 |
|
Реферат
на тема:
Аксиология - ценност, оценка и оценяване
2008 г.
2. Възникване на учението за ценностите
3. Развитие на аксиологическата мисъл през ХХ век.
1. "Исторични" предпоставки
Аксиологията (от гр. axios - ценност, logos - слово, учение) е един от най-младите раздели на философията. Като самостоятелна наука тя възникна едва към края на XIX век. Разбира се, философски размишления върху различни видове ценности се срещат и у античните философи, и у теолозите през Средновековието, и у ренесансовите мислители, и у философите на Новото време. Например Платон и Аристотел, както и много други философи на Античността, разработвайки проблемите на етиката, естетиката, политиката и пр., неизбежно са засягали и изказвали определени съждения за едни или други ценности, разбирани като онтологически реалии, принадлежащи на битието. Те не са достатъчно осъзнавали, че например такива ценности, като "благото", "справедливостта", "красотата", "щастието" и т. н., имат нещо фундаментално общо, което може да стане предмет на самостоятелна дисциплина, т.е. не са достигнали до обобщаващата представа за ценността като такава.
Напълно резонен е обаче въпросът - на какво всъщност се дължи много по-късното възникване на философска теория на ценностите? Още повече, че твърде близкият до аксиологията отрасъл на философията - гносеологията - е придобил далече по-рано теоретическа самостоятелност. Философски представи за разума и неговата роля в познанието на света възникват и заемат централно място сякаш във всички философски школи и направления на Древна Гърция. Самият Логос при тях се е схващал и като разум, и като слово, доколкото последното е носител и непосредствен изразител на мисълта.
......................................................................
3. Развитие на аксиологическата мисъл през ХХ век
В началото на ХХ в. някои теоретици съзряха появата на преход от класическа към съвременна западна философия и култура, изразяваща се със същностната тенденция към субективизиране и антропологизиране на онтологическата проблематика. Става въпрос по-точно за преодоляване на утвърждаваната с векове класическа дихотомия, раздвояваща реалността на външна (обективна) и вътрешна (субективна), при която субектът се поставяше в зависимост от обекта. Всъщност повратът се свежда към възстановяване единството на битието в субективно - конкретното, поставящо битието в зависимост от конституиращото го във феномени съзнание (феноменология, екзистенциализъм), от структурше на личността (фройдизъм, структурализъм), от фактите на опита или езика (позитивизъм, аналитична философия, философска херменевтика).
В контекста на този преход на философията "извън класиката" са настъпили сериозни изменения и в аксиологическата сфера. Защото ценностната проблематика е, несъмнено, тясно свързана с онтологията, а възгледите за битието, за неговата същност и природа са получили вече съвършено ново обосноваване. По тази причина вниманието на философите към ценностите става все по-голямо, притеснявайки в някаква степен господстващата дотогава епистемологическа традиция.
..............................................................
И така, историческото развитие на изследванията на ценностната проблематика, особено през последното десетилетие на ХХ век, дава основания да направим няколко по-важни обобщаващи извода. Първо, категорията "ценност" е също толкова универсална и фундаментална, колкото и "истината". Затова формиращата се аксиология постепенно заема паритетното си място в структурата на съвременната философия наред с гносеологията, онтологията, антропологията и други нейни раздели. Второ, утвърждаващата се некласическа философска мисъл през ХХ век преразглежда фундаменталните метафизически основания на европейската класика, отьрсвайки се по този начин и от редица илюзии и митове. В този контекст е особено съществено новото разбиране на категориите "субект" и "обект" на познанието и трактовката на "субект/ обектните" отношения, в рамките на които е конституирана и "философията на ценностите". В резултат на това стават все по-понятни границите, на дискурсивното научно мислене и в частност това, че ценността не само не може научно да се изследва, но и "да се улови" (Н. Бердяев).
........................................................................
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Философия – В. Куков, И. Стамболов, Р. Йорданова, Й. Лазаров, Н. Михалева, изд. УИ ВСУ, 2001 г.
2. Философията и аксиологията – Л. Андреев и др., изд. УИ ВТ, 1993 г.
3. Философия и етика – Л. Андреев и др., изд. УИ ВТ, 2003 г.
4. Философската одисея – А. Поликаров, С., 2000 г.
5. Въведение във Философията – М. Минчев, С., 1998 г.
6. Философия – С. Саркисян, С., 2000 г.
Темата е изготвена 10. 12. 2008 г.
Не съдържа таблици.
Ключови думи:
аксиология, учение за ценностите, философия, видове ценности, класическа дихотомия, марксизъм, субективен идеализъм, онтология, епистемологическа традиция, съвременна цивилизация, ценностно съзнание
]]>
