правила за произход, включени в съответните протоколи на преференциалните споразумения с Чехия, Словакия, Словения, страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и Европейското споразумение за асоцииране, като по този начин се прилага многостранната система на кумулация на произхода. Натрупан е значителен практически опит във взаимното сътрудничество със съответните страни по споразуменията по последващия контрол по издадените документи, удостоверяващи произхода въведени са и нови преференциални правила в търговията със страните - бенефициенти по Общата система за преференции.

По отношение на правилата за непреференциален произход хармонизацията от българска страна следва напредъка на работата по подготовката и приемането на нови, хармонизирани правила в рамките на комитета по правилата за произход към Световната търговска организация (СТО). От своя страна България, изпълнявайки ангажиментите си по присъединяване към Световната търговска организация (СТО), въведе нови непреференциални правила за произход, базирани на тези, действащи понастоящем в Европейския съюз.

В този смисъл не се очакват никакви проблеми при въвеждане на съответните регламенти на ЕС, както по преференциалните, така и по непреференциалните правила за произход.

Разпоредбите на Митническия кодекс на ЕС регламентират правото на получаване на информация, касаеща митническото законодателство. При писмено поискване митническите власти следва да предоставят обвързваща митническа информация отнасяща се до класификацията на стоките или произхода. Получателят на тази информация следва да докаже, че стоките, декларирани по вноса (или износа), съответстват във всяко отношение на тези, описани в информацията. Информацията е валидна за срок от шест години от датата на издаване.

В практически план с въвеждането на обяснителните бележки към Хармонизираната система са предприети стъпки, които чрез разработен програмен продукт облекчават работата по класирането на стоките. При писмено поискване митническите органи издават решения за обвързваща тарифна информация, която икономическите оператори използват за целите на тарифирането при обмитяване на стоките. Прилага се принципът за пълно съответствие на декларираните стоки с тези, посочени и описани в обвързващата информация.

Транзитът е ключов инструмент в търговията и икономическата интеграция. Той има важно значение за опростяване на митническите формалности при освобождаването на стоките и за улеснение на свободното движение на стоките, както между Общността и нейните партньори от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и Вишеградската четворка в рамките на конвенцията за общия транзит, така и между 59-те страни, членуващи в конвенцията ТIR.

С присъединяването на България към конвенцията за общия транзит се постига свързване на транзитните системи на България и Общността и съответствие с предвиденото в Бялата книга законодателство по подготовката за присъединяване.

Приемането на митническото законодателство, което е хармонизирано с Митническия кодекс на ЕС и правилника за приложението му, са важното условие за осигуряване на свободното движение на стоките, регламентирано с Европейското споразумение за асоцииране, но не е достатъчно за подготовката за присъединяване към вътрешния пазар на Общността. Развиващата се икономическа интеграция, възприемането на комбинираната номенклатура, хармонизираните преференциални правила за кумулиране на произхода подпомагат страната за по-пълното използване на потенциала на Европейското споразумение, като увеличават възможностите за интегриране на производството и търговията.

За да се улесни движението на стоковите потоци обаче, е необходимо опростяване на процедурите по митническото обслужване при пълно гарантиране на интересите на държавата. Това е възможно само при развитието и прилагането на съответните процедурни правила и добра техническа обезпеченост и компютъризация.

През последните години нарушенията на транзита са довели до значително изтощаване бюджетите дори на страните - членки на ЕС и до нелегален трафик на европейските пазари на необмислени и тотално неконтролирани стоки, излагайки на опасност не само конкуренцията в бизнеса, но и здравето и живота на хората. Осъзната е необходимостта от радикални действия за съхраняване на транзитната процедура, за възстановяване на икономическите й предимства и гарантиране на по-голяма защита срещу растящите рискове.

Нарастващата търговия и бъдещата икономическа и политическа интеграция между ЕС и страните - кандидатки за присъединяване ще направи трудно координирането и управлението на многообразните видове транзит. Успехът ще зависи много силно от мерките за опростяване на управлението на транзита, като особено важна роля се определя за новата транзитна компютъризирана система (НТКС), която се разработва, за да интегрира и по възможност да обедини вътрешния транзит в Общността и Общата система за транзит.

Особено съществено за България е условието, че новите членове на Общата система за транзит ще трябва да доказват, че те са достатъчно способни да поддържат реформираната, компютъризирана система, докато взаимоотношенията с настоящите партньори в Общата система за транзит ще се основават на системно и тясно сътрудничество и максимално използване на възможностите за взаимно сътрудничество. България е подала молба за присъединяване към конвенцията за общия транзит и трябва да съсредоточи усилията си към изпълнение на високите критерии, които се поставят, за да отговори на изискванията за включване в Общата система за транзит, включително обезпечаване на необходимото компютърно оборудване. Това ще бъде и шанс за преодоляване до известна степен на изоставането в развитието на процесите по подготовка за присъединяване към ЕС.

Основните насоки на плана за действие на ЕК за новата компютъризирана транзитна система са:

- установяване на ясна и обвързана система, която може лесно да бъде разбрана и прилагана от митническите инспектори;

- система, която използва "up to date" (съвременни, отговарящи на последните изисквания) процедури и инструменти за сътрудничество, свързани с компютъризация и електронен обмен на данни;

- система, която може да оперира с голям обем процедури и ситуации;

- система, която включва координирани мерки срещу измамата (контрабандата) и покрива сумите при риск в нейните процедури;

- система, която е управлявана и оценявана с помощта на подходящи отчетни системи за общи и оперативни цели.

Докато Общността като правило не се меси в начина, по който страните - членки организират администрациите си и решават за правомощията и отговорностите на техните служители, то от жизнено важно значение за ЕС и за страните - членки е да се заемат заедно с борбата с контрабандата и организираната престъпност. Като се имат предвид поставените в момента на национално ниво приоритетни задачи за борбата с контрабандата и икономическата престъпност, както и сравнително доброто ниво на подготовка, следва да се направи приоритетна задачата за техническото осигуряване и ресурсното обезпечаване на работата по новата компютъризирана транзитна система. Прилагането й е съществена процедурна практика, напълно съвпадаща с функциониращата в страните от Общността и стъпка към присъединяването към ЕС.

Пълноценно функционираща митническа служба е предварително необходимо условие за поемане на отговорността по управлението на външните граници на разширения ЕС, в това число по събиране на националните мита и данъци и тези, формиращи собствените ресурси на ЕС, и по прилагане на многобройните мерки на контрол на ЕС, упражняван на границата. При присъединяване източната и западна граница на България ще станат външна граница на ЕС.

Отчитайки тези обстоятелства, следва да се планира перспективно инфраструктурата и подготовката на кадрите. Необходимо е също специфично подпомагане на развитието на оперативния капацитет на митническата администрация.

Прилагането на координиран подход към трансформирането на българската митническа администрация ще доведе до постигане на следните специфични цели:

- укрепване на системите за управление по набиране на информация, използване на същата за митнически разследвания и митническа статистика с оглед, от една страна, ефикасно прилагане на системата и, от друга страна, ефективно взаимодействие с другите служби на националната администрация, икономическите агенти и международните организации;

- консолидиране и по-нататъшно развитие на прилагането на Единния административен документ (ЕАД) и свързаните с него разпоредби като основен инструмент на трансграничното регулиране на търговията в контекста на изравняване с Европейския съюз;

- по-нататъшно развитие на законодателството и необходимите за прилагането му мерки, позволяващи присъединяването към Общата система за транзит;

- развитие и въвеждане на законодателство и разпоредби, управляващи правото на представителство и компетенциите на митническите служители в контекста на изравняването с практиката на ЕС;

- укрепване и развитие на мерки срещу митнически и валутни нарушения, контрабанда и наркотрафика в сътрудничество с ЕС и на международно ниво;

- по-нататъшно развитие на вътрешния контрол и прилагане на ефикасни практики за избягване злоупотреби в митническата служба чрез укрепване на институцията митнически инспекторат;

- разработване и възприемане на българска интегрирана тарифа, основаваща се на принципите за функциониране на ТАRIС с оглед изравняване с митническите практики на ЕС.

За постигането на тези цели е необходимо да бъдат изпълнени следните специфични задачи:

- Осъвременяване на методите и ефективността на информационния анализ, в т. ч. избор на критерии и показатели за нуждите на оценката на риска в съответствие с най-добрите практики на ЕС и наличната технология;

- Разработване и използване на статистиката, основаваща се на адекватното прилагане на Единия административен документ (ЕАД);

- Подобряване на качеството и срочността на информацията, разпространявана, както вътре в митническата администрация, така и към други управленски структури;

- Развитие на нормативната база за финансово обезпечаване на гаранциите в рамките на Общата система за транзит, която да се използва и от регионалните митнически служби;

- Подготовка на пилотен проект за регионално прилагане на Единия административен документ (ЕАД) и Общата система за транзит чрез използване на компютърен и телекомуникационен интерфейс;

- Повишаване на ефективността на информационната система за разкриване на злоупотреби, в т. ч. разработване на база данни за валутни и митнически нарушения и икономическа контрабанда за нуждите на оценка на рисковия фактор (особено по отношение на фирмени злоупотреби), основаваща се на националната практика на митническите администрации на страните - членки на ЕС, селектирани от българската митническа администрация. В тази връзка да се осигури възможността представители на българската митническа администрация да се запознаят с практиките на страните от ЕС;

- Разработване на система за прогресивно развитие на институцията на митническия инспекторат за създаване и укрепване на механизми за последващ вътрешен митнически контрол с цел подобряване на събираемостта на вземанията;

- Създаване на предварителни условия за въвеждане на Българската интегрирана тарифа, в т. ч. кодиране на националния митнически и външнотърговски режим.

Глава втора. Най-добрите практики на Европейския съюз в митническата област (анализ на 13-те ключови области).

През юли 1997 г. Европейската комисия представи План 2000 (Аgenda 2000), който даде становище по молбите на асоциираните страни за членство в ЕС. Планът предвиди мерки за ускоряване на процеса на присъединяване, набелязани в документа "Партньорство за присъединяване" (Accession Partnership). В тях подготовката на митническите и данъчните администрации беше определена като краткосрочен и средносрочен приоритет.

Без съмнение Митническият съюз е един от основите стълбове на Общия пазар на ЕС и напредъкът в него е с определящо значение за приключване на преговорите за членство. На среща на генералните директори на митническите администрации от страните - членки й страните - кандидатки в Рейкявик (Исландия) през 1997 година Европейската комисия представи "Стратегия за присъединяване на митническите и данъчните администрации на асоциираните страни". Като следствие от нея бяха подготвени митническите План-програми, известни като Блупринтове (Вlueprints), като в изработването им взеха участие експерти от ГД "Данъци и митнически съюз" (ТАХUD) на Европейската комисия, от страните - членки и от асоциираните страни. Стратегията за присъединяване на митническите и данъчните администрации на асоциираните страни беше одобрена с решение на Министерския съвет на Република България през 1998 г.

Тринадесетте План-програми са пътеводител в процеса на присъединяване. Те определят най-добрите практики за постигане на необходимия капацитет за ефективно прилагане на правото и практиката на Европейската общност в 13 ключови области.

План-програмите се използват от Европейската комисия за анализиране на пропуските и определяне на несъответствията в страните - кандидатки с цел предоставяне на техническа помощ за преодоляването им. За страните - кандидатки те са ориентир за най-добрите практики, които трябва да възприемат, за да изпълнят критериите за членство. Напредъкът се следи чрез анализ. Основните елементи на анализа са прегледът на законодателството, т.нар. скрийнинг (screening exercise), и на административния капацитет - план-програмите.

План-програмите съдържат "главна цел", която определя какво трябва да бъде постигнато. Следват "стратегически цели", които описват по-детайлно мерките и очакваните резултати. В "ключовите индикатори" се съдържат минималните стандарти, включително политиките, системата, процедурите и т.н.

2.1. Законодателство.

Главна цел:

Изграждане на стабилна и завършена законова система, която осигурява единно прилага¬не на митническото законодателство на Европейския съюз, засилване правомощията на митническите служители и прозрачност относно правата и задълженията на митническите служители, икономическите оператори и обществото.

Стратегически цели:

Разработване на законова основа:

- притежаваща стабилна, широка и съвременна законова рамка, която осигурява непосредственото прилагане на митническото законодателство на ЕС;

- поддържаща развитието на прозрачна митническа администрация и организация, демонстрираща висока отговорност;

- предоставяща правомощия на митническата администрация да взема решения по митнически административни въпроси;

- обезпечаваща ефективни правомощия на митническите служители в прилагането на митническото законодателство на ЕС;

- обезпечаваща достатъчно строги митнически наказателни мерки за борба с нарушенията и измамите, както и въвеждане на системата на ЕС от забрани и ограничения;

- предвиждаща мерки за независим одит на

- митниците;

- поддържаща отношения на взаимопомощ с чуждестранни митнически администрации и сътрудничество с други национални служби за борба с митническите и валутните нарушения.

Ключови индикатори:

Стабилна и всеобхватна законова система:

- Конституционните промени, необходими за прилагане на митническото законодателство на ЕС, се идентифицират и на съответния национален орган се представят проекти с готови решения за тяхното осъществяване;

- Националното митническо законодателство се ревизира, за да се идентифицират несъответствията с митническото законодателство на ЕС;

- Националното митническо законодателство се ревизира, за да се идентифицират частичното препокриване или несъответствията при взаимодействието му с друго национално законодателство, което има отношение към съответните проблеми;

- Несъвместимото законодателство се изменя или отменя;

- Националното законодателство осигурява законовата база за непосредственото прилагане и въвеждане в практиката на митническото законодателство на ЕС.

Митническа администрация:

- Създава се съвременна законова база за митническата администрация, която регламентира нейната организация и структура;

- Предоставят се адекватни правомощия на митническата администрация за управление на всички митнически системи;

- Финансирането на митническата администрация се определя и залага в законовите разпоредби;

- Създават се служби за разследване и одит;

- Преразглеждат се националните съдебни процедури за митнически нарушения, за да се обезпечи тяхната ефективност и ефикасност;

- Създава се законова база за митническите лаборатории или партньорството им с други лаборатории и специализирани институции за анализ;

- Определят се и се правят обществено достояние административните компетенции на митническата администрация.

Права на митническите служители:

- Митническото законодателство предоставя право за провеждане на разпит, проверка, арест, задържане и претърсване по отношение на лица, стоки (включително стоки в свободно обръщение), транспортни средства, документи и търговски архиви, включително съхранените в компютър;

- Ясно се дефинират условията, при които митническите служители прилагат своите права;

- Митническите права зачитат абсолютно човешките права, спазването на демократичните принципи и подчинението на решенията на Европейския съд за човешките права;

- Митническите права са съобразени с принципите, публикувани от Световната митническа организация;

- Националното митническо законодателство съдържа санкции срещу злоупотреба с права.

Митнически нарушения и наказания:

- Митническите наказания са съобразени с концепцията за "пропорционалност";

- Въведени са ефективни и хармонизирани наказателни режими за защита на външните граници на ЕС от контрабандата и организираната престъпност;

- Митническите наказания зачитат принципите на "субсидиарност";

- Създадена е система за административните наказания;

- Постигната е обвързаност между нарушенията и наказанията;

- Разработена е система за делегиране на процедурите по нарушенията на регионалните и местните служби;

- Създадена е система за конфискуване, възстановяване и разпореждане с конфискуваните стоки;

- Разработена е система за работа с арестува¬ни лица, която зачита човешките права и демократичните принципи;

- Установена е процедура за обжалване на административните наказания.

Информация:

- На икономическите оператори и обществеността периодично се предоставя ясна и своевременна информация относно предложенията за промени в митническото законодателство, митническите процедури и митническата документация;

- Публикуват се инструкции, съдържащи правата и задълженията на митническите служители, митническите наказания и съдебните процедури, които се предоставят на целия митнически състав, на икономическите оператори и обществеността;

- Редовно се преразглеждат и актуализират инструкциите и информацията за обществеността.

Взаимопомощ:

- Когато е подходящо се сключват спогодби с ЕС и други страни за сътрудничество и предоставяне на информация за борба с контрабандата и незаконната дейност и за подобряване на ефективността на митническото обслужване;

- Създадена е законова база за предоставяне и получаване на информация, определена в спогодбите за взаимопомощ.

Независим одит:

- Създадена е законова база за национали одиторска служба, която да извършва одит на митническата администрация;

- Националното митническо законодателство редовно се преглежда и съгласува с това на ЕС;

- Независими одити тестват степента на съгласуваност на националните митнически счетоводни системи с изискванията на ЕС;

- Създадена е стабилна законова база за наблюдение на митническата администрация от ЕС и Европейския съд на одиторите.

2.2. Организация и управление.

Главна цел:

Изграждане на митническа администрация, която отговаря на стандартите, изисквани за присъединяване към Европейския съюз и на потребностите на заинтересованите страни, чрез ефективно бизнес - планиране, управление и комуникация.

Стратегически цели:

1) Разработване и прилагане на дългосрочна бизнес - стратегия на митническата администрация, която подкрепя националния бюджет и икономическа политика и е свързана с предприсъединителната стратегия на Европейската комисия;

2) Разработване и прилагане на система за годишно оперативно и финансово - административно планиране, която подпомага осъществяването на бизнес - стратегията на митниците;

3) Създаване на предпоставки за постигане на принципно съответствие на структурата, организацията и разпределението на администрацията и нейните съставни части с оперативните потребности, които са достатъчно гъвкави, за да се приспособяват към настъпващите промени в потребностите;

4) Създаване на предпоставки за ясно и точно дефиниране на функциите, отговорностите и връзките между централната администрация и регионалните служби;

5) Създаване на организация, в рамките на която ефективното управление се приема като ключов фактор за постигане на положителни резултати от работата и се правят значителни инвестиции за развитие на способностите и уменията на ръководителите на всички равнища;

6) Разработване и въвеждане на вътрешна ко¬муникационна система, която осигурява:

- правилното и еднакво прилагане в рамките на организацията на митническото законодателство и вътрешните правила;

- съгласуваност в рамките на администрацията на бизнес - стратегията, политиката, системите и процедурите, както и настъпващите в тях промени.

7) Разработване и прилагане на система за комуникация с външната среда, която да породи обществена и политическа подкрепа за митническата администрация.

Ключови индикатори:

Бизнес - стратегия и планиране:

- Изработена и публикувана е Бизнес - стратегия, включваща Визия, Цели, Стратегически задачи и Критични фактори за успеха, която периодично се преразглежда;

- Бизнес - стратегията е съобразена с Предприсъединителната стратегия на Европейската комисия;

- Бизнес - стратегията подробно описва действията, които трябва да се предприемат в подкрепа на присъединяването към ЕС;

- Бизнес - стратегията включва митническите дейности, уточнени в план-програмите;

- Ръководството е активно ангажирано с бизнес - стратегията и изцяло я подкрепя;

- Бизнес - стратегията е потвърдена и финансово обезпечена от правителството;

- В рамките на митническата администрация е създаден отдел по присъединяването (ОП), който да координира, съгласува, наблюдава, преглежда и докладва по прилагането на бизнес - стратегията;

- ОП е натоварен с идентифициране на точните изисквания за външна помощ (напр. от ФАР или по двустранна договореност) за развитие на приоритетни области, включени в бизнес - стратегията, както и за координиране на процеса по предоставяне на такава помощ;

- Оперативното ръководство е запознато с бизнес - стратегията и отговоря за нейното прилагане;

- Годишен оперативен план и свързана с него отчетна система са разработени за митническата администрация като цяло и за всяко митническо учреждение в нейните рамки;

- Оперативният план подпомага бизнес - стратегията;

- Оперативният план включва специфични, измерими, достижими, реалистични и планирани във времето задачи за всяко митническо учреждение;

- Ръководителите на митнически учреждения участват активно при съгласуване на приноса на своите звена в общия план и отговарят за постигане на резултати в тях;

- Планът уточнява задачите на всяка митническа структура, както и отговорните за изпълнението им;

- Митническите служители са запознати с оперативния план и със своите отговорности с оглед неговото прилагане;

- Процесът на оперативно планиране предвижда представянето на тримесечни и годишни доклади от всяко митническо учреждение на централната администрация.

Структура и организация:

- Структурата, функционалната организация и разпределението на ресурсите в рамките на организацията се определят принципно от оперативната необходимост;

- Структурата и функционалната организация позволяват на администрацията да осъществява ефективно и ефикасно сътрудничество с ключови национални и международни заинтересовани институции;

- Администрацията е упълномощена да взема свои решения за структурата, организацията и вътрешното разпределение на ресурсите;

- Структурата, организацията, натовареността с работа и оперативните резултати периодично се подлагат на систематични прегледи, за да се гарантира тяхното съответствие;

- Преразпределянето на ресурси се определя от тези прегледи и се обезпечава информационно чрез системата за управление на професионалното развитие, уточнена в план-програма "Управление на човешките ресурси";

- Функциите, отговорностите и връзки между централната администрация и регионалните служби се свеждат до знанието целия персонал;

- Изработва се и се оповестява уточнена схема на организационните структури и функциите;

- Изработват се специфични инструкции методите на работа в отделните структури за персонала, зает във всяка от тях.

Управление:

- Подготвят се подробни характеристики дейността за всички управленски длъжности или категории длъжности в рамките администрацията;

- Във всяка от тези характеристики се конкретизират отговорностите при планиране, организиране, насочване и контролиране ресурсите, за които съответният ръководител отговаря;

- Въведена е независима управленска система за наблюдение дейността на ръководителите и на персонала, за който те отговарят;

- Система за назначаване на ръководители администрацията следи за съответствие между уменията и способностите на кандидатите и изискванията, съдържащи се в характеристиката на длъжността;

- Програмата за развитие на управленския състав, която обхваща всички идентифицирани от администрацията ключови управленски умения и способности, е разработена в съответствие с принципите на план-програма "Обучение".

Вътрешна комуникация:

- Висшето ръководство е заинтересовано до голяма степен от развитието на ефективна вътрешна комуникация;

- Системата за вътрешна комуникация улеснява информационното обезпечаване, предвидено в други план-програми;

- Използват се формални (напр. инструкции за персонала) и неформални мерки (напр. бюлетини) за обезпечаване навременно получаване от ръководителите и персонала на необходимата информация за новите закони и подзаконови актове и промените в действащите;

- Бизнес - стратегията и промените в нея се разясняват на всички служители и се търси обратна връзка с тях;

- Използват се формални и неформални мерки, които гарантират на ръководителите и персонала своевременен достъп до информация за нови и за промени в съществуващите политики и процедури;

- Системата за вътрешна комуникация позволява и насърчава комуникацията отгоре - надолу, отдолу - нагоре, както и тази между различните дейности;

- Използват се неформални средства (напр. печатни издания на управленията, бюлетини и др.), които предоставят информация на всички служители относно актуални събития в рамките на организацията или имащи отношение към нея.

Външна комуникация:

- Висшето ръководство е заинтересовано до голяма степен от развитието на ефективна външна комуникация;

- Системата за външна комуникация улеснява информационното обезпечаване, предвидено в други план-програми;

- Митническата администрация предоставя на обществеността информация относно митническите процедури и законодателството (напр. посредством брошури, открити семинари, безплатни телефонни линии, Интернет и др.);

- Митническата администрация представя под формата на годишен доклад своите постижения и бъдещи планове на финансовото министерство, на други правителствени служби и заинтересовани страни;

- Митническата администрация използва различни средства, за да информира обществеността за резултатите от своята работа (напр. чрез медиите, брошури, Интернет и др.).

2.3. Управление на човешките ресурси.

Главна цел:

Разработване на ефективна система за управление на човешките ресурси, която подкрепя постигането на целите на митническата администрация, основава се и е обвързана както с националното трудово законодателство, така и с това на Европейския съюз и за която хората са най-ценният ресурс на организацията.

Стратегически цели:

- Разработване на стратегия, политика и системи за управление на човешките ресурси, които изцяло да поддържат митническата бизнес - стратегия;

- Разработване на система за управление на човешките ресурси, която определя функциите, ролята и отговорностите в рамките на митническата администрация;

- Разработване на система за управление на човешките ресурси, съобразена с нормите на националното трудово законодателство и това на Европейския съюз;

- Разработване на система за управление на човешките ресурси, която да дава възможност на митническата администрация да взема собствени решения относно: набиране и ангажиране на кадри, управление и оценка на професионалното представяне, повишение, израстване в кариерата, обучение и развитие, преместване, прекъсване, освобождаване, пенсиониране и заплащане;

- Разработване на система за управление на човешките ресурси, която да дава възможност на митническата администрация да набира, ангажира и разпределя квалифициран персонал, необходим за постигане на целите на дейността;

- Разработване на система за управление на човешките ресурси, която да съдейства за развитие на мотивация у всички служители и да се стреми да им гарантира удовлетвореност, морална подкрепа и безопасност.

Ключови индикатори:

Стратегически фокус:

- Установени са връзките между системата за управление на човешките ресурси и бизнес - стратегията;

- Стратегията, политиката и системите за управление на човешките ресурси напълно обезпечават постигането на целите, заложени в бизнес - стратегията.

Организационна платформа:

- Структурата на митническата администрация, както и дейностите, обособени в нейните рамки, са ясно дефинирани;

- Функциите и отговорностите за отделните дейности, както и тези на служителите, работещи на всички нива в рамките на съответната дейност, са точно определени;

- Подготвени са длъжностни характеристики за всички категории персонал в администрацията, като в тях е посочен минимумът от знания, умения и поведение, които се изискват за компетентно изпълнение на професионалните задължения.

Законова база:

- Правилата, отнасящи се до трудовите и служебните правоотношения на служителите в администрацията, отговарят както на националното трудово законодателство, така и на това на ЕС;

- Въведени са мерки, които обезпечават актуализирането на правилата, отнасящи се до трудовите и служебните правоотношения, в съответствие с промените в националното законодателство и в това на ЕС;

- Правилата, отнасящи се до трудовите правоотношения в администрацията, и предоставят правомощия да взема собствени реше¬ния относно: структурата, набирането и ангажирането на кадри, управлението и оценката на професионалното представяне, повишението, израстването в кариерата, обучението и развитието, преместването, прекъсването, освобождаването, пенсионирането, заплащането и условията на труд.

Управление на кадрите:

- Отговорността за дейността на кадрите се поема от компетентен старши ръководител с постоянен достъп и влияние във висшето ръководство;

- Въведени са обособени и интегрирани кадрови системи за набиране, ангажиране, управление и оценка на професионалното представяне, повишаване, израстване в кариерата, обучение и развитие, преместване, прекъсване, освобождаване, пенсиониране, възнаграждение и определяне на условията на труд;

- За всяка отделна система е изработена и публикувана стратегия, която се прилага в практиката;

- Разработена е система за прогнозиране и планиране, която се занимава с предвиждане и удовлетворяване на бъдещите кадрови потребности на администрацията;

- Структурата, натоварването, категориите персонал и схемите на заплащане в рамките на всяка дейност в администрацията редов¬но се актуализират, за да се гарантира тяхното съответствие на целите;

- Функционирането на всяка кадрова система е насочено към удовлетворяване на потребностите на администрацията от набиране и разпределение на кадри с подходящата квалификация, в точното време, на нужното място и на съответната цена;

- Система за управление на професионалното представяне позволява на администрацията да събира данни и да прави преценка за неговото качество, както и да използва тези данни за информационното обезпечаване на решенията, отнасящи се до назначаването, развитието, повишаването и израстването в кариерата;

- Отделните ръководители отговарят пряко и са обучени за правилното прилагане на системата за управление на професионалното представяне дотолкова, доколкото тя се отнася до подчинения им персонал;

- Всички кадрови системи включват принципите, описани в план-програмата за митническа етика.

Мотивация и удовлетворение:

- Висшето ръководство е ангажирано с обезпечаването на възможно най-добро заплащане и условия на работа за всички служители в администрацията;

- Прилага се подходяща политика на безопасност;

- Работната среда е така устроена, че да предоставя на всички служители съвременни условия за работа, удобства и оборудване;

- Удовлетворението на служителите редовно се отчита чрез попълване на въпросници, резултатите, от които служат като насоки за подобряване на кадровата политика и системите.

2.4. Митническа етика.

Главна цел:

Развитие на митническа служба, която да гарантира спазването на законовите разпоредби от всички служители и изпълнението на техните задължения по честен, безпристрастен, етичен, заслужаващ доверие, учтив и професионален начин.

Стратегически цели:

- Разработване и прилагане на политика на етиката за митническата организация, която определя професионалното и личното поведение и стандартите на работа, изисквани от всички служители, и която напълно се подкрепя от висшето ръководство;

- Предоставяне на информация относно, политиката на етика и, когато се налага, обучение на всеки служител;

- Разработване и прилагане на система за управленски контрол, която обезпечава практическото прилагане на политиката на етика;

- Разработване и прилагане на система за набиране на кадри, която се стреми да подбере нови служители, които отговарят на "етичния профил" на митническата организация;

- Разработване и прилагане на система за вътрешни санкции в случаите на "неправомерно поведение" на служителите.

Ключови индикатори:

Политика на етика:

- Висшето ръководство отчита важността на етичния подход, дава личен пример на останалите служители и демонстрира ангажимента си относно осигуряване практическото прилагане на политиката на етика;

- Политиката на етика е съобразена с принципите на Декларацията от Аруба;

- Политиката на етика изисква като минимум всички служители да спазват разпоредбите на закона и да са честни, етични и обективни през цялото време и при всички обстоятелства;

- Политиката на етика поставя акцент върху значението на подхода, ориентиран към клиента;

- Кодекс по етика (или подобен документ), разработен на основата на политиката на етика, се предоставя на всички служители, като спазването му е задължително условие за работа в митническите служби;

- Кодексът по етика включва Кодекс за дисциплината, който определя елементите на термина "неправомерно поведение" и санкциите, които се прилагат към него.

Информация и обучение:

- Всеки служител получава екземпляр от Кодекса по етика и при необходимост съответното обучение (напр., с цел да покрие стандартите на поведение, облекло, практическа дейност, контакти с обществеността и др. и последиците при неспазването им);

- Новопостъпилите служители се включват в обучение по основните елементи на политиката на етика (в рамките на 3 месеца след започване на работа в митническата администрация).

Управленски контрол:

- Ръководителите на всички нива редовно правят проверки, включително и внезапни, за да са сигурни, че техните подчинени изпълняват задълженията си в съответствие с Кодекса по етика;

- Оперативните системи и процедури се организират по начин, който свежда до минимум възможностите за измами от страна на митническите служители;

- Създадена е оперативна структура за вътрешен одит на системите със съответните правомощия;

- Създадена е оперативна структура за вътрешно разследване на кадрите със съответните правомощия;

- Въведени са системи, които сигнализират ръководителите за рискови фактори в системите и персонала, открити при осъществяването на вътрешния одит и разследването;

- Въведени са системи, които дават възможност за взаимна обмяна на информация между съда, прокуратурата, други право прилагащи органи и митническата администрация относно митнически служители, заподозрени или с влязла в сила присъда за извършени криминални престъпления;

- Въведени са системи, които позволяват на обществеността да информира митническата администрация относно измами или "неправомерно поведение" на нейни служители.

Набиране на кадри:

- Системата за набиране на кадри предвижда мерки за тестване на кандидатите по критерии, разработени за оценка на етичните стандарти, и готовност да спазват разпоредбите на закона и демократичните принципи;

- Системата за набиране на кадри осигурява условия за проверка на криминалното досие и миналото на кандидатите;

- В митническата администрация не се приемат на работа хора с криминално досие за измами, насилие или връзки с престъпни или терористични организации.

Неправомерно поведение:

- Кодексът за дисциплината (КД) предвижда мерки за вътрешно разследване на всеки ръководител или редови служител в случай на предполагаеми неправомерни действия;

- КД предвижда набор от вътрешни санкции включително освобождаване от работа, които се прилагат в зависимост от вида и сериозността на нарушението, а случаите на криминални деяния се предават на правоприлагащите органи;

- КД изисква всеки служител, обвинен в криминално престъпление, да съобщи този факт на своя началник;

- КД предвижда процедура за обжалване при всеки случай на предполагаемо неправомерно поведение;

- Случаите на сериозни неправомерни действия и наложените за тях санкции се довеждат до знанието на всички ръководители и служители веднага след приключване на обжалването, като се запазва анонимността на засегнатото лице.

2.5. Обучение.

Главна цел:

Разработване на структура за обучение, която изцяло подкрепя бизнес - стратегията на митническата администрация и съдейства за подобряване на професионалното представяне на нейните служители чрез обучение и развитие.

Стратегически цели:

- Разработване, прилагане и редовно преразглеждане на дългосрочна стратегия за обучение, която е насочена към достигане на горната цел, съгласувана е с бизнес - стратегията на митническата администрация и изцяло се подкрепя от висшето ръководство;

- Разработване и ресурсно обезпечаване на дейността по обучението, която се извършва систематично и се базира на политика, системи и процедури, улесняващи осъществяването на стратегията за обучение.

Ключови индикатори:

Стратегия на обучението:

- Висшето ръководство е ангажирано със стратегията, политиката и програмата за обучение;

- Компетентен старши ръководител, който има постоянен достъп и влияние сред висшето ръководство, е отговорен за дейността по обучението.

Систематична политика на обучението, системи и процедури:

- Политиката и програмите на обучение се основават на пълен и прецизен анализ на настоящите и особено на бъдещите приоритети и потребности от обучение в организацията;

- Програмите за обучение са разработени, с цел да осигурят на служителите знания, умения и поведение, които са им необходими, за да изпълняват задълженията си на високо професионално ниво;

- Програмите на обучение отчитат професионалното равнище на постъпващите служители, тяхното образование и квалификация, придобити преди постъпването им на митническа служба;

- Длъжностните характеристики са изготвени (най-вероятно от структурата по кадровата политика) за всички категории длъжности в администрацията и определят минимума от знания, умения и поведение, които се изискват за компетентно професионално представяне, така както са определени в план-програмата за човешките ресурси;

- Ресорните ръководители трябва да идентифицират нуждите от обучение на своите подчинени и да информират за това отдела по обучение;

- За обучение на новите служители се използват широкопрофилни въвеждащи програми (в които са взети под внимание общите модули за обучение, разработени по програмата Матеус), с последващи програми за обучение към тях, съобразени с конкретните изисквания за съответната длъжност или личност;

- Програмите за обучение осигуряват възможност за придобиване на допълнително образование или други форми на развитие в бъдеще (напр. обмен по програма Матеус);

- Обучението се осъществява само от преподаватели, които са преминали през обучение за обучаващи;

- За щатните преподаватели се осигуряват условия за актуализиране на познанията и опита им по темите, с които се занимават;

- Провеждането на обучението включва набор от методологии, всяка една, от които отразява изискванията на обучението;

- Използват се съвременни помощни материали (например бели дъски, флипчартове, шрайпроектори, видеоплеъри и др.), които улесняват провеждането на обучението;

- Провеждането на обучението се диктува от реалните потребности, а не от нуждата да се поддържа пълна заетост на центровете за обучение;

- Поддържа се архив за хода на индивидуалното обучение и неговото развитие, както и за действията с оглед удовлетворяване на бъдещите потребности, идентифицирани в рамките на програмите за обучение. Този архив се предоставя и на отдел "Човешки ресурси";

- Прави се задълбочена оценка на цялостното обучение, външно или вътрешно, за да се установи неговата ефективност и да се определят необходимите промени;

- Стратегията, политиката, системите и процедурите за обучение се преразглеждат непрекъснато, за да се обезпечи съответствие с целите.

2.6. Събиране на бюджетни приходи.

Главна цел:

Осигуряване на максимална ефективност и интегритет при събирането и управлението на бюджетните приходи чрез развитие и прилагане на подходящи политики, системи и процедури за събиране и отчитане на приходите. Това ще бъде съобразено с бъдещото събиране и управление на приходите в рамките на ЕС, както и с ревизирането на процедурите и сметките от компетентните национални органи и тези на ЕС.

Стратегически цели:

- Разработване и прилагане на стратегия за събиране и управление на приходите, която ще позволи митническите приходи, национални и на ЕС, да бъдат правилно събирани, осчетоводявани, отчитани и одитирани на национално ниво и на ниво ЕС;

- Разработване на политики, системи, процедури, практики и инструменти, които да съответстват на изискванията и стандартите на ЕС и да позволяват ефективното прилагане на стратегията за събиране и управление на бюджетните приходи.

Ключови индикатори:

Общи:

- На търговците се предоставя подходяща информация за действащите разпоредби и тарифи, прилагани на национално ниво и на ниво ЕС, в съответствие с конкретната план-програма;

- На търговците се предоставя допълнителна информация относно митническите задължения и процедурите за тяхното определяне, деклариране и плащане.

Законова база:

- Националният бюджет, финансовите разпоредби и митническото законодателство осигуряват прилагането на правната уредба на ЕС в частта й за управление на собствените ресурси;

- Националните държавни и митнически финансови разпоредби и процедури осигуряват правилното управление на приходите в националния бюджет и в общия бюджет на ЕС, както и ревизирането на процедурите и сметките от компетентните национални органи и тези на ЕС.

Политика и процедури:

- Въведена е система за регистриране на митническите задължения на търговците;

- Въведени са платежно - счетоводни системи, регламентиращи отсроченото, кеш и други начини на плащане, които са свързани с регистъра на митническите задължения;

- Процесите по осчетоводяване и разпределяне на бюджетните приходи са ясно регламентирани и се изпълняват в съответствие с установените национални и европейски стандарти;

- Счетоводната система използва стандартизирани кодове за идентифициране на бюджетните приходи по тарифни позиции, видове задължения (общо митническо задължение, задължение, свързано със система ТАRIС, ДДС върху вноса, акцизи и др.), мeтоди на плащане, митнически режими и задължени лица, с цел да обезпечи ефективното обобщаване на данните;

- Изисква се плащане на възникнали или потенциални задължения или наличие на подходящи обезпечителни мерки преди стоките да бъдат пуснати в свободно обръщение;

- Методите, отнасящи се до плащането, включително отсроченото, както и до обезпечаването за митнически цели, са съвместими европейските;

- В рамките на митническите системи се извършват редовни вътрешни проверки, основаващи се на принципите на оценка на риска, относно събирането и счетоводното отчитане на приходите и се води подробен от чет за извършените проверки;

- В рамките на митническата система се провеждат одити, както национални, така и на равнище ЕС, относно събирането и счетоводното отчитане на бюджетните приходи;

- Препоръките от национални и европейски одитори за промяна на митническата или счетоводната система се вземат своевременно под внимание;

- Митническите декларации и всички други счетоводни документи се съхраняват за период, определен в съответното законодателство за митнически контрол;

- Предприемат се адекватни административни мерки в случаите на просрочено плащане на мито или пълно неизпълнение на задължението, както и при други нарушения на системата за отсрочено плащане. Тези мерки включват отмяна на облекченията при отсрочено плащане.

Организационна структура, персонал и обучение:

- Функционален отдел към централното управление отговаря за събирането, управлението и счетоводното отчитане на бюджетните приходи;

- Създадени са съответни оперативни отдели на регионално и местно ниво;

- Създадени са отдели за вътрешен одит;

- Всички свързани с бюджетните приходи от¬дели водят необходимата отчетност и могат да бъдат проверявани поотделно или общо;

- Установени са съответните компетенции за персонала, работещ в отделите за събиране и управление на бюджетните приходи, и са разработени учебни програми за развитие на тези компетенции;

- Управленски контролен механизъм обезпечава обвързаност на приходите и персонала;

- Разработени са подробни инструкции за целия персонал, ангажиран със събиране на приходите, чието правилно прилагане се следи чрез управленския контролен механизъм.

Оборудване и финансиране:

- Регистрирането на бюджетните задължения, тяхната обработка, счетоводно отчитане и разпределение са обособени модули на интегрирана митническа информационна система, която е разработена в съответствие с принципите на план-програмата за компютъризация;

- Дейността по събиране на бюджетните приходи в съответствие с настоящата план-програма е ресурсно обезпечена.

2.7. Граничен и вътрешен контрол.

Главна цел:

Разработване на ясни и ефективни митнически контролни действия на пристанища, летища и сухопътни граници, както и на вътрешните митнически пунктове, които да улесняват легалния пътнически и търговски поток и в същото време да обезпечават събираемостта на националните приходи и тези на ЕС, както и социалната защита на гражданите на дадена страна или на ЕС. Особено голямо внимание трябва да се обърне на бъдещите външни граници на Европейския съюз.

Стратегически цели:

- Разработване на широка законова база, която да предоставя на митническите служители правомощията да осъществяват контрол на лица, стоки, транспортни средства, документи и търговски архиви на границата и във вътрешността на страната;

- Разработване на митнически контрол, базиращ се на анализа на риска при разследването и селективните техники;

- Разработване на систематичен, всеобхватен, гъвкав и последователен митнически контрол;

- Разработване на последващ контрол;

- Подобряване на взаимодействието между различните служби на ниво изработване на политиката или на оперативно ниво, работещи по границата или във вътрешността на страната, както и развитие на международно сътрудничество между митническите администрации;

- Развитие на отношенията с търговския сектор и обществеността;

- Предоставяне на ясна и навременна информация на търговския сектор и обществеността относно промените в законодателството, процедурите и изискванията към документацията;

- Разработване на управленски и кадрови системи за обучение, които да подпомагат дейността на граничния и вътрешния контрол;

- Предоставяне на подходящи условия, обрудване и компютъризация, които да подпомагат дейността на граничния и вътрешния контрол.

Ключови индикатори:

Законова база:

- Националното митническо законодателство осигурява необходимите правомощия при провеждане на разпит, проверка и издирване на лица, стоки, превозни средства, документи и търговски архиви;

- Националното митническо законодателство следва изискванията, заложени в план-програма "Законодателство".

Анализ на риска и селективност:

- Създадени са системи за разследване и информация, които се доразвиват, прилагат и периодично преразглеждат с цел подпомагане дейността на граничния и вътрешния контрол;

- Рискови профили, съобразени с конкретната икономическа ситуация в даден регион, се създават, развиват, използват и периодично се преразглеждат за всеки пункт, на който се извършва митнически контрол;

- Селекцията за митническа проверка се базира на прецизен анализ на риска;

- Контролът на легалния пътнически и търговски поток се осъществява, като се търси баланс между правото на свободно движение в рамките на ЕС и необходимостта от ефективна борба с измамата.

Систематичен, всеобхватен и гъвкав контрол:

- Митническият контрол се извършва без да се пречи на легалната търговия и редовните пътници;

- Митническият контрол се извършва по границата и във вътрешността на страната;

- Митническият контрол покрива вноса, износа и транзита на стоки;

- Митническият контрол покрива забраните и ограниченията;

- Митническият фискален контрол се базира на митническа тарифа, съвместима с тази на ЕС;

- Митническият контрол обезпечава определянето на естеството, произхода и стойността на стоките;

- Митническият контрол включва задаване на въпроси, физическа проверка, вземане на мостри, анализ, проверка на документи, на търговски системи и архиви;

- Митническият контрол предоставя възможност за режими с отложено плащане на митата и облекчения, когато е отчетен рискът по събиране на приходите;

- Митническият контрол използва гъвкаво наличните митнически ресурси;

- Митническият контрол върху оформянето на стоките се извършва на три основни нива: опростено деклариране, оформяне и

- Последващ контрол. Резултатите от всяко ниво и анализът на риска определят обхвата на следващия контрол;

- Митническият контрол на пътниците се основава на системата "свободен път";

- Митническият контрол на пътниците обхваща деклариране, задаване на въпроси и претърсване на лица и техния багаж;

- Митническите проверки се извършват както системно и с оглед на конкретния режим, така и на случаен принцип;

- Митническият контрол непрекъснато се ревизира на базата на актуализираната информация, извлечена от предишни контролни действия и от резултатите от дейността по разследване и законоприлагане;

- Митническият контрол е уеднаквен в рамките на митническата администрация;

- Митническият контрол отчита международните конвенции (напр. Шенгенското споразумение) и търговските/митническите споразумения в тази област.

Сътрудничество:

- Функциите на всяка служба, занимаваща се с граничен и вътрешен контрол, са ясно дефинирани, без да се дублират с дейността на останалите;

- Когато е необходимо се прилага съвместен и координиран контрол;

- Провеждат се редовни срещи с цел подобряване на сътрудничеството между различните служби;

- Службите обменят редовно необходимата информация;

- Въведено е съгласувано работно време и управление на трафика от двете страни на сухопътната граница;

- Разработват се хармонизирани работни практики и съвместно обучение на представители на митническите служби от двете страни на дадена граница;

- Създадени са съвместни планове за действие при възникнали необичайни ситуации (напр. ядрени материали, живи животни, опасни химически вещества).

Отношения с търговския сектор:

- Меморандуми за разбирателство са подписани с големи търговски компании и превозвачи (напр. авиокомпании, корабни агенти и спедиторски фирми);

- Установено е тясно сътрудничество между митниците и търговските организации (напр. Търговската палата);

- Изготвят се и се прилагат спогодби за достъп до търговска информация с цел оценка на риска;

- Където е възможно се създават електронни връзки (напр. ЕDI или DТI) с търговския сектор;

- На търговците се предоставя редовно актуализирана информация (напр. публични съобщения, публикации в Интернет, брошури) относно митническото законодателство и митническите процедури;

Отношения с обществеността:

- На обществеността редовно се предоставя атрактивно представена и актуализирана информация (напр. публични съобщения, публикации в Интернет, брошури) относно митническото законодателство и митническите процедури;

- Полагат се непрекъснати усилия (напр. кампании срещу незаконния трафик на наркотици, порнография, оръжие и т.н.) за подобряване представата на обществото относно ролята на митниците при неговата защита;

- Създадени са и работят механизми за улесняване получаването на необходимата информация от обществеността (напр. "горещи линии").

Управление, кадри и обучение:

- За целите на администрацията е разработена цялостна политика относно граничния и вътрешния контрол, с която е запознат персоналът, зает с тази дейност, като нейното изпълнение се следи от ръководството;

- Системите за управление, кадри и обучение са съобразени с принципите, залегнали в съответната план-програма.

Улеснения, оборудване и компютъризация:

- Висококачествено оборудване и средства, улесняващи проверката, обезпечават целия процес по управление на трафика и водят до увеличаване броя на извършваните на осно¬вата на анализа на риска проверки и последващи разкрития на нарушения;

- Средствата, улесняващи контрола и проверките, дават възможност за ефективно отделяне на трафика на МПС от пешеходния, като по този начин осигуряват защита за контролните органи и благоприятни условия за работа;

- Въведени са радио и телекомуникационни улеснения, които поддържат и подобряват оперативната ефективност;

- Използват се инструменти и оборудване, които позволяват проверките на МПС и товарите да се извършват по-ефективно (напр. комплекти с инструменти, крикове, повдигащи рампи и т.н.);

- Използва се специализирано оборудване (напр. мобилен рентген, кучета - търсачи и т.н.) за намиране на скрити незаконни стоки (ядрени материали, наркотици и т.н.);

- Когато е необходимо, за наблюдение на границата се използва оборудване за нощно виждане и топлинна детекция;

- Системите за митнически контрол и митническите процедури са компютъризирани, когато от това следват очевидни предимства както за митниците, така и за обществото (включително търговския сектор);

- Компютъризацията се ръководи от принципите, залегнали в план-програма "Компютъризация".

2.8. Разследване и правоприлагане.

Главна цел:

Създаване на ефективно работеща митническа служба, способна да открива, предотвратява и разследва измами, както и да организира подготвителния етап за наказателно преследване на нарушителите. Необходимо е тази служба да бъде достатъчно гъвкава, за да отговаря на стратегията на разследване, основава¬ща се на най-новите методи на целева оценка на риска, насочена към гарантиране на приходите и защита на обществото.

Стратегически цели:

- Разработване на широка законова база, осигуряваща на митниците необходимите правомощия и механизми за санкционира при прилагане на митническите разпоредби;

- Изграждане на митнически контрол, основан на анализа на риска при разследването и селективните техники;

- Установяване на трайни отношения с прокуратурата и съдилищата, които да гарантират своевременното и ефективно наказателно преследване на нарушенията и потвърждаване адекватността на оценката за степента на сериозност на нарушенията;

- Развитие на сътрудничество на ниво изработване на политика и на оперативно ниво между различните национални правоприлагащи органи, както и активизиране международното сътрудничество между митническите служби и с другите правоприлагащи органи;

- Изграждане на ефективна вътрешноведомствена комуникация и сътрудничество между службите по разследване и правоприлагане, както и с други свързани с тази дейност структури (напр. за граничен и вътрешен контрол);

- Развитие на отношенията с търговския сектор и обществеността;

- Разработване на системи за управление, кадрова политика и обучение, които да подпомагат дейностите по разследване и правоприлагане;

- Предоставяне на необходимите условия, оборудване и компютъризация, които подпомагат дейностите по разследване правоприлагане.

Ключови индикатори:

Законова база:

- Националното митническо законодателство осигурява адекватни правомощия при провеждане на разпит, проверка, задържане, арест, изземване и издирване на лица, стоки, превозни средства, документи и търговски архиви;

- Националното митническо законодателство следва изискванията, заложени в план-програма "Законодателство".

Работни методи:

- Създадена е цялостна система за разузнаване и обмен на информация, подпомагаща раз¬следващите и правоприлагащите структури, която се развива и редовно актуализира;

- Създадени са екипи за разузнаване, които отговарят за събирането и анализа на информацията, както и за разпространението на актуална информация и данни относно тенденциите за нуждите на разследващите и правоприлагащите структури;

- Създадени са специализирани екипи за осъществяване на дейностите по правоприлагане;

- Използват се електронни средства за получаване на информация и разузнаване (напр. Интернет, електронна поща, СIS/SCENT).

Сътрудничество:

- За подобряване на сътрудничеството с миническите администрации на съседните страни и с други чуждестранни държавни структури са сключени споразумения и са подписани протоколи за взаимна помощ;

- Съществуват тесни работни контакти, включително редовни срещи с прокуратурата, съда и други национални правоприлагащи органи;

- Редовно се обменя информация между националните и международните служби;

- Меморандуми за разбирателство са подписани с големи търговски компании и асоциации;

- Редовно се осъществява вътрешноведомствена комуникация и сътрудничество между разследващите и правоприлагащите структури и другите свързани с тази дейност звена (чрез съвещания и съвместна дейност).

Отношения с обществеността:

- На обществеността редовно се предоставя актуализирана информация относно митническото законодателство и митническите процедури (напр. публични съобщения, публикации в Интернет, брошури);

- Полагат се усилия за подобряване на общественото мнение относно ролята на митниците в защитата на обществото (напр. в сферата на борбата с наркотрафика, порнографията и незаконния трафик на оръжие);

- Създадени са механизми за приемане на сигналите от обществеността (напр. "Горещи телефонни линии", информатори).

Управление, кадри и обучение:

- Разработена е обща за администрацията политика по разследване и правоприлагане, която е сведена до знанието на целия персонал, занимаващ се с тази дейност, а изпълнението й се наблюдава от ръководството;

- Системите за управление, кадри и обучение са разработени в съответствие с принципите, залегнали в съответната план-програма.

Съоръжения, оборудване и компютъризация:

- Въведени са радио и телекомуникационни съоръжения, както и оборудване за наблюдение и издирване, които съдействат за подобряване на оперативната ефективност;

- Системите и процедурите за разследване и правоприлагане са компютъризирани в случаите, когато от това следват очевидни предимства и за митниците, и за обществото (включително търговския сектор);

- Компютъризацията се осъществява съгласно принципите, залегнали в план-програма "Компютъризация".

2.9. Митнически лаборатории

Главна цел:

Създаване на митнически лаборатории, които да съдействат за цялостното изпълнение на бизнес-стратегията на митническата администрация чрез установяване на естеството, тарифното класиране, произхода и стойността на стоките, като по този начин се увеличава събираемостта на митата и данъците и се подпомага предотвратяването на незаконния трафик и контрабандата на стоки.

Стратегически цели:

- Развитие на законова база за изграждане или приспособяване на митнически лаборатории или за установяване на сътрудничество с други лаборатории и специализирани институции за анализ, които да отговарят на основната цел;

- Разработване на политика за управление и методи на работа на лабораториите, които съответстват на постиженията на ЕС в това отношение;

- Сътрудничество с митнически лаборатории и други специализирани институции за анализ в и извън страната;

- Разработване на програми за обучение, кои¬то да отговарят на специфичните потребности от персонал за лабораториите, с оглед оптимизиране ефективността на лабораторните изследвания.

Ключови индикатори:

Законова база:

- Митническите лаборатории, както и предоставянето на идентично обслужване от други лаборатории и/или специализирани институции за анализ, са установени със за¬кон;

- Докладите за лабораторни анализи се изготвят задължително и се предоставят на раз¬положение на митническите служители и търговците;

- Проектите на ново законодателство в тази област или на изменения в съществуващото такова се съгласуват с персонала на митническите лаборатории.

Политика за управление и методи на работа:

- Компетентен мениджър, който има достъп и влияние пред висшето ръководство, отговаря за организацията на лабораториите;

- Митническите лаборатории анализират и координират аналитичната дейност за всички митнически цели;

- Митническите лаборатории са снабдени със съответното оборудване за анализ, реактиви и други химикали, които са им необходими за изпълнение на пълния обем на задълженията им;

- Митническите лаборатории са снабдени с необходимата научна, аналитична и техническа литература;

- Митническите лаборатории работят в съответствие с методите, съгласувани в техническите комитети на ЕС и публикувани в съответните регламенти (тези методи могат да включват, например, нормите на ISO), както и с методите за нормиране, разработени от международни и национални институции, а също с описаните в научната литература или разработени от самата лаборатория методи. Използваният аналитичен метод трябва да се упомене в доклада на лабораторията;

Дават се писмени указания за персонала на митниците и лабораториите относно:

- лабораторния анализ;

- безопасното и съобразено с екологичните изисквания унищожаване на мострите;

- връщането на неунищожените мостри на потребителите;

- запазването на дублиращи мостри;

- поддържането на безопасност и хигиена на работната среда.

Сътрудничество:

Митническите лаборатории установяват официално и неформално сътрудничество (напр. чрез меморандуми за разбирателство) с други митнически лаборатории и/или специализирани институции за анализ в и извън страната с цел решаване на конкретни проблеми и обмяна на опит.

Персонал и обучение:

- Персоналът на лабораториите има подходяща квалификация в съответствие със специфичните изисквания на работата;

- Персоналът на лабораториите е запознат с тяхната роля и цели в рамките на митническата дейност като цяло;

- Политиката и системите за обучение се основават на прецизен анализ на текущите и бъдещите потребности от персонал за лабораториите и са в съответствие с принципите на план-програма "Обучение";

- Митническите служители, участващи във вземането на проби, са обучени за правилното им вземане, етикетиране, опаковане и транспортиране, както и за спазване на съответните изисквания за обезпечаване на здравето и безопасността.

2.10. Инфраструктура и оборудване:

Главна цел:

Развитие на инфраструктура и осигуряване на съвременно оборудване, които да обезпечат изпълнението на бизнес - стратегията на митническата администрация като цяло и да съдействат за подобряване на дейността й чрез прилагане на нови технологии и тяхното правилно разпределение.

Стратегически цели:

- Разработване на политика и създаване на системи за поддръжка, които да подпомагат митническата администрация при определя¬не на нейните дългосрочни инвестиционни потребности;

- Разработване на инвестиционен план, осигуряващ ефективното използване на ресурсите;

- Идентифициране и установяване на финансови източници в подкрепа на инвестиционния план;

- Разработване на вътрешни механизми за преглед и адаптиране на инвестиционния план на митническата администрация в съответствие с променящата се среда.

Ключови индикатори:

Политика и финансиране:

- Изработва се и се публикува инвестиционна политика, която определя целите и стандартите по отношение на инфраструктурата и оборудването (включително технически спецификации, стандарти за качество и безопасност и процедури по приемо - предаване и контрол върху качеството) в съответствие с бизнес - стратегията;

- Подготвят се краткосрочни, средносрочни и дългосрочни финансови планове за осъществяване на инвестиционните дейности на митническата администрация, които включват задълбочена мотивировка, необходима за органите, вземащи решения (напр. Парламент, Правителство, Министерство на финансите).

Управление и организация:

- Инвестиционните приоритети и планове са съгласувани в рамките на организацията и одобрени от висшето ръководство;

- Създаден е механизъм за редовно преразглеждане и осъвременяване на инвестиционните планове;

- Използва се формална методология (напр. "анализ разходи - ползи") за оценка на потребностите от доставки;

- Потребностите и разположението на наличната инфраструктура и оборудване са икономически мотивирани с цел пълноценно използване на съществуващите ресурси (човешки, инфраструктура, обучение, оборудване и др.);

- Местоположението на пунктовете за митнически контрол е съобразено с реалните потребности на икономическите оператори, като се отчитат и потоците на международната търговия;

- Регламентирани са правните въпроси, засягащи собствеността върху сградите на митниците, както и правоотношенията със собствениците на сградите, които се ползват под наем от митниците;

- Използва се система за управление на инвентара/активите, която следи за разпределението, ползването и техническото състояние на инфраструктурата и оборудването на митническата администрация;

- Потребностите от инвестиции в инфраструктурата и оборудването систематично се актуализират от специално звено в централното управление в съответствие с инвестиционната политика;

- Създаден е механизъм за редовно преразглеждане и оценка на възможностите за въвеждане на съвременни по-икономични инфраструктурни и инвестиционни технологии;

- Необходимата техническа и справочна документация за използване на инфраструктурата и оборудването е предоставена на разположение на персонала;

- Изготвени и публикувани са инструкции за безопасно и правилно използване на техническите средства и оборудването;

- Въведени са системи за осигуряване и предотвратяване на тяхната повреда, неправилна употреба, кражба, изгубване и т.н.;

- Подготвен е план за преструктуриране в рамките на преходния период, предвиден за промяна на статута на пунктовете за митнически контрол с оглед последващото преместване на външната граница на ЕС в резултат от разширяването;

- За всички митнически служители са осигурени безопасни и подходящи условия на труд.

Сътрудничество:

- Периодично се провеждат задълбочени проучвания относно възможностите за сътрудничество в сферата на инвестициите с други държавни институции, търговски партньори и митнически служби на съседни страни.

Обучение:

- Провежда се специализирано обучение на персонала, отговарящ за доставките, планирането на инвестициите, изготвянето на условията за експлоатация и изискванията на ползвателите, строителните услуги, изработването на технически спецификации, договарянето, управлението на качеството и подготовката на работната документация;

- Осигурява се обучение на персонала, отговарящ за експлоатацията на оборудването;

- Системите за обучение отразяват принципите на план-програма "Обучение".

2.11. Улесняване на търговията и отношения с бизнеса.

Главна цел:

Разработване и прилагане на механизми за улесняване на търговията, които ще намалят разходите за митнически процедури на търговския сектор и ще създадат ефективни и ефикасни митнически процедури.

Стратегически цели:

- Отчитане на легитимните потребности на търговската общност при разработване и въвеждане на ново митническо законодателство, политика и процедури;

- Осигуряване, доколкото е възможно, на съвместимост на организацията и методите на работа на митническата администрация с нуждите на законната търговия;

- Развитие на подходяща политика и механизми, които да засилят връзките между митниците и търговския сектор, както и между митниците и други правителствени институции със съответни отговорности в областта на търговията;

- Развитие на подход, ориентиран към обслужване на законната търговия.

Ключови индикатори:

Законова база:

- Задълженията на търговския сектор са ясно определени в законодателството и административните разпоредби;

- Мненията на представителите на търговския сектор се вземат под внимание при подготовката на ново митническо законодателство и административни разпоредби;

- Въведени са опростени процедури, като митническата администрация насърчава използването им от търговците, когато това е възможно;

- Въведена е практиката на максимално използване на търговска документация и записи (включително компютърни записи) при осъществяване на митническия контрол, включително при последващия контрол.

Организация:

- Установени са, прилагат се и редовно се преразглеждат рисковите профили за всеки пункт, в който се упражнява митнически контрол;

- Селекцията за митническа проверка е базирана на точен анализ на съществуващия риск;

- Контролът на легитимните търговци се осъществява, като се търси баланс между правото на свободно движение в рамките на ЕС и необходимостта от ефективна борба с измамата;

- Митническите процедури се прилагат еднакво във всички митнически учреждения;

- Функциите, отговорностите и равнището на компетентност на митническия персонал са ясно установени и са доведени до знанието на търговските субекти по подходящ начин;

- Местоположението на митническите учреждения и въведеното гъвкаво работно време са съобразени и отговарят на основателните искания на търговската общност;

- На всички равнища на организацията е изяснена важността на улесняването на търговията и добрите работни отношения с бизнеса, които са неразделна част от цялостния бизнес – план, изработен в съответствие с план-програма "Организация и управление";

- Въведени са мерки митническият персонал да бъде редовно информиран за най-новите и значими промени в развитието на националната и международната търговия;

- Прилагат се в практиката дванадесетте члена на Декларацията от Аруба;

Сътрудничество:

- Като значим приоритет се определя подписването на Меморандум за разбирателство между митническата администрация и представителите на търговската общност;

- Създаден е Митнически консултативен комитет, който провежда редовни заседания с участието на представители на национални търговски организации и групи, както и на правителствени органи, имащи отношение към връзките с търговския сектор.

Обслужване:

- Митническият персонал изпълнява задълженията си в съответствие с предварително установеното равнище на компетентност и се обучава по изискваните стандарти;

- Митническото оформяне се извършва с минимално забавяне, като въведената система за наблюдение съдейства за прогресивно намаляване на времето за изчакване;

- Разработването на системи за обработка на митническите декларации създава условия за деклариране по електронен път;

- На търговците редовно се предоставя актуализирана информация, обясняваща по ясен и достъпен начин митническите процедури и изисквания;

- Издаден е наръчник с поясняващи бележки за митническите служители, уточняващ процедурите, които трябва да следват, в допълнение на публичната информация, предоставяна на търговския сектор;

- Консултациите по митническите процедури са достъпни за представителите на търговския сектор както чрез личен контакт, така и по телефона;

- За търговския сектор е осигурено обучение по новите митнически процедури.

2.12. Транзит и движение на стоки:

Главна цел:

Разработване на система за транзит на базата на разпоредбите на Конвенцията за общия транзит, която създава условия за ефективен митнически контрол, улеснява легитимната търговия и движението на легитимните стоки и използва съвременни технологии.

Стратегически цели:

- Разработване, прилагане и периодичен преглед на необходимите правни, оперативни и организационни мерки за обезпечаване на безпроблемното приемане и прилагане на Конвенцията за общия транзит;

- Разработване и прилагане на система на транзит, съвместима с тази на общия транзит, включваща съвременни ЕDI технологии за събиране, обработка и трансфер на данни относно транзита;

- Създаване и поддържане на атмосфера на сътрудничество между митническата администрация и всички останали участници в системата на общия транзит;

- Разработване и обезпечаване на необходимите ресурси за подходящо обучение на митническия персонал и на всички останали участници в системата на общия транзит.

Ключови индикатори:

Политика за управление и методи на работа:

- Висшето ръководство е активно ангажира¬но в разработването на системата на транзит, включваща съвременни ЕDI технологии, съвместими със системите на общия транзит;

- Компетентен ръководител и целева група, имащи достъп и влияние върху висшето ръководство, носят отговорността за приемане на правни, оперативни и организационни мерки, необходими за присъединяването към Конвенцията за общия транзит;

- Националните нормативни разпоредби относно транзита са съвместими с разпоредбите на Конвенцията за общия транзит;

- Националните оперативни мерки по транзита са съвместими с оперативните мерки, използвани в системата на общия транзит;

- Въведена е съвременната система на транзит ЕDI, съвместима със системата на общия транзит, за трансфер на събраните и обработени данни относно транзита;

- Контролът на транзита улеснява легитимната търговия и движението на легитимни стоки чрез използването на анализа на риск, при разследването и техниките на селективност в съответствие с план-програмата за граничен и вътрешен контрол.

Партньорство и сътрудничество:

- Създадена е система за контакти/връзки между митническата администрация и другите участници в системата на транзита с цел подпомагане на развитието и безпроблемното й прилагане;

- Провеждат се редовни срещи между митническата администрация и всички останали участници в системата на транзита за съгласуване на действията по повдигнатите от страните въпроси;

- Митническата администрация предоставя на всички участници в системата на транзита ясна и недвусмислена информация относно транзита в стандартния писмен или електронен вид (например като част от "Наръчник за транзита");

- Подписан е меморандум за разбирателство с главните икономически оператори и обединения, използващи системата на транзита.

Персонал и обучение:

- Установена е обща политика по транзита, която е запознат целият зает в тази област персонал, чието прилагане се следи от ръководството;

- Системите за управлението, кадрите и обучението са съобразени с принципите, заложени в съответните план-програми.

2.13. Компютъризация:

Главна цел:

Развитие на служба "Информационни технологии" (ИТ) и Интегрирана митническа информационна система, която изцяло поддържа бизнес - стратегията на митническата администрация, улеснява търговията и гарантира, че митническата дейност се извършва с най-висока ефективност и рентабилност на инвестираните средства.

Стратегически цели:

Да се разработи, въведе и редовно да се актуализира:

- Стратегия за развитие на информационните технологии на митническата администрация, която да съдейства за постигане на нейните бизнес - цели;

- Интегрирана митническа информационна система, която да отговаря на изискванията на потребителите от митническата администрация, търговския сектор, правителството и ЕС.

Да се гарантира, че:

- Интегрираната информационна система из¬ползва най-новите технологии за постигане на целите на митническата администрация;

- Стойността на източниците на данни за информационните технологии се максимизира чрез поддържане на високо качество и рентабилност на инвестираните средства за услуги и системи;

- Техническите решения (включително компютърен дизайн, операционни системи, приложен софтуер, методи за комуникации и системи за управление на бази - данни) се избират за всеки проект на основата на рентабилността на вложените средства, приспособимостта към задачата и съответствието им на документираните ИТ политики.

Ключови индикатори:

Политика на управление на ИТ:

- Назначаване на висш ръководител, отговорен за функционирането на ИТ в митническата администрация;

- Разработване, публикуване и редовно преразглеждане на ИТ стратегията;

- Разработване, публикуване и редовно преразглеждане на ИТ политиката по отношение на човешките ресурси;

- Службата за ИТ ясно се идентифицира в цялостната организационна структура, определят се и се публикуват нейните функции и отговорности;

- Определят се приоритетите по разработването на системите и свързаните с тях зависимости;

- Предвиждат се условия за финансирането на ИТ проекти и процедури за оценка и ревизиране на асоциираните бюджети;

- Съгласуват се и се документират методологиите за управление на проектите;

- Определя се и се публикува политиката на доставки на ИТ;

- Определя се и се документира политиката по сигурността и по отношение на мерките при непредвидени случаи и отказ на системите, както и за тяхното възстановяване;

- Идентифицират се и се документират изискванията за обучение на потребителите и техническите ИТ експерти;

- Документират се и се прилагат процедури за наблюдение на функционирането на съществуващите системи.

Техническа политика на ИТ:

- Документират се и се прилагат методологии и процедури за дизайн на стандартна система през целия цикъл на развитие на системите;

- Разработват се, публикуват се и се прилагат стандарти за документиране;

- Определя се и се публикува политика за ИТ телекомуникации с подходяща ИТ инфраструктура за нейното поддържане;

- Документира се и се прилага методика за гарантиране на качеството за всички нови приложения;

- Въведени са подходящи ИТ системи с възможности за приемане на съобщения от Електронния информационен обмен (ЕИО) и за електронен обмен на данни с търговския сектор;

- Въведени са подходящи ИТ системи с възможности за осъществяване на взаимодействие със системите на ЕС (TARIC, NCTS, EU Import Quota and CIS/SCENT и др.);

- Въведени са подходящи ИТ системи с възможности за използване на EU CCN и CSN стандарти и системи за трансмисия.

Политика на приложението на ИТ:

- Въведена е компютъризирана система за обработка на митнически декларации;

- Въведена е компютъризирана система за събиране на приходи и за счетоводство;

- Въведена е компютъризирана система за контрол на транзита, която се интегрира със системата за обработка на митническите декларации;

- Въведена е компютъризирана система за селективност;

- Въведена е компютъризирана система(и) за информация и разследване, съвместима със стандартите, разработени в рамките на проекта за митническа информация и разследване по програмата ФАР за улесняване на транзита на митниците (TFCMP);

- Данни за външната търговия за статистически цели за съгласуване на графиците;

- Използват се компютърни програми за анализ на данните, събрани в резултат от митническия контрол;

- Въведена е политиката на ЕС по отношение на свободата на информацията, защитата на данните, здравето и безопасността;

- Във всички приложими ИТ системи се използват възприети от ЕК международни кодове и класификатори: International Trade Data Element Codes, HS Tariff, UN EDI-FACT message standards and data element codes;

- Приложения и свързания с тях хардуер се тестват и сертифицират на база 2000 г.;

- Гарантирана е възможност за преминаване към нова валутна система (национална валута/евро);

- Разработена и тествана е компютъризирана система INTERSTART (само за страните - кандидатки за присъединяване).

Оперативна политика на ИТ:

- Прави се проучване за възприемане от потребителите, когато се въвеждат нови системи;

- Изработват се и се одобряват от потребителите "Наръчници за потребителя", когато се въвеждат нови системи;

- Точно се идентифицира и документира собствеността и отговорността за новите системи;

- Подходящите системи дават възможност за одит на национално ниво и при необходимост от ЕК;

- Въведени са и се документират процедури за техническа експлоатация на системите и поддръжка от централния и местния офиси на ИТ системите и свързаните с тях асоциирани компоненти;

- Въведена е система за обратна връзка (напр. чрез помощни бюра, "горещи линии, група от потребители на митницата и търговския сектор и т.н.).

Глава трета. Административен и организационен капаците на митническата администрация.

Както е известно изискванията на държавните органи към публичната администрация са:

а) законност - осигуряване спазване на законите и от администрацията, и от гражданите;

б) Прозрачност - осигуряване на достъп до официална информация на всички физически и юридически лица за решенията и действията на администрацията и по инициатива на гражданите, и чрез информиране на гражданите от органите на властта и държавната администрация;

в) подотчетност - нито една дейност в публичната администрация не може да бъде извън контрола на гражданите и обществото.

Администрацията изпълнява следните функции:

а) подпомага и осигурява съответния орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия;

б) осигурява технически дейността на съответния орган на държавната власт;

в) извършва дейности по административното обслужване на гражданите и юридическите лица.

Администрацията се дели на обща и специализирана, в зависимост от разпределението на дейностите, които извършва при подпомагане на съответния орган на държавната власт.

Специализираната администрация включва звената, които подпомагат и осигуряват осъществяването на правомощията на съответния орган на държавна власт. Наименованията и броя на тези звена се определят с устройствения правилник на съответната администрация.

Общата администрация осигурява технически дейността на съответния орган на държавна власт, на неговата специализирана администрация и дейности по административното обслужване на гражданите и юридическите лица.

Изпълнителната агенция е администрация за осъществяване на административно обслужване и свързаните с това дейности към определен министър. Тя се създава с постановление на Министерския съвет и е юридическо лице, чиято издръжка се формира от бюджетни средства и приходи от собствена дейност. Ръководи се и се представлява от изпълнителен директор, който се назначава от министъра, към който е създадена, съгласувано с министър-председателя за срок пет години без ограничения за броя на мандатите, за които едно лице може да заема тази длъжност.

3.1. Нормативна уредба.

На 19.07.2000 г. от Тридесет и осмото Народно събрание бе приет Закон за изменение и допълнение на Закона за митниците, който бе обнародван в Държавен вестник.

С направените промени Законът за митниците се привежда в съответствие с промените в българското законодателство и се хармонизира още по-пълно с правото на ЕС.

Законът за митниците е съобразен и с измененията на Данъчния процесуален кодекс, създаването на Агенцията за държавни вземания и измененията в реда за принудително събиране на установените от митническите органи публични държавни вземания, които не са платени доброволно. Унифицирано е и производството по обжалване на постановленията за принудително събиране, както в частта им, с която се определят данъчните задължения по вноса, така и в частта им относно митническите задължения. Създадени са условия за повишена събираемост на публичните държавни вземания.

Отразени са измененията и допълненията на НК и НПК с цел точното определяне на правомощията на митническите органи в административно-наказателното производство и разширяване кръга на отговорните лица. Обособени са състави на митнически нарушения с оглед на деянието, неговите фактически предпоставки и последици.

Постигнато е още по-пълно хармонизиране с Митническия кодекс на ЕС.

С провежданата административна реформа ще бъде извършена промяна в митническата администрация и ще се създадат функционални, високоефективни структури, съответстващи на консолидирането на икономиката и променящото се общество.

Законът за митниците (ЗМ) урежда устройството и организацията на митническата администрация и извършваната от нейните органи дейност. Дейността на митническите органи включва осъществяваните от тях на митническата територия на страната митнически надзор и контрол върху внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки за, от и през Република България, събирането на митнически сборове, прилагането на административно-наказателни разпоредби и разследвания на престъпления в случаите, при условията и по реда, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс.

Митническият надзор е съвкупност от действията на митническите органи, предприемани с цел осигуряване спазването на митническото законодателство и на други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор.

Митническият контрол се състои в извършването от митническите органи на специфични действия като проверки на стоки, на транспортни, търговски, счетоводни и други документи на физически и юридически лица, на превозни средства, на багажи и други стоки, пренасяни през държавната граница, и други подобни действия за осигуряване спазването на митническото законодателство и спазването на други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор, както и събирането на митни сборове.

На митнически контрол и надзор подлежат лицата и превозните средства, както и стоките, които се пренасят или превозват от тях, преминават държавната граница през граничните контролно-пропускателни пунктове. Редът, по който се извършват митническият надзор и контрол, се определя в Правилника за приложение на Закона за митниците (ППЗМ). Всички лица, които са свързани с операциите по внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки, са длъжни за целите на митническия надзор и контрол да предоставят на митническите органи по тяхно искане и в определен от тях срок цялата информация и документация по конкретните операции, независимо от използвания носител.

Всички лица, включително държавните органи в рамките на своята компетентност, оказват съдействие на митническите органи при извършване на тяхната дейност. Никой няма право да се разпорежда със стоки под митнически надзор без знанието и разрешението на митническите органи.

Според Закона за митниците (ЗМ) митническата администрация е централизирана административна структура, организирана в Агенция "Митници" към министъра на финансите, която е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

Агенция "Митници" е структурирана в Централно митническо управление и регионални митнически дирекции. Общата и специализираната администрация в Централното митническо управление са организирани в дирекции. Всяка регионалната митническа дирекция е структурирана в регионално митническо управление и митници. Общата и специализираната администрация в регионалното митническо управление са организирани в отдели.

Митницата е структурирана в териториално митническо управление и митнически бюра и/или митнически пунктове. Общата и специализираната администрация в митницата са организирани в отдели.

Централното митническо управление организира, ръководи, контролира и отчита дейността на митническата администрация и извършва митническа дейност.

Регионалното митническо управление организира, ръководи, контролира и отчита дейността на включените в структурата на регионалната митническа дирекция митници, извършва митническа дейност и осигурява информационното обслужване на митниците и на Централното митническо управление.

