Удовлетвореността от труда е най-често изследваната нагласа, за която се смята, че детерминира поведението на хората в труда. Обикновено се допуска, че привързаност и ангажираност може да се създаде само, ако съществува удовлетвореност.

Анализирайки удовлетвореността от труда и нейното въздействие върху поведението на личността в трудовата и извън трудовата сфера, явно или неявно се подчертава регулативната й роля. Удовлетвореността се изразява в положително емоционално преживяване и е основа за формиране на устойчиво ценностно отношение към труда и именно поради това тя детерминира трудовата дейност.

Регулативната роля на удовлетвореността от труда се очертава при формирането на жизнените планове и перспективи, доколкото удовлетвореността е индикатор за успешната реализация на личността в една от значимите житейски сфери – труда и избора на професия. Удовлетвореността от труда е компонент от общата удовлетвореност от живота и е критерий за качеството му.

Изборът на кариера често се прави, като се имат предвид различни причини: материална обезпеченост, статус, престиж, социални контакти, удовлетворение и т.н. Индивидуалните възприятия по отношение на работа и свързаните с тях причини за труда се определят до голяма степен от предишния опит и преобладаващите социални нагласи.

……………………………………………………………………………………

1. Изследователски дизайн

1.1. Цел: Да установим влиянието на училищната успеваемост върху удовлетвореността от професионалния избор.

1.2. Задачи:

- Да се подберат подходящи тестови методики за целта на изследването

- Да се подберат двадесет изследвани лица във възрастов диапазон от 17 до 19 години учащи в професионална гимназия.

- Да се изследва училищната успеваемост на всички участници в изследването.

- Да се изследва удовлетвореността от професионалния избор на всички участници в изследването..

- Да се представят таблично резултатите от изследването и да се анализират.

- Да се представят и анализират резултатите.

- Да се напишат препоръки към изследването.

1.3. Хипотези:

Предполага се, че лицата със силна училищна успеваемост имат силна удовлетвореност от професионалния си избор за разлика от лицата с лоша и средна училищна успеваемост.

1.4. Методически инструментариум:

Тест за установяване на академичната /училищна/ успеваемост /М. Радославова, А. Величков/

Тестът съдържа 11 въпроса.

За твърдения:

- несъгласен – 0 т;

- по-скоро несъгласен – 1 т;

- по-скоро съгласен – 2 т;

- съгласен - 3 т.

Отговорите на въпросите 4, 5, 7, 8 твърденията се оценяват в обратен ред.

От 0 до 11 – отсъствие на училищна мотивация

От 12 до 18 – слаба училищна мотивация

От 19 до 24 – умерена училищна мотивация

От 25 до 33 – силна училищна мотивация

…………………………………………………………………………………

Използвана литература:

1. Николов, Б., “Методическо указание за разработване и защита на курсови и дипломни работи в специалност психология”, Благоевград, 2005 г.

2. Николов, Б.; „Професионално ориентиране и психологическо консултиране”.

3 Илиева, С.; „Привързаност към организацията”, 1998 г.

4. Raymond J. Corsini, “Енциклопедия по психология” изд. “Наука и изкуство“, София, 1998 г.

5. Л. Десев; “Речник по психология”, изд. “Булгарика“, София, 2003 г.

6. John. G. Seamon; Douglas T. Kenrick, “Psychology” 1994 г.

…………………………………………………………………………………….

Темата е изготвена 2008 г.

Най-новата информация е от 2008 г.

Ключови думи: личност, успеваемост, удовлетвореност, цел, задачи, хипотези, мотивация

Увод