Преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз по глава 25 "Митнически съюз", започнали на 12 юни 2001 г., са безспорно признание за постигнатото от администрацията на Агенция "Митници" за последните години.

Около 70% от българското митническо законодателство вече е хармонизирано с правото на Общността. Законът за митниците и Правилникът за неговото прилагане създадоха подробна и ясна регламентация на цялата митническа дейност и въведоха облекчения и прозрачни правила за икономическите оператори.

Подготовката за изпълнение на критериите за членство в ЕС, освен създаване на цялостна законодателна и нормативна рамка, хармонизирана с европейското право в митническата област, включва и модернизиране на митническата дейност.

Освен хармонизирането на законодателството и повишаването на административния капацитет, митническата администрация постигна напредък и в областта на компютъризацията и засилването на граничния контрол. Взаимоотношенията с икономическите оператори бяха подобрени, предприеха се мерки за улесняване на търговията.

Ангажиментите, които пое страната ни с отварянето на преговорите, са:

- вграждане на Интегрираната митническа тарифа ТАRIC, както и на адекватна компютърна система;

- хармонизиране на законодателството в областта на стоките с културен характер и на стоките с възможна двойна употреба;

- предоставяне на адекватни пълномощия на митническата администрация за прилагане на общностите политики.

Митническата администрация предприема мерки за намаляване времето за престой на границите, за защита на правата върху интелектуалната собственост, за борба срещу икономическата и организираната престъпност.

България подготви финансов план, описващ бюджетните и човешките ресурси, необходими за пълното прилагане на достиженията на ЕС и информация за прилагането на анализа на риска и селективните методи на национално и регионално ниво, както и за плановете за осъществяване на последващ контрол и еднакво прилагане на митническите процедури.

България пое ангажимента да прилага подходящи системи за обучение, които да спомогнат за достигането на целта - професионална и мотивирана митническа администрация, както и стабилни условия за работа на персонала.

Предложените от Агенция "Митници" проекти за финансиране по програма ФАР 2001 за продължаване на реформата в митническия сектор са защитени успешно по време на трите мисии на Европейската комисия за програмиране.

Магистърската теза, която защитавам в настоящата дипломна работа е, че увеличаването на административния капацитет за прилагане на достиженията на Общността стратегическа задача, която включва:

- разработване на система за управление на човешките ресурси в митническата сфера;

- въвеждане на последващ контрол;

- повишаване качеството на инфраструктурата и оборудването;

- по-нататъшно развитие на системата от митнически лаборатории;

- развитие на общо/интегрирана тарифа;

- борба срещу корупцията.

Предмет на дипломната работа са административно управленските аспекти дейността на агенция “Митници” в процеса на присъединяване на България към Европейския съюз.

Обект на дипломната работа е българската митническа администрация.

Целта на дипломната работа е да се изследва процеса на модернизиране на митническата дейност в Р България.

За постигане на целта се решават следните изследователски задачи:

- анализират се изискванията на митническия съюз към България;

- изследва се административния и организационен капацитет на митническата администрация;

- анализира се българската позиция за преговори за присъединяване по глава 25, Митнически съюз.

На тази основа се правят изводи за постиженията и нерешените задачи за модернизацията на митническите дейности у нас.

Глава първа. Изисквания на Митническия съюз към присъединяването на България.

1.1. Търговско-политически аспекти.

За България присъединяването към външноикономическите отношения на ЕС, в това число към митническия съюз, означава привеждане на търговската политика на страната в съответствие с общата търговска политика. След присъединяването България ще прилага към трети страни всички мерки, приети от ЕС към датата на присъединяване в изпълнение на общите политики.

Присъединяването на България следва да е съвместимо с международните, многостранни и двустранни ангажименти на ЕС. Постигането на подобна съвместимост предполага предварително приспособяване на националната търговска политика към прилаганата от ЕС или пряко приемане на цялостните ангажименти на ЕС при присъединяване, т.е в случай на несъответствие приоритетни са международните ангажименти на ЕС, доколкото България се присъединява към тях, а не обратно.

Що се отнася до търговската интеграция между България и ЕС, изпълнението на Европейското споразумение допринася за постигането на либерализация за съществена част от търговията.

В резултат на присъединяването българската митническа администрация ще стане част от европейската и ще поеме функциите по прилагане на разпоредбите на общата търговска, общата селскостопанска и политиката в областта на рибите и рибните продукти.

Присъединяването на България ще осигури по-високата степен на интегрираност на пазара, а именно към единния вътрешен пазар на ЕС (пазар без вътрешни граници) ще постави пред българската митническа администрация изискването да упражнява защита и контрол на част от външната граница на ЕС.

Предварителната подготовка по сближаване на митническото законодателство и практическото прилагане на режими и процедури, аналогични на прилаганите от митническите служби на ЕС, както и изграждането на необходимите инфраструктури ще позволи на българската страна да изпълни функциите на страна - членка: прилагане на търговския режим на ЕС и гарантиране на защитата и контрола на "външната граница" на ЕС.

Общността се основава на митнически съюз, които обхваща цялата търговия със стоки и които включва забрана на митата върху вноса и износа между страните - членки и на всички такси с равностоен ефект, както и приемането на обща търговска политика при техните отношения с трети страни.

Разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност отнасящи се до митническия съюз между страните - членки, предвиждат:

- премахване на митата между страните - членки;

- приемане на общата митническа тарифа;

- елиминиране на количествените ограничения между страните - членки.

Изграждането на митническия съюз (1 юли 1968 година) е основополагащ принцип за свободното движение на стоки в рамките на митническата територия на Общността. Всяка страна, присъединяваща се към ЕС, преминава процес на отмяна на митата по търговията вътре в Общността и приравнява националната си митническа тарифа към общата митническа тарифа. Стоките, произхождащи от трета страна, се считат като намиращи се в свободно обръщение в страна - членка, ако формалностите по вноса са били изпълнени и всички мита и такси, имащи равностоен ефект, които е трябвало да бъдат платени, са били събрани в тази страна - членка в случай, че не се ползват от цялостно или частично освобождаване от такива мита или такси.

Прогресивното прилагане на Европейското споразумение между България и ЕС води до изграждане на зоната за свободна търговия. Този процес съгласно договорения график следва да приключи на 01.01.2002 година. По този начин в края на преходния период България ще бъде в състояние да се присъедини към тази част от разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност, отнасяща се до елиминиране на митата (без селскостопанските стоки) и количествените ограничения и мерките с подобен ефект в търговията със страните - членки на ЕС. (Краткосрочните приоритети на Митническия съюз са дадени в приложението).

Процесът на либерализация води и до повишаване на степента на търговска интеграция с все по-нарастващ относителен дял на търговията с ЕС в общата търговия на България. Темповете на развитие на този процес от датата на влизане в сила на временното споразумение по търговията (1993) са положителни, като делът на ЕС нараства от 28.2% в общия износ на България през 1993 година на 40% през 1996 година и съответно от 29.8% в общия внос през 1993 г. на 38.7% през 1996 година (данните са на Националния статистически институт (НСИ)). Степента на интегрираност от гледна точка на стоковата структурата на вноса е значително по-висока, като се има предвид значителният дял на минералните продукти и горивата (почти 40%) в общия внос на България.

За сравнение на степента на интегрираност на търговията между страните - членки на ЕС може да бъде посочено, че относителният дял на обема търговия помежду им в общата търговии на ЕС с трети страни възлиза на около 60% (данни на Евростат за 1993 година). Присъединяването на три от страните от Европейска асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), заемащи съответно 11.5% от общия внос на ЕС и 11.7% от общия износ към трети страни (през 1993 година), води до по-нататъшно нарастване на относителния дял на "вътрешната търговия" в общия обем търговия на ЕС.

В този смисъл нарастващият относителен дял на търговията с ЕС паралелно на процеса на преструктуриране на икономиката и усвояване потенциала на зоната за свободна търговия създава предпоставки за по-нататъшно интегриране на търговията на България и за стимулиране на икономическия растеж.

От друга страна, процесът допринася за прогресивното адаптиране на българската икономика и смекчаване на негативния ефект върху промишленото производство от по-ниската тарифна защита след приемане на общата митническа тарифа на ЕС. Делът на промишлените стоки във вноса от ЕС възлиза съответно на 93% през 1995 и 95% през 1996 година, т.е. за по-голямата част от двустранната търговия на България с ЕС, митата ще бъдат вече елиминирани.

Присъединяването към общата митническа тарифа на ЕС ще доведе намаляване на нивото на тарифна зашита за промишлените стоки. Това улеснява присъединяването, тъй като не поражда необходимост от компенсации спрямо трети търговски партньори. По отношение на България обаче рязкото намаляване на тарифната защита ще доведе до нарастване на импортния натиск от трети страни. Прогресивното адаптиране и смекчаване на негативния ефект върху промишленото производство може да бъде подкрепено чрез нарастване дела на вноса от ЕС в контекста на изграждащата се зона за свободна търговия.

Предварителното идентифициране на секторите, които ще бъдат най-силно засегнати, ще позволи на българската страна да отчете ефекта от присъединяване при разработването на националната програма за преструктуриране на отделните отрасли.

Средното ниво на тарифна защита за селскостопанските стоки след влизане в сила на договореностите от Уругвайския кръг е 25%, като тарифният профил показва високи нива на тарифна защита за зърнени храни (над 60%), месо и месни продукти (до 50%), млечни продукти (над 60%), захар (30%) и тютюневи изделия (45%) и ниски дори нулеви нива за маслодайни семена, плодове и зеленчуци, растения. В случая на плодовете, зеленчуците и растенията обаче средното ниво от 10% прикрива сезонните високи мита, осигуряващи ефективна защита за производителите на ЕС. Най-съществената промяна след Уругвайския кръг е тарификацията на нетарифните мерки, включително променливите такси и замяната им с тарифни еквиваленти.

По отношение на общата търговската политика разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност целят с изграждането на митническия съюз помежду си страните - членки да допринесат в името на общия интерес към хармоничното развитие на световната търговия, прогресивно премахване на бариерите в световната търговия и намаляване на митата. Общата търговска политика следва да отчете благоприятния ефект от елиминирането на митата между страните - членки върху нарастването на конкурентоспособността на икономическите агенти в тези страни.

В преходния период до изграждането на митническия съюз страните - основателки се ангажират да координират търговските си отношения с трети страни така, че в края на преходния период да са налице необходимите условия за прилагане на обща политика в областта на външната търговия. Общата търговска политика се основава на единни принципи, особено що се касае до промени на митническите ставки, сключването на тарифни и търговски споразумения, постигането на унифицираност на мерките за либерализация, експортната политика и мерките за търговската защита, като тези, прилагани в случай на дъмпингов и субсидиран внос.

Ключов елемент на програмата за изграждане на вътрешния пазар е елиминирането на търговските ограничения, поддържани от отделните страни - членки. Въпреки, че Договорът от Маастрихт не отменя разпоредбата на Римския договор, позволяваща на страните - членки при определени обстоятелства да предприемат протекционистични мерки, политиката, прилагана от Общността след изграждането на единния вътрешен пазар е насочена към съществено ограничаване позоваването на тази разпоредба.

Законодателството на ЕС относно общата търговска политика към трети страни се състои от многостранните и двустранните търговско - политически договорености и от автономните инструменти за търговска защита.

Присъединяването на България към общата търговска политика на ЕС към трети страни означава присъединяване към:

- общата митническа тарифа;

- външнотърговските аспекти на общата селскостопанска политика;

- многостранните и двустранните ангажименти на ЕС в областта на търговската политика;

- различните преференциални споразумения на ЕС с трети страни;

- автономните преференциални режими на ЕС;

- законодателството на ЕС по инструментите за търговска защита;

- режимите за неразпространение на оръжията за масово унищожение и прилагания от ЕС списък на стоки с възможна двойна употреба.

По отношение на количествените ограничения и мерките с подобен ефект България следва да пристъпи към диференциация на мерките, прилагани по националния външнотърговски режим в контекста на подготовката за присъединяване, като въведе мерките, въведени по смисъла на член XX на Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), съответно член 36 на Римския договор (общи изключения); мерките, въведени по смисъла на законодателството по инструментите за търговска защита; националните мерки, които българската страна би поддържала в рамките на преходен период след присъединяването си. Това ще позволи на България да обоснове националния си търговски режим при преговорите за присъединяване.

Присъединяването на България към двустранните преференциални споразумения на ЕС ще бъде елемент от бъдещия Договор за присъединяване; тези споразумения ще се прилагат от България от датата на влизане в сила на бъдещия договор. Това ще разшири пазарния достъп за българския износ. Преференциалните споразумения на ЕС обхващат следните търговски партньори: Андора, Алжир, България, Египет, Естония, Израел, Исландия, Йордания, Кипър, Латвия, Ливан, Литва, Малта, Мароко, Норвегия, Полша, Румъния, Сирия, Словашката република, Словения, Тунис, Турция, Унгария, Чешката република, Швейцария.

Разработването на национална стратегия за постигане на договорености с преференциалните партньори ще укрепи позициите на България за откриване на преговори за присъединяване към ЕС, като сигнализира политическата привързаност към ускорено интегриране. Приемането на национален график за преговори с индивидуалните партньори ще мобилизира усилията и ще ускори процеса, като се отчита изоставането на България спрямо останалите страни от региона. Същевременно предприемането на действия по предварителна либерализация на търговията на двустранна основа ще позволи прогресивното адаптиране на националните производства към либерализацията на вноса след присъединяване към ЕС.

Преференциалните ставки се прилагат към всички бенефициенти, с изключение на най-слабо развитите и страните от "Андийската група", към които се прилага по-благоприятно третиране. Защитната клауза предвижда възстановяване на митата по искане на страна - членка или на комисията, когато вносът предизвиква или заплашва да предизвика сериозни трудности на производител в ЕС.

Механизмът на степенуване на преференциите дефинира критериите за изключване на страна/стоки от схемата за преференции, като се отчита:

- относителен доход, определен като съотношение на дохода на глава от населението на бенефициента към средния доход на глава от населението на ЕС;

- относителен дял на промишления износ на страната - бенефициент като дял от общия промишлен износ на ЕС;

- секторен дял във вноса на ЕС, определен като дял на вноса в ЕС от страната бенефициент за дадена категория продукти в общия внос на ЕС за същата категория;

- общ дял във вноса на ЕС, определен като обща стойност на вноса в ЕС от страната - бенефициент спрямо общия внос на ЕС.

Националната схема за преференции (GSР) на България е значително по-опростена, основаваща се на списък от бенефициенти и преференциална разлика или безмитен достъп за най-слабо развитите страни. За сближаване със системата, прилагана от ЕС, е необходимо да се направи анализ на принципите от гледна точка на хармонизиране с прилаганите от ЕС, в това число по отношение на: обхвата на бенефициентите, преференциалната разлика, правилата за произход, елементите на механизма за степенуване и прекратяване на преференциите в съответствие с разликата в икономическото ниво. Това ще улесни бъдещото присъединяване на България и ще смекчи евентуални реакции при резки промени в третирането по пазарния достъп спрямо някои търговски партньори.

Присъединяването към общата търговска политика по отношение на инструментите на търговска защита означава отмяна на националното законодателство, включително предприетите мерки за търговска защита и присъединяване към законодателството на ЕС и мерките срещу дъмпингов и субсидиран внос, защитните мерки и мерките по смисъла на "новия инструмент за търговска защита". Очаква се, че автоматичното прилагане от България на мерките, предприети от ЕС, ще предизвика оспорване на тяхната съвместимост с Общото споразумение за митата и търговията Световната търговска организация (ГАТТ/СТО) по подобие на предишното разширяване, както и евентуално нарастване на вноса непосредствено преди присъединяването на България с оглед заобикаляне на мерките. Българската страна следва да изрази готовност за сътрудничество с ЕС по решаването на тези проблеми.

Законодателството на ЕС в тази материя, прието в края на 1994 година, е обхванато в четири регламента на Съвета, съдържащи разпоредбите по "търговската защита" и инкорпориращи резултатите от Уругвайския кръг на Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) в областта на дъмпинга, субсидиите, защитните мерки и процедурата за предприемано на защитни действия спрямо страни, нарушаващи международните правила. Новият инструмент по търговските бариери е предназначен да осигури упражняването на правата на Общността по спазването на международните търговски правила, в частност тези, установени от Световната търговска организация (СТО), т.е. не толкова защита на пазара на Общността, а постигане на по-голяма търговска либерализация в контекста на международните правила.

Националното законодателство на България е в съответствие с нормите на Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) в областта на дъмпинга, субсидиите и защитните мерки. По отношение на практиката България не е въвеждала антидъмпингови мерки. Известен опит е натрупан в областта на защитните мерки в периода преди присъединяването към Световната търговска организация (СТО).

Прегледът на въведените от ЕС мерки на търговска защита показва следното:

- дъмпинг - 156 антидъмпингови мерки в сила към края на 1994 година;

- субсидии - 2 мерки в сила;

- защитни мерки - в съответствие с Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) споразумението по защитните мерки ЕС следва да елиминира в рамките на четири години всички мерки, принадлежащи към така наречената сива зона;

- търговски бариери - процедурите се инициират в случай, че постъпи оплакване от производители в ЕС за пречки в търговията, имащи ефект върху пазара на Общността и предизвикващи материална вреда, както и за пречки в търговията, имащи ефект на пазара на трета страна и водещи до влошаване на търговския ефект (за износителите на ЕС); мерките се прилагат по търговията със стоки, частично по търговията с услуги, както и по отношение защитата на свързаните с търговията със стоки и услуги права на интелектуалната собственост, предприемането на мерки може да включва отмяна или оттегляне на концесии, увеличаване на митата или въвеждане на импортни такси, въвеждане на количествени ограничения или други мерки, засягащи търговските отношения със съответната страна.

Във взаимоотношенията си с международните организации, както и в двустранните си отношения България следва да поема такива ангажименти, които да подсигурят хармонизация с бъдещите й задължения като член на Общността. При присъединяване България следва да поеме ангажиментите на ЕС по споразуменията в рамките на Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ)/Световната търговска организация (СТО). Активното сътрудничество на България с ЕС по въпросите на многостранната търговска политика ще създаде необходимата степен на готовност за бъдещо участие в процеса на вземаме на решения.

Националното законодателство на България в областта на експортния контрол отчита, както критериите за членство в международно съгласуваните контролни режими, така и бъдещо присъединяване към ЕС.

По отношение на практиката България следва да представи на партньорите си от ЕС достатъчно доказателства, че експортният контрол се упражнява ефективно.

В отговор на подадената от България молба за членство в ЕС и в съответствие с процедурата по член О на Договора от Маастрихт Европейската комисия представи становище по готовността на България да се присъедини към ЕС.

По отношение на външноикономическите отношения е констатирано, че:

- присъединяването на България няма да предизвика проблеми за ЕС (търговската политика и взаимоотношенията на ЕС с трети страни);

- ангажиментите на България в контекста на присъединяването към Световната търговска организация (СТО) по отношение на пазарния достъп са съвместими с поетите от ЕС;

- задълженията на България по прогресивното изграждане на зоната за свободна търговия се изпълняват съгласно договорения по Европейското споразумение график;

- договореностите с трети страни (преференциални споразумения и Споразумения за плащане) са съвместими с тези на ЕС и не предполагат последващо усложняване на отношенията след присъединяването на България към общите политики на ЕС;

- България има готовност да се присъедини към външноикономическите отношения на ЕС.

1.2. Митнически режими и процедури

При присъединяване българската митническа администрация следва да поеме отговорността по прилагане на границата на мерките, предприети от Общността в изпълнение разпоредбите на общата търговска, общата селскостопанска и политиката в областта на рибите и рибните продукти.

Предвид присъединяването към Единния пазар без вътрешни граници българската митническа администрация следва да поеме и отговорността за защита и контрол на своята част от външната граница на ЕС.

Понастоящем българската митническа администрация разполага с натрупан опит по прилагане на националната търговска политика, в т.ч. сключените преференциални споразумения като се има предвид многообразието от мерки по прилагането на търговската политика на ЕС и многократната разлика в обемите търговия, е несъмнена необходимостта от концентриране на усилията в периода до присъединяването за повишаване на оперативния капацитет.

Постигането на доверие в българската митническа администрация е възможно чрез ускорено разработване на национална стратегия за подготовка и на конкретен план за действие по изпълнение на стратегическите цели.

Със създаването на вътрешния пазар (01.01.1993 г.) настъпват съществени промени в митническия режим на ЕС. Съществуващите митнически процедури за движение на стоки между страните - членки бяха заменени с нови задължения, които не са свързани с митнически контрол върху стоките, движещи се на територията на Европейския съюз. Що се отнася до търговските отношения с трети страни, бяха въведени единни правила, използвани за осъществяване политиките на Общността в съответните области с оглед контролът върху външната граница на ЕС да бъде по-ефективен, ефикасен и процедурно еднакъв. В митническия съюз всеки митнически пункт и всеки митнически служител работи за Европейския съюз като цяло и качеството на митническия контрол, извършвано във всяка точка от територията на Европейския съюз е от съществено значение за всяка страна - членка. Нещо повече, постигането на равностоен резултат от двете дейности - по отношение на контрола и по отношение улесняване на търговията на всички точки на външната граница, ще благоприятства избягването на деформациите в конкуренцията, отклонения в търговските потоци и защита на здравето и живота на гражданите.

Митницата има решителна роля за правилното функциониране на вътрешния пазар. На първо място при събиране на митническите сборове - едно от най-важните пера за бюджета на всяка държава. В същото време услугите, предоставяни от митниците са насочени към изпълнение на серия от не фискални функции, като прилагане на митническата политика като част от търговската политика, селскостопанската политика и политиката на опазване на природната среда, както и защита на интересите на потребителя и на културното богатство на страните. Не на последно място е решителната роля на митницата в защита на гражданите от нелегален трафик на упойващи вещества и оръжие. Тези дейности са присъщи на митническите администрации по принцип, но присъединяването на България към ЕС налага нови рамки за законодателство, хармонизирано и съответстващо на действащото в ЕС, нови хармонизирани процедурни правила при митническото обслужване и адекватна организация на дейността, способна да отговори на високите критерии за контрол и митническо обслужване.

От митническата администрация се очаква модернизиране, улесняване на стокообмена и подобряване на приходите от мита и такси, като едновременно с това се приеме и започне да се прилага цялото европейско законодателство, което българската митническа администрация ще бъде упълномощена да прилага от името на останалите страни - членки. Като се има предвид обемът на търговията на ЕС, нарастващите търговски потоци в резултат на действащи и бъдещи търговски споразумения с трети страни, в съчетание със специфичното географско разположение на България, несъмнено отговорността, която ще бъде поета, в значителна степен превишава тази на една национална митница.

Митническата администрация следва да гарантира прилагането на европейското и националното законодателство в следните области:

- прилагане на мерките на търговската политика (тарифи, квоти);

- контрол по мерките на селскостопанската политика;

- събиране на митническите сборове (собствените ресурси на ЕС и националните);

- контрол върху нелегалния внос (вкл. упойващите вещества);

- контрол върху стандартите.

В тази насока подготовката за присъединяване следва да бъде насочена към:

- прилагане на законодателството на ЕС съгласно "Бялата книга";

- постигане на подходящо ниво на съоръженост на инфраструктурите;

- компютъризация и укрепване на средствата за разследване;

- създаване на ефикасна митническа администрация с достатъчен брой квалифицирани и мотивирани служители, демонстриращи способност да работят екипно.

Бялата книга разграничава законодателните мерки, които следва да предприемат асоциираните страни от Централна и Източна Европа (АСЦИЕ), на такива, свързани с консолидиране на зоната за свободна търговия (първи етап) и на мерки, които следва да бъдат приети при присъединяване към митническия съюз (втори етап). Законодателните мерки, предприети през първия етап, следва да бъдат принципно съвместими със законодателството на ЕС (Митнически кодекс, комбинирана номенклатура) докато законодателните мерки през втория етап следва да бъдат насочени към пълно приемане на законодателството.

Първа стъпка в посока сближаване с процедурите и практиките, прилагани от митническите служби на страните от ЕС, е приемането на нов Закон за митниците, което за България е вече факт. Това е и първата препоръка от първия етап в раздел Митници на Бялата книга (законодателните мерки, които следва да бъдат приети през първия етап обхващат две директиви и 14 регламента).

Митническият кодекс на Общността е в сила от 01.01.1993 година и обединява всички митнически разпоредби на страните - членки в единствен и единен акт, като регламентира:

- Общите разпоредби, определящи областта на приложение и основните дефиниции, правата и задълженията на лицата по отношение на митническите разпоредби, включително правото на представляване, валидността на решенията, издадени от митническите органи и на обвързващата информация по тарифното класиране и по произхода на стоките.

- Елементите, на базата, на които се прилагат вносните и износните мита и други мерки, свързани с търговията със стоки, включително Митническата тарифа и класирането на стоките, произхода на стоките – непреференциален и преференциален, стойността на стоките за митнически цели.

- Разпоредбите, прилагани към стоки, въведени на митническата територия, които още не са получили митническо направление, включително въвеждане на стоки на митническата територия, представяне на стоките пред митницата, общо деклариране (манифестиране) и разтоварване на представените пред митницата стоки, временно складиране.

- Митническото направление, включително митнически процедури по поставяне на стоки под митнически режим, деклариране на стоките - нормална и опростена процедура, освобождаване за свободно движение, митнически икономически режими - митническо складиране, активно усъвършенстване, обработка под митнически контрол, временно внасяне и пасивно усъвършенстване, износ и вътрешен транзит, свободни зони и свободни складове.

- Митническото задължение, включително възникване, заплащане обезпечаване, погасяване, срокове и начини на плащане.

- Правото на обжалване.

Разпоредбите на Правилника за приложение на Митническия кодекс на ЕС са свързани с основните раздели на кодекса, като формулират по-прецизно някои правила, с цел да се постигне по-добро нормативно осигуряване при тяхното прилагане. Разширява се обхватът на някои разпоредби, които съгласно кодекса се прилагат само към специфични митнически процедури, с цел да се отчете широкото му и задълбочено прилагане. Освен това в правилника се включват всички общи разпоредби по отношение на действащите правила за произход по преференциалните споразумения и методите за административно сътрудничество, непреференциалните правила за произход, допълват се разпоредбите по определяне на стойността на стоките за митнически цели, правилата по процедурите за деклариране на стоките и условията за прилагане на опростени процедури. В правилника се съдържат и разпоредби по прилагане на процедурите по транзита, по митническите икономически режими, както и други разпоредби, включени в международни митнически конвенции, действащи на територията на Общността.

Комбинираната номенклатура на ЕС, базирана на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките 1996 е въведена в Митническата тарифа на Република България от 01.01.1996 г., като степента на хармонизация е пълна по отношение на промишлените стоки и частична за селскостопанските стоки и преработените селскостопански стоки. В сила е новата Митническа тарифа, отразяваща направените в комбинираната номенклатура на Общността изменения и поетите от страната ангажименти при присъединяване към Световната търговска организация, включително откритите тарифни квоти за селскостопански стоки, ставките на митата по действащите преференциални търговски споразумения, както и голяма част от общите разпоредби по прилагане на тарифните мерки.

Интегрираната тарифа на ЕС (ТАRIС) съдържа различните правила, прилагани към стоките, внасяни или изнасяни от митническата територия на ЕС. Тя включва класификацията и кодификацията на Хармонизираната система, на комбинираната номенклатура и на конкретните мерки на търговската политика на ЕС, отнасящи се до:

- тарифни облекчения;

- тарифни квоти;

- тарифни преференции, произтичащи от всички търговски споразумения;

- общата система от тарифни преференции, прилагани към развиващи се страни;

- антидъмпингови и изравнителни мита;

- изравнителни такси;

- селскостопанския компонент при преработените селскостопански продукти;

- единични стойности за някои бързо развалящи се стоки;

- стандартни вносни стойности за плодове и зеленчуци;

- минимални цени и референтни цени;

- забрани за внос;

- ограничения при внос - количествени и тези по СIТЕS;

- контрол по вноса;

- по износа;

- ограничения по износа;

- контрол по износа;

- възстановявания по износа.

ТАRIС дава митническите ставки за всяка една стока при всички от изброените условия, връзките с нормативните документи, които ги определят, и момента на прилагане или не прилагане (срок на действие).

Наличието на такава база данни е от изключителна важност, защото позволява еднакво прилагане на действащото законодателство и мерките по търговската политика, независимо от мястото на обмитяване, прозрачност за действията на митническите инспектори и икономическите оператори.

По отношение на правилата за произход България има значителен напредък. Въведени са новите преференциални правила за произход, включени в съответните протоколи на преференциалните споразумения с Чехия, Словакия, Словения, страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и Европейското споразумение за асоцииране, като по този начин се прилага многостранната система на кумулация на произхода. Натрупан е значителен практически опит във взаимното сътрудничество със съответните страни по споразуменията по последващия контрол по издадените документи, удостоверяващи произхода въведени са и нови преференциални правила в търговията със страните - бенефициенти по Общата система за преференции.

По отношение на правилата за непреференциален произход хармонизацията от българска страна следва напредъка на работата по подготовката и приемането на нови, хармонизирани правила в рамките на комитета по правилата за произход към Световната търговска организация (СТО). От своя страна България, изпълнявайки ангажиментите си по присъединяване към Световната търговска организация (СТО), въведе нови непреференциални правила за произход, базирани на тези, действащи понастоящем в Европейския съюз.

В този смисъл не се очакват никакви проблеми при въвеждане на съответните регламенти на ЕС, както по преференциалните, така и по непреференциалните правила за произход.

Разпоредбите на Митническия кодекс на ЕС регламентират правото на получаване на информация, касаеща митническото законодателство. При писмено поискване митническите власти следва да предоставят обвързваща митническа информация отнасяща се до класификацията на стоките или произхода. Получателят на тази информация следва да докаже, че стоките, декларирани по вноса (или износа), съответстват във всяко отношение на тези, описани в информацията. Информацията е валидна за срок от шест години от датата на издаване.

В практически план с въвеждането на обяснителните бележки към Хармонизираната система са предприети стъпки, които чрез разработен програмен продукт облекчават работата по класирането на стоките. При писмено поискване митническите органи издават решения за обвързваща тарифна информация, която икономическите оператори използват за целите на тарифирането при обмитяване на стоките. Прилага се принципът за пълно съответствие на декларираните стоки с тези, посочени и описани в обвързващата информация.

Транзитът е ключов инструмент в търговията и икономическата интеграция. Той има важно значение за опростяване на митническите формалности при освобождаването на стоките и за улеснение на свободното движение на стоките, както между Общността и нейните партньори от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и Вишеградската четворка в рамките на конвенцията за общия транзит, така и между 59-те страни, членуващи в конвенцията ТIR.

С присъединяването на България към конвенцията за общия транзит се постига свързване на транзитните системи на България и Общността и съответствие с предвиденото в Бялата книга законодателство по подготовката за присъединяване.

Приемането на митническото законодателство, което е хармонизирано с Митническия кодекс на ЕС и правилника за приложението му, са важното условие за осигуряване на свободното движение на стоките, регламентирано с Европейското споразумение за асоцииране, но не е достатъчно за подготовката за присъединяване към вътрешния пазар на Общността. Развиващата се икономическа интеграция, възприемането на комбинираната номенклатура, хармонизираните преференциални правила за кумулиране на произхода подпомагат страната за по-пълното използване на потенциала на Европейското споразумение, като увеличават възможностите за интегриране на производството и търговията.

За да се улесни движението на стоковите потоци обаче, е необходимо опростяване на процедурите по митническото обслужване при пълно гарантиране на интересите на държавата. Това е възможно само при развитието и прилагането на съответните процедурни правила и добра техническа обезпеченост и компютъризация.

През последните години нарушенията на транзита са довели до значително изтощаване бюджетите дори на страните - членки на ЕС и до нелегален трафик на европейските пазари на необмислени и тотално неконтролирани стоки, излагайки на опасност не само конкуренцията в бизнеса, но и здравето и живота на хората. Осъзната е необходимостта от радикални действия за съхраняване на транзитната процедура, за възстановяване на икономическите й предимства и гарантиране на по-голяма защита срещу растящите рискове.

Нарастващата търговия и бъдещата икономическа и политическа интеграция между ЕС и страните - кандидатки за присъединяване ще направи трудно координирането и управлението на многообразните видове транзит. Успехът ще зависи много силно от мерките за опростяване на управлението на транзита, като особено важна роля се определя за новата транзитна компютъризирана система (НТКС), която се разработва, за да интегрира и по възможност да обедини вътрешния транзит в Общността и Общата система за транзит.

Особено съществено за България е условието, че новите членове на Общата система за транзит ще трябва да доказват, че те са достатъчно способни да поддържат реформираната, компютъризирана система, докато взаимоотношенията с настоящите партньори в Общата система за транзит ще се основават на системно и тясно сътрудничество и максимално използване на възможностите за взаимно сътрудничество. България е подала молба за присъединяване към конвенцията за общия транзит и трябва да съсредоточи усилията си към изпълнение на високите критерии, които се поставят, за да отговори на изискванията за включване в Общата система за транзит, включително обезпечаване на необходимото компютърно оборудване. Това ще бъде и шанс за преодоляване до известна степен на изоставането в развитието на процесите по подготовка за присъединяване към ЕС.

Основните насоки на плана за действие на ЕК за новата компютъризирана транзитна система са:

- установяване на ясна и обвързана система, която може лесно да бъде разбрана и прилагана от митническите инспектори;

- система, която използва "up to date" (съвременни, отговарящи на последните изисквания) процедури и инструменти за сътрудничество, свързани с компютъризация и електронен обмен на данни;

- система, която може да оперира с голям обем процедури и ситуации;

- система, която включва координирани мерки срещу измамата (контрабандата) и покрива сумите при риск в нейните процедури;

- система, която е управлявана и оценявана с помощта на подходящи отчетни системи за общи и оперативни цели.

Докато Общността като правило не се меси в начина, по който страните - членки организират администрациите си и решават за правомощията и отговорностите на техните служители, то от жизнено важно значение за ЕС и за страните - членки е да се заемат заедно с борбата с контрабандата и организираната престъпност. Като се имат предвид поставените в момента на национално ниво приоритетни задачи за борбата с контрабандата и икономическата престъпност, както и сравнително доброто ниво на подготовка, следва да се направи приоритетна задачата за техническото осигуряване и ресурсното обезпечаване на работата по новата компютъризирана транзитна система. Прилагането й е съществена процедурна практика, напълно съвпадаща с функциониращата в страните от Общността и стъпка към присъединяването към ЕС.

Пълноценно функционираща митническа служба е предварително необходимо условие за поемане на отговорността по управлението на външните граници на разширения ЕС, в това число по събиране на националните мита и данъци и тези, формиращи собствените ресурси на ЕС, и по прилагане на многобройните мерки на контрол на ЕС, упражняван на границата. При присъединяване източната и западна граница на България ще станат външна граница на ЕС.

Отчитайки тези обстоятелства, следва да се планира перспективно инфраструктурата и подготовката на кадрите. Необходимо е също специфично подпомагане на развитието на оперативния капацитет на митническата администрация.

Прилагането на координиран подход към трансформирането на българската митническа администрация ще доведе до постигане на следните специфични цели:

- укрепване на системите за управление по набиране на информация, използване на същата за митнически разследвания и митническа статистика с оглед, от една страна, ефикасно прилагане на системата и, от друга страна, ефективно взаимодействие с другите служби на националната администрация, икономическите агенти и международните организации;

- консолидиране и по-нататъшно развитие на прилагането на Единния административен документ (ЕАД) и свързаните с него разпоредби като основен инструмент на трансграничното регулиране на търговията в контекста на изравняване с Европейския съюз;

- по-нататъшно развитие на законодателството и необходимите за прилагането му мерки, позволяващи присъединяването към Общата система за транзит;

- развитие и въвеждане на законодателство и разпоредби, управляващи правото на представителство и компетенциите на митническите служители в контекста на изравняването с практиката на ЕС;

- укрепване и развитие на мерки срещу митнически и валутни нарушения, контрабанда и наркотрафика в сътрудничество с ЕС и на международно ниво;

- по-нататъшно развитие на вътрешния контрол и прилагане на ефикасни практики за избягване злоупотреби в митническата служба чрез укрепване на институцията митнически инспекторат;

- разработване и възприемане на българска интегрирана тарифа, основаваща се на принципите за функциониране на ТАRIС с оглед изравняване с митническите практики на ЕС.

За постигането на тези цели е необходимо да бъдат изпълнени следните специфични задачи:

- Осъвременяване на методите и ефективността на информационния анализ, в т. ч. избор на критерии и показатели за нуждите на оценката на риска в съответствие с най-добрите практики на ЕС и наличната технология;

- Разработване и използване на статистиката, основаваща се на адекватното прилагане на Единия административен документ (ЕАД);

- Подобряване на качеството и срочността на информацията, разпространявана, както вътре в митническата администрация, така и към други управленски структури;

- Развитие на нормативната база за финансово обезпечаване на гаранциите в рамките на Общата система за транзит, която да се използва и от регионалните митнически служби;

- Подготовка на пилотен проект за регионално прилагане на Единия административен документ (ЕАД) и Общата система за транзит чрез използване на компютърен и телекомуникационен интерфейс;

- Повишаване на ефективността на информационната система за разкриване на злоупотреби, в т. ч. разработване на база данни за валутни и митнически нарушения и икономическа контрабанда за нуждите на оценка на рисковия фактор (особено по отношение на фирмени злоупотреби), основаваща се на националната практика на митническите администрации на страните - членки на ЕС, селектирани от българската митническа администрация. В тази връзка да се осигури възможността представители на българската митническа администрация да се запознаят с практиките на страните от ЕС;

- Разработване на система за прогресивно развитие на институцията на митническия инспекторат за създаване и укрепване на механизми за последващ вътрешен митнически контрол с цел подобряване на събираемостта на вземанията;

- Създаване на предварителни условия за въвеждане на Българската интегрирана тарифа, в т. ч. кодиране на националния митнически и външнотърговски режим.

Глава втора. Най-добрите практики на Европейския съюз в митническата област (анализ на 13-те ключови области).

През юли 1997 г. Европейската комисия представи План 2000 (Аgenda 2000), който даде становище по молбите на асоциираните страни за членство в ЕС. Планът предвиди мерки за ускоряване на процеса на присъединяване, набелязани в документа "Партньорство за присъединяване" (Accession Partnership). В тях подготовката на митническите и данъчните администрации беше определена като краткосрочен и средносрочен приоритет.

Без съмнение Митническият съюз е един от основите стълбове на Общия пазар на ЕС и напредъкът в него е с определящо значение за приключване на преговорите за членство. На среща на генералните директори на митническите администрации от страните - членки й страните - кандидатки в Рейкявик (Исландия) през 1997 година Европейската комисия представи "Стратегия за присъединяване на митническите и данъчните администрации на асоциираните страни". Като следствие от нея бяха подготвени митническите План-програми, известни като Блупринтове (Вlueprints), като в изработването им взеха участие експерти от ГД "Данъци и митнически съюз" (ТАХUD) на Европейската комисия, от страните - членки и от асоциираните страни. Стратегията за присъединяване на митническите и данъчните администрации на асоциираните страни беше одобрена с решение на Министерския съвет на Република България през 1998 г.

Тринадесетте План-програми са пътеводител в процеса на присъединяване. Те определят най-добрите практики за постигане на необходимия капацитет за ефективно прилагане на правото и практиката на Европейската общност в 13 ключови области.

План-програмите се използват от Европейската комисия за анализиране на пропуските и определяне на несъответствията в страните - кандидатки с цел предоставяне на техническа помощ за преодоляването им. За страните - кандидатки те са ориентир за най-добрите практики, които трябва да възприемат, за да изпълнят критериите за членство. Напредъкът се следи чрез анализ. Основните елементи на анализа са прегледът на законодателството, т.нар. скрийнинг (screening exercise), и на административния капацитет - план-програмите.

План-програмите съдържат "главна цел", която определя какво трябва да бъде постигнато. Следват "стратегически цели", които описват по-детайлно мерките и очакваните резултати. В "ключовите индикатори" се съдържат минималните стандарти, включително политиките, системата, процедурите и т.н.

2.1. Законодателство.

Главна цел:

Изграждане на стабилна и завършена законова система, която осигурява единно прилага¬не на митническото законодателство на Европейския съюз, засилване правомощията на митническите служители и прозрачност относно правата и задълженията на митническите служители, икономическите оператори и обществото.

Стратегически цели:

Разработване на законова основа:

- притежаваща стабилна, широка и съвременна законова рамка, която осигурява непосредственото прилагане на митническото законодателство на ЕС;

- поддържаща развитието на прозрачна митническа администрация и организация, демонстрираща висока отговорност;

- предоставяща правомощия на митническата администрация да взема решения по митнически административни въпроси;

- обезпечаваща ефективни правомощия на митническите служители в прилагането на митническото законодателство на ЕС;

- обезпечаваща достатъчно строги митнически наказателни мерки за борба с нарушенията и измамите, както и въвеждане на системата на ЕС от забрани и ограничения;

- предвиждаща мерки за независим одит на

- митниците;

- поддържаща отношения на взаимопомощ с чуждестранни митнически администрации и сътрудничество с други национални служби за борба с митническите и валутните нарушения.

Ключови индикатори:

Стабилна и всеобхватна законова система:

- Конституционните промени, необходими за прилагане на митническото законодателство на ЕС, се идентифицират и на съответния национален орган се представят проекти с готови решения за тяхното осъществяване;

- Националното митническо законодателство се ревизира, за да се идентифицират несъответствията с митническото законодателство на ЕС;

- Националното митническо законодателство се ревизира, за да се идентифицират частичното препокриване или несъответствията при взаимодействието му с друго национално законодателство, което има отношение към съответните проблеми;

- Несъвместимото законодателство се изменя или отменя;

- Националното законодателство осигурява законовата база за непосредственото прилагане и въвеждане в практиката на митническото законодателство на ЕС.

Митническа администрация:

- Създава се съвременна законова база за митническата администрация, която регламентира нейната организация и структура;

- Предоставят се адекватни правомощия на митническата администрация за управление на всички митнически системи;

- Финансирането на митническата администрация се определя и залага в законовите разпоредби;

- Създават се служби за разследване и одит;

- Преразглеждат се националните съдебни процедури за митнически нарушения, за да се обезпечи тяхната ефективност и ефикасност;

- Създава се законова база за митническите лаборатории или партньорството им с други лаборатории и специализирани институции за анализ;

- Определят се и се правят обществено достояние административните компетенции на митническата администрация.

Права на митническите служители:

- Митническото законодателство предоставя право за провеждане на разпит, проверка, арест, задържане и претърсване по отношение на лица, стоки (включително стоки в свободно обръщение), транспортни средства, документи и търговски архиви, включително съхранените в компютър;

- Ясно се дефинират условията, при които митническите служители прилагат своите права;

- Митническите права зачитат абсолютно човешките права, спазването на демократичните принципи и подчинението на решенията на Европейския съд за човешките права;

- Митническите права са съобразени с принципите, публикувани от Световната митническа организация;

- Националното митническо законодателство съдържа санкции срещу злоупотреба с права.

Митнически нарушения и наказания:

- Митническите наказания са съобразени с концепцията за "пропорционалност";

- Въведени са ефективни и хармонизирани наказателни режими за защита на външните граници на ЕС от контрабандата и организираната престъпност;

- Митническите наказания зачитат принципите на "субсидиарност";

- Създадена е система за административните наказания;

- Постигната е обвързаност между нарушенията и наказанията;

- Разработена е система за делегиране на процедурите по нарушенията на регионалните и местните служби;

- Създадена е система за конфискуване, възстановяване и разпореждане с конфискуваните стоки;

- Разработена е система за работа с арестува¬ни лица, която зачита човешките права и демократичните принципи;

- Установена е процедура за обжалване на административните наказания.

Информация:

- На икономическите оператори и обществеността периодично се предоставя ясна и своевременна информация относно предложенията за промени в митническото законодателство, митническите процедури и митническата документация;

- Публикуват се инструкции, съдържащи правата и задълженията на митническите служители, митническите наказания и съдебните процедури, които се предоставят на целия митнически състав, на икономическите оператори и обществеността;

- Редовно се преразглеждат и актуализират инструкциите и информацията за обществеността.

Взаимопомощ:

- Когато е подходящо се сключват спогодби с ЕС и други страни за сътрудничество и предоставяне на информация за борба с контрабандата и незаконната дейност и за подобряване на ефективността на митническото обслужване;

- Създадена е законова база за предоставяне и получаване на информация, определена в спогодбите за взаимопомощ.

Независим одит:

- Създадена е законова база за национали одиторска служба, която да извършва одит на митническата администрация;

- Националното митническо законодателство редовно се преглежда и съгласува с това на ЕС;

- Независими одити тестват степента на съгласуваност на националните митнически счетоводни системи с изискванията на ЕС;

- Създадена е стабилна законова база за наблюдение на митническата администрация от ЕС и Европейския съд на одиторите.

2.2. Организация и управление.

Главна цел:

Изграждане на митническа администрация, която отговаря на стандартите, изисквани за присъединяване към Европейския съюз и на потребностите на заинтересованите страни, чрез ефективно бизнес - планиране, управление и комуникация.

Стратегически цели:

1) Разработване и прилагане на дългосрочна бизнес - стратегия на митническата администрация, която подкрепя националния бюджет и икономическа политика и е свързана с предприсъединителната стратегия на Европейската комисия;

2) Разработване и прилагане на система за годишно оперативно и финансово - административно планиране, която подпомага осъществяването на бизнес - стратегията на митниците;

3) Създаване на предпоставки за постигане на принципно съответствие на структурата, организацията и разпределението на администрацията и нейните съставни части с оперативните потребности, които са достатъчно гъвкави, за да се приспособяват към настъпващите промени в потребностите;

4) Създаване на предпоставки за ясно и точно дефиниране на функциите, отговорностите и връзките между централната администрация и регионалните служби;

5) Създаване на организация, в рамките на която ефективното управление се приема като ключов фактор за постигане на положителни резултати от работата и се правят значителни инвестиции за развитие на способностите и уменията на ръководителите на всички равнища;

6) Разработване и въвеждане на вътрешна ко¬муникационна система, която осигурява:

- правилното и еднакво прилагане в рамките на организацията на митническото законодателство и вътрешните правила;

- съгласуваност в рамките на администрацията на бизнес - стратегията, политиката, системите и процедурите, както и настъпващите в тях промени.

7) Разработване и прилагане на система за комуникация с външната среда, която да породи обществена и политическа подкрепа за митническата администрация.

Ключови индикатори:

Бизнес - стратегия и планиране:

- Изработена и публикувана е Бизнес - стратегия, включваща Визия, Цели, Стратегически задачи и Критични фактори за успеха, която периодично се преразглежда;

- Бизнес - стратегията е съобразена с Предприсъединителната стратегия на Европейската комисия;

- Бизнес - стратегията подробно описва действията, които трябва да се предприемат в подкрепа на присъединяването към ЕС;

- Бизнес - стратегията включва митническите дейности, уточнени в план-програмите;

- Ръководството е активно ангажирано с бизнес - стратегията и изцяло я подкрепя;

- Бизнес - стратегията е потвърдена и финансово обезпечена от правителството;

- В рамките на митническата администрация е създаден отдел по присъединяването (ОП), който да координира, съгласува, наблюдава, преглежда и докладва по прилагането на бизнес - стратегията;

- ОП е натоварен с идентифициране на точните изисквания за външна помощ (напр. от ФАР или по двустранна договореност) за развитие на приоритетни области, включени в бизнес - стратегията, както и за координиране на процеса по предоставяне на такава помощ;

- Оперативното ръководство е запознато с бизнес - стратегията и отговоря за нейното прилагане;

- Годишен оперативен план и свързана с него отчетна система са разработени за митническата администрация като цяло и за всяко митническо учреждение в нейните рамки;

- Оперативният план подпомага бизнес - стратегията;

- Оперативният план включва специфични, измерими, достижими, реалистични и планирани във времето задачи за всяко митническо учреждение;

- Ръководителите на митнически учреждения участват активно при съгласуване на приноса на своите звена в общия план и отговарят за постигане на резултати в тях;

- Планът уточнява задачите на всяка митническа структура, както и отговорните за изпълнението им;

- Митническите служители са запознати с оперативния план и със своите отговорности с оглед неговото прилагане;

- Процесът на оперативно планиране предвижда представянето на тримесечни и годишни доклади от всяко митническо учреждение на централната администрация.

Структура и организация:

- Структурата, функционалната организация и разпределението на ресурсите в рамките на организацията се определят принципно от оперативната необходимост;

- Структурата и функционалната организация позволяват на администрацията да осъществява ефективно и ефикасно сътрудничество с ключови национални и международни заинтересовани институции;

- Администрацията е упълномощена да взема свои решения за структурата, организацията и вътрешното разпределение на ресурсите;

- Структурата, организацията, натовареността с работа и оперативните резултати периодично се подлагат на систематични прегледи, за да се гарантира тяхното съответствие;

- Преразпределянето на ресурси се определя от тези прегледи и се обезпечава информационно чрез системата за управление на професионалното развитие, уточнена в план-програма "Управление на човешките ресурси";

- Функциите, отговорностите и връзки между централната администрация и регионалните служби се свеждат до знанието целия персонал;

- Изработва се и се оповестява уточнена схема на организационните структури и функциите;

- Изработват се специфични инструкции методите на работа в отделните структури за персонала, зает във всяка от тях.

Управление:

- Подготвят се подробни характеристики дейността за всички управленски длъжности или категории длъжности в рамките администрацията;

- Във всяка от тези характеристики се конкретизират отговорностите при планиране, организиране, насочване и контролиране ресурсите, за които съответният ръководител отговаря;

- Въведена е независима управленска система за наблюдение дейността на ръководителите и на персонала, за който те отговарят;

- Система за назначаване на ръководители администрацията следи за съответствие между уменията и способностите на кандидатите и изискванията, съдържащи се в характеристиката на длъжността;

- Програмата за развитие на управленския състав, която обхваща всички идентифицирани от администрацията ключови управленски умения и способности, е разработена в съответствие с принципите на план-програма "Обучение".

Вътрешна комуникация:

- Висшето ръководство е заинтересовано до голяма степен от развитието на ефективна вътрешна комуникация;

- Системата за вътрешна комуникация улеснява информационното обезпечаване, предвидено в други план-програми;

- Използват се формални (напр. инструкции за персонала) и неформални мерки (напр. бюлетини) за обезпечаване навременно получаване от ръководителите и персонала на необходимата информация за новите закони и подзаконови актове и промените в действащите;

- Бизнес - стратегията и промените в нея се разясняват на всички служители и се търси обратна връзка с тях;

- Използват се формални и неформални мерки, които гарантират на ръководителите и персонала своевременен достъп до информация за нови и за промени в съществуващите политики и процедури;

- Системата за вътрешна комуникация позволява и насърчава комуникацията отгоре - надолу, отдолу - нагоре, както и тази между различните дейности;

- Използват се неформални средства (напр. печатни издания на управленията, бюлетини и др.), които предоставят информация на всички служители относно актуални събития в рамките на организацията или имащи отношение към нея.

Външна комуникация:

- Висшето ръководство е заинтересовано до голяма степен от развитието на ефективна външна комуникация;

- Системата за външна комуникация улеснява информационното обезпечаване, предвидено в други план-програми;

- Митническата администрация предоставя на обществеността информация относно митническите процедури и законодателството (напр. посредством брошури, открити семинари, безплатни телефонни линии, Интернет и др.);

- Митническата администрация представя под формата на годишен доклад своите постижения и бъдещи планове на финансовото министерство, на други правителствени служби и заинтересовани страни;

- Митническата администрация използва различни средства, за да информира обществеността за резултатите от своята работа (напр. чрез медиите, брошури, Интернет и др.).

2.3. Управление на човешките ресурси.

Главна цел:

Разработване на ефективна система за управление на човешките ресурси, която подкрепя постигането на целите на митническата администрация, основава се и е обвързана както с националното трудово законодателство, така и с това на Европейския съюз и за която хората са най-ценният ресурс на организацията.

Стратегически цели:

- Разработване на стратегия, политика и системи за управление на човешките ресурси, които изцяло да поддържат митническата бизнес - стратегия;

- Разработване на система за управление на човешките ресурси, която определя функциите, ролята и отговорностите в рамките на митническата администрация;

- Разработване на система за управление на човешките ресурси, съобразена с нормите на националното трудово законодателство и това на Европейския съюз;

- Разработване на система за управление на човешките ресурси, която да дава възможност на митническата администрация да взема собствени решения относно: набиране и ангажиране на кадри, управление и оценка на професионалното представяне, повишение, израстване в кариерата, обучение и развитие, преместване, прекъсване, освобождаване, пенсиониране и заплащане;

- Разработване на система за управление на човешките ресурси, която да дава възможност на митническата администрация да набира, ангажира и разпределя квалифициран персонал, необходим за постигане на целите на дейността;

- Разработване на система за управление на човешките ресурси, която да съдейства за развитие на мотивация у всички служители и да се стреми да им гарантира удовлетвореност, морална подкрепа и безопасност.

Ключови индикатори:

Стратегически фокус:

- Установени са връзките между системата за управление на човешките ресурси и бизнес - стратегията;

- Стратегията, политиката и системите за управление на човешките ресурси напълно обезпечават постигането на целите, заложени в бизнес - стратегията.

Организационна платформа:

- Структурата на митническата администрация, както и дейностите, обособени в нейните рамки, са ясно дефинирани;

- Функциите и отговорностите за отделните дейности, както и тези на служителите, работещи на всички нива в рамките на съответната дейност, са точно определени;

- Подготвени са длъжностни характеристики за всички категории персонал в администрацията, като в тях е посочен минимумът от знания, умения и поведение, които се изискват за компетентно изпълнение на професионалните задължения.

Законова база:

- Правилата, отнасящи се до трудовите и служебните правоотношения на служителите в администрацията, отговарят както на националното трудово законодателство, така и на това на ЕС;

- Въведени са мерки, които обезпечават актуализирането на правилата, отнасящи се до трудовите и служебните правоотношения, в съответствие с промените в националното законодателство и в това на ЕС;

- Правилата, отнасящи се до трудовите правоотношения в администрацията, и предоставят правомощия да взема собствени реше¬ния относно: структурата, набирането и ангажирането на кадри, управлението и оценката на професионалното представяне, повишението, израстването в кариерата, обучението и развитието, преместването, прекъсването, освобождаването, пенсионирането, заплащането и условията на труд.

Управление на кадрите:

- Отговорността за дейността на кадрите се поема от компетентен старши ръководител с постоянен достъп и влияние във висшето ръководство;

- Въведени са обособени и интегрирани кадрови системи за набиране, ангажиране, управление и оценка на професионалното представяне, повишаване, израстване в кариерата, обучение и развитие, преместване, прекъсване, освобождаване, пенсиониране, възнаграждение и определяне на условията на труд;

- За всяка отделна система е изработена и публикувана стратегия, която се прилага в практиката;

- Разработена е система за прогнозиране и планиране, която се занимава с предвиждане и удовлетворяване на бъдещите кадрови потребности на администрацията;

- Структурата, натоварването, категориите персонал и схемите на заплащане в рамките на всяка дейност в администрацията редов¬но се актуализират, за да се гарантира тяхното съответствие на целите;

- Функционирането на всяка кадрова система е насочено към удовлетворяване на потребностите на администрацията от набиране и разпределение на кадри с подходящата квалификация, в точното време, на нужното място и на съответната цена;

- Система за управление на професионалното представяне позволява на администрацията да събира данни и да прави преценка за неговото качество, както и да използва тези данни за информационното обезпечаване на решенията, отнасящи се до назначаването, развитието, повишаването и израстването в кариерата;

- Отделните ръководители отговарят пряко и са обучени за правилното прилагане на системата за управление на професионалното представяне дотолкова, доколкото тя се отнася до подчинения им персонал;

- Всички кадрови системи включват принципите, описани в план-програмата за митническа етика.

Мотивация и удовлетворение:

- Висшето ръководство е ангажирано с обезпечаването на възможно най-добро заплащане и условия на работа за всички служители в администрацията;

- Прилага се подходяща политика на безопасност;

- Работната среда е така устроена, че да предоставя на всички служители съвременни условия за работа, удобства и оборудване;

- Удовлетворението на служителите редовно се отчита чрез попълване на въпросници, резултатите, от които служат като насоки за подобряване на кадровата политика и системите.

2.4. Митническа етика.

Главна цел:

Развитие на митническа служба, която да гарантира спазването на законовите разпоредби от всички служители и изпълнението на техните задължения по честен, безпристрастен, етичен, заслужаващ доверие, учтив и професионален начин.

Стратегически цели:

- Разработване и прилагане на политика на етиката за митническата организация, която определя професионалното и личното поведение и стандартите на работа, изисквани от всички служители, и която напълно се подкрепя от висшето ръководство;

- Предоставяне на информация относно, политиката на етика и, когато се налага, обучение на всеки служител;

- Разработване и прилагане на система за управленски контрол, която обезпечава практическото прилагане на политиката на етика;

- Разработване и прилагане на система за набиране на кадри, която се стреми да подбере нови служители, които отговарят на "етичния профил" на митническата организация;

- Разработване и прилагане на система за вътрешни санкции в случаите на "неправомерно поведение" на служителите.

Ключови индикатори:

Политика на етика:

- Висшето ръководство отчита важността на етичния подход, дава личен пример на останалите служители и демонстрира ангажимента си относно осигуряване практическото прилагане на политиката на етика;

- Политиката на етика е съобразена с принципите на Декларацията от Аруба;

- Политиката на етика изисква като минимум всички служители да спазват разпоредбите на закона и да са честни, етични и обективни през цялото време и при всички обстоятелства;

- Политиката на етика поставя акцент върху значението на подхода, ориентиран към клиента;

- Кодекс по етика (или подобен документ), разработен на основата на политиката на етика, се предоставя на всички служители, като спазването му е задължително условие за работа в митническите служби;

- Кодексът по етика включва Кодекс за дисциплината, който определя елементите на термина "неправомерно поведение" и санкциите, които се прилагат към него.

Информация и обучение:

- Всеки служител получава екземпляр от Кодекса по етика и при необходимост съответното обучение (напр., с цел да покрие стандартите на поведение, облекло, практическа дейност, контакти с обществеността и др. и последиците при неспазването им);

- Новопостъпилите служители се включват в обучение по основните елементи на политиката на етика (в рамките на 3 месеца след започване на работа в митническата администрация).

Управленски контрол:

- Ръководителите на всички нива редовно правят проверки, включително и внезапни, за да са сигурни, че техните подчинени изпълняват задълженията си в съответствие с Кодекса по етика;

- Оперативните системи и процедури се организират по начин, който свежда до минимум възможностите за измами от страна на митническите служители;

- Създадена е оперативна структура за вътрешен одит на системите със съответните правомощия;

- Създадена е оперативна структура за вътрешно разследване на кадрите със съответните правомощия;

- Въведени са системи, които сигнализират ръководителите за рискови фактори в системите и персонала, открити при осъществяването на вътрешния одит и разследването;

- Въведени са системи, които дават възможност за взаимна обмяна на информация между съда, прокуратурата, други право прилагащи органи и митническата администрация относно митнически служители, заподозрени или с влязла в сила присъда за извършени криминални престъпления;

- Въведени са системи, които позволяват на обществеността да информира митническата администрация относно измами или "неправомерно поведение" на нейни служители.

Набиране на кадри:

- Системата за набиране на кадри предвижда мерки за тестване на кандидатите по критерии, разработени за оценка на етичните стандарти, и готовност да спазват разпоредбите на закона и демократичните принципи;

- Системата за набиране на кадри осигурява условия за проверка на криминалното досие и миналото на кандидатите;

- В митническата администрация не се приемат на работа хора с криминално досие за измами, насилие или връзки с престъпни или терористични организации.

Неправомерно поведение:

- Кодексът за дисциплината (КД) предвижда мерки за вътрешно разследване на всеки ръководител или редови служител в случай на предполагаеми неправомерни действия;

- КД предвижда набор от вътрешни санкции включително освобождаване от работа, които се прилагат в зависимост от вида и сериозността на нарушението, а случаите на криминални деяния се предават на правоприлагащите органи;

- КД изисква всеки служител, обвинен в криминално престъпление, да съобщи този факт на своя началник;

- КД предвижда процедура за обжалване при всеки случай на предполагаемо неправомерно поведение;

- Случаите на сериозни неправомерни действия и наложените за тях санкции се довеждат до знанието на всички ръководители и служители веднага след приключване на обжалването, като се запазва анонимността на засегнатото лице.

2.5. Обучение.

Главна цел:

Разработване на структура за обучение, която изцяло подкрепя бизнес - стратегията на митническата администрация и съдейства за подобряване на професионалното представяне на нейните служители чрез обучение и развитие.

Стратегически цели:

- Разработване, прилагане и редовно преразглеждане на дългосрочна стратегия за обучение, която е насочена към достигане на горната цел, съгласувана е с бизнес - стратегията на митническата администрация и изцяло се подкрепя от висшето ръководство;

- Разработване и ресурсно обезпечаване на дейността по обучението, която се извършва систематично и се базира на политика, системи и процедури, улесняващи осъществяването на стратегията за обучение.

Ключови индикатори:

Стратегия на обучението:

- Висшето ръководство е ангажирано със стратегията, политиката и програмата за обучение;

- Компетентен старши ръководител, който има постоянен достъп и влияние сред висшето ръководство, е отговорен за дейността по обучението.

Систематична политика на обучението, системи и процедури:

- Политиката и програмите на обучение се основават на пълен и прецизен анализ на настоящите и особено на бъдещите приоритети и потребности от обучение в организацията;

- Програмите за обучение са разработени, с цел да осигурят на служителите знания, умения и поведение, които са им необходими, за да изпълняват задълженията си на високо професионално ниво;

- Програмите на обучение отчитат професионалното равнище на постъпващите служители, тяхното образование и квалификация, придобити преди постъпването им на митническа служба;

- Длъжностните характеристики са изготвени (най-вероятно от структурата по кадровата политика) за всички категории длъжности в администрацията и определят минимума от знания, умения и поведение, които се изискват за компетентно професионално представяне, така както са определени в план-програмата за човешките ресурси;

- Ресорните ръководители трябва да идентифицират нуждите от обучение на своите подчинени и да информират за това отдела по обучение;

- За обучение на новите служители се използват широкопрофилни въвеждащи програми (в които са взети под внимание общите модули за обучение, разработени по програмата Матеус), с последващи програми за обучение към тях, съобразени с конкретните изисквания за съответната длъжност или личност;

- Програмите за обучение осигуряват възможност за придобиване на допълнително образование или други форми на развитие в бъдеще (напр. обмен по програма Матеус);

- Обучението се осъществява само от преподаватели, които са преминали през обучение за обучаващи;

- За щатните преподаватели се осигуряват условия за актуализиране на познанията и опита им по темите, с които се занимават;

- Провеждането на обучението включва набор от методологии, всяка една, от които отразява изискванията на обучението;

- Използват се съвременни помощни материали (например бели дъски, флипчартове, шрайпроектори, видеоплеъри и др.), които улесняват провеждането на обучението;

- Провеждането на обучението се диктува от реалните потребности, а не от нуждата да се поддържа пълна заетост на центровете за обучение;

- Поддържа се архив за хода на индивидуалното обучение и неговото развитие, както и за действията с оглед удовлетворяване на бъдещите потребности, идентифицирани в рамките на програмите за обучение. Този архив се предоставя и на отдел "Човешки ресурси";

- Прави се задълбочена оценка на цялостното обучение, външно или вътрешно, за да се установи неговата ефективност и да се определят необходимите промени;

- Стратегията, политиката, системите и процедурите за обучение се преразглеждат непрекъснато, за да се обезпечи съответствие с целите.

2.6. Събиране на бюджетни приходи.

Главна цел:

Осигуряване на максимална ефективност и интегритет при събирането и управлението на бюджетните приходи чрез развитие и прилагане на подходящи политики, системи и процедури за събиране и отчитане на приходите. Това ще бъде съобразено с бъдещото събиране и управление на приходите в рамките на ЕС, както и с ревизирането на процедурите и сметките от компетентните национални органи и тези на ЕС.

Стратегически цели:

- Разработване и прилагане на стратегия за събиране и управление на приходите, която ще позволи митническите приходи, национални и на ЕС, да бъдат правилно събирани, осчетоводявани, отчитани и одитирани на национално ниво и на ниво ЕС;

- Разработване на политики, системи, процедури, практики и инструменти, които да съответстват на изискванията и стандартите на ЕС и да позволяват ефективното прилагане на стратегията за събиране и управление на бюджетните приходи.

Ключови индикатори:

Общи:

- На търговците се предоставя подходяща информация за действащите разпоредби и тарифи, прилагани на национално ниво и на ниво ЕС, в съответствие с конкретната план-програма;

- На търговците се предоставя допълнителна информация относно митническите задължения и процедурите за тяхното определяне, деклариране и плащане.

Законова база:

- Националният бюджет, финансовите разпоредби и митническото законодателство осигуряват прилагането на правната уредба на ЕС в частта й за управление на собствените ресурси;

- Националните държавни и митнически финансови разпоредби и процедури осигуряват правилното управление на приходите в националния бюджет и в общия бюджет на ЕС, както и ревизирането на процедурите и сметките от компетентните национални органи и тези на ЕС.

Политика и процедури:

- Въведена е система за регистриране на митническите задължения на търговците;

- Въведени са платежно - счетоводни системи, регламентиращи отсроченото, кеш и други начини на плащане, които са свързани с регистъра на митническите задължения;

- Процесите по осчетоводяване и разпределяне на бюджетните приходи са ясно регламентирани и се изпълняват в съответствие с установените национални и европейски стандарти;

- Счетоводната система използва стандартизирани кодове за идентифициране на бюджетните приходи по тарифни позиции, видове задължения (общо митническо задължение, задължение, свързано със система ТАRIС, ДДС върху вноса, акцизи и др.), мeтоди на плащане, митнически режими и задължени лица, с цел да обезпечи ефективното обобщаване на данните;

- Изисква се плащане на възникнали или потенциални задължения или наличие на подходящи обезпечителни мерки преди стоките да бъдат пуснати в свободно обръщение;

- Методите, отнасящи се до плащането, включително отсроченото, както и до обезпечаването за митнически цели, са съвместими европейските;

- В рамките на митническите системи се извършват редовни вътрешни проверки, основаващи се на принципите на оценка на риска, относно събирането и счетоводното отчитане на приходите и се води подробен от чет за извършените проверки;

- В рамките на митническата система се провеждат одити, както национални, така и на равнище ЕС, относно събирането и счетоводното отчитане на бюджетните приходи;

- Препоръките от национални и европейски одитори за промяна на митническата или счетоводната система се вземат своевременно под внимание;

- Митническите декларации и всички други счетоводни документи се съхраняват за период, определен в съответното законодателство за митнически контрол;

- Предприемат се адекватни административни мерки в случаите на просрочено плащане на мито или пълно неизпълнение на задължението, както и при други нарушения на системата за отсрочено плащане. Тези мерки включват отмяна на облекченията при отсрочено плащане.

Организационна структура, персонал и обучение:

- Функционален отдел към централното управление отговаря за събирането, управлението и счетоводното отчитане на бюджетните приходи;

- Създадени са съответни оперативни отдели на регионално и местно ниво;

- Създадени са отдели за вътрешен одит;

- Всички свързани с бюджетните приходи от¬дели водят необходимата отчетност и могат да бъдат проверявани поотделно или общо;

- Установени са съответните компетенции за персонала, работещ в отделите за събиране и управление на бюджетните приходи, и са разработени учебни програми за развитие на тези компетенции;

- Управленски контролен механизъм обезпечава обвързаност на приходите и персонала;

- Разработени са подробни инструкции за целия персонал, ангажиран със събиране на приходите, чието правилно прилагане се следи чрез управленския контролен механизъм.

Оборудване и финансиране:

- Регистрирането на бюджетните задължения, тяхната обработка, счетоводно отчитане и разпределение са обособени модули на интегрирана митническа информационна система, която е разработена в съответствие с принципите на план-програмата за компютъризация;

- Дейността по събиране на бюджетните приходи в съответствие с настоящата план-програма е ресурсно обезпечена.

2.7. Граничен и вътрешен контрол.

Главна цел:

Разработване на ясни и ефективни митнически контролни действия на пристанища, летища и сухопътни граници, както и на вътрешните митнически пунктове, които да улесняват легалния пътнически и търговски поток и в същото време да обезпечават събираемостта на националните приходи и тези на ЕС, както и социалната защита на гражданите на дадена страна или на ЕС. Особено голямо внимание трябва да се обърне на бъдещите външни граници на Европейския съюз.

Стратегически цели:

- Разработване на широка законова база, която да предоставя на митническите служители правомощията да осъществяват контрол на лица, стоки, транспортни средства, документи и търговски архиви на границата и във вътрешността на страната;

- Разработване на митнически контрол, базиращ се на анализа на риска при разследването и селективните техники;

- Разработване на систематичен, всеобхватен, гъвкав и последователен митнически контрол;

- Разработване на последващ контрол;

- Подобряване на взаимодействието между различните служби на ниво изработване на политиката или на оперативно ниво, работещи по границата или във вътрешността на страната, както и развитие на международно сътрудничество между митническите администрации;

- Развитие на отношенията с търговския сектор и обществеността;

- Предоставяне на ясна и навременна информация на търговския сектор и обществеността относно промените в законодателството, процедурите и изискванията към документацията;

- Разработване на управленски и кадрови системи за обучение, които да подпомагат дейността на граничния и вътрешния контрол;

- Предоставяне на подходящи условия, обрудване и компютъризация, които да подпомагат дейността на граничния и вътрешния контрол.

Ключови индикатори:

Законова база:

- Националното митническо законодателство осигурява необходимите правомощия при провеждане на разпит, проверка и издирване на лица, стоки, превозни средства, документи и търговски архиви;

- Националното митническо законодателство следва изискванията, заложени в план-програма "Законодателство".

Анализ на риска и селективност:

- Създадени са системи за разследване и информация, които се доразвиват, прилагат и периодично преразглеждат с цел подпомагане дейността на граничния и вътрешния контрол;

- Рискови профили, съобразени с конкретната икономическа ситуация в даден регион, се създават, развиват, използват и периодично се преразглеждат за всеки пункт, на който се извършва митнически контрол;

- Селекцията за митническа проверка се базира на прецизен анализ на риска;

- Контролът на легалния пътнически и търговски поток се осъществява, като се търси баланс между правото на свободно движение в рамките на ЕС и необходимостта от ефективна борба с измамата.

Систематичен, всеобхватен и гъвкав контрол:

- Митническият контрол се извършва без да се пречи на легалната търговия и редовните пътници;

- Митническият контрол се извършва по границата и във вътрешността на страната;

- Митническият контрол покрива вноса, износа и транзита на стоки;

- Митническият контрол покрива забраните и ограниченията;

- Митническият фискален контрол се базира на митническа тарифа, съвместима с тази на ЕС;

- Митническият контрол обезпечава определянето на естеството, произхода и стойността на стоките;

- Митническият контрол включва задаване на въпроси, физическа проверка, вземане на мостри, анализ, проверка на документи, на търговски системи и архиви;

- Митническият контрол предоставя възможност за режими с отложено плащане на митата и облекчения, когато е отчетен рискът по събиране на приходите;

- Митническият контрол използва гъвкаво наличните митнически ресурси;

- Митническият контрол върху оформянето на стоките се извършва на три основни нива: опростено деклариране, оформяне и

- Последващ контрол. Резултатите от всяко ниво и анализът на риска определят обхвата на следващия контрол;

- Митническият контрол на пътниците се основава на системата "свободен път";

- Митническият контрол на пътниците обхваща деклариране, задаване на въпроси и претърсване на лица и техния багаж;

- Митническите проверки се извършват както системно и с оглед на конкретния режим, така и на случаен принцип;

- Митническият контрол непрекъснато се ревизира на базата на актуализираната информация, извлечена от предишни контролни действия и от резултатите от дейността по разследване и законоприлагане;

- Митническият контрол е уеднаквен в рамките на митническата администрация;

- Митническият контрол отчита международните конвенции (напр. Шенгенското споразумение) и търговските/митническите споразумения в тази област.

Сътрудничество:

- Функциите на всяка служба, занимаваща се с граничен и вътрешен контрол, са ясно дефинирани, без да се дублират с дейността на останалите;

- Когато е необходимо се прилага съвместен и координиран контрол;

- Провеждат се редовни срещи с цел подобряване на сътрудничеството между различните служби;

- Службите обменят редовно необходимата информация;

- Въведено е съгласувано работно време и управление на трафика от двете страни на сухопътната граница;

- Разработват се хармонизирани работни практики и съвместно обучение на представители на митническите служби от двете страни на дадена граница;

- Създадени са съвместни планове за действие при възникнали необичайни ситуации (напр. ядрени материали, живи животни, опасни химически вещества).

Отношения с търговския сектор:

- Меморандуми за разбирателство са подписани с големи търговски компании и превозвачи (напр. авиокомпании, корабни агенти и спедиторски фирми);

- Установено е тясно сътрудничество между митниците и търговските организации (напр. Търговската палата);

- Изготвят се и се прилагат спогодби за достъп до търговска информация с цел оценка на риска;

- Където е възможно се създават електронни връзки (напр. ЕDI или DТI) с търговския сектор;

- На търговците се предоставя редовно актуализирана информация (напр. публични съобщения, публикации в Интернет, брошури) относно митническото законодателство и митническите процедури;

Отношения с обществеността:

- На обществеността редовно се предоставя атрактивно представена и актуализирана информация (напр. публични съобщения, публикации в Интернет, брошури) относно митническото законодателство и митническите процедури;

- Полагат се непрекъснати усилия (напр. кампании срещу незаконния трафик на наркотици, порнография, оръжие и т.н.) за подобряване представата на обществото относно ролята на митниците при неговата защита;

- Създадени са и работят механизми за улесняване получаването на необходимата информация от обществеността (напр. "горещи линии").

Управление, кадри и обучение:

- За целите на администрацията е разработена цялостна политика относно граничния и вътрешния контрол, с която е запознат персоналът, зает с тази дейност, като нейното изпълнение се следи от ръководството;

- Системите за управление, кадри и обучение са съобразени с принципите, залегнали в съответната план-програма.

Улеснения, оборудване и компютъризация:

- Висококачествено оборудване и средства, улесняващи проверката, обезпечават целия процес по управление на трафика и водят до увеличаване броя на извършваните на осно¬вата на анализа на риска проверки и последващи разкрития на нарушения;

- Средствата, улесняващи контрола и проверките, дават възможност за ефективно отделяне на трафика на МПС от пешеходния, като по този начин осигуряват защита за контролните органи и благоприятни условия за работа;

- Въведени са радио и телекомуникационни улеснения, които поддържат и подобряват оперативната ефективност;

- Използват се инструменти и оборудване, които позволяват проверките на МПС и товарите да се извършват по-ефективно (напр. комплекти с инструменти, крикове, повдигащи рампи и т.н.);

- Използва се специализирано оборудване (напр. мобилен рентген, кучета - търсачи и т.н.) за намиране на скрити незаконни стоки (ядрени материали, наркотици и т.н.);

- Когато е необходимо, за наблюдение на границата се използва оборудване за нощно виждане и топлинна детекция;

- Системите за митнически контрол и митническите процедури са компютъризирани, когато от това следват очевидни предимства както за митниците, така и за обществото (включително търговския сектор);

- Компютъризацията се ръководи от принципите, залегнали в план-програма "Компютъризация".

2.8. Разследване и правоприлагане.

Главна цел:

Създаване на ефективно работеща митническа служба, способна да открива, предотвратява и разследва измами, както и да организира подготвителния етап за наказателно преследване на нарушителите. Необходимо е тази служба да бъде достатъчно гъвкава, за да отговаря на стратегията на разследване, основава¬ща се на най-новите методи на целева оценка на риска, насочена към гарантиране на приходите и защита на обществото.

Стратегически цели:

- Разработване на широка законова база, осигуряваща на митниците необходимите правомощия и механизми за санкционира при прилагане на митническите разпоредби;

- Изграждане на митнически контрол, основан на анализа на риска при разследването и селективните техники;

- Установяване на трайни отношения с прокуратурата и съдилищата, които да гарантират своевременното и ефективно наказателно преследване на нарушенията и потвърждаване адекватността на оценката за степента на сериозност на нарушенията;

- Развитие на сътрудничество на ниво изработване на политика и на оперативно ниво между различните национални правоприлагащи органи, както и активизиране международното сътрудничество между митническите служби и с другите правоприлагащи органи;

- Изграждане на ефективна вътрешноведомствена комуникация и сътрудничество между службите по разследване и правоприлагане, както и с други свързани с тази дейност структури (напр. за граничен и вътрешен контрол);

- Развитие на отношенията с търговския сектор и обществеността;

- Разработване на системи за управление, кадрова политика и обучение, които да подпомагат дейностите по разследване и правоприлагане;

- Предоставяне на необходимите условия, оборудване и компютъризация, които подпомагат дейностите по разследване правоприлагане.

Ключови индикатори:

Законова база:

- Националното митническо законодателство осигурява адекватни правомощия при провеждане на разпит, проверка, задържане, арест, изземване и издирване на лица, стоки, превозни средства, документи и търговски архиви;

- Националното митническо законодателство следва изискванията, заложени в план-програма "Законодателство".

Работни методи:

- Създадена е цялостна система за разузнаване и обмен на информация, подпомагаща раз¬следващите и правоприлагащите структури, която се развива и редовно актуализира;

- Създадени са екипи за разузнаване, които отговарят за събирането и анализа на информацията, както и за разпространението на актуална информация и данни относно тенденциите за нуждите на разследващите и правоприлагащите структури;

- Създадени са специализирани екипи за осъществяване на дейностите по правоприлагане;

- Използват се електронни средства за получаване на информация и разузнаване (напр. Интернет, електронна поща, СIS/SCENT).

Сътрудничество:

- За подобряване на сътрудничеството с миническите администрации на съседните страни и с други чуждестранни държавни структури са сключени споразумения и са подписани протоколи за взаимна помощ;

- Съществуват тесни работни контакти, включително редовни срещи с прокуратурата, съда и други национални правоприлагащи органи;

- Редовно се обменя информация между националните и международните служби;

- Меморандуми за разбирателство са подписани с големи търговски компании и асоциации;

- Редовно се осъществява вътрешноведомствена комуникация и сътрудничество между разследващите и правоприлагащите структури и другите свързани с тази дейност звена (чрез съвещания и съвместна дейност).

Отношения с обществеността:

- На обществеността редовно се предоставя актуализирана информация относно митническото законодателство и митническите процедури (напр. публични съобщения, публикации в Интернет, брошури);

- Полагат се усилия за подобряване на общественото мнение относно ролята на митниците в защитата на обществото (напр. в сферата на борбата с наркотрафика, порнографията и незаконния трафик на оръжие);

- Създадени са механизми за приемане на сигналите от обществеността (напр. "Горещи телефонни линии", информатори).

Управление, кадри и обучение:

- Разработена е обща за администрацията политика по разследване и правоприлагане, която е сведена до знанието на целия персонал, занимаващ се с тази дейност, а изпълнението й се наблюдава от ръководството;

- Системите за управление, кадри и обучение са разработени в съответствие с принципите, залегнали в съответната план-програма.

Съоръжения, оборудване и компютъризация:

- Въведени са радио и телекомуникационни съоръжения, както и оборудване за наблюдение и издирване, които съдействат за подобряване на оперативната ефективност;

- Системите и процедурите за разследване и правоприлагане са компютъризирани в случаите, когато от това следват очевидни предимства и за митниците, и за обществото (включително търговския сектор);

- Компютъризацията се осъществява съгласно принципите, залегнали в план-програма "Компютъризация".

2.9. Митнически лаборатории

Главна цел:

Създаване на митнически лаборатории, които да съдействат за цялостното изпълнение на бизнес-стратегията на митническата администрация чрез установяване на естеството, тарифното класиране, произхода и стойността на стоките, като по този начин се увеличава събираемостта на митата и данъците и се подпомага предотвратяването на незаконния трафик и контрабандата на стоки.

Стратегически цели:

- Развитие на законова база за изграждане или приспособяване на митнически лаборатории или за установяване на сътрудничество с други лаборатории и специализирани институции за анализ, които да отговарят на основната цел;

- Разработване на политика за управление и методи на работа на лабораториите, които съответстват на постиженията на ЕС в това отношение;

- Сътрудничество с митнически лаборатории и други специализирани институции за анализ в и извън страната;

- Разработване на програми за обучение, кои¬то да отговарят на специфичните потребности от персонал за лабораториите, с оглед оптимизиране ефективността на лабораторните изследвания.

Ключови индикатори:

Законова база:

- Митническите лаборатории, както и предоставянето на идентично обслужване от други лаборатории и/или специализирани институции за анализ, са установени със за¬кон;

- Докладите за лабораторни анализи се изготвят задължително и се предоставят на раз¬положение на митническите служители и търговците;

- Проектите на ново законодателство в тази област или на изменения в съществуващото такова се съгласуват с персонала на митническите лаборатории.

Политика за управление и методи на работа:

- Компетентен мениджър, който има достъп и влияние пред висшето ръководство, отговаря за организацията на лабораториите;

- Митническите лаборатории анализират и координират аналитичната дейност за всички митнически цели;

- Митническите лаборатории са снабдени със съответното оборудване за анализ, реактиви и други химикали, които са им необходими за изпълнение на пълния обем на задълженията им;

- Митническите лаборатории са снабдени с необходимата научна, аналитична и техническа литература;

- Митническите лаборатории работят в съответствие с методите, съгласувани в техническите комитети на ЕС и публикувани в съответните регламенти (тези методи могат да включват, например, нормите на ISO), както и с методите за нормиране, разработени от международни и национални институции, а също с описаните в научната литература или разработени от самата лаборатория методи. Използваният аналитичен метод трябва да се упомене в доклада на лабораторията;

Дават се писмени указания за персонала на митниците и лабораториите относно:

- лабораторния анализ;

- безопасното и съобразено с екологичните изисквания унищожаване на мострите;

- връщането на неунищожените мостри на потребителите;

- запазването на дублиращи мостри;

- поддържането на безопасност и хигиена на работната среда.

Сътрудничество:

Митническите лаборатории установяват официално и неформално сътрудничество (напр. чрез меморандуми за разбирателство) с други митнически лаборатории и/или специализирани институции за анализ в и извън страната с цел решаване на конкретни проблеми и обмяна на опит.

Персонал и обучение:

- Персоналът на лабораториите има подходяща квалификация в съответствие със специфичните изисквания на работата;

- Персоналът на лабораториите е запознат с тяхната роля и цели в рамките на митническата дейност като цяло;

- Политиката и системите за обучение се основават на прецизен анализ на текущите и бъдещите потребности от персонал за лабораториите и са в съответствие с принципите на план-програма "Обучение";

- Митническите служители, участващи във вземането на проби, са обучени за правилното им вземане, етикетиране, опаковане и транспортиране, както и за спазване на съответните изисквания за обезпечаване на здравето и безопасността.

2.10. Инфраструктура и оборудване:

Главна цел:

Развитие на инфраструктура и осигуряване на съвременно оборудване, които да обезпечат изпълнението на бизнес - стратегията на митническата администрация като цяло и да съдействат за подобряване на дейността й чрез прилагане на нови технологии и тяхното правилно разпределение.

Стратегически цели:

- Разработване на политика и създаване на системи за поддръжка, които да подпомагат митническата администрация при определя¬не на нейните дългосрочни инвестиционни потребности;

- Разработване на инвестиционен план, осигуряващ ефективното използване на ресурсите;

- Идентифициране и установяване на финансови източници в подкрепа на инвестиционния план;

- Разработване на вътрешни механизми за преглед и адаптиране на инвестиционния план на митническата администрация в съответствие с променящата се среда.

Ключови индикатори:

Политика и финансиране:

- Изработва се и се публикува инвестиционна политика, която определя целите и стандартите по отношение на инфраструктурата и оборудването (включително технически спецификации, стандарти за качество и безопасност и процедури по приемо - предаване и контрол върху качеството) в съответствие с бизнес - стратегията;

- Подготвят се краткосрочни, средносрочни и дългосрочни финансови планове за осъществяване на инвестиционните дейности на митническата администрация, които включват задълбочена мотивировка, необходима за органите, вземащи решения (напр. Парламент, Правителство, Министерство на финансите).

Управление и организация:

- Инвестиционните приоритети и планове са съгласувани в рамките на организацията и одобрени от висшето ръководство;

- Създаден е механизъм за редовно преразглеждане и осъвременяване на инвестиционните планове;

- Използва се формална методология (напр. "анализ разходи - ползи") за оценка на потребностите от доставки;

- Потребностите и разположението на наличната инфраструктура и оборудване са икономически мотивирани с цел пълноценно използване на съществуващите ресурси (човешки, инфраструктура, обучение, оборудване и др.);

- Местоположението на пунктовете за митнически контрол е съобразено с реалните потребности на икономическите оператори, като се отчитат и потоците на международната търговия;

- Регламентирани са правните въпроси, засягащи собствеността върху сградите на митниците, както и правоотношенията със собствениците на сградите, които се ползват под наем от митниците;

- Използва се система за управление на инвентара/активите, която следи за разпределението, ползването и техническото състояние на инфраструктурата и оборудването на митническата администрация;

- Потребностите от инвестиции в инфраструктурата и оборудването систематично се актуализират от специално звено в централното управление в съответствие с инвестиционната политика;

- Създаден е механизъм за редовно преразглеждане и оценка на възможностите за въвеждане на съвременни по-икономични инфраструктурни и инвестиционни технологии;

- Необходимата техническа и справочна документация за използване на инфраструктурата и оборудването е предоставена на разположение на персонала;

- Изготвени и публикувани са инструкции за безопасно и правилно използване на техническите средства и оборудването;

- Въведени са системи за осигуряване и предотвратяване на тяхната повреда, неправилна употреба, кражба, изгубване и т.н.;

- Подготвен е план за преструктуриране в рамките на преходния период, предвиден за промяна на статута на пунктовете за митнически контрол с оглед последващото преместване на външната граница на ЕС в резултат от разширяването;

- За всички митнически служители са осигурени безопасни и подходящи условия на труд.

Сътрудничество:

- Периодично се провеждат задълбочени проучвания относно възможностите за сътрудничество в сферата на инвестициите с други държавни институции, търговски партньори и митнически служби на съседни страни.

Обучение:

- Провежда се специализирано обучение на персонала, отговарящ за доставките, планирането на инвестициите, изготвянето на условията за експлоатация и изискванията на ползвателите, строителните услуги, изработването на технически спецификации, договарянето, управлението на качеството и подготовката на работната документация;

- Осигурява се обучение на персонала, отговарящ за експлоатацията на оборудването;

- Системите за обучение отразяват принципите на план-програма "Обучение".

2.11. Улесняване на търговията и отношения с бизнеса.

Главна цел:

Разработване и прилагане на механизми за улесняване на търговията, които ще намалят разходите за митнически процедури на търговския сектор и ще създадат ефективни и ефикасни митнически процедури.

Стратегически цели:

- Отчитане на легитимните потребности на търговската общност при разработване и въвеждане на ново митническо законодателство, политика и процедури;

- Осигуряване, доколкото е възможно, на съвместимост на организацията и методите на работа на митническата администрация с нуждите на законната търговия;

- Развитие на подходяща политика и механизми, които да засилят връзките между митниците и търговския сектор, както и между митниците и други правителствени институции със съответни отговорности в областта на търговията;

- Развитие на подход, ориентиран към обслужване на законната търговия.

Ключови индикатори:

Законова база:

- Задълженията на търговския сектор са ясно определени в законодателството и административните разпоредби;

- Мненията на представителите на търговския сектор се вземат под внимание при подготовката на ново митническо законодателство и административни разпоредби;

- Въведени са опростени процедури, като митническата администрация насърчава използването им от търговците, когато това е възможно;

- Въведена е практиката на максимално използване на търговска документация и записи (включително компютърни записи) при осъществяване на митническия контрол, включително при последващия контрол.

Организация:

- Установени са, прилагат се и редовно се преразглеждат рисковите профили за всеки пункт, в който се упражнява митнически контрол;

- Селекцията за митническа проверка е базирана на точен анализ на съществуващия риск;

- Контролът на легитимните търговци се осъществява, като се търси баланс между правото на свободно движение в рамките на ЕС и необходимостта от ефективна борба с измамата;

- Митническите процедури се прилагат еднакво във всички митнически учреждения;

- Функциите, отговорностите и равнището на компетентност на митническия персонал са ясно установени и са доведени до знанието на търговските субекти по подходящ начин;

- Местоположението на митническите учреждения и въведеното гъвкаво работно време са съобразени и отговарят на основателните искания на търговската общност;

- На всички равнища на организацията е изяснена важността на улесняването на търговията и добрите работни отношения с бизнеса, които са неразделна част от цялостния бизнес – план, изработен в съответствие с план-програма "Организация и управление";

- Въведени са мерки митническият персонал да бъде редовно информиран за най-новите и значими промени в развитието на националната и международната търговия;

- Прилагат се в практиката дванадесетте члена на Декларацията от Аруба;

Сътрудничество:

- Като значим приоритет се определя подписването на Меморандум за разбирателство между митническата администрация и представителите на търговската общност;

- Създаден е Митнически консултативен комитет, който провежда редовни заседания с участието на представители на национални търговски организации и групи, както и на правителствени органи, имащи отношение към връзките с търговския сектор.

Обслужване:

- Митническият персонал изпълнява задълженията си в съответствие с предварително установеното равнище на компетентност и се обучава по изискваните стандарти;

- Митническото оформяне се извършва с минимално забавяне, като въведената система за наблюдение съдейства за прогресивно намаляване на времето за изчакване;

- Разработването на системи за обработка на митническите декларации създава условия за деклариране по електронен път;

- На търговците редовно се предоставя актуализирана информация, обясняваща по ясен и достъпен начин митническите процедури и изисквания;

- Издаден е наръчник с поясняващи бележки за митническите служители, уточняващ процедурите, които трябва да следват, в допълнение на публичната информация, предоставяна на търговския сектор;

- Консултациите по митническите процедури са достъпни за представителите на търговския сектор както чрез личен контакт, така и по телефона;

- За търговския сектор е осигурено обучение по новите митнически процедури.

2.12. Транзит и движение на стоки:

Главна цел:

Разработване на система за транзит на базата на разпоредбите на Конвенцията за общия транзит, която създава условия за ефективен митнически контрол, улеснява легитимната търговия и движението на легитимните стоки и използва съвременни технологии.

Стратегически цели:

- Разработване, прилагане и периодичен преглед на необходимите правни, оперативни и организационни мерки за обезпечаване на безпроблемното приемане и прилагане на Конвенцията за общия транзит;

- Разработване и прилагане на система на транзит, съвместима с тази на общия транзит, включваща съвременни ЕDI технологии за събиране, обработка и трансфер на данни относно транзита;

- Създаване и поддържане на атмосфера на сътрудничество между митническата администрация и всички останали участници в системата на общия транзит;

- Разработване и обезпечаване на необходимите ресурси за подходящо обучение на митническия персонал и на всички останали участници в системата на общия транзит.

Ключови индикатори:

Политика за управление и методи на работа:

- Висшето ръководство е активно ангажира¬но в разработването на системата на транзит, включваща съвременни ЕDI технологии, съвместими със системите на общия транзит;

- Компетентен ръководител и целева група, имащи достъп и влияние върху висшето ръководство, носят отговорността за приемане на правни, оперативни и организационни мерки, необходими за присъединяването към Конвенцията за общия транзит;

- Националните нормативни разпоредби относно транзита са съвместими с разпоредбите на Конвенцията за общия транзит;

- Националните оперативни мерки по транзита са съвместими с оперативните мерки, използвани в системата на общия транзит;

- Въведена е съвременната система на транзит ЕDI, съвместима със системата на общия транзит, за трансфер на събраните и обработени данни относно транзита;

- Контролът на транзита улеснява легитимната търговия и движението на легитимни стоки чрез използването на анализа на риск, при разследването и техниките на селективност в съответствие с план-програмата за граничен и вътрешен контрол.

Партньорство и сътрудничество:

- Създадена е система за контакти/връзки между митническата администрация и другите участници в системата на транзита с цел подпомагане на развитието и безпроблемното й прилагане;

- Провеждат се редовни срещи между митническата администрация и всички останали участници в системата на транзита за съгласуване на действията по повдигнатите от страните въпроси;

- Митническата администрация предоставя на всички участници в системата на транзита ясна и недвусмислена информация относно транзита в стандартния писмен или електронен вид (например като част от "Наръчник за транзита");

- Подписан е меморандум за разбирателство с главните икономически оператори и обединения, използващи системата на транзита.

Персонал и обучение:

- Установена е обща политика по транзита, която е запознат целият зает в тази област персонал, чието прилагане се следи от ръководството;

- Системите за управлението, кадрите и обучението са съобразени с принципите, заложени в съответните план-програми.

2.13. Компютъризация:

Главна цел:

Развитие на служба "Информационни технологии" (ИТ) и Интегрирана митническа информационна система, която изцяло поддържа бизнес - стратегията на митническата администрация, улеснява търговията и гарантира, че митническата дейност се извършва с най-висока ефективност и рентабилност на инвестираните средства.

Стратегически цели:

Да се разработи, въведе и редовно да се актуализира:

- Стратегия за развитие на информационните технологии на митническата администрация, която да съдейства за постигане на нейните бизнес - цели;

- Интегрирана митническа информационна система, която да отговаря на изискванията на потребителите от митническата администрация, търговския сектор, правителството и ЕС.

Да се гарантира, че:

- Интегрираната информационна система из¬ползва най-новите технологии за постигане на целите на митническата администрация;

- Стойността на източниците на данни за информационните технологии се максимизира чрез поддържане на високо качество и рентабилност на инвестираните средства за услуги и системи;

- Техническите решения (включително компютърен дизайн, операционни системи, приложен софтуер, методи за комуникации и системи за управление на бази - данни) се избират за всеки проект на основата на рентабилността на вложените средства, приспособимостта към задачата и съответствието им на документираните ИТ политики.

Ключови индикатори:

Политика на управление на ИТ:

- Назначаване на висш ръководител, отговорен за функционирането на ИТ в митническата администрация;

- Разработване, публикуване и редовно преразглеждане на ИТ стратегията;

- Разработване, публикуване и редовно преразглеждане на ИТ политиката по отношение на човешките ресурси;

- Службата за ИТ ясно се идентифицира в цялостната организационна структура, определят се и се публикуват нейните функции и отговорности;

- Определят се приоритетите по разработването на системите и свързаните с тях зависимости;

- Предвиждат се условия за финансирането на ИТ проекти и процедури за оценка и ревизиране на асоциираните бюджети;

- Съгласуват се и се документират методологиите за управление на проектите;

- Определя се и се публикува политиката на доставки на ИТ;

- Определя се и се документира политиката по сигурността и по отношение на мерките при непредвидени случаи и отказ на системите, както и за тяхното възстановяване;

- Идентифицират се и се документират изискванията за обучение на потребителите и техническите ИТ експерти;

- Документират се и се прилагат процедури за наблюдение на функционирането на съществуващите системи.

Техническа политика на ИТ:

- Документират се и се прилагат методологии и процедури за дизайн на стандартна система през целия цикъл на развитие на системите;

- Разработват се, публикуват се и се прилагат стандарти за документиране;

- Определя се и се публикува политика за ИТ телекомуникации с подходяща ИТ инфраструктура за нейното поддържане;

- Документира се и се прилага методика за гарантиране на качеството за всички нови приложения;

- Въведени са подходящи ИТ системи с възможности за приемане на съобщения от Електронния информационен обмен (ЕИО) и за електронен обмен на данни с търговския сектор;

- Въведени са подходящи ИТ системи с възможности за осъществяване на взаимодействие със системите на ЕС (TARIC, NCTS, EU Import Quota and CIS/SCENT и др.);

- Въведени са подходящи ИТ системи с възможности за използване на EU CCN и CSN стандарти и системи за трансмисия.

Политика на приложението на ИТ:

- Въведена е компютъризирана система за обработка на митнически декларации;

- Въведена е компютъризирана система за събиране на приходи и за счетоводство;

- Въведена е компютъризирана система за контрол на транзита, която се интегрира със системата за обработка на митническите декларации;

- Въведена е компютъризирана система за селективност;

- Въведена е компютъризирана система(и) за информация и разследване, съвместима със стандартите, разработени в рамките на проекта за митническа информация и разследване по програмата ФАР за улесняване на транзита на митниците (TFCMP);

- Данни за външната търговия за статистически цели за съгласуване на графиците;

- Използват се компютърни програми за анализ на данните, събрани в резултат от митническия контрол;

- Въведена е политиката на ЕС по отношение на свободата на информацията, защитата на данните, здравето и безопасността;

- Във всички приложими ИТ системи се използват възприети от ЕК международни кодове и класификатори: International Trade Data Element Codes, HS Tariff, UN EDI-FACT message standards and data element codes;

- Приложения и свързания с тях хардуер се тестват и сертифицират на база 2000 г.;

- Гарантирана е възможност за преминаване към нова валутна система (национална валута/евро);

- Разработена и тествана е компютъризирана система INTERSTART (само за страните - кандидатки за присъединяване).

Оперативна политика на ИТ:

- Прави се проучване за възприемане от потребителите, когато се въвеждат нови системи;

- Изработват се и се одобряват от потребителите "Наръчници за потребителя", когато се въвеждат нови системи;

- Точно се идентифицира и документира собствеността и отговорността за новите системи;

- Подходящите системи дават възможност за одит на национално ниво и при необходимост от ЕК;

- Въведени са и се документират процедури за техническа експлоатация на системите и поддръжка от централния и местния офиси на ИТ системите и свързаните с тях асоциирани компоненти;

- Въведена е система за обратна връзка (напр. чрез помощни бюра, "горещи линии, група от потребители на митницата и търговския сектор и т.н.).

Глава трета. Административен и организационен капаците на митническата администрация.

Както е известно изискванията на държавните органи към публичната администрация са:

а) законност - осигуряване спазване на законите и от администрацията, и от гражданите;

б) Прозрачност - осигуряване на достъп до официална информация на всички физически и юридически лица за решенията и действията на администрацията и по инициатива на гражданите, и чрез информиране на гражданите от органите на властта и държавната администрация;

в) подотчетност - нито една дейност в публичната администрация не може да бъде извън контрола на гражданите и обществото.

Администрацията изпълнява следните функции:

а) подпомага и осигурява съответния орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия;

б) осигурява технически дейността на съответния орган на държавната власт;

в) извършва дейности по административното обслужване на гражданите и юридическите лица.

Администрацията се дели на обща и специализирана, в зависимост от разпределението на дейностите, които извършва при подпомагане на съответния орган на държавната власт.

Специализираната администрация включва звената, които подпомагат и осигуряват осъществяването на правомощията на съответния орган на държавна власт. Наименованията и броя на тези звена се определят с устройствения правилник на съответната администрация.

Общата администрация осигурява технически дейността на съответния орган на държавна власт, на неговата специализирана администрация и дейности по административното обслужване на гражданите и юридическите лица.

Изпълнителната агенция е администрация за осъществяване на административно обслужване и свързаните с това дейности към определен министър. Тя се създава с постановление на Министерския съвет и е юридическо лице, чиято издръжка се формира от бюджетни средства и приходи от собствена дейност. Ръководи се и се представлява от изпълнителен директор, който се назначава от министъра, към който е създадена, съгласувано с министър-председателя за срок пет години без ограничения за броя на мандатите, за които едно лице може да заема тази длъжност.

3.1. Нормативна уредба.

На 19.07.2000 г. от Тридесет и осмото Народно събрание бе приет Закон за изменение и допълнение на Закона за митниците, който бе обнародван в Държавен вестник.

С направените промени Законът за митниците се привежда в съответствие с промените в българското законодателство и се хармонизира още по-пълно с правото на ЕС.

Законът за митниците е съобразен и с измененията на Данъчния процесуален кодекс, създаването на Агенцията за държавни вземания и измененията в реда за принудително събиране на установените от митническите органи публични държавни вземания, които не са платени доброволно. Унифицирано е и производството по обжалване на постановленията за принудително събиране, както в частта им, с която се определят данъчните задължения по вноса, така и в частта им относно митническите задължения. Създадени са условия за повишена събираемост на публичните държавни вземания.

Отразени са измененията и допълненията на НК и НПК с цел точното определяне на правомощията на митническите органи в административно-наказателното производство и разширяване кръга на отговорните лица. Обособени са състави на митнически нарушения с оглед на деянието, неговите фактически предпоставки и последици.

Постигнато е още по-пълно хармонизиране с Митническия кодекс на ЕС.

С провежданата административна реформа ще бъде извършена промяна в митническата администрация и ще се създадат функционални, високоефективни структури, съответстващи на консолидирането на икономиката и променящото се общество.

Законът за митниците (ЗМ) урежда устройството и организацията на митническата администрация и извършваната от нейните органи дейност. Дейността на митническите органи включва осъществяваните от тях на митническата територия на страната митнически надзор и контрол върху внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки за, от и през Република България, събирането на митнически сборове, прилагането на административно-наказателни разпоредби и разследвания на престъпления в случаите, при условията и по реда, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс.

Митническият надзор е съвкупност от действията на митническите органи, предприемани с цел осигуряване спазването на митническото законодателство и на други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор.

Митническият контрол се състои в извършването от митническите органи на специфични действия като проверки на стоки, на транспортни, търговски, счетоводни и други документи на физически и юридически лица, на превозни средства, на багажи и други стоки, пренасяни през държавната граница, и други подобни действия за осигуряване спазването на митническото законодателство и спазването на други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор, както и събирането на митни сборове.

На митнически контрол и надзор подлежат лицата и превозните средства, както и стоките, които се пренасят или превозват от тях, преминават държавната граница през граничните контролно-пропускателни пунктове. Редът, по който се извършват митническият надзор и контрол, се определя в Правилника за приложение на Закона за митниците (ППЗМ). Всички лица, които са свързани с операциите по внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки, са длъжни за целите на митническия надзор и контрол да предоставят на митническите органи по тяхно искане и в определен от тях срок цялата информация и документация по конкретните операции, независимо от използвания носител.

Всички лица, включително държавните органи в рамките на своята компетентност, оказват съдействие на митническите органи при извършване на тяхната дейност. Никой няма право да се разпорежда със стоки под митнически надзор без знанието и разрешението на митническите органи.

Според Закона за митниците (ЗМ) митническата администрация е централизирана административна структура, организирана в Агенция "Митници" към министъра на финансите, която е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

Агенция "Митници" е структурирана в Централно митническо управление и регионални митнически дирекции. Общата и специализираната администрация в Централното митническо управление са организирани в дирекции. Всяка регионалната митническа дирекция е структурирана в регионално митническо управление и митници. Общата и специализираната администрация в регионалното митническо управление са организирани в отдели.

Митницата е структурирана в териториално митническо управление и митнически бюра и/или митнически пунктове. Общата и специализираната администрация в митницата са организирани в отдели.

Централното митническо управление организира, ръководи, контролира и отчита дейността на митническата администрация и извършва митническа дейност.

Регионалното митническо управление организира, ръководи, контролира и отчита дейността на включените в структурата на регионалната митническа дирекция митници, извършва митническа дейност и осигурява информационното обслужване на митниците и на Централното митническо управление.

Териториалното митническо управление организира, ръководи, контролира и отчита дейността на включените в структурата на митницата митнически бюра и/или митнически пунктове и заедно с тях е основен изпълнител на митническия надзор и контрол.

Общото ръководство и контрол върху дейността на митническата администрация се осъществява от министъра на финансите или от определен от него заместник-министър.

Регионални митнически дирекции, митници, митнически бюра и митнически пунктове се създават, преобразуват и закриват от министъра на финансите по предложение на директора на Агенция "Митници". Директорът на Агенция "Митници" определя структурата и числеността на персонала им в рамките на общата численост на персонала на агенцията. Тези звена са в състава на така наречената деконцентрирана администрация.

Агенция "Митници" се ръководи и се представлява от директор, който се назначава и се освобождава от министъра на финансите съгласувано с министьр - председателя. При осъществяване на своите функции той се подпомага от заместник-директори, чиито брой се определя в устройствения правилник на агенцията. Те се назначават и се освобождават от министъра на финансите по предложение на директора на агенцията. В структурата на Агенция "Митници" се включва инспекторат на пряко подчинение на директора на агенцията, който осъществява контрол върху дейността на митническата администрация.

Митническите органи събират такси за допълнително предоставени услуги, чиито размерът се определя от Министерския съвет. Агенция "Митници" събира приходи от сключени договори с юридически и физически лица за разрешени от министъра на финансите дейности в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и на други места, чието изпълнение изисква допълнителен митнически контрол.

Агенция "Митници" е администратор на:

1) Приходите от таксите за допълнително предоставени услуги;

2) Приходите от сключени договори с юридически и физически лица;

3) Деветдесет на сто от приходите постъпили от реализацията на изоставени и отнети в полза на държавата стоки, след приспадане на разходите по издирването, превозването и съхраняването им, както и разходите по оценяването и извършването на продажбите им;

4) Приходите от експлоатация на недвижимо имущество -частна държавна собственост, и от предоставяне на данни;

5) Двадесет на сто от събраните глоби за митнически и валутни нарушения;

6) Приходите от специализираните печатните издания, които тя издава;

7) Приходите от ползване на почивната база;

8) Приходите от отнетите в полза на държавата:

- недекларираната чуждестранна валута и левове в наличност

- изнасяната чуждестранна валута и левове в наличност, без да е налице предвиденото в закона разрешение от Българската народна банка

- недекларираните благородни метали и скъпоценни камъни

9) Приходите от платени граждански такси и разноски от осъденото лице, когато делото е решено в полза на агенцията.

Функции и задачи на митническата администрация:

1) Участва в разработването и реализира митническата политика на държавата;

2) Участва в разработването и изпълнението на международните договори, които се отнасят до митническата дейност;

3) Осъществява международните митнически връзки;

4) Събира, обработва, анализира, съхранява и предоставя информация относно митническата дейност и разработва митническа статистика. Условията и редът за тези дейности се определят в наредба, издадена от министъра на финансите;

5) Осигурява квалификацията и преквалификацията на митническите служители.

Митническите органи:

1) Осъществяват митнически надзор и контрол върху стоките, превозните средства и лицата в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и на цялата митническа територия на страната;

2) Изчисляват, събират или изискват обезпечаването на митни сборове, определени при внос, износ или транзит на стоки;

3) Прилагат, в рамките на своята компетентност, тарифните мерки и мерките на търговската политика на Република България;

4) Защитават икономическите интереси на страната в рамките на своята компетентност;

5) Организират и осъществяват дейността за предотвратяване и разкриване на митническите и валутните нарушения и престъпления в съответствие с Наказателнопроцесуалния кодекс;

6) Организират и осъществяват дейността за предотвратяване и разкриване на незаконния трафик на наркотични вещества и прекурсори;

7) Осъществяват валутен контрол в рамките на предоставената им със закон компетентност;

8) Издават решения за прилагането на митническите разпоредби;

9) Организират и осъществяват дейността по разследване на престъпления в случаите, при условията и по реда, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс;

10) Осъществяват дейност по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания;

11) Участват при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи при условията и по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи.

Условията и редът за взаимодействие между митническите органи и органите на Министерството на вътрешните работи за предотвратяване и разкриване на митнически и валутни нарушения се уреждат със съвместна инструкция на министъра на финансите и министъра на вътрешните работи.

Митническата администрация изпълнява и други дейности, възложени със закон.

3.2. Правомощия на митническите органи.

При изпълнение на служебните си задължения митническите органи имат право:

1) Да извършват проверки, свързани с митническия надзор и контрол на стоки, превозни средства и лица в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и на цялата митническа територия на страната;

2) Да предприемат необходимите мерки, допустими от закона, за осъществяване на митническия контрол;

3) Да изискват представянето или предаването на стоки,

4) Документи, сведения и други носители на информация, свързани с

5) Митническия надзор и контрол;

6) Да изискват представяне на документ за самоличност;

7) Да изискват писмени или устни обяснения;

8) Да извършват последващ митнически контрол на стоки и документи, свързани с вноса, износа и транзита;

9) Да събират суми: за митни сборове за внесени и изнесени стоки; за неизпълнени задължения и поръчителства; за заплащане равностойността на отнети в полза на държавата стоки, когато липсват или са отчуждени, и за всякакви други митнически задължения и за други държавни вземания, които се събират от митническите органи;

10) Да налагат по установения от закона ред запори и възбрани за обезпечаване на дължими митни сборове и други държавни вземания, събирани от тях;

11) Да извършват личен преглед на лица, преминаващи държавната граница;

12) Да извършват претърсвания и изземвания на контрабандни стоки и свързаната с тях документация в офиси, служебни и други помещения, както и личен обиск на намиращите се в тях лица, при спазване разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс;

13) Да осъществяват контролирани доставки съвместно с компетентните органи на Министерството на вътрешните работи и с разрешение на съответната прокуратура.

Митническите служители имат право да носят оръжие и да го използват при неизбежна отбрана и при крайна необходимост.

При изпълнение на служебните си задължения митническите служители са длъжни:

1) Да спазват организацията на работа в митническото учреждение;

2) Да опазват имуществото, правата и свободите на лицата;

3) Да представят митнически знак и служебна карта;

4) Да носят униформено облекло, когато това е предвидено за съответните длъжности в Устройствения правилник на Агенция "Митници";

5) Да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения, определени от този закон като служебна тайна, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон, или на друг митнически орган във връзка с осъществяване на правомощията му по този закон. Условията и редът за предоставяне на сведения за обстоятелства и факти, съставляващи служебна тайна, на друг митнически орган се определят от директора на Агенция "Митници".

Митнически служител може да бъде дееспособен български гражданин, който не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, не е лишен по съдебен ред от право да заема съответната длъжност и отговаря на изискванията за работа в митническата администрация. Митническите служители не могат:

- да са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници или да участват лично или чрез подставени лица в органите за управление на търговски дружества, кооперации и други организации със стопанска дейност;

- да сключват допълнителни трудови договори, освен като сътрудници в научни институти и преподаватели в учебни заведения.

За неизпълнение на задълженията митническите служители носят дисциплинарна отговорност.

Капацитет за прилагане на европейското законодателство.

Подготовката за поемане на задълженията, които ще следват от членството на Република България в ЕС, е основният приоритет на Българската митническа администрация (БМА). Нейното ръководство ясно съзнава, че Българската митническа администрация (БМА) трябва да бъде в състояние от първия ден на членството да осъществява контрол по новите външни граници на Съюза със същата ефективност, както и останалите членове.

Неотдавна бе направен подробен анализ на административния и оперативен капацитет на Българската митническа администрация (БМА), чийто основни констатации са:

В Българската митническа администрация (БМА) се прилагат съвременни средства и методи на контрол, в частност при борбата с контрабандата и всички видове незаконен трафик. Напредва изграждането на интегрираната митническа информационна система, която в момента обхваща над 60% от документооборота на администрацията, а към края на 2000 г. този показател се планира да нарасне до 90%. Разширява се системата от митнически лаборатории.

Утвърдена е от Българската митническа администрация (БМА) и се прилага "Стратегия за квалификация и преквалификация на митническите служители". Със съдействието на ЕК и Евромитници бе подготвен краткосрочен и дългосрочен стратегически учебен план и обучени преподаватели. Открити са нови центрове за подготовка на кадри за митническата администрация в Пловдив и Русе.

Българската митническа администрация (БМА) поддържа добро взаимодействие с другите правоприлагащи ведомства, осъществява международно сътрудничество с митническите администрации на други страни и със специализирани организации в рамките на ООН. Активно се усвоява значителна по обем и разнообразие техническа помощ от ЕК, както и по двустранна линия.

Специализирано структурно звено за извършване на вътрешен контрол в Българската митническа администрация (БМА) е управлението "Инспекторат". Неговата дейност включва извършването на всички видове проверки в митническите учреждения (комплексни, тематични, целеви), проверки по сигнали и жалби от граждани и фирми. За последните две години служителите от Управление "Инспекторат" са извършили над 70 проверки в митнически учреждения, отделно от това са разгледани десетки жалби от граждани и фирми, като им е отговорено в законно установения срок. За същия период са наложени дисциплинарни наказания (включително "уволнение") на над 80 митнически служители.

Направеният анализ показва, че към настоящия момент като цяло добре развити са дейностите по организация и управление, обучение, събиране на бюджетни приходи, граничен контрол и контрол във вътрешността на страната, разследване и законоприложение, на митническите лаборатории, по улесняването на търговията и връзките с бизнеса, транзита и движението на стоките.

Усилията за напред ще бъдат насочени към:

- Разработване на концепция за управление на човешките ресурси.

- Инфраструктурата и оборудването - от особено значение тук ще бъде изготвянето на план за реорганизация на тези гранични митнически учреждения, които ще се намират на външните граници на ЕС след приемането на Република България.

- Компютъризацията - поради ключовото си значение тази област ще продължи да бъде обект на специално внимание от страна на Българската митническа администрация (БМА) и в средносрочен план.

3.3. Мисия и цели на митническата администрация в процеса на присъединяване.

Мисия на Българската митническа администрация (БМА)

- Да защитава обществото като прилага ограниченията и забраните по вноса, износа и транзита;

- Да подпомага развитието на икономиката като поддържа оптимален баланс между улесняването на търговията и ефективното прилагане на нормативните разпоредби;

- Да води борба срещу митническите и валутни нарушения и престъпления, контрабандата и наркотрафика;

- Да събира митните сборове и други държавни вземания (ДДС, акциз и др.) възложени й със закон;

- Да събира и анализира статистически данни по международната търговия;

- Да предлага инициативи и мерки на правителството в рамките на своята компетентност като осъществява всичко това по най-рационален и ефективен начин.

Цели на Българската митническа администрация (БМА):

Главна цел: Интегриране на Българската митническа администрация (БМА) към Европейското митническо пространство.

Основни цели:

I. По-нататъшно развитие на нормативна база, хармонизирана с тази на ЕС.

Българската митническа администрация (БМА) следва да разполага със същите правомощия, с които разполагат митническите администрации на страните - членки и в дейността си да се ръководи от нормативна уредба, напълно хармонизирана с тази на ЕС.

II. Ефективно прилагане на митническото законодателство

Българската митническа администрация (БМА) следва да се стреми към високо качество на митническия контрол.

III. Развитие и укрепване на административния капацитет

Способността на Българската митническа администрация (БМА) да осъществява митнически контрол, равностоен по своята ефективност на този по външните граници на ЕС, както и във вътрешността на страната, ще бъде сред възловите изисквания за приемане на страната ни за редовен член на ЕС.

IV. Развитие на взаимодействието с други организации, фермите и обществеността в страната.

Българската митническа администрация (БМА) може рационално да изпълни своите задачи само във взаимодействие с другите звена на администрацията, с обществеността, с фирмите и с представители на техни сдружения.

V. Активизиране взаимодействието с организации от чужбина

Взаимодействието с партньорите ни от чужбина следва да се разглежда не само в оперативен план, а и като част от практическата подготовка на Българската митническа администрация (БМА) за поемане задълженията на членството в ЕС.

Спомагателни цели: