Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Психология >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (43 лв)  38.70 лв Нова цена!


Нов Български Университет

Програма „Психология”

 

 

 

 

 

 

КУРСОВА РАБОТА

 

на тема:

 

Изследване на социалната желателност като тенденция на поведение и сравнителен анализ с предходни проучвания

 

 

 

 

 

 

 

 

гр. София, 2008 г.

 

 

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е:

 

1. Увод. 3

2. Теоретична рамка. 4

3. Постановка на изследването. 9

3.1 Цели на изследването. 9

3.2 Хипотези. 10

3.3 Задачи. 10

3.4 Методика на изследването. 11

3.5 Изследвани лица. 11

3.6 Процедура на изследване. 12

4. Резултати. 12

4.1 Социална желателност и пол. 12

4.2 Социална желателност и възраст. 1

4.3 Социална желателност и образование. 19

4.4 Социална желателност и месечен доход. 19

4.5 Социална желателност и ниво на себеоценка. 21

5. Обобщение и изводи. 22

Библиография. 24

Приложения. 25

 

 

 

 

1. Увод

 

Социална желателност – какво може да се каже за това понятие, какво съдържа в себе си, как може да бъде обяснено на обикновен език? Социалната желателност се интерпретира като желание да се харесаш на другите, нужда от одобрение като в името на този стремеж даваш отговори и мнения, каквито смяташ, че биха дали другите или, каквито биха им се харесали.

В повечето случаи социалната желателност се разглежда като компонент от различни тестове, който играе ролята на валидизатор на получените резултати, но тя може да бъде анализирана и като личностна черта и стереотип на поведение.

В ежедневието често може да срещнем хора, които се държат социално желателно като ситуациите, в които най-вече можем да наблюдаваме този феномен са свързани предимно с публични представяния, интервюта за работа, начални фази на опознаване на друг човек или група от хора, както и когато искаме да станем част от някакво социално общество или да се харесаме на някой, който ние вече харесваме. Идеята за това поведение може би се корени във факта, че смятаме, че колкото по-близки са мненията и нагласите ни до другия човек, толкова повече ще ни хареса той. И това наистина е така, поради факта, че ние харесваме това, което ни е по-близко, по-познато, това, в което можем да открием и части от себе си. Може би това няма да ни доведе до желаните резултати, ако прекалим с демонстрирането на такъв тип поведение, ако човекът отсреща усети, че сме неискрени и целенасочено го копираме. Въпросът обаче, е доколко това поведение е целенасочено и предварително планирано и доколко е подсъзнателен и автоматичен процес на интеракции с околните.

...................................................................

2. Теоретична рамка

 

За първи път понятието социална желателност е изследвано от Едвардс през 1953 г . (Edwards, 1953). Той разглежда вероятността при даване на отговори изследваното лице да не се ръководи от съдържанието на конкретния въпрос, а от това доколко потвърждаването или отхвърлянето на дадено твърдение, ще го представи в благоприятна светлина. Според изследователя „тенденцията да се потвърждават социално желателните и да се отхвърлят социално нежелателните айтеми, може да се дължи, както на неточности в себевъзприемането, така и на напълно съзнателния стремеж на изследваното лице да се представи в благоприятна светлина” (цитат по Е. Паспаланова, 1985). Едвардс конструира скалата за социална желателност (Е – ССЖ) на основата на скалите от MMPI и тази за манифестирана тревожност на Тейлър (MAS), които са: L – за лъжа, F – за небрежност, K – за нагласа към отговарянето на въпросите от теста и скалата за ексцентричност. В последствие става ясно, че интерпретацията на резултатите от скалата на Едвардс може да бъде двузначна – не непременно социална желателност, а вероятно и естествено несъгласие с твърдението, което се дължи на спецификата на айтемите.

..............................................................................

 

3. Постановка на изследването

 

            3.1 Цели на изследването

 

Основната цел на настоящото изследване е да проверя корелацията между тенденцията за демонстриране на социално одобрявано поведение т. е. висок бал по Скала за социална нежелателност и някои променливи като пол, възраст и образование. А освен това да проверя по какъв начин социалната нежелателност е свързана с нивото на себе оценката, измерена по два начина – единият с Тест на Батенберг и другият – с Тест на Близо. Друга цел, която си поставя проучването е да съпостави настоящите резултати с предишни изследвания по този въпрос.

 

 

            3.2  Хипотези

 

Теоритичният преглед и анализ позволяват да се формират следните предположения:

 

Хипотеза 1: Очаквам да има значителни полови различия в резултатите като балът на жените по Скала за социална желателност ще е значително по-висок като това вероятно може да се обясни със социалната им роля.

Хипотеза   2:           Очаквам да има ясни възрастови различия в резултатите като те ще са в посока завишаване на бала при по-младите, поради това че те са по-склонни да търсят чуждо одобрение.

Хипотеза   3:           Очаквам хора със средно образование да имат по-висока потребност от социално желателно поведение, тъй като се предполага, че хора с висше образование имат по-добро самопознание.

Хипотеза 4: Очаквам между социалната желателност и себеоценката да има положителна корелация, тъй като хората с висок бал по социална желателност вероятно са по-харесвани, което би трябвало да доведе до по-висока самооценка.

 

 

            3.3 Задачи

 

·        Да се проучи и анализира достъпната ми специализирана литература по проблема на изследването.

 

·        Да се изследва тенденцията за социално желателно поведение по пол, възраст и образование.

 

·        Да се съпоставят получените резултати с тези от предишни изследвания.

 

 

.....................................................................

           

5.     Обобщение и изводи

 

Измерената средна стойност по социална желателност от 12.43 се различава съществено от измерената през 1985 г. – 10.85, като това може да се обясни със сравнително по-несигурните условия на живот в днешно време т. е. бързо развиващата се пазарна икономика, високата конкуренция и нуждата хората постоянно да повишават квалификацията си, води до риск от загуба на работата, често сменяне на длъжността и включването на нови дейности и компетенции в длъжностната характеристика. Тази несигурност води до по-голям стремеж към социално одобрявано поведение с цел да се минимизира вероятността от уволнение – когато човек е несигурен в бъдещето си в дадена организация, е логично да се стреми към по-голяма близост с ръководителите и други служители на важни постове, стремейки се да се държи по одобряван и приеман от тях начин.

Данните от индивидуалните полови различия по възраст също са интересни. При мъжете най-ниски стойности се наблюдават във възрастта от 15 до 18 г., което се обяснява с „възмъжаването” им и стремежа да се откроят и изпъкнат, като най-лесния за тях начин е чрез влизане в разрез със социалните норми. Най-високи балове по социална желателност са съответно във възрастовите интервали от 25 до 30 г. и от 60 до 65 г., като първият пик се обяснява със стремежа за професионално развитие и издигане в йерархията, което налага придържане към нормите на хора от важни ръководни позиции, а вторият пик – с намаляващата социална роля, което води до засилване на потребността от приемане и одобрение.

При жените най-ниски стойности по социална желателност се наблюдават във възрастта от 19 до 24 г., което би могло да се обясни с фрустрацията, настъпила вследствие на високи очаквания и идеализиране на реалността и с периода на адаптиране към живота и търсене на собствено място. Най-високият пик от 17 точки се наблюдава във възрастта от 51 до 59 г., което може да се обясни с това, че за жените това е преломен момент в живота, поради отделянето на децата им в самостоятелни домакинства. Тази рязка промяна в досегашния им начин на живот води до стремеж към социално желателно поведение, с цел да се намали дистанцията между майката и вече порастналите деца.

Хипотезата за връзката между социална желателност и образование се отхвърля като не се наблюдават почти никакви различия между двете групи, вследствие на което се оформя предположение, че месечният доход ще окаже такова влияние. Не са установени статистически значими разлики, но е интересен фактът, че в групите с доход от 401 до 600 лв. и от 601 до 1000 лв. стойностите по социална желателност са почти идентични, докато в групата с доход от 200 до 400 лв. разликата в бала по социална желателност е около 1.5 точки, което навежда на мисълта, че хората с ниски доходи, вероятно в ролята си на обикновени служители, се стремят повече към одобрението на околните, отколкото хората с високи доходи, които по всяка вероятност са на по-високи длъжности и се чувстват относително сигурни в позицията си, поради което нямат чак такъв стремеж към социално желателно поведение.

……………………………………………

 

Библиография

 

 

1.                     Robinson, J., Shaver, S., Measures of social psychological attitudes, 1973

2.                     Паспаланова, Е., Методическо пособие за работа със Скала за Социална Желателност (М – К – ССЖ) – българска адаптация, 1985

3.                     Джонев, С., Социална психология: Т. 2: Общуване. Личност, 1996

4.                     Дилова, М., Психологически изследвания, институт по психология: Общата себеоценка: някои проблеми на нейното дефиниране и измерване, 1999

5.                     http:// annals – general – psychiatry.com, Annals of General Hospital Psychiatry; Silverstone, P., Salsali, M., Low self-esteem and psychiatric patients: Part I – The relationship between low self-esteem and psychiatric diagnosis, 2003

 

 

 

Темата е изготвена 2008г.

Темата съдържа множество графики и таблици.

Най – новите данни в темата са от 2003г.

 

 

Ключови думи:

 

социалнa желателност, тенденция на поведение, анализ с предходни проучвания, Аз - образ, стереотип на поведение, социално – психологически нагласи, факторен анализ, себеоценка, Скала на Розенберг, психологически въпросник


Търси за: тенденция поведение | анализ предходни проучвания | стереотип поведение | факторен анализ | психологически въпросник

Helpos.com >> Архив >> Психология >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (43 лв)  38.70 лв Нова цена!


.

Copyright © 2002 - 2017 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker