Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Философия >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (31 лв)  29.45 лв Нова цена!


ВСУ “Черноризец Храбър”

 

УНК: Хуманитарни науки и изкуства

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

КУРСОВА РАБОТА

 

 

По Философия

 

На тема:

Философският проблем на ценностите. Аксиология

 

 

 

 

 

Специалност: История

 

 

 

 

 

 

 

Варна, 2008 г.


Съдържание:

 

1. Ценности. 3

1.1. Ценности и потребности. 3

1.2. Благо. 3

1.3. Истина и ценност. 3

1.4. Оценката. 4

1.5. Социалните ценности. 4

1.6. Осъзнаване на ценностите. 4

1.7. Поддържащи и развиващи ценности. 4

1.8. Консервативни и либерални ценности. 4

1.9. Инструментални и терминални (гранични) ценности. 5

2. Ценностна система. 6

3. Ценностният избор. 6

4. Моралът и общочовешките ценности. 6

5. Общочовешки и универсални ценности. 7

6. Морални ценности. 7

7. Науката “аксиология”. 8

7.1. Ценност. 8

7.2. Проблемът за ценностите в хуманитарните и социалните науки. 8

7.3. Аксиологическите концепции и техният фундамент. 9

7.4. Аксиологически обективизъм.. 10

7.5. Аксиологически субективизъм.. 10

7.6. Кант и неокантианците. 11

7.7. Аксиологически релационизъм.. 12

Използвана литература. 13

 


 

……………………………………

 

Особен статут в аксиологията има понятието “социална ценност”. В известен смисъл всички ценности са социални – те са продукт на съвместен обобщен опит, изразяват интересите на определена общност, поставят индивидите в отношение един към друг. Човекът е обществено същество - дори изграждането на дълбоко личностните му цели и ценности е опосредствано от връзката с другите членове на общността.

Ценностите са вплетени в различни социални практики, затова говорим за икономически, обществено-политически, научни, битови, професионални и т. н. ценности. Но постигането на обществено благо в най-голяма степен е заложено в моралните ценности.

 

……………………………………

 

Общочовешкото се гради върху извличането на “общите човешки смисли” от ценностите на различните общности. В името на защитата на моралните устои на самото човечество и на приобщаването към него, спецификите изчезват. Общочовешкото обслужва човешкия род - човека като родово същество,. То е насочено към гарантиране на човешките права, към удовлетворяване потребността от развитие. В него относително и абсолютно се съвместяват.

Общочовешките ценности могат да бъдат разбрани през призмата на три смислови ядра: човек, живот, свобода. Човекът е носител на смисъл и стойност, той е абсолютна цел, и най-висша ценност. Животът е протяжност във времето, граница на човешката изява и възможност за съприкосновение с другите хора. От него произтичат останалите ценности. Социално-духовното измерение на човека е свободата. Тя изразява смисъла на човешкото присъствие в света. От свободата произтичат знанието, творчеството, честта и достойнството. Подобно на концентрични кръгове около тези три ядра се интегрират всички значими морални ценности.

 

…………………………………

 

7. Науката “аксиология”

Науката, която се занимава с ценностите, се нарича „аксиология” (гр. axia - ценност и logos – мислене). Каква е природата на ценностите? Те са материални или напротив – идеални същности? Съществуват ли обективно? И още много, въпроси, чиито различни, понякога диаметрално противоположни отговори ни водят към аксиологическите теории, израснали върху различни философски платформи.

 

………………………………………

 

Рационалност (разумност) и избор на ценности – така се проявява антиномията (неразрешимото противоречие) “познание-ценности” при аксиологическия и етическия субективизъм. Ценността е субективна креация (творение на субекта). Тя е субективно преживяване, проекция на противоречивия вътрешен свят на индивида. През ХХ век така разсъждаваха, например, екзистенциалистите и неопозитивистите.

Киркегор и Шопенхауер например приемат, че ценностите са продукти на човешката интуиция, разкриващи се в условията на абсолютна свобода на личността, т.е. те смятат, че не съществуват обективни, независещи от човека ценности. Според тях индивидът сам “твори” ценностите. Други двама мислители – Сартър и Бердяев, отхвърлят съществуването на какъвто и да било обективен аналог на ценностите и ценностния порядък. Те разглеждат ценностите като прояви на субективния дух, реализиращ себе си в “отворения проект” на света. Според Сантаяна ценността по начало е ирационална, тя възниква от “жизнения импулс” и няма битие извън възприемането и оценката. Неопозитивистите достигат до идентични изводи – тезата за т.нар. “натуралистическа заблуда” (“natural fallacy” на Дж. Мур). Р. Хеър, например, подчертава необусловеността на моралния избор. Човекът сам “кове” или “прави” своята същност.

 

……………………………….

 


Използвана литература:

 

1.                             Кючуков, Л., Сивилов, Л., Денков, Д., „Философия’, Изд. Арена, Смолян, 1990.

2.                             Григоров, А., К. Личева и И. Върбанов. Философия (работа върху фундаменталната култура), Свищов, 2005.

3.                             Атанас Григоров, Увод във философия на науката, Свищов, 1994-1995.

4.                             Плотин, Енеади, кн. V 8 “За умопостижимата красота”, Софи-Р, 1997.

 

 

 

 

Темата е изготвена 2008 г.

Темата не съдържа таблици, графики, картинки.

 

Ключови думи:

ценности, благо, истина, оценка, социални ценности, ценностна система, ценностен избор, морални ценности, общочовешки ценности, аксиология, аксилогически концепции, аксиологически обективизъм и субективизъм, Кант, аксиологически релационизъм

 


Търси за: ценности | благо | истина | социални ценности | ценностна система | морални ценности | общочовешки ценности | аксиология | Кант

Helpos.com >> Архив >> Философия >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (31 лв)  29.45 лв Нова цена!


.

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker