Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Психология >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (80 лв)  64.00 лв Нова цена!


ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ „НЕОФИТ РИЛСКИ”

Благоевград

КУРСОВ ПРОЕКТ

на тема:

„Изследване на динамичен и статичен тремор при лица с различен вид и степен на тревожност”

 

2010 г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Увод. 2

Първа глава. 4

Теоретични постановки на проблема за тревожността. 4

3B1. Основни аспекти на проблема за тревожността в психологията. 4

4B2. Природа и генезис на тревожността. 11

5B3. Видове тревожност. Разграничаване на ситуативна и личностна тревожност. 20

6B4. Тревожност и дейност. 23

Глава втора. Организация на изследователската работа. Цел, задачи, научни въпроси, хипотези и методически инструментариум. 29

8B1. Основна цел на психологическото изследване. Обект и предмет. 29

9B2. Научни въпроси и хипотези на изследването. 29

13B2.1. Научни въпроси:. 29

14B2.2. Хипотези.. 29

10B3. Организационни и изследователски задачи.. 30

15B3.1. Организационни задачи.. 30

16B3.2. Изследователски задачи. 31

4. Методически инструментариум. 31

17B4.1. Описание на методиката. 32

18B4.2. Способ за осъществяване на изпита:. 33

Глава трета. Обработка и анализ на получените резултати. 35

12B1. Интерпретация на резултатите от изследването на степента на личностната и ситуативната тревожност. 35

2. Обработка и анализ на резултатите от първа серия на изследването / бързина/. 38

3. Обработка и анализ на резултатите във втора серия на изследването /точност/. 40

4. Обяснение и анализ на резултатите от трета серия на изследването /бързина и точност/. 43

В трета серия на  нашето изследване ние се спираме едновременно върху показателите точност и бързина, като нашата цел е да ги съотнесем и да проучим взаимовръзката между тях и вида и степента на тревожност. 43

5. Обработка и анализ на резултатите от четвърта серия на изследването /усет и представа за времева продължителност/. 47

5.1 Диференциация на резултатите от изследването на усета и представа за времето по полов признак.. 47

5.2. Анализ на резултатите от изследването на усета и представа за времева продължителност спрямо степента на личностна и ситуативна тревожност. 50

6. Интерпретация на резултатите от проведеното изследване на статичен тремор. 53

7. Обобщение и изводи.. 55

Използвана литература:. 59

Увод

Съвременното научно познание демонстрира голям интерес към проблема за тревожността у личността. Този интерес се отразява в научните изследвания, където дадения проблем заема централно място и се анализира, както в психологически, така и в много други аспекти.

Тревожността е много широко разпространен психологически феномен на нашето време. В някои случаи тя се явява чест симптом на неврозата и на функционалната психоза, в други  влиза в  синдромите на други заболявания или се явява пусков механизъм за разстройства в емоционалната сфера на личността. Значението на тревогата като социално обусловен фактор е отбелязано на ежегодният симпозиум, който се провежда от Американската психологическа асоциация и психопатология.

В днешно време на изучаването на състоянието тревожност е посветено много време. За пълния му анализ, от значение е уточнението на някои теоретични и методологични положения. Множеството изследвания показват, че съществуват концептуални различия между понятието тревога като състояние и тревожност като черта, свойство на личността. Многозначността в разбирането на понятието тревога като психологическо явление произтича от факта, че терминът „тревога” се използва от психолозите с различни значения. То е и хипотетична “междинна променлива”, и временно психично състояние, което възниква под въздействието на стресови фактори, и фрустрация на социални потребности, и първичен показател за неблагополучие, когато организмът не разполага с  възможността по естествен начин да реализира потребността си, и свойство на личността, и реакция на дадена заплаха.

За тревожността може да кажем, че  се определя до голяма степен от характера и темперамента на лицето, невродинамичните  способности, типа на нервните процеси, навиците, миналия опит и социалното обкръжение. Когато се намираме в това състояние, ние преживяваме не една, а комбинация от емоции, които оказват влияние на нашите социални взаимоотношения, на нашето соматическо състояние, на нашите възприятия, мисли и поведение.

Треморът е тясно свързан с тревожността. Той е една от наблюдаваните физиологични промени на организма в резултат на тревогата. Известно е, че треморът играе важна роля в общия комплекс адаптационни процеси и отразява характера на енергетичната регулация на организма.

…………………………………………………………………………………….

Глава трета. Обработка и анализ на получените резултати.

12B1. Интерпретация на резултатите от изследването на степента на личностната и ситуативната тревожност.

Резултатите на всички изследвани лица са получени с помощта на методическо пособие за работа с българската форма на въпросника за оценка на тревожността на Ч. Спилбъргър.

В изследването са включени общо 15 лица, шест, от които от мъжки пол и девет от женски пол. Резултатите за двете групи ИЛ обработваме и представяме на поотделно в таблици и чрез графично представяне. Получените данни за момчетата и момичетата относно границата на нормата при 95% вероятност са представени в таблица №1.

Таблица № 1

Диапазон на нормата за ситуативна и личностна тревожност за момчетата и момичетата поотделно

Популации

Ситуативна /S/ тревожност

Личностна /T/ тревожност

Момчета

От 32.58 до 53.44

От 35.88 до 53.72

Момичета

От 34.49 до 54.61

От 38.60 до 57.24

 

За да бъде по-нагледен нашият анализ ще разгледаме първо общият процент на резултатите при изследване на двата вида тревожност.

Визуализиране на различието в проценти случаи при всички  изследвани лица, демонстрирали определен тип и степен на тревожност

 

Графика № 1

От графика №1 виждаме, че изследваните лица, преимуществено се намират в средният диапазон на личностната и ситуативната тревожност. Като процентно разделение, ниската и средна степен на ситуативна тревожност се разпределят по- равно – по 20%, докато при лицата със Т - тревожност по-голям е процентът на високата личностна тревожност спрямо този на лицата с ниска такава /6.66% спрямо 13.33/. Може да бъде направен изводът, че доминиращата част от изследваните лица имат добро социално приспособяване и проявяват по-голяма устойчивост по отношение на стресорите от средата.

За бъде по-нагледен нашият анализ ще разгледаме поотделно двата вида тревожност, разделени по полов признак / Таблица №2 за момичетата и таблица №3 за момчетата/.

Таблица № 2

Процентно представяне на степента на изразеност на ситуативната и  личностна  тревожност при лицата от женски пол.

 

Ситуативна тревожност

Личностна тревожност

ниска

11.1%

 

средна

77.1%

88.9%

висока

11.1%

11.1%

В графичен вид тези резултати могат да изглеждат по следният начин:

графика № 2

 

Таблица № 3

Процентно представяне на степента на изразеност на ситуативната и личностна тревожност при лицата от  мъжки пол.

 

Ситуативна тревожност

Личностна тревожност

Ниска

33.33%

16.66%

Средна

33.33%

66.66%

Висока

33.33%

16.66%

В графичен вид тези резултати изглеждат по следния начин:

графика № 3

При лицата от женски пол наблюдаваме, че по-голямата част от процентното разпределение се намира в средният диапазон, резултатите от ниската и високата степен на тревожност са почти еднакви, с изключение на ниската личностна тревожност, в която категория не попада нито едно момиче.

При лицата от мъжки пол се наблюдава равенство по отношение на равнищата на средна, ниска и висока ситуативна тревожност. Нещата са по-различни при представянето на резултатите от личностната тревожност. Там преимуществено процентите са разпределени в средната степен на тревожност, а лицата с висока и с ниска степен са абсолютно еднакви.

Като цяло разликата по пол не е съществена. По-голямата част от ИЛ се намират в средната степен, както по отношение на ситуативната, така и по отношение на личностната тревожност.

…………………………………………………………………………………….

Използвана литература:

1.      Николов, Б., „Психологически аспекти на трудовата дейност”, УИ „Н. Рилски”, Благоевград, 2000 г.

2.      Николов, Б., Категорията „време” в научните изследвания по психология, УИ „Н. Рилски”, Благоевград, 1995 г.

3.      Николов, Б., „Методическо указание за разработване и защита на курсови и дипломни работи в специалност психология”, УИ „Н. Рилски”, Благоевград, 2005 г.

4.      Щетински, Д., Паспаланов, И., „Методическо ръководство за работа с българската форма на въпросника за оценка на тревожността на Ч. Спилбъргър”, БАН, Институт по психология, с., 1989 г.

5.      Николов, Б., Енева, Г., „Ръководство за работа с апаратура за психологически изследвания”, Благоевград, 1985 г.

6.      Иванова, З., „Психология на труда”, София, 1972 г.

7.      Левитов, Н, „Психология на труда”, София, 1969 г.

8.      Десев, Л., „Речник по психология”, изд. „Булгарика”, София, 1999 г.

            ………………………………………………………………………………

            Темата е изготвена 2010 г.

            Съдържа множество таблици и графики.

            Най-новата информация е от 2010 г.

            Ключови думи: тремор, динамичен, статичен, тревожност, изследване, дейност, научни въпроси, хипотези, социален подход, хиперопека, невроза, психоза, времева продължителност, индивидуална минута, абстиненция, интро-екстроверация, сензо-моторно поведение, Спилбъргър, Аспатов, Пацявичус

 

 

 

 

 

 

 

 

           

 

 

 


Търси за: тремор | динамичен | статичен | тревожност | изследване | дейност | научни въпроси | хипотези | социален подход | психоза | времева продължителност | индивидуална минута

Helpos.com >> Архив >> Психология >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (80 лв)  64.00 лв Нова цена!


.

Copyright © 2002 - 2017 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker