Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Публична адм. >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

МАГИСТЪРСКА ТЕЗА

на тема:

„Сметната палата – върховен контролен финансов орган”

СЪДЪРЖАНИЕ:

ВЪВЕДЕНИЕ. 3

ПЪРВА ГЛАВА

СПЕЦИАЛИЗИРАНА КОНТРОЛНА ДЕЙНОСТ  - ДЪРЖАВЕН ФИНАНСОВ КОНТРОЛ, СМЕТНА ПАЛАТА

1. Същност и организация на държавният вътрешен финансов контрол. Правна рамка на Държавния финансов контрол. 5

2. Същност и основни функции на Сметната палата. 9

3. Статут на Сметната палата. Организационна структура и кадрово разпределение  12

ВТОРА ГЛАВА

ДЕЙНОСТ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА

4. Организация на контролната и одитната дейност на Сметната палата  18

5. Актове за констатации и обжалване. Доклади и отчети. 24

6. Отстраняване на нарушенията. Имуществена отговорност. 26

7. Държавен вътрешен финансов контрол. 27

ТРЕТА ГЛАВА

ВРЪЗКИ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА С ДРУГИ ИНСТИТУЦИИ. ФУНКЦИОНАЛЕН АНАЛИЗ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА

8. Взаимоотношения на Сметната палата с Народното събрание и други държавни органи  30

9. Международна дейност на Сметната палата. 31

10. Контролна дейност и проверки. 33

11. Констатирани слабости и нарушения. Предложения за отстраняване  33

ЗАКЛЮЧЕНИЕ. 38

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА.. 41

ПРИЛОЖЕНИЯ.. 42

 

ВЪВЕДЕНИЕ

В съвременната икономика от смесен тип най-важния комплексен инструмент за контролиране и регулиране на обществените процеси в тяхната цялост е консолидирания държавен бюджет. Той е сложна финансова конструкция, която отразява политиката на правителството в различните за него направления, като здравеопазване, култура, инфраструктура и т.н. Създаването на модерна административна система функционираща в съответствие с нормативната уредба на ЕС, както и провеждането на икономическите реформи изискват създаването на ефективен контрол върху държавните финанси, гарантиращ прозрачност и публичност, както и коректност при управлението на държавния бюджет.             Израз на независим експертен контрол върху бюджетната сфера е институцията на Сметната палата. Международната практика, както и прилагането на принципите на бюджетната система изискват наличието и функционирането на независима институция стояща между законодателната и изпълнителната власт. Народното събрание, като законодателен орган приема годишния консолидиран бюджет на държавата, чието коректно изпълнение не може да бъде контролирано от него. За това институцията на Сметната палата следи дали всички операции свързани с разходването на държавни средства са законосъобразни и целесъобразни. Самата организация е изградена върху принципите на независимост, както и на висока тясна специализация в областта на държавните финанси и одита, гарантиращи ефикасността на проверките и тяхната достоверност в бюджетната сфера. Такива са задачите на учреждението, създадено на 1 март 1880 г. Първоначално под наименованието Контролно бюро, а впоследствие трансформирано във Върховна сметна палата. Извършена е важна стъпка към нормалното и прозрачно функциониране на държавните финансовата система в нейната цялост.

Процесите на евроинтеграция и поканата за преговори за присъединяване на Република България към Европейския съюз поставят нови изисквания пред Сметната палата и законовата й уредба е приведена в съответствие с международно приетите одитни принципи и стандарти и европейски практики. В съответствие с тези изисквания е регламентирано отчетът за дейността на Сметната палата да се публикува в служебния й бюлетин. Той ще се предоставя на Народното събрание, правителството, държавните органи, делегацията на Европейската комисия в България. За съжаление засилването на прозрачността и публичността на нейната дейност, регламентирани от Закона за Сметната палата все още са само пожелание. Предвидено е тя да информира обществеността за резултатите от извършени одити, които не представляват защитена от закона тайна.

Целта на дипломната работа е да се характеризира и анализира контролната дейност на Сметната палата, като висш контролен орган.

За така поставената цел трябва да се изпълнят следните задачи:

-         Да се проучи нормативната база за функциониране на финансовия контрол и преди всичко на Сметната палата;

-         Да се направи характеристика на Сметната палата – функции, задачи и нейната организационна структура;

-         Да се анализира дейността на Сметната палата, като се наблегне на одита, контролната дейност и се разкрият някои съществуващи проблеми;

-         Да се покажат връзките на Сметната палата със другите национални и международни инстанции.

            ПЪРВА ГЛАВА.

            СПЕЦИАЛИЗИРАНА КОНТРОЛНА ДЕЙНОСТ – ДЪРЖАВЕН ФИНАНСОВ КОНТРОЛ, СМЕТНА ПАЛАТА

            1. Същност и организация на държавният вътрешен финансов контрол. Правна рамка на Държавния финансов контрол

Финансовият контрол е специализиран контрол за изпълнение на нормативните актове, регулиращи финансово-стопанската дейност на юридически лица с държавно и общинско имущество, както и на юридически лица, чиито задължения са гарантирани с държавно и общинско имущество. Той има за цел да осигури законосъобразното и правилно /целесъобразно/ използване на средствата и стоково-материалните ценности. Технологията на осъществяване на финансовия контрол е аналогична с общовалидната технология на управленския контрол и основно включва установяването на фактическото състояние на дейността по събирането, съхраняването, разпореждането и отчитането на имуществото и средствата, както и съответствието на тази дейност с изискванията на съответните норми /правни и организационно-технически/.Финансовият контрол в зависимост от контролните органи спрямо подконтролните обекти е вътрешноведомствен и външноведомствен.

Вътрешноведомственият контрол се упражнява от органи, които са в едно и също ведомство и се разглежда като административен контрол. Съгласно Закона за вътрешния държавен финансов контрол /Обн., ДВ, бр. 92 от 10.11.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., доп., бр. 28 от 19.03.2002 г., изм. и доп., бр. 101 от 29.10.2002 г.,  в сила от 1.01.2003 г./ министрите и ръководителите на други ведомства могат да организират и упражняват финансов контрол върху юридическите лица, непосредствено подчинени на съответния ръководител и осъществяват финансов контрол чрез извършване на финансови ревизии.

Външноведомственият контрол се осъществява от органи, извън състава на ведомството и се проявява в две  модификации – общ, като държавния финансов контрол и специализиран – осъществяван от Сметната палата.

Основният закон, който регламентира дейността по осъществяване на финансовия контрол, е Законът за държавния вътрешен финансов контрол. Този закон отмени действуващото от 1960 година законодателство в тази област. Най-общо законът урежда обхвата и осъществяването на държавния вътрешен финансов контрол, както и организацията и правомощията на органите, които го упражняват.

Държавният вътрешен финансов контрол се ръководи и осъществява от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол. При неговото прилагане се прилагат следните принципи: законност, независимост при планирането, възлагането, извършването и отчитането на контролната дейност от институциите, чиято дейност се контролира; обективност и служебно начало; спазване на служебната тайна.

Държавният вътрешен финансов контрол обхваща финансовата дейност на:

-         разпоредителите с бюджетни кредити по републиканския бюджет и разпоредителите със средства по програми на ЕС;

-         органите, администриращи приходи в републиканския бюджет;

-         разпоредителите с извънбюджетни сметки и фондове;

-         разпоредителите с бюджетни кредити по общински бюджети и фондове;

-         държавното обществено осигуряване, фонд “ПКБ” и Националната здравноосигурителна каса;

-         юридическите лица с блокираща квота държавно ли общинско участие в капитала.

Държавният вътрешен финансов контрол обхваща и дейността на лицата, финансирани със средства от републиканския и от общинските бюджети, както и по програми на ЕС, по отношение на тези средства.

Държавният вътрешен финансов контрол е под ръководството на Агенцията. Тя е администрация към министъра на финансите и е юридическо лице на бюджетна издръжка. Към нея има териториални звена, които са със статут на териториалните дирекции. Органите на Агенцията са директорът на агенцията, директорите на териториалните дирекции и вътрешните одитори.

Директорът на агенцията се назначава и освобождава от Министъра на финансите, съгласувано с министър-председателя. Другите органи и служители на Агенцията се назначават и освобождават от длъжност от Директорът на агенцията.

Функциите, които изпълнява агенцията са:

-         планира, ръководи и провежда единната политика на държавният вътрешен финансов контрол и контролира цялостната му дейност;

-         определя функциите на вътрешните одитори;

-         дава методически указания за осъществяване на държавният вътрешен финансов контрол и следи тяхното еднакво прилагане;

-         разработва стандарти и наръчници за контролната дейност по този закон;

-         разработва механизми за оценка на риска;

-         дава насоки и препоръки за разпоредителите с бюджетни кредити за изграждане на системи за финансово управление и контрол;

-         анализира и обобщава резултатите от контролната дейност;

-         анализира причините и условията за извършване на нарушения на финансовата дисциплина и предлага мерки за отстраняването им и др.

Агенцията представя годишен отчет за резултатите от своята дейност чрез министъра на финансите пред Министерския съвет.

Правомощията на Директорът на агенцията са: ръководи и контролира дейността на агенцията; утвърждава плановете за контролна дейност; представлява агенцията и организира международните й връзки.

Директорът на териториалната дирекция на агенцията: организира и контролира прилагането на методическите указания на агенцията; възлага извършването на планов вътрешен одит на територията на съответния район; докладва периодично на директора на агенцията за резултатите от дейността на териториалната дирекция; представлява териториалната дирекция.

 При изпълнение на служебните си задължения, органите на агенцията имат право на: свободен достъп до служебните помещения и документацията на одитираните обекти; да проверяват материалните и нематериалните активи, системите за финансово управление и контрол и всички документи, които имат значение за контролната дейност; да се изискват от длъжностните лица документи, сведения и справки във връзка с осъществяването на контролната дейност; да се запознават с разрешение на съда и на органите на досъдебното производство със следствените и други материали, които имат значение за контролната дейност.

Изискванията за назначаване в Агенцията са: назначават се само дееспособни български граждани, които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер; с висше икономическо или юридическо образование и трудов стаж по специалността.

Държавният вътрешен финансов контрол включва: системите за финансово управление и контрол по чл. 19; вътрешния одит, упражняван от органите на агенцията; превантивен контрол по чл. 27 и 28.

Системите за финансово управление и контрол включват система за предварителен контрол и система за двоен подпис по отношение на поемането на финансови задължения и извършването на разходите.

Вътрешният одит се осъществява чрез: одит на системите; одит на изпълнението; финансов одит; одит на информационните технологии. Извършва се проверка на: законосъобразното събиране, съхраняване, стопанисване, разходване и отчитане на имущество на одитираните обекти; организацията, законосъобразността и достоверността на водената счетоводна отчетност; неизпълнението на задължения към държавния бюджет, общинските бюджети, извънбюджетните сметки и фондове.

Вътрешният одит се съставя въз основа на акт, издаден от компетентните по този закон органи. Този акт не подлежи на обжалване.

За резултатите от вътрешния одит се съставя доклад, който съдържа направените констатации и изводи, подкрепени с доказателства. Този доклад се връчва на ръководителя на одитирания обект за становище в 14-дневен срок от съставянето му. Становището на ръководителя на одитирания обект заедно с доклада за вътрешния одит се изпраща на органа, който го е възложил.

Вътрешният одитор е функционално независим от  ръководителя на одитирания обект, към който е делегиран. Той е длъжен да осигурява прилагането на методическите указания на агенцията; да осигурява изпълнението на писмените указания на агенцията за отстраняване на констатираните нарушения; да подпомага всяка друга одитна дейност на агенцията.

По предложение на вътрешния одитор или на базата на оценка на риска директорът на агенцията може с акт за възлагане да установи и да въведе система за превантивен контрол в одитираните обекти за определен период от време. Актът за възлагане на подлежи на обжалване.

Не може да се извърши едновременно превантивен контрол и вътрешен одит от делегираните вътрешни одитори.

            2. Същност и основни функции на Сметната палата

Историческата съдба на България често налага да се изследват някои събития “от”, “до” и “след” определени дати. Така е и със Сметната палата в България, която в новото си издание се появява с приетия от Народното събрание Закон за Сметната палата (ЗСП) през 1995 година, макар че нейната история започва много по-рано - 17.12.1880 година.

Институцията се създава с Указ № 147 на княз Александър I Батенберг, а само 3 години по-късно се приема и нейният устройствен закон. През 1885 година, т.е. две години по-късно, Народното събрание приема нов Закон за върховната сметна палата, който действа до 1925 година. През 1925 година се приема Закон за върховната сметна палата и за окръжните сметни палати.

Този закон е взаимстван от европейските закони и по-точно от Закона за Сметната палата на Белгия и за времето си е имал значение за изграждане на една модерна, добре организирана и устойчива върховна институция с девет окръжни сметни палати в София, Бургас, Враца, Пловдив, Плевен, Стара Загора, Търново, Хасково, Шумен. Законът и институцията са съществували до 1948 година. Някои от функциите на Сметната палата са предоставени на тогавашните околийски народни съвети, а по-късно в много по-различен вариант на комисията за държавен контрол (закрита 1990 година под наименование - комитет за държавен и народен контрол - КДНК). Сметната палата в България до 1948 година е типичен орган на специализиран бюджетен контрол. Това оказа силно влияние и върху формулирането на предмета на дейност на Сметната палата от 1995 година. в Конституцията на Република България от 1991 година и по-късно в Закона за Сметната палата се отбелязва, че Сметната палата контролира изпълнението на бюджета. Тази постановка не само отдалечава съвременната българска Сметна палата от европейските сметни палати, но създава и редица неблагоприятни смесвания на функции с други контролни органи, и най-вече с Държавния финансов контрол.

Сметната палата на Република България извършва независим контрол на бюджета и други публични средства, с който гарантира общественото доверие при разходването на средствата и допринася за осигуряване на стабилно финансово управление в страната.

Сметната палата продължава традициите в бюджетния контрол на Върховната сметна палата, създадена със закон през 1880 г. и функционирала до 1947 г.

Сметната палата се избира от Народното събрание на основание чл. 91 от Конституцията на Република България.

Организацията, правомощията и редът за дейността й са уредени в Закона за Сметната палата (Обн., ДВ, бр. 109 от 18.12.2001 г., изм. и доп., бр. 45 от 30.04.2002 г., изм., бр. 31 от 4.04.2003 г., изм. и доп., бр. 38 от 11.05.2004 г.) и Правилника за прилагане на Закона за Сметната палата (Издаден от председателя на Сметната палата, обн., ДВ, бр. 28 от 2.04.1996 г., изм. и доп., бр. 73 от 21.08.2001 г., в сила от 21.08.2001 г., отм., бр. 109 от 18.12.2001 г..).

Сметната палата се състои от председател и 10 членове, избрани от Народното събрание за срок от 9 години.

За дейността си Сметната палата се отчита пред Народното събрание и информира обществеността за резултатите от извършените проверки.

Конституцията на Република България определя основната задача на Сметната палата в чл. 91, ал. 1.

Контролната дейност на Сметната палата се основава на принципа на публичност на резултатите от проверките. При осъществяване на своята дейност Сметната палата е независима от изпълнителната власт и се отчита пред Народното събрание. Органите на изпълнителната власт не могат да й възлагат одити.

Контролната дейност на Сметната палата е подчинена на Конституцията и закона. Тя е аналитична и оценъчна по изпълнението на бюджетите и управлението на бюджетните средства за постигане на целите, заложени в съответните бюджети и в програмите, утвърждавани от Народното събрание или от изпълнителната власт.

Обект на проверка от Сметната палата са всички организации, които се издържат от бюджета или получават средства от него, в т.ч. висшите държавни органи (Президентство, Народно събрание, Министерски съвет), съдебната власт, органите на сигурността и специалните служби, а също така и управлението на предоставеното имущество на бюджетните организации.

Сметната палата проверява:

-         бюджета на държавното обществено осигуряване;

-         бюджета на Националната здравноосигурителна каса;

-         възникването и управлението на държавния дълг и използването на дълговите инструменти;

-         извънбюджетните сметки и фондове;

-         бюджетните разходи на Българската народна банка и тяхното управление, формирането на годишното превишение на приходите над разходите и други нейни взаимоотношенията с държавния бюджет;

-         приходите и разходите на юридически лица с идеална цел и
фондовете, образувани с бюджетни средства или гарантирани от държавата;

-         средствата от Европейския съюз, включително и управлението им от крайните потребители;

-         средствата от други международни организации, когато това е предвидено в споразумение или друг акт;

-         Сметната палата осъществява одит на постъпленията от
приватизацията по съответните фондове и тяхното разпределение и разходване;

-         управлението на предоставеното държавно имущество;

-         проверява и оценява управленските решения на ръководните длъжностни лица по изпълнението на бюджета от гледна точка на тяхната законосъобразност и целесъобразност;

-         анализира ефективността от прилагането на действащите нормативни актове по изпълнението на бюджета и при необходимост прави предложения до съответните органи за усъвършенстването им.

-         изпълнява функциите на сертифициращ орган на разплащателните агенции за управление на средствата по сключен финансов меморандум.

-         други дейности, възложени й със закон.

Сметната палата и Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол си взаимодействат при осъществяване на своята дейност в подконтролните обекти и с правозащитните органи с цел повишаване ефективността на контролната система. Конкретните форми на взаимодействие се уреждат със съвместен акт.

Институцията няма право на законодателна инициатива. Но нейните доклади за резултатите от проверките се предоставят на парламента и изпълнителната власт с предложения за законодателни решения.Сметната палата сътрудничи с Европейската сметна палата и представлява България в международните организации на върховните одитни институции.

            3. Статут на Сметната палата. Организационна структура и кадрово разпределение

Сметната палата е юридическо лице със седалище в София. До края на 1995 г. Тя се издържа от Народното събрание за сметка на осигурени средства от държавния бюджет. След влизането на закона в сила преминава на бюджетна издръжка.

Избира се за срок от 9 години. Състои се от председател и 10 членове, които се избират и освобождават от Народното събрание. Те трябва да бъдат български граждани, които имат висше юридическо или икономическо образование и трудов или служебен стаж не по-малко от 15 години за председателя и 10 години за членовете. През последните три години преди избора не са били членове на правителството или ръководители на централни ведомства и не са осъждани на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, освен ако лицето е реабилитирано.

Народното събрание избира председател на Сметната палата в двумесечен срок от влизане на закона в сила. Министерският съвет, Столичната община и общините, които са областни центрове, осигуряват в едномесечен срок от влизане на закона в сила подходящи сгради за дейността на Сметната палата.

Членове на Сметната палата не могат да бъдат лица, които помежду си или с председателя са роднини по права линия, братя или сестри и съпрузи.

Пълномощията на председателя и на членовете се прекратяват от Народното събрание преди изтичането на мандата им по тяхна молба, при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от шест месеца, когато са осъждани на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. При прекратяване пълномощията на председателя Народното събрание определя член на Сметната палата, който да изпълнява задълженията му до избиране на нов председател. Той се избира до края на първоначалния мандат.

По смисъла на закона за Сметната палата "Органи на Сметната палата" са председателят, членовете, ръководителите на сектори, директорите на териториалните поделения и инспекторите.

Председателят на Сметната палата

Не може да бъде преизбиран и има следните правомощия:

-         Възложено му е изпълнението на Закона за Сметната палата.

-         В едномесечен срок след избирането му прави предложение пред Народното събрание за избор на членове на Сметната палата. В същия срок прави предложение и когато е освободен неин член.

-         Ръководи и представлява Сметната палата и определя кой от членовете го замества при негово отсъствие.

-         Определя ръководителите на отделения и техните заместници.

-         Внася в Народното събрание доклади за резултатите от проверки, извършени от Сметната палата и годишния отчет за нейната дейност.

-         Може да участва в заседанията на Народното събрание и Министерски съвет, когато се разглеждат въпроси във връзка с бюджетите и финансовия одит.

-         Произнася се по жалби срещу решения на ръководители на отделения или на директори на областни териториални поделения по отправени до тях възражения по актове за констатации.

-         Утвърждава образци на документи за контролната дейност с указания за съставянето и прилагането им и други документи, свързани с дейността на Сметната палата.

-         Разпорежда извършването на извънпланови проверки.

-         Назначава и освобождава Главния секретар и служителите в Сметната палата и в областните териториални поделения и определя основните им месечни възнаграждения.

-         Назначава и освобождава органите на Сметната палата, стажант-инспекторите и служителите от администрацията.

-         Одобрява главния ревизор на Българската народна банка.

-         Той или упълномощено от него лице периодично информира чрез средствата за масово осведомяване за приключени проверки със значими за бюджета и обществеността резултати, които не представляват държавна, служебна, търговска или друга защитена от закона тайна.

Сметната палата:

-         Разработва и приема вътрешни правилници, наредби, инструкции и методически указания във връзка с контролната дейност.

-         Приема годишния план за контролната дейност и осигурява изпълнението му.

-         Разглежда възраженията по чл. 26, ал. 6 от ЗСП и се произнася с решения по тях.

-         Приема правилник за организационната структура, щата, вътрешните правила за работната заплата, етичен кодекс и други
документи, свързани с нейната дейност.

-         Дава становища по проекти съгласно чл. 3 от закона.

-         Приема проекта на бюджетната си сметка и отчета за нейното изпълнение.

-         Приема годишния отчет за дейността на Сметната палата.

-         Издава служебен бюлетин.

-         Приема и публикува одитни стандарти в съответствие с международните стандарти за външен одит и другите одитни стандарти за публичния сектор, одобрени за прилагане в Европейския съюз.

-         Разглежда и решава други въпроси, свързани с нейната дейност.

Главният секретар:

-         организира заседанията на Сметната палата и отговаря за документирането и съхранението на информацията от тях;

-         координира разработването, изпълнението и отчитането на плана за контролната дейност на Сметната палата и осъществява административна координация между отделенията и областните териториални поделения;

-         съхранява и полага печата на Сметната палата с държавния герб върху оригиналите на официални документи с важно значение, а именно:

-         отчет до Народното събрание за дейността на Сметната палата, годишни доклади за контролната дейност, доклади до Народното събрание, документи по дейността до президента на републиката, министър-председателя, председателя на Конституционния съд, председателя на Върховния съд и др.

-         изпълнява други функции, възложени му от председателя.
Той може да бъде лице с висше икономическо или юридическо образование и трудов или служебен стаж не по-малък от 10 години.

Сметната палата заседава, ако присъстват не по-малко от две трети от нейния състав.

Заседанията се ръководят от председателя на Палатата. При негово отсъствие те се ръководят от член на Сметната палата, определен от него да го замества.

Решенията по обсъжданите въпроси се вземат с обикновено мнозинство от състава при явно гласуване. На заседанията могат да бъдат канени да участват и други лица по въпроси, които пряко се отнасят до тях. При вземането на решения не могат да присъстват други лица освен председателя и членовете на Сметната палата.

Председателят на Сметната палата определя докладчик по обсъждания въпрос, чието становище се представя пред Сметната палата заедно с констативните актове и приложенията към тях.

Писмените възражения срещу констатациите на проверката се представят пред ръководителя на отделението или пред директора на териториалното поделение в едномесечен срок от уведомяването.

В структурата си Сметната палата има 8 отделения със съответни сектори, 6 териториални поделения в страната със съответни сектори, и администрация, обособена в дирекции. /виж Приложение № 1./

Контролната дейност се осъществява от инспектори, обособени в отделения и сектори и ръководени от членовете на Сметната палата.

Сметната палата създава областни териториални поделения в съответствие с административно-териториалното устройство на страната - 9 териториални поделения. Седалище е съответният град - център на административната област.

Областните териториални поделения се ръководят от директори, които могат да бъдат лица с висше икономическо или юридическо образование и трудов или служебен стаж не по-малък от 5 години.

