---

---

БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ

КУРСОВА РАБОТА

По дисциплината: История на българската държава и право

На тема: „Българско обичайно семейно право”

2010 г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

 

Въведение. 2

1. Обичай, обичайно право - произход и развитие. 2

2. Задруга - същност и устройство. 4

3. Годеж и брак по обичайното право. 9

4. Отношения между съпрузи. 15

5. Развод. 17

6. Отношения между родители и деца. 18

7. Осиновяване. 19

8. Настойничество. 19

Заключение. 21

Използвана литература:. 21

Въведение

Унищожаването на българската феодална държава и българското феодално право след покоряването на България от османските нашественици не е означавало унищожаване на самобитните институции, създаден от българския народ. Въпреки огромните трудности, с които е трябвало да се бори, българският народ е запазил своя език, своя народностен бит, своите обичаи.

За да се говори за каквато и да е част от обичайното право (било за семейно, наследствено или друго), най-напред трябва да се разгледа съществото и развитието на обичайното право в българските земи.

1. Обичай, обичайно право - произход и развитие.

Обичаят е най-старият, единствен източник на правото в най-древно време. Много по-късно с развитието на държавната организация, обществото е стъпило на по-високо стъпало в обществено - държавен и културен живот. Появява се закона - вторият източник на правото.

Както обичаите, така и законите имат дълбоки корени в народното съзнание и убеждения.

Обичайното право е съвкупност от норми, които, независимо от законодателната власт възникват, живеят и се прилагат непосредствено в живота на народа. Обичайното право се е раждало и развивало неусетно с повтаряне на народните навици. Не може да се определи кога точно се е създал даден обичай като правна норма, също както не може да се каже кой е автора, докато законът има един определен законодател. Обичаят произлиза от народа като едно цяло - неговите автори са всички и никой.

Навикът, усвоен и одобрен от народа, става обичайно право, обичаен закон, щом има задължителен характер. Така юридическия обичай се създал постепенно, чрез прилагане на познатите и одобрени от обществото като цяло правила.

Обичаят е бил дълго време неписан, тъй като в условията на племенно - родови общини всяко едно племе се е ръководело от свои правила, тъй като всяко едно от тях се е различавало по своето политическо, икономическо и културно устройство на живот. А без съществуването на държавна организация не може да се говори за писано право. Когато са се записали обичайните норми, голяма част от тях са били само споменати в писаната сбирка, но не и изчерпани - както поради по-малките и по-големите различия в отделна разпоредба в зависимост от региона, където са е прилагала, така и в зависимост източника ,според който да се прилага - така например Еклога, Закон за съдене на людете, Номоканона дават възрастови ограничения за встъпване в брак.

……………………………………………………………………………………….

Заключение

По време на османското робство се наблюдават някои важни изменения свързани с обичайното ни семейно право:

1.      Волята на родителите е продължавала да играе важна роля при избора на съпруг/ съпруга, но не е била задължителна.

2.      Църквата е уреждала всички въпроси свързани не само с брака, но и с целия семейно - правен институт.

3.      Проследявайки историческото развитие на българската държава, вижда се много ясно разширяването на права и свобода на жената в семейството – изравняване на власт на двама родители над децата. Но заедно с това се увеличават и задължения на родителите към децата.

Целият живот на българина е изпълнен с най-разнообразни обичаи и той ревностно ги пази, а това е една от причините, поради които обичайното право остава да се прилага и след Освобождението, и не се измества от закона. Обичаите и нравите, известни ни от времето на Първото българско царство, а и от преди това, са достигнали до наши дни, макар и не в цялостния си вид, макар и изменени.

.....................................................................................................................................

Използвана литература:

1.      Петров, П., Г., Петрова, „История на българската държава и право – Извори 680 - 1944”, издателство „Албатрос”, 2008 г.;

2.      Андреев, М., Ф., Милкова, „История на българската феодална държава и право”, издателство „Софи – Р”, 1993 г.

3.      Маринов, Д., „Българско обичайно право”, ИК „Марин Дринов”, 1995 г.

...................................................................................................................................

Темата е изготвена на 05.10.2010 г.

Най-новата информация е от 2008 г.

Ключови думи: обичайно право, семейно, наследствено, навик, обичай, норми, Еклога, Номоканон, задруга, имущество, делба, годеж, брак, баба хакъ, чеиз, приставане, аргалък, българско семейство, османско робство, осиновяване, развод, настойничество