Системата на митническия контрол и митническия режим е инструмент за въздействие върху икономиката. Значимостта на митническия контрол се засилва в последните години. България се включи в Световната търговска организация и ЦЕФТА (централно европейско споразумение за свободна търговия). Предстои асоцииране в структурите на Европейския съюз. От това следва да се синхронизира нашето митническо законодателство с това на общността.

Основната задача на настоящата дипломна работа е описание на проблематиката на контрол на вносно-износната дейност и митническата политика на Република България.

Тематично е структурирана в две глави: “Митнически контрол” и “Митнически режими и конвенции”. Глава първа съдържа тематични раздели, касаещи същността и особеностите на митническия контрол, различните мита и определяне на митническата облагаема стойност.

В раздел “Митнически контрол - същност и задачи” са анализира структурата и функциите на митническата организация на страната. В организационно отношение контрол се осъществява от Главно управление “Митници”. На пряко подчинение са пет районни митнически управления.

Дейността на митническите органи включва осъществяваните от тях митнически надзор и контрол върху внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки за, от и през Република България, събирането на митни сборове и прилагането на административно-наказателни разпоредби, като: митнически контрол е извършването от митническите органи на специфични действия като проверки на стоки, на транспортни, търговски, счетоводни и други документи на физически и юридически лица, на превозни средства, на багажи и други стоки, пренасяни през държавната граница, и други подобни действия, за осигуряване спазването на митническото законодателство и спазването на други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор, както и събирането на митни сборове.

При преминаване на държавната граница през граничните контролно - пропускателни пунктове лицата и превозните средства, както и стоките, които се пренасят от тях, принадлежат на митнически надзор и контрол.

В тази глава се описват и анализират и другите основни компоненти на митническата политика - мита и митническа тарифа. Митата са основен регулатор на вноса и износа в страната. От техния размер се определят цените на голям брой вносни стоки и суровини.

Митническата тарифа е основа за тарифирането. Тя е съвкупност от използуваните мита и условия спрямо определени позиции. В нея се отразява и отношението към страните - партньорски. Спрямо страните от Европейския Съюз и ЦЕФТА се прилага преференциален режим на обмитяване.

Глава Втора разглежда основните митнически режими и техните особености. Те подлежат на актуализиране и регулиране от Министерския съвет. Правният режим определя за стоките регистрационен и разрешителен режим. В същата глава са анализирани основни конвенции за превоз на стоки - АТА и ТИР Карнети. АТА е митническа конвенция за временно допускане на стоки. Тя е насочена към опростяване и унификация на митническите процедури за временен внос и износ и транзитиране на стоки. ТИР - карнетите са разгледани обстойно в точка “Митнически конвенции.”

Глава първа. Митнически контрол

1.1. Митническа политика.

Митническата политика е съвкупността от действия, които държавата прилага, за регулиране на външнотърговската стратегия.

Елементите на митническата политика са:

- съществуващите мита, данъци и такси;

- създадената организация за осъществяване на митническа политика;

- управлението на митническата политика, което включва: планирането, анализа, отчетността и контрола.

Планирането се осъществява на базата на възприетата външнотърговска стратегия, като то се извършва от Министерството на търговията и туризма и Министерството на финансите под въздействието на вътрешни и външни фактори.

Външните фактори са подписаните от България споразумения за намаляване и премахване на митата с международни организации СТО, МВФ, предстоящото присъединяване към митническия съюз на Европа; войната в бивша Югославия; отношението на чуждестранните инвеститори и рейтингът на страната ни и т.н.

Сред вътрешните фактори, оказващи влияние са: намаляването обема на вноса; преструктуриране на стопанството ни, формиране на нова износна и вносна структура, съответстваща на изискванията на европейската и на световните пазари; промяна ставките на митата за отделните стоки и цели групи.

През 2000 и следващите години основната цел на митническите отношения е приемането на обща митническа политика с ЕС до степен на еднаквост. Това означава обща тарифа, общи преференции, общи споразумения и т.н. Всички тези действия ще доведат и до спазването на втория приоритет от нашата митническа политика - либерализиране на търговията и намаляване на митата и митническите формалности. Отчетността има важно значение и своя специфика, защото на тази база се взема решение за планирането, формира се данъчната и счетоводната политика на държавата и предприятията. За да се изпълнят тези цели отчетността трябва да функционира в състояние на прозрачност, яснота чрез изграждане на информационни системи, предназначени за всички потребители.

Анализът, който се извършва има за цел да установи действителното състояние, мотивите, причините, проявите на отделните явления и процеси, протичащи при външнотърговския стокообмен.

Контролът заема най-голямата част от митническата политика и е третият приоритет на нашата митническа политика. Митническият контрол е отношение между държавата и данъкоплатците, с което се цели спазването и коригирането на митническата политика. Конкретните цели на митническия контрол на настоящия етап са свързани с повишаване на събираемостта на митата вследствие на подобряване на организацията и условията на работа в митническата администрация. През 1999 г. митническата администрация е осигурявала месечно около 40% от данъчните приходи на държавата. Наличието на митническа политика е предпоставка за ефективен митнически контрол.

1.2. Митнически контрол - организация и задачи.

1.2.1. Организационно устройство.

Организацията на митническия контрол се реализира от митническата администрация. Тя се ръководи от Главно управление на митниците в Република България. Митниците са структурно звено към Министерството на финансите.

Митническата администрация е централизирана система, която се ръководи от Главно управление на митниците (ГУМ), което е структурирано звено на Министерството на финансите. На пряко подчинение към ГУМ са пет районни митнически управления (РМУ), които са в София, Пловдив, Бургас, Варна и Русе. Към всяко РМУ има няколко митници, а към тях - митнически бюра и митнически пунктове.

Главно управление на митниците организира, ръководи, контролира и отчита дейността на митническите учреждения и извършва митническа дейност.

Районните митнически управления организират, ръководят, контролират и отчитат дейността на включените в тяхната структура митници, митнически бюра и пунктове, извършват митническа дейности и осигуряват информационното обслужване на митниците на Главното управление на митниците.

Митниците организират, ръководят, контролират и отчитат дейността на включените в тяхната структура митнически бюра и митнически пунктове и заедно с тях са основни и изпълнители на митническия надзор и контрол.

Функциите и задачите на митническата администрация се изразява предимно в:

- участие в разработването и реализирането на митническа политика на България;

- участие в разработването и изпълнението на международните договори, които се отнасят до митническата дейност;

- осъществяване на международни митнически връзки;

- събиране, обработка, анализ, съхраняване и предоставяне на информация на заинтересованите институции, относно митническата дейност на България;

- осигуряване квалификацията и преквалификацията на митническите служители.

От друга страна, митническите органи:

- осъществяват митнически надзор и контрол върху стоките, превозните средства и лицата в зоните на граничните контролно - пропускателни пунктове и на цялата митническа територия на страната;

- изчисляват, събират или изискват обезпечаването на митни сборове, определени при внос, износ или транзит на стоки;

- прилагат тарифните мерки и мерките на търговската политика на Република България;

- защитават икономическите интереси на страната в рамките на своята компетентност;

- организират и осъществяват дейността за предотвратяване и разкриване на митническите и валутните нарушения, а съвместно с компетентните органи - и на престъпленията против митническия режим;

- организират и осъществяват дейността за предотвратяване и разкриване на незаконния трафик на наркотични вещества и прекурсори;

- осъществяват валутния контрол, издават решения за прилагането на митническите разпоредби, извършват и други дейности, възложени им със закон.

При изпълнение на своите служебни задължения митническите органи имат право:

- да извършват проверки, свързани с митническия надзор и контрол на стоки, превозни средства и лица на митническа територия на страната;

- да предприемат необходимите мерки, допустими от закона, за осъществяване на митническия контрол;

- да изискват представянето или предаването на стоки, документи, сведения и други носители на информация, свързани с митническия надзор и контрол;

- да изискват представяне на документ за самоличност;

- да изискват писмени или устни обяснения;

- да извършват последващ митнически контрол на стоки и документи, свързани с вноса, износа и транзита;

- да събират суми: за митни сборове за внесени стоки; за неизпълнени задължения; за заплащане равностойността на отнети в полза на държавата стоки, когато липсват или са отчуждени, и за други държавни вземания, които се събират от митническите органи;

- да налагат по установения от закона ред запори и възбрани за обезпечаване на дължими митни сборове и други държавни вземания, събирани от тях;

- да извършват личен преглед на лица, преминаващи държавната граница;

- да извършват претърсвания и изземвания на контрабандни стоки и свързаната с тях документация в офиси, служебни и други помещения, както и личен обиск на намиращите с в тях лица съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи и т.н.

Лицата и превозните средства, както и стоките се пренасят или превозват от тях, преминават държавната граница през граничните контролно - пропускателни пунктове. Всички те подлежат на митнически надзор и контрол. В тази връзка тези лица са длъжни да предоставят на митническите органи цялата информация и документация по конкретните операции независимо от използвания носител.

Всяко лице може да бъде представлявано пред митническите органи, включително и от митнически агент.

Представителството. Представителството може да бъде:

- пряко - когато представителят действа от името и за сметка на друго лице на базата на нотариално заверено пълномощно, в което задължително следва да бъдат посочени обемът на представителната власт и митническото учреждение, пред което важи пълномощното;

- косвено - когато представителят действа от свое име и за сметка на друго лице на базата на нотариално заверено пълномощно, в което задължително следва да бъде посочен обемът на представителната власт и митническото учреждение, пред което важи пълномощното.

Представителят е длъжен да се легитимира пред митническите органи с пълномощно и с документите, от които произтичат неговите представителни права. От своя страна митническите учреждения следят за представителната власт служебно и могат по всяко време да поискат удостоверяване на представителната власт от представителя.

Митнически агент. Лицата, които желаят да осъществяват пряко или косвено представителство пред митническите органи като митнически агенти, трябва да получат разрешение от министъра на финансите. Разрешението за митнически агент се издава от министъра на финансите на физически лица, търговски дружества и еднолични търговци по предложение на началника на Главното управление на митниците, съпроводено със становище на комисия, определена със заповед на министъра на финансите. В разрешението на министъра на финансите се определят едно или няколко митнически учреждения - митници, митнически бюра и митнически пунктове, за които е валидно разрешението и в които митническият агент може да осъществява своята дейност. Разрешенията могат да бъдат временни - за срок до една година, или безсрочни.

Всяко лице, което желае да осъществява дейност като митнически агент, трябва да подаде искане до началника на Главното управление на митниците, като приложи към него съответните документи, описани в Правилника за прилагане на Закона за митниците и документ за платена такса - 200 лв.

Митническият агент изготвя митническата декларация, представя стоките и всички необходими документи за проверка от страна на митническите органи, като при необходимост обезпечава митните сборове съгласно действащите разпоредби.

Министърът на финансите, според определени обстоятелства, има право да отменя издадено разрешение за митнически агент, изцяло или частично.

В Главното управление на митниците се води специален регистър на митнически агенти, който е публичен.

Във връзка с прилагането на митническите разпоредби лицата могат да поискат от митническите органи издаване на съответно решение. За целта лицето, което иска решение по определен митнически казус, е длъжно да предостави цялата информация и документация, необходима за издаване на разрешението. Решенията са писмени, индивидуални, административни актове и се издават в най-кратък срок, но не по-късно от 30 дни от започване на производството по издаване на решението. Решение на митническите органи, с което се отхвърля искането на лицето или е неблагоприятно за него, е мотивирано.

Ако решение, взето в полза на съответното лице, се основава на невярна или непълна информация, то се обезсилва, когато:

- молителят е знаел или е трябвало да знае, че информацията е невярна или непълна;

- такова решение не би могло да се вземе въз основа на вярна или пълна информация.

Решение, взето в полза на заинтересуваното лице, се отменя или изменя, когато едно или повече от условията му не са изпълнени или вече не се изпълняват. Решение в полза на заинтересуваното лице може да бъде отменено и когато това лице не изпълни задължение, възложено му с решението.

Освен решения митническите органи предоставят на заинтересуваните лица информация относно прилагането на митническото законодателство. Писменото искане за предоставяне на информация се подава в Главно управление на митниците и се придружава с всички документи, които удостоверяват действително предстоящите вносни или износни операции. Информацията се предоставя безплатно. Ако обаче изготвянето на информацията е свързано с извършване на анализ, на специализирана експертиза на стоките, с връщане на стоките на молителя и други, то направените в тези случаи разходи се заплащат от лицата.

Митническите органи издават с решение:

- обвързваща тарифна информация;

- обвързваща информация за произхода на стоките.

Искането за обвързваща тарифна информация трябва да се отнася само за една конкретна стока, съответно - искането за обвързваща информация за произход на стоката - за една конкретна стока и конкретните обстоятелства за придобиване на нейния произход.

Следва да се има предвид, че информацията обвързва митническите органи и нейния титуляр само по отношение на тарифното класиране или на определяне произхода на конкретната стока, когато съответните митнически формалности за стоката се извършват след датата, на която информацията е била издадена. Титулярят на обвързващата информация може да я използва за конкретни стоки само когато е в състояние да докаже пред митническите органи, че въпросните стоки отговарят във всяко отношение на описаните в представената информация, т.е. титулярят удостоверява пред митническите органи пълното съответствие:

- между декларираните стоки и стоките, описани в информацията, за целите на тарифирането;

- между декларираната стока и обстоятелствата, които определят придобиването на произхода на стоката, и обстоятелствата, описани в информацията, за целите на произхода.

Класирането или определянето на произхода на стоките в обвързващата информация се прилага само:

- за определяне на вносни митни сборове;

- за признаване на документи за внос или за износ, когато са издадени на основание на информацията и се изискват при приемане на митническа декларация.

Титулярят на обвързващата информация, която престава да бъде валидна, може да продължи използването й в срок не по-дълъг от 6 месеца от влизане в сила на съответните актове, при условие, че това не противоречи с мерките на търговската политика и за въпросните стоки и че той е сключил подлежащи на изпълнение договори за покупко-продажба на стоките на база на обвързващата информация, когато тя е била валидна.

Законодателно устройство на митническия контрол

От 1999 година започва да действа новият Закон за митниците.

В структурно отношение той има 240 члена, разпределени в девет части с тридесет и две глави, допълнителни, преходни и заключителни разпоредби.

В част първа на закона са дадени “Основните разпоредби”, които обхващат “Общите положения”, “Митническа администрация” и “Права и задължения на лицата.”

В “Общите положения” са дефинирани понятията митнически контрол и се въвежда понятието митнически надзор. Посочена е характера на дейността, както и задълженията всички лица да оказват съдействие на митническите органи.

В частта на митническата администрация са разгледани устройството и организацията, функциите, задачите и правомощията на митническите органи. Тази глава ще бъде разработена като самостоятелен правилник за организацията на вътрешния ред.

За пръв път са регламентирани правата и задълженията на лицата. Самостоятелни раздели представляват “Представителството”, “Решенията на митническите органи” и “Информацията”, която се разменя между лицата.

В част втора са дадени “Елементите за определяне на митните сборове и за прилагане на други мерки по вноса и износа.” Регламентирани са за първи път в закон елементите на митническата тарифа, произхода на стоки и митническата стойност.

Съгласно Закона за нормативните актове с “Кодекс се регламентират обществените отношения предмет на цял клон на правната система”. Такива у нас са Наказателен кодекс, Кодекс на труда, Семеен кодекс и др. Органът имаш право на законодателна инициатива приема, че митата, митническия контрол не са самостоятелен клон на правната система, поради което законодателя е издал закон.

Освен посоченото съображение трябва да се има предвид, че всяка промяна трябва да бъде гласувана от Народното събрание. С това всяко негово изменение е значително по-трудно и бавно.

С изборът си на Закон за митниците е постигната по-голяма гъвкавост и приемственост необходими при новите условия. Самият закон препраща към множество други подзаконови нормативни актове, които означава, че отсъстват правни норми и се дава възможност не по законодателен път да бъдат променяни и изменяни.

В част трета се регламентира “Въвеждането на стоки на митническата територия на република България до получаване на митническо направление”. Въвеждането на стоки е ново понятие, което предхожда процеса на деклариране на стоки и се съпътства от представяне и манифестиране.

В част четвърта се регламентират митническите направления.

В част пета са дадени митническите облекчения, а в част шеста митническите задължения.

В част седма и осма са дадени административно-наказателните разпоредби и обжалване на решенията.

В част девета е посочено разпореждането на стоки отнети или изоставени в полза на държавата и разпределение на постъпилите суми.

Законът завършва с допълнителни, преходни и заключителни разпоредби.

Новият Закон за митниците е направен по подобие на Европейския митнически кодекс. С изключение на първата глава “Общи положения” и предпоследната свързана с “Административно наказателните разпоредби” той е наподобяващ на цитирания кодекс.

Други документи за реализация на митническия контрол са различни подзаконови нормативни актове.

Първият подзаконов акт е “Правилник за приложението на закона за митниците”, а вторият основен поднормативен акт е “Правилник за вътрешния ред на митническите учреждения”.

Правилникът за прилагане на закона за митниците (ППЗМ) влезе в сила от 01.01.1999 година и отмени действащия ППЗМ от 1975 година. Обнародван в ДВN 149/1998 година и съдържа 886 члена, състои се от шест части седемдесет и три глави, допълнителни, преходни и заключителни разпоредби, заедно с 67 приложения.

В част първа на ППЗМ са разгледани общите разпоредби, които включват правата и задълженията на страните в процеса на обмитяване, произхода на стоките, митническата стойност и методите на нейното определяне, декларирането, манифестирането като елементи на обмитяването, временното складиране и начините за приключване на митническите икономически режими.

Във втора част са разгледани всички митнически направления (митнически режими, свободни складове и зони, реекспорт, унищожаване и изоставяне в полза на държавата). Разгледано е гарантирането, като елемент на обмитяването, работата с карнетите “ТИР” и “АТА”.

В част трета са разгледани митническите облекчения. Посочени са общите предпоставки за разрешаване на безмитен внос, вносът на лично имущество от физически лица и отделните случаи в които това се разрешава безмитно, стоките и лимитите внасяни от пътници, вносът на стоки предназначени за осъществяване на дейности с обществено полезен характер, вноса на инвалиди, вноса на документация и други случаи на безмитен внос.

В част четвърта са разгледани специфичните разпоредби относно контролът върху кораби, международни влакове, въздухоплавателни средства, автомобили и международни пощенски пратки.

В част пета са дадени възникването, обезпечаването и погасяването на митническо задължение, сроковете и начина на плащане. Специално внимание е отдадено на принудителното събиране на митническите задължения, възстановяване и опрощаване на митните сборове.

В част шеста са дадени разпоредби с митнически нарушения и разреждане за стоките, които са изостанали и отнети в полза на държавата.

Като цяло ППЗМ развива идеята за либерализация на митническия контрол и уеднаквяването му с европейския такъв.

След публикуването на ППЗМ, бяха издадени и други нормативни актове. По-важните от които са:

- Наредба N 11/1998 г. за реда за писмено деклариране на стоки пред митническите учреждения.

- Наредба N 7/1999 г. за условията и реда за предоставяне на държавните учреждения на отнети или изоставени в полза на държавата моторни превозни средства;

- Наредба N 11/1999 г. за условията и реда за разпореждане от митниците с изоставени и отнети в полза на държавата стоки.

В сила са международните митнически конвенции, които Република България е подписала или към които се е присъединила. Конвенциите са нормативни актове, които имат предимство пред нормативните актове, създадени в страната. Те са следните:

1) Митническа конвенция за временно допускане на стоки (АТА), Брюксел, 06.12.1961 г., в сила за нашата страна от 01.11.1964 г.;

2) Митническа конвенция за международен транспорт на стоки, под прикритието на ТИР карнета, Женева, 14.11.1975 г., в сила за нашата страна от 20.04.1978 г.;

3) Митническа конвенция за създаване на международен съюз за публикуване на митнически тарифи, Брюксел, 05.07.1980 г.

4) Международна конвенция за опростяване на митническите формалности, Женева, 03.11.1923 г., в сила за нашата страна от 10.12.1926 г.

5) Конвенция за митнически улеснения в полза на туризма и допълнителния протокол към нея, съставена в Ню Йорк на 04.061954 г., в сила за страната ни от 05.01.1960 г.

6) Конвенция относно временен внос на частни шосейни превозни средства, съставена в Ню Йорк на 04.06.1954 година и в сила за нашата страна от 07.01.1960 г.

7) Митническа конвенция относно контейнерите, създадена в Женева на 02.12.1972 година и в сила за нашата страна от 22.08.1977 г.

8) Митническа конвенция за режима на палети, използвани при международен транспорт, Женева, 09.12.1960 г., в сила за нашата страна от 12.06.1962 г.

9) Конвенция за създаване на Съвет за митническо сътрудничество, Брюксел, 15.12.1950 година и в сила за нашата страна от 01.06.1962 г.

10) Митническа конвенция относно улесненията, които се дават за внос на стоки, предназначени да бъдат показани или използвани на изложение, панаир, конгрес или подобно мероприятие, съставена в Брюксел на 08.06.1961 година и в сила за нашата страна от 01.11.1964 г.

11) Митническа конвенция относно временния внос на професионални материали, Брюксел, 08.06.1961 и в сила за нашата страна от 01.11.1964 г.

12) Международна митническа конвенция за опростяване и уеднаквяване на митническите режими, съставена в Киото на 18.05.1973 г., в сила за нашата страна от 20.07.1982 г.

13) Митническа конвенция относно временен внос на търговски шосейни превозни средства, съставена в Женева на 18.05.1956 г., в сила за нашата страна от 07.01.1960 г.

14) Митническа конвенция относно временен внос на амбалажи, съставена в Брюксел на 06.10.1960 г., в сила за нашата страна от 06.12.1969 г.

От 01.01.2000 година влезе в сила Валутния закон, с който се отмени действащия от 1966 г. Закон за сделките с валутни ценности и валутен контрол.

С новия Валутен закон страната ни се доближи до европейските стандарти.

За митническата администрация влизането на Валутния закон породи нови задължения: нова декларация, нови регистри и информация, нови лимити за износ и внос на валутни ценности и други.

1.2.2. Задачи на митническия контрол.

Митническият контрол е определян от различни автори и от много гледни точки.

От гледна точка на действащия закон митническият контрол проверява внасяните и изнасяните стоки, за да се установи дали вносът или износът е законен и да се определят качествата, количеството и стойността на внасяните и изнасяните стоки.

Според новия закон Митнически контрол е “извършването от митническите органи на специфични действия: като проверка на стоки, на транспортни, търговски, счетоводни и други документи на физически лица, на превозни средства, на багажи и други стоки, пренасяни през държавната граница, и други подобни действия за осигуряването на митническото законодателство и спазването на други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор, както и събирането на митни сборове.”

Дадените определения не посочват какво е митнически контрол, а отговарят какви са целите, задачите, евентуалните обекти на контрол, като формите и методите на контрол са сведени до “проверки” и “други подобни действия”.

Според Теорията на управлението, управлението на митническата дейност може да бъде разделено по функции на управление, сред които контролът заема особено важно място.

Внимателният анализ на съдържанието на обмитяването показва, че то е основното съдържание на митническия контрол. Като съвкупност от процедури, то включва деклариране, манифестиране, преглеждане, описване, оценяване и тарифиране на стоките, изчисляване, заплащане или обезпечаване на митните сборове или пропускане на стоките безмитно и коригиране на отклоненията.

Обмитяването обхваща движението на стоките от пресичане на държавната граница, която е и митническа граница. С опита за пресичане или с пресичането на границата възникват задължения, свързани с митническия контрол: деклариране, пропускане с или без мито.

Твърдението, че митническият контрол е форма на наблюдение, е неточно и некоректно.

Наблюдението е само една от съвременните форми на контрол.

Митническият контрол не може да се проявява само под една форма на контрол във времето и пространството.

В настоящата дипломна работа приемаме, че митническият контрол е вид специализиран финансов контрол, притежаващ специфична организация, технология и методология, имащ за цел спазването на установения външнотърговски режим. Подобно интерпретиране ни дава възможност да разгледаме поотделно въпросите за същността, съдържанието, организацията, методологията и технологията на митническия контрол.

В основата на митническия контрол са неговите основни елементи:

формулира режима в очертаната митническа политика. Определя нейните качествени и количествени параметри.

Очертаването на различни митнически режими се извършва на две равнища.

На първото равнище се поставят конкретните параметри на всички митнически режими, които отразяват действащата митническа политика. Това се постига чрез поставяне на икономически и други условия за съществуване на митнически режими.

На второ равнище, всеки един от обектите на контрол може да избере от вече установените митнически режими кой конкретно митнически режим ще прилага, кога да го използва и правото да го променя.

Във времето това става при декларирането и описването на стоките.

Измерването на очакваното състояние е вторият елемент от съдържанието на контролната функция. Обектът на контрол вече е направил своя избор, нужния митнически режим, а субектът на контрол трябва да установи правилността на избрания митнически режим, верността на данните, и да прецени доколко формата съответства на съдържанието. Съществува възможност да бъде променена формата, т.е. митническия режим в зависимост от конкретните фактически обстоятелства (това е въпрос на управленческо решение на субекта или обекта на контрол.)

Митнически контрол (МК) оценява фактическото състояние.

В този елемент на контролната функция митническият контрол определя митническата облагаема стойност и достоверността на декларираната информация.

Митническият контрол е репрезентативен. Извършва се както по отношение на отделния пътник или стока, така и общо по отрасли и сфери на дейности.

Диагностиката като елемент на МК прави: оценка на отклоненията, анализиране на техните причини, които са се явили, анализ на процеса и даване на решение, което да промени системата.

МК съставя коригираща програма за действие. В нея се описват всички мерки и корекции.

Митническият контрол се разделя на различни видове.

Според близостта на обекта на контрол към субекта на контрол контролът се разделя на вътрешен, външен и ведомствен.

Вътрешен контрол се осъществява в самото митническо учреждение (пункт, районна митница, митническо бюро и т.н.)

Външен МК се осъществява от митническите служители върху преминаващите стоки, пътници, при изпълнение на служебните им задължения.

Ведомствен е контролът, осъществяван от ГУ Митници по отношение на своите подразделения.

Според вида на транспортното средство МК се дели на:

- контрол на автомобили;

- контрол на самолети;

- контрол на кораби;

- контрол на железопътни превози.

Според предмета на контролна дейност:

- физически и юридически лица;

- местни и чуждестранни лица;

- частни и държавни.

Според териториалния обхват митническият контрол бива национален и интернационален.

Една от спецификите на митническия контрол се изразява във факта, че митническата политика се формира както от вътрешен, така и от външни интереси, споразумения и договорености.

Според степента на общественост митническият контрол се дели на общ и специализиран. Общ е митническият контрол, който се осъществява чрез митнически надзор, а специализиран е митническият контрол, който се осъществява в рамките на законовото определяне на митническия контрол.

Митническият контрол е дейност, която се осъществява в социално време и социално пространство.

Социалното време характеризира процесите и явленията едни след други, докато социалното пространство ги разглежда едновременно, едно до друго.

Митническият контрол се проявява в социалното време и социалното пространство чрез своите форми и методи на контролна дейност. Формите и методите на митнически контрол имат общи черти с останалите форми и методи на контрол и свои специфични черти.

Общите черти се дължат на общото съдържание на контролната функция, на единството в тяхната същност.

Специфичното проявление се основава на характерните особености на обекта и субекта на контрол при тяхното взаимодействие, изградената за целта организация и методология, както и целите и задачите, които преследва формираната митническа политика.

Формите на контрол съществуват в социалното пространство и социалното време.

Разделянето им е предпоставка за по-задълбочен подход при изследване на тяхното проявление.

Социалното пространство разглежда дейности в едно и също социално време.

Формите на контрол в пространството се обуславят от самата митническа дейност. Те обхващат съдържанието, което се проявява чрез тях.

Изходната база при разглеждането на формите на контрол е обмитяването, възприето като съдържание на митническия контрол. Архитектурата на формите на контрол следва да влизат всички или някои от процедурите на обмитяване.

Сред утвърдените и безспорни форми на контрол са:

- митническата проверка;

- митническото наблюдение;

- документален контрол;

- физически контрол.

Изследването, което проведохме върху съдържанието на митническия контрол, дава ясна представа за границите на процесите и явленията и дава основание да твърдим, че сред формите на контрол са и съществуващите митнически режими и направления.

Всеки митнически режим или направление е конкретна форма на контрол.

Основанията за това твърдение са следните:

- митническият режим обхваща целия процес на обмитяване, от подаването на митническата декларация до заплащането на митните сборове или безмитното пропускане и контрол на съответните ценности;

- обхващането е както във времеви аспект, така и в пространствен /митническият режим насочва самия процес на обмитяване/, като в зависимост от конкретната форма се променя и обмитяването. Например, ако се приложи митническият режим новоизнос, ще бъдат събрани такси за действително извършени услуги, докато, ако се приложи режим на редовен внос, ще бъдат събрани мита, данъци и такси. Обмитяването се променя в зависимост от формата, която се прилага, а същността му не се променя /пропускане през митническата граница/;

- прилагането на митническия режим има конкретна правна рамка.

Форми на митническия контрол във времето:

1) Предварителен контрол е налице, когато контролът се извършва преди осъществяване на самата дейност.

Митническият контрол се характеризира с обстоятелството, че се извършва преди да се премине границата, т.е. той има голяма степен на предварителност, заложена в неговото съдържание.

По силата на тази специфичност при констатирани отклонения митническия контрол наказва и опита да се извърши митническо нарушение или отклонение.

Сред отделните видове митнически контрол /контрол на пътници и багажи, контрол на не придружавани пратки, контрол на пощенските пратки и други/ предварителният митнически контрол е задължителен, което оказва съществено влияние върху ефективността на митническия контрол.

Тази специфична черта на митническия контрол показва, че традиционното деление на специализирания контрол на предварителен, текущ и последващ е недостатъчно или непълно. В момента на предварителния контрол съществува и друго деление, което не е изследвано от Теорията на контрола.

Предварително, митнически контрол се осъществява във вътрешността на страната още при регистрацията на юридическите лица в съответната митница, на митническите пунктове при преминаване на границата.

Предварителният митнически контрол се осъществява от износителите или вносителите още преди декларирането на стоки и услуги на самата митница.

2) Текущ контрол:

Текущият контрол по място се осъществява в митническите пунктове, бюра, районни митници.

Извършва се по време на преминаване на границата, както и при осъществяването на някои от митническите режими.

3) Последващ контрол:

Последващият митнически контрол се извършва в случаите, когато преминаването през митническата граница е осъществено.

Интерес представляват случаите, в които стоките са пропуснати без мито. При тях вносителите имат ограничени права. Те нямат право да продават, залагат, дават под наем и т.н. тези вещ. В случаите на нарушение митническият контрол трябва да събере дължимите митни сборове. Срокът, в който действа последващият митнически контрол, е три години след вноса на стоките. Последващият контрол е с богати възможности за развитие главно по пътя на взаимодействието с другите видове специализиран финансов контрол /данъчен и ревизионен - финансов/.

1.3. Мита и митническа тарифа.

1.3.1. Мита - същност и особености.

Митата са едни от най-старите данъци и се събират независимо от формата на държавно управление (монархия, република и т.н.). В исторически план те възникват с възникването на държавата, като в началния си вариант те са основният приходоизточник на държавата и се отличават с твърде голяма разновидност.

Като вид косвен данък митата имат следните отличителни характеристики:

- митата се събират принудително и не зависят от волята и желанията на данъкоплатеца;

- митата се събират безвъзмездно, тоест срещу плащането на митото не се получава никаква друга услуга;

- митото е предназначено за държавата и постъпва в държавния бюджет;

- събирането на митото се извършва от специални субекти, определени със закон и обособени в митническа декларация.

Важен елемент от определянето на митото е митническата граница, чието преминаване е условие за извършване на митнически контрол.

Митническата граница може да съвпада с държавната граница, но може и да не съвпада. Пример за това са свободните безмитни зони, градове, митнически съюзи и общности. Причините за това са договореностите за стимулиране на взаимната търговия.

Митата могат и се събират и във вътрешността на страната, като държавната граница влияе като условие за извършване на обмитяването.

Митата се използват като външнотърговски инструмент за регулиране на вноса или износа на страната. Със своята всеобхватност и гъвкавост митата позволяват да се реагира своевременно на прояви на дискриминиране или стимулиране на външнотърговската дейност.

В съвременната държава митата имат множество функции, които могат да се разделят на преки и косвени.

Преките функции са тези, които непосредствено влияят върху икономическите процеси и явления и изпълняват основна и водеща роля. Такива са фискалната функция, политическата функция и т.н.

Косвените функции са тези, които оказват въздействие върху икономическата среда и формират нови такива. Сами по себе си те имат опосредстван ефект. Като косвени функции могат да бъдат посочени социалната функция, икономическата функция и др.

Функциите на митата са също обект на контрол. Например фискалната функция в световен мащаб е обект на контрол на СТО, МВФ. Целта на тази организация е намаляване на митническите ограничения и абсолютния и относителен размер на митата. В резултат на проведените международни преговори през периода 1984-1987 година митата в развитите страни са намалели с 3/4, като рекордьор в тази област е Япония, където средното мито е 2,7%, следвана от ЕИО 4% и САЩ 4,3%.

Освен международните организации, субекти на контрол върху функциите на митата са съответните представителства. В България вследствие на провеждана целенасочена политика митата на промишлените стоки са намалели от 15,25 на сто за 1998 на 12,56 на сто през 1999 и до 11 на сто през 2000 г.

Друг обект на контрол това е контролът върху защитната функция, която при определено ниво на митническа защита се превръща в явен протекционизъм. Съвременните разбирания за митата не изключват напълно протекционизма, но той е извънредна мярка на засегната страна, поради което е и временна мярка.

При разглеждане на функциите на митата следва да се има предвид, че те функционират заедно, тоест те са едно цяло, което може да бъде разгледано на отделни елементи.

1) Фискална функция - свързана с възможността на митата да носят приходи на държавния бюджет. Постепенно тази функция намалява своето значение. Доказателства за тази постоянна тенденция са следните факти.

Създаване на митнически съюз, като страните членки на тези съюзи премахват взаимното облагане с мито /През 1999 година България търгува с намалени мита с Чехия, Словакия и Словения, с които имаме подписани двустранни споразумения, а и с останалите страни - членки на ЦЕФТА - Полша, Унгария и Румъния, с Турция, а от 2002 година ще съществува зона за свободна търговия между България и ЕС и страните - членки на ЕАСТ (Швейцария, Лихтенщайн, Норвегия, Исландия/.

Намаляване на абсолютния и относителен размер на митата.

България не прави изключение по отношение на размера на митата. През 1997 година митата са в размер на 2,1% от БВП, докато през 1999 са 1,8% от БВП и очакван размер 0,9% от БВП през 2000 г. Основните фактори, които влияят върху намаляване на митата са:

- намаляване стойностния обем на вноса /през периода 1998-1999 г. вносът е намалял с 15%, намаляване на митническите вземания за първото полугодие с 27,8 на сто;

- преструктуриране на промишлеността ще доведе до намаляване на вноса на суровини и материали и промяна на самата география на вноса и нова продуктова структура на вноса;

- продължаваща либерализация на търговията.

Независимо от намаляващото значение на митата, нито една държава не се отказва от митата като вид приходоизточник за бюджета, което означава, че те не са изчерпали тази си функция.

2) Социална функция

Социалната функция има косвено проявление. Чрез увеличение или намаление на митата се въздейства върху националното производство.

На първо място това може да повлияе върху заетостта в отделните региони. Създаването или закриването на предприятия е резултат от наличието на вътрешни и международни пазари. Отсъствието на такива лишава предприятията и води до прекратяване на дейността и освобождаване на работници.

Митата оказват влияние на предприятията, а те от своя страна на републиканския и местните бюджети. Докато републиканският бюджет е по-независим, то отделните общински бюджети са изцяло зависими от развитието на предприятията на тяхна територия. Прекратяването на дейността на предприятието означава да бъде лишен от средства съответния бюджет, който има множество социални функции (здравеопазване, образование и т.н.). Функционирането на митата дава възможност да се стимулира националното производство и да се разкрият нови работни места и дейности.

3) Политическа функция

Чрез увеличаването или намаляването си митата служат за оказване на политическо въздействие върху една или друга държава. Обикновено това въздействие се използва от по-силно към по-слабо развитите държави.

4) Икономическа функция

Свързана е преди всичко с развитието на отделни отрасли и нови дейности. Митата са един от регулаторите на международната търговия.

Класификация на митата

Съществуват различни класификации за отделните видове мита, но повечето автори ги класифицират по следния начин:

А/ Според движението си към митническата граница митата биват:

- вносни;

- износни;

- транзитни.

Б/ по икономическата си природа митата биват:

- фискални мита - служат за увеличаване на бюджетните приходи;

- покровителствени или протекционистични мита - целят защитата на националното производство;

- преференциални мита - използват се за отделни страни или групи стоки с цел намаляване на митническите вземания;

- антидъмпингови мита - прилагат се, когато дадена държава осъществява дъмпинг на определени стоки или срещу определени държави;

- изравнителни мита - целят изравняването на цените на стоките между отделните държави;

- дискриминационни мита - въвеждат забранителни размери по отношение на отделни страни или отделни стоки.

В/ Според начина си на изчисление митата се делят на:

- адвалорни мита, които се изчисляват от стойността на стоката. Прилагането им е в зависимост от това кои цени на стоките се взимат като митническа облагаема стойност;

- специфични мита, които са фиксирани за всяка група стоки според различни критерии;

- служебни мита, които се определят от митническата администрация, независимо от това кой го е внесъл или откъде. Митото става независимо от действията на стокопроизводителите;

- комбинирани мита, които използват отделните видове;

- подвижни мита;

Г/ Според инициативата за утвърждаване:

- мита, посредством приети международни споразумения: ГАТТ, СТО, двустранни и многостранни договори;

- мита, предложени от съответната държавна институция в страната.

Д/ Според отношението си към политиката биват:

- стратегически и военни.

Е/ Според времетраенето биват:

- постоянни;

- временни;

- преходни;

- сезонни.

Ж/ Според правния способ на съставяне биват:

- общи;

- автономни.

З/ Според отрасъла, който защитават, митата биват:

- за защита на промишлеността;

- за защита на селското стопанство и т.н.

1.3.2. Митническа тарифа.

Митническата тарифа е основа за тарифирането, което е един от елементите на обмитяването.

Митническата тарифа представлява съвкупността от използваните мита и условия спрямо дадени стоки или пътници към определени страни.

По своята същност тя представлява списък на стоките с определен размер на митата.

Митническите тарифи биват различни видове в зависимост от следните критерии:

А/ Според източника си на създаване биват:

- автономни, когато са създадени от държавата самостоятелно;

- конвенционални, когато са създадени по силата на двустранни или многостранни държавни договори.

Б/ Според размера на митото те биват:

- минимални и максимални.

В/ В зависимост от използваните мита тарифите биват:

- специфични тарифи;

- стойностни тарифи.

Г/ Според формата си митническите тарифи биват:

- Едно колонни и много колонни.

- Отделните тарифи се различават по форма, по ниво на митническото облагане и по съдържащи се допълнения.

- МТ отразява отношението на държавата към другите държави и е предпоставка за извършване на контрол.

Хармонизираната система /ХС/ за описание и кодиране на стоките в международната търговия е основа на новите български тарифи. Тя е разработена в рамките на митническо сътрудничество в Съвета за митническо сътрудничество. Дейността на Съвета е насочена към осигуряване на единство и съответствие между митническите системи на най-високо равнище и към решаването на въпросите, произтичащи от развитието и подобряването на митническите режими. Понастоящем членове на съвета са около 100 държави, включително и България.

Хармонизираната система е резултат от 10 годишна работа на много институции и в специалната литература се разглежда като Унифициран стоков класификатор, чието прилагане позволява да се достигнат многостранни цели:

- Пълно обхващане на всички произвеждащи и намиращи се в международен оборот стоки посредством описанието им и кодирането им в зависимост от технологията на тяхното изготвяне;

- Идентифициране на тези стоки във всяка отделна фаза на движение с оглед удовлетворяване потребностите на участниците в международната размяна;

- По-тясно обвързване от една страна на националните производства, външнотърговските и транспортните статистики и синхронизирането им от друга страна с Хармонизираната система и стандартната международна класификация на ООН;

- Икономия на разходи, свързани с претарифиране на едни и същи позиции при различия в класификационните системи;

- Уеднаквяване и рационализиране на търговските документи и избягване на техническите трудности при протичане на външните стокови връзки;

- Разширяване приложението на електронноизчислителната техника при обработка на документацията и осигуряване на точни и съпоставими данни за статистически, митнически и търговски цели.

Хармонизираната система се състои от т.н. структурна номенклатура, обединяваща тарифната и статистическата класификация, пояснителни бележки към нея и азбучен указател. В основата на структурната номенклатура са заложени номенклатурната конвенция за класификация на стоките в митническите тарифи. В последната и редакция се съдържат 6 основни правила, засягащи принципите за тарифиране на стоките. 21 раздела, 99 глави, от които 3 резервни, 1241 позиции, с 4 цифрен код и 5019 с шестзначен код.

Митническата тарифа е утвърдена с Постановление № 35 от 1992 година и влиза в сила от 01.07.1992 г. Тя е резултат от преоценката на отразената в модифицираната тарифа степен на митническа протекция. Различава се от нея по форма, по ниво на митническо облагане и по съдържащите се в нея допълнителни постановки, произтичащи от разпоредбите на ГАТТ относно определянето на МОС. Вместо предишните 4 колони, тя има 2 колони:

Първата колона е за преференциални мита по отношение на стоки, произхождащи от 118 развиващи се държави, включително и 4 от разпадналия се социалистически блок.

Втората е с мита, използвани за обмитяване на 44 индустриално развити държави, в т. ч. 4 пост социалистически. Вносът от 42 най-слабо развити държави, уточнени в специално приложение, е безмитен. За продукцията, произхождаща от страни не прилагащи режима на най-облагодетелствана нация спрямо стоките на България се предвижда удвоени размери на митата по колона ІІ.

Действащата митническа тарифа е приета с постановление N 237/95 г., което е в сила от 01.01.1996 г. Всяка година правителството публикува изменения на тарифата. На 17.12.1999 година е публикувана митническа тарифа, която ще действа през 2000 г. В нея от общо от 10500 тарифни позиции 1500 са с нулева ставка.

Номенклатурата на новата митническа тарифа се основава на Хармонизираната система на стоките и съответната част от нея на комбинираната номенклатура на Европейския съюз. Митата на МТ се изчисляват като процент върху МОС или като специфично мито. Специфично мито се прилага само, ако стойността на адвалорното мито е по-малко от стойността на специфичното. Класирането на стоките в номенклатурата на МТ се извършва в съответствие с общите правила за тълкуване на Хармонизираната система. Неразделна част от МТ са забележките към разделите, главите и позициите.

Тарифните номера на стоките по МТ са деветзначни, като първите 6 представляват кода на стоките по Хармонизираната система. Седмата и осмата цифра съответстват на 7 и 8 цифри от комбинираната номенклатура на Европейския съюз. Деветата цифра е въведена с оглед кодирането на стоките на национално ниво. МТ има две колони за мита:

Първата колона е ставка общи мита. Тази колона се прилага за страните на най-облагодетелствана нация. Прилага се за тези страни и стоки, изброени в Приложение № 2.

Втората колона - ставки за преференциални мита - прилага се за стоки, произхождащи от страни на които Република България предоставя преференции едностранно. Те са посочени в приложение N3.

Страните членки на ЕС заедно с Чехия и Словакия се облагат по специално споразумение. За стоките, които не отговарят на изискванията на правилата за произхода се прилагат общите мита. Стоките, за които не се прилага режим за най-облагодетелствана нация спрямо България се облагат с двоен размер на митата по колона 2 общи мита.

Безмитният внос и преференциалните мита се предоставят при едновременно спазване на следните изисквания:

1) Стоките трябва да произхождат от съответната страна, съгласно произхода;

2) Стоките да бъдат директно транспортирани до България. Ако са през други държави, то тогава да са под МК;

3) Преференциалният произход на стоките да бъде удостоверен със сертификат за произход.

Когато не е спазено някое от тези изисквания, се прилагат ставките за общи мита.

1.4. Митническа облагаема стойност.

Митническата стойност е определената за митнически цели стойност на стоките в левове.

Митническата стойност на внасяните стоки е договорната стойност, която е реално платнената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България. При определяне на митническата стойност към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки следва да се прибавят:

- разходите за комисионни и възнаграждения за посредничество (брокерски възнаграждения), с изключение на комисионите за покупка;

- разходите за контейнери, които за митнически цели се третират заедно с остойностяваните стоки;

- разходите за опаковка, включващи труда и материалите;

- стойността материали, съставки, части и други подобни, включени във внасяните стоки;

- стойността за инструменти, клишета, матрици и други подобни, използвани при производството на внасяните стоки;

- стойността за изразходвани материали при производството на внасяните стоки;

- стойността на инженеринг, разработки, художествено оформяне, дизайн, планове и чертежи, които не са разработени в Република България и са били необходими за производството на внасяните стоки и други.

Разходи за:

- транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България;

- товарно - разтоварни и обработващи операции, свързани с транспортиране на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България;

- застраховки на внасяните стоки.

Добавки към реално платената или подлежащата на плащане цена следва да се правят само на базата на обективни и подлежащи на количествена оценка данни.

При определяне на митническата стойност следва да се имат предвид и обстоятелствата, при свързани лица.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по горните правила, се определя с прилагане на поредица от правила, свързани с договорната стойност на идентични стоки, на сходни стоки, със стойността, основана на единична цена, изчислена стойност и т.н. Всички тези правила са описани в Правилника за приложение за Закона за митниците (ППЗМ). В правилника са дадени и определенията на съответни термини, като: произведени стоки, идентични стоки и др.

Следва да се има предвид, че няма да е голяма грешка, ако най-общо кажем, че митническата стойност включва цената на стоката, увеличена с всички разходи, свързани със стоката, до българска граница - транспорт, застраховка и др.

При износ на стоки не се заплащат мита, данъци и такси с изключение за експортни такси при износ на дървен материал. При това положение понятието “митническа стойност на изнасяните стоки” губи смисъла си и на практика не се използва.

Конкретното, а и общото определение на митническа облагаема стойност, споменато по-горе, показва, че входният граничен пункт и транспортните разходи до този пункт са от съществено значение за определяне на митническата стойност. Ето защо при определянето на митническата стойност следва да се има предвид, че:

- когато стоките се превозват със същия вид транспорт след входния граничен пункт до място във вътрешността на страната и транспортните разходи са дадени общо, те се разпределят пропорционално на изминатото разстояние извън и на територията на Република България, ако пред митническите органи не бъде доказано какви транспортни разходи биха били платени до входния граничен пункт на Република България, съгласно ставките по общите каталози за международен превоз на стоки;

- когато стоките са фактурирани по единна цена франко място във вътрешността на страната, която съответства на цената до входен граничен пункт, транспортните разходи в Република България не се приспадат; такова приспадане може да се направи, ако пред митническите органи бъде доказано, че цената франко българска граница би била по-ниска от единната цена франко упоменатото място;

- когато транспортът е безплатен или е осигурен от купувача, в митническа стойност се включват транспортните разходи до входния граничен пункт, изчислени на базата на ставките за превоз, които обичайно се прилагат за същия вид транспорт.

Всички пощенски такси по отношение на стоките, изпратени по пощенски път, събрани до местоназначението им, се включват в митническата стойност на тези стоки, с изключение на допълнителните пощенски такси, събирани в Република България.

При определяне стойността на пратки, които имат търговски характер, пощенските такси не се добавят към декларираната стойност.

Обикновено при определяне на митническата стойност към митническата декларация за внасяните стоки се прилага и декларация за елементите, отнасящи се до митническа стойност, наричана по-нататък “декларация за стойността” (ДС). Декларацията за стойността се попълва на формуляр по образец (ДС-1), придружен от един или повече формуляри ДС-2, по образец.

Митническите органи не изискват цялата или част от декларацията, ако:

- митническата стойност на внасяните стоки в една пратка не превишава равностойността в левове на 5000$, при условие, че не се касае за раздробени или повтарящи се пратки от един и същ изпращач до един и същ получател;

- вносът няма търговски характер;

- представянето на въпросните данни не е необходимо за прилагане на Митническата тарифа на Република България или ако митата, предвидени в нея, не са дължими на основание на нормативен акт.

В случай на продължителен трафик на стоки, доставяни от един и същ продавач на един и същ купувач при едни и същи търговски условия, митническите органи могат да не изискват попълването на всички данни в декларацията за стойността към всяка митническа декларация, но са длъжни да изискват всеки път, когато обстоятелствата се променят, и най-малко веднъж годишно.

Обикновено елементите за остойностяване, използвани за определяне на митническата стойност на стоки, са изразени във валута, различна от българския лев. Това налага чуждестранната валута да се приравни към българския лев - за изчисляване митническата стойност, за други митнически цели. Това превръщане на чуждестранната валута към българския лев става по определен курс (курс на лева за митнически цели). Курсът, определен от Българската народна банка (БНБ) в предпоследната сряда от месеца и публикуван в този или на следващия ден, е курсът за митнически цели. Когато в предпоследната сряда не е определен курс, или е определен, но не е публикуван в този или на следващия ден, тогава за курс, определен за предпоследната сряда се счита последният определен и публикуван курс за въпросната валута през последните 14 дни. Курсът, определен в предпоследната сряда на месеца, се използва през следващия календарен месец, освен ако не бъде заменен. А замяна на курса, определен в предпоследната сряда, е възможна в случай, че курсът, определен в последната сряда на месеца и публикуван в този или на следващия ден, се различава с 5 на сто или повече от курса, установен в предпоследната сряда на месеца, за влизане в сила от следващия месец. В този случай този курс, определен в последната сряда на месеца следва да замени последния курс като курс, който да се прилага за митнически цели, от първата сряда на този месец.

Глава втора. Митнически режим и конвенции.

2.1. Същност и класификация.

При внасяне, изнасяне и транзитирането на стоки всички лица могат да получат поисканото митническо направление на стоки, независимо от техния вид, количество, произход, отправно място или местоназначение. Получаването на митническото направление на стоките означава, че следва да се изпълни съвкупност от дейности, както следва:

- поставяне на стоките под митнически режими;

- свободни зони и свободни складове;

- реекспорт, унищожаване и изоставяне на стоки в полза на държавата.

Поставяне на стоките под митнически режими

Поставянето на стоките под митнически режими включва дейностите - деклариране на стоките пред митническите органи и поставянето им под митнически режим.

Деклариране на стоките

Всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим. Декларирането на стоките пред митническото учреждение се осъществява писмено, по електронен път или чрез друго действие, с което държателят на стоките изяви желание да ги постави под митнически режим.

Писменото деклариране на стоките е възможно по два начина: - по нормална процедура и по опростена процедура. Писмено деклариране по нормалната процедура предвижда деклариране на стоките чрез използване на Единен административен документ (митническа декларация) и приложена към нея съвкупност от определени документи. Единният административен документ (ЕАД) е сьвкупност от бланки, по образец. Бланките на ЕАД са 10 на брой, с номера 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, А и Б. Те са отпечатват в два варианта - единични и двойни функции. За да изпълняват двойна функция, ЕАД се отпечатват с по два номера, в подходяща комбинация. Получава се така, че определена съвкупност от ЕАД с двойна функция може да се използва и при внос, и при износ на стоки. Иначе ЕАД, отпечатани да изпълняват единични функции, означава, че при изнасяне, внасяне или транзитиране на стоки се ползват съответно номирани ЕАД.

Декларирането на стоките пред митническите органи се осъществява от самото лице или от негов представител, определен по описаните по-горе правила за представителство пред митническите органи. След подаване на митническата декларация митническите органи правят контрол на декларацията и придружаващите я документи. Те имат право да изискват от декларатора и други документи с оглед проверка на истинността на данните в декларацията. Митническите органи имат право на проверка на стоките и вземане на проби за анализ или контрол.

Писменото деклариране по опростени процедури предвижда облекчаване на митническите формалности, което се изразява в:

- представяне на митническите органи на опростена митническа декларация. Опростена митническа декларация е всъщност декларацията ЕАД, само че не съдържаща някои от изискваните данни или към която не са приложени някои от изискваните документи;

- вместо митническата декларация да бъде представен търговски или друг документ, придружен от молба за поставяне на стоките под съответния митнически режим;

- декларирането на стоките под съответния митнически режим да се извърши чрез вписването им в счетоводните документи на декларатора. В този случай митническите органи имат право да освободят декларатора от задължението да представи стоките.

Обаче всичките тези документи - опростената декларация, търговският или друг документ, или вписването на стоките в счетоводните документи - трябва да съдържат данните, необходими за идентифициране на стоките. Вписването в счетоводните документи трябва да съдържа задължително и датата, на която то е извършено.

Друга опростена процедура на деклариране на стоките е тяхното оформяне на място, със съответно разрешение от митническите органи.

Декларирането по електронен път означава, че деклараторът или негов представител подава в електронна форма данните, изисквани за поставяне на стоките под съответния митнически режим, при спазване на международно приетите стандарти за електронен обмен на данни. Декларирането по електронен път се извършва пред митническите учреждения, в които функционира митническа информационна система, като декларацията по електронен път се счита за подадена след въвеждане на данните в митническата информационна система. Подадената по електронен път декларация се приема след преминаване на формален контрол и регистриране в митническата информационна система. Деклараторът се уведомява за приемането на митническата декларация чрез съобщение за отговор.

Опростената процедура на деклариране на стоки допуска и устно митническо деклариране на стоки с нетърговски характер, пренасяни от пътници, като: лични вещи на пътници и внасяните от тях стоки за спортни цели, транспортните средства, пощенски пратки, експресни и други пратки.

Независимо, че процедурата по деклариране на стоките може да е завършила, то митническите органи имат право на последващ контрол на декларирането. След разрешението за вдигане на стоките митническите органи имат право служебно или по искане на декларатора да извършат повторна проверка на декларацията. За установяване истинността на данните от декларацията митническите органи имат право да извършват контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции, свързани с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях. Този контрол се извършва на място при декларатора, при всяко лице, свързано пряко или косвено с операциите по декларирането, както и при всяко друго лице, притежаващо тези документи и данни. Когато при повторна проверка на декларацията или при последващ контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства.

Всяко лице, пряко или косвено свързано с операции по внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки, е длъжно да съхранява в 5-годишен срок цялата документация, използвана при осъществяването на тези операции.

Митнически режими

В Закона за митниците са описани общо 9 митнически режима. Тук подчертаваме, че митническите режими, описани в Закона за митниците, са девет на брой. Защото в поднормативния акт - Наредба №11 за реда за писмено деклариране на стоки пред митническите учреждения (Обн. ДВ.бр. 2 от 1999 г., последно изм. и доп. ДВ, бр.72 от 1999 г.), са описани 11 митнически режима - тези девет от Закона за митниците, плюс реекспортиране на стоки извън митническата територия на Република България и реимпорт. Описани схематично, 9-те митнически режима изглеждат така:

Стоки, поставени под посочените тук режими, се казва, че са под "Митнически режим".

Чуждестранни стоки, поставени под посочените тук режими, се казва, че са под "Режим с отложено плащане".

Схемата показва какво се разбира под понятията "Митнически икономически режим" и "Режим с отложено плащане". А това не е нищо друго освен - определени стоки, поставени под определени митнически режими.

За разрешаването на митнически икономически режим се подава писмено искане до митническите органи. Разрешаване на режима се допуска по два начина - по нормална и по опростена процедура. При нормалната процедура писменото искане е по образец. В искането лицето трябва да посочи цялата информация, съобразена със съответния митнически режим. Искането трябва да е придружено от оригиналите или от копия на всички документи или доказателства, отнасящи се до данните, необходими за вземане на решение по него.

Подаването на искане, подписано от лицето, означава, че то желае да използва съответния митнически икономически режим, като е длъжно:

- да посочи в искането вярна информация;

- да приложи автентични документи;

- да спазва всички задължения, произтичащи от режима, за който се подава искането.

Разрешението, което митническите органи издават за прилагане на искания митнически икономически режим, е също по образец. Срокът на валидност на разрешението се определя за всеки конкретен случай, като се отчитат специфичните нужди на лицето, подало искане за разрешаване на режима. Титулярят на разрешението да има право да подава писмено искане за подновяване или промяна на даденото му разрешение.

Опростените процедури за поставяне на стоките под митнически икономически режим са всъщност обикновеното деклариране на стоките за съответния режим.

Следва да се има предвид, че всеки митнически режим конкретизира отделни възможности за внасяне, изнасяне или транзитиране на стоки.

2.1.1. Митнически режим – внос.

Митническият режим внос обхваща прилагането на мерките на търговската политика, извършването на формалностите, предвидени при внос на стоки и облагането с дължимите митни сборове. Оформянето на режим внос придава на чуждестранните стоки митнически статут на местни стоки.

При внос на стоки деклараторът подава пред митническите органи митническа декларация за внос на стоки с приложени към нея съответни документи. Ако обаче се случи така, че след датата на приемане на декларацията за внос от страна на митническите органи, но преди вдигане на стоките, се намалят ставките на митата или на таксите с равностоен ефект, деклараторът има право да поиска прилагането на по-благоприятните ставки или такси. Тази преференция не се прилага, когато стоките не са вдигнати по вина на декларатора.

Внесените стоки, които поради специфичното си предназначение се облагат с намалени или нулеви мита или такси с равностоен ефект, остават под митнически надзор. Митническият надзор приключва, когато:

- условията за ползване на правото за намалени или нулеви мита и такси са премахнати;

- стоките са изнесени или унищожени;

- се разреши използването на стоките за цели, различни от определените за прилагането на намалени или нулеви мита и такси, след заплащане на дължимите митни сборове.

Внесените стоки губят статута си на местни стоки, ако вносните митни сборове за тях са били възстановени или опростени:

- в рамките на режим активно усъвършенстване по системата с възстановяване;

- когато стоките са били дефектни или не са съответствали на сключения търговски договор;

- когато стоките са били изнесени, реекспортирани или са получили друго митническо направление, позволяващо това възстановяване или опрощаване.

Когато местни стоки са изнесени под покритието на карнет АТА, вносът на тези стоки може да се извърши под покритието на карнет АТА.

2.1.2. Митнически режим – транзит.

Режимът транзит разрешава пренасяне от едно до друго място на митническата територия на Република България на:

- чуждестранни стоки, без да бъдат облагани с вносни митни сборове и без да подлежат на мерките на търговската политика;

- местни стоки, предназначени за износ, за които са извършени съответните митнически формалности.

Пренасянето на стоките се осъществява:

1) съгласно разпоредбите за режим транзит в Република България;

2) под покритието на карнет ТИР, използван като транзитен гаранционен документ по реда на Митническата конвенция за международен превоз на стоки под покритието на карнети ТИР, в случаите, когато:

- пренасянето е започнало или трябва да завърши извън страната;

- пренасянето се отнася за пратки със стоки, които трябва да бьдат разтоварени в страната и които са отправени заедно със стоки, предназначени за разтоварване в чужбина;

- документ по реда на Митническата конвенция за временно допускане на стоки, както и на други конвенции, по които Република България е страна;

- чрез пощенски пратки, включително колети.

Режимът транзит се приключва, когато стоките и необходимите документи се представят в определеното митническо учреждение.

Титулярят на режима транзит е длъжен:

- да представи стоките в непроменено състояние пред определеното митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране;

- да спазва разпоредбите за режима транзит.

Титулярят на режим транзит е длъжен също да обезпечи митническото задължение и другите държавни вземания, които биха възникнали за стоката. Обезпечение не се изисква за:

- превози по вода и по въздух;

- пренасяне по електропроводи и тръбопроводи;

- превози, осъществявани от Национална компания БДЖ и превози на пощенски пратки, включително колети;

превози, определени с нормативен акт на Министерския съвет.

Има случаи, когато се разрешава извършване на транзитни операции без обезпечение. В тези случаи съответното задължение на заинтересуваното отговорно лице трябва да бъде вписано в "Декларация за поемане на отговорност при освобождаване от обезпечение", по образец. Разрешението се издава от Главното управление на митниците срещу определени документи, предоставени от заинтересувания търговец.

2.1.3. Митнически режим - митническо складиране.

Режимът митническо складиране разрешава поставянето и съхранението в митнически склад на:

- чуждестранни стоки, които не се облагат с вносни митни сборове и не подлежат на мерките на търговската политика;

- местни стоки, за които съгласно действащите разпоредби при поставянето им в митнически склад е предвидено прилагането на мерки като при износ.

Митнически склад означава всяко одобрено от митническите органи и поставено под техен контрол място, където могат да се складират стоки при определени условия.

Митническият склад може да бъде обществен или частен. Обществен е складът, който може да се ползва за складиране на стоки от всички лица. Частен е митническият склад, който може да се ползва за складиране на стоки само от складодържателя.

Складодържател е лицето, на което е разрешено да управлява митническия склад.

Вложител в склада е лицето, отговорно по декларацията за поставяне на стоките под режим митническо складиране, или лицето, на което тези права и задължения са прехвърлени.

Откриването и управлението на митнически склад се допускат след издаване на разрешение от митническите органи, с изключение на случаите, когато складът се управлява от тези органи.

Лице, което желае да открие и да управлява митнически склад, подава писмено искане до митническите органи, съдържащо необходимите сведения за издаване на разрешение и доказващо икономическата целесъобразност от складирането. В разрешението се определят условията, при които митническият склад се открива и управлява. Разрешение се издава само на местни лица.

Стоките под режим митническо складиране се завеждат в съответните документи веднага след въвеждането им в склада.

Престоят на стоките под режим митническо складиране е неограничен.

Стоките, поставени под режим митническо складиране, могат да бъдат временно извадени от митническия склад, когато това се налага от конкретните обстоятелства. Изваждането на стоките се разрешава предварително от митническите органи, които определят и условията за извършването му.

Стоките под режим митническо складиране могат да бъдат преместени от един в друг митнически склад с разрешение на митническите органи.

2.1.4. Митнически режим - активно усъвършенстване.

Режимьт активно усъвършенстване разрешава да бъдат осъществени една или повече операции на митническата територия на Република България по усъвършенстването на:

- чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани като компенсаторни продукти, без да се облагат с вносни митни сборове и без да подлежат на мерките на търговската политика. В този случай режимът е - активно усъвършенстване по система с отложено плащане;

- внесени стоки, за които ще бъдат възстановени вносните митни сборове, ако бъдат изнесени като компенсаторни продукти извън митническата територия на Република България. В този случай режимът е - активно усъвършенстване по система с възстановяване.

За да се разбере по-добре смисълът на горезаписаното, на възможностите на режима, следва да се има предвид, че:

1) под операции по усъвършенстване се разбира:

- обработка на стоки, включително тяхното монтиране и комплектуване с други стоки;

- преработва на стоки;

- поправка на стоки, включително пълното им възстановяване;

- използване, като помощни производствени средства, на всички стоки, които не могат да бъдат открити в компенсаторните продукти, но които позволяват или улесняват производството на компенсаторните продукти, дори когато са изцяло или частично използвани в производствения процес, на:

2) компенсаторни продукти са всички продукти, получени в резултат на операциите по усъвършенстване на стоките.

Режимът активно усъвършенстване е митнически икономически режим. И както стана въпрос по-горе, за разрешаването му се подава писмено искане, по образец, а и самото разрешение от митническите органи е също по образец.

Разрешение за режим активно усъвършенстване се издава и когато режимът спомага за създаването на по-благоприятни условия за износ или реекспорт на компенсаторни продукти и не се засягат основни икономически интереси на производителите в Република България. Тези условия, наричани по-нататък "икономически условия", се приемат за изпълнени, когато:

- се отнася до операции, описани със съответен код в ППЗМ, като например - операции, извършвани по договор с чуждестранно лице за изработка по поръчка (на ишлеме). А изработка на ишлеме означава всяко усъвършенстване на вносни стоки, предоставени пряко или косвено на разположение на титуляря на разрешението. Усъвършенстването на вносните стоки се извършва съгласно условията на договора и за сметка на възложителя (чуждестранното лице), като обикновено се заплащат само разходите по изработката;

- в Република България не се произвеждат стоки, сравними със стоките, които ще се усъвършенстват. Сравними стоки са стоки, които съвпадат с тарифния номер по Митническата тарифа на Република България, които имат еднакво търговско качество и технически характеристики;

- в Република България не се произвежда достатъчно количество сравними стоки според горното определение и др.

При изработка на ишлеме вносните стоки се освобождават от обезпечаване на дължимите митни сборове. В останалите случаи митни сборове за вносните стоки под режим активно усъвършенстване при системата с отложено плащане се обезпечават в размер 10 на сто. Обезпечението се представя пред надзорното митническо учреждение и се освобождава от същото учреждение след приключване на режима.

Режимът активно усъвършенстване при системата с отложено плащане се приключва за вносните стоки, когато компенсаторните продукти или стоки в непроменено състояние получат ново митническо направление и са спазени всички останали условия за използването на режима.

Когато е необходимо да се определят вносните митни сборове, които подлежат на възстановяване или опрощаване, при режим активно усъвършенстване по системата с възстановяване, то делът на вносните стоки, включени в компенсаторните продукти, се изчислява по съответни методи, определени с ППЗМ.

2.1.5. Митнически режим - обработка под митнически контрол.

Режимът обработка под митнически контрол разрешава допускането на митническата територия на Република България на чуждестранни стоки за обработка с цел промяна на вида или състоянието им, без да се облагат с вносни митни сборове или да се подлагат на мерките на търговската политика. Получените в резултат на обработката продукти (обработени продукти) се оформят за внос в страната след заплащане на дължимите за тях вносни митни сборове.

Митническият режим обработка под митнически контрол може да се използва само за някои стоки, подложени на определени обработки. Списъкът на тези стоки и обработките, на които следва да бъдат подложени, са описани в ППЗМ.

Дължимите митни сборове за вносните стоки, поставени под режим обработка под митнически контрол, се обезпечават в размер 10 на сто пред надзорното митническо учреждение. Обезпечението се освобождава от надзорното митническо учреждение след приключване на режима.

Режимът обработка под митнически контрол е икономически митнически режим и като такъв за разрешаването му е необходимо писмено искане на лицето, което осьществява или нарежда осъществяването на обработката.

При допускането на режим обработка под митнически контрол, ако вносните стоки са отговаряли на условията за ползване на определено преференциално тарифно третиране, за изчисляване на вносните митни сборове за обработените продукти се прилагат преференциалните митнически ставки. Тези разпоредби се прилагат и при тарифни квоти или плафони. В тези случаи от тарифните квоти или плафони, прилагани при приемане на митническата декларация за внос, се приспада количеството на вносната стока, използвана за получаване на обработения продукт.

2.1.6. Митнически режим - временен внос.

Митническият режим временен внос на стоки допуска ползването на митническата територия на Република България, с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове и без прилагане на мерките на търговската политика, на чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани, без да са претърпели изменения, освен нормалното износване при тяхната употреба.

За по-ясно разбиране смисъла на този режим ще разгледаме временния внос на стоки в две направления: временен внос на стоки, извън (с изключение) на транспортните средства и временен внос на транспортни средства.

Временен внос на стоки, с изключение на транспортните средства. Временният внос на стоки е икономически митнически режим и като такъв разрешаването му става по описания по-горе начин на разрешаване на митнически икономически режими - по нормална и по опростена процедура. Митническите декларации за поставянето на стоките под режим временен внос се подават пред едно от митническите учреждения за поставяне под режима, посочени в разрешението.

За поставянето на стоки под режим временен внос се изисква обезпечение на митническото задължение в пълен размер. Има обаче случаи, когато обезпечение на митническото задължение не се изисква - например при внос на стоки, чийто размер на вносните митни сборове не надвишава левовата равностойност на 100 щатски долара.

В рамките на режима временен внос се допуска извършване както на обичайни операции по поддържане, така и на незначителни поправки на временно внесени стоки, при условие че тези операции и поправки не представляват целта на временния внос.

Митническите органи не разрешават режим временен внос, когато е невъзможно вносните стоки да се идентифицират. Идентифицирането на стоките може да се осигури чрез тяхното описание, опис на трайно поставени върху тях номера, знаци, чужди митнически пломби, фотографиране и т. н.

Стоките, поставени под режим временен внос, могат да се преместват на различни места от територията на Република България при условия, определени от митническите органи.

В ППЗМ подробно са описани стоките, които могат да се внасят временно на митническата територия на България с пълно освобождаване от вносни митни сборове - условия, срокове и други подробности за този внос.

Ползване на режим временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове се разрешава за стоки, които остават собственост на чуждестранно лице и не отговарят на всички условия, предвидени за разрешаване на временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове. В този случай размерът на дължимите вносни митни сборове за стоките за всеки календарен месец или част от месец, по време на който са под този режим, е 3 на сто от размера на митните сборове, дължими за тези стоки, ако са били допуснати под режим внос на датата, на която са поставени под режим временен внос.

Режимът временен внос се приключва чрез реекспорт на стоките, чрез поставяне на стоките под режим внос или друго допустимо митническо направление.

Временен внос на транспортни средства. Временен внос на транспортни средства се допуска без писмено искане и съответно - писмено разрешаване.

Временен внос на транспортни средства се допуска за:

1) шосейни моторни превозни средства и ремаркета, внасяни за частно ползване от чуждестранни физически лица, пребиваващи временно в страната за срок до 3 месеца или транзитно преминаващи през страната. В този случай обезпечаване на митни сборове не се изисква.

2) шосейни моторни превозни средства и ремаркета, внасяни за частно ползване от чуждестранни физически лица, пребиваващи временно в Република България за срок повече от 3 месеца, след представяне от тяхна страна на:

- документи, установяващи регистрацията на превозното средство;

- документи, установяващи собствеността на превозното средство;

- български документ за самоличност на лицето, в който е отразен срокът за пребиваване в Република България;

- документи за правоуправление;

- задължителна застраховка;

- обезпечаване на вносните митни сборове.

3) шосейни моторни превозни средства и ремаркета, внасяни за частно ползване от временно пребиваващите в чужбина местни физически лица при краткосрочно завръщане в Република България за срок до 3 месеца.

Временен внос на транспортни средства с пълно освобождаване от митни сборове и условията и сроковете за този внос са описани в ППЗМ. Така например такъв внос се допуска при условие, че превозните средства:

- се внасят от чуждестранни лица;

- се ползват за частни цели от тези лица;

- са регистрирани извън митническата територия на Република България на името на чуждестранно лице.

Режимът временен внос се прилага и в следните случаи:

- когато частно превозно средство, регистрирано в държавата, в която ползващият има постоянно местопребиваване, се използва редовно на митническата територия на Република България за пътуване от местопребиваването му до местоработата му и обратно; разрешението за ползване на режима не се ограничава по време;

- когато чуждестранен студент ползва частно превозно средство, регистрирано в страната, в която е постоянното му местопребиваване, на митническата територия на Република България, където студентът е с единствената цел обучение.

Превозните средства могат да останат на митническата територия на Република България:

- за период 6 месеца, със или без прекъсване на престоя, в рамките на 12 последователни месеца;

- за периода на престоя на студента на митническата територия на Република България.

Следва да отбележим, че превозните средства за частно ползване не могат да се наемат, да се дават на заем или да се предоставят след внасянето им или ако са били наети, получени на заем или предоставени в момента на внасянето им, не могат да се пренаемат или преотстъпват под наем или по друг начин на друго лице за всякаква друга цел освен за незабавен реекспорт.

И още:

- съпругът (съпругата) и роднините по права низходяща и възходяща линия на чуждестранното физическо лице, чието постоянно местопребиваване е извън митническата територия на Република България, могат да ползват частно превозно средство, което вече е поставено под режим временен внос;

превозно средство за частно ползване, което вече е поставено под режим временен внос, може да се използва само епизодично от местно физическо лице, когато това лице действа за сметка и по нареждане на титуляря на режима, който се намира на митническата територия на Република България.

2.1.7. Митнически режим - пасивно усъвършенстване.

Режимьт пасивно усъвършенстване разрешава да се изнасят временно местни стоки извън митническата територия на Република България, за да се подложат на операции по тяхното усъвършенстване и получените в резултат на тези операции продукти да бъдат оформени под режим внос с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове.

Временното изнасяне на местни стоки включва облагането им с износни митни сборове, прилагането на мерките на търговската политика, както и другите формалности, предвидени при износ на местни стоки извън митническата територия на Република България.

Не могат да бъдат поставени под режим пасивно усъвършенстване местни стоки:

- износът на които дава право за възстановяване или за опрощаване на вносните митни сборове;

- които преди износа са били под режим внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове поради употребата им за специални цели, докато условията, определени за разрешаването на това освобождаване, са в сила;

- износът на които дава право на получаване на субсидия.

Разрешение за пасивно усъвършенстване се издава по искане на лицето, което нарежда извършването на операциите по усъвършенстването.

Пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове се разрешава при условие, че компенсаторните продукти са декларирани за внос от името или за сметка на:

- титуляря на разрешението;

- всяко друго местно лице, ако то е получило съгласието на титуляря на разрешението и ако условията на разрешението са изпълнени.

Пълното или частичното освобождаване от вносни митни сборове се осъществява чрез приспадане от размера на вносните митни сборове, дължими за внесените компенсаторни продукти, на размера на вносните митни сборове, които биха се дължали на същата дата за временно изнесените стоки, ако се внесат в митническата територия на Република България от страната, където са били обект на операцията или на последната операция по усъвършенстване.

2.1.8. Митнически режим – износ.

Режимът износ представлява изнасяне на местни стоки извън митническата територия на Република България и включва прилагане на формалностите, предвидени за изнасяне на стоките, включително и на мерките на търговската политика.

Местните стоки, предназначени да бъдат изнесени, се поставят под режим износ. Декларацията за износ се представя в митническото учреждение, в района на което се подготвят експедицията и товаренето на стоките за износ.

Износът се разрешава, ако стоките напускат митническата територия на Република България в същото състояние, в което са били при приемане на декларацията за износ.

Стоките, които не са предмет на забрани и ограничения и чиято левова равностойност не надвишава 3000 щатски долара за пратка и за декларатор, могат да се декларират пред изходното митническо учреждение.

2.1.9. Митнически режим - временен износ.

Режимът временен износ разрешава местни стоки да се изнесат временно извън митническата територия на Република България при условие да бъдат реимпортирани, без да са претърпели изменения, освен нормалното износване при тяхната употреба. Режимът временен износ се допуска за стоки, които могат да бъдат идентифицирани при реимпорта им.

Идентифицирането може да се осигури чрез описание на стоките, опис на трайно поставени върху тях номера, знаци, чуждестранни митнически пломби, счетоводен контрол, фотографиране и други начини, като се отчита съответната специфика.

При режим временен износ се прилагат разпоредбите на режим износ, като се отчита съответната специфика.

Временното изнасяне на местни стоки като специфична форма на износ включва облагането им с износни митни сборове, прилагане на мерките на търговската политика, както и всякакви други мерки, предвидени за износ на местни стоки извьн митническата територия на Република България.

Срокът, през който временно изнесените стоки могат да останат извън митническата територия на Република България, се определя в зависимост от целта на временния износ. Следва да се има предвид обаче, че срокът, през който временно изнесените стоки се реимпортират без заплащане на вносни митни сборове, е една година. Срокът на временния износ може да бъде продьлжаван с разрешение на началника на съответното митническо учреждение, допуснало режима.

Пътниците могат да изнасят шосейни моторни превозни средства след представяне на документ за правомерното им владеене. Изнесените по този ред шосейни превозни средства се допускат обратно в страната след представяне на документ, удостоверяващ регистрацията им в Република България.

Реимпортът на временно изнесените стоки се счита за извършен, когато стоките са вьведени в митническата територия на Република България и са оформени под режим внос.

2.2. Митническа конвенция по карнета АТА за временно допускане на стоки.

Идеята за създаване на общ международен митнически документ за временен внос на стоки се заражда към края на 50-те години, когато Съветът за митническо сътрудничество в Брюксел създава карнети за временен внос на шосейни моторни превозни средства, митническа конвенция за карнетите Е.С.S. за временен внос на търговски мостри и др. Макар че тези конвенции вече не се прилагат, те могат да се приемат за прототип на карнетите АТА. Добрите резултати от използването на различните видове международни митнически документи за временен внос пораждат идеята за създаване на единен карнет с по-широко приложение, който да обхваща по-голяма част от възможните случаи на временен внос. Започнатата в тази насока работа завършва с успех на 6 декември 1961 г., когато Съветът за митническо сътрудничество създава Митническата конвенция по карнетите АТА за временно допускане на стоки. Конвенцията влиза в сила на 30 юли 1963 г., а за България е в сила от 1 ноември 1964 година.

Съкращението АТА е резултат от комбинацията от първите букви на френското наименование „Аdmission temporaire" и английското наименование „Теmporary admission" (временно допускане).

Карнетите АТА могат да се използуват както от юридически лица и еднолични търговци, така и от физически лица.

Конвенцията АТА е насочена към опростяване и унификация на митническите процедури, свързани с временния внос, обратния износ и транзитното пренасяне на стоки през територията на договарящите страни.

Конвенцията АТА въвежда единен международен митнически гаранционен документ - карнет АТА. Всяка договаряща страна по Конвенцията приема карнета АТА вместо своите национални документи за временен внос, временен износ или транзит.

Карнетите АТА не означават премахване на митническия контрол, а само опростяване на митническите формалности, т.е. карнет АТА позволява да се избегнат формалностите, които се изискват от националните законодателства - например попълване на нови митнически документи, изискване на разрешение за временен внос, внасяне на парични гаранции и др. Обаче карнет АТА не освобождава своя титуляр от необходимостта да представи пред митническите органи документи, касаещи съответствието на стоката с изискванията на специални нормативни актове - например сертификат за здравност. Наличието на карнет АТА не означава, че стоките са застраховани по време на транспорт. При нужда тя се сключва отделно. Карнетите АТА се издават и важат само за страните, присъединили се към Конвенцията АТА.

Карнетите АТА имат широк обсег на приложение. Практически, с малки изключения, с карнет АТА могат да бъдат внасяни и изнасяни временно стоки от всякакъв вид, независимо от стойността им - апаратура, уреди, машини и други материали; панаирни и изложбени стоки, търговски мостри и др. Само стоките, предмет на преработка и доработка, не могат да бъдат временно внасяни или временно изнасяни под прикритието на карнет АТА.

С карнет АТА стоките могат да бъдат експедирани в неограничен брой страни в продължение на една година. Те могат да бъдат превозвани с всякакъв вид транспортни средства или изпращани по пощата и да влизат и излизат от страните през различни митнически пунктове.

Карнет АТА може да се прилага и за непридружени пратки - например пощенски пратки, като карнетът се приложи към съответните документи по пратката. При придружени стоки карнетът се носи от лицето придружител. Препоръчително е съответната фирма да даде пълномощно на това лице.

Карнет АТА се издава със срок на валидност най-много до 1 година. По изключение (болест, нещастен случай и др.) срокът на валидност на карнет АТА може да бъде продължен, но най-много до 1 година от датата на издаването му. Срокът на валидността на карнета се отбелязва върху корицата. Върху корицата на карнета се отбелязват и страните, за които той е валиден, поради което у нас се признават само карнетите, на които е отбелязано, че са валидни за България.

Карнетите АТА представляват комплект от митнически пропускателни документи, които съдържат описание на стоките. Листовете, предназначени за различни операции, са с различни цветове. Обикновено един комплект на карнета се състои от две зелени корици, между които се поставят по чифтове жълти, бели и сини листове. На зелената корица и зелените листове са записани общите данни за карнета АТА и основният списък на стоките. Жълтите листове се използват при временен износ и при връщане на временно изнесените стоки (реимпорт). Белите листове са за временен внос и за изнасяне на временно внесената стока (реекспорт). Сините листове са за транзитно преминаване на стоката.

Броят и цветовете на листовете, които трябва да съдържа един комплект карнет АТА, зависи от броя на страните, през които ще премине стоката.

За улеснение на митническите органи, местата в листовете, в които те правят вписвания и заверки при различните случаи, са обградени с дебела черна черта. Когато мястото, определено за описание на стоките на гърба на всеки лист, се окаже недостатъчно, към карнета се добавят допълнителни листове от същия цвят.

Карнетите АТА са официален документ, гарантиран от международна гаранционна верига. Всяка от гарантиращите организации от международната верига поема задължението да заплати на митническите власти на собствената си държава дължимите митни сборове в случай, че допуснатите за временен внос стоки не бъдат изнесени обратно в срок. Отговорността на гарантиращата организация е ограничена от Конвенцията по размер до дължимите вносни мита, сумирани с до десет процента от всички други дължими плащания - такси, глоби и др. При това плащането им следва да е поискано от организацията в срок до една година от датата на просрочването на карнета.

Гарантираща организация за българските карнети АТА е Българската търговско-промишлена палата (БТПП). БТПП организира цялостната работа по издаването и отчитането на карнетите АТА. БТПП предоставя карнетите АТА срещу заплащане на определена такса и съчетава качествата на издаващ и гарантиращ институт. По тази причина всички подробности относно издаването, срока на валидност, за какви стоки и на каква стойност важи карнетът, заплащане на съответните такси, бланките на карнетите АТА и тяхното попълване, задълженията на титуляря на карнета, кои страни са подписали Конвенцията за карнет АТА и други, следва да се търсят в БТПП.

Лицето, което временно внася стока с използване на карнет АТА, трябва да знае и спазва основното си задължение, че поема ангажимент пред митниците както на страната на временния износ, така и на страната на временния внос - да върне обратно стоката.

При загубване, кражба или унищожаване на издаден вече карнет АТА може да се издаде нов, заместващ карнет, със срок на валидност, както на подменения карнет. Заместващ карнет се издава при поискване от собственика на загубения карнет или при уведомения от чуждестранните митнически власти, жп администрация или пощенски служби.

2.3. Митническа конвенция за международен транспорт на стоки с карнети ТИР.

Карнетът ТИР (TIR CARNET) - Приложение N 1 е международен документ за митнически транзит, който представлява гаранция на асоциацията, упълномощена от митническите власти, и съгласно с който се превозват товари, в повечето случаи с митнически печати и пломби, в автотранспортни средства и контейнери в съответствие с изискванията на митническата конвенция за международен превоз на стоки с карнет ТИР. Конвенцията се прилага в случаите, когато стоките се превозват от митнически пункт на отправянето до митнически пункт на получаването с предварително одобрени моторни превозни средства и под гаранцията на оторизирани за това организации. За България такава организация е Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата (АЕВТRI), която е упълномощена от българските компетентни органи да бъде гарант по карнетите ТИР в нашата страна. В съответствие с устава на Асоциацията и митническата конвенция ТИР - 1975 г. Асоциацията поръчва, получава, подписва, подпечатва и издава карнетите ТИР на фирмите за международни автомобилни превози, допуснати до режима ТИР. Условията, на които транспортното средство трябва да отговаря за международни превози, са свързани предимно с конструкцията му и с възможностите да бъде упражняван ефективен митнически контрол, а именно:

- поставянето на митническите печати и пломби да става по прост и сигурен начин;

- стоките да не могат да бъдат изваждани или внасяни след полагането на печат, без да бъдат оставени видими следи;

- да няма скрити помещения, позволяващи пренасянето на укрити стоки;

- всички отделения да бъдат достъпни за митнически преглед.

Резултатите от проверката на пътното превозно средство се прилагат в Решение, след което се издава Свидетелство за одобрение (по образец). Към Свидетелството могат да се приложат снимки и чертежи, а на транспортното средство, отпред и отзад се поставят табелки с надпис “ТИР”.

На одобрение подлежат и контейнерите, използвани за международен превоз на стоки с шосейни превозни средства, като за изискването към конструкцията на контейнера и за подновяването на свидетелството за одобрение важат правилата, сходни с изложените по-горе.

Митническият контрол върху превозните средства, които осъществяват превоз на стоки с ТИР - карнет, се състои в преглед на стоките и самия ТИР - карнет в отправния митнически пункт на превозното средство или на контейнера и полагането на митнически печати и пломби. В този вид те се представят на транзитните митнически пунктове и в митническия пункт на получаването на стоката. Митническите власти могат да определят срок и маршрут, който превозното средство да спазва при транзитното преминаване. В случай на повреждане на поставения митнически печат или на самите транспортирани стоки, както и ако се наложи прехвърлянето им, следва да се състави незабавно Констативен протокол от властите на страната, в която се намира превозното средство. В тези случаи информацията за съставянето на протокола се отбелязва и в издадения ТИР - карнет.

Превозът на стоките, намиращи се под митнически контрол, се извършва под отговорността на превозвача, който е длъжен да ги предаде в посочените в документите митници или складове под митнически контрол, като спазва определените срокове.

За правилното и своевременно отчитане на карнетите ТИР превозвачите трябва да въведат строг контрол върху работата с тях и движението им. Превозвачът трябва във всеки момент да знае местонахождението на всеки карнет ТИР, който е получил от Асоциацията; точно кога, за кой автомобил и за какъв превоз е използван; отчетен ли е във фирмата или Асоциацията или все още се намира у водача. За целта е удобно да се водят специални отчетни документи.

Всички използвани и надлежно заверени от митницата карнети ТИР се отчитат незабавно в Асоциацията. Когато наближи датата, на която изтича срокът за валидност на карнета и се разбере, че той не може да бъде използван дотогава, този срок може да бъде продължен с един месец, като продължението бъде специално заверено от Асоциацията. В случай, че карнетите останат неизползувани и след тази дата, те също задължително се отчитат в Асоциацията.

Големи задължения към карнета ТИР има не само собственикът на превозното средство, но и водачът на моторното средство. При извършване на международни автомобилни превози под покритието на карнети ТИР водачът трябва да знае, че карнетът ТИР е гаранционен документ и неправилното му използване, загубването му и т.н. могат да имат тежки последици както за собственика на превозното средство, така и лично за водача на превозното средство.

При ползване на карнета ТИР водачът трябва стриктно да спазва следните правила:

- да проверява срока на валидност за задействане на карнета ТИР;

- да проверява при натоварването дали количеството (бройки и тегло) на товара правилно е записано в манифеста на карнета ТИР и дали има пълно съответствие на действително натовареното и вписаното в товарителницата;

- да не разрешава нанасянето на каквито и да е поправки в карнета ТИР. Право на поправки по карнета ТИР имат само митническите органи, и то със съответни заверки от тях;

- по време на превоза внимателно да следи за откъсването по един отрязък от карнета ТИР (бял - в отправното митническо бюро, зелен - в получаващото митническо бюро) и за нанасянето на необходимите заверки на определените за това места в кочана на карнета ТИР от митническия служител;

- да представя в получаващия митнически пункт цялата стока, както е била натоварена в отправния пункт. Това се извършва в предписания от митническите органи пункт и в присъствието на митнически служител, който разпломбира автомобила. Късането на пломби от водача или от получателя на стоката без изричното нареждане и присъствието на митнически служител е строго забранено.

Водачът следва да проверява дали митническия служител в получаващата митница е подписал и подпечатал последния отрязък от кочана на карнета ТИР, който е в зелен цвят. Водачът е длъжен да съхранява грижливо и да не оставя в получаващата митница карнета ТИР. Той не трябва да позволява в никакъв случай карнетът ТИР да бъде използван от чужди автомобилни превозвачи.

Ако водачът установи:

- повреда на пломбираната част на автомобила, която позволява да се стигне до стоката;

- загуба или повреда на стоката;

- повреда на пломбите или скъсване на въжето, следва незабавно да се отнесе до най-близката митница или полицейски участък и да поиска съставянето на констативен протокол, който да се приложи към карнета ТИР.

Трябва да се знае, че при извършване на превози под покритието на карнет ТИР, за всяко отклонение от клаузите и правилата на Конвенцията ТИР превозвачите подлежат на морални и материални санкции в зависимост от гаранциите по карнета ТИР.

Карнетът ТИР е книжка от няколко листа - 6,14,20 броя листа. За всяко пътно превозно средство или контейнер се изготвя само един карнет ТИР. Само един карнет ТИР се изготвя и за едно съчленено превозно средство (влекач с полуремарке или автомобил с ремарке) или за няколко контейнера, натоварени на едно превозно средство или на едно съчленено превозно средство.

Когато превозвачът преминава само през едно отправно митническо бюро и едно получаващо митическо бюро, карнетът ТИР трябва да съдържа поне 2 листа за отправната държава, два листа за получаващата държава и още по два листа за всяка друга държава, през чиято територия се преминава транзит. За всяко допълнително отправно или получаващо митническо бюро са необходими по два листа. В това число не се включва жълтият лист, който не е митнически документ, а служи за информация и остава към карнета ТИР. Съгласно чл. 18 на Конвенцията ТИР отправните митнически бюра трябва да се намират само в една държава. Получаващите митнически бюра не могат да бъдат разположени в повече от две страни и общият брой на отправните и получаващите митнически бюра не може да бъде повече от четири.

Заключение

Елементите на митническата политика са:

- съществуващите мита, данъци и такси;

- създадената организация за осъществяване на митническа политика;

- управлението на митническата политика, което включва: планирането, анализа, отчетността и контрола.

Разрешението, което митническите органи издават за прилагане на искания митнически икономически режим, е също по образец. Срокът на валидност на разрешението се определя за всеки конкретен случай, като се отчитат специфичните нужди на лицето, подало искане за разрешаване на режима. Титулярът на разрешението да има право да подава писмено искане за подновяване или промяна на даденото му разрешение.

Въз основа на разработената дипломна работа могат да бъдат направени следните изводи:

Съгласно действащия закон митническият контрол проверява внасяните и изнасяните стоки, за да се установи дали вносът или износът е законен и да се определят качествата, количеството и стойността на внасяните и изнасяните стоки.

Декларирането на стоките под съответния митнически режим да се извърши чрез вписването им в счетоводните документи на декларатора. В този случай митническите органи имат право да освободят декларатора от задължението да представи стоките.

Използвана литература

1. Димов, О., „Европейски митнически контрол”, София;

2. Каракашева, Л., „Външнотърговски операции”, І и ІІ част., “Юрапел”, София, 1992 г.;

3. Панева, Л., „Инкотермс ’90 Справочник и коментар на термините”, ФТП, София, 1998 г.;

4. Многостранни митнически конвенции и спогодби за временен износ, внос и транзит, БТПП, 1982.

5. Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на товари, АЕТРИ, София, 1993 г.;

6. Закона за митниците, изд. “Тракия”, София 2000 г.