Директорът на областното териториално поделение извършва следните дейности:

-         организира, контролира и отговаря за цялостната дейност на поделението и докладва за резултатите от нея на заседанията на Сметната палата;

-         участва в одити, когато това му е възложено със заповед съгласно приетата годишна програма за контролна дейност.

Ръководителят на отделение организира, контролира и отговаря за цялостната дейност на отделението, а също докладва за резултатите от дейността на отделението и за извършените одити от секторите към него на заседанията на Палатата.

Отделенията се състоят от сектори, изградени на функционален признак - 31 сектора, обхващащи всички общини на територията на България. Секторите към отделенията и областните териториални поделения на Сметната палата се ръководят от инспектори, назначавани ако имат висше икономическо или юридическо образование и трудов или служебен стаж не по-малък от 5 години.

Ръководителят на сектора:

-         организира, контролира и отговаря за цялостната дейност на сектора и докладва за резултатите от нея на директора на областното териториално поделение;

-         участва в одити, когато това му е възложено със заповед съгласно приетата годишна програма за контролна дейност.

За инспектори се назначават лица с висше образование и трудов или служебен стаж не по-малък от 3 години. Те осъществяват одитна или друга дейност съгласно закона и отговарят за обективното представяне на резултатие от нея. При извършване на тази дейност инспекторът е независим и свободно докладва за резултатите.

За стажант-инспектори се назначават лица с висше образование и трудов или служебен стаж не по-малък от 1 година, които подпомагат работата на по-висшестоящите. Те могат да бъдат инспектори след не по-малко от 1 година и имат изискващия се стаж от 3 години.

Трудови правоотношения

Председателят и членовете на Сметната палата имат всички права по трудово правоотношение, освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение.

Трудовите правоотношения на органите на Сметната палата, стажант-инспекторите и служителите от администрацията се определят съгласно Кодекса на труда.

Председателят, членовете и другите органи на Сметната палата имат право на редовен платен годишен отпуск в размер на 30 работни дни. Те имат право на допълнителен платен годишен отпуск в размер на 12 работни дни за изпълнение на задълженията извън работно време.

Органите на Сметната палата, стажант-инспекторите и служителите от администрацията имат право на платен годишен отпуск за времето, през което са изпратени на курсове за повишаване на квалификацията с решение на Сметната палата. Разходите за повишаване  на квалификацията са за сметка на бюджетните средства на Сметната палата.

Председателят на Сметната палата получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от това на председателя на Народното събрание.

Членовете на Сметната палата получават основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от това на председателя.

Основните месечни възнаграждения на органите на Сметната палата, стажант-инспекторите и служителите от администрацията се определят от председателя съгласно вътрешните правила за работна заплата и разполагаемите средства по бюджета за всяка година.

Всички работещи в тази институция задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета й.

Бюджетна сметка по чл. 20 от ЗСП включва средствата за издръжка на Сметната палата, отделенията, областните териториални поделения и административната дейност на Сметната палата.

Отчетът за изпълнението на бюджетната сметка се приема от Сметната палата и се представя в Министерството на финансите за включване в отчета за изпълнението на държавния бюджет за съответната година. Министерският съвет не може да изменя проекта на бюджета на Сметната палата, а само изразява становище по него пред Народното събрание.

Народното събрание гласува бюджета й като част от републиканския бюджет.

Разпоредител с бюджетните средства е председателят или упълномощен от него член на Сметната палата.

Контролът за изпълнението на бюджетната сметка на Сметната палата се осъществява по ред, установен от Председателя.

            ВТОРА ГЛАВА.

            ДЕЙНОСТИ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА

            4. Организация на контролната и одитната дейност на Сметната палата

Сметната палата приема и публикува ежегодни стандарти за контролната си (одитна) дейност по отделения и областни териториални поделения, която се осъществява чрез проверки.

Проверката е съвкупност от действия по установяване, събиране и анализиране на фактите и обстоятелствата за оценяване на законосъобразното и целесъобразното управление на бюджетите и на извънбюджетните сметки, както и на управлението на предоставеното имущество на бюджетните организации от държавата.

Проверките се възлагат с писмена заповед на председателя на Сметната палата.

В заповедта за възлагане на проверка се посочва:

-         Видът на проверката.

-         Наименованието и местонахождението на обекта, подлежащ на проверка.

-         Трите имена на ръководителя на проверката и на инспекторите и другите лица, участващи в нея.

-         Периодът на проверката и срокът за нейното извършване. Ръководителят на проверката организира и ръководи работата на инспекторите, участва в проверката и отговаря за срочното и качественото й приключване.

Проверките се извършват от сформирани групи с участието на инспектори от отделенията и областните териториални поделения. В отделни случаи проверки могат да извършват и други органи на Сметната палата.

При извършване на проверки председателят на Сметната палата може да привлича и лица или външни експерти, които не са служители на Палатата, отговарят на условията по чл. 10 и чл. 16, ал. 2 от ЗСП - да не се намират в роднинска връзка по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително и по сватовство до втора степен включително с проверяваните длъжностни лица или с членове на ръководството на проверявания обект, да не са работили през последните 5 години в проверявания обект или са участвали в неговото управление. Тези лица подписват декларация, че нямат личен интерес от одитираната дейност.

Председателят на Сметната палата може да разпореди извършването на извънпланови проверки.

Сметната палата е длъжна да извършва до три извънпланови проверки по решение на Народното събрание.

При изпълнение на служебните си задължения органите на Сметната палата имат право:

-         На свободен достъп до проверяваните обекти.

-         Да изискват устни и писмени обяснения от проверяваните длъжностни лица.

-         Да изискват предоставяне на документи и други информационни носители във връзка с контролната дейност.

При отказ за съдействие Сметната палата сезира прокуратурата. Органите на Сметната палата, стажант-инспекторите и служителите от администрацията са длъжни да опазват държавната, служебната, търговската, банковата или друга защитена от закона тайна и да не разгласяват факти и сведения, станали им известни при изпълнение на техните задължения.

Сведения за извършваните от Сметната палата проверки не могат да се дават до окончателното им приключване, включващо и реализацията на резултатите от тях.

Проверяваните лица могат да представят писмени обяснения, възражения и доказателства по направените констатации в хода на проверката пред съответния ръководител на отделение или директор на областно териториално поделение в едномесечен срок от уведомяването им от ръководителя на проверката.

Контролната дейност на Сметната палата се осъществява чрез проверки, които се възлагат със заповед на председателя на Сметната палата. Проверките се извършват от инспекторите. В хода на проверките при изпълнение на служебните си задължения органите на Сметната палата имат право на свободен достъп до проверяваните обекти, да изискват устни и писмени обяснения от проверяваните длъжностни лица, както и да им бъдат предоставени документи и други информационни носители. Контролната дейност на органите на СП се осъществява при взаимодействие с органите на ДФК, на вътрешния финансов контрол в подконтролните обекти и с правозащитните органи. Органите на Сметната палата са длъжни да спазват държавната, служебната и търговската тайна на проверяваните обекти.

За резултатите от контролната дейност се съставя акт за констатации, подкрепен с доказателства, който се връчва на проверяваните лица. В ЗСП е предвидена е процедура за даване на писмени обяснения, подаване на възражения по акта за констатации и обжалване на решението на ръководителя на отделение, респ. директора на териториално поделение от проверяваните лица. При обжалване председателят на Сметната палата се произнася с решение, което е окончателно. Актът за констатации и всички възражения и решения по тях, оформени в сметна преписка, се внася за приемане от Сметната палата с решение.

При действия, които създават опасност за увреждане на държавното имущество или на незаконосъобразно разходване на бюджетни средства се издава разпореждане за спиране на тези действия.

При констатирани данни за вреди или престъпления Сметната палата сезира съответните контролни органи и органите на прокуратурата.

Сметната палата дава препоръки за отстраняване на констатираните нарушения и причините и условията за тяхното извършване, като ръководителите на бюджетните организации са длъжни да предприемат мерки в едномесечен срок и да уведомят Сметната палата.

Контролната дейност на Сметната палата се основава на принципа на публичност на резултатите от проверките.

Сметната палата осъществява одит, финансов одит или одит на изпълнението на бюджетите и на другите публични дейности и средства по чл. 2 от ЗСП.

По смисъла на Закона за Сметната палата "одит" е съвкупност от действия по събиране и анализиране на финансова и нефинансова информация от проверявания обект за оценка на управлението на бюджетите и на другите публични средства и дейности по чл. 2 от закона, на отчетността и вътрешния контрол с цел подобряването им.

"Финансов одит" е оценка на финансово-счетоводната отчетност за съответствието й с действащото законодателство, на финансовото управлението на бюджетите и на другите публични дейности и средства по чл. 2 от закона, на вътрешния контрол и заверка на годишните счетоводни отчети и отчетите за изпълнението на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове на проверяваните обекти.

"Одит на изпълнението" е одит за оценка на икономикност, ехективност и резултатност при използване на бюджетни и други публични средства по чл. 2, от одитирания обект, като:

-         "икономичност" е свеждане до минимум на средствата за придобиване на ресурси, необходими за осъществяване на дейността, при спазване на изискванията ка качество;

-         "ефективност" е степента на постигане на целите при съпоставяне на очаквания и действителния резултат от дейността;

-         "ефикасност" е съотношението между действителния резултат и средствата, използвани за постигането му.

1. Контролът за изпълнението на бюджетните и извънбюджетните сметки обхваща проверка на:

-         нормативното основание за откриването и ползването на сметките;

-         законосъобразността на източниците и движението на средства по тях;

-         законосъобразното разпределение и целесъобразното разходване на средствата;

-         отчетността на средствата по сметките.

2. Контролът по изпълнението на приходната част на бюджетите и на извънбюджетните сметки: обхваща законосъобразното и срочното събиране, постъпване и отчитане на предвидените приходи от съответните длъжностни лица.

3. Контролът по изпълнението на разходната част на бюджетите, на бюджетните и извънбюджетните сметки обхваща законосъобразното и целесъобразното разходване на средствата от съответните длъжностни лица.

а. Контролът за законосъобразност обхваща точното прилагане на нормативните актове по изпълнението на бюджетите, на бюджетните и извънбюджетните сметки от съответните длъжностни лица.

б. Контролът за целесъобразност обхваща преценката за най-икономично, най-ефективно и най-ефикасно използване и управление на бюджетните средства за постигане на целите на законите за държавния бюджет, на бюджета на фонд "Обществено осигуряване", Националната здравноосигурителна каса и бюджетите на общините за съответната година, както и на програмите, утвърдени от Народното събрание или от изпълнителната власт.

4. Сметната палата проверява законосъобразността на олихвяването на бюджетните и извънбюджетните сметки в подконтролните обекти.

5. Контролът за използването на бюджетни средства, предоставени на лица, осъществяващи стопанска или нестопанска дейност, обхваща:

- нормативното основание и условията за предоставяне и ползване на бюджетни средства;

- целевото използване на предоставените бюджетни средства и тяхното отчитане.

6. Осъществяване на контрол върху текущото отчитане на бюджетните приходи и разходи, отчетите за касовото изпълнение на бюджетите и на извънбюджетните сметки, съставянето и представянето на тримесечните и годишните счетоводни отчети на подконтролните обекти.

Проверката на текущото отчитане на бюджетните приходи и разходи обхваща спазването на изискванията за достоверно документиране на приходите и разходите и тяхното точно и своевременно отразяване съгласно действащите нормативни актове по счетоводство.

7. Сметната палата контролира взаимоотношенията на Българската народна банка с държавния бюджет, като проверява:

-         извършването на месечните авансови вноски в републиканския бюджет от Българската народна банка за сметка на реализираното превишение на приходите над разходите й, както и навременното издължаване на остатъка от годишното превишение след изтичане на годината;

-         условията за предоставяне от Българската народна банка на временни кредити при касов недостиг по републиканския бюджет, законосъобразността на времетраенето за издължаването и максималния им размер, определени по реда на чл. 46 от Закона за Българската народна банка.

Като се съобразява с автономността на Българската народна банка, Сметната палата дава становище по отделни решения на управителния й съвет, които влияят върху размера на внасяното в бюджета годишно превишение.

Сметната палата проверява отчетите по бюджетните разходи на Българската народна банка заедно с надлежните оправдателни документи по реда на чл. 51, ал. З от Закона за Българската народна банка.

8. Сметната палата проверява условията за възникването и обслужването на държавния дълг и използването на дълговите инструменти, като контролира:

-         условията за възникване на външни задължения на страната и общата сума на дължимите лихви и погашения по години;

-         разходите на бюджета за обслужване на вътрешния дълг и дава становище по тенденциите за изменението на размера му;

-         законосъобразността на операциите по финансиране на бюджетния дефицит и оценява използването на държавните ценни книжа и другите дългови инструменти.

9. Контролът на приходите и разходите на юридическите лица с идеална цел и на фондовете, образувани с бюджетни средства или
гарантирани от държавата, включва:

-         целевото ползване на предоставените бюджетни средства на юридическото лице с идеална цел, както и приходите и разходите,
свързани с неговата дейност;

-         вида и размера на гаранциите и условията за ползването им;

-         отчетността на предоставените бюджетни средства и на приходите и разходите на юридическото лице или на фонда.

10. Сметната палата контролира приватизационните сделки относно размера и срочността на постъпленията по фондовете, създадени съгласно Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, тяхното разпределение и законосъобразно и целесъобразно разходване.

11. Сметната палата осъществява контрол по управлението на предоставеното имущество на бюджетните организации, като проверява:

-         основанието и конкретните актове за предоставяне на имуществото;

-         ползването на имуществото за целите, за които е предоставено;

-         основанията за предоставяне на имуществото на трети лица, договорените условия и изпълнението на договорите;

-         законосъобразността на извършените разпоредителни действия с предоставеното имущество и резултатите от тях;

-         отчетността на имуществото и на извършените операции с него.

12. Сметната палата осъществява контрол върху дейността на Националния осигурителен институт, като проверява:

-         изразходваните бюджетни средства за издръжка на института;

-         изразходваните средства за придобиване на недвижими имоти, необходими за дейността на института;

-         операциите по придобиване на държавни ценни книжа и други операции със средства на фонд "Обществено осигуряване".

13. Сметната палата контролира дейността на Националната здравноосигурителна каса, а именно:

-         целевото използване на събраните бюджетни средства и тяхното отчитане;

-         изразходваните бюджетни средства за издръжка на института;

-         изразходваните средства за придобиване на недвижими имоти, необходими за дейността на института.

Обектите на контрол на отделенията и на областните териториални поделения се определят с годишната програма за контролната дейност на Сметната палата.

            5. Актове за констатации и обжалване. Доклади и отчети

За резултатите от проверката се съставя акт за констатации, който трябва да бъде подкрепен с доказателства.

При установени нарушения при проверката в акта за констатации се посочва конкретната правна и фактическа обстановка: нарушените нормативни актове, виновните длъжностни лица и причинените вреди. Актът се документира със справки, констативни протоколи, писмени обяснения и сведения, оригинални документи, заверени преписи на документи, писмени заключения на вещи лица и други документи съобразно характера на констатациите.

Актът се съставя по образец, утвърден от председателя на Сметната палата и се подписва от лицата, извършили проверката. Актът за констатации се връчва на проверяваните лица срещу разписка.

При констатирани вреди органите на Сметната палата могат да поискат налагането на обезпечителни мерки по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Проверяваните лица могат да изразят писмено становище в 14-дневен срок от връчването на акта. Председателят на Сметната палата може да удължи с още 7 дни този срок.

Актът за констатациите се внася в Сметната палата и се приема с решение, което е окончателно.

След изтичане на законния срок ръководителят на проверката изготвя обосновано заключение по направените възражения в писмените обяснения. Заключението е неразделна част от акта за констатации. Заключението се връчва на проверяваните лица срещу разписка.

Проверяваните лица могат да подадат възражения по акта за констатации в 14-дневен срок от връчване на заключението по следния ред, когато:

-         Актът е съставен от контролен орган на отделение, възражението се подава пред ръководителя на отделението.

-         Актът е съставен от контролен орган на областно териториално поделение, възражението се подава пред директора на поделението.

Ръководителят на отделението или директорът на областното териториално поделение се произнася по възражението с решение. С решението по възражението се уважава или се отхвърля изцяло или частично.

Решението се обжалва пред председателя чрез органа, който го е издал, в 14-дневен срок от връчването му.

Председателят на Сметната палата се произнася в 14-дневен срок от получаване на жалбата с решение, което е окончателно. С решението си председателят потвърждава или отхвърля изцяло или частично обжалваното решение.

Всички изброени решенията са писмени и задължително се мотивират.

Актът за констатации се съставя най-малко в два екземпляра, един от които е за проверяваното лице.

Когато при проверката са установени данни за причинени вреди при изпълнението на бюджета или за престъпление, екземпляр от акта се изпраща на органите на държавния финансов контрол или на прокуратурата.

Годишните отчети за изпълнение на бюджета и годишните счетоводни отчети на Сметната палата се заверяват от нейното звено за вътрешен контрол. Те се внасят в Народното събрание не по-късно от 30 юни на текущата година. Народното събрание определя комисия, която да извършва проверка на тези отчети.

Председателят на Сметната палата внася в Народното събрание доклади по отчетите за изпълнението на държавния бюджет и бюджетните разходи на Българската народна банка за изминалата бюджетна година.

Докладите се представят:

1. По отчета за изпълнението на държавния бюджет - не по-късно от една година след изтичането на бюджетната година.

2. По отчета за изпълнението на бюджета на фонд "Обществено осигуряване" - при приемането на годишния отчет за изпълнението на бюджета на фонда, внесен от Националния осигурителен институт.

3. По отчета по бюджетните разходи на Българската народна банка - при приемането на годишния отчет за дейността на банката, внесен от управителя й.

Докладите за резултатите от извършените проверки се внасят текущо в Народното събрание или в неговите постоянни комисии. Постоянната комисия, която отговаря за бюджета, може да прави съответни препоръки. Отчетът и докладите се публикуват в служебния бюлетин на Сметната палата.

            6. Отстраняване на нарушенията. Имуществена отговорност

След потвърждаване от Сметната палата на констатираните нарушения при проверките председателят на Сметната палата изпраща на министъра на финансите и на съответния първостепенен разпоредител с бюджетни и извънбюджетни средства доклад с предложения за отстраняване на нарушенията, както и на причините и условията, довели до тяхното извършване.

Тези лица са длъжни в едномесечен срок от получаването на доклада да предприемат мерки за отстраняване на нарушенията при изпълнението на бюджета и на причините и условията за извършването им и да уведомят за това Сметната палата.

При неизпълнение на задълженията председателят на Сметната палата в 14-д невен срок внася в Министерския съвет и в Народното събрание доклад с предложение за приемане на окончателно решение.

При неизпълнение на тези задължения председателят на Сметната палата в 14-дневен срок внася в Министерския съвет, в Народното събрание или в общинския съвет (в зависимост от това дали проверяваният обект е от централната или местната изпълнителна власт) доклад с предложения за предприемане на съответните действия.

Когато при извършена проверка се установят данни за вреди, причинени при изпълнението на бюджета, актът за констатации се внася за разглеждане в Сметната палата от съответния ръководител на отделение или директор на областно териториално поделение, независимо дали е обжалван.

С решение на Сметната палата актът се изпраща на органите на държавния финансов контрол за търсене на имуществена отговорност по реда на Закона за финансов контрол.

Агенцията за държавен вътрешен финансовия контрол е длъжна в 14-дневен срок от получаването на материалите да започне проверка, след приключване на която уведомява Сметната палата.

След приключване на проверката органите на държавния финансов контрол изпращат на Сметната палата екземпляр от съставените ревизионни документи.

Когато са налице данни за извършено престъпление, актовете за констатации се изпращат в прокуратурата за образуване на наказателно производство срещу виновните лица.

Органите на прокуратурата уведомяват текущо Сметната палата за предприетите действия. И двете институции не могат да разгласяват данни до приключване на наказателното производство.

При неизпълнение на разпорежданията виновните лица се наказват с глоба в размер от 500 лв. до 1000 лв. При повторно нарушение глобата е в двоен размер.

Актовете за констатирани нарушения се съставят от инспекторите, а наказателните постановления се издават от председателя на Сметната палата. Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

            7. Държавен вътрешен финансов контрол  

За да бъде коректна съпоставката между двете контролни институции е необходимо да разграничи подхода на сравнение. Когато говорим за организационно сравнение ние правим съпоставка между организацията и структурата на двете организации. Но тъй като те са следствие на функциите, дейностите и целите, които те извършват би било по-правилно да анализираме приликите и разликите в обхвата на дейност и обектите на проверка от страна на ДФК и Сметната палата.

Държавния финансов контрол е една от най-старите контролни институции олицетворяваща превръщането на контролната функция от свободен, неорганизиран израз на публични отношения в обществени организации на специално назначени служители, обединени от общите норми принципи и методология. Съгласно Закона за ДФК от 2001 год. обектите на контрола са юридическите лица с държавно или общинско имущество независимо от неговия размер, както и всички задължения гарантирани с държавно или общинско имущество. В тази сфера на дейност функциите на двете контролни институции – ДФК и Сметна палата се покриват до известна степен, тъй като Сметната палата проверява само средствата отпуснати от бюджета, докато ДФК проверява цялостното финансово състояние на предприятията с държавно или общинско имущество. За разлика от Сметната палата обаче, обект на ДФК могат да бъдат и различни други недържавни стопански институции или структури, които не работят с държавни средства, ако има искане от страна на главния прокурор, молба на управителните органи, както и по желание на притежателите на най-малко 1/10 от капитала или по искане на 1/10 от членовете на АД или съдружниците.

Обект на ДФК също така могат да бъдат сдруженията с нестопанска цел  или фондации. Разлики може да се открият в периода на проверки и ревизии между двете институции. В ДФК са задължени да извършват пълни проверки веднъж на три години, докато в Сметната палата това става план,  като обекта на проверка може да не бъде проверяван неопределено време. За разлика от ДФК обект на проверки на Сметната палата са и условията за възникването и обслужването на държавния дълг и използването на дългови инструменти в управлението на икономиката. Сметната палата извършва с някои условности и предварителен контрол, ангажирайки се със становища по проекти на бюджети, по икономическата ефективност на правителствени програми, финансирани с бюджетни средства или със средства, гарантирани от държавата, както и становища по проекти на нормативни актове свързани с държавния бюджет. Въпреки че и двете институции са на бюджетна сметка от държавния бюджет, може най-съществената разлика между тях е в подчинеността на различни власти съгласно конституционния принцип за разделение на властите. За разлика от ДФК, който е подчинен на изпълнителната власт и в частност на Министерство на финансите, то Сметната палата е институция на независимия контрол върху държавните финанси, чиято отчетност се изразява единствено във ежегодния доклад за дейността си пред Народното събрание. Тази независимост и произтичащото от Конституцията на РБ върховенство на Сметната палата е първо по рода си в цялата история на контролните институции от 80 години на миналия век досега. Също така липсата на пряк властови авторитет упражняващ контрол върху дейността на СП е гаранция за липсата на политическо влияние върху функционирането, обхвата и обектите на ревизия, както и за публичност, прозрачност и антикорупционни нагласи в дейността на Сметната палата.

  Привеждането на административните структури със съвременните тенденции и международна практика изискват, функции на институции които се покриват с тези на други да бъдат пренасочени към една единствена. По този начин биха се намалили разходите по обслужване на конкретната дейност, както и да се  постигне по-голяма ефективност вследствие на повишените изисквания и отговорност от страна на единствената организация занимаваща се с конкретната област. Безспорно е значението на ДФК за укрепването на финансовата дисциплина и на финансовия ред, но наближава и времето когато ДФК ще обедини своите функции със Сметната палата така, както това е в Европейските държави.

            ТРЕТА ГЛАВА.

            ВРЪЗКИ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА С ДРУГИ ИНСТИТУЦИИ.                               ФУНКЦИОНАЛЕН АНАЛИЗ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА

            8. Взаимоотношения на Сметната палата с Народното събрание и други държавни органи

В съответствие с чл. 91 от Конституцията на Република България и разпоредбите на закона Сметната палата е приета като първостепенна задача установяването на постоянни взаимоотношения с Народното събрание. Тя насочи контролната си дейност за осигуряване на достатъчна по обем и надеждност информация за върховния орган на законодателната власт и неговите постоянни комисии.

Сметната палата внесе в Народното събрание доклад за резултатите от извършената комплексна проверка за изпълнението на приходите по бюджетите, приети от Народното събрание и от общинските съвети. Докладът е представен също така на ръководителите на парламентарните групи и на основните постоянни комисии в Народното събрание, на президента, министър-председателя и отделни министри от служебното и предишното правителство. Оценките, изводите и препоръките в доклада са предложени за ползване при подготовката, обсъждането и приемането на държавния бюджет за следващата година и на законите, свързани с въвеждането на паричния съвет и с подобряването на финансовата и бюджетната дисциплина.

Установиха се необходимите контакти с постоянните парламентарни комисии към Народното събрание и преди всичко с Комисията по бюджет и финанси и Икономическата комисия. Представители на Сметната палата участваха при обсъждането на законопроекта за държавния бюджет и измененията му през годината, на законопроекти за устройството на държавния бюджет, промени в данъчни закони и други въпроси.

Актове за констатации за извършени проверки от Сметната палата са предоставени на Комисията по бюджет и финанси. Комисията по труда, социалните и демографските проблеми и Комисията по националната сигурност към Народното събрание.

Сметната палата изготвя и представя становища по законопроекта за държавния бюджет, по законопроекти и подзаконови актове на отделни министерства и ведомства, както и по дела на Конституционния съд. /Виж Приложения 3 – Отчет за дейността на Сметната палата през 2002 г./.

            9. Международна дейност на Сметната палата

Сметната палата установява контакти с Международната и Европейската организация на висшите контролни институции ИНТОСАЙ и ЕВРОСАЙ. Контакти се устяновяват също и с Европейската сметна палата висша контролна институция на Европейския съюз, със седалище в Люксембург.

ИНТОСАЙ (INTOSAI)

ИНТОСАЙ (INTOSAI) е международна организация на върховните институции за контрол на публичните финанси. В нея членуват повече от 170 контролни институции и страни.

ИНТОСАЙ (INTOSAI) е автономна, независима и неполитическа организация, която е учредена като постоянна институция, имаща за цел да насърчава обмена на идеи и опит между върховите институции за контрол на публичните финанси в областта на контрола на публичните финанси.

Членството в ИНТОСАЙ (INTOSAI), както и във всички нейни органи и дейности, е отворено за Върховните институции за контрол на публичните финанси от всички страни-членки на ООН, или на някоя от нейните специализирани институции. Под Върховна институция за контрол на публичните финанси се подразбира всяка обществена институция на една държава, независимо от нейното наименование, състав и организация, която упражнява по силата на закона и на най-високо равнище, контрола върху публичните финанси на тази държава.

Органи на ИНТОСАЙ са Конгресът, Управителният комитет, Генералният секретариат, групите за регионални дейности.

Нейното седалище е във Виена. Президентът на Австрийската сметна палата   е   ръководител   на   Генералния   секретариат, Вицепрезидентът на Сметната палата на Република Австрия е заместник-ръководител на Генералния секретариат.

Официалните работни езици на ИНТОСАИ са немски, английски, арабски, испански и френски.

Европейска Сметна палата

Европейската Сметна палата със седалище в Люксембург е една от основните институции на Европейския съюз. Чрез Съвета на министрите на ЕС националните правителства назначават политици, държавни служители и юристи с подходящ опит, които влизат в състава на 15- членната палата. Президентът на Палатата се избира от членовете и играе роля на пръв сред равни.

Въпреки широкия обхват на задълженията й, тя е относително малка институция с около 500 души персонал. Контролира законосъбразното и целесъобразното управление на приходите и разходите на ЕС. През 20-годишното си съществуване тази институция постепенно разширява правомощията си и придобива голямо влияние като орган, оценяващ ефективността на управление на финансовите ресурси на ЕС.

Европейската Сметна палата има правомощия да проверява общия бюджет на ЕС, предоставените и получени заеми, фондовете за въглища и стомана, фондовете за развитие и подпомагане на страните-кандидатки за членство в Европейския съюз.

Основната задача на Палатата е тази на външен одитор – да проверява вече извършени проверки от генералните дирекции на Комисията, националните правителства или други органи. За целта е възприет метода на системните проверки - поредица от тестове, с които се установява дали предишните проверки и процедурите за тяхното извършване са правилни.

Основната одиторска дейност се състои в годишна проверка на бюджета на ЕС. Резултатите от нея се представят на Европейския парламент и на Съвета на министрите. Годишният доклад е основа за изводите на Европейския парламент относно изпълнението на бюджета и за освобождаването й от отговорност за изпълнението му.

От 1994 г. Европейската Сметна палата представя и официално потвърждение за надежността на счетоводството на ЕС и за законността на сделките, получените приходи и направените разходи.

От 1997 г. на институцията е поверено да контролира разходите за външната политика и в областта на правосъдието и външните работи. Тя може да бъде сезирана с искане от други институции на ЕС да представи становище по определен проблем от нейната компетентност.

Сътрудничеството с одиторските институции на държавите-членки и на асоциираните държави, се превръща в необходимост за Европейската Сметна палата. Поради това съвместните проверки стават обичайно явление.

            10. Контролна дейност и проверки

Анализирайки изпълнението на държавния и общинските бюджети през последните няколко години, Сметната палата определи някои основни приоритети в своята дейност:

-         проверка на изпълнението на приходите и разходите по бюджетите приети от народното събрание и общинските бюджети;

-         анализ на нормативната уредба свързана с приходите и разходите по бюджети;

-         проверка на управлението на имуществото на бюджетните организации;

-         проверка на състоянието на организацията, взимодействието и координацията на бюджетните структури, които прилагат граничния режим на Република България.

-         Периодично приоритет се дава на проверката на изпълнението на:

-         републиканския бюджет: данъчни и неданъчни приходи, включително от мита и митнически такси;

-         бюджетите на общините;

-         бюджета на социалното осигуряване;

-         бюджета на съдебната власт.

Най-често извършваните проверки са за изпълнението на бюджетните, извънбюджетните и фондовите сметки на министерства и ведомства – министерство на финансите, Главна дирекция Данъчна администрация, Главна дирекция Митническа администрация, Българска народна банка, Висшия съдебен съвет, Главна прокуратура, Национален осигурителен институт, приходите и разходите по бюджетите на общините, управлението на имуществото на бюджетните организации, проверка за ефективността на организациите, координацията и взаимодействието на държаните бюджетни структури, които прилагат граничния режим на Република България.

            11. Констатирани слабости и нарушения. Предложения за отстраняване

Основните слабости и нарушения, констатирани от органите на Сметната палата при проверките за изпълнението на отделните групи приходи по републиканския бюджет, са следните:

-         неизпълнението на данъчните приходи е следствие на: недостатъчната координация и взаимодействие между данъчната администрация, митническата администрация и останалите служби, които изпълняват функции по събирането и отчитането на приходите; ниската степен на събираемост на установените данъчни задължения от минали години; разсрочването и отсрочването на дължими данъци, без да са налице съответните законови изисквания;

-         неизпълнението на приходите от мита и митнически такси е в резултат на: недобрата организация и контрол по отчитането и реализацията на задържаните, изоставените и отнетите в полза на държавата стоки; липсата на модерна материална база и информационна система за митнически контрол; остарялата нормативна база и системни пропуски по прилагането на действащите нормативни актове от митническата администрация;

-         неизпълнението на неданъчните приходи се дължи на: липсата на утвърдена методика за изчисляване на месечната част на вноските от годишното превишение на приходите над разходите на БНБ;

-         управленското бездействие на разпоредителите с бюджетни кредити и незаконосъобразното по-ниско олихвяване на средствата по сметките им от търговските банки - кореспонденти по бюджета; неправилното внасяне на средства от такси по приходни параграфи и нарушения на законовите изисквания при събирането на таксите; остарялата и неактуализирана нормативна уредба за глобите и имуществените санкции, чийто размер изостава чувствително от динамиката на инфлацията; преобладаващата практика държавно имущество да се отдава под наем на ниски цени, без да е предвидено в договорите актуализиране на наемите съобразно инфлацията, поради което приходите от тях са нереални и в нарушение на нормативно определените минимални наемни цени.

Основните слабости и нарушения при проверките за изпълнението на приходите и разходите по бюджетите на общините се свеждат до: ниска финансова и бюджетна дисциплина и недобро взаимодействие между данъчната и общинската администрация при планирането и събирането на местните приходи; несъобразяване с действащите законови и подзаконови актове при определянето на конкретните размери на таксите; ниски и неактуализирани наеми за отдадено под наем общинско имущество; незаконосъобразно прехвърляне на приходи от бюджетни към извънбюджетни сметки и обратно; неспазване на утвърдените със съответните закони за държавния бюджет приоритети при разпределението и разходването на бюджетните средства; незаконосъобразни разходи по функции и дейности; неправомерно материално стимулиране.

Най-често срещани нарушения в дейността на Фонд “Обществено осигуряване” са: нарушаване на нормативните изисквания за ежедневно превеждане от обслужващите банки на превишението на приходите над разходите на териториалните поделения по сметката на Националния  осигурителен  институт;   непълно  обхващане  на подлежащите на осигуряване юридически и физически лица, несвоевременно събиране на осигурителните вноски и задълженията към фонда, незаконосъобразно набиране на средства и материално стимулиране по извънбюджетни сметки, несвоевременно прехвърляне на средствата на фонда в определените банки - кореспонденти по бюджета.

Типичните слабости и нарушения, констатирани при проверките за изпълнението на приходите по бюджета на съдебната власт, са:

-         неприлагане на двустранно счетоводно записване от съдилищата в страната, несвоевременно отчисляване и внасяне на средствата по фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради", неспазване на съотношението за разпределението на средствата между двата фонда;

-         неправомерно използване на средства от целевите фондове за текуща бюджетна издръжка; несвоевременно внасяне от съдилищата в приход на бюджета на съдебната власт на превишението на приходите над утвърдените им разходи, олихвяване на средствата по бюджетните сметки с по-нисък процент от определения лихвен процент на БНБ, неправилно определяне и несвоевременно събиране на присъдени държавни такси по изпълнителни дела, невнасяне в републиканския бюджет на събрани суми от глоби.

Основните слабости и нарушения, установени при проверките на бюджетните сметки на министерства и ведомства, са следните: не са представяни за утвърждаване от министъра на финансите поименни списъци за придобиване на дълготрайни материални активи, не е изисквано от Министерството на финансите месечно разпределение на утвърдения годишен разход по пълна бюджетна класификация, не е спазвано утвърденото разпределение на средствата между първостепенните и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити;

извършвани са повече разходи от предвидените по план, без да са осигурени или прехвърлени съответните кредити, и разходи за придобиване на дълготрайни материални активи и основни ремонти, без да са сключвани договори, не са спазвани изискванията за утвърждаване на поименни разписания на длъжностите, за разработване на длъжностни характеристики и тяхното подписване от служителите, което е довело до нарушения на щатната дисциплина.

При проверките на извънбюджетните и фондовите сметки органите на Сметната палата констатираха:

-         набиране на средства в извънбюджетни сметки с отпаднало нормативно основание, невнасяне на остатъците по закрити извънбюджетни сметки в приход на републиканския бюджет;

-         незаконосъобразно разкриване на извънбюджетни сметки, по които се съхраняват значителни парични средства при остра нужда от такива средства по съответните бюджети;

-         нетрансформиране на извънбюджетни и фондови сметки съгласно указанията на Министерството на финансите и БНБ; материално стимулиране от извънбюджетни сметки в нарушение на утвърдените правила.

Основните констатации, установени при проверката на организацията, координацията и взаимодействието на държавните бюджетни структури, упълномощени да прилагат граничния режим на Република България, са следните:

-         бюджетните структури, на които е възложено прилагането на държавния граничен режим, не изпълняват ефективно своите функции; не са променени приоритетите и основните национални задачи на задължителния граничен контрол в съответствие с компонентите на националната сигурност (борбата срещу наркотрафика, незаконното пренасяне на оръжие, търговията с деца, борбата срещу тероризма и др.);

-         състоянието на охраната на черноморската граница и границата по река Дунав създава условия за контрабанда в големи размери и за нанасяне на значителни вреди на екологичната среда;

-         преустановена е дейността на междуведомствената комисия по проблемите на граничния режим, която координира дейността на държавните структури;

-         Министерството на финансите и Министерството на вътрешните работи развиват самостоятелни и изолирани една от друга скъпоструващи информационни системи;

-         неефективната организация, координация и взаимодействие между държавните структури създава впечатление за България като страна с нестабилен и несигурен граничен режим, която изостава значително от европейските стандарти.

На базата на резултатите от проверките на Сметната палата са изготвени и изпратени доклади до ръководителите на подконтролните обекти с препоръки за отстраняване на констатираните слабости и нарушения. Направени са предложения за промени в нормативната уредба на съответните министерства и ведомства и приемане на нови закони от Народното събрание.

            ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Сметната палата е институция, която едновременно съчетава независимост и висока степен на специализация и професионализация, които са гаранция за ефективност и добро име. В процеса на своята работа Сметната палата се изправя пред много предизвикателства, свързани с протичащата реформа в бюджетната сфера и присъединяването на България в ЕС.

Сметната палата стана едно от достиженията на изграждането на демократичните структури в България. Правната й рамка се формира с активното участие на експерти от Федералната сметна палата на Германия и Сметната палата на Франция. Това допринесе в голяма степен за нейното съответствие с философията и основните принципи на Декларацията на ИНТОСАЙ от Лима.

При осъществяването на своята дейност Сметната палата е независима от изпълнителната власт и се отчита само пред парламента. Председателят и десетте члена на Сметната палата се избират от парламента с 9 годишен мандат. Разпоредбите на Конституцията, Законът за Сметната палата и практиката на Конституционния съд на Република България осигуряват независимост на Сметната палата при упражняване на правомощията й.

Одитната дейност на Сметната палата се осъществява съгласно приет от нея ежегоден план. Извънпланови одити могат да се извършват само по разпореждане на председателя на палатата. Законът допуска извършването до три извънпланови одита по решение на парламента, като досега е извършен само един такъв одит. Органите на изпълнителната власт и другите държавни органи не могат да възлагат одити на Сметната палата.

Законът за Сметната палата регламентира финансовата й независимост. Тя сама съставя проект на годишния си бюджет, който правителството не може да изменя, а само изразява становище по него. Парламентът гласува бюджета на Сметната палата като част от държавния бюджет.

Сметната палата няма право на законодателна инициатива. Но нейните доклади за резултатите от одита се предоставят на парламента и изпълнителната власт с предложения за законодателни решения.

Сметната палата действа на основата на принципите на прозрачност, като редовно информира обществеността за резултатите от одитната си дейност. Това способства за утвърждаването й като независима одитна институция.

За краткия период на съществуване, Сметната палата си създаде добро име и авторитет на независима институция, която е в състояние да дава компетентни становища и препоръки за подобряване управлението на публичните средства. Но в процеса на своето развитие тя се изправи пред нови предизвикателства, свързани с присъединяването на Република България към Европейския съюз и протичащата реформа в бюджетната сфера в страната. Очерта се необходимостта от засилване и усъвършенстване на външния одит, което да спомогне за подобряване на управлението на публичните средства, да гарантира правилното и ефективното използване на средствата на данъкоплатците и предоставените средства от Европейския съюз.

В съответствие с това са направени следните предложения за подобряване дейността на Сметната палата в нашата страна:

-         Министерството на финансите да изготви нова методика за прогнозиране и планиране на данъчните приходи, с която да се отчитат специфичните условия в отделните териториални управления на данъчната администрация;

-         Българската народна банка и Министерството на финансите да определят банките - кореспонденти по бюджета, въз основа на строго определена система от критерии. Банките да се контролират текущо и при необходимост да им се отнемат кореспондентските права с цел гарантиране на надеждността и качеството на обслужването на бюджетните средства;

-         взаимоотношенията  между  бюджетните  организации  и обслужващите ги банки да се основават на сключени договори, съдържащи изискванията на Закона за държавния бюджет за съответната година;

-         Националният осигурителен институт да разработва реален бюджет на фонд "Обществено осигуряване" при пълно обхващане на подлежащите на осигуряване лица;

-         да се прецени целесъобразността за промяна на данъчния статут и въвеждане на патентен данък за лицата, осъществяващи търговска дейност в малки обекти;

-         да се актуализира законодателната материя, свързана с глобите и имуществените санкции съобразно динамиката на инфлацията, както и размерът на санкциите в подзаконовите актове и тарифите за съответните такси;

-         да се приведат в съответствие със Закона за устройството на държавния бюджет съществуващите извънбюджетни сметки, като тези, които не отговарят на закона, бъдат закрити;

-         да се изгради единна информационна система за координация, взаимодействие  и  контрол  между  данъчната  администрация, митническата администрация и останалите служби, действащи в районите за митнически контрол, както и информационна система на гранично-пропускателните пунктове за пълноценно обслужване на паспортно-визовия и митническия режим;

-         да се уреди с нормативен акт изтеглянето от зоната за граничен контрол на всички държавни и частни структури, които нямат пряко отношение към задължителния граничен контрол;

-         да се разработи и приеме нормативен акт, с който да се въведе нов режим за продажба на стоки на излизащите от страната пътници в съответствие с практиката на западноевропейските страни;

-         да се ускори приемането на Закона за облагане на доходите на физическите лица, като се въведе принципът, че недекларираното увеличение на активите е в резултат на укрити от облагане доходи и имущества;

-         да се приеме приоритетно нов Закон за митниците и се направят промени в Наказателния кодекс за засилване на наказателната отговорност при нарушаване на митническия режим, данъчното и банковото законодателство;

-         да се приеме Закон за устройството на бюджетите на общините, като се предвиди законодателно въвеждането на вътрешноведомствен финансов контрол в структурите на местната власт, който да се ръководи методически от Сметната палата;

-         да се разработи и приеме специален закон за Граничната полиция, който да уреди материята, свързана с охраната на границата и прилагането на контролно-пропускателния режим.

            ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1.      Динев, М., “Контрол в социалното управление”, изд. “Тракия-М”, 1997 год.

2.      Пеев Г., "Организиране на финансовата система на Българското княжество до 1894 г. Изборът на модели", сп. "Исторически преглед", кн. 1/1994-95 г.

3.      "Сметна палата на Република България", Калейдоскоп. 1998 г., Пресслужба на Сметната палата.

4.      Закон за Сметната палата - посл. изм. 18.12.2001

5.      Правилник за прилагане на Закона за Сметната палата - Издаден от председателя на Сметната палата, обн., ДВ, бр. 109 от 18.12.2001 г.

6.      Закон за вътрешния държавен финансов контрол - Обн., ДВ, бр. 101 от 29.10.2002 г., в сила от 1.01.2003 г./

7.      Отчет за дейността на Сметната палата през 2002 г.

8.      www.bulnao.government.bg

9.      eco.eu.int

10. bia-bg.com

            ПРИЛОЖЕНИЯ

            ПРИЛОЖЕНИЕ 1

            ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА на Сметната палата през 2002 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


ПРИЛОЖЕНИЕ 2

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

          ПРИЛОЖЕНИЕ 2

 

 

 

 

Администрация на Сметната палата - органиграма

 

            ПРИЛОЖЕНИЕ 3

ОТЧЕТ

За

 дейността на Сметната палата за 2002 г.

            П Р Е Д Г О В О Р

Сметната палата е независим държавен орган за външен одит на бюджета и други публични средства и дейности и се отчита пред Народното събрание. Тя е създадена в изпълнение на разпоредбата на чл. 91, ал. 2 от Конституцията на Република България със Закона за Сметната палата, приет от 37-то Народно събрание (обн., ДВ, бр. 71 от 1995 г., изм. и доп., бр. 16 от 1996 г., бр. 83 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., отм., бр. 109 от 2001 г.).

В края на 2001 г. 39-то Народно събрание прие нов Закон за Сметната палата (обн., ДВ, бр. 109 от 2001 г.), който доближи до голяма степен нормативната уредба на външния одит в Република България до тази на страните - членки на Европейския съюз. Съгласно чл. 4 от този закон, основна задача на Сметната палата е да допринася за доброто управление на бюджетните и другите публични средства, както и да предоставя на Народното събрание надеждна информация за използването на средствата съгласно принципите за законосъобразност, ефективност, ефикасност и икономичност и за достоверното отчитане на изпълнението на съответните бюджети.

В настоящия отчет са посочени постигнатите резултати в институционалното развитие на Сметната палата, основните констатации, изводи и оценки при извършените одити по програмата за одитната дейност за 2002 г. и реализацията на препоръките и отговорностите за констатираните нарушения при одитите.

В отчета са отразени също така взаимоотношенията на Сметната палата с Народното събрание и други органи, участието й в процеса на евроинтеграцията, международната дейност, ресурсното осигуряване и обучението на персонала, както и прозрачността в одитната и друга дейност на Сметната палата.

Конкретните констатации, изводи и оценки при извършените одити през отчетния период са отразени в приетите от Сметната палата одитни доклади и в публикуваните доклади на нейната интернет страница, списъците на които са приложени към настоящия отчет. Към отчета са приложени също така съставът и организационната структура на Сметната палата през 2002 г.

            1. ИНСТИТУЦИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

            През 2002 г. Сметната палата насочи усилията си към разработване на правната рамка за прилагане на новия Закон за Сметната палата (ЗСП) и привеждане на одитната дейност в съответствие с изискванията на закона и добрите международни практики.

            Това се осъществи в рамките на туининг проект за укрепване на Сметната палата по Програма ФАР 2000, изпълняван от началото на   м. февруари 2002 г. съвместно със сметните палати на Обединеното кралство и Холандия. С туининг проекта се продължи постигнатото при изпълнението на Стратегическия план на Сметната палата    (1999 – 2002 г.), като той обхвана четири основни компонента: развитие на правната рамка; приемане и прилагане на международните одитни стандарти; укрепване на управленския и административния капацитет; подобряване на информационно-техническото осигуряване на одитния процес.

През отчетния период туининг проектът се осъществяваше съгласно планираните дейности и срокове. Неговото успешно изпълнение беше оценено на сесиите на Секторен подкомитет № 8 за мониторинг на публичния сектор/развитие на административния капацитет, както и в доклада на независимата консултантска фирма EMS Consortium, изготвен по поръчка на Европейската комисия.

В изпълнение на изискванията на чл. 36, ал. 2 и параграф 5,    ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСП се приеха и обнародваха в “Държавен вестник” (бр. 63 от 2002 г.) десет одитни стандарта на Сметната палата. С тях се регламентираха основните  принципи и изисквания при различните видове одити, определени с чл. 36, ал. 1 от ЗСП, както и обхватът на действията и процедурите, които трябва да се осъществяват при конкретните одити за постигане на техните цели. Започна тестването на одитните стандарти в девет пилотни одита и разработването на указания за прилагане на отделните стандарти. Подобри се одитната методология на Сметната палата, като тя се приведе до голяма степен в съответствие с изискванията на одитните стандарти на Международната организация на Върховните одитни институции (ИНТОСАЙ) и указанията за тяхното прилагане в европейските страни.

Приеха се правила за прилагане на отделни разпоредби на ЗСП и основните вътрешни нормативни актове, свързани със закона: Правилник за устройството и организацията на дейността на Сметната палата, Правилник за реда и начина на огласяване на информация за одитната и друга дейност, Правилник за служебния бюлетин на Сметната палата, правила за осъществяване на ограничен одит на периодичните отчети на бюджетните организации, типови форми на документи във връзка с одитната дейност и други. 

През м. февруари 2002 г. се прие нова организационна структура на Сметната палата. Нейните отделения се намалиха от десет на осем, като се обособиха седем отделения според вида на осъществяваните одити. Създадоха се три отделения за финансов одит, обхващащи отделните бюджетни системи, едно отделение за одит на изпълнението, две отделения за специфични одити, от които едното отделение - за одит на държавния дълг, бюджетните разходи на Българската народна банка (БНБ) и взаимоотношенията на БНБ с държавния бюджет, приватизация и концесии, международни договори и спогодби, а другото отделение - за одит на средства от фондове и програми на Европейския съюз (ЕС), публични средства, предоставяни на лица, осъществяващи стопанска или нестопанска дейност, и отчетите на политически партии. Създаде се специално отделение за текущи одити с цел осъществяване на текущо наблюдение на изпълнението на консолидирания държавен бюджет, неразплатените разходи на общините и възлагането на обществени поръчки. Запази се отделение “Правно осигуряване и развитие на нормативната база на одитната дейност”, което работи основно по усъвършенстването на правната рамка на външния одит. Двама от членовете на Сметната палата не ръководиха отделения през 2002 г., като единият от тях отговаряше за издаването на служебния бюлетин и вътрешния контрол, а другият - за обучението и квалификацията на персонала и изграждането на информационната система на Сметната палата.

Преструктурирането на отделенията приключи към края на първото шестмесечие на 2002 г. През това време те осъществиха одити и заверки на финансовите отчети за 2001 г. на одитираните бюджетни организации при старата организационна структура, както и обучение и подготовка на одиторите за изпълнение на новите одитни задачи.

Териториалните поделения на Сметната палата се намалиха от девет на шест, като се запазиха съществуващите 27 сектора в центровете на съответните области. Обхватът и седалищата на териториалните поделения се приведоха в съответствие с обхвата и центровете на районите за планиране в страната, определени с ПМС № 145 от 2000 г. за определяне на условията и реда за изпълнение на стратегии и програми, съфинансирани от програмите на ЕС в областта на регионалното развитие и икономическото и социалното сближаване.

Направиха се също така промени в структурата на администрацията на Сметната палата. Създаде се дирекция “Международна дейност и евроинтеграция”, а отделът за човешки ресурси се преобразува  в дирекция “Обучение и квалификация на персонала”. Създадоха се и два нови отдела – “Организационен и връзки с обществеността” и “Информационни системи и технологии”. Приеха се функционалните характеристики на отделните административни звена, с които се определиха техните основни функции и задачи.

За подобряване на техническото осигуряване на одитната дейност се организираха обществени поръчки за закупуване на компютърна и друга техника. Проведе се търг по процедурите на Програма ФАР за доставката на техническо оборудване и софтуер за компютърно подпомагане на управлението и извършването на одити със средства от ЕС. Техническите спецификации за търга се подготвиха с помощта на експерти от Сметната палата на Обединеното кралство, с което се осигури съответствие с компютърните продукти, използвани в одитната дейност на сметните палати на страните от ЕС. През м. декември 2002 г. се подписа договорът за доставка на оборудването и софтуера.

През м. април 2002 г. се подписа Меморандум за разбирателство между Сметната палата на Република България и Правителството на САЩ, представлявано от Американската агенция за международно развитие, за техническа помощ в рамките на подписания меморандум  между правителствата на двете страни. Подготви се работен план по проекта “Инициатива отворено управление” за засилване на ролята на Сметната палата за гарантиране на прозрачност в действията на съответните администрации и подпомагане на антикорупционните практики в публичния сектор. В плана се включиха задачи, насочени към създаване на капацитет от обучени одитори за превенция на измами и нередности при разходване на бюджетни и други публични средства, осъществяване на пилотни одити на обществени поръчки и на приходите и разходите на политически партии, както и разработване на електронен публичен регистър. Проведоха се работни срещи с експерти от Американската агенция за международно развитие за обсъждане на конкретни проблеми, свързани с обучението на одитори и служители от администрацията на Сметната палата чрез пилотни одити и семинари.

            Подобри се информираността на персонала за одитната и друга дейност на Сметната палата чрез редовното предоставяне на специален информационен бюлетин по електронната поща. Изработиха се символ и плакет на Сметната палата. Приеха се правила за определяне и присъждане на награда на медия, отразяваща дейността на Сметната палата през съответната година.

            През 2002 г. Сметната палата постигна значителен напредък в развитието си като независима институция за външен одит. Нейната правна рамка и одитна методология се приведоха в съответствие с изискванията на Декларацията на ИНТОСАЙ от Лима за водещите направления за одит на публичните финанси, международните одитни стандарти и регламентите на ЕС във връзка с външния одит, което се отбеляза в редица документи, свързани с преговорите за членство на България в ЕС.

            2. ОДИТНА ДЕЙНОСТ

През отчетния период Сметната палата осъществи одитната си дейност съобразно своите правомощия, регламентирани с чл. 91, ал. 1 от Конституцията на Република България и новия ЗСП.

            Одитната дейност се изрази в извършване на отделните видове одити по чл. 36, ал. 1 и на одити и заверки на отчети по чл. 44, ал. 1 и 2 от ЗСП. Тя се осъществи на основата на приета от Сметната палата програма за одитната дейност за 2002 г. съгласно изискванията на чл. 37, ал. 1 от ЗСП.

            В изпълнение на годишната програма за одитната дейност се извършиха общо 220 одита, като от тях 70 одита се осъществиха от отделенията, а 150 одита – от териториалните поделения на Сметната палата. През отчетния период приключиха и три одита по програмата за одитната дейност за 2001 г.

При одитите се прилагаха приетите от Сметната палата и обнародвани в “Държавен вестник” одитни стандарти съгласно изискванията на чл. 36, ал. 2 от ЗСП, както и придобитите знания и умения от одиторите при проведените семинари и извършените пилотни одити във връзка с изпълнението на туининг проекта. Това допринесе за подобряване на подхода при извършване на одитите и за повишаване на тяхното качество.

          За извършените одити се изготвиха съответни одитни доклади, които се приеха с решения на Сметната палата при спазване на изискванията и процедурите по чл. 39 и чл. 40 от ЗСП. На базата на тези доклади са обобщени основните констатации, изводи и оценки при отделните видове одити.

            2.1. Финансови одити

            През отчетния период се извършиха 141 финансови одита, от които 33 одита се осъществиха от отделенията за финансов одит, а 108 одита – от териториалните поделения. Те включиха одит на отчетите за изпълнението на бюджетите по чл. 5, ал. 1 от ЗСП и одит на финансовото управление на бюджетите, извънбюджетните сметки и фондове и управлението на имуществото на държавни органи, министерства и ведомства от централната изпълнителна власт, на органи на съдебната власт, държавни висши училища и общини, както и управлението на предоставените бюджетни средства на юридически лица, осъществяващи стопанска или нестопанска дейност, съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1 - 3 от ЗСП. Финансовите одити обхванаха и дейността по изграждане и функциониране на системите за финансово управление и контрол в съответните бюджетни организации съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗСП.

Приетите от Сметната палата одитни доклади за извършените финансови одити през отчетния период са посочени в първата част на Приложение № 3 към отчета.

            При осъществените одити на отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България и на отчета за касовото изпълнение на централния бюджет и извънбюджетните сметки и фондове на централния бюджет за 2001 г. се установи следното:

-         Отчетът за изпълнението на държавния бюджет за 2001 г. е изготвен при спазване на определения ред със Закона за устройството на държавния бюджет (ЗУДБ). Неговата структура по съставни бюджети съответства на приетата структура със Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2001 г.

-         Държавният бюджет за 2001 г. е разработен по бюджетната класификация за 2000 г., а е изпълняван и отчетен по утвърдената Единна бюджетна класификация за 2001 г. Поради това при съставянето на отчета за разходите по републиканския бюджет не е спазено изискването на чл. 41, ал. 1 от ЗУДБ. Отделни видове разходи в този отчет не съответстват по обхват на приетите разходи със ЗДБРБ за 2001 г. Отчетени са също така разходи по показатели, които не са приети със закона.

-         Разпределената и предоставена финансова помощ от централния бюджет на общините чрез трансфери е отчетена неправилно като преки разходи по този бюджет. В резултат на това текущите разходи по републиканския бюджет и бюджетните взаимоотношения между републиканския бюджет и общините не са отразени реално в отчета за изпълнението на държавния бюджет за 2001 г.

-         Приемането и отчитането на финансирането на дефицита по републиканския бюджет по окрупнените показатели “Външно и вътрешно финансиране (нето)” и “Приходи от приватизация” не позволяват да се установят и контролират конкретните източници за финансиране на дефицита. За осигуряване на по-голяма прозрачност на бюджета е необходимо да се преоцени утвърдилата се през последните години практика за приемане и отчитане на финансирането на дефицита по републиканския бюджет по окрупнени показатели.

-         Извършвани са корекции от министъра на финансите по бюджетите на почти всички бюджетни организации на основание чл. 34, ал. 1-3 от ЗУДБ. Той е разрешавал също така допълнителни бюджетни кредити на основание чл. 35, ал. 2 от ЗУДБ, в резултат на което по редица бюджети са извършени и отчетени повече разходи от приетите със ЗДБРБ за 2001 г.

-         При съставянето на отчета за касовото изпълнение на централния бюджет за 2001 г. Министерството на финансите (МФ) е трансформирало данните от информацията на БНБ, тъй като банката не прилага бюджетната класификация за съответната година при отчитане на приходите и разходите по централния бюджет. Единната бюджетна класификация за 2001 г. не е прилагана и от МФ при текущото отчитане на приходите и разходите по този бюджет. Това повишава рисковете от допускане на грешки и неточности и затруднява контрола за достоверността на отчета.

            При извършените финансови одити в държавни органи и в министерства и ведомства от централната изпълнителна власт се констатира следното:

-         Бюджетите на одитираните държавни органи и министерства и ведомства от централната изпълнителна власт са разработени съгласно нормативните изисквания. Спазвани са определените приоритети със ЗДБРБ за съответната година.

-         Първостепенни разпоредители с бюджетни кредити не са разпределяли бюджетите си по пълна бюджетна класификация и по тримесечия и не са утвърждавали бюджетните сметки на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити съгласно изискванията на чл. 23, ал. 3 от ЗУДБ.

-         Не са предприемани ефективни действия за събиране на всички нормативно регламентирани приходи и дължими вземания. Отдавано е имущество под наем на ниски цени, които не са актуализирани продължително време. Не са постъпвали редовно дължими приходи от наеми. По този начин са ограничени възможностите за покриване на част от разходите по съответните бюджети.

-         Извършвани са разходи, за които не са утвърдени бюджетни кредити, както и разходи за основен ремонт и придобиване на дълготрайни активи без да са утвърдени от министъра на финансите

-         разчети за финансиране на капиталовите разходи. Предвидени средства за капиталови разходи са използвани за текуща издръжка без да е дадено съгласие от министъра на финансите по чл. 34, ал. 3 от ЗУДБ за вътрешни компенсирани промени по разходните параграфи на съответните бюджети.

-         Допуснати са нарушения на Наредбата за командировките в страната и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и страната при определяне на размера на средства за командировки и тяхното отчитане. Изплащани са допълнителни възнаграждения за специфични условия за труд без да са налице законови основания за изплащането им.

-         Управлението и отчитането на недвижими имоти и на движими вещи не съответства на изискванията на Закона за държавната собственост (ЗДС) и Закона за счетоводството (ЗСч). Не са осчетоводени сгради и земи в отделни министерства и ведомства. Не са спазени нормативните изисквания при продажба на негодни и бракувани движими вещи – частна държавна собственост. Предоставени са движими вещи – частна държавна собственост, за безвъзмездно ползване без да е спазен установеният ред с чл. 28 от ЗДС. Не са предвидени средства по съответните бюджети и не са застраховани недвижими имоти – публична държавна собственост, съгласно изискванията на чл. 12 от ЗДС, с което са подценени рисковете от природни бедствия или от умишлени действия за съществуващите имоти.

-         Изградените системи за финансово управление и контрол не са достатъчно надеждни и ефективни. В отделни министерства и ведомства не са разработени вътрешни нормативни актове за финансово-счетоводната дейност, включващи единна счетоводна политика и единен сметкоплан в съответствие със сметкоплана на бюджетните организации. Значителен е броят на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, които не разполагат с необходимата компютърна техника и със съвместими програмни продукти за обработка на финансово-счетоводната информация. Това затруднява изготвянето на обобщените отчети на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и създава предпоставки за допускане на грешки и нередности в техните отчети.

-         Вътрешният контрол в одитираните министерства и ведомства е предимно последващ и е недостатъчен по обхват. Не се оценяват рисковете при планирането и осъществяването на контролната дейност. Не са утвърдени вътрешни правила и процедури за координация и взаимодействие между отделните структурни звена при планирането, управлението и отчитането на бюджетните и извънбюджетните средства в част от министерствата и ведомствата.

-         Допуснати са редица нарушения на Закона за обществените поръчки (ЗОП) и на Наредбата за възлагане на обществени поръчки под праговете, определени в чл. 7, ал. 1 от ЗОП, като: неприлагане на закона или на наредбата при организиране на обществени поръчки; разделяне на обществени поръчки на части с цел да се избегне прилагането на закона или на наредбата; възлагане на обществени поръчки чрез пряко договаряне без да са налице условията и изискванията за прилагането на тази процедура; извършване на централизирани доставки без да са определени конкретни процедури за това; забавяне на изпращането на информация за сключени договори за вписване в Регистъра за обществени поръчки и други.

-         Министерството на финансите не е изпълнило всички препоръки на Сметната палата при предходния одит. Не са утвърдени единна счетоводна политика и единен сметкоплан за всички разпоредители с бюджетни кредити в системата на министерството. Не са въведени процедури за текущ контрол, които да гарантират спазване на нормативната уредба и ефективно разходване на бюджетните средства. Не е упражнен контрол върху изпълнението на дейности, финансирани авансово през предходни години, в резултат на което са останали авансово преведени средства, за които не са отчетени дейности.

При извършените финансови одити на бюджета и предоставеното имущество на Висшия съдебен съвет за периода от 01.01.2002 г. до 30.06.2002 г. и за спазването на процедурите при възлагане на обществени поръчки във Върховната касационна прокуратура за периода от 01.01.2000 г. до 30.06.2002 г. се констатира следното:

-         Бюджетът на Висшия съдебен съвет (ВСС) за 2002 г. не е разпределен по пълна бюджетна класификация и по тримесечия съгласно изискванията на чл. 23, ал. 4 от ЗУДБ. Не са утвърдени от ВСС бюджетните сметки на органите на съдебната власт с разчети за приходите от тяхната дейност.

-         Средствата за фонд “Съдебни сгради” и фонд “Затворни сгради” не са превеждани ежемесечно и в законоустановения размер в нарушение на чл. 2, ал. 4 от ЗДБРБ за 2002 г. Не е взето решение от ВСС за използване на резерва за неотложни и непредвидени разходи по бюджета на съдебната власт съгласно изискванията на чл. 11, ал. 4 от ЗУДБ.

-         Не са утвърдени от ВСС средни месечни брутни заплати на едно лице от персонала и поименно щатно разписание на неговата администрация,  както и длъжностни характеристики на служителите от администрацията. С решения на ВСС от бюджета му за 2002 г. са изплатени средства за допълнително материално стимулиране за 2000 г. и 2001 г., с което е нарушена бюджетната дисциплина.

-         Във ВСС не е изградена системата за финансово управление и контрол. Не са разработени и приети правила и процедури за организация, планиране, управление и контрол на бюджетния процес, което не дава възможност за проследяване на управленските решения и действия. Управлението на предоставеното на ВСС имущество – публична държавна собственост, е добро.

-         Осъществени са доставки на дълготрайни активи от ВСС и Върховната касационна прокуратура без да са проведeни процедури за възлагане на обществени поръчки. Те са допуснали и други  нарушения на ЗОП и Наредбата за възлагане на обществени поръчки под праговете, определени с чл. 7, ал. 1 от ЗОП.

При осъществения финансов одит на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2001 г. се установи следното:

-         Отчетът за изпълнението на бюджета на НЗОК за 2001 г. е изготвен при спазване на структурата и по показателите, по които е приет законът за бюджета на касата за същата година. В него са отразени достоверно приходите, разходите, резервът и излишъкът по бюджета на касата за отчетната година.

-         Управителният съвет на НЗОК е извършвал вътрешни компенсирани промени по разходните параграфи по бюджета на касата на основание параграф 2 от заключителните разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК за 2001 г., в резултат на което е променена структурата на разходите по отчет. Увеличени са разходите за здравноосигурителни плащания за сметка на намаляване на административните разходи за издръжка и капиталовите разходи. Не са допуснати преразходи по отделните разходни параграфи след извършените промени от Управителния съвет на касата.

-         Системата за вътрешен контрол на НЗОК не отчита всички рискове в дейността на касата и не създава в достатъчна степен необходимите условия за нейното ефективно функциониране. Осъщественият финансов и медицински контрол върху дейността на изпълнителите на медицинска помощ и на аптеките през 2001 г. е бил предимно документален, последващ и недостатъчен по обхват.

-         Правени са чести промени в списъците на лекарствените средства, в равнищата на реимбурсиране на лекарствата и в правилата за тяхното предписване, без това да е свързано с предварително разработени и приети правила и процедури за контрол, които да предотвратяват допускането на грешки и нередности от изпълнителите на медицинска помощ и аптеките.

-         Забавено е изграждането на информационна система на НЗОК, което затруднява управлението на процеса по задължителното здравно осигуряване и не създава възможност за осъществяването на ефективен контрол на приходите от здравноосигурителни вноски, на изпълнението и заплащането на медицинските услуги от касата.

-         Не е създаден регистър на здравноосигурените лица в НЗОК, който да съдържа данни за идентификация на лицата, основанията за осигуряването им, действително направените от тях вноски и ползваната медицинска помощ. Поради тази причина не е прилаган достатъчно надежден механизъм за контрол върху броя на фактически осигурените лица и направените от тях вноски, което да гарантира получаването на медицинска помощ само от здравноосигурени лица.

При извършения одит на финансовото управление на бюджета на НЗОК за 2002 г. се установи следното:

-         Спазени са нормативните изисквания при изготвянето на отчета за изпълнението на бюджета на НЗОК за 2002 г. Спазено е също така изискването на чл. 27, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, като отчетените разходи по бюджета на касата не превишават получените приходи през годината. Разходите по отделните параграфи са в рамките на определените средства след извършените вътрешни компенсирани промени от Управителния съвет на НЗОК.

-         Отчетът за изпълнението на бюджета на НЗОК за 2002 г. не отразява достоверно извършените разходи за дейността на касата. Поради неизпълнение на разпоредбите на параграф 44, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2002 г. и параграф 6 от заключителните разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК за 2002 г. в отчета не са отразени направените разходи за касата от Министерството на здравеопазването по проект “Реформа в здравния сектор”, финансиран със заем от Международната банка за възстановяване и развитие.

-         Изплатени са средства за еднократно допълнително материално стимулиране на служителите на НЗОК при наличие на неизплатени задължения в нарушение на чл. 2, ал. 7 от ПМС № 22 от 2002 г. за работната заплата в бюджетните организации и дейности, както и хонорари на служители от централното управление на касата за дейности, които са в обхвата на техните трудови задължения съгласно длъжностните им характеристики.

-         Извършени са плащания без да са приложени изискващите се първични счетоводни документи, както и плащания по документи, които не съдържат задължителните реквизити по чл. 7, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗСч.

-         Управителният съвет на НЗОК е извършвал последващи промени по бюджета на касата в частта за здравноосигурителните плащания след текущо отчетени преразходи на средства от отделни районни здравноосигурителни каси, с което са одобрявани вече направени разходи. Извършени са вътрешни промени по здравноосигурителните плащания без решение на Управителния съвет на касата, като са увеличени средствата за лекарства за сметка на намаляване на средствата за извънболнична и болнична медицинска помощ.

-         Не е изградена цялостна система за финансово управление и контрол с надеждни правила и процедури, чрез които да се гарантира съответствие на дейността на НЗОК със законовите изисквания и вътрешните нормативни актове. Не са разработени правила и механизми за взаимодействие между структурните звена на касата и не са конкретизирани техните задължения и отговорности.

-         Вътрешният контрол в НЗОК не е достатъчно ефективен и не гарантира  разкриването на грешки и нередности във финансовата дейност на касата и своевременното предприемане на мерки за тяхното отстраняване. Извършеното преструктуриране на контролните звена в поделенията на НЗОК, които осъществяват непосредствен контрол върху дейността на изпълнителите на медицинска помощ по сключени договори с касата, не е довело до съществено подобряване на резултатите от дейността на тези звена.

-         Организацията на счетоводното отчитане на дълготрайните активи и извършването на инвентаризации не съответстват на нормативните изисквания и не гарантират опазването на активите и осигуряването на надеждна информация за целите на тяхното управление.

При извършените одити на отчетите за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2001 г. в Националния осигурителен институт (НОИ) и в районните управления “Социално осигуряване” и на управлението на имуществото на НОИ за периода от 01.01.2002 г. до 30.09.2002 г. се констатира следното:

-         Отчетът за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2001 г. е съставен при спазване на структурата и показателите, по които е приет Законът за бюджета на ДОО за 2001 г.

-         Допуснато е превишение на разходите по фонд “Пенсии” спрямо определения им размер със закона, което се дължи на извършената реформа в социалното осигуряване. Отчетен е по-голям дефицит по бюджета на фонд “Пенсии” от приетия със закона, който е покрит от реализираните излишъци по бюджетите на фондовете “Трудова злополука и професионална болест” и “Общо заболяване и майчинство”, от бюджета на НОИ и отпусната допълнителна субсидия от централния бюджет.

-         Неточно са отчетени разходи по дейности и показатели в отчетите за изпълнението на бюджетите на НОИ и районните управления “Социално осигуряване” в градовете Смолян, Добрич, Ловеч, Търговище, Пловдив и Разград.

-         Изградена е добра система за вътрешен контрол, която е осигурила осъществяването на ефективен предварителен, текущ и последващ контрол при изпълнението на бюджета на ДОО за 2001 г.

-         Установените грешки и нередности при одита са отстранени от НОИ. Приетият от Народното събрание отчет за изпълнението на бюджета на ДОО за 2001 г. е законосъобразен и достоверен.

-         Допуснати са грешки при осчетоводяването на закупени резервни части, текущ ремонт и бракуване на имущество. Получените приходи от наеми и дължими консумативи (електроенергия, топлоенергия и вода) от трети лица не са начислявани към момента на тяхното възникване, с което не е спазван основният счетоводен принцип за текущо начисляване.

-         Сключени са договори за отдаване на помещения и площи под наем от директорите на районните управления “Социално осигуряване” в градовете Бургас, Видин, Габрово, Разград и Добрич, без да са упълномощени от управителя на НОИ.  Не са постъпвали своевременно приходи от наеми и дължими консумативи от трети лица по бюджетите на НОИ и районните управления “Социално осигуряване” в градовете Бургас, Варна, Видин, Добрич, Ловеч, Разград и Смолян.

-         Подобрени са координацията и обменът на информация между централно управление на НОИ и районните управления “Социално осигуряване”, което е способствало за подобряване на управлението на имуществото.

-         При извършените одити на финансовото управление на имуществото на държавни висши училища за периода от 01.01.2002 г. до 30.09.2002 г. се констатира следното:

-         Управленските решения на ръководствата на одитираните държавни висши училища са създали в голяма степен условия за ефективно управление на тяхното имущество. Изградени са системите за финансово управление и контрол в повечето от държавните висши

-         училища, но те не са действали достатъчно ефективно през одитирания период. Разработените и приети вътрешни нормативни актове не са в съответствие с действащото законодателство.

-         Държавните висши училища не притежават актове за собственост за част от ползваните имоти. Допуснати са нарушения на ЗДС: сключвани са безсрочни договори за отдаване под наем на недвижими имоти и договори за съвместна дейност над законоустановения срок; не са провеждани процедури след изтичане на тригодишния срок на действие на договорите за отдаване под наем на недвижими имоти; не са осигурени средства за застраховане на недвижимите имоти – публична държавна собственост.

-         Не са предприемани мерки за своевременно събиране на наеми и дължими консумативи, в резултат на което не са защитени в достатъчна степен финансовите интереси на държавните висши училища. Нарушавани са процедурите при възлагане на обществени поръчки.

-         Организацията и функционирането на счетоводните системи в отделните държавни висши училища не са на добро равнище. Допуснати са грешки и нередности, като: неспазване на основния принцип за текущо начисляване на приходи и разходи; неправилно отчитане на сграден фонд, компютри, оборудване, стопански инвентар и книги за библиотеки; неосчетоводяване на получени дарения от страната; неотчитане на приходи от отдадено имущество под наем като стопанска дейност съгласно законовите изисквания.

-         При осъществените финансови одити в общините се установи следното:

-         Бюджетите на по-голямата част от одитираните общини са разработени и приети от общинските съвети в законоустановения срок и в съответствие с Единната бюджетна класификация за 2002 г.

-         При съставянето на бюджетите не са анализирани задълбочено възможностите за увеличаване на собствените неданъчни приходи. В отделни общини са допуснати различия между предвидените данъчни приходи по бюджетите и бюджетните прогнози на Главната данъчна дирекция.

-         В редица общини таксите за битови отпадъци за 2002 г. са определени без да са одобрени от съответните общински съвети план-сметки за разходите за битови отпадъци за същата година. Определяни са и са изменяни такси въз основа на план-сметки за общия размер на разходите за битови отпадъци без да са правени разчети за разходите по отделни дейности съгласно изискванията на чл. 67, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

-         При изпълнението на бюджетите не е създадена ефективна организация за събиране на дължимите неданъчни приходи. Допуснато е приходи от такси да постъпват по извънбюджетни сметки вместо по съответните бюджети.

-         Извършвани са разходи над размера на постъпилите приходи в нарушение на чл. 22 от Закона за общинските бюджети, в резултат на което в много от одитираните общини са останали неразплатени разходи. Допуснати са преразходи по дейности и параграфи по бюджетите на отделни общини.

-         Няма добра координация и взаимодействие между първостепенните и второстепенните и от по-ниска степен разпоредители с бюджетни кредити. Това е предпоставка за неефективни управленски решения и занижен контрол при разходването на бюджетните средства.

-         Предоставените средства по бюджетите на одитираните общини за ликвидиране на последствията от стихийни бедствия и аварии са използвани целево. Изготвяни са отчети за изразходваните средства, които са представяни в МФ и Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет. В отделни общини е допуснато авансово предоставяне на средства на изпълнители на обекти без проектна готовност.

-         Управлението на общинската собственост не е достатъчно ефективно. Не са съставени актове за собственост за всички общински имоти съгласно изискванията на Закона за общинската собственост. Общински имоти - публична общинска собственост, не са застраховани и не са предвидени средства за това по съответните бюджети. Не са актуализирани наемни цени съобразно индекса на инфлация, не са събрани дължими суми по сключени наемни договори и не са прекратени договори с неизправни наематели. Не са постъпили дължими вноски и не са изпълнени поети задължения по сключени договори за приватизация и концесии, както и приходи от дивиденти от стопанската дейност на търговски дружества с общинско участие.

-         Системите за финансово управление и контрол в повечето общини не са изградени напълно. Прилаганите контролни процедури не осигуряват в достатъчна степен ефективност на управленските решения във връзка с организацията, планирането, управлението и отчитането на бюджетните и извънбюджетните средства.

-         В редица общини са допуснати нарушения на ЗОП и Наредбата за възлагане на обществени поръчки под праговете, определени в чл. 7, ал. 1 от ЗОП.

При извършените одити на финансовото управление на предоставените бюджетни средства през 2001 г. на юридически лица, осъществяващи стопанска или нестопанска дейност (Национална компания “Български държавни железници”, Български червен кръст, Съюз на българските автомобилисти, Съюз на слепите в България, Българска асоциация “Диабет” и Национален център за социална рехабилитация), се констатира следното:

-         Предоставените бюджетни средства на Националния център за социална рехабилитация за транспортно обслужване на инвалидите не са използвани според предназначението им. Незаконосъобразно са изразходвани неусвоените целеви бюджетни средства в Българската асоциация “Диабет”. В останалите одитирани обекти бюджетните средства са изразходвани законосъобразно и в съответствие с целевото им предназначение.

-         Нарушени са основни принципи и изисквания при осъществяване на счетоводството в Националния център за социална рехабилитация. Част от предоставените бюджетни средства на центъра са изтеглени от банковата му сметка и няма документални доказателства, че те са предоставени по съответния ред на Центъра за социална интеграция на младежи с увреждания “Свети Георги” в гр. Поморие.

-         Закупеното от Българската асоциация “Диабет” и Националния център за социална рехабилитация с бюджетни средства движимо имущество не е заведено и инвентаризирано, в нарушение на чл. 34 от отменения Закон за счетоводството. В тези юридически лица не е упражняван ефективен вътрешен контрол за законосъобразното извършване на разходите и тяхното съответствие с решенията на ръководните им органи.

-         Допуснати са нарушения на ЗОП и Наредбата за възлагане на обществени поръчки под праговете, определени в чл. 7 , ал. 1 от ЗОП, в Националната компания “Български държавни железници”, Българския червен кръст и Националния център за социална рехабилитация при разпореждане с бюджетни средства.

В обхвата на финансовите одити се включват и осъществяваните от Сметната палата одити и заверки на отчетите на бюджетните организации съгласно чл. 44, ал. 1 и 2 от ЗСП. Те заемат значителен дял в одитната дейност на Сметната палата и имат важно значение за гарантиране на достоверността на информацията в отделните отчети и нейното използване от съответните потребители.

През отчетния период се извършиха ограничени одити на 1192 периодични отчета за касовото изпълнение на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове на бюджетните организации – първостепенни разпоредители с бюджетни кредити (отчети към 31.03.2002 г.; 30.06.2002 г.; 30.09.2002 г. и 31.12.2002 г.). Ограничените одити се осъществиха на основание чл. 44, ал. 2 от ЗСП по приети от Сметната палата правила, които са съгласувани с министъра на финансите. В резултат на одитите текущо са отстранявани констатирани грешки и нередности в периодичните отчети, с което се подпомогнаха одитът и заверката на годишните финансови отчети на бюджетните организации. Изготвени са доклади за резултатите от осъществените ограничени одити на съответните периодични отчети, които са предоставени на Народното събрание и министъра на финансите и са публикувани на интернет страницата на Сметната палата.

През отчетния период се осъществиха също така одити и заверки на финансовите отчети за 2001 г. и 2002 г. на бюджетните организации – първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, и на бюджетни организации – второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, упражняващи самостоятелни бюджети по силата на специални закони, които отчети включват и годишните отчети за изпълнението на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове на съответните бюджетни организации. Те се извършиха на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗСП.

Одитите и заверките на финансовите отчети за 2001 г. се осъществиха по установения ред преди приемането и публикуването на одитните стандарти на Сметната палата съгласно параграф 5, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСП, а на отчетите за 2002 г. - съгласно стандарта за финансов одит и указанията за неговото прилагане.

            При одитите и заверките на годишните финансови отчети се изразиха независими одитни становища за законосъобразността, достоверността и редовността на информацията в съответните отчети на основата на приети и оповестени от Сметната палата критерии за оценка: изградени и функциониращи системи за финансово управление и контрол, които да осигуряват предотвратяването и своевременното разкриване на грешки и нередности в отчетите; вярно и честно представяне на имущественото и финансовото състояние на бюджетните организации; съответствие на формата и съдържанието на отчетите и сроковете за тяхното представяне с нормативните изисквания; съответствие на извършените и отразените финансови и счетоводни операции в отчетите с действащото законодателство и вътрешните нормативни актове на бюджетните организациии; общ размер на констатираните грешки и нередности спрямо приетия от Сметната палата праг на същественост.

Осъществиха се одити на финансовите отчети за 2001 г. на 295 бюджетни организации - първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, и на 36 бюджетни организации – второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, които упражняват самостоятелни бюджети по силата на специални закони (БАН и държавните висши училища). Завериха се финансовите отчети на 330 бюджетни организации, като от тях 135 отчета се завериха без резерви, а 195 отчета - с резерви. Отказана е заверка на финансовия отчет на Министерството на здравеопазването поради късното му представяне и установени грешки и нередности, които превишават значително приетия от Сметната палата праг на същественост.

За 2002 г. се извършиха одити на финансовите отчети на 334 бюджетни организации – първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити. Завериха се финансовите отчети на 325 бюджетни организации, от които 101 отчета се завериха без резерви, 159 отчета – без резерви, с обръщане на внимание за допуснати несъществени грешки и нередности (под прага на същественост), а 65 отчета – с резерви. Отказана е заверка на финансовите отчети на 9 бюджетни организации (Националната здравноосигурителна каса, Министерството на здравеопазването, Военната академия “Г. С. Раковски” и общините Джебел, Кирково, Куклен, Кърджали, Момчилград и Родопи) поради констатирани съществени грешки и нередности в съответните отчети.

            За заверените годишни финансови отчети с резерви и за отчетите, на които е отказана заверка, се изготвиха доклади с одитни становища, които се връчиха на ръководителите на съответните   бюджетни организации съгласно изискванията на чл. 45 от ЗСП.

При извършените одити на финансовите отчети на бюджетните организации за 2001 г. и 2002 г. се констатираха следните по-съществени грешки и нередности: неспазване на единната бюджетна класификация за съответната година при  отчитане на приходи и разходи по отделни бюджети; неправилно приключване на сметки; неспазване на основни счетоводни принципи; неотразяване в сборни оборотни ведомости на обороти по сметки; неправилно отчитане на средства по заемни споразумения по извънбюджетни сметки вместо по съответните бюджети; отчитане на капиталови трансфери като разходи за издръжка; неотчитане на приходи от общински такси, от наеми за общинско имущество и от продажба на стоки и услуги по бюджетите на общини; липса на стойностна връзка между начален и краен баланс; неосчетоводени дълготрайни материални активи, вземания и задължения; незавеждане и неотчитане на активи по баланси; неспазване на законовите изисквания при извършване на годишни инвентаризации на активи и пасиви; неотчитане на дялово участие на общини в капитала на търговски дружества; неправилно отчитане на стопанска дейност и други.

За резултатите от осъществените одити и заверки на финансовите отчети на бюджетните организации за 2002 г. се изготви доклад, който се предостави на Народното събрание и министъра на финансите и се публикува на интернет страницата на Сметната палата.

Констатираните грешки и нередности при одитите и заверките на годишните финансови отчети на бюджетните предприятия, както и при извършените финансови одити, се дължат до голяма степен на причини от обективен характер:

-         Не са утвърдени от министъра на финансите и обнародвани в “Държавен вестник” счетоводни стандарти за бюджетните организации съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗСч. Утвърденият от министъра на финансите сметкоплан на бюджетните организации не е обнародван в “Държавен вестник”, както  изисква същата разпоредба на закона. Честите изменения и допълнения на сметкоплана създават затруднения в работата на счетоводния персонал, както и предпоставки за недостоверно представяне на имущественото и финансовото състояние на бюджетните организации в техните отчети.

-         Не са определени от министъра на финансите редът и начинът за прилагане на Националните счетоводни стандарти от бюджетните организации съгласно разпоредбата на параграф 48,    ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2002 г.

-         Указанията за годишното счетоводно приключване на бюджетните организации за 2001 г. са издадени от министъра на финансите след законоустановения срок за изготвяне на годишните финансови отчети (19 март 2002 г.) в нарушение на определения за това срок с параграф 48, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2002 г. (30 януари 2002 г.).

-         Не са утвърдени стандарти за съответствието на параграфите от единната бюджетна класификация с показателите, по които се приема и отчита държавният бюджет. В резултат на това при прегрупирането на приходи и разходи по параграфи се допуска нарушаване на показатели, приети със закона за държавния бюджет за съответната година.

-         Единната бюджетна класификация се утвърждава всяка година и то след като са приети съответните бюджети. Целесъобразно е да се разработи и утвърди постоянна бюджетна класификация, с възможности за промени и допълнения на отделните параграфи, с което ще се постигне стабилност при разработването, изпълнението и отчитането на бюджетите и намаляване на рисковете от допускане на грешки и нередности.

-         Не се отделя достатъчно внимание на обучението и повишаването на квалификацията на счетоводните кадри в бюджетната сфера, което оказва влияние върху качеството на счетоводната информация, своевременното изготвяне и представяне на отчетите и ефективността на вътрешния финансов контрол. Във връзка с това се налага необходимостта от създаване на специално звено към Министерството на финансите, което да разработва методологически и методически въпроси в областта на счетоводната отчетност в бюджетната сфера и да участва в обучението и повишаването на квалификацията на счетоводните кадри, както и в подготовката за прилагане на международните счетоводни стандарти в тази сфера.

            2.2. Одити на изпълнението

Одитите на изпълнението са нов вид одити за Сметната палата. Те включват проверка на дейностите по планиране, изпълнение и контрол на всички равнища на управление в одитирания обект с оглед на тяхната ефективност, ефикасност и икономичност. Целта на одитите на изпълнението е да се предостави на съответните потребители независима и обективна оценка за степента на ефективност, ефикасност и икономичност на дейностите на одитирания обект, да се подпомогне неговото ръководство да подобри дейностите, при които изпълнението е незадоволително, както и да се популяризират добрите практики.

През отчетния период се извършиха 56 одита на изпълнението, от които 14 одита се осъществиха от отделение ІV “Одит на изпълнението”, а 42 одита – от териториалните поделения, които са част от одитите, извършени от отделение ІV.

Приетите от Сметната палата доклади за извършените одити на изпълнението през отчетния период са посочени във втората част на Приложение № 3 на отчета.

Одит на дейността на Държавния фонд “Земеделие” и на регионалните дирекции на фонда в градовете Видин, Добрич, Силистра и Ямбол за периода от 01.07.2001 г. до 31.12.2001 г. Одитът се извърши в изпълнение на Решение на 39-то Народно събрание от 11.12.2001 г., като при него се установи следното:

-         Вътрешните нормативни актове на фонда, приети в изпълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), не регламентират организацията, реда на дейност, функциите на структурните звена и правилата за координиране на дейностите им. Управителният съвет на фонда е определял условията за кредитиране на закупуването на селскостопанска техника от земеделските производители с отделни решения, вместо да измени или допълни вътрешните нормативни актове на фонда.

-         Вътрешната нормативна уредба на фонда не е приведена в съответствие с разпоредбите на Наредба № 14 от 2001 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделски стопанства, Наредба № 15 от 2001 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за развитие и разнообразяване на икономическите дейности, предоставяне на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи и Наредба № 16 от 2001 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за подобряване на преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти по Програма САПАРД, издадени от министъра на земеделието и горите.

-          Министърът на земеделието и горите не е предприел действия за уреждане на взаимоотношенията с БНБ за договаряне на лихвения процент за олихвяване на средствата по сметките на фонда в банката. Средствата на фонда, вложени в капитала на Централна кооперативна банка АД, не са използвани ефективно за осъществяване на дейността на фонда за подпомагане на земеделските производители.

-         Измененията на Закона за събиране на държавните вземания от 07.04.2000 г. са лишили фонда от възможността да ползва специалния ред за събиране на вземанията си, предвиден в чл. 27, ал. 2 от ЗПЗП.

-         Неправомерно са изплатени на председателя и членовете на управителния съвет на фонда възнаграждения в размер на една месечна средна брутна заплата за участие в заседание.

-         Управителният съвет на фонда е одобрил с решение от 15.03.2001 г. субсидия за стимулиране на земеделските производители в нарушение на чл. 12, ал. 1 от ЗПЗП. В резултат на това е изплатена незаконосъобразно субсидия в размер на 1 847 100 лв.

-         Предоставените от фонда кредити през първото шестмесечие на 2001 г. превишават планираните кредити за цялата година. Отпуснатите от фонда преки кредити за лозови насаждения за 2000 г. и 2001 г. (88,2 на сто от всички преки кредити за трайни насаждения) не съответстват на приоритетите за развитие на земеделието, определени в годишните доклади на министъра на земеделието и горите за 1999 г. и 2000 г. и в Националния план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2001 - 2006 г.

-         Становищата на експертите - вносители на исканията за финансово подпомагане на земеделските производители, не съдържат задължителната преценка за тяхната законосъобразност и целесъобразност, регламентирана с вътрешните нормативни актове на фонда. Съставът на кредитния съвет не е гарантирал ефективното и безпристрастно изпълнение на определената му с Правилника за устройството и дейността на фонда функция за извършване на проверки на становищата на експертите относно исканията на земеделските производители за финансово подпомагане.

-         Управителният съвет на фонда е утвърждавал общата стойност на одобрените от кредитния съвет проекти за инвестиционни кредити, в нарушение на чл. 15 от Вътрешните правила за отпускане на кредити, поемане на гаранции и субсидиране на земеделските производители.

-         Непълното прилагане на методическите указания за оценка на исканията за финансово подпомагане, формално съставените протоколи от заседанията на кредитния съвет и липсата на документирани становища на членовете на управителния съвет не гарантират спазването на основните принципи на дейността на фонда, целесъобразността и ефективността на съответните инвестиции, както и възможността за редовно обслужване на кредитите.

-         Няма договорена процедура за съвместно установяване на целесъобразността на отпуснатите кредити от представителите на фонда и на обслужващите банки, което затруднява своевременното събиране на вземанията на фонда по отпуснати чрез търговските банки и нецелево използвани кредити.

-         Фондът не е реализирал приходи в размер 1 на сто от дължимата лихва в резултат на неправомерно договореното съотношение на разпределението на лихвата в сключените договори с търговските банки за рефинансиране със средства на фонда отпускането на целеви инвестиционни кредити на земеделски производители.

-         Управителният съвет на фонда не е спазил принципа за предпазливо управление на поверените на фонда финансови активи, като е приел решение за депозиране в търговските банки на средства на фонда по проекти за подпомагане на земеделските производители при закупуване на земеделска техника, от които са усвоени само 33,9 на сто.

-         Ниска е събираемостта на обявените за предсрочно изискуеми инвестиционни кредити и на просрочените кредити по краткосрочните целеви финансови линии през одитирания период.

-         Изпълнителният директор на фонда не е предприел действия за отстраняване на констатираните нарушения от отдел "Вътрешен контрол".

-         Не е осъществено ефективно взаимодействие между дирекциите "Развитие на селските райони и инвестиции", "Животновъдство", "Растениевъдство и контрол на качеството на пресните плодове и зеленчуци" и "Земеустройство, регистри на земеделските земи и производители и информационни технологии" към Министерството на земеделието и горите (МЗГ) и фонда за подпомагане на дейността му, в съответствие с разпоредбите на Устройствения правилник на министерството.

-          Финансово-икономическата дейност на фонда и начините на разходване на средствата не са регламентирани изчерпателно в ЗПЗП или в подзаконови актове. Осъществяването на държавната политика за подпомагане на земеделските производители е предоставено изключително на управителния съвет на фонда, в състава на който не са включени преимуществено специалисти в областта на земеделието и кредитирането.

-         Държавният фонд "Земеделие" не е реализирал в достатъчна степен целите на държавната политика за финансово подпомагане на земеделските производители през одитирания период.

            Одит на изпълнението по придобиването, управлението и разпореждането с имоти – държавна собственост, в страната и в чужбина в системата на Министерството на икономиката (МИ) за периода от 01.01.2001 г. до 30.06.2002 г. При одита се констатира следното:

-         Не е изградена достатъчно надеждна система на съгласуваност и координация между отделните институции (Министерския съвет, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и областните управители), които участват на различни етапи от процеса на предоставяне, управление и разпореждане с имоти - държавна собственост (публична и частна). Това води до нарушаване на обратната връзка при  предоставянето на достоверна и навременна информация, която е необходима за вземане на правилни управленски решения във връзка с имотите - държавна собственост.

-         Несъответствието в регламентацията между ЗДС и правилника за неговото прилагане относно правомощията и функциите на Комисията за разпределяне и използване на административните сгради - държавна собственост‚ подпомагаща Министерския съвет в дейността му по предоставяне на имоти - държавна собственост, за управление от централната администрация, включително и от областните управители, е довело практически до нефункциониране на комисията.

-         Няма законова регламентация относно обхвата на задължителното застраховане на застроените имоти - публична държавна собственост.

-         В системата на МИ не е изградена контролна система и не са приети критерии, правила и процедури за определяне на необходимостта от сграден фонд и неговото ефективно и ефикасно управление и разпореждане.

-         Информацията в обобщения баланс на МИ към 31.12.2001 г. за предоставените имоти - държавна собственост, е непълна и неточна и не отразява действителното  имуществено състояние на министерството.

-         Ниската балансова стойност, по която са осчетоводени предоставените имоти - държавна собственост, дава нереална представа за действителната им стойност и за внасяне на занижени такси за битови отпадъци по ЗМДТ. Важно е и това, че когато балансовата стойност на частна държавна собственост е до 500 хил. лв. продажбата й се извършва от областния управител след провеждане на търг съгласно чл. 50 от Правилника за прилагане на ЗДС.

-         В системата на МИ се притежават и съхраняват документите, свързани с предоставените имоти - държавна собственост, но не за всички от тях обстоятелствата по предоставянето им през годините на различните ползватели са били отразявани и актуализирани в съответните актове за държавна собственост. Липсват голяма част от документите в системата на МИ, свързани с управлението на имотите - държавна собственост. Това е в резултат, от една страна, на извършваните многобройни структурни промени през годините, а от друга страна – на липсата на приемственост на различните равнища на управление.

-         Упражняваният контрол в МИ по спазването на нормативно определените процедури във връзка с управлението на имоти - държавна собственост, е в значителна степен занижен‚ както от страна на ръководствата на второстепенните разпоредители, така и от страна на първостепенния разпоредител. Допуснати са пропуски и нарушения по отношение на договорната дисциплина, мониторинга и отчитането на текущите и основните ремонти.

-         Разпоредителите в системата на министерството не се нуждаят от всички предоставени им имоти - държавна собственост, за изпълняваните от тях функции. Не е създадена подходяща организация (на различни равнища на управление) за осигуряване на ефективно и ефикасно управление и разпореждане с имотите - държавна собственост, в страната и в чужбина.

-         Част от имотите - държавна собственост, които представляват предоставен материален ресурс, са управлявани с ниска степен на ефективност и ефикасност. Не е изградена надеждна система за вътрешен контрол по управлението и разпореждането с предоставените имоти - държавна собственост.

            Одит на дейността по изграждане и функциониране на системите за финансово управление и контрол в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Изпълнителната агенция “Пътища”, Дирекцията за национален строителен контрол и Агенцията по кадастър за периода от 01.06.2001 г. до 30.06.2002 г. При одита се установи следното:

-          По изграждането на системите: няма цялостна управленска стратегия за анализ и оценка на рисковите области; системите са изградени предимно по отношение на процедурите за предварителен контрол; не са изградени всички елементи на системите, регламентирани с указанията на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол; системите не са изградени съобразно спецификата на дейността на разпоредителите; част от въведените процедури не са актуализирани в съответствие с действащото законодателство; не е спазен предвиденият законов срок за изграждане на системите.

-         По функционирането на системите: въведените процедури не са прилагани ефективно; неефективното действие на въведените процедури и неизграждането на всички елементи на системите не съдействат за пълното постигане на целите, определени в системите.

Одит на изпълнението на дейността на органите на държавната и местната власт за закрила на детето в Република България за периода от 01.01.2001 г. до 30.06.2002 г. в Министерството на труда и социалната политика‚ Министерството на здравеопазването‚ Министерството на образованието и науката‚ Министерството на вътрешните работи‚ Министерството на правосъдието‚ Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните‚ Държавната агенция за закрила на детето‚ Държавната агенция за младежта и спорта‚ Националната здравноосигурителна каса‚ Националната служба за социално подпомагане‚ Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” и Съвета за електронни медии. Одитът се извърши от одитори от отделение ІV и от териториалните поделения на Сметната палата, които изготвиха 21 доклада за осъществените одити на изпълнението в обекти на територията на съответните поделения, определени чрез метода на статистическите извадки.

Изготви се обобщен доклад за извършения одит на изпълнението на дейността на органите на държавната и местната власт за закрила на детето, който се изпрати на съответните органи за предприемане на мерки за отстраняване на констатираните слабости и нарушения.

На базата на констатациите, оценките и обобщените изводи за дейността на одитираните обекти за закрила на детето в Република България са направени следните основни изводи и заключения:

-         По съответствието на принципите и правата на детето, регламентирани в Конвенцията за правата на детето и вътрешното право: в националното законодателство са декларирани общите принципи и са признати гражданските, политическите, социалните и културните права на детето;

-         пропуските и несъвършенствата на Закона за закрила на детето и нехармонизирането на действащите нормативни актове с изискванията на закона не гарантират ефективното му прилагане.

-         По институционалното изграждане на органите за закрила на детето: създадена е Държавната агенция за закрила на детето; поставено е началото на създаване на отдели за закрила на детето към общинските служби за социално подпомагане.

-         По жизнения стандарт и социалното подпомагане: конкретното реализиране на социалното подпомагане и социалните услуги се характеризира с ниска степен на финансова осигуреност и недостатъчен размер на социалните помощи.

-         По специфичните нужди на децата с увреждания: не са създадени реални условия за социална интеграция на децата с увреждания – подходяща жизнена среда и инфраструктура, обучение, адаптиране и интегриране в общността.

-         По здравословното развитие и здравното обслужване: не са предприети ефикасни мерки за предотвратяване на вредните последици от рисковите фактори на околната среда върху здравето на децата, за ранно установяване на хронични заболявания и аномалии, профилактика и намаляване на детската заболеваемост и смъртност, за гарантиране на сигурността и здравето им в детските градини, училищата и специализираните институции.

-         По образованието: реализирането на правото на образование и постигането на целите му не е гарантирано от законодателните и административните мерки; общините не осъществяват пълен контрол за задължителното обучение на децата до 16-годишна възраст; липсва механизъм за координиране действията на общините и Министерството на образованието и науката за осигуряване на задължителното училищно обучение; предоставянето на безплатни учебници само на учениците в първи клас и в специалните училища не съответства на духа на Конвенцията за правата на детето, Конституцията на Република България и Закона за народната просвета.

-         По отдиха и свободното време: не са приети Национална стратегия за младежка дейност и Национална програма за насърчаване и развитие на физическото възпитание и спорта; средствата по бюджетите на общините не са достатъчни за развитието на спортната база, отдиха и туризма; не са предприети ефективни действия за реализация на правото на децата на спорт в свободното време.

-         По икономическата експлоатация: липсват законодателни мерки за защита на деца, работещи без трудови договори.

-         По защитата от неподходяща информация и от насилие: липсва ефикасен механизъм за защита на децата от информация и материали, вредни за тяхното физическо, умствено и морално развитие, от незаконна употреба на наркотици и сексуална експлоатация; не е осъществено ефективно взаимодействие между органите на изпълнителната власт, на местното самоуправление, съда, прокуратурата и неправителствените организации в противодействието на престъпленията срещу деца; не са създадени условия за ефективно материално осигуряване на дейността, свързана с предоставянето на 24-часовата полицейска закрила и на домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни.

-         По специалните грижи за деца, които нарушават законите: не е осъществена ефективна дейност за разкриване на малолетните и непълнолетните извършители на противообществени прояви и престъпления.

-         По изпълнението на правителствената стратегия и плана за действие за закрила на децата в Република България за 2000 – 2003 г.: не е изпълнено предвиденото преструктуриране на общинските служби за социално подпомагане с цел обособяване на отдели за закрила на детето; не е започнат реален процес на деинституционализация на грижите за деца; не е постигната координация в действията на министерствата и ведомствата за създаване на съвместни програми за социална интеграция и професионална реализация на младежите, напускащи специализираните институции поради навършване на пълнолетие.

            По изпълнението на Националната програма за децата на България: не са създадени предпоставки за ефективно изпълнение на тази програма.

-         По финансирането на дейностите по закрила на детето: действително необходимите разходи за издръжката на едно дете не се отчитат при разработването на държавния бюджет; утвърдените финансови средства на органите на държавната и на местната власт за дейностите по закрила на детето не създават предпоставки за ефективно изпълнение на нормативно определените им функции.

-         Принципът за съобразяване на действията на всички органи с висшите интереси на детето не е утвърден в работата на държавните институции и органите на местната власт въпреки изискванията на Конвенцията за правата на детето, разпоредбите на Закона за закрила на детето и приетите от правителството Стратегия и план за действие за закрила на децата в Република България за 2000 – 2003 г. и Национална програма за децата на България.

-         Децата не са запознати с правата си, спазването на които не е гарантирано в семейството и в училището. Те са застрашени от насилие, свидетели са на насилие и не се чувстват сигурни в страната, в която живеят. Липсват проучвания на тяхното мнение и специални програми за запознаване с правата на детето на родители и учители.

-         През одитирания период органите на държавната и на местната власт не предприемат ефикасни действия за осигуряване в максимално възможна степен оцеляването и развитието на всяко българско дете.

            Обобщеният доклад за извършения одит на изпълнението на дейността на органите на държавната и местната власт за закрила на детето в Република България е изпратен на президента на Република България, председателя на Народното събрание, министър-председателя, Комисията по труда и социалната политика и Комисията за децата, младежта и спорта към Народното събрание. Докладът е публикуван и на интернет страницата на Сметната палата.

Одит на изпълнението на дейности и проекти за управление на твърдите битови отпадъци от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и органите на местното самоуправление за периода от 01.01.2000 г. до 30.06.2002 г. Одитът се осъществи от одитори от отделение ІV и от териториалните поделения, които изготвиха 24 доклада за извършени одити на изпълнението на дейности и проекти за управление на твърди битови отпадъци в обекти на територията на отделните поделения.

Основните констатации, изводи и оценки в тези доклади са отразени в обобщения доклад за одита на изпълнението на дейности и проекти за управление на твърдите битови отпадъци от МОСВ и органите на местното самоуправление за посочения период.

На базата на резултатите от извършения одит на изпълнението са направени следните основни изводи и заключения:

-         Създадените нормативни и организационно-технически предпоставки осигуряват постигането на висока степен на съответствие на целите на Националната и общинските програми за управление на дейностите по твърдите битови отпадъци с определените цели в стратегическите документи.

-         Приетите нормативни актове уреждат в изключително голяма степен обществените отношения в областта на управлението на дейностите по твърдите битови отпадъци и създават предпоставки за реализиране на целите на държавната политика в тази област, като осигуряват много висока степен на хармонизация на националното законодателство с това на ЕС. Все още не са създадени нормативни условия за управление на отпадъците от опаковки, за обезвреждане на полихлорирани бифенили и полихлорирани терфенили, както и на отпадъчните продукти при производството на титанов диоксид поради неиздадени съответни подзаконови актове.

-         Липсата на кадри с необходимата квалификация в някои общини, както и динамиката, установените пропуски и други недостатъци в нормативните актове в областта на управлението на дейностите по твърдите битови отпадъци водят до непознаване, неправилно и непоследователно прилагане на техните разпоредби.

-         Неефективното прилагане на националното законодателство създава риск за постигането на поставените като цел въздействия върху поведението на засегнатите лица и екологосъобразното управление на твърдите битови отпадъци. Установени са съществени пропуски и нарушения: на процедурите по съставяне, утвърждаване и приемане на програмите за управление на твърдите отпадъци на местно равнище; при издаването на разрешения за осъществяване на дейности по третиране на твърди битови отпадъци и контрола по спазването на условията на издадените разрешения; при договарянето на извършването на услугите по третиране на твърдите битови отпадъци и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Не са спазвани изискванията за отчитане и докладване на информацията за управлението на твърдите битови отпадъци.

-         Независимо от положените усилия от МОСВ и общините, Националната и общинските програми за управление на дейностите по твърдите битови отпадъци са изпълнявани неефективно и съществуват рискове за последователното осъществяване на държавната политика и постигането на определените стратегически цели в областта на тяхното управление.

-         Осъществяваният контрол от районните инспекции по околната среда и водите и кметовете на общините не е достатъчно ефективен. Поради недобър информационен обмен между районните инспекции по околната среда и водите и общините се затруднява текущият контрол по спазването на условията на издадените разрешения от съответните кметове; общините изпълняват незадоволително възложените им функции, свързани с функционирането на депа за твърдите битови отпадъци; не се упражнява ефективен контрол върху състоянието и експлоатацията на всички депа и сметища за битови отпадъци; не се прилагат системно административнонаказателните разпоредби на нормативните актове за управление на отпадъците; не се осъществява реализация на наложените глоби и имуществени санкции, което не позволява да се постигне трайно коригиране на поведението на нарушителите за спазване на установения законов ред и ограничава тяхното възпитателно и предупредително въздействие върху останалите субекти.

-         Министерството на околната среда и водите и общините са полагали системни и целенасочени усилия за подобряване на организацията за събиране и транспортиране на твърдите битови отпадъци. Независимо от нарастването на разходите за управление на твърдите битови отпадъци и поддържането на чистотата на населените места, предоставяните услуги от общините все още са с незадоволително качество, като в редица случаи те не отговарят на нормативно определените хигиенно - санитарни изисквания.

-         Установената практика за събиране, анализ и отчитане  на данните за управлението на твърдите битови отпадъци не дава възможност за ефективно информационно осигуряване на управленския процес в МОСВ във връзка с тези отпадъци и не постига стандартите за обем, аналитичност и качество на данните, необходими за докладване пред международните институции.

            Обобщеният доклад за извършения одит на изпълнението на дейността по управление на твърдите битови отпадъци от МОСВ и органите на местното самоуправление е изпратен на президента на Република България, председателя на Народното събрание, министър-председателя, Комисията по околна среда и водите към Народното събрание и Националното сдружение на общините в Република България. Докладът е публикуван и на интернет страницата на Сметната палата.

Одит на изпълнението на дейността на Националния център за аграрни науки (НЦАН) за периода от 01.01.2000 г. до 30.06.2002 г. Одитът се извърши от одитори от отделение ІV и от териториалните поделения, като се обхвана дейността на централното управление на НЦАН, 21 земеделски института в страната, два регионални центъра за научно-приложно обслужване, Центъра за научно-техническа информация и Центъра за подготовка на кадри.

Одиторите от териториалните поделения изготвиха 18 доклада за осъществените одити на изпълнението на дейността на обекти на територията на съответните поделения, резултатите от които са отразени в обобщения доклад за одита на дейността на НЦАН.

На базата на резултатите от извършения одит на изпълнението са направени следните основни изводи и заключения:

Дейността на НЦАН е в съответствие с предмета на дейност и като цяло е организирана и осъществявана в рамките на законовите изисквания. Организационно-управленската структура на центъра е трудноуправляема и с дублиращи се звена и дейности.

-         Научно-изследователската дейност е насочена към изпълнението на поставените цели, които са в съответствие с основните приоритети на управленските програми на правителствата на Република България през одитирания период. Изпълнението на конкретните цели на научно-изследователската дейност е ефективно. НЦАН разполага с висококвалифицирани кадри за ефективно осъществяване на научно-изследователската си дейност.

-         Финансирането на дейността на НЦАН е неефективно поради липсата на ясно регламентирани правила за бюджетния процес, особено по отношение на взаимоотношенията между централното управление и първичните научни звена, както и за извършваната стопанска дейност в рамките на центъра. Осъществяваният контрол от ръководството на НЦАН върху дейността на първичните научни звена е недостатъчен.

-         Принципът на финансиране на базата на средно зает щатен персонал в системата на НЦАН, а не на проекти с фундаментален или с приложен характер, които да завършват с търсен научен продукт с определена пазарна стойност, е крайно неподходящ за аграрната наука.

-         Съществуването на стопанска дейност в рамките на бюджетна структура, особено с характер на селскостопанско производство, е неефективно. Не е регламентиран статутът на експериментално-производствената дейност, както и механизмът на взаимодействие на НЦАН с Националната служба за съвети в земеделието.

-         Създадените продукти на интелектуалната собственост, които са защитени със сертификати, не са оценени и заприходени в счетоводните баланси на съответните научни организации. Значителна част от стопанисваното от НЦАН недвижимо имущество не е актувано съгласно разпоредбите на ЗДС и правилника за неговото прилагане.

            Върху ефективността от дейността на НЦАН са оказали отрицателно влияние следните основни фактори: намаляване на потребностите от резултатите на научно-изследователската дейност на центъра в резултат на дълго продължилият преход на българската икономика; липсата на ясно формулирана актуална социална заявка от страна на МЗГ с конкретни изисквания към дейността на центъра и осигуряване на средства за нейното реализиране; незадоволителният контрол върху дейността на НЦАН, осъществяван от МЗГ, както и честите промени на нормативните актове, регламентиращи дейността на НЦАН; несъответствието между спецификата на дейността на научните организации на НЦАН и нормативно регламентирания статут на тези научни организации; тенденцията за повишаване на средната възраст на научните работници.

Основните възможности за постигане на по-голяма ефективност от дейността на НЦАН се изразяват в следното: прилагане на проектно-договорен принцип на организация на научно-изследователската дейност на научните организации; заплащане на труда на научните сътрудници  в зависимост от реалния принос в научно-изследователската дейност и използване на съвременно оборудване и апаратура при нейното осъществяване; оптимизиране на управлението на интелектуалната собственост на научните организации с цел по-голяма ефективност на системата за защита на правата върху резултатите от научно-изследователската дейност, както и прилагане на различни форми на комерсиализация на тази дейност.

Обобщеният доклад за извършения одит на изпълнението на дейността на НЦАН е изпратен на президента на Република България, председателя на Народното събрание, министър-председателя, министъра на земеделието и горите, министъра на финансите, председателя на НЦАН, Комисията по земеделието и горите и Комисията по образование и наука към Народното събрание. Докладът е публикуван и на интернет страницата на Сметната палата.        

            2.3. Специфични одити

През отчетния период отделение VІ извърши 10 специфични одита, като един от докладите за извършените одити е секретен, и два мониторинга на управлението и обслужването на държавния дълг на Република България, а отделение VІІ – 6 одита на проекти със средства от ЕС. Последното отделение осъществи също така съвместен одит с Териториалното поделение на Сметната палата – София, на проект “Интеррегионална телеметрична мрежа за управление на рисковете на Балканите и Южносредиземноморския регион” за 2001 г., в изпълнение на ангажимент по сключен договор за външна помощ между Европейската комисия и областния управител на област с административен център гр. София.

Приетите от Сметната палата одитни доклади за извършените одити и двата мониторинга от отделенията за специфични одити през отчетния период са посочени в третата част на Приложение № 3 към отчета.

Одит на отчета на бюджетните разходи на Българската народна банка (БНБ) и тяхното управление за финансовата 2001 г. При одита се установи следното:

-         Спазени са правилата и процедурите по съставянето и приемането на бюджета на БНБ за 2001 г. Прилаганата вътрешна форма на отчетност по разходни центрове, определени с Правилника за бюджета на БНБ, позволява ползването на информацията за целите на управлението на нейния бюджет.

-         Постигнати са реално планиране на разходите по раздел І на бюджета “Разходи за издръжка на БНБ” и стабилизация по отношение на тяхното изпълнение, което се доближава максимално до предвидените разходи по този раздел. По раздел ІІ “Инвестиционна програма” няма обвързаност  между планирането и осъществяването на инвестиционните разходи по отделни проекти и разпределянето им по години.

-         В процес на преструктуриране са системата за вътрешен контрол и организацията на контролната дейност. Допуснати са нарушения и неспазване на Вътрешните правила  за избор на изпълнители на доставки, работи и услуги, извършвани в изпълнение на бюджета на БНБ, чрез пряко възлагане на поръчки без обявяване на процедури за доставки на стойност над 30 хил. лв.

-         През м. декември 2001 г. е учредено еднолично акционерно дружество “Печатница на БНБ”, с което е отстранено несъответствието с изискванията на чл. 32 от Закона за БНБ (ЗБНБ).

-         Одит на взаимоотношенията на БНБ с държавния бюджет за финансовата 2001 г. При одита се констатира следното:

-         Спазени са законовите изисквания при разпределението на превишението на приходите над разходите на БНБ за 2001 г. съгласно чл. 8 от ЗБНБ, както и при определянето на размера на превишението, подлежащо на внасяне в държавния бюджет.

-         Спазен е законоустановеният срок за превеждане на превишението за 2001 г., дължимо към държавния бюджет съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗБНБ.

-         Не са допуснати закононарушения при подписването и изпълнението на Споразумението между БНБ и МФ от 16.11.2001 г., с което се финализира разпоредбата на параграф 10 от преходните и заключителните разпоредби на ЗБНБ.

Одит на възникването и управлението на вътрешния правителствен дълг и използването на дълговите инструменти през 2001 г.  При одита се установи следното:

-         Спазени са процедурите по законосъобразността на възникването, обслужването и управлението на вътрешния правителствен дълг и е постигнато финансиране на дефицита в рамките на ЗДБРБ за 2001 г.

-         При управлението на дълга е следвана консервативна политика, изразяваща се в намаляване на разходите по неговото обслужване и минимизиране на нарастването на размера му. Министерството на финансите е водило емисионна политика за минимизиране на краткосрочната и средносрочната несигурност и затвърждаване на устойчивостта на лихвените равнища.

-         Извършени са промени в матуритетната, лихвената и валутната структура на вътрешния правителствен дълг, с цел разсрочване на тежестта по неговото обслужване.

-         Управлението на дълга е осъществено в съответствие с поставените цели и условията на вътрешната и външната среда.

-         Одит на възникването, управлението и обслужването на общинския дълг и използването на дългови инструменти в общините като част от държавния дълг на Република България към 31.12.2001 г. При одита се констатира следното:

-         Наблюдава се недостатъчно развито и неравномерно използване на инструментите за алтернативно финансиране на общинските бюджети.

-         Не е регламентирана законодателно възможността за промяна на взаимоотношенията между републиканския бюджет и бюджетите на общините, която да им позволява целево акумулиране на средства за изплащане на средносрочни и дългосрочни дългове (с матуритет над една година).

-         При управлението на паричните потоци и за покриването на временен недостиг на средства на общините не е възприета практика на определяне и ползване на овърдрафт, което се замества от краткосрочно кредитиране от републиканския бюджет.

-         През одитирания период продължава неравнопоставеността на общините като субекти на кредитния пазар. Липсата на финансова самостоятелност на общините възпрепятства обективното определяне на техния кредитен рейтинг.

-         При определянето и приемането на годишния размер на субсидиите за общините със закона за държавния бюджет за съответната година не се ползва като критерий тяхната задлъжнялост (общо и по елементи на общински дълг).

-         Не са регламентирани законово критериите за удължаване на срока за погасяване и за отписване като задължения на общините предоставените временни безлихвени заеми от републиканския бюджет.

Мониторинг на управлението и обслужването на държавния дълг на Република България за периода от 01.07.2001 г. до 31.12.2001 г. При мониторинга се констатира следното:

-         Дължимите плащания по държавния дълг (главници и лихви) в края на одитирания период са 28 516,56 млн. лв., в т.ч. държавно гарантиран дълг - 2 914,48 млн. лв. Структурата на дълга по елементите е както следва: 91,23% външен дълг, 7,68% вътрешен дълг и 1,09% общински дълг. Спрямо 30.06.2001 г. държавният дълг е намалял с 14,28 %.

-         Задълженията по външния дълг (главници и лихви) са 11 723,26 млн. щ. д. Спрямо 30.06.2001 г. те са намалели с 12%, а спрямо 31.12.2000 г. - с 24%.

-         Задълженията по вътрешния дълг (главници и лихви) са 2 191,37 млн. лв. Те са намалели спрямо 30.06.2001 г. с 0,54%, а спрямо 31.12.2000 г. - с 5,80%.

-         Задълженията по общинския дълг (главници и лихви) са 308,24 млн. лв., като спрямо 30.06.2001 г. те са увеличени със 7,59%.

-         Оценени са следните рискове: валутен риск (среден); лихвен риск, в т.ч.: за LIBUSD (висок) и за LIBEURO (висок); риск на паричните потоци (нисък) и кредитен риск (нисък).

-         През одитирания период са платени общо 591,93 млн. щ. д. към кредиторите по държавния и държавно гарантирания дълг. Отчетено е плащане на наказателни лихви за закъснение от БДЖ – 953,41 щ. д., НЕК – 349,96 щ. д., Порт Бургас – 15,43 щ. д. и МЗГ – 47,65 щ. д.

-         Министерството на финансите е канцелирало сума в размер на 201 млн. щ. д. от задълженията по Брейди облигациите DISCs към Лондонския клуб. Освободено е обезпечение по главницата на DISCs към Лондонския клуб (голям колатерал) в размер по номинал, равен на 225,37 млн. щ. д.

-         Получените средства от вземанията през 2001 г. съставляват 2,14% от извършените погашения по държавния дълг във валута.

-         Мониторинг на възникването, управлението и обслужването на държавния дълг на Република България за първото шестмесечие на 2002 г. При този мониторинг се установи следното:

-         Дължимите плащания по държавния дълг (главници и лихви) към 30.06.2002 г. са 27 187,45 млн. лв., в т.ч. държавно гарантиран дълг - 3 040,54 млн. лв. Структурата на дълга по елементи е както следва: 90,54% външен дълг, 8,81% вътрешен дълг и 0,65% общински дълг. Държавният дълг е намалял с 1 329,11 млн. лв. спрямо предходния период.

-         Задълженията по външния дълг (главници и лихви) са         12 553,60 млн. щ. д.

-         Задълженията по вътрешния дълг (главници и лихви) са 2 395,34 млн. лв., а задълженията по общинския дълг - 177,88 млн. лв., в т.ч. 137,94 млн. лв. условни задължения.

-         Оценени са следните рискове: валутен риск (среден); лихвен риск, в т.ч.: за LIBUSD (висок) и за LIBEURO (висок); риск на паричните потоци (среден) и кредитен риск (нисък).

-         Резултатите от осъществената през м. април 2002 г. операция по преструктуриране на задълженията към Лондонския клуб дават основание да се направят следните изводи:

-         Прогнозите за повишаване на валутните и лихвените равнища в краткосрочен план не се потвърждават. Запазването на тази тенденция ще се отрази върху ефекта от замяната на дълга.

-         Обслужването на дълга по години е неравномерно. Отчетените пикови стойности на дълга през 2013 г. и 2015 г. налагат активно управление на плащанията. То би се извършило в условията на получения в резултат от емитирането на глобални облигации на международните капиталови пазари повишен кредитен рейтинг.

Одит на финансовите операции във връзка с дейността на “Българска агенция за експортно застраховане” (БАЕЗ) АД за периода от 1998 г. до месец септември 2002 г. При одита се констатира следното:

-         Междуведомственият съвет за експортно застраховане не е изпълнил изискванията на Закона за експортното застраховане (ЗЕЗ) и Правилника за дейността на съвета, като не е правил мотивирани предложения за включване на подходящите лимити в закона за държавния бюджет за съответната година и не е изготвял и представял в Министерския съвет отчет за дейността на “БАЕЗ” АД.

-         От страна на министъра на търговията и туризма не са предприети необходимите действия според действалия до края на 2001 г. ЗЕЗ за откриване на извънбюджетна сметка ”Държавно гарантиране на експортното застраховане” към Министерството на търговията и туризма по реда на чл. 47 и чл. 49 от ЗУДБ.

-         Ръководството на “БАЕЗ” АД не е предприело необходимите действия съгласно устава на дружеството, като не е определило орган за осъществяване на вътрешен финансов контрол в агенцията.

-         Воденето на отделна аналитична счетоводна отчетност за застраховането на пазарен и непазарен риск следва да осигури пълно съответствие с изискванията на Европейската комисия. Агенцията не е спазила изискванията на закона, като за периода от 01.01.2002 г. до 08.10.2002 г. не е предприела действия за откриване и водене на отделна банкова сметка.

-         Междуведомственият съвет за експортно застраховане не е утвърдил условията, реда и лимитите за инвестиране на свободните средства, което позволява на агенцията да не инвестира поотделно свободните си средства от дейността по ЗЕЗ и Закона за застраховането.

-         В изпълнение на чл. 66 от Закона за застраховането и чл. 246 от Търговския закон, годишният счетоводен отчет на “БАЕЗ” АД е заверен от двама дипломирани експерт-счетоводители, назначени от Общото събрание на дружеството. В докладите на експерт-счетоводителите не са изразени резерви и не са посочени нарушения на ЗСч.

Одит на дейността на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) за периода от 01.01.2001 г. до 30.11.2002 г. При одита се установи следното:

-         Изпълнението на бюджета за административните разходи на фонда за 2001 г. се осъществява в условията на неразработени и неутвърдени социална и инвестиционна програми, чието наличие може да оптимизира процеса на бюджетиране и размера на разходите.

-         При съпоставката между данните в отчета на бюджета за административните разходи и тези в отчета за приходи и разходи, изготвен по реда на ЗСч, се констатираха различия в размера на еднакви по икономическо съдържание разходи (за външни услуги, за социални осигуровки и надбавки и други разходи). Причина за различията е неточното отнасяне на някои видове разходи към определен показател в отчета на бюджета за административните разходи, съобразно утвърдената форма от Управителния съвет на БНБ.

-         Управителният съвет на ФГВБ няма решение, отнасящо се до оценка и механизъм за управление на валутния риск на дейността на фонда, формиран от високия дял на валутния компонент в общия размер на влоговата база (за 2001 г. той е 58,85%).

-         Вземанията на фонда по отворените репооперации са отразени по счетоводната сметка 498 ”други дебитори“, което не съответства на характеристиката на тази сметка и може да повлияе върху формирането на мнение за дейността на фонда у ползвателите на информация за него.

-         Не е отстранено нарушението на чл. 5, т. 3 и т. 4 от ЗСч за съпоставимост между приходите и разходите и предимство на съдържанието пред формата, което променя съществено размера на декларирания финансов резултат за 2001 г. Утвърдилата се практика на счетоводно отразяване на суброгацията и изплащането на гарантираните размери от влоговете на вложителите оказва негативно влияние върху вярното и честното представяне на имущественото и финансовото състояние на фонда към 31.12.2001 г.

-         Не е изградена и не функционира ефективна система за вътрешен контрол, която да оценява спазването на нормативната уредба, процедурите и вътрешните правила, които регламентират организацията на дейността на фонда.

Одит на възникването, управлението и обслужването на кредитно споразумение по Проект "Модернизация на образованието" между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за периода от 01.01.2000 г. до 30.10.2002 г. При одита се констатира следното:

-         Спазени са процедурите по законосъобразността на възникването на кредитното споразумение по проекта с обоснована мотивировка за необходимостта от реализацията му и всички последващи действия по съгласуване и вземане на решения съгласно чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България.

-         Изпълнени са процедурите по ратификацията на заемното споразумение със закон съгласно чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България.

-         Проучвателният период и целият последващ период на изпълнение на проекта е повлиян от: липса на ясна концепция и стратегия за развитието на образованието в България; смяна на приоритетите; липса на емпирични данни за състоянието на образователната система; липса на критерии за ефективност на управлението; липса на механизми за социална оценка (инструмент за обратна връзка и коректив).

-         Целеполагането на проекта е конкретизирано до степен на формулиране на задачите по отделни компоненти и по-нататъшното развитие на проекта се осъществява при липса на ясна правителствена стратегия за модернизацията на образованието.

-         Неясните приоритети и регламенти по изпълнението на целите на проекта са довели до съществени пропуски в неговото управление, което се определя като неефективно и нерационално в настоящата икономическа ситуация. Не са разписани в достатъчна степен задълженията и не са определени отговорностите на членовете на работните групи, което е предопределящо за формално изпълнение на задачите и изместване на целите.

-         Формалните инерционни връзки в и между звената, администриращи проекта, дублирането на функциите им с тези на Министерството на образованието и науката, недостатъчната информационна осигуреност, незаинтересоваността и неучастието в работата по проекта оказват негативен ефект върху цялостното изпълнение и неефективното насочване на дейностите по компонентите.

Одит на постъпленията от приватизация, тяхното разпределяне и разходване за периода 1992 – 2002 г. Този одит е осъществен на основание чл. 5, ал. 2, т. 8 от ЗСП и се извършва за пръв път на национално равнище. При него се констатира следното:

-         Законовата база на процеса на раздържавяване е променяна многократно през одитирания период, което поражда проблеми при нейното прилагане. Няма законова регламентация за банковата приватизация. Съществуват недобре формулирани законови разпоредби относно процеса на приватизация и възможности за тяхното противоречиво тълкуване. Съществени елементи на приватизационния процес не се уреждат със закони, а с подзаконови актове.

-         Няма обвръзка на нормативно регламентираните способи и техники за раздържавяване с очаквания резултат от дългосрочната стратегия за провеждане на структурната реформа. Няма законова регламентация за независим външен контрол на дейността на Агенцията за приватизация (АП).

-         Не е осъществяван системен и резултатен общ контрол върху цялостния приватизационен процес, като елемент на управлението – подготовка, организация, провеждане и сключване на приватизационни сделки. Ефективен следприватизационен контрол е извършван едва след 2000 г.

-         Формата за изготвяне на годишните отчети, тяхното съдържание и показателите, по които да се съставят, не са били регламентирани в отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОбП) и не са утвърдени от ръководството на АП като субект, изготвящ общия годишен отчет за изпълнение на приватизационната програма. Това води до използването в частта "Финансови параметри" на отчетите на показатели, различни от тези в програмите, което затруднява тяхната съпоставимост по години.

-         До м. декември 2001 г. приватизиращите органи не са отразявали в счетоводните регистри вземанията си по разсрочени плащания, което е нарушение на основния счетоводен принцип за текущо начисляване. Това води до несъответствие между данните от счетоводната отчетност на приватизиращите органи за съответната година и посочената информация в отчета за изпълнението на приватизационната програма по обобщените показатели “договорени плащания” и “приходи”.

-         Системата от показатели за паричните постъпления в отчетите не съответства на регламентираната със закона  схема на постъпленията от приватизация и тяхното разпределяне.

-         Недостатъчността на информацията в частта на финансовите параметри на отчетите възпрепятства вземането на надеждни управленски решения, както и реалното разчитане на фискалния ефект от приватизацията при изготвянето на закона за държавния бюджет за съответната година.

-         Министерството на финансите не включва начислените и неизплатените лихви по лихвени купони към датата на придобиване на облигациите, в т.ч. и приетите като платежно средство непарични или парични средства за съответните години, което не е в съответствие с основния счетоводен принцип за предимство на съдържанието пред формата. Това не позволява да се определи реалният фискален ефект от участието в приватизацията чрез държавни облигации по външния дълг на Република България.

-         Неводенето на аналитична счетоводна отчетност по приватизационни договори от органите по чл. 3 от отменения ЗППДОбП не дава разумна увереност, че всички дължими суми по приватизационните договори са издължени.

-         Състоянието на документацията по договорите към 31.12.2002 г. не гарантира възможността да се установят всички дължими суми на държавата по приватизационни сделки.

-         При плащания по приватизационни сделки с облигации DISC и FLIRB за периода от 03.03.1995 г. до 31.12.1997 г. приватизиращите органи системно не са прихващали вземанията на купувачите за начислените и неизплатените лихви по лихвените купони към датата на придобиване на облигациите срещу частта от цената на придобиваните дялове, акции и имущество по сделката, която не се заплаща с облигации.

-         Във връзка с изпълнението на Програмата за стабилизация на банковата система през 1996 г. държавата е изкупила от “Булбанк” АД за сметка на Държавния фонд за развитие и реконструкция държавни дългосрочни облигации, емитирани по реда на Закона за уреждане на необслужваните кредити, и ги е прехвърлила на Банкова консолидационна компания (БКК) АД. Условията на прехвърлянето са уредени чрез договори за целево финансиране. Възстановените суми от “БКК” АД по договорите за целево финансиране са посочени в отчетите на МФ като приходи от приватизация по чл. 6, ал. 4 от отменения ЗППДОБП, което не съответства по съдържание на произхода на постъпленията.

-         През одитирания период АП не е спазвала сроковете за превеждане на приходите от приватизация, регламентирани с указания на МФ, което е предпоставка за системно нарушение на бюджетната дисциплина.

Одит на постъпленията от концесии, тяхното разпределяне и разходване в Министерския съвет, Министерството на финансите и министерствата, ведомствата и общините, управляващи тази дейност. Този одит е осъществен на основание чл. 5, ал. 2, т. 8 от ЗСП и се извършва за пръв път. При него се установи следното:

-         Законът за концесиите (ЗК) урежда основно процедурата по предоставяне на концесии по общия ред, но не е изчерпателен по отношение на целите на процеса, контрола и финансирането на дейността, изпълнението на договорите и тяхното прекратяване.

-         Правилникът за прилагане на ЗК дописва разширително закона с глава VІІ “Изпълнение, контрол и прекратяване на концесионния договор” и глава ІХ “Национален концесионен регистър и архив”. Създаването на Национален концесионен регистър с правилника го превръща в ненадежден източник на информация и позволява нееднозначно тълкуване на задължението по чл. 51, ал. 1 от този правилник за предоставяне на данни за концесии по реда на Закона за общинската собственост (ЗОС). Вписаните в Националния концесионен регистър концесионни договори, предоставени с решение на общинските съвети по реда на ЗОС, са едва 44 на сто от общо сключените договори.

-         Ведомственият характер на Националния концесионен регистър не позволява привеждане в обществена известност на информацията по предоставените концесии на територията на Република България.

-         Законът за общинската собственост предвижда реда за предоставяне на концесии от общините да се урежда с наредби на общинските съвети. С това се създава възможност за установяване на различия в реда, процедурата и практиката при определяне на концесионера в отделните общини и значително влияние на субективния фактор.

-         Съществува недостатъчен синхрон в законодателния процес при приемането на специалните закони, регламентиращи концесиите, предоставяни по право, и обектите или дейностите, подлежащи на концесиониране с общата уредба и общия ред по ЗК.

-         Крайбрежната плажна ивица все още не е намерила своето законово определение като обект на изключителна държавна собственост. Не е конкретизиран критерият за нейната публичноправна значимост и всеобща полезност.

-         В специалните закони не съществуват разпоредби, които да създават задължение за концесионерите да осигуряват свободен достъп на държавните и общинските органи при осъществявания от тях контрол, което затруднява практическите действия по неговото извършване. 

-         В досегашната практика определянето на концесионера по общия ред от Министерския съвет става само чрез конкурс. Не е използвана възможността, която дава ЗК за определяне на концесионера чрез търг, което в международната практика довежда до по-добри финансови резултати, предварително изяснени точни концесионни параметри и прозрачност на процедурите.

-         Установиха се голям брой започнати процедури по предоставяне на концесии, които са замразени на етапа на извършения концесионен анализ без мотиви за отхвърляне или за потвърждаване на последващите етапи от установената процедура в Правилника за прилагане на ЗК. Процесът по предоставяне и прекратяване на концесии е организиран без заложени антикорупционни механизми.

-         Голям е броят на действащите концесионни договори, по които има трайно и цялостно неизпълнение на основните задължения на концесионерите и по които не са предприети от страна на съответните министерства съществени и резултатни действия, ефикасно защитаващи държавния интерес и изразяващи се в завеждане на изпълнителни, искови и обезпечителни дела, както и действия по прекратяване на договорите.

-         Концесионната дейност на държавно и общинско равнище не е подчинена на ясно определени цели, стратегии и програми за тяхното постигане, които да са публично оповестени. Няма също така отчети и доклади за резултатите от тази дейност. Не е създадена единна национална база от данни за всички обекти – изключителна държавна и публична общинска собственост, подлежащи на концесиониране, както и привеждането им в публична известност за целите на пазарното предлагане и обществената инвестиционна активност.

-         Създадените концесионни досиета в министерствата са непълни и не съдържат цялата информация, свързана с дадена концесия. Няма също така описи, от които да може да се проследи съществуването на такава информация, както и мястото, където тя се съхранява, което създава допълнителен риск при протичане на процеса на концесиониране.

-         Контролът по изпълнението на концесионните договори във всички одитирани обекти не е добре организиран и има формален характер. Изпълнението на основни задължения по концесионните договори е останало извън обсега на контрола. За предотвратяване на установените неизпълнения не се предприемат своевременни и ефикасни действия.

При извършените одити на финансовото управление и изпълнението на проекти със средства от ЕС (BG 9812-01 “Подпомагане развитието на пазара на земи”, BG 9812-03 “Борба с корупцията в българската митническа администрация”, BG 9906 – Софийска вода “Проект за отпадъчни води”, BG 9908-01 “Управление на обучението”,  BG 9909-01 “Обучение на публичната администрация” и BG 9911 “Правосъдие и вътрешни работи”) се констатира следното:

-         Създадена е добра организация за изпълнението на отделните проекти, финансирани със средства от ЕС. При изпълнението, мониторинга и контрола на проектите са ангажирани голям брой институции и звена, което затруднява взаимоотношенията помежду им и не гарантира ефективността на тяхната дейност.

-         Предвидените цели във финансовите меморандуми се изпълняват и се очаква успешното им реализиране с приключване на проектите.

-         Средствата по проектите са използвани законосъобразно и целесъобразно, съгласно сключените финансови меморандуми, подписаните договори и правилата на Децентрализираната система за изпълнение. Постигната е икономичност при управлението на предоставените средства по проектите. Изпълнителите по договорите са избрани чрез тръжни процедури по правилата на Децентрализираната система за изпълнение. Не са допуснати повторения на дейности, превишаване на проектни бюджети, увеличаване на договорените средства по време на изпълнението на проектите или намаляване на обема на договорените задачи.

-         Финансовата отчетност по проектите е водена съгласно изискванията на Децентрализираната система за изпълнение и Наръчника за вътрешните процедури на Централното звено за финансиране и договаряне към МФ. Създадена е необходимата организация и са разписани отговорностите по финансовото управление на средствата.

-         При подготовката на проектите не са отчетени възможните рискове на различните етапи на проектния цикъл и няма обвързаност между формулираните цели и резултати, което е довело до забавяне на изпълнението на проектите (BG 9906 и BG 9812-03).

-         Не е създадена система за разпространение на информация за предоставената техническа помощ и придобития опит за прилагане на acquis communautaire (BG 9911).

-         Не са одобрени от ръководството на МФ и не са прилагани по-голяма част от разработените наредби и вътрешни процедури и правила по финансовото управление на средствата     (BG 9812-03 и  BG 9911).

-         Не са изградени структури за вътрешен одит в съответствие с изискванията на Регламент 1266/99 на Съвета на Европейските общности (BG 9906 и BG 9911).

-         Възникнали са проблеми при изпълнението на проекта       BG 9812-03 поради големия брой на партньорите съгласно подписаното споразумение за партньорство, които не са взаимодействали добре поради съществуващите различия в националните законодателства и компетентности.

-         Не се отделя достатъчно внимание на укрепването на административния капацитет чрез повишаване на квалификацията и мотивацията на персонала. Констатирано е текучество на кадрите, липса на опит в управлението на проектите и неразработени програми за обучение (BG 9812-03 и BG 9911).

Одит на проект “Интеррегионална телеметрична мрежа за управление на рисковете на Балканите и Южно-средиземноморския регион” за периода от 02.01.2001 г. до 31.12.2001 г. Международни партньори по проекта са областите Крит и Централна Македония (Гърция), Лазурен бряг (Франция), област София (България), Префектура Гирокастра (Албания) и кметство Стар Дойран (Македония). Дейностите по проекта са финансирани от ЕС чрез Европейския фонд за регионално развитие (за Гърция и Франция) и Програмата ФАР (за България, Албания и Македония).

Одитът се извърши в област София, която изпълнява всички дейности по управлението на проекта, и в градовете Гирокастра (Албания) и Дойран (Македония). Констатира се следното:

-         Направените разходи по проекта са в съответствие с изискванията на Наръчника за въвеждащи процедури ЕКОС 2001 и разпределението им по пера съгласно Анекс ІІІ към договора за външна помощ. Те са подкрепени със съответните оригинални фактури, разписки и други оправдателни документи и се водят отделно от останалите разходи на партньорите по проекта.

-         Тръжната процедура за закупеното оборудване е проведена в съответствие с Наръчника за въвеждащи процедури. То се съхранява добре и се използва за нуждите на проекта.

-         Счетоводните и финансовите отчети съответстват на извършените и осчетоводени операции и са съобразени с местните законодателства. Финансовото управление е осъществявано съгласно изискванията на ЕС по този проект и указанията на област София.

-         Финансовото отчитане и плащанията са извършвани в съответствие с чл. 4 от договора за външна помощ и изискванията на Наръчника за въвеждащи процедури. Осъществявана е постоянна връзка между асоциирания партньор за България, ръководителя на отдел “Изпълнение и договори” към Главна дирекция “Присъединяване” на ЕК и партньорите от Албания и Македония. Отчетните доклади за поетапното изпълнение на проекта са изпращани на главния координатор в съответствие с установения ред за докладване с Наръчника за въвеждащи процедури.

-         Сложността на системата за управление и администриране и липсата на специално звено за управление на проекта са затруднили организацията на работата по неговото изпълнение. Съществуващите различия между счетоводните записвания в България, Албания и Македония са създали трудности при изготвянето на необходимите справки и отчети съгласно изискванията на ЕС, но не са оказали влияние за изпълнението на проекта и постигане на целите му.

            2.4. Текущи одити

През 2002 г. новосъздаденото отделение за текущи одити осъществи одит на предоставените целеви средства на общините с просрочени задължения за електрическа и топлинна енергия, текущо наблюдение на изпълнението на консолидирания държавен бюджет, на неданъчните приходи и размера на неразплатените разходи на общините, както и на прекратените процедури за възлагане на обществени поръчки.

Отделението подготви също така и предложение на Сметната палата за налагащи се промени в закони с оглед подобряване на бюджетната дисциплина в страната съгласно решението на Народното събрание от 22.11.2002 г.

Приетите от Сметната палата доклади за резултатите от одита и текущите наблюдения, извършени от отделението за текущи одити, са посочени в четвъртата част на Приложение № 3 към отчета.

При извършения одит на предоставените с ПМС № 274 от 2001 г. целеви средства на общините с просрочени задължения за електрическа и топлинна енергия се констатира следното:

-         С допълнително предоставените средства на одитираните           97 общини са разплатени 78,2 на сто от просрочените задължения за електрическа енергия и 99,8 на сто за топлинна енергия към 31.10.2001 г. Основни причини за неразплатените разходи за топлинна и електрическа енергия в тези общини са: приети общински бюджети с неразчетена бюджетна задлъжнялост от предходни години; неоснователно завишаване на собствените приходи при планиране на общинските бюджети; приемане на бюджети с дефицит без да са определени източниците за неговото финансиране.

-         При отчитането на допълнително предоставените средства за електрическа и топлинна енергия са спазени изискванията за отчитане на разходването на получените средства от централния бюджет, дадени с писмо БДС № 20 от 29.12.2001 г. на дирекция “Бюджет и държавно съкровище” към МФ относно изготвянето и представянето на отчетите за касовото изпълнение на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове на общините към 31.12.2001 г.

При текущото наблюдение на изпълнението на определени приходи от консолидирания държавен бюджет към 30.09.2002 г. се установи следното:

Отчетените приходи и помощи по консолидирания държавен бюджет към 30.09.2002 г са 105,5 на сто спрямо същия отчетен период на 2001 г. и 73,7 на сто от приетите приходи и помощи със ЗДБРБ за 2002 г. Относителният дял на постъпилите данъчни приходи към 30.09.2002 г. е по-малък от дела на приетите данъчни приходи със ЗДБРБ за 2002 г., за сметка на което е увеличен делът на неданъчните приходи. За периода от 01.01.2002 г. до 30.09.2002 г. изпълнението на приходите от акцизи при внос и на таксите от течни горива от внос, от данъка върху доходите на физическите лица в частта на окончателния годишен (патентен) данък, от данъка върху добавената стойност и на приходите от общественото осигуряване в частта на здравноосигурителните вноски е по-малко спрямо същите планирани приходи със ЗДБРБ за 2002 г. Администраторите на тези приходи е следвало да осъществяват текущ анализ и контрол с оглед своевременното събиране и отчитане на приходите по консолидирания държавен бюджет за 2002 г.

При извършеното текущо наблюдение на изпълнението на неданъчните приходи и на размера на неразплатените разходи по бюджетите на общините към 30.09.2002 г. се установи следното:

Неданъчните приходи са 24,5 на сто от общите приходи по бюджетите на общините. Най-голям дял имат приходите от общински такси, приходите и доходите от собственост и приходите от продажба на държавно и общинско имущество. Изпълнението на неданъчните приходи към 30.09.2003 г. е 75,5 на сто спрямо уточнения годишен план. Не са изпълнени неданъчните приходи в 55 общини, като най-ниско е изпълнението в малките общини, което е и основна причина за отчетените неразплатени разходи. Такива разходи са отчетени в 240 общини, като най-много са неразплатените разходи за електрическа енергия (195 общини), социални помощи (174 общини), медикаменти (94 общини), вода (180 общини) и горива (149 общини). Неразплатените разходи в редица общини са в резултат на недостатъчния текущ анализ и контрол при планирането, изпълнението и отчитането на неданъчните приходи като един от основните приходоизточници по общинските бюджети.

При текущото наблюдение на прекратените процедури за възлагане на обществени поръчки за периода от 01.01.2002 г. до 25.11.2002 г. се установи следното:

Прекратени са 180 обществени поръчки, като от тях 95 поръчки са прекратени от централни органи на държавната власт, а 85 поръчки от общини. Най-голям е броят на прекратените открити или ограничени процедури от възложителите в случаите, когато са подадени по-малко от три предложения за участие. Сключвани са договори за изпълнение на обществени поръчки, за които възложителите са обявили в Регистъра за обществените поръчки решения за прекратяване на открити или ограничени процедури за възлагане на поръчки. Информацията от осъщественото текущо наблюдение на прекратените процедури за възлагане на обществени поръчки е предоставена на отделенията за финансов одит и териториалните поделения на Сметната палата за извършване на последващ контрол на финансовото управление на бюджетните средства.

            2.5. Реализация на препоръките на Сметната палата и отговорности за констатирани нарушения

За резултатите от осъществените одити през отчетния период са изготвени доклади с конкретни препоръки за подобряване на управлението на бюджетните и другите публични средства и дейности. Те са изпратени на ръководителите на одитираните обекти съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗСП.

По-голямата част от ръководителите на одитираните обекти са предприели действия за изпълнение на дадените препоръки  в определения срок и са уведомили писмено за това Сметната палата съгласно изискванията на чл. 42, ал. 1 от ЗСП.  Продължава изпълнението на препоръките, за които Сметната палата е определила по-дълъг срок.

Ръководителите на седем от одитираните обекти не са изпълнили препоръките на Сметната палата в определения от нея срок (Националната здравноосигурителна каса, Върховния касационен съд, Института по защита на растенията - гр.Костинброд, Българската асоциация “Диабет” и общините Левски, Ловеч и Перник). Сметната палата е изпратила доклади до съответните органи (Народното събрание, Висшия съдебен съвет, председателя на НЦАН,  министъра на финансите и общинските съвети на трите общини) за предприемане на определени действия съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗСП. Кметът на община Ловеч е изпълнил препоръките след изпращане на доклада и е уведомил за това Сметната палата.

През отчетния период Сметната палата е изпратила 34 доклада на министъра на държавната администрация и министъра на финансите  за констатирани нарушения на процедурите за възлагане на обществени поръчки, с копия до  Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол (АДВФК), на основание чл. 43, ал. 1 от ЗСП. След извършените одити във връзка с изпратените доклади, агенцията е потвърдила констатираните нарушения по седем доклада на Сметната палата и е съставила 12 акта за административни нарушения на длъжности лица в съответните одитирани обекти ( Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”, Техническия университет – гр. Габрово, Техническия колеж – гр. Ловеч, и общините Смолян,  Иваново и Бобов дол). Агенцията е издала три наказателни постановления за кметовете на общините Смолян и Иваново. Тя е изпратила материалите от извършения  одит в община Смолян на Окръжната прокуратура – гр. Смолян, а материалите от одита в Националния център за социална рехабилитация - на прокуратурата по компетентност.

Потвърдени са от АДВФК нарушенията по други 16 доклада на Сметната палата, но за тях не са съставени актове от агенцията за административни нарушения поради изтичане на давностния срок за търсене на административнонаказателна отговорност. По два доклада за извършени одити в община Бобов дол и в МОСВ констатираните нарушения от Сметната палата не са потвърдени от агенцията. Не са предприети действия  по доклада за нарушенията на процедурите при възлагане на обществени поръчки  от   Върховния касационен съд, поради това, че той не е попадал в  обхвата на одита на агенцията по отношение на възлагането на обществени поръчки към момента на констатиране на нарушенията от Сметната палата. Не са приключили одитите на АДВФК по предоставените от Сметната палата осем доклада  за установени нарушения на процедурите при възлагане на обществени поръчки (Столичната община и общините Крушари, Разград, Сливен, Средец, Девня, Твърдица и Павликени). Не е получен отговор от агенцията за предприетите действия по доклада за констатираните нарушения при одита на финансовото управление на бюджета на община Долни Дъбник.

На основание чл. 51, ал. 1 от ЗСП за търсене на административнонаказателна отговорност на министъра на финансите са изпратени доклади за извършени одити във: Военната академия  “Г. С. Раковски” – гр. София (за нарушения на Закона за счетоводството); Българската асоциация “Диабет” (за неупражнен контрол за целево разходване на бюджетна субсидия); Националния център за социална рехабилитация (за наличие на данни за причинени вреди от липси на бюджетни средства и имущество и за нарушения на бюджетната дисциплина); общините Свиленград и Смолян (за нарушения на бюджетната дисциплина). В два от изпратените доклади (Българската асоциация “Диабет” и Националния център за социална рехабилитация) се съдържат данни за търсене и на имуществена отговорност. На Главна данъчна дирекция е изпратен доклад за одита във връзка с подмяната на българските документи за самоличност за извършване на данъчна проверка, свързана с облагане с данък на начислени доходи на чуждестранни лица, която не е приключила.

 На основание чл. 52, ал. 1 от ЗСП, за установени данни за престъпления с решения на Сметната палата са изпратени на органите на прокуратурата материали за извършени одити в Министерството на отбраната и в община Сапарева баня. Софийската военноокръжна прокуратура е образувала предварително производство по изпратените материали за одита в Министерството на отбраната. Окръжната прокуратура – гр. Кюстендил, е отказала да образува наказателно производство по предоставените материали за одита в община Сапарева баня, като е преценила, че не е налице осъществен престъпен състав поради липсата на пряк умисъл и специална цел и е уведомила за това Сметната палата съгласно изискванията на чл. 52, ал 2 от ЗСП.

3. ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И ДРУГИ ОРГАНИ

С новия ЗСП се предвидиха редица разпоредби, с които се разшириха взаимоотношенията на Сметната палата с Народното събрание и се създадоха възможности за по-активно използване на резултатите от нейната одитна дейност за подобряване на бюджетната дисциплина и управлението на бюджетните и другите публични средства в страната.

Сметната палата предостави на Народното събрание програмата за одитната си дейност за 2002 г. в изпълнение на изискванията на чл. 37, ал. 2 от ЗСП. На Народното събрание, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическа политика е изпращана информация за приетите одитни доклади през съответното тримесечие на 2002 г. съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ЗСП.

Сметната палата подготви и внесе в Народното събрание, в изпълнение на негово решение от 22.11.2002 г., предложение за наложителни промени в закони, с оглед подобряване на бюджетната дисциплина. Народното събрание уведоми Сметната палата за предприетите действия от Министерството на правосъдието и поетите ангажименти за промени в съответните закони в рамките на законодателната инициатива на Министерския съвет.

През отчетния период Сметната палата внесе в Народното събрание доклади за резултатите от извършените одити на отчета на бюджетните разходи на БНБ и на формирането на годишното превишение на приходите над разходите на БНБ за 2001 г., дължимо към държавния бюджет, съгласно изискванията на чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗСП. В Народното събрание се представиха становища по законопроектите за държавния бюджет и бюджетите на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за 2003 г., както и по проекта на бюджет на БНБ за 2003 г., на основание чл. 6 от ЗСП.

На Народното събрание и негови комисии се предоставиха 20 одитни доклада. На Европейската сметна палата и Европейската комисия се изпратиха 5 доклада за резултатите от извършени одити на средства от фондове и програми на ЕС съгласно изискванията на чл. 50, ал. 4 от ЗСП.

На президента, министър-председателя, министри, областни управители, общински съвети и други органи се изпратиха общо 38 доклада за резултатите от извършени одити, за сведение или за предприемане на съответни действия на основание чл. 41, ал. 2 от ЗСП.

Сметната палата предостави по искане на органи на прокуратурата, следствени служби и Министерството на вътрешните работи одитни доклади и материали за 10 одита, по-голямата част от които са извършени одити през предходни години.

През 2002 г. Сметната палата подготви и подписа споразумения за сътрудничество и взаимодействие с АДВФК, данъчната администрация, митническата администрация, Агенцията за държавни вземания, Агенцията за финансово разузнаване и Прокуратурата на Република България в изпълнение на изискванията на чл. 7, ал. 2 от ЗСП. С подписаните споразумения се цели да се подобри координацията и взаимодействието между отделните органи в борбата с престъпността, както и да се повиши ефективността на контролната система на страната и събираемостта на държавните вземания.

Сметната палата участва активно в борбата срещу корупцията. В Комисията за координация на работата по борбата с корупцията към Министерския съвет е включен член на Сметната палата. Нейни представители участваха в работата на Инициатива “Коалиция 2000” за ограничаване на корупцията чрез партньорство и взаимна подкрепа на органите в законодателната, изпълнителната и съдебната власт, както и в разработването на оперативен план за изпълнението на Националната стратегия за борба с корупцията.

Представители на Сметната палата бяха включени също така в Съвета по държавен вътрешен финансов контрол към Министерския съвет и в работни групи за разработване на: концепция и програма за финансова децентрализация в Република България; наредба за реда за наблюдение и осигуряване на прозрачност на държавните помощи и проект на нов Закон за обществените поръчки.

През 2002 г. Сметната палата продължи сътрудничеството с Националното сдружение на общините в Република България. Нейни представители участваха в  дискусионни форуми по проблемите на финансовата децентрализация и контрола на общинските бюджети, проведени в рамките на годишната среща на българските местни власти и националната среща на финансистите на общините.

Задълбочи се сътрудничеството с Института по публична администрация и европейска интеграция към министъра на държавната администрация. Представители на Сметната палата участваха като лектори в обучението на експерти от централната и местната изпълнителна власт по въпроси, свързани с външния одит в публичния сектор, управлението на проекти по Програма ФАР и предприсъединителните инструменти на ЕС.

Установиха се делови контакти с Агенцията за следприватизационен контрол и дирекция “Икономическа политика” към Министерския съвет. На работни срещи се обсъдиха концепцията, методологията и инструментариумът за извършване на одит на постъпленията от приватизация и концесии, тяхното разпределяне и разходване.

Представители на Сметната палата участваха в работни срещи с експерти от ЕС, Световната банка и други международни организации, на които се дискутира състоянието на външния одит и финансовата отчетност в публичния сектор в България.

          През отчетния период Сметната палата е предоставяла становища по конкретни въпроси, отправени до нея от министерства, ведомства, общини и други органи, във връзка с външния одит на бюджетните и извънбюджетните средства, прилагането на Закона за обществените поръчки, счетоводното отчитане в бюджетната сфера и други.

4. Европейска интеграция и международна дейност

През 2002 г. Сметната палата участва активно в процеса на присъединяване на Република България към ЕС. Тя изпълни своите ангажименти по глава 28 “Финансов контрол” по преговорната позиция на Република България и Националната програма за приемане и прилагане на достиженията на правото на общността, с което допринесе за закриването на тази глава в преговорния процес.

Представители на Сметната палата участваха в седмото заседание на мултидисциплинарния подкомитет № 8 България – ЕС, (Митници, данъци, пране на пари, наркотици и финансов контрол), на което се представи привеждането на нейната вътрешна нормативна уредба в съответствие с новия ЗСП и международните одитни принципи и стандарти.

Сметната палата продължи да разширява и укрепва сътрудничеството си с ИНТОСАЙ и Европейската организация на Върховните одитни институции (ЕВРОСАЙ), както и с Европейската сметна палата.

През 2002 г. се осъществи мисия на одитори от Европейската сметна палата, които бяха подпомогнати от одитори от българската Сметна палата при извършването на одит на средства по Програма САПАРД. 

Делегация на Сметната палата участва в петия конгрес на ЕВРОСАЙ в гр. Москва. Официална делегация на Сметната палата взе участие в честването на 25-та годишнина от създаването на Европейската сметна палата в Люксембург. Членовете на делегацията участваха и в срещата на Контактния комитет на Върховните одитни институции (ВОИ) на страните - членки на ЕС с ръководителите на ВОИ на страните, кандидатстващи за членство в ЕС.     

            Представители на Сметната палата участваха в петнадесетия  съвместен семинар на ООН и ИНТОСАЙ за ролята на ВОИ при одита на земеделието; във втората среща на работната група на ЕВРОСАЙ по одит на околната среда; в деветата среща на работната група на ИНТОСАЙ по одит на приватизацията; във втората евро-американска конференция на ВОИ на тема “Контролът и борбата с корупцията в света” и международния семинар “Данъчен контрол и управление”; във втория семинар на ЕВРОСАЙ и в регионален семинар по одит на изпълнението; в първата среща на работната група на ЕВРОСАЙ по информационни технологии; в петата конференция на Европейското общество за оценяване; в срещи на работните групи по одитни дейности и одитни наръчници, както и в срещата на служителите за свръзка на ВОИ на страните от Централна и Източна Европа, Кипър, Малта, Турция и Европейска сметна палата.

            Като член на Асоциацията на ВОИ, ползващи френски език, Сметната палата взе участие в семинар за обсъждане на техники за одит на държавния бюджет, механизми за отпускане на кредити, проблема с корупцията при тяхното усвояване и одит на изпълнението на такива средства.

            Делегация на Сметната палата участва в срещата на президентите на ВОИ на страните от Централна и Източна Европа, Кипър, Малта, Турция и Европейската сметна палата, проведена в     гр. Букурещ. В срещата участваха също така представители на Европейския парламент и Европейската комисия, генералният секретар на ИНТОСАЙ, президентът на ЕВРОСАЙ, генералните одитори на Обединеното кралство, Дания, Норвегия и САЩ. От българска страна се представи опитът при разработването, приемането и прилагането на одитните стандарти и наръчници при осъществяване на одитната дейност.

            Сметната палата на Република България беше домакин на срещата на работната група по одитни наръчници, в която участваха представители на ВОИ на страните от Централна и Източна Европа, Кипър, Малта, Турция и Европейската сметна палата.

            Представители на българската Сметна палата посетиха ВОИ на Обединеното кралство, Германия, Румъния и Грузия. У нас се осъществиха посещения на ръководителите на ВОИ на Литва, Румъния, Украйна, Испания и Перу. При посещенията се обмени опит в одитната дейност и се обсъдиха въпроси от взаимен интерес.  

Подписаха се двустранни споразумения за сътрудничество с ВОИ на Румъния и Украйна. Подготви се проект на споразумение с ВОИ на Перу, който предстои да се подпише.

5. КАДРОВО ОСИГУРЯВАНЕ И ОБУЧЕНИЕ НА ПЕРСОНАЛА

Приоритетна задача на Сметната палата през отчетния период беше осигуряването на кадри с необходимите професионални знания и умения за осъществяване на външен одит в съответствие с приетите одитни стандарти и добрите международни практики. Във връзка с това се приеха нови правила за подбор и назначаване на персонала на Сметната палата, както и правила за условията и реда за преназначаване на стажант-одитори за одитори към Сметната палата.

През 2002 г. се организираха три конкурса за одитори и стажант-одитори към отделенията на Сметната палата. При тяхното провеждане усилията се насочиха към привличане на опитни и квалифицирани кандидати, владеещи чужди езици, като професионалните и личните им качества се преценяваха от гледна точка на изискванията за съответната длъжност и предстоящите задачи на Сметната палата.

Към 31.12.2002 г. персоналът на Сметната палата достигна 448 души, от които 7 души бяха назначени по ПМС № 66 от 1996 г. Одитният състав включва 309 одитори и стажант-одитори, от които 171 са назначени в отделенията, а 138 - в териториалните поделения на Сметната палата. В седалището на Сметната палата и териториалните поделения са назначени 123 административни служители, от които 64 души подпомагат одитната и друга свързана с нея дейност, а 59 души са обща администрация.

През годината бяха назначени трима стажант-одитори в отделенията на Сметната палата, а седем стажант-одитори бяха преназначени за одитори в съответните отделения след успешно положен изпит.

 Всички одитори и стажант-одитори притежават образователно-квалификационна степен “магистър” съгласно изискванията на чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗСП, като от тях 7 души имат научната степен “доктор”. Основната част от одиторите и стажант-одиторите са с висше икономическо образование (88,6 на сто), а останалата част са с юридическо образование (8,5 на сто) и с друго висше образование    (2,9 на сто).

Формирана е сравнително добра структура на одитния състав по длъжности. Най-голям дял имат старшите одитори (43,4 на сто), следвани от главните одитори (37,2 на сто).

През 2002 г. се проведоха 14 семинара за повишаване на професионалната квалификация на одиторите и стажант-одиторите от отделенията и териториалните поделения на Сметната палата. На тях се разгледаха новите моменти и особеностите при прилагането на единната сметка, заверката на отчетите за касовото изпълнение на бюджетите и на годишните финансови отчети за 2001 г., най-често срещаните нарушения на Закона за обществените поръчки, практическото прилагане на одитните стандарти на Сметната палата, методологията и инструментариумът за извършване на одит на постъпленията от приватизация и концесии, тяхното разпределяне и разходване, особеностите на одита на средства от фондове и програми на ЕС и други. Осъществи се и специализирано обучение по счетоводство на бюджетните организации с участието на 216 одитори от отделенията за финансов одит и териториалните поделения.

В изпълнение на туининг проекта със Сметната палата на Обединеното кралство се проведоха 15 семинара с участието на одитори и служители от администрацията, за които бяха използвани 5 257 човекочаса. На тях се дискутираха въпроси, свързани с правната рамка на външния одит, финансовия одит, одита на изпълнението, одита на бюджетите на общините, одита на средства от фондове и програми на ЕС, контрола на качеството на одита и управлението на човешките ресурси. Осъществиха се две учебни посещения по туининг проекта в сметните палати на Обединеното кралство и Холандия за проучване на опита при използването на софтуерни програми в одитната дейност и извършването на финансов одит.

През годината се организира обучение по компютърните програми WORD, EXCEL и POWER POINT, в което участваха 69 одитори и служители от администрацията.

Продължи чуждоезиковото обучение с провеждането на два специализирани курса по английски език със специфична одитна терминология. В тях участваха 19 одитори и стажант-одитори от отделенията на Сметната палата.

През отчетната година се осъществи обучение и чрез други форми. В различни семинари и краткосрочни курсове в страната се включиха над 60 одитори, стажант-одитори и служители от администрацията. В семинари, курсове и конференции в чужбина (Унгария, Литва, Полша, Естония, Словакия, Холандия, Норвегия, Франция, Люксембург, Гърция и Обединеното кралство), финансирани изцяло или частично от приемащата страна, участваха 38 одитори и служители от администрацията. Одитор от българската Сметна палата проведе петмесечна специализация в Европейската сметна палата по одит на средства от Програма САПАРД.

За обучение на персонала в страната и в чужбина се изразходваха 67 396 лв., които съставляват 0,97 на сто от бюджета на Сметната палата за 2002 г.

6.      МАТЕРИАЛНА БАЗА И ФИНАНСОВО ОСИГУРЯВАНЕ

Сметната палата продължава да не е осигурена с необходимия сграден фонд в София и в част от секторите към териториалните поделения. Това създава сериозни проблеми във връзка с осигуряването на работни места и нормални условия на труд, включително и за извършване на одити в Сметната палата или в секторите към съответните териториални поделения съгласно чл. 37, ал. 5 от ЗСП. Липсата на достатъчен сграден фонд забавя изграждането на информационната система на Сметната палата, за което са предоставени средства от ЕС, а оттам - и извършването на одити с помощта на информационни системи, поставено като приоритет в дейността на ВОИ на петия конгрес на ЕВРОСАЙ в гр. Москва. Затруднява се съхранението на документацията от одитна и друга дейност и нейното опазване съгласно изискванията на Закона за държавния архивен фонд и Закона за защита на класифицираната информация

За нормалното осъществяване на своята дейност Сметната палата трябва да придобие в скоро време самостоятелен и достатъчен сграден фонд. Това се налага и от все още неизпълнените задължения на Министерския съвет и отделни общини по параграф 3 от преходните и заключителните разпоредби на отменения Закон за Сметната палата.

С чл. 3, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2002 г. на Сметната палата се определи субсидия в размер на 6 928,7 хил. лв. Тя реализира през годината 3 494 лв. собствени приходи, от които 2 306 лв. са от продажба на тръжна документация и предоставяне на информация от публичния регистър, 1 164 лв. - от наеми за ползване на ведомствени жилища, а 24 лв. - приходи от лихви.

По предложение на Сметната палата министърът на финансите извърши вътрешни промени по нейния бюджет за 2002 г. в размер на 193 127 лв. на основание чл. 34, ал. 3 от ЗУДБ. Те се наложиха главно поради необходимостта от допълнителни средства за застраховане на органите на Сметната палата със застраховка “Живот” съгласно разпоредбата на чл. 35 от ЗСП; съфинансиране на изпълнението на туининг проекта; разходи за материали и консумативи във връзка с разработването на одитните стандарти на Сметната палата и указанията за тяхното прилагане; участие в срещи на президентите на ВОИ на страните - членки на ЕС, и на страните, които кандидатстват за членство в ЕС, както и за обслужването на публичния регистър.

Извършиха се разходи за 6 802,2 хил. лв., които представляват 98,2 на сто от всички приходи по бюджета на Сметната палата за отчетната година (субсидия и собствени приходи).

Основната част от разходите са за заплати и осигурителни вноски (76,5 на сто) и за издръжка (19 на сто). Сравнително малко са капиталовите разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи (4,5 на сто).

Периодичните отчети за касовото изпълнение на бюджета на Сметната палата през 2002 г. се провериха от отделение І “Финансов одит” на Сметната палата съгласно правилата за осъществяване на ограничен одит на периодичните отчети на бюджетните организации.

Годишният отчет за касовото изпълнение на бюджета и годишният финансов отчет на Сметната палата за 2002 г. бяха проверени от независима комисия, определена с решение на Народното събрание от 29.03.2003 г., съгласно разпоредбата на       чл. 24, ал. 1 от ЗСП.

7.      ПУБЛИЧНОСТ НА ДЕЙНОСТТА НА СМЕТНАТА ПАЛАТА И ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА

През отчетния период Сметната палата продължи да утвърждава принципите на публичност и прозрачност в своята дейност, като редовно информираше обществеността за резултатите от извършени одити, работни семинари, международни изяви и други.

В печатните средства за масово осведомяване се публикуваха около 200 материала за резултати от извършени одити от Сметната палата. Излъчиха се информации в електронните медии по значими за обществото теми. На специална пресконференция се представи отчетът за дейността на Сметната палата през 2001 г. Организираха се брифинги в Сметната палата при посещения на делегации на чуждестранни ВОИ. По-активни станаха  контактите с регионалните медии, които отразяват одитната дейност на териториалните поделения.

Обнови се интернет страницата на Сметната палата и се обогати нейното съдържание. Създадоха се специални раздели за връзки с интернет страници на български държавни и международни институции, на ИНТОСАЙ, ЕВРОСАЙ, ВОИ на европейски страни, както и с основните интернет издания на медии. Интернет страницата на Сметната палата получи висока оценка за потребителска стойност в официално изследване на интернет сайтовете от Института по публична администрация и европейска интеграция. Тя беше посочена като пример за функционалност и удобство при ползване от потребителите.

На интернет страницата се публикуваха 89 доклада за резултатите от извършени одити по програмата за одитната дейност за 2002 г. Публикуваха се също така приетите вътрешни нормативни актове, туининг проектът със Сметната палата на Обединеното кралство и доклади за неговото изпълнение, подписаните споразумения за сътрудничество и взаимодействие с отделните органи, бюлетини по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, международни изяви на Сметната палата и други.

В края на 2002 г. се промени Правилникът за реда и начина за огласяване на информация за одитната и друга дейност на Сметната палата, като се реши на интернет страницата да се публикуват всички доклади за извършените одити с основните констатации и препоръки.

През 2002 г. се издадоха два броя на служебния бюлетин на Сметната палата, в които се публикуваха отчетът за дейността й през 2001 г., становищата по законопроектите за държавния бюджет и бюджетите на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за 2003 г., одитните стандарти на Сметната палата и правилата за осъществяване на ограничен одит на периодичните отчети на бюджетните организации. Бюлетините са предоставени на Народното събрание и на неговите комисии, министерствата, прокуратурата и други органи и са публикувани на интернет страницата на Сметната палата.

През 2002 г. Сметната палата за пръв път присъди награда на медия (символът на палатата), отразявала нейната дейност. Пръв носител на наградата стана вестник “Сега”, а с поощрителни награди се отличиха вестниците “24 часа” и “Пари”. Наградите се връчиха при честването на професионалния празник на Сметната палата             (20 декември) - денят, в който е публикуван в “Държавен вестник” първият Закон за Върховната сметна палата на Княжество България (1880 г.).


Търси за: Сметна палата | държавен финансов контрол | Народно събрание | имуществена отговорност | вътрешен одит | конституция | финансов одит | одит изпълнението | държавен бюджет | Българска народна банка | акт констатации | отчет дейността

Helpos.com >> Архив >> Публична адм. >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker