Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Психология >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (87 лв)  69.60 лв Нова цена!


Университет за национално и световно стопанство

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

КУРСОВА РАБОТА

 

 

По Комуникации и връзки с обществеността

 

 

На тема:

Психология на комуникацията

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

София, 2007 г.


СЪДЪРЖАНИЕ

 

Увод. 3

1. Понятията комуникация и общуване. 3

2. Психологически анализ на подходите на ръководителя в организацията. 4

3. Съобразяването с потребностите на служителите като предпоставка за доброто изпълнение на задачите. 6

4. Механизъм за създаване на атракция от ръководителите. 8

5. Комуникациите в организацията. 14

6. Комуникациите като обмен на информация. Въздействие в процеса на обмена на информация  14

7. Вербална комуникация. 17

8. Невербална комуникация. 18

9. Убеждаваща комуникация. 27

10. Междуличностно възприемане и разбиране в комуникационния процес. 31

11. Комуникацията като взаимодействие между хората. 35

12. Междуличностни конфликти в групата. 36

13. Междугрупови конфликти в организацията. 41

14. Причини за междугруповите конфликти. 42

15. Последици от дисфункционалните конфликти. 43

16. Последици от функционалните междугрупови конфликти. Разрешаване на конфликтите  44

Заключение. 46

БИБЛИОГРАФИЯ.. 47

 


 

………………………….

 

В научната литература през последните години влязоха в оборот като взаимозаменяеми понятията комуникация и общуване. Едно коректно отношение изисква по-точно дефиниране на общото и различното в тези понятия. От чисто психологичен аспект коректно в българския език е използването на понятието общуване. Общуването е феномен, който характеризира психичната същност на обединението на хората. То представлява целенасочен обмен на информация, мисли, идеи, позиции, емоции, оценки между хората, в процеса на съвместна им дейност. Осъществява се посредством езика и други знакови системи. В общуването се проявява отношението на хората един към друг в процеса на съвместната дейност. Общуването е включено в практическото взаимодействие между хората (съвместен труд, игра, учение и т.н.) и обезпечава планирането и организирането й. Общуването е предпоставка за съвместната дейност между хората и едновременно с това и резултат от нея. Посредством общуването дейността се организира, съгласува, но и обогатява.

В индивидуалнопсихичен план общуването е една от главните човешки потребности, чието удовлетворяване предполага процес на едновременно или последователно взаимодействие между хората, постигане на единомислие, общо емоционално преживяване и съгласуваност в реализирането на дадена цел. В и чрез общуването хората се социализират в процеса на своя живот, развиват се като личности.

Комуникацията в организацията от друга страна, е понятие, което се използва в управленската наука и практика за обозначаване на цялостната организация и процеса на професионалното общуване между субординационните нива и по хоризонтала в работните групи, съставящи организациите. Чрез комуникациите в организациите се създава интегритет на хората и групите и целенасоченост на усилията за постигане на организационните цели.

 

……………………………………

 

Човешките потребности са многообразни и йерархични по своята същност. Съществуват различни теории, обясняващи тяхната природа и същност, като най-широко приложение намира теорията на американския психолог А. Маслоу (Маслоу, 2001; Силаги, 1992; Смит, Уейкли, 1992). Той систематизира потребностите на пет йерархични нива.

На първо, най-ниско ниво са физиологичните потребности, като храна, подслон, дрехи, топлина, освобождаване и избягване на болката, отдих, оцеляване и др. Удовлетворяването им е възможно чрез създаване на подходящи условия на труд, отдих, заплащане на труда.

На Второ ниво са потребностите от безопасност и сигурност. Те се отнасят до сигурна работа, безвредни работни условия, освободеност от заплаха, социално осигуряване. Задоволяването на тези потребности се извършва чрез системата за заплащане в организацията, технологичното оборудване и работните условия, застрахователното и пенсионно дело, почивното дело, здравното осигуряване, компетентното управление.

 

……………………………………

 

В Книгата си "Как да печелим приятели и да влияем на хората" Дейл Карнеги завършва една от главите по следния начин: "Помнете, че името на човека – това е най-приятният и най-важният за него звук на всеки език." (Карнеги, 1990, с. 15). Изтъкнатият български социолог Иван Хаджийски по същия повод пише: "... името, това висше обозначение на личността, напънала се да се очертае на фона на всемира и на историята; за чийто блясък ние сме готови да мрем; чиито послесмъртна участ и продължение ние се мъчим да обезпечим с всички средства; което, за да видим напечатано във вестниците или написано в някои покани и списъци, сме готови да заложим живот, младост, чест, съвест, жена, деца...." (Хаджийски, 1974, с. 181).

В Книгата "Към съвършенство на фирменото управление" авторите съобщават, че в проспериращите американски корпорации, наблюдаващите началници от всички нива знаят имената на подчинените си и ги употребяват всякога при обръщане към тях (Питърс, Уотърман, 1988).

 

………………………………

 

Комуникационния процес протичащ в организацията има две страни. Процесът започва с намерението на източника на информацията (изпращач на информацията или комуникатор) да предаде информация (факти, проблеми, идеи, възгледи и др.), която има значение за него и останалите служители в организацията. За целта той първо трябва да я кодира, т.е. да я изрази във форма, достъпна за възприемане от получателя. По-нататък, чрез трансмитера, т.е. съответния носител, съобщението достига до получателя (реципиента). От своя страна той декодира информацията, т.е. преобразува я по достъпен и разбираем за себе си начин. Тук вече се достига до момента, в който получателят анализира информацията и откликва на нея чрез действия, решения, анализи, които чрез обратната връзка предава на източника. По този начин комуникацията се реализира като процес, като двупосочна активна връзка между страните. Чрез обратната връзка ролите на участниците в комуникационния процес могат да се разменят. Кодирането се извършва в съответствие с представата на изпращача на съобщението за изпращаната информация. То зависи от индивидуалните му особености, нагласите му, опита му и т.н.

Различната интерпретация се основава на индивидуалните различия между изпращача и приемащия съобщението. Тези различия са в образованието, опита, социалното положение, статусното ниво в организацията и т.н. Така например, когато ръководител изпраща разпоредителна информация се предполага, че тя ще въздейства върху поведението на подчинените в определена посока.

 

…………………………………

 

Невербалните знакови системи могат да изпълнят пет основни функции. Първата се отнася до това, че чрез невербални знаци е възможно да се потвърди, да се повтори информацията, изказана вербално. Възможно е и обратното положение – чрез невербални знаци да се противоречи на казаното чрез думи. Възможна е и ситуация, в Която невербалните знаци да станат основен носител на посланието, т.е. заместител на вероятно вербално послание. Например, само един строг поглед казва много повече от вербалното неодобрение на конкретно поведение. Другата функция на невербалните знаци е да акцентира на определени моменти от вербално послание, било чрез интонация, жест, мимика или поза на тялото. Петата функция на невербалните знакови системи се отнася до възможността чрез тях да се довърши вербално послание.

Към посоченото можем да добавим още една възможност, а именно невербалните знаци да изкривят, да видоизменят смисъла на вербалното послание. Това се получава обикновено при общуване между представители от различни култури. Например, в България чрез поклащане на главата надолу и нагоре, особено сред по-старото поколение се предава смисъл на "не", докато в Западна Европа и Северна Америка това е "да".

 

……………………………

 

Същността на идентификацията се състои от уподобяване на себе си с другия. За да се разбере по-добре другия човек следва да "моделира себе си в чувствата, мислите и действията си по образец на другото лице" (Речник по психология, 1989). Ролята на идентификацията, като механизъм за разбиране в процеса на общуването, може да се илюстрира с пример. Често ръководителите изпадат в състояние на раздразнение, когато по време на различни служебни мероприятия подчинените се опитват да пренебрегват определени, утвърдени организационни изисквания. В случая, вместо да встъпват в конфликт с тях, какъвто е традиционният подход, ръководителят следва да се идентифицира с тях. Вероятно съвсем наскоро и той е изпадал в състояние, когато е трябвало да подчини волята си на решение на по-горна инстанция. Тази своя роля е изпълнявал като в едни моменти е бил съвсем стриктен, а в други е пренебрегвал определени норми. Какви са причините за това? В едни случаи най-вероятно не е добре аргументирана поставяната задача, в друг е възможно поради умора да се следва по-различен подход от този, разпореден от ръководителя, в трети е трябвало по лично усмотрение да се свърши нещо по-важно. Идентифицирайки се с подчинените, ръководителят може би ще ги разбере по-добре и ще коригира слабите страни в общуването с тях.

 

………………………………

 

Като резултат от функционалните конфликти се развиват нови идеи, търсят се алтернативи за развитие на процесите в организацията, засилва се креативността на служителите и привързаността им към нея.

Разрешаването на междугруповите конфликти в организацията може да се осъществява по следните начини:

Разрешаване на проблема. Разрешаването на междугрупов конфликт в организацията е възможно чрез среща "лице в лице" на конфликтуващите. Предназначението на подобна среща е да се дефинира точно проблема и да се идентифицира конфликта, както и да се потърси разрешението му. конфликтуващите групи дебатират възможните изходи от ситуацията, докато се намери решение. Съществена е ролята на арбитъра при такава среща. Това обикновено е старши ръководителят. Той следва да концентрира вниманието върху проблема по същество, а не върху емоциите по повод на проблема. Особено ефективен се оказва този подход, когато е налице недоразумение в отношенията между групите или има езикови бариери.

 

………………………………….

 


БИБЛИОГРАФИЯ

 

1.                 Аврамов, В. Д., Комуникационна политика на фирмата, изд. „Сиела”, 2003 г.,

2.                 Братанов, Модели на социалната комуникация, Унив. Изд. „Стопанство”, 2003 г.,

3.                 Гечева, Психология в управлението, Унив. изд. ВСУ Черноризец Храбър, 2004 г.

4.                 Десев, Л. Н., Речник по психология: Над 2000 термина., С., Булгарика, 2001.

5.                 Джонев, С. П., Кризите на преуспяващите фирми – психология на мениджмънта на успеха, изд. „София- Р”, 2004 г.

6.                 Илиев, Комуникационна култура, изд. „Леги арт”, 2006 г., 75- 87 с.

7.                 Стоянов, Организационна психология, изд. „ПСИДО” ЕООД, 2005 г., 86- 170 с.

8.                 Йорданов, Психология на комуникацията, „Военно издателство”, 2006 г.,

9.                 Харизанова, М. Управление на човешките ресурси, Унив. Изд. „Стопанство”, 1997 г.

 

 

 

Темата е разработена 2007 г.

В темата има включена схема.

 

Ключови думи:

комуникации в организацията, общуване, психология на ръководни подходи в организацията, потребности на служителите, вербална и невербална комуникация, убеждаваща комуникация, комуникационен процес, междуличностни конфликти в групата, междугрупови конфликти, дисфункционални конфликти, функционални междугрупови конфликти

 


Търси за: комуникации организацията | психология ръководни подходи организацията | потребности служителите | убеждаваща комуникация | комуникационен процес | междуличностни конфликти групата | междугрупови конфликти | дисфункционални конфликти | функционални междугрупови конфликти

Helpos.com >> Архив >> Психология >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (87 лв)  69.60 лв Нова цена!


.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker