Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Публична адм. >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

МАГИСТЪРСКА ТЕЗА

на тема

„Администриране и административен контрол на приватизационния процес”

СЪДЪРЖАНИЕ:

ВЪВЕДЕНИЕ.. 3

ГЛАВА ПЪРВА.. 5

ОСОБЕНОСТИ НА ПРИВАТИЗАЦИОННИЯ ПРОЦЕС НА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ   5

1. Нормативна уредба на приватизацията и приватизационни процедури.. 5

2. Периодизация на приватизацията. 10

ГЛАВА ВТОРА.. 21

ОРГАНИ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ.. 21

4. Столична общинска агенция за приватизация. 21

5. Приватизация на общинска собственост. 24

6. Организация и специфика на общинския приватизационен фонд. 26

 

ГЛАВА ТРЕТА.. 28

ИНСТИТУЦИИ НА ПРИВАТИЗАЦИЯ И АДМИНИСТРАТИВЕН КОНТРОЛ.. 28

7. Същност, функции и форми на контрола. 28

8. Същност и функции на Агенцията за приватизация. 33

9. Изграждане на институция за административен и следприватизационен контрол . 34

 

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА.. 38

Анализ и проблеми при приватизацията НА ОБЩИНСКА ФИРМА “ЛЕБЕД”. 38

10. Анализ на приватизационната процедура на ОФ “Лебед”. 38

11. Правен анализ на “Шевро” ЕАД.. 42

12. Оферта за участие в преговори с потенциален купувач за закупуване на ОФ “Лебед”  49

13. Проблеми в технологията на приватизационния процес. 56

ЗАКЛЮЧЕНИЕ.. 57

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА.. 59

ПРИЛОЖЕНИЯ.. 60

 

 

ВЪВЕДЕНИЕ

Частната собственост и свободната инициатива са фактори, които придават облика на пазарната икономика, само че както се вижда, у нас често пъти икономическата свобода прераства в стопански хаос. Това е естествено, като се има предвид, че в обществото се проявяват икономически интереси, които дълги години са били потискани. Независимо от това трябва да си дадем сметка откъде тръгва системата за приватизация и къде трябва да стигне.

Извършващите се в бившите социалистически страни приватизационни процеси нямат никакви аналози по света. От една страна, изходните условия, а от друга - необходимостта от преминаването в частни ръце на една значителна част от общественото богатство за относително кратък, обозрим исторически период, придават на приватизацията в източна Европа уникални черти.

От изключително значение е правилният избор на методите за приватизация, както и качеството на тяхното изпълнение. Законодателството трябва да създава възможности за прилагане на максимално широк кръг от методи, за да даде възможност на правоприлагащите органи гъвкаво и адекватно да реагират при всеки един приватизационен казус.

Необходимо е да се обърне внимание на обстоятелството, че за успеха на приватизацията трябва да се осигури политическата й поддръжка чрез създаване на реални условия за преференциално участие в приватизацията на максимално широки слоеве от населението.

Колкото и да са важни принципите, на които ще се изгражда дадена стопанска политика, много по-голяма важност от тях в практически план имат т.нар. “дребни детайли”, средствата и хора, които осъществяват дадената политика. С това се обясняват и голяма част от несполуките досега на българската приватизация.

В настоящата разработка ще разгледаме нормативната уредба, органите за приватизация на държавната и общинска собственост, административния и следприватизационен контрол, както и факторите, които влияят за приватизацията на база опита при приватизацията на Общинска фирма “Лебед” от фирма “ШЕБРО” ЕАД. Методът на научно изследване, който ще се използва, е сравнителен анализ.

В първата глава ще се разгледат особеностите на приватизационния процес, нормативната база, основните форми и методи на приватизация, периодизацията и приватизационните програми.

Във втората глава ще бъде обърнато особено внимание на главните органи за приватизация на общинската собственост – Столична общинска агенция по приватизация и Общинският приватизационен фонд.

В третата глава на темата ще бъде представена същността и функциите на административният контрол, както и изграждането на институциите за приватизация и следприватизационен контрол.

Четвъртата глава на бакалавърската теза ще бъде насочена към анализа на приватизационния процес на общинска фирма “Лебед”. Ще бъдат посочени решенията за започване на приватизационна процедура, правният анализ на фирмата. Ще бъде представена оферта за участие в приватизационния процес.

ГЛАВА ПЪРВА

ОСОБЕНОСТИ НА ПРИВАТИЗАЦИОННИЯ ПРОЦЕС НА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ

1. Нормативна уредба на приватизацията и приватизационни процедури

През март 2002 година ХХХІХ Народно събрание прие изцяло нова нормативна уредба - Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК), в който е заложена философията на приватизационния процес в Република България. С приемането му бяха определени и основните методи за продажба на държавни активи - публичен конкурс и търг, приватизация през Българската фондова борса - София и централизиран публичен търг. Съпътстващата нормативна уредба определи основните принципи и правила, по които ще се извършва приватизацията в Република България.

Целта на ЗПСК е да създаде условия за прозрачна, бърза и икономически ефективна приватизация при равнопоставеност на инвеститорите.

Приоритетите на приватизационната политика са:

-         бърза продажба на нераздържавените предприятия

-         прозрачност и публичност на приватизационните процедури

-                    преструктуриране и приватизация на естествените монополи.           Приватизация е прехвърляне чрез продажба на български физически или юридически лица с под 50 на сто държавно и/или общинско участие в капитала или на чуждестранни лица на:

-         дялове или акции - собственост на държавата или общините от търговски дружества;

-         обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала;

-         общински нежилищни имоти, невключени в имуществото на общински търговски дружества, които се използват за стопански цели (магазини, ателиета, складове, сервизи, цехове и др.), както и незавършени обекти на строителството, невключени в имуществото на общински търговски дружества.

Под “субект” на приватизационна сделка се разбира всички участници, в това число индивидуалните участници, инвестиционните посредници, инвестиционните фондове, работниците и служителите на приватизираните предприятия, държавата и други. По “обект” следва да се има предвид всяко едно предприятие, на което е предложен пакет от акции за продажба чрез механизмите на масовата и касовата приватизация.

У нас органът, представляващ интересите на държавата и продавач на държавна собственост чрез масова приватизация е вече несъществуващия Център за масова приватизация, който се премахна, за да не се попречи на работата на Агенцията за приватизация.

Съгласно Чл. 12 (1) от ЗПСПК Агенцията за приватизация е администрация към Министерския съвет за осъществяване на приватизация в случаите, със статут на юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Чл. 13 (1), касаещ Агенцията за приватизация, гласи: АП организира и осъществява процеса на приватизация на държавното участие в капитала на търговските дружества и обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала.

След отменянето на Закон за преобразуване и приватизация на държавната и общинска собственост /ЗППДОП/ и приемането на новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол (последното му изменение е обнародвано в ДВ бр. 28 от 19.03.2002 г.), като основен регулатор на следприватизационния контрол се явява Агенцията за следприватизационен контрол (със статут на юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София).

Съгласно чл. 18 и чл. 19 от ЗПСПК Агенцията за следприватизационен контрол се създава като администрация към Министерски съвет за осъществяване на следприватизационен контрол на приватизацията на държавното участие на капитала на търговски дружества и на обособени части от имуществото на търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала. Агенцията осъществява следприватизационен контрол по договори за приватизация, сключени от оправомощени държавни органи. Т.е. функциите й са да:

-         Осъществява действия по предявяване и събиране на предвидените в договорите неустойки в случаите на неизпълнение;

-         Контролира плащанията по приватизационните договори в случаите на разсрочено плащане на покупната цена;

-         Изисква информация в случаите на постъпили сигнали за неизпълнение на приватизационните договори;

-         Извършва проверки относно изпълнението на поетите с приватизационни договори задължения в приватизираните обекти;

-         Дава съгласие и одобрение от името на продавача в случаите, когато това е предвидено в приватизационни договори.

Приетите през 1992 г. нормативни актове и документи дават принципните положения и осигуряват началото на приватизационните процеси. Последващите актове и документи уреждат по-скоро специфични положения, съпътстващи реалната приватизационна дейност.

Оценката на специалистите за закона, е че той е рамков, липсва му стратегия и има непълноти, които се запазват и след измененията от 1994 г. Като причини за тези слабости се посочват липсата на ясна структурна стратегия, уникалността и мащабите на приватизационния процес, липсата на опит и сблъсъкът на интереси при раздържавяването.

Подобен рамков характер има и своите предимства, тъй като предоставя голяма свобода на действие на правоприлагащите органи за подбора на подходящите приватизационни техники и механизми.

От друга страна обаче законът е направен значително по-кратък, отколкото е необходимо, и особено от юридическа, включително и правно-техническа гледна точка в него се разкриват редица празноти, ккоито е невъзможно да бъдат запълнени с подзаконови нормативни актове.

За приватизацията е важно да са осигурени достъпни кредити за потенциалните купувачи. В България такава възможност не съществува. Лихвените проценти правят кредитите недостъпни за почти всяка дейност. Дори и при продажбите на изплащане има трудности. В това отношение е очевидна необходимостта от попълване на нормативната база - особено регламентирането на форми като предоставяне за управление или под наем с клауза за изкупуване от работещите в предприятието или от неговото ръководство.

По силата на Чл. 2. (1) на Закона за приватизация и следприватизационен контрол целта му е да създаде условия за прозрачна, бърза и икономически ефективна приватизация при равнопоставеност на инвеститорите. И според (2) да осигури икономически растеж и конкурентоспособност на приватизираните дружества.

Приватизационни процедури

Съществуват следните форми на приватизационни процедури:

-         публичен търг

Публичните търгове са присъствени и неприсъствени. Организацията и провеждането на публичните търгове се извършва от тръжна комисия. Тръжната документация се утвърждава от Агенция за приватизация, едновременно с Решението за продажба , което се публикува в Държавен вестник и най-малко два централни ежедневника. В нея са определени крайните срокове за закупуване на документация, подаване на оферти, първоначалната тръжна цена, стъпката на наддаване, депозита, датата и часа на търга. След откриването на търга, тръжната комисия публично отваря и преглежда офертите. Ръководителят на комисията обявява кои кандидати се допуснати до наддаването.

-         публичен конкурс

Публичния конкурс се провежда на два етапа предварителен и заключителен. Организацията и провеждането на публичните търгове се извършва от конкурсна комисия. Конкурсната документация се утвърждава от Агенция за приватизация, едновременно с Решението за продажба, което се публикува в Държавен вестник и най-малко два централни ежедневника.

В предварителния етап се издава сертификат за регистрация на всички потенциални инвеститори, закупили конкурсна документация. Предоставя се възможност за ограничен собствен правен и финансов анализ, съобразно условията и реда, предвидени в конкурсната документация. Участниците в процедурата депозират в АП индикативна оферта. Подадените оферти се вписват в регистър, съдържащ входящ номер, дата и час на подаване и се отварят най-късно на следващия ден от депозирането им. Конкурсната комисия подготвя мотивиран доклад, който отразява съдържанието на индикативните оферти и АП определя участниците, допуснати до заключителния етап.

В заключителния етап конкурсната комисия определя правилата за провеждане, които съдържат условията и реда за извършване на пълен правен и финансов анализ, списък с необходимата документация, размер, вид и срок за внасяне на депозита, изискване към съдържанието на офертите, критерии за оценка, проект на приватизационен договор и срок за подаване на оферти. Участниците, внесли депозит получават сертификат за регистрация и подават обвързващи оферти, които се отварят най-късно на следващия ден от датата на депозиране. Конкурсната комисия оценява офертите и изготвя мотивиран доклад, след което АП взима решение за избор на купувач и определяне на срок за сключване на приватизационен договор.

-         борсова приватизация

Чрез продажба през Българската фондова борса - София се приватизират миноритарни пакети от акции на дружества срещу парични и непарични платежни средства. Министерския съвет определи списък от 1070 предприятия, при които се допуска плащане с непарични платежни средства. Документацията по проектите се подготвя от работна група към Агенцията за приватизация, която взима Решение за определяне на метод за продажба. Предприятията се групират в пулове и се провежда конкурс за избор на лицензиран инвестиционен посредник, член на БФБ - София. Договора с избрания посредник се подписва в седем дневен срок от датата на уведомление за решението за избор на участник, спечелил конкурса.

-         централизиран публичен търг

Продажбата на акции, собственост на държавата чрез централизирани публични търгове се извършва чрез инвестиционни бонове. Те се придобиват с издаване на поименни регистрационни талони от Агенцията за приватизация, с прехвърляне към трето лице и по наследство. Разпореждането с инвестиционни бонове се регистрира в обслужващите звена към Агенцията за приватизация. Притежателите на инвестиционни бонове могат да прехвърлят собствеността си в доброволни пенсионни фондове. Участието в централизирани публични търгове се извършва индивидуално или чрез инвестиционни посредници, като собствениците на инвестиционни бонове подават нареждане за участие и се регистрират. Агенцията за приватизация взима Решение за определяне на метод за продажба - централизиран публичен търг и оповестява проспекти със задължителна информация за дружествата по образец. Участниците в централизирани търгове подават заявки за участие, като броя на заявените акции не може да бъде по-голям от броя на предлагания за продажба пакет. Агенция за приватизация класира заявките до 22 работни дни след обявената дата на търга и участниците, чиито заявки са класирани успешно трябва да платят акциите по заявената тръжна цена в определения срок за плащане.

Масовата приватизация е насочена към привличането на голяма част от населението в приватизационните процеси. Смисълът на това е да се осигурят широка социална база и обществена подкрепа на болезнените процеси на приватизация, да се запази кондицията на предприятията преди приватизирането им и да се намалят недоверието и съпротивата на заетите в тях.

Българският модел на масова приватизация е ориентиран към решаването на два сериозни проблема, очертали се в хода на приватизацията в страната - бавни темпове и липса на свободни капитали, които да се насочат към приватизацията. Двата проблема са взаимно сбързани. Неплатежоспособността на голяма част от българите прави невъзможно широкото участие на населението, на работниците и служителите в пазарната приватизация. Преодоляването на финансовите ограничения изискваше създаването на капитала на приватизацията да стане в първоначално условна форма. Конкретно това се извършва чрез масова емисия на специални финансови инструменти - инвестиционни бонове, предназначени за участие в масовата приватизация.

Основни елементи на масовата приватизация са: инвестиционните бонове, инвестиционните фондове, Центърът за масовата приватизация, избор на обекти за приватизация чрез инвестиционни бонове, етапност на приватизацията.

Масовата приватизация е насочена към създаването на голям брой дребни и средни собственици, които могат реално да влияят върху икономиката. По замисъла на прилагания в страната модел на масова приватизация се създават множество дребни акционери. Ясно е, че те няма да имат възможност и едва ли ще участвуват в управлението на фирмите, в които са съсобственици, а още по-малко - в управлението на националната икономика.

2. Периодизация на приватизацията

В практическото провеждане на приватизационния процес могат да се обособят три приватизационни периода в страната.

Първият период започва през април 1992 г., с приемането на приватизационния закон (респ. ЗППДОП) и приключва в края на 1995г. По-важните характеристики на модела на приватизация, прилаган в България през тези три години са:

-         основаване на модела единствено на философията и механизмите на касовата приватизация;

-         наличие в модела на определен кръг преференции за персонала, за работилите в приватизиращите се предприятия, за наематели на държавни и общински обекти, като израз на социалната насоченост на приватизационния модел;

-         поставя ниски цели с програмите за приватизация, наличие на множество забрани за приватизация, отсъствие на воля да се пристъпи към преструктуриране и приватизиране на крупни обекти от промишлеността и други отрасли на стопанството;

-         определен /макар и не достатъчен/ простор пред малката приватизация при почти пълно задържане на голямата приватизация в държавния сектор.

Тези характеристики на модела на приватизация рефлектират върху процеса, темпа и резултатите от приватизацията. За три години и половина в държавния сектор са сключени едва 214 сделки за преобладаващо малки и средни предприятия и 322 сделки за обособени части от предприятия. Раздържавените само 3% от дълготрайните активи, собственост на държавата, потвърждават нищожния принос на приватизацията в преструктурирането на собствеността.

Чрез касовата приватизация се раздържавяват структуроопределящи обекти, като се предлага за продажба голяма част от техния капитал. Постигнатата цена чрез един от подходите на касова приватизация се заплаща в брой, с брейди облигации, ЗУНК облигации или други дългови платежни инструменти. Чрез този механизъм на касова приватизация предприятието става собственост на заинтересован и отговорен купувач. Собственикът е ясен и обикновено притежава мажоритарен дял от капитала на обекта, има възможност да разработи и внедри своя инвестиционна и производствена програма, свой стил на управление.

Основни недостатъци на касовата приватизация са:

-         липса на регистриран интерес от страна на чуждестранните и местните инвеститори;

-         слаба активност на населението, поради отсъствието на големи количества свободни финансови средства, с които да участва реално в процеса на касова приватизация за придобиване и управление на собственост;

-         ограниченост на информацията за касова приватизация и обектите предвидени за приватизиране и недостъпността й за широката публика;

-         населението няма изградено пазарно поведение, икономически познания и инвестиционна политика за действие. В резултат на приватизационния модел и неговите недостатъци през първия период са раздържавени по-малко от 3% от общата сума на активите държавна собственост.

В структурата на националното стопанство преобладава държавната собственост, появява се нисък процент корпоративна собственост, представена в по-голяма степен от новосъздадени частни структури, в сравнение с дела на приватизираните държавни предприятия. Забавя се реализирането на структурната реформа и действието на пазарните механизми. Държавните предприятия се декапитализират и губят стойностите си, притиснати от икономическата криза, загубата на външните и свиването на местните пазари, намаляващата покупателна способност на населението и оскъпяването на основните суровини и материали.

Периодът потвърждава ограничеността на модела на приватизация, обуславяща сериозно разминаване между желано и възможно ускоряване на процеса на преструктуриране на собствеността; разминаване на модела с финансовите възможности на местни купувачи; изчаквателно поведение на чужди инвеститори (в това число и стратегически), поради бедно или неадекватно предлагане на държавни предприятия за приватизация.

Вторият период обхваща 1996 и 1997 г. и се характеризира със следните по-важни особености:

-         приватизационният модел е обогатен с механизмите на масовата приватизация (раздържавяване чрез инвестиционни бонове);

-         двете форми на приватизация (касова и масова) се осъществяват на практика като отделни обособени процеси респ. по отделни програми;

-         в модела на приватизация е заложен подходът за съчетаване на касова и масова приватизация на равнище предприятия, като приватизацията чрез инвестиционни бонове за 1036 предприятия изпреварва във времето следващите касови продажби на оставащите в предприятията държавни пакети акции (мажоритарни или миноритарни пакети);

-         моделът в определена степен осигурява противодействие на силното разпръсване на акционерната собственост чрез участието на приватизационните фондове и чрез съчетаването на масова приватизация с касови продажби на пакети акции на предприятията;

-         обогатеният модел на приватизация работи в подкрепа на активизирането на капиталовия пазар в страната (борсов и извънборсов), а така също в подкрепа на създаването (след приватизацията) на нови частни дружества от холдингов тип, както и на инвестиционни дружества.

Закон за преобразуване и приватизация на държавната и общинска собственост се допълва с гл. 8, която третира приватизацията на държавни и общински предприятия чрез инвестиционни бонове. С тази промяна се цели да се ускори преструктурирането на собствеността, като се активизира участието на персонала на държавните предприятия в приватизационния процес чрез т. нар. Работническо - мениджърско изкупуване и повишаване интереса на населението, като му се предоставя възможност да придобие една част от държавната собственост на минимална цена. Възприет е подходът за въвеждане в програмата за масова приватизация на част от капитала от акционерните дружества. По този начин се осигурява съчетаване на механизмите на касова (пазарна) и масова (социална) приватизация на равнище предприятие, допълват се и се разширяват преференциите предоставяни на персонала и работилите в предприятията, като се разпределят помежду им до 10% от капитала на дружеството, предвиден за масова приватизация, безвъзмездно. Тези преференции и възможности за роднинска акумулация на бонов ресурс дават реална възможност на персонала да придобие значителна част от акционерната собственост на предприятието, в което работи.

Усложняването на процеса на преструктуриране чрез съчетаване на касова с масова приватизация на равнище предприятие е обективно обусловено от необходимостта да се повиши касовото търсене на обектите и да се ускори цялостния процес на приватизация, да се блокира декапитализацията и отлива на инвестиции на индустриалните обекти, да се формира пазарна среда с ефективно действащи пазарни механизми, да възникне необходимост от появата на капиталов и фондов пазар, които да спомогнат за по-бързото изграждане на новите индустриални структури и преобразуването на държавната собственост в корпоративна.

Сложността на механизма е предизвикателство за купувача, който желае да придобие контролния пакет акции. В резултат на масовата приватизация се изменя структурата на собственост в целия индустриален отрасъл, като се увеличава дяла на корпоративната собственост. В много предприятия се появяват нови частни собственици, които притежават от 34 до 67% от акционерния капитал. Държавата се превръща от монополист в миноритарен собственик, запазвайки собствеността си върху останалите миноритарни пакети от акции на предприятията, невключени в масовата приватизация.

За кратък период процеса на боновото раздържавяване успява да постави началото на пазарните промени в голям брой индустриални предприятия. Проблемът е, че се получава голяма диверсификация на собствеността, появяват се голям брой акционери, новата структура на собственост се доказва като временна и нестабилна. За едни дружества основният пакет акции не попада в лицата, които са заинтересовани и способни да участват в тяхното управление, а за други не се оформя основен акционер.

Разпръснатата собственост и трудното съчетаване на интересите на множество представители в собствеността на новите пазарни обекти създава проблеми за тяхното ефективно управление. Във връзка с това положително влияние оказва отпадането на ограничението поставено пред бившите приватизационни фондове, настоящи холдингови дружества, да притежават до 34% от капитала на дружествата, с цел да се диверсифицират инвестиционния риск и откриването на Българска фондова борса. Тези промени дават тласък на концентрацията на собствеността и достигане до ясен и отговорен собственик в значителен брой предприятия.

Успоредно с протичането на тези процеси на концентрация и стабилизация на корпоративната собственост се наблюдава забавяне на касовата приватизация и инвестиционната активност, и като резултат намаляване броя на сделките за касови продажби на подготвените за приватизация дружества.

Правилните, особено от прагматична гледна точка идеи, подходи и механизми, заложени в модела на приватизация (1996 – 1997 г.) не намират достатъчно пълна реализация при практическото осъществяване на единния приватизационен процес. Формалните количествени резултати са впечатляващи главно в съпоставителен план с постигнатото до края на 1995 г. Прекият принос на масовата приватизация при около 18 месечна продължителност на програмата се концентрира в 15% раздържавени дълготрайни активи, в преминаване в частни собственици на над 2/3 от капитала на 666 предприятия, между 1/2 и 2/3 от капитала в 79 предприятия и до 1/2 от капитала в 295 предприятия. Касовите продажби през двете години осигуряват около 8% раздържавени дълготрайни активи. Полага се началото на активни покупко-продажби на пакети акции на борсовия и извънборсовия пазар. Уедряването на капитала в множество предприятия осигурява мажоритарни собственици в тях или ги прави дъщерни дружества на новите холдинги, в каквито се преобразуват преобладаващата част от приватизационните инвестиционни фондове.

Моделът на приватизация в голяма степен инициира пазарна конкуренция, но това е главно в придобиването на пакети акции от предприятия и частично в уедряването на капитала и достигането да мажоритарно участие в собствеността. Същевременно и в този период бавно се концентрира капитала на приватизираните предприятия, а това закономерно забавя належащите в повечето предприятия програми и действия по преструктурирането им (технико-технологично) модернизиране, продуктово и пазарно преструктуриране).

Третият приватизационен период започва от март 1998 г. с промените в модела на приватизация. Започва втората вълна на масова приватизация, двата механизма на масова и касова приватизация взаимно се допълват и сливат на равнище предприятие. Не е предвидена самостоятелна програма за приватизация срещу инвестиционни бонове, участниците в процеса се конкурират заедно с всички останали кандидат - приватизатори при програмата за собственост по програмата на касовата приватизация. Приватизацията се очертава като цялостен и единен процес. Въвеждат се нови институционални участници в процеса на раздържавяване, плащанията по сделките могат да се извършват в инвестиционни бонове, в лева, с дългосрочни дългови облигации, компенсаторни записи, преобразувани в инвестиционни бонове и др. платежни инструменти, увеличават се преференциите предоставяни на персонала, стимулира се Работническо - мениджърското изкупуване.

Значително изменение всъщност е налице в приватизацията чрез инвестиционни бонове. То се отнася както до механизмите на нейното провеждане, така и до разширеното използване на инвестиционните бонове в цялостния приватизационен процес. Може да се посочи, че нови моменти в приватизацията са въвеждането в процеса на чуждестранни инвестиционни посредници (агенти) и публичната продажба на държавни пакети акции на фондовата борса, но по същество те не водят до модифициране на самия модел на приватизация.

Това, което е характерно за периода е следното:

-         свиване на предлагането на цели предприятия до големи структуроопределящи и трудно продаваеми държавни предприятия;

-         относително голям ресурс на предлагане на остатъчни миноритарни пакети акции собственост на държавата в предприятията;

-         влошено и продължаващо да се влошава качество на предлагането на обекти за приватизация;

-         наличие на множество обособени части от големите предприятия като обекти за продажба;

-         изключително слабо търсене на обекти, резултат от много фактори.

Посоченото дава основание да се направи извод, че тъкмо последните приватизационни години са потвърждение на неблагоприятните последици от непостигнатата "икономия на време" в първите четири - пет години на приватизацията. Пропуснати са множество ползи и ефекти от една ускорена приватизация непосредствено след 1992 г. Едва ли е възможно да се даде количествен израз на пропуснатото, но е ясно, че той би обхванал блокиране на процесите на декапитализация на предприятията, подобряване на мениджмънта, стартиране (своевременно) изпълнението на инвестиционни програми за модернизиране на производството, многократно по-големи парични постъпления от продажбите.

Одобрени са промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол относно приватизационните сделки за 12 стратегически обекта (БТК, Булгартабак, Кантекс, Тераком, ВМЗ-Сопот, 7 електроразпределителни дружества), които евентуално биха ускорили и придвижили във времето осъществяването на реални приватизационни сделки и последващи договорености за посочените стратегически обекти, засягащи, според правителството, националната сигурност.

Предвижда се специален режим на приватизация чрез публично оповестени конкурси, като след предложение от Агенцията по приватизация сделките ще се гласуват от Парламента.

Сделките няма да подлежат на възражение или връщане по Закона за върховно - административния съд и Закона за административното производство.

В анализираната периодика на приватизационния процес в третия етап основни участници са РМД, които решиха да се възползват от широкия кръг преференции и да придобият част от собствеността върху капитала на предприятията, в които работят на икономически изгодна, по-ниска от пазарната цена. Те се оформят като основни представители в собствеността на приватизираните обекти за последния период на приватизацията. Спорен е въпроса за Мениджърското изкупуване, но се налага мнението, че то е подходяща техника, която най-тясно съчетава елементите на пазарният и социално ориентираният модел на приватизация. То може да се счита като естествен преход от държавна към частна собственост и изключително благоприятна възможност за формиране на пазарна среда със знаещи и можещи коректни участници в конкурентната борба на местния и външните пазари. РМД са подходящият купувач за остатъчните акции или дялове, когато мажоритарният собственик не участва в приватизацията. Независимо дали персонала притежава блокиращо малцинство, присъствието му в собствеността е фактор с положително влияние. Те разполагат с ограничен финансов ресурс, но притежават интелектуален капитал от знания, умения, професионален опит, доверието на партньорите, висока мотивация и творческа енергия, които при новата структура на собственост и управление могат да доведат до високи положителни резултати. Могат да разкрият пред управляващите оригинални решения за преодоляване на кризисните ситуации, да разработят експертно програма за оздравяване, а в последващ по-късен етап и обновяване на производството.

3. Приватизационни програми

Приватизационната програма се разработва ежегодно от Агенцията за приватизация, одобрява се от Министерския съвет и се внася за обсъждане в Народното събрание до 31 октомври на предходната година. Програмата се приема от Народното събрание преди приемането на Закона за държавния бюджет. Смисълът на тази хронология е предвиждането в бюджета на приходите и разходите, свързани с приватизацията през годината.

Основните елементи на програмата за пазарна приватизация са:

-         минималните приватизационни цели за годината;

-         минималният брой държавни предприятия. които ще се приватизират и приоритетните сектори;

-         очакваният размер на приходите от приватизацията и начинът на тяхното използуване;

-         разходите, свързани с дейности по приватизацията;

-         списъкът на забранените за приватизиране отрасли и предприятия за срока на действие на програмата;

-         общите насоки на приватизационната политика на общините.

Програмата се разработва въз основа на направени предложения за приватизация от всички органи и лица, които имат право на такава инициатива. Предложенията, по които агенцията трябва да вземе решение, се систематизират и анализират. За всеки обект се изготвя работно досие. То съдържа информация, свързана с идентификацията на предприятието, неговото правно състояние, данните за икономическото, технологичното, организационно-управленското, екологичното състояние и друга информация, която може да бъде полезна за целите на приватизацията. Анализът на работното досие определя степента на готовност на предприятието за приватизация. По този начин с помощта на предварително подбрани критерии се определят предприятията, които стават основа на годишната програма и стоят зад обявената в нея бройка на обектите за приватизация.

В програмата се представят само минималните цели и минималният брой държавни предприятия, за които ще бъде обявена процедура за приватизация и за които има увереност, че процедурата ще завърши в срока на действие на програмата. Зад минималния брой обаче стои по-голям контингент предприятия. Това се налага поради различната готовност за приватизация на отделните предприятия, както и поради различното търсене на приватизационния пазар. Тези два фактора могат да забавят или да осуетят конкретна сделка. Затова постигането на минималните цели се гарантира с предвиждането на по-голям брой предприятия за приватизация.

Приватизационната програма задължително съдържа данни за
очакваните приходи от приватизацията и разходите по нейното осъществяване. Приходите обаче могат да не постъпят в периода на действие на програмата и чувствително да се разсрочат във времето. Обективни причини за това са използуването на различи форми на отложено плащане и на преференции при сделките.

Паричните постъпления от приватизацията се използуват за създаване и попълване на различни фондове със стопанско и социално предназначение. Определена част от средствата от приватизацията на държавни предприятия постъпват в специален фонд за покриване на разходите по приватизацията. Това са разходи за обяви, оценки, подготовка на информационни и други материали, организиране на търгове и конкурси, консултантски услуги, експертизи и други дейности по подготовката и извършването на конкретните приватизационни сделки. Обикновено тези разходи са значими и не могат да се покрият от постъпленията от приватизацията. Затова фондът се захранва и със средства от държавния бюджет.

Освен конкретните дейности по подготовката и осъществяването на приватизационните сделки приватизацията предполага и други дейности от по-общ или стратегически характер, като: секторни анализи, анализи на групи предприятия, разработване на пилотни проекти, на програми за преструктуриране и др. Голяма част от тези дейности се финансират от чужди програми, фондове и фирми, като най-значима досега е помощта по програмата ФАР.

Приватизацията е насочена не само към смяна на собствеността, но и към преструктуриране и оздравяване на икономиката. Затова тя съдържа както приоритетни, така и забранени за приватизация отрасли и дейности.

Приватизационни програми разработват също държавните органи и общините за предприятията в своите системи. Те се изготвят въз основа на общите насоки за приватизационната политика на страната, отраслите и общините, собствените им цели, задачи и възможности в областта на приватизацията и в съответствие с цялостната политика на съответния отрасъл и община.

Разработването на приватизационните програми на отраслите и общините е сложен процес, който изисква съчетаване на професионализъм и творчество и наличие на добра информационна база. Кръгът от дейности по подготовка на програмите включва: инвентаризация на собствеността, определяне на приоритетите, избор на критерии и показатели за оценка с определяне ранга на критериите и значенията на показателите, изготвяне на интегралната оценка, подбор на предприятията. които ще се включат в програмата и тяхното ранжиране, проучване на надеждни инвеститори, разработване на тръжни, конкурсни и други документи, определяне на формите и схемите за приватизация, подготовка на специалисти и др. За извършването на тези дейности в министерствата и в общините са създадени специализирани органи по приватизация.

Специално за нуждите на общинската приватизация агенцията е подготвила редица методически разработки. Така например за осигуряването на единство в избора на обекти за общинската приватизация се препоръчва той да става въз основа на четири групи показатели, всяка от които е с различна относителна тежест в общата оценка и с различно значение за избора. В групата на най-важните показатели за оценка влизат: правна чистота на обекта, проявен инвеститорски интерес и позиции на предприятието в общинската икономика. Слабата или незадоволителна оценка по някои от тях е индикатор за проблеми при приватизацията, поради което е по-добре тя да се отложи за съответния обект.

В групата за важните показатели влизат: финансовото състояние на предприятието и необходимостта от неговото преструктуриране, реституционни искове, основни характеристики на предприятието като брой и квалификация на персонала, технологично равнище, качество на мениджмънта, производителност на труда и др. Незадоволителната оценка по някои от тези показатели не е определяща при избора за приватизация, но е сигнал за наличие на проблеми, които могат да затруднят приватизационната сделка.

Третата група - на второстепенните показатели при избора на
обекта на общинската приватизация, са: отношението на персонала и на синдикатите към приватизацията на предприятието, наличието на действуващи в региона конкуренти, вероятните парични постъпления от приватизационната сделка, готовността на общината да реализира успешна сделка и др. Тези показатели имат сравнително слабо значение за резултатите от приватизацията, но в определени случаи ролята им може силно да нарасне.

В четвъртата група - на маловажните показатели при избора, се включват: асортиментът на продукцията и услугите, пазарната ориентация, възможностите за прилагане на социално насочени приватизационни схеми и др. Значението на тези показатели дава допълнителна информация, която може да подпомогне избора, но не и да го определи.

Предлаганите от Агенцията за приватизация показатели и тяхното групиране са примерни. Те могат да се конкретизират в зависимост от спецификата на всяка община.

ГЛАВА ВТОРА

ОРГАНИ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ

Приватизацията е процес на трансформиране на държавна и общинска собственост. Държавата и общините като собственици извършват смяната на собствеността чрез свои органи, упълномощени да осъществяват приватизационните дейности. Органи по приватизацията са тези, на които е възложено специално или в допълнение на основните им функции да извършват подготовката, организирането, провеждането и контрола на продажби на различни обекти от името на собственика.

Общофункционални органи с компетенции и в приватизацията са Министерският съвет, държавните органи /министерства и комитети/ и общинските съвети. Специализирани институции за организирането и контрола на приватизацията на държавни предприятия са Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол, които са органи на Министерски съвет.

В края на 1992 г. с решение на Столичния общински съвет беше създадена Столична общинска агенция за приватизация, която работи като изпълнителен орган за осъществяване на приватизационната политика на Софийската голяма община.

4. Столична общинска агенция за приватизация

В условията на преход към пазарно стопанство и демократично управление на столицата общинската приватизация се наложи като предпоставка за смяната на системата на собствеността, рязкото свиване на общинския сектор за сметка на частния, създаването на разширяващ се кръг от нови замогващи се средни и дребни собственици.

С цел доброто осъществяване на процеса на общинската приватизация в София Столичният общински съвет създаде собствена специализирана институция за подготовка, реализиране и контрол на процеса на преобразуване и приватизация на общинските предприятия и техни обособени части - Столичната общинска агенция за приватизация. Столичният общински съвет взема решения за нейното създаване на заседание от 24.07.1992 г., когато приема и Правилника за дейността й (Решение № 2 по протокол 14).

Приватизационната политика и стратегия на Столичния общински съвет се провежда от Надзорния съвет на Агенцията, избран с Решение № 3 по Протокол 16 от 07.10.1992 година. Надзорният съвет се избира за времето на мандата на Столичния общински съвет и се състои от единадесет членове, четири от квотата на кмета на София и седем общински съветници.

В Столичната общинска агенция за приватизация се ръководи от Надзорен съвет, Изпълнителен директор и Зам.-изпълнителен директор. Столичната общинска агенция за приватизация осъществява своята дейност в съответствие със Закона за приватизация и следприватизационен контрол., решенията на Столичния общински съвет, всички нормативни актове, третиращи процеса на преобразуване и приватизация на общинските предприятия и обекти и Правилника за дейността на Столичната общинска агенция за приватизация.

По своя характер общинската приватизация в столицата е от типа на "малка приватизация" - нейни обекти са функциониращите в общинската икономика над 90 предприятия от отраслите търговия, услуги, местна промишленост, комунално стопанство, строителство, хотелиерство и ресторантьорство. Това са предимно малки и средни предприятия и техни обособени части - магазини, супермаркети, ателиета за услуги, ресторанти и други.

Общинската приватизация в София стартира през 1993 година. С първите сделки започна процесът на реалната смяна на собствеността в града. Столичната общинска агенция за приватизация се наложи като важен методически център за осъществяване на "малката приватизация" в страната. Нейната организационно-управленска структура, опит и идеи бяха заимствани от други общини, като Пловдив, Силистра, Русе, Добрич, Димитровград, Бургас и други.

Основната правно, методическа и технологична база на приватизационния процес в София е годишната общинска приватизационна програма, която се приема от Столичния общински съвет заедно с приемането на бюджета на Столична община.

Изходно начало в Годишната общинска приватизационна програма е определянето на приоритетите на приватизационната стратегия - отраслите и дейностите, които трябва да бъдат приватизирани. Става въпрос за дейности, които не са присъщи за общината, и от които по пътя на приватизацията тя трябва да се освобождава (търговия, услуги, хотелиерство, ресторантьорство, строителство, местна промишленост).

Предвид характера на общинската собственост, съсредоточена в голям брой по-малки обекти, главно в областта на търговията и услугите, най-често прилаганият пазарен метод на продажба е търгът (58% от сделките). Чрез него се осигурява бърза смяна на собствеността и се дава възможност за участие в “малката приватизация” на голям брой инвеститори, развиващи дребен семеен бизнес.

След промените в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия от месец юни 1994 г. особена популярност за раздържавяването на обособени части, стопанисвани от районните и общинските предприятия придоби технологията, регламентираната в гл. VII (чл. 35) от Закона задължителна продажба на работещите в тях, дългогодишни наематели и арендатори в малки стопански обекти. Така се разшири социалният спектър на новите собственици, създаде се предпоставка по-голям кръг стопански активни лица с по-малки финансови възможности да станат участници в приватизацията.

Столична общинска агенция за приватгизация набра достатъчно опит и финализира релица сделки за продажба на цели общински фирми и пакети от акции и дялове от общински търговски дружества. Някои от тях са купени от работническо мениджърски екипи (20 от общо 1018 сделки за общинска собственост, сключени в столицата). Така бе реализирана възможността над 1800 работници и служители да участват пряко в управлението на предприятията, създават се предпоставки за разширяване на частния бизнес и предприемачеството. Според сключените договори в приватизираните по този начин дружества ще се разкрият нови 2000 работни места.

Успех за общинската приватизация са и сделките с чуждестранни инвеститори. Независимо, че макроикономическата и законодателна среда в България през изтеклите години беше недостатъчно привлекателна за чуждестранни инвестиции, собствениците на общински обекти и предприятия станаха редица чужди фирми: "КFС", "Стамбули", "Флорина", "Ротен-бергер", "Миролио", "Миркат", "Евратек", "Пирин текс", NА" и други. От сключените с чуждестранни инвеститори сделки в общината са влезли над 3 милиона долара приходи и са реализирани близо 7 милиона долара инвестиции.

Чрез приватизацията на общинската собственост в столицата беше поставено успешното начало на изключително важен за икономическата реформа в страната процес - създаването на бързо развиваща се инфраструктура от икономически активни дребни и средни собственици като гръбнак на средната класа в България. С рязкото ускоряване на процеса се разшири значително социалната база на участващите в приватизацията в столицата.

Резултатите от приватизацията в София все по-широко обслужват целите на икономическото развитие на града. В пустеещите, зле стопанисвани, рушащи се общински обекти след смяна на собствеността се влагат значителни инвестиции, създава се нова заетост, която непрекъснато расте, обновява се градската инфраструктура.

Осъществи се важната стратегическа обвързаност между приватизационната и инвестиционна политика на общината чрез създаването на Първия общински приватизационен фонд в страната. Чрез оттеглянето от несвойствени за общината дейности като: търговия, услуги, ресторантьорство, строителство и местна промишленост, структурната реформа в основни линии е приключила в тези сектори на общинската икономика.

Основната особеност на Специализирания общински приватизационен фонд /СОПФ/ е необходимостта средствата, придобити от приватизацията, да се използват за инвестиции. Посочените приходи постъпват по специална сметка на Столичния общински съвет, открита съгласно чл. 6. ал. 2 от ЗППДОП. Разпоредбата на закона гласи, че средствата, които са получени от продажбата на дълготрайни материални активи, не трябва да се използват за оперативни разходи. Столична община и по-конкретно Столичния общински съвет не само че имат възможност да правят самостоятелна политика с тези средства, но в почти всички направления тази политика е низ от нови практики, които се възприемат и мултиплицират от останалите български общини.

Дейността на СОПФ се основава на приети от Столичния общински съвет Годишни програми, а оперативното функциониране на Фонда се подпомага от специална бюджетна план-сметка.

5. Приватизация на общинска собственост

Приватизацията на общинска собственост в София на фирми и нежилищни имоти се извършва от Столичната общинска агенция за приватизация (СОАП). Тя е специализиран орган на Столичния общински съвет (СОС), създадена за подготовка, реализация и следприватизационен контрол, в съответствие със Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Дейността, която СОАП извършва, е известна в световната практика под термина "малка приватизация".

В по-голямата си част предлаганите за приватизация обекти (магазини, ресторанти, работилници, ателиета за услуги и др.) са разположени в подблоковите пространства на жилищните блокове в различни райони на София. Броят на самостоятелните сгради е значително по-малък. Обектите са привлекателни за широк кръг инвеститори, свързани с малкия и средния бизнес.

За периода от 1992 до февруари 2003 г. в агенцията са разработени единадесет годишни приватизационни програми, които са приети от СОС. Десет от тях са изпълнени. В резултат на това са сключени около 1900 сделки на стойност 130 млн. US долара. Към февруари 2003 г. може да се счита, че над 94% от общинската собственост в София е в частни ръце.

В резултат от близо 11-годишната дейност на СОАП са приватизирани 94 % от общинската собственост в София. /Виж Приложение №2./

От началото на своето функциониране до април 2003 г. на СОАП, като орган, осъществяващ касова приватизация, се пада най-голям дял приватизационни сделки в страната - общо около 1 909 сключени договора.

Разпределението на сключените сделки за целия период на функциониране на СОАП по години е показано в Приложение № 3.

Разпределението на приходите, съобразно прилаганите методи на приватизация

Съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол /ЗПСК/, разпределението на приходите от приватизацията е:

-         9 % за попълване на Oбщинския фонд за покриване на разходите за приватизация и следприватизационен контрол;

-         91 % се внасят в Общинския приватизационен фонд на разпореждане на СОС /в т. ч. 10% за попълване на общинския гаранционен фонд за малки и средни предприятия, в случай, че бъде създаден такъв с решение на СОС/. Общинският приватизационен фонд се управлява от Съвет, чрез който се реализира на практика стратегическата обвързаност между приватизационната и инвестиционната политика на общината.

Следприватизационен контрол

Извършва се в следните основни направления:

-         контрол на плащанията;

-         контрол върху произхода на средствата, съгласно чл. 7, ал. 3 от ЗПСК;

-         контрол за спазване на забраната за неотчуждаване;

-         контрол на специфичните условия по договори (работни места, въвеждане в експлоатация, инвестиции, предмет на дейност) за обекти , продадени чрез конкурс.

Към настоящия момент се контролират:

-         1030 обекта за изпълнение на условието "забрана за отчуждаване" (проверката се осъществява в Службата по вписвания към СРС);

-         23 търговски дружества и 134 обекта - за работни места, инвестиции, предмет на дейност, промяна на капитала.

Общият размер на наложените санкции за неизпълнение на задължения по договорите е 3 720 408 лв., от които 1 060 381 лв. са изплатени. Събираемостта на неустойките е 31%. Заведени са 75 дела срещу некоректни купувачи.

6. Организация и специфика на общинския приватизационен фонд

Специализираният общински приватизационен фонд има за цел да осигури финансови средства за инвестиции, придобиване на дълготрайни материални активи, вкл. и със социално предназначение, погасяване на кредити за незавършени обекти на общинското строителство, поддържане на инвестиционен резерв на Фонда за посрещане на извънредни нужди на общината.

Орган на управление е Съветът за управление на специализирания общински приватизационен фонд (СУСОПФ). Той се състои от 14 члена, 9 от които са общински съветници, а останалите са представители на общинската администрация и са в състав: 

            Четирима заместник - кметове, от които:

-         Заместник - кмет - финанси и стопанска дейност;

-         Заместник - кмет - здравеопазване и социални дейности;

-         Заместник – кмет - транспорт;

-         Заместник - кмет - инженерна инфраструктура.

            и един Главен изпълнителен директор на Столичната общинска агенция за приватизация

СУСОПФ осъществява своята дейност на базата на правилник, приет от Столичния общински съвет.

Дейността на СУСОПФ се осъществява на основата на Годишни програми за съответната година, а оперативното функциониране на Фонда се подпомага от специална бюджетна план - сметка.

Основа за добрата работа на фонда е отличната координация между Съвета за управление на специализирания общински приватизационен фонд (СУСОПФ), Столичния общински съвет (СОС), Столичната общинска агенция за приватизация (СОАП), Столичната общинска администрация (СОА) и общинските предприятия. Приоритетните направления на Фонда са:

-          финансово обезпечаване на общинската инвестиционна политика;

-          осигуряване на финансови средства за стабилизиране на общинските предприятия;

-          придобиване на дълготрайни материални активи, вкл. и със социално предназначение;

-          поддържане на инвестиционен резерв на фонда за посрещане на извънредни нужди на общината.

Основният принцип, според който работи Специализираният Общински приватизационен фонд е: приходите от приватизацията на общинско имущество да се използват за инвестиционни цели при максимална ефективност и за конкретни проекти, като се избегне размиването им в бюджета.

С Годишните програми на фонда се регламентира вътрешната структура на Фонда, която е заложена в Правилника за организация и работа, както следва:

1.      за участие на фонда във финансиране на инвестиционни проекти и за придобиване на дълготрайни материални активи. Участието на Фонда във финансирането на конкретни обекти и за придобиване на дълготрайни материални активи в съответствие с общинската програма е ограничено от една страна от наличните приходи по това перо и от възможностите да бъдат реализирани основните принципи на СУСОПФ в това направление при висока инвестиционна активност, а именно:

-                     обектите да се финансират изцяло със средства на Фонда;

-                     да бъдат завършени и въведени в експлоатация;

-                     да е налице икономическа вътрешна възвращаемост на проектите или непосредствен социален ефект.

2.      за текущи инвестиции (Портфолио на фонда). Средствата по това направление позволяват да се реализира възобновяемият характер на Фонда чрез участия в доходоносни предприятия, формиране на инвестиционен портфейл от ценни книжа и т.н.;

3.      за инвестиции на общинските търговски дружества;

4.      за инвестиционен резерв на фонда.

ГЛАВА ТРЕТА

ИНСТИТУЦИИ НА ПРИВАТИЗАЦИЯ И АДМИНИСТРАТИВЕН КОНТРОЛ

7. Същност, функции и форми на контрола

Същността на контрола изразява най-съществената и главна страна, която определя вътрешната относителна устойчивост и дълбочина на процесите, на явленията, на отношенията, проявявани чрез формите и методите на въздействие. Всяко друго различие в национален, организационен или структурен стил има променлив, временен, непостоянен характер, показва влиянието на политически, държавнически или групово-неформални норми и правила за поведение в многообразието на социалните процеси.

В теорията на контрола се срещат множество определения за същността му, които в повечето случаи само се докосват до външните форми на проява и конкртен начин на съществуване. Автори го разглеждат като функция на управлението, като функция на държавното управление, по-точно като организация в системата на държавата и съвкупност от функции, продължение на държавните функции, като обратна връзка в системата за управление, като направляваща дейност в предприятията при изпълнение на поставените задачи, като следящ измененията в параметрите на системата и т.н. Поредицата от мнения може да изглежда още по-подробна и по-голяма, но от това общият извод няма да се промени: държавната функция, управленската функция, системата за управление и т.н. са все външни страни и белези за конкретен начин на съществуване на контрола. В тези и други мнения липсва вътрешната страна, дълбочината на протичащите процеси, устойчивите характеристики на общественото отношение, защото контролът се проявява преди държавната институция, преди формите на държавното управление, преди формиралите се структури, системи и функци и в тях.

Въздействието върху поведението на отделните хора, неговото насочване в определена посока и в зависимост от определени критерии, норми и правила е обективно протичащ процес на непрекъснат стремеж за съответствие между субекта и обекта на контрола. Персонификацията, индивидуализацията не променят нещата освен в един случай. Приобщаването на човешкото поведение към интересите на определени групи, класи, институции (в т. ч. и държавата като всеобща класова институция) е и въпрос на целенасочено провеждана манипулация. Манипулира се поведението на отделния човек, неговото мислене и неговите реакции, манипулират се групите хора, насочва се тяхното поведение в точно определени граници и цели.

Контролът е обществено отношение, елемент на множество обществени отношения в човешкото общество, критично обществено отношение, което се проявява в съответствие с достигнатата степен на развитие и усъвършенстване на неговата социална среда. Съдържанието на контрола се определя от непосредствената връзка и непрекъснатото взаимодействие между обекта и субекта, от техните проявления в различните форми на обществено управление. От развитието на социалната среда, от нейното съвършенство се определя и поведението на субекта към обекта, вътрешните механизми на въздействие и взаимодействие. Обществото и  неговите структури се нуждаят от контрол. Това е контрол, който съдейства да се усъвършенстват обществените отношения, да се укрепват социалните структури, контрол, който защитава интересите на всички, насочвайки своето въздействие върху поведението на личността, на групата личности, обединени в постигането на определена цел. контролът е междуличностно отношение, което утвърждава обществените норми и правила за поведение. Санкционните въздействия са само част от контролните процедури, в преобладаващите случаи проявявани по необходимост. Те не са неговата същност, макар че в представата на хората преобладава образът на „санкциониращата тояга"*.

Видове контрол

Държавен и обществен контрол

Държавният контрол се осъществява от специално създадени институции. Това е контролна функция с управленско значение и произтича от правото на държавата да управлява своята собственост и защитава своите интереси. Държавният контрол е представен като най-общ вид, който има широка представителност и включва като подвидове както вътрешния, така и външния, финансовия, стопанския и други видове контрол. Типични представители на този вид са държавният ревизионен финансов контрол, данъчният и митническият контрол, ведомственият контрол, вътрешният контрол като самостоятелна структура в държавните предприятия и др. Наименованието на този вид контрол показва, че има налице подчиненост на контрола на държавната власт и държавното управление, което е нормативно изразено в специални нормативни актове - Закон за държавния финансов контрол, Закон за данъчната администрация, Закон за данъчното производство и т.н. контролните функции, в по-голямата си част, и контролните процедури са строго регламентирани, оценките - документирани по определен от закона ред, а изводите и указанията са императивно представени.

Общественият контрол е сравнително по-слабо проявен, но като израз на критично отношение към поведението на държавни институции, служебни лица, към личностни прояви в колектива има чувствително присъствие, формален (организиран) или неформален (неорганизиран), този вид контрол все повече се налага, неговото бъдеще ще е в значително повече и по-разнообразни прояви.

 

Административен контрол е контролът, упражняван от административни органи чрез:

1. извършване на проверки по документи и на място при започване и при извършване на стопанска дейност, както и при извършване на отделни сделки и действия от лица, които извършват или възнамеряват да извършват стопанска дейност;

2. издаване на лиценз или извършване на регистрация за започване на стопанска дейност, както и отказите за издаване на лиценз или извършване на регистрация;

3. издаване и отказване на разрешения, удостоверения и получаване на уведомления за извършване на отделна сделка или действие от страна на лица, които извършват или възнамеряват да извършват стопанска дейност;

4. прилагане на принудителни административни мерки и даване ход на производства по налагане на административни наказания.

Държавните органи и органите на местното самоуправление осъществяват административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност в обществен интерес с цел защита на националната сигурност и обществения ред в Република България.

Вътрешен и външен контрол

Според мястото на обекта и субекта контролът е вътрешен и външен. Вътрешен е контролът, когато обектът и субектът са в непосредствена близост или са в една и съща система. Външният контрол показва отдалеченост на обекта от субекта, т.е. те са в различни системи. Външният контрол в известен смисъл е израз на йерархия в управлението, което позволява висшестоящите органи да упражняват контрол върху по-нискостоящите в йерархията на структурите. Това е контрол на държавата към министерства, ведомства и предприятия, контрол на министерството към държавното предприятие и т.н.

Вътрешният контрол е характерен за управлението на една система. По правило това е контрол на собственика или на притежателя на повече от половината акции на общата собственост. При това става въпрос за контрол, който може да има различен статус и начин на организация. Възможно е да има специален орган за вътрешен контрол, да е налице чисто управленски вътрешен контрол, да има само вътрешносчетоводен или финансово-счетоводен контрол, да има формален и неформален контрол. Вътрешният контрол е възможно да се осъществява за различни процеси, специфични обекти и процеси в тях. Контролът върху качеството, технологичният, техническият и т.н. Този контрол е известен още и като вътрешно-фирмен контрол и неговото развитие и усъвършенстване са обект на многостранни изследвания. По обясними причини в европейските страни, в САЩ, Канада и други държави изследванията за контрола са изцяло посветени на вътрешнофирмения контрол. Той също се проявява и като обществен.

Външният контрол, е контрол в йерархичен порядък и показва различно място на субекта и обекта. Външният контрол може да се прояви като държавен и обществен макар че държавният контрол е преобладаващ. Това е контрол на държавните институции върху структури, които са управлявани от тях, или контрол на държавата като върховна управленска структура. В този порядък се осъществява държавният ревизионен финансов контрол, данъчната администрация, митническата администрация и т.н., както и ведомственият контрол на министерства и други ведомства. И в двата случая тези органи се явяват представители на държавния интерес, независимо дали тяхното контролно въздействие е върху държавни или частни структури.

Независим контрол

Независимият контрол е особен род проявление на контролната функция. Приема се, че независим е контролът, който се подчинява единствено на закона и не принадлежи към никоя държавна или друга институция. В европейските страни независимият контрол се проявява в две разновидности - държавен одит и независим одит. Подобно деление произтича от обстоятелството, че държавният одит по същество е независим контрол на Сметната палата, която се избира от Народното събрание. В някои страни на Европа като Германия например, сметната палата се подчинява само на закона, макар че контролира всички държавни средства.

Независимият одит е контролът на одиторите, които имат призната по съответния законов ред правоспособност и проверяват и заверяват годишни счетоводни отчети, независимо от характера на предприятието - държавно или частно. Това е контрол, упражняван от лица на свободна професия, които изразяват мнение относно достоверността на годишните счетоводни отчети и по този начин отговарят на интересите на широката общественост - акционери, клиенти, доставчици и т.н. в нашите, българските условия това е контролът на дипломираните експерт-счетоводители. Типично за този вид контрол е, че изводите, представени като одиторско мнение, се позовават единствено на одиторски процедури, а препоръките нямат императивен характер.

Материален и документален контрол

Контролът се разглежда като материален и документален въз основа на специфичните особености на обекта и избора на въздействие върху него. Документален е контролът върху цялата счетоводна документация и счетоводните записвания по нея. Материален (фактически) е контролът върху отразените в документите процеси, който може да се разглежда и като инвентаризация.

Дистанционен контрол

Упражняваният контрол от дистанция, т.е. без да има контакт на субекта с обекта, е дистанционен контрол. Този вид контрол все повече ще се налага, особено при трансконтинентални транзакции, където само сателитната връзка позволява да се наблюдават и контролират някои процеси. Характериката на дистанционния контрол напомня за потребността все повече да се прилагат методите на моделиране, на описание на кошпролируемите признаци и техните критични точки, за да се проследяват възможните отклонения за процеси на голяма дистанция.

8. Същност и функции на Агенцията за приватизация

Агенцията за приватизация (АП) е създадена през 1992 година. Основната й цел е подготовка и приватизация на големите държавни предприятия в съответствие с икономическите приоритети на Република България - раздържавяване на държавните активи, либерализация на икономическите отрасли и завършване на прехода към функционираща пазарна икономика.

Основна задача на АП е привличането на български и чуждестранни инвеститори, които да преструктурират и управляват активно приватизираните предприятия, като допринесат за приключването на структурната реформа и реализацията на устойчив икономически растеж на българската икономика.

Агенцията се управлява от изпълнителен съвет, който се определя от министър-председателя. Изпълнителен директор е Апостол Апостолов, заместник изпълнителни директори са Илия Василев и Сабри Галиб.

Дейността на агенцията се контролира от седем членен Надзорен съвет, който се избира от Народното събрание на квотен принцип от парламентарно представените политически сили. Председател на надзорния съвет е Петко Николов.

Дейността на АП и нейната организация на работа, структура, състав и функции като държавна администрация са уредени чрез Устройствен правилник. В него агенцията е определена като администрация към Министерския съвет и самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и регионални бюра в страната. АП е организирана в 6 дирекции, които извършват дейността по осъществяването на приватизационния процес.

След приключването на приватизационния процес държавата ще запази контролираща и регулираща функция и ще съдейства на новите собственици за изработването на ясно регламентирана законова рамка, улесняваща пазарните функции на икономическите субекти.

АП е единственият държавен орган, който продава държавни активи и осъществява изпълнението на правителствената политика за приватизация. Нейна функция е определянето на Годишен план за работа, подготовката на държавните предприятия за продажба, определянето на срокове за приватизация на наличния ресурс, изготвянето на съпътстващата процеса документация, определянето на метод за продажба, извършването на активна маркетингова дейност, изработването на ясни правила за приватизацията на всеки отделен обект, поддържане на Публичен регистър за сключените сделки и информиране на обществеността за хода на приватизационния процес. В тази връзка се изготвят подробни тримесечни Доклади за дейността на АП и Статистически данни за състоянието на приватизираните държавни активи.

С влизането на ЗПСК в сила дейността по следприватизационния контрол е отделена от Агенцията за приватизация и е съсредоточена в Агенцията за следприватизационен контрол (АСК), която е със статут на самостоятелна агенция към Министерски съвет. Нейната функция е да следи за изпълнението на задължения на новите собственици, поети с приватизационните договори за продажба на държавните предприятия.

9. Изграждане на институция за административен и следприватизационен контрол .

Агенция за следприватизационен контрол е създадена със Закона за приватизация и следприватизационен контрол, Обн., ДВ, бр. 28 от 19.03.2002 г., доп., бр. 78 от 13.08.2002 г. кн. 4/2002 г., стр. 83; кн. 9/2002 г., стр. 237 т. 8, р. 1, № 5д. Тя е администрация към Министерски съвет и юридическо лице на бюджетна издръжка.

Агенцията осъществява следприватизационен контрол върху изпълнението на поетите от купувачите задължения в договорите за приватизационна продажба на търговските дружества с над 50 на сто държавно участие.

Агенцията осъществява текущ документален контрол върху изпълнението на договорите за приватизационна продажба в сроковете, определени в договорите.

Агенцията за следприватизационен контрол извършва и последващ контрол на място в приватизираните обекти относно изпълнението на поетите с приватизационните договори задължения. Извършва действия по предявяване и събиране на предвидените в договорите неустойки, лихви, задатъци, обезщетения, предявяване на банкови гаранции, претендиране на суми по доверителни сметки и други правни действия в случаите на констатирано неизпълнение по приватизационните договори. Друга функция на агенцията е да контролира плащанията по приватизационните договори в случаите на разсрочено плащане  на покупната цена и фактически извършва приемането на дължимите разсрочени вноски и др.

Структурата на Агенцията за следприватизационен контрол е показана в Приложение №1.

В Агенцията за следприватизационен контрол важно място заема Дирекция "Административно - правно обслужване и финансово - стопанска дейност", която организира общата администрация в агенцията. В дирекцията има четири отдела:

-          Отдел "Финансово-счетоводен"

-          Отдел "Административно-правно обслужване и Човешки ресурси"

-          Отдел "Информационно обслужване"

-          Отдел "Канцелария и Връзки с обществеността"

Дирекция "Административно-правно обслужване и финансово-стопанска дейност” отговаряща за управлението на собствеността, предоставена на агенцията за осъществяване на нейните функции и задачи, осъществява правно-нормативното обслужване и изготвя документите, свързани с възникването, изменянето и прекратяването на трудовите и служебни правоотношения, и другите актове по Кодекса на труда и Закона за държавния служител, както и с подбора и квалификацията на човешки ресурси в агенцията.

Дирекция "Сделки 1" осъществява документален контрол и контрол на място в приватизираните дружества върху изпълнението на задълженията по приватизационните договори, по които продавач е Агенцията за приватизация като орган по чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОбП) – отменен. Дирекцията осъществява документален контрол и контрол на място в приватизираните дружества върху изпълнението на задълженията по приватизационни договори, сключени от Агенцията за приватизация по ЗПСК, разпределени на дирекцията от изпълнителния съвет съобразно отрасъла, разработва становища и методики по отчитане на договорните ангажименти, създава организация за ефективна текуща контролна дейност в приватизираните дружества, приема отчетите за изпълнение на приватизационните договори и осигурява ефективна система за съхраняване на получаваната отчетна  и друга документация при спазване на изискванията за поверителност и др.

Дирекция "Сделки 1" е структурирана в два  отдела:

-          Отдел "Големи сделки"

-          Отдел "Сделки в промишлеността и енергетиката"

Дирекция "Сделки 2": осъществява документален контрол и контрол на място в приватизираните дружества върху изпълнението на задълженията по приватизационните договори за дружества в строителството и селското стопанство, сключени по ЗППДОбП (отменен). Дирекцията има същите права и задължения като Дирекция “Сделки 1”.

Дирекция "Сделки 2" е структурирана в:

-                     Отдел "Сделки в строителството и селското стопанство"

-                     Отдел "Сделки на отрасли в нематериалната сфера".

Дирекция "Финанси" обслужва финансовото осигуряване на следприватизационния контрол в рамките на бюджета на агенцията, подготвя необходимите документи за приемане плащанията на парични разсрочени вноски по приватизационните сделки в случаите на договорено разсрочено плащане на покупната цена, осъществява контрол върху изпълнението на задълженията за уреждане задълженията на приватизираните дружества към кредитори, когато това е предвидено в приватизационните договори, разработва становища и методики, свързани с осъществяване на дейността си и други финансови операции.

Дирекция "Финанси" е структурирана в два отдела:

-                     Отдел "Финансов 1"

-                     Отдел "Финансов 2"

Дирекция "Правна" отговаря за правното осигуряване на следприватизационния контрол, дава правни становища по осъществяването на следприватизационния контрол, разработва проекти на нормативни актове и дава становища по проекти на нормативни актове във всички случаи, когато агенцията е заинтересовано ведомство и др.

Дирекция "Правна" е структурирана в:

-                     Отдел "Правен 1"

-                     Отдел "Правен 2"

За изпълнение на целите на следприватизационния контрол агенцията извършва следните функции:

1.      взаимодейства с министрите и другите органи на изпълнителната власт за провеждане на единна държавна политика при осъществяване на следприватизационния контрол;

2.      дава становища преди сключването на приватизационните договори, когато Агенция за приватизация е поискала това;

3.      дава принципно становище за клаузите, които трябва да бъдат включени в приватизационните договори, в съответствие с методиката за отчитане на договорните ангажименти.

4.      осигурява публичност и прозрачност при осъществяване на следприватизационния контрол и осведомява обществеността за извършваната от нея дейност относно фактите и обстоятелствата, които не представляват служебна или друга защитена тайна;

5.      разработва проекти за нормативни актове във връзка със следприватизационния контрол и дава становища по разработени проекти;

6.      създава и поддържа публичен регистър за процеса на следприватизационния контрол;

7.      изисква и приема приватизационния договор, както и всички писмени документи, независимо от техния вид и характер, които са създадени след датата на неговото подписване; документацията не се предоставя в оригинал, а под формата на заверено копие; органите, представящи информацията, задължително прилагат към нея декларация за нейната пълнота и съдържание към момента на предоставянето й.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Анализ и проблеми при приватизацията НА ОБЩИНСКА ФИРМА “ЛЕБЕД”

10. Анализ на приватизационната процедура на ОФ “Лебед”

Организационна характеристика на Община София

Столичната община е единственото юридическо лице в областта на местното самоуправление. Управлението на града се извършва от Столичния общински съвет. Той е колективен, сесийно действащ орган, с обща компетентност. Неговите членове се избират пряко от населението и осъществяват пълнотата на местната власт по смисъла на действащото законодателство.

Изпълнителната власт се упражнява от кмета на Столична община. Част от правомощията на кмета са делегирани на кметовете на райони и кметовете на населени места /села/. Територията на Столична община е разделена на 24 района, в които се включени 35 населени места.

Характерен е принципа на централизация на властта, докато децентрализацията е слабо приложена.

В Закона за местното самоуправление е посочено какво се възлага на кмета, да:

-         Ръководи цялата изпълнителна дейност на общината;

-         Насочва и координира дейността на специализираните изпълнителни органи;

-         Назначава и освобождава от длъжност началниците и служителите на общинската администрация, без тези в кметствата и районите

-         Организира изпълнение на общинския бюджет, на дългосрочните програми и др.

Всички изброени правомощия характеризират кмета като орган на местната изпълнителна власт. От друга страна, той действа и в качеството на представител на държавната власт в общината. Като държавен административен орган, той организира изпълнението на задачите, които произтичат от законите, от актовете на президента на републиката и на Министерския съвет.

Имуществото на Столична община се дели на два вида:

-         Публична общинска собственост;

-         Частна общинска собственост.

Публичната собственост на общината обслужва осъществяването на властническите функции на органите на местното самоуправление и дейността на местната администрация – всички общински сгради с прилежащите им терени, обслужващи пряко административната дейност на общината, кметствата, общинските звена и служби, както и обслужващите ги обекти.

Публичната собственост по своето предназначение служи за трайно задоволяване на обществените потребности от общинско значение – обектите на общинската инфраструктура, предназначени за задоволяване на здравни, просветни, културни, спортни и други подобни нужди, като сгради на училища, детски и здравни заведения, стадиони, спортни зали, площади, паркове, градини и др.

Имотите, публична общинска собственост, по принцип са извадени от гражданския оборот. Те не могат да се отчуждават, да се обременяват с вещни права, не могат да се придобиват. Изключение правят предоставените на концесия /за имотите изчерпателно изброени в чл. 69 от ЗОС/ - отдаване под наем за срок от 3 години, при условие, че се ползват по предназначението им и не се препятства осъществяването на дейностите, за които са предназначени.

Частна общинска собственост са всички общински недвижими имоти, които не са публична общинска собственост /които не отговарят на правните признаци на чл. 3, ал. 2 от Закона за общинската собственост/. Частната общинска собственост са и плодовете и приходите от имотите, публична общинска собственост. Тези имоти участват в гражданския оборот. Те могат да бъдат предмет на всички видове сделки /без концесията/ и по повод на тях, общината установява облигационни отношения с трети лица. Могат да се продават, да се заменят, да бъдат предмет на делба /в случаите на съсобственост/, да се апортират в капитала на търговски дружества, да се ипотекират, да се предоставят безвъзмездно в собственост, да се отдават под наем, да се учредява право на ползване, право на надстрояване, пристрояване и др. За тях се прилагат общите разпоредби за собствеността, доколкото в ЗОС не е предвидено друго. В този смисъл имотите, които са частна общинска собственост, могат да се придобиват и по давност. Характерна особеност е и фактът, че законодателят изрично е предоставил на общинския съвет подробно да уреди и регламентира придобиването, управлението и разпореждането с частната общинска собственост, както и да определи правомощията на общинските органи при осъществяване на тази дейност.

Общинската икономика е цялата икономика, която се намира на територията на общината /държавна или частна/. Общината извършва икономическа и социална дейност. От Общинският съвет се формират и регистрират в съда по Търговския закон, търговски дружества, но капитала на дружествата се предоставя с решение на Столичния общински съвет.

От резултата от стопанската дейността на дружествата се изплаща дивидент на Столична община, който е част от приходната част на общинския бюджет.

Съществува трайна тенденция Столична община да се оттегля от извършването на стопански дейности. Общината и държавата са лоши стопани и затова прибягват към приватизация на имуществата си. Основен орган на Столичния общински съвет за извършване на приватизацията е Столичната общинска агенция по приватизация/.

Решение за започване на приватизационна процедура на ОФ “Лебед”

Решението за започване на приватизационна процедура и утвърждаване на приватизацията на отделните обекти се извършва от Столичния общински съвет.

В обекта за приватизация ОФ “Лебед” се изпращат оценители. Оценката на имуществото се извършва по три метода:

-         Метода на коригираната чиста стойност на активите;

-         Метода на капитализиране на дохода чрез дисконтиране на бъдещите чисти приходи;

-         Метода на ликвидационната стойност.

Въз основа на тях се прави осреднена оценка, която важи 6 месеца и ако обекта до този период не се приватизира се прави нова оценка.

Когато оценката на ОФ “Лебед” е готова Столичния общински съвет я възлага обекта на Столичната общинска агенция по приватизация. След което се определя метода на приватизация /търг, конкурс или преговори/. След привършване на тези процедури се обявява меморандум с условията.

Обявява се в два ежедневника и в “Държавен вестник” откриване на процедура по приватизация:

ЗАПОВЕД

№ РД-00- 000

София, 7.04.1999 г.

Столичната агенция по приватизация

Нареждам:

1. Да се пристъпи към продажба на дяловете на ОФ “Лебед” – София, като за начална дата на продажба на общ дял на лицата по чл. 5, ал. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общинските предприятия определян деня на обнародване на настоящата заповед в „Държавен вестник".

2. Да се извърши продажба чрез преговори с потенциален купувач, на 856 дяла, представляващи 75% от капитала на “Лебед”, при първоначална офертна цена 800 000 (осемстотин хиляди) щатски долара.

3. Продажбата да се извърши при следните условия:

3.1. Предложената от купувача цена да не е по-ниска от началната офертна цена по т. 2.

3.2. Заплащането на цената да се извърши, както следва:

3.2.1. в деня на сключване на договора за продажба 40 на сто от покупната цена по банкова сметка, посочена от продавача;

3.2.2. останалите 60 на сто от покупната цена да се заплатят в 30-дневен срок от датата на сключване на договора за продажба чрез всички платежни средства, допустими от закона;

3.2.3. цената се заплаща в щатски долари или в левовата им равностойност, изчислена по централния курс на БНБ за деня на плащането.

3.3. Не се допуска развитието на дейности, водещи до влошаване на екологичното състояние на района на дружеството.

3.6. Закупена конкурсна документация.

3.7. Представяне на декларация със съдържанието на декларацията по § 9 от преходните и заключителни разпоредби на ЗППДОП.

3.8. Осигурява се оглед на дружеството за всички, закупили конкурсна документация, в рамките на работното време на дружеството в 20-дневен срок от обнародването на тази заповед в “Държавен вестник”.

4. При преценката на офертите за приоритетни да се смятат условията по т. т. 3.1. и 3.2.

5. Конкурсната документация се закупува от Столичната агенция по приватизация, в 15-дневен срок от датата на обнародване на тази заповед в “Държавен вестник”. Таксата за закупуване на конкурсна документация е в размер на 300 (триста) лева.

6. До участие в преговори с потенциален купувач да се допускат кандидати, които са представили в 15-дневен срок от обнародване на настоящата заповед в “Държавен вестник”, следните документи:

А. Оферта;

Б. Данни за самоличността на физическите лица или оригинално удостоверение за актуална съдебна регистрация за юридическите лица;

В. Документ за внесен депозит за участие в преговорите;

Г. Декларация за неразгласяване на информацията, имаща характер на търговска или  служебна тайна, станала известна при и по повод достъпа до информационния меморандум за обекта;

Д. Квитанция за внесена в касата на Столичната агенция по приватизация такса за закупуване на документацията.

7. Писмените оферти с приложените декларации се подават в запечатан плик всеки работен ден в сградата на Столичната агенция по приватизация, от 10.00 до 17.00 часа, в 20-дневен срок от датата на обнародване на тази заповед в “Държавен вестник”.

Председател: Иван ДИМИТРОВ

Краен срок за закупуване на конкурсна документация - до 17.00 часа на 12.ІV. 1999 г. включително.

Краен срок за внасяне на предложения за участие в конкурса - до 17.00 часа на 17.ІV.1999 г. включително.

За допълнителна информация - тел. 02/хх-хх-хх, вътр. ххх.

11. Правен анализ на “Шевро” ЕАД

На основание договор за възлагане от Столична общинска агенция за приватизация е изготвен настоящия правен анализ. В него е отразено правното състояние на имуществото на "Шевро" ЕАД - гр. София.

Представените факти и обстоятелства са събрани въз основа на документи предоставена от съответните служби на районите: "Слатина", "Младост", "Изгрев", "Триадица", “Възраждане”, "Красна поляна", "Илинден", "Люлин", "Връбница", "Надежда", "Сердика" и "Подуяне", от УАГ при Столична община и с активното съдействие на изпълнителния директор на "Шевро" ЕАД - г-жа Райкова.

Анализът отразява елементите на имуществото на Дружеството, съгласно изискванията на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за оценка на обекти подлежащи на приватизация към датата на неговото изготвяне, а направените в него правни изводи, коментари и препоръки се основават на Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, Закон за териториално и селищно устройство, Правилник за прилагане на закон за териториално и селищно устройство, Закон за общинска собственост, Закон за задълженията и договорите, Търговския закон и други.

Правен статут

С решение № 5 от 29.04.1998 год. на Софийски градски съд по ф.д. 448/1989 г. е вписано в Парт. № 861, том 15, рег. 2, стр.166 преобразуването на Общинска фирма "Шевро" в еднолично АД с фирма "Шевро" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, община "Слатина", ул. Гео Милев" № 49, бл. 19, вх. А и с предмет на дейност: ИЗВЪРШВАНЕ НА УСЛУГИ И ПРОИЗВОДСТВО НА КОЖЕНО - ГАЛАНТЕРИЙНИ, ОБУВНИ, САРАШКИ, ТРИКОТАЖНИ И ШИВАШКИ ИЗДЕЛИЯ, ЮРГАНИ И ДЮШЕЦИ, ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ В СТРАНАТА И ЧУЖБИНА, КАКТО И ВСЯКА ДРУГА ДЕЙНОСТ, КОЯТО НЕ Е ЗАБРАНЕНА СЪС ЗАКОН.

Дружеството е с капитал 71 542 000 лева, разпределени в 71 542 поименни акции с номинална стойност 1000 лева всяка една.

Дружеството има СЪВЕТ НА ДИРЕКТОРИТЕ в състав: Зойка Николаева Райкова - Михайлова, ЕГН 5410276812; Стоян Борисов Стоянов, ЕГН 4001176687 и Марин Геормев Пасков, ЕГН 3908286943 - председател.

Дружеството се представлява от изпълнителния директор Зойка Николаева Райкова - Михайлова.

Решението е в съответствие с Решение № 7 по Протокол № 39/09.02.1998 г. на Столичен общински съвет относно прекратяване дейността на ОФ "ЛЕБЕД". чрез вливане в ОФ "Шевро" и преобразуването на ОФ "Шевро" в ЕАД "Шевро".

На основание същото Решение с Решение № 4 от 21.04.1998 год. на Софийски градски съд /СГС/ по ф.д. № 448/1989 год. се вписва вливане на ОФ "ЛЕБЕД", рег. по ф.д. № 436/1989 г. при СГС в ОФ "Шевро", рег. по ф.д. № 448/1989 г. при СГС.

Вписва прекратяване без ликвидация на ОФ "ЛЕБЕД". ОФ "Шевро" поема активите и пасивите на ОФ "ЛЕБЕД" по баланс към 31.12.1996 г.

С Решение № 6 от 07.04.1999 г. на СГС по ф.д. № 448/1989 год. се вписва в регистъра на търговските дружества том 15, стр. 166, парт. 861 на ЕДНОЛИЧНО АД с фирма "Шевро" ЕАД следните промени:

Вписва намаление на капитала от 71 542 000 лева на 70 564 000 лева. Капиталът е разпределен в 70 564 поименни акции с номинална стойност 1000 лева, всяка една.

Промяната в капитала на "Шевро" ЕАД и допълване предмета на дейност са взети с Решение 38 по Протокол № 49/19.10.1998 год. на Столичен общински съвет.

Утвърден е Устава на "Шевро" ЕАД с измененията относно капитала и предмета на дейност.

От взаимовръзките, съществуващи по отношение правоприемството на имуществото на "Шевро" - ЕАД, за целите на анализа е необходимо да се проследи поотделно това правоприемство за влетите вече в едно бившо ОФ "Шевро" и ОФ "ЛЕБЕД". Какво е то по следните исторически справки:

1. ОФ "Шевро"

С решение на ИК на СГНС от 22.03.1971 год, се създава клон на Главна дирекция за комунално-битови услуги, местна и кооперативна промишленост "Васил Райдовски" за обущарски услуги, поръчки и производство на базата на ТПК "Г. Димитров", ТПК "В. Райдовски" и ПК "Червена звезда" без дейността поправка и поръчка на чанти и сарашки изделия. С решение на ИК на СГНС от 12.07.1976 год., се утвърждава решение на Стопанския съвет на ГД "Местна промишленост и битови услуги" по протокол № 3 от 13.12.1975 год. се образува ПУ "Васил Райдовски" на базата на ПУ "Васил Райдовски", ТПК "Георги Дамянов" и съответните дейности на ПП "Славия" и ТПК "Металургия" с предмет на дейност: поръчки и поправки на обувки, кожаро-кожухарски, спортно-сарашки изделия, ваксаджийски услуги, производство на сувенири и кожени облекла. С решение № 1/14.04.1989 гзд. на Столичен народен съвет и на основание чл. 11, ал. 1 и 3, чл. 24, ал. 1 от Указ № 56 за стопанската дейност е учредена Общинска фирма "Васил Райдовски", която поема активите и пасивите на прекратеното ПУ "Васил Райдовски". На фирмата се предоставя за уставен фонд общинско имущество в размер на 4 315 000 /четири милиона и триста и петнадесет хиляди/ лева. Предметът на дейност на фирмата е: извършване на услуги и производство на стоки за стоков фонд; сарашки, куфаро-чантаджийски, кожени облекла, обувки, поръчка и поправка, кожаро - кожухарски, сувенири. Създадена е широка мрежа от ателиета и работилници на територията на гр. София.

Оф "Васил Райдовски" е регистрирана с решение на СГС от 28.04.1989 г. по ф. д. № 448/89 год. С решение от 23.09.1993 г. наименованието се променя на ОФ "Шевро".

2. ОФ " ЛЕБЕД"

С Протокол № 32 от 12.11.1962 год, статия 5 на ИК на СГНС е образуван Промкомбинат "Лебед" с начало на дейност - 01.01.1963 г. на база цеховете

Промкомбинат "Лебед" е реорганизиран като клон на Главна дирекция за комунално-битови услуги, местна и кооперативна промишленост към СГНС. След преобразуване на ГДКБУ и КП в Главна дирекция "Местна промишленост и битови услуги", Промкомбинат "ЛЕБЕД" е реорганизиран в Предприятие за услуги "ЛЕБЕД" в състава на същата ГДМПБУ.

С решение на ИК на СГНС от 12.07.1976 год., на Стопанския съвет на ГД "Местна промишлеост и битови услуги", на база ПУ "Лебед", ПУ "Средец", ТПК "Свобода - шапкарска" и съответните дейности на ПП "Витоша", е образувано ПУ "Лебед" с предмет на дейност: поръчки и поправки на юргани, дюшеци, възглавници, калъфи на мебели, плетиво по поръчки, вълнен трикотаж, шапки и други. Предприятието е на собствена стопанска сметка и със самостоятелен баланс. Имуществото му се образува от имуществата, включително активите и пасивите, правата и задълженията, на включените в него предприятия и ТПК, без основните и оборотни средства, следващи прехвърлени към други организации дейности, а също така от основните и оборотни средства, следващи прехвърлените към ПУ "Лебед" от други предприятия дейности.

Общинска фирма "Лебед" е регистрирана с решение на Софийски градски съд по фирмено дело № 436/1989 год. от 10 май 1989 год., със седалище - град София, община "Възраждане", с предмет на дейност: производство на изделия за стоков фонд, граждански услуги и обществени организации; изработване на горни трикотажни облекла, всички видове шапки, булченски воали, диадеми, изкуствени цветя, всичка видове отличителни знаци и пагони, декоративни копринени конци, пердета, завеси, калъфи за мебели, калъфи за коли, монтаж на щори, корнизи и кухненска мебел, изработване на юргани, дюшеци и постелъчно бельо; извършване на сервизна дейност на плетачна техника.

Вещно правен режим

За разглеждане на вещно правния режим, при който "Шевро" ЕАД упражнява право на собственост върху обектите заведени в баланса и водещи се на отчет по с/ка 203 като Битови комбинати и Цех следва да се има предвид следното:                                         

Битовите комбинати и Цех са без архитектурни проекти. Предназначението на тези сгради е с многообразие на функции чрез различни помещения - ателиета за услуги и производство и складови бази като всяко е обособена част от сградата - с достъп, разположение, съседи.

Съставените по настоящем Акт за общинска собственост /АОС/, в които е актувана само сградата: без обособените й части създават различни несъответствия при анализа и при сделки от Столичната агенция по приватизация /СОАП/. В Дом за услугите в ж.к. "Люлин" (идентифицирана по-долу) - има извършена сделка за бръснаро-фризьорско ателие от СОАП и предложение по чл. 35 ЗППДОП за ателието на втория етаж. Необходимостта от обособяването е наложителна и от факта, който се констатира за Ателие на ул. "Суходолска" № 2 в Дом за услугите, включено в с/ка 203 - сгради на "Шевро" ЕАД, за което няма акт за собственост. Сградата е актувана от друго дружество.    

След изготвяне на архитектурен проект е наложително в АОС да се индивидуализират съответните обособени части.           

Към настоящия момент в капитала на "Шевро" ЕАД е включено следното имущество, заведено в баланса и водещо се на отчет по сметка 201 и/йли 203.

1. БИТОВ КОМБИНАТ - Ж.К. "ЛЮЛИН" (АТЕЛИЕ № 4 - ДОМ НА УСЛУГИТЕ), находящ се в гр. София, ж.к. "Люлин" - III-ти микрорайон, кв. 40 от застроителния и регулационен план.

Имотът е предоставен за оперативно управление на ГДМПБКУ - София, след което по пътя на правоприемството преминава в уставния фонд на ОФ "ЛЕБЕД", а след вливането й - в капитала на "Шевро" ЕАД.

В архива на "Шевро" ЕАД се съхранява архитектурно заснемане възложено от ОФ "Лебед". От него е видно, че ДОМ НА УСЛУГИТЕ в ж.к. "Люлин", III-ти микрорайон, кв. 40 се състои от сутерен (мазе), 1-ви етаж и II-ри етаж с тераса, в които има (с оглед евентуалната приватизация на имота) обособени части съобразно заснетото показани в Приложение № 4.

Следва да се включат и общите части на сградата и съответно да изчислят припадащите се идеални части от тях за всяка обособена част.

2. ЦЕХ - УЛ. "ИЛЬО ВОЙВОДА" № 8

Производствена сграда, находяща в гр. София, ул. "Ильо войвода" № 8-10, Район "Подуяне".

Сградата е разположена в имот без планоснимачен номер и с незатворени граници по действащия кадастър.

По пътя на правоприемството в капитала на "Шевро" ЕАД е включена сграда по с-ка 203 със стойност 10 153 692 лева и по с-ка 201 - земя със стойност 3 936 308 лева.

3. БИТОВ КОМБИНАТ "МЛАДОСТ",

Находящ се в гр. София, ж.к. "Младост -1" до бл. 67 при граници на целия имот от изток - улица, от запад - улица и бл. 66, север - улица, юг - улица и бл. 67 в кв. 54 съгласно ЗРП на ж.к. "Младост - 1" одобрен със Заповед № РД-50-09-224 от 25.05.1988 год.

В "Шевро" ЕАД е направена скица на разположението на ателиетата и магазините, които са разположени на първия и втория етаж от сградата и имат статут на обособени части /Виж. Приложение № 5/.

След извършване на архитектурно заснемане може да се обособят по-голям брой ателиета и магазини в съответствие с това заснемане, на който да се затворят границите и се индивидуализира граници в площта съобразно цената на имота в съответствие със стойността, с  която е включен в капитала на дружеството.

В архива на "Шевро" ЕАД има архитектурен проект изработен през 1987 год. от БП при ПУ "Комплексни услуги", като същият не е заверен по съответния ред от Общинската администрация. Цех (производствена сграда) на ул. "Ильо войвода" № 8-10 се състои от сутерен, 1-ви етаж и II-ри етаж, в които има (с оглед на евентуалната приватизация на имота) обособени части съобразно заснетото показано в Приложение №6.

При оглед на място в терена воден по с-ка 201-земя има застроена монолитна сграда ползвана за склад. Същата е придобита от "Шевро" ЕАД по пътя на правоприемството от ОФ "ЛЕБЕД". Тя, както и терена не са отбелязани в АОС № 058:3/24.04.1998 г. на Район "Подуяне".

По Удостоверение на СО - Район "Младост" се посочва, че обект: Битов комбинат до бл. 67 в ж. к. "Младост - 1" попада върху бивши земеделски земи, за които има молби за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ в ПК "Студентска".

4. БИТОВ КОМБИНАТ Ж.К. "СВОБОДА"

Находящ се в гр. София, ж.к "Свобода", Район "Надежда".

От 27 03.1998 год., на основание чл. 30, ал. 4 от Правилник за приложение на закона за общинската собственост /ППЗОС/ е съставен АОС № 516 от СО - Район "Надежда" за Сграда ползвана за битов комбинат на два етажа + сутерен, състояща се от 24 стаи и обща площ 1233 кв.м. Този акт дава представа за броя на помещенията, но е необходима тяхна индивидуализация с оглед предназначението им - ателиета, складове, магазини.

В "Шевро" ЕАД е направена скица на разположението на ателиетата и складовете, които са разположени на 1-вия и II- рия етаж от сградата и имат статут на обособени части /Виж. Приложение № 7/.

В сутерена са разположени абонатна, две бани и други спомагателни съоръжения.

След архитектурно заснемане, могат да се обособят по-голям брой ателиета и складови площи в съответствие с това заснемане, като се включат и общите части на сградата и съответно да се изчислят припадащите се идеални части от тях за всяка обособена част.

 5. АТЕЛИЕ ЗА ОБУВКИ

Находящо се а гр. София, ул. "Й. Хаджиконстантинов - Джинот" № 133 (стара "Д. Кирков"), Район "Надежда", разположен в едноетажна сграда за битов комбинат, за който е отреден урегулиран имот 87 кв. м.

Съставен е АОС (частно) № 395 от 20.10.1997 год, на СО - Район "Надежда" за едноетажна сграда битов комбинат, застроен на 218 кв.м. с мазе, застроено на 9 кв.м. Този АОС най-пълно отразява, че липсата на индивидуализиране на обособени части в такива сгради води до неяснота и непълнота на документа. В т. 10 от Акта е записано, че е стопанисва и управлява целия имот от ОФ "Шевро", както и в т. 15 б записано, че целия имот е включен в капитала на търговско дружество "Шевро" ЕАД. И действително съгласно стойността в с-ка 203 сгради от баланса на Дружеството за ателието на ул. "Д. Кирков" № 133 се води 8 906 лева, която е близо до балансовата стойност към 31.12.1997 г. - 6 376 лева.

6. ИМОТ на Горнобански път.

Находящ се в гр. София, кв. Княжево. Записан е като празно място с площ 6875 кв.м. при граници: север - ул. "Средорек" и жилищни блокове на ф-ка "България", изток - ф- ка “България” , юг - Институт по текстилна промишленост, запад - ул. "Огнеборец". Предоставен е за ползване на клон "Средец" на ГДКБУМКП – СГНС, който е праводател на ПУ "ЛЕБЕД", а след това включен в уставния фонд на ОФ "ЛЕБЕД". Съгласно Протокол № 39 от 09.02.1998 год. на СОС ОФ "ЛЕБЕД" се включва в ОФ "Шевро" и от там е включен в капитала на "Шевро" ЕАД.

Дружеството, е в тясно взаимодействие със службите на Район "Витоша" (Общинска съсобственост и Техническа) активно работят за идентифициране на имота.

Финансови отношения

На 29.03.1999 год. е заверен от дипломиран експерт - счетоводител Светлана Найденова - № 0320 Баланс на "Шевро" ЕАД към 31.12.1998 год. Представен е и Баланс към 31.03.1999 год. с отразени актив и пасив на дружеството. Вземанията към 31.03.1999 год. възлизат на 24 875 035 лева. "Шевро" ЕАД няма към 31.03.1999 год. нито - дългосрочна, нито краткосрочни заеми към банки

Облигационни отношения

Към 01.06.1999 год. "Шевро" ЕАД е страна по 40 договора.  По всичките Дружеството отдава под наем обособени части (ателиета, магазини, складове), за някои в едно с машини и съоръжения. Всичките са за срок от 3 месеца, или изтичащи до 01.07.1999 год.

Движими вещи

Дълготрайни материални активи като машини, съоръжения, транспортни средства и стопански инвентар са изключително многобройни и в различно състояние. Най-добра представа за тях се получава от приложените към настоящия правен анализ данни от извлечението по сметки 204, 205 и 206 на "Шевро" ЕАД Съгласно Удостоверение № 169/24.06.1999 год. на "Шевро" ЕАД няма сключени договори за залог на движими вещи на обща стойност 930,482 000 лева за застраховане на дълготрайни материални активи и материални запаси

Трудово - правни отношения

По справка от "Шевро" ЕАД за списъчния брой на персонала към 31.03.1999 год. същият възлиза на 105 човека, в т.ч. лица в отпуск по майчинство-11.

В Дружеството развива дейност синдикална организация към КНСБ. Тежки трудови конфликти няма. Синдикалната организация представлява работниците и служителите при сключване на колективен трудов договор. "Шевро" ЕАД е сключила договор с този синдикат.

12. Оферта за участие в преговори с потенциален купувач за закупуване на ОФ “Лебед”

Цел на предложението

Настоящето предложение е за участие в преговори с потенциални купувачи за закупуване на дялове на  ОФ “Лебед”, София при ред и условия определен от органа по чл. 3 от Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.

Офертата е изготвена от фирма “Шевро” гр. София със съдействието на външни експерти.

Чрез настоящата оферта и с разработения бизнес план, дружеството ще участва в обявената процедура при изискванията поставени от Столичната агенция по приватизация.

Като преценява изходната си позиция, възможностите си да внедри ефективна пазарна, организационна, социална и финансова политика чрез разработен бизнес план и да осигури успешна бъдеща дейност на обекта, участникът в обявената приватизационна процедура предлага следното:

1.      Да предложи своите условия за закупуване на обекта, предмет на приватизационната процедура при условията на настоящата оферта.

2.      Да заплати при условията на настоящото предложение, респективно при конкретизиране при преговорите на финансовите аспекти съответната цена.

3.      Да придобие право на собственост върху обекта.

4.      Да поеме ангажимент при условията на сключен приватизационен договор да осигури икономическа и социална защита на работниците.

 

Представяне на участника

Настоящата оферта е изготвена от “Шевро” гр. София в качеството на потенциален купувач и участник в откритата приватизационна процедура.

Офертата АД “Шевро” е регистрирано в Софийски градски съд по фирмено дело № 448/1989 година и е вписано в търговския регистър.

Капиталът на дружеството е 71 542 000  лева, разпределен в 71 542 обикновени поименни акции с право на глас, всяко от които с номинална стойност от 1000  лева.

АД “Шевро” е с едностепенна система на управление. В съвета на директорите участват дългогодишни ръководители и членове на трудовия колектив.

Бизнеспрограма за развитието на дружеството след неговата приватизация

Предоставеният бизнесплан се базира на правния анализ на закупеният меморандум и фактическата обстановка.

Същият е изготвен на база предоставената информация и отразява първоначалното намерение за закупуване на обекта предложен за продажба от органа по чл. 3 от ЗППДОП.

Макроикономическа ситуация

В макроикономическият аспект националното стопанство е в състояние на ясно изразена стагнация, спад в производството и функционира в условията на диспропорция и дефицит.

Въпреки усилията на изпълнителната власт, продължават да въздействат основните фактори, предопределящи депресията в българската икономика:

-         разпадане на традиционните външноикономически връзки;

-         откъснатост от външните финансови пазари;

-         енергийна и суровинна недостатъчност ;

-         външнополитически събития и вътрешни борби за власт.

Отчита се обаче факта, че през 1998 год. е настъпило известно съживяване и намаляване на спада в производството в сравнение с предишните години.

По голяма част от загубите на предприятията от държавния и общинския сектор се дължат на погасяване на кредити. Значителен дял в тези загуби има и взаимната задлъжнялост между предприятията и нестабилността на банковия сектор от икономиката. При така определената обстановка, една от главните цели пред националната икономика е овладяването на инфлацията. Това означава, че не бе позволено либелизирането на цените да избухне в самоусилваща се инфлационна спирала. Независимо от успеха на антиифлационата политика обаче, в икономиката остават множество инфлационни огнища. По отношение на реалните доходи на населението, отбелязаният спад отпреди няколко години е овладян, като се наблюдава постоянна тенденция на преструктуриране на източниците на парични доходи.

От друга страна, населението не разчита на лихви по влогове, а от друга икономическа дейност, както е и по данни на НСИ. Само по себе си това обстоятелство, характеризира нарастването на частния сектор в икономиката, но от друга все още слабата заинтересованост на населението в инвестиране и предприемаческа дейност. Трябва да се отбележи и друг регулиращ фактор, съпътстващ спада на реалните доходи и намаляване на личното потребление, а именно безработицата в двете и форми - явна и скрита.

Управление на трудовата заетост

При спечелване на преговорите и закупуване на обекта, ще се запази съществуващия брой работни места и личен състав на дружеството, изхождайки от дългогодишния трудов стаж и опит на преобладаващата част от работниците и служителите на дружеството. Разкриването на нови работни места ще бъде обусловено от търговската дейност в страната и чужбина.

Бъдещото управлението в предприятието е в зависимост от организационната структура. Съотношението между различните категории на персонала от гледна точка на функциите, които изпълнява, професиите, специалностите и квалификацията характеризират структурата на персонала. Важно значение при планирането на работната сила има определянето на персонала въз основа на изпълняваните трудови функции:

-         ръководни;

-         контролни;

-         изпълнителски

По критерия трудови функции ще са обособени в няколко категории персонал: управленски, специалисти, работници, помощен персонал.

Ръководните кадри ще осъществяват ръководни функции, вземат управленски решения и носят отговорност за дейността на предприятието  управител, главен счетоводител и др.

Специалисти ще са лицата осъществяващи разработващи и контролни функции, за които се изисква съответна квалификация.

Работници ще са лицата, които осъществяват изпълнителски функции, непосредствено заети с производството и реализацията на материалните продукти.

Помощен персонал - осъществява обслужващи функции.

При разработване на плана за работна сила освен определяне на необходимия персонал се изяснява и въпросът за заплащането. Възнаграждението за труда включва всички видове плащания, които работещите получават за работата си в предприятието.

Елементи на работната заплата:

-         основно трудово възнаграждение за отработено време;

-         целеви награди за постигане на предварително определени задачи;

-         добавки към заплатата за компенсиране на инфлацията;

-         възнаграждения за платен годишен отпуск по КТ;

-         допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа;

-         допълнително трудово възнаграждение за по-висока лична квалификация;

-         увеличение на трудовото възнаграждение за извънреден труд;

-         увеличение на трудовото възнаграждение за работа през официални празници.

Всеки елемент на работната заплата има своя специфична характеристика и съдейства за изпълнението на нейната възмездяваща и мотивираща функция. Фондът работна заплата представлява сума от работната заплата на работниците и служителите в предприятието и ще е съществена част от планираните разходи на фирмата.

Общите разходи за труд са както следва:

-         на административния персонал:                                             500 000 лв.

-         на производствената част:                                                     1 500 000 лв.

Общите разходи за трудови възнаграждения в предприятието при пълен цикъл на работа са:

-         на тримесечие:                                                                         499 500 лв.

-         на година:                                                                                  1 998 000 лв.

Увеличение на разходите за труд за:

-         социално осигуряване:                                                600 000 лв.

-         за фонд ПКБ:                                                                               90 000 лв.

Проект за стопанско развитие /бизнес план/

Настоящият проект за стопанско развитие отразява нашите сериозни намерения, като потенциален купувач, за развитие на фирма “Лебед”.

Основа на настоящата бизнес - програма са анализите на финансово - икономическото, производственото и техническото състояние на предприятието, както и неговите пазарни позиции.

Друг основен момент при съставянето на тази програма са прогнозите за развитието на пазара на продукта на ОФ “Лебед”.

Безспорно бъдещата стопанска дейност ще бъде свързана основно със запазване и развитие на утвърдилите се през годините позиции на предприятието в производството и търговията с кожени изделия и облекла. Заедно с това ще се развият нови дейности, източници на приходи за дружеството.

За целта на прогнозната част на настоящия бизнес - план съставихме бизнес модел на приходите от дейността на “Лебед” ЕАД към 31.12.2004 г. като функция на постигнатия производствен обем в натура и средногодишна цена на предлаганите изделия. В съответствие с възприетите при експертните оценки практика, за целия прогнозен тригодишен период използвахме “стоп цени”. Нашите очаквания за приходи от продажби за целия петгодишен прогнозен период възлизат общо на 6666 хил. лв., а за печалба възлизат общо на 616 хил. лв. Разпределени по години, те са както следва:

 

Показател

2000

2001

2002

2003

2004

Приходи от продажби – хил. лв.

1101

1189

1293

1478

1605

Ръст /верижен индекс/ - %

 

1,10

1,10

1,10

1,10

Печалба – хил. лв.

103

106

105

153

149

Ръст /верижен индекс/ - %

 

1,00

1,00

1,46

0,97

 

На вторият ред от таблицата е показан ръста на приходите от продажби. В края на петгодишния период абсолютния ръст на приходите от продажби спрямо базисната 2000 година е 1,46%

На четвъртият ред е показан ръста на очакваната печалба. В сравнение с базисната 2000 година този показател през 2004 година се очаква да бъде  около 1,45 %.

Нашите очаквания са, че прогнозните ръстове на приходите от продажби и печалбата ще осигурят рентабилност и платежоспособност на дружеството.

В качеството си на собственик на дружеството поемаме следните ангажименти:

А) Запазване на основния предмет на дейност на “Лебед” ЕАД и гарантираме, че ще действаме като добър търговец за утвърждаване името на дружеството и разширяване обсега на пазарите му.

Б) Към момента на прехвърляне на собствеността декларираме, че поемаме всички задължения на дружеството към бюджет, персонал, социално осигуряване, доставчици, кредитори.

Финансово предложение

Цена

Нашата офертна цена за закупуване на 75% от дяловете на ОФ “Лебед”, предмет на сделката, е  20 000 000 /двадесет милиона/ лв.

Схема и начин на плащане:

-         Дата на сключване на договора                     - 03.1999 г.

-         Срок на разсрочване                                        - 10 години.

-         Цена на плащане                                               - 20 000 000 лв.

-         Размер на първоначална вноска        -10%

-         Размер на първоначалната вноска                 - 2 000 000 лв.

-         Размер на сума за разсрочване                      - 18 000 000 лв.

-         Едногодишен гратисен период: от 01.04.1999 г. до 01.04.2000 г.

 

Източници на финансиране

Дружеството ще заплати предложената цена със собствени средства. За първоначалната вноска в размер на 2 000 000 лв. представяме банкова гаранция.

Платежни средства - левове, зункове и нови бонове в размер до 80% от всяка дължима вноска.

 

Заключителено становище

На първия кръг от обявените преговори, провел се на 15 февруари 1999 г. се яви един потенциален купувач: фирма “Шевро”, вписано в търговския регистър при СГС с Решение № 1 по фирмено дело № 448/1989 година.

Фирма “Шевро” представи следните документи:

1.      Съдебно решение за регистрация

2.      Удостоверение за внесен капитал от Булбанк АД.

3.      Протокол на съвета на директорите за участие в преговорите.

4.       Проект за стопанско развитие /Бизнес-план/ на “Шевро” за периода 1999 - 2004 година със съответните приложения - финансов анализ, базисен модел на приходи от дейността, финансово-икономическа  прогноза  и балансови данни за изследвания период.

5.      Декларации:

-         за извършен оглед;

-         по пар. 5 от ПЗР на ЗППДОП;

-         за отсъствие в капитала на държавно и общинско участие;

-         по чл. 8 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на информация при продажбите по ЗППДОП.

6.      Квитанция за закупуване на документи за участие в преговорите

7.      Документ за внесен депозит в Общинска банка АД

8.      Оферта за преговори с потенциален купувач

След разглеждане на представената оферта и приложените към нея документи от фирма “Шевро” бяха поставени въпроси по отношение на поемане задължения от страна на потенциалния купувач за покриване задълженията на ОФ “Лебед”, по отношение  източниците на финансиране на кандидат-купувача, по отношение на гаранции от финансови или други институции за първата вноска по приватизационния договор, по отношение запазване предмета на дейност на “Лебед”.

Представен бе проекто - договор, който бе обсъден и одобрен от кандидат-купувача с изключение на някои точки, при които се наложи прецизиране  във  връзка  със  спецификата  на дейността  на приватизираното дружество, а именно:

Бяха представени указания на Кмета на Столична община относно извършване на актуализация на плана на “Лебед” във връзка, с което след подробно обсъждане бе предложено да бъде добавена нова точка относно задълженията на купувача да изпълнява действия по плана на Столична община в рамките на капацитета по натурални показатели на дружеството към момента на подписване на договора.

Представени са пълните и законосъобразни документи, които позволиха пълно спазване на приватизационната процедура. Това позволява да се сключи приватизационен договор със “Шевро” за продажбата на 75% от дяловете на ОФ “Лебед”, както и да бъде разгледан и приет проекто - договора за осъществяване на приватизационната сделка.

13. Проблеми в технологията на приватизационния процес

Проблемите в технологията на приватизационния процес у нас е в бавния преход и мудната реформа от държавно към частно стопанство. Законодателството трябва да създава възможности за прилагане на максимално широк кръг от методи, за да даде възможност на правоприлагащите органи гъвкаво и адекватно да реагират при всеки един приватизационен казус.

За провеждането на успешна приватизацията трябва да се осигури политическа поддръжка чрез създаване на реални условия за преференциално участие в приватизацията на максимално широки слоеве от населението.

Състоянието на държавните и общински предприятия, особено тези, за които е имало вероятност, че могат да бъдат приватизирани, непрекъснато се е влошавало и поради една психологическа причина - очакванията, че скоро предприятието ще се приватизира и забавянето на приватизацията създават различни настроения и прояви на безстопанственост. Занемарява се охраната на имуществото и зачестяват кражбите; назначават се излишни работници или се поддържат ненужни работни места, раздават се необосновано високи работни заплати, сключват се неизгодни договори и т.н. всичко това допълнително влошава финансово-икономическото състояние на предприятията.

Особено негативни са последиците от забавянето на “малката” приватизация. Забавянето на малката приватизация означава и забавяне на първоначалното натрупване на капитали у нас. Като правило нейните обекти са с бърза възвращаемост и определено може да се твърди, че една част от финансовите средства за участие в приватизацията на големите предприятия могат да бъдат осигурени именно от сферата на търговията на дребно, туризма и услугите.

Забавянето на приватизацията доведе до прекалено силна ориентация на частния бизнес към т.нар. “нови икономически пространства”, т.е. към развитие на частна стопанска дейност.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В условията на утвърждаване на принципите и налагане на изискванията на пазарното стопанство пред стопанските единици възникват редица въпроси за решаване. Те са свързани, от една страна, с общите икономически условия за организация и развитие на националната икономика и от друга, със специфичните условия на организиране и управление на икономическата дейност на самите стопански организации.

Постигането на целите, свързани с икономическото стабилизиране и развитие на стопанските единици, налага добро познаване на икономическите условия и техните изисквания, проявяващи своето въздействие чрез пазара и пазарния механизъм.

Приватизацията е сложен процес на прехвърляне на държавна и общинска собственост на частни физически и юридически лица. С разширяването на социалната база на приватизацията все повече се засилва потребността от разработки, информация и анализи в тази област. Ето защо са необходими познания не само за преките участници в приватизационните сделки, но и на всеки, който следи процеса й се явява потенциален купувач.

Приватизацията е голям икономически процес, чрез който се наблюдава стремеж чрез преструктуриране на публичната собственост да се освободи държавата от неподходящи за тях стопански дейности. При приватизацията на общинска собственост целта е да се укрепят позициите на ония дружества, чрез които ще може да осъществява своята комунална, социална и инфраструктурна дейност на своята територия.

Чрез програмата за приватизация, приета от Общинския съвет, се осъществяват съответните процедури по приватизацията на общинските дружества и обособени обекти, невключени в капитала на търговските дружества.

Плануваните приходи при осъществена приватизация на общински дружества и обособени обекти се разпределят по съответните фондове като най-голям - 86,5% е за придобиване на ДМА - инфраструктурни обекти, обекти на социалната и комуналната дейност. Така тези приходи влияят косвено върху благосъстоянието на хората в общината чрез средата, в която живеят. Има случаи, когато тези приходи не се използват ефективно - например заделянето на крупна сума за освежаване на пътната мрежа на общината, но така и дупките по улиците останаха незапълнени. Би следвало да има ефективен последващ контрол но средствата, определени за инфраструктурни обекти.

Досега липсваше информация за състоянието на новопридобитата собственост от новите собственици. Това касае условията на приватизационните договори - инвестирането на свежи пари, запазването на досегашните и разкриването на нови работни места, преструктуриране на производството и размера на средната работна заплата. Тези и други условия засега са табу за общинските съветници. Именно предложението на БСДС за избор в на комисия за следприватизационен контрол на сделките ще даде възможност да се проконтролира целия приватизационен процес и ако има нарушения и неизпълнение на клаузите по договора да се проведе процедура по несъстоятелност на сделките.

От направеното изложение на приватизационния процес на фирма “Лебед” могат да се направят следните оценки, изводи и препоръки:

-         ОФ “Лебед” функционира през последните години под ръководството на фирма “Шевро”. Намалението на печалбата от дейността на фирмата се дължи най-вече на намалението на приходите от дейността, което е свързано с намаление на продажбите.

-         Като цяло финансовото състояние на “Шевро” ЕАД би могло да се определи като добро, което позволява извършването на приватизационната сделка. Собствениците на “Шевро” ЕАД не са удовлетворени от дейността на ОФ “Лебед” и за в бъдеще предвиждат да подобрят организация на управлението.

-         Управителите на “Шевро” ЕАД трябва да се стремят да поддържат непрекъснато състояние на баланс между своите високоликвидни активи и тези притежаващи по-ниска степен на ликвидност, за да разполага предприятието по всяко време с достатъчно средства за покриване на възникнали нужди.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1.      Аначкова, В., Чанкова, Л., Грозева, В., “Технология на приватизацията, в-к “Икономически живот”, бр. 43, 44 и 45, 1992 г.

2.      Динев, М., “Контрол и регулиране на икономическите системи”, София, 1986 г.

3.      Динев, Д., Модерният вътрешен контрол, “Консултантска фирма “DDC”, София, 2000 г.

4.      Илиев, Й., “Преструктуриране на собствеността”, Университетско издателство “Стопанство”, София, 1999 г.

5.      Попов, Т., “Приватизацията от закона към практиката”, ИК “Труд и право”, София, 1993 г.

6.      Симеонов, О., Теоретични въпроси на контрола, изд. “М8М”, София, 1997 г.

7.      Цакова, В., “Приватизацията”, Университетско издателство “Стопанство”, София, 1994 г.

8.      Цанков, В., “Местното управление на Република България. Организационно - правен аспект”, Издателство “М-8-М”, София, 1999 г.

9.      Янкова, Л., Стоев, П., “Приватизацията – анализи, решения, техники, оценки”, Варна, 1993 г.

10. Национално сдружение на общините в Република България, “Наръчник за новоизбрани кметове и общински съветници”, януари, 2000 г.

11. Закон за приватизация и след приватизационен контрол

12. Закон за преобразуване и приватизация на държавната и общинска собственост

13. Закон за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции

14. Правилник за приложение на закона за общинската собственост

15. www.ppc.government.bg

16. www.priv.government.bg

17. www.sofia.bg

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение №1

Структурата на Агенцията за следприватизационен контрол

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Приложение №2

 

СТОЛИЧНА ОБЩИНСКА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ

Резултати от дейността

 

 

 

 

 

Приложение № 3

 

СТОЛИЧНА ОБЩИНСКА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ

Разпределение на сключените сделки

 

 

Приложение № 4

 

БИТОВ КОМБИНАТ - Ж.К. "ЛЮЛИН"

(АТЕЛИЕ № 4 - ДОМ НА УСЛУГИТЕ)

 

ПЪРВИ ЕТАЖ

Помещение

Площ в кв.м.

Фризьорски салон

73,50

Зала

122,00

Склад

139,00

Цех

155,14

Магазин

15,50

Магазин

78,50

Цех

58,40

Шивашко ателие

10,80

Кафе

5,77

ВТОРИ ЕТАЖ

Шивашки цех

266,60

СУТЕРЕН

Склад

44,60

Склад

56,30

Склад

45,50

Склад

151,20

Склад

68,70

Склад

52,30

Склад

46,20

 

 

Приложение № 5

 

БИТОВ КОМБИНАТ "МЛАДОСТ"

 

ПЪРВИ ЕТАЖ

Производствена база с магазин /в ляво от входа/

Ателие /стъклопоставяне – в дясно от стълбището/

Ателие за услуги /в дясно от входа/

ВТОРИ ЕТАЖ

Ателие /сега магазин за мебели – в дясно от стълбището/

Ателие за поправка и изработка на кожени изделия

Ателие за услуги

 

Приложение №6

 

БИТОВ КОМБИНАТ "МЛАДОСТ"

 

ПЪРВИ ЕТАЖ

Помещение

Площ в кв.м.

Помещение /Дясно от стълбището/

37,60

Склад /до сервизните помещения/

56,00

Производствен цех

 

Трафопост

 

ВТОРИ ЕТАЖ

Магазин /дясно от стълбището/

63,65

Производствено хале

381,62

Търговска зала /в ляво от стълбище/

105,82

СУТЕРЕН

Склад /ляво от стълбището/

120,50

Склад /център/

120,50

Склад /север/

120,50

Склад /дясно от стълбището/

120,50

 

 

Приложение №7

 

БИТОВ КОМБИНАТ Ж.К. "СВОБОДА"

 

ПЪРВИ ЕТАЖ

Ателие за услуги /в ляво от входа

Склад /срещу ателието за услуги/

Магазин /в ляво от стълбището/

Ателие /до сервизните помещения/

Ателие за ортопедични обувки /в дясно от входа/

ВТОРИ ЕТАЖ

Магазин /в дясно от стълбището/

Ателие /до магазина/

Склад /югозападно в сградата/

Ателие /югоизточно/

Ателие /източно, над входа/

Ателие /североизточно/

Ателие /северозападно/

СУТЕРЕН

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



* Динев, Михаил, “Контролът в социалното управление”, изд. “Тракия-М”, София, 1999 г.


Търси за: Приватизация | приватизационни процедури | публичен търг | публичен конкурс | борсова приватизация | периодизация | контрол | администриране | Агенция приватизация

Helpos.com >> Архив >> Публична адм. >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2017 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker