Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Публични >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

ДИПЛОМНА РАБОТА

на тема:

Митническа администрация и митнически контрол

2008 г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

 

Увод. 4

Глава първа. Проблеми и задачи на митниците. Организация на митническата администрация. 5

1. Основни задачи на митниците. 5

2. Митническа администрация и митнически контрол. 6

Глава втора. Основни видове мита. Определяне на митни сборове. Митническа тарифа. 8

1. Мита – същност и видове. 8

2. Митнически тарифи – видове. 12

Глава трета. Проблеми при определянето на митническата облагаема стойност. Характеризиране произхода на стоките. 14

1. Митническа облагаема стойност – същност и значение. 14

2. Произход на стоките. 16

Глава четвърта. Въвеждане на стоките на митническата територия на Република България до получаване на митническото направление. 17

Глава пета. Същност и значение на митническата декларация. Митнически режими. 21

1.   Митническа декларация. 21

2. Митнически режими. 22

2.1. Внос. 24

2.2. Транзит. 25

2.3. Митническо складиране. 27

2.4. Обработка под митнически контрол.. 28

2.5. Временен внос. 29

2.6. Пасивно усъвършенстване. 31

2.7. Износ. 32

2.8. Временен износ. 33

2.9. Активно усъвършенстване. 34

3. Практически пример. 35

Глава шеста. Митнически нарушения и определянето на административните наказания. 42

Заключение. 45

Използвана литература:. 46

 

Увод

Тоталната ориентация на световната икономика към ограничаване на държавната намеса и към стимулиране на частната инициатива оказват съществено влияние върху движението на финансовите и парични потоци между отделните страни. В същото време поредицата от съвещания под егидата на Генералното съглашение за митата и търговията внасят сериозни изменения в митническите процедури и митническия контрол.

Организацията и методологията на митническия контрол са създадени така, че да съответстват на провежданата от страната ни митническа политика. Тази митническа политика има за цел хармоничното развитие на икономиката и повишаване на националния доход. За целта са създадени съответните закони и нормативни документи, регламентиращи правата и задълженията както на физическите и юридическите лица, така и на митническите служители, като последно ниво на митническата администрация.

С добрата организация се цели недопускане на валутни и митнически нарушения, както и стриктното спазване на задълженията на митническия контрол.       Митническата политика е съвкупност от дейности и механизми, призвани да регулират външнотърговския обмен и да защитават националната икономика от конкуренция на по-евтини стоки и услуги от чужбина. Върху нея оказват влияние икономически, политически и социални фактори. Митническата политика има няколко основни цели. Това са  фискални цели на митническата политика в лицето на митото.

Митата не са архаична и незначителна част от данъчната система на развитите страни, а са важен и структурен източник на приходи за държавата. Приходите от митата съставляват значителна част от постъпленията в държавния бюджет. Причините, които предопределят подобно отношение към митата са сравнително лесния и сигурен начин за събиране на митата. Митото е един от най-рентабилните данъци. На практика много малка част от дължимите  сборове остават не събрани от митническата администрация. Другата важна причина е особена не еластичност на митническите приходи. Еластичност е способността на една променлива да изменя своите стойности под въздействието на измененията в друга променлива. По принцип приходите от митата зависят от външно - търговските взаимоотношения. Третата основна причина е бързината, с която се въвеждат митата.

За разлика от другите видове данъци, митата се въвеждат с подзаконови нормативни актове. Размерът на митото може много лесно да се промени от правителството. Митническата политика си е поставила и икономически цели. Обикновено, когато се говори за икономическо значение на митото се има предвид възможностите, които неговото въвеждане създава за увеличаване на вътрешното производство. Социалните цели на митническата политика се свеждат до намаляване на безработицата вследствие на стимулиране на местното производство. Митническата политика е мощно оръжие в ръцете на политиците, в което се изразяват политическите й цели. Инструментите, с които митническата политика осъществява така поставените си цели се разделят на четири групи. Чисто митнически инструменти на митническата политика, които са размерът на митото; величината на митническата облагаема стойност; прилагане на правилата за произход. Немитническите инструменти на митническата политика са  забрана за внос и износ; допълнителни изисквания към стоките; количествени ограничения за внос и износ. Третата група инструменти на митническата политика са създаването на свободни зони и свободни складове по територията на страната. Последната група е свързана с участието в междудържавни митнически споразумения и обединения.

Глава първа. Проблеми и задачи на митниците. Организация на митническата администрация.

1. Основни задачи на митниците.

Основните задачи на митническите органи са посочени в чл. 2 от Закона за митниците. Съгласно този член дейността на митническите органи включва осъществяваните от тях на митническата територия на страната митнически надзор и контрол върху внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки за, от и през Република България, събирането на митни сборове и прилагането на административно наказателни разпоредби. Митническият надзор е съвкупност от действията на митническите органи, предприемани с цел осигуряване спазването на митническото законодателство и на други разпоредби. Митническият контрол е извършването от митническите органи на специфични действия като проверки на стоки, на транспортни, търговски, счетоводни и други документи на физически и юридически лица. Проверяването също така и на превозни средства, на багажи и други стоки, пренасяни през нашата граница. Митнически контрол е и извършването на други подобни действия, с цел осигуряване спазването на митническото законодателство и други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор, както и събиране на митни сборове.

Митническият процес включва различни по съдържание и характер процедури. Те засягат както работата на митническите органи, така и задълженията и функциите на търговците. Извършват се в определен ред  и се изразяват в задължителни действия по документирането, проверките, обмитяването, обезпечаването и събирането на митни сборове.

Всички дейности, извършвани от митническите служители могат да се разделят на три основни групи.

Първата група дейности обхваща митническия контрол и митническия надзор. Тук митническият служител се явява контрольор на законността и икономическата целесъобразност на движението на стоките през границата. Задача на митничаря е да осигури пълно облагане на предвидените от закона случаи.

Втората група дейности е свързана с обмитяването. Това е чиста икономическа дейност по приключване на митническото задължение. В случая митническият служител изпълнява ролята си на финансист на държавата и събирач на нейните вземания.

Третата група дейности включва прилагането от страна на митническите органи на административно наказателните разпоредби по Закона за митниците , в случаите на възникнали митнически нарушения.

2. Митническа администрация и митнически контрол.

Съгласно чл. 7 от ЗМ , митническата администрация е централизирана система, която включва следните митнически учреждения:

-   Общото Главно управление на митниците;

-   районни митнически управления;

-   митници;

-   митнически бюра и митнически пунктове към митниците.

ръководство и контролът върху митническата администрация се осъществява от министъра на финансите.

Главното управление на митниците е структурно звено на Министерство на финансите и е юридическо лице на бюджетна издръжка. То организира, ръководи, контролира и отчита дейността на митническите учреждения и извършва митническа дейност.

Районните митнически управления са на пряко подчинение на Главното управление на митниците. Те организират, ръководят, контролират и отчитат дейността на включените в тяхната структура митници, митнически бюра и пунктове, извършват митническа дейности и осигуряват информация на митниците и на Главното управление.

Митниците организират, ръководят, контролират и отчитат дейността на включените в тяхната структура митнически бюра и пунктове и заедно с тях са основните изпълнители на митническия надзор и контрол.

Митническият контрол е многостранен. Той се извършва от митническите органи и обхваща:

-  Проверка за спазване на правата на лицата да внасят,  изнасят или пренасят определени стоки;

-  Проверка съответствието на вида, количеството и качеството на стоките, които се внасят, изнасят или пренасят;

-  Проверка наличността на необходимите документи и условия за извършване на внос, износ или транзит;

-  Проверка дали са спазени съществени забрани и ограничения;

-  Проверка на изчислението, обезпечаването или заплащането на митните сборове;

-  Вземането на необходимите мерки за ефикасно продължаване упражняването на митнически контрол върху влизащите или излизащите от страната стоки до митническото им поставяне под режим;

-  Упражняване граничен контрол върху внасяните и изнасяните валута и валутни ценности;

-  Борба срещу митническите и валутните нарушения и престъпления.

Поставянето на стоките под митнически надзор и митнически контрол се извършва при условие, че те са въведени на митническата територия на страната ни. В понятието стоки се включват всички предмети и пътнически багажи, пощенски и други пратки и превозни средства, пренасяни или преминаващи през държавната граница, включително и по тръбопроводи и електропроводи. Има се предвид, че митническата територия на страната ни е територията на Република България, включваща и свободните зони и свободните складове при определени от ЗМ условия.

Стоките се считат въведени на територията на Република България, когато се намират на входен граничен пункт. Той се определя от начина на превозване на стоките - по море, по въздух, по суша и е от значение за обмитяването, тъй като митническата стойност се установява на базата на входния граничен пункт. За стоките превозвани по море или по река Дунав, това е пристанището, където се извършва разтоварването. При претоварване, ако е удостоверено от митническите органи в същото пристанище, то се взема за входен граничен пункт. За пренасяните по въздух стоки, това е първата аерогара, в която има митническо учреждение. За стоките превозвани с влакове или с автомобили, това е първото място с митническо учреждение. За стоките въведени на митническата територия на страната ни в един граничен пункт и след това превозени до друг на наша територия, за входен се взема първият, но при условие, че стоките са превозени пряко ( по обичайния за целта път ) до тяхното местоназначение. В противен случай за входен граничен пункт се определя мястото, за което са предназначени стоките.

Стоките въведени на митническата територия на страната ни, своевременно се поставят под митнически надзор. Те остават под такъв надзор до определянето им на митническият им статут. Изключение от това правило са внесените стоки, обложени с намалени или нулеви мита и такси. Според специфичното им предназначение тези мита и такси са с равностоен ефект и стоките остават под митнически надзор.

Накрая може да се каже, че митническият контрол е съвкупност от действия на митническите органи, насочени към контролиране съблюдаването от юридическите и физическите лица на нормативните актове, регулиращи митническите режими.

Обект на митническия контрол е движението на стоките от границата до техния собственик.  За осъществяването на това има грижата митническата администрация, която е основен субект на митническия контрол. Трябва да се отбележи, че тя изпълнявайки функциите си на контрольор, е представител на държавната власт. Едва след като започне процеса по обмитяването, тя може да изпълнява и дейности по събирането на приходи за държавата.

Глава втора. Основни видове мита. Определяне на митни сборове. Митническа тарифа.

Митническия режим на една страна е съвкупност от вътрешни нормативни актове, митнически тарифи и международни договори. Митническият режим се определя в зависимост от митническата политика, която дадена страна е решила да провежда.

Митническите служители трябва да познават митническите нормативни актове и тарифи, но за да ги прилагат правилно и с разбиране, те също така трябва да знаят и основните мотиви, които са довели до създаването им. Ето защо, от митническите служители се изискват солидни икономически и юридически познания, които в повечето страни се добиват чрез няколко годишно специално обучение.

1. Мита – същност и видове.

 Митото е едно от главните средства за провеждане на митническа политика. То е данък, който се заплаща за стоката при влизането й или излизането й от територията на страната - т.е. за стоката, която преминава границата на страната.

Начина за изчисляване на размера на митото се определя в митническите тарифи и другите митнически нормативни документи.

Нормативните актове, отнасящи се до митническите тарифи и митата, са част от финансовото законодателство, тъй като митата са данъци.

Съгласно повечето конституции в света (включително и нашата), митата би трябвало да се определят със закон, гласуван от Народното събрание, така както е за всички данъци, но в много страни това теоретично правило не се спазва. Съгласно чл. 24 от ЗМ, митата, с които се облагат внасяните или изнасяните стоки, се определят по тарифи, утвърдени от Министерския съвет.

Правото на Министерския съвет да въвежда и да определя начина на изчисляване и размера им се е наложило поради практически съображения - често се явява необходимост от бързото изменение на митата, за да се отговори на някои икономически изисквания. Ако митата се определяха от Народното събрание, бързата им промяна щеше да бъде невъзможна.

Митото е данък и по-точно косвен данък, понеже е свързано със стоката , а не с лицата. Но митото е особен вид косвен данък, защото за разлика от косвените данъци, които запазиха фискалния си характер, митото се трансформира в икономически данък.

Понастоящем в международен аспект се приема, че митото има предимно икономическа, регулираща роля, като събирането на приходи за държавата, макар и значителни (за България около една четвърт от приходите за бюджета са от митни сборове) е негова второстепенна функция. Икономическата роля на митото се допълва и от административните мерки при вноса и износа (изискване на разрешение, квоти и др.), които се отричат от теорията, но на практика широко се прилагат.

Митата могат да бъдат разпределени на няколко групи, с оглед на някои техни съществени белези. В теорията съществува най-различно по видове разглеждане на митата. Тук ще споменем накратко най-разпространеното групиране.

С оглед на целта, която преследват, те биват:

а) фискални - имат за единствена цел да осигуряват приходи на държавата;

б)  икономически, които се подразделят на :

-  покровителствени - имат за цел да позволят на определено национално производство да се бори срещу чуждестранната конкуренция и да се развива;

-  запретителни - стремят се да направят невъзможен вноса на определени стоки;

-  ограничителни - затрудняват и с това ограничават вноса на определени стоки;

-  насърчителни - с малкия си размер насърчават вноса на дадена стока

С оглед на действието, въз основа на което се събират, те биват:

а) вносни мита - събират се при внос на стока за потребление в дадена страна. Трябва да поясним, че не е достатъчно стоката да е влязла в страната, за да се събере митото, тъй като има случаи, при които въпреки влизането си мито не се събира;

б)  износни мита - събират се при износа на стоки от дадена страна;

в) транзитни мита - събират се при транзитно преминаване на стоки през територията на дадена държава (понастоящем те почти са изчезнали, защото всяка държава има интерес да привлича транзита на стоки, за да получава част от транспортните разходи ).

Според Митническата тарифа, митата биват:

а) общи мита - те се прилагат към страни, които на договорна основа или фактически прилагат режима на най-облагодетелствана нация, по отношение на стоките, произхождащи от Република България. Тези страни са 41 на брой;

б) преференциални мита - те се прилагат за стоки, произхождащи от страни, на които България предоставя тарифни преференции едностранно, съгласно Общата система на преференцията.

С оглед на начина на изчисляване, те биват:

а)  адвалорни - изчисляват се като процент от стойността на стоката;

б) специфични - изчисляват се в зависимост от обективни, физически качества на стоката ( тежест, обем, брой, метраж, повърхност и др.)

Историята на митата е история на редуването на адвалорните и специфичните мита. Имало е твърде много спорове за преимуществата и недостатъците на двата вида мита. Тъй като това е основен въпрос при създаването на митническите тарифи, накратко ще споменем положителните и отрицателните страни на двата вида.

Отрицателните черти на специфичните мита са, че не могат да следват търговската разнообразност и качеството на стоката, както и нейната износеност. Също така те не могат да изпълняват своята фискална или икономическа роля в периоди на инфлация.

Положителните страни на адвалорните мита са, че тяхната пропорционалност на стойността на стоката позволява да се прилага желаната степен на протекция за всяка търговска разнообразност на една и съща стока. Те вземат  предвид също така качеството на стоката и евентуалната й износеност.

Отрицателните страни на адвалорните мита са, че те зависят от външната цена и намаляването й, намалява и размера на митата. Това дава възможност за нахлуването от чужбина на повече конкурентни стоки и намалява защитната роля на министерствата. Тъй като размера им зависи от външните цени, които са резултат от икономическата политика на друга държава, те поставят в зависимост от чуждата държава размера на митата, а от там и отражението върху местната икономика.

Като се преценят  положителните и отрицателните страни на двата вида мита, понастоящем се счита, че адвалорните мита са за предпочитане. Налага се и комбинираната система: адвалорни и специфични мита.

В нашите митнически нормативни актове широко се използва понятието “ митни сборове” . Понятието “ митни сборове” има събирателен характер. Според ЗМ митните сборове биват: вносни и износни митни сборове. Те обхващат митата и събираните от митницата такси, без законодателят да определи дали събираните от митницата данъци са съставка на понятието “ митни сборове”.

Дейността на митниците е непосредствено свързана с определянето и събирането на някои данъци. Те са ДДС и Акцизите. По ЗДДС на облагане подлежат и внасяните в страната стоки. Данъкът за внасяните стоки се начислява и събира от митническите органи. Но това не значи, че ДДС и Акциза се определят като процент върху митническата стойност.

Митническата администрация събира и таксите, предвидени в Закона за държавните такси, а така също и таксите, които митницата събира за извънредните услуги, извършвани от митниците извън митниците или в извънработно време. Заплащането на такси винаги е свързано с насрещно извършване на определена услуга. Митническите органи събират такси за извършваните от тях услуги . Те биват редовни и извънредни.

За да определят митните сборове, митническите органи трябва най-напред да установят стойността на сделката по ЗДДС, а след това да установят митническата стойност. Ако между тези две величини има разлика, трябва да се приложи митническата стойност, тъй като законодателя има предвид тази стойност като основа. В този случай митническите органи трябва да приложат правилата за определяне на стойност на сделката, предвидени в ЗДДС и правилата за определяне на митническата облагаема стойност при внасяне на стоки в Република България. Това е първият елемент, който трябва да бъде установен, за да бъде приложен ЗДДС. Вторият елемент е към митническата облагаема стойност да се прибавят определените от митническите органи полагани мита. Третият елемент при образуване на облагаемата основа по ЗДДС е да се прибави определеният акциз върху вносните стоки и на последно място да се прибавят таксите по вноса. Съвкупността - сбора от посочените елементи, изразен в парична равностойност представлява данъчната облагаема основа за определяне на данъка върху добавената стойност. Върху тази основа митническият орган определя данъка.

2. Митнически тарифи – видове.

Под понятието “тарифа” по начало се разбира размер на някаква услуга. Но съгласно чл. 24 от ЗМ митническата стойност се определя от Митническата тарифа. Следователно понятието “митническа тарифа” включва комплекс от факти, в съответствие, с които се определя митническата стойност.

Тези факти изграждат номенклатурата на стоките, които се внасят в България. С подреждането на стоките, с подробното им описание и излагане на основните им характеристики, т.е. с определянето на тяхната номенклатура в съответствие с вътрешното и международното законодателство се определя едната страна от предметното съдържание на понятието “митническа тарифа”. Но това понятие има и втора страна. Според чл. 26 от ЗМ митническата тарифа включва номенклатурата на стоките и ставките на митата, с които се облагат стоките при внос.

Митническата тарифа се състои от две части. Първата част обхваща тарифните номера и описанието на стоките. Тя е известна като номенклатура на стоките. Втората част обхваща общите и преференциалните мита, събирани по Митническата тарифа.

Номенклатурата включва тарифните номера. Но хармонизираното законодателство и българската Митническа тарифа употребяват и понятията “позиция”, “подпозиция” и “тарифен номер”. Основно значение има “тарифен номер”. Той представлява девет цифрено число, посочено в колона “Тарифен номер” и съответстващо на описанието на стоката. Под “позиция” се разбира четири цифреното число посочено в същата колона. Под “подпозиция” се  разбира шест или осем цифреното число и съответното описание на стоката. От казаното до тук следва, че митническата тарифа е съвкупност от правила за поведение, чрез която във всеки отделен случай са посочени фактите от значение за определяне на митническата стойност и митата, които трябва да бъдат заплатени от притежателя на внасяните стоки.

Номенклатурата на Митническата тарифа на България се основава на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките. Нашата Митническа тарифа е хармонизирана и с Комбинираната номенклатура на Европейския съюз от раздел V до раздел XXI включително.

Митническата тарифа е разделена и на Раздели, глави и подглави, които имат и съответните заглавия. Те по същество само ни показват към кой раздел или глава трябва да търсим и да класираме съответната стока.

Митническата тарифа има четири колони. Всяка от тях има определено значение. Колона първа е обозначена като ТАРИФЕН  НОМЕР. Касае се до определяне на тарифни номера на стоките по Митническата тарифа на Република България. Тези номера са деветзначни. Първите шест цифри представляват кода на стоките по Хармонизираната система. Деветата цифра от тарифния номер е въведена с оглед кодирането на стоките на национално ниво.

Втората колона в структурата на Митническата тарифа е обозначена като ОПИСАНИЕ НА СТОКАТА. Тук са включени факти от обективната действителност, които обезателно трябва да бъдат проявени, т.е. да са на лице, за да бъде извършено класирането на стоката. Затова описанието на стоката винаги трябва да бъде свързано със забележки към разделите, позициите и подпозициите.

Третата колона са СТАВКИ ОБЩИ МИТА и четвъртата колона са СТАВКИ ПРЕФЕРЕНЦИАЛНИ МИТА. Тяхното значение беше вече разгледано при видовете мита.

Съществуват главно три вида митнически тарифи:

АВТОНОМНИ (независими) тарифи - тарифата, която една държава изработва, без да я съгласува с други държави.

КОНВЕНЦИОНАЛНИ (договорни) тарифи - съставя се в резултат на търговски и митнически споразумения с други държави.

СМЕСЕНИ тарифи - съдържат две или повече колони с различен размер на митата за една и съща стока, защото размерите на някои от митата се определят с договор, сключен с друга държава.

Митническите тарифи имат ефикасни икономически функции. Те се изразяват главно в:

а)   защита на родното производство;

б) защита на вътрешния пазар , чрез поддържане на определени цени;

в) насочване на вноса - да се извършва от определени държави;

г) регулиране на местното производство в желаната насока чрез безмитен или с намалено мито внос на суровини, полуфабрикати или средства за производство;

д)   покровителство на износа.

За да изпълни своята икономическа роля, една митническа тарифа трябва да отговаря на известни условия:

ИКОНОМИЧЕСКИ УСЛОВИЯ:

-  митата да имат реално отражение върху вътрешните цени на стоките;

-  тарифата да е изградена чрез точно изчисление на нужната протекция и да не задоволява прекомерните понякога претенции на местните предприятия, ползващи покровителството;

-  да е свободна от фискални цели;

-  да е основана на една безпристрастна, внимателна преценка на предимствата, които местната индустрия извлича от митническото покровителство. Тези неудобства се създават от износа, тъй като , когато една страна ограничава конкурентния внос, засегнатите страни вземат мерки срещу износа на тази страна.

ТЕХНИЧЕСКИ УСЛОВИЯ:

-  правилата за класиране да бъдат ясни, с логично съдържание, изключващи класирането на една стока в повече от една позиция;

-  тарифата да е изградена върху номенклатурата, приета от повече страни, за да може да се правят необходимите сравнения;

-  текстовете да са кратки, ясни и изчерпателни, посочващи характерните белези на стоките;

-  да не се дава възможност за различни тълкувания;

-  тарифата да бъде лесно и бързо приложима.

Глава трета. Проблеми при определянето на митническата облагаема стойност. Характеризиране произхода на стоките.

1. Митническа облагаема стойност – същност и значение.

Лицата трябва да представят митническа декларация, в която да се посочва митническата облагаема стойност. Това разбира се, не означава, че митническият служител ще се довери на това лице. Напротив, той трябва да установи, че това действително е величината на облагаемата стойност. Установяването се извършва чрез доказателство с документи. С тези документи, лицето - вносител, ще трябва да доказва, че за вноса на стоката са направени разходи, а върху тези разходи се оформя и митническата облагаема стойност (МОС).

Определянето на митническата стойност е задължение на двете страни. Законодателят изисква от вносителя на стоките активна дейност и самостоятелност при определяне на митническата стойност. Той е длъжен да представи всички поискани му от митницата документи. Тези права на вносителя са скрепени с гаранции. Такава е например гаранцията да бъдат обжалвани действията на митническите органи по определяне на митническата стойност.

При адвалорните мита, МОС на внесените стоки е :

а) договорната стойност, т.е. реално платената или подлежаща на плащане цена на стоките ( чл. 35 от ЗМ);

б) договорната стойност на идентичните стоки, продадени за износ в Република България ;   

в) договорната стойност на сходни стоки 9 чл. 36, ал. 2, т. 3 от ЗМ);

г) върху основата на изчислената стойност ( чл. 36 , ал. 2, т. 4 от ЗМ).

При определянето на митническата стойност съгласно чл. 35 към реално платената или подлежащата на плащане цена , следва да се прибавят:

-         [KM1] следните разходи в размера, които се плащат от купувача, но не са включени в реално платената или подлежащата на плащане цена: комисионни и възнаграждения за посредничество, с изключение на комисионните за покупка;

-  разходите за контейнери, които за митнически цели се третират заедно с остойностяваните стоки;

-  разходите за опаковка, включващи труда и материалите;

-  стойността , съответно разпределена, на следните стоки и услуги, когато са доставени пряко или косвено от купувача, безплатно или на намалени цени, доколкото тази стойност не е била включена в платената или подлежащата на плащане цена: материалите, съставките, части и други подобни, включени във внасяните стоки;

-  инструменти, клишета, матрици и други подобни, използвани при производството на внасяните стоки;

-  изразходвани материали при производството на внасяните стоки инженеринг, разработки, художествено оформяне, дизайн, планове и чертежи, които не са изработени в Република България и са били необходими за производство на внасяните стоки;

-  роялти и лицензни такси, отнасящи се до остойностяваните стоки, които купувачът пряко или косвено трябва да плати и не са включени в платената или в подлежащата на плащане цена;

-  стойността на всяка част от прихода, от всяка следваща продажба, отстъпване правото на владеене или ползване на внасяните стоки, която се предоставя пряко или косвено на продавача;

-  разходите за: транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България;

-  товарно - разтоварни и обработващи операции, свързани с транспортирането на внасяните стоки до входния граничен пункт;

-  застраховка на внасяните стоки.

Видно от гореизложеното е, че тези разходи се прибавят към съответната цена, само ако съгласно договора не са включени в тази цена. Ако са включени, МОС

При специфичните мита, нямаме МОС, а обикновено физическо качество на стоката, което се умножава по определена сума и така се получава размера на митото.

Тъй като при адвалорните мита , от размера на МОС зависи и техния размер, стремежа на фирмите вносителки е, доколкото е възможно да намалят МОС. Това става обикновено чрез посочване на занижени, нереални цени на стоката във фактурата. Ето защо е дадено правото на митническите учреждения да оспорват обявената МОС и да я преизчислят.

Вносителите имат право да обжалват пред началника на митниците така преизчислената МОС. Ако тя се потвърди в, седмичен срок може да се подаде жалба до Главно управление на митниците. Това може да стане по принцип до вдигането на стоката от склада на митницата или от склада под митнически контрол, но е възможно и след вдигането й, ако не е необходимо да се извършва повторен преглед.

Съгласно Закона за административното производство, административния акт на митницата за определяне на МОС може да се обжалва и по служебен ред.

2. Произход на стоките.

За България този въпрос е твърде важен, тъй като имаме списък на страни ползващи безмитен внос, а освен това сме сключили споразумения със ЕС и страните от ЕАСТ за митнически преференции.

За да се ползват с митнически преференции при внос, вносителите трябва да докажат, че внасяната стока е с произход от страната, ползваща тези преференции. Това става с представянето на сертификат за произход, издаден от компетентните органи на страната на износа. Като доказателство за произход, нашите митници признават:

-  сертификат за движение на стоките EUR 1 и EUR 2 , когато стоките са с произход от държави влизащи в ЕС;

-  същите сертификати, както и декларация по специален образец, когато стоките са с произход от държави от ЕАСТ;

-  сертификат за произход “А” - за стоки с произход от държави, ползващи митнически преференции или влизащи в списъка за безмитен внос.

Много е трудно да се определи произхода на една стока. Съгласно чл. 30 от ЗМ, стоките, които произхождат от дадена страна, са стоките изцяло получени или произведени в тази страна. Стоките , чиито производство включва участието на повече от една страна, се счита, че произхождат от страната, в която са претърпели своята последна, съществена, икономически обоснована обработка.

Независимо от представянето на документ за произход на стоката, митническите органи имат право, в случай на основателно съмнение, да поискат други доказателства, които да потвърдят, че обявеният произход отговаря на изискванията на митническото законодателство.

Глава четвърта. Въвеждане на стоките на митническата територия на Република България до получаване на митническото направление.

От момента на въвеждането на митническата територия на страната, стоките са под митнически надзор и са обект на митнически контрол до определянето им на митническият им статут. Така въведените стоки на митническата територия на страната, трябва да бъдат незабавно превозени от лицето, което ги е въвело, съгласно разпоредбите на митническите органи. Това може да бъде посочено от тях митническо учреждение или друго място. Митническите органи при необходимост могат да определят и маршрута за превоза на стоките. Предвижването им към граничното или вътрешните митнически учреждения, се извършва с цел обмитяване.

Превозените стоки подлежат на представяне пред митническите органи. То се осъществява от лицето, което ги е въвело на митническата територия на страната ни или от лицето, което е поело превоза им след тяхното въвеждане. Представянето на стоките е свързано с определянето на митническото им направление. Освен това те могат да бъдат подложени на анализ, вземане на мостри и други процедури, съпътстващи митническия контрол.

Следващата митническа процедура е манифестирането на стоките. Манифестират се всички стоки, представени пред митническите органи. Манифестирането става с подаване на митнически манифест незабавно след представянето на стоките пред митническите органи. По тяхна преценка може да се определи и друг срок, но не по-късно от първия работен ден след деня на представянето на стоките. Подава се най-малко в два еднообразни екземпляра от лицето, което е въвело стоките на митническата територия на страната ни, от лицето, което е поело превозването им след тяхното въвеждане или от лицето, от чието име са действали посочените по-горе лица.

С разрешение на митническите органи манифестирането ще става и по електронен път под формата на разпечатка от митническата информационна система, като се прилагат всички процедури по оформянето и регистрирането му.

Митническия манифест е един от основните документи, въз основа на който се осъществява документалният и фактическият митнически контрол и се дава митническо направление на стоките. За целта той се проверява, подписва, подпечатва, номерира, регистрира със специален регистър и се оставя на съхранение от митническите органи. Не се разрешава извършването на поправки по манифеста. Ако след завеждането му в регистъра се установят грешки в него, поправките могат да се правят само с разрешение на началника на съответното митническо учреждение.

Освен с митнически манифест, манифестирането на стоките може да стане и с търговски или друг документ, ако той съдържа всички данни, по които се идентифицират стоките. Това се отнася за стоки, които преди да са представени пред митническите органи, са превозени под режим транзит. Същите се манифестират с екземпляр от транзитния документ, предназначен за получаващото митническо учреждение. Условие е той да съдържа всички необходими данни, както и стоките да не се съхраняват във временен склад.

Стоките и превозните средства, на които те се намират, подлежат на фактически митнически контрол чрез разтоварването и разопаковането им. Отварянето на превозните средства, разопаковането и проверката на стоките се извършват в присъствието на лицето, подало манифеста и на митническия служител.

Възможно е при проверките да се установят различия между манифестираните и действително намерените стоки, повредени стоки или пък с повреден амбалаж. В тези случаи се съставя констативен акт в необходимите за целите на митническия контрол екземпляри, но не по-малко от три. Актът се подписва от присъствалите при проверката лица. Ако установените различия са под формата на излишъци от стоки, същите се вписват служебно в манифеста, когато не са предмет на митническо нарушение.

До получаването на митническо направление, митническите органи могат да извършат неограничен брой проверки. Във връзка с тях , лицето подало манифестът, както и лицата, при които стоките се намират последователно след разтоварването им, са длъжни да ги представят в непроменено състояние.  

Предвидени са и случаи, когато не е необходимо да се подава митнически манифест. Това се отнася за: багаж, който се превозва и се вдига веднага, без да се поставя във временен склад и се придружава от пътника; локомотивите, вагоните и други жп превозни средства и принадлежностите към тях, които преминават границата по силата на железопътни конвенции; превозните средства, извършващи превоз на пътници и стоки през границите; горивните и смазочните материали, превозвани през границата в нормалните  резервоари на локомотивите и моторните превозни средства, във вагон - агрегатите, обслужващи хладилните влакови секции и извършващи международни превози; поставените под режим транзит на стоки при въвеждането им на наша територия, износните стоки, извън случаите, когато е необходим митнически контрол; други случаи, възникнали по необходимост и определени от началника на Главно управление на митниците.

Митническият манифест може да се подаде служебно от митническите органи. Прилага се за задържани, иззети, отнети в полза на държавата, изоставени или считани за изоставени, оставени и намерени стоки в съответствие с изискванията на закона условия или определени от началника на Главно управление на митниците.

-  Чуждестранните стоки, представени и манифестирани пред митническите

-  унищожаване на стоки;

-  изоставяне на стоки в полза на държавата.

Глава пета. Същност и значение на митническата декларация. Митнически режими.

1.   Митническа декларация.

Всяка стока, поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим ( чл. 66 от ЗМ ).  Декларирането пред митническото учреждение се осъществява писмено, а в определени и по електронен път и чрез други действие, с което държателя на стоките изяви желание да ги постави под митнически режим. Официалният образец на писменото деклариране за поставянето на стоките под митнически режим или реекспортирането им е Единният административен документ -  ЕАД, одобрен от министъра на финансите. Митническата декларация се подава в 4 еднакви екземпляра, като първият остава в митническото  учреждение, вторият се изпраща в изчислителния център, третият е за декларатора, а четвъртият отива в данъчната служба. Към митническата декларация, трябва да бъдат приложени всички документи, нормативно определени за разрешаване на митническия режим, за които стоките са декларирани.

С декларирането се цели да се установи режим на отговорност за верността на данните, отразени в декларацията, автентичността на приложените документи, както и да се осигури спазването на задълженията, които произтичат от поставянето на декларираните стоки под определен митнически режим.

Самото попълване изисква да се спазват правилата, регламентирани с Наредба № 11 от 23.12.1998 г. за реда на писмено деклариране на стоки пред митническите учреждения. Писменото деклариране може да стане по нормални процедури или по опростени процедури. Разграничаването им е от значение, тъй като съдържанието на комплекта от документи към декларацията е различен, а от там и самите митнически процедури по отчетността и контрола.

Писменото деклариране по нормалната процедура се извършва с попълването на митническа декларация (ЕАД) по посочения образец. Митническите органи осъществяват проверки по декларацията. Проверките включват контролни действия от документален и от фактически характер, с които се цели да се установи правилно ли са вписани данните в декларацията и да се идентифицира стоката.

Писменото деклариране по опростени процедури се извършва чрез попълване на опростена митническа декларация. В нея не се съдържат всички данни от Единния административен документ и не се прилагат някои от изискваните документи. Освен това по преценка на митническите органи, вместо митническа декларация може да бъде представен търговски или друг документ, придружен от молба за поставяне на стоките под съответния митнически режим.

Предвиден е и трети начин за опростено митническо деклариране - чрез вписване на стоките в счетоводните документи на декларатора. Този начин позволява митническите органи да освободят декларатора от задължението да представи стоките. Устно митническо деклариране се прилага при режим внос, износ, временен внос и реекспорт.

Подаването на митническата декларация става по два начина: едновременно с представянето на стоките или предварително, преди представянето им. И в двата случая то се извършва в митническото учреждение, където са представени стоките. Изключение се допуска, когато по молба на декларатора, началникът на митническото учреждение позволи това да стане на друго място. Предварителното подаване на декларацията също изисква надлежно разрешение, като се определи срок за представяне на стоките. Поправило за представяне на декларацията е определено работното време на митническото учреждение. Извън него се изисква молба на декларатора, и то става за негова сметка.

2. Митнически режими.

Едно от митническите направления е поставянето на стоките под митнически режим. Декларирането на стоките и поставянето им под митнически режим е свързано с осъществяването на митническия контрол.

Съгласно Закона за митниците, митническите режими са: внос, транзит, митническо складиране, активно усъвършенстване, обработка под митнически контрол, временен внос, пасивно усъвършенстване, износ и временен износ.

Митническите режими според начина на движение на стоките се разделят на временни и трайни (постоянни).

При митническото оформяне на стоките се взема предвид начина на тяхното движение. Някои стоки се внасят или се изнасят, без да се връщат обратно и без да променят вида и съдържанието си. Те се консумират в страната или в чужбина в непроменен вид. Това им придава характер на постоянни, трайни и непроменливи. Към тях се отнасят редовния внос и износ.

Друга група стоки се ползват временно в страната или в чужбина, след което отново се връщат в отправната страна. Връщането може да стане както в променен , така и в непроменен вид. Обстоятелството, че те временно пребивават на дадена територия, определя съдържанието на митническия контрол и свързаните с него митнически процедури по обмитяването. Митническото оформяне на тези стоки се осъществява по специфичен начин.

Временно внесените или изнесените стоки са обект за престоя им в крайния пункт. Задачата на митническия контрол е да осигури целостта им, законността на тяхното пребиваване, връщането им и спазването на въведения режим. Част от тези стоки могат да променят въведения първоначално митнически режим, което предизвиква нови, допълнителни митнически процедури. Посочените обстоятелства формират митническите режими върху тези стоки като временни режими. Към тях се отнасят: транзит, митническо складиране, активно усъвършенстване, обработка под митнически контрол, временен внос, пасивно усъвършенстване и временен износ.

Временните режими имат различна икономическа характеристика. Една част от тях променят митническия си статут и се превръщат от местни в чуждестранни стоки или обратно. Това изменя въздействието върху тях чрез митническите процедури, свързани с обмитяването и гарантирането на митните сборове. Ето защо временните режими се проявяват в две направления - като режими с отложено плащане и като икономически митнически режими.

Режимите с отложено плащане се прилагат по отношение на чуждестранните стоки и включват митническите режими - транзит, митническо складиране, активно усъвършенстване, обработка под митнически контрол и временен внос. Изхожда се от обстоятелството, че чуждестранните стоки се намират временно в страната ни. Някои от стоките могат да променят митническия си статут и да се трансформират в редовен внос, като по този начин придобиват характер на местни стоки.

За тях се плащат митни сборове. Поставените под тези режими стоки се явяват потенциални източници на държавно вземане по силата на възникнало митническо задължение, което трябва да бъде обезпечено.

Митническите икономически режими се формират въз основа на обстоятелството, че е допустимо при някои от режимите да се върши технологично въздействие върху стоките чрез частична или пълна обработка. С това се променя техния външен вид или вътрешна структура. От това произтича движение на материални и трудови ресурси, което се цели чрез временния внос и износ и им придава икономически характер. Възникващите митнически задължения се заплащат след реекспорта чрез последващо възстановяване. Към митническите икономически режими се причисляват: митническо складиране, активно усъвършенстване, обработка под митнически контрол, временен внос и пасивно усъвършенстване.

Митническите режими могат да бъдат разглеждани и като режими по вноса и режими по износа. Към режими по вноса се отнасят: митническо складиране, активно усъвършенстване, обработка под митнически контрол, временен внос, транзит и реимпорта, а към тези по износа - пасивно усъвършенстване, временен износ, транзит и реекспорт. Това деление е от значение при обезпечаването и събирането на митните сборове.

Друга класификация на митническите режими е разделянето на основни и спомагателни. То се обуславя от движението на стоките като активна и пасивна форма на проявление на митническите режими. Активната форма включва цялостната промяна на външния вид и на вътрешната структура на стоката, в резултат на което настъпва определен, предварително търсен икономически резултат. Той може да бъде в полза както на собственика, така и на държавата, независимо от различната им роля. Чрез митническия контрол се осигурява изпълнение на въведените норми и ограничения, установяват се отклоненията и се коригират процесите. При пасивната форма движението на стоката при преминаването през границата се поставя под митнически надзор, но тя остава в относителен покой до определен момент, когато се пренасочва в дадено направление чрез въвеждането на временен митнически режим. Това движение не води до съществени технологични промени в търговския й вид, като стоката остава под митнически надзор в рамките на фиксираните срокове.

Към основните митнически режими се отнасят : митническо складиране, активно усъвършенстване, обработка под митнически контрол, временен внос и пасивно усъвършенстване, а към спомагателните - транзит, реекспорт, реимпорт и временен износ. Спомагателните митнически режими съпътстват и подпомагат прилагането на основните режими.

2.1. Внос

Оформянето на режим внос, придава на чуждестранните стоки митнически статут на местни стоки. Вносът включва прилагане мерките на търговската политика - това са регистрационен и разрешителен режим; защитни количествени ограничения; забрани за износ и внос; експортни такси и други (Постановление N 271 от 17.12.1998 г.) извършването на формалните действия, предвидени при внос на стоки и облагането им с дължимите митни сборове. Според ЗМ при оформянето на режим внос, възниква вносно митническо задължение за стока, подлежаща на облагане с вносни мита. Това задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация. Длъжник за плащането е деклараторът. Митническото задължение възниква на мястото, където са осъществени действията, довели до възникването му. Когато стоките са предмет на специален режим на внос, учреден със закон или с друг нормативен акт, е необходимо вносителят да представи пред митническото учреждение документ, издаден от компетентен орган. Такова разрешение се издава от началника на районното управление, в чиито район е седалището на заинтересованото лице, по негово писмено искане. В разрешението се определя периода на валидността му.

Когато внасяната стока е изпратена от страна членка на ЕС,  на ЕАСТ или от страна, ползваща специални преференции, то тази страна ползва специални преференции по отношение на процентната ставка на вносните мита.

След извършването на тези процедури, митническият служител разпечатва превозното средство, преброява и преглежда стоката в него. Ако тя отговаря на количествените, техническите и качествените характеристики, посочени в документите, той я освобождава.    

2.2. Транзит 

Този режим е от категорията на режимите с отложено плащане. Режимът транзит разрешава пренасянето на стоки от едно до друго място на митническата територия на Република България. Обект на режима са чуждестранните стоки без да бъдат облагани с вносни митни сборове и без да подлежат на мерките на търговската политика, както и местни стоки, предназначени за износ, за които са извършени съответните митнически формалности.

Това пренасяне може да се осъществи по три начина. Първо, съгласно разпоредбите за режим транзит в България. Второ, под прикритието на карнет ТИР, използван като транзитен гаранционен документ по реда на митническата конвенция за международен превоз на стоки под прикритието на карнет ТИР, в случаите , когато пренасянето е започнало или трябва да завърши извън страната, или пренасянето се отнася за стоки, които трябва да бъдат разтоварени в страната и които са отправени заедно със стоки , предназначени за разтоварване в чужбина. Трето, под прикритието на карнет АТА, използван като транзитен гаранционен документ по реда на митническата конвенция за временно допускане на стоки.

Според ЗМ и ППЗМ, превозваните на територията на Република България стоки под прикритието на карнети ТИР и АТА, се считат за чуждестранни. Карнетите са гаранционни, транспортни документи, които се попълват от изпращача на стоката. Когато са издадени от българска асоциация  АЕБТРИ - за карнет ТИР и БТПП - за карнет АТА, тези документи се приключват в митническото учреждение и на превозвача се издава служебна бележка, с която той декларира, че е представил стоката в съответния орган. Но когато са издадени от чуждестранна асоциация, митническият служител манифестира документа и го връща на превозвача, като в митническото учреждение остава само VOLET N .

Когато за пренасяната стока такива документи не се представят, се издава транзитна декларация и се поема плащането и гаранциите за стоката от съответното място.

Правата и задълженията на титуляря на режима транзит са определени в ЗМ и в издаденото направление за митнически режим транзит. Той е длъжен да представи стоката в непроменено състояние и срок, при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране и да спазва разпоредбите на режима. Този режим и права са задължителни, както за титуляря, така и за превозвача и получателя, който приема стоките и знае, че са под режим транзит.

Титулярят на режим транзит е длъжен да обезпечи митническите задължения и държавните вземания, които биха възникнали за стоката. Обезпечение не се изисква за превози по вода и въздух, пренасяне по електропроводи и тръбопроводи, превози от БДЖ и на пощенски пратки, превози определени с нормативен акт на Министерския съвет.

Всяко лице, което в продължение на три години е извършвало редовно транзитни операции в Република България и има финансово положение, за да покрие митническите задължения, без да е извършвало нарушения, може да получи от митническите органи разрешение за транзит без обезпечение. Обезпечението може да бъде общо - покриващо няколко транзитни операции, или еднократно. То може да бъде уредено чрез издадена от местната банка гаранция - обща, фиксирана или еднократна, или чрез паричен депозит.

Режимът транзит се приключва, когато стоките и необходимите документи се представят в определено митническо учреждение.

Режимът транзит се прилага и при пренасянето на стоки на територията на друга държава по ред, определен в международно споразумение или под прикритието на транзитен документ, издаден от България. Действието на режима се прекратява на територията на другата държава.

2.3. Митническо складиране

Този режим има смесен характер. Той е от категорията на режимите с отложено плащане и митническите икономически режими. Режимът се изразява в съвкупността от правила за поведение, с които са регулирани отношенията по повод поставяне и съхраняване в митнически складове на стоки и възможността за тяхното манипулиране. Режимът започва да действа от момента на издаване на митническото направление, с което се определя режима и продължава неограничено, т.е. до настъпване на условията за изменение на режима. Престоя на стоките под разпоредбите на този режим не е ограничен със срок.

Обект на режима митническо складиране са чуждестранните стоки, които не се облагат с вносни митни сборове и не подлежат на мерките на търговската политика, както и местни стоки, за които е предвидено да се прилагат мерки както при износ.

Митнически склад означава всяко одобрено от митническите органи и поставено под техен контрол място, където могат да се складират стоки при определени условия. Този склад се държи от лице, на което е разрешено от митническите органи да го управлява. Вложител в склада е лицето, отговорно по декларацията за поставяне под режима, или лицето, на което тези права са прехвърлени.

Откриването и управлението на митнически склад се допуска след издаване на разрешение от митническите органи, с изключение на случаите, когато те са съдържатели.

Митническия склад може да бъде обществен и частен. Обществен е, когато склада се използва за складиране на стоки от всички лица, а частен - когато може да се използва за складиране на стоки само от складодържателя.

Откриването на частен митнически склад става въз основа на молба, подадена от складодържателя и разрешение на митническите органи. Те са в правото си да преценят условията за даване на такова разрешение. То не е необходимо, когато склада е обществен.

Складодържателя има права и задължения. Основното задължение е да спазва режима на митническо складиране, условията определени в митническото разрешение  и да осигури неотклоняването на стоките от митнически надзор. Такива са  и задълженията на вложителя, и специално, когато се касае до митническо складиране в обществен склад.

Декларациите за поставяне под режим митническо складиране могат да бъдат опростени и облекчени. Опростените митнически декларации трябва да съдържат най-малкото данните необходими за идентифицирането на стоките, включително и тяхното количество. Митническите органи могат да разрешат на декларатора, въз основа на писмено искане да декларира стоките в облекчена форма при представянето им. Облекчената декларация трябва да съдържа горе посочената информация под формата на опростена декларация или на търговски или друг документ, придружен от искане за поставянето под режима.

Стоките, предназначени да бъдат поставени под режим митническо складиране и съответните декларации се представят пред надзорното митническо учреждение. Копие или екземпляр от декларацията се изпраща от митническото учреждение до надзорното митническо учреждение, веднага след като бъде разрешено вдигането на стоките.

Митническите органи изискват от складодържателя  да уреди обезпечение на задълженията му. Материалната отчетност за стоките, поставени под режима, се води от лице, одобрено от митническите органи, по утвърдени от тях условия и ред, освен ако не се управлява от митническите органи. Материалната отчетност трябва да съдържа всички данни, необходими за правилното прилагане на режима и за осъществяване на митнически надзор.

По време на митническото складиране с вносните стоки могат да се извършват обичайните операции, предназначени да осигурят тяхното запазване, подобряване на търговския им вид или качество или подготвянето им за доставка или продажба. Митническите органи определят условията за извършването на тези операции. Същите стоки могат да бъдат временно извадени от този склад, ако се налага , или преместени в друг митнически склад с разрешението на митническите органи.

2.4. Обработка под митнически контрол

Режимът допуска на митническата територия на Република България да бъдат внесени чуждестранни стоки за обработка, с цел да се промени вида или състоянието им. Тези чуждестранни стоки, допуснати на митническата територия не се облагат с вносни митни сборове и не се подлагат на мерките на търговската политика. Обработката става под контрола на митническите органи.

След обработване на продуктите, те се оформят като вносни и се облагат с предвидените вносни митни сборове. Обект на такава обработка могат да бъдат само стоките предвидени в ППЗМ.

Разрешение за обработка под митнически контрол се издава по искане на лицето, което осъществява или нарежда осъществяването на обработката. Това искане за разрешаване на режима трябва да се представи в районното митническо учреждение или в митницата, в чиито район ще се извършва обработката. Срокът за валидност на това разрешение се определя за всеки конкретен случай, в зависимост от специфичните нужди на лицето, подало искането. Когато този срок надвишава две години, условията при които е издадено разрешението, се разглеждат периодично, на интервали, посочени в самото разрешение.

Митническата декларация за поставяне на стоките под режима трябва да се подаде в митническото учреждение за поставяне под режима, посочено в разрешението.

Дължимите митни сборове за вносните стоки, поставени под режим обработка под митнически контрол, се обезпечават в размер 10 на 100 пред надзорното митническо учреждение. Обезпечението се освобождава от същото митническо учреждение след приключването на режима и представяне на справка за приключването му. Когато възникне митническо задължение за стоки в непроменено състояние, или за продукти, намиращи се в междинен стадий, размерът му се определя въз основа на елементите на облагане, установени за вносните стоки при приемането на декларацията. Ако вносните стоки са отговаряли на условия за ползване на определено преференциално тарифно третиране и ако то е приложимо за обработените продукти, при изчисляването на вносните мита за тези продукти се прилагат преференциални митни ставки.

Приключване на режима се извършва за количеството на вносните стоки, които отговарят по рандеман на обработените продукти, или за количеството вносни стоки в непроменено състояние, поставени под този режим. Декларация за приключване на режима се подава в едно от митническите учреждения, посочени в разрешението. Титулярят на разрешението представя справка за приключване на режима в срок от 30 дни след изтичане на срока за приключване.

Съгласно ЗМ, когато обработените продукти се оформят под режим внос, тяхната митническа стойност е една от следните:

-  митническа стойност на идентични или сходни стоки;

-  тяхната продажна цена, ако не е повлияна от връзката продавач - купувач;

-  продажната цена в Република България на идентични или сходни стоки;

-  митническата стойност на вносните стоки, към които са прибавени разходите по обработката.

2.5. Временен внос

Митническият режим временен внос има смесен характер. Той е от категорията режими с отложено плащане и митнически икономически режими.

Този режим разрешава ползването на митническата територия на Република България, с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове и без прилагането на мерките на търговската политика, на чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани, без да са претърпели изменения, освен нормалното износване при тяхната употреба.

Разрешение за временен внос се издава по искане на лицето, което ползва или нарежда ползването на тези стоки. Искането за разрешаване на режима се подава по образец в съответното митническо учреждение. Периодът на валидност на разрешението се определя за всеки отделен случай, от митническите органи, отчитайки специфичните обстоятелства. В разрешението се определя и срока, през които временно внесените стоки трябва да получат друго митническо направление. Представянето на карнет АТА пред митническото учреждение е равностойно на искане за разрешение, а приемането на карнета е равностойно на разрешение за ползване на режима.

Митническите органи не разрешават режим временен внос, когато е невъзможно стоките да се идентифицират. Според ЗМ, разрешаването на режима без идентифицирането на стоките е възможно само когато естеството им или операциите, които ще се осъществяват, няма да доведат до злоупотреби с режима.

Когато не се прилагат опростени процедури за поставяне под режим, митническото учреждение разрешава митническата декларация да замести искането за разрешаване на режима. Приемането на декларацията е равностойно на разрешение.

Митническата декларация се подава в митническото учреждение, пред което е заявено желанието за временен внос и са представени стоките. Според ППЗМ чл. 521,  за поставяне стоките под режим временен внос се изисква обезпечение на митническото задължение в пълен размер. Това обезпечение се представя пред митническото учреждение за поставяне под режим или пред надзорното митническо учреждение. Максималният срок, през които стоките могат да останат под този режим е 24 месеца, като при изключителни обстоятелства митническите органи могат да го продължат.

Ползването на режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове е разрешено при внос на професионално оборудване; на стоки, предназначени да бъдат показвани или използвани за изложби, панаири, изложения, конгреси и други; на педагогически материали и научно оборудване; на медицинско, хирургическо и лабораторно оборудване; на материали за ликвидиране на последствия от бедствия; на опаковки и други.

Ползването на режим временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове се разрешава на стоки, които остават собственост на чуждестранното лице. Размерът на дължимите вносни митни сборове за тези стоки е 3 на 100 от размера на митните сборове на стоките, ако са били допуснати под режим внос на същата дата.

Режимът временен внос се приключва чрез реекспорт на стоките или чрез определяне на друго митническо направление. Митническата декларация за приключването на режима се подава в митническото учреждение, посочено в разрешението. За стоките под прикритието на карнет АТА, самият карнет се представя пред учреждението за приключването.

Окончателното приключване на режим временен внос и освобождаване на обезпечението за вносни мита се извършва от надзорното митническо учреждение след представянето на доказателства за спазване на режима и за реекспортиране на стоките или даването на друго митническо направление.

2.6. Пасивно усъвършенстване

Митническият режим пасивно усъвършенстване е от категорията митнически икономически режими и се основава на тези правила.

Този режим представлява съвкупност от правила, с които се разрешава да се изнасят временно местни стоки извън митническата територия на Република България, за да бъдат подложени на операции по тяхното усъвършенстване. Операциите, които могат да бъдат извършени с местните стоки при режим пасивно усъвършенстване са същите като при режим активно усъвършенстване. Получените в резултат на тези операции продукти могат да бъдат оформени като режим вносни стоки с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове. Режимът на пасивно усъвършенстване е свързан с износ на местни стоки. Временното изнасяне на местни стоки става по правилата за износа, като включва облагането им с износни митни сборове, прилагане на мерките на търговската политика и всички други разпоредби, визирани в ЗМ и ППЗМ. Получените компенсаторни продукти и рандемана имат същото значение като при активното усъвършенстване. Под режим пасивно усъвършенстване не могат да бъдат поставяни местни стоки, износът на които дава прано за възстановяване или опрощаване на вносните мита, които преди износа са били под режим внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове и такива, , износът на които дава право за получаване на субсидии.

Разрешение за пасивно усъвършенстване се издава по искане на лицето, което нарежда извършването на операциите по усъвършенстването. Ползването на този режим може да се разреши и на друго лице за стоки с български произход, когато операциите по усъвършенстването се състоят във вграждане на тези стоки в стоки, произведени извън България и внесени като компенсаторни продукти. Разрешението се издава от началника на районното митническо управление или на митницата, пред която е било подадено искането. Срокът на валидност се определя за всеки конкретен случай, но когато превишава 2 години, икономическите условия на базата на които е било издадено разрешението се преразглеждат периодично на интервали.

Срокът, в който компенсаторните продукти трябва да бъдат реимпортирани в България се определя от митническите органи и не трябва да превишава 12 месеца от датата на приемане на декларацията.

Когато не се прилагат опростени процедури, митническите органи разрешават подаването на декларацията да замести искането за разрешение. Митническата декларация, с която временно изнесените стоки се поставят под режим пасивно усъвършенстване се подава в съответното митническо учреждение, определено в разрешението. Декларацията се попълва съгласно разпоредбите за износа.

С подаването на декларацията за внос в съответното митническо учреждение се приключва режима пасивно усъвършенстване и се предоставя правото на пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове. Такова освобождаване се разрешава, при условие, че компенсаторните продукти са декларирани за внос от името или за сметка на титуляря на разрешението или на всяко друго лице, ако то е получило съгласието на титуляря и ако условията на разрешението са изпълнени.

Пълно или частично приспадане от вносни митни сборове се осъществява чрез приспадането от размера на вносните митни сборове, дължими за внесените компенсаторни продукти, на размера на вносните митни сборове, които биха се дължали, ако на същата дата се внесат временно изнесените стоки, които са обект на усъвършенстването.

Когато операцията по усъвършенстването има за цел поправка на временно изнасяните стоки, последващият им внос се извършва при пълно освобождаване от вносни митни сборове, ако поправката е извършена безплатно. Но ако поправката е срещу заплащане, тогава размерът на частичното освобождаване от вносни митни сборове е определянето на размера на дължимите митни сборове на основание на елементите за облагането на компенсаторните продукти към датата на приемане на декларацията за вноса им, като митническата стойност е равна на разходите за поправката им, ако тези разходи представляват единственото плащане на титуляря на разрешението. ЗМ позволява  компенсаторните продукти да бъдат заменени с внасяна стока - заместващ продукт при прилагане на системата на стандартния обмен. Митническите органи могат да позволят и предварителен внос на заместващите продукти преди износа на временно изнасяните продукти.

2.7. Износ

Режимът износ представлява съвкупност от правила, с които са регулирани обществено - икономическите отношения относно изнасянето на местни стоки извън митническата територия на Република България. Режимът изисква да бъде приложено цялото митническо законодателство във връзка с искането за износ на местни стоки, както и спазването на мерките на търговската политика. Важно значение има заплащането на износни митни сборове, когато е предвидено такова заплащане, или освобождаването от такива.

Износител е лицето, за сметка на което е изготвена митническата декларация за износ и което в момента на приемането й е собственик на стоките или има подобни правила за разпореждане с тях.

Разрешаването на режим износ се осъществява от митническите органи. Основание за това е подаването на декларация за износ в района на митницата, където се подготвя износа. Когато декларацията за износ е подготвена върху образец на ЕАД се използват формуляри 1,2,3 и А. Митническото учреждение, в което е подадена декларацията попълва и заверява клетки А и Д. След даване на разрешение за износ, митническите органи задържат формуляр 1 и връщат 2,3 и А на лицето , които придружават стоките до изходното митническо учреждение. Износът се разрешава, ако стоките напускат митническата територия на Република България в същото състояние, в което са били при приемането на декларацията за износ.

Според ЗМ и ППЗМ режимът износ може да се прилага и за местни стоки, когато те не напускат митническата територия на Република България, при условие че за тях в закона е предвидена поне една фискална преференция като за износ.

2.8. Временен износ   

Режимът временен износ разрешава местни стоки да се изнесат временно извън митническата територия на Република България, при условие да бъдат реимпортирани без да са претърпели изменение, освен нормалното износване при тяхната употреба. Временния износ се допуска за стоки, които могат да бъдат идентифицирани при реимпорта им.

Временното изнасяне на стоки като специфична форма на износ включва облагането им с износни митни сборове, прилагане на мерките на търговската политика и други мерки, предвидени за износ.

Като искане за разрешаване на режима временен износ се счита подаването пред митническите органи на митническа декларация, а като разрешение за поставянето под режима се счита приемането на декларацията. Срокът, през който временно изнесените стоки могат да останат извън митническата територия на Република България се определя в зависимост от целта на временния износ. Срокът, през който изнесените стоки се реимпортират без заплащането на вносни митни сборове е 1 година.

Реимпорта на временно изнесените стоки се счита за извършен, когато стоките са въведени на митническата територия на Република България и са оформени под режим внос. Крайна дата се приема датата на приемане на декларацията за внос. 

2.9. Активно усъвършенстване

Митническият режим Активно усъвършенстване има смесен характер. Той е от категорията режими с отложено плащане и митнически икономически режими. Режимът активно усъвършенстване представлява съвкупност от правила, чрез които са регулирани обществено икономическите отношения относно предприемането на една или повече операции на митническата територия на Република България по усъвършенстване на чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани като компенсаторни продукти без да бъдат облагани с вносни митни сборове и внесени стоки, за които ще бъдат възстановени вносните митни сборове, ако бъдат изнесени като компенсаторни продукти извън митническата територия на Република България.

Митническият режим активно усъвършенстване може да се характеризира и като процес, в който се предприемат операции с цел усъвършенстване на чуждестранна стока или внесена стока. Тези операции се наричат “операции по усъвършенстване”. Това означава: обработка на стоките, включително тяхното монтиране и комплектуване с други стоки, преработка и поправка на стоките, включително и пълното им възстановяване. Освен това под  “операции по усъвършенстване” трябва да разбираме и използването на стоките определени с ППЗМ, които не се съдържат в компенсаторните продукти, но позволяват и улесняват производството им, дори ако са изразходвани изцяло или частично. С други думи под “операции по усъвършенстване” трябва да разбираме изготвяне на нов продукт при посочените условия, за който се поставя въпрос за определяне на митническа стойност и митни сборове.

Обект на този режим са чуждестранните стоки, предназначени да бъдат реекспортирани без да са обложени с вносни митни сборове и без да подлежат на мерките на търговската политика. Такъв обект са и вносните стоки, за които ще бъдат възстановени вносните митни сборове, ако бъдат изнесени след предприемането на посочените по-горе операции по активно усъвършенстване като компенсаторни продукти. В първият случай говорим за режим с отложено плащане, а във вторият за режим с възстановяване на вносните митни сборове при износ на компенсаторни продукти. Компенсаторни продукти са всички продукти, получени в резултат на операциите по усъвършенстването на стоките. Еквивалентни стоки са местни стоки, използвани вместо вносни стоки за производство на компенсаторни продукти и понятието “рандеман” е количеството или процента компенсаторни продукти, получени при усъвършенстването на определено количество вносни стоки.

Този режим има по общ характер. Когато се пристъпва към активно усъвършенстване трябва да бъде направено искане от лицето, което има право да нареди или реално да осъществи активното усъвършенстване. Разрешението се дава от митническите органи. То се издава на местни лица. Чуждестранни лица могат да получат такова разрешение, ако внасят стока с нетърговски характер. Има две условия за издаване на разрешение за активно усъвършенстване. Първото е,че има възможност за идентифициране на вносните стоки в компенсаторни продукти и второто е когато режимът активно усъвършенстване спомага за създаване на по-благоприятни условия за износ или реекспорт на компенсаторните продукти. При издаването на разрешението районните митнически управления или митниците определят срока, в който компенсаторните продукти трябва да бъдат реекспортирани, като отчитат времето, необходимо за извършване на операциите по усъвършенстването. Този срок не може да бъде по-голям от 12 месеца. Когато обстоятелствата налагат, срокът за реекспорт може да бъде продължен след изтичането на първоначално определения в разрешението. Срокът за изнасянето на компенсаторните продукти започва да тече от датата, на която чуждестранните стоки са поставени под режим активно усъвършенстване. С разрешение на митническите органи компенсаторните продукти могат да бъдат изнасяни временно в непроменено състояние за допълнителни операции извън митническата територия на Република България.

3. Практически пример

От момента на въвеждането  на митническата територия на страната стоките са под митнически надзор и могат да бъдат обект на митнически контрол в съответствие с действащите към датата разпоредби.

Изложените теоретични процедури при режима активно усъвършенстване намират практическо приложение при дейността на фирма “Май” АД гр. Монтана. Фирмата е създадена на основата на държавното индустриално предприятие ТПК “Христо Михайлов”. До 1989 г. съществува като завод “Христо Михайлов”. От март 1989 г. предприятието се преобразува в държавна фирма “Май”, а от 1993 г. - в ЕАД “Май”. 1996 г. на базата на приватизационен договор, Министерството на промишлеността продава фирмата на

“Май 96” и на индивидуални акционери и тя се превръща в “Май”АД. Във фирмата работят около 730 човека. До 1990 г. държавното предприятие работи изцяло за Съветския съюз, като шие рокли, пенюари и басмени изделия. Митническия режим е износ на бартерна основа - износ на дрехи срещу нефт и памук. От 1991 – 1992 г. фирмата работи при режим активно усъвършенстване, на ишлеме със 5 страни от Западна Европа - Италия, Франция, Англия, Белгия и Холандия. В момента фирмата се занимава с производство и продажба в страната и в чужбина на дамска конфекция; разработва и предлага тематични колекции; изпълнява поръчки по еталон; консултации по мода и др. Тази фирма произвежда облекла, но с чужди материали, като се задължава с получените материали от дадена чуждестранна фирма да съшие съответен брой облекла, които ще бъдат реекспортирани за същата чуждестранна фирма. Тоест фирма “Май” работи на пълно ишлеме - само с материали на съответната чуждестранна фирма. Режимът, при който работи тази фирма е активно усъвършенстване с отложено плащане. Митническите процедури при внос на материалите и при реекспорта на компенсаторните продукти са идентични. Документите, които съпътстват вноса са: митнически манифест; митническа декларация; проформа фактура; евро сертификат; транзитна декларация и ЧМР. А документите при реекспорта - митническа декларация; фактура; карнет ТИР и ЧМР. Те се попълват по един и същи начин, затова тяхното разглеждане по-долу ще бъде съвместно.

Материалите пристигат на българската митница, където лицето въвело материалите предава карнет ТИР или транзитната декларация. Под покритието на карнет ТИР, използван като транзитен гаранционен документ по реда на митническата конвенция за международен превоз на стоки, се позволява пренасянето на стоки. Според ЗМ и ППЗМ, превозваните на митническата територия на Република България стоки с карнет ТИР се считат за чуждестранни. Карнет ТИР е транспортен гаранционен документ. Когато е издаден от българската асоциация АЕБТРИ ( асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища) той се приключва в митническото учреждение и на превозвача се издава служебна бележка, с която той декларира, че е представил стоката в съответния орган. Когато е издаден от чужда асоциация, митническия служител го манифестира и го връща на превозвача, като в митническото учреждение остава един от VOLET. В нашия случай карнет ТИР е попълнен при реекспорт( приложение N 1) на вече готовите компенсаторни продукти. Асоциацията, която поема обезпеченият? и гаранцията е чуждестранна - IRU, следователно в митническото учреждение е останал VOLET № 1. В самият карнет ТИР се попълва началото в клетка N 5 страната износител в случая България и в клетка № 6 страната получател в случая Франция. Карнет ТИР се попълва от изпращача на стоката. В клетка N 7 се попълва номера на превозното средство - 9586RP39. Отдолу в клетка N 9 е компанията, изпращаща компенсаторните продукти, в случая са три фирми - “Сима”, “Май” и “Куин”, като в клетка № 10 се попълва съответно вида и броя на компенсаторните продукти за всяка фирма, а в клетка № 11 съответните килограми. В колона N 16 се отбелязва броя и номера на пломбите, направени от митническите служители на превозното средство - в случая 1 бр. В карнет ТИР се определя и срока, в който превозното средство трябва да напусне страната (клетка № 20) 24 часа.

При вноса на материали е попълнена транзитна декларация( приложение N 2). Тя също е транспортен гаранционен документ, но тук гаранциите и обезпеченията се поемат от определена фирма - в случая клетка N 50 - Скорпион Шипинг ООД. Транзитната декларация съдържа същата информация като карнет ТИР. В клетка 2 се посочва изпращача - Деверноа Франция, а в клетка 8 - получателя фирма Май. Посочени са и броя на колетите - в клетка N 31- 80 колета и бруто и нето тегло. Характерното тук е, че една транзитна декларация може да обхваща само стоки, натоварени или подлежащи на натоварване на едно превозно средство и предназначени да бъдат превозени от едно отправно до едно получаващо митническо учреждение. Отправното митническо учреждение приема и регистрира транзитната декларация, определя срок не по-голям от 10 дни, в който стоките трябва да бъдат представени в получаващото митническо учреждение и може да взема такива мерки за идентификация, каквито сметне за необходими. Митническите органи в отправното учреждение вписват необходимите данни в транзитната декларация, запазват предназначения за него формуляр и връщат останалите формуляри на отговорното лице или на негов представител.

При вноса стоката следва да се представи пред митническите органи чрез митнически манифест. Той се попълва единствено при вноса, не се попълва при реекспорта на готовите продукти. Манифеста се подава най-малко в 2 еднообразни екземпляра в зависимост от нуждите на митническия контрол и се подписва от лицето, което го подава. Този документ се проверява, подписва, подпечатва, номерира и регистрира в специален регистър и се задържа от митническите органи с цел да се проконтролира. Ако при манифестирането на представените стоки се установят в повече, те се отварят и се проверяват в присъствието на лицето, подало манифеста и на митнически служител. Приложение N 3 е попълнен митнически манифест от “Май” АД за получаването на материали от Франция. Посочени са и придружаващите стоката документи - проформа фактура 5641; ЧМР 0006023; EUR 1 А 13808829; Тс 24193. На втората страница се изброяват получените материали под номер, в брой и тегло.

Освен митническия манифест, лицето, което го попълва е длъжно да представи пред митническите органи и придружаващите манифеста документи.

Първият от тях е карнет ТИР или Тс (транзитна декларация). По-горе вече беше посочено тяхното попълване и роля.

Вторият документ е проформа фактура при вноса и фактура при реекспорта, въз основа на които се определя митническата стойност. Тези документи трябва да съдържат всички данни за идентифициране на стоката или продукта. В приложение N 4 е показана проформа фактура, която е издадена от френската фирма “ Деверноа” N 5641 от 07.12.1999 г. Проформа фактура означава, че тази фактура е без задължаващо плащане. Такива проформа фактури се издават единствено при активно усъвършенстване и при временен внос. В тази фактура са посочени данните на фирмата, изпращаща материалите и данните на фирмата, която трябва да ги получи, т.е. “Май” АД. Посочени са също така и вида на отделните материали, количеството, единична цена и общата сума. Стойността на стоката е 138466.74 FF. Тя е във валутата от чиято страна се изпращат материалите - френски франкове. Умножена по митническия курс за деня, тя дава статистическата стойност. Наличието на всички тези реквизити прави фактурата валиден документ. Аналогично е и съдържанието на фактурата, издадена от фирма “Май” от 17.12.1999 г. за готовите компенсаторни продукти - облекла (приложение № 5). Издаденият от фирмата документ е фактура, защото ще има насрещно плащане от френската фирма “Деверноа”. Разликата тук е във валутата - германски марки. Надолу са изброени  различните модели компенсаторни продукти, тяхното количество, единична цена и обща сума. Има случаи, когато на втората страница са изброени останалите материали или тези, които са дефектни, с цел и те да бъдат реекспортирани. Във фирмата може да се случи и следния случай. Чуждестранна фирма изпраща материали за 1000 облекла, но изпращат 1200 закачалки. След реекспорта на готовите облекла, във фирма “Май” остават 200 бр. закачалки, от които 50 бр. са брак. Следователно, ако фирмата запази останалите 150 бр. закачалки, тя трябва да направи редовен внос за тях - но това е случай на друг митнически режим. На тази фактура има декларация - писмо или така наречената декларация върху фактурата, в която фирма “Май” съобщава, че техните стоки са признати, т.е. имат сертификат за качество и са фирма одобрен износител. Посочен е и номера на сертификата N 4202/016/98 - 4202 е кода на митническото учреждение в Монтана; 016 е разрешителното; 98 е годината на признаване за одобрен износител.

Доказателството за произход на стоките, въз основа на които се ползват преференции са EUR сертификат и декларация върху фактурата. При вторият документ преференции се ползват, ако сумата е до 6000 EUR или 11500 DM. Но ако сумата на стоката надхвърля тези цифри, преференции ще се ползват единствено, ако фирмите са одобрени износители, както е в случая.

Когато внасяната стока е изпратена от страна, членка на Европейския съюз, ЕАСТ или страна, ползваща специални преференции, каквито са Чехия, Унгария, Словакия, Полша, Словения, Румъния и Турция, то тези стоки ползват специални преференции по отношение на процентната ставка на вносни мита. В случая е представен EUR сертификат N А 13808829 (приложение № 7), който като сертификат за произход доказва, че товарът е изпратен от Франция, която е членка на ЕС. Според ППЗМ преференциален произход на стоките, който е предмет на тарифни преференции по международни споразумения, по които България е страна се определя от правилата за произход, предвидени в съответните споразумения.

Друг придружаващ документ е ЧМР (приложение № 8 за внос на материали и приложение N 9 за реекспорт на готовите продукти). Това е транспортен документ, който се попълва от изпращача на стоката. В приложение 8 изпращача е “Деверноа”, а в приложение 9 е фирма “Май” АД. Попълва се в няколко екземпляра, като един е за изпращача, един за получателя, един за превозвача и един екземпляр от този документ остава в митническото учреждение.

Представянето на досега изброените документи е задължително. След представянето на стоката пред митническите служители, тя подлежи на деклариране. За тази цел се попълва митническа декларация и при получаването на материалите (приложение № 10) и при реекспорта на готовите продукти (приложение № 11). Официалният образец на писмена митническа декларация е Единният Административен Документ (ЕАД). Митническата декларация се подава в митническото учреждение, където са представени стоките, освен когато в ЗМ и ППЗМ е предвидено друго. Тя може да се подаде едновременно с представянето на стоките.

ЕАД се попълва за всяка стока, имаща определен тарифен номер по митническата тарифа на Република България. Ако изискваните за стоката данни в клетките от № 1 до 30 (без 16) и клетка № 37 съвпадат, към ЕАД могат да се прилагат един или повече допълнителни ЕАД - ДЕАД, които са неделима част от митническата декларация и съдържат необходимия брой формуляри за поставяне на стоката под съответния митнически режим. ЕАД и ДЕАД се представят в комплект от формуляри, изисквани при внасяне, изнасяне или транзит. Предназначението на формулярите на ЕАД са 1 - за страната на изпращане; 2 - статистически за страната на изпращане; 3 - за изпращача; А - за данъчна администрация при износ; 4 - за митническото учреждение; 5 - за връщане при транзит; 6 - за страната на получаване; 7 - статистически за страната на получаване; 8 - за получател;   Б - за данъчна администрация при внос. Комплектите формуляри на ЕАД и ДЕАД при активно усъвършенстване са - при внос - 6,7,8 и Б; при реекспорт - 1, 2, 3 и А. Относно декларацията при внос на материали - в клетка 1 се попълват и двете разделения IM 5. Номер 5 означава временно внасяне, а в другата декларация EX 3 означава реекспорт. В клетка 2 и 8 се записват данните съответно на изпращач и вносител. Клетка 3 не се попълва когато няма ДЕАД. В случая 1/7 означава, че има един ЕАД с още шест ДЕАД. В клетка N 5 се попълва общия брой на внасяната стока в случая 17, в клетка 6 - общия брой на колетите - 80 броя. В клетка 9 се попълва наименованието на банката, обслужваща длъжника и номера на сметката в лева. В клетки 11, 15, 15 а и 16 се попълва Франция, тъй като тя е изпращач на стоката и стоката е с произход от там. В клетка 18 се попълва вида, регистрационния номер и националността на транспортното средство, на което директно са натоварени стоките при представянето им в митническото учреждение, където се оформя ЕАД 15/С0799ТА100. В клетка 21 се попълва вида, регистрационния номер и националността на действителното транспортно средство, с което стоките ще напуснат митническата територия на Република България. В клетка 20 се описват условията на доставката с код CIF, което означава платени стойност, застраховка и навло. В 22 250 е кода на Франция и общата фактурна стойност е 150122. В 23 е валутния курс, по който ще се изчисли статистическата стойност на стоката. В 24 колона се посочва вида на сделката 4 - безплатна замяна на стоки; 1 - връщане на стоки. По нататък в отделни клетки с кодове са обозначени вида на транспорт до границата, в страната, място на товарене, изходящо и входящо митническо учреждение и др. Следват клетки, които се попълват в групи за всяка една стока. В 31 се описва стоката, колети и др.  В 32 е поредния номер на стоката, в 33 е тарифния код на стоката спрямо митническата тарифа, 36 е за използвани преференции - 100 означава нормално тарифно третиране, а 310 както го има по-надолу означава други тарифни преференции - намалени или необлагаеми с мита. 37 е митническия режим 5100 - означава активно усъвършенстване с отложено плащане,  а в другата декларация 3151 - реекспорт с предхождащо активно усъвършенстване. Статистическата стойност в клетка 46 се получава като цената на стоката от 42 се умножи със съответния валутен курс 121068*0.298164=36098.119152. Тази статистическа стойност се записва в клетка 47 - основа за изчисляване на митото. Вида на вземането в случая е 300 - мито и 100 - ДДС. Ставката се следи от съответния нормативен акт, начина на плащането в случая е 99 - недължима сума. Според ППЗМ дължимите митни сборове за вносни стоки при режим активно усъвършенстване с отложено плащане се обезпечават в размер 10/100. В нашия случай стоките са освободени от плащане на митни сборове и не се обезпечават. Обезпечават се само мострите в размер 3% от митото на мострите за всеки месец престой. Това обезпечение не се освобождава след приключването на режима. В клетка 44 се попълва допълнителна информация, т.е. приложените документи 325 - проформа фактура; 997 - ЧМР; 998 - EUR 1. В другата декларация ( приложение № 11) 950 - ТИР карнет; 997 - ЧМР; 811 - удостоверение за износ; 380 - фактура . Това се попълва за всяка една стока. Митническия служител проверява декларацията и я завежда. След извършването на всички тези процедури митническия служител разпечатва превозното средство, преглежда и преброява стоката в него. Ако тя отговаря на описаното количество в документите той я манифестира и я освобождава.

Процедурите по реекспортирането на вече готовите продукти са аналогични, декларацията се попълва по подобен начин с вече отбелязаните разлики. Тук не се изчислява вземане в клетка 47, тъй като е на лице система с отложено плащане, което означава, че стоката се освобождава от износни митни сборове.

За разрешаване на режима в нашия случай, тъй като е  опростена процедура - представянето пред Районното митническо учреждение и подаването на декларация са достатъчни. Необходимо е само подаване на  заявка за разрешаване на режима - приложение № 12 за разрешаване на внос и приложение № 13 за разрешаване на реекспорт.

Глава шеста. Митнически нарушения и определянето на административните наказания.

Третата група дейности, които изпълняват митническите органи са свързани с прилагането на административно наказателните разпоредби при установени митнически нарушения.

В резултат на упражнен митнически надзор, контрол и проверка може да бъде констатирано неправилно приложение или заобикаляне на митническото законодателство, внос или износ, несъответстващ на митническите и другите закони, незаконосъобразно деклариране на внасяните или изнасяните стоки и други нарушения на законодателството. В тези случаи митническите органи установяват нарушенията или всеки опит за нарушаване на разпоредбите на митническото законодателство и налагат предвидените наказания.

Митническите нарушения са административни по характера си. Субект на митническата администрация и наказателна отговорност са всички лица, които са нарушили митническото законодателство и са извършили нарушения на митническата територия на Република България.

Установяването и доказването на всяко нарушение се извършва от митническите органи. За всеки случай на нарушение на митническия режим се съставя акт от митническите органи и се издава наказателно постановление от началника на Главното управление на митниците или упълномощеното от него лице.

Законът за митниците предвижда няколко фактически състави при наличността на които възниква митническото нарушение. Те са: Първият състав обхваща дейността по пренасянето или превозването на стоки през държавните граници или направен опит за това, без знанието и разрешението на митническите органи, ако тази дейност не е престъпление. При наличността на това нарушение се налагат наказания - глоба от 50 до 150 на сто върху митническата стойност на стоките. Ако предмета на митническа контрабанда са стоки, за които се дължи акциз, глобата е от 100 до 200 на сто върху митническата стойност. Стоките, предмет на  митническа контрабанда се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са, независимо то това дали нарушителят е известен или неизвестен. Това важи и за превозните и преносните средства.

Втори основен фактически състав е извършването на митническа измама. Първият състав от това основно нарушение се отнася до лицата, които извършват или направят опит да избегнат изцяло или отчасти заплащането на митни сборове и други държавни вземания, събирани от митническите органи. На лице е такова нарушение и когато лицето избегне или направи опит да избегне забрани, ограничения за внос или износ на стоки или прилагането на мерките на търговската политика.

Вторият състав от митническата измама се свежда до отклоняване на стоки, за които има дадено митническо направление и е определен митническия режим включително и другите условия и срокове за съответния режим.

Третият състав обхваща случаите, когато преди нормативното изтичане на определения срок продаде, купи или направи опит за това, даде или приеме като подарък, за пазене, за ползване, под наем или като залог стоки, за които знае или според обстоятелствата трябва да предполага, че са внесени с намалени или без митни сборове.

Друго митническо нарушение осъществяват лицата, които са длъжни да уведомят незабавно митническите органи за оставени при тях предмети, намерени или задържани стоки, включително превозни средства, за които се знае или се предполага, че са внесени с намалени или без митни сборове и други държавни вземания.

Следващото митническо нарушение се отнася до стоки, които по вид и количество нямат търговски характер, но не са декларирани от пътниците, преминаващи държавната граница.

Съгласно чл. 238 от ЗМ всяко нарушение на нормативни актове, приложими за стоки под митнически надзор, установено от митническите органи, ако не е предвидено друго се наказва с глоба до хиляда лева. Този състав има предвид нарушение на съответния митнически режим.

При всяко нарушение органите на митницата съставят акт, който изпращат на прокурорските и следствените органи за установяване дали не се касае до престъпление. Ако тези органи намерят, че няма престъпно деяние, движението на съставения акт и издаденото наказателно постановление се осъществява по реда на Закона за административните нарушения и наказания. 

Митническо бюро гр. Монтана е клон на митница гр. Лом, която е част от районно митническо управление гр. Русе. Митница гр. Лом обхваща митническите бюра Оряхово - ферибот, Оряхово - пристанище, Монтана и Враца. Като цяло митническите нарушения обхващат опити за контрабанда по река Дунав, при преминаването на границата - чрез ферибот, контрабанда и във вътрешните митнически учреждения - митническите бюра. Митническите органи наказват митническата контрабанда и опита за направа на такова виновно извършено деяние, но не наказват самата подготовка за такова деяние. В митница гр. Лом най-чести са нарушенията  на чл. 100, които се наказват според чл. 238. Това са транзитните операции - превозването на стоката от едно митническо управление до друго определено митническо управление в страната. Това трябва да бъде извършено до 10 дни. Нарушенията са в неспазване на срока; не представяне на стоките в определения срок. Тези нарушения донякъде стават от незнание, непознаване на нормативната уредба. Други митнически нарушения, които са извършени в митница гр. Лом са митническите измами. Като типичен пример са опитите на шофьори да представят занижени митни сборове при декларирането на стоката. Също така често срещани са и санкциите, които се прилагат след покана доброволно да бъде платена дължимата сума. Митническата облагаема стойност е по-висока от пазарната цена. Санкцията включва МОС и глоба от 50% до 150%. Много често такива високи суми не биват плащани доброволно. Затова след покана митническите органи се обръщат към данъчните служби.

Друго митническо нарушение, което е извършвано само веднъж в митница гр. Лом през 1998 г. е контрабандата с наркотици - намерена е  марихуана, скрита сред чушки.

Митническите нарушения в митница гр. Лом са се увеличили през последните две години. За 1998 г. те са били 33, за 1999 г. 497, а до този момент май 2000 г. 156 нарушения.     

Заключение

Днес трудно може да се посочи човешка активност, която да се задоволява само с пласмента на националните пазари. Повечето от бизнесмените приемат, че са постигнали съвършенство тогава, когато техните стоки се продават на международните пазари. Продажбите в чужбина са всъщност критерият, ориентацията, които дават възможност за формулиране на положителни оценки и осъществяването на перспективни анализи за фирмена дейност. В действителност става дума за един вековен стремеж на икономическите агенти да продават и купуват зад граница - стремеж, който не винаги изразява реални цели.

Във връзка с това съвсем естествено е човечеството да въведе и използва митата като регулатор или като препятствие по пътя на движение на стоките между отделните страни. Движение, което в миналото е създавало по-малко пречки на националните индустрии и не е смущавало много политиците. Днес нещата са много по-сложни и по-деликатни. Важното към което се стреми една нация е свободното движение на нейните стоки зад граница и в същото време ограничаване на достъпа на чуждите стоки до националния пазар. На тази основа се поставя въпроса за потребността от митата и за перспективите на тяхното съществуване.

Очевиден е стремежа на всички да бъдат в крак с времето, а това означава по-малки мита. В същото време никой не може да отрече факта, че опазването на националното производство  от чуждите стоки е сериозен въпрос на вътрешния пазар.

На този фон важно значение имат концепциите в областта на митата и немитническите ограничения на международната търговия.  Не без значение е и статутът и теоретическата подготовка на митническите органи. Настоящата дипломна работа дава възможност за информираност в следните насоки:

Същността на митническата политика и нейната роля в международното развитие. Вникване в лабиринтите на митническите и немитническите ограничения и механизмите за тяхното управление. Същността на митническата администрация и провежданият митнически контрол. Използване на митата за регулиране на международната търговия. Сложността на митническият процес и упражняваният митнически контрол. Митническите нарушения и административно наказателните разпоредби.

Организацията и методологията на митническият контрол в Република България са съставени така, че да защитят потреблението, живота и здравето на народа; да събират приходи за държавата и да се контролира външнотърговския обмен; да осигурят единност, законност и обвързаност на митническата дейност с останалата част от икономическата политика

Използвана литература:

1.      Димов, О., “Европейски митнически контрол”, София, 2000 г.;

2.      Димов, О., “Митници и митнически контрол”, София, 1997 г.;

3.      Аврамов, Й., “Митнически и данъчен контрол”, София, 2002 г.;

4.      Младенов, П., “Митническо представителство и агентиране”, София, 2000 г.;

5.      Младенов, П., “Митнически процес и контрол”, София, 1998 г.;

6.      Закон за митниците - 1998 г.

 


 [KM1]


Търси за: митнически режим | внос | износ | транзит | митническо складиране | активно усъвършенстване | пасивно усъвършенстване | митническа администрация | митнически контрол | предварителен | текущ | последващ | технология | мита | митническа тарифа | митнически органи | нарушения | административни наказания

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Публични >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker