|
|
|
КУРСОВА РАБОТА
По Психология
На тема:
Стрес при критични инциденти. Същност. Управление.
2008 г.
Съдържание:
1.2. Реакция на възбуда и изпълнение на задачи 4
1.4. Общ адаптационен синдром 6
1.5. Неблагоприятни ефекти на стреса върху психиката 7
2. Стрес при критични инциденти - същност, управление 9
3. Последствия от стреса при извънредни произшествия 10
5. Управление на стреса при критични инциденти 13
6. Интервенция на стреса при критичен инцидент 13
7. Осигуряване на възможности за неформална дискусия и подкрепа 14
10. Иницииране на дифузия и дебрифинг 16
11. Посрещане на потребностите на семействата и близките 17
12. Ползи от управлението на стреса при критични инциденти 17
………………………………………
Терминът стрес произлиза от латинското название stringere, което означава стягам, затягам. По-късно е започнал да се използва за обозначаване на сила, натиск, напрегнатост, голямо усилие. Стресът става широко обсъждана тема след края на Втората световна война в САЩ. През това време се провеждат множество изследвания, свързани със затруднената адаптация към военната обстановка. Техните данни показват, че фронтовата ситуация може да провокира изразени психични и физиологични промени в човешкия организъм. В инженерните науки терминът стрес се използва, за да се обозначи външна сила, приложена към даден физически обект, която причинява промяна в състоянието на обекта.
В ежедневието, а също в психологията и медицината, често се случва разнообразни състояния да се обозначават като стресови, което не винаги е коректно. Някои изследователи дори изразяват категорично твърдение, че “всичко в живота би могло да се нарече стрес”. В нашето изложение ние ще се спрем предимно върху естеството на понятието стрес и начините за неговото управление.
Доста често понятието стрес се смесва с реакцията на възбуда. Тя представлява набор/съвкупност/ от измерваеми физиологични промени, които улесняват подготовката на тялото за “борба или бягство”. Те подготвят организма за възможните разходи на голямо количество енергия при предстоящата среща със стресора. Степента на реакцията на възбуда зависи от интензивността на дразнителите.
………………………………………….
Проведени са множество научни изследвания, които показват, че при хората продължителни или много силни психологически стресори имат същите неблагоприятни ефекти, които са наблюдавани при въздействието на физически стресори. Физиологичният стрес предизвиква стереотипни реакции чрез нервните и хормонални механизми, а психичният стрес може да доведе до различни състояния - страх, гняв, депресия, тревожност и др. При човека стимулите, постъпващи от външната среда не въздействат върху организма директно, а са опосредствани от формирани и натрупани в човешкото съзнание по време на целия жизнен цикъл схеми, очаквания, модели на преживени събития. Тези модели, осигуряващи възможност за диференцирано отражение на заобикалящите явления, представляват еталони, с които непрекъснато се сравняват постъпващите въздействия и повлияват начина, по който човек реагира.
През 1966 г. се въвежда понятието психичен стрес, при който реакцията зависи от това как личността преценява значението на дадено явление -дали е източник на заплаха, загуба или предизвикателство. Стресовата реакция трябва да се разглежда в контекста на взаимодействието между личността и външната среда, посредством когнитивните процеси /оценка на опасността и справяне със стреса/.
………………………………………..
Стресът при критични инциденти може да бъде определен като масивно преживяване на интензивен дистрес в отговор на травмено събитие. Това са инциденти, които почти всеки смята за емоционално трудни. Нараняванията на служителите (собствени или на някой колега) могат да поставят обезпокоителни въпроси и да предизвикат неприятни емоции. Някои граждански загуби могат да бъдат доста трудни за приемане, особено смъртните случаи, включващи и деца. За спасителите могат да бъдат много стресогенни ситуациите, когато обстоятелствата на инцидента станат за тях “лични”. Особено тежки са случаите, в които служителят загубва другар по време на дежурство. Загубата представлява твърде различен тип стрес, при който никакво действие не може да промени изхода. Там където предизвикателството и заплахата предизвикват действие или реакция, загубата трябва да бъде посрещната чрез скръб, ритуали и преработка на перспективите.
………………………………………….
Демобилизацията и дифузията при критични инциденти имат за цел да подпомогнат участниците в инцидента да продължат работата си в условията на събитието и да се улесни възстановяването им от преживяното след това.
Темата е създадена 2008 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
стрес при критични инциденти, адаптационен синдром, фази на бедствие, управление на стреса, интервенция на стреса, демобилизация, дифузия, дебрифинг, справяне със стреса, реакция на възбуда, стресор
]]>
