Бургаски Свободен Университет
КУРСОВА РАБОТА
По Българска литература
На тема:
Валери Петров
Специалност: Журналистика
2007 г.
Съдържание:
1. Биографични данни за Валери Петров 3
2. СЪРЦЕТО И УМА: Валери Петров 3
3. ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...: Валери Петров 4
……………………………
Като поет, драматург и преводач е Валери Петров има много успехи. По значимите от тях са: 1945 г. излиза стихотворния цикъл “Стари неща малко по новому”, 1949 г. излиза стихосбирката му “Стихотворения”, 1960 г. излиза поемата му “В меката есен”, за която получава Димитровска награда, 1958 г. излиза пътеписът “Книга за Китай”, 1962 г. се поставя “Импровизация”, в съавторство с Радой Ралин и излиза сборникът му “Поеми”, 1965 г. излизат пиесата му “Когато розите танцуват” и пътеписът “Африкански бележник”, 1970 г. излизат сатиричните стихотворения и поеми "На смях", 1970-1971 г. излизат преводите му на “Комедии” (в 2 т.) от Уилям Шекспир, 1973-1974 г. излизат преводите му на “Трагедии'” (също в 2 т.) от Шекспир, 1977 г. - “Бяла приказка”, 1978 г. - “Копче за сън”, 1986 г. излизат “Пет приказки”, 1990 г. излизат избраните му произведения в 2 т.
………………………………..
Поетът дава да се види как стига до своите истини, как се появява не само стихът, но и истината за него. А това насища стиха с мъдрост, прави го равнозначен на осмислен житейски опит. Защото както човек преосмисля с течение на времето живота си, така и стихът на Валери Петров преосмисля сам себе си, но едновременно с това преосмисля и живота, за да намери в него основанието за своето съществуване.
Неведнъж е било отбелязвано, че заради своя ум и интелектуална изобретателност Валери Петров е обречен да не навлезе в царството на простотата. Ала в неговата късна спокойна усмивка, както и в "прозирността" на късните му стихове може да се съзре резултатът от едно зряло и самоиронично преборване със собственото иронизиращо виждане. Иронията е не по-малко характерна за поезията на Валери Петров от намека. Едва ли обаче тя някога му е пречила по пътя към непосредствеността, защото все пак трудно може да бъде наречена част от "кривото стъкло".
……………………………..
"Имало едно време", когато "И живота си чувствам как е минал през мене/ в едно бързо шуртене, в едно пъстро въртене". "Имало едно време", когато лирическият субект, преобразяващ сивотата в бляскави каскади от искряща духовност, самоотвержено се е наел: "докрай, додето разцъфтите,/ ще мъкнем влагата към вас!".
Използвана литература:
- http://liternet.bg/publish/aalipieva/chetene/imalo.htm - анализ на Антоанета Алипиева “Имало едно време...: Валери Петров (из “Четене на себе си”, Варна, 1998).
- http://web.hit.bg/alba/public/potenti/pot-vp.htm - анализ на Албена Бакрачева “Сърцето и ума: Валери Петров” (из “Заложби на отвореността”, Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, София, 1997).
- http://liternet.bg/publish16/valeri_petrov/index.html - биография на Валери Петров.
Темата е изготвена 2007 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Темата съдържа анализ на творби на Валери Петров.
Ключови думи:
Валери Петров, поет, поема, стихотворение, творчество, лирически субект, “Под бледо небе”, “Спокойствие”, “Край синьото море”, “Детинство”, “На път”, “Ключето”, “Палечко”, “Сърцето и ума”, “Имало едно време...”, “В меката есен”
]]>