Териториалното митническо управление организира, ръководи, контролира и отчита дейността на включените в структурата на митницата митнически бюра и/или митнически пунктове и заедно с тях е основен изпълнител на митническия надзор и контрол.

Общото ръководство и контрол върху дейността на митническата администрация се осъществява от министъра на финансите или от определен от него заместник-министър.

Регионални митнически дирекции, митници, митнически бюра и митнически пунктове се създават, преобразуват и закриват от министъра на финансите по предложение на директора на Агенция "Митници". Директорът на Агенция "Митници" определя структурата и числеността на персонала им в рамките на общата численост на персонала на агенцията. Тези звена са в състава на така наречената деконцентрирана администрация.

Агенция "Митници" се ръководи и се представлява от директор, който се назначава и се освобождава от министъра на финансите съгласувано с министьр - председателя. При осъществяване на своите функции той се подпомага от заместник-директори, чиито брой се определя в устройствения правилник на агенцията. Те се назначават и се освобождават от министъра на финансите по предложение на директора на агенцията. В структурата на Агенция "Митници" се включва инспекторат на пряко подчинение на директора на агенцията, който осъществява контрол върху дейността на митническата администрация.

Митническите органи събират такси за допълнително предоставени услуги, чиито размерът се определя от Министерския съвет. Агенция "Митници" събира приходи от сключени договори с юридически и физически лица за разрешени от министъра на финансите дейности в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и на други места, чието изпълнение изисква допълнителен митнически контрол.

Агенция "Митници" е администратор на:

1) Приходите от таксите за допълнително предоставени услуги;

2) Приходите от сключени договори с юридически и физически лица;

3) Деветдесет на сто от приходите постъпили от реализацията на изоставени и отнети в полза на държавата стоки, след приспадане на разходите по издирването, превозването и съхраняването им, както и разходите по оценяването и извършването на продажбите им;

4) Приходите от експлоатация на недвижимо имущество -частна държавна собственост, и от предоставяне на данни;

5) Двадесет на сто от събраните глоби за митнически и валутни нарушения;

6) Приходите от специализираните печатните издания, които тя издава;

7) Приходите от ползване на почивната база;

8) Приходите от отнетите в полза на държавата:

- недекларираната чуждестранна валута и левове в наличност

- изнасяната чуждестранна валута и левове в наличност, без да е налице предвиденото в закона разрешение от Българската народна банка

- недекларираните благородни метали и скъпоценни камъни

9) Приходите от платени граждански такси и разноски от осъденото лице, когато делото е решено в полза на агенцията.

Функции и задачи на митническата администрация:

1) Участва в разработването и реализира митническата политика на държавата;

2) Участва в разработването и изпълнението на международните договори, които се отнасят до митническата дейност;

3) Осъществява международните митнически връзки;

4) Събира, обработва, анализира, съхранява и предоставя информация относно митническата дейност и разработва митническа статистика. Условията и редът за тези дейности се определят в наредба, издадена от министъра на финансите;

5) Осигурява квалификацията и преквалификацията на митническите служители.

Митническите органи:

1) Осъществяват митнически надзор и контрол върху стоките, превозните средства и лицата в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и на цялата митническа територия на страната;

2) Изчисляват, събират или изискват обезпечаването на митни сборове, определени при внос, износ или транзит на стоки;

3) Прилагат, в рамките на своята компетентност, тарифните мерки и мерките на търговската политика на Република България;

4) Защитават икономическите интереси на страната в рамките на своята компетентност;

5) Организират и осъществяват дейността за предотвратяване и разкриване на митническите и валутните нарушения и престъпления в съответствие с Наказателнопроцесуалния кодекс;

6) Организират и осъществяват дейността за предотвратяване и разкриване на незаконния трафик на наркотични вещества и прекурсори;

7) Осъществяват валутен контрол в рамките на предоставената им със закон компетентност;

8) Издават решения за прилагането на митническите разпоредби;

9) Организират и осъществяват дейността по разследване на престъпления в случаите, при условията и по реда, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс;

10) Осъществяват дейност по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания;

11) Участват при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи при условията и по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи.

Условията и редът за взаимодействие между митническите органи и органите на Министерството на вътрешните работи за предотвратяване и разкриване на митнически и валутни нарушения се уреждат със съвместна инструкция на министъра на финансите и министъра на вътрешните работи.

Митническата администрация изпълнява и други дейности, възложени със закон.

3.2. Правомощия на митническите органи.

При изпълнение на служебните си задължения митническите органи имат право:

1) Да извършват проверки, свързани с митническия надзор и контрол на стоки, превозни средства и лица в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и на цялата митническа територия на страната;

2) Да предприемат необходимите мерки, допустими от закона, за осъществяване на митническия контрол;

3) Да изискват представянето или предаването на стоки,

4) Документи, сведения и други носители на информация, свързани с

5) Митническия надзор и контрол;

6) Да изискват представяне на документ за самоличност;

7) Да изискват писмени или устни обяснения;

8) Да извършват последващ митнически контрол на стоки и документи, свързани с вноса, износа и транзита;

9) Да събират суми: за митни сборове за внесени и изнесени стоки; за неизпълнени задължения и поръчителства; за заплащане равностойността на отнети в полза на държавата стоки, когато липсват или са отчуждени, и за всякакви други митнически задължения и за други държавни вземания, които се събират от митническите органи;

10) Да налагат по установения от закона ред запори и възбрани за обезпечаване на дължими митни сборове и други държавни вземания, събирани от тях;

11) Да извършват личен преглед на лица, преминаващи държавната граница;

12) Да извършват претърсвания и изземвания на контрабандни стоки и свързаната с тях документация в офиси, служебни и други помещения, както и личен обиск на намиращите се в тях лица, при спазване разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс;

13) Да осъществяват контролирани доставки съвместно с компетентните органи на Министерството на вътрешните работи и с разрешение на съответната прокуратура.

Митническите служители имат право да носят оръжие и да го използват при неизбежна отбрана и при крайна необходимост.

При изпълнение на служебните си задължения митническите служители са длъжни:

1) Да спазват организацията на работа в митническото учреждение;

2) Да опазват имуществото, правата и свободите на лицата;

3) Да представят митнически знак и служебна карта;

4) Да носят униформено облекло, когато това е предвидено за съответните длъжности в Устройствения правилник на Агенция "Митници";

5) Да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения, определени от този закон като служебна тайна, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон, или на друг митнически орган във връзка с осъществяване на правомощията му по този закон. Условията и редът за предоставяне на сведения за обстоятелства и факти, съставляващи служебна тайна, на друг митнически орган се определят от директора на Агенция "Митници".

Митнически служител може да бъде дееспособен български гражданин, който не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, не е лишен по съдебен ред от право да заема съответната длъжност и отговаря на изискванията за работа в митническата администрация. Митническите служители не могат:

- да са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници или да участват лично или чрез подставени лица в органите за управление на търговски дружества, кооперации и други организации със стопанска дейност;

- да сключват допълнителни трудови договори, освен като сътрудници в научни институти и преподаватели в учебни заведения.

За неизпълнение на задълженията митническите служители носят дисциплинарна отговорност.

Капацитет за прилагане на европейското законодателство.

Подготовката за поемане на задълженията, които ще следват от членството на Република България в ЕС, е основният приоритет на Българската митническа администрация (БМА). Нейното ръководство ясно съзнава, че Българската митническа администрация (БМА) трябва да бъде в състояние от първия ден на членството да осъществява контрол по новите външни граници на Съюза със същата ефективност, както и останалите членове.

Неотдавна бе направен подробен анализ на административния и оперативен капацитет на Българската митническа администрация (БМА), чийто основни констатации са:

В Българската митническа администрация (БМА) се прилагат съвременни средства и методи на контрол, в частност при борбата с контрабандата и всички видове незаконен трафик. Напредва изграждането на интегрираната митническа информационна система, която в момента обхваща над 60% от документооборота на администрацията, а към края на 2000 г. този показател се планира да нарасне до 90%. Разширява се системата от митнически лаборатории.

Утвърдена е от Българската митническа администрация (БМА) и се прилага "Стратегия за квалификация и преквалификация на митническите служители". Със съдействието на ЕК и Евромитници бе подготвен краткосрочен и дългосрочен стратегически учебен план и обучени преподаватели. Открити са нови центрове за подготовка на кадри за митническата администрация в Пловдив и Русе.

Българската митническа администрация (БМА) поддържа добро взаимодействие с другите правоприлагащи ведомства, осъществява международно сътрудничество с митническите администрации на други страни и със специализирани организации в рамките на ООН. Активно се усвоява значителна по обем и разнообразие техническа помощ от ЕК, както и по двустранна линия.

Специализирано структурно звено за извършване на вътрешен контрол в Българската митническа администрация (БМА) е управлението "Инспекторат". Неговата дейност включва извършването на всички видове проверки в митническите учреждения (комплексни, тематични, целеви), проверки по сигнали и жалби от граждани и фирми. За последните две години служителите от Управление "Инспекторат" са извършили над 70 проверки в митнически учреждения, отделно от това са разгледани десетки жалби от граждани и фирми, като им е отговорено в законно установения срок. За същия период са наложени дисциплинарни наказания (включително "уволнение") на над 80 митнически служители.

Направеният анализ показва, че към настоящия момент като цяло добре развити са дейностите по организация и управление, обучение, събиране на бюджетни приходи, граничен контрол и контрол във вътрешността на страната, разследване и законоприложение, на митническите лаборатории, по улесняването на търговията и връзките с бизнеса, транзита и движението на стоките.

Усилията за напред ще бъдат насочени към:

- Разработване на концепция за управление на човешките ресурси.

- Инфраструктурата и оборудването - от особено значение тук ще бъде изготвянето на план за реорганизация на тези гранични митнически учреждения, които ще се намират на външните граници на ЕС след приемането на Република България.

- Компютъризацията - поради ключовото си значение тази област ще продължи да бъде обект на специално внимание от страна на Българската митническа администрация (БМА) и в средносрочен план.

3.3. Мисия и цели на митническата администрация в процеса на присъединяване.

Мисия на Българската митническа администрация (БМА)

- Да защитава обществото като прилага ограниченията и забраните по вноса, износа и транзита;

- Да подпомага развитието на икономиката като поддържа оптимален баланс между улесняването на търговията и ефективното прилагане на нормативните разпоредби;

- Да води борба срещу митническите и валутни нарушения и престъпления, контрабандата и наркотрафика;

- Да събира митните сборове и други държавни вземания (ДДС, акциз и др.) възложени й със закон;

- Да събира и анализира статистически данни по международната търговия;

- Да предлага инициативи и мерки на правителството в рамките на своята компетентност като осъществява всичко това по най-рационален и ефективен начин.

Цели на Българската митническа администрация (БМА):

Главна цел: Интегриране на Българската митническа администрация (БМА) към Европейското митническо пространство.

Основни цели:

I. По-нататъшно развитие на нормативна база, хармонизирана с тази на ЕС.

Българската митническа администрация (БМА) следва да разполага със същите правомощия, с които разполагат митническите администрации на страните - членки и в дейността си да се ръководи от нормативна уредба, напълно хармонизирана с тази на ЕС.

II. Ефективно прилагане на митническото законодателство

Българската митническа администрация (БМА) следва да се стреми към високо качество на митническия контрол.

III. Развитие и укрепване на административния капацитет

Способността на Българската митническа администрация (БМА) да осъществява митнически контрол, равностоен по своята ефективност на този по външните граници на ЕС, както и във вътрешността на страната, ще бъде сред възловите изисквания за приемане на страната ни за редовен член на ЕС.

IV. Развитие на взаимодействието с други организации, фермите и обществеността в страната.

Българската митническа администрация (БМА) може рационално да изпълни своите задачи само във взаимодействие с другите звена на администрацията, с обществеността, с фирмите и с представители на техни сдружения.

V. Активизиране взаимодействието с организации от чужбина

Взаимодействието с партньорите ни от чужбина следва да се разглежда не само в оперативен план, а и като част от практическата подготовка на Българската митническа администрация (БМА) за поемане задълженията на членството в ЕС.

Спомагателни цели:

1) Иницииране на законодателни промени, които да хармонизират правомощията на Българската митническа администрация (БМА) с тези на митническите администрации на страните от ЕС.

2) Създаване на механизъм за поддържане и доразвиване на законодателството ни в съответствие с измененията му в ЕС.

3) Създаване на законодателство от трето ниво.

4) Създаване на указания за работа в съответствие с

5) изискванията на законодателството.

6) Изграждане на интегрирана митническа информационна система.

7) Доразвиване на националната интегрирана митническа тарифа и привеждането и в съответствие със структурата на ТАRIС на ЕС.

8) Изграждане на структури за митническо разузнаване и разследване.

9) Подготовка за въвеждане на счетоводната система на ЕО.

10) Изграждане цялостна система за борба срещу корупцията.

11) Периодичен анализ на нуждите от обучение и промяна на учебните програми в зависимост от нуждите.

12) Подготовка на секторна стратегия за изграждане и развитие на персонал, адекватно подготвен за прилагане на новото законодателство.

13) Разработка на програма за усъвършенстване на административната структура за прилагане на нормативните актове.

14) Подобряване взаимодействието и укрепване взаимното доверие между администрацията и икономическите оператори.

15) Ефективна координация на взаимодействието с другите ведомства

16) Подобряване комуникацията и обратната връзка с обществеността.

17) Задълбочаване сътрудничеството на Българската митническа администрация със съответните структури на Европейската комисия.

18) Задълбочаване сътрудничеството на Българската митническа администрация с международни организации в митническата област.

Актуални задачи:

Към цел 1: Сформиране от АМ на работна група, която да проучи възможностите за иницииране на необходимите законодателни промени и да внесе съответни проекти за решения.

Към цел 2:

1) Определяне на отговорници от управленията на АМ, които постоянно да следят промените в правото на ЕС.

2) Сформиране на постоянно действаща работна група, която периодично да изготвя предложения за внасяне на необходимите промени в националната нормативна база.

Към цел 3:

1) Изготвяне инструкции за прилагане ЗМ и ППЗМ с помощта на експерти от Германия.

2) Коригиране преференциалните правила за произход, заложени в инструкциите, в съответствие с измененията в Общата система на преференции на ЕО.

3) Изготвяне на необходимите промени в съответствие с очакваните изменения в Конвенцията за общ транзит и Конвенцията за Единен административен документ (ЕДЦ).

4) Изготвяне на нормативна база от трето ниво за събиране, досъбиране, възстановяване, опрощаване, вземане под отчет, плащане, погасяване на митническо задължение.

Към цел 4:

1) Изготвяне на указания за работа успоредно с предвиденото в 1.3.1.

2) Изготвяне на указания за работа, произтичащи от задълженията по други нормативни актове - напр. в областта на борбата срещу наркотрафика, в областта на защитата на интелектуалната собственост.

Към цел 5:

1) Приемане на "Стратегия за изграждане, внедряване и развитие на Българската Интегрирана Митническа Информационна Система (БИМИС).

2) Избор на Система за управление на бази данни (СУБД за БИМИС).

3) Първи етап от разработване на Бизнес модел на митническата дейност, съгласно обхват, определен от Надзорния съвет по изграждане, внедряване и развитие на БИМИС.

4) Първи етап от разработване на Целевия модел на БИМИС, съгласно обхвата на първия етап от разработване на Бизнес модел на митническата дейност.

5) Разработване на План - задание за първия етап от изграждането и внедряването на БИМИС.

6) Възлагане организацията на изпълнението на първия етап от изграждането и внедряването на БИМИС и избор на подизпълнители.

7) Разработване на Технико-икономически проект за първия етап от изграждане и внедряване на БИМИС.

8) Разработка и внедряване, съгласно Технико-икономическия проект за първия етап от изграждане и внедряване на БИМИС.

9) Пускане на системата в редовна експлоатация.

Към цел 5:

1) Създаване на работна група и план за изработване на национална интегрирана тарифа, структурирана като тази на ЕО (като ТАRIС).

2) Систематизиране на прилаганите нетарифни мерки и адаптирането им във вид, даващ възможност за включване в проекта на национална интегрирана митническа тарифа.

3) Изготвяне на проект на национална интегрирана митническа тарифа, структурирана като тази на ЕО.

4) Определяне на отговорници, натоварени да актуализират и поддържат националната интегрирана тарифа.

Към цел 6:

1) Изграждане на структури за митническо разузнаване и разследване в структурата на Българската митническа администрация.

2) Доизграждане на специализираните звена за митническо разузнаване и разследване в Българската митническа администрация.

3) Преминаване към селективен контрол на пътниците и товарите на база анализ на риска.

4) Изготвяне предложение за създаване на механизъм за размяна на информация с другите правоприлагащи органи.

5) Засилване ролята на последващия контрол.

6) Цялостно обезпечаване дейността на структурите по митническо разузнаване и разследване, аналогично на структурите в митническите администрации на ЕС.

7) Създаване на мобилни екипи за борба с контрабандата и наркотрафика.

Към цел 7:

1. Въвеждане функцията на ресевьор в Българската митническа администрация.

2. Подготовка и въвеждане на счетоводен модул в БИМИС.

3. Постепенно въвеждане на методите на ЕО при счетоводно оформяне на митническото задължение.

Към цел 8:

1. Стартиране проекта "Борба срещу корупцията в Българската митническа администрация (БМА)" с техническата помощ на френската митническа администрация.

2. Проучване дейностите и постиженията в областта на митническата етика, постигнати от другите страни - кандидатки.

3. Разработване на стратегия, включваща всички възможни мерки и действия, водещи до ограничаване на корупцията.

Към цел 9:

1) Ежегодна актуализация на Стратегията за квалификация и преквалификация на митнически кадри.

2) Изготвяне на предложение за създаване на регионален център за повишаване квалификацията на митническите кадри.

3) Изготвяне план за обучение по работни езици на ЕС.

4) Изготвяне план за обучение по въпроси на европейската интеграция и бъдещото присъединяване към ЕС.

Към цел 10:

1) Ново дефиниране на критериите за подбор на персонала.

2) Преработване на длъжностните характеристики за всяко работно място в съответствие с изискванията на законодателството.

3) Изготвяне на проект на план за развитие в кариерата.

4) Подготовка на предложения за нормативна база, осигуряваща адекватна мотивация на персонала.

Към цел 11:

1) Разработване на система за следене на несъответствията на административните структури и на числеността им с поставените пред митниците задачи, отговорности и функции.

2) Анализ (преглед) на съответствията на отговорностите, задачите и функциите на митническата администрация, съгласно изискванията.

3) Анализ на хоризонталните и вертикалните взаимовръзки между различните звена в администрацията.

Към 12:

1. Разработване на подробни указания за икономическите оператори.

2. В съответствие с утвърдената стратегия, да продължи подготовката на типови проекти за меморандуми за разбирателство с икономически оператори.

Към 13:

1) Подготовка на предложения за институционализиране на сътрудничеството с другите ведомства с цел подобряване на информационната среда (система за информационно осигуряване на другите нива в администрацията).

2) Сътрудничество с компетентните държавни органи в дейността им по преструктуриране и насърчаване растежа на икономиката.

3) Изготвяне предложения за синхронизиране на митническото законодателство със законодателствата в други области, влияещи върху резултата от митническата дейност.

4) Подготовка на проекти за меморандуми за разбирателство с други ведомства.

Към 14:

1) Разработване програма за целенасочена работа с обществото за разясняване ролята и функциите на митническата администрация.

2) Системна работа за осигуряване на прозрачност в дейността на митническата администрация и информираност на обществото за резултатите от дейността й.

Към 15:

1) Изготвяне на предложение за назначаване на аташе по митническите въпроси към Мисията на РБ в Брюксел.

2) Определяне на служител за връзка към Център "ИСЮЕ"-Букурещ.

3) Изготвяне предложение за процедура за съгласуване с ЕК на заеманите позиции в международни преговори, засягащи митническата материя.

4) Изготвяне предложение за процедура за обмяна на опит със страните от ЕС и страните - кандидати.

5) 5Изготвяне програма за активизиране сътрудничеството със Световната митническа организация (СМО).

6) Участие в програмите за международен обмен и техническо сътрудничество.

Глава четвърта. Анализ на резултатите от преговориет на България по Глава 25 „Митнически съюз”

4.1. Обща позиция на Европейския съюз по глава 25.

Тази позиция на Европейския съюз се базира на неговата обща позиция за Конференция¬та по присъединяване на България (CONF-/00) и е в основата на принципите за преговори, потвърдени от Конференцията по присъединяване (CONF-/00), в частност:

- всяко мнение, изразено, от която и да е от страните по определена глава от преговори¬те, по никакъв начин няма да предопределя позицията, която може да бъде изразена по другите глави;

- споразуменията - дори частични - постигнати в хода на преговорите по главите, които трябва да бъдат разгледани последователно, няма да се считат за окончателни, докато не бъде постигнато цялостно споразумение.

ЕС подчертава важността за България от постигане на съответствие с Европейското споразумение и Партньорството за присъединяване като основни елементи на предприсъединителната стратегия. ЕС насърчава България да продължи работата по уеднаквяване на своята политика с достиженията на правото на ЕО и неговото ефективно прилагане.

ЕС отбелязва, че България приема достиженията на правото на ЕО в своята позиция за преговори по глава 25, в сила от 31 декември 1999 г. (СONF-ВG 56/00 и СОNF-ВG 2/01) и заявява, че ще бъде в състояние да ги прилага от датата на присъединяването си.

ЕС отбелязва, че въпреки достигнатото от България високо равнище на законодателно уеднаквяване, е необходимо процесът на по¬нататъшно уеднаквяване да продължи, по-специално в сферата на пасивното усъвършенстване на текстилните продукти, ТАRIС и стоките с културен характер.

В българската позиция по присъединяване¬то се посочва, че пълно уеднаквяване с достиженията на правото на ЕО в митническата област ще бъде достигнато най-късно до 1 януари 2007 г. Във връзка с това ЕС отбелязва, че пълна хармонизация в областта на стоките с културен характер ще се достигне с приемането на Постановление на Министерския съвет, което ще последва приемането през 2001 г. на Закон за музеите, галериите, закрилата и разпространението на стоки с културен характер. ЕС отбелязва също, че в съответствие с позицията по присъединяването всички предпоставки за функционирането на ТАRIС ще бъдат изпълнени към края на 2003 г., а разпоредбите за пасивното усъвършенстване на текстилните продукти ще бъдат въведени от датата на присъединяването. ЕС насърчава България да предприеме необходимите стъпки за спазване на посочените крайни срокове, както и мерки за завършване на законодателното уеднаквяване колкото е възможно по-скоро, с оглед осигуряване на точно и еднакво прилагане достиженията на правото на ЕО от датата на присъединяване. България следва да отчита актуалното развитие на законодателството на Общността, третиращо стоките с двойна употреба (Regulation (ЕС) 1334/2000), и да вземе това под внимание за целите на съответното хармонизиране на своето законодателство.

Що се отнася до преференциалните правила за произход, ЕС отбелязва, че България все още не е сключила споразумения с Латвия, Литва и Естония, необходими за функционира¬нето на пан-европейската система за кумулация на произхода.

ЕС отбелязва също, че България е предприела редица инициативи за подобряване на цялостната ефективност на българските митнически служби, с оглед обезпечаване прилагането на достиженията на правото на ЕО от дата¬та на присъединяването си. В този контекст ЕС насърчава България да продължи да прилага Бизнес-стратегията на Агенция "Митници". България следва да изготви подробен финансов план, описващ бюджетните и човешките ресурси, които възнамерява да предостави на митническите си служби, давайки им възможност най-пълно да прилагат достиженията на правото на ЕО към датата на присъединяване.

Нещо повече, ЕС насърчава България да разработи своя митническа комуникационна инфраструктура. В тази връзка ЕС приканва България да обезпечи, колкото е възможно по-скоро, цялостно инсталиране и функциониране на съответните ориентирани към митниците приложения на информационните технологии (ИТ), необходими за еднаквото прилагане на достиженията на правото на ЕО. В частност, ЕС насърчава България да развие своята митническа комуникационна инфраструктура, като подчертава, че ще бъде необходимо да се обърне особено внимание на развитието на системите за ИТ, с оглед осигуряване на обмен на компютъризирани данни между ЕС и България. В това отношение ЕС поставя ударение върху факта, че такива функциониращи, напълно съвместими с тези на ЕС, системи за ИТ следва да бъдат реализирани най-малко една година преди присъединяването, за да бъде обезпечена тяхната пълна взаимовръзка с митническите ИТ системи на ЕС.

ЕС подчертава, че по отношение на граничния контрол България следва да обърне особено внимание на прилагането на мерките, насочени към намаляване времето на престой на границите, закрилата на правата върху интелектуалната собственост и борбата срещу икономическата и организираната престъпност. ЕС ще покани България да предостави цялата налична информация по прилагането на анали¬за на риска и селективните методи на национално и регионално ниво, както и плановете си за прилагане на последващ контрол.

Що се отнася до професионалното развитие, ЕС насърчава България да прилага подходящи системи за обучение, които да спомогнат за достигането на целта - професионална и мотивирана митническа администрация. В този смисъл ЕС насърчава България да продължи уеднаквяването със стандартите и политиката на ЕС към персонала в митническата администрация, важен аспект, на които са стабилните условия за работа. България следва да обърне внимание на тези въпроси и да продължи усилията си, насочени към укрепване на митническата етика и борбата против измамата и корупцията. Осъществяваният сега проект "Борба срещу корупцията в българската митническа администрация", въвеждането на система за сигнализиране на ръководството с оглед подобряване обмяната на информация с други правоприлагащи служби, както и създаването на по-големи възможности на обществото да съобщава за установени случаи на измама и недобросъвестно поведение на митническите служители, са стъпки в правилната насока.

ЕС приканва също България да предостави цялата налична информация по съществуващото разделение на компетенциите между митническите власти и полицията, включително граничната полиция, както и бъдещите планове за прехвърляне на повече правомощия на митническите власти за борба срещу митническите нарушения. ЕС насърчава България да продължи подобряването на вътрешната координация в рамките на митническата администрация, между българската митническа администрация и другите правоприлагащи органи (включително полицията, граничната полиция и съдебните власти) и да усъвършенства връзките между митническите служби и бизнеса чрез създаването на Митнически консултативен комитет.

България трябва да осигури също еднаквото прилагане на митническите процедури по цялата митническа територия, да развива и прилага ефективна система за обучение и да усъвършенства работата на своите митнически лаборатории. Необходимо е своевременно да се предприемат съответните законодателни и институционални мерки за обезпечаване събирането и контрола върху бъдещите ресурси на ЕС и правилното ръководство от страна на митническите власти по отношение на цялостната политика на Общността, в частност на Общата селскостопанска политика.

ЕС счита за необходимо в Договора за присъединяване на България към Общността да бъдат включени разпоредби по следните въпроси (вж. текстовете в приложението):

- разпоредба, обезпечаваща продължаването на валидността след присъединяването на сертификата за произход, издаден преди присъединяването в рамките на преференциални споразумения, сключени от държавата - кандидатка с трети страни; такава мярка е необходима с оглед зачитане на юридическата конфиденциалност на операторите;

- разпоредби относно митническото складиране, активното усъвършенстване, усъвършенстването под митнически контрол и вре¬менния внос; такива разпоредби са необходими с оглед точното определяне на условията, при които тези процедури ще се извършват;

- разпоредби относно опрощаването, възстановяването и разплащането на задължения; такива разпоредби са необходими с оглед точното управление на ресурсите.

ЕС ще продължи да наблюдава напредъка в приемането и прилагането на достиженията на правото на ЕО от България през целия период на водене на преговорите за присъединяване. Заключителна оценка на съответствието на българското законодателство и политика с достиженията на правото на ЕО и неговото прилагане може да бъде направена едва на по-късен етап на преговорите. Специално внимание следва да бъде отделено на взаимовръзката между настоящата глава и другите глави, предмет на преговори, особено свободното движение на стоки, данъчното облагане, сътрудничеството с органите на правосъдието и вътрешните работи, както и външните отношения.

В допълнение към цялата информация, която ЕС би могъл да изиска за целите на преговорите по тази глава и която трябва да бъде представена на Конференцията, България трябва да предоставя регулярно на Съвета за асоцииране на ЕС детайлна писмена информация за напредъка при приемането и прилагане¬то на достиженията на правото на ЕО, особено по отношение на подготовката и еволюцията на българската митническа политика и законодателството, както и за дейността на митническите служби.

4.2. Анализ на позицията на България за преговорите по глава 25.

Република България депозира в Европейската комисия Позиция за преговори по раздел "Митнически съюз", а малко по-късно и допълнителна информация към нея, с което декларира

готовността си за започване на диалога по този раздел от бъдещия договор за присъединяване на страната ни към Общността. Въз основа на представените документи страните - членки подготвиха Обща позиция на ЕС и на 12 юни 2001 г. преговорите бяха отворени. С тази обща позиция страните - членки поискаха информация по въпроси, за които се смята, че България трябва да поеме определени ангажименти. В изпълнение на тези ангажименти беше актуализирана Бизнес - стратегията на митническата администрация и набелязани мерки за постигане на необходимия административен капацитет за прилагане правото на Общността. Допълнителната информация беше внесена в Междуправителствената конференция с оглед постигането на нова Обща позиция на ЕС, която да препоръча предварителното закриване на преговорите с България по глава "Митнически съюз".

Главното е, че Република България приема и изцяло ще прилага достиженията на правото на Европейската общност в областта "Митнически съюз".

В сектора не се предвижда необходимост от изключения и преходни периоди.

Рамковото законодателство в раздела "Митнически съюз" - Законът за митниците (ЗМ) и Правилникът за неговото прилагане (ППЗМ), които са в сила от 01.01.1999 г., са базирани на Митническия кодекс на Европейската общност (МКЕО) и Правилника за неговото прилагане (ППМКЕО).

В рамките на предприсъединителния период ще бъде постигната още по-висока степен на хармонизация чрез:

- изменения и допълнения на Закона на митниците, които ще отразяват настъпилите промени в европейското законодателство;

- подзаконови нормативни актове, следващи хармонизацията с правото на ЕО в други раздели.

Пълно хармонизиране на митническото законодателство ще бъде постигнато към момента на присъединяване.

Премахването на митата между Република България и ЕС се извършва съгласно "Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и Република България", разширяващата се либерализация на търговията със селскостопански стоки и преработени селскостопански стоки и по-нататък по двустранно договорено подобряване на достъпа до пазара.

Митнически кодекс и Правилник за прилагането му.

Обща митническа тарифа/Интегрирана тарифа.

Не се предвижда необходимост от преходен период за приемане на ставките на митата към трети страни, включени в Общата митническа тарифа.

Митническото законодателството на Република България по отношение на тарифната политика е в голяма степен сходно с прилаганото в Общността.

Митническата тарифа е приета от Министерския съвет. Тя съдържа някои от елементите на Интегрираната тарифа като:

- Номенклатурата на Конвенцията за хармонизираната система за описание и кодиране на стоките;

- Комбинираната номенклатура (КН);

- Един "девети" знак на национално ниво е въведен за целите на прилагане на преференциални мита в резултат от двустранните или многостранните споразумения на страната, както и за прилагане на различни нива на обвързване в рамките на Световната търговска организация (СТО);

- Всички ставки на мита се прилагат: включително ставки на мита за най-облагодетелствана нация, автономни преференциални ставки на мита, прилагани към развиващи се или най-слабо развити страни, преференциални ставки на мита, прилагани в съответствие със споразумения, по които България е договаряща страна, временно премахнати или намалени митнически ставки.

Необходимите предпоставки за функциониране на ТАRIС (Интегрираната тарифа на ЕК) ще бъдат налице до края на 2003 г. Създадено е законодателството при неговото въвеждане, прилагащо условията на Регламент 2658/87 и национални оперативни правила на "Работна митническа тарифа". "Работната митническа тарифа" ще осигури връзката на ТАRIС с Българската интегрирана митническа информационна система (БИМИС).

Комбинирана номенклатура:

От 1996 г. Република България прилага кодовете на Комбинираната номенклатура в пълно съответствие с ангажиментите към Европейското споразумение за асоцииране. България актуализира ежегодно номенклатурата на митническата си тарифа в съответствие с промените в Комбинираната номенклатура.

Преференции, квоти, плафони и суспендирания:

Преференциалните ставки на митата, прилагани от България в резултат от двустранни или многостранни споразумения или на автономно основание към развиващите се или най-слаборазвитите страни, са включени в митническата тарифа. България ще вземе всички необходими мерки, за да осигури до приемането, съвместимост с европейското законодателство в сферата на преференциалните споразумения, сключени с трети страни.

Процедурите за определяне на митнически квоти е на принципа "пръв влязъл, пръв обслужен" и са напълно в съответствие с правилата на СТО. Тарифните квоти се администрират от митническата администрация.

Правила за произход:

Република България прилага правила за непреференциален произход, които напълно съответстват на европейското законодателство.

По отношение на споразуменията си за свободна търговия Република България прилага идентични преференциални правила за произход в съответствие с разпоредбите на Проткол № 4 относно дефиницията на понятието "стоки с произход" и методите на административно сътрудничество към Европейското споразумение. От 01.01.1997 г. България е интегрирана в пан-европейската кумулация на произхода.

Към страни - бенефициенти по общата система за преференции България прилага национални правила за произход, които са в съответствие с разпоредбите, прилагани от Общността. При присъединяването Република България ще бъде в пълно съответствие с политиката на Общността в тази област.

Обвързваща информация по произхода:

Република България прилага система за обвързваща информация по произхода, която напълно съответства на нормите, прилагани в Общността.

Обвързваща тарифна информация

Република България прилага система за обвързваща тарифна информация, която напълно съответства на нормите на Общността. Системата за предоставяне на Обвързващата тарифна информация е централизирана.

Митническа стойност

По отношение на митническата стойност в ЗМ и ППЗМ е постигнато пълно хармонизиране с европейското законодателство. Практическите инструкции по определяне на митническата стойност както за митниците, така и за икономическите оператори, са изработени в сътрудничество с експерти от страните - членки на ЕС и се прилагат от 2001 г.

Режими и процедури:

Максимално висока степен на съвмести¬мост, възможна за предприсъединителния период, е постигната в следните области: поставяне на стоки под митнически икономически режими; митническо задължение; активно и пасивно усъвършенстване; митническо складиране; временен внос; обработка под митнически контрол; износ; транзит; свободни зони и свободни складове; прекурсори; проверка на багаж; опростени процедури.

Деклариране по опростени процедури:

Декларирането по опростена процедура е идентично с декларирането, възприето съгласно МКЕО и Регламента за прилагането му. То включва опростено деклариране, облекчено деклариране и оформяне на място. В случаите на облекчено деклариране и оформяне на място се подава и допълнителна декларация, която може да има общ, периодичен или рекапитулативен характер.

Временен внос:

Разпоредбите в Република България за временния внос са идентични с тези на Общността. Република България не е договаряща страна по Истанбулската Конвенция. Разпоредбите на тази конвенция са отразени в ЗМ. България възнамерява да се присъедини към конвенцията до края на 2002 г.

Митническо складиране:

Този режим, въведен със Закона за митниците, е в пълно съответствие с разпоредбите на Общността. Изисква се гаранция в размер на 15% от митническото задължение, което може да възникне.

Правила за специфично предназначение

Допускането на режим внос на стоки с по-благоприятно тарифно третиране поради тяхното специфично предназначение се прилага в съответствие с европейското законодателство. Разпоредбите на ЕС относно поставянето на стоките под митнически надзор в случаите, когато те се внасят при редуцирани или нулеви мита поради тяхното специфично предназначение, са изцяло възприети в ЗМ и ППЗМ.

Транзит:

Правилата за национален транзит съответстват на нормите на МКЕО и Регламента за прилагането му, Конвенцията за общия транзит (КОТ) и Конвенцията за опростяване на формалностите при търговия със стоки (Конвенция ЕАД). Прилагат се обща гаранция, индивидуална гаранция и фиксирана гаранция. За стоките, изброени в приложения 24 и 25 от ППЗМ се прилагат само индивидуалната гаранция или фиксираната гаранция.

Когато България се присъедини към КОТ или стане пълноправен член на ЕС, списъкът, даден в Анекс 1 на Приложение 1 на КОТ, ще се прилага, както и съответното европейско законодателство.

От 01.01.2001 година Република България има статут на наблюдател в работните групи на КОТ и Конвенцията ЕАД.

Активно и пасивно усъвършенстване

Разпоредбите за активно и пасивно усъвършенстване на стоки са хармонизирани с тези на Общността. Разпоредби за икономическия режим на пасивно усъвършенстване, прилагани за текстила, ще се въведат при присъединяването. Някои от INF формулярите се ползват като вътрешни документи.

Обработка под митнически контрол:

Режимът "обработка под митнически кон¬трол" е в пълно съответствие с разпоредбите за този режим в МКЕО и ППМКЕО.

Свободни зони:

В тази област е постигната висока степен на хармонизация на българското митническо законодателство с достиженията на Общността. Свободните зони са части от митническата територия на България, в която чуждестранни¬те стоки не са обект на вносни мита или мерки на търговската политика. Направлението "свободна зона" или "свободен склад" не се прилага за някои чувствителни стоки като алкохол и тютюневи изделия.

В България има 6 зони, създадени в периода 1988 - 1991 г., т.е. преди приемането на разпоредбите на действащото митническо законодателство. След 1991 г. не са създавани нови зони. В зоните не се позволява извършването на търговия на дребно.

Митническо задължение:

Разпоредбите в българското законодателство за митническото задължение са напълно хармонизирани с тези на Общността. До края на 2001 г. ще бъдат приети инструкции, изцяло съответстващи на acquis. Процедурата за обжалване е определена в Закона за административното производство.

Модулът "Митническо задължение (Финансова подсистема)" на БИМИС ще бъде внедрен до края на 2001 г.

Деклариране на стоки за митнически режим:

В тази област хармонизирането с достиженията на Общността е пълно. Всички стоки, които следва да бъдат поставени под митнически режим, трябва да бъдат описани в декларацията за съответния режим. Декларирането трябва да става писмено или, в особени случаи, по електронен път, устно или чрез други действия. Писменото деклариране става по Единен административен документ. Декларирането по елек¬тронен път е предвидено в българския ЗМ и ППЗМ.

Модулът "Митническо оформяне" на БИМИС е въведен и функционира.

Контрол на багажите:

Принципите на контрол, заложени в българското законодателство, отговарят на тези на Общността. Пълното прилагане на разпоредбите на Общността ще стане възможно при присъединяването към ЕС.

Митнически направления:

Разпоредбите за митническите направления в ЗМ и ППЗМ са напълно хармонизирани със съответните разпоредби на Общността.

Стоки с възможна двойна употреба:

Българското законодателство в тази област отговаря както на достиженията на Общността, така и на международните правила. Списъкът от стоки е идентичен с този, използван в Общността.

Износ:

В ЗМ и ППЗМ тази процедура е изцяло хармонизирана със съответните разпоредби на Общността.

Митнически облекчения:

Република България е възприела изцяло разпоредбите на Регламент 918/92/ЕЕС и на документ СОМ (94), 08.06.1994/94/0140 (СNС).

Единен Административен Документ

Разпоредбите, регламентиращи Единния административен документ (ЕАД), са хармонизирани с тези в ППМКЕО и Конвенцията за опростяване на формалностите при търговия със стоки (Конвенция ЕАД). България е изпълнила законодателните изисквания за присъединяване към тази конвенция.

Стоки с културен характер:

Законът за музеите, галериите, защитата и разпространението на стоки с културен характер ще се приеме през 2001 г. На основание на този закон ще бъде приета наредба на МС за износ на културни ценности, базирана на Регламент 3911/92 и Регламент 752/93. По този начин ще се постигне пълна хармонизация с достиженията на ЕС.

България е ратифицирала Европейската културна конвенция на 14.08.1991 г.

Контролът върху износа на стоки с културен характер се осъществява от митническата администрация, като разрешаването на износа на "произведения на изкуството и предмети с историческа, археологическа, нумизматична и антикварна стойност" се основава на лицензионен режим, както е записано в Постановление на МС № 233 от 2000 г.

Прекурсори:

Законът за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е напълно хармонизиран с европейското законодателство. Той урежда правилата по контрола върху производството, преработването, търговията, употребата, съхраняването, вноса, износа, транзита, пренасянето, превозването и отчетността на наркотичните вещества и прекурсорите, както и върху научноизследователската и експертната дейност с тези вещества. В него се уреждат също мерките срещу злоупотребата и незаконния трафик с наркотични вещества и прекурсори. Законът за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите съдържа класификация на растенията, наркотичните вещества и техните препарати, групирани в три списъка. Прекурсорите са включени в отделен 4-ти списък. Списъците са напълно съобразени със списъците на 3-те Конвенции на ООН: Единна конвенция за наркотиците (1961), Конвенция за психотропните вещества (1971) и Конвенция срещу незаконния трафик на наркотични и психотропни вещества (1988). Приета е Наредба за контрол на прекурсорите, базирана на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Наредбата въвежда правилата за процедура, които напълно съответстват на регламентите на Общността в тази област.

С изменението на Наказателнопроцесуалния кодекс, от 01.01.2000 г. българската митническа администрация получи правото за разследване на престъпления, свързани с митническия и валутния режим на страната, включително и разследване на контрабанда на наркотични вещества, извършена от български граждани. С промените в Наказателния кодекс от 17.03.2000 г. бяха въведени разпоредбите на Конвенцията на ООН срещу незаконния трафик на наркотици и психотропни вещества.

Подправени и пиратски стоки :

Законовата база е напълно хармонизирана с европейското законодателство. Наредба 3295/94 е напълно въведена в българското законодателство чрез Закона за промишления дизайн, Закона за марките и географските обозначения и Закона за авторското право и сродните му права, изменен и допълнен на 05.05.2000 г. Те дават правомощия на митническите органи да предприемат гранични мерки за опазване правата на интелектуалната собственост. Наредба на МС за граничните мерки за опазване правата на интелектуалната собственост определя процедурите, залегнали в Регламент 3295/94.

Международно митническо сътрудничество

Република България участва пълноценно и играе активна роля в международното митническо сътрудничество и взаимопомощ.

Република България поддържа молбата си за участие със статут на наблюдател на български експерти в някои комисии и работни групи по Митническия кодекс на ЕО с оглед следене на процесите и навременна реакция по регулиране на промените, които настъпват.

Република България е пълноправен член на Световната търговска организация (СТО) и на Световната митническа организация (СМО). Република България подкрепи предложението на Европейската комисия за координиране между България и ЕО на заеманите позиции при международни преговори, засягащи митническата област.

Република България е сключила спогодби за сътрудничество в митническата област с Армения, Австрия, Азербайджан, Гърция, Македония, Монголия, Румъния, Русия, Турция, Великобритания, Украйна, Югославия и САЩ. Споразумения за митническо сътрудничество със Словения, Словакия и Република Чехия съществуват като приложения към Споразумението за присъединяване на Република България към ЦЕФТА. Подобни спогодби се подготвят с Франция, Албания, Израел, Иран и Молдова.

Конвенция за общия транзит и Конвенция за опростяване на формалностите при търговията със стоки:

От 01.01.2001 г. България има статут на наблюдател към работните групи на КОТ и Конвенцията ЕАД. Присъединяването на България към конвенциите зависи от завършване на реформата на КОТ.

Конвенция ТИР:

България е страна по Конвенцията за международния транспорт на стоки под покритието на карнета ТИР (Конвенция ТИР) от 1978 г.

Конвенция КИОТО:

Република България е страна по осем анекса на конвенцията и се готви да се присъедини към ревизирания й текст.

Република България е страна и по Митническата конвенция относно контейнерите, Конвенцията за хармонизиране на граничния контрол на стоките (Женевска конвенция) и др. Република България очаква да се присъедини през 2001 година към многостранната Конвенция за административна взаимопомощ по предотвратяване, разследване и ограничаване на митническите нарушения (Конвенция Найроби).

При присъединяването към ЕС Република България ще стане Договаряща страна по всички международни споразумения, подписа¬ни от ЕС с трети страни, с цел подобряване на сътрудничеството в митническата област.

Административен капацитет за прилагане на достиженията на правото на ЕО:

Административната структура за прилагане правото на ЕО в областта "Митнически съюз" е Агенция "Митници". Република България притежава необходимия административен капацитет и структури и не се налага създаването на нови институции или административни органи, за да продължи успешното възприемане на достиженията на правото на ЕО.

Българската митническа администрация разработи, прие и изпълнява Бизнес - стратегия, към която има План за конкретни действия до края на 2001 г. С решение на правителството беше одобрена Стратегията за подготовка на митническата и данъчната администрации на Република България за присъединяване към ЕС.

С най-висок приоритет за Агенция "Митници" е осигуряването на необходимия административен/оперативен капацитет за успешното участие в Европейския митнически съюз. Усилията занапред ще бъдат насочени към: разработване на система за управление на човешките ресурси; въвеждане на последващ контрол; повишаване качеството на инфраструктурата и оборудването; по-нататъшно развитие на системата от митнически лаборатории; компютъризация; развитие на интегрираната тарифа; борба срещу корупцията.

Организация и управление:

Структурните единици в Агенция "Митници" отговарят за оперативното планиране и отчитане на дейността в областите от тяхната компетенция. Ще се създаде система, осигуряваща регулярно и систематично отчитане. Ще се приемат цялостни оперативни планове за митническата администрация.

Структурата и организацията на Агенция "Митници" са до голяма степен съобразени с изискванията на ЕС. За да се осигури оптимална организационна структура ще бъде въведен механизъм за регулярен преглед на структурата, организацията, натоварването с работа и оперативните резултати.

По отношение на вътрешната и външната комуникация има реален напредък, особено с изграждането на БИМИС. В Агенция "Митници" са отворени "горещи линии" за получаване на оплаквания и препоръки.

Управление на човешките ресурси:

До 2004 г. ще бъдат развити стратегия за управление на човешките ресурси и цялостен план за засилване на управлението на човешките ресурси, заедно със специфични функционални мерки. Търсят се средства за подобряване на финансовата мотивация. Предвид бюджетните рестрикции, вследствие ангажиментите на валутния борд, в сила от 1 юли 1997 г., възможностите на висшето ръководство са и вероятно ще останат в средносрочен период много ограничени.

Митническа етика:

Митническата етика е основен приоритет за Агенция "Митници". В сътрудничество с Франция, Великобритания и Евромитници се изпълнява проект "Борба срещу корупцията в БМА". Проектът ще помогне да се постигнат изискванията в областта на политиката на етиката, набирането на кадри, информацията и обучението и по някои от елементите на управленския контрол.

Въвежда се система за сигнализиране на ръководителите. Системата ще подобри обмена на информация с други законоприлагащи органи и възможностите за публично обявяване на случаи на измами и неправомерни действия на митнически служители.

Обучение:

Националният учебен център на Агенция "Митници" е създаден през 1991 г. Регионални учебни центрове бяха открити през 1998 г. в Пловдив и през 1999 г. в Русе. Обучението се извършва от висш персонал с голям практически опит.

Прилага се Стратегия за начална квалификация и специализация на кадрите в митническата администрация. Стратегията се преглежда ежегодно. Разработват се програми за обучение.

Събиране на бюджетните приходи:

В ЗМ и ППЗМ напълно са възприети основните принципи от правото на ЕО в областта на регистриране и контрол на плащането на митническото задължение.

Информацията за извършено плащане се записва в Регистър за вземане под отчет на митните сборове.

Модулът "Митническо задължение (Финансова подсистема)" на БИМИС ще бъде внедрен до края на 2001 г.

Граничен и вътрешен контрол:

По отношение на систематичността, задълбочеността и гъвкавостта на граничния и вътрешния контрол постигнатото е в голяма степен в съответствие с изискванията на ЕС. Ратифицирана е Международната конвенция за хармонизиране на граничния контрол върху стоките.

Сътрудничеството с други национални и чуждестранни законоприлагащи органи с напреднало. България предприема стъпки за подобряване на сътрудничеството между контролните органи от двете страни на държавните граници.

Постигнат е напредък по отношение на рисковия анализ и селективността. Модулът "Митнически и валутни нарушения" на БИМИС ще бъде внедрен до края на 2001 г.

Разследване и законоприложение:

Правната основа за разследването и законоприложението урежда разделението на правомощията между митническите власти и полицията. По-нататъшно прехвърляне на правомощия за провеждане на разпит, налагане запор, задържане и митническо разследване ще бъде осъществено на по-късен етап.

Има реален напредък по отношение на въвеждането на разузнавателната и информационната система. Модулът "Разузнаване и информация" на БИМИС ще бъде изцяло въведен към края на 2002 г. Започна създаването на разузнавателни екипи.

Митнически лаборатории:

Агенция "Митници" разполага в момента с Централна лаборатория в София и филиал в Русе. Митническите лаборатории ще бъдат дооборудвани, за да отговорят на изискванията на достиженията на Общността.

Инфраструктура и оборудване:

Съществуващите инфраструктура и оборудване ще бъдат подновени и ще бъде създадена система за управление на имуществото.

Ще бъде разработен план за преустройство на националните митнически пунктове в митнически пунктове на Общността, за да изпълняват функциите на външна граница на Европейския съюз.

Улесняване на търговията и връзки с бизнеса:

Повечето от изискванията на ЕС в областта на улесняване на търговията и връзките с бизнеса вече са изпълнени. Пълно съответствие се очаква след въвеждането на БИМИС и изпълнението на проектите "Борба с корупцията в Агенция "Митници" и "Улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа".

Ще бъде създаден Митнически консултативен комитет. Ще бъде въведена писмена форма на рисковите профили за всяко място на осъществяване на митнически контрол.

Транзит и движение на стоки:

Повечето от изискванията на ЕС в областта на транзита и движението на стоки вече са изпълнени. По-висока степен на хармонизация ще бъде постигната с въвеждането през 2001 г. на модула на БИМИС "Управление на транзита".

Създадена е система от служители за връзка от митническата администрация. Ще бъде създадена система от служители за връзка от другите участници в системата на транзита.

Компютъризация:

Изграждането на Българската Интегрирана Митническа Информационна Система (БИМИС) е основен приоритет за българската митническа администрация като важен елемент за постигане на необходимия капацитет за прилагане на достиженията на правото на ЕО.

Повечето изисквания на ЕС в областта на компютъризацията вече са изпълнени. С постигането на пълен оперативен капацитет на БИМИС, което се очаква да стане през 2002 г., ще се гарантира изпълнението на всички изисквания.

Ядрото на БИМИС (актуализирана версия на АIS-Customs (V3.0)) се състои от следните модули: митническо оформяне; нормативна уредба; управленска информационна система; служебна подсистема. Ядрото беше завършено през 2000 г. То покрива всички митнически учреждения и 100% от документооборота на митническата администрация. Предвидени са още два етапа на изграждане на системата.

Основен приоритет остава навременното прилагане на Стратегията за информационни технологии на Агенция "Митници", на подпомагания от ФАР проект "Компютъризация на Агенция "Митници" и компоненти по информационни технологии от други проекти по Програма ФАР.

Предвижда се въвеждане на INTRASТАТ система:

За установяването на напълно функциониращ митнически контрол по външната граница на ЕС България ще използва както свои бюджетни ресурси, така и налични помощни фондове.

Административна взаимопомощ:

Република България изпълнява стриктно ангажиментите си в контекста на Европейското споразумение за асоцииране. Взаимната помощ между административните власти на ЕС и Република България се осъществява в съответствие с разпоредбите на Протокол № 6 за административна взаимопомощ в митническата дейност.

Българското правителство предлага преговорите по тази глава да бъдат временно приключени въз основа на съществуващите аcquis.

България отчита възможността за откриване на допълнителни преговори преди края на Междуправителствената конференция в случай, че нови елементи на аcquis създадат такава необходимост.

4.3. Анализ на допълнителната информация към позицията на България за преговорите по глава 25.

Република България желае да се позове на нейната Позиция за преговори по глава 25 "Митнически съюз" и на Общата позиция на Европейския съюз по глава 25 "Митнически съюз" и да предостави допълнителна информация по въпросите, поставени в Общата позиция на ЕС.

Изменения в митническото законодателство на Общността относно стоките и технологиите с възможна двойна употреба - Regulation (ЕС) 1334/2000:

До края на 2002 г. Република България ще въведе Регламент 1334/2000 чрез приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и стоки и технологии с възможна двойна употреба.

Преференциални правила за произход и пан-европейска кумулация на произхода:

На 8 май 2001 г. Република България подписа Споразумение за свободна търговия с Литва, което е ратифицирано от Народното събрание (ДВ бр. 85/2.10.2001 г.) и ще се прилага от 01.01.2002 г. Във финална фаза са преговорите с Латвия и Естония, като се очаква споразуменията за свободна търговия с тях да започнат да се прилагат от 01.01.2002 г, с което напълно ще бъдат изпълнени изискванията за пълноценно функциониране на системата на пан-европейската кумулация на произхода.

Изпълнение на Бизнес - стратегията на Агенция "Митници":

Бизнес - стратегията на Българската митническа администрация е актуализирана, като са отразени стратегическите задачи, които е необходимо да бъдат решени в предприсъединителния период, основните източници за финансиране и отговорните структури за тяхното изпълнение, за да може митническата администрация изцяло да прилага правото на ЕС. Разработен е детайлизиран финансов план за изпълнение на Бизнес-стратегията, включващ необходимите финансови и човешки ресурси.

Изграждане на комуникационна инфраструктура:

Митническата администрация разполага с комуникационна инфраструктура, свързваща всички митнически учреждения с комутируеми линии. До края на 2001 г. митническите учреждения ще бъдат свързани в комуникационна мрежа тип WАN, която ще обхване и всички останали административни единици на Министерство на финансите. До датата на присъединяване тази мрежа ще бъде развита, така че да осигури комуникационната инфраструктура, необходима за прилагането на митническото право на ЕС.

Инсталиране на информационните приложения, необходими за прилагане правото на ЕС

Понастоящем основата на БИМИС е оперативна. IТ приложения, необходими за прилагане на митническото право на ЕС, ще бъдат поетапно прибавяни като модули, за да се създаде напълно функционираща информационна система, съвместима със системите на ЕС най-късно една година преди датата на присъединяване.

Осигуряване на взаимовръзка с митническите информационни системи на ЕС

С оглед осигуряване на взаимовръзка с митническите информационни системи на ЕС е приета "Стратегия за изграждане, внедряване и развитие на БИМИС". Тази стратегия ще бъде внедрена по проект за осигуряване на пълна взаимовръзка на БИМИС с митническите информационни системи на ЕС в рамките на програма ФАР.

Ускоряване на граничния контрол:

С цел ускоряване на граничния контрол са предприети следните мерки:

- Създаден е Междуведомствен съвет по въпросите на граничните контролно-пропускателни пунктове, в който са представени всички служби, извършващи граничен контрол. Основна задача на съвета е подобряването на координацията между тези служби с цел ускоряване преминаването на границата.

- В рамките на програма ФАР по проект за засилване на граничния контрол е разработена "Стратегия за рационализиране на граничните операции на БМА", която ще бъде актуализирана до края на 2001 г. Предвидени са следните мерки:

- През 2002 г. ще бъде приета Наредба за организацията на граничната дейност, съобразена с Международната конвенция за хармонизиране на граничния контрол на стоки. В рамките на проект "Улесняване на търговията в Югоизточна Европа", изпълняван в контекста на Регионалната програма на Световната банка, ще бъде подобрена инфраструктурата и повишен капацитетът на някои от граничните пунктове, които след датата на присъединяване ще обслужват част от външната граница на ЕС. Необходими са финансови средства и за подобряване на инфраструктурата и повишаване на капацитета на всички ГКПП по бъдещата външна граница на ЕС.

Защита на правата върху интелектуалната собственост:

По отношение на законовата и административната рамка, гарантиращи защитата на интелектуалната собственост, Република България би желала да се позове на предоставената вече информация по преговорите по глава 5 "Дружествено право" (временно закрити, с оглед на съществуващото съответствие с правото на Общността).

От началото на 2001 г. се прилага Наредба за граничните мерки за защита на правата върху интелектуалната собственост, въвеждаща Регламент 3295/94. Наредбата дава право на митническите, органи да предприемат мерки за опазване правата на интелектуалната собственост.

Мерки за защита на правата върху интелектуалната собственост ще бъдат интегрирани на национално ниво в Интегрираната митническа тарифа през 2003 г.

Борба с икономическата и организираната престъпност:

Основен приоритет в борбата с икономическата и организираната престъпност е подобряването на взаимодействието на митническата администрация с полицейските, следствените служби, със съда и прокуратурата.

От началото на октомври 2001 г. функционират мобилни митнически групи, чиято основна задача е осъществяване на щателен митнически контрол във вътрешността на страната.

На 9 май 2001 г. е приета "Инструкция за условията на взаимодействие между митническите органи и органите на МВР по предотвратяване и разкриване на митнически и валутни нарушения".

През 1999 г. стартира Програма за партньорство между митниците и търговския сектор за противодействие на незаконния трафик. Подписани са меморандуми за разбирателство с четири авиокомпании и две фирми за бързи куриерски услуги. Водят се преговори за подписване на подобни меморандуми с контейнер¬ни оператори и корабни агенти.

В рамките на проект на програма ФАР за засилване на граничния контрол предстои инсталиране на специализирано техническо оборудване на митническите пунктове.

Прилагане на селективни методи и анализ на риска:

Българската митническа администрация прилага методи за анализ на риска, съвместими с прилаганите от страните - членки на ЕС.

Разработени са рискови профили на отделните митнически гранични пунктове, отчитащи спецификата на съответния регион. Анализират се и фактори, свързани с конкретен вид риск, от които зависи степента на риска в съответната рискова област. На локално ниво са разработени селективни профили с цел насочване на контрола на превозни средства, пътници и товари.

За повишаване на ефективността на прилагането на анализа на риска във всички РМД бяха създадени отдели "Митническо разузнаване и разследване".

В рамките на системата БИМИС ще бъде въведен модул за анализ на риска, който ще позволи прилагане на анализ на риска, напълно съответстващо на практиката на Европейския съюз.

Последващ контрол:

За извършването на последващи проверки е създадена специализирана дирекция "Последващ контрол" в Централното митническо управление. До края на 2002 г. се предвиждат промени в нормативната база, свързани с въвеждането на практиката на ЕС в областта на последващия контрол, а именно:

- изменение и допълнение на Закона за митниците;

- изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания;

- изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за митниците;

- изменение и допълнение на Устройствения правилник на Агенция "Митници", съобразно направените промени в Закона за митниците и Правилника за прилагането му и за окончателно утвърждаване на функциите и структурата на последващия контрол в Централното митническо управление;

- изменение и допълнение на правилниците за организацията и дейността на регионалните митнически дирекции, съобразно направените промени в Закона за митниците, Правилника за прилагането му и Устройствения правилник на Агенция "Митници", за окончателно изграждане на структурата на последващия контрол на регионално ниво - в регионалните митнически управления и на териториално ниво - в териториалните митнически управления.

Одобрен е проект по ФАР 2001 за финансиране на дейностите, свързани с въвеждането на последващия контрол.

До края на 2002 г. ще бъдат изградени административните звена на последващия контрол на централно, регионално и териториално ниво.

До края на 2003 г. ще бъде регламентирано ІІІ-то ниво на последващия контрол, посредством наредби и инструкции, насочени към възможно най-пълно хармонизиране на провеждането на последващия контрол с практиката на ЕС. Пълно хармонизиране ще бъде постигнато от датата на присъединяване.

Интегритет и системи за обучение

Република България разработва и прилага адекватни системи за обучение, целящи постигане на интегритет на митническата администрация чрез подготовка на професионални и мотивирани кадри. Системите се подготвят с по¬мощта на експерти от страните на ЕС и са базирани на приетите "Стратегия за организация и управление на човешките ресурси" и "Стратегия за квалификация и преквалификация на кадрите в митническата администрация".

Република България ще въведе практиките и стандартите на ЕС по отношение на управлението на човешките ресурси чрез:

- осигуряване на стабилност на условията за работа на митническите служители чрез поетапно предоставяне на статут на държавни служители (по смисъла на Закона за държавния служител) на митническите инспектори до края на 2004 г.

- създаване на условия за развитие на кариерата.

В резултат на съвместната работа с Френската митническа администрация по проекта "Борба с корупцията в БМА" се развива учебен модул по митническа етика, който ще бъде включен като задължителен елемент в регионалните и националните програми за обучение. За по-нататъшно укрепване на митническата етика и ефективната борба с нарушенията и корупцията са приети "Стратегия за борба срещу корупцията и други неправомерни действия на митнически служители" и "Кодекс по етика".

До края на 2001 г. ще бъде приета Инструкция за осъществяване на вътрешен контрол върху дейността на митническата администрация.

Предоставяне на правомощия:

По силата на чл. 223 от Закона за митниците, митническите органи разследват и наказват нарушенията или опитите за нарушения на митническото законодателство, когато тези нарушения не са криминални деяния по смисъла на НПК. Наказанията, които се прилагат от митническите органи, са посочени в чл. 30 на Закона за митниците.

Случаите с предполагаеми престъпни деяния, включително свързаните с корупция, трафик на наркотици, оръжие, боеприпаси, взривни материали, разкрити от митническите органи, полицията или гранична полиция се разследват и наказват от съдебните органи. При необходимост от спешни действия по-леките престъпни деяния могат да бъдат разследвани от полицията вместо от следствените служби. При наличието на достатъчни доказателства случаите се дават на съдебните органи.

Митническите органи нямат право да извършват оперативно-издирвателна дейност. Следствените служби или полицията са натоварени с извършване на разследване. Те могат да:

- събират доказателствен материал по смисъла на НПК;

- издирват, преследват и задържат заподозрени лица;

- използват специални разузнавателни средства.

Органите на Гранична полиция са отговорни за охраната на държавната граница и контрола върху преминаващите лица. Те нямат правомощия по отношение на митническия контрол.

Митническата администрация, полицията и граничната полиция могат да разкриват престъпления както на границата, така и във вътрешността на страната. Те се уведомяват взаимно за разкрити тежки престъпления.

Всички наказания, наложени от митническата администрация или съдебните органи, подлежат на обжалване.

До края на 2001 г. ще бъде разработен график за предоставяне на допълнителни правомощия и за разширяване на правомощията на митническата администрация в областта на наказателния процес за констатирани тежки митнически и валутни престъпления. Акцентът ще бъде поставен върху уеднаквяването на практиките със съответните практики на ЕС чрез: предоставянето на допълнителни права на митническите органи по отношение на митническите измами и незаконния трафик на наркотични вещества и прекурсори.

Координация в рамките на митническата администрация и с останалите органи по прилагане на законодателството, включително полиция/гранична полиция и съдебните власти

Република България се стреми да изгради интегрирана система за управление на граничния контрол, базирана на сътрудничеството между всички правоприлагащи органи.

С цел координиране на действията на правоприлагащите органи и подобряване на сътрудничеството помежду им с Постановление № 70 на Министерския съвет беше създаден Междуведомствен съвет по въпросите на граничните контролно-пропускателни пунктове, в който са представени митническата администрация, службите за паспортен, санитарен, ветеринарен, фитосанитарен и транспортен контрол.

Основните цели на съвета са:

- да подготви Програма за развитие на граничния контрол и да осъществява контрол върху прилагането й;

- да прави предложения за развитие на законодателството в областта на граничния контрол;

- да определя финансовите потребности за развитие на граничния контрол и да предлага включване на необходимите разходи в държавния бюджет;

- да решава текущи въпроси, свързани с граничния контрол.

По силата на Наредба 70/1998 решенията на Съвета са задължителни за институциите, отговорни за осъществяване на граничен контрол.

Ключови мерки, свързани с подобряване на вътрешната координация, са описани под следните заглавия:

- Изпълнение на Бизнес-стратегията на Агенция "Митници";

- Изграждане на комуникационна инфраструктура;

- Ускоряване на граничния контрол;

- Интегритет и системи за обучение;

- Унифицирано прилагане на митническите процедури.

През м. октомври 2001 г. между Агенция "Митници" и Министерството на вътрешните работи се подписа Меморандум за разбирателство, определящ рамките на взаимното сътрудничество в областта на граничния контрол, борбата с организираната престъпност и икономическите престъпления, защитата на интелектуалната собственост.

Изградени са съвместни екипи митници - полиция, които ще работят заедно и ще обединят усилията си в борбата срещу наркотиците.

В процес на подготовка е и Меморандум за разбирателство между Митническата администрация и Министерството на правосъдието, който цели подобряване на ефективността на взаимодействието между съдебната система и митническите власти. Основните мерки, които се предвиждат, са:

- промени в законодателството, целящи ускоряване на производството;

- повишаване на квалификацията на магистратите по отношение прилагането на митническото законодателство;

- сформиране на специализирани състави за разглеждане на митнически дела;

- определяне на наблюдаващ прокурор по въпросите на митническата администрация;

- създаване на оперативни връзки между Агенция "Митници" и Министерството на правосъдието и съдилищата.

Подобряване на отношенията с бизнеса:

С финансовата подкрепа и партньорството с митническите администрации на страни - членки са разработени инструкции за прилагане на митническото законодателство, предназначени и за бизнес операторите. Те гарантират прозрачност в дейността на администрацията и унифициране на практиките.

До края на 2001 г. ще бъде открита Интернет страница на митническата администрация, на която ще бъдат представени всички необходими за бизнес средите нормативни документи и указания за тяхното ползване.

До края на 2001 година ще бъде създаден Митнически консултативен комитет, в който ще се институционализират работните срещи с представители на различните браншови организации, спедиторски фирми и митническите агенти. Очаква се консултативният комитет да играе съществена роля при обсъждане и развитие на отделните елементи на митническата политика.

Унифицирано прилагане на митническите процедури:

Разпоредбите на Закона за митниците са валидни за митническата територия на цялата страна. Българската митническа администрация ще продължи усилията си за гарантиране на унифицираното им прилагане на цялата митническа територия, чрез:

- прилагане на ефективни системи за обучение;

- приемане на ясни и детайлни инструкции за прилагане на всяка конкретна процедура или мярка;

- въвеждане на съответните процедурни модули на БИМИС през 2002 г., което ще гарантира унифицирано прилагане на митническите процедури във всички митнически учреждения.

Митнически лаборатории:

Митническата администрация разполага с централна лаборатория в София и регионална в Русе. До края на 2001 г. ще бъде приета "Стратегия за изграждане, доизграждане и развитие на лабораториите към БМА". Прилагането на тази стратегия ще осигури въвеждането на ефективни методи за анализ, както и създаване на мобилна химическа митническа лаборатория. До края на 2004 г. ще бъде усъвършенствана единната информационна лабораторна система, с което ще бъде подобрена информационната база относно:

- прилагането на мерките, свързани с тарифното класиране и Общата митническа тарифа;

- надлежното съхраняване на резултатите от лабораторните изследвания и предоставяне¬то им на всички заинтересовани страни.

Събиране и администриране на традиционните собствени ресурси на ЕС

Прилаганите в момента разпоредби, свърза¬ни с митническото задължение, са напълно хармонизирани с европейските.

Създадена е система за регистриране на митническите задължения, която записва данни за регистрираните, платените и дължимите мита. Внедрен е модул "Митническо задължение" от БИМИС. Използват се стандартизирани кодове за идентификация на бюджетните приходи в зависимост от типа митническо задължение, начините на плащане и задължените лица.

От датата на присъединяване Агенция "Митници" ще отговаря за правилното събиране, администриране и контрол на традиционните собствени ресурси на ЕС, включително и тези, свързани с прилагането на ОСП, в пълно съответствие с правото на ЕС.

Ще бъдат открити бюджетни сметки за традиционните ресурси, съответстващи на сметки "А" и "В" в съответствие с Регламент 1150/2000. Ще бъдат разработени процедури за архивиране на документацията относно определянето и предоставянето на традиционни¬те собствени ресурси и използването й за последващи проверки.

От датата на присъединяване България ще изчислява и събира митата и данъците, формиращи традиционно собствените ресурси на ЕС, в пълно съответствие с правото на Общността.

Необходимите декларации и доклади ще бъдат своевременно предоставяни на ЕК.

Провеждане на всички политики на Общността, администрирани от митническите органи и по-специално Общата селскостопанска политика

От датата на присъединяване България ще провежда всички политики на Общността, администрирани от митническите органи и по-специално Общата селскостопанска политика (ОСП).

Прилагане на митническите аспекти на Общата селскостопанска политика:

Обща митническа тарифа и номенклатури:

Определяне на вносните мита за смеси и асортименти, съдържащи селскостопански продукти.

Регламент 3324/80 ще бъде прилаган от датата на присъединяването с въвеждането на Общата митническа тарифа.

Процедура за промяна на Общата митническа тарифа за селскостопански стоки

Регламент 234/79 ще бъде прилаган от 2005 г., като в Митническата тарифа ще бъдат въведени директните и индиректните митнически ставки, съответстващи на Общата митническа тарифа.

Селскостопанска продуктова номенклатура за експортни субсидии:

Регламенти 1766/92 и 3846/87 ще бъдат прилагани от датата на присъединяване.

Финансиране на Общата селскостопанска политика:

До края на 2005 г. ще бъде създадена разплащателна агенция по смисъла на Регламенти 1258/99, 1663/95 и 296/26. В този контекст Българската митническа администрация ще изпълнява функции, свързани с контрола на лицензирането и изплащането на експортни субсидии.

Система за лицензиране:

Лицензирането по смисъла на Регламент 1291/2000 ще се извършва от Министерството на земеделието. Митническата администрация ще контролира износа на подлежащи на лицензиране стоки.

Система за изплащане на експортни субсидии:

Митническата администрация ще осигурява необходимата информация за извършване на контрола на плащанията на експортни субсидии, предвидена в Регламенти 386/90, 2221/95 и 800/99.

Разпоредби, преценени от ЕС като необходими да бъдат включени в договора за присъединяване на България.

Българското правителство предлага преговорите по тази глава да бъдат временно закрити въз основа на съществуващите аcguis.

При необходимост или новости в аcguis, България осъзнава необходимостта от допълнителни преговори преди приключването на Междуправителствената конференция.

Заключение

Основният извод в защита на магистърската теза е, че напредъкът в областта на Митническия съюз е от особено значение за успешното приключване на преговорите за членство на България в Европейския съюз. На българската митническа администрация се възлагат функциите на външна граница на ЕС и това е една от причините към нас да се прилагат много високи критерии. Отговорностите на митническата администрация са големи. Тя трябва да бъде в състояние да решава от проблемите, свързани с борбата с наркотрафика и организираната престъпност, до събирането на финансови ресурси на Общността.

Характерно за държавите, участващи в Митническия съюз, е това, че е забранено облагането с мита на стоките, произведени в страните - негови членки. Те приемат обща митническа политика и прилагат обща митническа тарифа спрямо стоките, произведени в трети страни.

За Република България е важно да се присъедини към външноикономическите отношения на ЕС, като приведе търговската си политика в съответствие с общата политика. Предпоставка за това е сближаването на митническото законодателство и практическото прилагане на режими и процедури, аналогични на тези на ЕС. В процеса на присъединяване митническата администрация има определяща роля. Тя трябва да поеме отговорността за подпомагане стабилното функциониране на пазара, за правилно прилагане на политиките на Общността, за обезпечаване на различни контролни функции на Европейския съюз на външните граници, за събиране на националните приходи и ресурси от името на Съюза, за защита на обществото от нелегалното разпространение на забранени и опасни стоки. По този начин Българската митническа администрация ще даде своя принос за по-скорошното присъединяване на България към Европейския съюз.

Използвана литература:

1. Закон за митниците - 01.01.1999 г., променен 07.2000 г.;

2. Правилник за приложение на Закона за митниците;

3. Адамов, В., „Мита и митническа политика”, Абагар, 1999 г.;

4. Павлов, П., „Основи на публичната администрация”, ВСУ „Черноризец Храбър”, 2000 г.;

5. Сборник статии, „Основното за ЕС”, СУ „Св. Климент Охридски”, 1998 г.;

6. Стратегия на Република България за присъединяване към ЕС, приета с ПМС №3/2000 г.;

7. Отчет за хода на изпълнението на националната стратегия за присъединяване на Република България към ЕС - 1999 г.;

8. Подготовка на асоциираните страни от Централна и Източна Европа за интеграция във вътрешния пазар на ЕС, май 1995 о.;

9. Партньорство за присъединяване - 1999 г.;

10. България и структурните фондове на Европейския съюз, СSD, Анализи/ Reports, 1999 г.;

11. Национален план за икономическо развитие на България 2000 - 2006 г.;

12. В. „Пари”;

13. Сп. „Балканите - събития и тенденции”;

14. Сп. „Български законник”;

15. Сп. „Данъчна практика”;

16. Сп. „Митническа хроника”;

17. Сп. „Финанси и право”;

18. Справочник по европейска интеграция, Европа от А до Я, София, 1999 г.

Списък на използваните съкрашения

СТО - Световна търговска организация

ЕАСТ - Европейска асоциация за свободна търговия

ЕК - Европейска комисия

ЕАД - Единен административен документ

БМА - Българска митническа администрация

СМО - Световна митническа организация

БИМИС - Българска интегрирана митническа информационна система

НТКС - Нова транзитна компютъризирана система

АСЦИЕ - асоциирани страни от Централна и Източна Европа

GSP - Национална схема за преференции

ЕС - Европейски съюз

НСИ - Национален статистически институт

ГААТ - Общо споразумение за митата и търговията

TARIC - Интегрална тарифа на ЕС

НК - Наказателен кодекс

НПК – Наказателно - процесуален кодекс

ЗМ - Закон за митниците

ППЗМ - Правилник за приложение на Закона за митниците

ЕО - Европейска общност

NPAA - Национална програма за приемане на достиженията на правото на Европейския съюз

МКЕО - Митнически кодекс на Европейската Общност

ГКПП - Граничен контролно-пропускателен пункт

АМ - Агенция "Митници"

СУБД - Система за управление на база данни

ППМКЕО - Правилник за прилагане на Митническия Кодекс на Европейската Общност

m.f.n. - най-облагодетелствана нация

ЦЕФТА – Централно - европейска асоциация за свободна търговия

Бялата книга - документ, сочещ законодателството, което асоциираните страни трябва да въведат и приложат, за да изпълнят критериите за членство.

Римски договор - договор, подписан в Рим на 25.03.1957 г. от Белгия, Германия, Франция, Италия, Люксембург и Холандия, чрез който се основава Европейската икономическа общност за атомна енергия, влиза в сила на 01.01.1958 г.

1.1. Търговско-политически аспекти.

2.1. Законодателство.

2.2. Организация и управление.

2.3. Управление на човешките ресурси.

2.4. Митническа етика.

2.5. Обучение.

2.6. Събиране на бюджетни приходи.

2.7. Граничен и вътрешен контрол.

2.8. Разследване и правоприлагане.

2.9. Митнически лаборатории

2.10. Инфраструктура и оборудване:

2.11. Улесняване на търговията и отношения с бизнеса.

2.12. Транзит и движение на стоки:

2.13. Компютъризация:

3.1. Нормативна уредба.

3.2. Правомощия на митническите органи.

3.3. Мисия и цели на митническата администрация в процеса на присъединяване.

4.1. Обща позиция на Европейския съюз по глава 25.

4.2. Анализ на позицията на България за преговорите по глава 25.

4.3. Анализ на допълнителната информация към позицията на България за преговорите по глава 25.

Използвана литература:

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.comАрхив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета