Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Публични >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

ДИПЛОМНА РАБОТА

на тема:

Регулативни и лицензирани режими за развитието на частния бизнес

 

2008 г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

 

Увод. 3

 

Глава първа. Нормативно регулиране на бизнеса в България. 4

1. Нормативна база за развитие на частния бизнес в България. 4

2. Регулиращи режими на стопанската дейност. 15

3. Създаване на благоприятна бизнес среда. 25

Глава втора. Фискално регулиране на частния бизнес в страната. 38

2. Митнически режим. 46

3. Ефективност на държавната регулация. 64

Заключение. 68

Използвана литература. 70

Нормативни актове. 70

Увод

Значението на регулиращата функция на държавата, относно частния бизнес е съществено за неговото цялостно развитие. Това до голяма степен е свързано и с факта, че след преминаването към пазарна икономика, в България все повече нараства ролята на частния сектор, а оттам и необходимостта от неговото правно регулиране.

В настоящата дипломна работа ще се спрем на подробното изясняване на влиянието на въведените лицензионни и разрешителни режими върху частния бизнес. По този начин ще се разкрият и основните предимства и недостатъци от намесата на държавата в икономиката. За целта ще се определи и степента, до която държавната намеса може да се счита за ефективна и в кой момент тя създава повече пречки, от колкото да подпомага частните фирми при осъществяването на тяхната дейност.

Специално внимание ще се обърне на нормативните актове, които на практика постановяват начина, по който следва да се организират и функционират частните предприятия в страната.

С оглед на факта, че за да изпълнява своите функции държавата се нуждае от допълнително средства следва да се проследи начина, по който тя ги набавя. Това основно става чрез данъчното облагане, както на частните организации, така и на всички граждани. В този смисъл подробно следва да се разясни, както техниката на начисляване и събиране на данъчните вземания, определена в съответните материални данъчни закони, така и влиянието на данъците върху доходите на фирмите и населението.

Държавата има задължението да осигури и материално техническата база, на основата на която частните компании могат да развиват своята дейност. В тази насока се наблюдава известно изоставане, което може да се определи и като основната причина състоянието на частния сектор в момента. Все още съществуват възможности, които държавното управление тепърва трябва да използва.

Глава първа. Нормативно регулиране на бизнеса в България.

1. Нормативна база за развитие на частния бизнес в България

Основният закон на основата, на който се развива частния бизнес у нас е Търговския. Там се поставят основните определения, свързани с развитието на стопанска дейност у нас Според неговите разпоредби търговец е всяко физическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки:

1)     покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид;

2)     продажба на стоки от собствено производство;

3)     покупка на ценни книги с цел да ги продаде;

4)     търговско представителство и посредничество;

5)     комисионни, спедиционни и превозни сделки;

6)     застрахователни сделки;

7)     банкови и валутни сделки;

8)     менителници, записи на заповед и чекове;

9)     складови сделки;

10) лицензионни сделки;

11) стоков контрол;

12) сделки с интелектуална собственост;

13) хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги;

14) покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;

15) лизинг.

В състава на търговците се включват:

1)     търговските дружества;

2)     кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации.

За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин. От обхвата на търговците се изключват:

1)     физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност;

2)     занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие;

3)     лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища.

Според разпоредбите на нормативния акт всяка фирма трябва да бъде съдебно регистрирана и вписана в търговските регистри на съда.

Търговския закон дава възможност за сдружаване като това може да се осъществи чрез създаването на следните видове търговски дружества:

1)     събирателното дружество;

2)     командитното дружество;

3)     дружеството с ограничена отговорност;

4)     акционерното дружество;

5)     командитното дружество с акции.

Участници в дружеството

Учредителите на дружеството трябва да са дееспособни български или чуждестранни физически или юридически лица.

Всяко лице може да участвува в повече от едно дружество, доколкото законът не забранява това.

Когато търговско дружество участва в друго дружество, правата му като съдружник или едноличен собственик се упражняват от лицето, което има право да го представлява, или от изрично упълномощено лице.

Лицата, които искат да учредят дружество, могат да уговарят действията, които трябва да извършат, за да се подготви учредяването на дружеството. При неизпълнение на задълженията по предварителния договор страните отговарят само за причинените вреди.

Дружеството се смята възникнало от деня на вписването му в търговския регистър. Заявлението за вписване се извършва от избрания управителен орган.

Действията на учредителите, извършени от името на учредяваното дружество до деня на вписването, пораждат права и задължения за лицата, които са ги извършили. При извършването на сделките се указва, че дружеството е в процес на учредяване. Лицата, сключили сделките, отговарят солидарно за поетите задължения. Когато сделката е извършена от учредителите или от упълномощено от тях лице, правата и задълженията преминават по право върху възникналото дружество.

Не се счита за учредено дружеството, когато са допуснати някои от следните нарушения:

-         липсва учредителен договор или той не е съставен в предписаната от закона форма;

-         дружеството е вписано не от съда по седалището му;

-         предметът на дейност на дружеството противоречи на закона или на добрите нрави;

-         учредителният договор или уставът не съдържа фирмата, предмета на дейност на дружеството или размера на вноските, както и капитала, когато законът го изисква;

-         не е внесена предписаната от закона част от капитала;

Всеки заинтересуван, както и прокурорът, може да поиска от окръжния съд по регистрацията на дружеството да обяви дружеството за недействително. Съдът обявява дружеството за недействително само ако нарушението не е вече отстранено или не бъде отстранено в подходящ срок, който съдът дава с определение.

Решението на съда за обявяване на дружеството за недействително произвежда действие от влизането му в сила. От този момент дружеството се смята прекратено и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация от назначен от съда ликвидатор.

Когато са извършени действия от името на обявеното за недействително дружество, за поетите задължения учредителите отговарят солидарно и неограничено.

Всеки член на дружеството може с иск пред окръжния съд по седалището на дружеството да защити правото на членство и отделните членствени права, когато бъдат нарушени от органи на дружеството.

Ако някой съдружник, съответно акционер, прави непарична вноска, дружественият договор, съответно уставът, трябва да съдържа името на вносителя, пълно описание на непаричната вноска, паричната й оценка и основанието на правата му.

Вноската в дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции се оценява от 3 вещи лица, назначени от съда, пред който ще се извърши регистрацията на дружеството, по искане на вносителя. Заключението на вещите лица трябва да съдържа пълно описание на непаричната вноска, метода на оценка, получената оценка и нейното съответствие на размера на дела от капитала или на броя, номиналната и емисионната стойност на акциите, записани от вносителя. Заключението се представя в търговския регистър при вписване след приемането му от съда.

Оценката в дружествения договор, съответно в устава, не може да бъде по-висока от дадената от вещите лица в съда. Ако вносителят не е съгласен с оценката, може да участвува в дружеството с парична вноска или да откаже да участвува в дружеството. Вноската не може да има за предмет бъдещ труд или услуги.

Вноската на право за учредяването или за прехвърлянето на която се изисква нотариална форма, се извършва с дружествения договор. При вноската в акционерно дружество към устава се прилага писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му.

Вноската на вземане се извършва с дружествения договор, съответно с устава, като вносителят прилага доказателства, че е съобщил на длъжника за прехвърлянето на вземането. Изискването за съобщение не се прилага, когато вземането е срещу самото дружество. Правото върху вноската се придобива от момента на възникване на дружеството.

Когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството след възникването му представя в службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор, а когато е необходимо, и отделно съгласието на вносителя. Органът представя нотариално заверено извлечение от устава и съгласието на вносителя. При вписването съдията по вписванията проверява правата на вносителя.

Задължението на съдружниците в дружеството с ограничена отговорност и на акционерите за вноски в капитала не може да бъде опрощавано освен при неговото намаляване, нито да се прихваща.

Когато акционерно дружество в 2-годишен срок след учредяването си придобива права по цена, която надхвърля 10 на сто от капитала, от лице, записало акции при учредяването на дружеството, за това се взема решение на общото събрание на акционерите. Сделката има действие след вписване на решението на общото събрание в търговския регистър. Решението се обнародва. Това не се прилага за права, придобити в хода на обичайната дейност на дружеството, на борсата или под надзор на административен или съдебен орган.

Всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Искът се предявява срещу дружеството в 14 дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствувал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание.

Банкова и застрахователна дейност може да се извършва само от акционерни дружества или кооперативни организации.

Търговския закон предвижда възможността освен чрез сдружаване да се развива стопанска дейност и от физически лица – еднолични търговци.

Като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната. Не може да бъде едноличен търговец лице, което:

1)     е в производство за обявяване в несъстоятелност;

2)     е невъзстановен в правата си несъстоятелен;

3)     е осъдено за банкрут.

Едноличният търговец се регистрира въз основа на заявление, в което се посочват:

-         името, местожителството, адресът на лицето и единният граждански номер;

-          фирмата, под която ще се извършва дейността;

-         седалището и адресът на управлението на дейността;

-          предметът на дейност.

Със заявлението се представя образец от подписа на търговеца и декларация, че не е лишен от правото да упражнява търговска дейност.

Едно лице може да регистрира само една фирма като едноличен търговец. Фирмата на едноличния търговец трябва да съдържа без съкращения личното и фамилното или бащиното име, с което е известен в обществото. Тя може да бъде прехвърлена на трето лице само заедно с предприятието му. Наследниците на едноличния търговец, които приемат предприятието, могат да запазят неговата фирма. В тези случаи към фирмата трябва да се добави името на новия собственик. Прехвърлянето се вписва в търговския регистър и се обнародва в "Държавен вестник".

Вписването на едноличния търговец се заличава от търговския регистър:

-         при прекратяване на дейността му или при установяване на местожителството му в чужбина - по негова писмена молба до съда;

-         при смъртта му - по писмена молба на наследниците;

-         при поставянето му под запрещение - по писмена молба на настойника или попечителя.

За осъществяването на своята дейност частните организации у нас наемат определен брой или служители. Трудовите отношения между подчинения и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях се уреждат от Кодекса на труда.

Той цели да осигури свободата и закрилата на труда, както и справедливи и достойни условия на труд:

Държавата осъществява регулирането на трудовите и осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище, в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Редът за осъществяване на сътрудничеството и консултациите се определя от Министерския съвет.

За представителни организации на работниците и служителите на национално равнище могат да бъдат признати тези, които имат членски състав не по-малко от 50 хиляди души, обединяват работници и служители в повече от половината отрасли и имат изградени национални и териториални органи.

За представителни организации на работодателите на национално равнище могат да бъдат признати тези, които обединяват не по-малко от 500 работодатели, обединяват работодатели в повече от един отрасъл и имат изградени национални и териториални органи.

Посочените организации на работниците и служителите и на работодателите на национално равнище се признават от Министерския съвет. Той определя реда за установяване наличието на критериите за представителност и се произнася с решение по искане за признаване на представителност в тримесечен срок. Неговият отказ може да се обжалва пред Върховния административен съд.

За представителни се признават и всички поделения на организации, признати за представителни на национално равнище.

Тристранното сътрудничество се осъществява на национално, отраслово и браншово равнище, както и по административно-териториални единици.

Работниците и служителите имат право, без предварително разрешение, свободно да образуват по свой избор синдикални организации, доброволно да встъпват и да излизат от тях, като се съобразяват само с техните устави.

Синдикалните организации представляват и защитават интересите на работниците и служителите пред държавните органи и пред работодателите по въпросите на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище чрез колективно преговаряне, участие в тристранното сътрудничество, организиране на стачки и други действия съгласно закона.

Работодателите имат право, без предварително разрешение, свободно да образуват по свой избор организации, които да ги представляват и защитават, както и доброволно да встъпват и да излизат от тях, като се съобразяват само с техните устави.

Организациите на работодателите представляват и защитават своите стопански интереси чрез колективно преговаряне, участие в тристранното сътрудничество и чрез други действия съгласно закона.

Работниците и служителите от едно и също предприятие могат на общо събрание (събрание на пълномощниците) да избират един или повече свои представители, които да защитават техните общи интереси по въпросите на трудовите и осигурителните отношения пред работодателя им или пред държавните органи и организации.

Представителите им се избират с мнозинство повече от две трети от членовете на общото събрание (събранието на пълномощниците). Общото събрание (събранието на пълномощниците) определя реда за своята работа.

Общото събрание (събранието на пълномощниците) в предприятието се свиква от работодателя, от ръководството на синдикална организация, както и по инициатива на една десета от работниците и служителите (пълномощниците) от предприятието. То е редовно, ако на него присъстват повече от половината от работниците и служителите (пълномощниците) и приема решенията си с обикновено мнозинство от присъстващите работници и служители (пълномощници).

Работниците и служителите участвуват чрез свой представител в обсъждането и решаването на въпроси на управлението на предприятието само в предвидените от закона случаи.

Трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите.

Добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното.

При осъществяването на трудовите права и задължения не се допускат никаква дискриминация, привилегии или ограничения, основани на народност, произход, пол, раса, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, обществено и материално положение. Отказът от трудови права, както и прехвърлянето на трудови права или задължения са недействителни.

Кодексът на труда се прилага за всички трудови правоотношения с български и смесени предприятия в страната, както и за трудови правоотношения на български граждани с чужди предприятия в страната или с български предприятия в чужбина.

Трудовите правоотношения на български граждани, изпратени на работа в чужбина в чужди или смесени предприятия, и на чужди граждани, приети на работа в страната в български или смесени предприятия въз основа на международни договори, се уреждат от този кодекс.

Трудови права, придобити в чужбина, се признават в Република България по силата на закон, акт на Министерския съвет или на международен договор, по който е страна Република България.

Що се отнася до начина на организиране на счетоводството на дадените фирми, то те трябва да спазват разпоредбите на Закона за счетоводството, Националния сметкоплан и Националните Счетоводни Стандарти. Според тях те следва да отчитат дейността си, приходите и разходите в съответствие с разпоредбите на посочените нормативни актове. За целта те са длъжни да съставят годишни финансови отчети, включващи Баланс; Отчет за приходите и разходите; Отчет за паричния поток, Отчет за собствения капитал, Приложения. Въз основа на представените данни се осъществява контрола на държавата в лицето на държавните органи върху финансовата им дейност.

Регулирането на външнотърговската дейност на частните организации у нас се осъществява, съгласно разпоредбите на митническия закон и правилника за прилагането му. В него са дефинирани основните митнически режими и митнически направления, които фирмите следва да спазват при извършване на външната си дейност.

В състава на митническите режими се включват:

-         Внос;

-         Митническо складиране;

-         Активно усъвършенстване;

-         Пасивно усъвършенстване;

-         Обработка под митнически контрол;

-         Временен внос;

-         Временен износ;

-         Обработка под митнически контрол;

-         Транзит;

-         Износ.

Всеки един от посочените митнически режим се характеризира със изискването за спазването на строго определени процедури. По отношение на формирането на дължимите мита важен момент е представянето на стоките пред митническите органи, тяхното деклариране и манифестиране.

Във връзка с защитата на потребителите и предлагането на качествени продукти, държавата е предвидила този тип регулиране в Закона за защита на потребителите.

Този закон урежда:

1)     защитата на потребителите;

2)     правилата за осъществяване на търговия;

3)     взаимоотношенията между държавните органи, сдруженията на потребителите и съсловните организации на търговците.

Основните права на потребителите включват:

1)     право на защита срещу рискове от придобиване на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото им;

2)     право на защита на техните икономически интереси при придобиването на стоки и услуги;

3)     достъп до съдебни и специални извънсъдебни процедури за защита на потребителите;

4)     право на сдружаване с цел защита на техните интереси;

5)     право на информация.

Преди придобиването на стоката потребителят има право да получи информация за:

-         характеристиките й, в това число състав, опаковка, инструкции за ползване, комплектовка и поддържане;

-         цената и количеството;

-         влиянието върху други стоки при евентуална съвместна употреба;

-         опасностите, свързани с употребата или поддръжката й;

-         условията и срока на гаранцията;

-          срока на годност.

Търговецът е длъжен да предоставя по подходящ начин информацията, която трябва да бъде вярна, пълна, точна и ясна. Тя се предоставя в писмен вид и трябва да е на български език и да е изразена в единиците на величините от Международната система единици SI.

При поискване от потребителя и когато видът на стоката позволява това, търговецът е длъжен да покаже начина на нейното действие или употреба.

Търговецът е длъжен предварително да информира по подходящ начин потребителите и да определи специално обозначени места в търговския си обект, отделно от другите стоки, когато предлага:

1)     употребявани стоки;

2)     стоки с изтекъл срок на годност, чиято продажба не създава опасност за здравето и живота на потребителите;

3)     стоки с отклонения от предварително обявените показатели, чиято продажба не създава опасност за здравето и живота на потребителите;

4)      стоки, предмет на разпродажба.

Търговецът не се освобождава от задълженията, поради обстоятелството, че не е получил необходимата информация от производителя или вносителя. Той е длъжен да постави в близост до входа на търговския си обект следната информация:

-         фирмата и седалището на търговеца;

-         работното време на търговския обект;

-         името и фамилията на лицето, отговорно за обекта.

Когато търговският обект е затворен, търговецът обявява това на мястото, на което обявява работното време.

Във връзка на предмета на дейност на всяка една фирма има задължението да спазва нормативните разпоредби на съответния регулативен закон. Така например дейността на застрахователните и презастрахователните дружества се определя в Закона за застраховането. Банките и финансовите институции спазват разпоредбите на Закона за банките, Наредбите на БНБ и др.

Всяка банка следва да бъде лицензирана от БНБ, съгласно Наредба № 2 на БНБ. Централната банка издава лицензия за местна банка и лицензия на чуждестранна банка за извършване на банкова дейност на територията на страната чрез клон.

Лицензията за местна банка се издава на учредяващо се акционерно дружество, което отговаря на условията за минимален размер на основния капитал 10 млн. лв., който следва да е внесен.

Лицензията за чуждестранна банка за извършване на банкова дейност на територията на страната чрез клон се издава на чуждестранна банка, която съм момента на издаването на лицензията разполага с минимален собствен капитал, не по-малък от минимално изисквания капитал от българското законодателство.

Тези два вида лицензии дават право на извършване на следните сделки:

-         Покупка на менителници;

-         Сделки с чуждестранни средства за плащане и с благородни метали;

-         Приемане на ценности и депозит;

-         Сделки с ценни книжа и съхранение и управление на ценни книжа;

-         Гаранционни сделки;

-         Извършване на операции по безкасови плащания и клиринг на чекови сметки на други лица;

-         Управление на инвестиционни фондове;

-         Покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги и поемане на риска от събирането на тези вземания (факторинг);

-         Финансов лизинг;

-         Издаване и управление на банкови карти;

-         Сделки финансови фючърси и опции, инструменти свързани с валутни курсове и лихвени проценти;

-         Предоставяне на банкови касети;

-         Придобиване и управление на дялови участия;

-         Консултация на дружества, относно капиталовата им структура, промишлена стратегия с др. подобни

-         Консултации относно портфейлни инвестиции;

Във връзка с данъчното облагане на частните организации у нас те спазват разпоредбите на всички материални данъчни закони. В случая за облагането на техните доходи се извършва по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. Що се отнася до облагането с косвени данъци, то се извършва по реда на Закона за данък върху добавената стойност и Закона за акцизите.

По отношение на данъка върху добавената стойност всяка фирма е длъжна да представи ежемесечна справка –декларация, в която да посочи дължимият данък за внасяне или съответно размера на данъка, който подлежи на възстановяване. За осъществяването на по качествен контрол фирмите, регистрирани по ДДС бяха задължени да открият “ДДС сметка”, по която да извършват разплащанията си по този вид данък.

Що се отнася до търговците и производителите на акцизни стоки, то те подлежат на специална регистрация по реда на Закона за акцизите. Търговците на дребно на тютюневи изделия и спиртни напитки са задължени да притежават специално издаден лиценз да тяхната продажба от кмета на общината по местонахождение на обекта, където се предлагат.

Регулирането на отношенията на частните работодатели и наетия от тях персонал се извърша от Кодекса на труда, при сключени съответно трудови договори с персонала и от Кодекса за задължително обществено осигуряване във връзка с определянето и изплащането на дължимите осигуровки.

2. Регулиращи режими на стопанската дейност

            Определени дейности в частния бизнес се регулират чрез използването разрешителни и лицензионни режими. Може би един от най-регулираните сектори е банковия, което се дължи на значителните средства, които се акумулират, както и възможностите, които банковите институции предоставят на останалите стопански субекти.

Заявлението за издаване на лицензия за банка се подава до управителя на централната банка чрез подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор". То трябва да съдържа наименованието, седалището и адреса на управление на банката, както и изчерпателно посочване на сделките, които банката ще извършва в страната и съответно в чужбина.

Към заявлението се прилагат:

1)     заверен препис от протокола с решенията на учредителното събрание на банката;

2)     устав, който съдържа разпоредби за сделките, които банката ще извършва, пълномощията за подписване и представляване на банката и данни за системата на вътрешния контрол;

3)     списък на акционерите;

4)     заверени преписи на протоколите от заседанията на избраните органи на банката;

5)     план за деловата дейност, който съдържа описание на целите, политиката и стратегията на новоучредената банка, както и:

а)         финансова прогноза за развитието на банката за тригодишен период;

б)        описание на клиентската и продуктовата структура и сектора от финансовия пазар, който банката възнамерява да заеме;

в)         източниците на финансиране, структурата на активите, инвестиционната стратегия;

г)         описание на политиката по отношение на капитала, управлението на ликвидността, концентрацията на риска, кредитната дейност и др.;

д)        предвижданата управленска и организационна структура, включваща дейността на отделните организационни единици, разпределението на компетенциите между изпълнителните директори и другите администратори, организацията и управлението на информационната система на банката;

е) описание на системата на вътрешен контрол, която включва методите и средствата за ефективно наблюдение и контрол на рисковете и програма за мерките срещу прането на пари,

6)     документи, удостоверяващи размера на записания капитал, както и че всеки от записалите акции е внесъл по банкова сметка на учреденото дружество най-малко 25 на сто от общата номинална стойност на записаните акции.

Когато заявителят иска да извършва сделки с ценни книжа към заявлението се прилагат:

1)     план за деловата дейност на банката като инвестиционен посредник, който съдържа информация за сектора от пазара, който тя възнамерява да покрие със своите услуги, както и очакваната печалба за срок три години;

2)     трите имена, единният граждански номер, местожителството, адресът, както и сведения за професионалната квалификация и опит на лицата, които непосредствено ще извършват сделките с ценни книжа;

3)     копие от общите условия, приложими към договорите с клиентите;

4)     информация за системата за водене на отчетност, както и мерките за съхраняване на ценните книжа и паричните средства на клиентите и за отделяне на собствения портфейл от ценни книжа от този на инвеститорите, които банката смята да прилага в дейността си, съгласно изискванията на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и нормативните актове по прилагането му;

Адресът на централата на банката трябва да съвпада с адреса на управление в страната по седалище на банката.

 Всяко физическо лице, което е записало 3 и над 3 на сто от акциите с право на глас, представя следните данни и документи:

1)     име (собствено, бащино и фамилно);

2)     единен граждански номер и място на раждане;

3)     националност;

4)     номер и серия на документа за самоличност (лична карта), дата и място на из даване;

5)     адрес по местоживеене и местожителство на лицето;

6)     упражнявана професия или занятие;

7)     декларация, удостоверяваща следните обстоятелства:

а)         произход на средствата, от които са направени вноските срещу записаните акции;

б)        че средствата, от които са направени вноските срещу записаните акции, не са заемни.

в)         платените от него данъци през последните пет години, наличието на неизплатени данъчни задължения и дали са му налагани санкции за укриване на доходи, подлежащи на данъчно облагане;

г)         наличие или отсъствие на свързаност с други

8.свидетелство за съдимост или друг аналогичен документ в случаите, когато лицето не е български гражданин;

9.списък на банките, в които лицето има открити сметки.

Всяко юридическо лице, което е записало 3 и над 3 на сто от акциите с право на глас, представя следните документи:

-         удостоверение от търговския или друг публичен регистър за вписване на лицето;

-         устав или други аналогични учредителни документи;

-         заверен препис от решението на компетентния орган съгласно закона, устава или учредителния договор за участие на лицето в капитала на банката;

-         финансови отчети - баланс, отчет за приходи и разходи, доклади на одитора за последните три години;

-         списък на банките, в които лицето има открити сметки.

Ако физическо лице е записало 10 и над 10 на сто от акциите с право на глас, представя:

1)     описание на професионалната дейност на лицето през последните10 години;

2)     декларация, удостоверяваща следните обстоятелства:

а)         дали лицето е било член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност и са останали неудовлетворени кредитори;

б)        дали свързано с него лице е обявявано за неплатежоспособно, съответно несъстоятелно или в принудителна ликвидация през последните 10 години;

в)         дали срещу него или срещу свързано с него лице са били образувани искови или изпълнителни производства за неиздължени кредити през последните 10 години.

Чуждестранна банка, която иска да получи лицензия за извършване на банкова дейност чрез клон на територията на страната извършва аналогични процедури.

Предвидени са и редица разрешения, като разрешения за придобиване на акции в местна банка, разрешение за придобиване от местна банка на дялово участие в небанково дружество и др.

Местно или чуждестранно лице може да придобие пряко или косвено акции в местна банка, които му осигуряват 10 и над 10 на сто от акциите с право на глас, след като получи писмено разрешение от централната банка.

Всяко физическо лице, което иска да придобие пряко или косвено акции в определения размер, посочва в заявлението си броя, вида, номиналната и общата стойност на акциите, които възнамерява да придобие, както и дела им в капитала на банката.

Местна банка може да придобие самостоятелно или заедно със свързано лице, пряко или косвено, дялово участие в местно или чуждестранно дружество, което не е банка, след получаването на писмено разрешение от централната банка, когато:

1)     това участие е квалифицирано дялово участие;

2)     стойността на това участие надхвърля 15% от собствения капитална банката.

За придобиването на дялови участия  банката надлежно уведомява централната банка в едномесечен срок.

Към заявлението за получаване на разрешение банката представя и следните документи:

1)     данни за дяловото участие в дружеството, което банката вече притежава;

2)     данни за вида, броя, номиналната и общата стойност на акциите и дяловете, дела им в капитала на дружеството, както и цената на придобиването

3)     документи и сведения за дружеството, които съдържат:

а) актуален препис извлечение от съответния търговски регистър, данни за фирмата на дружеството, правно организационната форма, седалището и адреса на управление;

б)        финансови отчети на предприятието - годишен баланс и отчет за приходи ю разходи за последните две години;

в)         данни за свързаност на дружеството с други лица;

г)         декларация за наличието или отсъствието на свързаност на банката с дружеството и с лицата, които го управляват и представляват;

4)     списък :ла всички дялови участия на банката в небанкови дружества, който съдържа следните данни за всяко отделно дружество:

а) наименование, правно организационна форма, седалище и адрес на управление;

б) регистриран капитал;

в) размер :на дяловото участие на банката;

5)     актуални данни за размера на собствения капитал на банката;

6)     икономическа обосновка на необходимостта от придобиването й дяловото участие;

7)     декларация, удостоверяваща наличието или отсъствието на свързаност на банката с акционери или членове на управителни и контролни органи на небанковото дружество, подписана от лицата, които управляват и представляват банката; при наличие на свързаност се посочват имената, съответно наименованията и адресите на свързаните лица.

Местна банка, която иска да получи разрешение за откриване на клон в чужбина, подава до централната банка писмено заявление, което съдържа:

1)     наименование на страната, където банката възнамерява да открие клон, и неговото седалище;

2)     имената на най-малко две лица, които са назначени да управляват клона и да представляват банката в чужбина.

Към заявлението се представят и следните документи:

1)     заверен препис от решението на компетентния управителен орган на банката за откриването на клона в съответната страна;

2)     заверен препис от решението на компетентния управителен орган на банката за назначението на лицата, които ще управляват клона и ще представляват банката в чужбина;

3)     план за деловата дейност, който съдържа и икономическа обосновка на необходимостта от откриване на клон на банката в съответната страна.

Банките, които искат да получат разрешение за преобразуване чрез вливане, сливане или разделяне, подава писмено заявление до централната банка, към което прилага:

-         заверен препис от решението на компетентния орган на банката за съответната форма на преобразуване на банката;

-         мотивирано посочване на причините за преобразуването

Производителите и вносителите на акцизни стоки, както и организаторите на хазартни игри, посочени в Тарифата за акцизите, независимо от годишния им оборот са длъжни да се регистрират за целите на Закона за акцизите.

Регистрацията се извършва чрез подаване на писмено заявление за регистрация в данъчната служба, където лицата са данъчно регистрирани.

Данъчната служба, в която е регистрирано лицето по ЗА, издава в 14-дневен срок от датата на подаване на заявлението на регистрираното лице отделно удостоверение за регистриране, защитено с пластмасово фолио.

Данъчното удостоверение се връчва на регистрираното лице или на негов представител срещу подпис. Когато представителната власт не произтича от съдебна регистрация, представителят се легитимира с нотариално заверено пълномощно, освен когато пълномощното е дадено пред органа на данъчната администрация.

При настъпила промяна в данните, посочени в заявлението, регистрираното лице в 14-дневен срок от настъпването им е длъжно да уведоми за това данъчната служба чрез подаване на ново заявление с променените данни.

Чл. 10. При загубване, повреждане или унищожаване на данъчното удостоверение регистрираното лице е длъжно в 3-дневен срок писмено да уведоми за това данъчната служба за издаване на дубликат.

Регистрирано лице, което преустанови производството или вноса на акцизни стоки, е длъжно в 14-дневен срок след преустановяването да уведоми за това данъчната служба, в която е регистрирано.

Регистрацията се прекратява чрез подаване от лицето на заявление за прекратяване на регистрацията по ЗА в данъчната служба, в която лицето е регистрирано.

Преди прекратяване на регистрацията данъчната служба извършва данъчна ревизия и издава данъчен облагателен акт, в който се посочват сумите на акциза, които подлежат на внасяне в републиканския бюджет. При определяне на дължимия акциз се приема, че към датата на започване на данъчната ревизия регистрираното лице реализира наличните стоки по пазарни цени. Регистрираното лице внася определения с данъчния облагателен акт акциз в 14-дневен срок, с което регистрацията се счита за прекратена. Данъчното удостоверение се връща в данъчната служба на датата на прекратяване на регистрацията.

По отношение на търговията на дребно със тютюневи изделия се предвижда специален лицензионен режим. Той се отнася до даване на разрешение на съответната фирма да предлага тези изделия в търговския си обект.

За целта следва да се подаде заявление до общината по местонахождение на обекта. В него следва да са посочени фирмата, седалището, адресът на управлението и упълномощеното лице.

Кметът е задължен да издаде лиценза в 14 дневен срок от подаването на необходимите за това документи от страна на фирмата. Самият лиценз представлява ламинирано свидетелство, което следва да бъде поставено на видно място в търговския обект и да се предоставя при проверка на данъчните органи.

Специално разрешително се изисква и за продажба на спирт и спиртни напитки. Заявлението отново се подава до общината по местонахождение на търговския обект, като се посочват изброените по-горе данни.

Получаването на тези видове разрешителни са задължително условие за осъществяването на предлагането на този вид стоки.

Що се отнася до сделките свързани с: плащания между местни и чуждестранни лица; презграничини преводи и плащания; чуждестранна валута; благородни метали и скъпоценни камъни тения износ и преработката им; износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност, следва да се отбележи, че те подлежат на регулиране, което нормативно е определено във Валутния закон.

На регистрация в БНБ, преди тяхното извършване подлежат сделките между местни и чуждестранни лица със:

-         ценни книжа на паричния пазар, емитирани от чуждестранни лица;

-         ценни книжа на капиталовия пазар, емитирани от чуждестранни лица;

-         дялови участия в дружества които са чуждестранни лица;

-         всички производни на инвестициите

Подлежат на регистрация в Българската народна банка, преди тяхното извършване, сделките за:

1)     предоставяне на финансови кредити между местни и чуждестранни лица;

2)     откриване на влогови сметки на местни лица в банки - чуждестранни лица;

3)     даване на обезпечение от местно лице за обезпечаване на задължения между чуждестранни лица или на задължения на местни към чуждестранни лица.

Не е необходима регистрация в случаите, когато:

-         сделката води до пряка инвестиция;

-         обектите на прехвърляне са допуснати до търговия на организиран пазар на ценни книжа в страната по Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества;

-         страна по сделката е инвестиционен посредник, получил разрешение за извършване дейност в чужбина по Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества.

Сделките се извършват без регистрация в Българската народна банка, когато страна по тях е търговска банка, получила разрешение за извършване на банкова дейност в чужбина по реда на Закона за банките, както и когато стойността на сделката е до 2000 лв. включително.

Местни и чуждестранни физически лица могат да внасят неограничено количество левове и чуждестранна валута в наличност, като декларират пред митническите органи размера на внесените средства и вида на валутата, ако общата сума е над 5000 лв.

Местни физически лица могат да изнасят левове и чуждестранна валута в наличност, както следва:

1)     до 5000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута - без деклариране, а от 5001 до 20 000 лв. - след деклариране на техния размер;

2)     над 20 000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута - след разрешение от Българската народна банка.

Чуждестранни физически лица могат да изнасят левове и валута, както следва:

1)     до 5000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута - без деклариране, а от 5001 до 20 000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута - след деклариране на техния размер и основанието за придобиването им;

2)     над 20 000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута - свободно, след деклариране пред митническите органи, ако стойността на изнесената валута или левове не надвишава стойността на внесените и декларираните средства;

3)     извън  посочените случаите - след разрешение от Българската народна банка.

Износът и вносът на левове и чуждестранна валута чрез пощенски пратки е забранен. Тази забрана не се отнася за Българската народна банка и за търговските банки.

Лицата, които не са търговски банки и извършват добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни по занятие, са длъжни да се регистрират в Министерството на финансите в 14-дневен срок от започване на дейността.

При осъществяване на дейността си по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни по занятие търговските банки и лицата са длъжни да спазват изисквания, установени от Министерския съвет.

Местни и чуждестранни физически лица могат да внасят и да изнасят благородни метали и скъпоценни камъни, като ги декларират пред митническите органи по ред, установен от министъра на финансите съвместно с Българската народна банка.

Вносът и износът на благородни метали и скъпоценни камъни чрез пощенски пратки са забранени.

С последните промени на Валутния закон се предвижда възможност за износ на 25 000 лв. без деклариране на границата. Над тази сума ще трябва да се доказва с документ произхода на парите. Забранява се вносът и износът на левове и чуждестранна валута с пощенски пратки. Тази мярка не се отнася за БНБ и търговските банки.

Вносът и износът на ювелирни изделия със или без скъпоценни камъни без необходимото разрешение на Министерство на финансите ще се наказва с по-ниски глоби от 1000 до 10000 лв.

На всеки три месеца българските юридически лица ще трябва да се отчитат пред БНБ за инвестициите, които са направили в чужбина. Физическите лица пък се задължават да се отчитат ежегодно до 31 март.

Въвеждат се нови ограничителни мерки за търговците на валута. Те не могат да бъдат лица, осъждани за престъпление. БНБ ще има право да изисква от всеки, който търгува с чуждестранна валута, информация, ако прецени, че това е от значение за платежния баланс на страната. В Министерството на финансите ще се поддържа и води публичен регистър на лицата, извършващи дейности като обменно бюро.

На нормативна регулация подлежи и производството на компактдискове и матрици. За издаването на допълнителен лиценз ще се иска допълнителна такса от 5000 лв. Това изискване е посочено към Тарифа за таксите, които се събират в системата на Министерство на икономиката по Закона за държавните такси.

 

3. Създаване на благоприятна бизнес среда

Държавата като основен представител на публичния сектор е длъжна да осигури необходимата материално - техническа база за развитието на частния бизнес. За целта тя използва събраните от нея средства и ги влага в създаването на публични блага.

Така например за нормалното функциониране на частния бизнес следва да се подобри изцяло инфраструктурата на страната, като по този начин ще се преодолее икономическата изостаналост на някои райони.

Като пример може да се посочи икономическата изостаналост на крайните южни райони по границата ни с Турция и Гърция. Липсата на достъп до тях (нормални пътища) като цяло затруднява поддържането на икономически отношения между българските фирми и техните чуждестранни партньори.

В момента в сила е проект за подобряване на транспортните връзки в тези региони, което като цяло ще благоприятства за развитието на икономиката на крайните южни райони. По този начин ще се засили интереса на българските фирми да разкриват нови производствени и търговски мощности в посочения регион, което от своя страна ще повиши стандарта на живот на местното население.

Тук можем да посочим една грешка на правителството по отношение на възлагането посочения проект. Средствата са предоставени от Европейския съюз, но вместо като под изпълнител на проекта да се наеме българска строителна фирма, бе наета турска. Това донякъде може да се изтълкува като липса на доверие у управляващите във връзка с качественото на строителство на тези фирми. Всъщност обаче следва да се отбележи, че българските строителни компании са добре известни по целия свят. Освен това с възлагането на проекта на турска фирма, българската държава на практика се лиши от възможността да използва тези средства за развитието на частния сектор у нас.

Друг пример, който може да доведе до изолация, определени райони, това е липсата на достатъчно средства за инвестиране в чисто държавните дейности като образование, здравеопазване, отбрана и др.

Голяма част от общините в страната за съжаление не разполагат с необходимите финансови средства за поддържане на училищата на тяхната територия, което до голяма степен създаде редица проблеми. Увеличи се като цяло емиграцията на младото население към по-големите градове, което е основната причина за тяхното обезлюдяване. Наблюдава се и все по засилваща се тенденция към напускане на страната от все повече и повече млади хора.

В същото време това създаде редица проблеми на частните фирми от гледна точка на набиране на висококвалифициран персонал. Така като цяло се появиха предпоставки за свиване на частния сектор.

Високата безработица може да се определи като още един фактор за свиване на частния сектор. Ниската покупателна способност на индивидите доведе до фалита на много малки и средни предприятия у нас. В тази връзка следва държавата да осигури ефективен пазар на труда.

Пазарът на труда е икономическото пространство, в което се намират и преговарят лицата, търсещи платена или по-добре платена заетост, и лицата или организациите, които търсят работна сила. Пазарът на труда може да се разглежда като съвкупност от правни норми, принципи, правила, изисквания, процедури, институции и организации, осигуряващи намирането на предпочитаната работна сила, а така също и на желаната платена заетост.

Той може да се определи и като регулирана система от икономически отношения, възникващи между лицата, които търсят работа, и лицата или организациите, които търсят работна сила.

Формирането на трудовия пазар изисква:

-         физически лица, които са склонни да заменят част от своето свободно време за платена заетост;

-         физически или юридически лица, които търсят да наемат работници или служители с определена подготовка и квалификация;

-         определена институционална структура (законови и подзаконови нормативни актове), която ще направи възможно ефективното взаимодействие между тези, които търсят платена заетост, и търсещите работници и служители;

-         определена инфраструктура (институции и организации на национално, регионално или местно равнище), която да помогне на търсещите платена заетост или работна сила да реализират своите намерения.

Пазарът на труда включва:

-         населението на страната;

-          заетите лица;

-         незаетите лица, които търсят платена заетост;

-         наетите лица, които търсят по-добре платена заетост;

-         лицата извън работната сила;

-         работните места;

-          работодателите;

-          цената на работната сила;

-          институционалната структура;

-         инфраструктурата.

 

Условно пазарът на труда е представен в графика №1.

Графика№1

 

Text Box: Население на страната
Text Box: Заети лица
Text Box: Незаети лица, които търсят работа
 

 

 

 

 

 

 

Text Box: Инфраструктура
Text Box: Наети лица, които търсят работа

 

Пазар на труда

 
Text Box: Институционална структура Text Box: Лица извън работната сила
 

 

 

 

 

 

 

Text Box: Цена на работната сила Text Box: Работни 
места
Text Box: Работодатели
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Населението обикновено се определя като съвкупност от индивиди, която се формира под влияние на раждаемостта, смъртността и миграцията на населението. То обхваща всички граждани на страната независимо от тяхната възраст и трудоспособност. Неговото състояние и развитие са фундаменталният фактор, който определя съвкупното предлагане на труд както през дадения период, така и в средносрочна и дългосрочна перспектива.

Заетите лица по методологията на Националния статистически институт обхващат всички лица на 15 и повече навършени години, които:

-         извършват работа за производство на стоки и услуги поне 1 час срещу парично или натурално заплащане или срещу друг доход;

-         не работят, но имат работа, от която временно отсъстват поради отпуск, болест, бременност и др.;

-         лицата, които управляват собствено предприятие, фирма или стопанство или извършват самостоятелно друга работа, за която получават доход;

-         лицата, работещи без заплащане във фирми, предприятия или стопанства на родствени лица, членове на техните домакинства.

Според статуса в заетостта заетите лица се класифицират в три групи:

-         работодатели и самостоятелно заети лица, т.е. лица, които сами или в съдружие с други лица управляват собствено предприятие, работят на свободна (частна) практика, работят под аренда или извършват самостоятелно друга дейност, като наемат или не наемат на работа други лица;

-         наети лица, т.е. лицата, извършващи работа, за която получават възнаграждение в пари или в натура под формата на работна заплата, възнаграждение по граждански договор и други в обществени предприятия и организации или от частен работодател;

-         неплатени семейни работници, т.е. лица, които работят без заплащане във фирма, предприятие или стопанство на родствено лице от същото домакинство.

Незаетите лица, които търсят работа (безработните), включват всички лица от 15 и повече навършени години, които:

-         нямат платена заетост;

-         търсят активно работа срещу заплащане;

-         готови са да започнат работа в кратък срок.

Наетите лица, които търсят работа, обхващат онази част от заетите лица, които по различни причини не са удовлетворени от длъжността или работата, която изпълняват, и са готови при определени условия да сменят заеманата длъжност с по-подходяща за техните изисквания и възможности.

Лицата извън работната сила включват икономически неактивното население на страната, незаетите, които не търсят работа. Това са всички лица над 15-годишна възраст, които нито са заети, нито са безработни, както и лицата. които са в допълнителен платен или неплатен отпуск по майчинство. Тук обикновено се включват домакини, пенсионери, студенти, ученици, обезкуражени лица, инвалиди и други, които притежават определена трудоспособност, не извършват икономическа дейност, но и не търсят активно работа.

Работните места като подсистема на пазара на труда включват всички работни места в страната независимо от това, дали са заети, или свободни. Съвкупното търсене на труд обаче зависи от свободните (вакантните) работни места.

Свободни (вакантни) работни места са тези, чийто титуляр е напуснал по свое желание или е освободен принудително, както и новоразкритите работни места и длъжности, за които се търсят работници и служители.

Работодателят е основен социален субект в системата на пазара на труда. Според определението в кодекса на труда той е физическо или юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образование (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. [7]

Цената на работната сила като подсистема на трудовия пазар включва средствата (независимо от тяхната икономическа форма), срещу предоставянето и изразходването на които работодателят може да задържи в организацията необходимите му работници и служители и да наеме желаните от него хора за вакантните работни места или длъжности.

Институционалната структура на пазара на труда обхваща законовата уредба на трудовия пазар, актовете на правителството и на упълномощените него органи в съответствие с предоставените им от закона пълномощия, както и споразуменията между правителството и представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, които правят възможно неговото функциониране.

Инфраструктурата на пазара на труда, включва всички организации на национално, регионално или местно равнище, които са необходими за неговото функциониране. Колкото по-разгърната е тази инфраструктура, толкова по-ефективно ще бъде и функционирането на пазара на труда.

Той по същество е една съвкупност от различни пазари, на които действат специфични механизми на разпределение. На всички тях паралелно съществуват, както общи, взаимодействащи се, така и противоречиви интереси между предлагащите и търсещите труд, между наемните работници и работодателите. В зависимост от избрания критерии пазарите на труда биха могли да се групират по един или друг признак, но на практика те съществуват едновременно и сложно преплетени.

Първо, по географски признак и в съчетание с икономическата и социалната характеристика на съответния регион могат да се откроят:

1)     световен пазар на труд и в него:

-         континентален;

-         регионален;

2)     национален пазар на труда и в него:

-         регионален /по области или други/

-         локален /по общини и населени места/

Всички те съществуват относително самостоятелно, притежават определена специфика по отношение на търсенето и предлагането, цената на труда и други. Степента на взаимно влияние между тях се определя в значителна степен от мобилността на човешките ресурси и от съществуващите нормативни ограничения или стимули, улеснения за териториална мобилност на населението /емиграция и имиграция и др./

Второ, по професионален признак, от гледна точка на специализацията, диференциацията на работната сила по видове труд могат да се обособят множество частни пазари на труда, които от своя страна биха могли да се групират в три, относително добре откроени пазара на труда, а именно: професионални /специални/, производствени /отраслови, браншови/ и пазари на неквалифицирания труд:

-         специални, професионални пазари на труда, на които се търгува с професионално квалифициран труд, предназначен за определен бранш или отнасящ се към определена професия. На тях разпределението се осъществява на основата на пригодността /компетентността/ и съвпадението на притежаваната квалификация с изискванията за такава за съответното работно място, както и на основата на механизма на заплащането на труда. В тази група движещи мотиви и интереси са видът на работата, функциите и съответните работни места, възможностите за професионална реализация и развитие;

-         производствени /отраслови, браншови/ пазари на труд, на които се проявяват най-добре интересите на наемните работници към сигурни работни места. Този пазар на труда се отличава с предлагане на квалифициран труд, който е специфичен или има приложение само в определен бранш, предприятие. Реално такива пазари са преди всичко големите сектори от общественото обслужване /армията, металургията, химическата индустрия, кожарската и кожухарската промишленост и други/.

Разпределението на труда на пазарите от този род става по определен вътрешен ред, вътрешни правила, които определят кой, при какви условия /работоспособност, възраст, пол и др./ може да заеме дадено работно място в тези отрасли. Движещ мотив на предлагащите своя труд, на работната сила са сигурността на работата, условията на труд, осигуряването на работното място.

Мобилността на работната сила от тази група между предприятията е малка. По принцип това са големи предприятия и те най-често формират свой /вътрешен/ пазар на труда и задоволяват потребностите си от работна сила, като създават условия за израстване на вече наетата при тях работна сила.

-         пазари на неквалифицирания труд, които в тази класификация заемат съществено място, доколкото те обикновено включват преобладаващата част от безработните или значителна част от тях. На тези пазари се предлага и търси труд, който принадлежи или чийто носител е работна сила, към която могат да се предявят ограничени изисквания за подготовка и професионална квалификация. Това са пазари извън тези за специалностите, професиите, браншово подготвените работници. Предлагащите своя труд работници са без квалификация или с ниска такава и по принцип с ниско образование. Те могат да бъдат наети навсякъде на относително ниско производствено /длъжностно/ равнище. Наричат се още пазари за всички. При тях движещи се интереси са интересите към по-високи доходи от страна на предлагащите труда си и към намаляване на разходите по наемането /за заплати/ от страна на работодателите. Този род пазари се отличава още с висока мобилност и на тях има по принцип силна конкуренция между предлагащите своя труд. Механизмът на заплащане тук е основният инструмент за регулиране и разпределение на труда.

Търсенето, както и предлагането на труд има конкретни измерения по отделни професии, специалности и други качествени характеристики на работната сила. Пазарът на труда е множество от конкретни специализирани пазари на труда /по професии, специалности, квалификации/. Хората, които търсят работа, предлагат на пазара на труда, на работодателите своя труд, професионално подготвен, квалифициран и др. Работодателите търсят работна сила със съответни професионални характеристики – образование, професия, квалификация, професионални умения, физически и интелектуални способности. На практика търсенето и предлагането в своя преобладаващ брой случаи е по конкретни професии и на конкретни регионални /локални/ пазари на труд. Това поражда голямо разнообразие от съотношения между търсенето и предлагането на конкретен труд в конкретно населено място на всеки отделен етап. В резултат на това се формира една или друга по мащаби структура безработица.

Законодателството на Република България в областта на пазар на труда включва конституцията и два основни закона - кодекса на труда и Закона за уреждане на колективните трудови спорове.

Важно значение за изграждането и ефективното функциониране на пазара на труда у нас имат и клаузите в Международния пакт за гражданските и политическите права, ратифициран през 1970 г.; Международният пакт за икономическите, социалните и културните права, ратифициран през 1970 г.; Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация, ратифицирана през 1966 г.; Конвенцията за закрила на правата на човека и основните свободи, ратифицирана през 1992 г.

Основната институция на пазара на труда в България е Министерството на труда и социалната политика. На него правителството е възложило пет основни функции в областта на заетостта и безработицата:

-         да оценява и прогнозира развитието на трудовите ресурси и да предлага мерки за регулиране на заетостта;

-         да регулира дейността на институциите на пазара на труда и да осигурява функционирането на държавните институции на национално и регионално равнище;

-         да управлява и съгласувано с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално равнище да контролира специализираните фондове за регулиране и обслужване на безработицата.

Специализираното звено на Министерството на труда и социалната политика за реализиране на държавната политика за защита при безработица и за насърчаване на заетостта е Националната служба по заетостта. Нейните основни функции в това отношение са:

-         да извършва посреднически услуги при търсенето и предлагането на работна сила;

-         да участва в разработването на прогнози за заетостта и безработицата, както и в разработването и изпълнението на програми за заетост;

-         да прилага мерките за стимулиране на заетостта и механизмите за разкриване на нови работни места;

-         да осъществява оперативната дейност по планиране и изразходване на паричните средства за изплащане на обезщетенията и помощите при безработица както и за провеждането на активните мерки по заетостта;

Основното звено в държавната система за регулиране на заетостта и безработицата са бюрата по труда. Те:

-         осъществяват посредничество за намиране на работа на незаети, активно търсещи работа лица; на лицата, които са в трудово правоотношение, но желаят да бъдат насочени на друга подходяща работа; на учащите, желаещи да работят в свободното им от учение време;

-         извършват специализирани услуги на лицата, които активно търсят работа - дават мнение за съответствието между личните професионални качества и интересите на търсещите работа и професионално квалификационната характеристика на предлаганите работни места; подпомагат търсещите работа лица за разработване на личните им професионални планове, за избора на работно място, професионална квалификация и преквалификация или за предприемането на собствена стопанска дейност; консултират активно търсещите работа лица при последващото им професионално ориентиране, за избора на нова професия и специалност и за подходящи форми на допълнителна подготовка; осъществяват консултантска дейност за правните възможности на български граждани за работа в чужбина, за трудовите и социалните права при емиграция; извършват посредническа дейност по изпълнението на междуправителствени спогодби за внос и износ на работна сила по индивидуални договори за работа; проучват и предлагат чрез регионалните служби по заетостта даването на разрешение за работа на чуждестранни граждани на територията на региона и други;

-         изследват нагласата и мотивацията на търсещите работа лица към професионалната и териториалната мобилност, смяната на формите на заетост и за предприемане на самостоятелна стопанска дейност;

-         съдействат за професионалната подготовка и устройването на работа на социално слаби или с намалена трудоспособност лица;

-         осъществяват дейности по професионално ориентиране на младежи при избор на бъдеща професия и специалност с оглед на индивидуалните способности и желания и перспективните професии и специалности на пазара на труда;

-         провеждат дейности по професионалната и социалната рехабилитация, насочват безработните и активно търсещите работа към конкретни форми за възстановяване на професионалната им квалификация или преквалификация и подпомагат за устройване на работа на лица, които продължително време са били откъснати от професията; които имат професионални увреждания и заболявания, налагащи смяна на професията; на трайно незаети лица без квалификация или такива, за чиято професия или специалност няма търсене на пазара на труда;

-         формират групи с безработни и активно търсещи работа за мотивация и поддържане на социалните им способности и контакти, за групови консултации беседи и срещи с бъдещи работодатели, специалисти и др;

-         осъществяват дейности по професионално ориентиране, квалификация, преквалификация на безработните, както и на тези, които подлежат за освобождаване;

-         подържат функционирането на автоматизираната информационна система на местния пазар на труда;

-         извършват правна и консултантска дейност по време на заетостта и безработицата;

-         организират изплащането на парични обезщетения и социални помощи и финансират квалификацията и преквалификацията на безработни;

-         осъществяват контрол на организациите по спазване на нормативните документи в областта на заетостта и безработицата;

-         осъществяват контрол на безработните за спазване на изискванията, условията и сроковете за получаване на парични обезщетения и социални помощи при безработица, както и на задълженията им по договори за професионална квалификация.

Наред с държавните институции на пазара на труда у нас от 1991 г. функционират и частни посреднически организации за съдействие на гражданите, които търсят работа, и за подпомагане на работодателите, които търсят работна сила. Частните бюра по труда предоставят на лицата, които търсят работа информация за свободните работни места, която съдържа: условията на труд, изискванията, на които трябва да отговаря кандидатът за съответното работно място – образование, професия, трудов стаж и др., предлаганото трудово възнаграждение, условията за социално и здравно осигуряване, застраховане и др.

Услугите на звената от тази институция на пазара на труда са платени. По принцип услугите, които те предоставят, са три вида:

-         предоставяне на информация за свободните работни места на лицата, които търсят, интересуват се от свободни работни места /безработни и заети/;

-         посредничество при сключване на трудов договор, т.е. намирането на подходяща работа и наемане на работа по трудов договор. При тази услуга цената също се договаря между двете страни – фирмата посредник и лицето, което търси работа.

-         Посредничество на работодателите за намирането /може и набиране и подбор/ на подходящи за тях кадри. За целта посредникът и работодателят договарят свободно, т.е. няма горна граница както при първите два вида услуги на граждани, заплащането /цената/ на извършената посредническа услуга.

Звената от тази институция на пазара на труда могат да информират и посредничат при наемането на работа по целия кръг от професии и специалности, както и могат да бъдат специализирани по определен кръг професии и специалности. Много често това се предопределя от характера на основната дейност на тези фирми и организации и профила на техните кадри.

Друга възможност за създаване на благоприятни условия за бизнес среда е възможността, която държавата ще предостави за облекчаване на някои от предвидените в българското законодателство режими, както и в тази връзка намаляване на разходите на частните организации в страната във връзка с тяхното регистриране и лицензиране.

Влиянието на публичния сектор, който се управлява от държавата е съществено. В случаите, в които държавните органи откажат да подобрят инфраструктурата на дадена област от територията на страна, основно поради недостатъчно финансови средства може да окаже негативно въздействие върху дейността на частните фирми в региона, което неминуемо води и до неговата икономическа изостаналост.

Относно липсата на средства съществува известно разминаване, тъй като до момента има около 12 млн. евро от предприсъединителни фондове, които все още не са усвоени. Те могат да бъдат вложени в подобряването на материално-техническата база на страната. Това ще спомогне за разрастването и на частния сектор, което ще благоприятства икономиката като цяло, предвид все по-нарастващата роля на частния бизнес.

Глава втора. Фискално регулиране на частния бизнес в страната.

1. Данъчно облагане на частния бизнес.

Облагането на доходите се извършва по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. То се отличава с пропорционални по характер данъчни утежнения, налагани на лицата за реализирани печалби, доходи и за извършени разходи от съществена стопанска дейност. Основополагащи моменти на облагането се явяват категориите вид данъци, данъчни субекти, обекти на облагане и данъчна основа. Най-общо утежненията се разграничават в две групи видове данъци за облагане на печалби и на доход при източника на възникване, съответно на извършени разходи. Към първата група се отнасят данъкът върху печалбата и данъкът за общините, които се дължат с авансови (месечни или тримесечни) и годишни вноски. Във втората група се включват следните данъци, удържани при източника:

-         Данък върху застрахователните и презастрахователните премии и други приходи от застрахователни и други дейности, не свързани със застраховането;

-         Данък върху стойността на получените залози от хазартните игри: лотарии; томболи; тото и лото; залагания върху резултати от спортни състезания и случайни събития; числови лотарийни игри бинго и кено;

-         Данък върху представителните разходи, даренията и спонсорството, отчетени като разходи;

-         Данък върху социалните разходи и разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили, използвани не по занятие;

-         Данък върху прираста на капитала при прекратяване на дружества с ликвидация, без да се осъществява продажба н имуществото.

Данъците, удържани при източника на дохода или върху разходи, са окончателни и се издължават с месечни текущи вноски.

Данъчни субекти:

Това са лицата, за чиято сметка се начислява и внася дължимия данък и които по същество понасят данъчната тежест. Наред с тях  в качеството на задължени се явяват също така и трети лица, които са длъжни да начисляват и внасят данъка за сметка на данъчния субект в приход на държавния бюджет. На практика едно и също лице може да понася данъчната тежест и да внася дължимия данък.

В кръга на данъчно задължените лица се включват следните категории субекти. На първо място това са местните юридически лица, регистрирани по реда и условията на Търговския закон. Към тази категория се причисляват търговски дружества с ограничена отговорност, акционерни дружества, холдинги. Те се третират за местни лица на основанието на прилагане правото на страната, в която според устава на дружеството се разполага управлението му, независимо от възможността за регистрация на търговския обект в повече от една страна. Относно клон на търговското дружество се взема мястото на регистрация на клона. По аналогия клоновете на чуждестранните лица, регистрирани в България, се приравняват по статут на местни лица.

На второ място, в категорията на данъчно задължените лица се включват местните юридически лица с нестопански цели и организации на бюджетна издръжка. Лицата с нестопански цели се учредяват на основание различни законови актове като Закона за лицата и семействата, Закона за народните читалища, Закона за вероизповеданията, Закон за дружествата с нестопанска цел и други специални закони. По презумпция те се създават с нестопански цели и не преследват реализиране на печалби от търговски сделки. Същевременно те могат да извършват такива, осъществявани по занятие както всеки друг търговец, с цел подпомогнат основната си регламентирана по законов ред дейност. В случая на облагане подлежат получените печалби и доходи.

По същия начин се третират организациите на бюджетна издръжка. За данъчни цели те се считат данъчно задължени лица независимо от фактическото основание за изграждане и учредения им правен статут. Тук се отнасят общините, централните ведомства, министерства, учебни заведения и други, които се финансират от държавния бюджет или по условията на местното самоуправление и местната администрация.

На трето място, следва да се посочат местните неперсонифицирани дружества, учредени съгласно Закона за задълженията и договорите. Създадени от две или повече лица с обща цел, свързана с реализиране на стопанска дейност, формираните граждански дружества данъчно се персонифицират. Те подлежат на данъчна регистрация на общо основание и на облагане по общия ред за придобити печалби и доходи от извършени търговски сделки.

И на последно място, в кръга на данъчно задължените лица се включват чуждестранните лица и неперсонифицирани дружества. Те са данъчно задължени за стопанска дейност у нас. Чуждестранните лица не се нуждаят от регистрация и формиране на нов правен статут по българското законодателство. Те придобиват правото да реализират печалби и доходи от дейност на територията на страната, което може да се осъществява чрез място на стопанка дейност или чрез извършване на отделни самостоятелни сделки.

Обекти на облагане:

Те могат да се класифицират по вид в следните групи:

-         Печалби;

-         Доходи;

-         Разходи от определен тип;

-         Прираст на капитала

В първата група обект на облагане се явява данъчната печалба. За изходна база при нейното изчисляване се взема счетоводния резултат от стопанската дейност на данъчния субект, който може да бъде счетоводна печалба или загуба.

В групата за облагане на доходите се разграничава разнообразни видове обекти като доходи от дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения или за технически услуги, както и по договори за франчайзинг и факторинг.

В следващата група обекти се включват разходи, които имат характер на потребителски. Тук се причисляват:

-         Социалните разходи;

-         Разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили, използвани не по занятие;

-         Разходи за тържества, представителни и развлекателни цели;

-         Дарения и спонсорство.

Социалните разходи се извършват за осигуряване на придобивки на персонала. По състав това са придобивки, представляващи социално – битово и културно обслужване на работниците и служителите, съгласно Кодекса на труда в направленията: хранене, търговско и битово обслужване, транспортно обслужване от местоживеене и работа и обратно; бази за почивка, физическа култура, спорт и туризъм и др.

Разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация  на леки автомобили, ползвани не по занятие, се определят от текущото функционално използване на автомобила и структурата на извършените за това разходи.

Разходите за тържества, представителни и развлекателни цели също така се отличават с разгърнат състав, по който се формират обектите на облагане. Фактическият състав на групата се формира от извършени разходи за дадени обеди и вечери на гости; организирани и проведени коктейли по повод на тържествени случаи; подаръци в смисъл на сувенири и др. подобни.

По отношение на обектите, включващи разходи за дарения и спонсорство се налага тяхното различно определяне. За нуждите на облагането спонсорството се дефинира като сделка, при която спонсорираното лице няма задължението да възмезди с насрещна престация спонсора. Ако има възмездяване, то трябва да бъде имуществено нееквивалентно на даденото.

Определяне на данъчната основа за данъка върху печалбата и данъка за общините

Данъчната основа за данъка върху печалбата и данъка за общините е облагаемата печалба, определена по реда на данъчното преобразуване на счетоводния финансов резултат. Принципната схема за определяне на облагаемата печалба е следната:

1)     Финансов резултат;

2)     Постоянни разлики за увеличаване;

3)     Постоянни разлики за намаляване;

4)     Временни разлики за увеличаване;

5)     Временни разлики за намаляване;

6)     Финансов резултат след данъчно преобразуване (облагаема печалба за данък за общините т.1 + т.2 - т.3 + т.4 - т.5;

7)     Данък за общините;

8)     Финансов резултат от производства и дейности, освободени от данък върху печалбата;

9)     Брутен размер на доходи и печалби, реализирани в чужбина по реда на Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане;

10) Облагаема печалба за определяне на данъка върху печалбата;

11) Полагащ се данък върху печалбата;

12) Размер на удържания данък в чужбина по реда на СИДДО, за който се признава данъчен кредит или при признат данъчен кредит без СИДДО;

13) Преотстъпен данък върху печалбата;

14) Данък върху печалбата за внасяне (т.11 – т.12 – т.13);

Данъчните постоянни разлики по същество се формират поради различията при определянето на приходите и разходите по реда на счетоводното и данъчното законодателство. Такива са разходите, свързани с дейността на данъчния субект; разходите по подобрения, модернизация и реконструкция на ДМА, отчетени като текущи разходи за ремонт; разходи, които представляват скрито разпределение на печалбата в полза на акционерите, съдружниците или трети лица и др.

Временните данъчни разлики отразяват различия от счетоводните трактовки за признаване на определени видове разходи, които имат продължително влияние за повече от една година, върху финансовия резултат. В състава им се включват временни разлики между сумата на счетоводните амортизационни квоти и данъчно признатия размер на амортизациите на активите на фирмата като цяло; временни разлики от частта от лихви по кредити над определен размер, установени по метода на слабата капитализация; разлики, произтичащи от начислени разходи за провизии и др.

Данъчните преференции извън облекченията под формата на постоянни разлики се отнасят в намаление на финансовия резултат след данъчно преобразуване. Поради това те се причисляват към способите на данъчната регулация отделно то преобразуването с постоянни и временни данъчни разлики. Данъчните преференции се реализират чрез техники за освобождаване и преотстъпване на данъчен кредит без прилагане на СИДДО.

Освобождаването от данъчни задължения върху печалбата има характера на пълно облекчение, което може да бъде срочно или безсрочно. Финансовият резултат от дейности и производства, освободени от облагане, не се преобразува данъчно. Освободеният от облагане финансов резултат се намалява от облагаемата печалба за определяне размера на данъка, при условие че данъчният субект формира данъчна основа за печалбата от осъществена друга стопанска дейност.

Земеделските производители - юридически лица, понастоящем ползват правото на безсрочно освобождаване от данък печалба за формирания положителен финансов резултат от дейността за непреработената земеделска продукция.

Освобождават се от данък върху печалбата също така и лицензираните инвестиционни дружества за частта от печалбата, произхождаща от търговски сделки с дългосрочни ценни книжа. Подобно освобождаване от данъчно задължение, както бе посочено по-горе, има предназначението на икономическо стимулиране на отделни дейности, производства и стопански сфери. Те се определят с приоритетите на развитие на стопанството, набелязани с програмите за икономическата политика на управление за даден период от време.

Преотстъпването на данъка за общините и върху печалбата представлява облекчение, при което се установява данъчната основа и се определя подлежащия на преотстъпване данък. Сумата на данъка като финансов ресурс се оставя на разположение на данъчно задълженото лице в пълен или частичен размер за ползване целево или по общо предназначение. Подобен тип облекчения действат за данък върху печалбата и данъка за общините на юридически лица, които членуват в национални организации на и за инвалиди и в които трудоустроените лица и инвалидите са в определени процентни съотношения към общия брой персонал.

В повечето случаи намира приложение преференцията за преотстъпване само на данъка върху печалбата, както е например при увеличена средна численост на персонала спрямо предходната година в общини с безработица над средната за страната, на създадени със закон пенсионни и здравноосигурителни фондове, висши учебни заведения, държавни и общински здравни заведения за стопанската им дейност, пряко свързана или в помощ на осъществяваната основна дейност.

По-специфични техники на облекчения се прилагат при признаване на удържан данък в чужбина по СИДДО. Частта от реализирания доход в чужбина представлява до брутния размер на печалбите, включително със сумите на платения данък, на доходите от дивиденти, дялово участие, продажби на движими ценности и финансови дълготрайни активи, а също и от авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически (консултантски) услуги и наеми. Тяхното признаване при наличието на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане става чрез прилагане на определени методи. Целта е да се установява полагащият се данък върху печалбата, като се вземе предвид платеният в чужбина данък, за да се избегне двойното облагане за едни и същи печалби и доходи.

Способът за приспадане на данъчен кредит без СИДЦО представлява също специфична техника на данъчно облекчение. Прилага се с цел избягване на двойното данъчно облагане в случаите, когато няма сключена спогодба за целта със съответната страна. Местните юридически лица и неперсонифицирани дружества ползват данъчен кредит за платените в чужбина корпоративни подоходни данъци. Признаването на данъчния кредит се извършва по две правила. Първото се отнася до идентичността на данъците у нас и платените от данъчния субект в чужбина. Идентичността се установява при наличието на съответствие и подобие в икономическата същност на наложените чуждестранни данъци с дължимите у нас. Това правило важи за облагането на печалби и брутния размер на доходите от дивиденти, лихви, възнаграждения за авторски, лицензионни и технически услуги и от наеми с източници извън нашата страна. Второто правило се отнася до размера на признавания данъчен кредит. По принцип той се ограничава до размера на българския данък върху печалбата, данък за общините и данък върху доходите, който би станал дължим като за печалби и доходи с източник от България. Посоченото ограничение играе ролята на пределен лимит за признаване на платен в чужбина данък. Кредитът може да се признае и в по-ниски размери. Аналогично дължимия в страната при въвеждане по нормативен ред на конкретни размери на данъчен кредит по отделни държави.

Разглежданата преференция подлежи на отнемане при допускане на отклонения под формата на неправомерно увеличаване на кредита, на произхода на печалби и доходи и други подобни нарушения.

Данъчно облагане при прекратяване и преобразуване:

В случаите на прекратяване с ликвидация на местни юридически лица дължимите по този закон данъци се установяват за периода от началото на годината до датата на вписването в съда на прекратяването.

Установяването на данъците се извършва независимо от задължението за съставяне на годишен счетоводен отчет и подаването на годишна данъчна декларация. През периода на ликвидацията до заличаването им прекратените юридически лица изпълняват задълженията си по този закон като действащи предприятия.

Дължимите данъци от прекратените юридически лица се установяват и внасят независимо от това, дали са уредени взаимоотношенията им с трети лица или със съдружниците и акционерите, като се имат предвид правата за предпочтително удовлетворение на държавата за вземанията й за данъци и лихви върху тях.

Данъчната регистрация се прекратява към датата на заличаване на юридическото лице от съда. След датата на вземане на решение за прекратяване с ликвидация се преустановява ползването на всякакви данъчни облекчения.

Дължимите данъци към момента на вписването на прекратяването се декларират по образец на годишна данъчна декларация и се внасят като извънредни авансови вноски след приспадането на текущите авансови вноски. Извънредните авансови вноски се правят в 30-дневен срок от момента на вписване на прекратяването.

Когато юридическото лице е прекратено с ликвидация и по време на ликвидацията по решение на общото събрание няма да се осъществява продажба на имущество, към момента на прекратяването се определя еднократен данък върху прираста на капитала като разлика между пазарните цени на дружествените активи и тяхната балансова стойност.

Юридическите лица, които се преобразуват чрез разделяне, отделяне, сливане или вливане, се облагат с данък върху печалбата и с данък за общините за периода от началото на годината до момента на вписването в търговския регистър на съда.

Данъчното облагане е окончателно. Новообразуваното дружество или дружества внасят разликата между начислените данъци с натрупване и направените авансови вноски в 30-дневен срок от вписване на решението за преобразуване в търговския регистър.

За останалия период до края на годината данъкът върху печалбата и данъкът за общините се установяват и внасят от новообразуваното дружество или дружества.

При сливане, вливане, разделяне или отделяне на търговски дружества или кооперативни организации нововъзникналите субекти са отговорни за данъчните задължения на преобразуваните дружества или кооперативни организации до размера на полученото имущество.

По отношение на едноличните търговци – физически лица следва да се отбележи, че те се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане в случаите, когато извършват дейности, за които не се изисква плащане на патентен данък. Ако едноличният търговец извършва и предлага и услуги, които подлежат на окончателен патентен данък, то за този вид дейности той дължи данък, който се формира, съгласно разпоредбите на Закона за облагане на доходите на физически лица.

2. Митнически режим

Външнотърговската дейност на частните организации у нас се регулира от митническата администрация. Изискванията, които следва да спазват фирмите са посочени в Закона за митниците и правилника за прилагането му.

Оформянето на режим внос придава на чуждестранните стоки митнически статут на местни стоки.

Вносът обхваща прилагането на мерките на търговската политика, извършването на формалностите, предвидени при внос на стоки, и облагането с дължимите митни сборове. За определянето на дължимите митни сборове от съществено значение е начина, по който се извършва тарифирането на стоките.

Митническата тарифа е основа за тарифирането, което е един от елементите на обмитяването.

Тя представлява съвкупността от използваните мита и условия спрямо дадени стоки или пътници към определени страни.

По своята същност тя представлява списък на стоките с определен размер на митата. Митническите тарифи биват различни видове в зависимост от следните критерии:

А/ Според източника си на създаване биват:

-         автономни, когато са създадени от държавата самостоятелно;

-         конвенционални, когато са създадени по силата на двустранни или многостранни държавни договори.

Б/ Според размера на митото те биват:

-         минимални и максимални.

В/ В зависимост от използваните мита тарифите биват:

-         специфични тарифи;

-         стойностни тарифи.

Г/ Според формата си митническите тарифи биват:

-         едноколонни и многоколонни.

Отделните тарифи се различават по форма, по ниво на митническо облагане и по съдържащи се допълнения и отразява отношението на държавата към другите държави и е предпоставка за извършване на контрол.

Хармонизираната система /ХС/ за описание и кодиране на стоките в международната търговия е основа на новите български тарифи. Тя е разработена в рамките за митническо сътрудничество в Съвета за митническо сътрудничество. Дейността на Съвета е насочена към осигуряване на единство и съответствие между митническите системи на най-високо равнище и към решаването на въпросите, произтичащи от развитието и подобряването на митническите режими. Понастоящем членове на съвета са около 100 държави, включително и България.

Хармонизираната система е резултат от 10 годишна работа на много институции и в специалната литература се разглежда като 'Унифициран стоков класификатор, чието прилагане позволява да   се достигнат многостранни цели:

-         Пълно обхващане на всички произвеждани и намиращи се в международен оборот стоки посредством описанието им и кодирането им в зависимост от технологията на тяхното изготвяне;

-         Идентифициране на тези стоки във всяка отделна фаза на с оглед удовлетворяване потребностите на участниците в международната размяна;

-         По-тясно обвързване от една страна на националните производства, външнотърговските и транспортни статистики и синхронизирането им от друга страна с Хармонизираната система и стандартната  международна класификация на ООН;

-          Икономия на разходи, свързани с претарифиране на едни и същи позиции при различия в класификационните: системи;

-         Уеднаквяване и рационализиране на търговските документи избягване на техническите трудности при протичане на външните стокови връзки;

-         Разширяване приложението на електронноизчислителната техника при обработка на документацията и осигуряване на точни съпоставими данни за статистически, митнически и търговски цели.

Хармонизираната система се състои от т.н. структурна номенклатура, обединяваща тарифната и статистическата класификация, пояснителни бележки към нея и азбучен указател. В основата на структурната  номенклатура са заложени номенклатурната конвенция за класификация на стоките в митническите тарифи. В последната и редакция се съдържат 6 основни вила, засягащи принципите за тарифиране на стоките, 21 раздела,,99 глави, от които 3 резервни, 1241 позиции, с 4 цифрен код и 5019 с 6-значен код.

Допуснато е правото националните тарифи да се допълват с подпозиции извън 6-цифрения код до 11-ти знак. Хармонизираната система е много по пълна и изчерпателна от предишните, защото предполага разширяване и детайлизиране на стоковите групи. Пояснителните бележки под формата на приложения са неотменна част от Хармонизираната система и представляват внушително сложен материал, подробно описващ конкретната стокова позиция или подпозиция.

Азбучният указател обслужва работата с Хармонизираната система.

Практическото приложение на Хармонизираната система за България означава, че трябва да се спазват следните задължения:

-         Да се приемат напълно всички позиции, всички цифрови знаци без всякакви добавки и модификации;

-         Да се ползват от всеобщите правила на тълкуване от поясненията след разделите, главите, позициите, без изменение на техния обем;

-         Да се съблюдават формата и цифровата организация на Хармонизираната система.

Основният проблем за провеждане в действие на тарифата бе преобразуването на старите тарифи към Хармонизираната система и затова се разработи т.н. преводен ключ, който пренася една позиция от старата в новата система.

Митническата тарифа е утвърдена с Постановление N35 от 1992 година и влиза в сила от 01.07.1992 г. Тя е резултат от преоценката на отразената в модифицираната тарифа степен на митническа протекция. Различава се от нея по форма, по ниво на митническо облагане и по съдържащите се в нея допълнителни постановки, произтичащи от разпоредбите на ГАТТ относно определянето на митническата облагаема стойност. Вместо предишните 4 колони, тя има 2 колони:

-         Първата колона е за преференциални мита по отношение на стоки произхождащи от 118 развиващи се държави, включително и 4 от разпадналия се социалистически блок.

-         Втората е с мита, използвани за обмитяване на 44 индустриално развити държави, в т.ч. пост социалистически. Вносът от 42 най-слабо развити държави, уточнени в специално приложение, е безмитен. За продукцията, произхождаща от страни не прилагащи режима на най-облагодетелствана нация спрямо стоките на България се предвиждат удвоени размери на митата.

Действащата митическа тарифа е приета с постановление № 237/95 г. Всяка година правителството публикува изменения на тарифата.

Номенклатурата на новата митническа тарифа се основава на Хармонизираната система на стоките и съответната част от нея на комбинираната номенклатура на Европейския съюз. Митата по митническата тарифа се изчисляват процент върху митническата облагаема стойност или като специфични, когато за един тарифен номер се предвижда адвалорно със специфично мито. Специфично мито се прилага само, ако стойността на адвалорното мито е по-малка от стойността на специфичното. Класирането на стоките в номенклатурата на митническата тарифа се извършва в съответствие с общите правила за тълкуване на Хармонизираната система. Неразделна част от митническата тарифа са забележките към разделите, главите и позициите.

Тарифните номера на стоките по митническата тарифа са 9-значни, като първите представляват кода на стоките по Хармонизираната система. Седмата и осмата цифра съответстват на 7 и 8 цифри от комбинираната номенклатура на Европейския съюз. Деветата цифра е въведена с оглед кодирането на национално ниво. Митническата тарифа има две колони за мита:

-         Първата колона е ставка общи мита. Тази колона се прилага за страните  на най-облагодетелствана нация.

-         Втората колона - ставки за преференциални мита - прилага се за стоки, произхождащи от страни на които Република България предоставя преференции едностранно.

Страните членки на ЕС заедно с Чехия и Словакия се облагат по специално споразумение. За стоките, които не отговарят на изискванията на правилата за произхода се прилагат общите мита. Стоките, за които не се прилага режим за най-облагодетелствана нация спрямо България се с двоен размер на митата по колона 2 общи мита.

Безмитният внос и преференциалните мита се предоставят при едновременно спазване на следните изисквания:

-         Стоките трябва да произхождат от съответната страна, съгласно произхода;

-         Стоките да бъдат директно транспортирани до България. Ако са през други държави, то тогава да са под митнически контрол;

-         Преференциалният произход на стоките да бъде удостоверен със сертификат за произход.

Когато не е спазено някое от тези изисквания, се прилагат ставките за общи мита.

Класиране в митническата тарифа:

Класирането в тарифата се осигурява чрез спазването на Общите прави ла за тълкуване на хармонизираната система. Това налага тяхното познава не и правилно прилагане.

Правило 1:

"Текстът на заглавията, на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно, съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите и когато те не противоречат на термините на гореказаните позиции и за бележки, съгласно следните правила:"

Правило 1 ни посочва, че заглавията на Секциите, на Главите и на подглавите имат само информационна стойност. На практика това означава, че текстовете нямат юридическа стойност за класирането на стоките. Можем да дадем някои примери:

Секция XV Е ОЗАГЛАВЕНА "Общи метали, изделия от тези метали", но много изделия от метали са класирани в други Секции.

Глава 62 е озаглавена "Дрехи и приспособления към дрехите, различни от трикотажните изделия", но всъщност в нея влизат и някои артикули които са трикотажни.

Изложеното показва, че класирането трябва да се извършва по следния начин:

-         на първо място, съгласно текста на позициите и на Забележките към Разделите и Главите;

-         на второ място, съгласно разпорежданията на общите правила за тълкуване, които следват, ако не противоречат на изложеното в позициите и забележките.

Основното при извършване на класирането, това са текстовете позициите с четири цифри, както и забележките на разделите или главите. Целокупността на тези текстове има юридическа стойност.

Изложеното правило позволява много стоки да бъдат класирани, без да е нужно да се прибягва до другите общи правила. В същото време по понякога текстовите към позициите и забележките кьм разделите или   главите не позволяват да се направи ясно и точно класиране на дадени позиции. В тези случаи се използват следващите правила.

 

Правило 2/а:

Всяко упоменаване на един артикул в определена позиция на тарифата включва този артикул, дори неокомплектован и незавършен, при условие, че в това си състояние той притежава основните характеристики на окомплектован или завършен артикул. То включва също завършения или окомплектован артикул или считания като такъв, съобразно предшестващите разпореждания, когато той е представен в демонтирано или немонтирано състояние.

Целта, която си поставя правилото е да се разшири обсега на позициите извън предмета на тяхната редакция, като по този начин им се разреши да се класират и включат артикули които са споменати и включени, но даже неокомплектовани или недовършени.

Акцентът на това правило е върху монтирания артикул, който се счита такъв дори и демонтиран и немонтиран, както и артикула се счита за окомплектован дори когато е неокомплектован или недовършен.

Пример за неокомплектования и незавършени артикули, които се считат за завършени са:

-          велосипед без седалка и гуми;

-          лека кола без мотор.

Принципът, върху които се основава правилото, е, че неокомплектованите или незавършени артикули трябва да притежават основните :характеристики на окомплектованите или завършени артикули. За прилагането на правилото като демонтиран или немонтиран се счита артикулът, на който различните елементи са предназначени да се събират с помощта на обикновени средства /бурми, болтове, гайки и други/.

 

Правило 2/б:

"Всяко упоменаване на някой материал в определена позиция се отнася за този материал, било в чисто състояние, било когато той е смесен или свързан с други материали. Също така всяко упоменаване на някое изделие от определена материя се отнася до изделията, съставени изцяло или частично от този материал. Класификацията на тези смесени или съставни артикули се извършва съгласно принципите формулирани в Правило 3".

Правилото разглежда случаите, в които където няма специално разпореждане в текстовете или забележките на Разделите или Главите. То касае материите, смесени или свързани с други материи и предмети, съставени от два или повече материала. Например, ако към млякото има прибавени витамини или минерални соли, то се класифицира като мляко.

Правилото не се прилага, когато съществуват особени разпоредби в съдържанието на позициите или забележките към Разделите или Главите.

Изделия, които могат да се включат в две или повече позиции, следва да бъдат класирани съгласно разпорежданията на Правило 3.

 

Правило 3:

"Когато стоките биха могли да се класират в две или повече позиции прилагайки Правило 2/б или при всички други случаи, класирането се извършва както следва:

а/ най-специфичната позиция трябва да има предимство пред позицията с по-общо значение. Обаче когато всяка от две или повече позиции се отнася само до една част от материалите, съставящи смесен продукт или сложен артикул или само до една част от артикулите, в случаите на стоки, представени в асортимент за продажба на дребно, тези позиции следва да се считат, по отношение на този продукт или този артикул като еднакво специфични, дори ако една от тях дава по-точно или по-пълно описание;

б/ смесени продукти, изделията, съставени от различни материали или съставени от сбора на различни артикули, и стоките, представени като асортименти, пригодени за продажба на дребно, чието класиране не може да бъде осъществено, като се прилага Правило 3а/, се класират съгласно материала или артикула, който им придава основния характер;

в/ в случаите когато Правила З/а и З/б не дават  възможност за извършване на класирането, стоката следва да се класира в последната по ред позиция от тези, които могат да се вземат предвид.

Това правило предвижда три метода за класиране по отношение на стоките, които биха могли да се  класират в няколко различни позиции. Методите се прилагат последователно както следва:

-          позицията, която е най-специфична;

-         основния характер;

-         последната позиция, класирана по ред.

Изключенията, при които не се допуска приложението на Правило 3 са в случаите, когато е упоменато в Позициите и Забележките към Разделите и Главите.

Първият метод на класиране е изложен чрез Правило За, според който позицията, която е най-специфична трябва да има приоритет над позициите с общ характер.

В случаите, когато две ли повече позиции се отнасят, всяка  до една част от съставляващите материали на смесения продукт или съставния артикул, или до една част на артикулите в случаите на стоки, представени в асортимент за продажба на дребно, тези позиции трябва да се считат; по отношение на този продукт или този артикул като еднакво специфични, дори ако една част от тях дава по :точно ли по-пълно описание. В тези се •използва Правило 3б или3в.

Вторият метод за класиране, съгласно Правило 3, визира следните случаи:

-         смесени продукти,

-         изделия, съставени от различни материали;

-         изделия, образувани от групирането на различни артикули;

-         стоки, представени в асортименти, пригодени за продажба на дребно.

Основният фактор варира според вида на стоката. Може да произлезе от съставната материя или артикулите, които ги съставляват, техния обем, качество, тегло или тяхната стойност, значението на една от съставните материи, имайки предвид предназначението на стоката.

Третият метод за класиране е даден за улесняване на класирането в случаите, когато не могат да се разрешат случаи съгласно Правил 3а и 3б.

 

Правило 4:

"Стоките, които не могат да бъдат класирани съобразно горните правила, следва да бъдат класирани в позицията, отнасяща се до артикулите с най аналогичен характер."

Аналогията, която е в основа на това правило се прави на няколко елемента /наименование, характер, употреба и други/.

Правилото бе въведено, за да се класират някои нови стоки, които не отговарят на текстовете в тарифата. На практика не се прилага много често.

 

Правило 5:

"Освен горните разпоредби, за долу упоменатите стоки са приложими следните правила:

а/ кутиите и калъфите на фотоапаратите, музикални инструменти, оръжия, чертожни инструменти, кутии за бижута и други подобни, специално пригодени и предназначени за определен артикул или асортимент, годни за продължителна употреба и представени заедно с артикулите, за които са предназначени, се класират с тези артикули, които са от вида с които обичайно се продават. Това правило не се отнася за тези от тях, които определят съществения характер на артикулите;

б/ като се имат предвид разпоредбите на Правило 5а/ по-горе, опаковките на стоките се класират с последните, когато са от обичайно използваните за този вид стоки. Обаче тази разпоредба не е задължителна, когато опаковките могат да се използват многократно."

Правило 5а/ се отнася за само за кутии, калъфи и други подобни:

-         които са специално пригодени,. за да съдържат определен артикул или асортимент;

-          които са годни за продължителна употреба;

-         които са представени с артикулите за които, са предназначени;

-         които са от вид, който нормално се продава с посочените артикули.

 

Правило 6:

"Класирането на стоките в подпозициите на една и съща позиция е определено законно, съгласно термините на тези подпозиции и на забележките към подпозициите, както и съгласно горните правила при уговорка, че могат да се сравнят само подпозиции на еднакво ниво. За цел те на това правило освен при обратни разпоредби, са приложими и забележките към разделите и главите."

Това правило е сравнително ново и има за цел до осигури еднообразно класиране на ниво подпозиции. Класирането на продукт в подпозициите не може да се извърши, преди да бъде класирана в първите четири цифри. При неспазване на това правило е вероятно класирането да бъде погрешно.

Ако след датата на приемане на декларацията за внос, но преди вдигане на стоките, се намалят ставките на митата или на таксите с равностоен ефект, деклараторът има право да поиска прилагането на по-благоприятните ставки или такси декларатора.

Когато една пратка съдържа стоки с различно тарифно класиране, чието отделно деклариране води до обработка и разходи, несъответстващи на размера на дължимите вносни митни сборове, митническите органи имат право, по искане на декларатора, да приемат облагане на цялата пратка съобразно тарифното класиране на стоката с най-висока митническа ставка.

Внесените стоки, които поради специфичното си предназначение се облагат с намалени или нулеви мита или такси с равностоен ефект, остават под митнически надзор. Той приключва, когато:

1)     условията за ползване на правото за намалени или нулеви мита и такси са премахнати;

2)     стоките са изнесени или унищожени;

3)     . се разреши използването на стоките за цели, различни от определените за прилагането на намалени или нулеви мита и такси, след заплащане на дължимите митни сборове.

Внесените стоки губят митническия си статут на местни стоки, когато:

-         декларацията за внос е анулирана след вдигането им;

-         вносните митни сборове за тези стоки са възстановени или опростени.

Режимът транзит разрешава пренасяне от едно до друго място на митническата територия на Република България на:

1)     чуждестранни стоки, без да бъдат облагани с вносни митни сборове и без да подлежат на мерките на търговската политика;

2)     местни стоки, предназначени за изнасяне, за които са извършени съответните митнически формалности.

Пренасянето осъществява: съгласно разпоредбите за режим транзит в Република България;  под покритието на карнет ТИР, използван като транзитен гаранционен документ по реда на Митническата конвенция за международен превоз на стоки под покритието на карнети ТИР (Конвенция ТИР 1975), в случаите, когато:

а) пренасянето е започнало или трябва да завърши извън страната;

б) пренасянето се отнася за пратки със стоки, които трябва да бъдат разтоварени в страната и които са отправени заедно със стоки, предназначени за разтоварване в чужбина;

Могат да се превозват стоки и под покритието на карнет АТА, използван като транзитен гаранционен документ по реда на Митническата конвенция за временно допускане на стоки (Конвенция АТА 1961), както и на други конвенции, по които Република България е страна.

Транзитът се прилага, без да се нарушават специалните разпоредби, отнасящи се до движението на стоки, поставени под митнически икономически режим.

Режимът транзит се приключва, когато стоките и необходимите документи се представят в определеното митническо учреждение съгласно действащите разпоредби. Той се прилага при пренасяне на стоки на територията на друга държава:

1)     по ред, определен в международно споразумение;

2)     под покритието на транзитен документ, издаден на митническата територия на Република България.

Действието на режима транзит се прекратява на територията на другата държава.

Титулярят на режима транзит е длъжен:

-         да представи стоките в непроменено състояние пред определеното митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране;

-         да спазва разпоредбите за режима транзит.

Независимо от задълженията на титуляря на режима превозвачът или получателят, които приема стоките и знае, че те са поставени подрежим транзит, е длъжен също да ги представи в непроменено състояние пред определеното митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране.

Титулярят на режим транзит е длъжен да обезпечи митническото задължение и другите държавни вземания, които биха възникнали за стоката.

Обезпечение не се изисква за:

1)     превози по вода и по въздух;

2)     пренасяне по електропроводи и тръбопроводи;

3)     превози, осъществявани от Национална компания "БДЖ", и превози на пощенски пратки, включително колети;

4)     превози, определени с нормативен акт на Министерския съвет.

Всяко местно лице, което в продължение най-малко на три години е извършвало редовно транзитни операции в Република България и има финансово състояние, което му позволява да покрие своите митнически задължения, и не е извършвало нарушения на митническите и данъчните разпоредби, може да получи от митническите органи писмено разрешение за извършване на транзит без обезпечение.

Режимът митническо складиране разрешава поставянето и съхранението в митнически склад на:

1)     чуждестранни стоки, които не се облагат с вносни митни сборове и не подлежат на мерките на търговската политика;

2)     местни стоки, за които съгласно действащите разпоредби при поставянето им в митнически склад е предвидено прилагането на мерки като при износ.

Митнически склад означава всяко одобрено от митническите органи и поставено под техен контрол място, където могат да се складират стоки при определени условия.

Митническият склад може да бъде обществен или частен, като обществен е складът, които може да се ползва за складиране на стоки от всички лица, а частен е митническият склад, който може да се ползва за складиране на стоки само от складодържателя. Той е лицето, на което е разрешено да управлява митническия склад.

Вложител в склада е лицето, отговорно по декларацията за поставяне на стоките под режим митническо складиране, или лицето, на което тези права и задължения са прехвърлени.

Откриването и управлението на митнически склад се допускат след издаване на разрешение от митническите органи, с изключение на случаите, когато складът се управлява от тези органи.

Лице, което желае да открие и да управлява митнически склад, подава писмено искане до митническите органи, съдържащо необходимите сведения за издаване на разрешение и доказващо икономическата целесъобразност от складирането. В разрешението се определят условията, при които митническият склад се открива и управлява. То се издава само на местни лица.

Складодържателят е длъжен да осигури неотклоняване на стоките от митнически надзор по време на тяхното съхраняване в митническия склад;  да изпълнява задълженията, произтичащи от поставянето на стоките под режим митническо складиране; да спазва условията, определени в разрешението.

Когато разрешението е за обществен склад, задълженията могат да се възложат само на вложителите в склада. Вложителят е винаги отговорен за изпълнението на задълженията, произтичащи от поставянето на стоките под режим митническо складиране.

Митническите органи имат право да изискват от складодържателя да учреди обезпечение на задълженията му.

Материалната отчетност за стоките, поставени под режим митническо складиране, се води от лице, одобрено от митническите органи, по утвърдени от тях условия и ред, освен в случаите, когато общественият склад се управлява от митническите органи.

Стоките под режим митническо складиране се завеждат в съответните документи веднага след въвеждането им в склада.

По време на митническото складиране с вносните стоки могат да се извършват обичайни операции, предназначени да осигурят тяхното запазване, подобряване на търговския им вид или качество или подготвянето им за доставка или препродажба.

Стоките, поставени под режим митническо складиране, могат да бъдат временно извадени от митническия склад, когато това се налага от конкретните обстоятелства. Изваждането на стоките се разрешава предварително от митническите органи, които определят и условията за извършването му.

Режимът активно усъвършенстване разрешава да бъдат осъществени една или повече операции на митническата територия на Република България по усъвършенстването на:

-         чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани като компенсаторни продукти, без да се облагат с вносни митни сборове и без да подлежат на мерките на търговската политика;

-         внесени стоки, за които ще бъдат възстановени или опростени вносните митни сборове, ако бъдат изнесени като компенсаторни продукти извън митническата територия на Република България   Чл. 120. Разрешението за активно усъвършенстване се издава по искане на лицето, което осъществява или нарежда осъществяването на операциите по усъвършенстването.

Разрешението се издава на местни лица, като се допуска издаването на разрешение и на чуждестранни лица, ако внасят стоки с нетърговски характер:

1)     когато е възможно идентифициране на вносните стоки в компенсаторните продукти;

2)     когато режимът активно усъвършенстване спомага за създаването на по-благоприятни условия за износ или реекспорт на компенсаторни продукти и не се засягат основни икономически интереси на производителите в Република България.

Митническите органи определят срок, в който компенсаторните продукти трябва да бъдат изнесени или реекспортирани или да получат друго митническо направление. Този срок се определя съобразно продължителността на операциите по усъвършенстването и разпореждането с компенсаторните продукти.

Срокът започва да тече от датата, на която чуждестранните стоки са поставени под режим активно усъвършенстване. Митническите органи могат да продължават този срок след писмено мотивирано искане от титуляря на разрешението. Митническите органи могат да допуснат срок, който започва да тече в рамките на календарен месец или тримесечие, да изтече на последния ден от последващ календарен месец, съответно тримесечие

Митническите органи определят срока за внасяне на чуждестранните стоки и декларирането им за режима. Този срок започва да тече от датата на приемането на декларацията за износ на компенсаторните продукти, получени от еквивалентните стоки.

Титулярят на разрешението има право да поиска възстановяване или опрощаване на вносните митни сборове, когато представи доказателства пред митническите органи, че внесените стоки по системата с възстановяване или компенсаторните продукти, получени от тях, са:

1)     изнесени; или

2)      с цел последващо реекспортиране са поставени под режими транзит, митническо складиране, временен внос, активно усъвършенстване по системата с отложено плащане или в свободна зона, или в свободен склад.

Режимът обработка под митнически контрол разрешава допускането на митническата територия на Република България на чуждестранни стоки за обработка с цел промяна на вида или състоянието им, без да се облагат с вносни митни сборове или да се подлагат на мерките на търговската политика. Получените в резултат на обработката продукти (обработени продукти) се оформят за внос в страната след заплащане на дължимите за тях вносни митни сборове.

Разрешение за обработка под митнически контрол се издава по искане на лицето, което осъществява или нарежда осъществяването на обработката. Разрешението се издава на местни лица, когато:

1)     вносните стоки могат да се идентифицират в обработените продукти;

2)      след обработката на стоките е икономически неоправдано да се възстановят видът и състоянието им, които са имали преди поставянето им под режима;

3)      прилагането на режима няма да доведе до заобикаляне на правилата за произход и количествените ограничения, предвидени за внасяни стоки;

4)      прилагането на режима стимулира развитието на съответната дейност в страната, без да засяга основните икономически интереси на местни производители на подобни стоки.

Разпоредбите се прилагат и при обработката под митнически контрол, като се отчита съответно спецификата на този режим.

Когато възникне митническо задължение за стоки в непроменено състояние или за продукти, намиращи се в междинен стадий на обработка по отношение на предвидената в разрешението, размерът на това задължение се определя въз основа на елементите на облагането, установени за вносните стоки, при приемане на декларацията за обработка на стоките под митнически контрол.

При допускането на режим обработка под митнически контрол, ако вносните стоки са отговаряли на условията за ползване на определено преференциално тарифно третиране и ако то е приложимо за продукти, идентични на оформяните за внос преработени продукти, за изчисляване на вносните митни сборове за обработените продукти се прилагат преференциалните митнически ставки.

Тези разпоредбите прилагат и при тарифни квоти или плафони. В тези случаи от тарифните квоти или плафони, прилагани при приемане на митническата декларация за внос, се приспада количеството на вносната стока, използвана за получаване на обработения продукт.

Режимът временен внос разрешава ползването на митническата територия на Република България, с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове и без прилагане на мерките на търговската политика, на чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани, без да са претърпели изменения, освен нормалното износване при тяхната употреба.

Разрешение за временен внос се издава по искане на лицето, което ползва или нарежда ползването на тези стоки. Митническите органи не разрешават режим временен внос, когато е невъзможно вносните стоки да се идентифицират. Те могат да разрешат режим временен внос без идентифициране на стоките, когато естеството им или операциите, които ще се осъществят, няма да доведат до злоупотреби с режима.

Срокът, в който вносните стоки трябва да се реекспортират или да получат ново митническо направление, се определя от митническите органи. Този срок трябва да бъде достатъчен за осъществяване на разрешеното ползване.  Максималният срок, през който стоките могат да останат под режим временен внос, е 24 месеца. При изключителни обстоятелства митническите органи могат да продължават сроковете по по искане на заинтересуваното лице, в разумни граници, за да се осъществи разрешеното ползване.

Ползване на режим временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове се разрешава за стоки, които остават собственост на чуждестранно лице.

Размерът на дължимите вносни митни сборове за стоките, поставени под режим временен внос с частично освобождаване, за всеки календарен месец или част от месец, по време на които са под този режим, е 3 на сто от размера на митните сборове, дължими за тези стоки, ако са били допуснати под режим внос на датата, на която са поставени под режим временен внос. Общият размер на частично дължимите вносни митни сборове не трябва да превишава размера на митните сборове, които биха се дължали, ако тези стоки са оформени под режим внос на датата, на която са били поставени под режим временен внос, без да се прибавят дължимите лихви.

Режимът пасивно усъвършенстване разрешава да се изнасят временно местни стоки извън митническата територия на Република България, за да се подложат на операции по тяхното усъвършенстване и получените в резултат на тези операции продукти да бъдат оформени под режим внос с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове. Временното изнасяне на местни стоки включва облагането им с износни митни сборове, прилагането на мерките на търговската политика, както и другите формалности, предвидени при износ на местни стоки извън митническата територия на Република България.

Не могат да бъдат поставени под режим пасивно усъвършенстване местни стоки:

1)     износът на които дава право за възстановяване или за опрощаване на вносните митни сборове;

2)     които преди износа са били подрежим внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове поради употребата им за специални цели, докато условията, определени за разрешаването на това освобождаване, са в сила;

3)      износът на които дава право на получаване на субсидия.

Разрешение за пасивно усъвършенстване се издава по искане на лицето, което нарежда извършването на операциите по усъвършенстването. Ползване на режима пасивно усъвършенстване може да се разреши и на друго лице за стоки с български произход, когато операциите по усъвършенстването се състоят във вграждане на тези стоки в стоки, произведени извън Република България и внесени като компенсаторни продукти. Прилагането на режима се разрешава, ако се улеснява продажбата на изнасяните стоки, без да се засягат основните интереси на местните производители на стоки, идентични или сходни на внесените компенсаторни продукти.

Разрешението се издава на местни лица, когато:

1)     е възможно да се установи, че компенсаторните продукти са получени в резултат на усъвършенстване на временно изнесените стоки.

2)      разрешението за ползване на режима пасивно усъвършенстване няма да засегне съществено икономическите интереси на местните производители.

Срокът, в който компенсаторните продукти трябва да бъдат реимпортирани на митническата територия на Република България, се определя от митническите органи. Определеният срок може да бъде продължен при мотивирано искане на титуляря на разрешението.

Режимът износ представлява изнасяне на местни стоки извън митническата територия на Република България и включва прилагане на формалностите, предвидени за изнасяне на стоките, включително и на мерките на търговската политика, а когато е предвидено - облагане с износни митни сборове.

Местните стоки, предназначени да бъдат изнесени, се поставят под режим износ.

Декларацията за износ се представя в митническото учреждение, в района на което се подготвят експедицията и товаренето на стоките за износ.

Износът се разрешава, ако стоките напускат митническата територия на Република България в същото състояние, в което са били при приемане на декларацията за износ.

Режимът временен износ разрешава местни стоки да се изнесат временно извън митническата територия на Република България при условие да бъдат реимпортирани, без да са претърпели изменения, освен нормалното износване при тяхната употреба.

3. Ефективност на държавната регулация

За да се определи ефективността на държавната регулация в частния бизнес следва да се определи оптималния размер й в стопанската дейност.

Държавата се намесва в стопанския живот, за да коригира дефектите на пазарния механизъм. Същевременно нейната намеса също води до дефекти, които понижават в една или друга степен ефективността на стопанската дейност. Тогава възниква въпросът, до каква степен следва да се намесва държавата в регулирането на пазара и  в дейността на фирмите.

Икономическата теория предлага различни подходи за оценка, които водят до различни резултати и изводи. Например, рационалните възгледи на теорията на публичния избор относно държавната намеса в стопанската дейност се критикуват от социално ориентирани икономисти и политици. В нормативен план относно какво трябва да бъде положението на една система, за да функционира тя ефективно, в икономическата теория съществува консенсус. Той се основава на пределния анализ. Най-голямо значение за определяне на оптималния размер на държавна намеса е чрез провежданата от нея фискална политика.

В известен смисъл оптималния размер на намеса от страна на държавата може да се разглежда и като ефективен предел. Той разкрива, дали разпределението на ресурсите между публичния и частния сектор на стопанството е ефективно за обществото.

За осъществяването на своите стопански функции държавата се нуждае от значителни финансови ресурси. Те се набират главно чрез данъци и такси от стопанските субекти. Например възможно е чрез данъци да се изземат 20% от създадените доходи, за да се финансират със същия размер разнообразни дейности на държавата. Така се разкрива точния размер на финансови ресурси, които се разпределят според целите и насоките на държавната намеса в стопанския живот.

Само по себе си фискалното преразпределение на брутния национален продукт (БНП), който представлява сумата от създадените доходи в стопанството за една година, не може да определи оптималната интервенция на държавата в икономиката. За целта се прилага подходът “ползи – загуби” (cost – benefit аnalysis), който да сравни плюсовете и минусите за обществото от фискалното преразпределение на генерираните доходи в страната.

За охарактеризиране на този подход ще използваме следната графика.

 

Графика№2

SMB

 


                         М

 

                                                               B

                                                                                                                        SMB

 

       0

                                                            A                                             100% БНП

           

                        N

                                                               C

SMC                                                                          

                                                                                                            SMC

 

 

 

 

 

При чисто пазарно стопанство, т.е. без държавна намеса и без фискално преразпределение на БНП, се налага финансирането на онези дейности, които позволяват съществуването на самата държава като институт, в това число спазването на пазарните правила за стопанска дейност. Това изисква държавата да набере суми чрез данъчно облагане на гражданите и на фирмите в размер на 10% от техните доходи, респективно от БНП. Чрез тях се поддържат институти като парламент, правителство, съд и др. Първата доза държавни разходи носят големи ползи на обществото: т. М от кривата на пределната социална полза (SMB). Заедно с това загубата на стопанските субекти от данъчното облагане (като алтернативен разход, пропуснати ползи от нереализирани сделки и лично благосъстояние с платените данъци) не е голяма, защото се изземва само 1/10 част от техните доходи. Тя намира израз в т. N на кривата на пределния обществен разход (SMC).

В следващ момент възниква нова потребност от държавно финансиране. В този случай държавата повишава с нови 10% данъчното облагане на доходите. Тези средства се използва например за финансиране на армията. Това носи ползи на членовете на обществото. Те, обаче са спадащи в сравнение с първоначалното предлагане на публични блага, което се дължи на действието на закона за намаляващата възвращаемост: потреблението на следващите публични блага поражда по-малка полезност за обществото. Това може да е свързано с факта, че съществуват групи, които са безразлични към отбраната на страната. В същото време стопанските субекти плащат 20% от доходите си за данъци, което намалява тяхното частно потребление и спестявания т.е. пределният разход за предлаган на публичното благо, става по-голям.

В последствие възникват нови потребности, за които се изисква държавна намеса: задължително средно образование, социални помощи за безработни, средства за опазване на околната среда и др. Необходимите финансови средства за поддържането на посочените дейности стават все по-големи, което увеличава дела на БНП, който се преразпределя чрез данъчната система. Тук се забелязва спадане на полезността, която членовете на обществото извличат от новите държавни дейности. Поради тази причина се приема, че пределната обществена полза SMB се намалява с увеличаващото се фискално преразпределение на БНП.

Същевременно всеки допълнителен лев, който се изземва от данъкоплатците, за да се финансира всяка нова държавна програма, поражда два негативни ефекта:

-         По-високите данъци намаляват покупателната способност на хората. Те консумират по-малко блага, което намалява тяхното благосъстояние;

-         Намаляват стимулите за труд, спестявания и предприемачество на стопанските субекти, тъй като данъците изземват по-голяма част от техните доходи.

Колкото повече се увеличава делът на БНП, преразпределян чрез данъчното облагане, толкова по-висока става данъчната тежест, следователно и цената за поддържането на разширяващата се намеса на държавата в стопанския и социалния живот. Това обяснява защо паралелно с нарастването на данъчните приходи на държавата се увеличава и загубата на обществото т. е. обществения пределен разход SMC.

Според маргиналната теория, полезността се максимизира, когато пределната полза от дадена дейност (пределния приход) се изравни с пределната загуба за нейното осъществяване. (пределния разход): MR = MC. Като се приложи това правило в случая т. е. като равенство между SMB = SMC се получава ефективния предел на фискалната държавна намеса: на графика №1 позицията, в която отсечката АВ = АС.

Ако фискалното преразпределение на БНП е в размер по-малък от ефективния предел (в позиция между т. О и т. А), по-нататъшното разширяване на държавната намеса е целесъобразно. Ако този дял е зад т. А надясно, ясно е че държавната намеса е отишла твърде далеч. Тук тя генерира повече загуби, отколкото ползи на обществото.

Що се отнася до количественото измерване на оптималния размер на фискална държавна намеса, то може да се представи като количествен дял на данъчното присвояване на доходите в обществото и тяхното влагане на бюджетни програми, които увеличават благосъстоянието на големи групи или на цялото общество.

С въведените  в страната различни лицензионни режими, разрешителни, държавата реализира една от основните си функции, а именно защитната. Така на практика се предотвратява неправомерния износ на стоки и ценности, предоставянето на населението на продукти опасни за здравето на хората, контрабандата на стоки с двойна употреба, нелоялната конкуренция и др., което създава благоприятни условия за развитието на икономиката и в частност на частния бизнес. В този случай държавната намеса е просто наложителна, тъй като пазарът сам по себе си не може да осигури такъв вид защита.

За да може държавата ефективно да се намесва в стопанската дейност следва предвидените от нея нормативни актове, да бъдат създадени, така че да облекчават развитието на частния бизнес, а не да го възпрепятстват. В тази връзка някои то предвидените лицензионни режими могат да бъдат значително облекчени или някои то тях отменени. В тази връзка може да се премахнат и някои от разрешенията, особено що се отнася до митническите режими, тъй като те значително затруднява взаимоотношенията на частните компании с чуждестранните контрагенти.

Заключение

В заключение можем да се каже, че предвидените от нормативните актове лицензионни режими и разрешения са от съществено значение за осъществяването на регулативната функция на страната, относно развитието на частния сектор.

Наред с допълнителното усложняване на дейността на стопанските субекти, което може да доведе до нейното крайно възпрепятстване, в случай, че лицето на получи съответното разрешение или лиценз. Това като цяло може да се окаже основна причина за отказ от участие в бизнеса изобщо, което от своя страна ще доведе до свиване на частния сектор като цяло.

Погрешно ще е, ако се изтъкнат само отрицателните качества на въведените регулативни мерки от държавата. С тях тя успява да предотврати някои от дефектите на пазарния механизъм. Така например с въведеното антимонополно законодателство не се позволява развитието на мощни монополни организации, които да възпрепятстват влизането на останалите частни фирми на пазара. Освен това следа да се отбележи, че така се дава възможност на повече фирми да се развиват в определен отрасъл на икономиката. Разбира се тук трябва да се изключат държавните монополи, които съществуват в момента в страната. Те са свързани с предлагането на жизненоважни продукти за населението като вода, електроенергия и комуникации. С оглед на развитието на пазарната икономика се забелязва и раздържавяване и приватизиране на някои от производствата на посочените стоки. Така например приватизацията на БТК, както и отдаването на концесия – Софийска вода.

Въведените ограничения за вноса на опасни за здравето н хората стоки, на практика представлява още един начин за реализиране на защитната функция на държавата. В тази насока следва да се посочи строгото нормативно регулиране на вноса на определен тип стоки, както и въвеждането на допълнителен данък (акциз) за т. нар. луксозни стоки – тютюневи изделия, спирт и спиртни напитки и др. В този случай са предвидени и лицензии за разпространяването им в търговската мрежа.

Относно банковата сфера следва да се посочи, че тя подлежи на най-строго нормативно регулиране, което се обуславя от факта, че в нея се акумулират значителни финансови средства и самите банкови институции са тези, които кредитират частните предприятия у нас т.е. подпомагат частния сектор.

Що се отнася до валутните ценности държавата е предвидила тяхната защита и контрол, осъществяван едновременно от две финансови институции – Централната банка и митническите органи.

Използвана литература

1.      Манлиев, Г., “Микроикономика”, Изд. “PSSA”, София, 2000 г.;

2.      Brown, C.V., Jackson “Икономика на публичния сектор”, Изд. “PSSA”, София, 1998 г.;

3.      Славков, Б., “Данъчна система и данъчен контрол в Република България”, Изд. Тракия, София, 2001 г.;

4.      Томова, М., “Контрол върху акцизите”, ИПК “Рацио-90”, София, 2001 г.;

5.      Йотова, Л., “Микроикономика”, УННС, София, 2001 г.;

6.      Димов, О., “Европейски и митнически контрол”, Изд. ИПК Рацио-90, София, 2000 г.

Нормативни актове

1.      Търговски закон (обн. ДВ,бр.48 от 1991 г.,изм. ДВ,бр.25 от 1992 г.,бр.61 и 103 от 1993 г.,бр.63 от 1994 г.,бр.63 от 1995 г., бр. 42, 59,83,86 и 104 от 1996 г.,бр.58, 100 и 124 от 1997 г., бр.52 и 70 от 1998 г., бр. 33,42,64,81,90, 103, 114 от 1999 г., бр.84 от 13 октомври 2000 г).

2.      2.Закон за митниците (обн. ДВ, бр. 15 от 1998 г.; изм. и доп. бр. 89 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 83 от 1999 г., изм. доп. ДВ бр. 63 от 2000 г., изм. доп. ДВ бр. 76/2002 г).

3.      3.Правилника за прилагане на закона за митниците.

4.      4.Закон за корпоративното подоходно облагане.

5.      5.Закон за банките (Обн. ДВ, бр. 52 от 1 юли 1997 г., изм. и доп, ДВ бр.84 от 13 октомври 2000 г).

6.      6.Наредба №2 на БНБ – за лицензиите и разрешенията, издавани от БНБ

7.      7.Валутен закон (Обнародван, ДВ, бр. 83 от 1999 г).

8.      Закон за акцизите.

9.      Кодекс на труда.

 

 

 

 

 


Търси за: нормативна база | частен бизнес | митнически режим | държавна регулация | Търговски закон | внос | транзит | износ | митническо складиране | активно усъвършенстване | БНБ | ВАС | лицензии | местна банка | чуждестранна банка | обезпечение | бизнес среда | пазарна среда | население | заети лица | данъчни субекти | обекти облагане | преотстъпване данък

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Публични >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker