Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Публични >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

ДИПЛОМНА РАБОТА

на тема:

„Контрол върху акцизното облагане”

2008 г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Увод. 3

Глава първа. Законова основа на акцизното облагане в България. 6

1. Общи положения на акцизното облагане в България. 6

2. Субекти на облагане с акциз. 9

3. Облагане с акциз при производството, складирането и движението на акцизни стоки. 11

4. Заплащане на акциз. Задължаване, освобождаване, възстановяване на акциз. 12

2. Съдържание на контрола върху акцизното облагане. 17

2.1. Контрол на лицензионния режим. 17

2.2. Техническо направление на контрола. 24

2.3. Документно счетоводно направление на контрола. 27

3. Административно наказателни разпоредби. 31

Глава трета. Хармонизация на контрола върху акцизното облагане с европейските норми. 33

1. Акцизното облагане в Европейския съюз. 33

1.1. Европейски директиви.. 33

1.2. Развитие на акцизните ставки в ЕС.. 38

2. България и акцизното облагане. 41

2.1. Постижения в хода на хармонизация с европейските норми.. 41

2.2. Проблеми пред акцизното облагане в България. 44

3. Постижения на „Агенция Митници” в областта на контрола върху акцизното облагане. 47

Заключение. 49

Приложение. 52

 

Увод

Акцизите като косвен данък имат стара история в нашата финансова система. Те се появяват в началото на миналия век. Отначало обект на облагането са суровини и материали за варене на ракия (1919 г.), а спиртоваренето е монополизирано от държавата през 1921 г. Данъкът върху виното е от 1924 г. Като самостоятелно регламентиран данък акцизите се появяват през 1991 г. (в Закона за данъка върху оборота, който бе в сила от 1951 г., се включва нов раздел "Акцизи" и Тарифа за облагане на стоки и услуги със ставки, вариращи от 10 до 70 процента). През 1994 г. се отмени Законът за данъка върху оборота, тъй като се въвежда Законът за данъка върху добавената стойност (1.04.1994 г.), а акцизите се оформят с отделен Закон за акцизите (обн., ДВ, бр. 19 от 1994 г.).

Днес, след много промени, се издаде новия Закон за акцизите и данъчните складове (Обн. ДВ. бр. 91 от 15 Ноември 2005 г., изм. ДВ. бр. 105 от 29 Декември 2005 г., изм. ДВ. бр. 30 от 11 Април 2006 г., изм. ДВ. бр. 34 от 25 Април 2006 г., изм. ДВ. бр. 63 от 4 Август 2006 г). Според него се извършват значителни изменения в досегашното акцизно облагане с цел приближаване и пълна съвместимост с европейските директиви, засягащи акцизите. Целта е до присъединяване на България към ЕС да се постигне пълна хармонизация на законодателството, включително и тази му част, свързана с акцизите.

Според приетата стратегия от правителството акцизните ставки на България трябва да се изравнят с най-ниските такива в ЕС. Облагането с акцизи и тяхното събиране и внасяне в републиканския бюджет се възлага на Агенция “Митници”, която агенция е отговорна и за последващия контрол върху задължените за заплащане на акциз лица, достоверността на представените от тях данни и последващите им действия. По този начин Агенция “Митници” придобива правото да упражнява контрол не само непосредствено при внос на акцизни стоки, но и при тяхното производство, транспорт и реализация.

Тези правомощия и задължения на Агенция “Митници” произтичат пряко от европейските практики и директиви. В рамките на ЕС контролът и събираемостта на акцизите също са поверени на митническите учреждения.

Заедно със Закона за акцизите и данъчните складове е променена и т. нар. Комбинирана Номенклатура на България, позната като Митническа тарифа. Тя е съгласувана с Combined Nomenclature на ЕС и представлява още една стъпка към пълно хармонизиране в тази насока. С перспективата за България като външна граница на съюза е особено важно създаването на достатъчно сигурна и надеждна митническа институция, която да може да гарантира изпълнението на изискванията на съюза.

В новия Закон за акцизите и данъчните складове[1] се въвежда практиката на отложено плащане на акциз и на т. нар. данъчни складове.

Чрез тях се въвежда европейската практика акцизните стоки да се облагат при производството, а не при реализацията им. Всички производители на акцизни стоки в България трябва да регистрират такива складове, които ще са под митнически контрол. Вносителите също трябва да посочат складове или да плащат акциза към момента на вноса. В складовете плащането на акциза ще се отлага до момента, в който стоката ги напусне. Всички казани за варене на ракия трябва да се регистрират като малки обекти за дестилация и винопроизводство.

Вследствие на тези промени Агенция “Митници” увеличава своя персонал както количествено, така и качествено и регистрира през първото полугодие на 2006 г. рекордни приходи от събираемост на такси и други постъпления, включително акцизи.

Целта на настоящата дипломна работа е да се разгледа контролът върху акцизното облагане като функция на Агенция „Митници”, предоставена й съгласно европейските изисквания.

Предмет на разглеждане са измененията в Закона за акцизното облагане и данъчните складове, които промени изменят съществено досегашните категории на акцизното облагане в посока хармонизация с европейските стандарти и съответно променят и функциите на контрола върху него. Измененията са в посока на проверки на лицензираните складодържатели, регистрираните по закона лица и освободените от акциз крайни потребители. В тази връзка митническите учреждения получават компетенциите на териториални дирекции на Националната агенция за приходите.

Обект на изследване е законовата база на акцизното облагане. Именно защото въвеждането на нови категории в акцизния режим е и главната причина за преминаване правомощията по контрола върху акцизите към митническите власти, се определя съдържанието на тези категории и контрола, който те предполагат.

Задачите на настоящата дипломна работа се свеждат до разглеждане на възприетия в България модел на акцизно облагане и контролни функции върху него и паралел с първоизточника на тези изменения европейското законодателство. В Глава І се разглеждат общите положения, залегнали в Закона за акцизите и данъчните складове. В Глава ІІ фокусът е поставен върху контрола върху акцизното облагане, а в Глава ІІІ на вниманието са поставени европейските изисквания и практика, заедно с проблемите и постигнатите резултати в сферата на акцизите в България.

Глава първа. Законова основа на акцизното облагане в България.

1. Общи положения на акцизното облагане в България

Законът за акцизите и данъчните складове[2] и Правилникът[3] за прилагането му, издаден от министъра на финансите регламентират режима на акцизно облагане, задължените по него лица, начините и условията за лицензиране по режима за отложено плащане на акциз, ставките, с които се облагат акцизните продукти и изключенията по него.

Поначало акцизът е “еднофазен, косвен данък, с който се задължават само производителите и вносителите на определени стоки и услуги”[4] произведени или внесени в страната Акцизът като вид косвен данък се налага върху продукти или стоки, които по решение на дадена страна са или могат да бъдат опасни за здравето на гражданите или са продукти или стоки, които не са от първа необходимост или това са т. нар. луксозни стоки. Върху тяхното производство или внос се заплаща акциз, който се начислява върху стойността на стоката при внос, увеличена със всички митнически сборове. Върху стойността на стоката с начислен акциз се начислява ДДС, което прави и крайния потребител, лице, заплащащо акциз. От приходите от акциз държавата заделя средства за благоустройство и околна среда.

Според Закона за акцизите акцизни стоки са: алкохолът и алкохолните напитки; тютюн и тютюневи изделия; енергийни продукти; кафе и екстракти от кафе; автомобили[5].

За всеки един от тези акцизни продукти Закона за акцизите и данъчните складове определя дефиниция, начини и подходи при измерването на количество облагаема акцизна стока и актуалните акцизни ставки, съобразени с европейските изисквания. Възприетите разбирания за акцизните стоки като определения съвпадат и с техните определения от европейската Combined Nomenclature, образец за създаване на нашата Митническа тарифа.

Така се очертават следните акцизни стоки и мерни единици, засягащи тяхното облагане:

Бира[6]. Определя се, че за бира може да се смята всеки продукт с действително алкохолно съдържание на 15% vol. Включително и за смесите на бира с безалкохолни продукти. Облагането се извършва на хектолитър на градуси Плато, а акцизната ставка е 1,5 лв. на хектолитър.

Вино[7]. Определя се разлика между тихи и шумящи вина, в зависимост от действителното алкохолно съдържание. Поставя се акцент върху това, тези вина да са продукт на естествена ферментация на грозде и плодове като максималното действително алкохолно съдържание се лимитира до 15% vol. Базата за облагане е хектолитър на завършен продукт, а ставката  0 лв., същата е ставката и за други ферментирали продукти.

Междинни продукти[8]. Определени са като продукти, чието действително алкохолно съдържание по обем е между 1,2 - 22% vol. Ставката е 0,90 лв. за 1 хектолитър завършен продукт.

Етилов алкохол[9]. Продукт с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 22 % vol; получен чрез дестилация и годен за пиене, съдържащ други продукти в разтворено или неразтворено състояние. Базата за изчисление е количеството хектолитри, измерени при температура 20º C, а акцизната ставка е 1100 лв. на хектолитър чист алкохол. За ракия, произведена в малък  специализиран малък обект за дестилиране - 0 лв. за 1 хектолитър чист алкохол.

Тютюневи изделия[10]. Определят се характеристиките на пури, пурети, цигари и други тютюневи изделия. Базата за изчисление е 1 къс, а акцизната ставка е като абсолютна сума за пури и пурети – 270 лв. на 1000 къса, за цигари и тютюн за лула акцизът е съставен от специфичен и пропорционален (адвалорен) акциз, обвързан с продажната цена, която се определя от Министерство на финансите. Съответно за цигари новият акциз е 15 лв. за 1000 къса плюс 48% от продажната цена,  за тютюн за лула – 4,50 за 100 гр. и 10% от продажната цена.

Енергийни продукти[11]. Облагаеми с акциз са енергийни продукти, които се използват за целите за моторно гориво и гориво за отопление. Това са и двата основни раздела за облагане на енергийни продукти, като се определя и при кои случаи се прави освобождаване от плащане на акциз, отново основно на база цел на използване. База за начисляване на акцизната ставка за различните продукти е различна: за бензина, газьола и керосина - количеството литри, приведени към сравнителна температура 15 °С; за тежкото гориво и втечнения нефтен газ (LPG) - количеството тежко гориво и втечнен нефтен газ (LPG), измерени в тонове; за природния газ - топлотворна способност, измерена в гигаджаули; за биодизел - количеството литри, приведени към сравнителна температура 15 °С. От тази гледна точка се определя и акцизната ставка, която зависи от начина на използване на тези продукти.

За моторни горива[12]- оловносъдържащ бензин - 670 лв. за 1000 литра; за безоловен бензин - 530 лв. за 1000 литра; газьол -430 лв. за 1000 литра; керосин  -430 лв. за 1000 литра; 340 лв. за 1000 килограма за втечнен нефтен газ (LPG) ; природен газ - 0 лв. за 1 гигаджаул; за биодизел - 0 лв. за 1000 литра. Тези ставки са значително намалени за земеделски производители, които се ползват с преференции, израз на държавната политика по защита на местните земеделски производители. Биодизелът от своя страна не се облага с акциз поради самата природа и функция на акциза като косвен данък, за защита на околната среда, а като гориво е съставен от животински и растителни мазнини и химически съединения, които не замърсяват околната среда.

Акцизните ставки за горивата за отопление са както следва: за газьол 50 лв. за 1000 литра; тежки горива  25 лв. за 1000 кг; керосин  50 лв. за 1000 литра; втечнен нефтен газ (LPG) - 0 лв. за 1000 кг; 0 лв. за гигаджаул; природен газ; биодизел - 0 лв. за 1000 литра.

Кафе[13]. Определя се акцизна ставка върху кафето, екстракт от кафе, прахообразни смеси с над 10% съдържание на кафе. Като ставките са както следва: за кафе печено всички видове - 1,00 лв. за 1 кг; за кафе сурово (непечено) всички видове - 0,70 лв. за 1 кг; за екстракти от кафе - 1,50 лв. за 1 кг; за прахообразни смеси със съдържание на екстракт от кафе над 10 на сто - 1,00 лв. за 1 кг.

Автомобили[14]. Разделят се на употребявани и нови, определя се необлагаем минимум при преминаване на митница от 1 личен автомобил на човек. Ставките се разработват по следната схема: употребявани автомобили - с мощност на двигателя над 120 kW до 150 kW по системата DIN - 35 лв. за 1 kW; мощност на двигателя над 150 kW по системата DIN - 60 лв. за 1 kW; с мощност на двигателя над 126 kW до 157,5 kW по системата SAE - 33,33 лв. за 1 kW; с мощност на двигателя над 157,5 kW по системата SAE - 57,14 лв. за 1 kW. За новите автомобили: 700 лв. + 90 лв. за 1 kW за разликата над 120 kW по системата DIN; 700 лв. + 85,71 лв. за 1 kW за разликата над 126 kW по системата SAE.

2. Субекти на облагане с акциз

Субекти на облагане с акциз са всички юридически и физически лица, които са производители и вносители на акцизни стоки . към тях се включват и чуждестранните лица с място на стопанска дейност в страната, в която дейност са използвали акцизни стоки. Чрез новия Закон за акцизите и данъчните складове се позволява отложено плащане на данъка при специална за това регистрация към териториалните митнически служби. Режимът на отложено облагане с акциз се извършва с цел по-ефективното облагане на акцизни стоки при тяхното производство, а не при реализацията им. В този смисъл търговците и производителите могат да се регистрират по този режим, в този случай те стават лицензирани складодържатели, както се определя от Закона за акцизите и данъчните складове, а съответно помещенията, които те са определили за своята дейност и са получили потвърждение от митническите служби за тях, се наричат данъчни складове. В тях закона постановява извършването на следните видове дейности производството на акцизни стоки , складирането и  движението на акцизни стоки[15].

Режимът на отложено плащане на акциз подлежи на лицензиране от страна на директора на Агенция “Митници“, след направена проверка и установяване на способността на искателя да удовлетвори поставените  технически и правни изисквания.

Лицензираният складодържател от своя страна има право да отлага плащането на акциза до напускане на акцизните стоки от данъчния склад или влагането им в производство на неакцизни продукти (в този случай се освобождава от плащането на акциз). За сметка на това обаче за периода на държане на продуктите в данъчен склад и за да обезпечи плащането на акциза, от него се изисква внасянето на гаранция (обезпечение) за евентуално заплащане на акциза. Това обезпечение не трябва да бъде оставяно да падне под нивото на реално платимия акциз при незабавно плащане и се формира съгласно пропорционално участие на различните акцизни стоки в данъчния склад. Обезпечението не е константна величина за целия период, а напротив то се изменя съобразно измененията в наличностите от акцизни стоки и времето, което остава до тяхното освобождаване от данъчен склад. В този смисъл лицензираният складодържател трябва да следи за размера на обезпечението.

Съставът на обезпечението е следния[16]:

-         30% от средномесечното количество на складираните стоки - по видове стоки;

-         10% от размера на акциза за средномесечното количество на складираните стоки;

-         150% от размера на акциза, дължим за средномесечното количество на освободените за потребление стоки;

-         20% от размера на акциза за средномесечното количество стоки в движение под режим отложено плащане на акциз.

В същото време това обезпечение не може да надвишава 30 млн.лв. Обезпечението се освобождава при изплащане на акциза, ако е дължим, а при бандеролите 60 дни след доставката на бандероли при неизплащане на акциза, той става изискуем за сметка на обезпечението.

Обезпеченията са в български лева и са под формата на банкови гаранции.

Агенция “Митници“ създава регистър на лицензираните складодържатели, който съдържа информация за тях и издадените им лицензи. Лицензите се издават на база видове акцизни стоки и не се обвързват с другите данъчни задължения на лицензирания складодържател.

Агенция Митници поддържа регистър и на малки обекти за дестилиране и обектите за винопроизводство на малки винопроизводители, които също подлежат на регистриране. Според Закона за акцизите и данъчните складове[17] това е обект за дестилиране, в който се произвежда етилов алкохол (ракия) в размер до 10 хектолитра чист алкохол годишно от грозде и плодове - собствено производство на физически лица, за тяхно лично и семейно потребление до 30 литра етилов алкохол (ракия) годишно на семейство. А винопроизводство на малък винопроизводител е обект, в който се произвеждат не повече от 1000 хектолитра вино на година[18].

3. Облагане с акциз при производството, складирането и движението на акцизни стоки.

Облагането с акциз засяга и производството на акцизни стоки, това се определя като обработка или преработка, включително добиване, извличане и смесване, на всякакъв вид суровини, материали и/ или продукти, в резултат на което се получават или опаковат акцизни стоки[19].  По отношение на природния газ за производство се смята и всяка дейност по транзит, съхранение и доставка. Производството в този смисъл на акцизни стоки следва да се извършва само в лицензиран данъчен склад, изключение се прави за малките обекти за дестилиране и обектите за винопроизводство на малки винопроизводители. Тези данъчни складове следва да отговарят на определени технически изисквания, касаещи тяхната производителност и безопасност.

Производителите на тютюневи изделия и на бутилирани алкохолни напитки са длъжни да поставят бандероли на стоките си в данъчен склад. За вносители това може да бъде при производителя на стоките извън страната, в данъчен склад или под митнически контрол[20]. Бандеролите се издават от Министерство на финансите и се осигуряват на производителите при заявка от митническите дирекции, които ги доставят до 30дни. Получаване на бандеролите може да бъде направено и при осигуряване на банкова гаранция за заплащане на акциза.

Складирането на акцизни стоки в данъчен склад е следващата дейност по отложено плащане на акциз. В данъчен склад могат да се съхраняват акцизни стоки, които са били произведени в самия склад; стоки, които са пуснати за свободно обращение с едновременно поставяне под режим с отложено плащане на акциз; транспортирани под режим отложено плащане на акциз от друг данъчен склад. Съхранението на акцизни стоки, които не са обект на плащане на акциз не се позволява в данъчен склад, прави се изключение за енергийни продукти, при чиято преработка се получават акцизни стоки.

Движението[21] на акцизни стоки при режим на отложено плащане обхваща: движението на стоките от един данъчен склад към друг, движението на стоките от данъчен склад към освободен от акциз краен потребител, движение на стоките от данъчен склад към митническо учреждение с цел износ и пренасянето на освободени за крайно потребление стоки при едновременен режим на отложено плащане към данъчен склад. В този случай се изисква придружаване на стоките с административен документ в 5 екземпляра, който се издава от лицензирания складодържател. 5-те екземпляра от документа служат за доказателство за пренасяне на стоките и се съхраняват от изпращача, получателя и митническите органи в рамките на 5 г.

Лицензираният складодържател - изпращач или титуляр на режима допускане за свободно обращение, е задължен за дължимия акциз за изпратените или внесените стоки, освен ако стоките се изпращат към друг данъчен склад, стоките се пренасят към гранично митническо учреждение с цел износ,  при поставяне на стоките под митнически режим допускане за свободно обращение при получаване на 3-тия екземпляр от административния документ от митническото учреждение. Правилното оформление на административния документ, придружаващ стоките е и гаранция за тяхното безпроблемно движение. При прехвърляне на стоките се прехвърля и задължението за плащане на акциза съответно към лицензирания складодържател - получател по сделката и освободения от акциз краен потребител.

4. Заплащане на акциз. Задължаване, освобождаване, възстановяване на акциз.

Закона за акцизите и данъчните складове дава и точни правила за възникване на задължение по заплащане на акциз и освобождаване от заплащането на такъв[22]. С новите изменения заплащането на акциз се обвързва с не с момента на реализация на стоката, нейната продажба, а с момента на нейното производство и съответно внос. Задължението за заплащане на акциз е свързано с освобождаване на стоката за крайно потребление, което от своя страна включва извеждане на стоката от данъчен склад,  потребление на стоката в данъчния склад, неспазване режима на отложено плащане, незаконно внасяне на стоката,  изтичането на 60-дневен срок от получаване на бандеролите за стоки, за които акцизът не е станал дължим на друго основание, извеждането от данъчен склад на акцизни стоки, облепени с бандерол, производството на стоки извън режим на отложено плащане, дължим акциз стоки, останали в запас, при прекратяването на действието на лиценза за управление на данъчен склад.

От друга страна се регламентира и освобождаване от заплащане на акциз за акцизни стоки.  Това важи за предназначени за дипломатически и консулски представителства и представителства на международни организации и членовете на техния персонал. Също така по силата на ратифициран международен договор, с който се освобождава данъци, налози или други вземания (плащания, облагания) с ефект, еквивалентен на косвен данък. Когато стоките са за използване от мисии на Северноатлантическия пакт също са освободени от заплащане на акциз. Акцизни стоки, които се внасят с пощенски пратки или пътнически багаж, не са обект на акцизно облагане.

Наред с тези по-особени случаи на освобождаване от акциз на всички стоки по посочените критерии, съществуват стоки, които изцяло са освободени от акциз или заплатения за тях акциз се възстановява по определен за това ред. Това са стоки, които се използват като суровини в производствен процес и нямат или не биха се използвали в качеството си на акцизни продукти. Те се използват като помощни средства в производствен процес с цел обогатяване на крайния продукт, като съществено изискване е крайния продукт да не съдържа части от акцизния в качествата му на такъв. Като пример за това е денатурирания алкохол, който не може да бъде използван в качеството си на алкохол, поради неприятните миризма и вкус, постигнати със специални примеси.

В този смисъл се възстановява вложения в производството на определени продукти алкохол. Тези продукти са лекарства, оцет, ароматични продукти, като съставка на полуготови продукти, които се използват за производство на храни.

Към алкохола се присъединяват и тютюневите продукти, когато те биват използвани за проби, изследователски и медицински цели и др.

По отношение на енергийните продукти главен критерий за разграничение е употребата им като моторни горива и горива за отопление. При наличието на такава употреба те се облагат с акциз. Но освободени от акциз остават енергийни продукти, които се използват и с горепосочените цели, но при специални условия: горивото на пътнически и товарни самолети и кораби, горивото в резервоарите на преминаващите граница автомобили, енергийни продукти с двойно предназначение (може да се използва както за гориво за отопление, така и за цели, различни от моторно гориво и гориво за отопление; използването на енергийни продукти за химическа редукция и при електролитни и металургични процеси се смята за двойно предназначение), горива, които се използват в процеса на добив и обработка на каменни въглища, защото именно те биват използвани като гориво за отопление в качеството си на краен продукт, не се дължи акциз и за горива, използвани за производството на топлинна и електрическа енергия.

Извън тези условия и в масовата практика освобождаването или възстановяването на акциз се извършва на база определени критерии. Най-общото правило е за възстановяване на акциза при износ на акцизните стоки. Но също така и за случаите на загуби от естествени фири в данъчните складове, загуби, вследствие непреодолими сили, технологичен брак и др.

Възстановяването на акциза се извършва от териториалното митническо учреждение, след подаване на заявление, при удовлетворяване на което акциза се възстановява в 14 дневен срок. Като административна институция, митниците, запазват правото си и на мълчалив отказ по направените заявления, който може да се обжалва. Решението или непроизнасянето на директора на регионалната митническа дирекция се обжалва по реда на Административно процесуалния кодекс.

Въпреки това значителна част от стоките подлежат на акцизно облагане и съответното заплащане на акциза. Начисляване на акциза се прави от лицензирания складодържател или компетентно лице към момента на възникване на задължението. Лицензираните складодържатели определят дължимия акциз към данъчния период чрез подаване на акцизна декларация. Дължимия акциз се внася в републиканския бюджет  чрез изплащането му от задължените лица при внасянето на дължимите суми в регионалната митническа дирекция. В зависимост от статута на задълженото лице това се извършва по следните начини:

-         по сметката или в брой от длъжника за заплащане на вносното митническо задължение, когато длъжникът е физическо лице, което не е едноличен търговец, ако възникналото задължение за заплащане на акциз е вследствие нарушение на режима за вносна търговия;

-         по сметката от длъжника за заплащане на вносното митническо задължение, поради същите причини;

-         във всички останали случаи се заплаща от лицензирания складодържател с подаване на акцизна декларация.

С новия Закон за акцизите и данъчните складове се постига в голяма степен хармонизация с европейското законодателство и практика в областта на акцизното облагане. Това се извършва в две направления: уеднаквяване на акцизните ставки с най-ниските в еврозоната, преминаване на контрола по акцизното облагане и събираемост към митническите власти (изземването на тези правомощия от данъчните власти), уеднаквяване на стандартите и кодовете по Комбинираната номенклатура.

Със съществените изменения в акцизното облагане – въвеждане на режима на отложено плащане и категориите на лицензиран  складодържател и данъчен склад, се променя посоката на акцизното облагане, от реализацията към производството на стоката с оглед на по-точното определяне, начисляване и събиране на акцизите.

Като преки практически последици Закона за акцизите има за резултат завишаване на акцизите и последващото повишение за крайните потребители, крайни платци по акцизното облагане. Това се отнася в най-голяма степен за продукти като цигари, етилов алкохол и горива. За средния българин все още минималните акцизни нива на евросъюза са твърде високи. Не толкова благоприятно е и въздействието за производствения сектор в страната. Големия дял на внос на акцизни продукти за крайно потребление и използването им в производство на други акцизни продукти, влияе отрицателно на икономическата активност и води до нарастване дела на разходите и загубата на конкурентоспособност за местните производители. Това води за последствие разширяване на сивия сектор в икономиката и свързаната с него загуба на приходи за бюджета.

Формулата за съставяне на Закона за акцизите и данъчните складове се основава на солидната база на европейското законодателство, но търпи критика откъм приложимостта си в български условия. Неразвитостта на икономиката спъва направените промени и по-скоро ги превръща в недостатъци, отколкото в предимства.

В тази насока контролът по изпълнение и спазване на законовата база се оказва изключително важен. Стриктното следене и спазване на ограниченията на акцизното облагане води до по-добра събираемост за републиканския бюджет. Използването на приходите от акцизи ще даде възможност за бюджетиране на средства не само за екология, но и за построяване и реконструкция на пътната мрежа (акцизът върху автомобилите би следвало да се използва за тази цел) в страната. Като значителен напредък може да се спомене възприемането на намалени акцизни ставки за земеделските производители, въпреки че те отново ще заплащат пълната сума на акциза, но той ще им бъде в последствие възстановен до размера на намалената ставка.

            Глава втора. Характеристика на контрола върху акцизното облагане.

1. Същност на контрола върху акцизното облагане.

Контролът върху акцизното облагане съгласно Закона за акцизите и данъчните складове се извършва от Агенция „Митници”. Целта на извършвания контрол е съблюдаване спазване изискванията на Закона за акцизите и данъчните складове по отношение на валидността на задължените и освободените от плащане на акциз субекти, пригодността на лицензираните данъчни складове, спазване изискванията на режима за отложено плащане на акциз за регистриралите се по него, фактическа проверка на стоките, складовете и техническата им изправност. Тези действия се налагат от увеличените правомощия и задължения на Агенция „Митници” по контролирането на акцизния режим и във вътрешността на страната, а не само на тази част от него, свързана с внос на акцизни продукти и тяхното облагане и контрол при влизането им в страната.

Най-общо контролът по акцизното облагане се извършва в няколко функционални направления:

1)     Лицензионен режим – контрол по лицензирането на задължените и освободените от внасяне на акциз физически и юридически лица. Определяне на пригодността за регистриране по режим на отложено плащане, за регистриране по режима на освободен от акциз краен потребител, на регистриране на съществуващите помещения като данъчни складове и последващи проверки за спазване на минималните изисквания за контрол и сигурност.

2)     Технологично направление – обхваща качественото изследване на стоките за това, дали отговарят на изискванията за освобождаване от акциз (например денатуриран алкохол), за качествено определяне категорията и съответстващата й акцизна ставка на стоките, за проследяване и контрол върху техническите параметри за производство.

3)     Документно счетоводно направление. Проследяване на материалното счетоводство на данъчно задължените лица за правилно отразяване на производството на стоките, тяхното изменение, тяхното изписване от данъчен склад и поставяне под режим на свободно движение или движение под режим на отложено плащане.

Тези действия по контрол на акцизното облагане се използват за точното проследяване на регистрираните лица и действията им, за да се гарантира събираемостта на дължимия акциз от задължените лица.

По смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове контролът върху акцизите включва[23]: проверки на лицензираните складодържатели, регистрираните по закона лица, освободените от акциз крайни потребители, както и всички други лица, извършващи дейности с акцизни стоки.

Контролът се осъществява чрез физическа проверка на количеството и другите данни и показатели, имащи значение за акцизното облагане, както и на счетоводната и търговската документация на проверяваните лица.

За изпълнението на тези си действия органите на митническите дирекции се прилага Данъчно-осигурителният процесуален кодекс. Митническите органи имат правомощията на органи по приходите, а в случаите по чл. 121 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - и на публични изпълнители[24]. Освен това митническите подразделения получават компетенциите на териториални дирекции на Националната агенция по приходите.

2. Съдържание на контрола върху акцизното облагане.

2.1. Контрол на лицензионния режим.

Лицензионният режим за определяне задълженията по акцизното облагане се налага от необходимостта Агенция „Митници” да извършва контрол върху акцизното облагане във вътрешността на страната. Чрез този режим тя следи за правилното прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове и Правилника за прилагането му.

В гореспоменатите закон и правилник се определят правилата по регистриране на лицензиран складодържател, данъчен склад и освободен от плащане на акциз краен потребител, определя се също така режима на отложено плащане.

След регистриране на лицензираните складодържатели, данъчни складове,  специализираните малки обекти за дестилиране и обектите за винопроизводство на малки винопроизводители, Агенция „Митници” извършва контрол по спазване изискванията на закона и правилното акцизно облагане или необходимото освобождаване от акциз.

Тъй като разрешението за управление на данъчен склад се издава от Агенция „Митници”, то тя е и институцията, която извършва последващия контрол за спазване изискванията за управление на данъчен склад. В Правилника[25] по прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове се определя и какви са мерките по контрола върху данъчните складове. Това са условията по сигурност и контрол за данъчните складове за производство и данъчните складове за съхранение, които се следят, като например наличието на охранителна система, противопожарна охрана, наличие на входно- и изходно пропускателни пунктове, но също така и тяхната техническа изправност и отделеността им от други помещения, определени за производство или съхранение на неакцизни стоки.

Собствениците на лицензирани складове трябва да осигуряват достъп на митническите власти до помещенията за оглед и проверка и до материално счетоводната отчетност за документна проверка. При неспазване на изискванията Агенция "Митници" може да отнеме издадения лиценз за данъчен склад. В този случай всички акцизни стоки в помещенията на склада подлежат на облагане и незабавно внасяне на акциза (с отнемане лиценза за данъчен склад се прекратява и действието на режима за отложено плащане, което прави дължимия акциз незабавно изискуем).

При лицензираните складодържатели от решаващо значение е и размера на обезпечението по режима за отложено плащане. Той винаги трябва да е по-голям от дължимия акциз към всеки един момент или се довнася за всяка негова промяна.

Агенция "Митници" създава и електронен регистър на лицензираните складодържатели, който е достъпен само чрез заявка  за получаване на информация.

Закона за акцизите и данъчните складове изисква регистрирането на всички специализирани малки обекти за дестилиране и обектите за винопроизводство на малки винопроизводители. След тяхното регистриране митническите власти са задължени да извършват контрол по дейността им главно с оглед на това производството в тези обекти да не надвиши изискванията за обем на производството при регистрацията им. Когато в специализиран малък обект за дестилиране се произведат 10 хектолитра чист алкохол в рамките на съответната година, дейността на обекта следва да бъде прекратена[26], а когато производството на вино в обект за винопроизводство на малък винопроизводител достигне 1000 хектолитра вино в рамките на съответната година, то следва да бъдат уведомени митническите власти. Резултатът е регистрация по режим на отложено плащане или освободените от плащане на акциз стават задължени. Това се отнася главно за малките обекти за дестилиране. Докато те са регистрирани като такива те не се облагат с акциз, но при превишение на производството, те са задължени да се регистрират по режима за отложено плащане или да преустановят дейност. При превръщането им в лицензирани складодържатели те се облагат с пълната сума на акциза за етилов алкохол – 1100 лв. на хектолитър чист алкохол.

Производството на отделните акцизни стоки е обект на регулиране на различни закони, засягащи методите на производство и качествен контрол върху продукцията. Обект на контрола върху акцизното облагане е не толкова самото производство, колкото неговото проследяване с оглед определяне задълженията по заплащане на акциз или съответното освобождаване. Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове постановява обособеност на данъчните складове от други помещения, които не са регистрирани като такива, обособеност  и отделеност на акцизните стоки от други стоки. Определят се като отделни данъчни складове, подлежащи на регистрация и контрол  газопреносните мрежи, газоразпределителните мрежи и газохранилищата.

При складирането на акцизни стоки отново се изисква спазване изискванията на закона за управление на данъчен склад за складиране. Не се допускат дейности по производство в данъчни складове за складиране.

По отношение обаче на задължаването и освобождаването от заплащане на акциз закона определя изисквания, които се отнасят и до лицензирането на субектите по акцизното облагане и до техническата осигуреност и изпълнение на процеса на производство, като акцента е поставен върху целите на използване на акцизните стоки.

Освободени от облагане с акциз са стоки, които по силата на международен договор са освободени от косвени данъци, за нуждите на армиите на страните в Северноатлантическия пакт, акцизни стоки, които се пренасят с личен багаж или горивото в превозните средства при преминаване на граница и др. митническите власти от своя страна са задължени за контролират изпълнението на изискванията за освобождаване от акциз.

Ако акцизни стоки са освободени от заплащане на акциз по силата на международен договор, то за изпълнение на освобождаването се изисква писмено потвърждение от органа, координиращ изпълнението на съответния международен договор, до директора на регионалната митническа дирекция, по местонахождение на данъчния склад или по място на внасяне на стоките. Такова потвърждение се изисква за всяко изнасяне или внасяне на стоки от данъчен склад. Нужно е да се посочи номера на международния договор и причината за освобождаване, лицата сключили сделка по силата на този договор и техните данни.

Агенция „Митници” извършва проверка за изпълнение на изискванията по освобождаване на стоките от акцизно облагане. При завършване на проверката директорът на регионалната митническа дирекция писмено уведомява началника на митническо учреждение, което отговаря за вноса на стоките или за движението им от и към данъчен склад. Въз основа на това решение се приема освобождаване от акциз или се отказва, при което акциза става изискуем. За решението се уведомява и органа, отговарящ за изпълнение на съответния международен договор.

От друга страна използването на акцизни стоки в производството не винаги означава заплащане на акциз от производителите. Ако те произвеждат стоки, в които акцизните стоки нямат участие (те са били използвани в процеса на производство като помощни материали), или пък в крайния продукт участват акцизни продукти, но те не могат да се използват по предназначение или самостоятелно, то тези производители биват освободени от облагане с акциз. Контролът, който осъществяват митническите власти в случая е върху техническото изпълнение на производствения процес, така че да се предотвратят злоупотребите и дължимия акциз да бъде възстановен. Лицата в горните случаи заплащат дължимия акциз без да бъдат задължени за крайно облагане с акциз. Митническите власти са тези, които на база направените проверки по производствения или преработвателен процес, взимат решение за облагане на съответното лице с акциз или за възстановяване на вече платения.

Пример за това може да се посочи денатурирания алкохол. За производството му е необходим обикновен акцизно обложен алкохол, съответно производителите на денатуриран алкохол заплащат акциза за закупения обикновен алкохол от лицензиран складодържател. След това при митническа проверка (в присъствие на митнически служител) се установява дали производството на денатуриран алкохол е съобразено с общия метод на денатуриране на алкохол. При установяване на спазване на тези условия, които имат за цел определянето на това, че обикновения алкохол бива „замърсен” в достатъчна степен или в него се влагат химически елементи, които го правят негоден за човешка употреба и които елементи  след това не могат да бъдат отстранени, се взима решение за възстановяване на вече платения акциз или освобождаване на предоставената банкова гаранция за неговото плащане.

Друг пример за възстановяване на платен акциз за алкохол е влагането му в производство на оцет, лекарства, ароматични продукти за добавки към хранителни стоки и безалкохолни напитки с алкохолно съдържание не по-високо от 1,2% vol и на полуготови продукти за производство на хранителни стоки. И в този случай основание за освобождаването от акциз е невъзможността за използване на крайния продукт като вложения акцизен, неговите характеристики са изменени и не отговарят на първоначалните. Особеното в случая е възстановяване на акциза след реализация на стоките, след тяхната продажба, като възстановения акциз е на база използваните акцизни продукти[27]. Възстановяването се извършва посредством изпратено искане до началника на митницата по седалището на лицето. Към това искане се прибавят документи, удостоверяващи вида и количеството на реализираните стоки, в които са вложени алкохол и алкохолни напитки, нормите на влагане на тези алкохоли в крайната продукция по видове, сумата на дължимия за възстановяване акциз и лицето лицензиран складодържател или вносител, което го е заплатило. Удостоверява се и реализацията на крайните продукти.

Митническото подразделение извършва проверка за установяване на задължение за възстановяване на акциза, проверява се производствения цикъл за достоверност на използваните количества алкохол и се произнася за крайното възстановяване или издава отказ. При решение за уважение на искането, акцизът се възстановява в 14 дневен срок.

За енергийните продукти освобождаване от акциз се прави само за освободените от акциз крайни потребители. Освободен от акциз краен потребител по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове е „едноличен търговец или юридическо лице, което има право да получава под режим отложено плащане на акциз енергийни продукти, които не се облагат с акциз или се използват за освободени от акциз цели, въз основа на получено удостоверение за освобождаване от акциз.”[28]. освободените от акциз крайни потребители се регистрират по установен ред чрез подаване на искане пред регионалната митническа дирекция по местонахождение. Посочват се обекта, където ще се получават и използват енергийните продукти от крайния потребител и целите, за които ще се използват. Такива цели са например: използвани за впръскване в доменни пещи с цел химическа редукция като добавка към каменните въглища, използвани като основно гориво или с двойно предназначение, производство на топлинна или електрическа енергия, цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление[29]. Това е и основния принцип при освобождаването от акциз за енергийните продукти те да се използват с друго предназначение извън гориво за отопление.

В подаденото искане се уточняват и прогнозните обеми на продукция, капацитета на предприятието, техническите характеристики и др. При утвърдителен отговор от страна на митническото учреждение се издава удостоверение за освободен от акциз краен потребител в срок от 30 дни от вземане на решението.

Според закона за акцизите и данъчните складове: „Въз основа на издаденото удостоверение освободеният от акциз краен потребител има право да получава енергийни продукти под режим отложено плащане на акциз в посочения в удостоверението обект в съответствие с разпоредбите за движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз”[30]. Това предполага и извършване на последващи проверки по контрол на изпълнение на изискванията на закона. Освободения от акциз краен потребител е длъжен да заплати акциз ако ползва енергийни продукти извън споменатите и утвърдени с лиценза му.

Правилника за прилагане новия закон за акцизите урежда и реда за възстановяване на акциз при износ на стоки. Възстановяването отново се прави въз основа на направено искане при износа им. Представят се документи, удостоверяващи плащането на акциз при закупуване на стоката или нейното внасяне. Възстановяване на акциза се прави след проверка от митническа страна, че исканият за възстановяване акциз е внесен и износът на акцизните стоки е осъществен. Срокът за произнасяне е 14 дни, а за изпълнение на възстановяването след това 14 дни.

За износ се приема и продажбата на стоки в зоните за безмитна търговия и зареждането на течни горива в свободните зони[31]. Продажбите на моторни горива в свободните зони обслужва потокът от напускащи страната автомобили или тези преминаващи транзит, а за влизащите се позволява зареждане веднъж за едно денонощие. Поради признаването на тези сделки за износ, те подлежат на възстановяване на заплатения акциз и контрол от страна на митническите власти. За целта се проверяват издадените касови бележки, които трябва да съдържат регистрационния номер на автомобила, проверява се и 24 часовия отчет за извършените продажби и се заверява.

За продадените стоки в зони за безмитна търговия и за продадените горива в тези зони се представят освен споменатите документи и митническа декларация с общ, периодичен или рекапитулативен характер; разпечатка на разширен отчет на фискалната памет за съответния период, а ако горивата са продадени в бензиностанции в свободни зони се представят допълнително и заверено от митническите органи копие от международната товарителница - ЧМР (CMR), в която се вписват количеството и видът на зареденото гориво, а в случаите, когато стоките се превозват под покритието на карнети ТИР - и заверено от митническите органи копие от карнета ТИР. Тъй като тези лица също трябва да се лицензират по режим за отложено плащане, те предоставят и гаранция за заплащане на акциза, която гаранция се освобождава след представяне на необходимите документи, удостоверяващи износа. Така митническите власти имат по-голям контрол върху зоните за свободна и безмитна търговия. При невъзможност за доказване на осъществен износ, акцизът за съответните стоки става изискуем и митническите власти могат да преминат към усвояване на гаранцията.

По отношение на безмитните зони и продаваните там акцизни стоки съществува и задължението за поставяне на етикет Duty Free върху стоките. Това трябва да бъде направено извън страната при вноса на продуктите при производител, или в страната във временен склад или склад под митнически контрол преди продажбата на стоките в търговските обекти за безмитна търговия.

2.2. Техническо направление на контрола.

При облагането на стоките с акциз следва внимателно да се проследи химическия им състав, ако е нужно, за установяване на дължимия акциз по категории. Най-вече се извършва контрол по количественото определяне на стоката, тъй като количеството е базата за изчисление на акцизната ставка. За целите на правилното определяне на количеството и качеството на акцизните стоки митническите власти са натоварени с фактическата проверка по условията на производство и пренос на акцизните стоки.

Един от начините за осъществяване на контрола е чрез взимане на проби от стоките. Митническите власти имат право да вземат проби и от резервоарите на превозните средства. Редът за вземане и анализ на пробите се извършва съгласно Наредба №3 за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки[32]. Пробите трябва да бъдат взимани със съгласието на проверяваното лице и в негово присъствие, но могат да бъдат направени и извън тези условия и отново биха имали същата валидност, стига проверяваното лице да е отказало да присъства. Търси се съдействието и на други органи при упражняване функциите на контрола.

В същината си митническите служители изискват документите, удостоверяващи вида и количеството на стоката, от която ще се вземат проби,  извършват оглед на стоката и вземат проби от проверяваната акцизна стока.  Получените по този начин проби се предоставят за анализ в специализирани лаборатории  за получаване на крайни резултати. От взетите проби се отделят две лабораторни проби за изследване в митническите лаборатории, една контролна проба за съхранение в съответното митническо учреждение и една проба за проверяваното лице. Заедно с пробите се съставят и протоколи.  Протоколът за вземане на проба се съставя в три екземпляра, като първият придружава лабораторните проби, вторият се съхранява в съответното митническо учреждение, а третият се предоставя на проверяваното лице.

Митническите органи не дължат обезщетение за взетите проби от акцизни стоки, а разходите за вземането на проби са за сметка на Агенция "Митници".

Пробите се изпитват в Централната митническа лаборатория на Агенция "Митници" в София или в регионалните митнически лаборатории на агенцията в Пловдив и Русе по компетентност. Изследваните проби се използват за определяне на дължимия акциз или за освобождаването от такъв.

Митническите органи се интересуват в процеса на проверките си и от технологичната схема на производствения процес, разходни норми, максимални стойности на технологичните загуби, техническа спецификация на стоките и обектите. В същото време  в производството на акцизни стоки могат да се използват само средства за измерване, достъпни за оглед и за отчитане на техните показания от митническите служители. Според Правилника[33] за прилагане Закона за акцизите и данъчните складове монтирането на нови, ремонтът на място и демонтирането на наличните средства за измерване се извършва в присъствие на органите за метрологичен и технически надзор. Съдовете и резервоарите за производство и съхранение на акцизни стоки трябва да имат трайна идентификация и означаване върху тях на общата вместимост и търговското наименование на акцизната стока.

За по-лесното наблюдение и отчитане на промените се изисква инсталирането оразмерени стъклени или метални съдове и уреди за измерване на обема на дестилираната течност на количеството произведен етилов алкохол (ракия) при специализираните малки обекти за дестилиране.

За надеждното определяне на продукцията или стоките, които са подложени на акцизно облагане се изисква и точно определяне на възможните фири като загуби, които намаляват базата за облагане. Този въпрос е уреден от Наредба № 4 от 28 юни 2006 г. за нормите на пределните размери на естествените фири на акцизните стоки[34]. Определят се възможните (допустими) норми на загуби по отношение на алкохол и енергийни продукти и техния пренос. Тази наредба се прилага и в случаите, когато действително получените количества са по-малко от количествата, посочени от изпращача в придружителния административен документ (ПАД) или при направена проверка (инвентаризация) в данъчен склад за всяка акцизна стока поотделно. Сумата на фирата, която се признава при пренос на стоки е равна на определен процент спрямо стоката (процентите за допустимите фири са отбелязани в приложенията към Наредба 4) и количеството изпратена стока, тази стойност се сравнява с действително получената. Само определените за естествени фири стойности се признават за намаление на базата за изчисляване на акциза.

Определят се и загуби от фири при престой в данъчен склад. Загубите от естествените фири за тези акцизни стоки се изчисляват, като среднодневното количество на съхраняваната акцизна стока за определения данъчен период се умножи по една дванадесета от процента, определен в приложение № 3 към Наредба № 4. За енергийни продукти загубите от естествените фири за тези акцизни стоки се изчисляват, като среднодневното количество на съхраняваната акцизна стока за съответния данъчен период се умножи по една шеста от процента, определен за съответния период в приложение № 4 към Наредба № 4.

Чрез техническите проверки по изправността на производството и определяне на действителния облагаем размер на стоките, за които се дължи акциз.

Митническите служители извършват контрол и върху адекватността на произвежданата продукция с декларираната и тяхното съответствие. Както беше споменато митническите служители оказват активен контрол в сферата на производството в случаите на освобождаване от акциз – денатуриран алкохол и др.

Контрол се извършва и по направление на функционирането на данъчните складове и предотвратяване продажбата на дребно от самия данъчен склад без да е заплатен акциз за продадените стоки. В същото време данъчният склад като такъв може да се използва само за целите, за които е лицензиран, което е също обект на последващ контрол.

Усилията в сферата на контрола са насочени и към предотвратяване измами и контрабанда с акцизни стоки. По видове стоки нормативно регламентирани са следните правила, забраняващи извършването на определени действия:

1)     По отношение на горивата:

Забранява се тяхното пренасяне (за тежки горива) в резервоарите за гориво на моторни превозни средства, на частни плавателни съдове и частни въздухоплавателни средства или в резервоари на станции за зареждане с горива, помпи за зареждане на моторни превозни средства и др., които действия се определят като нарушаване на акцизния режим. Задължават се също да длъжни да маркират всички видове газьол и керосин, които се облагат със ставка, по-ниска от ставката за моторно гориво, като това се извършва само в данъчен склад. Всички действия по премахване на маркера се забранени. За продажбата и съхраняването на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, различни от бутилките за газови уредби за автомобили, в станции за зареждане на моторни превозни средства се допуска само когато бутилките са напълнени в съответни заводи за пълнене на бутилки и / или в самостоятелни, оторизирани пунктове за пълнене на бутилки с втечнен нефтен газ (LPG) извън териториите на станциите за зареждане на моторни превозни средства. Бутилките трябва да са защитени с термосвиваеми капачки, които се разрушават преди употреба и носят фирмения знак на съответния производител.[35]

2)     По отношение на алкохоли и тютюневи изделия:

Забранява се денатуриране на алкохол извън данъчен склад или използването за денатуриране на химични елементи, които след това да бъдат премахнати. Забранява се също така подвеждане на проверяващия и крайния потребител чрез обозначаване на етикетите на алкохолни напитки и тютюневи изделия с невярна информация, която намалява алкохолното съдържание или съответно цента на бандерола като по този начин се цели по-ниска ставка на акциза. Обект на контрол е също не позволяване продажбата на алкохолни напитки със съдържание на чист алкохол повече от 15%, така и в пластмасови бутилки с изключение тези от 0,5 л.

2.3. Документно счетоводно направление на контрола.

За целите на контрола, митническите власти имат достъп до цялата документация и материално счетоводна отчетност на задължените лица. Това включва както проверка на документите по лицензиране, така и всички необходими данни и разрешения, свързани с процеса на производство, съхранение и движение на стоките под режим на отложено плащане.

Лицензирането на складодържател по режим на отложено плащане се осъществява чрез подаване на  заявление до директора на Агенция "Митници”, което заявление трябва да съдържа определените в закона реквизити[36], свързани със съдържание на бизнес- плана, упоменаване на стоките и действията, за които се изисква лиценз, размера на обезпечението, производствения капацитет и др. След направена надлежна проверка по спазване на изискванията, Агенция „Митници” се  произнася по искането в срок до два месеца от датата на подаването му и  издава лиценз за управление на данъчен склад за производство и / или за складиране на акцизни стоки или мотивиран отказ.

При последващи проверки и контрол от страна на митническите власти за съответствие на извършваната дейност с декларираната може да се установят нередности и д се стигне до отнемане на лиценза. Това става при неотговаряне на изискванията на закона за управление на данъчен склад или при недостатъчност на предоставеното обезпечение.

Агенция „Митници” води регистър на всички лицензирани складодържатели, като по този начин поддържа актуална база за всички издадени лицензи с цел по-надеждното им и навременно контролиране.

В процеса на производство лицензираните складодържатели трябва да издават и съхраняват определен набор от документи, които митническите власти могат да изискват във всеки един момент. Като първи необходим документ това е лицензът за регистриране на данъчен склад, който бе споменат по-горе. След това идват специфичните за дейността производствени сертификати, които разрешават извършването на дадена дейност. Освен тяхното представяне за проверка, лицензираните складодържатели са длъжни да представят и други документи:

1)     Производителите на бензин, газьол и керосин са длъжни за всяка произведена партида да издават анализен сертификат, съдържащ показателя плътност при 15 °С (кг/м).

2)     Производителите на вино и бира също издават анализен сертификат за стойностите на началното екстрактно съдържание, изразено в градуси Плато.

3)     Производителите на тютюневи изделия и на бутилирани алкохолни напитки и с алкохолно съдържание, превишаващо 15 % vol, са длъжни да поставят бандерол върху потребителската опаковка.

При складиране на стоки в данъчен склад се следи за тяхната отделеност от неакцизни стоки,  с изключение на получените при производство на енергийни продукти.

При движение на акцизни стоки се изисква тяхното движение да се съпътства от придружителен административен документ, който се издава в 5 екземпляра. Той се издава от лицензирания складодържател, инициатор на изпращането на стоките. Според Закона за акцизите и данъчните складове при движение от един данъчен склад към друг или към освободен от акциз краен потребител:

„(1) В случаите по чл. 68, ал. 2, т. 1 първият екземпляр на придружителния административен документ се съхранява от изпращача, вторият, третият и четвъртият екземпляр съпровождат стоките, а петият екземпляр се изпраща до компетентното митническо учреждение по местонахождението на склада на изпращача.

(2) Вторият, третият и четвъртият екземпляр на придружителния административен документ се заверяват при получаването на стоките от лицензирания складодържател - получател, или от освободения от акциз краен потребител.

(3) Вторият екземпляр се съхранява от лицето по ал. 2. Третият екземпляр се връща на изпращача, а четвъртият екземпляр се изпраща до компетентното митническо учреждение по местонахождението на склада на получателя или на освободения от акциз краен потребител”[37].

При движение на стоките от данъчен склад към митница с цел износ закона постановява:

„(1) първият екземпляр на придружителния административен документ се съхранява от изпращача, вторият, третият и четвъртият екземпляр съпровождат стоките, а петият екземпляр се изпраща до компетентното митническо учреждение по местонахождението на склада.

(2) Вторият, третият и четвъртият екземпляр на придружителния административен документ се заверяват от граничното митническо учреждение, което задържа втория екземпляр.

(3) Третият и четвъртият екземпляр се връщат на изпращача, като третият екземпляр се съхранява от него, а четвъртият екземпляр се изпраща до компетентното митническо учреждение по местонахождението на склада.”[38]

При поставянето на стоките под митнически режим допускане за свободно обращение:

„(1) първият екземпляр на придружителния административен документ се съхранява от лицето - титуляр на режима допускане за свободно обращение, а вторият, третият и четвъртият екземпляр съпровождат стоките. Петият екземпляр се задържа от митническото учреждение, оформило режима.

(2) Вторият, третият и четвъртият екземпляр на придружителния административен документ се заверяват от лицензирания складодържател при получаването на стоките в склада.

(3) Първият и вторият екземпляр се съхраняват от лицето по ал. 2. Третият екземпляр се изпраща до митническото учреждение, оформило режима, а четвъртият екземпляр - до компетентното митническо учреждение по местонахождението на склада.”[39]

Придружителният административен документ се отразява в регистъра „Дневник за складовата наличност” в данъчния период, за който е издаден, съответно получен и се съхранява от издателя му и от получателя и е на разположение на контролните органи за срок 5 години. Съответните екземпляри се изпращат до съответното митническо подразделение в срок от 15 дни. Лицензираните складодържатели са длъжни да преведат изискваните обезпечения в съответствие с извършените сделки. Митническите власти упражняват контрол и върху размера на предоставените обезпечения и стриктно следят за тяхното адекватно на извършваните действия от задължените лица ниво. При тяхното спадане под необходимото ниво се уведомяват техните титуляри за навременни действия по тяхното възстановяване. Всяка промяна в обезпеченията се съгласува с Агенция „Митници”, като заявилите бандероли за чуждестранни стоки, представят пред митническите органи обезпечение в пълния размер на акциза преди получаването на бандеролите.

Особено важни в хода на документната отчетност са данъчните документи – акцизен данъчен документ и известие към него. Те се издават от лицензиран складодържател и се определят като частни писмени документи, които удостоверяват възникването на задължение за заплащане и за начисляване на акциз. Известието към акцизен данъчен документ се издава при промяна или изменение на начисления акциз и бива акцизно дебитно известие, с което се отразява увеличението на начисления акциз по издаден акцизен данъчен документ или акцизно кредитно известие, с което се отразява намалението на начисления акциз по издаден акцизен данъчен документ.

Освен тях лицензираните складодържатели са длъжни да издават акцизни декларации за всеки данъчен период и за всеки данъчен склад, съответно за всеки специализиран малък обект за дестилиране или обект за винопроизводство на малък винопроизводител, в компетентното митническо учреждение в 14 дневен срок от изтичането на данъчния период.

Споменатият „Дневник на складовата наличност” е задължителен за всички лицензирани складодържатели. В него те отразяват произведените и/или складираните акцизни стоки, стоките, поставени под режим движение с отложено плащане на акциз, и стоките, освободени за потребление. Информацията от този дневник се подава заедно с акцизната декларация към регионалното митническо подразделение на магнитен носител. Контролните органи извършват проверка и за съответствие на данните от дневника с останалата счетоводна отчетност на задълженото лице. В тази насока митническите власти имат осигурен достъп до цялата счетоводна отчетност на складодържателите и извършват проверки по нейната истинност и правдивост.

3. Административно наказателни разпоредби.

Във връзка с осъществявания контрол  при наличие на нарушения на разпоредбите на Закона за акцизите и данъчните складове, се предвиждат и съответни глоби и наказания. Те са свързани главно с регистрация по режим на отложено плащане, предотвратяване на злоупотреби с акцизни стоки и др. нарушения.

За лица, които са длъжни да се регистрират като лицензирани складодържатели или собственици на малки спиртоварни и малки винопроизводители, а не го направят, дължат начисления до момента акциз плюс глоба от 500 до 3000 лв. При производство без регистрация се установява глоба в размер от 1000 до 3000 лв. - за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци.

Неподаването в срок на акцизна декларация се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв. При задължение за начисляване на акциз и неначисляването му се определя имуществена санкция в двоен размер на неначисления акциз, но не по-малко от 500 лв.

По отношение на счетоводното отчитане на акциза и неговото отразяване в „Дневника за складовата наличност”, след това и в акцизната декларация, се следи за правилното им отразяване. При несъответствие и открити разлики, които водят до намаляване на дължимия акциз или повишаване размера на акциза за възстановяване, се начисляват глоби от 200 до 10 000 лв. При повторно нарушение размерът на имуществената санкция е от 500 до 20 000 лв.

По отношение на бандеролите и тяхната употреба се постановяват също глоби и наказания. При облепване с неистински или подправени бандероли или с бандероли с изтекъл срок на валидност, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 5000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 10 000 лв. При нарушение реда или начина за въвеждане на бандероли, се наказва с имуществена санкция в размер 2000 лв., а при повторно нарушение - 4000 лв. При търговия на частни лица със стоки, които са облепени с такива бандероли и продажбата им извън  данъчни складове глобите са двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв. А ако лицето е юридическо глобата е не по-малко от 2000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 4000 лв. плюс двойния размер на акциза.

При търговия със стоки акцизни стоки без данъчен документ или фактура, митническа декларация или придружителен административен документ, се наказва с глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв.

В двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв. са глобите за продажба на стоки с етикети Duty Free извън зоните за безмитна търговия.

Освободен от акциз краен потребител, който е употребил акцизни стоки за цели, различни от указаните в регистрацията му, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на акциза, дължим за моторни горива от съответния вид, но не по-малко от 5000 лв.

Актовете за нарушения се съставят от митническите органи, а наказателните постановления се издават от директора на Агенция "Митници" или от упълномощено от него длъжностно лице.

Глава трета. Хармонизация на контрола върху акцизното облагане с европейските норми.

1. Акцизното облагане в Европейския съюз.

1.1. Европейски директиви

Основните принципи върху, които се основава търговията в ЕС, са свобода на движение на капитали, стоки и хора. За функционирането на тези принципи от особена важност е обединяването териториално, политически и икономически на страните от ЕС под формата на един общ пазар, който да гарантира ниските разходи и по-висока ефективност, базирани на споменатите принципи. В тази насока консолидирането на всички правила и съществуващи норми в страните - членки и привеждането им в унисон с идеята за единен пазар се оказва трудна и продължителна задача, която обаче е посрещната с желание от всяка от участничките. Причината е в очевидните ползи, които те извличат от тази консолидация. Най-малкото, което може да бъде отчетено, е намаление по разходите и бюрокрацията по движението на стоки, което носи след себе си и по-висока скорост на движението на капитали и спомага за икономическото развитие на всяка страна - членка. През 1958 г. първите шест страни - членки създадоха това, което се превърна впоследствие в Европейски съюз. Една от първите стъпки бе създаването на обща тарифа, която да даде възможност да се премахнат всички мита при търговията между страните- членки, като се обединят отделните им и много различни тарифи в една единствена за цялата Европейска общност. Обединяването на тарифите приключва през 1968 г.: всички мита и ограничения между шестте страни - членки, които основават Общността са премахнати и е приета Общата митническа тарифа (Combined Nomenclature)– единна външна тарифа, прилагана за вноса на стоки от страни извън тази Общност.

След тази решителна стъпка започва период на бавно хармонизиране на отделните законодателства и митнически ставки, така че те да могат да се прилагат еднакво ефикасно в рамките на цялата общност. Именно с оглед повишаване на ефективността като най-голямото постижение се  признава създаването на Единния административен документ (ЕАД) през 1988 г., когато е направена една голяма стъпка в опростяването на митническите процедури и е приет формуляр на декларация, който заменя 150-те отделни документа, използвани преди това от митническите администрации в страните - членки.

С течение на времето се оказва, че са нужни още множество промени в Митническия съюз, главно насочени към опростяване и ефективност. Първата стъпка в постигането на истински вътрешен единен пазар е замяната на “митническите” формалности на вътрешните граници с нови системи за финансов, статистически и друг контрол, които не изискват контрол или представяне на документацията в момента, в които стоките преминават вътрешните граници.

По този начин цялата отговорност, документация контрол се прехвърлят към външните граници на съюза. От 1 януари 1993 г. всички “митнически” проверки на вътрешните граници, включително и употребата на единен административен документ, престават да се използват и извършват. Общата митническа тарифа (ОМТ) е единна за всички страни - членки на съюза, но при внос на различните стоки, ставките на митата са различни, в зависимост от вида им и откъде се внасят. Ставките на митата силно зависят от икономическата чувствителност на продуктите и са средство за защита на икономическите интереси на общността.

Именно с дата 1 януари 1993 г. е и създаване статута на акцизните складове и лицензираните складодържатели. Обект на облагане с акциз са тютюневите изделия, алкохолът, алкохолните напитки и енергийните продукти, произведени на територията на ЕС и внесени от трети страни. Работата по акцизното законодателство е насочена към хармонизирана структура на акциза, минимален размер на акцизните ставки, производството, движението, складирането и контрола на акцизните стоки.

По същото време се и създават основните директиви, касаещи акцизното облагане. Структурните Директиви - дефинират продуктите и ги разделят в категории за целите на облагането с акциз:

Тютюневи изделия Дир. 95/59 ЕИО

Енергийни продукти Дир. 2003/  96   ЕИО

Алкохол и алкохолни напитки Дир. 92/83 ЕИО

Директивите за ставките - определят минималните ставки на акцизите чрез съотнасяне с категории и дефиниции, определени в структурните директиви, а именно:

Цигари Дир. 92/79/ЕИО

Тютюневи изделия, с изключение на цигарите Дир. 92/80/ЕИО

Енергийни продукти 2003/ 97 /ЕИО

Алкохол и алкохолни напитки Дир. 92/84/ЕИО

“Хоризонталната” Директива 92/12/ЕИО, регламентира общите правила за производство, складиране, съхранение, движение и контрол на акцизните стоки под режим отложено плащане на акциз. Обекти на облагане с акциз според тази директива от 1992 г. са тютюневите изделия, алкохолът и минералните масла. Страните - участнички могат да определят и по-високи нива от споменатите в директивата на акцизните ставки, стига да не създават затруднения, свързани с бюрокрация при преминаване на стоките на граница.

Според тази директива начините за уреждане заплащането на акциз между участничките са следните:

1)     Ако стоките са освободени за крайно потребление в една страна, а се складират в друга членка, то втората страна е задължена по заплащане на акциза.

2)     Стоки, придобити за собствено лично потребление и са превозвани, транспортирани от същото лице, придобиващ ги за лично потребление, се облагат в страната, в която се придобиват. Определени са и критериите, според които дадени стоки могат да се смятат за лично потребление.

3)     Стоки, придобити от лица, които не са лицензирани складодържатели или регистрирани търговци, превозвани директно от тях или индиректно чрез наети лица, са обект на облагане в страната – приемник.

 Всяка страна определя правилата за производство, складиране и транспортиране на акцизни стоки. За освободените от акциз стоки контролът върху производството, складирането и транспортирането е част от задълженията на данъчните служби.

Въвежда се използването на придружаващ административен документ за транспортиране на акцизните стоки, който документ се използва и когато транспортирането на стоките се осъществява от една членка и крайната дестинация е отново същата членка, но се изисква преминаване територията на друга.

Определя се и изискване за поддържане на обезпечение при режим на отложено плащане на акциз.

При често преместване на акцизни стоки от един данъчен склад към друг се препоръчва въвеждането на облекчени процедури и отстъпки за складодържателите.

Освобождаването от акциз на стоки, предназначени за военни сили, да се извършва чрез прикрепен сертификат за право на  възстановяване на акциза към придружаващия административен документ.

Директива 95/59 за тютюневи изделия. Определя тютюна, цигарите, пури и пурети за акцизни стоки. Определя два етапа на хармонизация на тютюневите акцизни ставки между страните – членки. Всички цигари, произведени в общността и внесени в нея, са обект на облагане с пропорционален (адвалорен) акциз, изчислен спрямо най-високата цена на продукта в страната, и специфичен акциз, който се определя на бройка (къс).

Размера на специфичния и пропорционалния акциз трябва да бъдат еднакви за всички еднородни продукти в една страна. Във финалната фаза на хармонизация продажните цени трябва да отразяват разликите в цените на доставчик.

Отделните страни могат да определят случаите на възстановяване на акциз върху тютюневи изделия.

Директива 92/83 за алкохолните напитки. Дава определения на понятията бира, вино (тихи и шумящи вина), междинни продукти, алкохол и алкохолни напитки.

Страните – членки могат да разделят видовете бира на категории с разлика не повече от 4 градуса Плато и могат да облагат със същата ставка, която се прилага за хектолитър, бирите, които попадат в тези категории.

Намалени ставки могат да се прилагат за малки производители на бира при условие, че обема на производството им не надвишава 200 000 хектолитра на година и намалението по ставката не е повече от 50%. Тези ставки трябва да се прилагат и спрямо вноса на бира от подобни малки производители от друга страна – членка. Намалени ставки може да има за бира, чието действително алкохолно съдържание по обем не надвишава 2,8% vol.

 С определени ограничения намалени ставки се прилагат и за етилови алкохоли, чието чисто алкохолно съдържание не надвишава 10% vol. и спрямо френския ром и гръцкото узо.

Платен акциз се възстановява за алкохол, изтеглен  от пазара поради негодност за консумация от човешки съшества.

Възстановява се акциз за напълно денатуриран алкохол според изискванията, алкохол, вложен в производството на лекарства, оцет или хранително – вкусови добавки.

Директива 2003/96 за енергийните продукти.

Отменя предишната директива за енергийните продукти като прибавя към акцизните стоки въглищата и електричеството.

Енергийните продукти и електричеството се облагат с акциз ако се използват за отопление или като моторни горива. Не се облага с акциз потреблението им за целите на химическата или  металургичната промишленост. Директивата определя минимални нива на акцизните ставки за всички  членки след 2010г. (виж Таблица 1)

Определят се различни ставки в зависимост на употребата на продуктите за идустриални цели или за домакинства като залага температура от 15ºC за базова температура за измерване обема на продуктите. индустриални или комерсиални цели според директивата са за земеделие, за статиционарни мотори, за машини, използвани в строителството, инженерството или за превозни средства, които се използват извън магистрали.

Намалени ставки могат да се приложат в отделните страни, ако се отнася за промени в качеството на стоките или тяхната употреба (за линейки, градски транспорт, болници и др. учреждения)

 

Таблица 1: Акцизни ставки от 2010 г.

Гориво

Минимална акцизна ставка от 01.01.2010 г.

Оловен бензин (евро на 1000 л.)

421

Безоловен бензин (евро на 1000 л.)

359

Дизел (евро на 1000 л.)

330

Керосин (евро на 1000 л.)

330

LPG (евро на 1000 л.)

125

Природен газ

2.6 (евро на гигаджаул)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От облагане с акциз се освобождава електричеството, използвано за производство на електричество, горива за пътнически и товарни полети и морски рейсове.

Частично или напълно могат да се намалят ставките върху горива за:

1)     научен прогрес, изследвания в областта на екологията, за гориво, използвано от възобновяеми източници на електричество и др.

2)     биогорива.

3)     производство на слънчева, вятърна или друга енергия

4)     употребата на горива за автобуси, влакове, метро и др.

Определят се и периоди на приспособяване към новите ставки и намаления на различията. Ако в рамките на един период ставките все още се различават от минималните с 3%, страната следва да изчака до следващия период.

Най-общите тенденции, които могат да се проследят за развитието на акцизното облагане се разделят в следните направления:

1)     Разширяване обхвата на облаганите с акциз стоки – от 01.01. 2004 г. с Директива на Съвета 2003/96/ЕО се въвежда акциз върху природния газ, каменните въглища и кокса и електричеството.

2)     Увеличаване на минималните акцизни ставки – например от 01.07.2002 г. минималният акциз върху цигарите е 60 евро за 1000 къса, а от 01.07.2006 г. – се повишава на 64 евро за 1000 къса (2.50 лв. за кутия)

3)     Безакцизно производство на вино и внос и производство на биодизел

4)     Защита на европейските земеделци и техните интереси и предоставяне на намалени ставки за внос на енергийни стоки

5)     Търсене на алтернативни източници на енергия, които не замърсяват въздуха и безакцизния им внос и производство.

1.2. Развитие на акцизните ставки в ЕС

Законодателството на ЕС за акцизите е в голяма степен възприето заради създаването на Вътрешния пазар от началото на 1993 година, когато се премахват митниците на границите между страните членки. Приходите от акцизи в Европейския съюз влизат като приход в бюджета на съответната страна членка. Всяка страна има собствено законодателство, касаещо акцизите. ЕС, обаче, налага определени изисквания към това законодателство.

Най-важното от тези изисквания е задължението да се налагат акцизи за определени стоки, които акцизи са не по-ниски от минималните нива, приети в директивите на ЕС. Освен това е хармонизирана структурата на акцизите, има изисквания към производството, движението, складирането и контрола над акцизните стоки. Облагаемите с акциз стоки според директивите на ЕС са алкохолните напитки, тютюневи изделия, енергийни продукти /моторни горива и горива за отопление – бензин, дизелово гориво, електричество, природна газ, въглища и кокс/.

 

Таблица 2: Минимални акцизи за някои стоки в ЕС.

Стока

Акциз

етилов алкохол

550 евро/ хектолитър чист алкохол

междинни продукти

45 евро/ хектолитър завършен продукт

бира

 0,748 евро на градус Плато

цигари

1.28 евро на кутия

оловен бензин

421 евро/ 1000 литра

безоловен бензин

359 евро/ 1000 литра

дизел

302 евро/ 1000 литра

природен газ (домакинства)

природен газ   (индустриални цели)

0,3 евро на гигаджаул

0,15 евро на гигаджаул

втечнен нефтен газ

125 евро на 1000 кг.

тежки горива

15 евро на 1000 кг.

газьол

за индустриални цели и отопление

302 евро/ 1000 л

21 евро/ 1000 л.

 

Европейските директиви предвиждат различни акцизи при различните употреби на съответните стоки. Като цяло акцизите са по-ниски при използването на горивата за отопление или индустриални цели.

При акцизите върху алкохола има големи различия в ставките в отделните страни – докато Естония и Словакия имат ставки, близки до минималните, в други страни ставките достигат много пъти повече от минималните – например Швеция /около 10 пъти по-високи от минималните/, Ирландия /8 пъти по-високи/. Тези различия отразяват отношението на отделните страни към алкохола и покупателните възможности на гражданите им. (вж. Приложение - Диаграма 1)

Още по-големи са различията при стоки, за които няма минимални ставки, като виното. Докато в много страни като Италия, Словакия, Испания няма облагане на виното, в други като Ирландия, Великобритания, Швеция, Финландия акцизът върху виното е 200-250 евро на хектолитър.(вж. Приложение - Диаграма 2 и 3)

Акцизите върху горивата също показват голяма вариация в отделните страни, въпреки хармонизацията на акцизите и минималните ставки. Безоловният бензин се облага с малко над 300 евро на 1000 литра в Литва и Латвия, а във Великобритания ставката е около 700 евро, повече от два пъти по-високи. При дизеловото гориво за транспортни цели отново облагането е най-високо във Великобритания – над 700 евро, а най-ниско в новите членки на ЕС – около 250 евро на 100 литра. Огромни са различията при дизеловото гориво за отопление и индустриални цели – ставките варират от 21 евро за 1000 литра в Литва до 500 евро на 1000 литра в Германия. (вж. Приложение - Диаграми 4,5,6,7,8,9,10 и 11)

По отношение на цигарите в ЕС е възприето облагането със специфичен акциз плюс адвалорна съставка (% от продажната цена). Диаграма 12 от Приложението показва различните акцизни ставки в страните - членки поотделно за адвалорната ставка и само за специфичния акциз.

 

Таблица 3: Акцизите като процент от БВП в ЕС

Страна

Акцизи % от БВП

Кипър

2

Великобритания

2.1

Белгия

2.4

Германия

2.4

Италия

2.4

Литва

2.4

Франция

2.5

Холандия

2.6

Испания

2.7

Малта

2.7

Австрия

2.8

Латвия

3.2

Гърция

3.3

Португалия

3.3

Чехия

3.3

Швеция

3.3

Ирландия

3.5

Финландия

3.5

Словения

3.6

Унгария

3.6

Дания

4.1

Полша

4.4

Люксембург

4.7

Естония

-

Словакия

-

 

Различията в ставките по акцизите в отделните страни се отразяват най-видимо в приходите от акцизи в държавния бюджет. Най-малко приходи от акцизи влизат в бюджета на Кипър – 2% от БВП и Великобритания – 2.1% от БВП. На другия полюс са Дания, Полша и Люксембург с над 4% от БВП приходи от акцизи. С други думи, отделните страни имат значителна свобода в определянето на своята фискална политика по отношение на акцизите – въпреки че това са най-хармонизираните данъци в ЕС.

2. България и акцизното облагане

2.1. Постижения в хода на хармонизация с европейските норми

За начало на процеса на хармонизация с европейските норми може да се посочи разглеждането на преговорна глава 25 за присъединяване към ЕС. На 6 юни 2001 г. Република България отвори преговорите по Глава 25 “Митнически съюз”, една от най-важните глави за членство в Европейския съюз, а на 29 юли 2002 г. я затвори, съгласно установената процедура, по време на 14-то заседание на Междуправителствената конференция по присъединяването в Брюксел.

В процеса на хармонизация с нормите на ЕС България се задължи да следи и изменя законодателството си с оглед огромния брой вторично законодателство (над 600 регламента), което допълва основното. Затварянето на тази глава дава самочувствие на страната, но и я изправя пред новите отговорности на външна граница на съюза. Осигуряването на “свободното движение на стоките” на цялата територия на страните - членки е причина за изключителната загриженост на всяка една страна и на Европейската комисия относно готовността на митническата администрация да защити интересите на техните граждани и конкурентоспособността на икономическите субекти.

В областта на административното обслужване от най-голямо значение беше и все още е функцията на Агенция „Митници” като контролен орган, който трябва да регулира външна граница на съюза. В тази насока бе променен Закона за митниците и Правилника за неговото прилагане. Значителен напредък отбелязва хармонизацията с европейската Комбинирана номенклатура (Митническа тарифа). Присъединяването към Общата митническа тарифа на Европейския съюз означава приемане на законодателството, процедурите за поддържане и практиката по прилагане на общи номенклатури, общи правила за произход, премахване на митата, таксите с еквивалентен ефект и количествените ограничения в търговията между Република България и страните - членки и постепенно намаляване на ставките на митата, прилагани към трети страни до достигане на нивата, определени в Общата митническа тарифа (в Комбинираната номенклатура, във всички двустранни и многостранни споразумения на Европейския съюз, автономно определените преференциални ставки за развиващите се и най-слабо развитите страни).

По отношение на приемане на общите номенклатури е постигнат определен прогрес - като база за Митническата тарифа на Република България е приета Комбинираната номенклатура на Европейския съюз. Осъществено е законово съответствие на номенклатурата на Митническата тарифа на Република България с Номенклатурата на Хармонизираната система (ХС) за описание и кодиране на стоките и Комбинираната номенклатура (КН) на Европейския съюз. Създаден е необходимия административен капацитет в митническата администрация на централно ниво, но предстои усъвършенстването на инструменти, с цел анализиране на риска при неправилно класиране на стоките. Въвеждането на инструмента ТАРИК – съдържащ в кодиран вид почти цялото общностно законодателство – всички прилагани тарифни и нетарифни мерки, с възможност там където това е допустимо и при спазване на аналогичен подход, допълване с мерки на националното законодателство, е един от най-важните моменти в приближаването към европейските изисквания. От края на 2003 г. този инструмент е напълно интегриран в Митническата информационна система (БИМИС) и то по начин, изцяло съвместим с разработвания в ГД TAXUD информационен продукт.

Законът за акцизите и данъчните складове е последната предприета стъпка от българска страна в хода на хармонизация с европейските изисквания. Въвеждането на лицензиране на вносителите и производителите на акцизни стоки като лицензирани складодържатели и въвеждане режима на отложено плащане на акциз са важни крачки към пълното и абсолютно съответствие с европейските изисквания. Това е и пряко отражение на възприетия процес на облагане с акциз и следене на производството на акцизни стоки в рамките на съюза, за да бъде гарантирано тяхното безпроблемно движение във вътрешността, намаления размер на документацията. Обвързването на данък като акциза с митнически задължения не е нито ново, нито непознато за България и ЕС. В рамките на общността е прието именно тези органи да извършват конкретното събиране на акцизите и контрола по него.

Въвеждането на лицензиране на малките производители на ракия и вино има пряк ефект върху възможността за упражняване на контрол от страна на митническите власти върху незаконното производство на спиртни напитки, а заедно с това е израз и на политиката на протекционизъм на малкия бизнес.

Като най-голям и най-спорен се оказва напредъка, свързан с акцизните ставки. Тяхното увеличаване имаше негативен отзвук в национален мащаб, но позитивен в международен. Задължението на България да уеднакви ставките си с тези с рамките на общността е трудна задача за страната. От една страна към момента ставките са почти изравнени с тези в еврозоната, а от друга стои въпроса с адекватността на тези ставки спрямо националната действителност. Към този проблем се прибавя и безпокойството по отношение на компетентността на Агенция „Митници” да изпълнява поверените й зони на контрол.

Постиженията в областта на акцизните ставки могат да се видят и в разликите спрямо плануваните промени.

1)     Преминаване от облагане от лева за алкохолен градус в лева за хектолитър чист алкохол за спиртните напитки.

2)     Увеличаване размера на акциза:

-         за пивото от 1.05 лв. на 1.5 лв. за хектолитър градус Плато

-         за спиртните напитки от 0.050 на алкохолен градус на 1100 лв. за хектолитър чист алкохол /0.11 на алкохолен градус/.

3)     3. Преминаване от облагане в лева за тон към облагане в лева за 1000 л. за бензина, газьола и керосина.

А също така и следните качествени промени:

1)     Въвеждане маркиране на газьола и керосина със ставка по-ниска от стандартната.

2)     Въвеждане на единна акцизна ставка за цигарите, независимо дали са с филтър или без филтър.

3)     Увеличаване размера на акциза:

-         за безоловния бензин на 530 лв. за 1000 л. (758 лв./т желателно повишение) и достигане на минималните нива за общността;

-         за дизела и керосина на 430 за 1000 л. (съответно 572 лв./т и 597 лв./т желателно повишение) и достигане на минималните нива за общността;

4)     Въвеждане на системата от акцизни складове за производство, складиране и движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциза.

Временно главата 10 “Данъчна политика” е затворена при следните договорености:

1)     Един преходен период от 3 години за достигане на минималните нива на акциза върху цигарите, не по-късно от 01.01.2010 г.

2)     Облагане с 50% от стандартната акцизна ставка на количествата спиртни напитки до 30 литра годишно на семейство, при следните условия:

-         да са произведени от плодове и грозде собствено производство на физическите лица;

-         да са произведени в специализирани малки обекти за дестилиране;

-         да са предназначени само за лично потребление от семейството.

С новите промени в законодателството задълженията на Агенция „Митници” нарастват значително. Увеличените й задължения по контрол върху производството на акцизни стоки, а не само техния внос, изправя Агенцията пред трудната задача по събирането на налог, който е бил в компетенциите на данъчните власти.

2.2. Проблеми пред акцизното облагане в България

Проблемите, свързани с акцизното облагане може да се разглеждат в няколко насоки. От една страна това е доколко акцизните ставки са приведени в съответствие с европейските, адекватността на тези ставки спрямо икономическата обстановка в страната и ефектът на изкривяване, който те предизвикват. От друга страна това са проблемите на контрола върху акцизното облагане и свързаните с него нарушения. Тъй като едното направление води след себе си проблемите на другото, се оказва уместно да се разгледат и двете.

Първо. Приетите акцизни ставки не са напълно уеднаквени с минимално изискваните в европейския съюз. Въпреки че се следват основните тенденции на акцизното облагане, тези ставки не отговарят напълно на изискванията.  Различията варират и в двете посоки т.е. както към по-високи, така и към по-ниски. Желанието на страната ни е към хармонизиране с минималните ставки, а не определяне на по-високи такива, особено като се вземат предвид ефектите върху икономиката.

Завишените нива на някои от акцизните ставки са ненужни от икономическа гледна точка. Изявлението от страна на властите, че тези нива са завишени с оглед по-гладкото приемане на последващо повишение при приемането ни като равноправен член на съюза, се приема с недобро око от населението. Но наистина плановете на ЕС са насочени към планово повишаване на някои от акцизите.

Неуспехите на страната по отношение на акцизните ставки се определят като непостигнатите нива на някои от договорените ставки и други ангажименти:

1)     Прекратяване използването на олово съдържащи бензини.

2)     Увеличаване размера на акциза на цигарите от 48.7 % на 52.3 % /но не по-малко от 50 лева за 1000 къса/ от цената на най-продаваната марка цигари;

3)     За безоловния бензин на 570 лв. за 1000 л. (758 лв./т) и достигане на минималните нива за общността; към момента ставката е 530 лв. на 1000 л.

4)     За дизела и керосина на 480 за 1000 л. (съответно 572 лв./т и 597 лв./т) и достигане на минималните нива за общността; към момента ставката е 430 лв. на 1000 л.

Същевременно наблюдаваме увеличена ставка на втечнения нефтен газ. Минималната изискуема ставка за ЕС е 125 евро на 1000 л., а приетата в България е 340 лв. на 1000 л.

Второ. Увеличените ставки на акцизите, макар и минимални за ЕС са твърде високи за местното население. Това води или до намаление на потреблението или до повишени разходи за обикновените крайни потребители и платци по веригата на изплащане на акциза.

Трето. Икономическите изкривявания, които нанасят акцизните ставки не са в полза на българската икономика и стопанство. Не са взети предвид дългосрочните планове за развитие на българските производители и не им е осигурена зашита в достатъчна степен. От една страна повишените акцизи определят и посоката на развитие на цели сектори от стопанството. От друга страна стои решението кои да са тези сектори.

В перспектива по-важни са конкурентните предимства, които могат да създадат акцизите. България разполага с земи, годни за отглеждане на лозя в размер на 64% от цялата си обработваема земя, процент с който не може да се гордее дори една Франция. От друга страна с присъединяването ни към ЕС отваря вратите на местните производители към европейските пазари, на които за съжаление е трудно да се пробие с утвърден и традиционен за Европа продукт като бирата. Защото именно бирата е обложена със сравнително нисък акциз, който отговаря на потребностите на европейската икономика. В същото време България би могла да реализира конкурентно предимство чрез производство на вина и ракии, които обаче са обложени с висок акциз (1100 лв. на хектолитър).

Тези изкривявания от своя страна правят възможна появата на проблеми, свързани с контрола върху акцизното облагане.

Това е в най-голяма степен увеличаване на сивия сектор в икономиката. Увеличените акцизни ставки водят до скриване на голяма част от производителите и необявяване на техния бизнес. При липсата на регистрация, липсва и плащането на акцизи и контрол върху качеството на предлаганата продукция. Беше споменато, че при увеличаване на произвеждания обем ракии и вина от малките спиртоварни и винопроизводители над разрешените им за освободено от акциз производство, от тях се изисква да прекратят дейността си или да се регистрират по режим на отложено плащане на акциз. В този случай производителите на ракии трябва да заплащат 1100 лв. на хектолитър акцизна ставка. Отчитайки тези ефекти и разходи, малките производители отказват или регистрация като такива или укриват от митническите власти произведените в повече литри алкохол и вино. Това затруднява митническите дирекции и ги изправя пред задачата да търсят и регистрират такива производители, да следят за обема на продукцията и да следват обявения ред по промяна на регистрацията на тези производители или тяхното надеждно затваряне.

Друг аспект на сивия сектор е контрабандата през пограничните пунктове на цигари и горива. Увеличените акцизни ставки карат дори обикновените хора да участват в контрабанда. Това е в следствие техния отказ да плащат по-високи акцизни ставки или отказ да намалят потреблението на съответните стоки.

От една страна контрабандата с горива се осъществява по познатите на митническите власти схеми, но рискът се крие в повишаване нивата на количеството гориво, което минава граница без да е обложено с акциз.

От друга страна е активизиране на нови начини, чрез намиране на пролуки в нормативната база. Това е контрабандата на гориво през бензиностанциите в безмитните и свободни зони. Въпреки заложените изисквания за контрол, възможността за осъществяване на този вид безакцизен внос изправя митническите власти пред задължението за по-стриктно наблюдение и контрол на тези зони.

В Закона за акцизите и данъчните складове е регламентирано установяването на намалени акцизни ставки за моторни горива на земеделските стопани[40], както следва:

1)     за газьол  50 лв. за 1000 литра;

2)     за керосин  50 лв. за 1000 литра;

3)     за природен газ 0 лв. за гигаджаул;

4)     за биодизел - 0 лв. за 1000 литра.

Тези намалени ставки се прилагат на база годишна разходна норма 7,3 литра на декар за регистрирана обработваема земеделска земя, но  както се оказа няма да могат да влезнат веднага в сила. Въпреки добрия си замисъл в полза на земеделските стопани, това решение поставя въпроса за по-надежден контрол върху лицата, които могат да се възползват от тези намаления, поради повишения риск от злоупотреби.

Усилен контрол върху акцизното облагане на горива следва да се приложи и спрямо маркирането на подлежащите на намалени ставки керосин и газьол. Съществува опасност от използване на неразрешени маркери, които да могат да бъдат премахвани или променяни. По този начин може да бъде маркирано гориво, което подлежи на облагане с по-висока акцизна ставка и да бъде платен акциз на по-ниска ставка.

По отношение на денатурирания алкохол съществува подобна опасност както с маркирането на газьол и керосин. Използването на денатуриращи вещества, които могат да бъдат в последствие отстранени, създава възможност за тяхното отстраняване и преработка, бутилиране и продажба на алкохола без бандероли. Ефектът от тези обстоятелства е избягване плащането на акциз и осъществяване на значителни приходи  от продажбата му на черно.

Контрабандата на цигари през митническите пунктове е сериозен проблем пред контрола, осъществяван от Агенция „Митници”. Възможността за пренасяне на определени количества цигари чрез личен багаж на преминаващите граница е част от проблема, по-сериозно е обаче организираното им пренасяне в големи количества.

3. Постижения на „Агенция Митници” в областта на контрола върху акцизното облагане.

 За първото шестмесечие на 2006 г. Агенция „Митници” отбелязва касовото изпълнение на акцизите от внос /нетен размер/ от  288 440 616 лева, което е с 101 080 481 лева повече от събраните акцизи за януари - юни 2005 г. или почти 54 %. Спрямо обема, заложен в годишния план на Министерство на финансите, изпълнението е 58,4 на сто. В тези цифри трябва да бъде отчетено и повишаване обема на вноса, което само по себе  е причина за увеличаване приходите от акциз,  не толкова подобрена събираемост. Тъй като Агенция „Митници” започва изпълнение по задълженията си, свързани със събиране на акцизните ставки от лицензираните складодържатели от средата на 2006 г., все още не са изнесени данни за събираемостта на тези вноски. До този момент отговорност за тяхното инкасиране в републиканския бюджет имаше Агенция по приходите.

През този подготвителен период митническите власти имаха за задача да се пригодят към новите изисквания и да създадат добре организирана структура, която да изпълнява компетентен контрол върху акцизното облагане.

 Във тази връзка в областта на митническите режими и процедури  Агенция „Митници” провежда за служителите си „Обучение на обучаващи по прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове и нормативните актове по прилагането му”; семинар за повишаване на познанията по европейското законодателство на акцизите – по Фар - проект BG/2004/IB/FI/04 „Развитие на правен и административен капацитет за администриране на акцизния данък изцяло от митническата администрация; 3 курса на “Обучение по Ревизираната Конвенция КИОТО”; работна среща по въпроси от компетенцията на дирекция “МРП”, възникнали в митническите учреждения при прилагане на действащото законодателство”; Регионален семинар, организиран от Секретариата на Работна група “VP 30”, към ИКЕ на ООН и ИРУ - Женева, по въпроси свързани с прилагането на Конвенция ТИР, 19775 г. на територията на Балканския полуостров.; работна среща по „Уточняване на механизма по прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове и нормативните актове по прилагането му. Отговори на възникнали въпроси по време на обучението на обучаващи по ЗАДС и нормативните актове по прилагането му, за евентуални проблеми в структурираните звена по администриране на акцизите, с цел повишаване квалификацията на служителите си и тяхната компетентност.

            Заключение

От изложените факти и цифри в Глава І и ІІ може да се изведат най-общите тенденции на развитие на акцизното облагане и свързания с него контрол. Всяко възлагане на допълнителни задължения или правомощия е свързано с увеличаване на контрола в съответната сфера.

Регламентирането на режима на отложено плащане за задължителен за регистрация на производителите и вносителите на акцизни стоки е изключително важна крачка в процеса на синхронизация с европейското законодателство. Определяне статута на данъчните складове и свързания с него лицензионен режим на складодържателите са не само формални изисквания от страна на ЕС. Те са възприети и приложени на практика директиви, зад които стоят здрави икономически обосновки за развитие на стопанството на общността и предпазването й от неблагоприятни външни влияния.

Към тези икономически стимули могат да се споменат и екологичните аспекти. Тенденцията към по-ниско облагане на незамърсяващи околната среда горива и други енергийни продукти е и израз на желанието на общността за повишаване дела на потреблението на невредни за екологичния баланс горива.

В български условия новите акцизни ставки обаче не могат да стимулират в достатъчна степен икономиката и да пренасочат потреблението от едни стоки към други в достатъчно кратки срокове. Това може да се дължи на малкия времеви хоризонт, през който се оценят ефектите от новите повишени акцизи и това да са разходите, които са нужни за преминаване към европейските норми.

В рамките на ЕС беше представено как всяка страна отделно определя нуждата от заплащане на по-високи от минималните акцизни ставки в зависимост от структурата на икономиката си и от желания ефект, който иска да предизвика, насочен съответно към намаление или повишение потреблението на дадени стоки.

От тази гледна точка е важна скоростта и направлението на уеднаквяване на нормативната база, свързана с акцизите.

Хармонизацията с европейското законодателство се развива в правилната посока с бавни, но сигурни темпове. Извършените промени в законодателната база гарантират устойчиво изпълнение на поетите ангажименти. От друга страна стои въпросът за приложението на възприетите промени. Справянето с този огромен масив от информация и задължения по надеждното контролиране на субектите на акцизното облагане и техните действия  се възлага на митническите власти. Тези нови задължения изправят Агенцията пред нови предизвикателства, с които тя тепърва трябва да се справя. Част от опасенията срещу митническите власти са насочени към факта, че те нямат опит с данъчни приходи и тяхната събираемост що се отнася до вътрешността на страната, а не толкова до пограничните пунктове.

Друга насока на проблемите, свързани с контрола на акцизите, е времето, което ще е нужно на митническите власти да усвоят новите промени и да създадат достатъчно ефективни структури, които да могат да оказват качествен контрол и върху самото производство на акцизни стоки. Нужна е подготовка и достигане на определено ниво на опит за служителите на Агенция „Митници”, познаване на технически и технологични изисквания за отделните производства.

Всички тези тревожни зони около работата на митническите власти следва да бъдат преодолени с оглед предстоящото превръщане на България във външна граница за ЕС. Качественият и сигурен контрол са особено важни изисквания за пограничните зони, защото именно те създават условията на обединение и единност на европейския пазар, гарантиращи четирите основни свободи за съюза – свобода на движение на хора, стоки, услуги и капитали.

Използвана литература

1.      Рангелов, Е., „Документно и счетоводно отчитане на акцизите”, Електронно издание на списание „Данъчна практика”, брой 2001/4;

2.      Славков, Б., „Данъчна система и данъчен контрол в Република България”, Тракия - М, София, 2001 г.;

3.      Административно процесуален кодекс, Обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г.

4.      Закон за акцизите и данъчните складове Обн. ДВ. бр.91 от 15 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г.

5.      Наредба № 3 от 18 април 2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки (Обн., ДВ, бр. 37 от 05.05.2006 г. - в сила от 01.07.2006 г.)

6.      Наредба № 4 от 28 юни 2006 г. за нормите на пределните размери на естествените фири на акцизните стоки(Обн., ДВ, бр. 57 от 14.07.2006 г. - в сила от 01.07.2006 г.)

7.      Правилник за прилагане Закона за акцизите и днъчните складове складове Обн. ДВ. бр.42 от 23 Май 2006г.

8.      European Commission, Directorate General, Taxation and Custom Union, Tax Policy, Excise duties and transport, environment and energy taxes, Excise Duty Tables – Part I Alcoholic Beverages, REF 1.023, July 2006

9.      European Commission, Directorate General, Taxation and Custom Union, Tax Policy, Excise duties and transport, environment and energy taxes, Excise Duty Tables - Part II – Energy products and Electricity, REF 1.022 January 2006

10. European Commission, Directorate General, Taxation and Custom Union, Tax Policy, Excise duties and transport, environment and energy taxes, Excise Duty Tables - Part III – Manufactured Tobacco, REF 1.023 July 2006

11. www.europa.eu/taxation_customs/taxation - Директиви 92/12ЕИО, 95/59ЕИО, 92/83ЕИО, 2003/96ЕИО

12. www.ime_bg.ogr - Ангелов, Георги, Акцизите в ЕС, ИПИ, 04.2006г.

13.  www.ime_bg.ogr - Костадинова, Светла, Акцизи, винетки и частни магистрали, ИПИ  9.06.2006г.

14. www.minfin.bg - Данъчна политика, Данъчна политика и ЕС Преговорна глава 10

15. www.minfin.bg - Преговорна глава 25„Митнически съюз”

Приложение

 

Диаграма 1: Акцизни ставки в ЕС на етилов алкохол*

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

*Данните се отнасят към настоящите страни - членки, заедно с България и Румъния. По вертикалата са разположени стойностите в евро на ставките, а по хоризонталата съкращенията на страните - членки.

Диаграма 2: Акцизни ставки в ЕС на тихи вина*

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Диаграма 3: Акцизни ставки в ЕС на шумящи вина*

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

*Данните се отнасят към настоящите страни - членки, заедно с България и Румъния. По вертикалата са разположени стойностите в евро на ставките, а по хоризонталата съкращенията на страните - членки.

Диаграма 4: Акцизни ставки в ЕС на безоловен бензин*

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

*Данните се отнасят към настоящите страни - членки, заедно с България и Румъния. По вертикалата са разположени стойностите в евро на ставките, а по хоризонталата съкращенията на страните - членки.

 

Диаграма 5:Акцизни ставки в ЕС на газьол

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Диаграма 6:Акцизни ставки в ЕС на газьол за отопление (индустриални цели)*

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Диаграма 7: Акцизни ставки в ЕС на газьол за отопление (домакинства)*

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

*Данните се отнасят към настоящите страни - членки, заедно с България и Румъния. По вертикалата са разположени стойностите в евро на ставките, а по хоризонталата съкращенията на страните - членки.

 

Диаграма 8: Акцизни ставки в ЕС на керосин*

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Диаграма 9: Акцизни ставки в ЕС на втечнен нефтен газ LPG*

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

*Данните се отнасят към настоящите страни - членки, заедно с България и Румъния. По вертикалата са разположени стойностите в евро на ставките, а по хоризонталата съкращенията на страните - членки.

Диаграма 10: Акцизни ставки в ЕС на природен газ (домакинства)*

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

*Данните се отнасят към настоящите страни - членки, заедно с България и Румъния. По вертикалата са разположени стойностите в евро на ставките, а по хоризонталата съкращенията на страните - членки.

 

Диаграма 11: Обща акцизна ставка на цигарите в ЕС*

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

*Данните се отнасят към настоящите страни - членки, заедно с България и Румъния. По вертикалата са разположени стойностите в евро на ставките, а по хоризонталата съкращенията на страните - членки. С тъмен цвят е отбелязан специфичния акциз, а със по-светъл адвалорната съставка като процент от продажната цена.

 



[1] Закон за акцизите и данъчните складове Обн. ДВ. бр.91 от 15 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г.

[2] Закон за акцизите и данъчните складове Обн. ДВ. бр.91 от 15 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г.

[3]Правилник за прилагане Закона за акцизите и данъчните складове Обн. ДВ. бр.42 от 23 Май 2006г.

[4] Славков, Б., Данъчна система и данъчен контрол в Република България, Тракия - М, София, 2001 г, стр. 232

[5] Закон за акцизите и данъчните складове Обн. ДВ. бр.91 от 15 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г., раздел ІІ, чл. 2

[6] Закон за акцизите и данъчните складове ., изм. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г., Глава ІІ, раздел І, чл.5, раздел ІV, чл 31

[7] Пак там. чл. 6 и 7, раздел ІV

[8] Пак там чл. 8,раздел ІV

[9] Пак там чл. 9,раздел ІV

[10] Пак там , раздел ІІ,раздел ІV

[11] Пак там раздел ІІІ, раздел ІV

[12] Пак там раздел ІV, чл. 32

[13] Пак там чл. 36

[14] Пак там чл. чл. 40

[15] Пак там Глава ІV, раздел І, чл. 46

[16] Пак там Глава V

[17] Глава І, раздел ІІІ, чл. 8

[18] Пак там чл.9

[19] Закон за акцизите и данъчните складове., изм. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г, чл. 59

[20] Пак там , чл. 64

[21] Пак там раздел І , чл. 67

[22] Закон за акцизите и данъчните складове., изм. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г, чл.20 и чл. 21

[23] Закон за акцизите и данъчните складове Глава VІІІ, чл. 102 и чл. 103

[24] Пак там чл. 104

[25] Правилник за прилагане Закона за акцизите и данъчните складове Обн. ДВ. бр.42 от 23 Май 2006г., чл.28

[26] Правилник за прилагане Закона за акцизите и данъчните складове Обн. ДВ. бр.42 от 23 Май 2006г., чл. 46

[27]  Правилник за прилагане Закона за акцизите и данъчните складове Обн. ДВ. бр.42 от 23 Май 2006г., чл.8

[28] Закон за акцизите и данъчните складове Обн. ДВ. бр.91 от 15 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г, раздел ІІІ, чл.4 ал. 14

[29] Закон за акцизите и данъчните складове Обн. ДВ. бр.91 от 15 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г,чл.24

[30] Правилник за прилагане Закона за акцизите и данъчните складове Обн. ДВ. бр.42 от 23 Май 2006г., чл.19

[31]  Правилник за прилагане Закона за акцизите и данъчните складове Обн. ДВ. бр.42 от 23 Май 2006 г., Глава седма, раздел І

[32] Наредба № 3 от 18 април 2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки (Обн., ДВ, бр. 37 от 05.05.2006 г. - в сила от 01.07.2006 г.)

[33] Правилник за прилагане Закона за акцизите и данъчните складове Обн. ДВ. бр.42 от 23 Май 2006г, чл. 44

[34] Наредба № 4 от 28 юни 2006 г. за нормите на пределните размери на естествените фири на акцизните стоки (Обн., ДВ, бр. 57 от 14.07.2006 г. - в сила от 01.07.2006 г.)

[35] Закон за акцизите и данъчните складове Обн. ДВ. бр.91 от 15 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г, чл. 95

[36]  Закон за акцизите и данъчните складове Обн. ДВ. бр.91 от 15 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г, чл.48

[37]   Закон за акцизите и данъчните складове Обн. ДВ. бр.91 от 15 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г,чл.69

[38] Пак там, чл. 70

[39] Пак там чл. 71

[40]  Закон за акцизите и данъчните складове Обн. ДВ. бр.91 от 15 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г,чл.32, ал. 2

 


Търси за: контрол | акцизно облагане | акциз | акцизни стоки | бира | вино | тютюн | етилов алкохол | енергийни продукти | автомобили | бандероли | задължаване | освобождаване | заплащане | лицензионен режим | европейски директиви | норми | агенция „Митници

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Публични >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker